Определение № 74 от 12.02.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 74 гр. Варна, 12.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Георги Йовчев

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело № 20243001000328 по описа за 2024 година

Производството е с правно основание чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на К. З. Г., представлявана от адв.Б.Ж., обективираща искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, присъдени в полза на ответниците. В молбата се поддържа, че отговорността за разноски не е разпределена при съобразяване на цената на иска по чл. 40 ЗЗД и неоценяемия характер на иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ. Присъдените хонорари са неимоверно високи, надхвърлящи в пъти минималния размер по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поддържа се още, че съдът не е съобразил практиката на европейските съдилища.

Депозираната молба не съдържа конкретно посочване как следва да се разпредели отговорността за разноски, поради което с Определение № 32/21.01.2025 год. съдът е указал на страната да конкретизира искането си по размер.

С допълнителна молба вх.№ 870/07.02.2025 год. молителят е уточнил, че разноските на „Кросист 002“ ООД следва да бъдат намалени до размер на 500 лева за всяка инстанция, а разноските на физическите лица – до размер на 766, 66 лева поотделно за П.Г. и К.И., и до размер на 566, 66 лева за Хр.И., за всяка инстанция.

В депозиран отговор от насрещните страни – П. Ж. Г., К. З. И., Х. А. И. и 1

„Кросист 002“ ООД, се оспорва основателността на предявената молба.

Съдът след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

На първо място следва да се отчете, че АС – Варна не е присъдил разноски в полза на П. Г., а ответницата не е претендирала допълване на решението в частта за разноските в срока по чл. 248 ГПК.

По довода за несъразмерност на присъдените разноски:

На основание чл. 78, ал.3 ГПК и с оглед изхода от спора пред въззивната инстанция, ответниците имат право на разноски за двете инстанции съразмерно на приетите за недопустими или неоснователни претенции.

В първоинстанционното и въззивното производство са разгледани множество обективно съединени искове от различен вид – оценяеми и неоценяеми.

При отсъствие на конкретно разписан механизъм за разпределяне относителната тежест на обективно съединените искове от различен вид – оценяеми и неоценяеми, за критерий следва да послужи следващата се за всеки един държавна такса.

Първоинстанционно производство: ВОС е разгледал три обективно съединени иска с правно основание чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД; чл.26, ал.1, пр.4 ЗЗД и чл.40 ЗЗД, за които при условията на чл. 72, ал.1 ГПК се определя една дължима държавна такса от 400 лева /4% от 10 000 лева/.

ВОС е разгледал и общо пет неоценяеми иска с правно основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ с минимален размер на общо дължимата държавна такса в размер на 150 лева.

Общата държавна такса, изчислена за целите на настоящото производство, възлиза на 550 лева.

При съобразяване на постановеното от ВАпС решение, на ответниците се следват разноски за първоинстанционното производство, както следва:

-за прекратяването на иска по чл. 40 ЗЗД за обявяване за недействителен на договора по отношение 2/3 ид.ч. от дружествените дялове, на който е съответна държавна такса от 2/3 от 400 лева или 266, 66 лева;

-за пълното отхвърляне на два обективно съединени иска с правно 2 основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ и за частичното отхвърляне до размер на 2/3 на един обективно съединен иск с правно основание чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ с обща дължима държавна такса от 80 лева.

Следователно – ответниците имат право на разноски съразмерни на съотношението 346,66/550 лева или имат право на приблизително 63, 02% от сторените разноски.

При това положение на ответника „Кросист 002“ ООД се следват 2 520, 80 лева, на ответниците К. И. и Х. И. – по 2 729,18 лева лева.

Въззивно производство:

Идентично съотношение за разпределение на отговорността за разноски следва да се приложи и за въззивното производство. Всеки от ответниците има право на 63, 02% от сторените разноски във въззивното производство или за „Кросист 002“ ООД – 1 260,40 лева; за ФЛ – ответниците И.и – по 1310, 81 лева.

По довода за прекомерност на присъдените разноски:

Ищцата е навела възражение за прекомерност по чл. 78, ал.5 ГПК единствено по отношение разноските за първоинстанционното производство.

Липсва наведено възражение за въззивното производство, поради което съдът не изследва въпроса за съответствието между заплатените адвокатски възнаграждения и фактическата и правна сложност делото пред ВАпС.

Съдът не намира основание за намаляване на договорените адвокатски възнаграждения за защита пред ВОС /по 4000 лева за всеки ответник/.

Производството по делото се отличава с фактическа и правна сложност – предявени са множество обективно съединени иска; събрани са писмени, гласни и експертни доказателства; проведени са множество открити съдебни заседания.

По допълнителните доводи, наведени в молба от 07.02.2025 год.: В допълнителната молба ищцата е навела допълнителни основания за изменение на постановеното решение в частта за разноските, които следва да се оставят без разглеждане. Доводите не са наведени в преклузивния срок по чл. 248 ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 294/11.11.2024 год., постановено по ВТД 328/2024 год. по описа на АС – Варна в частта за разноските, както следва:

ОСЪЖДА К. З. Г., ЕГН **********, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ поотделно на К. З. И., ЕГН **********, гр. Варна, Х. А. И., ЕГН **********, гр. Варна сумата от по 1310, 81 лева за всеки, съставляващи разноски, сторени във въззивното производство, изчислени по съразмерност, както и сумата от по 2 729,18 лева– разноски, сторени пред първа инстанция.

ОСЪЖДА К. З. Г., ЕГН **********, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на „Кросист 002“ ООД, ЕИК 103778655, гр. Аксаково, обл. Варна сумата от 1 260,40 лева, съставляващи разноски, сторени във въззивното производство, изчислени по съразмерност, както и сумата от 2 520, 80 лева – разноски, сторени пред първа инстанция.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на решението чрез намаление на присъдените разноски– по отношение на „Кросист 002“ ООД за разликата от 1000 лева до общо присъдените за двете инстанции 3 781, 20 лева; по отношение на К. И.– за разликата от 766, 66 лева до общо присъдените за двете инстанции 4 039, 99 лева; по отношение на Х. И. – за разликата от 566,66 лева до общо присъдените за двете инстанции 4 039, 99 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4