Закон за Министерството на вътрешните работи

Чл. 1

Този закон урежда принципите, задачите, дейностите, устройството и управлението на Министерството на вътрешните работи (МВР) и статута на служителите в него.

Чл. 2

(1) Министерството на вътрешните работи е администрация с йерархичен характер и централизъм в управлението, чиято дейност е насочена към защита на правата и свободите на гражданите, националната сигурност и обществения ред.

(2) Върху дейността на МВР се упражнява граждански контрол от предвидените в Конституцията и в този закон органи.

(3)

Чл. 3

Министерството на вътрешните работи е юридическо лице на бюджетна издръжка.

Чл. 4

Дейността на МВР се осъществява въз основа на следните принципи:

1. спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна;

2. зачитане и гарантиране на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство;

3. централизъм в организацията и управлението;

4. публичност;

5. конспиративност при съчетание на гласни и негласни методи и средства в определените от закон случаи;

6. сътрудничество с гражданите.

Чл. 5

(1) Министерството на вътрешните работи осъществява дейността си самостоятелно и във взаимодействие с другите органи на държавната власт, органите на местното самоуправление, както и с гражданите и юридическите лица.

(2)

(3)

Чл. 5а

Служителите на МВР при изпълнение на служебните си задължения са физически неприкосновени и се ползват с особената закрила на закона.

Чл. 6

Основните задачи на МВР са:

1. защита на националната сигурност;

2. противодействие на престъпността и опазване на обществения ред;

3. защита на правата и свободите на гражданите и опазване на техните живот, здраве и имущество;

4. осигуряване на разследване на престъпления;

5. защита при бедствия;

6. осигуряване достъп на гражданите до службите за спешно реагиране чрез Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 (ЕЕН 112);

7. граничен контрол и охрана на държавната граница;

8. граничен контрол и охрана на държавната граница;

9. защита от тероризъм;

10. информационно осигуряване на министерството и органите на държавна власт;

11. оказване на съдействие на други държавни органи;

12. международно сътрудничество;

13. предоставяне на административни услуги и осъществяване на контролна дейност.

Чл. 7

Основните дейности на МВР за изпълнение на задачите по чл. 6 са:

1. събиране, анализ и оценка на информация, прогнозиране и разработване на стратегически насоки, свързани с националната сигурност;

2. предотвратяване на насилствена промяна на конституционно установения ред в Република България;

3. противодействие на престъпността чрез разкриване и разследване на престъпления по предвидения със закон ред;

4. превантивна дейност;

5. опазване на обществения ред;

6. осъществяване на граничен контрол и охрана на държавната граница чрез гранични проверки и наблюдение;

7. охрана на стратегически и особено важни обекти, определени с акт на Министерския съвет;

8. предотвратяване на терористични действия;

8а. разработване и използване на технически средства и способи за предотвратяване на терористични действия; при осъществяване на тези дейности полицейските органи могат да блокират с технически средства осъществяването на електронни съобщения;

8б. разработване и прилагане на специфични физико-химични методи и средства и извършване на взривно-техническо изследване и оценка на експлозиви или на елементи на взривни устройства;

9. защита при бедствия, подпомагане и възстановяване, ресурсно осигуряване и приемане на помощи по ред, определен със закон;

10. координация на действията на единната спасителна система съгласно Закона за защита при бедствия;

11. приемане, обработка и регистриране на спешни повиквания към ЕЕН 112 и обмен на информация със службите за спешно реагиране;

12. държавен противопожарен контрол, пожарогасителна и спасителна дейност при пожари, бедствия и извънредни ситуации;

13. контрол по изпълнението и прилагането на превантивни мерки за защита по пожарогасителната и спасителната дейност;

14. осъществяване на оперативно-издирвателна дейност;

15. използване на специални разузнавателни средства и използване и съхраняване на данните, придобити чрез тях;

16. придобиване, анализиране и съхраняване на информация, включително обработване на лични данни, и предоставянето й в предвидените със закон случаи;

17. изграждане на информационни фондове и информационни системи и управление на информационната дейност;

18. осигуряване на специални съобщителни средства за държавни органи;

19.

20. лицензиране и контрол над дейности, предвидени със закон;

21. контрол върху режима за пребиваване на чужденците и противодействие на незаконната миграция;

22. издаване на български лични документи и контрол върху ползването им;

23. контрол върху безопасността на движението по пътищата, техническата изправност на моторните превозни средства и регистрацията им;

24. конвойна дейност;

25. осъществяване на сътрудничество с други държавни и международни органи и организации;

26. прилагане на принудителни административни мерки;

27. приемане, пренасяне и доставка на кореспонденция, съдържаща класифицирана информация;

28. административнонаказателна дейност.

Чл. 8

Други дейности на МВР могат да се възлагат само със закон.

Чл. 8а

Държавните органи, организациите, юридическите лица и гражданите са длъжни да оказват съдействие и да спазват разпорежданията на органите на МВР, издадени при или по повод осъществяване на определените им със закон дейности.

Чл. 9

(1) Основните структури на МВР са:

1. главните дирекции;

2. областните дирекции;

3.

4. дирекция “Вътрешна сигурност”;

5. дирекция „Миграция“;

6. дирекция „Български документи за самоличност“;

7. дирекция „Международни проекти“;

8. дирекция „Национална система 112“;

9. дирекция „Управление на собствеността и социални дейности;“

10. дирекция „Координация на борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз (АФКОС);“

11. специализираните административни дирекции;

12. Академията на МВР;

13. Медицинският институт на МВР;

14. научноизследователските и научно-приложните институти.

За осъществяване на специфични дейности на МВР се създават специализирани звена.

(2) С правилника за прилагане на закона могат да се създават структури, които подпомагат осъществяването на дейностите на МВР.

Чл. 10

(1) Главните дирекции на МВР са:

1.

2. Главна дирекция „Национална полиция“;

3.

4. Главна дирекция „Гранична полиция“;

5. Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“.

6.

7.

(2) Главните дирекции на МВР са юридически лица.

Чл. 11

(отменен)

Национална служба “Сигурност” се състои от:

1. Генерална дирекция “Сигурност”;

2. регионални управления “Сигурност”.

Чл. 12

(отменен)

Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ има териториални звена. Тяхното устройство и дейност се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 13

Устройството и дейността на Главна дирекция „Национална полиция“ се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 13а

Главна дирекция “Гранична полиция” има териториални звена. Тяхното устройство и дейност се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 13б

Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ има териториални звена, които са юридически лица. Тяхното устройство и дейност се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 13в

(отменен)

Устройството на Главна дирекция “Пожарна безопасност и спасяване” се определя с правилника за прилагане на закона.

Чл. 13г

(отменен)

Главна дирекция „Гражданска защита“ има териториални звена. Тяхното устройство и дейност се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 14

(1) Областните дирекции на МВР се създават и закриват от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.

(2) Областните дирекции на МВР са юридически лица.

(3) Министърът на вътрешните работи може да създава и закрива районни управления в областните дирекции на МВР.

(4) Районите на действие на управленията по ал. 3 се определят според състоянието на престъпността и на обществения ред.

(5) Министърът на вътрешните работи при условията на ал. 4 може със заповед да създава и закрива участъци в отделни населени места на обслужваната от районните управления територия в рамките на утвърдения числен състав и средства за работна заплата.

Чл. 15

(отменен)

Районите на действие и седалищата на териториалните структури на Национална служба “Сигурност” се определят от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.

Чл. 16

(1) Устройството на дирекция “Вътрешна сигурност” се определя с правилника за прилагане на закона.

(2)

(3) Устройството и дейностите на дирекция „Миграция“, на дирекция „Български документи за самоличност“ и на дирекция „Управление на собствеността и социални дейности и на дирекция АФКОС“ се определят с правилника за прилагане на закона.

(4) Дирекция „Миграция“ и дирекция „Международни проекти“ и дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ са юридически лица.

(5) Териториални звена на дирекция „Национална система 112“ са районните центрове 112. Тяхното устройство и дейност се определят с правилника за прилагане на закона.

(6) Наименованията, устройството и дейностите на специализираните административни дирекции се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 17

(1) Академията на МВР е университет, създаден с решение на Народното събрание.

(2) Академията на МВР е юридическо лице.

(3) Устройството и дейността на Академията на МВР се определят с правилник, издаден от министъра на вътрешните работи съгласувано с министъра на образованието и науката.

Чл. 18

(1) Медицинският институт на МВР е лечебно заведение по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.

(2) Медицинският институт на МВР е научноизследователски и научно-приложен институт за осъществяване на дейността по здравеопазването в МВР.

(3) Медицинският институт на МВР е юридическо лице.

Чл. 19

(1) Научноизследователските и научно-приложните институти се създават, преобразуват и закриват от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.

(2) Устройството и дейността на институтите по ал. 1, с изключение на Медицинския институт на МВР, се определят с правилници, издадени от министъра на вътрешните работи.

Чл. 20

(1) Министърът на вътрешните работи е централен едноличен орган на изпълнителната власт, който ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика за защита на правата и свободите на гражданите, националната сигурност, обществения ред и защитата при бедствия.

(2) Министърът на вътрешните работи представлява МВР.

Чл. 21

Министърът на вътрешните работи:

1. провежда държавната политика за защита на правата и свободите на гражданите, националната сигурност, обществения ред и защитата при бедствия;

2. осъществява взаимодействие с други държавни органи и неправителствени организации;

3. осъществява международното сътрудничество;

4. създава и закрива звена извън тези, създадени със закона и правилника за неговото прилагане;

4а. утвърждава щатовете на структурите в МВР;

5. съставя и предлага проекта на бюджет на МВР;

6. разпределя бюджета на МВР, ръководи финансовото и материално-техническото осигуряване и осъществява контрол върху дейността на материалноотговорните лица в структурите на МВР;

7. ръководи управлението на човешките ресурси;

8. ръководи и осигурява провеждането на социалната политика;

9. ръководи икономическата политика при осъществяване на обслужващи и спомагателни дейности на министерството, включително образува търговски дружества с държавно имущество;

10. отговаря за управлението на предоставените на МВР имоти и вещи – държавна собственост;

11. отговаря за правното осигуряване на дейността на министерството, като издава правилници, наредби и инструкции;

11а. издава заповеди във връзка с изпълнението на своите правомощия;

12. утвърждава Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР;

13. координира управлението на фондовете на Европейския съюз, свързани с дейността на МВР;

14. координира борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз;

15. изпълнява и други функции, определени със закон.

Чл. 22

(1) При осъществяване на своите правомощия министърът на вътрешните работи се подпомага от заместник-министри и главен секретар на МВР.

(2) При отсъствие министърът на вътрешните работи се замества от определен от него с писмена заповед заместник-министър.

(3)

(4) При изпълнение на функциите си министърът на вътрешните работи се подпомага от политически кабинет.

Чл. 23

(1) Заместник-министрите подпомагат министъра при осъществяване на политиката на правителството и при изпълнение на неговите правомощия.

(2) Министърът на вътрешните работи делегира със заповед правомощия на своите заместници и определя техните функции.

(3)

(4) При изпълнение на правомощията си заместник-министрите издават заповеди.

Чл. 24

(1) Главният секретар на МВР е висшата професионална длъжност в министерството.

(2) При осъществяване на дейността си главният секретар на МВР се подпомага от дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ и Специализирания отряд за борба с тероризма.

(3) Главният секретар на МВР ръководи дейността на главните дирекции, областните дирекции дирекция „Международно оперативно сътрудничество“, Специализирания отряд за борба с тероризма, дирекция „Специална куриерска служба“, дирекция „Миграция“, дирекция „Български документи за самоличност“ и дирекция „Национална система 112“, като:

1. организира, координира и контролира превантивната, оперативно-издирвателната, охранителната дейност и обезпечаването на дейността по разследването;

2. организира, координира и контролира действията по защита при бедствия, дейността на Националната система за спешни повиквания с ЕЕН 112, както и държавния противопожарен контрол, пожарогасителната и аварийно-спасителната дейност;

3. координира и контролира изпълнението на Национална програма за защита при бедствия и годишните планове за изпълнението й, плановете за защита при бедствия и плановете за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи;

4. осъществява взаимодействие със съответните структури на други държави и с международни органи и организации;

5. издава заповеди във връзка с изпълнението на правомощията си.

(4) Главният секретар на МВР управлява човешките ресурси в звената по чл. 26а.

(5) При осъществяване на своите правомощия главният секретар на МВР се подпомага от заместник.

Чл. 25

Главен секретар на МВР може да бъде само лице, притежаващо категория А или Б по смисъла на този закон.

Чл. 26

(1) Политическият кабинет е пряко подчинен на министъра на вътрешните работи, има съвещателни и информационно-аналитични функции и осъществява връзките на МВР с обществеността.

(2) Политическият кабинет подпомага министъра на вътрешните работи при формулиране и разработване на конкретни решения за осъществяване на правителствената политика, както и при представянето й пред обществото.

(3) В политическия кабинет се включват заместник-министрите, началникът на кабинета, парламентарният секретар и директорът на специализираната административна дирекция за връзки с обществеността.

(4) Работата на политическия кабинет се организира от началника на кабинета.

(5) Началникът на кабинета парламентарният секретар и директорът на специализираната административна дирекция за връзки с обществеността се назначават с трудов договор и са пряко подчинени на министъра на вътрешните работи. Правоотношенията им се прекратяват по преценка на министъра на вътрешните работи или с прекратяването на неговия мандат.

(6) Експертните и техническите сътрудници към политическия кабинет не могат да изпълняват функции на управление.

(7) Експертните и техническите сътрудници се назначават от министъра на вътрешните работи с трудов договор. Те нямат статут на държавни служители, а трудовите им правоотношения се прекратяват със заповед на министъра на вътрешните работи или с прекратяването на неговия мандат.

(8) Средствата за дейността на политическия кабинет и заплатите на неговия персонал представляват отделно перо в бюджета на МВР.

Чл. 26а

С правилника за прилагане на закона към главния секретар на МВР могат да се създават помощни звена, които го подпомагат при осъществяване на правомощията му.

Чл. 27

Главните дирекции се ръководят от директори.

Чл. 28

(1) Директорите на главните дирекции осъществяват общото и непосредственото им ръководство, като:

1. ръководят, организират и носят отговорност за дейността на главните дирекции;

2. изпълняват заповедите на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и се отчитат пред тях;

3. управляват информационните фондове;

4. управляват човешките ресурси;

5. осъществяват оперативното взаимодействие на ръководените от тях главни дирекции с други държавни органи;

6. осъществяват сътрудничество със съответните служби на други държави, международни органи и организации;

7. управляват бюджета на дирекциите и ръководят финансовото и материално-техническото им осигуряване;

8. отговарят за управлението на предоставените на дирекциите имоти и вещи – държавна собственост;

9. издават наказателни постановления и прилагат принудителни административни мерки по ред, определен със закон.

10. представляват юридическото лице.

(2) Директорът на Главна дирекция „Национална полиция“ контролира, координира и методически ръководи изпълнението в областните дирекции на задачите по направление на дейност.

(3) В изпълнение на правомощията си по ал. 1 и 2 директорите на главните дирекции издават заповеди.

(4) Директор на главна дирекция може да бъде само лице, притежаващо категория А или Б по смисъла на този закон.

(5)

Чл. 29

(1) При изпълнение на функциите си директорите на главните дирекции могат да се подпомагат от заместник-директори.

(2) Заместник-директорите изпълняват функции по управление, възложени им със заповед на директора.

Чл. 29а

Областните дирекции на МВР се ръководят от директори, подчинени на министъра и на главния секретар на МВР.

Чл. 30

(1) Директорите на областните дирекции на МВР

1. осъществяват общо и непосредствено ръководство, като ръководят, организират и носят отговорност за дейността на областните дирекции;

2. организират изпълнението на заповедите на висшестоящите им органи;

3. отговарят пред главния секретар на МВР за цялостната дейност на ръководените от тях структури и пред директора на Главна дирекция „Национална полиция“ по направление на дейност;

4. осъществяват взаимодействие с другите структури в МВР;

5. разпределят бюджета на дирекцията и ръководят материално-техническото осигуряване;

6. отговарят за управлението на предоставените на областната дирекция на МВР имоти и вещи – държавна собственост;

7. управляват човешките ресурси;

8. осъществяват взаимодействие с други органи на държавна власт;

9. издават наказателни постановления и прилагат мерки за административна принуда по ред, определен в закон;

10. съвместно с други държавни органи създават екипи за изпълнение на основните задачи и дейности на МВР;

11. координират действията на структурите на МВР при бедствия, възникнали на територията на областните дирекции;

12. представляват юридическото лице.

(2) В изпълнение на функциите по ал. 1 директорите издават заповеди.

(3) При изпълнение на функциите си директорите могат да се подпомагат от заместник-директори, които изпълняват функции по управление, възложени им със заповед на директора.

Чл. 31

Специализираните дирекции се ръководят от директори.

Чл. 32

(1) Директорите осъществяват общото и непосредственото ръководство, управляват човешките ресурси и отговарят за цялостната дейност на дирекциите пред министъра, заместник-министрите и главния секретар на МВР.

(2) Директорите съобразно функциите на дирекциите осъществяват методическото ръководство и контрол върху дейността на съответните звена в структурата на МВР.

(3) В изпълнение на функциите по ал. 1 директорите издават заповеди.

Чл. 33

(1) При изпълнение на функциите си директорите могат да се подпомагат от заместник-директори.

(2) Заместник-директорите изпълняват функции по управление, възложени им със заповед на директора.

Чл. 34

(отменен)

Директорът на дирекция “Материално-техническо осигуряване и социално обслужване” представлява юридическото лице.

Чл. 35

(1) Академията на МВР се ръководи от академичен съвет и ректор.

(2) Академичният съвет е орган за ръководство на учебната и научната дейност на академията, който:

1. приема учебния план за всяка специалност и образователно-квалификационна степен, както и изготвени от катедрите учебни програми по съответните дисциплини;

2. приема плановете за научноизследователската, научно-приложната и редакционно-издателската дейност;

3.

4.

5.

6. изпълнява други функции, произтичащи от нормативните актове, отнасящи се до науката и висшето образование, прилагани в съответствие с този закон и с актовете за прилагането му.

(3) Ректорът е пряк ръководител на служителите на академията, на курсантите и на служителите, изпратени на обучение от други структури, за изпълнението на задълженията им, свързани с учебния процес, реда и дисциплината в академията, като:

1. определя дневния ред на академичния съвет;

2. решава всички въпроси, свързани с приемането, отписването и преместването на курсанти;

3. изпълнява други функции, произтичащи от законите или възложени му от министъра на вътрешните работи;

4. издава заповеди;

5. представлява юридическото лице.

(4) Ректорът е хабилитирано лице и се назначава от министъра на вътрешните работи.

(5) Съставът на академичния съвет се определя от министъра на вътрешните работи по предложение на ректора на академията.

Чл. 36

(1) Медицинският институт на МВР, научноизследователските и научно-приложните институти се ръководят от директори, които:

1. организират, ръководят, контролират и отговарят за дейността на институтите;

2. ръководят и контролират изготвянето на перспективните и текущите планове и осигуряват тяхното изпълнение;

3. организират взаимодействието с други институти и структури в МВР;

4. отговарят за подбора, подготовката, повишаването на квалификацията и ефективното използване на научните кадри;

5. отговарят за управлението на предоставените им имоти и вещи – държавна собственост.

6. управляват човешките ресурси.

(2)

(3) В изпълнение на функциите по ал. 1 директорите издават заповеди.

Чл. 37

(1) При изпълнение на функциите си директорите могат да се подпомагат от заместник-директори.

(2) Заместник-директорите изпълняват функции по управление, възложени им със заповед на директора.

Чл. 38

(отменен)

Национална служба “Сигурност” е специализирана контраразузнавателна и информационна служба на МВР за защита на националната сигурност от действия на чужди специални служби, организации или лица, насочени срещу националните интереси, за установяване и неутрализиране на процеси, застрашаващи конституционно установения ред, единството на нацията, териториалната цялост и суверенитета на страната.

Чл. 39

(отменен)

Национална служба “Сигурност” осъществява контраразузнавателна, информационно-аналитична, прогностична, контролна, координационна и методическа дейност.

Чл. 40

(отменен)

(1) Национална служба “Сигурност” извършва самостоятелно или съвместно с други държавни органи контраразузнавателна дейност за наблюдение, разкриване, противодействие, предотвратяване и пресичане на замислени, подготвяни или осъществявани посегателства срещу националната сигурност, свързани със:

1. разузнаване в полза на чужди сили;

2. опасност за единството на нацията, териториалната цялост и суверенитета на страната;

3. противоконституционна дейност;

4. прилагане на сила или използване на общоопасни средства с политическа цел;

5. опасност за икономическата и финансовата сигурност, свързана с участие на чужди служби или организации;

6. опасност за екологичната сигурност;

7. нарушаване функционирането на Националната система за защита на класифицираната информация;

8. застрашаване сигурността на стратегически за страната обекти и дейности;

9. деструктивно въздействие върху комуникационни и информационни системи;

10. заплахи за сигурността на органите на държавна власт;

11. международен тероризъм и екстремизъм;

12. незаконна международна търговия с оръжие, изделия или технологии с двойна употреба;

13. незаконно производство, съхраняване и разпространение на общоопасни средства, изделия или технологии с двойна употреба, наркотични вещества и прекурсори, подпомагани, организирани или осъществявани от чужди служби или организации;

14. незаконни миграционни процеси.

(2) Национална служба “Сигурност” осъществява контраразузнавателна дейност по отношение на чужди специални служби, организации и лица, извършващи дейност, която застрашава националната сигурност.

Чл. 41

(отменен)

(1) Информационната дейност на Национална служба “Сигурност” включва:

1. информационно-аналитична и прогностична дейност чрез събиране, обработване и съхраняване на информация от значение за националната сигурност и националните интереси, за нуждите на държавното управление и във връзка с управлението и извършването на собствената дейност;

2. изготвяне на контраразузнавателни оценки за състоянието на националната сигурност на базата на собствена информация и на информация, получена от други държавни органи, специализирани в сферата на защитата на националната сигурност и опазването на обществения ред;

3. информиране на висшите органи на държавна власт за състоянието и заплахите за националната сигурност;

4. изготвяне на информационни материали от справочен, аналитичен или прогностичен характер и предоставянето им на други държавни органи по установения със закон ред.

(2) За изпълнение на дейността по ал. 1 Национална служба “Сигурност” изгражда собствени информационни фондове.

(3) Службите и дирекциите в МВР своевременно предоставят на Национална служба “Сигурност” всяка постъпила или придобита от тях информация от значение за защитата на националната сигурност по ред, определен с инструкция на министъра на вътрешните работи.

Чл. 42

(отменен)

(1) Национална служба “Сигурност” осигурява контраразузнавателна защита на стратегически за страната дейности и обекти самостоятелно или съвместно с други специализирани органи.

(2) Национална служба “Сигурност” осъществява координация и оперативно взаимодействие с чужди специални служби в съответствие с международните задължения на Република България и в интерес на националната сигурност.

(3) Национална служба “Сигурност” взаимодейства с други държавни органи в кръга на тяхната компетентност.

Чл. 43

(отменен)

Органи на Национална служба “Сигурност” са държавните служители.

Чл. 44

(отменен)

(1) При осъществяване на дейността си органите по чл. 43 имат следните правомощия:

1. осъществяват наблюдение и контрол на лица, обекти и дейности, свързани с посегателства и опасности за националната сигурност;

2. прилагат и ползват разузнавателни способи и средства при условия и по ред, определени с наредба на министъра на вътрешните работи;

3. привличат граждани за доброволно сътрудничество;

4. използват специални разузнавателни средства при условия и по ред, определени със закон;

5. получават съдействие и организират прикриването на свои служители и тяхната дейност в държавни органи, организации и юридически лица при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет;

6. събират, обработват, съхраняват и използват данни за проверка на факти, лица и обекти, свързани със сигурността на страната;

7. получават информация от държавни органи, организации и лица във връзка със защитата на националната сигурност;

8. предоставят информация на висшите органи на държавната власт и управление чрез ръководството на МВР;

9. предоставят информация на други държавни органи, организации и лица по установения със закон ред.

(2) На президента на Република България, на председателя на Народното събрание и на министър-председателя се предоставя еднаква по обем и съдържание информация.

Чл. 45

(отменен)

(1) Национална служба “Сигурност” осъществява контролна дейност във връзка с функционирането на Националната система за защита на класифицираната информация съгласно Закона за защита на класифицираната информация и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

(2) Предписанията на директора или на оправомощените от него органи на службата са задължителни за длъжностните лица.

(3) Нарушенията на установения ред за защита на класифицираната информация се констатират с актове, съставени от органите на службата.

(4) Въз основа на съставените актове директорът на Национална служба “Сигурност” издава наказателни постановления.

Чл. 46

(отменен)

(1) Национална служба “Сигурност” осъществява контролна дейност във връзка с пребиваването на чужденците в Република България.

(2) Директорът на Национална служба “Сигурност” налага принудителна административна мярка по чл. 75 от Закона за българските документи за самоличност за ненапускане на страната на лица, чието пътуване застрашава сигурността на Република България.

Чл. 47

(отменен)

(1) Органите на Национална служба “Сигурност” могат да предупреждават устно или писмено лицата, за които има достатъчно данни да се предполага, че ще извършат престъпни или други действия, застрашаващи националната сигурност.

(2) Органите на Национална служба “Сигурност” могат да призовават граждани в служебни помещения за целите по ал. 1.

Чл. 48

(отменен)

Органите на Национална служба “Сигурност” нямат полицейски правомощия по глава седма, раздел II.

Чл. 49

(отменен)

(1) Държавните органи, организациите, юридическите лица и гражданите са длъжни да оказват съдействие на органите на Национална служба “Сигурност” при изпълнение на възложените им със закон задачи.

(2) Държавните органи и юридическите лица са длъжни незабавно да предоставят на Национална служба “Сигурност” всяка постъпила или придобита от тях информация, която е свързана с изпълнението на възложените със закон задачи на службата.

(3) Национална служба “Сигурност” може да изисква от органите и лицата по ал. 2 информация, необходима за изпълнение на възложените й със закон задачи.

Чл. 50

(отменен)

(1) За изпълнение на възложените й със закон задачи Национална служба “Сигурност” изгражда и поддържа информационни фондове.

(2) Редът за изграждането и поддържането на фондовете, както и редът за опазването, ползването и предоставянето на информация от тях се определят с актове на министъра на вътрешните работи по предложение на директора на Национална служба “Сигурност”.

Чл. 51

(1) За изпълнение на основните задачи по чл. 6 структурите на МВР извършват дейности по:

1. защита на правата и свободите на гражданите, националната сигурност и обществения ред;

2. изграждане и поддържане на информационни фондове, в които се събира, обработва, съхранява, анализира и използва информация, придобита при или по повод изпълнение на дейностите;

3. обезпечаване на разследване на престъпления;

4. предоставяне на информация на държавни органи, организации, юридически лица и граждани, които имат законен интерес и основание да я получат;

5. осъществяване на сътрудничество и съдействие на органите на държавната власт и на местното самоуправление и на неправителствените организации;

6. привличане на граждани и неправителствени организации, които на доброволни начала подпомагат изпълнението на дейностите на МВР;

7. сътрудничество със съответни структури в други държави и международни организации;

8. участие в мисии извън територията на страната;

9. изследване и анализ на състоянието, структурата и динамиката на престъпността и другите правонарушения, на причините и условията, които ги обуславят, и информиране на държавните органи, юридическите лица и гражданите за отстраняването им.

(2) Изпълнението на основните задачи на МВР по чл. 6 се осъществява и във взаимодействие с Държавна агенция “Национална сигурност”.

(3) Дейността по ал. 1, т. 8 се извършва в съответствие с националното законодателство, международните договори в сила за Република България и съобразно целта и другите условия, определени в решението на компетентния орган за изпращането.

(4) Министърът на вътрешните работи с наредба определя реда за осъществяване на дейността по ал. 1, т. 6.

(5)

(6) Държавните служители в МВР могат да участват в мисии извън територията на страната или да изпълняват длъжност в институции или в структури на Европейския съюз и в международни организации въз основа на договори, по които Република България е страна.

(7) Условията и редът за изпращане за изпълнение на длъжност в институции или в структури на Европейския съюз и в международни организации въз основа на договори, по които Република България е страна, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Чл. 51а

(отменен)

(1) Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ е национална специализирана оперативно-издирвателна структура на МВР за предотвратяване, пресичане, разследване и разкриване на организирана престъпна дейност на местни и транснационални престъпни структури, свързана със:

1. митническия режим, паричната, данъчната и осигурителната система;

2. наркотични вещества, техните аналози и прекурсори;

3. компютърни престъпления или престъпления, извършени във или чрез компютърни мрежи и системи;

4. интелектуална собственост;

5. неистински или подправени парични знаци, платежни инструменти и официални документи;

6. трафик на хора;

7. трафик на културни ценности;

8. огнестрелни оръжия, взривни, химически, биологични и други общоопасни средства и вещества, както и с оръжия и изделия и технологии с двойна употреба;

9. корупция в органите на държавната власт;

10. терористични действия, използване на общоопасни средства и вещества, внушаване на страх, вземане на заложници, отвличане на лица с цел получаване на материални облаги и насилствени действия;

11. изпиране на пари и хазарт.

(2) За изпълнение на задачите по ал. 1 Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ самостоятелно или съвместно с други специализирани органи извършва дейности по:

1. предотвратяване, пресичане, разследване и разкриване на престъпления, извършвани от престъпни структури;

2. участие в оперативно-издирвателната дейност по разкриване на престъпната дейност на престъпни структури на територията на страната;

3. осигуряване и прилагане на оперативно внедряване и извършване на доверителни сделки чрез служител под прикритие;

4. осъществяване на контролирани доставки;

5. събиране, обработване, съхранение, анализиране и предоставяне на информация за състоянието, структурата и динамиката на организираната престъпност на територията на страната;

6. проучване и оценяване методите на полицейските тактически действия, прилагани в борбата с организираната престъпност, и изготвяне на предложения за усъвършенстване на работата;

7. провеждане на обучение на служителите от териториалните й звена за повишаване на професионалната им квалификация;

8. идентифициране на лица по ред, определен от министъра на вътрешните работи;

9. даване на становища по проекти на нормативни и други актове, регламентиращи противодействието на организираната престъпност и участие в изготвянето на програми и стратегии;

10. участие в екипи, създадени съвместно с други компетентни държавни органи, служби и органи на други държави и международни организации;

11. ръководство, помощ и контрол за осъществяване на дейностите по т. 1 - 10 на съответните териториални звена.

(3) Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ осъществява информационно-аналитична, прогностична, контролна, координационна и методическа дейност със собствена или на други органи информация съобразно своята компетентност.

Чл. 52

(1) Главна дирекция „Национална полиция“ е национална специализирана оперативно-издирвателна, охранителна и контролна структура за превенция, предотвратяване, пресичане, разследване и разкриване на престъпления, с изключение на свързаните с организирана престъпна дейност, и за опазване на обществения ред.

(2) За изпълнение на задачите по ал. 1 Главна дирекция „Национална полиция“ извършва дейности по:

1. превенция, предотвратяване и пресичане на престъпления;

2. разследване на престъпления;

3. разкриване на престъпления;

4. издирване на обвиняеми и подсъдими, укрили се от наказателно преследване, осъдени, отклонили се от изтърпяване на наказание, безследно изчезнали, както и на други лица в предвидените със закон случаи;

5. издирване на вещи:

6. идентифициране на лица;

7. опазване на обществения ред;

8. защита и охрана на стратегически и особено важни обекти;

9. осигуряване на сигурността при провеждане на мероприятия;

10. контрол на безопасността на движението по пътищата, на техническата изправност и регистрацията на моторните превозни средства, на водачите на моторни превозни средства и на пътнотранспортните произшествия;

11. разрешение и контрол за ползване на общоопасни средства;

12. разрешение и контрол за извършване на охранителна дейност;

13. конвоиране на лица в страната и в чужбина;

14. ръководство, помощ и контрол над съответните звена в областните дирекции при извършване на дейности по т. 1, 3 – 13 на съответните звена в областните дирекции;

15. методическо ръководство на дейността по разследване на престъпления в главните и областните дирекции.

Чл. 52а

(отменен)

(1) Главна дирекция “Охранителна полиция” е национална специализирана охранителна и контролна структура на МВР за опазване на обществения ред и противодействие на престъпността.

(2) За изпълнение на задачата по ал. 1 Главна дирекция “Охранителна полиция” извършва дейности по:

1. опазване на обществения ред;

2. защита и охрана на стратегически и особено важни обекти;

3. осигуряване на сигурността при провеждане на мероприятия;

4. контрол на безопасността на движението по пътищата, на техническата изправност и регистрацията на моторните превозни средства, на водачите на моторни превозни средства и на пътнотранспортните произшествия;

5.

5. участие в разследването на престъпления;

6.

7. разрешение и контрол за ползване на общоопасни средства;

8. разрешение и контрол за извършване на охранителна дейност;

9.

10. конвоиране на лица в страната и в чужбина;

11. ръководство, помощ и контрол за осъществяване на дейностите по т. 1 - 4, 7, 8 и 10 на съответните звена в областните дирекции.

Чл. 52б

(1) Главна дирекция “Гранична полиция” е национална специализирана охранителна и оперативно-издирвателна структура на МВР за граничен контрол и охрана на държавната граница.

(2) За изпълнение на задачата по ал. 1 Главна дирекция „Гранична полиция“ извършва дейности по:

1. наблюдение на границата, противодействие на незаконната миграция и трафика на хора;

2. гранични проверки на преминаващите през границата лица и транспортни средства, включително в зоните и обектите по ал. 3;

3. превенция, предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления, свързани с незаконна миграция и трафик на хора, извършени в зоните и обектите по ал. 3;

4. разследване на престъпления;

5. охрана на обществения ред в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове и контрол по безопасността на движението в района на аерогарите;

6. приемане и предаване на нарушители на режима на влизане и пребиваване от и на други държави в съответствие със закон или международен договор, по който Република България е страна;

7. поставяне и поддържане в изправност на граничните знаци, обозначаване на граничната линия на държавната граница, недопускане на разрушаване, изместване или на други действия по отношение на държавната граница;

8. изработване на карти и друга документация на държавната граница и създаване и поддържане на геодезическо-картографски фонд;

9. методическо ръководство и контрол за осъществяване на дейностите по т. 1 – 8 с изключение на дейността по разследване на престъпления.

(3) За осъществяване на граничния контрол и охраната на държавната граница и контрола за спазването на граничния режим Главна дирекция “Гранична полиция” извършва дейностите си в граничната зона, в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове, международните летища и пристанища, вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталния шелф, българската част на река Дунав и другите гранични реки и водоеми.

(4) Министерският съвет определя:

1. дълбочината на граничната ивица и граничната зона;

2. откриването и закриването на гранични контролно-пропускателни пунктове.

3. организацията, дейността и управлението на граничните контролно-пропускателни пунктове, както и взаимодействието между службите за граничен контрол в Република България.

(5) Министърът на вътрешните работи определя:

1. реда за осъществяване на граничните проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове;

2. способите и организацията за осъществяване наблюдението на държавната граница на сухоземни, морски и речни участъци от държавната граница.

(6) За осъществяване на въздушно наблюдение на границите органите на Главна дирекция „Гранична полиция“ използват въздухоплавателни средства.

(7) Регистрацията и осигуряването на авиационната безопасност и летателната годност на въздухоплавателните средства по ал. 6 се осъществяват по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на РепубликаБългария и издадените въз основа на него актове.

Чл. 52в

(отменен)

(1) Главна дирекция “Досъдебно производство” е национална специализирана структура на МВР за разследване на престъпления.

(2) За изпълнение на задачата по ал. 1 Главна дирекция “Досъдебно производство” извършва дейности по:

1. разследване на престъпления;

2. методическо ръководство за разследване на престъпления;

3. упражняване на контрол за законосъобразното провеждане на разследването, изпълнението на задължителните указания на прокурора и спазването на срока за разследване.

Чл. 52г

(1) Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ е национална специализирана структура на МВР за осигуряване на пожарна безопасност, спасяване и защита при бедствия при условията и по реда на този закон и на Закона за защита при бедствия.

(2) За изпълнение на задачите по ал. 1 Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ извършва:

1. превантивна дейност;

2. държавен противопожарен контрол;

3. превантивен контрол;

4. пожарогасителна дейност;

5. спасителна дейност;

6. разрешителна и контролна дейност на търговци, извършващи дейности по пожарна безопасност в обекти и/или експлоатация на уреди и съоръжения, свързани с пожарната безопасност;

7. разрешителна и контролна дейност на продукти за пожарогасене по отношение на тяхната гасителна ефективност;

8. неотложни аварийно-възстановителни работи, оперативна защита при наводнения и операции по издирване и спасяване;

9. химическа, биологическа и радиационна защита при инциденти и аварии, свързани с опасни вещества и материали, и овладяване на екологични инциденти;

10. ранно предупреждение и оповестяване при бедствия и при въздушна опасност на органите на изпълнителната власт и населението;

11. оперативно сътрудничество със структурите на Европейския съюз, НАТО и международни организации в областта на пожарната безопасност и защитата на населението, хуманитарната помощ, гражданско-военното аварийно планиране;

12. подпомагане дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет;

13. методическа и експертна помощ по защита при бедствия на териториалните органи на изпълнителната власт;

14. защитата на населението при обявяване на режим „положение на война“, „военно положение“ или „извънредно положение“ в съответствие с разпоредбите на Женевските конвенции от 12 август 1949 г. (необнародвани), ратифицирани с Указ № 181 на Президиума на Народното събрание от 1954 г. (Изв., бр. 43 от 1954 г.), и Допълнителните протоколи към Женевските конвенции от 1977 г., ратифицирани с Указ № 1586 на Държавния съвет от 1989 г.(ДВ, бр. 62 от 1989 г.);

15. взаимодействие с компетентните органи по въпросите на готовността за работа при положение на война, при военно или извънредно положение;

16. информационно-аналитична дейност;

17. научно-приложна и експертна дейност;

18. определяне на пожарните характеристики на строителни продукти и тактико-техническите и експлоатационните показатели на пожаротехническо и аварийно-спасително оборудване и гасителни вещества;

19. разработване на методики за установяване на причините за възникване на пожари;

20. ръководство и контрол за осъществяване на дейностите по т. 1 – 6, 8 – 16 на съответните териториални звена „Пожарна безопасност и защита на населението“.

(3) Обхватът и съдържанието на отделните дейности по ал. 2 се уреждат с правилника за прилагане на закона.

(4) Редът за осъществяване на дейностите по ал. 2, т. 1 – 6 се определя с наредби на министъра на вътрешните работи.

(5) Изискванията за гасителна ефективност на продуктите за пожарогасене и редът за осъществяване на дейността по ал. 2, т. 7 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

(6) Редът за осъществяване на дейностите по ал. 2, т. 8 и 9 се определя с инструкции на министъра на вътрешните работи.

(7) За издаване на разрешение по ал. 2, т. 7 се събира такса в размер, определен от Министерския съвет.

Чл. 52д

(отменен)

(1) Областните дирекции на МВР са териториални структури за оперативно-издирвателна, охранителна, пожаробезопасна, пожарогасителна и аварийно-спасителна дейност при пожари, бедствия, аварии и катастрофи и дейност по разследване.

(2) Областните дирекции извършват всички дейности за изпълнение на задачите по ал. 1.

Чл. 52е

(1) Областните дирекции на МВР са териториални структури за оперативно-издирвателна, охранителна дейност и дейност по разследване.

(2) Дейностите на специализираните административни дирекции се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 52ж

(1) Дирекция „Миграция“ е национална специализирана структура на МВР за регулиране и контрол на миграционните процеси на чужденците, пребиваващи в Република България, и за административно обслужване на гражданите на Европейския съюз, гражданите на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, гражданите на Конфедерация Швейцария, както и членовете на техните семейства, съгласно Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства.

(2) За изпълнение на задачите по ал. 1 дирекция „Миграция“ извършва дейности по:

1. регулиране на миграционните процеси в Република България;

2. административен контрол върху пребиваването на чужденците в Република България;

3. съпровождане на чужденци, подлежащи на експулсиране или на принудително отвеждане до границата на Република България, в съответствие със закон или международен договор, по който Република България е страна;

4. ръководство, помощ и контрол за осъществяване на дейностите по т. 1 - 3 на съответните звена в областните дирекции.

Чл. 52з

(1) Дирекция „Български документи за самоличност“ е национална специализирана структура на МВР за осъществяване на дейностите, свързани с българските документи за самоличност.

(2) За изпълнение на задачите по ал. 1 дирекция „Български документи за самоличност“ извършва дейности по:

1. издаване на български документи за самоличност и контрол на ползването и съхраняването им;

2. ръководство, помощ и контрол за осъществяване на дейностите по т. 1 на съответните звена в областните дирекции.

Чл. 52и

(1) Дирекция „Международни проекти“ е специализирана структура на МВР за управление на програми и проекти, финансирани със средства на Европейския съюз.

(2) За изпълнение на задачите по ал. 1 дирекция „Международни проекти“:

1. управлява дейностите в МВР по усвояване на средства по проекти, финансирани от фондове и програми на Европейския съюз и други извънбюджетни източници;

2. осъществява функциите на отговорен орган в МВР за управление на средствата от фондове на Европейския съюз, като организира тръжни процедури, избор на проекти, извършва плащания, осигурява техническо изпълнение, финансов контрол, наблюдение и оценка на средствата, финансирани от фондовете;

3. координира и осъществява взаимодействието с органи на Европейската комисия, с национални и международни институции и организации във връзка с усвояване на средства от фондове и програми на Европейския съюз;

4. осъществява методическо ръководство и контрол на съответните звена в структурите на МВР по предмета на дейността си.

Чл. 52к

(1) Дирекция „Национална система 112“ е национална специализирана структура на МВР за осигуряване на непрекъснат, бърз и безплатен достъп до службите за спешно реагиране за получаване на помощ при спешни случаи.

(2) За изпълнение на задачата по ал. 1 дирекция „Национална система 112“ извършва дейности по:

1. ръководство, организация и контрол на дейността на Националната система 112;

2. изграждане и поддържане на районните центрове за приемане на спешни повиквания към ЕЕН 112 и развитие на Националната система 112;

3. осъществяване контрол на процеса по обслужване на спешните повиквания към ЕЕН 112 в районните центрове 112;

4. организиране на взаимодействието със службите за спешно реагиране при осъществяване на процеса по обслужване на спешните повиквания към ЕЕН 112.

Чл. 52м

(1) Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ е структура на МВР за извършване на материално-техническо осигуряване и социално обслужване на структурите на министерството.

(2) За изпълнение на дейностите по ал. 1 дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“:

1. подпомага министъра на вътрешните работи при управлението на предоставените на МВР недвижими имоти;

2. актува, води регистри и актови книги за предоставените на МВР имоти – държавна собственост, и контролира тяхното управление;

3. организира проектирането, изграждането и използването на обекти, свързани с дейностите на МВР, включително жилищен, почивен и болничен фонд, и осъществява експлоатацията, ремонта и съхраняването на въоръжение, техника и друго движимо имущество на МВР;

4. осъществява социално обслужване и други обслужващи дейности на служителите;

5. организира и осъществява технически контрол и специализиран технически надзор на сгради, машини и съоръжения, ветеринарномедицински дейности, държавен ветеринарно-санитарен контрол и държавен здравен контрол;

6. възлага обществени поръчки с бюджетни средства и осъществява контрол по изпълнението на договори за доставки, услуги и строителство;

7. осъществява методическо ръководство и контрол на съответните звена в структурите на МВР по предмета на дейността си.

Чл. 52н

(1) Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ е специализирано звено на МВР за организиране и координиране на международния обмен на оперативна информация, за координиране и методическо подпомагане на международното оперативно взаимодействие и за осъществяване на екстрадиция, предаване и трансфер на лица.

(2) Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ е на пряко подчинение на главния секретар на МВР.

(3) За изпълнение на дейностите по ал. 1 дирекция „Международно оперативно сътрудничество“:

1. организира, координира, контролира и обменя международна и национална оперативна информация за нуждите на правоохранителните органи;

2. събира, обработва, анализира, съхранява и предоставя информация на национални органи и международни организации, на местни и чуждестранни юридически и физически лица, които имат законен интерес да я получат, за лица, вещи, събития и дейности, свързани с международната престъпна дейност;

3. осъществява взаимодействие с компетентните полицейски и съдебни органи по международното и общодържавното издирване на лица и вещи – обект на международно издирване;

4. може да участва в предаване и приемане на лица за екстрадиция и трансфер в страната и в чужбина въз основа на международни договори, по които Република България е страна, и в изпълнение на акт на орган на съдебната власт;

5. въвежда, актуализира и ползва информацията от информационните фондове на Генералния секретариат на Международната организация на криминална полиция – Интерпол, на Европол и на Шенгенската информационна система (ШИС);

6. организира, координира и осъществява обмен на информация и данни по глава тринадесета, раздел IIIа;

7. координира дейността на задграничните представители и служителите на МВР, участващи в мисии на международни организации, и взаимодейства с офицерите за връзка на други държави.

Чл. 52о

(1) Специализирани звена на МВР за осъществяване на специфична дейност са Специализираният отряд за борба с тероризма и дирекция „Специална куриерска служба“.

(2) Дейностите на специализираните звена по ал. 1 се определят с правилника за прилагане на закона.

(3) Дирекция „Специална куриерска служба“ е юридическо лице.

Чл. 52п

(1) Дирекция АФКОС е специализирана структура на МВР за осъществяване координация на борбата с правонарушения, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз, чрез оперативно сътрудничество, докладване на нередности и административно-контролна дейност.

(2) За изпълнение на дейностите по ал. 1 дирекция АФКОС:

1. подпомага министъра на вътрешните работи и Съвета за координация в борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз при осъществяване на координацията в борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз;

2. е национална контактна точка с Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) и със съответните компетентни органи в областта на защитата на финансовите интереси на Европейския съюз в държавите членки и в други държави;

3. осигурява и координира на национално ниво докладването на нередности между националните институции и Европейската комисия;

4. осъществява наблюдение и контрол върху докладването на нередности между националните институции и Европейската комисия;

5. извършва административно-контролни проверки в структурите, администриращи фондове, програми и инструменти на Европейския съюз;

6. осъществява координация и оперативно сътрудничество във връзка с разследвания, провеждани от ОЛАФ на територията на Република България;

7. извършва административни проверки за идентифициране на нередности и измами, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз, по своя инициатива или по искане на ОЛАФ;

8. анализира информацията относно нередностите и измамите със средства на Европейския съюз;

9. осъществява сътрудничество с държавни органи и структури и координира дейността в областта на борбата с нередностите и измамите със средства на Европейския съюз.

Чл. 53

(1) Органи на главните, областните, специализираните административни дирекции, специализираната дирекция „Оперативни технически операции“, дирекция „Вътрешна сигурност“, дирекция „Международно оперативно сътрудничество“, Специализирания отряд за борба с тероризма, дирекция „Специална куриерска служба“, дирекция „Миграция“, дирекция „Български документи за самоличност“, дирекция „Международни проекти“, дирекция „Национална система 112“, дирекция „Управление на собствеността и социални дейности, дирекция АФКОС“ и на техните структури и звена, както и на структурите по чл. 9, ал. 2 и 3 са държавните служители.

(2) Полицейски органи са органите на Главна дирекция „Национална полиция“, дирекция „Миграция“ и органите на съответните им звена в областните дирекции,, Главна дирекция „Гранична полиция“ и на дирекция „Вътрешна сигурност, Специализирания отряд за борба с тероризма и звената „Общинска полиция““.

(3) Органи за пожарна безопасност и защита на населението са органите на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ и органите на съответните й териториални звена.

(4)

(5) Разследващи полицаи са органите по ал. 2, назначени на длъжности за разследващи полицаи.

Чл. 54

(1) Разследващите полицаи извършват разследване по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс.

(2) На разследващите полицаи не могат да се възлагат други дейности извън дейността по разследване на престъпления.

(3) При осъществяване на своите правомощия разследващият полицай взема решения по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона.

(4) Писмените указания на прокурора по разследването са задължителни за разследващите органи по чл. 52, ал. 1, т. 2 и 3 от Наказателно-процесуалния кодекс.

(5) Горестоящите ръководители нямат право да дават указания за извършването на действия по разследването и за съставянето на писменото мнение, както и по какъвто и да е друг начин да се намесват в разследването.

Чл. 55

(1) Полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено или устно.

(2) При невъзможност да се издадат писмено или устно разпорежданията могат да се издават чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят.

(3) При изпълнение на функциите по контрол на безопасността на движението разпорежданията могат да се издават чрез действия или знаци, посочени в закон.

(4) Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение.

(5) Разпореждането, издадено в писмена форма, съдържа следните реквизити:

1. наименование на органа, който го издава;

2. адресат на разпореждането;

3. фактически и правни основания за издаване;

4. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението;

5. пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва;

6. дата на издаване и подпис на лицето, издало разпореждането, с означаване на длъжността му.

(6) Разпорежданията, издадени в писмена форма, могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 56

(1) Полицейските органи предупреждават устно или писмено лицето, за което има достатъчно данни и се предполага, че ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред.

(2) За писменото предупреждение се съставя протокол, с който лицето се предупреждава за отговорността, която се предвижда при извършване на съответното престъпление или нарушение на обществения ред.

(3) Протоколът за предупреждение се съставя в присъствието на лицето и на един свидетел, като след запознаване със съдържанието му се подписва от полицейския орган, лицето и свидетеля. Отказът на лицето да го подпише се удостоверява с подписа на свидетеля. В случаите на домашно насилие копие от протокола за предупреждение се предоставя на пострадалото лице при поискване.

Чл. 57

(1) При установяване на условия и причини за извършването на престъпления и други нарушения на обществения ред полицейските органи вземат мерки за отстраняването им.

(2) Когато други органи или организации са компетентни да вземат мерките по ал. 1, полицейските органи ги уведомяват писмено за това.

(3) Компетентните органи по ал. 2 са длъжни в едномесечен срок писмено да уведомят полицейските органи за взетите мерки.

Чл. 58

Полицейските органи предотвратяват, пресичат, разследват и разкриват престъпления.

Чл. 59

(1) Полицейските органи регистрират лицата, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. Държавните органи, осъществяващи наказателното производство, са длъжни да предприемат необходимите мерки за извършване на регистрацията от полицейските органи.

(2) Регистрацията е вид обработване на лични данни за лицата по ал. 1, която се осъществява при условията на този закон.

(3) За целите на регистрацията полицейските органи:

1. събират за лицата личните им данни, посочени в чл. 18 от Закона за българските лични документи;

2. дактилоскопират и фотографират лицата;

3. изземват образци за ДНК профил на лицата, когато това е необходимо.

(4) За извършване на действията по ал. 3, т. 1 и 2 съгласието на лицата не се изисква.

(5) Лицата са длъжни да предоставят изискваните образци по ал. 3, т. 3, а при отказ те се изземват принудително с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд.

(6) Редът за извършване на полицейската регистрация се определя с наредба на министъра на вътрешните работи.

Чл. 60

(1) Полицейските органи могат да призовават в служебните помещения граждани за изпълнение на определените им с този закон правомощия.

(2) Полицейските органи писмено уведомяват гражданите за призоваването. В съобщението изрично се посочват целта на призоваването, часът и мястото на явяване.

(3) В неотложни случаи призоваването може да се извършва по телефон, телекс или факс. Призоваването по телефон или факс се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило, а по телекс - с писмено потвърждаване за полученото съобщение.

Чл. 61

(1) Полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лице:

1. за което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред;

2. когато това е необходимо за разкриване или разследване на престъпления и при образувано административнонаказателно производство;

3. при осъществяване на контрол по редовността на документите за самоличност и пребиваване в страната;

4. на контролен пункт, организиран от полицията;

5. по искане на друг държавен орган за оказване на съдействие при условия и по ред, предвидени в закон.

(2) Установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ за самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни.

Чл. 62

(1) Полицейските органи могат да извършват действия по идентификация на лице, когато:

1. самоличността на едно лице не може да бъде установена по реда на чл. 61, ал. 2;

2. лицето е извършило престъпление или съществуват данни, че е извършило престъпление;

3. чужденец, търсещ закрила по Закона за убежището и бежанците, е влязъл не по законоустановения ред или е незаконно пребиваващ в Република България.

(2) Действията по идентификация включват:

1. снемане на пръстови отпечатъци и отпечатъци от дланите на ръцете;

2. фотографиране на лицето;

3. установяване на външни белези;

4. измервания и изземване на образци за сравнителни изследвания;

5. изземване на образци от биологичен произход за сравнителна ДНК идентификация.

(3) За извършване на действията по ал. 2, т. 1 - 4 съгласието на лицето не се изисква.

(4) За извършване на действията по ал. 2, т. 5 се прилага чл. 59, ал. 5.

(5) Когато основанията по чл. 61, ал. 1 отпаднат, полицейските органи служебно или по искане на лицето унищожават събраните материали.

Чл. 63

(1) Полицейските органи могат да задържат лице:

1. за което има данни, че е извършило престъпление;

2. което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба;

3. което показва тежки психични отклонения и с поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност;

4. малолетен нарушител, който е напуснал своя дом, настойник, попечител или специализирана институция, където е бил настанен;

5. при невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл. 61, ал. 2;

6. което се е отклонило от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от местата, където е било задържано като обвиняем в изпълнение на разпореждане на полицейски орган или на орган на съдебната власт;

7. обявено за международно издирване по искане на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на Европейската заповед за арест;

8. в други случаи, определени със закон.

(2) В случаите по ал. 1 лицето може да бъде настанено в специално помещение и спрямо него могат да бъдат взети мерки за лична сигурност, ако поведението му и целите на задържането налагат това.

(3) Когато задържаното лице не владее български език, то незабавно се информира за основанията за задържането му на разбираем за него език.

(4) Задържаното лице има право да обжалва пред съда законността на задържането. Съдът се произнася по жалбата незабавно.

(5) От момента на задържането си лицето има право на защитник.

(6) За задържането съответният орган е длъжен незабавно да уведоми лице, посочено от задържания.

Чл. 64

На лицето, задържано при условията на чл. 63, ал. 1, т. 1 - 5, не могат да му бъдат ограничавани други права освен правото на свободно придвижване. Срокът на задържането в тези случаи не може да бъде повече от 24 часа.

Чл. 65

(1) За отвеждане на задържаното лице в определеното за задържане място полицейските органи издават писмена заповед.

(2) Полицейските органи са длъжни незабавно да освободят лицето, ако основанието за задържането е отпаднало.

Чл. 66

За предотвратяване на престъпления или нарушения на обществения ред полицейските органи могат да използват и технически средства за явно наблюдение, което предварително се обявява по подходящ начин.

Чл. 67

(1) Полицейските органи могат да конвоират лица в страната и в чужбина.

(2) Ведомствата и органите, възложили конвоирането, осигуряват необходимите документи и финансови средства за осъществяване на конвойната дейност.

Чл. 68

(1) Полицейските органи извършват обиск на лице:

1. задържано при условията на чл. 63, ал. 1;

2. за което съществуват данни, че носи опасни или забранени за притежаване предмети;

3. заварено на място, където е извършено престъпление или нарушение на обществения ред, когато има достатъчно данни, че у него се намират вещи, които са свързани с престъплението или нарушението.

4. за което има сигнал в ШИС за извършване на специфичен контрол.

(2) Обиск може да бъде извършен само от лице, което принадлежи към пола на обискирания.

Чл. 69

(1) Полицейските органи могат да проверяват личните вещи на лица:

1. в случаите по чл. 61, ал. 1, т. 1, 2 и 4, чл. 62, ал. 1, т. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1, т. 3, 4, 6 и 7;

2. когато са налице достатъчно данни, че се укриват веществени доказателства за извършено престъпление;

3. в други случаи, определени със закон.

(2) Проверка на превозно средство и на вещите, превозвани в него, може да бъде извършена, когато:

1. има данни за извършено престъпление или нарушение на обществения ред;

2. има сигнал в ШИС за извършване на специфичен контрол.

Чл. 69а

(1) Полицейските органи могат да изземват временно вещ, за която има сигнал за издирване в ШИС и/или в Интерпол. Издирваната вещ се предава доброволно или се изземва от лицето, в което е открита, за срок до 30 дни.

(2) Лицето, в което се намира издирваната по ал. 1 вещ, се поканва да я предаде доброволно, за което се съставя протокол. Протоколът се подписва от лицето, което предава откритата вещ. Копие от протокола се предоставя на лицето.

(3) При отказ на лицето да предаде вещта по ал. 1, тя се изземва, за което се съставя протокол. Протоколът се подписва от лицето, в което е открита вещта, и от един свидетел. Копие от протокола се предоставя на лицето.

(4) Отказът или невъзможността на лицето да подпише протокола по ал. 2 или 3 се удостоверява с подпис на един свидетел.

(5) За срока на временното изземване вещта се съхранява в съответната структура на Министерството на вътрешните работи, в която е предадена или иззета.

(6) След съставяне на протокола по ал. 2 или 3 той се представя незабавно, но не по-късно от 24 часа, за утвърждаване от прокурор в окръжната прокуратура по местопредаване или изземване на вещта. За предаването или изземването се уведомява държавата, въвела сигнала за издирване в ШИС и/или в Интерпол.

(7) Уведомяването на държавата, въвела сигнала за издирване в ШИС и/или в Интерпол, се извършва от дирекция „Международно оперативно сътрудничество“.

(8) Ако в срока по ал. 1 не бъде получена молба за правна помощ или друго волеизявление, направено от съответната държава членка, въвела сигнала за издирване, в което се съдържа информация, отнасяща се до въведения сигнал, и/или потвърждение на сигнала от компетентен орган на държавата членка, въвела сигнала, съдържащо изрично искане за връщане на вещта, вещта се връща на лицето, от което е предадена или иззета, в 5-дневен срок с постановление на окръжната прокуратура по местопредаване или изземване на вещта, освен ако:

1. тя е предмет или средство за извършване на престъпление на територията на Република България;

2. тя e доказателство, обект на обезпечителни мерки или предаването й може да затрудни наказателно производство, образувано в Република България;

3. притежаването й е забранено по законите на Република България.

(9)

(10) В случаите по ал. 8, т. 1 – 3 вещта се предава по реда на Наказателно-процесуалния кодекс за целите на наказателното производство.

(11) Открита изгубена вещ, обявена за издирване, се предава на държавата членка, въвела сигнала за издирването й в ШИС и/или Интерпол, освен ако вещта попада в категориите по ал. 8, т. 1 – 3.

(12) Открита изгубена вещ, обявена за издирване, която не бъде потърсена от държавата членка, въвела сигнала за издирването й в ШИС и/или в Интерпол в срока по ал. 1, се смята за изоставена в полза на държавата.

(13) Предадена или иззета вещ, за която не е постъпило искане за връщане от държавата членка, въвела сигнала за издирването й в ШИС и/или в Интерпол, и не попада в приложното поле на ал. 8, се смята за изоставена в полза на държавата.

(14) При предаване или изземване на празни бланки за официални документи, издадени лични документи, включително обявените за недействителни документи за самоличност, свидетелства за управление на моторно превозно средство и документи за пребиваване, както и документи за регистрация на моторни превозни средства и регистрационни табели, включително обявените за недействителни, ако не попадат в категориите по ал. 8, т. 1 – 3, се предават по установения ред на съответното дипломатическо или консулско представителство на държавата членка, издала документа, с постановление на окръжната прокуратура по местопредаване или изземване на вещта.

(15) Постановленията на окръжната прокуратура по ал. 8 и 13 не подлежат на обжалване.

(16) Отговорността за нанесените щети на заинтересовано лице, причинени във връзка с изпълнение на сигнал за издирване в ШИС, се търси съгласно националното законодателство и разпоредбите на Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген от 14 юни 1985 г. между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенното премахване на контрола по техните общи граници.

(17) За съхранение в структурите на МВР на предадена или иззета вещ след срока по ал. 1 се заплаща такса в размер, определен от Министерския съвет.

Чл. 70

(1) За всеки случай на извършен обиск или проверка на вещи и превозни средства полицейският орган съставя протокол.

(2) Протоколът по ал. 1 се подписва от полицейския орган, от един свидетел и от съответното лице, на което се предоставя екземпляр от него.

(3) Обискът и проверката на вещи и превозни средства се извършват по начин, който не уронва честта и достойнството на гражданите.

Чл. 71

(1) Полицейските органи могат да извършват проверки в помещения без съгласието на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие само когато:

1. следва да се предотврати непосредствено предстоящо или започнало тежко престъпление;

2. са налице данни, че в помещението се укрива лице, извършило тежко престъпление;

3. е необходимо оказване на неотложна помощ на лица, чийто живот, здраве или лична свобода се намират в опасност или са налице други случаи на крайна необходимост.

(2) След приключване на проверката полицейските органи са длъжни да съставят протокол, в който се посочват:

1. името и длъжността на служителя и неговата месторабота;

2. самоличността на собственика или обитателя;

3. основанието за проверката;

4. времето и мястото на извършването й;

5. резултатите от нея.

(3) Протоколът се подписва от полицейския орган, от един свидетел и от собственика или обитателя на помещението, когато той присъства. Отказът на собственика или обитателя да подпише протокола се удостоверява с подпис на свидетеля.

(4) Копие от протокола се предоставя на собственика или обитателя на помещението.

(5) За извършената проверка незабавно се уведомява съответният прокурор.

Чл. 72

(1) При изпълнение на служебните си задължения полицейските органи могат да използват физическа сила и помощни средства само когато това е абсолютно необходимо при:

1. противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане;

2. задържане на правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива на полицейски орган;

3. конвоиране на лице или при опит то да избяга, да посегне на своя живот или на живота и здравето на други лица;

4. оказване съдействие на други държавни органи или длъжностни лица, включително на контрольорите на Европейската комисия, на които противозаконно се пречи да изпълняват задълженията си;

5. нападения срещу граждани и полицейски органи;

6. освобождаване на заложници;

7. групови нарушения на обществения ред;

8. нападения на сгради, помещения, съоръжения и транспортни средства;

9. освобождаване на незаконно заети обекти, ако им е разпоредено от компетентен орган.

(2) При изпълнение на служебните си задължения органите за приемане, пренасяне и доставка на кореспонденция, съдържаща класифицирана информация, имат право да използват физическа сила и помощни средства при опит за нерегламентиран достъп до кореспонденцията само ако това е абсолютно необходимо.

(3) Помощни средства са: белезници, усмирителни ризи, каучукови, пластмасови, щурмови и електрошокови палки и прибори; химически вещества, утвърдени от министъра на здравеопазването; служебни животни - кучета и коне; халосни патрони, патрони с гумени, пластмасови и шокови куршуми; устройства за принудително спиране на превозни средства; устройства за отваряне на помещения, светлинни и звукови устройства с отвличащо въздействие; водометни и въздухоструйни машини; бронирани машини и вертолети.

(4) Редът за употреба на помощни средства се определя с наредба на министъра на вътрешните работи.

Чл. 73

(1) Физическа сила и помощни средства се използват след предупреждение, с изключение на случаите на внезапно нападение и при освобождаване на заложници.

(2) Използването на физическа сила и помощни средства се съобразява с конкретната обстановка, характера на нарушението на обществения ред и личността на правонарушителя.

(3) В случаите по чл. 72 полицейските органи използват само абсолютно необходимата сила.

(4) При използването на физическа сила и помощни средства полицейските органи вземат всички мерки за опазване живота и здравето на лицата, срещу които са насочени.

(5) Използването на физическа сила и помощни средства се преустановява незабавно след постигане на законната му цел.

(6) Забранява се използването на физическа сила и помощни средства по отношение на видимо малолетни лица и бременни жени. Забраната не се отнася за случаите на масови безредици, когато са изчерпани всички други средства.

(7) Забранява се използването на животозастрашаваща сила за задържане или предотвратяване бягството на лице, извършващо или извършило ненасилствено деяние, ако лицето не представлява опасност за живота и здравето на другиго.

Чл. 74

(1) Полицейските органи могат да използват оръжие само когато това е абсолютно необходимо:

1. при въоръжено нападение или заплаха с огнестрелно оръжие;

2. при освобождаване на заложници и отвлечени лица;

3. след предупреждение при задържане на лице, извършващо или извършило престъпление от общ характер, ако то оказва съпротива или се опитва да избяга;

4. след предупреждение за предотвратяване бягство на лице, задържано по съответния ред за извършено престъпление от общ характер.

(2) При използване на оръжие полицейските органи са длъжни да направят всичко възможно да запазят живота на лицето, срещу което е насочено, и да не застрашават живота и здравето на други лица.

(3) Полицейските органи могат да употребяват оръжие без предупреждение при осъществяване на граничното наблюдение:

1. при въоръжено нападение срещу тях;

2. срещу лица, оказали въоръжена съпротива.

(4) При осъществяване на граничното наблюдение в пределите на вътрешните морски води и териториалното море на Република България полицейските органи имат право да употребяват оръжие в случаите, предвидени в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.

(5) Полицейските органи преустановяват употребата на оръжие незабавно след постигането на законната й цел.

(6) Забранява се употребата на оръжие за задържане или предотвратяване бягството на лице, извършващо или извършило ненасилствено деяние, ако лицето не представлява опасност за живота и здравето на другиго.

(7) След използване на оръжие полицейските органи изготвят доклад.

Чл. 74а

Планирането и контролът на използването на физическа сила, помощни средства и оръжие от полицейските органи в случаите по чл. 72 – 74 включва мерки за постигане на законната цел при минимален риск за живота и здравето на гражданите.

Чл. 75

(1) Полицейските органи издават разрешения и удостоверителни документи в случаите и по реда, предвидени в закон или друг нормативен акт.

(2) За издаваните разрешения и удостоверителни документи се събират такси в размер, определен от Министерския съвет.

(3) Отказите за издаване на разрешения и удостоверителни документи се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 76

(1) За охрана на обекти от полицейски органи може да се сключват договори между МВР и заинтересованите лица.

(2) За охрана на обекти със сигнално-охранителна техника от полицейските органи може да се сключват договори между МВР и заинтересованите лица.

(3) За охрана от полицейските органи на спортни състезания или други масови прояви, както и на други мероприятия или дейности с краткосрочен характер, може да се сключват договори между МВР и заинтересованите лица.

(4) За осигуряване на дейностите по охрана на обекти от полицейски органи, извън определената обща численост на МВР в основната структура по чл. 9, ал. 1, която е страна по договора, могат да се назначават служители за срока на неговото действие.

(5) За осигуряване на дейностите по охрана на обекти със сигнално-охранителна техника от полицейски органи извън определената обща численост на МВР в основната структура по чл. 9, ал. 1, която е страна по договора, могат да се назначават служители.

(6) Приходите и разходите от дейностите по ал. 1, 2 и 3 се отчитат по бюджета на МВР.

Чл. 77

(1) Областните дирекции “Полиция” могат да сключват договори с лицата, осъществяващи дейност по Закона за частната охранителна дейност, за извършване на:

1. охранително обследване на обектите;

2. обучение на служителите от звената за самоохрана.

(3) За осигуряване на дейностите по ал. 1 в основната структура по чл. 9, ал. 1, която е страна по договора, се назначават служители за срока на неговото действие.

Чл. 78

(1) Полицейските органи могат да настаняват в заведения за отрезвяване лица, които поради употреба на алкохол или на други упойващи вещества не могат да контролират поведението си, нарушават обществения ред или са намерени на обществени места в безпомощно състояние.

(2) Полицейските органи незабавно, но не по-късно от 24 часа, уведомяват съответния прокурор за лицата, настанени в заведенията за отрезвяване.

(3) Заведения за отрезвяване се създават от министъра на вътрешните работи съгласувано с кметовете на общини.

(4) Организацията, функциите и дейността на заведенията за отрезвяване се уреждат с наредба на министъра на вътрешните работи и министъра на здравеопазването.

Чл. 79

(1) Полицейските органи могат с разрешение на прокурора да настаняват лица, които водят скитнически живот или се занимават с просия, в домове за временно настаняване на пълнолетни лица.

(2) Срокът за престой в домовете за временно настаняване на пълнолетни лица е до 30 денонощия в зависимост от времето, необходимо за настаняването им в болници, интернати, домове за стари хора и инвалиди или за поставянето им под запрещение.

Чл. 80

Полицейските органи могат да настаняват в специални домове за временно настаняване чужденци, подлежащи на принудително отвеждане до границата на Република България или на експулсиране.

Чл. 81

(1) Организацията, функциите и дейността на домовете за временно настаняване на пълнолетни лица се уреждат с наредба, издадена от министъра на вътрешните работи съгласувано с главния прокурор.

(2) Организацията, дейността и редът за настаняване в специалните домове за временно настаняване на чужденци се уреждат с наредба на министъра на вътрешните работи.

Чл. 82

Полицейските органи наблюдават, установяват и контролират обекти и лица, за които има данни, че подготвят, извършват или са извършили престъпления, включително в случаите на организирана престъпна дейност на местни и транснационални престъпни групи или организации.

Чл. 83

Полицейските органи използват специални разузнавателни средства при условия и по ред, определени със закон.

Чл. 84

Полицейските органи получават съдействие и организират прикриването на служители и тяхната дейност в държавни органи, организации и юридически лица по ред, определен с наредба на Министерския съвет.

Чл. 85

(1) Полицейските органи за граничен контрол и охрана на държавната граница:

1. разполагат сили и средства, изграждат, използват и снемат инженерно-технически съоръжения и други средства;

2. извършват гранични проверки на лицата, предметите в тяхно владение и транспортните средства, преминаващи през граничните контролно-пропускателни пунктове;

3. спират, задържат и извършват проверки на български и чуждестранни кораби и плавателни средства, нарушили правилата за мирно преминаване спиране и пребиваване в териториалното море, вътрешните морски води, прилежащата зона, континенталния шелф и българската част на р. Дунав;

4. спират, задържат и извършват проверки на български и чуждестранни въздухоплавателни средства при констатиране на нарушения на режима на движение през границите и при застрашаване сигурността на полета съвместно със специализираните звена;

5. преследват и задържат нарушители на държавната граница извън граничната зона съвместно с други органи на МВР;

6. извършват самостоятелно проверки в граничната зона на лица и превозни средства, както и на вещите и на стоките, които се пренасят или превозват от тях, включително и на тези, подлежащи на митнически надзор и контрол, като при констатирано митническо нарушение уведомяват незабавно митническите власти;

7. задържат извършители на контрабанда, незаконно пренесени товари и транспортни средства, преминали извън установените за целта места, и извършват проверки съвместно с митническите власти;

8. ограничават временно или забраняват движението на лица и транспортни средства в зоните и обектите по чл. 52б, ал. 3 при осъществяване на оперативно-издирвателна дейност за задържане на лица и транспортни средства и ако съществува опасност за живота и здравето на хората;

9. приемат, придружават и предават нарушители на държавната граница от и на съседните гранични органи и други държави в съответствие със закона и с международните договори, по които Република България е страна;

10. поставят и използват технически средства за наблюдение и заснемане, резултатите от които могат да се използват само за предотвратяване и разкриване на престъпления или нарушения, включително за предотвратяване и разкриване на незаконно преминаване на държавната граница, на престъпления или нарушения на територията на граничните контролно-пропускателни пунктове, насочени срещу паспортно-визовия режим, или на заплахи за сигурността на личния състав, сградите и съоръженията на службата;

11. настаняват принудително в специални помещения или в специални домове чужденци, нарушили режима на движение през границите и подлежащи на принудително отвеждане до границата или на експулсиране по ред, определен със закон.

(2) Директорът на Главна дирекция “Гранична полиция”, съгласувано с министъра на външните работи и в съответствие с международните договори, назначава гранични представители за уреждане на възникнали гранични нарушения.

Чл. 86

При изпълнение на своите правомощия полицейските органи са длъжни да не унижават достойнството на гражданите и да зачитат техните права и законни интереси.

Чл. 87

(отменен)

(1) Национална служба “Полиция” изгражда и поддържа за нуждите на своята дейност информационни фондове, в които събира, обработва, съхранява и използва информация, придобита при или по повод изпълнение на функциите й.

(2) Информацията по ал. 1 се предоставя на други държавни органи по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи.

Чл. 88

(отменен)

Национална служба “Полиция” получава от останалите служби и дирекции на МВР информация, свързана с изпълнението на функциите й.

Чл. 89

При осъществяване на охрана на стратегически и особено важни обекти полицейските органи имат право да:

1. разполагат сили и средства, да изграждат, използват и снемат инженерно-технически съоръжения и други средства за охрана;

2. ползват комуникационни връзки или да ги прекъсват.

Чл. 90

При осъществяване на административен контрол върху пребиваването на чужденци в Република България полицейските органи:

1. предлагат мерки за регулиране на миграционните процеси;

2.

3. установяват административни нарушения и прилагат мерки за административна принуда;

4. дават становища по молби за придобиване, възстановяване или освобождаване от българско гражданство, за издаване на визи и на други разрешения на чужденци, предвидени в закон;

5. анулират издадени визи или намаляват сроковете за пребиваване на чужденци в страната, определени с издадените визи при неизпълнение на законовите изисквания;

6. осъществяват дейност във връзка с издаването на документи за пътуване на чужденци от дипломатическите и консулските представителства на други държави в Република България.

Чл. 91

(1) При освобождаване на заложници, при задържане или обезвреждане на извършители на особено опасни престъпления, когато те оказват или са склонни да окажат въоръжена съпротива, и съобразно конкретната оперативно-тактическа обстановка полицейските органи имат право да:

1. използват огнестрелно оръжие и други средства, приети на въоръжение, както и специални защитни средства, гарантиращи тяхната лична безопасност и прикритие на самоличността им;

2. отцепват райони, спират или отклоняват движението на пътни превозни средства и временно да прекъсват телекомуникационни връзки;

3. охраняват органи на МВР, държавни органи и организации при изпълнение на функциите им.

(2) Служителите, изпълняващи дейностите по ал. 1, и техните семейства се ползват от специален режим на адресна регистрация, регистрация на лични моторни превозни средства и телефони, определен от министъра на вътрешните работи.

(3) Самоличността на служителите, изпълняващи дейностите по ал. 1, се запазва в тайна.

(4) Използването на служителите, изпълняващи дейностите по ал. 1, се разрешава с писмена заповед на главния секретар на МВР за всеки конкретен случай.

Чл. 91а

(1) При извършване на пожарогасителни и спасителни дейности и при неотложни аварийно-възстановителни работи за осигуряване на достъп до мястото на бедствието или произшествието, до изкуствени и естествени водоизточници органите за пожарна безопасност и защита на населението имат право:

1. да влизат в жилищни, производствени и други сгради и помещения на физически и юридически лица;

2. да разрушават сгради или части от тях, да разглобяват конструкции, да отстраняват, унищожават или повреждат имущество или насаждения, когато нямат друг начин за извършването на дейността;

3. да използват спасителни, пожарогасителни, транспортни, съобщителни и други технически средства – собственост на физически или юридически лица;

4. да привличат длъжностни лица и граждани за оказване на съдействие;

5. да изменят реда за движение в района, където се извършват пожарогасителни и спасителни дейности, както и неотложни аварийно-възстановителни работи до пристигането на съответните компетентни органи;

6. да използват безвъзмездно водоизточници и водопроводни мрежи за осигуряване на необходимите количества вода при бедствия, за гасене на пожари и при извънредни ситуации.

(2) При бедствия, пожари и извънредни ситуации органите на държавната власт, на местното самоуправление, юридическите лица и гражданите са длъжни при поискване да предоставят на органите за пожарна безопасност и защита на населението собствени спасителни, пожарогасителни, превозни, съобщителни и други технически средства. За използването на тези средства на собствениците се заплаща обезщетение по ред, определен от министъра на вътрешните работи.

Чл. 91б

(1) При упражняване на държавен противопожарен контрол органите по пожарна безопасност и защита на населението:

1. извършват проверки за спазване на правилата и нормите за пожарна безопасност при проектиране, строителство и експлоатация на обекти;

2. извършват проверки в жилища при получаване на писмен сигнал за нарушаване на правилата и нормите за пожарна безопасност в тях;

3. издават писмени разпореждания за изпълнение на правилата за пожарна безопасност на държавни органи, организации, юридически лица и граждани;

4. прилагат мерки за административна принуда при установяване на нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност, а при наличие на данни за извършено престъпление уведомяват незабавно прокуратурата;

5. уведомяват държавни органи, организации, юридически лица и граждани при нарушаване на правилата и нормите за пожарна безопасност;

6. изискват от държавни органи, юридически лица и граждани документи и сведения, свързани с осигуряването на пожарната безопасност; информацията, станала им известна, се пази в тайна;

7. изискват документи за правоспособност за упражняване на пожароопасни и взривоопасни професии и дейности;

8.

9. дават становища за съответствие на инвестиционните проекти с изискванията за пожарна безопасност;

10. издават сертификати за съответствие на обектите с изискванията за пожарна безопасност;

11. дават становища за разрешаване ползването на строежи;

12. извършват контрол на влаганите в обектите материали и инсталации за съответствието им с изискванията за пожарна безопасност;

13. издават разрешения на търговци, извършващи дейности по пожарна безопасност в обекти и/или експлоатация на уреди и съоръжения, свързани с пожарната безопасност, и контролират спазването на условията на издадените разрешения;

14. издават документи за пожарната безопасност на обекти, строежи, инсталации, съоръжения и други документи по искане на граждани или юридически лица, когато това е предвидено в нормативен акт.

15. изискват от държавни органи, юридически лица и граждани планове за осигуряване на пожарната безопасност при организиране на мероприятия и извършване на дейности, с които временно се променя нивото на пожарната опасност;

16. извършват проверки за наличието на разрешение на продуктите за пожарогасене по отношение на гасителната им ефективност и контролират спазването на издаденото разрешение.

(2) Проверките по ал. 1, т. 2 може да се извършват през деня в присъствието на обитателите на жилището, а при отсъствието или отказа им - след разрешение на съдия от съответния районен съд.

(3) Отказът за издаване на сертификат и разрешение по ал. 1, т., 10 и 13 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(4) За издаване на сертификат, становище и друг документ се събира такса в размер, определен от Министерския съвет.

(5) Държавният противопожарен контрол включва:

1. контрол за спазването на правилата и нормите за пожарна безопасност при проектиране, строителство, реконструкция, модернизация и експлоатация на обектите в урбанизираните, земеделските, горските, защитените територии и нарушените територии за възстановяване, сградите и технологичните съоръжения и инсталации;

2. контрол на продуктите за пожарогасене по отношение на тяхната гасителна ефективност, наличието на разрешение и спазването на условията на издаването му;

3. контрол за съответствието на влаганите в строежите продукти с нормативните изисквания за пожарна безопасност;

4. контрол за спазване условията на издадените разрешения на търговците по чл. 91е и на осъществяваните от тях дейности;

5. участие в държавните приемателни комисии за разрешаване ползването на строежите;

6. издаване на сертификати и извършване на сертификационни проверки за съответствие на обектите с изискванията за пожарна безопасност;

7. съгласуване на проекти и даване на становища за въвеждане на строежите в експлоатация.

(6) За определяне на правилата и нормите за пожарна безопасност по ал. 5, т. 1 министърът на вътрешните работи съвместно с министъра на инвестиционното проектиране издават наредби.

(7) За определяне на правилата и нормите за пожарна безопасност при други дейности, които създават опасност за възникване на пожари и застрашават живота и здравето на гражданите, министърът на вътрешните работи съвместно със съответния министър издават наредби.

Чл. 91в

Органите за пожарна безопасност и защита на населението не извършват:

1. пожарогасителна и спасителна дейност и дейности по защита при бедствия в обекти на подземната минна промишленост;

2. държавен противопожарен контрол в обекти на подземната минна промишленост, на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия и на транспортните средства с изключение на земеделската техника;

3. дейности по защита при бедствия извън вътрешните морски води.

Чл. 91г

Министерският съвет, по предложение на министъра на вътрешните работи, приема списък на обекти, в които задължително се създават звена за пожарна безопасност.

Чл. 91д

(1) За осигуряване на дейностите по чл. 52г, ал. 2 в обекти може да се сключват договори между МВР и заинтересованите лица.

(2) За осигуряване на дейностите по чл. 52г, ал. 2 в обекти може да се сключват договори между МВР и заинтересованите лица.

(3) За осигуряване на дейностите по чл. 52г, ал. 2 в обекти може да се сключват договори между МВР и заинтересованите лица.

(4) Приходите и разходите от дейностите по ал. 1 и 2 се отчитат по бюджета на МВР.

Чл. 91е

(1) Министърът на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица издават и отнемат разрешения на търговци за извършване на дейности по осигуряване на пожарната безопасност на обекти и/или експлоатация на уреди и съоръжения, свързани с пожарната безопасност.

(2) Дейностите по ал. 1 включват:

1. противопожарно обезопасяване и провеждане на превантивни и организационни мероприятия за осигуряване на пожарната безопасност в обекта;

2. пожарогасителна дейност;

3. спасителна дейност;

4. експлоатация на противопожарни уреди и съоръжения.

(3) За получаване на разрешение за извършване на всички или на отделни дейности по ал. 2 търговецът представя:

1. актуално удостоверение за търговска регистрация, когато не е посочен единен идентификационен код по Закона за търговския регистър;

2. удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, че търговецът и неограничено отговорните съдружници в командитно или събирателно дружество нямат задължения;

3. документ за внесена държавна такса.

(4) За осъществяване на дейностите по ал. 2 търговецът и/или наетите от него лица трябва:

1. да притежават необходимата професионална квалификация;

2. да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, освен ако са реабилитирани;

3. да са клинично здрави и да не страдат от психическо заболяване.

(5) Разрешение за извършване на дейностите по ал. 2 не се издава, а издаденото разрешение се отнема в случаите, когато търговецът:

1. има парични задължения към държавата, установени с влязъл в сила акт на компетентен държавен орган, или задължения към осигурителни фондове, освен ако компетентният орган е допуснал разсрочване или отсрочване на задълженията;

2. е обявен в несъстоятелност;

3. осъществява дейности извън обхвата на полученото разрешение;

4. е назначил допълнително лица, неотговарящи на изискванията на ал. 4;

5. не поддържа необходимия минимум от технически средства или наети лица за осъществяване на пожарогасителна и/или спасителна дейност;

6. в едномесечен срок от получаване на писмено разпореждане не отстрани констатираните несъответствия;

7. в тримесечен срок от получаване на разрешението не осигури необходимия минимум от технически средства или лица за осъществяване на дейността си.

8. системно нарушава реда за осъществяване на дейностите, за които е получил разрешение по ал. 1.

(6) Редът за издаване и отнемане на разрешения по ал. 1, необходимата професионална квалификация, организацията на дейността и необходимият минимум от технически средства и лица за осъществяване на дейностите по ал. 2 и контролът върху тях се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

(7) При провеждане на съвместна пожарогасителна и/или спасителна дейност търговците спазват реда за осъществяване на тези дейности от органите за пожарна безопасност и защита на населението и установените за тях правила за безопасност и здраве при работа.

(8) За издаване на разрешения за осъществяване на дейностите по ал. 2 се събира такса в размер, определен от Министерския съвет.

Чл. 91ж

(отменен)

Областните дирекции на МВР може да сключват договори с търговците, получили разрешения по чл. 91е, ал. 1, за:

1. обучение на лицата, непосредствено осъществяващи пожарогасителна или аварийно-спасителна дейност или противопожарно обследване на обекти;

2. методическа помощ при организиране на пожарната и аварийната безопасност на обектите.

Чл. 91з

(1) При условия и по ред, определени в Закона за защита при бедствия, се създават доброволни формирования за предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации и за отстраняване на последиците от тях.

(2) Участниците в доброволните формирования имат правата по чл. 91а, ал. 1, т. 1, 2 и 6.

Чл. 91и

(отменен)

При провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи за защита при бедствия, както и за осигуряване на достъп до мястото на бедствието, до изкуствени и естествени водоизточници органите за защита при бедствия имат право:

1. да влизат по всяко време в жилищни, производствени и други сгради и помещения на физически и юридически лица, непосредствено засегнати от бедствието;

2. да разрушават сгради или части от тях, да разглобяват конструкции, да отстраняват, унищожават или повреждат имущество, дървета или други насаждения, когато няма друг начин за действие;

3. да използват спасителни, транспортни, съобщителни и други технически средства - собственост на физически и юридически лица;

4. да привличат граждани за оказване на съдействие;

5. да изменят реда за движение в района, където се провеждат спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи, до пристигане на компетентните органи.

Чл. 91к

При упражняване на превантивен контрол органите за пожарна безопасност и защита на населението:

1. извършват проверки на обекти, работещи с рискови вещества и материали;

2. извършват проверки на локалните автоматизирани системи за оповестяване;

3. извършват проверки в жилищата на гражданите през деня в присъствието на обитателите им при получаване на писмен сигнал за наличие на рискови вещества или материали, а при отсъствието или отказа им – след разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд;

4. извършват проверки във връзка с изпълнението на оперативната защита при наводнения;

5. дават задължителни предписания;

6. съставят констативни актове за нарушения по Закона за защита при бедствия и по Закона за водите;

7. при наличие на данни за извършено престъпление сигнализират съответния прокурор;

8. изискват от държавни и местни органи, организации, юридически лица и граждани документи и сведения, свързани с осигуряването на пожарната безопасност и защита на населението.

Чл. 91л

(отменен)

Органите за защита при бедствия не могат да извършват дейност по защита:

1. в обекти на подземната минна промишленост;

2. в обекти от енергетиката - АЕЦ, мрежи с високо напрежение;

3. в обекти на Министерството на отбраната;

4. извън вътрешните морски води.

Чл. 91м

За осъществяване на функциите по чл. 52п органите на дирекция АФКОС:

1. обменят информация със структурите, администриращи европейски фондове, инструменти и програми, и с ОЛАФ относно нередности и измами със средства на Европейския съюз;

2. контролират процедурите по администриране на нередности от структурите, администриращи европейски фондове, инструменти и програми;

3. изискват информация и документи от структурите, администриращи европейски фондове, инструменти и програми, относно администрирането на нередности;

4. изискват от държавни и местни органи, организации, юридически и физически лица документи и информация;

5. вземат обяснения от лица с цел идентифициране на нередности и измами, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз;

6. извършват проверки на място или по документи с цел идентифициране на нередности и измами, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз;

7. изискват съдействие от други структури на МВР или от други държавни органи.

Чл. 92

(отменен)

(1) Национална служба “Пожарна безопасност и защита на населението” е специализирана служба на МВР за пожарна безопасност и защита на населението при пожари, бедствия, аварии и катастрофи.

(2) Национална служба “Пожарна безопасност и защита на населението” осъществява дейността си самостоятелно или съвместно с други държавни органи, организации и граждани.

Чл. 93

(отменен)

(1) В изпълнение на задачите си по чл. 92 Национална служба “Пожарна безопасност и защита на населението” осъществява:

1. пожарогасителна дейност;

2. аварийно-спасителна дейност;

3. държавен противопожарен контрол;

4. превантивна дейност;

5. научно-приложна и експертна дейност;

6. информационно-аналитична дейност;

7. международна дейност;

8. разрешителна и контролна дейност на търговци, извършващи пожарогасителна или аварийно-спасителна дейност или противопожарно обследване на обекти;

9. други дейности, предвидени в закон.

(2) Редът за осъществяване на дейностите по ал. 1 се определя с наредби на министъра на вътрешните работи.

Чл. 94

(отменен)

Пожарогасителната дейност включва:

1. определяне на способите, начините и средствата за пожарогасене;

2. разработване на планове за ликвидиране на произшествията;

3. незабавно изпращане на сили и средства при съобщение за пожар;

4. спасяване на хора и имущество;

5. ограничаване и ликвидиране на пожари;

6. оказване на първа медицинска помощ на пострадалите;

7. организиране транспортирането на пострадалите до болничните заведения.

Чл. 95

(отменен)

Аварийно-спасителната дейност включва:

1. определяне на способите, начините и средствата за извършване на дейността;

2. незабавно изпращане на сили и средства при съобщения за бедствия, аварии и катастрофи;

3. ограничаване и ликвидиране на последствията от бедствия, аварии и катастрофи;

4. спасяване на хора, имущество и материални ценности;

5. оказване на първа медицинска помощ на пострадалите;

6. организиране транспортирането на пострадалите до болничните заведения.

Чл. 96

(отменен)

(1) Държавният противопожарен контрол включва:

1. контрол за спазването на правилата и нормите за пожарна безопасност при проектиране, строителство, реконструкция, модернизация и експлоатация на обектите в урбанизираните, земеделските, горските, защитените територии и нарушените територии за възстановяване, сградите и технологичните съоръжения и инсталации;

2. контрол върху производството, вноса, търговията и експлоатацията на изделия, машини и съоръжения във връзка с пожарната им безопасност;

3. участие в държавните приемателни комисии за разрешаване ползването на строежите;

4. издаване на сертификати и извършване на сертификационни проверки за съответствие на обектите с изискванията за пожарна безопасност;

5. съгласуване на проекти и даване на становища за въвеждане на строежите в експлоатация;

6. контрол за съответствието на оценени продукти, техника, автоматика, гасителни средства и други с изискванията за пожарна безопасност.

(2) За определяне на правилата и нормите за пожарна безопасност при проектиране, строителство, реконструкция, модернизация и експлоатация на обектите в урбанизираните, земеделските, горските, защитените територии и нарушените територии за възстановяване министърът на вътрешните работи самостоятелно или съвместно с министъра на регионалното развитие и благоустройството издава наредби.

Чл. 97

(отменен)

Превантивната дейност включва:

1. информационно-разяснителна дейност сред населението за формиране на необходимото поведение и действия при пожари, и катастрофи;

2. координация и взаимодействие с държавните органи и организации във връзка с подготовката на населението за действия при пожари, и катастрофи;

3. издателска дейност в областта на пожарната безопасност и защитата на населението.

Чл. 98

(отменен)

Научно-приложната и експертната дейност включват:

1. разработване на правила и норми за осигуряване на пожарната безопасност и защитата на населението;

2. научно-информационно обслужване и изготвяне на научно-приложни продукти в областта на пожарната безопасност и защитата на населението;

3. изследване на причините и условията за възникване и разпространяване на пожари, аварии и бедствия;

4. разработване на методи и средства за предотвратяване и ликвидиране на пожари, аварии и бедствия;

5. изследване и определяне на показатели от пожарната характеристика на вещества, материали и продукти;

6. определяне реакцията на огън и границата на огнеустойчивост на материали, строителни продукти и съоръжения и издаване на протоколи;

7. определяне и издаване на протоколи за технически и физико-химически характеристики на пожаротехнически средства и гасителни вещества;

8. оценка за съответствието на продуктите и спасителните съоръжения с изискванията за пожарна безопасност;

9. сертификация на продукти, осигуряващи пожарната безопасност;

10. извършване на експертизи на пожари и аварии;

11. съгласуване и разработване на проекти и типове противопожарно оборудване, инсталации, уреди, съоръжения, гасителни вещества и пожарозащитни продукти.

Чл. 99

(отменен)

(1) Информационно-аналитичната дейност включва събиране, обработване, съхраняване, анализиране, използване и предоставяне на информация за:

1. възникналите пожари, аварии, бедствия и катастрофи и извършената дейност от службата;

2. превантивните и административнонаказателните мерки;

3. стратегическите и особено важните обекти;

4. противопожарната и спасителната техника, въоръжение и гасителни средства;

5. плановете за ликвидиране на последиците от пожари, аварии, бедствия и катастрофи;

6. издадените разрешения на търговци, извършващи пожарогасителна или аварийно-спасителна дейност или противопожарно обследване на обекти.

(2) Национална служба “Пожарна безопасност и защита на населението” изгражда и поддържа информационни фондове на базата на информация, придобита при изпълнение на функциите си.

(3) Информацията по ал. 1 се предоставя на държавни органи, организации, юридически лица и граждани, които имат законен интерес и основание да я получат, при условия и по ред, определени с наредба на министъра на вътрешните работи. Юридическите лица, които не са на бюджетна издръжка, и гражданите заплащат такси в размер, определен от Министерския съвет.

Чл. 100

(отменен)

Международната дейност включва:

1. организиране, координиране и представляване на МВР в сътрудничеството със сродни международни институции и организации в областта на пожарната безопасност и защитата на населението;

2. разработване на програми и проекти по международни фондове;

3. участие в подготовката и изпращането на спасителни екипи в международни мисии.

Чл. 101

(отменен)

Разрешителната и контролната дейност на търговци, осъществяващи пожарогасителна или аварийно-спасителна дейност или противопожарно обследване на обекти, включва издаване на разрешения и контрол за спазване на изискванията при осъществяване на тези дейности.

Чл. 102

(отменен)

Органи на Национална служба “Пожарна безопасност и защита на населението” са държавните служители.

Чл. 103

(отменен)

При гасене на пожари и спасяване на хора и имущество при пожари, аварии, бедствия и катастрофи органите по чл. 102 имат право да:

1. влизат по всяко време в жилищни, производствени и други сгради и помещения на физически или юридически лица;

2. разрушават сгради или части от тях, разглобяват конструкции, отстраняват, унищожават или повреждат имущество, дървета или други насаждения, когато няма друг начин за действие;

3. използват спасителни, гасителни, транспортни, съобщителни и други технически средства - собственост на физически или юридически лица;

4. привличат длъжностни лица и граждани за оказване на съдействие;

5. изменят реда за движение в района, където се извършват спасителни и гасителни действия, до пристигането на съответните компетентни органи;

6. използват безвъзмездно водоизточници и водопроводни мрежи за осигуряване на необходимите количества вода за гасене.

Чл. 104

(отменен)

(1) При упражняване на държавен противопожарен контрол органите по чл. 102:

1. извършват проверки и контрол за спазване на правилата и нормите за пожарна безопасност при проектиране, строителство и експлоатация на обекти в населени места;

2. извършват проверки в жилищата на гражданите през деня в присъствието на обитателите им при получаване на писмен сигнал за нарушаване на правилата и нормите за пожарна безопасност, а при отсъствието или отказа им - след разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд;

3. издават писмени разпореждания за изпълнение на правилата за пожарна безопасност на държавни органи, организации, юридически лица и граждани;

4. прилагат мерки за административна принуда при констатиране на нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност;

5. сигнализират държавни органи, организации, юридически лица и граждани при нарушаване на правилата и нормите за пожарна безопасност;

6. при наличие на данни за извършено престъпление сигнализират съответния прокурор;

7. изискват от държавни органи, организации, юридически лица и граждани документи и сведения, свързани с осигуряването на пожарната безопасност; информацията, станала им известна, се пази в тайна;

8. изискват документи за правоспособност за упражняване на пожаро- и взривоопасни професии и дейности;

9. издават разрешения на търговци, извършващи пожаро- и взривоопасна дейност;

10. дават становища за съответствие на инвестиционните проекти с изискванията за пожарна безопасност;

11. издават сертификати за съответствие на обектите с изискванията за пожарна безопасност;

12. дават становища за разрешаване ползването на строежи при условията на чл. 177 от Закона за устройство на територията;

13. извършват контрол на влаганите в обектите материали и инсталации за съответствието им с изискванията за пожарна безопасност;

14. издават разрешения на търговци за извършване на пожарогасителна или аварийно-спасителна дейност или противопожарно обследване на обекти и контролират спазването на условията на издаденото разрешение;

15. издават документи за пожарната безопасност на обекти, строежи, инсталации, съоръжения и други по искане на физически или юридически лица, когато това е предвидено в нормативен акт.

(2) За издаваните сертификати, становища и други документи се събират такси в размер, определен от Министерския съвет.

(3) Отказите за издаване на сертификати и разрешения се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 105

(отменен)

Органите на Национална служба “Пожарна безопасност и защита на населението” не осъществяват:

1. пожарогасителна и аварийно-спасителна дейност в обекти на подземната минна промишленост;

2. държавен противопожарен контрол в обекти на подземната минна промишленост, на Министерството на отбраната и на транспортните средства, с изключение на земеделската техника и подвижния железопътен състав.

Чл. 106

(отменен)

Държавните органи, организациите, юридическите лица и гражданите са длъжни да спазват разпорежданията на органите на Национална служба “Пожарна безопасност и защита на населението” и да оказват съдействие при изпълнение на правомощията им.

Чл. 107

(отменен)

(1) За осигуряване пожарната безопасност на обекти от органите на Национална служба “Пожарна безопасност и защита на населението” може да се сключват договори между МВР и заинтересованите лица.

(2) За осигуряване пожарната безопасност на масови прояви, както и на други мероприятия или дейности с краткосрочен характер, от органите на Национална служба “Пожарна безопасност и защита на населението” може да се сключват договори между МВР и заинтересованите лица.

(3) За осигуряване на дейностите по ал. 1 в рамките на утвърдения числен състав за МВР могат да се назначават служители за срока на действие на договора.

(4) Приходите и разходите от дейностите по ал. 1 и 2 се отчитат по бюджета на МВР.

Чл. 108

(отменен)

(1) Министърът на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица издават и отнемат разрешения на търговци за осъществяване на пожарогасителна или аварийно-спасителна дейност или противопожарно обследване на обекти.

(2) Лицата, непосредствено осъществяващи дейност на търговци, трябва да отговарят на следните изисквания:

1. да притежават необходимата професионална квалификация;

2. да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, освен ако са реабилитирани;

3. да не страдат от психическо заболяване.

(3) Издаденото разрешение за осъществяване на дейности по ал. 1 се отнема в случаите, когато:

1. в тримесечен срок от получаване на разрешението търговецът не осигури необходимия минимум от технически средства или личен състав за осъществяване на дейността си;

2. при осъществяване на дейността си търговецът не поддържа необходимия минимум от технически средства или личен състав или държи на работа лице в нарушение на изискванията по ал. 2 и в едномесечен срок от получаване на отправеното писмено предупреждение не отстрани констатираните несъответствия.

(4) Редът за издаване и отнемане на разрешения за осъществяване на пожарогасителна или аварийно-спасителна дейност или противопожарно обследване на обекти от търговци, за установяване на необходимата професионална квалификация, както и минимумът от технически средства и личен състав, се определят от министъра на вътрешните работи с наредба.

(5) За издаване на разрешенията по ал. 1 се събират такси в размер, определен от Министерския съвет.

Чл. 109

(отменен)

Областните дирекции “Пожарна безопасност и защита на населението” могат да сключват договори с търговците, получили разрешения по чл. 108, ал. 1, за:

1. обучение на лицата, непосредствено осъществяващи пожарогасителна или аварийно-спасителна дейност или противопожарно обследване на обекти;

2. методическа помощ при организиране на пожарната и аварийната безопасност на обектите.

Чл. 110

(отменен)

(1) По ред, определен от Министерския съвет, на територията на населените места и общините могат да се създават доброволни формирования за подпомагане органите на Национална служба “Пожарна безопасност и защита на населението” за:

1. предотвратяване, ограничаване и ликвидиране на пожари;

2. ограничаване и ликвидиране на последиците от бедствия, аварии и катастрофи;

3. спасяване на хора и имущество.

(2) Участниците в доброволните формирования по ал. 1 имат правата по чл. 103, т. 1, 2 и 6.

Чл. 111

(отменен)

(1) Дирекция “Оперативно-техническа информация” извършва негласна оперативно-техническа дейност, като:

1. осигурява, разработва и прилага специални разузнавателни средства и изготвя веществени доказателствени средства при условия и по ред, определени със закон;

2. наблюдава, прониква, фотографира, осъществява видео- и звукозаписване, филмиране, белязване на предмети и изготвя психологичен анализ във връзка със събирането на данни за извършени престъпления и за защита на националната сигурност и обществения ред;

3. извършва оперативно-техническа проверка на пощенска и друга кореспонденция за опазване на живота, здравето и сигурността на гражданите и за защита на националната сигурност и обществения ред;

4. контролира предаването на данни и получаването на информация чрез кабелни средства за комуникация;

5. предотвратява чрез технически способи терористични действия, насочени срещу държавни органи, организации, юридически лица и граждани, както и срещу стратегически обекти и дейности;

6. извършва информационна дейност.

(2) Дирекция “Оперативно-техническа информация” ръководи и контролира дейността на териториалните си звена.

Чл. 112

(отменен)

Дирекция “Свръзки” осигурява необходимите за органите на държавната власт и за МВР специални съобщителни средства, като:

1. проучва, проектира, разработва и внедрява нови системи, технически съоръжения и средства в свързочната техника;

2. осигурява специалната и оперативната свръзка за органите на държавната власт и за МВР на територията на цялата страна;

3. планира и организира дейността на свързочната система и осъществява управлението, контрола и автоматизирането й;

4. експлоатира, поддържа и обслужва техническите съоръжения и средства в свързочната система;

5. организира свръзките при провеждане на мероприятия и учения на органите на държавната власт и службите и дирекциите на МВР;

6. организира наемането на съоръжения и услуги от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги;

7. осигурява подготовката на свързочната система за военно време и при бедствия и производствени аварии;

8. осъществява взаимодействие с националните служби и специализираните дирекции на МВР, с държавни органи, организации и юридически лица във връзка с изпълнението на функциите си;

9. извършва информационна дейност.

Чл. 113

(отменен)

(1) Дирекция “Защита на средствата за връзка” е орган по криптографска сигурност на класифицираната информация в Република България и в дипломатическите и консулските й представителства за придобиване, систематизиране и обработка на информация от чужди източници в интерес на националната сигурност и оперативен контрол на националния радиочестотен спектър, като:

1. оценява и разработва криптографски алгоритми и средства за криптографска сигурност на класифицираната информация; одобрява и контролира криптографските мрежи за класифицирана информация; изработва и разпределя използваните криптографски ключове; разрешава и контролира производството и вноса на средства за криптографска сигурност;

2. извършва акредитация и издава сертификат за сигурност на автоматизираните информационни системи или мрежи, използвани за работа с класифицирана информация; координира и контролира дейността по защита от паразитни електромагнитни излъчвания на техническите средства, обработващи, съхраняващи и пренасящи класифицирана информация;

3. организира и осъществява комуникациите на Република България с дипломатическите и консулските й представителства и криптографската сигурност на обменяната информация, като осигурява необходимия персонал във ведомствените звена и в дипломатическите и консулските представителства;

4. придобива, обработва и систематизира информация с технически средства от технически източници на други държави в интерес на националната сигурност и я предоставя на потребители, определени със закон и със заповед на министъра на вътрешните работи;

5. разкрива и предотвратява използването на националния радиочестотен спектър срещу сигурността на страната или в нарушение на законите и взаимодейства с компетентните държавни органи;

6. контролира и отстранява източниците на радиосмущения в радиочестотния спектър, разпределен за нуждите на националната сигурност и отбраната на Република България;

7. осигурява и прилага специални разузнавателни средства и изготвя веществени доказателствени средства при условия и по ред, определени със закон;

8. извършва оперативно-издирвателна дейност;

9. взаимодейства с другите служби на МВР и със специализирани държавни органи, както и със сродни служби на други държави и международни организации в кръга на своята компетентност;

10. извършва информационна и аналитична дейност, материалите от която предоставя на ръководството на МВР, службите и дирекциите на министерството и на други държавни органи по ред, определен от министъра на вътрешните работи.

(2) Ведомствата осигуряват финансово дейността на звената по ал. 1, т. 3 и в дипломатическите и консулските представителства.

(3) Организацията на дейността по ал. 1, т. 3 се определя с наредба на Министерския съвет.

(4) За изпълнение на функциите по ал. 1, т. 4 и 5 дирекция “Защита на средствата за връзка” разработва и прилага специфични методи и средства.

Чл. 114

(отменен)

Дирекция “Оперативно издирване” извършва негласна оперативно-техническа дейност за разкриване и документиране извършването на престъпления, включително за изготвяне на веществени доказателствени средства, като:

1. осъществява наблюдение на лица и обекти и съдейства за предотвратяване извършването на престъпления;

2. извършва проследяване на лица;

3. извършва записи, филмира и фотографира лица и обекти;

4. контролира проведени телефонни разговори от обществени телефонни автомати;

5. охранява чрез използване на специфични методи и специални разузнавателни средства живота, здравето и имуществото на физически лица;

6. извършва оперативно проучване на лица и обекти;

7. ръководи и контролира дейността на териториалните си звена;

8. участва в съвместни мероприятия с компетентните структурни звена на МВР по разкриване и предотвратяване на престъпления;

9. участва в обучението на служители на разузнавателните и контраразузнавателните служби на Република България;

10. изгражда и използва собствен информационен фонд като част от информационната система на МВР;

11. съхранява изготвени от дирекцията веществени доказателствени средства и ги предоставя на съответните органи на съдебната власт по тяхно искане.

Чл. 115

(отменен)

Дирекция “Инспекторат”:

1. осъществява контрол за изпълнението на актовете на министъра на вътрешните работи, на заместник-министрите и на главния секретар;

2. дава становище за отстраняване на допуснати нарушения и пропуски в работата на основните структурни звена на МВР;

3. оказва помощ по организацията и методите на работа на ръководния състав на основните структурни звена на МВР;

4. осъществява контрол и оказва методическа помощ в работата на основните структурни звена на МВР за противодействие на корупцията в министерството;

5. извършва самостоятелно или съвместно с други държавни органи информационна и организационна дейност за противодействие на корупцията в МВР, както и за разкриване на други форми на неправомерно поведение на служители на МВР.

Чл. 116

(отменен)

(1) Дирекция “Информация и архив”:

1. приема, регистрира и обработва документи, изготвени от службите и дирекциите на МВР, като създава фондове за временно и постоянно запазване;

2. предлага на министъра на вътрешните работи архивни документи за премахване нивото им на класификация;

3. издирва и събира документи и предмети, свързани с историята на МВР, и осъществява експозиционна дейност;

4. реставрира и консервира архивни документи и създава архивни фондове;

5. изготвя аналитични и статистически справки и доклади по данни на оперативния отчет за нуждите на ръководството на МВР и оперативните звена;

6. предоставя информация и документи на ръководството на МВР, на службите и дирекциите на МВР, на държавните органи, организации и юридически лица по установен ред;

7. издава удостоверителни документи и предоставя документи на граждани по установен ред, за което се събират такси в размер, определен от Министерския съвет;

8. осъществява организационно и методическо ръководство и контрол по състоянието и съхраняването на документи и по организацията на деловодствата в службите и дирекциите по предмета на дейността си;

9. предлага на министъра на вътрешните работи проект на нормативен акт за реда и начина за унищожаване на документи, несъдържащи класифицирана информация;

10. съвместно с други служби и дирекции на МВР изготвя проекти на нормативни актове по предмета на дейността си;

11. ръководи и контролира териториалните си звена.

(2) Дирекция “Информация и архив” организира и води оперативния отчет в МВР по ред, определен от министъра на вътрешните работи.

(3) Архивният фонд на МВР се съхранява в дирекция “Информация и архив” при спазване на изискванията на Закона за Националния архивен фонд и Закона за защита на класифицираната информация.

Чл. 117

(отменен)

Дирекция “Управление при кризи и отбранително-мобилизационна подготовка”:

1. разработва и поддържа плана за привеждане на МВР в готовност за работа във военно време, плана за мобилизация, военновременния план и плана на МВР за управление при кризи;

2. планира участието на МВР в отбраната на страната;

3. организира изграждането и експлоатацията на системите от пунктове за управление на МВР и поддържането им в оперативна и техническа готовност за използване;

4. разработва и предлага за утвърждаване проекти на военновременни структури и щатове съобразно функциите на МВР във военно време;

5. организира и контролира създаването и поддържането на кризисни и военновременни запаси на МВР;

6. планира, разпределя и отчита финансовите средства по отбранително-мобилизационната подготовка и организира съставянето на военновременния проектобюджет на МВР;

7. организира и контролира дейността на оперативните дежурни центрове и части за поддържане готовността на МВР за оповестяване при привеждането му в готовност за работа при кризи и при положение на война, военно или извънредно положение;

8. подпомага дейността на ръководството на МВР за управление на силите и средствата на министерството при кризи и при положение на война, военно или извънредно положение;

9. планира, организира, ръководи и контролира мобилизационната подготовка и провеждането на мобилизацията в структурните звена на МВР;

10. организира и провежда подготовката на ръководния състав на МВР за управление на силите и средствата на министерството при привеждане в готовност за работа при кризи и при положение на война, военно или извънредно положение;

11. планира, организира, ръководи и контролира подготовката на структурните звена на МВР за работа при кризи и при положение на война, военно или извънредно положение;

12. осъществява взаимодействието на МВР с други държавни органи по въпросите на готовността за работа при кризи и при положение на война, военно или извънредно положение;

13. контролира готовността на структурните звена на МВР за работа при кризи и при положение на война, военно или извънредно положение;

14. при привеждане в готовност за работа във военно време изпълнява планираните мероприятия, въвеждането в действие на военновременните план и бюджет, организира работата на пунктовете за управление и тяхната охрана и отбрана;

15. организира, ръководи и контролира дейността на структурните звена на МВР при планирането, разходването и отчитането на финансовите средства за реагиране при кризи и изготвя обобщен отчет на изразходваните средства при кризи от МВР, подлежащи на възстановяване от държавния бюджет.

Чл. 118

(отменен)

Дирекция “Координация и информационно-аналитична дейност”:

1. организира изпълнението на заповедите на ръководството на МВР;

2. координира управленските планове на националните служби и специализираните дирекции;

3. събира, обработва, систематизира, съхранява, анализира, оценява, използва и предоставя информацията, която постъпва в МВР, на националните служби и специализираните дирекции, включително чрез създаване и използване на автоматизирани информационни фондове;

4. осъществява аналитично-прогностична и научноизследователска информационна дейност в областта на вътрешната сигурност и обществения ред;

5. извежда приоритетите за информационното осигуряване на МВР;

6. проектира, разработва и внедрява нови информационни технологии;

7. изгражда информационната и системната среда, необходими за функционирането на създадените автоматизирани информационни фондове;

8. извършва експертна дейност в областта на компютърните технологии;

9. осъществява взаимодействието с автоматизираните информационни системи на други държавни органи;

10. извършва регистрация на автоматизирани информационни фондове в МВР;

11. организира и контролира кореспонденцията на МВР, както и изпълнението на изискванията за работа с документи и други информационни носители, съдържащи класифицирана информация;

12. осъществява оперативното и организационно-методическото ръководство на дежурните звена в МВР;

13. организира приемната на МВР;

14. осъществява методическо ръководство и контрол на аналогичните звена в службите и дирекциите по предмета на дейността си.

Чл. 119

(отменен)

Дирекция “Правно-нормативно обслужване”:

1. оказва правна помощ на ръководството на МВР;

2. защитава интересите на МВР пред съдебните и други държавни органи, като организира, разпределя и възлага тези дейности и на съответните аналогични звена в специализираните дирекции на МВР, които не са юридически лица;

3. участва в изготвянето на проекти и становища по нормативни актове;

4. извършва сравнително-правни изследвания и правно-аналитична дейност;

5. участва в преговори за сключване на договори от името на МВР и дава становища по тях относно законосъобразността им;

6. оказва методическо ръководство, правна помощ и контрол на аналогичните звена в службите и дирекциите на МВР по предмета на дейността си;

7. организира проучването на резултатите от прилагането на нормативните актове и прави предложения пред ръководството за усъвършенстването им или за вземане на мерки за правилното им прилагане.

Чл. 120

(отменен)

Дирекция “Международно сътрудничество”:

1. организира взаимодействието на МВР със съответните органи на други държави;

2. организира и осъществява сътрудничеството на МВР с международни организации;

3. събира, обработва, съхранява и предоставя информация за двустранното и многостранното сътрудничество на МВР;

4. съвместно с други структурни звена на МВР извършва подготовка, анализ и оценка на международните споразумения от името на МВР и предлага сключването им;

5. съгласува международната дейност на МВР с Министерството на външните работи;

6. подпомага дейността на ръководството на МВР в областта на европейската интеграция;

7. координира участието и участва в работата на работните органи към институциите на Европейския съюз от компетентността на МВР;

8. изготвя становища и координира изготвянето на становища на основните структурни звена в МВР в областта на европейската интеграция;

9. участва в разработването на проекти на нормативни актове във връзка с хармонизиране на българското законодателство с правото на Европейския съюз в областите от компетентността на МВР.

Чл. 121

(отменен)

Дирекция “Пресцентър и връзки с обществеността”:

1. организира взаимодействието на МВР със структурите на гражданското общество;

2. предоставя информация за изпълнението на функциите на МВР;

3. осъществява редакционно-издателска и културно-информационна дейност.

Чл. 122

(отменен)

Дирекция “Човешки ресурси”:

1. подпомага ръководството на МВР при управлението на човешките ресурси;

2. планира и организира кариерното развитие в МВР;

3. организира конкурсите за първоначално постъпване на държавна служба в МВР;

4. организира и провежда конкурсите за израстване в същата или по-горна категория;

5. планира и организира професионалната подготовка на служителите;

6. координира разработването и предлага за утвърждаване проекти на структури и щатна численост на основните структурни звена на МВР;

7. анализира и контролира състоянието на дисциплината и прилагането на дисциплинарната практика в основните структурни звена на МВР и провежда дисциплинарните производства при тежки дисциплинарни нарушения;

8. събира, обработва и съхранява информацията за служителите на МВР, като изгражда и поддържа картотеки и автоматизирана информационна система;

9. разглежда жалби и молби на служители по кадрови въпроси и изготвя предложения за решаването им;

10. издава удостоверителни документи.

Чл. 123

(отменен)

Дирекция “Финансово-ресурсно осигуряване”:

1. подпомага министъра на вътрешните работи в качеството му на първостепенен разпоредител с бюджета на МВР;

2. съставя проектобюджета и периодичните финансови отчети;

3. съгласувано с основните структурни звена на МВР изготвя годишните планове за финансирането им и осъществява текущ финансов контрол;

4. разработва проекти на нормативни актове в областта на материалното и финансовото осигуряване на основните структурни звена на МВР и прилагането на нормативните механизми на заплащането на труда на личния състав.

Чл. 124

(отменен)

Дирекция “Материално-техническо осигуряване и социално обслужване”:

1. осъществява снабдяването в мирно и във военно време с въоръжение, материално-технически средства и вещево доволствие на службите и дирекциите на МВР;

2. осъществява експлоатацията, ремонта и съхраняването на въоръжението, техниката и другото имущество на МВР;

3. организира социалното обслужване и други обслужващи дейности на служителите;

4. организира изграждането и използването на сградния и жилищния фонд и комунално-битовото обслужване в МВР;

5. води на отчет, актува и контролира управлението на държавното имущество на МВР, включително регистър на търговските дружества, създадени с имущество - частна държавна собственост, спрямо които министърът на вътрешните работи упражнява правата на едноличен собственик на капитала;

6. организира проектиране и извършване на капитално строителство, изграждане на обекти за задоволяване служебните нужди на МВР, както и на жилищен, почивен и болничен фонд.

Чл. 125

(отменен)

(1) Дирекция “Ревизионна” проверява:

1. законосъобразността и достоверността на събирането, съхраняването, стопанисването, разходването и отчитането на имуществото на МВР;

2. законосъобразността и достоверността на счетоводната отчетност;

3. изпълнението на задълженията към бюджета;

4. опазването на имуществените интереси на МВР във връзка с продажбата и отдаването под наем на употребявани, ненужни и залежали материали, технически средства, подблокови пространства и други;

5. спазването на валутния режим;

6. изпълнението на нормативните актове за бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност на ревизираните обекти.

(2) По разпореждане на министъра на вътрешните работи или на оправомощено от него длъжностно лице дирекция “Ревизионна” извършва финансов контрол и контрол върху дейността на материалноотговорните лица във всички структурни звена на МВР.

(3) При извършване на дейностите по ал. 1 органите на дирекция “Ревизионна” имат право:

1. на достъп до ревизираните обекти;

2. да проверяват паричните и материалните активи, счетоводната отчетност, документите и техническите носители на информация, както и предназначението на нейното набиране и програмно осигуряване;

3. да назначават вещи лица по въпроси, които изискват специална подготовка и познания, като техните възнаграждения са за сметка на ревизираните обекти;

4. да изискват сведения, копия от документи, извлечения от сметки и други данни от юридически лица и еднолични търговци извън ревизирания обект, както и да извършват насрещни финансово-счетоводни проверки в тях, когато са необходими за ревизията.

Чл. 126

(отменен)

Органи на дирекциите по чл. 111 - 125 са държавните служители.

Чл. 127

(отменен)

(1) При изпълнение на функциите си дирекциите по чл. 111 - 114:

1. изготвят веществени доказателствени средства при условия и по ред, определени със закон;

2. издават задължителни разпореждания за оказване на съдействие от държавни органи, организации, юридически лица и граждани;

3. информират другите служби и дирекции на МВР, държавните органи и организации при условия и по ред, определени с наредба на министъра на вътрешните работи;

4. получават информация от другите служби и дирекции на МВР, държавни органи, организации, юридически лица и граждани;

5. изискват осигуряване на достъп до технически средства и съоръжения на държавни органи, организации, юридически лица и граждани.

6. привличат граждани за доброволно сътрудничество.

(2) При изпълнение на функциите си дирекциите по чл. 115 - 125:

1. оказват методическа помощ и контрол над аналогичните звена в другите служби и дирекции на МВР;

2. изискват информация и ползват информационната система на МВР.

Чл. 128

(отменен)

При осъществяване на дейностите по чл. 111, ал. 1, т. 5 органите на дирекция “Оперативно-техническа информация” могат да прекъсват телекомуникационни връзки.

Чл. 129

(отменен)

За осъществяване на функциите си по чл. 113, ал. 1, т. 5 и 6 органите на дирекция “Защита на средствата за връзка”:

1. извършват проверки и констатират административни нарушения;

2. имат право на достъп до обектите, в които се намират радиосъоръжения или радиоизлъчващи средства;

3. изискват от проверяваните лица документи, заверени копия от документи, сведения и справки във връзка с осъществяването на контролната дейност;

4. изискват от трети лица документи, сведения и други данни, необходими за извършването на проверките.

Чл. 130

Академията на МВР е висше училище за професионална подготовка на специалисти и за научни изследвания за нуждите на МВР.

Чл. 131

(1) За изпълнение на функциите по чл. 130 Академията на МВР:

1. организира и провежда обучение за придобиване на образователно-квалификационни степени и на образователна и научна степен на висшето образование;

2. организира и провежда професионално обучение на служителите на МВР;

3. извършва теоретични и приложни научни изследвания;

4. осъществява международно сътрудничество в областта на полицейското обучение и образование;

5. осъществява международно сътрудничество в областта на полицейското обучение и образование;

(2)

(3) Условията и редът за провеждане на професионалното обучение за служителите на МВР се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

(4) Условията и редът за приемане на обучаващи се за придобиване на образователно-квалификационни степени и на образователна и научна степен на висшето образование се определят ежегодно с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на образованието и науката.

Чл. 132

(1) Към Академията на МВР може да се създават центрове за специализация и професионална подготовка.

(2) Организацията и дейността на центровете за специализация и професионална подготовка се определят с устройствен правилник, издаден от министъра на вътрешните работи.

Чл. 133

(1) В Академията на МВР могат да се обучават специалисти за нуждите на други ведомства въз основа на договор, сключен между ръководителите им.

(2) Извън случаите по ал. 1 в Академията на МВР могат да се обучават и други български и чуждестранни граждани за придобиване на степени на висшето образование.

Чл. 134

(1) Медицинският институт на МВР организира и осъществява дейността по здравеопазването в МВР, като извършва:

1. медицинско обслужване на служителите на МВР и на други лица, определени в правилника за прилагане на закона;

2. стационарно лечение, рехабилитационна и амбулаторно-поликлинична дейност;

3. здравно-профилактична дейност;

4. научноизследователска и научно-учебна дейност;

5. експертна дейност;

6. сътрудничество с висшите медицински училища, с лечебните и здравните заведения;

7. методическа дейност;

8. квалификация и преподготовка за поддържане и повишаване на квалификацията на медицински кадри;

9. медицинско освидетелстване на кандидатите за постъпване на служба в МВР.

(2) Централната експертна лекарска комисия изготвя медицински заключения за здравословното състояние на служителите на МВР.

Чл. 135

Научноизследователските и научно-приложните институти са специализирани звена на МВР за изпълнение на задачи по:

1. проектиране, разработване и внедряване на нови автоматизирани технологии на основата на съвременни изчислителни, комуникационни и софтуерни средства;

2. създаване на специфични технически средства, удостоверителни знаци, печати и щемпели;

3. провеждане на психологически изследвания, свързани с постъпването на служба и израстването в кариерата на служителите на МВР;

4. събиране, изследване и оценка на следи и веществени доказателства.

5.

Чл. 136

(1) За изпълнение на задачите по чл. 135 научноизследователските и научно-приложните институти:

1. извършват научно-приложна и експертна дейност;

2. изготвят научно-приложни продукти;

3. създават информационни фондове;

4. извършват криминалистически и криминологични изследвания;

5. участват в разследването на престъпления в случаите, предвидени от закон;

6. разработват методики за предотвратяване и разкриване на престъпления;

7. осъществяват методическо ръководство и контрол на научно-техническите лаборатории, изградени в структурите на МВР..

(2) Когато за извършването на експертиза е определен експерт-служител на МВР, ведомствата и органите, назначили експертизата, заплащат на МВР направените разходи за труд и консумативи и режийните разноски.

Чл. 137

(1) Органи на Академията на МВР, Медицинския институт на МВР и научноизследователските и научно-приложните институти са държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение, които извършват експертни оценки, експерименти и дават заключения.

(2) Органи са и Медицинският институт на МВР, научноизследователските и научно-приложните институти и Централната експертна лекарска комисия, когато издават разрешения и дават експертни заключения.

Чл. 137а

(1) Специализираната дирекция “Оперативни технически операции” е национална специализирана дирекция за извършване на негласна оперативно- техническа дейност за защита на правата и свободите на гражданите, националната сигурност и обществения ред.

(2) Специализираната дирекция “Оперативни технически операции” изпълнява дейността си и във взаимодействие с други държавни органи.

Чл. 137б

(1) За изпълнение на задачата по чл. 137а, ал. 1 органите на специализираната дирекция “Оперативни технически операции” извършват дейности по:

1. осигуряване, разработване и прилагане на специални разузнавателни средства;

2. наблюдение, проникване, фотографиране, видеозаписване, звукозаписване, филмиране, белязване на предмети и изготвяне на психологичен анализ във връзка със събирането на данни за защита на правата и свободите на гражданите, националната сигурност и обществения ред;

3. проследяване на лица и обекти;

4. контрол на предаването на данни и получаването на информация чрез кабелни средства за комуникация;

5. оперативно проучване на лица и обекти;

6. извършване на оперативно-техническа проверка на пощенска и друга кореспонденция за защита на правата и свободите на гражданите, националната сигурност и обществения ред и за контрол на други лица, които извършват такава проверка;

7. изготвяне на веществени доказателствени средства при поискване по ред, определен със закон, и предоставянето им на органа, направил искането;

8. разработване и използване на технически средства и способи за предотвратяване на терористични действия;

9. разработване и прилагане на специфични физико-химични методи и средства и извършване на взривно-техническо изследване и оценка на експлозиви или на елементи на взривни устройства;

10. използване на специфични методи и специални разузнавателни средства за охрана на живота, здравето и имуществото на граждани;

11. осигуряване на достъп до технически средства и съоръжения на държавни органи, организации, юридически лица и граждани;

12. издаване на задължителни разпореждания за оказване на съдействие от държавни органи, организации, юридически лица и граждани;

13. получаване на информация от другите структури на МВР, държавни органи, организации, юридически лица и граждани;

14. предоставяне на информация на другите структури на МВР, държавните органи и организации при условия и по ред, определени с наредба на министъра на вътрешните работи;

15. изграждане и използване на информационен фонд, който е част от информационната система на МВР;

16. привличане на граждани за доброволно сътрудничество;

17. участие в съвместни мероприятия с компетентните държавни органи за предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления;

18. участие в обучението на служители на разузнавателни и контраразузнавателни служби.

(2) При осъществяване на дейностите по ал. 1, т. 8 органите на специализираната дирекция “Оперативни технически операции” може да блокират с технически средства осъществяването на електронни съобщения.

Чл. 137в

Дирекция “Вътрешна сигурност” е специализирана структура на МВР за оперативно-издирвателна, информационна и организационна дейност по предотвратяване, пресичане, разкриване на престъпления и дисциплинарни нарушения, извършени от служители на министерството.

Чл. 138

(1) Оперативно-издирвателната дейност е дейност за защита на националната сигурност и обществения ред в Република България, на живота, здравето, правата, свободите и имуществото на гражданите от престъпни посегателства.

(2) Дейността по ал. 1 се осъществява от оперативно-издирвателните и оперативно-техническите структури на МВР чрез гласни и негласни методи и средства съобразно компетентността им при условия и по ред, определени със закона, с акт на Министерския съвет и от министъра на вътрешните работи.

(3) Дейността по ал. 1 се извършва при спазване на Конституцията и законите, зачитане на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство и прилагане на принципа на конспиративност при съчетаване на гласни и негласни методи и средства.

Чл. 139

Оперативно-издирвателната дейност има за цел:

1. разкриване, предотвратяване и пресичане на престъпления и други нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред;

2. установяване самоличността на лица, подготвящи, извършващи или извършили престъпна дейност;

3. издирване на лица, които се укриват от привличане към наказателна отговорност или са се отклонили от изтърпяване на наказание по дела от общ характер, както и издирване на безследно изчезнали лица;

4. издирване на вещи:

5. придобиване на информация за действия, които създават заплаха за националната сигурност и обществения ред;

6. изготвяне и съхраняване на веществени доказателствени средства и предоставянето им на съответните органи на съдебната власт.

Чл. 140

(1) Оперативно-издирвателната дейност се извършва чрез:

1. вземане на обяснения от граждани;

2. извършване на справки по информационните фондове за лица и вещи;

3. вземане на образци за сравнително изследване;

4. белязване на обекти и предмети;

5. изследване на предмети и документи;

6. извършване на наблюдение;

7. идентифициране на лица и обекти;

8. проникване и изследване на помещения, сгради, съоръжения, транспортни средства и части от местности;

9. контрол на пощенската, телеграфната и друга кореспонденция;

10. контрол на телефонните разговори;

11. събиране на информация от технически канали за комуникация;

12. оперативно внедряване;

13. оперативен експеримент;

14. отправяне на устни или писмени предупреждения за преустановяване нарушения на правовия ред;

15. оперативна проверка на събраните данни и тяхното документиране;

16. осъществяване на контролирани доставки и доверителни сделки;

17. извършване на насрещни проверки по документи;

18.

19. издаване и използване на български лични документи с променени основни данни на служители под прикритие;

20. създаване и използване на юридически лица с нестопанска цел или търговски дружества при условия и по ред, установени със закон, за прикритие на дейността при разследване със служител под прикритие или при провеждане на операции под прикритие по т. 16.

(2) Дейността по ал. 1 се осъществява чрез специфични способи и средства, чрез специални разузнавателни средства, както и чрез граждани, приели доброволно сътрудничество с органите на МВР при изпълнение на функциите им.

Чл. 141

Условията и редът за използване на специални разузнавателни средства се определят със закон.

Чл. 142

(1) Използването на служител под прикритие може да се извършва само от определени от министъра на вътрешните работи служители на МВР.

(2) Редът за използване на служители по ал. 1 се определя с наредба на Министерския съвет.

Чл. 143

(1) Използването на доброволните сътрудници може да се извършва само от оправомощените по този закон специализирани органи на МВР.

(2) Сътрудничеството с гражданите за осъществяване функциите на МВР се урежда с инструкция на министъра на вътрешните работи.

(3) Привличането и дейността на лицата по ал. 1 се осъществяват при спазване на следните принципи:

1. доброволност при привличането, работата и освобождаването;

2. защита при или по повод на сътрудничеството;

3. запазване в тайна на самоличността и другите лични данни, както и на тяхната дейност.

(4) Данни за лица, приели доброволно сътрудничество с органите на МВР, могат да се предоставят на съда и прокуратурата само след писмено съгласие на лицата във връзка с конкретно наказателно производство и при спазване разпоредбите на Закона за защита на класифицираната информация.

Чл. 144

Основания за извършване на оперативно-издирвателна дейност са:

1. получени данни за лица, които подготвят, извършват или вече са извършили престъпни деяния, когато не са достатъчни за образуване или започване на наказателно производство;

2. получени данни за събития или действия, създаващи заплаха за националната сигурност или обществения ред;

3. издирване на лица, укриващи се от органите на наказателното производство или отклонили се от изтърпяването на наложено наказание по дела от общ характер;

4. издирване на безследно изчезнали лица и идентифициране на трупове с неустановена самоличност;

5. искане на органите на досъдебното производство и съда;

6. искане на държавни органи и организации съобразно тяхната компетентност по закон;

7. изпълнение на международни договори, по които Република България е страна.

Чл. 145

Веществените доказателствени средства, изготвени и събрани в процеса на оперативно-издирвателната дейност, се предоставят на съответните органи на съдебната власт при условия и по ред, определени със закон.

Чл. 146

При провеждането на оперативно-издирвателните действия е недопустимо увреждането на живота, здравето, достойнството и имуществото на гражданите, както и замърсяването или увреждането на околната среда.

Чл. 147

Органи на МВР, осъществяващи оперативно-издирвателната дейност, са държавните служители от оперативно-издирвателните и оперативно-техническите звена в съответните структури на МВР.

Чл. 148

(1) Органите, осъществяващи оперативно-издирвателна дейност, издават задължителни разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани в рамките на своята компетентност.

(2) Държавните органи и организации са длъжни да предоставят на органите по ал. 1 достъп до служебни помещения, технически възли и друго тяхно имущество.

Чл. 149

Органите на МВР осъществяват обща и индивидуална превантивна дейност на правонарушенията, като при необходимост издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани.

Чл. 150

(1) В изпълнение на функциите по чл. 149 министърът на вътрешните работи по предложение на директорите на националните служби издава писмени заповеди за въвеждане на временни ограничения за извършване на дейности, ако те застрашават националната сигурност или обществения ред.

(2) Заповедите по ал. 1 се издават:

1. за предотвратяване извършването на престъпления или нарушения на обществения ред на определени обществени места;

2. при безредици или при непосредствена опасност от възникването им;

3.

4. при провеждане на карантинни мероприятия по предложение на здравните органи.

(3) Ограниченията по ал. 1 не се прилагат при стачки, събрания, митинги и манифестации, провеждани по установения ред.

(4) За заповедите по ал. 1 се уведомява незабавно кметът на общината или кметът на кметство. Заповедите се разгласяват чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин.

(5) Заповедите по ал. 1 могат да се обжалват от засегнатите лица и организации в 7-дневен срок чрез министъра на вътрешните работи пред Върховния административен съд. Министърът на вътрешните работи може да отмени заповедта си в срок до 24 часа от получаване на жалбата, а ако не намери основания за това, я изпраща незабавно в съда. Съдът разглежда жалбата в открито заседание и се произнася в тридневен срок от нейното постъпване.

(6) Действието на заповедите се прекратява с изтичането на техния срок, след отпадане на основанията за издаването им или с решението на съда по ал. 5.

Чл. 151

Организацията на информационната дейност на МВР, органите за нейното управление и контрол и ползването на информацията се уреждат с този закон.

Чл. 152

(1) Информационната дейност е дейност по събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, анализиране, използване и предоставяне на информация на потребителите от МВР, на държавни органи, организации, юридически лица и граждани съобразно функционалната компетентност на МВР.

(2) За изпълнение на задачите и дейностите по този закон структурите по чл. 9 могат да обработват и лични данни.

Чл. 153

(1) Информационната дейност се основава на информация, отразена или подлежаща на отразяване в информационните носители, изготвени от органите на МВР.

(2) Информационната дейност се основава и на информация от информационните носители, изготвени и предоставени от други държавни органи, организации, юридически лица и граждани, както и от специализираните служби на чужди държави, с които Република България има подписани спогодби за сътрудничество.

(3) Информационната дейност се основава и на данни, въведени в ШИС от държавите – членки на Шенгенското пространство.

Чл. 154

Списъкът на категориите информация, подлежаща на класификация като служебна тайна, се определя със заповед на министъра на вътрешните работи.

Чл. 155

Информационната дейност се основава на следните принципи:

1. законосъобразност;

2. обективност, пълнота и своевременност;

3. достъпност по установения в закона ред;

4. организационна и икономическа целесъобразност;

5. съчетаване на централизъм и децентрализъм при съхраняването и ползването й;

6. информационно взаимодействие и задължение за информиране на структурите на МВР съобразно функциите им;

7. защита на информацията, документите и другите средства за работа с тях и на информационните носители;

8. възможност за интегриране в информационни фондове и между тях при отчитане спецификата на дейност;

9. защита на личните данни на гражданите при тяхното обработване.

10. взаимодействие и обмен на информация с компетентните структури на Европейския съюз и държавите – членки на Европейския съюз и на Шенгенското пространство.

Чл. 156

Основните цели на информационната дейност са свързани с информационното осигуряване на:

1. нуждите на МВР;

2. вътрешноведомствения и парламентарния контрол върху информационната дейност на МВР;

3. органите на държавната власт и на местното самоуправление в областта на сигурността и обществения ред;

4. външни потребители.

Чл. 157

(1) Забранява се събирането на информация за гражданите единствено по расов признак или етнически произход, за политически, религиозни и философски убеждения, за членство в политически партии, организации, сдружения с религиозни, философски, политически или синдикални цели, както и относно здравето или сексуалния им живот.

(2) Ако при осъществяване правото на достъп на физическото лице могат да се разкрият лични данни и за трето лице, администраторът на лични данни е длъжен да предостави на съответното физическо лице достъп до частта от тях, отнасяща се само за него.

(3) Забранява се предоставянето на информация на държавни органи, организации, юридически лица и граждани от служители на МВР извън посочения от закона ред.

Чл. 158

(1) В МВР се изготвят и разработват информационни и аналитични документи и продукти, предназначени за:

1. министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР;

2. структурите на МВР;

3. външни потребители.

(2) Информационните и аналитичните документи и продуктите за външните потребители се съобразяват с техните функции и задачи, с определения им достъп до информацията и с изискванията за получаването й.

Чл. 159

(1) В МВР се изграждат информационни фондове и звена за събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, анализиране, изготвяне и предоставяне на информация.

(2) В информационните фондове на МВР могат да се обработват лични данни. При обработване на лични данни, свързано с дейностите по защита на националната сигурност и противодействие на престъпността, органите на МВР:

1. не искат съгласието на физическото лице;

2. не информират физическото лице преди и по време на обработването на личните му данни;

3. не предоставят лични данни на трети лица;

4. съхраняват данните и след приключване на обработката им в срокове, определени от администратора на личните данни.

(3) В информационните фондове на МВР могат да се обработват и лични данни, обработвани от други органи, като данните, получени по този начин, не могат да се използват за други цели освен за защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и противодействие на престъпността. Тези данни не се препредават.

(4) При изграждането на информационните фондове и в процеса на обработка на данните могат да се използват вътрешни идентификационни кодове, кодиране и криптиране на данните.

(5) Личните данни по ал. 2 и 3 се заличават, ако вече не съществува причина за тяхното запазване съгласно закона или в изпълнение на съдебен акт.

(6) При заличаването на личните данни се вземат предвид възрастта на физическото лице, естеството на обработваните лични данни, необходимостта от обработване до приключването на конкретното разследване или законова процедура, влизане в сила на присъда или съдебно решение, амнистия, реабилитация или изтичане срока на давност.

(7) Личните данни от информационните фондове могат да се предоставят само на органите за защита на националната сигурност и обществения ред, както и на органите на съдебната власт за нуждите на конкретно наказателно дело.

(8) Данните по ал. 7 могат да се предоставят и на чуждестранни полицейски органи по силата на международен договор, по който Република България е страна.

(9) Данните, получени по чл. 1, ал. 6 от Закона за защита на личните данни, се обработват при условията и по реда на Закона за защита на личните данни.

Чл. 160

(1) Данните от полицейската регистрация на лицата се използват само за предотвратяване и разкриване на престъпления или за дейности, свързани със защитата на националната сигурност и обществения ред.

(2) Полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на администратора на лични данни или на оправомощени от него длъжностни лица служебно или след писмено мотивирано искане на регистрирания, когато:

1. е извършена в нарушение на закона;

2. наказателното производство е прекратено, с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс;

3. е влязла в сила оправдателна присъда;

4. лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание;

5. лицето е починало; в този случай искането може да се направи от неговите наследници.

Чл. 161

(1) Информационните фондове се изграждат при съответните структури на МВР съобразно функционалната им компетентност.

(2) Фондовете по ал. 1 могат да се изграждат и като автоматизирани.

(3) Информационните фондове се изграждат, експлоатират, контролират и закриват при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи и със закон.

(4) Всяко лице има право да иска достъп до негови лични данни, обработвани в информационните фондове на МВР или ШИС.

(5) Администраторът на лични данни се произнася в 14-дневен срок от постъпване на искането за достъп.

(6) При поискване на физическото лице се предоставя копие от обработваните му лични данни на хартиен носител.

(7) Органите на МВР отказват изцяло или частично предоставянето на данни, когато:

1. от това би възникнала опасност:

2. предоставянето на тези данни на лицето би накърнило изпълнението на законово определените задачи на органите на МВР;

3. информацията е въведена в ШИС от друга държава, която не е позволила предоставянето й.

(8) Уведомяването на заявителите за отказа по ал. 7 се извършва писмено, като се посочва само правното основание. За отказ се смята и липсата на уведомление в предвидените от закона срокове.

(9) Отказът по ал. 7 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(10)

Чл. 162

(1) Информационната дейност в МВР се ръководи от министъра на вътрешните работи,.

(2) Заместник-министрите и главният секретар на МВР ръководят дейността по ал. 1 съобразно възложените им функции по управление.

(3) Непосредствената организация и ръководство на информационната дейност се осъществяват от ръководителите на структурите на МВР, подпомагани от специализираните информационни звена.

Чл. 163

(1) Администратор на лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни е министърът на вътрешните работи, който възлага обработката на лични данни на определени от него длъжностни лица.

(2) Редът за обработка на лични данни се определя с инструкция на министъра на вътрешните работи.

Чл. 164

(1) Парламентарният контрол върху автоматизираните информационни фондове се осъществява от постоянна комисия на Народното събрание.

(2) Комисията по ал. 1 извършва проверка на критериите и техническите норми за създаване на фондове и може да изисква представителни извадки без посочване на имена и други данни, с които могат да се установят конкретни лица.

(3) Комисията може да разпореди заличаването на данни, събрани в нарушение на закона.

Чл. 165

Контролът по защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни и при осъществяването на достъп до тези данни се упражнява от Комисията за защита на личните данни при условията и по реда, определени със Закона за защита на личните данни.

Чл. 166

Вътрешноведомственият контрол на информационната дейност се осъществява от министъра на вътрешните работи или оправомощено от него лице и от ръководителите на структурите съобразно правомощията им.

Чл. 167

При осъществяване на контрола върху информационната дейност се спазват правилата за защита на класифицираната информация.

Чл. 167а

Пожарогасителната дейност включва:

1. определяне на начините и средствата за пожарогасене;

2. разработване на планове за ликвидиране на произшествията;

3. незабавно изпращане на сили и средства при съобщение за пожар;

4. спасяване на хора и имущество;

5. ограничаване и ликвидиране на пожари;

6. оказване на първа медицинска помощ на пострадалите;

7. организиране транспортирането на пострадалите до лечебните заведения.

Чл. 167б

Аварийно-спасителната дейност включва:

1. определяне на начините и средствата за извършване на дейността;

2. незабавно изпращане на сили и средства при бедствия, аварии и катастрофи;

3. ограничаване и ликвидиране на последствията от бедствия, аварии и катастрофи;

4. спасяване на хора и имущество;

5. оказване на първа медицинска помощ на пострадалите;

6. организиране транспортирането на пострадалите до лечебните заведения.

Чл. 167в

(1) Държавният противопожарен контрол включва:

1. контрол за спазването на правилата и нормите за пожарна безопасност при проектиране, строителство, реконструкция, модернизация и експлоатация на обектите в урбанизираните, земеделските, горските, защитените територии и нарушените територии за възстановяване, сградите и технологичните съоръжения и инсталации;

2. контрол върху производството, вноса, търговията и експлоатацията на изделия, машини и съоръжения във връзка с пожарната безопасност;

3. участие в държавните приемателни комисии за разрешаване ползването на строежите;

4. издаване на сертификати и извършване на сертификационни проверки за съответствие на обектите с изискванията за пожарна безопасност;

5. съгласуване на проекти и даване на становища за въвеждане на строежите в експлоатация;

6. контрол за съответствието на влаганите в строежите продукти с нормативните продукти за пожарна безопасност.

(2) За определяне на правилата и нормите за пожарна безопасност по ал. 1, т. 1 министърът на вътрешните работи съвместно с министъра на регионалното развитие и благоустройството издават наредби.

(3) За определяне на правилата и нормите за пожарна безопасност при други дейности, които създават опасност за възникване на пожари и застрашават живота и здравето на гражданите, министърът на вътрешните работи съвместно със съответния министър издават наредби.

Чл. 167г

Научно-приложната и експертната дейност за пожарна защита и спасяване включват:

1. разработване на правила и норми за осигуряване на пожарната защита и спасяване;

2. научно-информационно обслужване и изготвяне на научно-приложни продукти в областта на пожарната безопасност и спасяване;

3. изследване на причините и условията за възникване и разпространяване на пожари и аварии;

4. разработване на методи и средства за предотвратяване и ликвидиране на пожари, аварии и бедствия;

5. изследване и определяне на показатели от физическите, химическите и пожарните характеристики на вещества, материали и продукти;

6. проверка на строителните продукти за съответствие с изискванията на нормативните актове и техническите спецификации за пожарна безопасност на строежите по удостоверителни документи;

7. проверка на съответствието на продуктите, използвани в пожарогасителната и аварийно-спасителната дейност, с продуктови спецификации и стандарти.

Чл. 167д

Информационно-аналитичната дейност по пожарна защита и спасяване включва събиране, обработване, съхраняване, анализиране, използване и предоставяне на информация за:

1. възникналите пожари, аварии, бедствия и катастрофи и извършените пожарогасителни и аварийно-спасителни дейности;

2. мерките за административна принуда и административнонаказателните мерки;

3. стратегическите и особено важните обекти;

4. противопожарната и спасителната техника, въоръжение и гасителни средства;

5. плановете за ликвидиране на последиците от пожари, аварии, бедствия и катастрофи;

6. издадените разрешения на търговци, извършващи пожарогасителна или аварийно-спасителна дейност или противопожарно обследване на обекти.

Чл. 167е

Разрешителната и контролната дейност на търговци, които осъществяват пожарогасителна или аварийно-спасителна дейност или противопожарно обследване на обекти, включва издаване на разрешения и контрол за спазване на изискванията при осъществяване на тези дейности.

Чл. 168

Постъпването на държавна служба в МВР и професионалното развитие на служителите се основава на следните принципи:

1. прозрачност - прилагане на ясни и точни критерии за оценка и процедурни правила за назначаване, професионално развитие и прекратяване на служебните правоотношения;

2. публичност - обявяване на процедурите и механизмите за подбор и развитие в кариерата;

3. конкурсно начало - осигуряване на обективност чрез отчитане на професионалните качества, опит и квалификация;

4. забрана за дискриминация;

5. равни възможности на всеки служител за развитие в кариерата;

6. прилагане на мотивационни механизми за професионално развитие;

7. централизирано планиране и управление на подбора и професионалната кариера.

Чл. 169

(1) Служители на МВР са:

1. държавните служители;

2. лицата, работещи по трудово правоотношение.

(2) Статутът на държавните служители в МВР се урежда с този закон.

(3) Статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на Кодекса на труда и на този закон.

(4)

Чл. 170

(1) Държавните служители в МВР съобразно изпълняваните функции и притежаваната квалификация изпълняват държавна служба в МВР в една от следните категории:

1. категория А - висш ръководен персонал;

2. категория Б - ръководен персонал.

3. категория В - експертен персонал с ръководни функции и експертен персонал с контролни функции;

4. категория Г - експертен персонал;

5. категория Д - изпълнителски персонал с контролни функции;

6. категория Е - изпълнителски персонал.

(2) Категориите по ал. 1 за държавните служители с полицейска подготовка и подготовка за пожарна защита и спасяване имат специфичните наименования:

1. категория А - главен комисар, старши комисар;

2. категория Б - комисар;

3. категория В - главен инспектор, старши инспектор;

4. категория Г - инспектор;

5. категория Д - главен полицай/главен пожарникар;

6. категория Е - полицай/пожарникар.

(3)

1. категория А - главен комисар;

2. категория Б - комисар;

3. категория В - главен инспектор;

4. категория Г - инспектор;

5. категория Д - главен пожарникар;

6. категория Е - пожарникар.

(4)

1. категория А - главен комисар;

2. категория Б - комисар;

3. категория В - главен инспектор;

4. категория Г - инспектор;

5. категория Д - главен сътрудник;

6. категория Е - сътрудник.

(5) Министърът на вътрешните работи определя в категории Г и Е степени, отразяващи професионалния опит на служителите.

(6) Новопостъпилите държавни служители, които подлежат на задължителна първоначална професионална подготовка, се назначават като стажанти за периода на обучението.

(7) Министърът на вътрешните работи утвърждава Класификатор на длъжностите в МВР, който се обнародва в “Държавен вестник”.

Чл. 171

(1) Общата численост на МВР от държавни служители с висше образование, държавни служители със средно образование и лица, работещи по трудово правоотношение, се определя с правилника за прилагане на закона.

(2) Министърът на вътрешните работи утвърждава щатовете в МВР.

(3) В щатовете се определят категориите, наименованията на длъжностите, видът на конкурса, изискванията за минимално образование или образователно-квалификационна степен и численият състав на структурните звена на МВР.

Чл. 172

(1) Служителите на МВР полагат клетва за спазване на Конституцията и законите на страната и за лоялност към държавните институции в Република България.

(2) Служителите на МВР не могат да членуват в политически партии, да осъществяват политическа дейност, да изразяват политически възгледи, както и да предприемат други действия по служба, с които се нарушава политическият им неутралитет.

Чл. 173

На държавните служители е забранено да участват в събрания, митинги и манифестации на политически партии, включително в извънслужебно време,.

Чл. 174

За привличане на държавен служител в МВР като обвиняем незабавно се уведомява министърът на вътрешните работи.

Чл. 175

(1) При осъществяване на правомощията си държавните служители в МВР удостоверяват качеството си със служебна карта или с личен знак. Видът на служебната карта и на личния знак се определя от министъра на вътрешните работи.

(2) Министърът на вътрешните работи определя вида и модела на униформеното облекло, реда за предоставянето и носенето му, както и другите принадлежности, свързани с изпълнението на служебните задължения на държавните служители, върху които са поставени символи и отличителни знаци на структурите на МВР.

(3) Отличителните знаци на униформеното облекло на държавните служители съответстват на притежаваната категория.

(4) Забранява се на лица, неоправомощени със закон, използването на униформено облекло, символи и отличителни знаци, полицейски лампи, маскировъчни качулки или надписи, въведени за структурите на МВР и показващи принадлежност към тях.

(5) Държавните служители носят служебно оръжие при условия и по ред, определени с инструкция на министъра на вътрешните работи.

Чл. 176

(1) Когато изпълняват служебни задължения извън работното си място, държавните служители са длъжни да поддържат връзка с ръководителите си.

(2) Държавните служители са длъжни да изпълняват и извън установеното работно време задълженията, произтичащи от функциите на МВР. Те са длъжни да се намесят за оказване помощ на лица, намиращи се в опасност, и за предотвратяване или пресичане на правонарушения.

Чл. 177

(1) Държавните служители в МВР не могат да изпълняват друга държавна служба, освен в случаите, определени с този или друг закон.

(2) Държавните служители не могат да извършват дейност, несъвместима със службата им.

(3) Несъвместимост със службата в МВР е налице, когато държавните служители:

1. биха се оказали в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга лице, с което се намира във фактическо съжителство, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително;

2. са еднолични търговци, неограничено отговорни съдружници в търговски дружества, управители, търговски пълномощници, търговски представители, прокуристи, търговски посредници, ликвидатори или синдици, членове на органи на управление или контрол на търговски дружества или кооперации;

3. извършват търговска дейност;

4. работят по трудово правоотношение или по граждански договор, освен за осъществяване на научна, преподавателска дейност или упражняване на авторски права, по ред, определен от министъра на вътрешните работи;

5. участват в управителни и контролни органи на търговски дружества.

(4) Не се смята за търговска дейност по смисъла на ал. 3, т. 3 участието в приватизацията с приватизационни бонове и в кооперации - със земеделски земи или гори с възстановено право на собственост.

(5) Несъвместимост със службата в МВР е налице и в случаите, когато държавните служители са избрани за народни представители, кметове или общински съветници.

(6) Несъвместимост със служба в МВР не е налице:

1. в случаите по чл. 84;

2. при участие в търговски дружества, чийто принципал е министърът на вътрешните работи, за което не получават възнаграждение;

3. при участие в юридически лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност;

4. при участие в проекти и програми, свързани с дейността на МВР и финансирани със средства на Европейския съюз.

5. при участие в организациите по чл. 257.

(7) В 7-дневен срок от възникване на обстоятелствата по ал. 1, 3 и 5 държавните служители са длъжни да подадат декларация.

Чл. 178

(1) Държавните служители са длъжни да декларират по реда на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси всеки частен интерес, който имат във връзка с функциите на структурното звено, в което работят.

(2) Държавните служители са длъжни да не участват при обсъждането, подготовката и вземането на решения, когато те или свързаните с тях лица са заинтересовани от съответното решение или когато имат със заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в тяхната безпристрастност.

(3) В случаите по ал. 2 държавните служители писмено уведомяват съответния орган по чл. 186, ал. 1.

Чл. 179

(1) Държавен служител в МВР може да бъде дееспособно физическо лице, което:

1. има само българско гражданство;

2. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията, или не е освободено от наказателна отговорност за извършено умишлено престъпление от общ характер с налагане на административно наказание по чл. 78а от Наказателния кодекс;

3. не е привлечено като обвиняем или не е подсъдимо за умишлено престъпление от общ характер;

4. отговаря на изискванията за възраст, образование, психо-физическа годност и професионална подготовка за заемане на длъжността.

(2) В съответствие със специфичните изисквания за заемане на длъжността, освен изискванията по ал. 1, с обявяването на конкурса може да се определят и други изисквания.

(3) Специфичните изисквания за възраст, образование, психо-физическа годност и професионална подготовка по ал. 1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

(4) За работа по трудово правоотношение се приемат лица, които са български граждани и отговарят на изискванията на ал. 1, т. 2 и 3.

Чл. 180

(1) За назначаване на държавна служба в МВР се провежда конкурс.

(2) Конкурсът се обявява със заповед на министъра на вътрешните работи или на оправомощено от него лице.

(3) Обявлението за конкурса се публикува в регистъра по чл. 61, ал. 1 от Закона за администрацията в един централен или местен ежедневник и на страницата на МВР в интернет.

(4) Конкурсът се провежда от комисия в състав, определен със заповед на министъра на вътрешните работи или оправомощено от него лице за всеки конкретен случай.

(5) Условията и редът за провеждане на конкурсите се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Чл. 181

(1) Лицата, кандидатстващи за държавна служба в МВР на длъжности, за които се изисква задължително първоначално професионално обучение, постъпват само в категориите Г или Е.

(2) На държавните служители - стажанти, успешно завършили курса за първоначална професионална подготовка, се присъжда съответната категория и те се назначават на длъжност в структурите на МВР.

Чл. 182

(1) Допускането на кандидатите до конкурса се извършва от конкурсна комисия. До участие се допускат лица, които са представили необходимите документи и отговарят на условията за съответния конкурс.

(2) Конкурсната комисия обявява по общодостъпен начин списъци на допуснатите и недопуснатите кандидати в 7-дневен срок от крайната дата за подаване на документите. Комисията посочва датата и мястото на провеждане и часа за започване на конкурса.

(3) Недопускането до участие в конкурса може да се обжалва пред министъра на вътрешните работи в 7-дневен срок от датата на обявяване на списъка. Министърът се произнася в 7-дневен срок. Жалбата не спира конкурсната процедура. Решението по жалбата не подлежи на съдебен контрол.

(4) Конкурсната комисия обявява по общодостъпен начин резултатите от отделните етапи на конкурса и крайното класиране на кандидатите.

(5)

(6) След приключване на конкурсната процедура органът по назначаването издава акт за назначаване на класираните кандидати.

Чл. 183

Министърът на вътрешните работи присъжда категориите на държавните служители в МВР.

Чл. 184

(1) Главният секретар на МВР се назначава от президента на Република България по предложение на Министерския съвет.

(2) Министърът на вътрешните работи присъжда категория А - главен комисар, на назначения служител по ал. 1 след издаване на указа на президента на Република България.

(3) При освобождаване от длъжността по ал. 1 държавният служител запазва присъдената категория.

Чл. 184а

(отменен)

Министърът на вътрешните работи назначава заместниците на генералния комисар на МВР.

Чл. 185

Министърът на вътрешните работи назначава държавните служители:

1. на длъжности от категория А извън случаите по чл. 184, ал. 1, както и на длъжности от категории Б и В;

2. на длъжности от категория Г при първоначално назначаване на държавна служба;

3. стажанти.

Чл. 186

(1) Директорите на главните дирекции, на областните дирекции,, на дирекция „Вътрешна сигурност“, на дирекция „Миграция“, на дирекция „Български документи за самоличност“, на дирекция „Международни проекти“, на дирекция „Национална система 112“, на дирекция „Управление на собствеността и социални дейности, на дирекция АФКОС“, на дирекция „Международно оперативно сътрудничество“, на дирекция „Специална куриерска служба“, на специализираните административни дирекции, на Медицинския институт, на научноизследователските и научно-приложните институти, ректорът на Академията на МВР и командирът на Специализирания отряд за борба с тероризма назначават държавните служители на длъжности от категории Г, Д и Е извън случаите по чл. 185, т. 2.

(2) Органите по ал. 1 сключват трудови договори с лицата, работещи по трудово правоотношение, при условията и по реда на Кодекса на труда.

Чл. 187

(1) При постъпване на служба в МВР държавните служители полагат клетва и подписват декларация за политически неутралитет, декларация за обстоятелствата по чл. 177, ал. 1, 3 и 5 и декларация за имуществото и доходите си.

(2) Отказът да се положи клетва или да се подпишат декларациите по ал. 1 е пречка за постъпване на държавна служба.

(3) Декларацията за имуществото и доходите се подава ежегодно до 31 март.

Чл. 188

(1) Службата в МВР започва от датата на заемане на длъжността, включително като стажант.

(2) При първоначално присъждане на категория и назначаване на длъжност започва да тече едногодишен срок за изпитване за държавните служители, считано от датата на заемане на длъжността.

(3) Срокът за изпитване не тече през времето, през което държавният служител е бил в законоустановен отпуск.

Чл. 161а

(1) По реда на този раздел МВР чрез компетентна специализирана структура осъществява опростен обмен на информация или данни с компетентните правоприлагащи органи на държавите - членки на Европейския съюз, и страните по Споразумението от Шенген с цел предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления.

(2) Министерството на вътрешните работи чрез компетентна специализирана структура може да предоставя:

1. информация или данни от информационните фондове на министерството;

2. информация или данни, получени от други държавни органи или органи на местното самоуправление, от юридически или физически лица.

(3) Обменът на информация или данни с компетентните органи на държавите - членки на Европейския съюз, и страните по Споразумението от Шенген се извършва при спазване на условията и реда за достъп до тях съгласно действащото законодателство и международните договори, по които Република България е страна, както и при спазване на изискванията на Закона за защита на класифицираната информация и Закона за защита на личните данни.

Чл. 161б

Прилагането на този раздел не създава задължение за събиране и съхранение на информация или данни единствено с цел да се предоставят на компетентните органи на други държави членки.

Чл. 161в

(1) Предоставяне на исканата информация или данни може да се откаже, когато са налице достатъчно основания да се предположи, че съществува опасност:

1. да се създадат условия за заплаха за националната сигурност и обществения ред;

2. да се попречи на действия по разследване или на събиране на данни с цел образуване на наказателно производство;

3. да се застраши сигурността на физическо лице.

(2) Освен в случаите по ал. 1 може да се откаже предоставяне на исканата информация или данни, когато те:

1. не отговарят на целите, за които са поискани;

2. са за престъпление, за което по закон е предвидено наказание лишаване от свобода за срок до една година или друго по-леко наказание.

(3) Исканата информация или данни се предоставят само ако е получено разрешение от компетентния съдебен орган за достъп до тях.

Чл. 161г

(1) Когато искането е за предоставяне на информация или данни по чл. 161а, ал. 2, т. 2, МВР отправя запитване до съответния компетентен държавен орган, орган на местното самоуправление, юридическо или физическо лице. Те са длъжни да предоставят в срок исканите информация или данни.

(2) Информация или данни, получени от друга държава членка или от трета държава, се предоставят от МВР след изрично писмено съгласие на държавата, която ги е предоставила.

Чл. 161д

(1) Информация или данни се предоставят въз основа на искане от съответния компетентен орган на държавата членка.

(2) Искането за предоставяне на информация или данни се изготвя на един от официалните езици на Европейския съюз и съдържа:

1. основанията, че съответните информация или данни са налични;

2. целта, с която се искат информацията или данните;

3. връзката между целта и лицето, за което се отнасят информацията или данните.

(3) Информация или данни, необходими за предотвратяване, разкриване или разследване на престъпления по чл. 36 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, може да се предоставят без отправяне на искане.

Чл. 161е

(1) При получаване на искане по чл. 161д, ал. 1 информацията или данните се предоставят, ако не са налице обстоятелствата по чл. 161в. Предоставянето на исканите информация или данни се извършва в срок до:

1. осем часа - при спешно искане за информация или данни, свързани с престъпленията по чл. 36 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, от информационен фонд на МВР;

2. седем дни - за информация или данни, свързани с престъпления по чл. 36 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, от информационен фонд на МВР;

3. четиринадесет дни - за всички останали случаи.

(2) При обективна невъзможност за спазване на срока по ал. 1, т. 1 незабавно се уведомява органът, отправил искането за отлагането, като исканите информация или данни се предоставят в срок до три дни.

(3) При обективна невъзможност за предоставяне в сроковете по ал. 1, т. 2 и 3 незабавно се уведомява органът, отправил искането.

(4) Сроковете по ал. 1 започват да текат от момента на постъпване на искането.

Чл. 161ж

(1) Обменът на информация или данни се извършва при съблюдаване на установените правила за защита на използването на каналите за връзка чрез:

1. Шенгенската информационна система (ШИС);

2. органите на Международната организация на криминалната полиция (Интерпол) в държавите членки;

3. органите на Европейската полицейска служба (Европол);

4. задгранични представители на МВР и офицери за връзка на държави членки в Република България;

5. електронна поща или факс;

6. всеки надлежно защитен начин, при който може да се установи автентичността на искането за предоставяне на информация или данни.

(2) Обменът на информация или данни по този раздел се извършва и с Европол и Евроюст, когато информацията или данните са за престъпления от тяхната компетентност.

Чл. 161з

При предоставяне на информация или данни по този раздел на компетентен орган на друга държава членка компетентната специализирана структура на МВР може:

1. да определи условия за използването им;

2. да изиска съобщаване на резултата от наказателното производство или действията за събиране на данни с цел образуване на наказателно производство.

Чл. 161и

(1) Компетентната специализирана структура на МВР може да иска от съответния компетентен орган информация относно използването и последващата обработка на предоставените информация или данни.

(2) Компетентният орган на държавата членка се задължава да предоставя информация за спазването на изискванията по ал. 1 и по чл. 161з.

Чл. 161к

(1) При условията и по реда на този раздел компетентна специализирана структура на МВР може да отправя искания до компетентните органи на държавите членки за предоставяне на информация или данни.

(2) Компетентната специализирана структура на МВР използва получените по ал. 1 информация или данни при спазване на определените от компетентния орган на държавата членка условия.

Чл. 161л

Предоставените по реда на този раздел информация или данни на компетентна специализирана структура на МВР може:

1. да се използват само за целта, за която са поискани, или за предотвратяване на възникнала опасност за националната сигурност и обществения ред;

2. да се обработват с друга цел извън случаите по т. 1 само с предварително разрешение от съответния компетентен правоприлагащ орган на държавата членка, предоставил информацията или данните;

3. да се използват като доказателство в наказателно производство само с предварително разрешение от съответния компетентен правоприлагащ орган на държавата членка, предоставил информацията или данните.

Чл. 161м

Министърът на вътрешните работи утвърждава формулярите-образци за обмен на информация или данни по този раздел.

Чл. 161н

(1) В МВР се създава, поддържа и експлоатира Националната Шенгенска информационна система на Република България (НШИС), свързана с Централната ШИС (ЦШИС).

(2) Националната Шенгенска информационна система осигурява обмена на информация по линия на ШИС между държавите, прилагащи Шенгенското законодателство за защита на националната сигурност и обществения ред, управление на контрола по външните граници на Шенгенското пространство и подпомагане на полицейското и съдебното сътрудничество.

(3) Националната Шенгенска информационна система съдържа регистър с данни, включващ пълно копие на базата данни на ЦШИС („национално копие“).

Чл. 161о

Компетентните органи на МВР правят справки, въвеждат, актуализират и заличават сигнали в ШИС за издирвани или контролирани лица и вещи и за граждани на трети страни с отказ за влизане на територията на Шенгенското пространство:

1. по собствена инициатива;

2. по искане на друг орган в съответствие с неговата компетентност и право на достъп.

Чл. 161п

Компетентните органи на МВР самостоятелно или съвместно с други органи осъществяват съвкупност от действия в изпълнение на мерките към сигналите, въведени в ШИС.

Чл. 161р

(1) Обработването на информация и лични данни в НШИС се осъществява по реда на тази глава и на Закона за защита на личните данни.

(2) Организацията и функционирането на НШИС, правото на достъп на други органи до ШИС, както и информационното им взаимодействие с МВР се определят с акт на министъра на вътрешните работи.

Чл. 161с

Контролът по защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни и при осъществяването на достъп до тези данни, както и вътрешноведомственият контрол на информационната дейност се осъществяват по реда на чл. 165 и 166.

Чл. 189

(1) Професионалната кариера на държавния служител се основава на последователно израстване в следващата категория чрез конкурс и преминаване на съответна професионална подготовка.

(2) За израстване в категория А и за заемане на длъжност в тази категория конкурс не се провежда.

(3) Допускането до участие и класирането в конкурс за израстване в категория могат да бъдат обжалвани в 7-дневен срок пред министъра на вътрешните работи. Министърът се произнася в 7-дневен срок. Жалбата не спира конкурсната процедура. Решението по жалбата не подлежи на съдебен контрол.

(4) Условията и редът за израстване в категория, както и в степените на категории Б, Г и Е, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Чл. 190

(1) Заемането на по-висока длъжност в рамките на притежаваната категория се предхожда от конкурс.

(2) Видовете конкурси по ал. 1 са:

1. конкурс за длъжности с общ профил;

2. конкурс за специфични длъжности;

3. конкурс за длъжности с особена отговорност.

(3) При провеждане на конкурс за заемане на длъжности с общ профил се прилага точкова система за оценка на професионалния опит, професионалната квалификация, изпълнението на служебните задължения, отличията и наградите на участниците в конкурса.

(4) Конкурс за специфични длъжности, изискващи специализирана подготовка или професионални умения и опит в конкретни области, се провежда по документи и чрез един или повече от следните начини:

1. решаване на тест;

2. практически изпит;

3. писмена разработка или защита на концепция;

4. интервю.

(5) Конкурс за длъжности с особена отговорност се провежда по документи.

(6) Отказът от допускане до участие и класирането в конкурсите по ал. 2 могат да бъдат обжалвани в 7-дневен срок пред министъра на вътрешните работи. Министърът се произнася в 7-дневен срок. Жалбата не спира конкурсната процедура. Решението по жалбата не подлежи на съдебен контрол.

(7) Условията и редът за провеждане на конкурси за заемане на длъжности в рамките на притежаваната категория се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Чл. 191

(1) Държавният служител може да бъде назначаван без конкурс на друга длъжност в рамките на притежаваната категория в следните случаи:

1. съкращаване на длъжността;

2. възстановяване на незаконно уволнен служител;

3. установени незадоволителни резултати в служебната дейност въз основа на оценка на изпълнението на длъжността;

4. намалена работоспособност за изпълнение на служебните задължения поради здравословни причини;

5.

6. наличие на обстоятелства по чл. 177, ал. 3, т. 1 или по чл. 178, ал. 1, констатирани след подаване на декларация в законоустановения срок;

7. при длъжности с особена отговорност;

8. участие в мисии извън територията на страната или при назначаване, при приключване на участието и при освобождаване на длъжност в институции или структури на Европейския съюз или в международни организации въз основа на договори, по които Република България е страна;

9. завръщане от неплатен отпуск по чл. 212, т. 8.

По искане на държавния служител той може да бъде назначаван без конкурс на друга равна по степен длъжност в рамките на притежаваната или на длъжност от по-ниска категория. Редът за това се определя с наредба на министъра на вътрешните работи.

При назначаване на длъжност в рамките на по-ниска категория държавният служител запазва притежаваната от него категория и възнаграждението за нея.

10. при структурни или организационно-щатни промени.

(2) Назначаването по ал. 1 се извършва при спазване на следните условия:

1. служителят да отговаря на изискванията за заемане на новата длъжност;

2. новата длъжност да е в същото населено място и по възможност в същата структура, а при липса на такава длъжност – и в друго населено място или структура на МВР.

(3) Установяването на обстоятелствата по ал. 1, т. 3 и 4 се извършва по ред, определен в правилника за прилагане на закона.

(4) В случаите по ал. 1, т. 7 държавният служител, придобил категория А, може да бъде назначаван и на длъжности, предвидени за категория Б, като запазва придобитата категория А.

(7) Редът за предлагане на длъжности в случаите по ал. 1, т. 1 се определя с правилника за прилагане на закона.

Чл. 192

(1) Държавният служител може да бъде временно назначаван на вакантна длъжност от същата или следващата по-висока категория до заемането й или при отсъствие на титуляря над 30 дни по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи.

(2) Временното назначаване се извършва със съгласието на служителя, освен в случаите на мотивирана служебна необходимост.

(3) Временното назначаване е за срок до една година. Временно назначаване за по-дълъг срок може да се прилага, когато титулярят на длъжността е в законоустановен отпуск за срок над една година.

(4) За срока на временното назначаване държавният служител получава заплатата за категория и заплатата за длъжност и допълнителните възнаграждения, произтичащи от временно заеманата длъжност.

Чл. 192а

(1) При служебна необходимост или при изменение на оперативната обстановка министърът на вътрешните работи може да премества за срок до една година в същото или в друго населено място държавен служител на същата или на друга длъжност в рамките на притежаваната категория.

(2) Преместването по ал. 1 се извършва при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи.

Чл. 192б

(1) Държавните служители могат да кандидатстват за заемане на длъжности по срочен договор в институции или структури на Европейския съюз или в международни организации в областта на защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред въз основа на договори, по които Република България е страна, за което уведомяват министъра на вътрешните работи.

(2) Държавните служители могат да кандидатстват отново за заемане на длъжности по ал. 1, ако са изминали не по-малко от 5 години от прекратяването на предходния договор и през този период са изпълнявали държавна служба на територията на страната.

Чл. 192в

Министърът на вътрешните работи, след получено писмено съгласие на държавния служител, може да командирова държавния служител временно да изпълнява служба в друга администрация за срок до две години, с възможност за еднократно удължаване на срока на командироването.

Чл. 193

(1) Професионалната подготовка на служителите в МВР се провежда под формата на професионално образование и професионално обучение.

(2) Професионалното обучение при първоначално постъпване и при израстване в категория се провежда в Академията на МВР.

(3) Професионалното обучение на държавните служители в МВР се извършва в Академията на МВР, в научноизследователските и научно-приложните институти на МВР обучаващи звена на МВР и в други учебни заведения.

(4) Професионална подготовка може да се извършва и в сродни учебни заведения на други държави.

Чл. 194

(1) Приетите в Академията на МВР за придобиване на професионално образование в редовна форма на обучение за нуждите на МВР имат статут на курсанти.

(2) Правата и задълженията на курсантите се определят с правилника за устройството и дейността на Академията на МВР.

(3) Курсантите получават униформено облекло и стипендия в размер, при условия и по ред, определени с инструкция на министъра на вътрешните работи.

(4)

(5) По време на подготовката лицата по ал. 1 не могат да бъдат използвани за служба в основните структури на МВР освен за целите на обучението.

(6) След дипломирането на курсантите се присъжда категория Г и те се назначават в основните структури на МВР.

Чл. 195

Курсантите, завършили редовно обучение в Академията на МВР са длъжни да служат в МВР за срок не по-кратък от 10 години въз основа на подписан договор с министъра на вътрешните работи или оправомощено от него лице при приемането им за обучение.

Чл. 196

(1) Спечелилите конкурс за постъпване на служба в МВР подлежат на първоначално професионално обучение.

(2) Министърът на вътрешните работи утвърждава списък на длъжностите, за които не се изисква първоначално професионално обучение.

Чл. 197

(1) По време на първоначалното професионално обучение стажантите не могат да бъдат използвани за служба в основните структури на МВР освен за целите на обучението.

(2) Правата и задълженията на стажантите във връзка с първоначалното професионално обучение се определят в правилника за устройството и дейността на Академията на МВР.

(3) Стажантите се задължават да служат в МВР не по-малко от 5 години след завършване на обучението въз основа на подписан договор с министъра на вътрешните работи или с оправомощени от него длъжностни лица при започване на обучението.

Чл. 198

(1) Курсантите, отстранени от обучение поради слаб успех, по дисциплинарен ред, при осъждане за умишлено престъпление от общ характер, напуснали по собствено желание по време на обучението, както и отказали след дипломиране да заемат съответната длъжност, възстановяват на МВР разходите за издръжка и обучение за периода, в който са били обучавани.

(2) Разходите по ал. 1 се възстановяват и от освободените от служба стажанти.

(3) Разходите по ал. 1 се възстановяват и от държавните служители, чието служебно правоотношение е прекратено по тяхно желание или по дисциплинарен ред, преди да са изслужили срока по чл. 195 и чл. 197, ал. 3, пропорционално на времето на неизпълнение.

Чл. 199

(1) Държавните служители получават основно месечно възнаграждение, което се образува от заплатата за категория и заплатата за длъжност.

(2) Размерите на заплатите за категория, както и размерите на заплатите за най-ниската и най-високата длъжност във всяка категория, се определят от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.

(3) Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност се утвърждава ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България, като месечното възнаграждение се увеличава с коефициент спрямо базата, както следва:

1. за най-ниската длъжност в категория Г - не по-малко от 2,1;

2. за най-ниската длъжност в категория Е - не по-малко от 1,4.

(4) Стажантите получават месечно възнаграждение в размер, определен от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.

Чл. 200

Конкретният размер на заплатата за длъжност се определя от министъра на вътрешните работи и се състои от:

1. възнаграждение за ниво, което отразява мястото на съответната длъжност в йерархията;

2. възнаграждение, което отразява специфичните условия на работното място.

Чл. 201

(1) На държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за продължителна работа върху основното месечно възнаграждение в размер 2 на сто за всяка година трудов стаж, но не повече от 40 на сто.

(2) При определяне размера на допълнителното възнаграждение по ал. 1 се взема предвид целият трудов стаж, приравнен към първа категория труд.

Чл. 202

(1) На държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения и за:

1. изпълнение на специфични служебни дейности;

2. резултати в служебната дейност;

3. извънреден труд;

4. научна степен;

5. специфични условия на труд.

(2) Размерът на допълнителните възнаграждения по ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5, условията и редът за тяхното изплащане се определят с акт на министъра на вътрешните работи.

(3) Условията и редът за формиране на допълнителното възнаграждение по ал. 1, т. 2 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

(4) Служителите на МВР, работещи в Медицинския институт на МВР, получават и възнаграждение за работа по клинични пътеки съгласно Националния рамков договор.

(5) Извън допълнителните възнаграждения по ал. 1 на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР.

Чл. 203

(1) Лицата, работещи по трудово правоотношение, получават основно месечно възнаграждение, което се образува от заплатата за длъжност и добавката за работа в МВР.

(2) Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност се утвърждава ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България, като месечното възнаграждение се увеличава с коефициент спрямо базата, както следва:

1. за висше образование - не по-малко от 1,6;

2. за средно образование - не по-малко от 1,1.

(3) Размерът на добавката за работа в МВР се определя със заповед на министъра на вътрешните работи.

(4) Лицата, работещи по трудово правоотношение, получават и допълнителното възнаграждение по чл. 202, ал. 1, т. 2.

(5) На лицата по ал. 1 се изплаща ежегодно сума за облекло в размера за неносещите униформа държавни служители при условия и по ред, определени със заповед на министъра на вътрешните работи.

Чл. 204

(1) На служителите на МВР се осигурява храна или левовата й равностойност.

(2) На държавните служители се осигуряват работно и униформено облекло и друго вещево имущество и снаряжение, а на неносещите униформа - левовата равностойност на униформеното облекло.

(3) На служителите, които работят при специфични условия и рискове за живота и здравето, се осигурява безплатна храна. На служителите, работещи на смени, се осигуряват ободряващи напитки.

(4) При преместване на работа в други населени места в случаите, определени от министъра на вътрешните работи, на държавните служители и на членовете на техните семейства се изплащат еднократно обезщетение и транспортните разходи при преместването.

(5) Служителите, както и членовете на семействата на загиналите при изпълнение на служебните си задължения държавни служители, изпаднали в тежко материално положение, се подпомагат с парични средства по ред, определен от министъра на вътрешните работи.

(6) Размерът на сумите и доволствията по ал. 1 – 5 се определят ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи.

(7) Условията и редът за предоставяне на сумите и доволствията по ал. 1 – 5 се определят с акт на министъра на вътрешните работи.

Чл. 205

При смърт на служител на МВР разноските за погребението се поемат от МВР в размер, определен от министъра на вътрешните работи.

Чл. 206

Задължителното социално и здравно осигуряване на държавните служители е за сметка на републиканския бюджет.

Чл. 207

Трудът на държавните служители при пенсиониране се зачита като първа категория.

Чл. 208

(1) Служителите на МВР задължително се застраховат срещу смърт, временна неработоспособност или трайно загубена или намалена работоспособност вследствие на злополука за сметка на държавния бюджет.

(2) Задължителното застраховане не е пречка за сключване на други застрахователни договори от заинтересованите.

Чл. 209

При изпълнение на служебните си задължения държавните служители в МВР пътуват безплатно в обществения градски транспорт.

Чл. 210

На държавните служители, които ползват жилище при условията на свободно договаряне, МВР изплаща компенсационни суми при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

Чл. 211

(1) Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.

(2) За държавните служители, които изпълняват служебните си задължения при вредни, опасни или специфични условия на труд, се установява намалено работно време.

(3) Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.

(4) За държавните служители в МВР, извън тези по ал. 2 и работещите на смени, се установява ненормиран работен ден. Те са длъжни при необходимост да изпълняват служебните си задължения и след изтичане на редовното работно време.

(5) Работата извън редовното работно време се компенсира със:

1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите по ал. 4;

2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетен период и с допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа - за служителите по ал. 3.

(6) Извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

(7) Редът за разпределянето на работното време, за неговото отчитане и за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време се определя с инструкция на министъра на вътрешните работи.

Чл. 212

(1) Държавните служители в МВР имат право на следните видове отпуски:

1. редовен платен годишен отпуск - в размер 30 работни дни;

2. допълнителен платен годишен отпуск - по един ден за всяка прослужена година, включително за приравнения трудов стаж, но не повече от 10 работни дни;

3. допълнителен платен годишен отпуск по чл. 211, ал. 5 - до 12 работни дни;

4. допълнителен платен годишен отпуск при преместване на работа в друго населено място - в размер на един работен ден, който не може да се компенсира с парично обезщетение;

5.

6. неплатен отпуск - до 6 месеца, веднъж през цялата служба;

7. неплатен отпуск – за времето на заемане на длъжност по срочен договор в институции или структури на Европейския съюз или в международни организации;

8. неплатен отпуск по реда на чл. 259;

9. неплатен служебен отпуск по реда на чл. 161, ал. 1 – 3 от Изборния кодекс;

10. неплатен отпуск - за времето на провеждане на стаж по чл. 294 от Закона за съдебната власт.

(2) Отпуските по ал. 1 се зачитат за трудов стаж по този закон, освен в случаите по ал. 1, т. 10.

(3) За времето на платения годишен отпуск държавните служители в МВР получават основното месечно възнаграждение и допълнителните възнаграждения с постоянен характер съобразно размера им към момента на започване ползването на отпуска.

(4) Забранява се компенсирането на отпуските по ал. 1, т. 1 - 3 с парично обезщетение освен при прекратяване на служебното правоотношение.

(5) Редът за ползване на отпуск по ал. 1 от служителите на МВР се определя с акт на министъра на вътрешните работи.

(6) Пътуването на служителите на МВР на територията на страната по време на платен годишен отпуск веднъж в годината е за сметка на МВР.

Чл. 213

(1) Държавните служители в МВР имат право на отпуск за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки, за изпълнение на обществени и граждански задължения, за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване, за кърмене и хранене на малко дете, за отглеждане на малко дете, при смърт или тежко заболяване на родител, за приемен изпит в учебно заведение и за обучение, както и на неплатен отпуск, при условията, по реда и в размерите, предвидени в Кодекса на труда.

(2) Държавните служителки в МВР, които са бременни или майки с деца до 6-годишна възраст се ползват от специалната закрила по Кодекса на труда.

(3) Министърът на вътрешните работи може да определя за държавните служители по-благоприятни размери на отпуска за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки.

(4) Редът за ползване на отпуските по ал. 1 се определя с акт на министъра на вътрешните работи.

Чл. 214

Служителите на МВР могат да бъдат награждавани с отличия и награди за постигнати високи резултати, за конкретен съществен принос при изпълнение на служебните си задължения или за продължителна служба в МВР.

Чл. 215

(1) Отличията са:

1. писмена похвала;

2. обявяване на благодарност с парична награда в размер:

3. почетен медал на МВР;

4. почетно отличие на МВР За доблест и заслуга;

5. почетен знак на МВР.

(2) Наградите са парични и предметни.

(3) Отличията и наградите се дават от министъра на вътрешните работи, а в случаите по ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2, с изключение на огнестрелното оръжие - и от служители, определени от него.

(4) Условията и редът за награждаване, както и съдържанието на отличията и наградите се определят в правилника за прилагане на закона.

Чл. 216

За оказване на съдействие и конкретна помощ на МВР български или чужди граждани могат да бъдат награждавани с почетното отличие на МВР и с парични или предметни награди, включително и с огнестрелно оръжие.

Чл. 217

(1) За разследващи полицаи са назначават след конкурс лица, които отговарят на изискванията за постъпване на служба в МВР по чл. 179 и имат висше юридическо образование или бакалавърска степен от Академията на МВР.

(2)

(3) Длъжностите за разследващи полицаи са:

1. главен разследващ полицай;

2. старши разследващ полицай;

3. разследващ полицай;

4. младши разследващ полицай.

(4)

(5)

(6)

Чл. 218

(отменен)

(1) За заемане на длъжност разследващ полицай се изисква най-малко една година юридически стаж или една година стаж като младши разследващ полицай.

(2) За заемане на длъжност старши разследващ полицай се изисква най-малко четири години юридически стаж или три години стаж като разследващ полицай.

(3) За заемане на длъжност главен разследващ полицай се изисква най-малко четири години юридически стаж или четири години стаж като старши разследващ полицай.

Чл. 219

(1) Главният разследващ полицай осъществява координация и методическо ръководство на дейността по разследване, като следи за законосъобразното провеждане, изпълнение на писмените указания на прокурора и спазване на сроковете за разследване.

(2) Главният разследващ полицай ежегодно изготвя оценка за работата на младшия разследващ полицай, разследващия полицай и старшия разследващ полицай, като взема предвид и становището на съответния прокурор по чл. 144, ал. 3 от Закона за съдебната власт.

Чл. 220

При израстване в длъжност или в категория се вземат предвид оценките от главния разследващ полицай и становищата на съответния прокурор по чл. 144, ал. 3 от Закона за съдебната власт..

Чл. 221

Наблюдаващият прокурор може да прави предложение за награждаване на разследващите органи по чл. 52, ал. 1, т. 2 и 3 от Наказателно-процесуалния кодекс за постигнати високи резултати или за конкретен съществен принос при изпълнение на служебните им задължения.

Чл. 222

(1) Системното нарушаване на сроковете, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, или извършването на действия, които неоправдано забавят наказателното производство, съставляват дисциплинарно нарушение.

(2) Когато установи наличие на основание по ал. 1, наблюдаващият прокурор може да направи предложение за налагане на дисциплинарно наказание до органа по чл. 228.

(3) При получен сигнал за нарушаване на забраната по чл. 54, ал. 5 прокурорът може да сигнализира органа по чл. 228.

Чл. 223

Доколкото в този раздел не е предвидено друго, се прилагат общите правила за държавните служители в МВР.

Чл. 224

(1) Държавните служители в МВР, които са нарушили служебната дисциплина, се наказват с предвидените в този закон наказания.

(2) Дисциплинарните нарушения са:

1. неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители;

2. неизпълнение на служебните задължения;

3. неспазване на служебните правомощия;

4. неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

(3) Държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност.

Чл. 225

(1) Дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.

(2) За извършено тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му.

(3) Сроковете по ал. 1 и 2 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск или му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест.

(4) Когато дисциплинарното нарушение е и престъпление или административно нарушение, сроковете по ал. 1 и 2 започват да текат от влизането в сила на присъдата или наказателното постановление.

Чл. 226

(1) Дисциплинарните наказания са:

1. мъмрене;

2. писмено предупреждение;

3. порицание;

4. недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една до три години;

5. понижаване в длъжност или степен на длъжност за срок до една година;

6. уволнение.

(2) За едно и също дисциплинарно нарушение може да се наложи само едно дисциплинарно наказание.

Чл. 227

(1) Тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание уволнение, са

1. осъждане за умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да се заема държавна длъжност;

2. нарушаване забраната на чл. 172, ал. 2 или на чл. 173;

3. неподаване на декларацията по чл. 177, ал. 7;

4. нарушаване на правилата за защита на класифицираната информация, довело до нерегламентиран достъп;

5. неявяване на работа без уважителни причини в два последователни работни дни;

6. демонстративно неподчинение или подбуждане към такова, заплаха или насилствени действия спрямо ръководител или подчинен;

7. превишаване на власт или използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица;

8. злоупотреба с власт или доверие;

9. умишлени нарушения на служебните задължения, които са причинили значителна вреда на държавата, МВР, юридически лица или граждани;

10. извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение.

(2) В случаите на временно отстраняване от длъжност по реда на Наказателно-процесуалния кодекс за извършени умишлени престъпления по дела, приключили с влязла в сила присъда, дисциплинарното наказание уволнение се налага от датата на отстраняването.

Чл. 228

Наказанията се налагат със заповеди от:

1. министъра на вътрешните работи - за всички наказания по чл. 226 за стажантите и служителите от категории А, Б, В и Г, без наказанието уволнение, ако служителят е назначен с указ;

2. главният секретар на МВР – за наказанията по чл. 226, ал. 1, т. 1 – 3;

3. органите по чл. 186, ал. 1 - за всички наказания по чл. 226 за служителите от категории Д и Е, а за служителите от категории А, Б, В и Г - без наказанията по чл. 226, ал. 1, т. 4 - 6;

4. служители на длъжност “началник на сектор”, приравнените на нея и по-висока - за наказанията по чл. 226, ал. 1, т. 1 - 3;

5. служители на длъжност “началник на група” и приравнените на нея - за наказанията по чл. 226, ал. 1, т. 1 и 2.

Чл. 229

(1) Дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения.

(2) При определяне вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.

(3) За разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от закон.

(4) Наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител.

(5) Дисциплинарното производство се провежда в отсъствие на държавния служител, когато това няма да попречи за разкриване на обективната истина, ако държавният служител:

1. не е намерен на посочения от него адрес или го е променил, без да уведоми съответния орган;

2. се намира в чужбина, без да е в законоустановен отпуск или в служебна командировка, и не е представил уважителни причини за това.

Чл. 230

(1) При наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 2 - 10 дисциплинарното производство се образува с писмена заповед на:

1. министъра на вътрешните работи - за държавните служители категории А, Б, В и Г и за стажантите за придобиване на категории Г и Е;

2. органа по чл. 186, ал. 1 - за държавните служители от категории Д и Е.

(2) В заповедта по ал. 1 се определя и дисциплинарно-разследващият орган.

(3) Дисциплинарно-разследващият орган е длъжен да извърши всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение. При осъществяване на функциите си по дисциплинарното производство дисциплинарно-разследващите органи са независими и се подчиняват само на закона.

(4) Държавният служител, срещу когото се води дисциплинарното производство, може да участва в производството самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР.

(5)

Чл. 231

Дисциплинарните нарушения извън посочените в чл. 227, ал. 1 и редът за налагане и изпълнение на дисциплинарните наказания се урежда в правилника за прилагане на закона.

Чл. 232

(1) Заповедта за дисциплинарното наказание се връчва на държавния служител срещу подпис, като се отбелязва датата на връчване.

(2) При отказ на служителя да получи заповедта, тя му се обявява в присъствието на двама служители на МВР, които удостоверяват отказа с подпис.

(3) При невъзможност заповедта да бъде връчена лично се изготвя съобщение за връчване, което се изпраща на адреса за кореспонденция на държавния служител с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез служител на МВР. Ако държавният служител не бъде открит на посочения адрес за кореспонденция, съобщението се поставя на определеното за целта място в съответната структура. За поставянето на съобщението се съставя протокол, подписан от двама служители на МВР.

(4) От деня, следващ поставянето на съобщението, започва да тече 14-дневен срок, в който държавният служител трябва да се яви за връчване на заповедта. При неявяване в определения срок заповедта за дисциплинарното наказание се смята за редовно връчена.

Чл. 233

Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс или на Закона за Върховния административен съд. Обжалването не спира изпълнението.

Чл. 234

(1) Държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност:

1. по реда на Наказателно-процесуалния кодекс;

2. когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 230 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина; в този случай отстраняването се извършва от органа по назначаването;

3. когато се явява в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения; в този случай отстраняването се извършва от непосредствения или по-горестоящия ръководител и продължава, докато служителят възстанови годността си за изпълнение на служебните си задължения.

4. когато бъде отнет достъпът му до класифицирана информация, ако заеманата длъжност изисква такъв - до влизане в сила или отмяната на акта, с който е отнет достъпът до класифицирана информация; в този случай отстраняването се извършва от органа по назначаването.

(2) Държавният служител не получава заплата за времето, през което е бил отстранен.

(3) Когато дисциплинарното производство по ал. 1, т. 2 бъде прекратено или когато на служителя не бъде наложено дисциплинарно наказание уволнение, на него му се изплаща възнаграждението за времето на отстраняване.

Чл. 235

(1) Държавните служители в МВР отговарят имуществено за вредите, които са причинили на държавата по непредпазливост при или по повод изпълнение на служебните си задължения.

(2) За вреди, причинени на граждани при условията на ал. 1, държавните служители в МВР не носят имуществена отговорност към увредения. В тези случаи държавата е длъжна да обезщети увредения за всички имуществени и неимуществени вреди съобразно общите правила на гражданското право.

(3) За вредите, причинени умишлено или в резултат на престъпление или причинени не при или по повод изпълнение на служебните задължения, отговорността на държавните служители в МВР се определя в съответствие с гражданския закон.

(4) Имуществената отговорност на държавните служители в МВР се прилага независимо от дисциплинарната, административнонаказателната или наказателната отговорност за същото деяние, ако такава отговорност се предвижда.

Чл. 236

(1) Държавните служители в МВР не отговарят имуществено за вредите, които са възникнали от рискова дейност, свързана с изпълнението на служебните им задължения.

(2) Държавата и държавните служители в МВР не отговарят за вреди на трети лица, когато са причинени в условията на извънредни обстоятелства при осъществяване на действия, свързани със защита на националната сигурност и обществения ред и при извършване на пожарогасителна или аварийно-спасителна дейност.

Чл. 237

(1) За изплатените обезщетения за вреди, причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на органи и длъжностни лица, МВР има право на иск срещу служителите, които са ги причинили виновно при условията на чл. 235, ал. 1.

(2) Държавата има право на иск срещу служителите, виновно причинили вреди при условията на чл. 235, ал. 2, за обезщетението, изплатено на увредения.

(3) Когато служителят е изпълнявал служебните си задължения точно, държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, причинени от него на граждани, без да има право да търси от причинителя на вредата възстановяване на платеното от нея.

Чл. 238

(1) Държавните служители в МВР отговарят за причинените вреди, но не и за пропуснатите ползи.

(2) Размерът на вредите се определя към деня на настъпването им, а ако това не може да се установи - към деня на откриването им.

Чл. 239

(1) За вреди, причинени при условията на чл. 235, ал. 1, служителят отговаря в размера на вредата, но не повече от едно брутно месечно възнаграждение.

(2) За вреди, причинени при условията на ал. 1 от висши ръководни служители, отговорността е в размера на вредата, но не повече от три брутни месечни възнаграждения.

Чл. 240

(1) Държавните служители в МВР, чието служебно задължение е да събират, съхраняват, разходват или отчитат парични или материални ценности, отговарят:

1. в размера на вредата, но не повече от три брутни месечни възнаграждения;

2. за липса - в пълен размер заедно със законната лихва от деня на причиняване на вредата, а когато това не може да се установи - от деня на откриване на липсата.

(2) Лицата, които са получили нещо без основание от причинителя на вредата или са се възползвали от увреждането по ал. 1, т. 1, дължат солидарно с причинителя на вредата връщане на полученото до размера на обогатяването. Лицата дължат връщане и на полученото по дарение от причинителя на вредата, когато дарението е със средства, извлечени от причинената вреда.

(3) Исковете по ал. 1, т. 2 и ал. 2 се погасяват с изтичане на 10-годишна давност от деня на причиняването на вредата.

Чл. 241

Когато вредата е причинена от няколко лица, те отговарят:

1. в случаите на ограничена имуществена отговорност - съобразно участието на всеки от тях в причиняването на вредата, а когато това не може да бъде установено - пропорционално на брутното месечно възнаграждение; сборът на дължимите от тях обезщетения не може да надвишава размера на вредата;

2. в случаите на пълна имуществена отговорност - солидарно.

Чл. 242

(1) В случаите на ограничена имуществена отговорност лицата по чл. 228 издават заповеди за основанието и размера на отговорността на служителя.

(2) Заповедта се издава в едномесечен срок от откриването на вредата, но не по-късно от една година от причиняването й, а когато е причинена от ръководен служител или при извършване на отчетна дейност - в тримесечен срок от откриването й, но не по-късно от 5 години от нейното причиняване. Тези срокове не текат, ако е образувано производство за осъществяване на пълна имуществена отговорност, докато производството е висящо.

(3) Ако служителят в едномесечен срок от връчването на заповедта писмено оспори основанието или размера на отговорността, МВР може да предяви срещу него иск пред съда.

Чл. 243

(1) Пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред, освен ако държавният служител не внесе доброволно сумата преди съдебното производство.

(2) Исковете за пълна имуществена отговорност по ал. 1 се погасяват с изтичане на 5-годишна давност, която започва да тече от деня на причиняването на вредата. В тези случаи давността се прекъсва и с акт, съставен от контролен орган, от деня на връчването му на служителя.

Чл. 244

За неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите на гражданския закон.

Чл. 245

(1) Служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява:

1. при навършване на пределна възраст за служба в МВР - 60 години;

2. при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст - по искане на служителя или по инициатива на органа по назначаването;

3. по здравословни причини - при невъзможност държавният служител да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания;

4. по собствено желание;

5. при съкращаване на длъжността;

6. при неявяване или отказ на служителя да заеме длъжността, на която е възстановен, в 14-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини;

7. при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си поради:

8. при налагане на дисциплинарно наказание уволнение;

9. при преминаване на изборна длъжност в случаите по чл. 177, ал. 5;

10. при прекратяване действието на договор или при намаляване числеността на служителите по договор, сключен на основание чл. 76, ал. 1, чл. 77, ал. 1 или чл. 91д, ал. 1;

11. в периода на срока за изпитване - поради несправяне със служебните задължения след изготвена оценка на изпълнението;

12. при смърт на държавния служител.

13. при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване - по искане на служителя или по инициатива на органа по назначаването.

14. при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.

15. когато служебното правоотношение е възникнало, след като назначеният държавен служител е упражнил правото си на пенсия – по инициатива на органа по назначаване.

В случаите по ал. 1, т. 15 органът по назначаване може да получи информация служебно за упражненото право на пенсия от държавния служител от Националния осигурителен институт, който я предоставя безвъзмездно в 14-дневен срок от получаване на искането.

Служебното правоотношение не може да бъде прекратено в случаите по ал. 1, т. 2, 4, 13, 14 и 15 при образувано дисциплинарно производство по чл. 230, ал. 1.

(2) Обстоятелствата по ал. 1, т. 3 се установяват въз основа на решение на Централната експертна лекарска комисия, което може да бъде обжалвано пред Административния съд - град София по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(3) В случаите по ал. 1, т. 9 след прекратяване на пълномощията на изборната длъжност служителят има право да заеме предишната или друга длъжност в рамките на притежаваната категория.

(4) Прекратяване на служебните правоотношения в случаите по ал. 1, т. 3, 5 и 7, буква “е” се допуска само ако служителят откаже да заеме друга предложена му длъжност в рамките на притежаваната категория или ако няма незаета длъжност, подходяща за него.

(5) Редът за прекратяване на служебното правоотношение по ал. 1 и за установяване на обстоятелствата по ал. 1, т. 7, буква “б” и т. 11 се определя в правилника за прилагане на закона.

(6) Държавните служители запазват притежаваната категория при следващо назначаване на държавна служба в МВР, освен в случаите по ал. 1, т. 8 във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 1.

Чл. 246

Заповедите за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители се издават от:

1. министъра на вътрешните работи - за стажантите и за държавните служители от категории А, Б, В и Г;

2. органите по чл. 186, ал. 1 - за държавните служители от категории Д и Е.

Чл. 247

(1) Органът по чл. 246 прекратява служебното правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 5, 7, 13 и 15 с едномесечно предизвестие. При неспазване на срока на предизвестие на държавния служител се дължи обезщетение за неспазения срок на предизвестието.

(2) Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 2 и 4 се издава в срока по ал. 1. Органът по чл. 246 може да прекрати служебното правоотношение преди изтичането на срока, като заплати обезщетение на държавния служител за остатъка от времето.

Чл. 248

Служебното правоотношение на държавните служители в МВР не може да бъде прекратено през време на отпуск, освен в случаите по чл. 245, ал. 1, т. 1, 3, т. 7, буква „а“ и т. 8, както и когато са осъдени на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер.

Чл. 249

(1) Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение подлежи на незабавно изпълнение.

(2) Служебното правоотношение се прекратява от датата на връчването на заповедта, освен в случаите по:

1. член 245, ал. 1, т. 1 и 3 - от датата на издаване на заповедта;

2. член 245, ал. 1, т. 12 - от датата на смъртта.

Чл. 250

Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс или на Закона за Върховния административен съд. Обжалването не спира изпълнението.

Чл. 251

При отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в МВР се възстановяват на предишната или на друга равностойна длъжност в рамките на притежаваната категория и могат да я заемат, ако в двуседмичен срок от влизането в сила на съдебното решение се явят в съответната служба.

Чл. 252

(1) При прекратяване на служебното правоотношение държавните служители имат право на обезщетение в размер на толкова месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20.

(2) Когато държавните служители са прослужили 10 и повече години и служебното им правоотношение е прекратено по здравословни причини, размерът на еднократното обезщетение не може да бъде по-малък от 15 месечни възнаграждения.

(3) При прекратяване на служебното правоотношение при условията на ал. 2, когато прослуженото време е по-малко от 10 години, еднократното обезщетение е в размер 10 месечни възнаграждения.

(4) При повторно и при всяко следващо прекратяване на служебното правоотношение от полагащото се обезщетение, определено по реда на ал. 1 - 3, се приспадат толкова месечни възнаграждения, колкото вече са получени от служителите на длъжности по чл. 253, ал. 1.

(5) При прекратяване на служебното правоотношение след прослужени 10 и повече години държавните служители имат право на еднократно допълнително вещево имущество или на левовата му равностойност.

(6) При прекратяване на служебното правоотношение поради смърт на държавния служител на преживелия съпруг, децата и родителите се изплаща обезщетението по ал. 1.

(7) Разпоредбите на ал. 1 и 5 не се прилагат, когато служебното правоотношение е прекратено по чл. 245, ал. 1, т. 7, букви „а“, „д“ и „з“, т. 8 и 14.

Чл. 253

(1) При определяне размера на обезщетението по чл. 252 се вземат предвид прослужените години като държавен служител в МВР и като държавен служител - офицер, сержант или гражданско лице по отменения Закон за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ. бр. 122 от 1997 г.; бр. 29 от 1998 г. - Решение № 3 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 70, 73 и 153 от 1998 г., бр. 30 и 110 от 1999 г., бр. 1 и 29 от 2000 г., бр. 28 от 2001 г., бр. 45 и 119 от 2002 г., бр. 17, 26, 95, 103, 112 и 114 от 2003 г., бр. 15, 70 и 89 от 2004 г., бр. 11, 19, 27, 86, 103 и 105 от 2005 г.), като служител по отменения § 19 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията (обн., ДВ, бр. 73 от 1998 г.; изм., бр. 62 от 2002 г.) или на военна служба без приравнения трудов стаж.

(2) Извън случаите по ал. 1 приравненият трудов стаж се зачита за определяне на еднократното обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители от МВР поради пенсиониране, когато са прослужили последните 13 години и 4 месеца на длъжности по ал. 1.

Чл. 254

(1) При незаконно прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в МВР имат право на обезщетение в размер, изчислен по реда на чл. 256 към момента на прекратяването, за времето, през което са останали без работа, но за не повече от 6 месеца. Когато през това време са работили на по-нископлатена работа, те имат право на разликата във възнагражденията.

(2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и в случаите на отстраняване от длъжност по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, когато наказателното производство спрямо отстранените служители бъде прекратено или те бъдат оправдани, или при отпадане на основанието за отстраняването им.

Чл. 255

(1) На държавните служители в МВР, претърпели телесна повреда при или по повод изпълнение на служебните си задължения, се изплаща еднократно обезщетение в размер 10 месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 месечни възнаграждения при средна телесна повреда.

(2) На преживелия съпруг, децата и родителите на загинали при или по повод изпълнение на служебните си задължения държавни служители в МВР се изплаща еднократно обезщетение на всеки от тях в размер 12 месечни възнаграждения.

(3) Видът на причинената телесна повреда се определя от Централната експертна лекарска комисия, а обстоятелствата, при които е причинена или при които държавният служител е загинал, се удостоверяват от прекия ръководител.

(4) В случаите на смърт на лицата по ал. 2 се изплаща и обезщетението по чл. 252, ал. 1.

(5) Обезщетенията по ал. 1 и 2 се разрешават от директорите на служби и дирекции.

Чл. 256

(1) Еднократните обезщетения по този закон се изплащат на базата на месечното възнаграждение, определено към датата на прекратяване на служебното правоотношение, на отстраняване от длъжност или на установяване на събитието по чл. 255, което включва:

1. основното месечно възнаграждение;

2. допълнителни възнаграждения за продължителна служба за специфични служебни дейности,, за специфични условия на труд, за научна степен.

(2) Обезщетенията по чл. 252 и 255 не подлежат на облагане с данък.

Чл. 256а

При прекратяване на служебното правоотношение по искане на държавния служител или при негово виновно поведение, когато не е възстановил разходите по чл. 198, ал. 2 и 3, неиздължената сума се удържа от обезщетението и другите вземания, които има право да получи, а ако дължимата сума не може да се събере по този начин, вземането се събира по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 257

(1) Служителите в МВР имат право свободно да се сдружават в синдикални организации за защита на своите трудови и социално-икономически права и интереси.

(2) Държавните служители в МВР могат да членуват в синдикални организации само на служители от МВР. Те не могат да приемат в своите организации лица, които не са служители в МВР.

(3) Лицата, работещи по трудово правоотношение, имат право да се сдружават в синдикални организации при условията и по реда на Кодекса на труда.

Чл. 257а

(1) Синдикалните организации на служителите в МВР придобиват качеството на юридическо лице след вписването им по реда, установен за вписване на сдруженията с нестопанска цел.

(2) Синдикалните организации в МВР представляват служителите пред ръководството на МВР и защитават техните права по служебните, трудовите и осигурителните правоотношения, както и по въпросите на жизненото равнище, чрез предложения, искания и участие в подготовката на проекти на нормативни и общи административни актове.

(3) Синдикалните организации, в които членуват държавни служители в МВР, нямат право да се присъединяват или да членуват в национални синдикални организации извън МВР.

(4) Синдикалните организации, в които членуват държавни служители в МВР, имат право да се присъединяват към международни синдикални организации със сродни функции и характер.

(5) Ръководството на МВР съдейства на синдикалните организации за осъществяване на тяхната дейност, като им предоставя безвъзмездно ползване на помещения и им създава други материални условия, необходими за изпълнението на техните функции.

Чл. 257б

(1) Синдикалните организации изразяват и отстояват интересите на своите членове и съдействат за осъществяване на социално-икономическите им права и интереси и за подобряване на жизненото им равнище в сътрудничество и консултации с ръководството на МВР.

(2) Когато при осъществяване на дейностите по ал. 1 не се постигне съгласие с ръководството на МВР, организациите по чл. 257, ал. 1 могат да пристъпят към осъществяване на избрани от тях форми на протестни действия, без членовете им да преустановяват изпълнението на служебните си задължения.

(3) По време на протестните действия представителите на организациите по чл. 257, ал. 1 и ръководството на МВР полагат усилия за разрешаване на спорните въпроси чрез преговори и консултации.

Чл. 257в

(1) Министърът на вътрешните работи и синдикалните организации, в които членуват държавни служители в МВР, сключват споразумение за сътрудничество при осъществяване на социално-икономическите права и интереси на държавните служители.

(2) Министърът на вътрешните работи и синдикалните организации, в които членуват лица, работещи по трудово правоотношение в МВР, могат да сключват колективен трудов договор и споразумения при условията и по реда на Кодекса на труда.

Чл. 258

(1) Държавните служители могат да провеждат събрания в извънработно време, включително и в униформено облекло, във:

1. помещения или места, предоставени за ползване и управление на МВР, при условия, определени от съответния ръководител;

2. други помещения, избрани от тях, за което предварително уведомяват съответния ръководител.

(2) Държавните служители могат да провеждат събрания през работно време в рамките на 40 часа годишно, времето и мястото на които се определят от съответния ръководител.

Чл. 259

(1) Държавните служители, които заемат ръководна изборна длъжност в организациите по чл. 257, ал. 1, за времето на мандата си имат право на неплатен отпуск.

(2) Броят на служителите с право на неплатен отпуск по ал. 1 се одобрява от министъра на вътрешните работи след обсъждане в Съвета за социално партньорство в МВР.

(3) Времето по ал. 1 се зачита за трудов стаж по този закон.

Чл. 260

(1) В МВР се създава Съвет за социално партньорство, наричан по-нататък „съвета“. Съветът се ръководи от министъра на вътрешните работи или от определен от него заместник-министър.

(2) В съвета участват представители на ръководството на МВР, на организациите по чл. 257, ал. 1 и на служителите, нечленуващи в синдикалните организации. Броят на представителите на служителите, нечленуващи в синдикални организации, не може да е по-голям от една четвърт от общия брой представители на организациите по чл. 257, ал. 1.

(3) Съветът осъществява социалния диалог, като разрешава въпросите, свързани с трудовите и служебните отношения и със социално-икономическите права и интереси на служителите, в дух на сътрудничество, взаимни отстъпки и зачитане интересите на всяка от страните.

(4) Съветът полага усилия за доброволно уреждане на възникналите спорни въпроси чрез консултации и преговори за постигане на съгласие и приемане на общи решения по реда на ал. 3.

(5) Съветът приема правила за организацията и дейността си.

Чл. 261

(1) Министерството на вътрешните работи е на издръжка от държавния бюджет.

(2) За финансовото осигуряване на дейността си МВР съставя бюджет с приходна и разходна част.

(3) В приходната част на бюджета постъпват средства от:

1. собствени приходи от такси, услуги, наеми, глоби, продажби на движими вещи - дълготрайни материални активи, дарения и други, определени със закон;

2. субсидия от държавния бюджет.

(4) Разходната част на бюджета се разработва по пълна бюджетна класификация в следните направления:

1. текущи разходи;

2. капиталови разходи;

3. разходи по основни структури на МВР – юридически лица;

4. разходи по областни дирекции;

5. програми за действие.

(5) Финансовото осигуряване на дейността на МВР може да се извършва и от други източници по ред, определен със закон или с акт на Министерския съвет.

Чл. 262

Министерството на вътрешните работи е администратор на 10 на сто от приходите по чл. 240, ал. 2 от Закона за митниците.

Чл. 263

Материално-техническото осигуряване на МВР включва:

1. текуща издръжка;

2. доставка, производство и ремонт на техника и въоръжение, оборудване и друго имущество;

3. проектиране и извършване на капитално строителство и изграждане на жилищен, сграден, почивен и болничен фонд;

4. управление на земи, сгради и съоръжения;

5. социални и обслужващи дейности;

6. други дейности, свързани със защитата на националната сигурност и обществения ред.

Чл. 264

(1) Дейностите в областта на материално-техническото осигуряване на МВР се осъществяват при условията и по реда на Закона за обществените поръчки.

(2) Плащанията по договори, сключени по реда на ал. 1, се извършват от разпоредителя с бюджет, провел процедурата за възлагане на обществената поръчка.

Чл. 265

Министерският съвет предоставя на МВР за управление земи, сгради, съоръжения и други обекти - държавна собственост.

Чл. 266

С имоти и имущество - частна държавна собственост, предоставени на МВР за осъществяване на обслужващи и социални дейности, могат да се оказват услуги на физически и юридически лица по ред, определен от министъра на вътрешните работи.

Чл. 267

За осигуряване изпълнението на военновременни задачи МВР изгражда и поддържа необходимите за целта обекти.

Чл. 268

За предотвратяване и преустановяване на нарушенията, свързани с изпълнението на задълженията по този закон, както и за отстраняване на негативните последици от тях, министърът на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица могат да спират строителството, въвеждането в експлоатация и използването на обекти, инсталации, уреди и съоръжения, както и да спират други дейности, които създават опасност за националната сигурност и обществения ред, за възникването на пожари и производствени аварии.

Чл. 269

(1) Заповедта за налагане на принудителни административни мерки се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс или Закона за Върховния административен съд.

(2) Заповедта по ал. 1 подлежи на незабавно изпълнение, освен ако съдът не постанови друго.

Чл. 270

(1) Който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.

(2) За маловажни нарушения органите на МВР налагат глоба до 50 лв.

Чл. 271

(1) Който без уважителни причини не се яви в местата по чл. 60, ал. 1, след като е редовно призован, се наказва с глоба до 100 лв.

(2) При повторно неявяване без уважителни причини глобата е от 100 до 200 лв.

Чл. 272

Който при условията на глава седма, раздел II без уважителни причини не предостави на орган на МВР превозно или съобщително средство, се наказва с глоба от 100 до 200 лв.

Чл. 273

Който не изпълни, писмените разпореждания по чл. 91б, ал. 1, т. 3 и заповедите по чл. 268, се наказва с глоба от 200 до 500 лв.

Чл. 274

(1) Физически лица, които извършват дейности по чл. 91е без разрешение, се наказват с глоба от 1000 до 10 000 лв.

(2) За нарушение по ал. 1 на търговците се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв.

(3) При повторност на нарушенията лицата по ал. 1 се наказват с глоба от 10 000 до 20 000 лв., а по ал. 2 - с имуществена санкция в размер от 50 000 до 100 000 лв.

Чл. 274а

(1) Физическо или юридическо лице, което произвежда продукти за пожарогасене на територията на Република България или внася такива продукти в нарушение на изискванията на наредбата по чл. 52г, ал. 5, се наказва съответно с глоба от 1000 до 10 000 лв. или му се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 50 000 лв.

(2) При повторност на нарушенията лицата по ал. 1 се наказват съответно с глоба от 10 000 до 20 000 лв. или им се налага имуществена санкция в размер от 50 000 до 100 000 лв.

Чл. 274б

На търговци по чл. 91е, които осъществяват презареждане на носими и возими пожарогасители с продукти за пожарогасене, за които не е удостоверено съответствието с изискванията на наредбата по чл. 52г, ал. 5, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 50 000 лв.

Чл. 275

(1) Който противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление.

(2) Който противозаконно наруши физическата неприкосновеност на служител на МВР при изпълнение на служебните му задължения, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление.

Чл. 276

(отменен)

Който предизвиква радиосмущения в радиочестотния спектър, разпределен за нуждите на националната сигурност и отбраната на Република България, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв.

Чл. 277

(отменен)

Който неправомерно преизлъчва радиообмен, осъществяван в радиочестотния спектър, разпределен за нуждите на националната сигурност и отбраната на Република България, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв.

Чл. 278

(отменен)

(1) Когато нарушението по чл. 276 или 277 е извършено от юридическо лице или от едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв.

(2) Когато нарушението по чл. 276 или 277 е извършено повторно, се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер на първоначално наложената.

Чл. 279

(1) Ръководителите на държавни органи, организации и юридически лица и гражданите, които виновно не са изпълнили задълженията, предвидени в този закон или в подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказват с глоба от 200 до 2000 лв.

(2) За маловажни нарушения по ал. 1 органите на МВР налагат глоба в размер от 50 до 100 лв.

Чл. 280

(1) За нарушение на чл. 175, ал. 4 на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв.

(2) При повторност на нарушенията по ал. 1 на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв.

(3) Вещите, които са послужили за извършване на административно нарушение или които са били предмет на нарушение по ал. 1 и 2, независимо чия собственост са, се отнемат в полза на държавата.

Чл. 281

(1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от органите на МВР.

(2) Наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от оправомощени от него длъжностни лица.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

§ 1

По смисъла на този закон:

1. “Обща опасност” е налице, когато се застрашават неопределен брой лица или широк кръг обекти според начина на възникване, обекта на засягане, обхвата на поражение и времето на протичане.

2. “Действия при изпълнение на служебни задължения” са такива действия или бездействия, които съставляват изпълнението на задължения, произтичащи непосредствено от заеманата длъжност.

3. “Действия по повод изпълнение на служебни задължения” са такива действия или бездействия, които не съставляват изпълнението на задължения, произтичащи непосредствено от заеманата длъжност, но ги предхождат или следват по време и са в пряка причинна връзка с тях.

4. “Загинал при или по повод изпълнение на служебни задължения” е лице, чиято смърт е настъпила при обстоятелствата по т. 2 и 3.

5. “Снемане на полицейска регистрация” е операция или набор от операции с данните, обработвани при полицейската регистрация, които водят до заличаване на данни или до унищожаване на материални носители на информация от документални фондове, или до обезличаване на данните и ползването им само за целите на статистиката в автоматизираните информационни системи.

6. “Повторно” е нарушението, извършено в срок една година от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.

7. “Системни нарушения” са три или повече нарушения, извършени в продължение на една година.

8. “Дисциплинарно дело” е сбор от документи, събрани в хода на дисциплинарното производство за извършено тежко дисциплинарно нарушение по чл. 227.

9. “Професионално образование” е придобиването на образователно-квалификационни степени и на образователна и научна степен на висшето образование в области на висшето образование, професионални направления и специалности, за които Академията на МВР е получила програмна акредитация.

10. “Професионално обучение” е придобиването на професионална квалификация във връзка с изпълнение на задачите и дейностите на МВР.

11. “Полицейска подготовка” е първоначално професионално обучение за придобиване на знания и умения за изпълнение на задачите и дейностите на МВР по опазване на обществения ред и противодействие на престъпността.

12. “Подготовка по пожарна безопасност и спасяване” е първоначално професионално обучение за придобиване на знания и умения за изпълнение на задачите и дейностите на МВР по осъществяване на държавен противопожарен контрол, пожарогасителна и аварийно-спасителна дейност.

13.

14. “Свързани лица” са лицата по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.

15. “Брутно месечно възнаграждение” е сумата от основното месечно възнаграждение и допълнителните възнаграждения на държавните служители в МВР.

16. „Специфичен контрол“ е извършване на обиск на лице или претърсване на превозно средство и превозвани вещи, за които е подаден сигнал в ШИС, с оглед предотвратяване на престъпления и заплахи за националната сигурност.

§ 1а

(отменен)

За неуредените в глави петнадесета, шестнадесета, осемнадесета и деветнадесета въпроси се прилагат разпоредбите на Закона за държавния служител.

§ 2

Законът за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ. бр. 122 от 1997 г.; бр. 29 от 1998 г. - Решение № 3 на Конституционния съд от 1998 г., изм., бр. 70, 73 и 153 от 1998 г., бр. 30 и 110 от 1999 г., бр. 1 и 29 от 2000 г., бр. 28 от 2001 г., бр. 45 и 119 от 2002 г., бр. 17, 26, 95, 103, 112 и 114 от 2003 г., бр. 15, 70 и 89 от 2004 г., бр. 11, 19, 27, 86, 103 и 105 от 2005 г.) се отменя.

§ 3

(1) Служебните правоотношения със заварените на служба държавни служители - офицери, сержанти и граждански лица в МВР, не се прекратяват, а се преобразуват, считано от датата на влизане в сила на закона, като държавните служители се назначават на длъжностите, които заемат към момента на преобразуване на правоотношенията.

(2) Званията и ранговете на лицата по ал. 1 се премахват и им се присъжда категория съобразно заеманата длъжност, както следва:

1. категория А - на главния секретар на МВР и на директорите на национални служби;

2. категория Б - на командира на Специализирания отряд за борба с тероризма, на заместник-директорите на национални служби, на директорите и заместник-директорите на териториалните служби, на директорите и заместник-директорите на дирекциите от специализираната и общата администрация, на директора и заместник-директора на дирекция “Миграция”, на директорите и заместник-директорите на Медицинския институт, научноизследователските и научно-приложните институти, на началниците на регионалните звена на Национална служба “Полиция”, на началниците на регионалните звена “Пожарна и аварийна безопасност”, на началниците на направления, на началниците на отдели в специализираната и общата администрация, на научноизследователските и научноприложните институти, на началниците на районните полицейски управления и на районните служби “Пожарна и аварийна безопасност” в Столичната дирекция на вътрешните работи;

3. категория В - на заместник-началниците на направления, на началниците на районните полицейски управления и на районните служби “Пожарна и аварийна безопасност” в регионалните дирекции на вътрешните работи, на началниците на сектори, на главните експерти, на главните юрисконсулти, на началниците на сектори в районните полицейски управления, на началниците на полицейски участъци и на противопожарни участъци, на началниците на групи, на експертите и на старшите юрисконсулти;

4. категория Г - на главен инспектор, старши инспектор, инспектор,, разследващ полицай, специалист, юрисконсулт, младши юрисконсулт, радиооператор, асистент и научен сътрудник III степен;

5. категория Д - на борден техник,, младши експерт, командир на екип и командир на отделение;

6. категория Е - на полицай, старши полицай, пожарникар, старши пожарникар, старши сътрудник по охраната, сътрудник по охраната, помощник-командир на кораб, авиомеханик, водач на оперативен автомобил, младши радиооператор, завеждащ служба, главен технически сътрудник, старши технически сътрудник, домакин, старши техник, автомонтьор, снабдител, водач на автомобил, началник на склад, главен готвач, технически сътрудник и техник.

(3) При присъждането на категория по реда на ал. 2 се вземат предвид длъжностите по ал. 2, т. 1 - 6 и приравнените към тях с класификаторите по чл. 115 от Правилника за прилагане на отменения Закон за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 113 от 1998 г.; изм., бр. 37 от 1997 г., бр. 70 от 1999 г. - Решение № 4049 и Решение № 4209 на Върховния административен съд от 1999 г., бр. 62 и 92 от 2000 г., бр. 4 от 2001 г., бр. 8 и 28 от 2002 г., бр. 39 от 2003 г., бр. 37 и 65 от 2004 г., РВАС № 1219 от 2005 г. по адм. д. № 4773 от 2004 г., бр. 16 и 96 от 2005 г.).

(4) При присъждане на категориите по ал. 2 за държавните служители, които притежават полицейска подготовка или подготовка по пожарна безопасност и защита на населението, както и за държавните служители, заемащи длъжности, за които се изисква такава подготовка, се прилагат съответните наименования на категориите по чл. 170, ал. 2 и 3.

(5) До определяне от Министерския съвет на заплатите на държавните служители по чл. 199 и 200 на лицата по ал. 1 се заплащат възнагражденията, определени по досегашния ред.

(6) Лицата, на които определените основни месечни възнаграждения по чл. 199 и 200 са по-ниски от получаваните до влизането в сила на закона, запазват размера на възнагражденията си. В този случай служителите получават лична временна добавка, която се включва в основната заплата при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи.

§ 4

(1) Създадената с този закон Национална служба “Полиция” е правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на Национална служба “Полиция”, Национална служба “Борба с организираната престъпност”, Национална служба “Гранична полиция”, Национална служба “Жандармерия”, дирекция “Миграция”, Национално централно бюро “Интерпол” и Специализиран отряд за борба с тероризма.

(2) Създадените с този закон областни дирекции “Полиция” и “Пожарна безопасност и защита на населението” са правоприемници на активите, пасивите, правата и задълженията на Столичната дирекция на вътрешните работи и на регионалните дирекции на вътрешните работи.

(3) Процесуалното представителство по висящи спорове на структурните звена по ал. 1 се осъществява от директора на Национална служба “Полиция”.

(4) Процесуалното представителство по висящи спорове на структурните звена по ал. 2 се осъществява от директорите на областните дирекции “Полиция” и “Пожарна безопасност и защита на населението”.

(5) Създадената с този закон Национална служба “Пожарна безопасност и защита на населението” е правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на Национална служба “Пожарна и аварийна безопасност”.

(6) Процесуалното представителство по висящи спорове на Национална служба “Пожарна и аварийна безопасност” се осъществява от директора на Национална служба “Пожарна безопасност и защита на населението”.

§ 5

(1) Образуваните производства за търсене на дисциплинарна или имуществена отговорност срещу държавните служители - офицери, сержанти и граждански лица, се довършват по досегашния ред.

(2) Висящите производства по отмяна на заповеди за налагане на дисциплинарни наказания или за освобождаване от служба се довършват по досегашния ред.

§ 6

Издадените до влизането в сила на закона разрешения по чл. 120б от отменения Закон за Министерството на вътрешните работи запазват действието си до изтичането на срока на тяхната валидност.

§ 7

(1) За дознатели могат да бъдат назначавани следователи без провеждане на конкурси и без да са налице специфичните изисквания по чл. 179, ал. 3 за постъпване на държавни служители в МВР.

(2) Заварените дознатели, които не отговарят на изискванията на чл. 217, ал. 1, изпълняват възложените им функции по разследване в срок до една година от влизането в сила на закона.

§ 8

Подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на отменения Закон за Министерството на вътрешните работи, се прилагат до издаването на съответните нови подзаконови нормативни актове, доколкото не противоречат на този закон.

§ 9

В Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 59 от 1994 г., бр. 78 от 1994 г. - Решение № 8 на Конституционния съд от 1994 г., бр. 87 от 1994 г. - Решение № 9 на Конституционния съд от 1994 г., бр. 93 от 1995 г. - Решение № 17 на Конституционния съд от 1995 г., изм., бр. 64 от 1996 г., бр. 96 от 1996 г. - Решение № 19 на Конституционния съд от 1996 г., изм., бр. 104 и 110 от 1996 г., бр. 58, 122 и 124 от 1997 г., бр. 11 и 133 от 1998 г., бр. 6 от 1999 г. - Решение № 1 на Конституционния съд от 1999 г., изм., бр. 34, 38 и 84 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 74 от 2002 г., бр. 110 от 2002 г. - Решение № 11 на Конституционния съд от 2002 г., бр. 118 от 2002 г. - Решение № 13 на Конституционния съд от 2002 г., изм., бр. 61 и 112 от 2003 г., бр. 29, 36 и 70 от 2004 г., бр. 93 от 2004 г. - Решение № 4 на Конституционния съд от 2004 г., бр. 37 от 2005 г. - Решение № 4 на Конституционния съд от 2005 г., изм., бр. 43 и 86 от 2005 г.) в чл. 118а се създава ал. 3: “(3) Съответният районен прокурор дава ежегодно писмено становище за работата на разследващия полицай, като изпраща препис от него на главния разследващ полицай.”

§ 10

В Закона за изпълнение на наказанията (обн., ДВ, бр. 30 от 1969 г.; изм. и доп., бр. 34 от 1974 г., бр. 84 от 1977 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 27 и 89 от 1986 г., бр. 26 от 1988 г., бр. 21 от 1990 г., бр. 109 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г., бр. 12 и 13 от 1997 г., бр. 73 и 153 от 1998 г., бр. 49 от 2000 г., бр. 62 и 120 от 2002 г., бр. 61, 66, 70 и 103 от 2004 г., бр. 86 и 105 от 2005 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 19б в т. 1 думите “офицери, сержанти и граждански лица” се заличават.

2. В чл. 20:

3. В чл. 20и думите “Офицерите и сержантите” се заменят с “Държавните служители”.

4. В чл. 20к думите “граждански лица” се заличават.

5. В чл. 84б:

6. В чл. 84в, ал. 1 думите “Офицерите и сержантите” се заменят с “Държавните служители”.

7. В чл. 133, ал. 4, т. 1 думите “офицери, сержанти и граждански лица” се заличават.

§ 11

В Закона за политическите партии (обн., ДВ, бр. 28 от 2005 г.; изм., бр. 102 от 2005 г.) в чл. 9, ал. 1 думите “офицери, сержанти и граждански лица” се заличават.

§ 12

В Закона за управление при кризи (ДВ, бр. 19 от 2005 г.) в чл. 58, ал. 2, т. 1 думите “офицери, сержанти и граждански лица” се заличават.

§ 13

В Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (обн., ДВ, бр. 133 от 1998 г.; изм., бр. 85 от 2000 г., бр. 99 от 2002 г., бр. 71 от 2003 г., бр. 102 и 105 от 2005 г.) в § 7 от преходните и заключителните разпоредби думите “офицери, сержанти и граждански лица” се заличават.

§ 14

В Закона за местните избори (обн., ДВ, бр. 66 от 1995 г.; попр., бр. 68 от 1995 г.; бр. 85 от 1995 г. - Решение № 15 на Конституционния съд от 1995 г., изм., бр. 33 от 1996 г., бр. 22 от 1997 г. - Решение № 4 на Конституционния съд от 1997 г., изм., бр. 11 и 59 от 1998 г., бр. 69 и 85 от 1999 г., бр. 29 от 2000 г., бр. 24 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 69 и 93 от 2003 г., бр. 28 от 2005 г.) в чл. 35, ал. 4 след думите “Министерството на отбраната” се поставя запетая, съюзът “и” се заличава и се добавя “държавни служители от”.

§ 15

В Закона за Икономически и социален съвет (обн., ДВ, бр. 41 от 2001 г.; изм., бр. 120 от 2002 г. и бр. 20 от 2003 г.) в чл. 9, ал. 1, т. 9 думите “офицери и сержанти” се заменят с “държавни служители”.

§ 16

В Закона за облагане доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 118 от 1997 г., бр. 35 от 1998 г. - Решение № 6 на Конституционния съд от 1998 г., изм., бр. 71 и 153 от 1998 г., бр. 50, 103 и 111 от 1999 г., бр. 105 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 40, 45, 61 и 118 от 2002 г., бр. 42, 67, 95 и 112 от 2003 г., бр. 36, 37, 53, 70 и 108 от 2004 г., бр. 43, 102, 103 и 105 от 2005 г.) в чл. 19, ал. 2 се правят следните изменения:

1. В т. 6 думите “по чл. 223, ал. 4 и чл. 261” се заменят с “по чл. 204, ал. 4 и чл. 252”.

2. В т. 10 думите “по чл. 232, ал. 1, т. 4” се заменят с “наградата във вид на огнестрелно оръжие по чл. 215, ал. 2”.

3. В т. 11 думите “по чл. 223, ал. 5” се заменят с “по чл. 204, ал. 5”.

§ 17

В Закона за защита на класифицираната информация (обн., ДВ. бр. 45 от 2002 г.; попр., бр. 5 и 31 от 2003 г.; изм., бр. 52, 55 и 89 от 2004 г.) в чл. 14, т. 1 думите “чл. 124” се заменят с “чл. 113”.

§ 18

В Закона за далекосъобщенията (обн., ДВ, бр. 88 от 2003 г.; изм., бр. 19, 77, 88, 95, 99 и 105 от 2005 г.) навсякъде думите “специализираното звено по чл. 122” се заменят със “специализираната дирекция по чл. 111”.

§ 19

В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г.; изм., бр. 93 и 153 от 1998 г., бр. 62, 65, 67, 69, 110 и 113 от 1999 г., бр. 1, 31 и 64 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 1, 54, 74, 107, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 50, 107 и 114 от 2003 г., бр. 28, 38, 49, 70, 85 и 111 от 2004 г., бр. 39, 45, 76, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г.) в чл. 37, ал. 3 след думите “под стража” се добавя “лица, задържани на основание чл. 63 от Закона за Министерството на вътрешните работи”.

§ 20

В Закона за правната помощ (обн., ДВ, бр. 79 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 21, т. 4 думите “по чл. 70, ал. 1” се заменят с “по чл. 63, ал. 1”.

2. В чл. 28, ал. 2 думите “по чл. 70, ал. 1” се заменят с “по чл. 63, ал. 1”.

§ 21

(отменен)

Разпоредбите относно правното положение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи се прилагат и за държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги.

§ 22

(1) Министерският съвет в срок един месец от влизането в сила на закона внася в Народното събрание проекти на закони за изменение и допълнение на законите, чиито разпоредби трябва да бъдат приведени в съответствие с този закон.

(2) Министерският съвет в срок два месеца от влизането в сила на закона приема подзаконовите актове по прилагането му.

§ 23

Министърът на вътрешните работи издава подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона в срок 4 месеца от влизането му в сила.

§ 24

Законът влиза в сила от 1 май 2006 г.

§ 25

Министерският съвет приема правилник за прилагането на закона в срок един месец от влизането му в сила.

§ 26

Изпълнението на закона се възлага на министъра на вътрешните работи.