Решение № 294 от 11.11.2024, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 328/2024
- Вид
- Решение № 294
- Подписан
- 11.11.2024
- Състав
- Анета Николова Братанова, Георги Йовчев, Дарина Стоянова Маркова
Други актове по делото
- Определение № 412 от 10.07.2024 · Ванухи Бедрос Аракелян, Анета Николова Братанова, Дарина Стоянова Маркова
- Протокол № 316 от 24.10.2024 · Анета Николова Братанова, Георги Йовчев, Дарина Стоянова Маркова
- Разпореждане № 17 от 08.01.2025 · Анета Николова Братанова
- Разпореждане № 18 от 08.01.2025 · Анета Николова Братанова
- Разпореждане № 44 от 14.01.2025 · Анета Николова Братанова
- Разпореждане № 65 от 17.01.2025 · Анета Николова Братанова
- Определение № 32 от 21.01.2025 · Анета Николова Братанова, Георги Йовчев, Дарина Стоянова Маркова
- Разпореждане № 151 от 03.02.2025 · Анета Николова Братанова
- Разпореждане № 152 от 03.02.2025 · Анета Николова Братанова
- Разпореждане № 193 от 11.02.2025 · Анета Николова Братанова
- Определение № 74 от 12.02.2025 · Анета Николова Братанова, Георги Йовчев, Дарина Стоянова Маркова
- Разпореждане № 232 от 19.02.2025 · Анета Николова Братанова
- Разпореждане № 270 от 27.02.2025 · Анета Николова Братанова
- Разпореждане № 274 от 04.03.2025 · Анета Николова Братанова
- Разпореждане № 289 от 06.03.2025 · Анета Николова Братанова
- Разпореждане № 302 от 07.03.2025 · Анета Николова Братанова
- Разпореждане № 381 от 26.03.2025 · Анета Николова Братанова
Цитирани разпоредби
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 89 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 29 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 29, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 31, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 40 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 5-10 · Закон за наследството
- чл. 5-10 · Закон за наследството
- чл. 5-10 · Закон за наследството
- чл. 5-10 · Закон за наследството
- чл. 5-10 · Закон за наследството
- чл. 5-10 · Закон за наследството
- чл. 29, ал. 1 предл. 3 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 66 ал.1 изр. второ · Семеен кодекс
- чл. 117, ал.1 · Търговски закон
- чл. 117, ал.4 · Търговски закон
- чл. 125, ал.3 · Търговски закон
- чл. 129 · Търговски закон
- чл. 129, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 132 · Търговски закон
- чл. 157 · Търговски закон
- чл. 157, ал.1 · Търговски закон
- чл. 15 ал.4 · Търговски закон
- чл. 16 · Търговски закон
- чл. 16 ал.2 · Търговски закон
- чл. 262д ал.3 и сл. · Търговски закон
- чл. 74 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 294
*****, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Анета Н. Братанова
Членове:
Георги Йовчев
Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело № 20243001000328 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби, едната от П. Ж. Г., ЕГН **********, *****, К. З. И., ЕГН **********, *****, Х. А. И., ЕГН **********, *****, чрез адв. Н. Т., а другата от „Кросист 002“ ООД, ЕИК 103778655, чрез адв. В. Р. против решение № 158/09.04.2024 г. постановено по търг. дело № 775/2022 г., по описа на Окръжен съд – Варна.
Подадената въззивна жалба от П. Ж. Г., К. З. И. и Х. А. И. е насочена срещу решението в частта му, в която се ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, като сключен във вреда на представляваното лице, договор за продажба на дружествени дялове от капитала на дружеството „Кросист 002“ ООД, ЕИК 103778655, с нотариална заверка на подписите рег. № 5239 от 06.10.2022 г. и със заверено съдържание рег. № 5240, т. 2, акт 39, на нотариус К.П., рег. № 382 на НК, вписан в ТР под № ***** на 12.10.2022 г., с който З.К.Г., ЕГН **********, починал на ***** г., чрез пълномощника Х. И., по силата на пълномощно с нотариална заверка на подписите, рег. № 5194 и на съдържанието, рег. № 5195, т.2, акт. 37 от 04.10.2022 г. е продал собствените си 50 дяла, всеки по 100 лева, общо на стойност 5000 лева, представляващи 100% от капитала на „Кросист 002“ ЕООД, гр. Аксаково, обл. Варна съответно на П. Ж. Г., ЕГН **********, ***** - 20 дяла, всеки по 100 лева, съставляващи 1
40% от капитала, на К. З. И., ЕГН **********, ***** – 20 дяла, всеки по 100 лева, съставляващи 40% от капитала и на Х. А. И., ЕГН **********, ***** – 10 дяла, всеки по 100 лева, съставляващи 20% от капитала, на обща цена в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, по иск с правно основание чл. 40 ЗЗД, както и в частта, с която се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че с вписване под № *****, по партидата на дружеството в ТР са вписани несъществуващи обстоятелства, а именно: 1. прехвърляне на дружествени дялове с договор за продажба на дружествени дялове с нотариална заверка на подписите рег. № 5239 от 06.10.2022 г. и със заверено съдържание рег. № 5240, т. 2, акт 39, на нотариус К.П., рег. № 382 на НК, 2. заличаване на едноличния собственик на капитала З.К.Г., 3. вписване на нови съдружници - П. Ж. Г., К. З. И. и Х. А. И., 4. заличаване на управителя на дружеството З.К.Г., 5. вписване на нови управители К. З. И. и Х. А. И., на основание чл. 29, ал. 1, предл. трето ЗТРРЮЛНЦ.
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на решението в разрез с установената фактическа обстановка и доказателствата по делото. Твърди се, че в хипотезата на чл. 40 ЗЗД представляваният може изрично да потвърди увреждащия го договор.
ВОС не е обсъдил декларациите, изхождащи от З.Г. от 06.10.2022 г., т.е. след подписване на процесното пълномощно от 04.10.2022 г., които имат правното значение на потвърждаване. Индиция за това е и последвалото подписване от З.Г. на необходими документи за вписване в ТР (декларации съответно по чл.
129, ал. 2 ТЗ и чл. 16 ТЗ), което според въззивника довършва фактическия състав на прехвърлителната сделка по договора за покупко-продажба на дружествени дялове. Излага се още, че сключеният договор не уврежда интересите на упълномощителя. Сделката е сключена между лица от близкия семеен кръг, тъй като изричната воля на Зл.Г. е била дружеството да продължи дейността си под управлението на семейството. Твърди, че не е налице субективен елемент от отговорността по чл. 40 ЗЗД, като не се доказва знание на купувачите за увреждане на упълномощителя. По делото не е установено знание на П. Г. и К. И., че наследодателят им е имал и друга дъщеря. Упълномощителят към момента на упълномощаването е разбирал свойството и значението на извършеното от него действие. На следващо място излага, че не се установява вписване на несъществуващо обстоятелство, тъй като вписаното обстоятелство към момента на самото вписване е съществувало валидно. Иска се отмяна на постановеното решение в обжалваната му част, в условията на евентуалност - отмяна на решението по отношение на 2/3 идеални части от продадените дялове като недопустимо, 2 доколкото ищцата се легитимира като наследник по закон само за 1/3 идеална част от наследствената маса.
В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор.
Подадената въззивна жалба от „Кросист 002“ ООД, чрез адв. В. Р. е насочена срещу решението в същата част. Аргументира се теза за недопустимост и неправилност на обжалваното решение. Счита се, че ищцата е процесуално легитимирана да води иска единствено по отношение дела от нейната наследствена квота. Не споделя изводите, че пълномощникът е увредил своя упълномощител, съответно неговия наследник, ищцата.
Наследодателят З.Г. е извършил действията по подписване на декларации съответно по чл. 129, ал. 2 ТЗ и чл. 16 ТЗ, след момента на упълномощаване, което според въззивника потвърждава извършените от упълномощения действия. Излага се още, че З.Г. е действал с ясен ум и напълно е съзнавал последствията и характера на упълномощаването. Не споделя изводите, че упълномощеният е знаел за съществуването и на друг наследник на упълномощилото го лице – ищцата. Доколкото дружествените дялове са поети от членове на семейството на наследодателя, то се поддържа теза, че сделката не следва да се приема за увреждаща. В този смисъл се излагат становища за липса на елементи от състава на отговорността по чл. 40 ЗЗД. По отношението на извършеното вписване, същото се определя като валидно към момента на извършването му, поради това се твърди неоснователност на иска по чл. 29, ал. 1 предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ. Претендира се обезсилване на недопустимо постановеното решение при липса на процесуална легитимация в ищцата да упражнява исковете по повод 2/3 идеални части от продадените дружествени дялове. На следващо място се претендира отмяна на решението като незаконосъобразно в обжалваната му част. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор по двете жалби от К. З. Г., чрез адв. Б. Ж., в който се излагат съображения за неоснователност. Претендират се разноски.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на постановеното решение в обжалваната част по иска с правно основание чл. 40 ЗЗД:
ВОС е бил сезиран с предявен от К. Г., чрез пълномощника адв. Б. Ж., иск за обявяване нищожност на договор за продажба на дружествени дялове от капитала на дружеството „Кросист 002“ ООД с нотариална заверка на подписите рег. № 5239 от 06.10.2022 г. и със заверено съдържание рег. № 5240, 3 т. 2, акт 39, на нотариус К.П., рег. № 382 на НК, вписан в ТР под № ***** на 12.10.2022 г., сключен между едноличния собственик на капитала З.К.Г., чрез пълномощника Х. И., от една страна, и П. Г., К. И. и Х. И., от друга, поради действие на пълномощника във вреда на представлявания, на осн. чл. 40 от ЗЗД.
Ищцата обосновава правния си интерес и активната си процесуалноправна легитимация с качеството на наследник по закон на прехвърлителя З.К.Г., притежаващ наследствена квота в размер на 1/3.
С определение № 1863/14.12.2022 год. ВОС е прекратил производството по предявения иск по отношение на продажбата на 2/3 ид.ч. от прехвърлените дружествени дялове. В решаващите си мотиви ВОС е приел, че ищцата е активно процесуално легитимирана да предяви искове само за 1/3 ид.ч. от предмета на сделката, съответни на дела й от наследството.
С определение № 152/27.02.2023 год., постановено по ВЧТД № 10/2023 год., ВАпС е отменил прекратителното определение на ВОС и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия. АпС – Варна е приел, че установяването на частична нищожност на сделката противоречи на закона.
Частичното уважаване на исковете би запазило за приобретателите качеството на съдружници и би лишило ищцата от възможността да упражни правата си по чл. 157 ТЗ. Ищцата не цели съвместно упражняване на права по дружествени дялове при евентуална съсобственост по чл. 132 ТЗ.
С оглед правилото на чл. 269 ГПК настоящият състав дължи служебна проверка на допустимостта на решението в обжалваната му част. При извършване на тази проверка съдът не е обвързан от дадените правни разрешения от друг състав на същия съд, постановени във връзка с обжалване на прекратително определение на първостепенния съд /арг. от Решение № 49 от 1.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 509/2021 г., II т. о., ТК; определение по ч. т. д.
№ 2682/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, определение № 662 от 15.09.2014 г. по ч. гр. д. № 4529/2014 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение, решение № 440 от 31.05.2010 г. по гр. д. № 1504/2009 г. на ВКС, ГК, Трето отделение и др., постановени във връзка с повторна проверка на допустимостта на въззивна жалба/.
След смъртта на лицето, което е прехвърлило право на собственост върху актив, призованите към наследяване лица придобиват само неговите имуществени права да оспорват сделката като придобиват в патримониума правото да искат обявяването й за нищожна, евентуално – нейното разваляне или унищожаване. Сочените права са имуществени и по естеството си - 4 наследими. В патримониума на всеки един от наследниците по закон преминава правото да оспори сделката на праводателя до припадащия му се по правилата на чл. 5-10 ЗН обем от права. Само онзи наследник по закон или по завещание, който е предявил иск, получава съответната идеална част от актива, предмет на извършеното от наследодателя разпореждане, за която договорът е обявен за нищожен, унищожен или развален с влязло в сила решение.
Соченият принцип е последователно застъпван в съдебната практика при оспорване на разпоредителни действия на праводател от призовано към наследяване лице. Така например съобразно разрешенията в Тълкувателно решение № 30 от 17.VI.1981 г., ОСГК, Решение № 127/12.01.2017 год., постановено по гр.д.№ 1021/2016 год. на ВКС, II ГО; Решение № 116/25.06.2015 год. по гр.д.№ 592/2015 год. на ВКС, I ГО развалянето на договор за издръжка и гледане може да се претендира от наследник само в обема на наследствената му квота. Наследникът има правен интерес да претендира унищожаване на договор, сключен от наследодател само до размера на полагащата му се идеална част - Определение № 471 от 1.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 578/2017 г., III г. о., ГК Определение № 483 от 22.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3998/2022 г., IV г. о., ГК. При претендирана недействителност искът може допустимо да се предяви само в рамките на притежаваната ид.ч. - решение № 397 от 03.10.2012 г. по гр. д. № 1604/2011 г. на ВКС, IV г. о. решение №205/05.11.2013г. по гр.д.№1415/ 12г., ВКС, III гр.о., решение №208/14.07.2014г. по гр.д.№6302/13г., ВКС, IV гр.о., решение №140/17.11.2020г. по гр.д.№4530/19г., ВКС, III гр.о., решение № 295 от 27.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2141/2013 г., III г. о. и др.
Според мотивите на Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК както субективното материално право на представлявания да се позове на недействителността по чл. 40 ЗЗД, така и процесуалното му право на иск, включващо предявяването на установителния иск и заявяването на правоизключващото процесуално възражение с правна квалификация по чл. 40 ЗЗД, са наследими (освен в случаите, когато недействителният договор има за предмет незаместими престации, свързани с неговата личност) и могат да бъдат упражнени от всеки от наследниците му съразмерно дела му от наследството. Наследяването очертава легитимацията по иска, пределите на допустимото позоваване на недействителността Искът е недопустим извън наследствената част на ищцата, поради липса на правен интерес от позоваване на порока касателно чужди права - Решение № 217 от 21.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 582/2019 г., III г. о., ГК 5
Разпечатката съдържа 32 от 126 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ace1eeba-1ab2-4748-a94b-6f582fbbc184