Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 293 от 29.06.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 70/2025
Вид
Решение № 293
Подписан
29.06.2026
В сила
29.06.2026
Състав
Даниела Димова Томова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.129, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 372, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 373, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.46 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.146 ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.60, ал.2 · Закон за кредитните институции
  • чл. 298, ал. 1, т. 1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. Варна, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Търговско дело № 20253100900070 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по исковата молба, заведена с вх. № 3869/10.02.2025 г., поправена по реда на чл.129, ал.2 ГПК с молба вх.

№7227 от 13.03.2025г., н а „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК 831094393, със седалище град София, с която срещу К. И. С., ЕГН **********, с адрес *****, са предявени положителни установителни искове за установяване спрямо ответника съществуването на парични вземания на ищеца – кредитор по издадената в негова полза по ч.гр.д. №13389/2024г. на Варненски районен съд, 46-ти състав, заповед за изпълнение №5952/23.10.2024г.: 1. за сумата 45 535,19 лева, представляваща главница (неразрешен овърдрафт), формирана от извършени трансакции над разрешения кредитен лимит – плащане чрез терминални устройства (ПОС) в периода 14.10.2023 – 16.10.2023 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 22.10.2024 г., до окончателното й плащане; 2. за сумата 16 150,39 лева, представляваща дължими лихви, начислени за периода от 20.10.2023 г. до 26.06.2024 г. на основание т. 8 и т. 9 от договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № *****; 3. за сумата 22,35 лева, представляваща законна лихва върху главница в размер на 500 лева, начислена за периода от 1

27.06.2024 до 21.10.2024 год.; 4. за сумата 159,00 лева, представляваща сторени разноски за връчване на покана за писмено предизвестие.

Така предявените искове намират своето правно основание в чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Претендира се от ищеца и осъждане на ответника да му репарира сторените по делото разноски, в т.ч. и в заповедното производство, основаващо се на чл.78 от ГПК.

Твърди се от ищеца, че на 14.10.2023 г. между страните по делото бил сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ***** г., съгласно който банката се задължила да предостави на кредитополучателя банков кредит – овърдрафт по картова разплащателна сметка в размер на 500.00 лева, с краен срок за ползване и погасяване до 14.10.2024 г. Договорът за кредит бил сключен при условията на чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ, като с подписването му кредитополучателят заявил, че е запознат с Общите условия на банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти Mastercard и Visa, Общите условия на банката за откриване и водене на банкови сметки и предоставяне на платежни услуги и Тарифата и приема прилагането им при уреждане на отношенията между страните във връзка със сключване и изпълнение на договора. Съгласно т. 1 от договора, банката приела да открие на името на ответника разплащателна сметка с IBAN ****** и да издаде към нея револвираща международна банкова карта. Съгласно т. 8 от процесния договор при непогасяване на пълния размер на дебитното салдо кредитополучателят заплаща фиксирана годишна лихва в размер на 17.90% за дебитни салда, формирани в резултат на ПОС-трансакции и 18.90% за всички останали дебитни салда по сметката. Съгласно т. 8.1. от договора при непогасяване на падежа на съответния отчетен период и според Бюлетина за лихвите, кредитополучателят следвало да заплати лихва върху непогасената част, увеличена с наказателна надбавка в размер на 13.12. пункта за формирания неразрешен овърдрафт, а при просрочена минимална погасителна вноска в зависимост от вида на трансакцията – лихвата по т. 8 от договора, увеличена с надбавка в размер на 1/12 от наказателната надбавка за неразрешен овърдрафт за съответната валута. Съгласно т. 17 от договора, 2 всички разходи, произтичащи от неизпълнение от страна на кредитополучателя, били за негова сметка. Договорът бил подписан със Софтуерен Token чрез електронната система „My Fibank”, което се използвало от регистрирания ползвател на собственото му мобилно устройство.

Ищецът сочи приложимост на чл. 13 от Закона за електронния подпис.

Сочи, че били получени в картовата система на банката авторизационни съобщения от търговец от САЩ за захранване на картовата сметка на ответника със суми на различна стойност. Излага, че след увеличаване наличността на сумите по сметката били извършени многобройни трансакции, представляващи плащания чрез ПОС-терминални устройства. Твърди, че по сметката била отчитана наличност на средства от ответника, като в действителност липсвали парични суми в нея. Според ищеца извършените операции без наличието на суми по картовата сметка представлявали неразрешен овърдрафт по смисъла на Раздел Първи, т. 1.1., буква „С“ от ОУ към договора. Изброява следните операции: на дата 14.10.2023 г. - 2 500 лева Плащане ПОС www.kucoin.com Vilnius LTU; на дата 15.10.2023 г. – 5 000 лева - Плащане ПОС Mercuryo Vilnius LTU; на дата 15.10.2023 г. – 932.85 лева Плащане ПОС CEX.IO Vilnius LTU; на дата 15.10.2023 г. – 2.33 лева - Такса за превалутиране CEX.IO Vilnius LTU; на дата 15.10.2023 г. – 8 000 лева Плащане ПОС Mercuryo Vilnius LTU; на дата 15.10.2023 г. – 15 900 лева Плащане ПОС Mercuryo Vilnius LTU; на дата 16.10.2023 г. – 7 700 лева Плащане ПОС Mercuryo Vilnius LTU; на дата 16.10.2023 г. – 6 000 лева Плащане ПОС Mercuryo Vilnius LTU, като твърди, че с тези операции е усвоен разрешения лимит в размер на 500 лева и е надхвърлен лимита по сметката (формиран е неразрешен овърдрафт) в размер на 45 535,18 лева. Твърди се, че по тези картови трансакции и формираното дебитно салдо е дължима лихва, както и наказателна лихва (лихва за неразрешен овърдрафт върху размера на дебитното салдо), съгласно т.8 и т.9 от договор за кредит и на основание Раздел Х1, т. 11.2 от Общите условия. Същите са в общ размер на 16 150,39 лева, начислени от банката на следните дати и суми: на дата 20.10.2023 г. 39.62 лв.; на дата 08.11.2023 г. - 433.10 лв.; на дата 20.11.2023 г. - 1 223.29 лв.; на дата 07.12.2023 г. - 448.98 лв.; на дата 20.12.2023 г. - 1 167.84 лв.; на дата 09.01.2024 г. - 562.25 лв.; на дата 22.01.2024 г. - 1 297.99 лв.; на дата 07.02.2024 г. - 583.80 лв.; на дата 20.02.2024 г. - 1 402.59 лв.; на дата 07.03.2024 г. - 606.80 лв.; на дата 20.03.2024 г. - 1 365.71 лв.; на дата 09.04.2024 г. - 629.63 лв.; на 3 дата 22.04.2024 г. - 1 514.71 лв.; на дата 09.05.2024 г. - 654.44 лв.; на дата 20.05.2024 г. - 1 524.13 лв.; на дата 07.06.2024 г. - 679.63 лв.; на дата 20.06.2024 г. - 1 636.82 лв.; на дата 27.06.2024 г. - 379.06 лева.

Поради неизпълнение от страна на длъжника, банката обявила кредита за предсрочно изискуем, като със същото уведомление, получено от родственик на длъжника на 06.10.2024 г., банката прекратила едностранно договора за кредит. На 22.10.2024 г. банката подала заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 13389/2024 г. по описа на ВРС. С разпореждане от 23.10.2024 г. заповедният съд издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за следните суми: Непогасена (просрочена) главница по разрешения и усвоен кредитен лимит в размер на 500.00 лева; Главница (неразрешен овърдрафт), формирана от извършени трансакции над разрешения кредитен лимит (неразрешен овърдрафт) в размер на 45 535,18 лева; Непогасени лихви, начислени за периода от 20.10.2023 г. до 26.06.2024 г. включително, дължими на основание т. 8 и т.9 от договора за кредит в размер на 16 150,39 лева; Законна лихва, начислена за периода 27.06.2024 г. до 21.10.2024 г. включително в размер на 22,35 лева; Разноски за връчване на покана за писмено предизвестие, в размер на 159,00 лева. В полза на Банката били присъдени и направените в заповедното производство разноски в размер на 1210,24 лева за държавна такса и юрисконсулско възнаграждение. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 20247180400880 по описа на ЧСИ С.К.-Д. с рег. № 718 на КЧСИ. След подадено възражение от длъжника и по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК кредиторът предявил иск за установяване съществуването на оспорените вземания.

Искането е за уважаване на предявените искове и присъждане на всички разноски за производството.

В депозирания в срока по чл. 367 ГПК отговор ответникът оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно сключен с ищеца договор за револвиращ банков кредит в размер на 500 лева, като оспорва същият да е с описания в исковата молба номера, доколкото при сключването на договора доставчикът на услугата в нарушение на чл.47 от 4

Закона за платежните услуги и платежните системи не е предоставил договора на хартиен носител на потребителя. Твърди, че никога - както преди, така и по време на действие на договора, ползвателят не е договарял друг размер на кредита, освен посочения размер от 500 лева, като липсва изрично писмено потвърждение, че клиентът е искал да надвиши лимита от 500 лева. Счита, че претендираните суми за разликата над 500 лева до пълните предявени размери от ищеца не почиват на договорно основание. Твърди, че кредитополучателят К. И. С. не е получавал тези суми, не е правил искане за нов или договарял друг размер на отпуснатия кредит, като в случай, че такава сума въобще е предоставена от доставчика Първа инвестиционна банка, то е налице измама, извършена от служител на банката, изразяваща се в разрешаване на салдо, надхвърлящо значително кредитния лимит по процесния договор от 500 лева.

Поддържа, че претендираните суми не били усвоени от длъжника.

Аргументира позицията си като сочи, че притежанието на Тoken не било предпоставка за извършването на неразрешени от ползвателя на банковата карта трансакции. Ответникът твърди, че банката следвало да прекрати договора при най-ранно установеното наличие на овърдрафт по сметката, като сочи недобросъвестност на същата, изразяваща се в натрупването на значителни лихви. Сочи липсата на вина у кредитополучателя за извършените трансакции.

На самостоятелно основание възразява, че договорът за кредит включва неравноправни клаузи, сочейки в частност разпоредбите относно договорените лихви по т.8 и т.9, като твърди, че същият е бил изготвен предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието му. Наред с това счита за недопустимо начисляването на лихва върху вече формирана лихва. Поради това счита, че в тази част договора за кредит от 14.10.2023г е нищожен по смисъла на чл.146 ал. 1 от ЗЗП.

Искането е за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

В подадената в срока по чл. 372, ал. 1 ГПК допълнителна искова молба ищецът доразвива първоначалните си твърдения. Сочи, че ответникът бил титуляр на две банкови сметки, към които били издадени две отделни кредитни карти. Приложената справка за PUSH нотификации в периода 14.10.2023 г. до 16.10.2023 г., изпратени за потвърждение и авторизация на трансакциите, заявени от длъжника и по двете сметки, тъй като и двете се 5 управлявали през едно електронно банкиране. Твърди, че не било отправено искане за оспорване на трансакции от насрещната страна. На 16.10.2023 г. банката блокирала кредитната карта на ответника с цел възпрепятстване последващото й използване.

В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК е постъпил допълнителен отговор, в който са изложени твърдения за неоснователност на доводите на ищеца, като се поддържа наличието на противоречия в твърденията на насрещната страна.

За доказване на твърденията си в исковата молба (първоначална и допълнителна), ищецът е представил писмени доказателства, по негово искане са допуснати и изслушани съдебни счетоводна и техническа експертизи, заключенията на които са приети по делото без възражения от страните, приложено е и делото по воденото заповедно производство (ч.гр.д.