Закон за българските документи за самоличност

Чл. 1

(1) Този закон урежда условията и реда за издаване, ползване и съхраняване на българските лични документи.

(2) Българските лични документи се издават от Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи, Министерството на транспорта и съобщенията и, Министерството на отбраната съобразно предоставената им компетентност по този закон.

(3) Отказът за издаване на български лични документи, отнемането им и налагането на други ограничения, свързани с тяхното ползване и съхранение, се уреждат със закон.

(4) Издаването на български лични документи може да се извършва и по служебен път в случаите, определени със закон.

(5) Български лични документи по смисъла на този закон са:

1. документи за самоличност;

2. свидетелство за управление на моторно превозно средство;

3. документи за пребиваване.

Чл. 2

Българските лични документи са собственост на държавата.

Чл. 3

(1) Документите за самоличност удостоверяват самоличността, а при необходимост – и гражданството, чрез съдържащите се в тях данни.

(2) Самоличността на българските граждани може да се удостоверява със заместващи документи или с други документи по реда и в случаите, определени със закон.

(3) Свидетелството за управление на моторно превозно средство удостоверява правоспособността за управление на моторно превозно средство, а за български граждани – и самоличността на територията на Република България, чрез съдържащите се в него данни.

(4) Документите за пребиваване удостоверяват само правото на пребиваване на територията на Република България.

(5) Административните органи, организациите, предоставящи обществени услуги, лицата, осъществяващи публични функции, и органите на съдебната власт могат да изискват представянето на документ за самоличност единствено за удостоверяване обстоятелствата по ал. 1–4, като нямат право да изискват и да събират копия от българските лични документи по чл. 1, ал. 5, освен ако снемането на копия е изрично предвидено в специален закон като тяхно задължение за идентификация на определени категории физически лица.

Чл. 4

(1) Всеки български гражданин има право на документ за самоличност.

(2) Чужденец, пребиваващ на територията на Република България, има право на документ за самоличност или документ за пребиваване, както и на свидетелство за управление на моторно превозно средство в случаите, определени със закон.

(3) Гражданите на Европейския съюз (ЕС), гражданите на държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), гражданите на Конфедерация Швейцария и членовете на техните семейства, които не са граждани на ЕС, ЕИП и Конфедерация Швейцария, които по силата на сключени международни договори с ЕС имат право на свободно придвижване, имат право на документ за пребиваване и свидетелство за управление на моторно превозно средство, издавани в Република България по реда и в случаите, определени със закон.

(4) Компетентните органи нямат право да отказват издаването, да отнемат или да задържат български личен документ извън реда и случаите, определени със закон.

Чл. 5

За издаване на български лични документи лицата по чл. 4 се явяват пред съответния орган по чл. 1, ал. 2 в случаите и по реда, определени в този закон.

Чл. 6

Гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност.

Чл. 7

(1) Гражданите, притежатели на български лични документи, са длъжни да ги пазят от повреждане, унищожаване или загубване.

(2) Гражданин, намерил личен документ, е длъжен да го предаде на органите на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 8

(1) Българските лични документи се съхраняват от:

1. лицата, на чието име са издадени;

2. родителите или настойниците на малолетни лица, за които те отговарят;

3. законните представители на поставените под пълно запрещение лица;

4. длъжностните лица, упълномощени със закон.

(2) При изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно в срок до три дни да декларира това в най-близкото структурно звено на Министерството на вътрешните работи или в дипломатическите или консулските представителства на Република България в чужбина, а в случаите по чл. 39а – в Министерството на отбраната или в дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина.

(3) В случаите на изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ лицето в срок до три дни може да подаде декларация относно тези обстоятелства по електронен път по ред, определен с акт на Министерския съвет.

(4) Когато декларацията по ал. 2 се отнася до документ за самоличност на чужденец, получил убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут по Закона за убежището и бежанците, съответната служба на Министерството на вътрешните работи уведомява незабавно Държавната агенция за бежанците или най-близкото ѝ териториално поделение.

Чл. 9

(1) При промяна на имената, единния граждански номер (личния номер/личен номер на чужденец), пола, гражданството или при настъпили съществени и трайни изменения на образа лицето е длъжно да подаде заявление за издаване на нови български лични документи в срок до 30 дни.

(2) В срока по ал. 1 при промяна на постоянния адрес лицето е длъжно да подаде заявление за издаване на нова лична карта, разрешение за пребиваване по чл. 59, ал. 2, т. 2 и 4, карта на бежанец, карта на чужденец, получил убежище, и карта на чужденец с хуманитарен статут. При промяна на постоянния адрес от населено място в една област в населено място в друга област в срок до 30 дни от издаване на новия документ лицето е длъжно да подаде заявление за издаване на ново свидетелство за управление на моторно превозно средство.

(4) При издаване на нов български личен документ предишният от същия вид се връща на органа, който го е издал, а когато лицето се намира в чужбина – на съответното задгранично представителство на Република България, което го предава на органа, който го е издал.

Чл. 10

(1) Българските лични документи се предават на органа, който ги е издал, а когато лицето се намира в чужбина – на съответното задгранично представителство на Република България, при:

1. смърт на притежателя;

2. загубване на българско гражданство с изключение на свидетелството за управление на моторно превозно средство;

3. установяване, че документът е нередовен;

4. отпадане на основанието за тяхното издаване или ползване.

5. изтичане на тяхната валидност.

(2) Върнатите български лични документи подлежат на унищожаване. Условията и редът за унищожаването им се уреждат с инструкция на съответния орган по чл. 1, ал. 2.

Чл. 11

Никой няма право да дава или приема в залог, както и да използва или преотстъпва български личен документ на друго лице.

Чл. 12

(1) Българските граждани, притежаващи документи за самоличност, издадени от друга държава, са задължени в срок до 60 дни от придобиването им да уведомят писмено компетентните български органи.

(2) Българските граждани, притежаващи и документи за самоличност, издадени от органите на друга държава, в отношенията си с българските държавни институции са задължени да удостоверяват самоличността си с български документи за самоличност.

Чл. 13

(1) На българските граждани се издават следните документи за самоличност:

1. лична карта;

2. паспорт дипломатически паспорт, служебен паспорт, моряшки паспорт, военна карта за самоличност;

3. свидетелство за управление на моторно превозно средство.

(2) На българските граждани се издават и следните документи за самоличност, заместващи паспорта:

1. временен паспорт;

2. служебен открит лист за преминаване на границата;

3. временен паспорт за окончателно напускане на Република България.

(3) Удостоверяването на самоличността на българските граждани може да става с всеки от документите по ал. 1 и 2.

Чл. 14

(1) За административни нарушения, установени в момента на извършването им, на мястото на нарушението може да бъде наложена с фиш глоба:

1. за нарушение по чл. 80 – в размер на 80 лв.;

2. за нарушение по чл. 81, ал. 1 – в размер на 30 лв.;

3. за нарушение по чл. 81, ал. 2 – в размер на 50 лв.

(2) Издаденият за наложената глоба фиш трябва да съдържа следните данни: самоличността на служителя, наложил глобата; самоличността на нарушителя, мястото и времето на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката и начините за доброволно заплащане. Фишът се подписва от служителя, наложил глобата, и от нарушителя, когато е съгласен да плати глобата. Образци на бланки на фиш се утвърждават от ръководителите на ведомствата по чл. 1, ал. 2.

(3) При временна физическа невъзможност за снемане на биометрични данни – пръстови отпечатъци от лицето, се издава лична карта със срок на валидност 12 месеца.

(4) На продължително или постоянно пребиваващи чужденци – членове на семействата на българските граждани, както и на членовете на семействата на други граждани на ЕС, на граждани на държави – страни по Споразумението за ЕИП, и на Конфедерация Швейцария се издава „карта за пребиваване, издадена съгласно Регламент (ЕС) 2019/1157 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно повишаване на сигурността на личните карти на гражданите на Съюза и на документите за пребиваване, издавани на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства, които упражняват правото си на свободно движение (ОВ, L 188/67 от 12 юли 2019 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2019/1157““ при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

(5) На продължително или постоянно пребиваващи чужденци – членове на семействата на българските граждани, както и на членовете на семействата на други граждани на ЕС, на граждани на държави – страни по Споразумението за ЕИП, и на Конфедерация Швейцария се издава „карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“ при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

(5) На продължително или постоянно пребиваващи чужденци – членове на семействата на българските граждани, както и на членовете на семействата на други граждани на ЕС, на граждани на държави – страни по Споразумението за ЕИП, и на Конфедерация Швейцария се издава „карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“ при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

(6) На военнослужещите и членовете на цивилния компонент на структура на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), разположена в Република България, както и на техните зависими лица, се издава карта на служител в структура на НАТО или на зависимо лице.

Чл. 15

(отменен)

(1) Министерството на външните работи издава на влизащите в Република България чужденци стикер с българска виза.

(2) Стикерът с българска виза е валиден едновременно с редовен документ за задгранично пътуване.

(3) Условията и редът за полагане, анулиране, съхраняване и унищожаване на стикерите с българска виза се определят от Министерския съвет.

Чл. 16

(1) Българските лични документи съдържат следните задължителни лични данни:

1. имена;

2. дата на раждане;

3. единен граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец);

4. пол;

5. гражданство.

(2) В паспорта, служебния, дипломатическия и моряшкия паспорт, удостоверението за пътуване зад граница на бежанец удостоверението за пътуване зад граница на чужденец, получил убежище, удостоверението за пътуване зад граница на лице без гражданство и удостоверението за пътуване зад граница на чужденец с хуманитарен статут военната карта за самоличност, разрешението за пребиваване по чл. 59, ал. 2, освен данните по чл. 16, ал. 1, се съдържат и биометрични данни на лицето.

(3) Наименованията на данните в българските лични документи се изписват на български и английски език. При наличие на задължения по силата на международни актове наименованията на данните могат да бъдат изписани и на френски език.

(4) Личният номер за чужденец (ЛНЧ) идентифицира еднозначно продължително, постоянно и дългосрочно пребиваващите чужденци в Република България, както и военнослужещите и членовете на цивилния компонент на структура на НАТО, разположена в Република България, и техните зависими лица. Начинът на неговото формиране се определя от Министерския съвет.

(5) Личният номер идентифицира еднозначно гражданите на ЕС, на държавите – страни по Споразумението за ЕИП, или на Конфедерация Швейцария, които не са български граждани и се ползват с правото на свободно придвижване, и членовете на техните семейства, които не са граждани на ЕС, на държавите – страни по Споразумението за ЕИП, или на Конфедерация Швейцария. Начинът на неговото формиране се определя с акт на Министерския съвет.

(6) В личната карта освен данните по ал. 1 се съдържат и биометрични данни на лицето, както и други данни съгласно препоръките на Международната организация по гражданско въздухоплаване (ICAO) DOC 9303.

(7) Биометричните данни на лицето, които се съхраняват в електронния носител на информация в българските лични документи, се използват само от органи, определени с акт на министъра на вътрешните работи, съобразно законовите им правомощия и с цел проверка на:

1. автентичността на личната карта или на документа за пребиваване;

2. самоличността на притежателя с помощта на пряко наличните сравними отличителни черти, когато представянето на лична карта или документ за пътуване се изисква по закон.

Чл. 17

(1) За издаване на български лични документи лицата подават заявление до компетентните органи.

(2) Заявлението се подписва лично от лицето в присъствието на упълномощено длъжностно лице, което снема и биометрични данни в предвидените от закона случаи.

(3) За снемане на биометрични данни, предвидени в този закон, лицето се явява лично.

(4) Не се снемат биометрични данни – пръстови отпечатъци, на деца до 12-годишна възраст и на лица с физическа невъзможност за снемане на пръстови отпечатъци. Не се снемат биометрични данни – пръстови отпечатъци, на деца до 6-годишна възраст и на лица с физическа невъзможност за снемане на пръстови отпечатъци при подаване на заявления за издаване на документи за пребиваване по чл. 59, ал. 2 и 3.

(5) Лицето може да не се яви лично за подаване на заявление за издаване на български лични документи, когато:

1. няма промяна на името, единния граждански номер (личния номер или личния номер на чужденец), пола, гражданството или не са настъпили съществени и трайни изменения на образа на лицето, и

2. са му снети необходимите биометрични данни до 59 месеца от датата на подаване на заявлението;

3. е предвидено в закон.

(6) Български личен документ се получава лично, а по изключение, когато заявлението е било подадено лично – от упълномощено лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно.

(7) Български личен документ може да бъде получен лично чрез използване на лицензиран доставчик на пощенска или куриерска услуга, когато са изпълнени едновременно следните условия:

1. заявлението за издаване на български личен документ е подадено лично в дипломатическо или консулско представителство на Република България в чужбина, което предлага тази услуга;

2. при подаването на заявлението е посочен адрес за получаване на новия документ на територията на държава, в която Република България има дипломатическо или консулско представителство или няма дипломатическо или консулско представителство, но има дипломатически отношения и е назначила акредитиран посланик;

3. разходите за изпращане на новия документ от съответното дипломатическо или консулско представителство на Република България в чужбина до заявения адрес, както и за връщането в дипломатическото или консулското представителство на подписан документ за получаването му са били платени при подаването на заявлението.

(8) Лицата, на които се издават българските лични документи, не може да претендират обезщетение за вреди от държавните органи, компетентни за издаването и връчването, настъпили в резултат на изгубване или повреждане на българския личен документ, ако изгубването или повреждането му е настъпило след предаването му на лицензиран доставчик на пощенска или куриерска услуга за получаване по реда на ал. 7.

Чл. 18

(1) Заявлението за издаване на документи за самоличност на български граждани съдържа следните лични данни:

1. имената;

2. дата на раждане;

3. място на раждане;

4. пол;

5. единен граждански номер;

6. наличие на друго гражданство;

7. цвят на очите;

8. ръст;

9. постоянен адрес;

10.

11. телефон за връзка.

(2) Заявлението за издаване на документи за пребиваване по чл. 59, ал. 2 и 3 съдържа следните лични данни:

1. имената;

2. дата на раждане;

3. място на раждане;

4. пол;

5. единен граждански номер (личен номер или личен номер на чужденец);

6. гражданство;

7. променени имена;

8. наличие на друго гражданство;

9. постоянен адрес;

10. настоящ адрес (адрес);

11. образование;

12. семейно положение;

13. телефон за връзка;

14. номер на друг документ за самоличност или разрешение за пребиваване.

(3) Заявленията за издаване на документи за пребиваване по чл. 59, ал. 4 съдържат следните лични данни:

1. имената;

2. дата на раждане;

3. място на раждане;

4. пол;

5. личен номер;

6. гражданство;

7. променени имена;

8. наличие на друго гражданство;

9. адрес;

10. номер на национален документ за самоличност;

11. образование;

12. семейно положение;

13. телефон за връзка.

(4) Заявленията за издаване на карта по чл. 59, ал. 6 съдържат следните лични данни:

1. имената;

2. дата на раждане;

3. място на раждане;

4. пол;

5. личен номер/личен номер на чужденец, ако има такъв;

6. гражданство;

7. наличие на друго гражданство;

8. адрес в Република България;

9. номер на национален документ за самоличност;

10. имената на зависимите лица, които пребивават в Република България заедно с лицето;

11. качество (служител в структура на НАТО или зависимо лице).

(5) Заявленията за издаване за документи за самоличност на чужденци съдържат следните лични данни:

1. имената;

2. дата на раждане;

3. място на раждане;

4. пол;

5. единен граждански номер (личен номер или личен номер на чужденец);

6. гражданство;

7. променени имена;

8. наличие на друго гражданство;

9. цвят на очите;

10. ръст;

11. особени белези;

12. постоянен адрес;

13. настоящ адрес (адрес);

14. образование;

15. месторабота с изключение на случаите по чл. 59, ал. 2, т. 7;

16. семейно положение;

17. телефон за връзка;

18. номер (номерата) на друг документ за самоличност, ако на лицето е издаван такъв, и на предишния документ за самоличност.

(6) Заявленията за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство на чужденци съдържат следните лични данни:

1. имената;

2. дата на раждане;

3. място на раждане;

4. пол;

5. единен граждански номер (личен номер или личен номер на чужденец);

6. гражданство;

7. постоянен адрес;

8. настоящ адрес (адрес);

9. телефон за връзка;

10. номер (номерата) на друг документ за самоличност или документ за пребиваване, ако на лицето е издаван такъв.

(7) В заявленията за издаване на лична карта на българските граждани се посочва и:

1. отказ от издаване и записване на удостоверение за електронна идентичност върху електронния носител на информация;

2.

3.

(8) В заявленията за издаване на документи за пребиваване по чл. 59, ал. 2, 3 и 4 се посочва и:

1. искане за издаване и записване на удостоверение за електронна идентичност върху електронния носител на информация;

2.

12. адрес на електронна поща.

Чл. 18а

(1) Заявление за издаване на български лични документи може да се подава по електронен път при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет, когато:

1. на лицето е издаден български личен документ по заявление, подадено лично до 59 месеца преди датата на подаване на заявление за нов документ;

2. лицето притежава валидно квалифицирано удостоверение за електронен подпис или валидно удостоверение за електронна идентичност, освен когато заявлението е подадено чрез автоматизираната информационна система за електронни услуги на Министерството на външните работи;

3. на лицето са снети необходимите биометричните данни.

(2) При подаване на заявлението по електронен път лицето го подписва с квалифициран електронен подпис. Допуска се подаване на заявление и без подписване с квалифициран електронен подпис, ако при подаването лицето се идентифицира по реда на Закона за електронната идентификация или подава заявлението чрез автоматизираната информационна система за електронни услуги на Министерството на външните работи, в която прикачва копие на валидния български личен документ, чиято подмяна желае.

(3) Не се допуска подаване на заявление за издаване на български личен документ по електронен път при промяна на единния граждански номер (личния номер или личния номер на чужденец), пола, гражданството или при настъпили съществени и трайни изменения на образа на лицето.

(4) Допуска се подаване на заявление за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство по електронен път в случаите на промяна на името, ако на лицето вече е била издадена лична карта с промененото име.

(5) Когато заявлението за издаване на български личен документ е подадено по електронен път, документът се получава лично, като връчването става само след като самоличността на получателя бъде установена еднозначно и документът, чиято подмяна се иска, бъде върнат.

Чл. 18б

Условията и редът за съхранението и унищожаването на заявленията, въз основа на които са издадени български лични документи, се определят с акт на Министерския съвет.

Чл. 18в

(отменен)

Когато заявлението за издаване на лична карта, паспорт и документи за пребиваване по чл. 59, ал. 2, 3 и 4 съдържа искане по чл. 18, ал. 7, т. 2 или по ал. 8, т. 2, удостоверението за квалифициран електронен подпис се издава от доставчик на удостоверителни услуги при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. В тези случаи редът за взаимодействие с доставчиците на удостоверителни услуги за издаване на удостоверението за квалифициран електронен подпис се определя с акт на министъра на вътрешните работи.

Чл. 19

(1) Имената и месторождението на българските граждани в българските лични документи се изписват на български език и с английска транслитерация по правила, утвърдени с акт на Министерския съвет.

(2) Имената на българските граждани в българските лични документи се изписват в следния ред: фамилно име, собствено име, презиме.

(3) В българските лични документи имената на българските граждани се изписват без съкращения така, както са изписани в представените удостоверителни документи, освен в случаите, когато тяхната дължина превишава предвидената техническа възможност.

Чл. 20

(1) Българските лични документи са машинночитаеми.

(2) Машинночитаемата зона на българските лични документи съдържа следните данни:

1. вид на документа;

2. органа, издал документа;

3. фамилия и други имена на притежателя на документа;

4. номер на документа;

5. гражданство на притежателя на документа;

6. дата на раждане на притежателя на документа;

7. пол на притежателя на документа;

8. дата на изтичане на валидността на документа;

9. единен граждански номер, личен номер или личен номер на чужденец;

10. контролни цифри на данните по горните точки.

(3) Данните в машинночитаемата зона трябва да съответстват на данните във визуалната зона на българския личен документ.

(4) Алинеи 1, 2 и 3 не се прилагат за свидетелството за управление на моторно превозно средство, което съответства на приетия от Европейския съюз унифициран образец на свидетелство за управление на моторно превозно средство и за документите по чл. 14, ал. 5.

(5) Останалите изисквания към форматите и данните в машинночитаемата зона се определят с акт на Министерския съвет.

Чл. 20а

(1) В паспорта, служебния, дипломатическия и моряшкия паспорт, удостоверението за пътуване зад граница на бежанец удостоверението за пътуване зад граница на чужденец, получил убежище, удостоверението за пътуване зад граница на лице без гражданство и удостоверението за пътуване зад граница на чужденец с хуманитарен статут, военната карта за самоличност и документите за пребиваване по чл. 59, ал. 2, 3 и 4 се съдържа електронен носител на информация.

(2) Електронният носител на информация по ал. 1, с изключение на този в документите за пребиваване по чл. 59, ал. 4, съдържа данните по чл. 20, ал. 2, снимка на лицето и пръстовите му отпечатъци, снети при подаване на заявлението, както и място на раждане, изписано на латиница, и имената на лицето, изписани на кирилица.

(3) Електронният носител на информация на документите за пребиваване по чл. 59, ал. 4 съдържа данните по чл. 20, ал. 2.

(4) В личната карта се съдържа електронен носител на информация, в който се записват:

1. в отделен защитен сегмент на електронния носител – данните по чл. 20, ал. 2, биометричните данни на лицето и други данни съгласно препоръките на Международната организация по гражданско въздухоплаване (ICAO) DOC 9303;

2. удостоверение за електронна идентичност и съответните му криптографски ключове, освен в случаите на отказ по чл. 18, ал. 7, т. 1;

3.

4.

(5) Електронният носител на информация в документите за пребиваване по чл. 59, ал. 2, 3 и 4 съдържа и удостоверение за електронна идентичност и съответните криптографски ключове в случаите по чл. 18, ал. 8.

(6) Изискванията за сигурност и изискванията към форматите и данните, които се съдържат в електронните носители на информация по ал. 1 – 4, се определят с акт на Министерския съвет съгласно препоръките на Международната организация по гражданско въздухоплаване (ICAO) DOC 9303.

(7) В случаите, когато електронен носител на информация, съдържащ се в документ по ал. 1 или 4, е недостъпен за четене поради увреждане, по искане на лицето се издава нов документ със срока на валидност на повредения документ.

Чл. 21

(1) Имената на чужденците в българските лични документи се изписват, както са изписани в документите им за задгранично пътуване, с които са влезли в Република България. Когато чужденците, получили убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут, не притежават такива документи, имената им се изписват така, както ги посочат в подписана от тях декларация пред компетентния орган.“ 2.Създава се ал. 4: „(4) Имената на лицата по ал. 1 в българските лични документи се подреждат в следния ред: фамилно/фамилни име/имена и друго/други име/имена, без съкращения, освен когато тяхната дължина превишава предвидената техническа възможност.

(2) Имената на лицата по ал. 1 в българските лични документи се изписват и с българска транслитерация по правила, утвърдени с акт на Министерския съвет.

(3) Имената на лицата по ал. 1 в българските лични документи се изписват с българска транслитерация само когато те фигурират на латиница в документа за задгранично пътуване на лицето, с който е влязъл на територията на Република България и е получил пребиваване при условията и по реда на Закона за чужденците в Република България.

Чл. 22

(1) За издаването на български лични документи лицата са длъжни да представят снимки, отговарящи на следните изисквания:

1. размер на снимката – 45 мм на 35 мм;

2. изобразеното на тях лице да е заснето фронтално;

3. височината на изобразеното лице от брадата до върха на главата да е между 31,5 мм и 36 мм.

(2) Когато в пунктовете за приемане на заявления има техническа възможност, цифровото заснемане на лицето се извършва там.

(3) Останалите изисквания към снимките по ал. 1 се определят с акт на Министерския съвет.

Чл. 23

(1) Личната карта на българските граждани е основен идентификационен документ за самоличност, валиден на територията на Република България или на територията на друга държава съгласно международни договори.

(2) Всеки български гражданин има право да напуска страната и с лична карта и да се завръща с нея през вътрешните граници на Република България с държавите - членки на Европейския съюз, както и в случаите, предвидени в международни договори.

(3) Правото по ал. 2 не подлежи на ограничения, освен ако това е предвидено в закон и има за цел защита на националната сигурност, обществения ред, здравето на гражданите или на правата и свободите на други граждани.

(4) Личната карта може да служи и като носител на удостоверение за електронна идентичност.

Чл. 24

Всеки български гражданин може да притежава само една лична карта.

Чл. 25

Контролът по спазването на режима за ползване на личните карти се осъществява от органите на Министерството на вътрешните работи със съдействието на местната администрация.

Чл. 26

(1) Личната карта освен данните по чл. 16, ал. 1 съдържа и данни за:

1. снимка на притежателя;

2. място на раждане;

3. ръст;

4. цвят на очите;

5. постоянен адрес;

6. подпис на притежателя;

7. номер на личната карта;

8. дата на издаване;

9. дата на изтичане на валидността;

10. органа на Министерството на вътрешните работи, издал личната карта;

11.

(2) Заявлението за издаване на лична карта освен данните по чл. 18, ал. 1 съдържа и данни за:

1. родители (имена, дата на раждане);

2.

3. законен представител (имена, единен граждански номер, личен номер/личен номер на чужденец, номер на лична карта, дата на издаване, орган, който я е издал);

4. указ на президента на Република България за промяна на гражданството.

(3) Данните по ал. 2 се посочват от заявителя в случай на първо издаване на документ за самоличност.

(4) Освен в случаите по ал. 3, данните по ал. 2, т. 1 се посочват от заявителя и когато заявлението е подадено по електронен път чрез автоматизираната информационна система за електронни услуги на Министерството на външните работи без използване на квалифициран електронен подпис.

Чл. 27

(1) Всеки български гражданин е длъжен да посочи избрания от него постоянен адрес.

(2)

(3)

1. записване на всички промени, свързани с гражданското състояние на лицата в регистрите на населението;

2. адрес за кореспонденция и съдебен адрес;

3. получаване на социални осигуровки и помощи;

4. оказване на безплатна медицинска помощ;

5. упражняване на избирателно право;

6. издаване на документи за самоличност и други документи, свързани с гражданското състояние на лицата;

7. друго основание, посочено в закон.

(4)

Чл. 28

Българските граждани, живеещи предимно в чужбина, са длъжни да посочат в заявлението за издаване на лична карта и адрес на територията на държавата, където пребивават.

Чл. 29

(1) Всеки български гражданин, който живее на територията на страната, е длъжен в срок до 30 дни след навършване на 14-годишна възраст да поиска издаването на лична карта.

(2) Лицата, възстановили или придобили българско гражданство, са длъжни да поискат издаването на лична карта в срока по ал. 1 след вписване на данните за получено или възстановено гражданство в Националната база данни „Население“.

(3) Българските граждани, навършили 14-годишна възраст и пребиваващи в чужбина, след завръщането си в страната са длъжни в срока по ал. 1 да поискат издаването на лична карта.

Чл. 30

(1) Личните карти на българските граждани са срочни и безсрочни.

(2) Срочни лични карти се издават на лица от 14- до 18-годишна възраст със срок на валидност 4 години и на лица от 18- до 58-годишна възраст със срок на валидност 10 години. На лицата, навършили 58-годишна възраст, се издават безсрочни лични карти.

(3) В случаите по чл. 23, ал. 4 прекратяването на удостоверението за електронна идентичност и на удостоверението за квалифициран електронен подпис не се отразява на срока на валидност на личната карта.

Чл. 31

(1) Личните карти се издават и подменят от органите на Министерството на вътрешните работи по постоянния адрес на лицето след представяне на заявление и документи по гражданско състояние, издадени от местната администрация по ред, установен с акт на Министерския съвет.

(2) В случаите, когато личната карта е с изтекъл срок, повредена, унищожена, изгубена или открадната, лицето е длъжно в срок до 30 дни да подаде заявление за издаване на нова лична карта.

(3) По искане на лицето нова лична карта може да се издаде и преди изтичане срока й на валидност.

(4) Личните карти се издават при обикновена услуга в срок до 30 дни, при бърза услуга – до три работни дни, а при експресна услуга – до 8 работни часа, от приемане на заявлението.

(5) Когато заявлението за издаване на лична карта е подадено в консулски или дипломатически представителства в чужбина, срокът за издаване при обикновена услуга е до 45 дни, а при бърза услуга – до 30 дни.

Чл. 31а

(1) Заявлението за издаване на лична карта се подава лично.

(2) Заявлението за издаване на лична карта на непълнолетни и на поставени под запрещение лица се подава лично и в присъствието на родител, настойник или попечител, който полага подпис в заявлението.

(3) В случаите, при които детето е с неизвестни или починали родители или други законни представители или на което не е назначен попечител, както и в случаите, при които към момента на навършване на 14-годишна възраст родителите или законните представители не са се явили, за да положат подпис в заявлението:

1. заявлението за издаване на лична карта на непълнолетни, настанени в социални или интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа по реда на Закона за закрила на детето, се подава лично и в присъствието на ръководителя на социалната или интегрираната здравно-социална услуга за резидентна грижа, в която детето е настанено, който полага подпис в заявлението;

2. заявлението за издаване на лична карта на непълнолетни, настанени със съдебно решение за отглеждане в приемно семейство, се подава лично и в присъствието на приемния родител, който полага подпис в заявлението;

3. заявлението за издаване на лична карта на непълнолетни, настанени със съдебно решение за отглеждане в семейство на роднини или близки, се подава лично и в присъствието на близък или роднина, при когото е настанен непълнолетният, който полага подпис в заявлението.

(4) Към заявлението се прилагат:

1. документ за платена държавна такса;

2.

3. снимки по образец.

(5) Когато заявителят не притежава документ по чл. 13, ал. 1 – 3, с който да удостовери самоличността си, както и когато заявителят е лице от 14- до 18-годишна възраст с родител, за когото липсват данни в Националния автоматизиран информационен фонд за българските лични документи – „Национален регистър на българските лични документи“, се представя удостоверителен документ за раждане.

(6) Личната карта се получава лично, а по изключение, когато заявлението е било подадено лично – от упълномощено лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно или от лице, чиито данни са посочени от заявителя пред длъжностното лице в заявлението при подаването му.

(7) Личната карта на непълнолетни и на поставени под запрещение лица се получава от родител, настойник или попечител, а по изключение – от упълномощено лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно или от лице, чиито данни са посочени от родител, настойник или попечител пред длъжностното лице в заявлението при подаването му.

(8) Личната карта на непълнолетни, издадена по заявление, подадено по реда на ал. 3, се получава от лицето, положило подпис в заявлението.

Чл. 32

(1) Обявяват се за невалидни личните карти на лица:

1. загубили българско гражданство;

2. заявили, че личната им карта е изгубена, открадната или унищожена;

3. чиято лична карта е с изтекъл срок на валидност;

4. които имат промяна в личните данни;

5. променили постоянния си адрес;

6. които са починали.

8. изрично заявили, че желаят личната им карта да бъде обявена за невалидна;

9. за чиято лична карта е установено, че е подправена;

10. които са получили нова лична карта и не са върнали предишната на органа, който я е издал – в този случай за невалидна се обявява предишната лична карта.

(2) Невалидността се обявява от органа, издал личната карта на лицето.

(3) Когато личната карта, съдържаща удостоверение за електронна идентичност, е обявена за невалидна, действието на удостоверението се прекратява.

(4)

(4) Обявена за невалидна лична карта не може да бъде обявена за валидна.

Чл. 33

(1) Всеки български гражданин има право да напуска страната и да се завръща в нея с паспорт, заместващ го документ или военна карта за самоличност през определените за това места.

(2) Местата за преминаване на държавната граница се определят с акт на Министерския съвет.

(3) Правото по ал. 1 не подлежи на ограничения, освен ако те са предвидени със закон и са необходими за защитата на националната сигурност, обществения ред, здравето на гражданите или на правата и свободите на други граждани.

Чл. 34

(1) Паспортът е документ за преминаване на държавната граница на Република България и за пребиваване извън страната.

(2) Паспортът е основен идентификационен документ за самоличност на българските граждани и на територията на Република България.

(3) Българските граждани, притежаващи заместващи паспорта документи, могат да удостоверят самоличността си с тях в рамките на срока, за който са издадени.

(4)

Чл. 35

(1) Всеки гражданин на Република България има право само на един паспорт по чл. 38, т. 3.

(2)

(3)

Чл. 36

(1) Паспортите на българските граждани се издават със срок на валидност 5 или 10 години съгласно заявения от лицето срок. На лицата до 18-годишна възраст се издават паспорти със срок на валидност 5 години.

(2) Паспортите, издавани от Министерството на външните работи и от Министерството на транспорта и съобщенията, са със срок на валидност до 5 години.

(3) В случаите, когато е невъзможно снемането на биометрични данни – пръстови отпечатъци, от лицето поради временна физическа невъзможност, може да се издава паспорт със срок на валидност до 12 месеца.

(4) В случаите, когато паспортът е повреден, унищожен, изгубен, откраднат или страниците му са изчерпани, се издава нов паспорт.

(5) По искане на лицето нов паспорт може да се издаде и преди изтичане на срока на валидност по ал. 1 или 2.

Чл. 37

(отменен)

(1) Срокът на валидност на паспорта може да бъде продължен еднократно по изключение от дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина.

(2) Продължаването на валидността на паспорта се извършва след съгласуване с органа, който го е издал, за срок до 6 месеца на лица, на които предстои завръщане в страната.

Чл. 38

(1) За преминаване на държавната граница и пребиваване в чужбина се издават следните видове паспорти:

1. дипломатически паспорт - издава се от министъра на външните работи или от оправомощени от него длъжностни лица след извършване на проверка за наличието на законово основание за неговото издаване, на следните лица:

2. служебен паспорт – издава се от министъра на външните работи или от оправомощени от него длъжностни лица след извършване на проверка за наличието на законово основание за неговото издаване, на следните лица:

3. паспорт – издава се от Министерството на вътрешните работи на лица, които пътуват в чужбина;

4. моряшки паспорт – издава се от Министерството на транспорта и съобщенията.

(2) Лицата по ал. 1, т.2 и 4 имат право само на един паспорт от съответния вид.

Чл. 39

(1) освен паспортите по чл. 38 се издават и следните заместващи ги документи:

1. временен паспорт – издава се от дипломатическите и консулските представителства на Република България след съгласуване с Министерството на външните работи, както следва:

2. служебен открит лист за преминаване на границата – издава се от Министерството на вътрешните работи на лица, със срок на валидност и с възможност за продължаване съгласно международни договори;

3. временен паспорт за окончателно напускане на Република България – издава се от Министерството на вътрешните работи на лица, загубили българско гражданство.

(2) При подаване на заявление за издаване на временен паспорт по ал. 1, т. 1 се събират и обработват биометрични данни.

(3) Министерството на външните работи съгласува с Министерството на вътрешните работи издаването на временни паспорти на български граждани, на които след 1 септември 1999 г. не са издавани български документи за самоличност.

(4) Когато при проверката на заявената самоличност личните данни не са потвърдени, Министерството на външните работи може да изиска съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи за установяване на действителната самоличност на заявителя.

(5) Условията и редът за служебно издаване на временен паспорт по ал. 1, т. 1 и за съгласуване се определят с акт на Министерския съвет.

Чл. 39а

За преминаване на държавната граница на Република България във връзка с изпълнение на военна служба на територията на страни - членки на НАТО и/или участници в “Партньорство за мир”, на военнослужещите от структурите на Министерството на отбраната се издава военна карта за самоличност при условията на член III от Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили. Военната карта за самоличност се издава от Министерството на отбраната.

Чл. 39б

(отменен)

(1) Дипломатическите и консулските представителства на Република България издават временен документ за пътуване на гражданин на ЕС, който не е български гражданин и не притежава валидни документи за пътуване, когато държавата – членка на Европейския съюз, чийто гражданин е лицето, не е представена в тази държава. При подаване на заявление за издаване на временен документ за пътуване се събират и обработват лични, в това число биометрични данни, при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет, с обвързващ акт на Европейския съюз или с международен договор.

(2) Дипломатическите и консулските представителства на Република България могат да издават временни документи за пътуване на граждани на държави, извън тези по ал. 1, когато не притежават валидни документи за пътуване и държавата, чиито граждани са, не е представена в държавата, в която те се намират, ако това е предвидено в договор между Република България и съответната държава на гражданството. Образците на тези документи за пътуване, условията и реда за тяхното издаване, както и условията и реда за събиране на лични данни, включително биометрични данни, се определят с международния договор.

Чл. 40

(1) Цветовете на кориците на отделните видове паспорти са следните:

1. дипломатически паспорт – тъмносин;

2. служебен паспорт - масленозелен;

3. паспорт – виненочервен (бордо);

4. моряшки паспорт – морскосин.

(2) Нюансите на цветовете на кориците на отделните видове паспорти и цветовете на кориците на заместващите ги документи се определят с акт на Министерския съвет.

(3) Върху лицевата страна на кориците на паспортите и заместващите ги документи се отпечатват:

1. гербът на Република България и текстът „Република България“ на български и на английски език;

2. наименованието на съответния вид документ за самоличност на български и на английски език.

(4) Върху лицевата страна на кориците на паспортите по ал. 1 се отпечатват и:

1. текстът “Европейски съюз” на български и на английски език;

2. знакът за електронен паспорт.

Чл. 41

(1) Паспортите и заместващите ги документи освен данните по чл. 16, ал. 1 съдържат:

1. снимка на притежателя, както и данни за:

2. място на раждане;

3.

4. подпис на притежателя;

5. номер на паспорта;

6. дата на издаване;

7. дата на изтичане на валидността;

8. органа, издал паспорта.

(2)

(3) Заявлението за издаване на паспорти и заместващи ги документи освен данните по чл. 18, ал. 1 съдържа и данни за:

1. родители (имена, дата на раждане);

2.

3. законен представител (имена, единен граждански номер, номер на лична карта, дата на издаване, орган на издаване);

4. указ на президента на Република България за промяна на гражданството.

(4) Данните по ал. 3 се посочват от заявителя в случай на първо издаване на документ за самоличност.

(5) Освен в случаите по ал. 4, данните по ал. 3, т. 1 се посочват от заявителя и когато заявлението е подадено по електронен път чрез автоматизираната информационна система за електронни услуги на Министерството на външните работи без използване на квалифициран електронен подпис.

(6) При издаването на паспорт на лица до 14-годишна възраст не се полага подпис.

Чл. 41а

Военната карта за самоличност освен данните по чл. 16, ал. 1 съдържа и:

1. снимка на притежателя;

2. звание;

3. вид въоръжени сили;

4. подпис на притежателя;

5. номер на картата;

6. дата на издаване;

7. дата на изтичане на валидността;

8. органа, издал картата.

9. биометрични данни.

Чл. 42

Отделни видове паспорти и заместващи ги документи освен данните по чл. 41 могат да съдържат и:

1. данни, свързани с професионалния и социалния статус на притежателя;

2. други данни, определени с акт на Министерския съвет.

Чл. 43

(1) Паспорт или заместващ го документ се издава по заявление до съответния орган, след като лицето удостовери своята самоличност.

(2) Със заявлението за издаване на паспорт със срок на валидност 10 години лицето може едновременно да заяви и издаване на лична карта.

Чл. 44

(1) Заявлението се подава лично, а по изключение – от упълномощено лице, след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно.

(3) Паспорт или заместващ го документ се получава лично, а по изключение, когато заявлението е било подадено лично – от упълномощено лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно или от лице, чиито данни са посочени от заявителя пред длъжностното лице в заявлението при подаването му.

Чл. 45

(1) Заявлението за издаване на паспорт или заместващ го документ на малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица се подава лично и от техните родители, настойници или попечители.

(2) Паспорт или заместващ го документ на малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица се получава от родител, настойник, попечител или от упълномощено от тях лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно или от лице, чиито данни са посочени от родител, настойник или попечител пред длъжностното лице в заявлението при подаването му.

Чл. 46

(1) Към заявлението се прилагат:

1. документ за платена държавна такса;

2.

3. предишни паспорти;

4. снимки по образец.

(2) Когато заявителят не притежава документ по чл. 13, ал. 1 – 3, с който да удостовери самоличността си, както и когато заявителят е лице под 18-годишна възраст с родител, за когото липсват данни в Националния автоматизиран информационен фонд за българските лични документи – „Национален регистър на българските лични документи“, се представя удостоверителен документ за раждане.

Чл. 47

За издаване на моряшки паспорти се представят и:

1. писмо-искане от собственика или наемателя на кораба, с което се удостоверява, че лицето е назначено на длъжност, стажува или е включено в екипажа на друго основание;

2. свидетелство за правоспособност за корабните длъжности, за които се изисква правоспособност.

Чл. 47а

Условията и редът за издаване, връщане и съхранение на дипломатически и на служебни паспорти се определят с акт на Министерския съвет.

Чл. 47б

Условията и редът за издаване на военни карти за самоличност и за обявяване на тяхната невалидност се определят с акт на Министерския съвет.

Чл. 48

(1) Паспортите се издават при обикновена услуга в срок до 30 дни, при бърза услуга – до три работни дни, а при експресна услуга – до 8 работни часа, от приемане на заявлението.

(2) Когато заявлението за издаване на паспорт е подадено в консулски или дипломатически представителства в чужбина, срокът за издаване при обикновена услуга е до 45 дни, а при бърза услуга – до 30 дни.

(3) Паспорт на дете, осиновено при условията на международно осиновяване, се издава в срок три дни от датата на подаване на заявлението.

Чл. 49

(1) Обявяват се за невалидни паспортите или заместващите ги документи на лица:

1. загубили българско гражданство;

2. заявили, че паспортът или заместващият го документ е изгубен, откраднат или унищожен;

3. чийто паспорт или заместващ го документ е с изтекъл срок на валидност;

4. които имат промяна в личните данни, посочени в чл. 16, ал. 1;

5. които са починали.

6. изрично заявили, че желаят паспортът им или заместващият го документ да бъде обявен за невалиден;

7. за чийто паспорт или заместващ го документ е установено, че е подправен;

8. които са получили нов паспорт или заместващ го документ и не са върнали предишния на органа, който го е издал – в този случай за невалиден се обявява предишният паспорт или заместващият го документ.

9. за които основанието за издаване или ползване на дипломатически или служебен паспорт е отпаднало, при условие че същото право не е възникнало отново в тримесечен срок.

(2) Невалидността на документите по ал. 1 се обявява от органа, който ги е издал.

(3) Лицата са длъжни да върнат паспортите си и заместващите ги документи на органа, който ги е издал, в тримесечен срок след изтичане на тяхната валидност или отпадане на основанието за тяхното издаване или ползване.

(4)

(4) Обявен за невалиден паспорт или заместващ го документ не може да бъде обявен за валиден.

(5)

Чл. 50

(1) Българското свидетелство за управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство.

(2) Свидетелството за управление на моторно превозно средство служи и като идентификационен документ за самоличност на български граждани на територията на Република България.

(3) Чужденците, притежаващи българско свидетелство за управление на моторно превозно средство, удостоверяват своята самоличност с документа за задгранично пътуване, с който са влезли в Република България, или с някои от документите, предвидени в чл. 59.

Чл. 51

(1) Свидетелството за управление на моторно превозно средство се издава от органите на Министерството на вътрешните работи на лица при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

(2)

(3) Срокът на валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство за категории АМ, А1, А2, А, В, В1 и ВЕ е 10 години.

(4) Срокът на валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство за категории С, СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1, D1E и Т е 5 години.

(5) Срокът на валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство на лица с трайни увреждания за категориите по ал. 3 е до 10 години, а за категориите по ал. 4 е до 5 години.

(6) Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава при обикновена услуга в срок до 30 дни и при бърза услуга до 10 дни от приемането на заявлението.

(7) Когато заявлението за подмяна на свидетелство за управление на моторно превозно средство е прието в дипломатическо или консулско представителство на Република България в чужбина, срокът за издаване е до 75 дни.

(8) Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава при ускорена услуга – до три работни дни от приемането на заявлението. Услугата се осъществява след извършване на проверка в мрежата за автоматизиран обмен на данни, като при невъзможност да бъде изпълнена същата се трансформира в бърза или обикновена. Заявлението се подава само в звената „Пътна полиция“ при Столичната дирекция на вътрешните работи или областна дирекция на Министерството на вътрешните работи при подмяна на свидетелство за управление на моторно превозно средство поради:

1. придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство от нова категория, или

2. възстановяване на правоспособност на водач, на когото са отнети всички контролни точки, или

3. възстановяване на правоспособност на водач, който се е отказал от притежавани от него категории, или

4. изтичане на срока на валидност и при вече изтекъл срок на валидност, или

5. подмяна на стар образец свидетелство за управление с нов, или

6. промяна в данните на водача, отнасящи се до смяна на фамилия и транслитерация, както и при издаване на дубликат.

(9) Чуждестранно свидетелство за управление на моторно превозно средство се подменя с българско при обикновена услуга в срок до 30 дни от приемането на заявлението. Заявлението се подава само в звена „Пътна полиция“ при Столичната дирекция на вътрешните работи или областна дирекция на Министерството на вътрешните работи.

(10) Свидетелството за управление на моторно превозно средство се получава лично, а по изключение, когато заявлението е било подадено лично – от упълномощено лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно или от лице, чиито данни са посочени от заявителя пред длъжностното лице в заявлението при подаването му.

Чл. 52

Чуждестранно свидетелство за управление на моторно превозно средство не може да се използва за удостоверяване на самоличността по смисъла на чл. 50, ал. 2.

Чл. 53

(1) Свидетелството за управление на моторно превозно средство освен данните по чл. 16, ал. 1 съдържа:

1. снимка на притежателя;

2. място на раждане;

3.

4. подпис на притежателя;

5. номер на свидетелството;

6. дата на издаване на свидетелството;

7. място на издаване на свидетелството;

8. органа, издал свидетелството;

9. дата на изтичане на валидността на свидетелството;

10. категорията или категориите моторни превозни средства, за които е валидно свидетелството;

11. особени забележки (ограничителни условия за ползване на свидетелството).

12. отличителния знак на Република България, отпечатан в негатив в син правоъгълник и ограден с дванадесет жълти звезди.

(2)

1. родители (имена, дата на раждане, гражданство и личен номер на чужденец);

2. съпруг(а) (имена, дата на раждане, гражданство, единен граждански номер или личен номер на чужденец).

Чл. 54

Данните, съдържащи се в чл. 53, ал. 1, т. 7 и 8, се изписват на български език и с английска транслитерация по правила, утвърдени с акт на Министерския съвет.

Чл. 60

(отменен)

Документите за самоличност на чужденци, получили убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут по Закона за убежището и бежанците и пребиваващи на територията на Република България, се издават от Министерството на вътрешните работи.

Чл. 60а

(отменен)

Срокът на удостоверението за пътуване зад граница на бежанец, както и на удостоверението за пътуване зад граница на чужденец с хуманитарен статут, може да бъде продължаван от българско дипломатическо или консулско представителство след съгласуване с Държавната агенция за бежанците.

Чл. 61

(1) Документите за самоличност на чужденци по чл. 59, ал. 1, т. 1 – 4 освен данните по чл. 16, ал. 1 съдържат и следните данни:

1. снимка на притежателя;

2. място на раждане;

3. ръст;

4. цвят на очите;

5. постоянен адрес;

6. подпис на притежателя;

7. номер на документа;

8. дата на издаване;

9. дата на изтичане на валидността;

10. органа, издал документа;

11. номер на национален документ за задгранично пътуване;

12. други данни, предвидени със закон.

(2) Документите за самоличност на чужденци по чл. 59, ал. 1, т. 5 – 9 освен данните по чл. 16, ал. 1 съдържат и следните данни:

1. снимка на притежателя;

2. място на раждане;

3. подпис на притежателя;

4. номер на документа;

5. дата на издаване;

6. дата на изтичане на валидността;

7. органа, издал документа;

8. други данни, предвидени със закон.

Чл. 61а

(1) Документите за пребиваване по чл. 59, ал. 2 и 3 освен данните по чл. 16, ал. 1 съдържат и следните данни:

1. снимка на притежателя;

2. място на раждане;

3. номер на документа;

4. адрес;

5. подпис на притежателя;

6. дата на издаване;

7. дата на изтичане на валидността;

8. органа, издал документа;

9. номер на национален документ за задгранично пътуване;

10. други данни, предвидени в Регламент (ЕО) № 1030/2002.

(2) Документите за пребиваване по чл. 59, ал. 4 освен данните по чл. 16, ал. 1 съдържат и следните данни:

1. снимка на притежателя;

2. адрес;

3. номер на документа;

4. подпис на притежателя;

5. дата и място на издаване;

6. дата на изтичане на валидността;

7. органа, издал документа.

(3) Документите за пребиваване по чл. 59, ал. 5 освен данните по чл. 16, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5 съдържат и следните данни:

1. снимка на притежателя;

2. подпис на притежателя;

3. номер на документа;

4. дата на издаване;

5. дата на изтичане на валидността;

6. органа, издал документа;

7. подписа на директора на държавен протокол;

8. дипломатическото или консулското представителство или международната организация, към която е акредитиран служителят;

9. дипломатическия ранг или длъжност.

(4) Картата по чл. 59, ал. 6 освен данните по чл. 16, ал. 1 съдържа и:

1. снимка на притежателя;

2. подпис на притежателя;

3. адрес в Република България;

4. номер на документа;

5. дата на издаване;

6. дата на изтичане на валидността;

7. органа, издал документа;

8. качество на служител в структура на НАТО или зависимо лице.

(5) В документите за пребиваване се вписва адрес, като:

1. по чл. 59, ал. 2, т. 1 и 3 се вписва настоящият адрес;

2. по чл. 59, ал. 2, т. 2 и 4 се вписва постоянният адрес.

(6) В документите за пребиваване по чл. 59, ал. 2, т. 5 и 6, ал. 3 и 4 се вписва адресът в Република България, на който лицето пребивава.

Чл. 62

(1) Документ за самоличност на чужденец или документ за пребиваване се издава по заявление до съответния орган срещу представен национален документ за задгранично пътуване, с който лицето е влязло в страната.

(2) Предоставянето на документа по предходната алинея не се изисква от чужденец, получил убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут, когато е влязъл в страната без документи.

Чл. 63

Заявлението за издаване на документ за самоличност на чужденец и разрешенията за пребиваване на чужденец освен съответните данни по чл. 18, ал. 2 и 5 съдържа и данни за:

1. родители (имена, дата на раждане, гражданство и личен номер на чужденец);

2. братя и сестри (имена, дата на раждане, гражданство и личен номер на чужденец);

3. съпруг/съпруга (имена, дата на раждане, гражданство, единен граждански номер или личен номер на чужденец, бил/била ли е български гражданин и от кога до кога, местопребиваване в момента);

4. деца до 14 години (имена, дата на раждане, гражданство, единен граждански номер или личен номер на чужденец);

5. законен представител (имена, дата на раждане, гражданство, единен граждански номер или личен номер на чужденец);

6. указ на президента на Република България за промяна на гражданството;

7. адрес в чужбина;

8. занятие в чужбина;

9. документ за задгранично пътуване (серия, номер, дата, място на издаване и срок на валидност);

10. виза (вид, номер и дата на издаване, място на издаване и срок на пребиваване, посочен във визата);

11. дата и място на влизане в Република България;

12. цел на посещението в Република България;

13. основание, на което е разрешено пребиваване в Република България;

14. продължителност на пребиваването в Република България;

15. адрес в Република България (имена на собственика или ползвателя на жилището);

16. учрежденията, организациите и лицата, поемащи издръжката на лицето;

17. било ли е лицето български гражданин, от кога до кога и под какви имена;

18. придружаващи го лица под 14 години, вписани в паспорта, над които лицето има родителски или настойнически права (имена, гражданство, дата на раждане, място на раждане, адреси, персонални номера);

19. предишни пребивавания в Република България (кога, за какъв период, адреси);

20. други обстоятелства и документи, предвидени със закон.

Чл. 63а

(1) Картата на бежанец, картата на чужденец, получил убежище, и картата на чужденец с хуманитарен статут се издават и подменят от органите на Министерството на вътрешните работи по постоянния адрес на лицето.

(2) В случаите, когато документът по ал. 1 е с изтекъл срок, повреден, унищожен, изгубен или откраднат, лицето е длъжно в срок до 30 дни да подаде заявление за издаване на нов.

(3) Заявлението за издаване на документи по ал. 1 се подава лично.

(4) Заявлението за издаване на документите по ал. 1 на непълнолетни се подава лично и в присъствието на родител или представител по чл. 25 от Закона за убежището и бежанците, който полага подпис в заявлението. Заявлението за издаване на документите по ал. 1 на поставени под запрещение се подава лично и в присъствието на настойник или попечител, който полага подпис в заявлението.

(5) Заявлението за издаване на документите по ал. 1 на непълнолетни, настанени в социални или интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа по реда на Закона за закрила на детето, се подава лично и в присъствието на ръководителя на социалната или интегрираната здравно-социална услуга за резидентна грижа, в която детето е настанено, само в случаите, при които детето е с неизвестни или починали родители или други законни представители или на което не е назначен попечител, както и в случаите, при които към момента на навършване на 14-годишна възраст родителите или законните представители не са се явили, за да положат подпис в заявлението.

Чл. 63б

(1) Картата на бежанец, картата на чужденец, получил убежище, и картата на чужденец с хуманитарен статут се получава лично, а по изключение – от упълномощено лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно.

(2) Картата на бежанец, картата на чужденец, получил убежище, и картата на чужденец с хуманитарен статут се получава от:

1. родителили попечител – за непълнолетните лица;

2. представител по чл. 25 от Закона за убежището и бежанците – за непридруженитенепълнолетни лица;

3. настойник или попечител – за поставените под запрещение лица.

(3) Картата на бежанец, картата на чужденец, получил убежище, и картата на чужденец с хуманитарен статут на непълнолетни, настанени в социални услуги за резидентна грижа по реда на Закона за закрила на детето, се получава от ръководителя на социалната услуга за резидентна грижа в случаите по чл. 63а, ал. 5.

Чл. 64

(отменен)

Редът и начинът за издаване на документи за самоличност на чужденци се регламентират с акт на Министерския съвет.

Чл. 65

(1) За издаване, ползване и съхраняване на българските лични документи се създават и поддържат документални, картотечни и автоматизирани информационни фондове, съдържащи:

1. данни от българските лични документи и заявленията за издаването им;

2. предишни значения на личните данни от българските лични документи и заявленията за издаването им;

3. служебни (нелични) данни, свързани с българските лични документи.

(2) При създаването на автоматизираните информационни фондове по ал. 1 може да се използват и данни от други информационни фондове, регламентирани със закон.

(3) На основата на автоматизираните информационни фондове по ал. 1 се създава Национален автоматизиран информационен фонд за българските лични документи – „Национален регистър на българските лични документи“.

Чл. 66

(1) Данните за наложените мерки за държавна принуда, свързани с българските лични документи, се съхраняват в отделен информационен фонд.

(2) В информационния фонд по ал. 1 се съхраняват и данни за наложени мерки за държавна принуда, свързани с документи за самоличност и с разрешенията за пребиваване на чужденци или пребиваването им в Република България.

Чл. 67

Автоматизираните информационни фондове по чл. 65 и 66 се съхраняват отделно и независимо от други автоматизирани информационни фондове, освен ако в закон е предвидено друго.

Чл. 68

Технологичните изисквания към създаването и съхраняването на информационните фондове се определят с акт на Министерския съвет.

Чл. 69

(1) Ведомствата, които издават българските лични документи, използват данните, съхранявани в информационните фондове за административно обслужване на населението.

(2) Допуска се използването на данни от информационните фондове по законоустановен ред при заплаха за националната сигурност, за разкриване, предотвратяване и пресичане на престъпления, както и при нарушения на обществения ред.

Чл. 69а

Данни от информационните фондове могат да се предоставят на изпълнител по договор, включващ дейностите по персонализиране на български лични документи.

Чл. 70

(1) Данните от информационните фондове за българските лични документи се предоставят на:

1. държавни органи и организации съобразно законоустановените им правомощия както и на лица, на които е възложено със закон да изпълняват държавни функции;

2. граждани, притежаващи български лични документи, само ако данните не засягат трети лица;

3. юридически лица на основата на закон или с акт на съдебната власт.

(2) Предоставянето на данни на чуждестранни официални представителства в Република България се извършва чрез Министерството на външните работи съобразно ратифицираните от българската държава двустранни и многостранни международни договори.

(3) Граждани, притежаващи български лични документи, имат право да получават информация, съхранявана във фондовете с данни, свързани с българските лични документи и отнасящи се до трети лица, само на основание на закон или с акт на съдебната власт.

(4) Данните по ал. 1, 2 и 3 се предоставят в срок до 14 дни от регистриране на искането или подаване на писменото заявление по ред, определен с акт на Министерския съвет.

Чл. 71

Отказът за предоставяне на информация за данни от информационните фондове, регламентирани в този закон, може да се обжалва по реда, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 72

За защита на данните, съхранявани в информационните фондове за българските лични документи от случайно или неразрешено унищожаване, както и при случайно загубване и неразрешен достъп, изменение или разпространение, се прилагат подходящи технически и организационни мерки в съответствие с изискванията за защита на личните данни и с Конвенция № 108 на Съвета на Европа от 28.01.1981 г. за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни, съставена в Страсбург на 28 януари 1981 г., ратифицирана със закон (ДВ, бр. 56 от 2002 г.) (ДВ, бр. 26 от 2003 г.) по ред, утвърден от Министерския съвет.

Чл. 73

(1) Органите, физическите и юридическите лица, получили данни от информационните фондове, в случай на установена неточност в тях могат да поискат тяхната корекция от органа, който им ги е предоставил.

(2) Корекция на данните по ал. 1 се извършва от органа, имащ законова компетенция за тяхната достоверност.

Чл. 74

(1) Личните карти временно се отнемат при:

1. наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“;

2. настаняване в местата за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“;

3. изтърпяване на административна мярка „задържане в поделенията на Министерството на вътрешните работи“;

4. други случаи, определени в закон.

(2) Отнетите лични карти се съхраняват от органа, който ги е отнел, до отпадане на мярката, като за това незабавно се уведомява писмено съответната структура на Министерството на вътрешните работи, издала документа.

(3) Личната карта се връща на притежателя, когато отпаднат основанията за нейното отнемане.

Чл. 75

Не се разрешава напускане на страната на:

1. лица, за които има данни, че с пътуването си застрашават сигурността или интересите на Република България или че извършват, подбуждат, участват в приготовление, подпомагане или в обучение за извършването на терористична дейност;

2.

2. лица, за които има достатъчно данни, че с пътуването си застрашават системата за защита на класифицираната информация, представляваща държавна тайна на Република България;

3. лица, осъдени на лишаване от свобода до изтърпяване на наложеното им наказание, освен в случаите по чл. 66 и 70 от Наказателния кодекс;

4.

5. лицата, за които е поискана забрана по реда на чл. 182, ал. 2, т. 2, буква “а” и по чл. 221, ал. 6, т. 1, букви “а” и “б” от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;

6. лица, които не изпълняват подлежащ на принудително изпълнение съдебен акт, по силата на който са осъдени да заплатят парично задължение в големи размери към български физически и юридически лица или чуждестранни лица, освен ако представят надлежно обезпечение.

Чл. 76

Може да не се разреши напускане на страната, на:

1. лица, по отношение на които е повдигнато обвинение за умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда лишаване от свобода до пет години, и на осъдени за такива престъпления, до изтърпяване на наложеното им наказание;

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9. малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които нямат съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители. При разногласие между родителите спорът се решава по реда на чл. 127а от Семейния кодекс

10. уязвими пълнолетни лица от съображения за собствената им защита, за които са постъпили данни в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, Главна дирекция „Национална полиция“, Главна дирекция „Гранична полиция“ или областните дирекции на Министерството на вътрешните работи за наличието на конкретен и явен риск да бъдат изведени или да напуснат територията на страната и да станат жертви на трафик на хора.

Чл. 76а

(1) Не се разрешава напускане на страната, не се издават паспорти и заместващи ги документи, а издадените се отнемат на ненавършили пълнолетие лица, за които са постъпили данни от български или чужд компетентен орган, че са били въвлечени или използвани за дейности по чл. 11 от Закона за закрила на детето.

(2) Мерките по ал. 1 са с цел закрила на детето и се прилагат за срок до две години от издаване на заповедта за прилагането им.

(3) По изключение, при доказани здравословни причини или други нетърпящи отлагане случаи, мерките по ал. 1 не се прилагат.

(4) Министърът на вътрешните работи, председателят на Държавната агенция за закрила на детето и министърът на външните работи издават съвместна инструкция за прилагането на мерките по ал. 1.

Чл. 76б

(1) Мярката по чл. 76, т. 10 се прилага с цел закрила на лицето за срок до 6 месеца.

(2) При доказани здравословни причини или други нетърпящи отлагане случаи мярката не се прилага.

(3) Мярката се прилага със заповед на главния секретар на Министерството на вътрешните работи въз основа на мотивирано предложение от структура на Министерството на вътрешните работи по чл. 76, т. 10 след индивидуална преценка на принципите за пропорционалност и съразмерност и становище на Националната комисия за борба с трафика на хора.

(4) Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка може да се обжалва в 14-дневен срок по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(5) Съдът разглежда жалбата в тридневен срок от постъпването и се произнася с решение в срок до 7 дни от образуването на делото. Решението на първоинстанционния съд може да се обжалва пред Върховния административен съд, който се произнася в срок до 14 дни от постъпването на жалбата.

(6) Забраната за напускане на страната може да бъде отменена и преди изтичането на срока по предложение от структура на Министерството на вътрешните работи по чл. 76, т. 10 или по молба на лицето, в случай че рискът от незаконно извеждане или напускане на страната е отпаднал. Отказът за отмяна на забраната може да се обжалва по реда на ал. 4 и 5.

Чл. 77

На лицата, намиращи се извън Република България, с приложени принудителни административни мерки по чл. 75, 76, 76а, забрана за напускане пределите на Република България по чл. 68, ал. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс или по чл. 127б от Семейния кодекс, се издава временен паспорт.

Чл. 78

(1) Принудителните административни мерки се прилагат с мотивирана заповед от министъра на вътрешните работи или от упълномощени от него длъжностни лица да упражняват правомощията по този раздел.

(2) Принудителната административна мярка по чл. 75, т. 1 се прилага с мотивирана заповед на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“.

(3) Принудителната административна мярка по чл. 75, т. 2 се прилага с мотивирана заповед на председателя на Държавната комисия по сигурността на информацията или на ръководителите на службите за сигурност и на службите за обществен ред.

(4) Мярката по чл. 76а се прилага с мотивирана заповед на министъра на вътрешните работи или на упълномощени от него длъжностни лица по предложение или след представяне на становище от председателя на Държавната агенция за закрила на детето.

Чл. 78а

(1) Органът, издал акта, от който произтича основанието за прилагане на принудителната административна мярка, изпраща този акт по служебен път на органа, който е компетентен да я приложи или отмени.

(2) Принудителната административна мярка се прилага или отменя след получаване на акта по ал. 1.

Чл. 79

(1) Издаването на заповедите по чл.78 и тяхното обжалване се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(2) При издаването на заповедите по чл. 75, не се прилагат разпоредбите на чл. 26 и чл. 35 от Административнопроцесуалния кодекс.

(3) Заповедите по ал. 2 подлежат на незабавно изпълнение и могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(4) Жалбата срещу заповед по ал. 1 не спира изпълнението на заповедта.

Чл. 79б

Сигнали по чл. 32, параграф 1, букви „в“ – „д“ от Регламент (ЕС) 2018/1862 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 г. за създаването, функционирането и използването на Шенгенската информационна система (ШИС) в областта на полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, за изменение и отмяна на Решение 2007/533/ПВР на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1986/2006 на Европейския парламент и на Съвета и Решение 2010/261/ЕС на Комисията (ОВ, L 312/56 от 7 декември 2018 г.) се въвеждат в ШИС на основание влезли в сила или по които е допуснато предварително изпълнение заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 76, т. 9 и 10 и чл. 76а или съдебни решения за налагане на забрана за напускане на страната по реда на чл. 127б от Семейния кодекс.

Чл. 80

Наказва се с глоба от 120 000 до 500 000 лв. лице, което:

1. използва подправени или чужди български лични документи, ако не подлежи на по-тежко наказание;

2. отнеме, задържи без съгласие на притежателя, укрие или унищожи български личен документ на друго лице;

3. приеме или даде в залог или преотстъпи български личен документ;

4.

5. не представи български личен документ при поискване от компетентните длъжностни лица;

6.

7.

Чл. 81

(1) Наказва се с глоба от 20 до 150 лв. лице, което:

1. не подаде заявление за подмяна на българските си лични документи в срок до 30 дни при промяна в имената, единния граждански номер, пола, гражданството, постоянния адрес или при настъпили съществени и трайни изменения на образа;

2. не направи необходимото като родител, настойник или попечител за снабдяване с лична карта на лице, навършило 14-годишна възраст;

3. не подаде заявление за издаване на лична карта в срок до 30 дни, след като е заявил, че тя е повредена, унищожена, изгубена или открадната;

4. е навършило 18 години и не е подало заявление за издаване на лична карта;

5. не подаде заявление в срок до 30 дни за подмяна на личната карта след изтичане на нейната валидност;

6. не върне паспорта си или заместващия го документ на органа, който го е издал, в тримесечен срок след изтичане на неговата валидност или след отпадане на основанието за издаването или ползването му.

7. не подаде заявление за издаване на ново свидетелство за управление на моторно превозно средство в срока по чл. 9, ал. 2, изречение второ.

(2) Наказва се с глоба от 30 до 200 лв. лице, което:

1. е български гражданин и не обяви пред компетентните български органи придобиването на документи за самоличност, издадени от друга държава, в определения за това срок;

2. изгуби, повреди или унищожи български личен документ;

3. не е декларирало в тридневен срок изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ;

4. е декларирало български личен документ за повреден, унищожен, изгубен или откраднат и е установено, че продължава да го използва;

5. обяви неверни данни при подаване на заявление за издаване на български личен документ, ако не подлежи на по-тежко наказание по друг закон;

6. използва нередовни български лични документи;

7. попречи на упълномощените органи да извършат проверка за установяване на самоличността му.

(3) При повторно нарушение по ал. 2 наказанието е глоба от 50 до 300 лв.

(4) Дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина налагат и събират глобите, преизчислени в щатски долари, евро или в местна валута.

Чл. 82

(1) За административни нарушения, установени в момента на извършването им, на мястото на нарушението може да бъде наложена с фиш глоба в минималния размер, посочен в административнонаказателната разпоредба за съответното нарушение. Издаденият за наложената глоба фиш трябва да съдържа следните данни: самоличността на служителя, наложил глобата; самоличността на нарушителя, мястото и времето на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката и начините за доброволно заплащане. Фишът се подписва от служителя, наложил глобата, и от нарушителя, когато е съгласен да плати глобата. Образци на бланки на фиш се утвърждават от ръководителите на ведомствата по чл. 1, ал. 2.

(2) На лице, което оспорва извършеното от него нарушение или размера на наложената му глоба или откаже да подпише фиша, се съставя акт за установяване на административно нарушение.

(3) При повторно нарушение се съставя акт за установяване на административно нарушение.

(4) Издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление и се изпраща за събиране на публичния изпълнител.

Чл. 83

(отменен)

За нарушения на този закон, за които не е предвидено друго наказание, се налага глоба от 10 000 до 100 000 лв.

Чл. 84

(1) Нарушенията се установяват с актове, съставени от компетентни длъжностни лица, упълномощени от ръководителите на ведомствата по чл. 1, ал. 2 от този закон.

(2) Въз основа на съставените актове ръководителите на ведомствата по ал. 1 или упълномощените от тях длъжностни лица издават наказателни постановления.

(3) Установяването на нарушенията, издаването на предупрежденията по чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания, резолюциите за прекратяване на административнонаказателното производство, наказателните постановления и обжалването им се извършват по реда, определен вЗакона за административните нарушения и наказания.

§ 1

По смисъла на този закон:

1. „Документ за самоличност“ е удостоверителен документ, издаден от компетентните органи на Република България с цел индивидуална идентификация на българските и чуждестранните граждани.

2. „Нередовен български личен документ“ е този, който:

3. „Постоянен адрес“ е адресът в населено място на територията на Република България, където гражданинът е вписан в регистъра на населението.

4. „Настоящ адрес“ може да бъде постоянният адрес или друг адрес, на който лицето живее.

5. „Парични задължения в големи размери“ са тези, които надхвърлят 5 000 000 лв.

6. „Трайни изменения в образа“ са: възрастови изменения; изменения, предизвикани от заболявания, травми, хирургическа намеса и др., които не позволяват идентификация на лицето по снимка, направена преди настъпването им.

7. „Транслитерация“ е процес на пресъздаване (трансформиране) на букви или срички от един език в писмени знаци на друг език.

8. „Морски лица“ са физически лица, които изпълняват длъжности на кораб или са включени в списъка на екипажа на някакво друго основание. „Морски лица“ са и физическите лица, които на брега изпълняват длъжност, свързана с корабоплаването или контрола върху него.

9. „Машинночитаемите български лични документи“ са документи, изготвени според изискванията на Международната организация за гражданска авиация (ICAO) за машинночитаеми пътнически документи DOC 9303.

10. „Визуална зона“ в българските лични документи е зоната с лични данни за притежателя на документа, позволяваща визуалната им проверка без технически средства.

11. „Машинночитаема зона“ в българските лични документи е зоната, позволяваща визуална и оптическа знакова проверка с технически средства според изискванията ISO1073-2 на Международната организация за стандартизация, с тип на шрифта на отпечатаните данни „OCR-B“.

12. „Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказанието, наложено за същото по вид нарушение.

13. „Лични данни“ означават всяка информация относно определено физическо лице.

14. „Автоматизирана обработка“ – включва следните операции, извършвани изцяло или частично чрез машини: регистриране на данни, извършване на логически или аритметически операции по отношение на тези данни, тяхното изменение, изтриване, извадки или разпространение.

15. “Членове на семействата по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 1, буква „с“” са съпрузите и ненавършилите пълнолетие деца.

16. “Биометрични данни” са изображението на лицето на гражданина и пръстовите му отпечатъци, които се използват за разпознаване и проверка на заявена самоличност.

17. “Вътрешни граници” са общите сухопътни граници на държавите членки, включително речните, границите по вътрешните езера, летищата на държавите - членки на Европейския съюз, за вътрешни полети, пристанищата за морски, речен и транспорт по вътрешните езера на държавите членки за редовни транспортни връзки.

18.

19. „Лица, на които е възложено със закон да изпълняват държавни функции“ са нотариусите и частните съдебни изпълнители.

20. „Удостоверение за електронна идентичност“ е понятие по смисъла на чл. 3 от Закона за електронната идентификация.

21. „Квалифицирано удостоверение за електронен подпис“ е понятие по смисъла на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

22. „Зависимо лице“ е съпруг/съпруга на военнослужещ или на член на цивилния компонент на структура на НАТО, разположена в Република България, както и лицата, спрямо които военнослужещият или членът на цивилния компонент упражнява родителски, настойнически или попечителски права или е задължен да осигурява издръжка съгласно законодателството на изпращащата държава.

24. „Уязвими пълнолетни лица“ са хората с увреждания, възрастните хора, бременните жени, самотните родители с ненавършили пълнолетие деца, жертвите на трафик на хора, лицата с тежки здравословни проблеми, лицата с психични разстройства и лицата, които са понесли изтезание, изнасилване или други тежки форми на психическо, физическо или сексуално насилие.

25. „Трафик на хора“ е понятие по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за борба с трафика на хора.

§ 1а

(отменен)

Българските лични документи се издават с електронен носител на информация със записани биометрични данни при наличие на техническа възможност.

§ 2

Българските лични документи се изработват съгласно препоръките на Международната организация за гражданска авиация (ICAO) (Документ 9303), изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни, изискванията на Регламент (ЕО) № 380/2008 на Съвета от 18 април 2008 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1030/2002 относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни (ОВ, L 115/1 от 29 април 2008 г.), изискванията на Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО, изискванията на Регламент (ЕО) № 2252/2004 на Съвета от 13 декември 2004 г. относно стандартите за отличителните знаци за сигурност и биометричните данни в паспортите и документите за пътуване, издавани от държавите членки, изискванията на Регламент (ЕО) № 444/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 28 май 2009 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 2252/2004 относно стандартите за отличителните знаци за сигурност и биометричните данни в паспортите и документите за пътуване, издавани от държавите членки (ОВ, L 142/1 от 6 юни 2009 г.), Директива 91/439/ЕИО на Съвета от 29 юли 1991 г. относно свидетелствата за управление на моторни превозни средства Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно свидетелства за управление на превозни средства, Директива 2011/94/ЕС на Комисията от 28 ноември 2011 г. за изменение на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно свидетелства за управление на превозни средства (ОВ, L 314/31 от 29 ноември 2011 г.), Конвенция № 108 за националните удостоверения за самоличност на моряците, приета в Женева на 13 май 1958 г., ратифицирана с указ на Държавния съвет (ДВ, бр. 93 от 1976 г.) (ДВ, бр. 33 от 1978 г.), и Конвенцията за статута на бежанците, съставена в Женева на 28 юли 1951 г., ратифицирана със закон (обн., ДВ, бр. 36 от 1992 г.; изм., бр. 30 от 1993 г.) (ДВ, бр. 88 от 1993 г.).

§ 3

Образците на българските лични документи се утвърждават с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи, министъра на външните работи, министъра на транспорта и съобщенията и министъра на отбраната.

§ 4

Образците на заявленията за издаване на български лични документи се утвърждават от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи и на министъра на външните работи.

§ 5

Този закон отменя:

1. Указ № 2772 за паспортите и адресната регистрация на гражданите на Република България (обн., ДВ, бр. 100 от 1980 г.; изм., бр. 11 от 1998 г.).

2. Закона за задграничните паспорти (обн., ДВ, бр. 92 от 1969 г.; изм., бр. 38 от 1989 г., бр. 7 от 1991 г.; попр., бр. 9 от 1991 г.; изм., бр. 11 от 1998 г.).

3. Закона за моряшките паспорти (ДВ, бр. 42 от 1994 г.).

§ 6

Член 102 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм., бр. 67 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г. и бр. 70 от 1998 г.) се изменя така: „Чл. 102. (1) На всеки военнослужещ на наборна военна служба се издава военна книжка, заверена от командира или началника на поделението. В нея се отразяват длъжността и званието му, както и други данни, посочени в уставите на въоръжените сили. (2) Документите за самоличност, издадени по реда на Закона за българските документи за самоличност, се съхраняват в поделението, където военнослужещият отбива военната си служба.“

§ 7

В чл. 11 от Закона за пребиваване на чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. 93 от 1972 г.; изм., бр. 36 от 1979 г., бр. 17 от 1987 г., бр. 26 от 1988 г., бр. 53 от 1989 г., бр. 27 от 1994 г., бр. 120 от 1997 г. и бр. 11 от 1998 г.) се правят следните изменения:

1. В ал. 2 изречение второ се заличава.

2. В ал. 3 изразът „удостоверение за самоличност“ се заменя с „карта на постоянно пребиваващ в Република България чужденец“.

§ 8

До влизането в сила на Закона за българските документи за самоличност се прилага действащото в момента законодателство.

§ 9

Издадените документи за самоличност по действащото законодателство са валидни и се подменят в зависимост от вида им от момента на влизането в сила на този закон, както следва:

1. паспорт на гражданин на Република България – с лична карта на гражданин на Република България в срок до 31 декември 2001 г.;

2. дипломатически паспорт, служебен паспорт, задграничен паспорт и моряшки паспорт на български гражданин – с дипломатически паспорт, паспорт и моряшки паспорт на български гражданин в срок до 31 декември 2000 г.;

3. свидетелство за управление на моторно превозно средство – със свидетелство за управление на моторно превозно средство по този закон в срок до 31 декември 2001 г.;

4. пасаван (пътен лист) за завръщане в Република България, служебен пропуск, пътен лист за окончателно напускане на Република България на лица, освободени от българско гражданство – с временен паспорт за завръщане в Република България, граничен пропуск, временен паспорт за окончателно напускане на Република България в срок до 31 декември 2000 г.;

5. удостоверение за самоличност на чужденец, удостоверение за самоличност на бежанец, удостоверение за пътуване зад граница на лице без гражданство, удостоверение за пътуване зад граница на бежанец – с карта на временно пребиваващ в Република България чужденец, карта на постоянно пребиваващ в Република България чужденец, карта на бежанец, временна карта на бежанец, удостоверение за пътуване зад граница на лице без гражданство, удостоверение за пътуване зад граница на бежанец, удостоверение за напускане на Република България, временна карта на чужденец и стикер с българска виза в срок до две години.

§ 9а

Българските граждани, навършили 70-годишна възраст, подменят документите си за самоличност: паспорт на гражданин на Република България – с лична карта, и свидетелство за управление на моторно превозно средство, по собствено желание или при изтичане срока на валидност.

§ 9в

В случаите, предвидени в закона, електронната обработка и подаването на заявления и декларации по електронен път се прилага след създаване на техническите и организационните условия и програмните средства.

§ 10

За издаване на български лични документи и за предоставяне на данни от информационните фондове се събират такси по ред и в размер, определени с акт на Министерския съвет.

§ 11

Законът влиза в сила от 1 април 1999 г.

§ 12

(отменен)

Изпълнението на закона се възлага на министъра на вътрешните работи, на министъра на външните работи и на министъра на транспорта.

§ 96

Всички документи за самоличност на чужденци, които са в процедура за предоставяне на бежански статут, или на бежанци, издадени до влизането в сила на Закона за убежището и бежанците, са валидни до изтичането на срока, за който са издадени.