Решение № 907 от 11.07.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 907 гр. Варна, 11.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Нина Ив. Иванова като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело № 20213100102658 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на делото е иск на К.В. М., ЕГН**********, с адрес гр. Обзор, ул. „***“ №* №8, с правно основание чл.23, ал.1 от СК, за признаване за установено в отношенията на ищеца с В. П. С., ЕГН**********, с адрес гр.Варна, ул. „***“ №*, ет.*, ап.*,че ищецът е изключителен собственик на следния недвижим имот:

- самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК и КР на град Варна, одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект от 04.10.2021г., с предназначение: Жилище, апартамент №61, находящ се на тринадесети етаж в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда-многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота: гр.Варна, район „Приморски“, ул. „****“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, брой нива на обекта: 1, със застроена площ от 79.52 кв.м., състоящ се от: две спални, дневна, кухня-бокс, баня, тоалет, входно антре, черно антре, тераса, при граници по акт за собственост: тревни площи, ап.

№62, тревни площи, ап.№60, стълбищна площадка, а съгласно схема на СГКК-гр.Варна при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

***, ***, под обекта: ***, над обекта: няма, ведно с принадлежащото таванско помещение № 11, с площ от 6.48 кв.м., при граници по акт за собственост: таванско помещение № 12, таванско помещение № 10, коридор, тревни площи, както и 1.6812 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор ***, придобит на основание договор за покупко1 продажба, обективиран в НА №128, том IV, рег. №6667, дело №591/2007г. на нотариус при ВРС, поради пълна трансформация на лични средства за закупуването му на 26.07.2007г. за сума, платена със средства от лична банкова сметка на ищеца в „ДСК“ АД гр. Обзор, натрупани от продажбата на съсобствен с трети лица поземлен имот на 27.03.2007г.

Ищецът твърди, че с ответницата са бивши съпрузи, сключили брак през 1998г., прекратен с решение от 30.11.2020г. по гр.д. №9080/2020г. на ВРС. През време на брака с договор за покупко-продажба,отразен в НА №128/26.07.2007г., том IV, рег. №6667, нот. дело №591/2007г. на нотариус при ВРС, съпрузите закупили гореописания апартамент №61 на ул. „****“ №*.

Въпреки законовата презумпция ищецът твърди, че продажната цена от 41 254.60лв. била заплатена изцяло с негови лични средства, поради което и на осн. чл.23 от СК правото на собственост било трансформирано в лично негово, като становището си основава на следните обстоятелства:

По силата на договор за доброволна делба, сключен на 31.01.2005г. в гр.

Несебър, вписан като акт №76, том I, вх. рег.№400/31.01.2005г. в Службата по вписванията при РС-Несебър, ищецът получил в общ дял с В. К. М.а- майка и Н. И.-сестра на правото на собственост върху земеделски недвижими имоти – две ниви, лозе и овощна градина, находящи се в землището на с.Кошарица, общ. Несебър. На 27.03.2007г. ищецът и двамата му съсобственици В. М.а и Н. И. продали на „Венера 2“ ООД един от доброволно поделените през 2005г. имоти – овощна градина, с площ от 3001кв. м. по скица – за сумата от 287 507лв. Купувачът платил цената изцяло и в брой в деня на сделката, което било вписано и в НА за нея. След като получили парите съсобствениците си разпределили сумата, като ищецът и сестра му Н. И. получили по 122 000лв. всеки, а останалата част получила майка му В. М.а. Това разделяне на сумата било по общо съгласие и в изпълнение на волята на майката нейните две деца да получат по-голяма част от парите от нейната.

В деня преди продажбата на овощната градина ищецът открил на негово име една депозитна банкова сметка в „евро“ в Банка ДСК АД, филиал Обзор. А след като била сключена сделката и били получени и разпределени средствата от нея,ищецът депозирал неговия дял от 122000лв. с равностойност 62 000евро (след превалутиране) по въпросната му новооткрита сметка. По тази сметка не е имало постъпления на други суми.

Съответно продажната цена от 41 254.60лв. за придобиване на спорния апартамент №61 на 26.07.2007г. била платена чрез банков превод от същата сметка на ищеца в Банка „ДСК“ АД, филиал Обзор, тоест от личните средства на ищеца от продажбата на съсобствената му овошна градина. Това плащане било отразено в самия НА, обективиращ продажбата на апартамента, както и в извлечение от сметката на ищеца (дебит 21 000евро на 26.07.2007г.).

Останала само разлика от 151.80лв., която ищецът платил на продавачите в брой.

2

В първо о.с.з. и по повод отговора на исковата молба ищецът променя твърденията си относно продажната цена. Признава наличието на относителна симулация в НА №128/26.07.2007г. в частта за цената. Твърди, че вписаната в НА цена от 41 254.60лв. е симулативна и прикриваща реалната такава от общо 47 000евро. И новата сочена реална цена от 47 000евро обаче поддържа да е заплатена с лични средства на ищеца от банковата му сметка в гр. Обзор, като 21 100евро от нея – чрез директния превод от неговата сметка по сметката на продавачите в деня на сделката, а другите 26 000евро – чрез изтеглянето им от ищеца в деня на продажбата и предаването им на ръка на продавачите в същия ден (л.93, абз.1 от делото).

По този начин счита, че цялата продажна цена от била заплатена изцяло с личните на ищеца средства, поради което и на осн. чл.23 от СК собствеността била трансформирана в лично негова. Което моли за установяване от съда.

В срока по чл.131 ГПК ответницата депозира писмен отговор, с който не оспорва допустимостта на иска. Не оспорва брачното правоотношение между страните по делото от 1998г. до 2020г. Не оспорва закупуването на 26.07.2007г. на процесния апартамент със сочения от ищеца НА №128. Не оспорва, че сума от 21 000евро е била преведена на 26.07.2007г. от банкова сметка с титуляр ищеца в полза на продавачите (като факт).

Предявеният иск обаче оспорва изцяло със следните доводи: Реалната цена за закупуване на процесния имот не била вписаната 41 254.60лв., а била 57 000евро и в този смисъл договорът бил относително симулативен в частта относно цената, което се извеждало от данъчната оценка на имота 41 254.60лв, от по-високата му пазарна цена и от обичайната практика в договорите да се вписват по-ниски цени за заплащане на по-ниски данъци и такси. Освен това както сумата от 41 254.60лв., така и разликата до пълните 57 000евро били семейни средства от „спестявания и дарения“ от родителите на ответницата и от майката на ищеца. По-конкретно сочи, че за периода 1999г. - 2006г. нейните родители й дарили общо 36 000лв., в първите години – по 3 000лв. на година, а през последните – по 7 000лв. на година, всеки път в края на летния сезон; че средствата били от отдаване под наем от родителите на стаи от къщата им в гр. Обзор; че цялата сума послужила за закупуване на жилището във Варна. А отделно волята на свекървата (майката на ищеца) била да надари семейството (а не лично ищеца) с горницата от 26 165лв. над дела на ищеца от продадения наследствен имот в Несебър, като благодарност за грижите на ответницата за свекърва й през годините.

Отделно в периода от 2003г. до 2017г. ищецът изобщо не бил работил, не е реализирал трудови доходи, като семейството се е издържало единствено от получаваното от ответницата трудово възнаграждение и оказваната помощ от родителите й. В този период само тя е полагала грижи за домакинството и за двете родени от брака деца. Именно незаинтересоваността на ищеца и отказът му да участва в семейните разходи и в грижите за дома и децата е 3 довела и до развода. В този смисъл счита, че приносът й в придобиването на собствеността на процесното жилище се изразява освен с вложените семейни спестявания, така и в осигуряваната от нея издръжка на семейството през посочения период, както и в полаганите единствено от нея грижи в домакинството и отглеждането и възпитанието на двете деца В. М. и П. М.а.

Приносът на ответницата в този смисъл не може да бъде пренебрегнат и омаловажен и да бъде признато, че семейното жилище е придобито единствено с принос на ищеца посредством трансформация на лични пари.

На следващо място оспорва ищецът да е получил сума от 122 000лв. по договора за продажба на съсобствената му овощна градина на 27.03.2007г., оспорва цената за продажбата й да е била 287 507лв., оспорва съгласието на майката на ищеца да получи толкова малка част от продажната цена за сметка ищеца и сестра му. Счита че превишението над евентуално полагащия се дял на ищеца от 95 835.67лв. до общо 122 000лв. всъщност са общи семейни пари, които съпругът просто е държал. Евентуално същата разлика от 26 164.33лв. следвало да се счита за отплата от майката на ищеца в полза на ответницата за това, че бившата съпруга полагала във времето грижи и за свекърва си, в това число че плащала всичките й битови разходи, осигурявала й храна, слагала й инжекции с инсулин ежедневно и други. Подобни грижи ответницата полагала и относно бабата на ищеца, която известно време живеела с младото семейство.

На следващо място твърди, че тъй като влогът на ищеца в Банка „ДСК“ АД бил открит на 26.03.2007г. през време на брака, на осн. чл.19, ал.1 СК (отм.) влогът имал изцяло семеен характер, без значение от вписания титуляр.

На следващо място сочи, че процесният апартамент бил закупен изцяло за семейни нужди, като ищецът многократно заявявал пред близки и познати, че жилището е „подарък за съпругата“.

И още – всички разходи след закупуване на жилището и стопанисването му във времето, включително извършени ремонти и обзавеждане през 2013г., се плащали само от ответницата с нейни или на нейните родители средства.

Поради което и при евентуално закупуване на имота с пари на ищеца, това се компенсирало с множество изразходвани средства и усилия, от ответницата, по повод поддържане и ремонтиране на имота, при преценка на приноса.

По същество моли за цялостно отхвърляне на иска.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Безспорно е и се потвърждава от приетия препис на решение на ВРС, че страните по делото са бивши съпрузи, сключили брак през 1998г., прекратен с решение от 30.11.2020г. по гр.д. №9080/2020г. на ВРС.

Няма спор и е видно от удостоверенията за раждане, че съпрузите имали две родени през брака деца – В. (28.05.1999г.) и П. (30.03.2007г.) Няма изричен спор, като се установява и от представените на л.16-20 от делото документи, че по силата на договор за доброволна делба, сключен на 4

31.01.2005г. в Несебър, вписан като акт №76, том I, вх. рег.№400/31.01.2005г. в Службата по вписванията при РС-Несебър, ищецът е получил в общ дял с В.

К. М.а - майка и Н. И. - сестра на правото на собственост върху земеделски недвижими имоти – две ниви, лозе и овощна градина, находящи се в землището на с.Кошарица, общ. Несебър; че след това на 27.03.2007г. ищецът и двамата съсобственици В. М.а и Н. И. са продали на „Венера 2“ ООД един от доброволно поделените през 2005г. имоти – овощна градина, с площ от 3001кв. м. по скица – за сумата от 287 507лв., която купувачът платил цената изцяло и в брой в деня на сделката, което било вписано и в НА за нея.

Безспорно е и се потвърждава от преписа на НА №128/26.07.2007г., том IV, рег. №6667, нот. дело №591/2007г. на нотариус при ВРС, че на тази дата и с тази сделка съпрузите В. и К.М.и закупили процесния апартамент №61, на 13-ти етаж в сграда с идентификатор ***, адрес гр.Варна, район „Приморски“, ул. „****“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, със ЗП 79.52 кв.м. Посочената в НА №128/26.07.2007г. цена е 41 254.60лв., при данъчна оценка на жилището в същия размер, като цена била платена напълно преди подписване.

От представеното на л.22-23 от делото движение по сметката на иищца К.М. в „Банка ДСК“ АД, филиал Обзор, се установява, че сметката е била открита на 23.03.2007г. с вноска от 50евро, след което на 27.03.2007г. е била направена втора вноска от 62 000евро. Следват различни транзакции, някои от които също на значителни суми. От същата сметка, на 26.07.2007г. е бил направен превод в полза на М. Е. К. за сума в размер на 21 100евро и с основание „покупка на недвижи имот“.