Определение № 298 от 24.01.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 2658/2021
- Вид
- Определение № 298
- Подписан
- 24.01.2022
- В сила
- 24.01.2022
- Състав
- Николай Свиленов Стоянов
Други актове по делото
- Разпореждане № 4152 от 04.11.2021 · Николай Свиленов Стоянов
- Разпореждане № 4373 от 18.11.2021 · Николай Свиленов Стоянов
- Разпореждане № 906 от 18.02.2022 · Николай Свиленов Стоянов
- Разпореждане № 977 от 23.02.2022 · Николай Свиленов Стоянов
- Протокол № 434 от 15.03.2022 · Николай Свиленов Стоянов
- Разпореждане № 1436 от 18.03.2022 · Николай Свиленов Стоянов
- Разпореждане № 1498 от 22.03.2022 · Николай Свиленов Стоянов
- Протокол № 723 от 26.04.2022 · Николай Свиленов Стоянов
- Разпореждане № 2165 от 29.04.2022 · Николай Свиленов Стоянов
- Протокол № 1006 от 14.06.2022 · Николай Свиленов Стоянов
- Решение № 907 от 11.07.2022 · Николай Свиленов Стоянов
- Разпореждане № 3622 от 27.07.2022 · Николай Свиленов Стоянов
- Разпореждане № 3867 от 15.08.2022 · Николай Свиленов Стоянов
- Разпореждане № 3934 от 18.08.2022 · Николай Свиленов Стоянов
- Определение № 3327 от 09.09.2022 · Николай Свиленов Стоянов
- Разпореждане № 4400 от 21.09.2022 · Николай Свиленов Стоянов
- Разпореждане № 4839 от 18.10.2022 · Николай Свиленов Стоянов
- Разпореждане № 1435 от 21.03.2023 · Михаил Михайлов
- Разпореждане № 4569 от 30.08.2024 · Михаил Михайлов
Цитирани разпоредби
- чл.101, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.101, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.161 · Граждански процесуален кодекс
- чл.190 · Граждански процесуален кодекс
- чл.192 · Граждански процесуален кодекс
- чл.198 · Граждански процесуален кодекс
- чл.199 · Граждански процесуален кодекс
- чл.23 · Семеен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 298 гр. Варна, 24.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело № 20213100102658 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
На осн. чл.140 и чл.146 ГПК съдът съобщава следния проект на доклад :
Предмет на делото е иск на К.В. М**********, ЕГН**********, с адрес гр. О**********, ул. „С**********“ №8, с правно основание чл.23, ал.1 от СК, признаване за установено в отношенията на ищеца с В. П. С., ЕГН**********, с адрес гр.Варна, ул. „К**********“ №11, ет.13, ап.61,че ищецът е изключителен собственик на следният недвижим имот:
- самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********** по КК и КР на град Варна, одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект от 04.10.2021г., с предназначение: Жилище, апартамент №61, находящ се на тринадесети етаж в сграда с идентификатор **********, с предназначение: жилищна сградамногофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор **********, с адрес на имота: гр.Варна, район „Приморски“, ул. „К**********“, бл.11, вх.1, ет.13, ап.61, брой нива на обекта: 1, със застроена площ от 79.52 кв.м., състоящ се от: две спални, дневна, кухня-бокс, баня, тоалет, входно антре, черно антре, тераса, при граници по акт за собственост: тревни площи, ап.
№62, тревни площи, ап.№60, стълбищна площадка, а съгласно схема на СГКК-гр.Варна при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
**********.62, **********.60, под обекта: **********.56, над обекта: няма, ведно с принадлежащото таванско помещение № 11, с площ от 6.48 кв.м., при граници по акт за собственост: таванско помещение № 12, таванско помещение № 10, коридор, тревни площи, както и 1.6812 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор **********, придобит на основание договор за покупкопродажба, обективиран в НА №128, том IV, рег. №6667, дело №591/2007г. на нотариус при ВРС,
1 поради пълна трансформация на лични средства за закупуването му на 26.07.2007г. за сумата от 41 254.60лв., платена със средства от лична банкова сметка на ищеца в „ДСК“ АД гр. О**********, натрупани от продажбата на съсобствен с трети лица поземлен имот на 27.03.2007г.
Обстоятелства, от които произтича претендираното право:
Ищецът твърди, че с ответницата са бивши съпрузи, сключили брак през 1998г., прекратен с решение от 30.11.2020г. по гр.д. №9080/2020г. на ВРС. През време на брака с договор за покупко-продажба,отразен в НА №**********г., том IV, рег. №6667, нот. дело №591/2007г. на нотариус при ВРС, съпрузите закупили гореописания апартамент №61 на ул.
„К**********“ №11.
Въпреки законовата презумпция ищецът твърди, че продажната цена от 41 254.60лв. била заплатена изцяло с негови лични средства, поради което и на осн. чл.23 от СК правото на собственост било трансформирано в лично негово, като становището си основава на следните обстоятелства:
По силата на договор за доброволна делба, сключен на 31.01.2005г. в гр.
Н**********, вписан като акт №76, том I, вх. рег.№400/31.01.2005г. в Службата по вписванията при РС-Н**********, ищецът получил в общ дял с В.К М.а- майка и Н.И-сестра на правото на собственост върху земеделски недвижими имоти – две ниви, лозе и овощна градина, находящи се в землището на с.К**********, общ. Н**********. На 27.03.2007г. ищецът и двамата му съсобственици В********** М.а и Н.И продали на „В********** 2“ ООД един от доброволно поделените през 2005г. имоти – овощна градина, с площ от 3001кв. м. по скица – за сумата от 287 507лв. Купувачът платил цената изцяло и в брой в деня на сделката, което било вписано и в НА за нея.
След като получили парите съсобствениците си разпределили сумата, като ищецът и сестра му Н.И получили по 122 000лв. всеки, а останалата част получила майка му В********** М.а. Това разделяне на сумата било по общо съгласие и в изпълнение на волята на майката нейните две деца да получат по-голяма част от парите от нейната.
В деня преди продажбата на овощната градина ищецът открил на негово име една депозитна банкова сметка в „евро“ в Банка ДСК АД, филиал О**********. А след като била сключена сделката и били получени и разпределени средствата от нея,ищецът депозирал неговия дял от 122000лв. с равностойност 62 000евро (след превалутиране) по въпросната му новооткрита сметка. По тази сметка не е имало постъпления на други суми.
Съответно продажната цена от 41 254.60лв. за придобиване на спорния апартамент №61 на 26.07.2007г. била платена чрез банков превод от същата сметка на ищеца в Банка „ДСК“ АД, филиал О**********, тоест от личните средства на ищеца от продажбата на съсобствената му овошна градина. Това плащане било отразено в самия НА, обективиращ продажбата на апартамента, както и в извлечение от сметката на ищеца (дебит 21 000евро на 26.07.2007г.). Останала разлика от 151.80лв., която ищецът платил на продавачите в брой.
2
По този начин продажната цена била заплатена изцяло с лични на ищеца средства, поради което и на осн. чл.23 СК собствеността била трансформирана в лично негова. Което моли за установяване от съда.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл.131 ГПК ответницата депозира писмен отговор, с който не оспорва допустимостта на иска. Не оспорва брачното правоотношение между страните по делото от 1998г. до 2020г. Не оспорва закупуването на 26.07.2007г. на процесния апартамент със сочения от ищеца НА №128. Не оспорва, че сума от 21 000евро е била преведена на 26.07.2007г. от банкова сметка с титуляр ищеца в полза на продавачите (като факт).
Предявеният иск обаче оспорва изцяло със следните доводи: Реалната цена за закупуване на процесния имот не била вписаната 41 254.60лв., а била 57 000евро и в този смисъл договорът бил относително симулативен в частта относно цената, което се извеждало от данъчната оценка на имота 41 254.60лв, от по-високата му пазарна цена и от обичайната практика в договорите да се вписват по-ниски цени за заплащане на по-ниски данъци и такси. Освен това както сумата от 41 254.60лв., така и разликата до пълните 57 000евро били семейни средства от „спестявания и дарения“ от родителите на ответницата и от майката на ищеца, които не индивидуализира по никакъв начин и за което следват указания.
Отделно в периода от 2003г. до 2017г. ищецът изобщо не е работил, не е реализирал трудови доходи, като семейството се е издържало единствено от получаваното от ответницата трудово възнаграждение и оказваната помощ от родителите й. В този период само тя е полагала грижи за домакинството и за двете родени от брака деца. Именно незаинтересоваността на ищеца и отказът му да участва в семейните разходи и в грижите за дома и децата е довела и до развода. В този смисъл счита, че приносът й в придобиването на собствеността на процесното жилище се изразява освен с вложените семейни спестявания, така и в осигуряваната от нея издръжка на семейството през посочения период, както и в полаганите единствено от нея грижи в домакинството и отглеждането и възпитанието на двете деца Виктор М. и Преслава М.а. Приносът на ответницата в този смисъл не може да бъде пренебрегнат и омаловажен и да бъде признато, че семейното жилище е придобито единствено с принос на ищеца посредством трансформация на лични пари.
На следващо място оспорва ищецът да е получил сума от 122 000лв. по договора за продажба на съсобствената му овощна градина на 27.03.2007г., оспорва цената за продажбата й да е била 287 507лв., оспорва съгласието на майката на ищеца да получи толкова малка част от продажната цена за сметка ищеца и сестра му. Счита че превишението над евентуално полагащия се дял на ищеца от 95 835.67лв. до общо 122 000лв. всъщност са общи семейни пари, които съпругът просто е държал. Евентуално същата разлика от 26 164.33лв. следвало да се счита за отплата от майката на ищеца в полза на ответницата за това, че бившата съпруга полагала във времето грижи и за 3 свекърва си, в това число че плащала всичките й битови разходи, осигурявала й храна, слагала й инжекции с инсулин ежедневно и други. Подобни грижи ответницата полагала и относно бабата на ищеца, която известно време живеела с младото семейство.
На следващо място твърди, че тъй като влогът на ищеца в Банка „ДСК“ АД бил открит на 26.03.2007г. през време на брака, на осн. чл.19, ал.1 СК (отм.) влогът имал изцяло семеен характер, без значение от вписания титуляр.
На следващо място сочи, че процесният апартамент бил закупен изцяло за семейни нужди, като ищецът многократно заявявал пред близки и познати, че жилището е „подарък за съпругата“.
И още – всички разходи след закупуване на жилището и стопанисването му във времето, включително извършени ремонти и обзавеждане през 2013г., се плащали само от ответницата с нейни или на нейните родители средства.
Поради което и при евентуално закупуване на имота с пари на ищеца, това се компенсирало с множество изразходвани средства и усилия, от ответницата, по повод поддържане и ремонтиране на имота, при преценка на приноса.
По същество моли за отхвърляне на иска и за съдебни разноски.
Съдът, на основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ищеца, че следва да докаже: едноличната си собственост върху спорния имот, поради настъпила пълна трансформация на лично имущество, при въведените твърдения – в случая заплащане на цената за закупуване на имота чрез парични средства в размер на 41 254.60лв. (21 000евро с превод от лична сметка на ищеца в „ДСК“ АД и още 151.80лв. на ръка) в полза на продавача по договора от 26.07.2007г., които са изцяло лични на ищеца; в това число че цялата сума по банковия влог е набрана от продажба на лично имущество на ищеца на 27.03.2007г. в размер на 122 000лв. (62 000евро); в това число общата воля на продавачите по тази сделка за разпределение на средствата от нея; както и всички други позитивни твърдения, на които базира едноличната си собственост след трансформация и респективно опровергава презумпцията на СК за съвместен принос.
Съдът, на осн. чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ответника, че следва да докаже: всички положителните твърдения, на които основава възраженията си; в случая за полаганите само от ответницата лични и материални грижи за дом, деца и семейство в периода 2003г. до 2007г., евентуално и до 2017г., при пълна дезинтересираност на ищеца; още следва да докаже твърдяната относителна симулация на сделката от 26.07.2007г. в частта за цената и сочената реална такава; също и сочения „семеен характер“ на продажната цена от 41 254.60лв. или разликата над тях до евентуално доказаните 57 000евро, но след индивидуализиране на твърденията в тази част; семейния характер на влога от 26.03.2007г.; както и другите твърдения за влагане на семейни средства в закупуването на имота и за приложимостта на презумпцията на СК.
4
Съдът на осн. чл.146, ал.1, т.3 ГПК обявява за безспорно по делото : брачното правоотношение между страните по делото от 1998г. до 2020г.; още закупуването на 26.07.2007г. на процесния апартамент с договор, отразен в НА №128; а също и че сумата от 21 000евро е била преведена на 26.07.2007г. от банкова сметка с титуляр ищеца в полза на продавачите (като факт).
По предварителните въпроси: По част от твърденията на ответницата в отговора на исковата молба следват указания по конкретизирането им, като при неизпълнение на указанията в срок твърденията няма да се вземат предвид.
По доказателствата: Представените от страните писмени доказателства следва да бъдат допуснати до прилагане по делото.
По исканията на ищеца:
На ищеца следва да се допуснат двама свидетели при водене в о.с.з. за доказване получаването на средствата от продажба на съсобствения му имот, в това число разпределението им между продавачите, влагането им в депозит и влагане на средствата от депозита в цената за купуване на исковия имот; а и за опровергаване твърденията на насрещната страна.
Разпечатката съдържа 39 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6469fe53-7d12-4857-8eca-081d8b8e4c36