Протокол № 468 от 05.07.2024, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Гражданско дело 2/2024
- Вид
- Протокол № 468
- Подписан
- 05.07.2024
- В сила
- 05.07.2024
- Състав
- Георги Янев
Други актове по делото
- Разпореждане № 11 от 05.01.2024 · Георги Янев
- Определение № 84 от 25.01.2024 · Георги Янев
- Разпореждане № 115 от 12.02.2024 · Георги Янев
- Разпореждане № 322 от 23.04.2024 · Георги Янев
- Разпореждане № 394 от 15.05.2024 · Георги Янев
- Разпореждане № 401 от 16.05.2024 · Георги Янев
- Определение № 589 от 28.05.2024 · Георги Янев
- Протокол № 633 от 16.10.2024 · Георги Янев
- Определение № 1211 от 05.11.2024 · Георги Янев
- Протокол № 791 от 03.12.2024 · Георги Янев
- Протокол № 73 от 30.01.2025 · Георги Янев
- Протокол № 276 от 03.04.2025 · Георги Янев
- Решение № 238 от 29.04.2025 · Георги Янев
- Разпореждане № 524 от 30.05.2025 · Георги Янев
- Определение № 734 от 17.06.2025 · Георги Янев
- Разпореждане № 647 от 08.07.2025 · Надя Узунова
Цитирани разпоредби
- Чл.110 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 185 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 215, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 72, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.103 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 70 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 72 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 70 · Закон за собствеността
- чл. 70, ал. 3 · Закон за собствеността
- чл.72 · Закон за собствеността
- чл. 72, ал. 1 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
ПРОТОКОЛ
№ 468 гр. Благоевград, 01.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Георги Янев при участието на секретаря Теофания Лазова
Сложи за разглеждане докладваното от Георги Янев Гражданско дело № 20241200100002 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:45 часа се явиха:
ИЩЦАТА Н. К. У. – редовно призована, не се явява. За нея се явява адв.
А.П., с пълномощно по делото.
ИЩЦАТА Д. М. М. - нередовно призована, не е върнат отрязък от призовката, не се явява. За нея се явява адв. А.П., с пълномощно по делото.
ИЩЕЦЪТ Д. Д. М. – нередовно призован, не е върнат отрязък от призовката, не се явява. За него се явява адв. А.П., с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ Д. К. Ю. – редовно призован, не се явява. За него се явява адв.
Д., с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИЦАТА Р. Д. М. – редовно призован, явява се лично и с адв. Д., с пълномощно по делото.
АДВ. ПЕТРОВА – Да се даде ход на делото.
АДВ Д. - Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че няма процесуална пречка, и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАД НА СЪДА:
На 28.06.2024 г. по делото е депозирана Молба от ищците чрез адв. А.П. с 1 приложени писмени доказателства.
СЪДЪТ ПРЕДЯВЯВА Молбата на пълномощника на ответниците.
АДВ. Д. - Бих искала и помолила да продължим със становищата след даване ход на делото и след това ще взема становище по тази молба. Има пряка връзка с възраженията и исканията, които ще направя сега. Възраженията са във връзка с нередовна искова молба и ще изложа много подробни съображения за това.
ДОКЛАД НА СЪДА:
На 01.07.2024 г. е постъпила е Молба от ищците чрез адв. В. Т., с приложено Пълномощно.
АДВ. ПЕТРОВА - Поддържам исковата молба, както и депозираната поправена искова молба. Поддържам доказателствените искания, направени с поправената искова молба, както и тези с Молбата от 28.06.2024 г.
АДВ. Д. - С нарочно определение след депозиране на исковата молба, респективно връчването на препис от исковата молба на двамата ответници, които са самостоятелни страни в производството, съдът е дал указания да бъде поправена исковата молба, с оглед претенцията така, както е формулирана в окончателен вариант на първоначалната исковата молба за конкретизирани на претенцията и за обосноваване тази претенцията от 600 хил. лева по 300 хил. лева на всеки един от описаните имоти, които са предмет на обсъждане в настоящото производство. Освен това съдът е определил и размер на дължимата ДТ по отношение на този иск, който е в размер на 600 хил. лева. Подчертавам това защото във връзка със становището, което сега ще изразя и тук има въпроси, по които ще моля съдът да се произнесе, а за ще формулирам накрая искането си.
До този момент, независимо от указанията на съда, няма получена поправена искова молба, която да е връчена на доверителите ми, това е единствения екземпляр, който е първоначалната молба, други екземпляри не са връчвани, но независимо от това, което на пръв поглед сега съзрях в документите, които се предоставят на Вашето внимание днес е, че исковата молба е редактирана като молба, не като поправена искова молба. Тя обаче отново пояснява обстоятелствата в първоначалната искова молба, но по смисъла на закона не съставлява от гледна точка на съдържание, не съставлява искова 2 молба, която да отговаря на изискванията на ГПК. Не само защото формата е такава, която указва закона, очевидно още в титулната част законът е предвидил задължение за ищеца да посочи правно основание, на което се предявява претенцията и цена на иска. Пак казвам, редактирането е въпрос на избор, но за яснота на всички участващи в процеса още в титулната част трябва да се посочи кое е правното основание, кои са страните. Това не фигурира нито в първоначалната искова молба, нито в молбата сега предоставена на Вашето внимание.
Още по-важно и задължително е когато след прочитане на първоначалната искова молба е видно, че са предявени няколко иска при условията на обективно съединяване и при условията на субективно съединяване. При това съединяван на исковете отново следва логиката на ГПК, че всеки един от исковете трябва да бъде в определена от гледна точка на страна, на правно основание и на цена. Исковете са повече от един, в този смисъл исковата молба така, както е подадена, пак в тази допълнителна молба е посочено, обясняват се житейски взаимоотношения, почти в еписоларна форма. Това не може да даде основание да приемем като участващи в процеса за редовност на исковата молба от гледна точка на юридическите изисквания и правната теория.
Освен това някъде в съдържанието на исковата молба, в тази й епистоларна форма, се обясняват взаимоотношения между участващите страни в производството, но те касаят фамилни отношения и всякакви други отношения, но няма яснота кой от ищците или кои от ищците участват в правоотношението, което касае единия от двамата ответници, другия от двамата ответници или двамата заедно. Разказвайки и обяснявайки тази история и представяйки писмени док ще взема отношение и по тях, но те сага не са на дневен ред, защото говорим за нередовност на исковата молба. Няма никаква яснота кой от посочените искове, които и е твърде важно да отбележа, тези претенции във всички тези описания, започвайки от самото начало, а това не се е променило, като гледам тази молба, на стр. 4, абзац 2 се прави опит обстоятелствената част на молбата да се посочи какво е правното основание без да са налице кои са страните по него и правоотношението, от какво е възникнало и в какво се съдържа искането.
Тук за първи път се прави опит да се посочи правното основание на претенцията, която е формулирана като правна характеристика, търси се сума, 3 която не е посочена до този момент на стр. 4 каква е по отношение на всеки един от двамата, но се сочи, че са давани пари за строеж и тъй като те не са върнати, имало уговорки между страните, които не са спазени. Те са формулирани като правна характеристика, налице е обедняване за сметка на обогатяването на правната сфера на Д. Ю., на чийто имот е придадена повисока стойност.
Ако разсъждаваме по фразологията ни навеждат към чл. 59 ЗЗД, тоест неоснователно обогатяване, но някъде там на финала се съдържа вметване, че тези имоти има по-висока стойност, това навежда друга правна квалификация на претенцията.
На стр. 5 абзац 4 се прави искане, след описания на всички отношения, прави се второ обяснение и поясняване на претенцията, като от изложеното ищеца прави обоснован извода от наличието на правен интерес да иска връщане на платените от тях суми, както за построяване на едната, така и за построяване на другата къща. Пак тук се навеждат следващо изречение, вложените парични средства от двете ищци, защото пише „доверителките ми“ в женски род, предполагаме, че третия ищец не съществува като претенция, паричните е средства са вложени в имотите, с което те са повишили тяхната пазарна стойност. Това е втория един вид петитум. Отново от една страна връщане на даденото. Иск за връщане на платените суми, довели до повишаване на пазарните стойности на процесните имота. Тук пасивно легитимиран ще бъде собственика Д. Ю.. Не се споменава втория ответник и приемаме, че това е една от хипотезите.
По-надолу в същия абзац се предпоставя, а и после се обяснява в текст, искането, че предоставянето на паричните средства по-силата на неформален договор за покупко-продажба на имота по силата на чл. 70, ал. 3 във вр. чл.
72, ал. 1 от ЗС, тук се твърди, че има правоотношение, което има вещен ефект и се претендират подобрения в недвижим имот и увеличаване стойността на имота, не се обяснява точно кой имот, защото предмет е жилищни сгради, а не терена. Тук се претендира повишаване стойността на имота. Имотът е жилищната сграда, която е построена. Но това вече е правоотношение, което има вещно-правен характер и вещно правен ефект. До тук говорим за чл. 59 ЗЗД, сега говори чл. 72 и чл. 70 повишена стойност на имота, би се пояснява какво имот или терена и се претендирала заплащане увеличената стойност 4 на имот по чл. 70 и чл.72 от ЗС. Ние вече се объркваме, защото не знаем неоснователно обогатяване ли сме, вещния ефект на изграждане на една сграда на имот, който е собственост на придобилия сградата - първия ответник Д. Ю.. От тук нататък се претендира първите ищци да получат стойността на подобренията с намерение къщата някога те да придобият. Но пак казвам ЗЗД, до тук сме Закона за собствеността, това е третия петитум.
Има и четвърти петитум, в обстоятелствената част отново се говори за парите, за изгонването, за житейските ситуации, след което се сочи, че има имуществени вреди в лицето на първите две ищци. И тогава пак като петитум, четвърти по ред, се претендира приложение разпоредбата на чл. 55 ЗЗД, която няма нищо общо с чл. 70 и чл. 72 ЗС, няма общо с чл. 59 ЗЗД, тук вече се претендира чл. 55 ЗЗД, като е посочено в обстоятелствената част, преди финала на исковата молба, че липсата на извършени прехвърлителни сделки се явява неосъществено основание и предполага връщане на получените без основание суми.
В ЗЗД, в хипотезата на чл. 55 от ЗЗД има три алтернативни подхипотези, които при условията на алтернативност, може и кумулативност, но трябва да бъде ясно дали става въпрос за получено нещо без основание или на отпаднало основание. Тук са посочени и двете хипотези и за нас като ответници няма отговор на въпросите всички тези факти и обстоятелства, които са вече известни на съда и на страните по делото, коя от посочените правни възможности като петитум е предявен и какъв иск е предявен, по отношение на кого. Няма яснота какво е правоотношението, което е възникнало, говорим на базата на фактите от юридическа страна, какво е правоотношението, което е възникнало между първата ищца и първия и втория или съвместно двамата ответници. Това се отнася за втория ищец, до третия ищец, който до тук не се изявява като участващ в правоотношението, освен като към всичко, което е описано е превел някакви суми, но той има ли претенция по отношение на сумите и те различни ли са от сумите, които представляват един иск и по от кой от текстовете - по неоснователно обогатяване, за увеличена стойност на имота, получени без основани и с кой е в правоотношение Д. Мийт и с кой от двамата ответници. Това е изключително неясна и фактическа обстановка, никаква правна квалификация, която да води към яснота усилията, доказателствените усилия на страните на къде да бъдат насочени.
5
Не е мое право, нито задължение да давам мнение какво и как трябва да бъде редактирана или какво трябва да бъде направено с исковата молба, но законът го обяснява и правната теория също. Забележете, че всички тези неясноти се допълват с един обективно съединен иск изначално по инициатива на ищеца, както е назован евентуално съединяване на исковете. И това евентуално съединяване на исковете към какво да го отнесем от 4 петитум. Първо, правоотонoшението кой е, както казва правната теория и закона, там хипотезата при евентуално съединените искове е ясна и от там имаме един главен или един евентуален иск, и предпоставките за това съдът да се занима и да дължи произнасяне е съдбата на главния иск и в какво се съдържа претеницята по евентуалния иск. Тук пак са смесени всички хипотези, от това което сме прочели, но от тук нататък какво правно основание има евентуалния иск по отношение на кой, кои са легитимирани страни според ищеца, по всеки един от четирите иска, ако съблюдаваме петитума и обстоятелствената част на исковата молба. От всички тези искове кой е главен, кой е евентуално предявен срещу кой и срещу кого и най-вече каква е цената на главния иск, каква е цената на евентуалния, той един ли е или да повече искове. Към кого е насочен главния и евентуалния иск очевидно ще бъде към същите страни или страна, но за това по тази искова молба няма никаква яснота.
От тук нататък считам, че сме поставени в невъзможност делото да се разгледа и да се реши, съобразно правилата на ГПК, не непременно на първо място, но е абсолютно задължително да има яснота, срещу какво организират своята защита, от това зависи не просто да събираме доказателства във връзка с житейската ситуация, а да съберем доказателства по всеки един от предявените искове, а то е видно, че са повече от едни.
Разпечатката съдържа 39 от 232 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a6747fb8-1a1d-442c-b08a-f24c857e22a5