Правилник за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи

Чл. 1

С правилника се урежда прилагането на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Чл. 2

Транспортните, специалните и помощните средства, използвани от структурите на Министерството на вътрешните работи (МВР) при осъществяване на дейността им, са снабдени със светлинна или звукова сигнализация или имат надпис с наименованието на структурата. Министърът на вътрешните работи определя опознавателните знаци, други табели, надписи и емблеми и мястото на поставянето им.

Чл. 3

(отменен)

Национална служба “Сигурност” (НСС) се състои от:

1. Генерална дирекция “Сигурност”;

2. регионални управления “Сигурност”.

Чл. 4

(отменен)

В Генерална дирекция “Сигурност” (ГДС) се изграждат отдели, сектори и структурни звена от по-нисък ранг в зависимост от възложените им задачи и дейности и от състоянието на оперативната обстановка.

Чл. 5

(отменен)

(1) Регионалните управления “Сигурност” (РУС) се създават от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи и осъществяват законово регламентираните дейности на НСС на определената им територия.

(2) Районите на действие и седалищата на РУС се определят от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.

Чл. 6

(отменен)

В РУС може да се изграждат отдели, сектори и структурни звена от по-нисък ранг в съответствие с възложените им задачи и дейности и състоянието на оперативната обстановка.

Чл. 7

(отменен)

Звената по чл. 4 и 6 се създават и закриват от министъра на вътрешните работи с щата на НСС.

Чл. 7а

(отменен)

(1) В Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП) може да се създават отдели, сектори и други звена от по-нисък ранг в зависимост от задачите и дейността й.

(2) В ГДБОП се създават териториални звена, които се ръководят от директора на главната дирекция и не се включват в структурата на областните дирекции на МВР.

(3) Териториалните звена по ал. 2 могат да бъдат отдели, сектори или други звена от по-нисък ранг.

(4) Районите на действие на териториалните звена се определят с акт на министъра на вътрешните работи по предложение на директора на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“.

Чл. 8

(1) В Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) може да се създават отдели, сектори и други звена от по-нисък ранг в зависимост от задачите и дейността й.

(2) В ГДНП се създава дирекция „Специализирани полицейски сили“.

(3) В дирекция „Специализирани полицейски сили“ може да се създават отдели, сектори, други звена от по-нисък ранг и териториални звена, които се ръководят от директора на дирекцията и не се включват в структурата на областните дирекции на МВР.

(4) Териториалните звена на дирекция „Специализирани полицейски сили“ са специализираните полицейски управления.

(5) В ГДНП се създава отдел „Транспортна полиция“.

(6) В отдел „Транспортна полиция“ може да се създават сектори, други звена от по-нисък ранг и териториални звена, които се ръководят от началника на отдела и не се включват в структурата на областните дирекции на МВР.

(7) Териториалните звена на отдел „Транспортна полиция“ са районните управления „Транспортна полиция“, в които могат да се създават участъци „Транспортна полиция“.

(8) Районите на действие на специализираните полицейски управления и районните управления „Транспортна полиция“ се определят с акт на министъра на вътрешните работи по предложение на директора на Главна дирекция „Национална полиция“.

Чл. 9

(отменен)

(1) В Главна дирекция „Охранителна полиция“ (ГДОП) може да се създават отдели, сектори и други звена от по-нисък ранг в зависимост от задачите и дейността й.

(2) В ГДОП се създава дирекция „Специализирани полицейски сили“.

(3) В дирекция „Специализирани полицейски сили“ може да се създават отдели, сектори, други звена от по-нисък ранг и териториални звена, които се ръководят от директора на дирекцията и не се включват в структурата на областните дирекции на МВР.

(4) Териториалните звена на дирекция „Специализирани полицейски сили“ са специализираните полицейски управления.

(5) Районите на действие на специализираните полицейски управления се определят с акт на министъра на вътрешните работи по предложение на директора на Главна дирекция „Охранителна полиция“.

Чл. 10

(1) В Главна дирекция “Гранична полиция” (ГДГП) може да се създават отдели, сектори и други звена от по-нисък ранг в зависимост от задачите и дейността й.

(2) В Главна дирекция “Гранична полиция” се създават териториални звена, които се ръководят от директора на главната дирекция и не се включват в структурата на областните дирекции на МВР.

(3) Териториалните звена на ГДГП са регионалните дирекции “Гранична полиция” (РДГП), в които могат да се създават гранични полицейски управления (ГПУ) бази гранично-полицейски кораби (БГПК),, гранични контролно-пропускателни пунктове (ГКПП), сектори и звена от по-нисък ранг.

(4) Районите на действие на РДГП се определят с акт на министъра на вътрешните работи по предложение на директора на ГДГП.

(5) Районите на действие на РДГП се определят с акт на министъра на вътрешните работи по предложение на директора на ГДГП.

(6) Районите на действие на РДГП се определят с акт на министъра на вътрешните работи по предложение на директора на ГДГП.

Чл. 10а

(отменен)

В Главна дирекция „Досъдебно производство“ (ГДДП) може да се създават отдели, сектори и други звена от по-нисък ранг в зависимост от задачите и дейността й.

Чл. 10б

(1) В Главна дирекция “Пожарна безопасност и спасяване” (ГДПБС) може да се създават отдели, сектори и други звена от по-нисък ранг в зависимост от задачите и дейността й.

(2)

(3) В ГДПБС се създава Научно-приложен институт по пожарна безопасност и спасяване (НПИПБС).

Чл. 10в

(отменен)

(1) В Главна дирекция „Гражданска защита“ (ГДГЗ) може да се създават отдели, сектори и други звена от по-нисък ранг в зависимост от задачите и дейността й.

(2) В ГДГЗ се създават териториални звена, които се ръководят от директора на главната дирекция и не се включват в структурата на областните дирекции на МВР.

Чл. 11

(1) Областните дирекции на МВР се създават и закриват от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи. Те изпълняват възложените от закона дейности и задачи на определената им територия.

(2) Областната дирекция на МВР в София-град се нарича Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР).

Чл. 12

(1) В Областните дирекции на МВР може да се създават отдели, сектори, районни управления (РУ), участъци и други звена от по-нисък ранг в зависимост от задачите и дейността им.

(2)

Чл. 13

(отменен)

(1) В ОДП министърът на вътрешните работи може да създава РПУ и ПУ.

(2) Районите на действие на РПУ и ПУ се определят от министъра на вътрешните работи по предложение на директора на ОДП съгласувано с директора на НСП.

Чл. 14

(отменен)

(1) За осъществяване на дейности по противодействие на престъпността и опазване на обществения ред в обекти на транспортната инфраструктура министърът на вътрешните работи може да създава районни управления “Транспортна полиция” (РУТП).

(2) Районите на действие на РУТП се определят от министъра на вътрешните работи по предложение на директора на НСП.

Чл. 15

(отменен)

Национална служба “Пожарна безопасност и защита на населението” (НСПБЗН) се състои от:

1. Генерална дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” (ГДПБЗН);

2. областни дирекции “Пожарна безопасност и защита на населението” (ОДПБЗН).

Чл. 16

(отменен)

(1) В Генерална дирекция “ПБЗН” може да се изграждат отдели, сектори и структурни звена от по-нисък ранг в зависимост от възложените им задачи и дейности и от състоянието на пожарната безопасност.

(2) В Генерална дирекция “ПБЗН” се изгражда Научно-приложен институт по пожарна безопасност и защита на населението (НПИПБЗН).

(3) Устройството и дейността на НПИПБЗН се определят с правилник, утвърден от министъра на вътрешните работи.

(4) Структурните звена по ал. 1 и 2 се създават и закриват от министъра на вътрешните работи с щата на дирекцията.

Чл. 17

(отменен)

(1) Областните дирекции ПБЗН се създават от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи и осъществяват законово регламентирани дейности и задачи на НСПБЗН на определената им територия.

(2) Районите на действие и седалищата на ОДПБЗН се определят от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.

Чл. 18

(отменен)

(1) В специализирана дирекция “Оперативни технически операции” може да се създават отдели, сектори и други звена от по-нисък ранг в зависимост от задачите и дейността й.

(2) В специализирана дирекция “Оперативни технически операции” се създават териториални звена, които се ръководят от директора на дирекцията и не се включват в структурата на областните дирекции на МВР.

(3)

(4) Териториалните звена по ал. 2 могат да бъдат сектори или други звена от по-нисък ранг.

Чл. 19

(1) В дирекция “Вътрешна сигурност” може да се създават отдели, сектори и други звена от по-нисък ранг в зависимост от задачите и дейността й.

(2)

(3) В дирекция „Вътрешна сигурност“ може да се създават териториални звена, които се ръководят от директора на дирекцията и не се включват в структурата на областните дирекции на МВР.

(4) Териториалните звена по ал. 2 могат да бъдат отдели, сектори или други звена от по-нисък ранг.

(5) Районите на действие на териториалните звена се определят с акт на министъра на вътрешните работи по предложение на директора на дирекция „Вътрешна сигурност“.

Чл. 19а

(1) В дирекция „Миграция“, в дирекция „Български документи за самоличност“ и в дирекция „Международни проекти, в дирекция „Управление на собствеността и социални дейности в дирекция „Координация на борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз (АФКОС)“,“, в дирекция „Международно оперативно сътрудничество“, в Специализирания отряд за борба с тероризма и в дирекция „Специална куриерска служба““ може да се създават отдели, сектори и други звена от по-нисък ранг в зависимост от задачите и дейността им.

Чл. 19б

(1) В дирекция „Национална система 112“ (НС 112) може да се създават отдели, сектори и други звена от по-нисък ранг в зависимост от задачите и дейността й.

(2) В дирекция „НС 112“ се създават териториални звена, които се ръководят от директора на дирекцията и не се включват в структурата на областните дирекции на МВР.

(3) Териториалните звена на дирекция „НС 112“ са районни центрове 112.

(4) Създаването и закриването на районните центрове 112 се извършва от Министерския съвет.

Чл. 20

(1) Специализираните административни дирекции в МВР са:

1. дирекция „Инспекторат“;

2. дирекция „Човешки ресурси“;

3. дирекция „Правно-нормативна дейност“;

4. дирекция „Международно сътрудничество“;

5. дирекция „Планиране и управление на бюджета“;

6. дирекция „Комуникационни и информационни системи“;

7. дирекция „Пресцентър и връзки с обществеността“;

8. дирекция „Информация и архив“;

9. дирекция „Координация и информационно-аналитична дейност“;

10.

11.

12.

13.

(2) В дирекциите по ал. 1 може да се създават отдели, сектори, териториални и други звена от по-нисък ранг в зависимост от задачите и дейността им.

(3)

(4) Структурата и наименованията на териториалните звена на дирекциите по ал. 1 се определят с щата.

(5) Териториалните звена се ръководят от директорите на дирекциите по ал. 1 и не се включват в структурата на областните дирекции на МВР.

Чл. 21

(отменен)

Устройството и дейността на Академията на МВР (АМВР) се определят с правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.

Чл. 22

(1) За осигуряване на дейностите на АМВР за придобиване на образователно-квалификационните степени се създават основни звена, обслужващи звена и филиали, в съответствие с изискванията на нормативната уредба в областта на висшето образование и науката, ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

(2) Звената по ал. 1 се създават в съответствие с изискванията на Закона за висшето образование.

Чл. 23

(1) За професионалното обучение на служителите на МВР към АМВР се изграждат центрове за специализация и професионална подготовка (ЦСПП).

(2)

Чл. 24

Научноизследователските институти (НИИ) и научно-приложните институти (НПИ) в МВР са:

1. Медицинският институт;

2.

3. Институтът за специална техника;

4. Институтът по психология;

5. Научноизследователският институт по криминалистика и криминология;

6.

Чл. 25

Устройството и дейността на НИИ и НПИ в МВР, с изключение на Медицинския институт, се уреждат с правилници, издадени от министъра на вътрешните работи.

Чл. 26

(1) За изпълнение на задачите и дейностите по чл. 134 ЗМВР в Медицинския институт се изграждат Централна експертно-лекарска комисия (ЦЕЛК), клиники, Консултативно-диагностичен блок, отделения, кабинети, медицински служби, филиали за долекуване, продължително лечение и рехабилитация.

(2) В Медицинския институт може да се създават отдели, сектори и други звена от по-нисък ранг.

Чл. 27

(отменен)

(1) Центърът за бойна подготовка и спорт (ЦБПС) е специализирано звено на пряко подчинение на министъра на вътрешните работи, което организира и провежда физическа и, специализирана приложна подготовка и спортна дейност на служителите на МВР.

(2) За осъществяване на дейността по ал. 1 ЦБПС ползва спортно-материалната база на МВР.

Чл. 28

(1) В НИИ и НПИ може да се изграждат отдели, сектори, лаборатории, научни секции и други звена от по-нисък ранг.

(2)

Чл. 29

(отменен)

Организацията и управлението на основните структури по чл. 9 ЗМВР и на техните звена се създава и осъществява на принципа на централизма.

Чл. 30

(отменен)

Министърът на вътрешните работи осъществява държавната политика за защита на правата и свободите на гражданите, националната сигурност и обществения ред, защита при бедствия, осигуряване достъп на гражданите до службите за спешно реагиране чрез Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 (ЕЕН 112) и управлява архивния фонд на министерството.

Чл. 31

(1) Заместник-министрите подпомагат министъра на вътрешните работи съобразно делегираните им от него правомощия и определените им функции.

(2) Заместник-министрите може да бъдат подпомагани от експертни и технически сътрудници, назначени по трудово правоотношение към политическия кабинет.

Чл. 32

(1) Главният секретар на МВР ръководи дейността на главните и областните дирекции, дирекция „Международно оперативно сътрудничество“, Специализирания отряд за борба с тероризма, дирекция „Специална куриерска служба“, дирекция „Миграция“, дирекция „Български документи за самоличност“ и дирекция „Национална система 112“.

(2) За осъществяване на дейността по ал. 1 главният секретар на МВР организира, координира и контролира превантивната и оперативната, охранителната дейност, действията по защита при бедствия, дейността на Националната система за спешни повиквания с ЕЕН 112, държавния противопожарен контрол, пожарогасителната и спасителната дейност и дейността по обезпечаване на разследването.

(3) Използването на служители с полицейски правомощия от структурите на областните дирекции на МВР извън районите им на действие се разрешава със заповед на главния секретар на МВР по предложение на директора на Главна дирекция „Национална полиция“.

(4) При осъществяване на своите правомощия главният секретар на МВР се подпомага от заместник.

Чл. 33

(1) Главните дирекции се ръководят от директори, които:

1. ръководят, организират и носят отговорност за дейността на главните дирекции;

2. изпълняват заповедите на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и се отчитат пред тях;

3. управляват информационните фондове на главните дирекции;

4. управляват човешките ресурси в главните дирекции;

5. осъществяват оперативното взаимодействие на ръководените от тях главни дирекции с други държавни органи;

6. осъществяват сътрудничество със съответните служби на други държави, международни органи и организации;

7. управляват бюджета на главните дирекции и ръководят финансовото и материално-техническото им осигуряване;

8. отговарят за управлението на предоставените на главните дирекции имоти и вещи – държавна собственост;

9. издават наказателни постановления и прилагат принудителни административни мерки по ред, определен със закон;

10. представляват юридическото лице.

(2) Директорът на ГДНП контролира, координира и методически ръководи изпълнението в областните дирекции на задачите по направление на дейност.

(3) Директорите на главните дирекции могат да се подпомагат от заместник-директори, които изпълняват функции по управление, възложени им със заповед на съответния директор.

(4)

Чл. 33а

(1) Дирекциите, включени в структурата на главните дирекции, се ръководят от директори, които:

1. осъществяват общото и непосредственото ръководство, като организират, ръководят и контролират дейността на подчинените им звена;

2. организират изпълнението на задачите, поставени от висшестоящите им органи;

3. отговарят пред директора на главната дирекция за дейността на ръководените от тях дирекции, а пред неговите заместници – съобразно възложените им функции;

4. осъществяват взаимодействие с други структури на МВР, с местните и други органи на държавна власт съобразно функционалната си компетентност;

5. осъществяват финансовото и материално-техническото осигуряване на дирекциите по ред, определен от министъра на вътрешните работи;

6. прилагат мерки за административна принуда и издават наказателни постановления по ред, определен със закон.

(2) В изпълнение на функциите си по ал. 1 директорите издават заповеди.

(3) Директорите по ал. 1 могат да се подпомагат от заместник-директор, който изпълнява функции по управление, възложени му със заповед на директора.

Чл. 33б

(1) Областните управления „Пожарна безопасност и защита на населението“ при ГДПБЗН се ръководят от началници, които:

1. осъществяват общото и непосредственото ръководство, като организират, ръководят и контролират дейността на подчинените им звена;

2. организират изпълнението на задачите, поставени от висшестоящите им органи;

3. отговарят пред директора на главната дирекция за дейността на ръководените от тях областни управления, а пред неговите заместници – съобразно възложените им функции;

4. осъществяват взаимодействие с други структури на МВР, с местните и други органи на държавна власт съобразно функционалната си компетентност;

5. управляват бюджета на областните управления и ръководят финансовото и материално-техническото им осигуряване;

6. отговарят за управлението на предоставените на областните управления имоти и вещи – държавна собственост;

7. прилагат мерки за административна принуда и издават наказателни постановления по ред, определен със закон;

8. представляват юридическото лице.

(2) В изпълнение на функциите си по ал. 1 началниците издават заповеди.

(3) Началниците по ал. 1 могат да се подпомагат от заместник-началник, който изпълнява функции по управление, възложени му със заповед на началника.

Чл. 34

(отменен)

Директорите на главни дирекции в Генерална дирекция “Полиция” могат да бъдат назначавани и за заместник-директори на Национална служба “Полиция”.

Чл. 35

(отменен)

(1) Структурните звена в генералните дирекции на националните служби се ръководят от директори и началници, които:

1. осъществяват общо и непосредствено ръководство на йерархически подчинените им структурни звена;

2. информират и се отчитат пред висшестоящите си служебни ръководители.

(2) Директорите на главни дирекции и дирекции в Генерална дирекция “Полиция” могат да бъдат подпомагани от заместник-директори, които изпълняват функции по управление, възложени им със заповед от съответния директор.

Чл. 36

(отменен)

Използването на Специализирания отряд за борба с тероризма и на Специализирания авиационен отряд при Генерална дирекция “Полиция” се урежда по ред, определен от министъра на вътрешните работи.

Чл. 37

(отменен)

Заместник-директорите на националните служби и ръководителите по чл. 35 осъществяват методическо ръководство и контрол върху дейността на областните дирекции и регионалните управления и участват в оценяването на резултатите от изпълнението на служебната им дейност по съответното направление на дейност.

Чл. 38

(отменен)

Регионалните управления “Сигурност” се ръководят от началници, които:

1. осъществяват общо и непосредствено ръководство на РУС, като планират, организират, ръководят и оценяват дейността на структурните звена в съответното управление;

2. организират изпълнението на заповедите на висшестоящите им органи;

3. отговарят пред директора на националната служба за цялостната дейност на РУС, а пред неговите заместници - съобразно възложените им функции;

4. осъществяват взаимодействие и координация на РУС с други структурни звена на МВР на съответната територия;

5. осъществяват взаимодействие с местните и други органи на държавната власт на съответната територия.

Чл. 39

(1) Директорът на областната дирекция на МВР осъществява на съответната територия държавната политика за защита на правата и свободите на гражданите, националната сигурност и обществения ред, като:

1. ръководи, организира и отговаря за дейността на областната дирекция;

2. организира изпълнението на заповедите на висшестоящите органи;

3. отговаря пред главния секретар на МВР за цялостната дейност на ръководената от него дирекция и пред директора на Главна дирекция „Национална полиция“ по направление на дейност;

4. осъществява оперативното взаимодействие с другите структури на МВР;

5. управлява информационните фондове;

6. управлява бюджета и ръководи материално-техническото осигуряване;

7. управлява предоставените на дирекцията имоти и вещи – държавна собственост;

8. управлява човешките ресурси;

9. осъществява оперативно взаимодействие с други държавни органи;

10. съвместно с други държавни органи създава екипи за изпълнение на основните задачи и дейности на МВР;

11. координира действията на териториалните структури на МВР при бедствия;

12. представлява юридическото лице;

13. прилага мерки за административна принуда и издава наказателни постановления по ред, определен със закон.

(2) При изпълнение на функциите си по ал. 1 директорът издава заповеди.

Чл. 40

(1) Районното управление на областната дирекция на МВР се ръководи от началник, който е пряко подчинен на директора на областната дирекция.

(2) Участъкът се ръководи от началник, който е пряко подчинен на началника на районното управление.

(3) Началникът по ал. 1 и 2:

1. ръководи, организира и отговаря за дейността на районното управление, съответно на участъка;

2. осъществява оперативно взаимодействие с държавните органи на съответната територия.

Чл. 40а

(1) Районните служби „ПБЗН“ се ръководят от началник, който е пряко подчинен на началника на областното управление.

(2) Участъкът се ръководи от началник, който е пряко подчинен на началника на районната служба „ПБЗН“.

(3) Началникът по ал. 1 и 2:

1. ръководи, организира и отговаря за дейността на районната служба, съответно на участъка;

2. осъществява оперативно взаимодействие с държавните органи на съответната територия.

Чл. 41

Звената на структурите по чл. 9 ЗМВР се ръководят от началници, които:

1. ръководят, организират и отговарят за дейността на съответните звена;

2. информират и се отчитат пред ръководствата на структурите по чл. 9 ЗМВР;

3. подпомагат ръководствата на структурите по чл. 9 ЗМВР при осъществяване на методическото ръководство и контрол на дейността на съответните звена в структурата на МВР.

Чл. 42

(1) Органите на НСС предоставят получената от тях информация на компетентните държавни органи с цел предотвратяване на посегателства срещу националната сигурност.

(2) Предоставянето на информация на други държавни органи за осъществяване на функциите им по управление в областта на националната сигурност се извършва от директора на националната служба или от упълномощени от него длъжностни лица.

Чл. 43

Исканията на НСС по чл. 49, ал. 3 ЗМВР се отправят писмено, а информацията се предоставя в писмен вид или на други подходящи информационни носители.

Чл. 44

Координацията и оперативното взаимодействие на НСС със специални служби на други страни в интерес на националната сигурност се осъществяват от генералната дирекция на националната служба в съответствие с международните задължения на страната и необходимостта от това.

Чл. 45

(1) В изпълнение на дейността по чл. 42, ал. 1 ЗМВР органите на НСС:

1. осигуряват в контраразузнавателно и информационно отношение защитата на стратегически обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност;

2. издават разрешения за работа или за извършване на конкретно възложена задача в стратегически обекти и дейности.

(2) Национална служба “Сигурност” не осъществява дейностите по ал. 1 в Министерството на отбраната, Българската армия, структурите на подчинение на министъра на отбраната и в едноличните търговски дружества с държавно участие в капитала, в които министърът на отбраната упражнява правата на държавата и чиято дейност е свързана с производство, ремонт или търговия на оръжие и на стоки или технологии с възможна двойна употреба.

Чл. 46

(1) Стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност, се определят от Министерския съвет в единен списък по предложение на съответните министри или ръководители на ведомства след предварително съгласуване с директора на НСС.

(2) Защитата на стратегическите обекти и дейности от значение за националната сигурност включва:

1. осъществяване контрол на физическа защита (охрана) на обекти;

2. информационна закрила, осъществявана чрез административни, организационни, технически и криптографски мерки.

Чл. 47

Национална служба “Сигурност” оказва съдействие и осъществява контрол и на недържавни органи и организации, които имат разрешение за работа в стратегически обекти.

Чл. 48

(1) Разрешенията по чл. 45, ал. 1, т. 2 предоставят достъп до стратегическите зони на стратегическия обект или до зоните, свързани с изпълнението на стратегическата дейност.

(2) Зоните се определят от ръководителя на съответния обект или възлагащ съответната дейност при условия и по ред, определени с наредба на министъра на вътрешните работи и след съгласуване с Генерална дирекция “Сигурност” или с регионалните управления “Сигурност” на НСС.

(3) За еднократни посещения в стратегическите обекти не се издават разрешения по чл. 45, ал. 1, т. 2, ако посещението не изисква достъп до стратегическите зони на обекта. Посетителят се придружава от служител, определен от ръководителя на обекта.

Чл. 49

(1) Разрешенията по чл. 45, ал. 1, т. 2 се издават от директора на НСС или от упълномощени от него длъжностни лица по писмено искане на ръководителя на стратегическия обект или на възлагащия съответната дейност. В искането се посочват трите имена, единният граждански номер и адресът на лицето, както и длъжностните задължения, която ще заема, или конкретната задача, която ще изпълнява.

(2) Разрешенията за работа или за извършване на конкретна задача в стратегически обекти или дейности важат за срока на заемане на съответната длъжност или за срока на изпълнение на конкретната задача, но за не повече от 3 години.

Чл. 50

(1) Разрешенията за работа или за извършване на конкретно възложена задача в стратегически обекти и дейности се издават на граждани, които:

1. са пълнолетни;

2. не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, освен ако са реабилитирани;

3. не страдат от психически заболявания, установени и документирани по съответния ред;

4. за които няма данни, че извършват дейност, застрашаваща националната сигурност;

5. ще заемат длъжност или ще изпълняват конкретно възложена задача в стратегически обект или дейност.

(2) Ръководителите на стратегически обекти и възлагащите съответната дейност предоставят на органите по чл. 49, ал. 1 списък на длъжностите в стратегическия обект или на дейности, които изискват достъп до стратегическите зони в тях. При промяна в списъка те са длъжни да уведомят същите органи незабавно.

(3) Изискванията по ал. 1 се прилагат и при провеждане на конкурси по реда на Кодекса на труда и на други нормативни актове.

Чл. 51

(1) Отказва се издаването на разрешенията по чл. 45, ал. 1, т. 2, а издадените се отнемат, когато органите по чл. 49, ал. 1 установят, че лицата:

1. не отговарят или са престанали да отговарят на някое от изискванията по чл. 50, ал. 1;

2. са престанали да заемат съответната длъжност или да изпълняват конкретната задача в стратегическия обект или дейност.

(2) За обстоятелството по ал. 1, т. 2 ръководителят на обекта или възлагащият съответната дейност са длъжни да уведомят незабавно органа, издал разрешението.

Чл. 52

Писменият отказ за издаване или отнемането на издадено разрешение за работа или за извършване на конкретно възложена задача в стратегически обекти или дейности се съобщава на ръководителя на стратегическия обект или на възложилия съответната дейност и на служителя, съответно на кандидата за заемане на длъжностните задължения.

Чл. 53

(1) В изпълнение на дейността по чл. 45 ЗМВР НСС извършва проучване за надеждност на лицата и издава, отказва да издаде, прекратява или отнема издадени разрешения за работа с класифицирана информация съгласно Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ).

(2) Ръководителите на организационните единици изпращат искането за провеждане на процедура по проучване за надеждност на своите служители съгласно ЗЗКИ, както и останалите необходими документи по глава шеста, раздел II от Правилника за прилагане на Закона за защита на класифицираната информация, както следва:

1. за служители от министерствата и централните ведомства - в Генералната дирекция на НСС;

2. за останалите организационни единици - в регионалните управления “Сигурност”.

(3) След извършване на всички дейности по проучването регионалните управления изпращат предложение за издаване или отказ за издаване на разрешение в Генералната дирекция на НСС при спазване на сроковете по ЗЗКИ.

(4) Алинея 3 се прилага и в случаите, когато е налице основание за прекратяване или отнемане на издадено разрешение.

Чл. 54

Органите на НСС осъществяват превантивна дейност, като предупреждават устно или писмено лицата, за които има достатъчно данни да се предположи, че ще извършат престъпни или други противоправни действия, застрашаващи националната сигурност.

Чл. 55

(1) За осъществяване на общата превенция на правонарушенията полицейските органи разработват и осъществяват комплекс от мероприятия за установяване и отстраняване на причините и условията за тяхното извършване.

(2) За осъществяване на индивидуалната превенция на правонарушенията полицейските органи извършват действия по отношение на лица, за които има достатъчно основание да се предположи, че ще извършат престъпни или други противоправни действия, които застрашават обществения ред.

(3) За предотвратяване на замислени или подготвени престъпления полицейските органи разработват и осъществяват мероприятия за установяване на лицата, замислили или подготвящи престъпления, и тяхното разубеждаване.

(4) За пресичане на престъпления полицейските органи осъществяват мероприятия за преустановяване на изпълнителното деяние, предотвратяване на настъпването на престъпните му последици и ограничаване на техните размери.

(5) Полицейските органи осъществяват сигнална и разяснителна дейност за предотвратяване на престъпления и други правонарушения, като информират държавните органи, физическите и юридическите лица за причините и условията, способстващи за тяхното извършване, и издават задължителни предписания и разпореждания.

(6) За целите на международното полицейско сътрудничество полицейските органи:

1. осъществяват, координират и контролират обмена на полицейска и съдебна информация, както и информация относно наложени мерки за административна принуда;

2. ползват, въвеждат, актуализират и заличават сигнали в ШИС;

3. предават издирвани лица и вещи въз основа на международни договори, по които Република България е страна.

4. ползват информационните фондове на Генералния секретариат на Международната организация на криминалната полиция – Интерпол, и на Европол.

Чл. 56

Полицейските органи могат да извършват проверка на българските лични документи в предвидените от закона случаи.

Чл. 57

Полицейските органи извършват контролна дейност във връзка с пребиваването на чужденците в Република България в рамките на своите правомощия съгласно закона.

Чл. 58

(1) При осъществяване на дейността по чл. 52, ал. 2, т. 13 ЗМВР полицейските органи конвоират лица с изключение на:

1. лица, на които е взета мярка за неотклонение “задържане под стража”, освен в случаите, когато мярката е взета за срок до 24 часа;

2. лица, изтърпяващи наказание в местата за лишаване от свобода - до органите на съдебната власт, предварителните арести и местата за лишаване от свобода;

3. лица с влязла в сила присъда - до местата за лишаване от свобода;

4. лица, на които е решено или постановено принудително довеждане от орган на съдебната власт;

5. лица, на които е наредено предварително задържане от орган на съдебната власт;

6. непълнолетни лица - бегълци от поправителни домове или домове за временно настаняване на малолетни или непълнолетни лица, отклонили се от възпитателни училища интернати или от социално-педагогически интернати или неявили се в тях;

7. малолетни лица;

8. издирени и установени от органите на МВР лица по т. 1 - 7.

(2) Издирените и установени лица по ал. 1, т. 1 - 5, както и лицата, на които е взета мярка за неотклонение “задържане под стража” от орган на съдебната власт, се предават в най-близкия следствен арест или териториално звено за охрана на Министерството на правосъдието.

(3) Организацията и редът за съпровождане на непълнолетни лица в случаите по ал. 1, т. 6 се определят с акт на министъра на вътрешните работи.

Чл. 59

(1) Организацията и редът за осъществяване на конвойната дейност се определят с инструкция на министъра на вътрешните работи.

(2) Конвойните звена в областните дирекции на МВР осъществяват конвойна дейност на територията на цялата страна.

Чл. 60

(отменен)

Организацията на конвойната дейност се определя с акт на министъра на вътрешните работи.

Чл. 61

При осъществяване на дейността по чл. 51, ал. 1, т. 5 ЗМВР на полицейските органи, изпълняващи разпореждане или оказващи съдействие за освидетелстване или задължително лечение на болни лица, се предоставят специализиран транспорт и медицинско лице от лечебното или здравното заведение, което осигурява медицинското обслужване.

Чл. 62

(1) В случаите, определени от закон, полицейските органи имат право да задържат лица.

(2) Задържаните лица се отвеждат в структурните звена на МВР или в други определени за това места.

(3) Задържаните малолетни и непълнолетни лица се настаняват в специални помещения отделно от задържаните пълнолетни лица.

(4) Оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и редът в тях се определят с акт на министъра на вътрешните работи.

Чл. 63

(1) За лицата по чл. 62, ал. 1 се издава писмена заповед за задържане.

(2) В заповедта по ал. 1 се посочва:

1. името, длъжностните задължения и местоработата на служителя, издал заповедта;

2. основанието за задържането;

3. данни, индивидуализиращи задържаното лице;

4. датата и часът на задържането;

5. ограничаването на правата на лицето по чл. 64 ЗМВР, както и правото му:

(3) Задържаното лице попълва декларация, че е запознато с правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни правата си по ал. 2, т. 5, букви “б” - “е”. Заповедта се подписва от полицейския орган и от задържаното лице.

(4) Отказът или невъзможността на задържаното лице да подпише заповедта се удостоверява с подписа на един свидетел.

(5) Заповедта за задържане се вписва в специален регистър.

(6) Копие от заповедта се връчва на задържаното лице срещу подпис.

Чл. 64

(1) При извършване на личен обиск по смисъла на чл. 68 ЗМВР полицейските органи вземат мерки за осигуряване на личната си безопасност.

(2) Мерките по ал. 1 се изразяват в готовност на проверяващия орган във всеки момент да въздейства върху обискираните лица с предупреждение, сила, помощни средства или оръжие.

Чл. 65

При извършване на проверката на лични вещи по смисъла на чл. 69, ал. 1 ЗМВР полицейските органи следят проверяваните лица да не изхвърлят вещи и предмети.

Чл. 66

(1) Проверката на превозни средства по смисъла на чл. 69, ал. 2 ЗМВР включва:

1. проверка на личните документи на лицата в превозното средство;

2. проверка на свидетелството за правоуправление;

3. проверка на документите на превозното средство и на превозвания товар;

4. проверка на превозното средство.

(2) Проверката на моторни превозни средства (МПС) се извършва при неработещ двигател.

Чл. 67

(1) Проверката на помещения по смисъла на чл. 71 ЗМВР по възможност трябва да се извършва от няколко полицейски служители.

(2) Преди извършване на проверката по ал. 1 се уведомява най-близката структура на МВР.

(3) При започване на проверката помещенията се претърсват за намиращи се в тях хора.

(4) При проверката се установява самоличността на лицата, които се намират в помещенията, и ако съществуват основанията, предвидени в закона, на тези лица се извършва личен обиск, проверяват се личните им вещи или се задържат.

(5) В случаите, когато лицата по ал. 4 се нуждаят от неотложна медицинска помощ, се вземат необходимите мерки.

Чл. 67а

Във всички случаи на извършена проверка на помещение се съставя протокол по реда на чл. 71, ал. 2 – 5 ЗМВР.

Чл. 68

При използване на помощни средства, предвидени в ЗМВР, полицейските органи съставят писмен доклад.

Чл. 69

При упражняване на полицейските си правомощия полицейските органи вземат необходимите мерки, гарантиращи личната им безопасност.

Чл. 70

(1) Полицейските органи могат да използват средства за явно наблюдение за:

1. превенция и разкриване на престъпления и други нарушения на обществения ред;

2. регулиране на пътния трафик и подобряване безопасността на движение по пътищата;

3. охрана на държавна и общинска собственост;

4. други случаи, посочени в закон.

(2) Средствата по ал. 1 не могат да бъдат използвани за наблюдение във вътрешността на жилищни сгради.

(3) Използването на средства за явно наблюдение се разгласява по подходящ начин.

(4) Информацията по ал. 1 може да се използва само за извършване на превантивна дейност и за разкриване на престъпления и други нарушения на обществения ред.

(5) Редът за използване на техническите средства за явно наблюдение по ал. 1 се определя с акт на министъра на вътрешните работи.

Чл. 71

(1) Заведенията за отрезвяване се създават по реда на чл. 78, ал. 4 ЗМВР.

(2) Организацията, функциите, дейността и охраната на специалните домове за настаняване на чужденци, подлежащи на принудително отвеждане до границите на Република България или на експулсиране, се уреждат с акт на министъра на вътрешните работи.

Чл. 72

(1) Длъжностните лица от заведенията за отрезвяване оказват първоначална медицинска помощ на приетите лица в рамките на квалификацията си и при необходимост търсят съдействие от съответните лечебни заведения за оказване на специализирана медицинска помощ.

(2) Лицата в тежка степен на опиянение или с травми и наранявания се отвеждат в лечебни заведения за оказване на специализирана медицинска помощ.

(3) Приетите в заведенията за отрезвяване лица се регистрират в специален регистър и им се съставя регистрационен картон.

(4) Срокът за престой на настанените лица в заведенията и помещенията за отрезвяване е до 24 часа, а ако някои от тях продължават да се нуждаят от медицинска помощ, те се настаняват в лечебни заведения.

Чл. 73

(1) Договорите по чл. 76, ал. 1 и 2 ЗМВР се сключват от ръководителите на структурите по чл. 9 ЗМВР след разрешение на министъра на вътрешните работи.

(2) Разрешение от министъра на вътрешните работи не се изисква при сключване на договори по чл. 76, ал. 3 ЗМВР.

(3) С договора по чл. 77, ал. 1 ЗМВР се определят територията на действие, обектите, задачите, които ще се изпълняват, числеността на служителите, структурата на звеното и срокът на действие на договора, както и всички права и задължения на страните.

(4) Служителите за осигуряване на дейностите по охрана на обекти и служителите в звената „Общинска полиция“ се назначават и служебните им правоотношения се прекратяват по реда на ЗМВР за срока на действие на договора, като не се включват в определената обща численост на МВР.

(5) Ръководството, организацията на звената „Общинска полиция“, правомощията на техните служители, както и редът за взаимодействие със структурите на МВР се определят с акт на министъра на вътрешните работи.

(6) Служителите за осигуряване на дейностите по охрана на обекти със сигнално-охранителна техника се назначават и служебните им правоотношения се прекратяват по реда на ЗМВР, като не се включват в определената обща численост на МВР.

Чл. 73а

Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП) е национална специализирана оперативно-издирвателна структура на МВР за предотвратяване, пресичане, разкриване и разследване на престъпления, свързани с организирана престъпна дейност на местни и транснационални престъпни структури.

Чл. 73б

За изпълнение на дейността по чл. 73а органите на ГДБОП:

1. извършват оперативно-издирвателна дейност по установяване и наблюдение на престъпни структури и връзките помежду им;

2. участват в оперативно-издирвателната дейност по предотвратяване, пресичане, разкриване и разследване на престъпления;

3. осигуряват и прилагат оперативно внедряване и извършване на доверителни сделки чрез служител под прикритие;

4. прилагат контролирани доставки;

5. извършват идентифициране на лица;

6. събират, обработват, съхраняват, анализират и предоставят получаваната информация за организирани престъпни структури, тяхната специализация, ръководство, взаимодействие с други престъпни сдружения в страната и в чужбина, за престъпленията, извършени от участници в тях, и профила на пострадалите;

7. извършват проучване за надеждност на служителите и издават, отказват, прекратяват или отнемат разрешения за достъп до класифицирана информация в изпълнение на дейността по Закона за защита на класифицираната информация;

8. извършват проучване и оценка на методите на полицейските тактически действия, прилагани в борбата с организираната престъпност, и могат да правят предложения за усъвършенстване организацията на работа;

9. дават становища по проекти на нормативни актове и други ръководни документи, регламентиращи противодействието на организираната престъпност, и участват в изготвянето на програми и стратегии;

10. събират, анализират, съхраняват и предоставят информация за състоянието, структурата и динамиката на организираната престъпност, оценяват рисковете и заплахите от нея и извършват прогностична дейност;

11. съобразно функционалната си компетентност изграждат, поддържат и експлоатират информационни фондове за нуждите на оперативно-издирвателната, информационната и аналитичната дейност;

12. участват в екипи, работни групи и комисии, създадени съвместно с други държавни органи, служби и органи на други държави и международни организации;

13. осъществяват непосредствен информационен обмен и провеждат съгласувани действия със съответни служби на други държави;

14. изготвят предложения за проекти по усвояване на средства от фондовете и програмите на Европейския съюз и други извънбюджетни източници и осъществяват тяхното изпълнение;

15. събират, обработват, съхраняват и предоставят информация за двустранното, регионалното и международното сътрудничество по линия на противодействие на организираната престъпност.

Чл. 73в

(1) За предотвратяване, пресичане и разкриване на организирана престъпна дейност срещу установения митнически режим и нормативните документи на Европейския съюз органите на ГДБОП установяват, наблюдават, контролират и неутрализират дейността на лица и организирани престъпни групи, които чрез използване на документи с невярно съдържание или чрез използване на длъжностно лице в непосредствена връзка с митническата служба извършват престъпления с цел избягване на дължими държавни вземания.

(2) За предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления срещу паричната, данъчната и осигурителната система органите на ГДБОП извършват оперативно-издирвателна дейност, като:

1. установяват и документират престъпна дейност, изразяваща се в изпиране на пари или укриване на данъчни задължения, както и изпиране на пари в чужбина от български престъпни структури;

2. установяват имущественото състояние на участници в престъпни структури чрез взаимодействие със специализирани служби на други държави и със съответните компетентни органи в Република България;

3. установяват механизмите за финансиране и системите за управление на финансовите потоци на български и международни престъпни структури.

Чл. 73г

За предотвратяване, пресичане и разкриване на организирана престъпна дейност на местни и транснационални престъпни структури, осъществяващи незаконен трафик, производство, търговия, разпространение, държане, съхранение и отглеждане на наркотични вещества, техните аналози и прекурсори, органите на ГДБОП:

1. установяват, наблюдават и разкриват места, използвани за незаконно складиране на наркотични, психотропни вещества и прекурсори;

2. наблюдават и контролират лица, поставили се в услуга на организирани престъпни групи;

3. наблюдават, установяват и контролират дейността на временно пребиваващи в страната чужди граждани, подозирани за участие в незаконни дейности с наркотични вещества и прекурсори;

4. пресичат незаконното производство, трафик, търговия, разпространение, държане, съхранение и отглеждане на наркотични, психотропни вещества и прекурсори на територията на страната;

5. в рамките на участието си в Междуведомствената комисия за контрол на прекурсорите осъществяват контрол върху законните дейности с прекурсори с цел недопускане на отклонението им за незаконни цели;

6. противодействат на незаконните дейности с наркообразуващи култури;

7. подпомагат компетентните органи за приемане на мерки, целящи намаляване предлагането и търсенето на наркотици.

Чл. 73д

Органите на ГДБОП извършват оперативно-издирвателна дейност за предотвратяване, пресичане и разкриване на организирана престъпна дейност на местни и транснационални престъпни структури, свързана със:

1. компютърни престъпления или престъпления, извършени във или чрез компютърни мрежи и системи, интелектуална собственост и хазарт;

2. изготвяне, търговия, внос, износ и разпространение на подправени парични знаци, държавни ценни книжа за доказване внасянето на държавен акциз, платежни инструменти и официални удостоверителни документи;

3. трафик на хора с цел използване за развратни действия, принудителен труд, отнемане на телесни органи или държане в принудително подчинение, както и незаконно осиновяване на новородени деца в чужбина;

4. трафик на движими културни ценности и архивни документи, предмети от културното наследство на регистрираните вероизповедания;

5. незаконно производство, преработка, контрабанда и незаконни сделки с огнестрелни оръжия, взривни, химически, биологични и други общоопасни средства, както и със стоки и технологии с двойна употреба.

Чл. 73е

За разкриване и пресичане на корупция в държавната власт органите на ГДБОП извършват оперативно-издирвателна дейност за установяване и документиране на корупционни действия на длъжностни лица, поставили се в услуга на престъпни структури, и прояви на корупция в държавната власт.

Чл. 73ж

За предотвратяване, разкриване и пресичане на терористични действия органите на ГДБОП извършват оперативно-издирвателна дейност, като:

1. наблюдават и пресичат дейността на местни и транснационални престъпни структури, извършващи заплахи срещу орган на властта, представител на чужда държава или международна организация или извършващи подготовка за осъществяване на терористични действия;

2. установяват връзките на местни организирани престъпни групи с лица, принадлежащи към международни престъпни структури, използващи насилствени методи;

3. наблюдават и установяват лица, подозирани за участие в терористични актове.

Чл. 73з

Установяват дейността на организирани местни и транснационални престъпни структури, извършващи отвличания, вземане на заложници, изнудване, престъпления с общоопасни средства и огнестрелно оръжие и други насилствени действия и провеждат дейности за неутрализирането им.

Чл. 74

Главна дирекция „Национална полиция“ е национална специализирана оперативно-издирвателна, охранителна и контролна структура за превенция, предотвратяване, пресичане, разследване и разкриване на престъпления, с изключение на свързаните с организирана престъпна дейност, и за опазване на обществения ред.

Чл. 75

(1) За изпълнение на дейностите по чл. 74 органите на ГДНП:

1. извършват оперативно-издирвателна дейност, като могат да предлагат решения по тактическата организация на работата и събирането на информация в областните дирекции на МВР;

2. участват в предотвратяването, пресичането, разкриването и разследването на престъпления;

3. извършват анализ на тежките престъпления, на техните извършители, на пострадалите и на извършените аналогични престъпления с оглед намиране на типови или специфични характеристики, необходими за разкриването;

4. изследват и определят престъпни структури и връзките помежду им;

5. организират и извършват издирване на лица и обекти и идентификация на трупове и лица;

6. извършват полицейска регистрация;

7. извършват експертни справки и експертизи;

8. извършват проучване и оценка на методите и полицейските тактики, прилагани при противодействие срещу престъпността, като могат да правят предложения за усъвършенстване организацията на оперативно-издирвателната дейност;

9. осъществяват дейности по опазване на обществения ред и безопасността на движението;

10. извършват превантивна дейност по опазване на обществения ред и безопасността на движението, като:

11. контролират безопасността на движението чрез използване на централизирана електронна система и автоматизирани технически средства по държавната пътна мрежа;

12. осъществяват обмен на информация с компетентните органи на държавите – членки на Европейския съюз, в областта на безопасността на движението;

13. организират, контролират или осъществяват пилотиране и съпровождане на официални лица, делегации и товари по ред, определен с акт на министъра на вътрешните работи;

14. обработват данни за административни нарушения, установени с автоматизирани технически средства по държавната пътна мрежа;

15. получават непрекъснато информация за състоянието на пътната мрежа, организацията на движението и настъпилите пътнотранспортни произшествия; координират въведените временни ограничения на движението;

16. обобщават, анализират и предлагат мерки за обезопасяване на участъците с концентрация на пътнотранспортни произшествия;

17. съгласуват заповеди за въвеждане на временна организация на движението при извършване на строителство и ремонт по автомагистралите и първокласната пътна мрежа;

18. планират и въвеждат нови технически средства, системи за автоматизиран контрол и управление на пътното движение;

19. организират и контролират охраната на обекти и мероприятия;

20. осъществяват дейности, свързани с охрана на обекти с използване на сигнално-охранителна техника (СОТ);

21. изготвят и съгласуват проекти на сигнално-охранителни известителни системи и телевизионни системи за наблюдение в изпълнение на законови правомощия;

22. извършват проучване, проектиране, изграждане и профилактиране на сигнално-охранителни известителни системи;

23. осъществяват развъдна дейност, снабдяване, подбор, настаняване, обслужване, обучение и използване на животни за служебни нужди;

24. осъществяват контрол по спазване на нормативните изисквания за осъществяване на дейности с общоопасни средства;

25. осъществяват контрол по спазване на нормативните изисквания за осъществяване на частна охранителна дейност;

26. издават разрешения, лицензи, справки и други документи по направления на дейност, когато това е предвидено в нормативен акт;

27. въвеждат временни ограничения при условия и по ред, определени с нормативен акт;

28. прилагат мерки за административна принуда и осъществяват административнонаказателна дейност;

29. събират, обработват, обобщават и анализират наличната информация по направления на дейност;

30. събират, обработват, въвеждат, систематизират, използват и предоставят информация, организирана в автоматизирани информационни фондове, системи или регистри, създадени по силата на закон, за изпълнение на правомощията си по направление на дейност;

30а. извършват проучване за надеждност на служителите и издават, отказват, прекратяват или отнемат разрешения за достъп до класифицирана информация в изпълнение на дейността по Закона за защита на класифицираната информация;

31. разработват или участват в разработването или дават становища по проекти на нормативни и други актове, регламентиращи противодействието на престъпността, опазването на обществения ред, превенцията на правонарушенията и безопасността на движението по пътищата;

32. участват в екипи, работни групи и комисии, създадени съвместно с други държавни органи, служби и органи на други държави и международни организации, за разработване и утвърждаване на проекти на нормативни актове и тяхното изменение и допълнение;

33. осъществяват взаимодействие и информационен обмен с полицейски структури на други държави с цел обмяна на опит, синхронизиране и прилагане в полицейската практика на международните законодателство и стандарти;

34. осъществяват взаимодействие и информационен обмен с други държавни органи и организации при условия и по ред, предвидени в закон;

35. привличат и взаимодействат с граждани и неправителствени организации с цел установяване на партньорство и сътрудничество при решаване на проблеми на сигурността и обществения ред;

36. разработват обзори, методики, указания и други документи, свързани с оптимизиране на дейността;

37. събират, обобщават, систематизират и анализират информация и предлагат мерки за подобряване на работата и разработват насоки и приоритети за работа по отделните направления на дейност;

38. проучват и оценяват полицейските методи и тактики за опазване на обществения ред и безопасността на движението и правят предложения за тяхното усъвършенстване;

39. извеждат и предлагат национални приоритети, свързани с обществения ред и сигурността, на базата на изучаване, идентифициране и анализ на проблемите на местно ниво;

40. разработват, предлагат и реализират програми за превенция на престъпленията и правонарушенията;

41. самостоятелно и съвместно с други органи извършват проверки по предложения и сигнали;

42. организират и осъществяват обучителни дейности за поддържане и повишаване на професионалната квалификация;

43. участват в работата по изработване на политики и осъществяване на методическо ръководство и контрол по спазването на етичните стандарти на професионалното поведение и основните права и свободи на гражданите.

(2) Редът за осъществяване на дейностите по чл. 52, ал. 2, т. 7 и 10 ЗМВР се определя с инструкции на министъра на вътрешните работи.

Чл. 76

(отменен)

(1) Главна дирекция “Противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и превенция” организира, координира, контролира, методически ръководи или пряко участва в дейността на областните дирекции “Полиция” по направления на дейност.

1. осъществява координация в оперативно-издирвателната дейност при наличие на извършени престъпления на територията на две и повече областни дирекции на МВР;

2. наблюдава и установява престъпни групи и обекти чрез провеждане на организационни и оперативно-издиравателни мероприятия;

3. оказва помощ по случаи с фактическа и правна сложност, представляващи особен обществен интерес, като предлага и включването на допълнителни сили и средства;

4. създава организация за взаимодействие с държавните, обществените и гражданските структури за осъществяването на превантивни мерки за ограничаване на престъпленията;

5. събира, обобщава, обработва, съхранява, анализира и предоставя информация за състоянието, структурата и динамиката на:

6. участва при планирането, организацията и провеждането на обучение на служителите от областните дирекции на МВР за повишаване на професионалната им квалификация по направление на дейност;

7. разработва методически указания и програми за предотвратяване, пресичане, разкриване и разследване на тежки престъпления;

8. участва в комплексни, контролни, планови и тематични проверки по спазването и изпълнението на законите и подзаконовите нормативни актове и по осъществяването на дейността на областните дирекции на МВР.

(2) При необходимост Главна дирекция “Противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и превенция” създава организация за командироване на полицейски служители от страната в помощ на областните дирекции “Полиция” за обезпечаване на охранителните мероприятия и противодействие на престъпността.

Главна дирекция „Криминална полиция“ организира, координира и контролира дейността на областните дирекции на МВР по предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления и противообществени прояви, като:

Чл. 76

Чл. 76а

Главна дирекция „Национална полиция“ за изпълнение на задачата по разследване на престъпления извършва дейности по:

1. разследване на престъпления в съответствие с Наказателно-процесуалния кодекс;

2. упражняване на контрол за законосъобразното провеждане на разследването, изпълнението на писмените указания на прокурора и спазването на сроковете за разследване в областните дирекции;

3. осъществяване на взаимодействие с органите на съдебната власт, с други държавни органи и с органи на местната власт;

4. анализиране и проучване на практиките по разследване на престъпления и изготвяне на предложения за подобряване на дейността по разследване;

5. участие в специализирани звена и екипи съвместно с други държавни органи, служби и органи на други държави и международни организации;

6. събиране, обобщаване, анализ и предоставяне на информация за дейността по разследване на престъпления;

7. методическо ръководство на дейността по разследване на престъпления в главните и областните дирекции.

Чл. 76б

Главна дирекция „Национална полиция“ организира, координира, методически ръководи и контролира дейността на областните дирекции на МВР по опазване на обществения ред, свързана със:

1. териториалното обслужване на граждани;

2. патрулно-постовата дейност;

3. осигуряването на сигурността, опазването и възстановяването на обществения ред при провеждане на масови мероприятия;

4. задържането на лица в структурите на МВР;

5. конвоирането на лица;

6. използването на служебните животни и техните водачи;

7. защитата и охраната на стратегически и особено важни обекти, включително използваната за това сигнално-охранителна техника (СОТ);

8. функционирането на домовете за временно настаняване на пълнолетни лица и заведенията за отрезвяване;

9. функционирането на звената „Общинска полиция“;

10. контрола по спазването на нормативните изисквания при извършване на дейности, свързани с общоопасни средства;

11. контрола по спазването на нормативните изисквания при извършване на частна охранителна дейност;

12. приема на граждани и подкрепата на жертви на престъпления;

13. поддържането и използването на автоматизирани регистри по направления на дейност, създадени по силата на нормативен акт;

14. изготвянето на проекти на сигнално-охранителни известителни системи и телевизионни системи за наблюдение в изпълнение на законови правомощия;

15. проучването, проектирането, изграждането и профилактирането на сигнално-охранителни известителни системи;

16. прилагането на мерките за подобряване на работата по опазването на обществения ред.

Чл. 76в

Главна дирекция „Национална полиция“ организира, координира, ръководи и контролира дейността на областните дирекции на МВР по безопасността на движението чрез осъществяване на методическо ръководство, помощ и контрол по:

1. създадената организация за работа на структурите, извършващи дейности, свързани с безопасността на движението;

2. изпълнението на дейностите, свързани с контрол на пътното движение и безопасността на движението;

3. обхвата и ефективността на контролната дейност за спазване на правилата за движение;

4. обработката и администрирането на нарушения, установени с автоматизирани технически средства по държавната пътна мрежа;

5. осъществяване на контрола върху техническата изправност на пътните превозни средства при движение по пътищата;

6. дейността по идентификацията, проверката на техническото състояние, издаването на свидетелства за регистрация и отчета на пътните превозни средства;

7. регистрацията, отчета и контрола на техническото състояние на пътните превозни средства, на водачите на МПС и издаването на свидетелствата за правоуправление;

8. отчета на пътнотранспортните произшествия и анализа на последиците от тях;

9. анализа и мерките за обезопасяване на участъците с концентрация на пътнотранспортни произшествия;

10. изготвянето на становища и съгласуването на проекти съгласно законовите правомощия.

Чл. 77

(отменен)

(1) Главна дирекция “Противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и превенция” може да предлага на директора на НСП сключването на договори за охрана на специални товари и акцизни стоки при транспортирането им с железопътен транспорт.

(2) Приходите и разходите от дейността по ал. 1 се отчитат по бюджета на МВР.

Главна дирекция „Криминална полиция“ противодейства на престъпленията, свързани с културно-историческото наследство на страната, като предотвратява, пресича, разкрива и участва в разследване на престъпления, свързани с незаконни археологически разкопки и нерегламентирани сделки с археологически предмети, вещи, уникати, икони и църковна утвар, архивни и писмени документи и фалшификати с историческо значение, архитектурни, етнографски обекти и комплекси, образци на парковото изкуство и ландшафтната архитектура, нерегистрираните природни ценности и образци, книжовни и литературни ценности, аудио-визуално наследство, ценности, свързани с народните традиции, обичаи, обреди и вярвания, музика, песни и танци.

Чл. 77

Чл. 78

(1) Главна дирекция „Национална полиция“ осъществява издирвателна дейност на лица и вещи на територията на страната и зад граница, включително такива, за които има сигнал за издирване в Шенгенската информационна система и/или в базата данни на Интерпол, като:

1. организира издирвателната дейност на лица и вещи;

2. управлява обработването, съхранението и използването на информацията за всички категории издирвани лица и вещи;

3. обявява, актуализира и прекратява общодържавното издирване на отделните лица и вещи;

4. координира и контролира дейността по издирването на вещите и осъществява текущото оперативно ръководство по направление на дейност;

5. методически ръководи и подпомага дейността по издирване на лица и идентификация на трупове и лица с неустановена самоличност, извършвана от структурите на МВР.

(2) Главна дирекция „Национална полиция“ съвместно с Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ на Министерството на правосъдието организира и провежда мероприятия по издирване и задържане на бегълци от местата за лишаване от свобода.

(3) Главна дирекция „Национална полиция“ съгласува действията по издирване на лица, обявени за издирване, по инициатива на:

1. служба „Военна полиция“ в Министерството на отбраната;

2. службите за сигурност.

(4) Организацията на издирвателната дейност на органите на МВР, както и обменът на информация по линия на Международната организация на криминална полиция – Интерпол и ШИС, се определят с акт на министъра на вътрешните работи.

Чл. 79

(1) Главна дирекция „Национална полиция“ разработва и провежда мероприятия за взаимодействие с прокуратурата, съда, следствието и ръководството на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерството на правосъдието и оперативното обслужване на местата за лишаване от свобода.

(2) Редът за взаимодействието между ГДНП и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерството на правосъдието за оперативното обслужване на местата за лишаване от свобода се определя с инструкция, издадена от министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието съгласувано с главния прокурор на Република България.

Чл. 80

Главна дирекция „Национална полиция“ при осъществяване на оперативно-издирвателната дейност по разкриване на извършителите на противообществени прояви, извършени преди, по време или след провеждане на спортни мероприятия:

1. води на отчет извършителите на противообществени прояви, извършени при провеждане на спортни мероприятия;

2. съвместно със структурните звена на областните дирекции на МВР организира наблюдение над извършителите на противообществени прояви, извършени при провеждане на спортни мероприятия.

Чл. 80а

Главна дирекция „Национална полиция“ противодейства срещу престъпността и противообществените прояви на малолетните и непълнолетните лица, като:

1. оказва методическо ръководство, практическа помощ и контрол на служителите от областните дирекции на МВР по противодействие на детската престъпност и осъществяване на полицейска закрила на деца;

2. анализира и оценява дейността на служителите от МВР с полицейски правомощия по предоставяне на полицейска закрила на деца, като разработва и внася предложения за подобряване организацията на работа и усъвършенстване дейността на структурните звена, работещи по направление на противодействие на детската престъпност.

Чл. 80б

Органите на ГДНП извършват дейност по предотвратяване, пресичане, разкриване и разследване на престъпления в министерства, агенции и други структури на държавната администрация.

Чл. 80в

(1) Главна дирекция „Национална полиция“ предотвратява, пресича, разкрива и разследва:

1. престъпления в националните структури на енергетиката, промишлеността, строителството, транспорта, селското и горското стопанство, екологията, търговията и туризма, здравеопазването и здравното осигуряване, бюджетните организации, застраховането и юридическите лица с нестопанска цел;

2. престъпления против паричната и кредитната система;

3. престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната система;

4. злоупотреби с фондове на Европейския съюз.

(2) Главна дирекция „Национална полиция“ предотвратява, пресича и разкрива престъпления против митническия режим.

Чл. 80г

Главна дирекция „Национална полиция“ организира информационната си дейност, като:

1. събира, обработва, анализира, съхранява и използва информацията в информационните фондове за установяване и отстраняване на причините и условията за извършване на престъпления и други правонарушения и за извършване на оперативно-издирвателна, аналитична и организационна дейност по предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления, както и за извършване на дейността по опазване на обществения ред и безопасността на движението;

2. изгражда, поддържа и експлоатира информационни фондове за нуждите на оперативно-издирвателната, информационната, аналитичната и организационната дейност по предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления, както и за нуждите на дейността по опазване на обществения ред и безопасността на движението.

Чл. 80д

(1) Главна дирекция „Национална полиция“ самостоятелно или съвместно с други структури на МВР осъществява международно сътрудничество.

(2) При осъществяване на международното сътрудничество по ал. 1 органите на ГДНП:

1. организират и осъществяват взаимодействието със съответните полицейски служби на други държави и международни организации по направление на дейност;

2. събират, обработват, съхраняват и предоставят информация за двустранното и многостранното сътрудничество по направление на дейност.

Чл. 80е

Дирекция „Специализирани полицейски сили“ е специализирана структура на Главна дирекция „Национална полиция“ за опазване на обществения ред, охрана на масови мероприятия, овладяване на масови безредици, противодействие на терористични действия, охрана на стратегически и особено важни обекти и на дипломатически представителства.

Чл. 80ж

(1) Органите на дирекция „Специализирани полицейски сили“:

1. подпомагат органите на главните и областните дирекции по опазване на обществения ред;

2. участват в опазването на обществения ред при провеждане на масови мероприятия;

3. осъществяват дейности по възстановяване, поддържане и опазване на обществения ред при масови безредици;

4. участват в опазването на обществения ред при кризи от различен характер;

5. участват в полицейски операции на главните и областните дирекции;

6. осъществяват охрана и оперативно обезпечаване на стратегически и особено важни обекти, както и на дипломатически представителства, обекти на МВР и обекти на договорен принцип;

7. осъществяват охрана на специални товари, опасни товари и ценни пратки на територията на страната, когато им е възложено със закон или на договорен принцип;

8. съдействат на други държавни органи или длъжностни лица, когато противозаконно се пречи на тяхната дейност;

9. събират, обработват, използват и предоставят информация, придобита при или по повод изпълнение на нормативно определените им дейности.

(2) При осъществяване на дейностите по ал. 1 органите на дирекция „Специализирани полицейски сили“ имат право:

1. да разполагат сили и средства, да изграждат, използват и снемат инженерно-технически съоръжения и други средства за охрана на стратегически и особено важни обекти;

2. да отцепват райони, да ограничават временно или да забраняват движението на лица и транспортни средства;

3. да ползват или да прекъсват комуникационни връзки в случаите по ал. 1, т. 7 след съгласуване с компетентните органи.

(3) Силите и средствата на дирекция „Специализирани полицейски сили“ се ползват от структурите на МВР при условия и по ред, определени с акт на министъра на вътрешните работи.

Чл. 80з

(1) Охраната на стратегически и особено важни обекти се осъществява със системи за физическа защита, които могат да включват персонал за физическа защита, физически бариери, сигнално-охранителни и известителни системи, системи за контрол на достъпа и системи за видеонаблюдение, охранително осветление, комуникационни средства, транспортни средства, служебни животни, съответно оборудвани служебни помещения и други.

(2) Физически бариери са всички видове огради, оградни съоръжения, решетки, метални или усилени с метал врати, капандури и прозорци, укрепващи метални елементи, механични заключващи устройства, тунелни проходни съоръжения и други.

(3) Оградни съоръжения са всички видове врати, заключващи устройства към тях, спиращи, контролиращи и задържащи достъпа съоръжения, разположени преди, след и на самата ограда неподвижно или задвижвани ръчно или автоматично.

(4) Спиращи достъпа съоръжения са подвижни и неподвижни, ограничаващи или спиращи движението на моторни превозни средства или на лица съоръжения по пътя им към контролно-пропускателните пунктове с цел улесняване на проверката им, като: различни видове бариери, рогатки, парапетни ограничители, разположени зигзагообразно стоманобетонни блокове, неравности по пътната настилка и др.

(5) Контролиращи достъпа съоръжения са всички видове биологични, електронни или магнитни четящи устройства, кодирани бутонни устройства и други, които при подадена им команда деблокират спиращите съоръжения или врати. Тези устройства могат и да запазват информацията за контролирания достъп.

(6) Задържащи достъпа съоръжения са съоръженията за възпрепятстване достъпа на лица до охранявания обект, които се разполагат в близост или върху физическите бариери, включително:

1. физически (кльонови допълнения – единични и двойни, шипове, бодливи рулони от тел, ламели, мрежи и др.);

2. звукозаглушаващи;

3. светлиннозаслепяващи;

4. химически вещества, които образуват дим, пяна, представляват залепващи вещества и др.

(7) Сигнално-охранителни и известителни системи са централни или местни пултове, контролни панели, датчици, средства за сигнализация и устройства за предаване на сигнали на разстояния, които подават сигнал при евентуален опит да бъдат преодолени или разрушени физическите бариери от системи за физическа защита на даден обект.

(8) Системи за видеонаблюдение са съвкупност от видеокамери, монитори, записващи устройства, видеомултиплексори, превключватели и други, с които се наблюдават, констатират и/или заснемат извършителите на опити за проникване или проникналите в даден обект.

(9) Комуникационни средства са всички видове директни проводни, телефонни и радиовръзки, които се ползват от персонала за физическа защита, за ръководство, пренасочване и повикване на допълнителни сили за предотвратяване на противозаконно проникване или за преследване на незаконно проникналите в даден обект.

Чл. 80и

(1) Териториалните звена на дирекция „Специализирани полицейски сили“ при приемането на стратегически или особено важен обект за охрана разработват план за охрана и отбрана, съгласуван с директора на съответната областна дирекция на МВР и с административния ръководител на съответния обект. Планът се утвърждава от директора на дирекция „Специализирани полицейски сили“.

(2) С плана за охрана и отбрана се определя редът за действие на органите на дирекция „Специализирани полицейски сили“ по осигуряване физическата защита на обектите, пропускателния режим, реда за временно пребиваване на територията на обекта и взаимодействието с другите структури на МВР, с други органи и лица.

(3) Отговорен за изпълнението на плана за охрана и отбрана е началникът на съответното структурно звено на дирекция „Специализирани полицейски сили“.

Чл. 80к

(1) При необходимост след съгласуване с кмета на общината, в която е разположен охраняваният стратегически или особено важен обект, може да се установи зона с ограничен достъп. Границата на зоната се обозначава с ясно видими знаци (табели). В границите на зоната не се включват пътищата за общо ползване и жилищни сгради.

(2) На подстъпите към охраняваните стратегически или особено важни обекти може да се изградят инженерно-технически съоръжения.

Чл. 81

(отменен)

Главна дирекция “Борба с организираната престъпност” организира, ръководи и контролира дейността на областните дирекции “Полиция” по предотвратяване, пресичане, разкриване и разследване на престъпления, извършени от организирани престъпни структури, като:

1. осъществява координация в оперативно-издирвателната дейност и в дейността по разследване престъпната дейност на организирани престъпни структури на територията на две и повече областни дирекции “Полиция”;

2. оказва помощ по случаи с фактическа и правна сложност, представляващи особен интерес и обществен резонанс, като при необходимост предлага и включването на допълнителни сили и средства;

3. създава организация за взаимодействие с държавните, обществените и гражданските структури за осъществяването на превантивни мерки, насочени към ограничаване на организираната престъпност;

4. участва при планирането, организирането и провеждането на обучението на служителите от областните дирекции “Полиция” за повишаване на професионалната им квалификация;

5. участва в комплексни, контролни и тематични проверки по спазването и изпълнението на законовите и подзаконовите нормативни актове и осъществяването на оперативно-издирвателната дейност и дейността по разследване.

(1) Отдел „Транспортна полиция“ осъществява оперативно-издирвателна, превантивна и информационно-аналитична дейност по предотвратяване, пресичане, разкриване и участие в разследване на престъпления и опазване на обществения ред на територията на железопътната инфраструктура и железопътния транспорт в страната.

(2) Органите на отдел „Транспортна полиция“:

1. предотвратяват, пресичат, разкриват и разследват престъпления в обекти на територията на железопътната инфраструктура и в железопътния транспорт в страната;

2. осъществяват, организират и контролират дейностите по опазване на обществения ред на територията на железопътната инфраструктура и в железопътния транспорт в страната;

3. извършват превантивна дейност, като:

4. осъществяват, организират и контролират охраната на обекти, мероприятия и специални товари на територията на железопътната инфраструктура и в железопътния транспорт, когато им е възложено със закон или на договорен принцип;

5. осъществяват контрол на съхраняването и охраната при превозването на общоопасни средства;

6. контролират осъществяването на частна охранителна дейност на територията на железопътната инфраструктура и в железопътния транспорт;

7. издирват лица и обекти на територията на железопътната инфраструктура и в железопътния транспорт в страната;

8. осъществяват конвойна дейност;

9. събират, обработват, въвеждат, систематизират, използват и предоставят информация, организирана в автоматизирани информационни фондове, системи или регистри, създадени по силата на закон, за изпълнение на правомощията по направления на дейност;

10. взаимодействат с държавни органи, юридически лица и граждани за противодействие на престъпността и опазване на обществения ред в обслужваните обекти;

11. дават становища по проекти на нормативни и други актове относно противодействие на престъпността и опазване на обществения ред;

12. прилагат мерки за административна принуда и осъществяват административнонаказателна дейност.

Чл. 81

Чл. 150ф

(1) Звено „Ведомствена служба по трудова медицина“ е ведомствена служба по трудова медицина по смисъла на Закона за здравословните и безопасни условия на труд и е в структурата на Академията на МВР.

(2) Звено „Ведомствена служба по трудова медицина“ консултира и подпомага ръководителите на всички структури на МВР за прилагане на превантивните подходи за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и за постоянното подобряване на управлението на дейностите по здраве и безопасност.

(3) Звено „Ведомствена служба по трудова медицина“ осъществява:

1. изследване, профилактика и дейности по привеждане на работното място в съответствие с трудово-медицинските изисквания чрез:

2. наблюдение на здравословното състояние на служителите, включващо консултативно съдействие при:

3. участие в изготвянето на програми, организирането и провеждането на обучения по правилата за осигуряване на здраве и безопасност при работа на ръководния персонал, длъжностните лица по безопасни условия на труд, членовете на комитетите и групите по условия на труд и на служителите индивидуално.

Чл. 82

(1) Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) е национална специализирана охранителна и оперативно-издирвателна структура на МВР за граничен контрол, охрана на държавната граница, контрол за спазването на граничния режим и дейност по превенция, предотвратяване, пресичане, разкриване и разследване на престъпления, свързани с незаконна миграция и трафик на хора, която осъществява своите функции в граничната зона, в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове, международните летища и пристанища, вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталния шелф, българската част на река Дунав, другите гранични реки и водоеми.

(2)

(3) За предотвратяване, пресичане и, разкриване на престъпления в зоните по ал. 1 органите на ГДГП извършват оперативно-издирвателна и информационно-аналитична дейност.

(4) За изпълнение на задачите по ал. 1 ГДГП използва кораби, въздухоплавателни и технически средства, както и автоматизирани и интегрирани системи за наблюдение.

Чл. 83

(1) Граничен контрол е нормативно установена дейност, която се осъществява по отношение на лицата, предметите в тяхно владение, транспортните средства и стоките при и по повод преминаване на държавната граница или присъствието им в граничната зона, с цел гарантиране спазването на граничния режим.

(2) Охрана на държавната граница е система от правно-административни дейности, насочени за недопускане, предотвратяване и разкриване на престъпления и нарушения, свързани с граничния режим.

(3) Граничен режим е нормативно установеният ред за преминаването на държавната граница от лица, стоки, превозни средства, транспортни, съобщителни и други комуникации и съоръжения, редът за пребиваване и извършване на дейности в установените гранични ивици и зони, в териториалното море, вътрешните морски води и вътрешните водни пътища, запазването и поддържането в изправност на граничните знаци.

Чл. 84

(1) Гранична зона е територия с дълбочина 30 км, която на сухоземната граница се определя от линията на държавната граница, а на морската и речната граница - от линията на брега, и в която ГДГП осъществява правомощията си по охрана на държавната граница и граничен контрол.

(2) Гранична ивица е частта от граничната зона, разположена непосредствено по протежение на линията на сухоземната граница, с дълбочина до 300 м считано от линията на държавната граница.

(3) Островите и българската част от водите на граничните реки се включват в граничната ивица. Тази разпоредба не се прилага за река Дунав.

(4) Точното очертаване и определяне на дълбочината на граничната ивица се извършва от министъра на вътрешните работи след като вземе мнението на съответните областни управители и кметове.

(5) Извършването на стопанска или друга дейност в граничната ивица се съгласува с директора на съответната регионална дирекция “Гранична полиция”.

Чл. 85

(1) Държавната граница на Република България, преминаваща по река, не се премества както при изменения на очертанията на нейните брегове или нивото на водата, така и при отклонение на коритото на реката в една или в друга посока, ако друго не е уредено в международни договори, по които Република България е страна.

(2) На железопътните и шосейните мостове, бентове и други съоръжения, които преминават през граничните участъци на плавателни и неплавателни реки, държавната граница се установява по средата на тези съоръжения или по тяхната технологична ос в зависимост от преминаването на държавната граница по водата, ако друго не е уредено в международни договори, по които Република България е страна.

(3) Държавната граница на Република България на местността се обозначава с ясно видими гранични знаци, които се поставят на място определено в документите за демаркиране на границата между Република България и съседните държави.

(4) Формите, размерите и надписите на граничните знаци по ал. 3 и редът за тяхното поставяне се определят от законодателството на страната и от международните договорености.

(5) За обозначаване на линията на държавната граница ГДГП осъществява геоинформационна дейност чрез:

1. геодезическо определяне, поставяне и поддържане в изправност на граничните знаци;

2. проверка на линията на държавната граница;

3. изработване на едромащабни карти и документация на държавната граница, както и създаване и поддържане на геодезическо-картографски фонд.

(6) За поддържане на видимостта и предпазване на граничните знаци по ал. 3 по взаимна договореност между Република България и съседните държави се съгласува широчината на граничния пояс и дълбочината на установената гранична ивица от двете страни на линията на държавната граница.

Чл. 86

Българските и чуждестранните въздухоплавателни средства при изпълнение на международни полети излитат и кацат на граждански летища за обществено ползване, обслужващи международни превози, където е осигурено извършването на гранични проверки.

Чл. 87

(1) Лицата, преминаващи през държавната граница на Република България, подлежат на гранични проверки в съответствие с Регламент (ЕО) № 562/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (ОВ, L 105, стр. 1, 13.04.2006 г.).

(2) Транспортните средства, стоките и друго движимо имущество, преминаващи през държавната граница на Република България, подлежат на гранични проверки по ред, определен с акт на министъра на вътрешните работи.

Чл. 88

(отменен)

За нарушител на държавната граница се счита:

1. лице, пресякло или опитващо се да пресече държавната граница на Република България по какъвто и да е начин извън пунктовете за пропускане или в пунктовете за пропускане, но в нарушение на правилата за нейното преминаване;

2. лице, проникнало или опитващо се да проникне на чуждестранно или българско транспортно средство при нерегламентирано преминаване на държавната граница на Република България;

3. чуждестранен или български невоенен кораб, навлизащ в териториалното море, вътрешните морски води и вътрешните водни пътища или опитващ се да напусне техните предели в нарушение на условията на мирното пребиваване, или военен плавателен съд - в случаите, определени със закон;

4. чуждестранно въздухоплавателно средство, навлязло без разрешение във въздушното пространство на Република България, както и всяко въздухоплавателно средство, което ползва неправомерно въздушното пространство или нарушава правилата за полетите.

Чл. 89

(1) При установяване на издирвано транспортно средство органите на ГДГП го задържат и предават в съответния ГПУ,.

(2) Органите на ГДГП задържат превозно средство в случаи, когато:

1. е обявено за издирване;

2.

3. има издаден акт от органите на съдебната власт.

Чл. 90

(1) Огнестрелни оръжия, боеприпаси и взривни вещества могат да се пренасят през държавната граница при условия и по ред, определени със закон.

(2) Пренасяните през границата без съответното разрешение оръжия, боеприпаси или взривни вещества се изземват с протокол и се предават в съответния ГПУ, като незабавно се уведомява ГДГП.

Чл. 91

За поддържане в изправност на граничните знаци и граничната линия на държавната граница на Република България и за спазване на граничния режим, както и за уреждане на възникнали гранични нарушения на определени участъци на основание чл. 85, ал. 2 от ЗМВР и международни договори се назначават гранични представители от състава на ГДГП.

Чл. 92

(1) Всяко лице при преминаване през ГКПП подлежи на гранична проверка при спазване на указанията и разпорежданията на органите на ГДГП, осъществяващи гранични проверки.

(2) Лицето по ал. 1 е длъжно при поискване да предостави необходимите лични данни за нуждите на граничната проверка.

Чл. 93

(1) Органите на ГДГП осъществяват гранични проверки на лица чрез задължителна проверка на:

1. документите за задгранично пътуване;

2. наличието на виза и другите необходими условия, ако такива се изискват по силата на нормативен акт или международен договор, по който Република България е страна;

3. редовността на документите по т. 1 и 2.

(2) Органите по ал. 1 могат да извършват проверка на лицата за наличието на вещи, чието притежаване е забранено, на издирвани вещи или на вещи, които представляват заплаха за сигурността и обществения ред. При извършване на проверките могат да се използват и технически средства.

(3) При проверките по ал. 1 и 2 органите на ГДГП извършват задължителна справка в автоматизираните информационни фондове за установяване на лица с наложени забрани, издирвани лица или лица, представляващи опасност за националната сигурност и обществения ред, при условията и по реда на ЗМВР, освен в случаите по ал. 4.

(4) Справките по ал. 3 не са задължителни за следните лица:

1. гражданите на Европейския съюз по смисъла на член 20, параграф 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ОВ, C 83, 30.03.2010, стр. 47 – 403) и гражданите на трети страни, които са членове на семейството на гражданин на Съюза, които упражняват своето право на свободно движение и по отношение на които се прилага Директива 2004/38/ЕО;

2. гражданите на трети страни и членовете на техните семейства, независимо от тяхната националност, които по силата на споразумения със Съюза и нейните държави членки, от една страна, и същите трети страни, от друга страна, се ползват с правото на свободно движение, което е равностойно на правото на гражданите на Съюза.

(5) Преминаването на границата на Република България се отбелязва в документа за задгранично пътуване на граждани на трети страни или в заместващия го документ чрез полагане на щемпели, утвърдени от министъра на вътрешните работи.

(6) При преминаване на границата се извършва справочна дейност в информационните фондове по ред, определен с акт на министъра на вътрешните работи.

Чл. 94

(1) Органите на ГДГП извършват гранични проверки на превозни средства чрез:

1. проверка на документите им;

2. проверка на превозното средство;

3. справка в автоматизираните информационни фондове.

(2) Справката по ал. 1, т. 3 се извършва по ред, определен с акт на министъра на вътрешните работи.

Чл. 95

Органите на ГДГП контролират и извършват проверка на лица, багажи и превозни средства за наличието на взривни вещества, огнестрелни оръжия, боеприпаси, ядрени материали и други радиоактивни източници при преминаване на държавната граница.

Чл. 96

(1) Граничният контрол се състои от гранични проверки и наблюдение на границата и се извършва в зоните на ГКПП и в граничната зона.

(2) В граничната зона органите на ГДГП самостоятелно и съвместно с други органи могат да организират временни контролни пунктове за осъществяване на граничния контрол.

(3) Зоната на ГКПП обхваща територията, на която са разположени сградите, помещенията, работните места, подземните и надземните съоръжения, техническите средства и местата за преходи, изчакване и проверка на лица, превозни средства и стоки, преминаващи през зоните за гранични проверки.

(4) гранични проверки може да се извършва и на територията на друга държава, когато това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна, в движещ се влак или на борда на плавателно средство по повод предстоящо или осъществено преминаване на държавната граница.

(5) Органите на ГДГП могат да извършват предварителен гранични проверки на борда на въздухоплавателно средство.

Чл. 97

На летища за обществено ползване за обслужване на международни превози и на пристанища, които обслужват кораби от международно плаване, ГДГП извършва гранични проверки чрез разделяне на пътуващите граждани.

Чл. 98

(отменен)

(1) Органите на ГДГП издават пропуски на лицата, работещи или осигуряващи дейност в зоната на ГКПП, с изключение на зоните за сигурност на гражданските летища за обществено ползване.

(2) Органите по ал. 1 могат да извършват проверки на физически и юридически лица за издаване на пропуск за осъществяване на дейност в зоната на ГКПП.

(3) Лицата, работещи на ГКПП, предоставят доброволно необходимите за проучването лични данни, като в случай на отказ не им се разрешава извършването на дейност по ал. 2.

Чл. 99

(отменен)

В изпълнение на правомощията си органите на ГДГП:

1. разкриват и предотвратяват опити за незаконно преминаване на държавната граница и за незаконно внасяне и изнасяне на оръжие, общоопасни средства, наркотични вещества и други стоки;

2. проследяват и регистрират движението на плавателни средства в българския участък на река Дунав.

Чл. 100

Органите на ГДГП:

1. предотвратяват, пресичат, разкриват и разследват престъпления;

2. събират, обработват, анализират, съхраняват, използват и предоставят информация по направленията на дейност;

3. проследяват и регистрират движението на кораби и плавателни средства в транзитно (мирно преминаване) или вътрешно плаване в териториалното море на Република България и в българската част на р. Дунав за недопускане, предотвратяване и разкриване на престъпления и нарушения, свързани с граничния режим;

4. обменят информация и взаимодействат оперативно с другите структури на МВР, държавни органи, юридически лица и граждани и полицейски служби на други държави.

Чл. 101

(1) Органите на ГДГП могат да настаняват принудително в специални помещения или в специални домове чужденци, подлежащи на принудително отвеждане или на експулсиране, по ред, определен със закон.

(2) На лицата, настанени при условията на ал. 1, не могат да се ограничават други права освен правото на свободно придвижване.

Чл. 102

(1) В изпълнение на правомощията си органите на ГДГП съставят актове за извършени административни нарушения, издават наказателни постановления и прилагат мерки за административна принуда в предвидените от закона случаи.

(2) Длъжностните лица, които имат правата по ал. 1, се определят с акт на министъра на вътрешните работи.

(3) Командирите на граничните полицейски кораби имат и правомощията, определени в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, включително в българската част на р. Дунав.

Чл. 103

Главна дирекция “Гранична полиция” извършва оперативно-издирвателна дейност самостоятелно или съвместно с други служби на МВР.

Чл. 104

Органите на ГДГП изискват от транспортните и туроператорските дружества, които осъществяват международна търговска дейност, предоставянето на:

1. разписания, списъци на пътници и друга информация, която се отнася до граничния контрол;

2. достъп до техни помещения, съоръжения и транспортни средства, когато това се налага за изпълнение на определените функции и задачи на ГДГП.

Чл. 105

(1) Главна дирекция “Гранична полиция” осъществява сътрудничество и взаимодействие с митническата администрация и с другите органи за контрол чрез обмен на информация и извършване на съвместни проверки.

(2) Главна дирекция “Гранична полиция” осъществява сътрудничество и взаимодействие с органи, които имат правомощия по въпросите на убежището, бежанците и пребиваването на чужденци за осъществяване на ефективен миграционен контрол.

(3) Главна дирекция “Гранична полиция” осъществява сътрудничество и взаимодействие с органи, които имат правомощия в зоните на морските пространства и вътрешните водни пътища чрез обмен на информация и извършване на съвместни проверки.

(4) Взаимодействието по ал. 1, 2 и 3 се осъществява по ред, определен с акт на министъра на вътрешните работи и ръководителя на съответното ведомство.

Чл. 106

(1) Органите на ГДГП оказват съдействие в зоните по чл. 52б, ал. 3 ЗМВР на специализираните държавни органи при изпълнение на нормативните актове, които уреждат защитата на живота и здравето на населението, както и опазването на околната среда, защитените територии, флората и фауната.

(2) Сътрудничеството по ал. 1 се осъществява по реда на чл. 105, ал. 4.

Чл. 106а

(1) Специализираният отряд „Въздушно наблюдение“ е звено за осъществяване на въздушно наблюдение на границите и изпълнение на други летателни задачи, подпомагащи изпълнението на дейностите на ГДГП.

(2) Организацията и дейността на специализирания отряд “Въздушно наблюдение” се уреждат с акт на министъра на вътрешните работи.

(3) Използването на специализирания отряд “Въздушно наблюдение” за изпълнение на дейностите по ал. 1 се разрешава с писмена заповед на директора на Главна дирекция “Гранична полиция” за всеки отделен случай.

Чл. 106б

(1) Специализираният отряд “Въздушно наблюдение” може да изпълнява и задачи за оказване на съдействие на други структури в МВР и на други държавни органи.

(2) Използването на специализирания отряд “Въздушно наблюдение” от структурите на МВР извън Главна дирекция “Гранична полиция”, както и от други министерства и ведомства се разрешава от генералния комисар на МВР въз основа на писмено искане.

(3) В неотложни случаи искането по ал. 2 може да бъде направено и устно. В тези случаи то се представя в писмена форма не по-късно от 24 часа.

Чл. 107

(отменен)

(1) Главна дирекция “Жандармерия” е специализирано мобилно структурно звено към Генерална дирекция “Полиция” за охрана на стратегически и особено важни обекти, дипломатически представителства, охрана на масови мероприятия, овладяване на масови безредици, противодействие на терористични и диверсионни групи и опазване на обществения ред.

(2) Стратегически обекти са тези административни, промишлени, транспортни или комуникационни обекти, от нормалното функциониране на които зависи дейността на органите на държавното управление и работата на основните отрасли от икономиката на страната.

(3) Особено важни обекти са онези административни, промишлени, транспортни, комуникационни и други обекти, нарушеното функциониране на които води до поставяне в опасност управлението на отделен район от страната или работата на звена от икономиката за определен период.

Чл. 108

(отменен)

В изпълнение на задачите си Главна дирекция “Жандармерия” самостоятелно или съвместно с други структури на МВР:

1. организира и осъществява охрана на стратегически, особено важни обекти, обекти от национално значение, дипломатически представителства, учреждения, обекти на МВР и обекти на договорен принцип;

2. организира и осъществява оперативно обезпечаване на охраняваните обекти;

3. организира и участва в опазването на обществения ред при провеждане на масови мероприятия;

4. организира и осъществява дейности по възстановяване, поддържане и опазване на обществения ред при масови безредици;

5. участва в опазването на обществения ред при кризи от различен характер;

6. обезврежда диверсионни групи, предотвратява и участва в пресичането на терористични действия;

7. организира и осъществява охрана на специални товари;

8. организира, провежда и участва в специални операции;

9. организира и осъществява охраната, защитата и пропускателния режим в сгради и обекти на МВР, определени от министъра на вътрешните работи;

10. организира и осигурява сигурността при провеждане на мероприятия на ръководството на МВР;

11. организира и изпълнява задачи, осигуряващи ръководството на МВР във военновременни и мирновременни пунктове, при привеждане на страната от мирно във военно положение и при усложнена обстановка;

12. издирва и задържа лица в предвидените от закона случаи;

13. събира, обработва, използва и предоставя информация, придобита по повод изпълнение на функциите си;

14. оказва съдействие на други държавни органи или длъжностни лица, когато противозаконно се пречи на тяхната дейност;

15. оказва помощ на лица, пострадали от престъпления и други нарушения на обществения ред, при аварии, бедствия и произшествия.

Чл. 109

(отменен)

При осъществяване на дейността си органите на Главна дирекция “Жандармерия” имат право:

1. да разполагат сили и средства, да изграждат, използват и снемат инженерно-технически съоръжения и други средства за охрана на стратегически и особено важни обекти;

2. самостоятелно и с други държавни органи да преследват и задържат нарушители на обществения ред;

3. да отцепват райони, да ограничават временно или да забраняват движението на лица и транспортни средства;

4. да ползват комуникационни връзки или да ги прекъсват.

Чл. 110

(отменен)

(1) Охраната на стратегически, особено важни обекти и обекти от национално значение се осъществява със системи за физическа защита, които могат да включват персонал за физическа защита, физически бариери, сигнално-охранителни известителни системи, телевизионна техника, охранително осветление, комуникационни средства, транспортни средства, служебни животни и съответно оборудвани служебни помещения.

(2) Физически бариери са всички видове огради, оградни съоръжения, решетки, метални или усилени с метал врати, капандури и прозорци, укрепващи метални елементи, механични заключващи устройства, тунелни проходни съоръжения, които осигуряват безопасното придвижване на състезатели и служебни лица до и от игралното поле на стадиони и други.

(3) Оградни съоръжения са всички видове врати, заключващи устройства към тях, спиращи, контролиращи и задържащи достъпа съоръжения, разположени преди, след и на самата ограда неподвижно или задвижвани ръчно или автоматично.

(4) Спиращи достъпа съоръжения са подвижни и неподвижни, ограничаващи или спиращи движението на моторни превозни средства или на лица съоръжения по пътя им към контролно-пропускателните пунктове с цел улесняване на проверката им, като различни видове бариери, рогатки, парапетни ограничители, разположени зигзагообразно стоманобетонни блокове, неравности по пътната настилка и други.

(5) Контролиращи достъпа съоръжения са всички видове биологични, електронни или магнитни четящи устройства, кодирани бутонни устройства и други, които при подадена им команда деблокират спиращите съоръжения или врати. Тези устройства могат и да запазват информацията за контролирания достъп.

(6) Задържащи достъпа съоръжения са съоръженията за възпрепятстване достъпа на лица до охранявания обект, които се разполагат в близост или върху физическите бариери, в т. ч.:

1. физически (кльонови допълнения - единични и двойни, шипове, бодливи рулони от тел, ламели, мрежи и др.);

2. звукозаглушаващи;

3. светлиннозаслепяващи;

4. химически вещества, които образуват дим, пяна, представляват залепващи вещества и др.

(7) Сигнално-охранителни известителни системи са централни или местни пултове, контролни панели, датчици, средства за сигнализация и устройства за предаване на сигнали на разстояния, които подават сигнал при евентуален опит да бъдат преодолени или разрушени физическите бариери от системи за физическа защита на даден обект.

(8) Телевизионна техника е система от телевизионни камери, монитори, видеомагнетофони, видеомултиплексори, превключватели и други, с които се наблюдават, констатират и/или заснемат извършителите на опити за проникване или проникналите в даден обект.

(9) Комуникационни средства са всички видове директни проводни, телефонни и радиовръзки, които се ползват от персонала за физическа защита, за ръководство, предислоциране и повикване на допълнителни сили за предотвратяване на противозаконно проникване или за преследване на незаконно проникналите в даден обект.

Чл. 111

(отменен)

(1) Зоналните жандармерийски подразделения при приемането на стратегически или особено важен обект за охрана разработват план за охрана и отбрана, съгласуван с директора на съответната областна дирекция “Полиция” и с ръководителя на съответното ведомство. Планът се утвърждава от директора на Главна дирекция “Жандармерия”.

(2) С плана за охрана и отбрана се определя редът за действие на структурните звена на Главна дирекция “Жандармерия” по осигуряване физическата защита на обектите, пропускателния режим, реда за временно пребиваване на територията на обекта и взаимодействието с другите структури на МВР, други организации и лица.

(3) Отговорен за изпълнението на плана за охрана и отбрана е началникът на съответното структурно звено на Главна дирекция “Жандармерия”.

Чл. 112

(отменен)

(1) При необходимост след съгласуване с органите на местната власт около охранявания стратегически или особено важен обект може да се установи зона с ограничен достъп. Границата на зоната се обозначава с ясно видими знаци (табели). В границите на зоната не се включват пътищата за общо ползване и жилищни сгради.

(2) На подстъпите към охраняваните стратегически или особено важни обекти могат да се изградят инженерно-технически съоръжения.

Чл. 113

(отменен)

Органите на Главна дирекция “Жандармерия” отцепват райони, ограничават временно или забраняват движението на лица и транспортни средства при провеждане на действия за обезвреждане и задържане на диверсионни групи, осигуряване на зоните с ограничен достъп до стратегически и особено важни обекти и при опазване на обществения ред.

Чл. 114

(отменен)

Ползването или прекъсването на комуникационни връзки се извършва при изпълнение на задачите по чл. 52, ал. 1, т. 11 от ЗМВР съгласувано с компетентните органи.

Чл. 115

(отменен)

Дирекция “Миграция” е специализирано структурно звено на ГДП за регулиране и контрол на миграционните процеси по отношение на пребиваващите в Република България чужденци.

Чл. 116

(отменен)

(1) При осъществяване на дейността си по регулиране на миграционните процеси и административния контрол върху пребиваването на чужденци в Република България директорът, заместник-директорът на дирекция “Миграция” или упълномощени от директора на НСП компетентни длъжностни лица:

1. издават или отказват издаването на разрешения за краткосрочно и дългосрочно пребиваване;

2. продължават срока на пребиваване на чужденците в Република България;

3. отнемат правото на издадено разрешение за краткосрочно и дългосрочно пребиваване при наличие на законовите изисквания;

4. анулират издадена виза или намаляват срока за пребиваване на чужденец в страната, определен от издадената виза, при неизпълнение на изискванията на Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ);

5. издават удостоверителни документи, които по силата на нормативен акт имат отношение по процедурата за издаване и отнемане на разрешение за пребиваване в Република България;

6. осъществяват съгласувателни процедури с дирекция “Консулски отношения” на Министерството на външните работи за издаване на разрешения за пребиваване в Република България;

7. дават становища по молби за придобиване, възстановяване и освобождаване от българско гражданство, за издаване на разрешения за работа и становища до други ведомства, които по смисъла на нормативен акт имат отношение по пребиваването на чужденците в Република България.

(2) Издадените от звената “Миграция” при областните дирекции “Полиция” разрешения за дългосрочно пребиваване се отнемат при условията на ЗЧРБ след писмено съгласуване с дирекция “Миграция”.

(3) В определените от ЗЧРБ случаи органите на дирекция “Миграция” или звена “Миграция” анулират издадена виза чрез зачертаване с две диагонални черти и полагат щемпел.

Чл. 117

(отменен)

При осъществяване на правомощията по чл. 90, т. 6 от ЗМВР органите на дирекция “Миграция” или съответните структурни звена “Миграция” приемат и изпращат на компетентния орган на НСП подаденото от чужденеца заявление заедно с приложените към него документи за персонализиране на български документи за самоличност на чужденци и връчват персонализирания документ на чужденеца.

Чл. 118

(отменен)

(1) Дирекция “Миграция” осъществява дейност по принудително настаняване в специалните домове за временно настаняване на чужденци, за които е издадена заповед за принудително отвеждане до границата на Република България или за експулсиране.

(2) Органите на дирекция “Миграция” осъществяват дейността си по чл. 80 от ЗМВР при условията и по реда на ЗЧРБ и на съответните подзаконови нормативни актове за организацията, дейността и реда за временно настаняване на чужденци в специалните домове за временно настаняване на чужденци.

Чл. 119

(отменен)

Органите на дирекция “Миграция” противодействат на незаконната миграция чрез извършване на проверки по местопребиваване на чужденците и при необходимост провеждат интервюта.

Чл. 120

(отменен)

(1) Органите на дирекция “Миграция” организират и осъществяват дейност по съпровождането на чужденци на територията на Република България или в чужбина при изпълнение на наложени принудителни административни мерки по ЗЧРБ.

(2) При съпровождането на чужденци на територията на Република България по изпълнение на наложени принудителни административни мерки по ал. 1 органите на дирекция “Миграция” могат да поискат съдействие от други звена на НСП.

(3) Съпровождането на чужденци извън територията на страната в предвидените от закона случаи се осъществява по силата на сключен от Република България международен договор за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица. При липса на такъв международен договор правилата за съпровождане извън границите на страната се уреждат с акт на министъра на вътрешните работи.

Чл. 121

(отменен)

При изпълнение на дейността по чл. 52, ал. 1, т. 8 от ЗМВР дирекция “Миграция” предлага на директора на НСП организирането на съвместни операции и проекти със сродни служби на други държави.

Чл. 122

(отменен)

(1) Дирекция “Миграция” предлага на директора на НСП сключването на споразумения за сътрудничество с неправителствени и междуправителствени организации в областта на контрола и регулирането на миграционните процеси.

(2) Дирекция “Миграция” подпомага директора на НСП при изпълнение на функциите му по чл. 28, ал. 1, т. 5 от ЗМВР с предложения за осъществяване на сътрудничество със съответните служби на други държави, международни органи и организации в областта на контрола и регулирането на миграционните процеси.

Чл. 123

(отменен)

Органите на дирекция “Миграция” осъществяват правомощията по чл. 90, т. 3 от ЗМВР при установяване на нарушения на ЗМВР, ЗЧРБ и Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС).

Чл. 124

(отменен)

За регулиране и контрол на миграционните процеси по въпросите на убежището, бежанците и чужденците дирекция “Миграция” осъществява сътрудничество и взаимодействие с други ведомства, служби и дирекции на МВР чрез информационен обмен, съвместни проверки и други форми на сътрудничество по законоустановения ред и въз основа на съвместни инструкции със съответните министерства и ведомства.

Чл. 125

(отменен)

Органите на дирекция “Миграция” осъществяват дейността по чл. 90, т. 6 от ЗМВР в случаите, регламентирани в ЗЧРБ и в Правилника за прилагане на ЗЧРБ.

Чл. 126

(отменен)

Стопанисването, управлението и охраната на специалните домове за временно настаняване на чужденци се осъществява от дирекция “Миграция”.

Чл. 127

(отменен)

При осъществяване на административен контрол върху пребиваването на чужденци в Република България дирекция “Миграция”:

1. събира, систематизира и анализира информацията за състоянието и динамиката на миграционните процеси и за резултатите от дейността на регионалните звена на дирекцията;

2. планира, разработва и предлага на ръководството на МВР мерки за повишаване ефективността на дейността по регулиране на миграционните процеси;

3. разработва и предлага нормативни актове, отнасящи се до усъвършенстването на дейността на дирекция “Миграция”;

4. подпомага, контролира дейността и дава указания на регионалните структури;

5. организира повишаването на професионалната квалификация на служителите;

6. самостоятелно или съвместно със структурите на МВР или с други компетентни ведомства участва в предотвратяването и противодействието на незаконната миграция и трафика на хора.

Чл. 127о

(1) Главна дирекция „Гражданска защита“ (ГДГЗ) е национална специализирана структура на МВР за изпълнение на задачи по защита при бедствия.

(2) За изпълнение на задачите по ал. 1 ГДГЗ извършва следните дейности:

1. осъществява превантивна дейност за повишаване готовността на страната за предотвратяване на бедствия и/или за намаляване на последиците от тях чрез:

2. наблюдение, предупреждение и оповестяване при бедствия чрез СЦ;

3. координира провеждането на СНАВР при бедствия на територията на страната чрез СЦ и ОКИЦ;

4. като съставна част от единната спасителна система изпълнява следните задачи:

5. изпълнява задачи по гражданска защита в случаите по чл. 19, ал. 2 ЗЗБ;

6. координира с органите по чл. 18, ал. 5 ЗЗБ изпълнението на превантивните и други дейности, за които се предвижда финансиране от други източници и които са включени в Националната програма за защита при бедствия и в годишните планове за изпълнението й;

7. организира взаимодействието и координацията с министерствата, ведомствата и неправителствени организации в областта на гражданската защита и защитата при бедствия за овладяване и преодоляване на последствията от бедствия;

8. поддържа в готовност силите и средствата за реагиране при бедствия;

9. организира и поддържа в готовност граждански специалисти за участие в операции и мисии на Европейския съюз, НАТО и международни организации извън територията на страната чрез формиране на модул за търсене и спасяване в градски условия с цел изпълнение на поети ангажименти от Република България в областта на гражданската защита и гражданското аварийно планиране;

10. организира и провежда подготовката на служителите от ГДГЗ за реагиране при бедствия;

11. координира и участва в международни проекти за планиране, подготовка и провеждане на национални и международни учения в областта на защитата при бедствия, гражданското аварийно планиране и Механизма на Общността за гражданска защита;

12. организира обмена на информация с териториалните звена в процеса на управление при бедствия;

13. оказва методическа и експертна помощ по защита при бедствия на териториалните органи на изпълнителната власт;

14. организира, разработва и поддържа плана за привеждане на ГДГЗ в готовност за работа във военно време и военновременния план;

15. организира оповестяването на служителите от ГДГЗ при привеждането им в готовност за работа при бедствия, при положение на война, при военно или извънредно положение и при изпълнение на планираните мероприятия;

16. осъществява взаимодействието на ГДГЗ с други държавни органи по въпросите на готовността за работа при положение на война, при военно или извънредно положение;

17. контролира готовността на структурните звена на ГДГЗ за работа при положение на война, при военно или извънредно положение;

18. прави мотивирани предложения пред министъра на вътрешните работи за:

19. осъществява методическа помощ при организиране обучението на органите на изпълнителната власт и населението;

20. осъществява организационно, експертно и техническо подпомагане дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет чрез:

21. изгражда и поддържа информационни фондове на базата на информация, придобита при изпълнение на функциите й;

22. осъществява оперативното взаимодействие с другите структури на МВР;

23. осъществява сътрудничество със съответните структури в други държави и международни органи и организации в областта на гражданската защита и гражданско-военното аварийно планиране, като:

24. изгражда и поддържа национални системи за мониторинг, ранно предупреждение и оповестяване, като:

25. съгласувано и координирано с дирекция „Пресцентър и връзки с обществеността“ осъществява информационна и разяснителна дейност при възникване на бедствия и провеждане на СНАВР, като предоставя своевременно пълна и ясна информация за развитието на аварийната обстановка и за дейностите по овладяването й.

(3) Редът за осъществяване на дейностите по ал. 2, т. 3 и 4 се определя с инструкции на министъра на вътрешните работи.

(4) Отличителният знак на ГДГЗ е син равностранен триъгълник, вписан в кръг с оранжев цвят съгласно Женевските конвенции от 12 август 1949 г. (необнародвани), ратифицирани с Указ № 181 на Президиума на Народното събрание от 1954 г. (Изв., бр. 43 от 1954 г.), и Допълнителните протоколи към Женевските конвенции от 1977 г., ратифицирани с Указ № 1586 на Държавния съвет от 1989 г. (ДВ, бр. 62 от 1989 г.).

Чл. 127п

(1) Териториалните звена на ГДГЗ изпълняват задачи, свързани със защитата при бедствия на територията на съответната област.

(2) Териториалните звена на ГДГЗ осъществяват и следните специфични задачи:

1. координират разработването и съгласуването на областни планове за провеждане на СНАВР;

2. координират разработването и съгласуването на общинските и областните планове за защита при бедствия;

3. приемат и оценяват информации за възникнали бедствия;

4. осъществяват денонощно дежурство на органи за управление, сили и средства;

5. следят оперативната обстановка на територията на областта;

6. уведомяват компетентните съставни части на единната спасителна система и координират по-нататъшната дейност на основата на стандартни оперативни процедури;

7. уведомяват органите на изпълнителната власт в съответната област за възникнали бедствия;

8. включват допълнителни сили и средства на основните и други съставни части на единната спасителна система съгласно плана за провеждане на СНАВР по искане на ръководителя на място, кмета на общината или областния управител;

9. изготвят обобщен отчет на изразходваните непредвидени разходи при бедствия, подлежащи на възстановяване от държавния бюджет;

10. организират и извършват поддръжка, обслужване и ремонт на защитни съоръжения, собственост на министерството.

(3) Оперативните комуникационно-информационни центрове в териториалните звена на ГДГЗ изпълняват функциите по ал. 2, т. 3 – 6 и по чл. 127о, ал. 2, т. 3.

(4) Териториалното звено в област София осъществява и обслужване на свързочни средства и техника, дозиметрична апаратура и на пунктовете за управление на ГДГЗ.

(5) Териториалното звено в област Велико Търново осъществява и обслужване и ремонт на свързочни средства и техника, дозиметрична апаратура и ремонт на автомобилна и верижна техника и на пунктовете за управление на ГДГЗ.

Чл. 127р

Неотложните аварийно-възстановителни работи, оперативната защита при наводнения и операциите по издирване и спасяване обхващат:

1. прокарване на пътища и проходи за преминаване през разрушения и непроходими участъци;

2. осветяване на зоната за извършване на спасителни дейности;

3. извличане на аварирала техника при бедствия и катастрофи;

4. извършване обеззаразяване на хора, техника и материално-техническо оборудване;

5. наблюдение на водното ниво и състоянието на хидротехническите съоръжения и извършване на аварийни дейности по елементите;

6. координация и участие в надграждането на съществуващи и в изграждането на временни диги, удълбочаването на преливници, отпушвания на подприщвания пред мостове, водостоци, пасарелки и др.;

7. евакуиране на промишленоотровни вещества, източници на йонизиращи лъчения и други, попадащи в заливните зони;

8. подпомагане устройването на лагери за временно настаняване на застрашено население;

9. извеждане на хора, животни и изнасяне на движими културни ценности от залетите зони;

10. отводняване на сгради и др.;

11. откриване местоположението на хора, попаднали в бедствено положение;

12. изваждане на загинали чрез използване на алпийски способи, водолазно оборудване и екипировка, високопроходима или плаваща техника;

13. изнасяне на потенциални източници на биологично заразяване.

Чл. 127с

За осъществяване на сътрудничество със съответните структури на Европейския съюз, НАТО и на други държави и международни организации в областта на пожарната безопасност и защитата на населението, хуманитарната помощ и гражданско-военното аварийно планиране ГДПБЗН:

1. участва в разработването и съгласуването на международни договори, споразумения и протоколи и в изпълнението на поетите с тях задължения в областта на защитата при бедствия;

2. участва в координирането и организирането на планирането и изпълнението на ангажиментите, произтичащи от членството на Република България в НАТО и в Европейския съюз, в областта на гражданското аварийно планиране и на гражданската защита;

3. участва в работата на институциите на Европейския съюз и техните работни органи в областта на гражданската защита;

4. координира и участва в работата на Комитета за гражданско аварийно планиране (CEPC) на НАТО и координира работата на националните представители на групите към него;

5. координира и организира дейността по подготовката и провеждането на международни хуманитарни и/или спасителни операции за помощ при бедствия в други страни;

6. ръководи и осигурява дейността на Работна група 29 „Гражданска защита“ към Съвета по европейските въпроси към Министерския съвет;

7. осъществява обмен на информация и контакт с оперативните центрове на Европейския съюз, НАТО, ООН и на страните членки.

Чл. 127т

(1) Ранното предупреждение и оповестяването при бедствия и при въздушна опасност на органите на изпълнителната власт и населението обхващат:

1. предоставяне на информация за приближаваща или непосредствена заплаха от възникване на бедствие или въздушна опасност на определен кръг лица – органи на изпълнителната власт и сили за реагиране на Единната спасителна система, с цел повишаване на готовността им за реагиране и предприемане на необходимите мерки;

2. оповестяване с акустични сигнали и гласова информация на големи групи хора на определена територия за предстоящо или настъпило бедствие или въздушна опасност и излъчване на указания за необходимите предпазни мерки и действия.

(2) Органите на ГДПБЗН осъществяват ранното предупреждение и оповестяването при бедствия и при въздушна опасност на органите на изпълнителната власт и населението по реда на Наредбата за условията и реда за функциониране на Националната система за ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт и населението при бедствия и за оповестяване при въздушна опасност, приета с Постановление № 48 на Министерския съвет от 2012 г. (ДВ, бр. 20 от 2012 г.).

Чл. 127у

Дейностите по химическата, биологическата и радиационната защита при инциденти и аварии, свързани с опасни вещества и материали, и овладяването на екологични инциденти обхващат:

1. оценка на замърсяването с опасни вещества и материали;

2. организиране на мониторинг, предупреждение и оповестяване за възникнала опасност и поддържане на необходимия резерв от технически средства, включително индивидуални средства за защита;

3. организиране и изпълнение на мерките за химическа, биологическа и радиационна защита и оказване на първа помощ на поразените;

4. координиране на комплекс от специални санитарно-хигиенни и противоепидемични защитни дейности.

Чл. 127ф

Информационно-аналитичната дейност по пожарна безопасност и защита на населението обхваща събиране, обработване, съхраняване, анализиране, използване и предоставяне на информация, организирана в автоматизирани информационни фондове, системи и регистри, създадени за изпълнение на правомощията по направления на дейност.

Чл. 127х

Защитата на населението, осъществявана от ГДПБЗН при обявяване на режим „положение на война“, „военно положение“ или „извънредно положение“ в съответствие с разпоредбите на Женевските конвенции от 12 август 1949 г. (необнародвани), ратифицирани с Указ № 181 на Президиума на Народното събрание от 1954 г. (Изв., бр. 43 от 1954 г.), и Допълнителните протоколи към Женевските конвенции от 1977 г., ратифицирани с Указ № 1586 на Държавния съвет от 1989 г. (ДВ, бр. 62 от 1989 г.), обхваща:

1. предупреждаване;

2. предоставяне на скривалища;

3. спасителни работи;

4. борба с пожари;

5. откриване и обозначаване на опасни райони;

6. обеззаразяване и подобни защитни мерки;

7. участие при осигуряване на подслон и храна;

8. допълнителни дейности в рамките на законовите правомощия.

Чл. 127ц

За осигуряване готовността на МВР и структурите му за работа във военно време органите на ГДПБЗН:

1. разработват и поддържат плана за привеждане на МВР в готовност за работа във военно време, плана за мобилизация, военновременния план и плана на МВР за управление при извънредни ситуации;

2. подпомагат дейността на ръководството на МВР за управление на структурите на министерството при положение на война, при военно или извънредно положение;

3. организират изграждането и експлоатацията на системата от пунктове за управление и поддържането им в оперативна и техническа готовност;

4. организират дейността на Ситуационния център на МВР;

5. разработват и предлагат за утвърждаване проекти на военновременни структури и щатове съобразно задачите на МВР във военно време;

6. организират и контролират създаването и поддържането на военновременни запаси на МВР и ведомствен картографски фонд;

7. организират и контролират дейността на оперативните дежурни центрове за поддържане готовността на МВР за оповестяване и управление при положение на война, при военно или извънредно положение;

8. планират, организират, ръководят и контролират мобилизационната подготовка и провеждането на мобилизацията в структурите на МВР;

9. планират и организират подготовката на ръководния състав и силите на МВР за действие при положение на война, при военно или извънредно положение;

10. планират, разпределят и отчитат финансовите средства по отбранително-мобилизационната подготовка, участват при съставянето на военновременния проектобюджет на МВР;

11. взаимодействат с други държавни органи по въпросите на готовността на МВР за работа при положение на война, при военно или извънредно положение;

12. контролират готовността на структурите на МВР за работа във военно време, за действие при извънредни ситуации, пожари и бедствия.

Чл. 128

(отменен)

Дирекция “Международно оперативно полицейско сътрудничество” (ДМОПС) е специализирано структурно звено на Генерална дирекция “Полиция” за организиране и координиране на международния обмен на полицейската информация, за координиране на оперативното взаимодействие и за осъществяване на екстрадации и трансфери на лица.

Чл. 129

(отменен)

В ДМОПС се създават Национално централно бюро “Интерпол”, Национално звено “Европол”, звено за контакт по линия на Шенгенската информационна система и единен телекомуникационен център.

Чл. 130

(отменен)

За осъществяване на дейността си ДМОПС:

1. организира, координира и контролира обмена на международна и национална оперативна полицейска и съдебна информация по силата на международни конвенции и договори, страна по които е Република България;

2. взаимодейства с други съдебни и правозащитни органи и организации, както и с държавни институции и неправителствени организации;

3. създава, актуализира и изпълнява план за действие за въвеждане и прилагане на стандартите за работа на съответните международни организации;

4. събира, обработва, анализира, съхранява и предоставя информация на държавни органи, организации, юридически лица и граждани, които имат законен интерес да я получат, за лица, предмети, събития и дейности, свързани с трансграничната престъпност;

5. обявява, прекратява и актуализира информацията за международно издирване на лица и предмети по искане на компетентните полицейски и съдебни власти;

6. обявява, прекратява и актуализира информацията за общодържавно издирване на лица и предмети по искане на компетентните органи на чужда държава при наличието на правно основание;

7. координира дейностите на компетентните полицейски и съдебни органи в процеса на международното издирване на лица и предмети, тяхното задържане, идентификация и предаването/приемането им на/от органите, заявили издирването;

8. предава и приема лица за екстрадиции и трансфери въз основа на сключени международни конвенции, договори и спогодби, по които Република България е страна, и в изпълнение на акт на орган на съдебната власт;

9. изготвя анализи за състоянието и тенденциите в развитието на международната престъпност с цел подпомагане на управленските решения на ръководството на Генерална дирекция “Полиция” и МВР;

10. участва при изготвянето и съгласуването на законови и подзаконови нормативни актове (правилници, инструкции, наредби и др.), имащи пряко отношение към обмена на информация за целите на международното полицейско сътрудничество и международното издирване на лица и предмети;

11. осигурява непрекъснат режим на работа 24 часа в денонощието 365 дни в годината; съобщенията, обменяни по каналите на Интерпол/Европол/СИРЕНЕ, се анализират и отработват съгласно времевите стандарти на международните организации;

12. стопанисва и поддържа техническото оборудване, чрез което се осъществява връзката с Глобалната телекомуникационна система на Интерпол, както и оборудването, включено към мрежата за предаване на данни на МВР;

13. администрира системния и приложния софтуер за наличната изчислителна и комуникационна техника в ДМОПС;

14. изпълнява задълженията на Република България по отношение на гарантиране сигурността на ползваните защитени международни канали за връзка;

15. определя и осъществява контрол върху предоставянето на достъп на български институции и служители до телекомуникационните системи и базите данни на международните полицейски организации според изискванията на международните договори и споразумения;

16. упълномощава предоставянето на достъп до информация, събирана, обработвана и съхранявана от ГС на МОКП Интерпол, на физически и юридически лица, имащи законово основание за това;

17. събира, обработва, анализира, съхранява и използва информация във и от собствени информационни фондове;

18. въвежда, актуализира и ползва информацията от информационните фондове на ГС на МОКП Интерпол, Европол и ШИС (Шенгенската информационна система);

19. въвежда, актуализира и ползва информацията от централните информационни фондове на МВР;

20. участва в разработването и внедряването на автоматизирани информационни системи на ДМОПС, ГДП и МВР;

21. организира и участва в международни конференции, семинари и работни срещи по линия на съответните международни организации;

22. участва в обучението и повишаването на професионалната квалификация на служители от полицейски служби и други организации.

Чл. 131

(отменен)

(1) Специализираният отряд за борба с тероризма е специализирано структурно звено за противодействие на терористични действия, защита на стратегически и особено важни обекти, предотвратяване, пресичане и разкриване на тежки престъпления.

(2) Организацията и дейността на СОБТ се уреждат по ред, определен от министъра на вътрешните работи.

Чл. 132

(отменен)

(1) В изпълнение на задачите си СОБТ:

1. предотвратява и пресича терористични действия;

2. задържа и/или обезврежда извършители на особено опасни престъпления, оказващи или склонни да окажат въоръжена съпротива;

3. освобождава заложници;

4. организира и осъществява охрана на органи на МВР, държавни органи и организации при изпълнение на функциите им;

5. извършва действия, свързани със защитата на държавни и обществени интереси от престъпни посегателства и терористични актове.

(2) Използването на СОБТ за изпълнение на дейностите по ал. 1 се разрешава с писмена заповед на главния секретар на МВР по предложение на директора на НСП за всеки отделен случай.

(3) Използването на служители на СОБТ от структурните звена на МВР извън НСП, както и от Министерството на отбраната, Националната служба за охрана, други министерства и ведомства се осъществява въз основа на писмено искане.

(4) В неотложни случаи искането по ал. 3 може да бъде отправено и устно, като в писмен вид се представя в срок не по-късно от 24 часа.

Чл. 133

(отменен)

При освобождаване на заложници, при задържане или обезвреждане на извършители на особено опасни престъпления, когато те оказват или са склонни да окажат въоръжена съпротива, съобразно конкретната оперативно-тактическа обстановка служителите на СОБТ имат право:

1. да използват огнестрелно оръжие, взривни вещества, пиротехнически, химически, технически и други средства, числящи се в СОБТ и в другите структурни звена на МВР, и специална защитна екипировка, гарантираща тяхната лична безопасност и прикритие на самоличността им;

2. да отцепват райони, да спират или отклоняват движението на пътни превозни средства и временно да прекъсват телекомуникационни връзки.

Чл. 134

(отменен)

За изпълнение на дейностите си СОБТ провежда специални операции самостоятелно или във взаимодействие с други структурни звена на МВР и на други ведомства.

Чл. 135

(отменен)

Специализираният отряд за борба с тероризма оказва методическо ръководство и помощ на аналогичните специализирани звена на НСП при професионалната им подготовка и провеждането на специални операции.

Чл. 136

(отменен)

(1) Служителите на СОБТ, изпълняващи дейностите по чл. 91, ал. 1 ЗМВР, и техните семейства се ползват от специален режим на адресна регистрация и регистрация на лични моторни превозни средства и телефони, определен от министъра на вътрешните работи.

(2) Самоличността на служителите по ал. 1 при изпълнение на техните задължения се запазва в тайна.

Чл. 137

(отменен)

Професионалната квалификация на служителите на СОБТ се проверява и оценява ежегодно при условия и по ред, определен от министъра на вътрешните работи.

Чл. 138

(отменен)

(1) Специализираният авиационен отряд е специализирано структурно звено за изпълнение на летателни задачи за подпомагане изпълнението на задачите и дейностите на структурните звена в МВР.

(2) Организацията и дейността на САО се уреждат по ред, определен от министъра на вътрешните работи.

(3) Използването на САО за изпълнение на дейностите по ал. 1 се разрешава с писмена заповед на главния секретар на МВР за всеки отделен случай.

Чл. 139

(отменен)

(1) Специализираният авиационен отряд може да изпълнява и задачи за оказване съдействие на други държавни органи.

(2) Използването на САО от структурните звена на МВР извън НСП, както и от други министерства и ведомства се осъществява въз основа на писмено искане.

(3) В неотложни случаи искането по ал. 2 може да бъде отправено и устно, като в писмен вид се представя в срок не по-късно от 24 часа.

Чл. 140

(отменен)

(1) Специализираната дирекция “Оперативни технически операции” е национална специализирана дирекция за извършване на негласна оперативно-техническа дейност за защита на правата и свободите на гражданите, националната сигурност и обществения ред.

(2) За изпълнение на задачата по ал. 1 органите на специализираната дирекция “Оперативни технически операции” извършват дейности по:

1. осигуряване, разработване и прилагане на специални разузнавателни средства;

2. наблюдение, проникване, фотографиране, видеозаписване, звукозаписване, филмиране, белязване на предмети и изготвяне на психологичен анализ във връзка със събирането на данни за защита на правата и свободите на гражданите, националната сигурност и обществения ред;

3. проследяване на лица и обекти;

4. контрол на предаването на данни и получаването на информация чрез кабелни средства за комуникация;

5. оперативно проучване на лица и обекти;

6. извършване на оперативно-техническа проверка на пощенска и друга кореспонденция за защита на правата и свободите на гражданите, националната сигурност и обществения ред и за контрол на други лица, които извършват такава проверка;

7. изготвяне на веществени доказателствени средства при поискване по ред, определен със закон, и предоставянето им на органа, направил искането;

8. разработване и използване на технически средства и способи за предотвратяване на терористични действия;

9. разработване и прилагане на специфични физико-химични методи и средства и извършване на взривно-техническо изследване и оценка на експлозиви или на елементи на взривни устройства;

10. използване на специфични методи и специални разузнавателни средства за охрана на живота, здравето и имуществото на граждани;

11. осигуряване на достъп до технически средства и съоръжения на държавни органи, организации, юридически лица и граждани;

12. издаване на задължителни разпореждания за оказване на съдействие от държавни органи, организации, юридически лица и граждани;

13. получаване на информация от другите структури на МВР, държавни органи, организации, юридически лица и граждани;

14. предоставяне на информация на другите структури на МВР, държавните органи и организации при условия и по ред, определени с наредба на министъра на вътрешните работи;

15. изграждане и използване на информационен фонд, който е част от информационната система на МВР;

16. привличане на граждани за доброволно сътрудничество;

17. участие в съвместни мероприятия с компетентните държавни органи за предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления;

18. участие в обучението на служители на разузнавателни и контраразузнавателни служби.

(3) При осъществяване на дейностите по ал. 2, т. 11 органите на специализираната дирекция “Оперативни технически операции” може да блокират с технически средства осъществяването на електронни съобщения.

Чл. 141

(1) Дирекция “Вътрешна сигурност” е специализирана структура на МВР за оперативно-издирвателна, информационно-аналитична и организационна дейност по предотвратяване, пресичане, разкриване на престъпления и дисциплинарни нарушения, извършени от служители на министерството.

(2) Органите на дирекция “Вътрешна сигурност”:

1. предотвратяват, пресичат и разкриват престъпления и други нарушения, извършени от служители на министерството;

2. събират, анализират и предоставят информация за дейността по т. 1;

3. извършват превантивна дейност за противодействие на корупцията в МВР.

Чл. 141а

Дирекция „Миграция“ е специализирана структура на МВР за регулиране и контрол на миграционните процеси на чужденците, пребиваващи в Република България, и за административно обслужване на гражданите на Европейския съюз, гражданите на държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, гражданите на Конфедерация Швейцария, както и членовете на техните семейства съгласно Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства.

Чл. 141б

(1) При осъществяване на дейността си по регулиране на миграционните процеси и административния контрол върху пребиваването на чужденци в Република България директорът на дирекция „Миграция“, директорите на областните дирекции на МВР или оправомощените от тях длъжностни лица:

1. издават или отказват издаването на разрешения за краткосрочно и дългосрочно пребиваване;

2. продължават срока на пребиваване на чужденците в Република България;

3. отнемат правото на издадено разрешение за краткосрочно и дългосрочно пребиваване при наличие на законовите изисквания;

4. анулират издадена виза или намаляват срока за пребиваване на чужденец в страната, определен от издадената виза, при неизпълнение на изискванията на Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ);

5. издават удостоверителни документи, които по силата на нормативен акт имат отношение по процедурата за издаване и отнемане на разрешение за пребиваване в Република България;

6. осъществяват съгласувателни процедури с дирекция „Консулски отношения“ на Министерството на външните работи за издаване на разрешения за пребиваване в Република България;

7. дават становища по молби за придобиване, възстановяване и освобождаване от българско гражданство, за издаване на разрешения за работа и становища до други ведомства, които по смисъла на нормативен акт имат отношение по пребиваването на чужденците в Република България;

8. осъществяват административното обслужване на гражданите на Европейския съюз, гражданите на държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, гражданите на Конфедерация Швейцария, както и членовете на техните семейства съгласно Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства.

(2) Звената „Миграция“ при областните дирекции на МВР уведомяват незабавно дирекция „Миграция“ за отнетите от тях разрешения за дългосрочно пребиваване на чужденци в Република България.

(3) В определените от ЗЧРБ случаи издадена виза се анулира чрез зачертаване с две диагонални черти и полагане на щемпел.

Чл. 141в

За осъществяване на дейностите по чл. 141а дирекция „Миграция“:

1. събира, систематизира и анализира информацията за състоянието и динамиката на миграционните процеси и административния контрол върху пребиваването на чужденци в Република България и за административното обслужване на гражданите на Европейския съюз, гражданите на държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, гражданите на Конфедерация Швейцария, както и членовете на техните семейства съгласно Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства;

2. планира, разработва и предлага мерки за повишаване ефективността на регулиране на миграционните процеси;

3. дава становища и разработва проекти на нормативни и други актове за регулиране на миграционните процеси и административния контрол върху пребиваването на чужденци в Република България и за административното обслужване на гражданите на Европейския съюз, гражданите на държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, гражданите на Конфедерация Швейцария, както и членовете на техните семейства съгласно Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства;

4. самостоятелно или съвместно с други структури на МВР или с други компетентни органи участва в предотвратяването и противодействието на незаконната миграция и трафика на хора;

5. методически подпомага и контролира дейността на съответните звена в областните дирекции на МВР.

6. въвежда, актуализира, ползва и предоставя информация от автоматизираните информационни системи на МВР и ШИС.

Чл. 141г

При осъществяване на правомощията по чл. 90, т. 6 ЗМВР органите на дирекция „Миграция“ или съответните звена „Миграция“ в областните дирекции на МВР приемат, извършват необходимите справки и изпращат на дирекция „Български документи за самоличност“ и на съответните звена в областните дирекции на МВР подаденото от чужденеца заявление заедно с приложените към него документи за персонализиране на български документи за самоличност на чужденци или разрешения за пребиваване и връчват персонализирания документ на чужденеца.

Чл. 141д

(1) Дирекция „Миграция“ осъществява дейност по принудително настаняване в специалните домове за временно настаняване на чужденци, за които е издадена заповед за принудително отвеждане до границата на Република България или за експулсиране.

(2) Органите на дирекция „Миграция“ осъществяват дейността си по чл. 80 ЗМВР при условията и по реда на ЗЧРБ и на съответните подзаконови нормативни актове за организацията, дейността и реда за временно настаняване на чужденци в специалните домове.

(3) Управлението и охраната на специалните домове за временно настаняване на чужденци се осъществява от дирекция „Миграция“.

Чл. 141е

Органите на дирекция „Миграция“ противодействат на незаконната миграция чрез извършване на проверки по местопребиваване на чужденците и при необходимост провеждат интервюта.

Чл. 141ж

(1) Органите на дирекция „Миграция“ организират и осъществяват съпровождане на чужденци на територията на Република България или в чужбина при изпълнение на приложени мерки за административна принуда по ЗЧРБ, както и при необходимост за осигуряване участието на настанени в специалните домове за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) чужденци като страни в досъдебни и съдебни производства по наказателни и административни дела.

(2) При изпълнение на дейностите по ал. 1 органите на дирекция „Миграция“ може да искат съдействие от Главна дирекция „Национална полиция“.

(3) Съпровождането на чужденци извън територията на страната в предвидените от закона случаи се осъществява съгласно международен договор за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица, по който Република България е страна. При липса на такъв международен договор правилата за съпровождане извън територията на страната се уреждат с акт на министъра на вътрешните работи.

Чл. 141з

За регулиране и контрол на миграционните процеси по въпросите на убежището, бежанците и чужденците дирекция „Миграция“ взаимодейства с други структури на МВР, други ведомства и служби.

Чл. 141и

(1) Дирекция „Български документи за самоличност“ е национална специализирана структура на МВР за осъществяване на дейностите, свързани с българските лични документи.

(2) Органите на дирекция „Български документи за самоличност“:

1. издават, отказват издаването, отнемат, изземват и обявяват за невалидни български лични документи при условия и по ред, определени със закон;

2. персонализират български лични документи, издавани от други оправомощени служби и ведомства;

3. методически ръководят и контролират дейността на съответните звена в областните дирекции по направление на дейност;

4. управляват, анализират и контролират технологичните дейности по изработка на българските лични документи, чието издаване е предвидено в закон;

5. прилагат мерки за административна принуда и осъществяват административнонаказателна дейност;

6. дават становища по проекти на нормативни и други актове, свързани с българските лични документи;

7. събират, обработват, въвеждат, систематизират, използват и предоставят информация, организирана в автоматизирани информационни фондове, системи или регистри, създадени по силата на закон, за изпълнение на правомощията по направления на дейност.

Чл. 141к

(1) Дирекция „Международни проекти“ е специализирана структура на МВР за управление на програми и проекти, финансирани със средства на Европейския съюз.

(2) За изпълнение на задачите по ал. 1 дирекция „Международни проекти“:

1. изпълнява функции на отговорен орган по Европейския фонд за връщане и по Фонда за външни граници в рамките на Обща програма „Солидарност и управление на миграционните потоци“ на Европейския съюз, като:

2. осъществява координация на дейностите, свързани с програмирането и изпълнението на проекти на МВР, финансирани със средства на Европейския съюз и на други извънбюджетни източници;

3. осъществява взаимодействие с компетентните структури на Европейската комисия и с националните институции в процеса на програмиране, изпълнение, мониторинг и оценка на проекти;

4. установява нередности и измами със средства на Европейския съюз и докладва установените случаи;

5. координира работата и оказва методическо ръководство на звената за изпълнение на проекти в структурите на МВР.

Чл. 141л

(1) Дирекция „Национална система 112“ е национална специализирана структура на МВР за осигуряване на непрекъснат, бърз и безплатен достъп до службите за спешно реагиране за получаване на помощ при спешни случаи.

(2) За изпълнение на задачата по ал. 1 дирекция „НС 112“:

1. приема, автоматично регистрира и обработва всички повиквания за спешна помощ на номер 112;

2. осигурява непрекъснат достъп до линия за връзка;

3. събира информация за вида, мястото, часа и основните данни на спешния случай;

4. осигурява приемането и изясняването на получените повиквания освен на български език и на най-малко два официални езика на Европейския съюз;

5. анализира и предава обработената информация на службите за спешно реагиране в зависимост от вида на спешните случаи;

6. получава обратно информация от съответните служби за спешно реагиране за приключване на работата им в мястото на инцидента;

7. регистрира, архивира и съхранява информация за всички спешни повиквания.

(3) Дейността по осигуряване на непрекъснат, бърз и безплатен достъп до службите за спешно реагиране за получаване на помощ при спешни случаи се организира и осъществява от районни центрове за приемане на спешни повиквания към ЕЕН 112 (районни центрове 112).

(4) Местоположението на районните центрове 112 се определя с решение на Министерския съвет.

(5) Службите за спешно реагиране по чл. 19, ал. 1 от Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 (ДВ, бр. 102 от 2008 г.) обменят информация с районните центрове 112 чрез работни станции на Националната система за спешни повиквания с ЕЕН 112.

(6) Взаимодействието на дирекция „НС 112“ с други служби и ведомства се осъществява на базата на сключени споразумения.

(7) Службите за спешно реагиране по ал. 5 не могат да отказват приемане на информация за инцидент, изпратена от съответния районен център 112.

Чл. 141м

(1) Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ е структура на МВР за извършване на материално-техническо осигуряване и социално обслужване на структурите на министерството.

(2) За изпълнение на задачите по ал. 1 дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“:

1. подпомага министъра на вътрешните работи при управлението на предоставените на МВР недвижими имоти;

2. води на отчет, актува, съхранява държавното имущество на МВР и контролира неговото управление;

3. организира проектирането, изграждането и използването на обекти, свързани с дейностите на МВР, включително жилищен, почивен и болничен фонд;

4. осъществява социално обслужване и други обслужващи дейности на служителите;

5. осъществява експлоатацията, ремонта и съхраняването на въоръжението, техниката и другото имущество на МВР;

6. организира и осъществява технически контрол и специализиран технически надзор на сгради, машини и съоръжения;

7. организира и осъществява ветеринарномедицински дейности и държавен ветеринарно-санитарен контрол;

8. организира и изпълнява дейността по възлагане на обществените поръчки с бюджетни средства;

9. отговаря за изпълнението на търговските договори и осъществява контрол по спазването на сроковете, условията и изискванията за доставка и качеството на изпълнение на договорите;

10. води регистър на търговските дружества, чийто едноличен собственик на капитала е министърът на вътрешните работи, съгласно Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала, приет с Постановление № 112 на Министерския съвет от 2003 г.;

11. осъществява дейност по упражняване на държавния здравен контрол в МВР;

12. осъществява методическо ръководство и контрол на съответните звена в структурите на МВР по предмета на дейността си.

(3) Редът и организацията за извършване на дейността по държавния здравен контрол се определят с акт на министъра на вътрешните работи.

Чл. 141н

(1) Звено „Ведомствена служба по трудова медицина“ е ведомствена служба по трудова медицина по смисъла на Закона за здравословните и безопасни условия на труд.

(2) Звено „Ведомствена служба по трудова медицина“ консултира и подпомага ръководителите на всички структури на МВР за прилагане на превантивните подходи за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и за постоянното подобряване на управлението на дейностите по здраве и безопасност.

(3) Звено „Ведомствена служба по трудова медицина“ осъществява:

1. изследване, профилактика и дейности по привеждане на работното място в съответствие с трудово-медицинските изисквания чрез:

2. наблюдение на здравословното състояние на служителите, включващо консултативно съдействие при:

3. участие в изготвянето на програми, в организирането и провеждането на обучения по правилата за осигуряване на здраве и безопасност при работа на ръководния персонал, длъжностните лица по безопасни условия на труд, членовете на комитетите и групите по условия на труд и на служителите индивидуално.

Чл. 141о

(1) Дирекция АФКОС осъществява координация на борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз, като извършва дейности по оперативно сътрудничество, докладване на нередности и административно-контролна дейност.

(2) За изпълнение на дейностите по ал. 1 дирекция АФКОС:

1. подпомага Съвета за координация в борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз;

2. осъществява обмена на информация с Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) и със съответните компетентни органи в областта на защитата на финансовите интереси на Европейския съюз в държавите членки и с други държави;

3. е национално звено за връзка съгласно Регламент (ЕО, Евратом) № 1302/2008 на Европейската комисия от 17 декември 2008 г. относно централната база данни за отстраняванията (ОВ, L 344/12 от 12.12.2008 г.);

4. осъществява оперативно сътрудничество с ОЛАФ при провеждане на разследвания съгласно Регламент (ЕВРАТОМ, ЕО) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности и Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ);

5. създава необходимата организация по подготовката от българска страна на годишния доклад на Европейската комисия по чл. 325 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

6. отговаря на национално ниво за докладване до Европейската комисия на нередности и измами със средства по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз;

7. организира и поддържа база данни с информация за нередности, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз;

8. извършва проверки за спазване на изискванията по администриране на нередности от структурите, администриращи европейски фондове, инструменти и програми;

9. получава сигнали за нередности, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз, по които извършва оценка, анализ и проверки;

10. при необходимост изисква съдействие от други структури на МВР или от други държавни органи;

11. извършва административни проверки за идентифициране на нередности и измами, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз, по своя инициатива или по искане на ОЛАФ;

12. разработва, организира и провежда обучения в областта на защитата на финансовите интереси на Европейския съюз.

Чл. 142

(отменен)

(1) Влизането за гасене на пожари и за извършване на аварийно-спасителни дейности в помещения и обекти, за които има специален режим, се извършва в съответствие с установения пропускателен режим.

(2) По искане на чуждестранните представителства и физическите лица, които се ползват с имунитет, органите на НСПБЗН извършват пожарогасителни и аварийно-спасителни дейности в техните служебни и жилищни помещения и превозните им средства.

(3) Когато непосредствено са застрашени други сгради и съоръжения, със съгласието на ръководителя на чуждестранното представителство или на чуждестранното физическо лице, ползващо се с имунитет, органите за пожарна безопасност и защита на населението извършват пожарогасителни и аварийно-спасителни дейности и в техните служебни и жилищни помещения.

Чл. 143

(отменен)

(1) За осъществяване на пожарогасителна и аварийно-спасителна дейност и поддържане на постоянна оперативна готовност НСПБЗН:

1. организира непрекъснато денонощно дежурство с личен състав и техника;

2. организира и поддържа екипи за оказване на първа медицинска помощ на пострадали при пожари, бедствия, аварии и катастрофи;

3. в рамките на съществуващата структура и щат организира и поддържа спасителни екипи за провеждане на дейности за защита на населението при пожари, бедствия, аварии, катастрофи и кризи по ред, определен от министъра на вътрешните работи;

4. организира поддръжката на наличната техника и специализираното оборудване за пожарогасене и аварийно-спасителна дейност;

5. организира и контролира теоретичната и практическата подготовка на служителите без откъсване от работа;

6. разработва планове за пожарогасене и планове за действие при бедствия, аварии и катастрофи;

7. разработва съвместно с централните и териториалните органи на изпълнителната власт, организациите, физическите и юридическите лица планове за взаимодействие;

8. съгласува планове за действие за гасене на пожари и за ликвидиране на аварии в обектите на физически и юридически лица;

9. изучава оперативната обстановка на обектите;

10. разработва критерии за техническа осигуреност на структурните звена ПБЗН.

(2) За осигуряване поддръжката и ремонта на специализираната противопожарна техника НСПБЗН може да изгражда ремонтни бази по ред, определен от министъра на вътрешните работи.

(3) Дейността по ал. 1, т. 2 се организира и осъществява при наличие на материално-технически, финансови и човешки ресурси.

Чл. 144

(отменен)

(1) За осъществяване на дейностите по пожарна безопасност и защита на населението в населените места териториалните органи на изпълнителната власт са длъжни:

1. да осигуряват спазването на правилата и нормите за пожарна и аварийна безопасност на населението на териториите на общините и кметствата;

2. съгласувано с органите на НСПБЗН да разработват специфични правила за пожарна и аварийна безопасност в съответните населени места;

3. да информират органите на НСПБЗН за издадените разрешения при и по повод предстоящи организирани масови прояви, посещения на чуждестранни делегации, честване на национални и официални празници, спортни и други мероприятия, свързани с масово събиране на хора.

(2) За осъществяване на дейностите по ал. 1 териториалните органи на изпълнителната власт могат да предоставят безвъзмездно на структурните звена на областните дирекции ПБЗН сгради, оборудване, противопожарна техника, комуникационни, технически и гасителни средства.

Чл. 145

(отменен)

За осъществяване на дейности по пожарна безопасност и защита на населението в обектите ръководителите и собствениците им са длъжни:

1. да осигуряват спазването на правилата и нормите за пожарна и аварийна безопасност на населението на територията на обектите;

2. да осигуряват на органите на НСПБЗН достъп до обектите за запознаване с оперативната обстановка и провеждане на пожаротехнически учения;

3. да осигуряват при поискване от органите на НСПБЗН временно прекъсване на снабдяването с природен газ, топлинна и електрическа енергия, което се удостоверява писмено.

Чл. 146

(отменен)

(1) Държавният противопожарен контрол е комплекс от контролни, разпоредителни, принудителни и административнонаказателни дейности, осъществявани от органите на НСПБЗН.

(2) Органите на НСПБЗН провеждат държавен противопожарен контрол, като:

1. извършват проверки за прилагането на противопожарните строително-технически норми при планирането и застрояването в урбанизирани територии (населени места и селищни образувания), земеделски територии, горски територии, защитени територии и нарушени територии за възстановяване, както и при проектирането и строителството на сгради, реконструкция и модернизация на обекти, технологични съоръжения и инсталации;

2. в съответствие с действащата нормативна уредба в Република България съгласуват инвестиционни проекти за строежите и участват в работата на експертни съвети по устройство на територията, като издават становища за съответствие с нормативните изисквания за пожарна безопасност на разглежданите инвестиционни проекти;

3. издават становища за съответствие с изискванията за пожарна безопасност на строителни материали и изделия, влагани в строежите, както и на машини, съоръжения и изделия, предназначени за работа в пожаро- и взривоопасна среда, от местно производство и от внос;

4. извършват проверки на влаганите в строежите и обектите материали, съоръжения, машини и инсталации за съответствието им с изискванията за пожарна безопасност;

5. участват в държавните приемателни комисии за разрешаване ползването на строежи и издават писмени становища за пожарна безопасност на строежите;

6. участват в разработването на строителни и технически правила, норми и наредби за осигуряване на противопожарната безопасност при проектиране и изграждане на строежите, при реконструкция, модернизация и експлоатация на обекти, технологични съоръжения и инсталации;

7. извършват проверки на обекти в експлоатация за контролиране изпълнението на правилата и нормите за пожарна безопасност;

8. извършват контрол за съответствие на оценени продукти, техника, автоматика, гасителни средства и други с изискванията за пожарна безопасност;

9. издават писмени разпореждания за изпълнение на правилата и нормите за пожарна безопасност на ръководители на държавни органи, организации, юридически лица и граждани.

Чл. 147

(отменен)

Държавните органи, организациите, юридическите лица и гражданите са длъжни:

1. да спазват установените правила и норми за пожарна и аварийна безопасност, както и специфичните правила за съответните обекти и населени места, и да оказват съдействие на органите на НСПБЗН;

2. да изпълняват издадените по чл. 104, ал. 1, т. 3 ЗМВР писмени разпореждания на органите за пожарна безопасност и защита на населението;

3. да съгласуват с НСПБЗН за съответствие с изискванията за пожарна безопасност: проектите за строежите; строителните материали и изделията - местно производство и от внос; машините, съоръженията и изделията, предназначени за работа в пожаро- и взривоопасна среда - местно производство и от внос;

4. да провеждат дейности в обекта, осигуряващи пожарната безопасност и защитата на населението;

5. в едномесечен срок след получаването на писмен сигнал за наличието на нарушения на правилата и нормите за пожарна и аварийна безопасност да уведомяват органите за пожарна безопасност и защита на населението, отправили сигнала, за предприетите мерки за отстраняване на нарушенията;

6. при поискване да предоставят на органите на НСПБЗН информация, свързана с пожарната и аварийната безопасност на обектите.

Чл. 148

(отменен)

(1) Превантивната дейност е комплекс от мерки с информационно-разяснителен, образователен и организационен характер за формиране и поддържане на необходимото поведение за предотвратяване и отстраняване на причините и условията за възникване и разпространение на пожари и аварии и за подготовка на населението за действие при пожари, бедствия, аварии и катастрофи.

(2) За осъществяване на дейността по ал. 1 органите за ПБЗН:

1. извършват анализ и оценка на риска за пожарна безопасност и защита;

2. информират населението за опасностите от възникване на пожари и аварии и за предприетите мерки за защита;

3. разработват и организират съвместно с държавните органи, органите на местното самоуправление, ведомствата и организациите изпълнението на програми за информационна и разяснителна дейност сред населението;

4. провеждат обучение и подготовка на населението;

5. осъществяват информационна и разяснителна дейност в областта на пожарната безопасност и защитата на населението.

Чл. 149

(отменен)

(1) При налагане на принудителни административни мерки по чл. 268 ЗМВР органите на НСПБЗН спират експлоатацията, строителството и/или реконструкцията на обекти, инсталации, уреди и съоръжения, както и други дейности, които създават опасност за възникването на пожари и производствени аварии.

(2) Изпълнението на принудителната административна мярка се извършва от органа, осъществяващ държавен противопожарен контрол, въз основа на мотивирана заповед, която за стратегическите и особено важните обекти на страната се издава от министъра на вътрешните работи, а в останалите случаи - от оправомощени от него длъжностни лица.

Чл. 150

(отменен)

Научно-приложният институт по пожарна безопасност и защита на населението осъществява научно-приложна и експертна дейност, като извършва изпитвания и изследвания за оценяване съответствието на продукти, техника, автоматика, гасителни средства и други с изискванията за пожарна безопасност; издава експертни заключения за съответствие с техническите изисквания и сертификати на продукти, осигуряващи пожарна безопасност; извършва пожаротехнически, физико-химични и електротехнически експертизи на пожари и аварии.

Чл. 151

(1) Общата численост на служителите в МВР е 58 170 щатни бройки.

(2) Числеността на държавните служители с висше образование, на държавните служители със средно образование и на лицата, работещи по трудово правоотношение в рамките на числеността по ал. 1, се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, която се обнародва в „Държавен вестник“.

(3)

(4)

(5)

Чл. 151а

(1) Министърът на вътрешните работи утвърждава основните щатове на структурите по чл. 9 ЗМВР в рамките на общата численост по чл. 151, ал. 1.

(2) Към основните щатове на структурите по чл. 9 ЗМВР министърът на вътрешните работи може да утвърждава допълнителни щатове извън общата численост:

1. за осъществяване на дейности въз основа на сключени договори по чл. 76, ал. 1 ЗМВР;

2. за осъществяване на дейности въз основа на сключени договори по чл. 76, ал. 2 ЗМВР;

3. за осъществяване на дейности по чл. 77 ЗМВР;

4. за осъществяване на дейности въз основа на сключени договори по чл. 91д, ал. 1 ЗМВР;

5. за длъжности за лица, работещи по трудово правоотношение; за производствени, ремонтни, социални и обслужващи дейности в рамките на средствата по бюджета на МВР.

(3) Общата численост на МВР и числеността по ал. 2 се водят на отчет в дирекция „Човешки ресурси“.

Чл. 152

(отменен)

Новопостъпилите държавни служители, които подлежат на задължителна първоначална професионална подготовка, се назначават като стажанти за периода на обучението за сметка на незаетите щатни бройки от щатовете на съответните структури, за които са обявени конкурсите за първоначално постъпване на държавна служба.

Чл. 153

(отменен)

(1) Министърът на вътрешните работи в рамките на общата численост на МВР утвърждава щат за участие в международни мисии и в международни организации въз основа на договори, по които Република България е страна. По този щат се назначават служители за срока на неплатения им отпуск по чл. 212, ал. 1, т. 7 ЗМВР.

(2) След изтичането на срока по ал. 1 служителите се назначават на незаети длъжности по реда на чл. 191, ал. 1, т. 8 и ал. 2 ЗМВР.

(3) Министърът на вътрешните работи в рамките на общата численост на МВР утвърждава щат за задгранични представители на МВР.

(4) Министърът на вътрешните работи в рамките на общата численост на МВР може да утвърждава щат за командировани национални експерти на МВР.

Чл. 154

(отменен)

Министърът на вътрешните работи в рамките на числения състав на МВР утвърждава щатни бройки за изпълнение на дейности по охрана на обекти и осигуряване на пожарна безопасност на обекти въз основа на сключени договори по реда на чл. 76, ал. 1 и чл. 91д, ал. 1 ЗМВР.

Чл. 155

(1) Министърът на вътрешните работи в рамките на общата численост на МВР може да поддържа резерв от неразпределени по структурите щатни бройки за държавни служители и за лица, работещи по трудово правоотношение.

(2) Резервът по ал. 1 се използва за оптимизиране числеността на структурите при промени във функционалните задължения или при извънредни промени в оперативната обстановка.

(3) Резервът по ал. 1 се води на отчет в дирекция „Човешки ресурси“.

(4) Министърът на вътрешните работи може да поддържа непопълнение на разпределените бройки по щатовете на структурите на МВР.

Чл. 156

(отменен)

(1) Основните структурни звена на МВР и областните дирекции разработват проекти за своите функционални задължения въз основа на законовите разпоредби.

(2) Функционалните задължения обединяват детайлизираните задачи и дейности на звената в структурата на националните служби, специализираните дирекции, АМВР, Медицинския институт на МВР, научноизследователските и научно-приложните институти на МВР.

Чл. 157

(1) За структурите по чл. 9 ЗМВР и звената, създадени по реда на чл. 21, т. 4 ЗМВР, се изготвят функционални задължения, организационни структури и щатове, които се утвърждават от министъра на вътрешните работи.

(2) Редът за изготвяне на функционалните задължения, организационните структури и щатове по ал. 1 се определя с акт на министъра на вътрешните работи.

(3) Военновременните структури и щатове се разработват по ред, определен с акт на министъра на вътрешните работи, и се утвърждават от него.

(4)

(5)

1. минимален брой на йерархичните нива;

2. осигуряване на възможно най-ускорен начин за обмен на информация;

3. стабилност с възможност за изменение в съответствие с оперативната обстановка;

4. икономичност при разпределянето на числеността.

Чл. 158

(1) Щатовете на основните структурни звена на МВР и областните дирекции се разработват въз основа на структурата и функционалните им задължения.

(2) Щатовете изразяват организационната структура на основните структурни звена на МВР и областните дирекции, определят числения състав на структурните звена, категориите и наименованието на длъжностите, вида на конкурса за заемането им, изискванията за минимално образование или образователно-квалификационна степен и квалификация.

Чл. 159

(отменен)

(1) Функционалните задължения, организационните структури и щатовете на структурите на МВР по чл. 9 ЗМВР и звената, създадени по реда на чл. 21, т. 4 ЗМВР, се утвърждават от министъра на вътрешните работи.

(2) Проектите на функционални задължения, организационни структури и щатове на структурите по ал. 1 се разработват от ръководителите им.

(3) Дирекция „Човешки ресурси“ методически ръководи, подпомага и контролира разработването на проектите на функционални задължения, организационни структури и щатове и ги предлага за утвърждаване от министъра на вътрешните работи след съгласуване със заместник-министъра, на когото са възложени съответни функции по управление, и с главния секретар на МВР – за структурите, ръководени от него.

(4) Военновременните структури и щатове се разработват по ред, определен с акт на министъра на вътрешните работи, и се утвърждават от него.

Чл. 159а

(отменен)

(1) Министърът на вътрешните работи утвърждава типова организационна структура на областните дирекции на МВР по предложение на главния секретар на МВР.

(2) Директорите на главни дирекции, дирекции и специализирани административни дирекции, НИИ и НПИ разработват проекти на типови функционални задължения на аналогичните си структурни звена и дейности в областните дирекции въз основа на утвърдената типова организационна структура.

Чл. 159б

(отменен)

Щатовете на структурите на МВР по чл. 9 ЗМВР и звената, създадени по реда на чл. 21, т. 4 ЗМВР, се разработват въз основа на функционалните им задължения и организационната им структура.

Чл. 159в

(1) Нови щатове се изготвят и утвърждават при промени в нормативната уредба или функционалните задължения и организационната структура на структурите на МВР по чл. 9 ЗМВР и на звената, създадени по реда на чл. 21, т. 4 ЗМВР.

(2) Промени в щатовете на структурите по ал. 1 се извършват със заповед на министъра на вътрешните работи, изготвена от дирекция „Човешки ресурси“.

(3)

(4) Създаването, изменянето и закриването на структурни звена в структурите на МВР се извършват по реда на ал. 1 или 2.

Чл. 160

(отменен)

(1) Нови щатове се изготвят и утвърждават при съществени промени във функциите и структурата на основните структурни звена на МВР и на областните дирекции.

(2) Промени в структурите и щатовете на основните структурни звена и на областните дирекции се извършват със заповед на министъра на вътрешните работи, изготвена от дирекция “Човешки ресурси”.

(3) Проекти на заповеди по ал. 2 се разработват въз основа на мотивирани предложения на ръководителите на основните структурни звена на МВР и на областните дирекции при значими промени в оперативната обстановка и при нормативни промени или промени в регламентираните задачи и дейности.

Чл. 161

(отменен)

(1) Щатната дисциплина включва спазването на реда при назначаването на служители, определянето на работните им места и възлагането на конкретни задължения на служителите в съответствие с утвърдените функционални задължения, структури, щатове и длъжностни характеристики.

(2) Ръководителите на структурните звена отговарят за спазването на щатната дисциплина съобразно правомощията си.

(3) Контролът по спазването на щатната дисциплина се осъществява от дирекция “Човешки ресурси”.

Чл. 162

(1) Министърът на вътрешните работи утвърждава Класификатор на длъжностите в МВР.

(2) Проектът на класификатор по ал. 1 се разработва от дирекция „Човешки ресурси“.

Чл. 163

(1) В МВР се изготвят и утвърждават типови и специфични длъжностни характеристики.

(2) Длъжностната характеристика съдържа:

1. основание за възникване на правоотношението;

2. изисквания за заемане на длъжностните задължения;

3. основни длъжностни права и задължения;

4. организационни връзки и взаимоотношения;

5. други специфични изисквания.

(3) Министърът на вътрешните работи утвърждава длъжностните характеристики на главния секретар на МВР, на ръководителите на структурите по чл. 9 ЗМВР и звената, създадени по реда на чл. 21, т. 4 ЗМВР.

(4)

(4) Ръководителите на структурите по чл. 9 ЗМВР и звената, създадени по реда на чл. 21, т. 4 ЗМВР, могат да определят по-високи изисквания за образование, специализация и професионален опит.

Чл. 164

(отменен)

(1) Типови длъжностни характеристики се изготвят за длъжностите, които са включени в щатовете на повече от една структура. Те се разработват и съгласуват от дирекция „Човешки ресурси“ въз основа на проекти, изготвени от ръководителите на основните структури по чл. 9 ЗМВР, и се утвърждават от министъра на вътрешните работи.

(2) За длъжностите извън посочените в ал. 1 се изготвят специфични длъжностни характеристики, които се разработват и утвърждават от органите по чл. 186, ал. 1 ЗМВР след съгласуване с дирекция „Човешки ресурси“.

(3) Допълнителни задължения, произтичащи от спецификата на труда и оперативната обстановка за длъжности с утвърдени типови длъжностни характеристики, могат да се възлагат чрез специфични длъжностни характеристики. Заложените в тях изисквания не могат да бъдат по-ниски от тези в типовите длъжностни характеристики.

(4) Изменение на длъжностните характеристики се извършва при:

1. настъпили промени в нормативната уредба;

2. настъпили промени в организацията на работа;

3. изменение на функционалните задължения на звената;

4. въвеждане на нови стандарти и/или технологии.

Чл. 165

Служителите от звената “Човешки ресурси” са длъжни да запознаят всеки служител с длъжностната характеристика за длъжностните задължения, на която е назначен. За запознаването се съставя протокол, който се съхранява в личното кадрово дело на служителя.

Чл. 166

(1) Назначаването на държавните служители на длъжности в МВР се извършва след проведен конкурс.

(2) Спечелилите конкурса за постъпване на служба в МВР, подлежащи на първоначално професионално обучение, се назначават за стажанти за периода на обучението за сметка на вакантни щатни длъжности от щатовете на съответните структури, за които са обявени конкурсите за първоначално постъпване на държавна служба. При назначаването им те подписват декларация за проучване по ЗЗКИ.

(3) За спечелилите конкурс за постъпване на служба в МВР на длъжност от списъка по чл. 196, ал. 2 ЗМВР се провежда въвеждащо обучение на служителите в структурата на МВР, където са назначени.

(4) Ръководителят на структурата по ал. 3 ръководи и контролира планирането, организирането и провеждането на въвеждащото обучение.

(5) При кандидатстване за публичните длъжности в МВР, изброени в чл. 3, ал. 1, т. 14 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА), задължително се извършва предварителна проверка за установяване на принадлежност към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА.

Чл. 167

(1) Изпълнението на служебните задължения на държавните служители започва с встъпването им в длъжност, което се удостоверява с акт за встъпване в длъжност.

(2) Държавните служители встъпват в длъжност не по-късно от 30 дни от датата на издаване на заповедта им за назначаване, освен ако в нея е посочен друг срок.

(3) Ако държавният служител не подпише акта за встъпване в длъжност в срока по ал. 2 без уважителни причини, органът по назначаването отменя заповедта за назначаване.

(4) При отказ на държавния служител да встъпи в длъжност, което се удостоверява писмено, органът по назначаването отменя заповедта за назначаване.

Чл. 168

(1) При отказ да положат клетва по чл. 172, ал. 1 ЗМВР назначените държавни служители не встъпват в длъжност, а издадената заповед се отменя.

(2) Заповедта за назначаване се отменя и при отказ на държавните служители да подпишат декларациите по чл. 187, ал. 1 ЗМВР.

Чл. 169

(1) При назначаване държавните служители подават декларации за имуществото и доходите, както и за липсата на обстоятелства по чл. 177, ал. 1 и 3 ЗМВР.

(2) Декларацията за имуществото и доходите и декларацията по чл. 178, ал. 1 ЗМВР се подават ежегодно до 31 март, а при промяна на обстоятелствата по чл. 177, ал. 1 и 3 ЗМВР - в 7-дневен срок от промяната.

(3) Държавният служител е длъжен да подаде декларация за влязло в сила срещу него съдебно решение, с което е освободен от наказателна отговорност за извършено умишлено престъпление от общ характер с налагане на административно наказание по чл. 78а от Наказателния кодекс.

(4) Декларацията по ал. 3 се подава до органа по назначаване в 10-дневен срок от влизането в сила на съдебното решение.

(5) Декларациите по ал. 1 – 3 се прилагат в личните кадрови дела на служителите.

Чл. 170

При сключване на трудов договор лицата, работещи по трудово правоотношение, подписват декларация за опазване на класифицираната информация.

Чл. 171

(отменен)

(1) На държавните служители се зачислява служебно оръжие след встъпването им в длъжност.

(2) На новоназначените държавни служители, изпратени на курс за професионално обучение, служебното оръжие се зачислява след завършването на курса.

(3) Редът за носенето и съхраняването на оръжието се определя от министъра на вътрешните работи с инструкция.

Чл. 172

При осъществяване на правомощията си държавните служители в МВР удостоверяват качеството си със служебна карта или с личен знак. Дирекция “Човешки ресурси” издава служебните карти и осъществява контрол за тяхното ползване и съхраняване. Видът на служебната карта и на личния знак, както и редът за издаването и ползването им се определят с акт на министъра на вътрешните работи.

Чл. 173

(1) За служителите от МВР се съставя и се води лично кадрово дело.

(2) Редът за съхраняване и ползване на личното кадрово дело се определя с акт на министъра на вътрешните работи.

(3) При преминаване на държавен служител от МВР на държавна служба в друга администрация може да се изпратят заверени копия от материалите от личните кадрови дела на служителите, в които не се съдържат данни, представляващи класифицирана информация.

Чл. 174

(1) За назначаване на държавен служител по реда на чл. 191, ал. 1 и чл. 192 ЗМВР се изготвя мотивирано предложение.

(2) Предложението по ал. 1 се прави от:

1. главния секретар на МВР – за директорите на главните и областните дирекции, на дирекция „Български документи за самоличност“, дирекция „Национална система 112, дирекция „Международно оперативно сътрудничество“, дирекция „Миграция“, дирекция „Специална куриерска служба“, командира на Специализирания отряд за борба с тероризма и държавните служители от помощните звена по чл. 26а ЗМВР“;

2. ръководителите на структурите по чл. 9 ЗМВР и звената, създадени по реда на чл. 21, т. 4 ЗМВР – за останалите държавни служители от категории А, Б и В;

3. прекия ръководител - за държавните служители от категории Г, Д и Е.

(3) За директорите на дирекция „Вътрешна сигурност“, дирекция „Управление на собствеността и социални дейности дирекция АФКОС,“, дирекция „Международни проекти“, специализираните административни дирекции, ректора на АМВР, директорите на медицинския институт, научноизследователските и научно-приложните институти на МВР, началника на звеното за вътрешен одит и началника на звеното за материални проверки не се изготвя предложение.

Чл. 174а

(1) Предлагането на длъжности в случаите по чл. 191, ал. 1, т. 1 ЗМВР се извършва от ръководителя на структурата на МВР, от която е съкратена длъжността.

(2) Когато в същата структура няма вакантна длъжност в рамките на притежаваната от служителя категория, ръководителят изисква информация от другите структури на МВР за наличието на такива вакантни длъжности.

(3) Предлагането на друга длъжност в рамките на притежаваната категория, съгласието или отказът на служителя да я заеме се удостоверяват писмено със съставянето на протокол с подписите, трите имена и длъжностите на двама служители.

(4) Ръководителят на приемащата структура назначава или изготвя предложение до министъра на вътрешните работи за назначаване на служителя, приел предложената му длъжност.

Чл. 175

(1) Назначаване на държавен служител по реда на чл. 191, ал. 1, т. 3 ЗМВР се извършва, когато оценката на изпълнение на длъжностните задължения не е основание за прекратяване на служебното правоотношение по реда на чл. 245, ал. 1, т. 7, буква “б” ЗМВР.

(2) Оценката на изпълнението на длъжностните задължения се извършва за период не по-малък от една година от комисия, определена със заповед на органа по чл. 186, ал. 1 ЗМВР.

(3) Изпълнението на длъжностните задължения на държавния служител се оценява въз основа на професионалния опит, професионалната квалификация, изпълнението на служебните задължения, отличията, наградите и наказанията, свързани с изпълнението на служебните задължения, по методика, утвърдена от министъра на вътрешните работи.

(4) При изготвяне на оценката на изпълнението на длъжностните задължения задължително се вземат предвид изискванията на длъжностната характеристика.

(5) При оценката на изпълнението на длъжностните задължения при необходимост може да се изготви психологическа експертна оценка от Института по психология на МВР. Психологическата експертна оценка подпомага оценяващата комисия при вземането на решение.

(6)

(7) Държавният служител се запознава срещу подпис с изготвената оценка и в 7-дневен срок от запознаването може да даде писмени възражения по нея. Постъпилите възражения се обсъждат в предложението по чл. 174, ал. 1.

(8) Отказът на служителя да се запознае с изготвената оценка се удостоверява писмено, като се съставя протокол с подписите, трите имена и длъжностите на двама свидетели.

Чл. 176

Назначаване на държавен служител на друга длъжност в рамките на притежаваната категория се извършва поради намалена работоспособност за изпълнение на служебните задължения по здравословни причини, установена въз основа на решение на ЦЕЛК при Медицинския институт на МВР, когато тя не е основание за прекратяване на служебното правоотношение по реда на чл. 245, ал. 1, т. 3 ЗМВР.

Чл. 176а

(отменен)

(1) Служителите на МВР могат да участват в мисии извън територията на Република България или да заемат длъжности в международни организации при условия и по ред, определени с акт на министъра на вътрешните работи.

(2)

(3)

Чл. 177

Промените в трудовите договори на лицата, работещи по трудово правоотношение, се извършват съобразно разпоредбите на трудовото законодателство от органа по чл. 186, ал. 1 ЗМВР.

Чл. 178

(отменен)

Редът за ползване на отпуските на държавните служители се определя с акт на министъра на вътрешните работи.

Чл. 179

Редът за изплащането на пътни пари по време на платен годишен отпуск на основание чл. 212, ал. 6 ЗМВР се определя с акт на министъра на вътрешните работи.

Чл. 180

Служителите в МВР са длъжни да поддържат и повишават професионалната си квалификация.

Чл. 181

(отменен)

(1) В съответствие със специфичните нужди на МВР служителите от МВР могат да придобиват образователно-квалификационни и образователни и научни степени в области, професионални направления и специалности на висшето образование в АМВР и в други висши училища.

(2) Служителят на МВР, приет за обучение при условията на ал. 1, сключва договор с министъра на вътрешните работи или с оправомощено от него длъжностно лице за повишаване на квалификацията.

(3) С договора по ал. 2 се определят:

1. степен в област, професионално направление и специалност на висшето образование, за придобиването на която служителят ще се обучава;

2. място, форма и време на обучение;

3. условия за ползване на отпуск за обучение в учебно заведение по смисъла на чл. 213, ал. 1 ЗМВР;

4. задължение след заемане на длъжност, изискваща придобитата степен на висшето образование, служителят да служи в МВР за срок, пропорционален на времето за обучение, но не по-дълъг от 5 години;

5. отговорност при неизпълнение на задълженията по т. 4.

(4) Договорите по ал. 2 се сключват при условия и по ред, определени с акт на министъра на вътрешните работи.

Чл. 182

Придобиването на образователно-квалификационни степени на висшето образование и образователна и научна степен „доктор“ в АМВР се осъществява съобразно нормативната уредба в областта на висшето образование и науката.

Чл. 183

(1) Служителите на МВР придобиват, повишават, актуализират и специализират професионалните си знания и умения в АМВР, научноизследователските и научно-приложните институти на МВР, обучаващи звена на МВР, и в други национални или чуждестранни обучаващи институции.

(2) Служителите на МВР поддържат професионалната си квалификация за изпълнение на определените за заеманата длъжност правомощия чрез професионално обучение по месторабота.

Чл. 184

Професионалното обучение в обучаващи институции се реализира чрез курсове за:

1. първоначално професионално обучение;

2. повишаване на професионалната квалификация;

3. професионална специализация;

4. актуализация на професионалната квалификация.

Чл. 185

Професионалното обучение по месторабота се осъществява чрез:

1. специализирана подготовка;

2. физическа подготовка;

3. подготовка по полицейска лична защита;

4. стрелкова подготовка.

Чл. 186

(1)

1. опазване на обществения ред и противодействие на престъпността;

2. осъществяване на държавен противопожарен контрол, пожарогасителна и аварийно-спасителна дейност;

3. осъществяване защита на националната сигурност от действия на чужди специални служби, организации и лица.

(2) На първоначално професионално обучение подлежат спечелилите конкурс за постъпване на служба в МВР на длъжност извън списъка по чл. 196, ал. 2 ЗМВР.

(3) Успешното завършване на курс за първоначално професионално обучение е основание за присъждане на категория и първоначално заемане на длъжност от държавната служба в МВР.

Чл. 187

(отменен)

(1) Новопостъпилите държавни служители-стажанти за периода на първоначалното си професионално обучение получават месечно възнаграждение в размер 80 на сто от основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност от категория “Г” и от длъжностните задължения “полицай”, “пожарникар” или “сътрудник” от категория “Е”.

(2) На служителите по ал. 1 се изплаща и допълнително възнаграждение за продължителна служба при условията и в размерите, определени за държавни служители в МВР.

Чл. 188

(отменен)

(1) Спечелилите конкурс за постъпване на служба в МВР на длъжност от списъка по чл. 196, ал. 2 ЗМВР подлежат на въвеждащо обучение в структурното звено на МВР, на чийто щат е длъжностните задължения.

(2) Ръководителят на съответното структурно звено ръководи и контролира планирането, организирането и провеждането на обучението по ал. 1.

Чл. 189

(отменен)

(1) Повишаване на професионалната квалификация е вид професионално обучение за разширяване на професионалните знания и умения.

(2) На професионална подготовка за повишаване на професионалната квалификация подлежат държавните служители, спечелили конкурс за израстване в категория.

(3) Успешното завършване на курс за професионална квалификация е условие за присъждане на по-висока категория.

Чл. 190

(отменен)

(1) Професионалната специализация е вид професионално обучение за задълбочаване на професионалните знания и умения.

(2) На професионална специализация подлежат държавните служители, спечелили конкурс по чл. 190 ЗМВР, когато курсът за професионална специализация е условие за заемане на новата длъжност.

(3) Успешното завършване на курс за професионална специализация е основание за заемане на съответната длъжност.

Чл. 191

(отменен)

Актуализацията на професионалната квалификация е вид професионално обучение за привеждане на професионалните знания и умения в съответствие с настъпили промени, засягащи ефективното изпълнение на длъжностните задължения.

Чл. 192

След дипломирането на курсантите, завършили висшето си образование в АМВР в редовна форма на обучение, се присъжда категория “Г” и те се разпределят централизирано на вакантни длъжности длъжности в структурите на МВР при условия и по ред, определени с акт на министъра на вътрешните работи.

Чл. 193

(1) Служителите, назначени на длъжности, изискващи:

1. висше образование, придобиват статут на специализанти след записването им за професионално обучение по реда на правилника по чл. 17, ал. 3 ЗМВР;

2. средно образование, придобиват статут на обучаеми след записването им за професионално обучение по реда на правилника по чл. 132, ал. 2 ЗМВР.

(2) Правата и задълженията на специализантите и обучаемите по смисъла на ал. 1 се определят с правилниците по чл. 17, ал. 3 и чл. 132, ал. 2 ЗМВР.

Чл. 194

(1) В АМВР, в научноизследователските и научно-приложните институти на МВР могат да бъдат обучавани служители на други ведомства, с които МВР е сключило договор за професионална подготовка.

(2) В изпълнение на международни договори, по които Република България е страна в АМВР, в научноизследователските и научно-приложните институти на МВР могат да бъдат обучавани и чуждестранни граждани.

(3) За служителите от МВР може да се организира професионална подготовка и в други национални и чуждестранни обучаващи институции.

Чл. 195

(отменен)

Професионалната подготовка на служителите в МВР се планира, организира, контролира и ръководи от дирекция “Човешки ресурси” при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи.

Чл. 196

(1) Отличията и наградите са лични и колективни.

(2) Видът на отличието или наградата се определя съобразно конкретния личен или колективен принос за изпълнението на служебните задължения и от значимостта на постигнатите резултати.

Чл. 197

(1) С “Писмена похвала” се награждават служители, които имат съществен принос за изпълнението на конкретна професионална задача.

(2) Наградата по ал. 1 се дава с писмена заповед на ръководните служители на длъжност началник на сектор и по-висока.

Чл. 198

С “Обявяване на благодарност” с парична награда в размерите по чл. 215, ал. 1, т. 2 ЗМВР се награждават служители, проявили инициативност и постигнали високи професионални резултати при изпълнението на функциите си.

Чл. 199

(1) Почетните отличия на МВР са:

1. Почетен медал на МВР;

2. Почетно отличие на МВР “За доблест и заслуга”, което има три степени.

(2) С “Почетно отличие” на МВР се награждават служители, български и чуждестранни граждани за оказано съдействие и конкретна помощ при защитата на националната сигурност, опазването на обществения ред и противодействието на престъпността, както и за принос в развитието на отношенията между МВР и съответните структури на други държави или международни органи и организации.

(3) Награждаването с “Почетно отличие” на МВР се извършва от министъра на вътрешните работи по предложение на заместник-министрите на вътрешните работи, главния секретар на МВР и органите по чл. 186, ал. 1 ЗМВР.

(4) Формата, видът и статутът на почетното отличие на МВР се определят с акт на министъра на вътрешните работи.

Чл. 200

(1) Най-високото професионално отличие в МВР е “Почетен знак”.

(2) С “Почетен знак” министърът на вътрешните работи награждава служители за проявен героизъм, смелост и себеотрицание, за конкретен съществен принос и висок професионализъм при изпълнението на служебни задачи с изключително значение в борбата срещу престъпността, опазването на обществения ред и сигурността в Република България, както и за опазването на живота и здравето на гражданите, на имущество, исторически и културни ценности от пожари и престъпни посегателства.

(3) Наградата по ал. 1 се дава на служители и за безукорно поведение, постигнати трайни резултати в служебната работа и продължителна служба в МВР.

Чл. 201

С “Почетен знак” могат да бъдат награждавани посмъртно служители, загинали при или по повод изпълнение на служебните си задължения.

Чл. 202

(1) Почетният знак има 3 степени:

1. “Почетен знак I степен” се дава на служители, които се отличават с безупречно и високо професионално изпълнение на служебните си задължения и имат не по-малко от 15 години стаж в МВР;

2. “Почетен знак II степен” се дава на служители, които са постигнали високи резултати в служебната си дейност и имат не по-малко от 10 години стаж в МВР;

3. “Почетен знак III степен” се дава на служители, които имат високи резултати, отличават се с инициативност и професионализъм при решаването на служебните задачи и имат не по-малко от 5 години стаж в МВР.

(2) Награждаване с по-високата степен на “Почетен знак” се извършва, при условие че служителите вече са получили по-ниската му степен.

(3) Служителите не могат да бъдат награждавани повече от един път с една и съща степен на “Почетен знак”.

(4) Награждаването с “Почетен знак” в случаите по чл. 200, ал. 3 се извършва във връзка с празника на МВР или при пенсиониране.

(5) В случаите по чл. 201 и при пенсиониране “Почетен знак” може да се дава и при по-малък стаж от определения по ал. 1.

Чл. 203

(1) Служителите, наградени с “Почетен знак”, могат да го носят върху униформено и цивилно облекло от дясната страна на гърдите.

(2)

Чл. 204

Наградените с “Почетен знак” на МВР имат право на безплатно лечение и рехабилитация в Медицинския институт на МВР. Чл. 205 (1) С парична или предметна награда се награждават по всяко време на годината служители и колективи за професионално изпълнение на важни служебни задачи, както и за трайни професионални резултати.

(2) В рамките на утвърдения по бюджета фонд “Награди” на МВР и неговите служби и дирекции с парична или предметна награда могат да награждават:

1. министърът на вътрешните работи - до две минимални работни заплати за страната - за индивидуална, и до 4, когато наградата е колективна;

2. главният секретар на Министерството на вътрешните работи, заместник-министрите и директорите на национални служби - до една и половина минимални работни заплати за страната - за индивидуална, и до 3, когато наградата е колективна;

3. директорите на главни дирекции и дирекции в Генерална дирекция “Полиция”, директорите на областните дирекции, на дирекциите от специализираната администрация, ректорът на АМВР и директорите на научноизследователските и научно-приложните институти - до една минимална работна заплата за страната.

(3) Ръководните служители по ал. 2 могат да награждават и с предметни награди до съответния размер по ал. 2.

Чл. 206

(1) Награждаването с “Почетен знак с почетните отличия на МВР,”, с парична или предметна награда, включително с огнестрелно оръжие, и с “Обявяване на благодарност” с парична награда се извършва въз основа на мотивирано предложение до органа, който има право да награждава със съответната награда.

(2) Предложения за награждаване могат да правят преките и висшестоящите началници.

(3) Предложенията за награждаване на длъжностните лица по чл. 186, ал. 1 ЗМВР се правят от главния секретар и от заместник-министрите.

Чл. 207

(отменен)

(1) Предложенията за награждаване с парична награда предварително се съгласуват със съответните финансови звена.

(2) Предложенията за награждаване с предметна награда - огнестрелно оръжие, предварително се съгласуват със съответните звена за материално-техническо осигуряване.

Чл. 208

(1) дирекция “Човешки ресурси” и звената “Човешки ресурси” водят на отчет наградените служители.

(2) Предложението и екземпляр от заповедта за награждаване се прилагат към личното кадрово дело на служителя.

(3) Препис от заповедта за награждаване се изпраща на дирекция “Човешки ресурси” за нуждите на автоматизираната информационна система.

Чл. 209

(1) Служителите, наградени с “Почетен знак”, получават карта, а наградените с “Почетно отличие” на МВР и с обявяване на благодарност с парична награда от министъра, генералния комисар на МВР и заместник-министрите - грамота, с които се удостоверява награждаването.

(2) На наградените с огнестрелно оръжие се издава удостоверение.

Чл. 210

Картите, грамотите и удостоверенията на наградените с почетен знак, почетно отличие, обявяване на благодарност с парична награда и с огнестрелно оръжие се издават от директора на дирекция “Човешки ресурси”.

Чл. 211

Наградените с огнестрелно оръжие са длъжни да го регистрират по установения ред в едноседмичен срок след получаването му.

Чл. 212

При налагане на дисциплинарно наказание “уволнение” на служител, награден с почетен знак, с почетно отличие на МВР и с огнестрелно оръжие, наградата се отнема със заповед на министъра на вътрешните работи.

Чл. 213

Началните и максималните размери на заплатите за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение, се определят с акт на министъра на вътрешните работи.

Чл. 213а

(1) Когато платеният годишен отпуск се ползва в период, който включва повече от един календарен месец, среднодневното брутно възнаграждение за всеки ден от отпуската през съответния месец се определя от брутното възнаграждение по чл. 212, ал. 3 ЗМВР и броя на работните дни на съответния месец.

(2) Когато по силата на нормативен акт на Министерския съвет от определена дата се увеличават заплатите на държавните служители и това увеличение не е включено в размера на брутното възнаграждение по чл. 212, ал. 3 ЗМВР, се извършват съответните преизчисления на среднодневното брутно възнаграждение по ал. 1 и разликата се доплаща.

Чл. 214

Общественото и здравното осигуряване на летателния състав от Главна дирекция “Гранична полиция” се извършват в съответствие с правилата за летателния състав на въоръжените сили.

Чл. 215

(1) Медицинският институт на МВР оказва безплатна медицинска помощ на:

1. служители на МВР;

2. държавни служители, които при прекратяване на служебното си правоотношение са придобили право на пенсия;

3. държавни служители, които при прекратяване на служебното си правоотношение са придобили право на пенсия;

4. членовете на семействата и родителите на лицата по т. 1, 2 и 3.

(2) Други здравноосигурени лица могат да се обслужват в Медицинския институт на МВР по ред, определен с акт на министъра на вътрешните работи.

Чл. 216

Правото за безплатно пътуване на държавните служители в обществения градски транспорт по чл. 209 ЗМВР се удостоверява с представяне на служебна карта.

Чл. 217

(1) Право на получаване на месечни компенсационни суми съгласно чл. 210 ЗМВР имат държавните служители при следните условия:

1. да са преместени поради служебна необходимост в друго населено място;

2. да са картотекирани по установения с Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (ППЗДС) ред като ползващи жилище при условията на свободно договаряне и да не притежават собствено жилище в населеното място, където са преместени.

(2) Държавните служители, преместени поради служебна необходимост в друго населено място, могат да ползват правото по ал. 1, ако са освободили ползваното ведомствено жилище или са предоставили собственото си жилище за настаняване на други нуждаещи се служители.

(3) Алинея 2 се прилага, ако семейството на държавния служител го е последвало при преместването му.

Чл. 218

(1) Компенсационните суми по чл. 210 ЗМВР се изплащат в размери, определени съгласно приложение № 1.

(2) Необходимите средства за изплащане на компенсационните суми се осигуряват от бюджета на МВР.

(3) За изплащане на месечни компенсационни суми се представят следните документи:

1. молба-декларация по образец съгласно приложение № 2;

2. удостоверение за степен на жилищна нужда, издадено от съответната жилищна комисия.

(4) Декларирането на неверни данни относно семейното и имотното състояние в декларацията по ал. 3, т. 1 е основание за наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс.

Чл. 219

Компенсационните суми се изплащат месечно в службата, където служи държавният служител, по списък въз основа на заповед на органа по чл. 186, ал. 1 ЗМВР.

Чл. 220

Получаването на компенсационни суми се прекратява в случаите, когато:

1. служителят или член на семейството му придобие собствено жилище в населеното място, където работи, или бъде настанен в жилище с наем, определен съгласно ППЗДС;

2. служителят откаже да бъде настанен в жилище или общежитие, което му е предоставено и отговаря на нормите за жилищно задоволяване съгласно ППЗДС.

Чл. 221

(1) Дисциплинарната отговорност е лична.

(2) Всеки държавен служител отговаря за своите действия или бездействия, извършени виновно в нарушение на служебната дисциплина и свързани със заеманата длъжност и правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

Чл. 222

Ръководните служители осигуряват спазването на служебната дисциплина в ръководените от тях структури.

Чл. 223

(1) Дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя.

(2) Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган.

(3) Дисциплинарно наказващият орган установява дисциплинарното нарушение при условията на чл. 229, ал. 1 - 4 ЗМВР.

Чл. 224

(отменен)

За нарушения на служебната дисциплина на държавните служители от МВР се налагат дисциплинарните наказания, предвидени в чл. 226, ал. 1 ЗМВР.

Чл. 225

(1) Дисциплинарно наказание “мъмрене” се налага за маловажни дисциплинарни нарушения.

(2) Маловажно е нарушението, при което отклонението от изискванията е незначително.

(3) Наказанието се налага за срок от един до три месеца. Държавният служител се предупреждава, че при извършване на друго маловажно нарушение в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.

Чл. 226

(1) Дисциплинарно наказание “писмено предупреждение” се налага за:

1. извършване на маловажно нарушение в срока на наложено дисциплинарно наказание “мъмрене”;

2. системни маловажни нарушения на служебната дисциплина;

3. небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед;

4. неправомерно поведение спрямо граждани или длъжностни лица;

5. пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност;

6. системно неспазване на реда в службата; закъснение; преждевременно напускане на работа или неуплътняване на работното време.

7. други нарушения на служебните задължения.

(2) Наказанието се налага за срок от три до шест месеца. Държавният служител се предупреждава, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по ал. 1 в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.

Чл. 227

(1) Дисциплинарно наказание “порицание” се налага за:

1. извършване на дисциплинарно нарушение в срока на наложено наказание “писмено предупреждение”, за което нарушение е предвидено налагане на същото дисциплинарно наказание;

2. неизпълнение на разпоредбите за съхраняване, опазване и използване на служебни: оръжие; взривни вещества; боеприпаси; имущество; картотеки или служебни карти, полицейски знаци или документи;

3. неявяване на работа за един работен ден без уважителни причини;

4. явяване на работа в състояние, което не позволява да се изпълняват възложените задачи, причинено от употреба на алкохол, наркотично или друго упойващо вещество;

5. превишаване на правомощия;

6. неупражняване на контрол над подчинени;

7. укриване на произшествия;

8. укриване или омаловажаване на дисциплинарни нарушения;

9. неизпълнение на задълженията по чл. 178, ал. 2 ЗМВР;

10. възпрепятстване или ограничаване на професионалните, икономическите, социалните или синдикалните права на служителите, предвидени в ЗМВР;

11. неизпълнение на служебни задължения или на заповеди;

12. нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР;

13. действия, насочени към ограничаване или затрудняване на подчинените при упражняване на дадените им права или при изпълнение на задълженията им.

14. други нарушения на служебните задължения.

(2) Дисциплинарното наказание “порицание” се налага за срок от 6 месеца до една година. Държавният служител се предупреждава, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по ал. 1 в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.

Чл. 228

(1) Дисциплинарно наказание “недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една до 3 години” се налага за:

1. извършване на дисциплинарно нарушение в срока на наложено наказание “порицание”, за което нарушение е предвидено налагане на същото дисциплинарно наказание;

2. системни нарушения на служебната дисциплина;

3. нарушения, довели до накърняване на правата и свободите на гражданите или затруднили дейността на други служби, държавни органи или организации;

4. потвърждаване на неистина или затаяване на истина в декларацията по чл. 187, ал. 3 ЗМВР, довело до несъответствие между декларираното и притежаваното от служителя имущество и доходи;

5. нарушаване на служебни задължения, довели до бягство на доведено или задържано лице.

6. други нарушения на служебните задължения.

(2) Дисциплинарното наказание се налага за срок от една до три години и се изразява в недопускане на наказания служител до конкурси за израстване в категория или степен за срока на наказанието. Държавният служител се предупреждава, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по ал. 1 в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено дисциплинарно наказание “уволнение”.

Чл. 229

(1) Дисциплинарно наказание “понижаване в длъжност или степен на длъжност за срок до една година” се налага за нарушения по чл. 227 или 228, в резултат на които са нанесени значителни имуществени вреди на МВР.

(2) Наказанието по ал. 1 се изразява в понижаване в по-ниска длъжност или степен на длъжност в рамките на притежаваната категория за срок до една година. В този срок държавният служител не може да бъде повишаван в по-висока длъжност или степен на длъжност.

(3) Държавният служител, на когото е наложено наказанието по ал. 1, се предупреждава, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено дисциплинарно наказание “уволнение”.

Чл. 230

(1) Дисциплинарно наказание “уволнение” се налага в случаите, посочени в чл. 227, ал. 1 ЗМВР.

(2) Други тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, които са несъвместими с оставането на служба в МВР и за които също се налага дисциплинарно наказание “уволнение”, са:

1. извършване на дисциплинарно нарушение в срока на изтърпяване на дисциплинарно наказание “недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен”, за което се предвижда налагането на същото или на по-тежко дисциплинарно наказание;

2. извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на изтърпяване на дисциплинарно наказание “понижаване в длъжност или степен на длъжност за срок до една година”;

3. издаване на неправомерна заповед, при изпълнението на която е настъпила смърт на служител от МВР;

4. деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата.

5. когато в срока на изтърпяване на дисциплинарно наказание по чл. 226, ал. 1, т. 4 и 5 ЗМВР се установи, че преди налагане на наказанието служителят е извършил друго дисциплинарно нарушение, за което се предвижда налагането на същото или на по-тежко дисциплинарно наказание.

(3)

Чл. 231

(1) Дисциплинарното производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител.

(2) За изясняване на постъпилите данни и/или установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение дисциплинарно наказващият орган може да разпореди извършване на проверка, като определя срок за нейното приключване.

Чл. 232

(отменен)

(1) Поводи за образуване на дисциплинарно производство са:

1. съобщения от държавни органи, организации, длъжностни лица и граждани до ръководството на МВР или до държавните служители от ръководния персонал на МВР;

2. публикации и предавания в средствата за масово осведомяване;

3. рапорти, заявления и докладни записки от служители на МВР;

4. непосредствено разкриване от съответния началник на признаци за извършено дисциплинарно нарушение.

(2) Ако в съобщението по ал. 1 не е посочен извършителят на нарушението, съответният ръководител разпорежда извършване на проверка за установяването му.

Чл. 233

(отменен)

Данни за образуване на дисциплинарно производство са сведения, въз основа на които може да се направи предположение, че е извършено нарушение на служебната дисциплина.

Чл. 234

(1) По анонимни сигнали не се образува дисциплинарно производство.

(2) За анонимни се считат и сигналите, при които посочените лица и адреси са недействителни или не съществуват.

(3) По анонимни сигнали могат да се извършват проверки, когато се съдържат достатъчно данни относно времето, мястото и деянието, от които може да се направи обоснован извод, че служител на МВР (известен или неизвестен) е извършил дисциплинарно нарушение..

Чл. 235

(1) Дисциплинарно производство не се образува, а образуваното се прекратява, когато:

1. деянието не е дисциплинарно нарушение;

2. са изтекли сроковете по чл. 225, ал. 1 и 2 ЗМВР;

3. за същото деяние на същия държавен служител вече е наложено дисциплинарно наказание или е образувано дисциплинарно производство;

4. служебното правоотношение на държавния служител е прекратено;

5. държавният служител е починал.

6. не са събрани достатъчно доказателства за извършено дисциплинарно нарушение.

(2) В случаите по ал. 1, т. 3, предложение второ новопостъпилите материали се прилагат към преписката, ако производството продължава.

Чл. 236

(1) Когато срещу държавен служител е започнало дисциплинарно производство и той бъде преназначен в друга структура на МВР, дисциплинарната преписка се изпраща на приемащата структура за вземане на решение за дисциплинарната му отговорност.

(2) При командироване на държавен служител решението за дисциплинарната му отговорност се взема в командироващата служба.

(3) Алинея 2 се прилага и в случаите, когато държавен служител е изпратен на курс за професионална квалификация, специализация или е преместен на основание чл. 192а ЗМВР.

Чл. 237

(1) Дисциплинарното нарушение се установява от органа, компетентен да наложи дисциплинарното наказание.

(2) За установяване на нарушението дисциплинарно наказващият орган в рамките на дисциплинарното производство може да разпореди извършване на проверка.

(3) За изслушването по чл. 229, ал. 1 ЗМВР се съставя протокол, който се подписва от органа по ал. 1 и от държавния служител. Отказът на държавния служител да подпише протокола се удостоверява с имената и подписите на двама служители на МВР.

(4) Органът по ал. 1 не е длъжен да изслуша служителя, извършил нарушението, ако той е дал писмени обяснения.

(5) Дисциплинарното производство може да започне или да продължи и в случаите, когато сроковете по чл. 225, ал. 1 и 2 ЗМВР не текат.

Чл. 238

Ако в хода на дисциплинарното производство органът по чл. 237, ал. 1 установи, че не е компетентен да наложи предвиденото дисциплинарно наказание, той незабавно и писмено уведомява компетентния орган и му изпраща всички събрани материали. В този случай нарушението се установява по реда на чл. 229 ЗМВР.

Чл. 238а

При наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 1 ЗМВР или по чл. 225 - 229 дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед. В този случай дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението.

Чл. 239

(1) При наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 2 - 10 ЗМВР дисциплинарното производство се образува със заповед на органа по чл. 230, ал. 1 ЗМВР. В заповедта се посочват данните, извършителят, дисциплинарното нарушение, предвиденото наказание, дисциплинарно разследващият орган, на когото се възлага разследването, както и срокът за извършване на разследването.

(2) Когато дисциплинарно разследващият орган е възпрепятстван да продължи възложеното му дисциплинарно производство, органът по чл. 230, ал. 1 ЗМВР с писмена заповед възлага на друг орган да довърши производството.

(3) Когато се установи, че дисциплинарно разследващият орган е заинтересуван от изхода на разследването или има с някои от заинтересуваните лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговата безпристрастност, той се отстранява от участие в производството по свой почин или по искане на участник в производството.

(4) Искането по ал. 3 се отправя писмено до дисциплинарно наказващия орган незабавно след запознаване със заповедта по ал. 1.

(5) В рамките на своите правомощия дисциплинарно разследващият орган самостоятелно решава какви действия трябва да бъдат извършени и носи дисциплинарна отговорност за тяхното своевременно и законосъобразно извършване.

(6) Органите по чл. 186, ал. 1 ЗМВР са длъжни да оказват съдействие на дисциплинарно разследващия орган при изпълнение на функциите му по провеждане на дисциплинарното производство.

Чл. 240

(1) При отстраняване от длъжност при условията на чл. 234, ал. 1, т. 2 ЗМВР органът по чл. 230, ал. 1 ЗМВР разпорежда изземване на служебната карта, личния знак и служебното оръжие.

(2) Отстраняването от длъжност при условията на чл. 234, ал. 1, т. 3 ЗМВР се извършва с писмена заповед на съответния ръководител, който преценява необходимостта от изземването на служебната карта, личния знак и служебното оръжие.

(3) В случаите по чл. 234, ал. 1, т. 4 ЗМВР органът по назначаването издава заповед за изземване на служебната карта, личния знак и служебното оръжие.

(4) Когато актът, с който е отнет достъпът до класифицирана информация, бъде отменен, на временно отстранения от длъжност служител се изплаща възнаграждение за времето на отстраняване. За възстановяването на длъжност и изплащане на дължимото възнаграждение се издава писмена заповед от органа по назначаването.

Чл. 241

(отменен)

(1) Когато самоличността на служителя, извършил тежко дисциплинарно нарушение, е неизвестна или възникнат съмнения относно достоверността на получените данни, министърът на вътрешните работи може да разпореди извършване на проверка, която приключва в 10-дневен срок от възлагането.

(2) Резултатът от проверката се докладва на министъра на вътрешните работи, който в зависимост от установеното може:

1. да образува дисциплинарно производство и да открие дисциплинарно дело, ако са налице данни за извършено тежко дисциплинарно нарушение;

2. да наложи предвиденото дисциплинарно наказание;

3. да изпрати материалите на друг компетентен да наложи наказанието орган;

4. да архивира случая поради липса на нарушение или при наличие на законови пречки за търсене на дисциплинарна отговорност.

Чл. 242

(1) Когато в хода на дисциплинарното производство по чл. 230 ЗМВР се получат данни за друго дисциплинарно нарушение, извършителят на което е неизвестен, дисциплинарно разследващият орган установява самоличността му, ако това няма да затрудни приключването на производството.

(2) В случай че установяването на самоличността на извършителя ще затрудни приключването на производството, дисциплинарно разследващият орган незабавно уведомява органа по чл. 230, ал. 1 ЗМВР.

(3) След установяване на извършителя се прилага общият ред за реализация на дисциплинарна отговорност.

Чл. 243

(1) Дисциплинарното производство за извършено тежко дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 2 – 10 ЗМВР започва с издаването на заповедта за неговото образуване. Дисциплинарно разследващият орган запознава извършителя на нарушението със заповедта на органа по чл. 230, ал. 1 ЗМВР и му разяснява правото да дава обяснения, да представя доказателства и да бъде подпомаган в защитата си от друг служител на МВР.

(2) Отказът на извършителя на нарушението да се запознае срещу подпис със заповедта по ал. 1 се удостоверява по реда на чл. 237, ал. 3. Дисциплинарно разследващият орган съставя протокол при отказ на извършителя да даде обяснения.

(3) За резултата от разследването органът по ал. 1 изготвя обобщена справка, с която запознава извършителя срещу подпис и дата. Отказът на извършителя да се запознае или да подпише справката се удостоверява по реда на чл. 237, ал. 3.

(4) В 24-часов срок след запознаване с обобщената справка извършилият нарушението служител има право да даде допълнителни обяснения или възражения.

(5) За извършване на действията по ал. 3 дисциплинарно разследващият орган официално призовава извършителя. Неявяването му, както и непредставянето от него на допълнителни обяснения или възражения в предвидения срок се отразяват в протокол.

Чл. 244

(1) Дисциплинарно разследващият орган приключва дисциплинарното производство в определения му срок, като изготвя становище до органа по чл. 230, ал. 1 ЗМВР за наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност.

(2) Органът по чл. 230, ал. 1 ЗМВР може да удължи срока по ал. 1.

Чл. 245

(1) Материалите от дисциплинарното производство се докладват на органа по чл. 230, ал. 1 ЗМВР. След запознаване и оценка на събраните доказателства органът:

1. налага предвиденото дисциплинарно наказание;

2.

3. прекратява дисциплинарното производство.

(2) Органът по чл. 230, ал. 1 ЗМВР може да разпореди събирането на допълнителни доказателства.

(3) В случаите по чл. 234, ал. 3 ЗМВР органът по назначаването, образувал дисциплинарното производство, издава писмена заповед за възстановяване на временно отстранения служител и изплащане на възнаграждението за времето на отстраняване.

Чл. 246

(1) Дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.

(2) При отказ на държавния служител да се запознае със заповедта срещу подпис тя му се обявява в присъствието на двама служители от МВР, които удостоверяват това с подписите и имената си.

Чл. 247

Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се обявява само пред равни и по-старши по длъжност от наказания служител.

Чл. 247а

Предложения за отмяна на влязла в сила заповед за налагане на дисциплинарно наказание, издадена в нарушение на установените в ЗМВР и в правилника правила, която не е оспорена по административен и съдебен ред, могат да правят директорът на дирекция „Човешки ресурси“ – за всички служители, и ръководителите на звената „Човешки ресурси“ – за служителите в съответните структури на МВР.

Чл. 248

(отменен)

Предложение за отмяна на заповед за налагане на дисциплинарно наказание, издадена в нарушение на установените в ЗМВР и в правилника правила, могат да правят директорът на дирекция “Човешки ресурси” - за всички служители, и ръководителите на аналогичните звена - за служителите с работно място в съответните служби и дирекции на МВР.

Чл. 249

(отменен)

Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание може да бъде обжалвана по административен ред пред непосредствено по-горестоящия орган.

Чл. 250

(отменен)

(1) Когато непосредствено по-горестоящият орган е министърът на вътрешните работи или органът по чл. 186, ал. 1 ЗМВР, за подпомагане вземането на решение може да се изиска становище от дирекция “Човешки ресурси” или от съответното звено “Човешки ресурси”.

(2) Алинея 1 се прилага и в случаите, когато е направено искане за възстановяване на срока за обжалване.

Чл. 251

(1) Когато преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание държавният служител не е изслушан или не са приети писмените му обяснения, непосредствено по-горестоящият орган отменя заповедта, без да разглежда случая по същество.

(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага, когато държавният служител не е изслушан или не е дал писмени обяснения по негова вина.

Чл. 252

При обжалване на заповед за налагане на дисциплинарно наказание изменението или отмяната й не може да доведе до налагане на по-тежко наказание.

Чл. 253

(1) Органът, разгледал жалбата, писмено уведомява дисциплинарно наказващия орган за решението си. Дисциплинарно наказващият орган уведомява жалбоподателя за решението по реда на чл. 232 ЗМВР.

(2) След приключване на административното производството жалбата и актът на непосредствено по-горестоящия орган се прилагат в личното кадрово дело на държавния служител.

Чл. 254

(отменен)

Служителите, работещи в МВР по трудово правоотношение, подават жалби срещу заповедите за налагане на дисциплинарни наказания по реда на Кодекса на труда.

Чл. 255

(1) Дисциплинарно наказващият орган може с мотивирана заповед предсрочно да отмени заповедта, с която е наложил дисциплинарно наказание, ако то е постигнало целите си и е изтекъл най-малко половината от срока му.

(2) Дисциплинарно наказание, наложено на държавен служител, преназначен в друга структура на МВР, може да бъде предсрочно отменено при условията на ал. 1 от съответния ръководител на новата структура, който има компетентността да наложи същото по вид дисциплинарно наказание. За целта непосредственият ръководител на наказания изготвя мотивирано предложение.

Чл. 256

(1) В срока на изтърпяване на дисциплинарното наказание то се взема предвид при израстване в кариерата, при повишаване на професионалната квалификация и при определяне на допълнителните възнаграждения на наказания служител.

(2) По време на изтърпяване на дисциплинарно наказание държавният служител може да бъде награждаван с предвидените в ЗМВР награди и отличия.

Чл. 257

За неуредените в тази глава въпроси се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 258

(1) Служебното правоотношение на държавния служител, който е навършил пределна възраст съгласно чл. 245, ал. 1, т. 1 ЗМВР, се прекратява, независимо дали е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

(2) Доцентите, старши научните сътрудници II степен, професорите и старши научните сътрудници I степен след прекратяване на служебното им правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 1 и 2 ЗМВР могат да сключат срочен трудов договор в съответствие с Кодекса на труда и Закона за висшето образование след разрешение на министъра на вътрешните работи.

Чл. 259

(1) Прекратяването на служебното правоотношение на държавния служител по чл. 245, ал. 1, т. 3 ЗМВР се извършва въз основа на решение, издадено от Централната експертна лекарска комисия (ЦЕЛК) при Медицинския институт на МВР, в което се установява по безспорен начин, че характерът на заболяването или налични здравни противопоказания не позволяват на служителя:

1. да изпълнява служебните си задължения на заеманата длъжност;

2. да изпълнява служебни задължения в МВР.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1 служебното правоотношение се прекратява, когато няма вакантна подходяща длъжност или служителят откаже да заеме предложената длъжност в рамките на притежаваната категория.

(3) Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение се издава не по-късно от един месец от датата на издаване на решението на ЦЕЛК - МВР.

(4) За периода от издаването на решението на ЦЕЛК - МВР до датата на издаване на заповедта на държавния служител се разрешава отпуск.

Чл. 260

Държавен служител, който иска да упражни правото си по чл. 245, ал. 1, т. 2, 4 и 13 ЗМВР, отправя писмено заявление до органа по назначаването чрез непосредствения си ръководител.

Чл. 261

Прекратяването на служебното правоотношение на държавния служител на основание чл. 245, ал. 1, т. 5 ЗМВР се извършва, когато няма подходяща вакантна длъжност или служителят откаже да заеме предложената му длъжност в рамките на притежаваната категория.

Чл. 262

Оценката за изпълнението на длъжността на държавния служител по смисъла на чл. 245, ал. 1, т. 7, буква “б” ЗМВР се извършва по реда на чл. 175.

Чл. 263

Служебното правоотношение на държавния служител се прекратява на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, буква “е” ЗМВР - при отказ или отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация, когато служителят откаже да заеме друга предложена му длъжност в рамките на притежаваната категория или ако няма подходяща вакантна длъжност за него.

Чл. 264

(отменен)

Служебното правоотношение на държавния служител се прекратява по чл. 245, ал. 1, т. 7, буква “ж” ЗМВР въз основа на подадена декларация в законоустановения 7-дневен срок за настъпила несъвместимост в случаите по чл. 177, ал. 3 ЗМВР и мотивирано предложение.

Чл. 265

(отменен)

Служебното правоотношение на държавния служител се прекратява по чл. 245, ал. 1, т. 9 ЗМВР въз основа на подадена декларация в законоустановения 7-дневен срок за настъпила несъвместимост в случаите по чл. 177, ал. 5 ЗМВР и мотивирано предложение.

Чл. 266

(1) Служебното правоотношение на държавния служител се прекратява на основание чл. 245, ал. 1, т. 11 ЗМВР, когато в периода на срока за изпитване е констатирано несправяне със служебните задължения при изготвена оценка на изпълнението.

(2) Оценката по ал. 1 се изготвя по методика, утвърдена от министъра на вътрешните работи.

(3) Оценяването се извършва от комисия, определена със заповед от органа по чл. 186, ал. 1 ЗМВР.

(4) При изготвяне на оценката на изпълнението на длъжностните задължения задължително се вземат предвид изискванията на длъжностната характеристика.

(5)

(6) Държавният служител се запознава срещу подпис с изготвената оценка, като в 7-дневен срок от запознаването може да даде писмени възражения по нея.

Чл. 267

(1) Предлагането на друга длъжност в случаите по чл. 245, ал. 1, т. 3, 5, 6 и т. 7, буква „е“ ЗМВР се извършва при спазване на следните условия:

1. служителят да отговаря на изискванията за заемане на новата длъжност;

2. новата длъжност да е в същото населено място и по възможност в същата структура, а при липса на такава длъжност – и в друго населено място или друга структура на МВР.

(2) Подходящи вакантни длъжности по ал. 1 от разпределените по щатовете на структурите на МВР са:

1. вакантни длъжности, на които не са назначени стажанти по реда на чл. 166, ал. 2;

2. вакантни длъжности, на които не са назначени служители по реда на чл. 192 ЗМВР;

3. вакантни длъжности, за които няма обявен конкурс.

(3) В случаите по чл. 245, ал. 1, т. 3, 5, 6 и т. 7, буква „е“ ЗМВР предлагането на друга длъжност в рамките на притежаваната категория, съгласието или отказът на служителя да я заеме се удостоверяват писмено със съставянето на протокол с подписите, трите имена и длъжностите на двама служители.

Чл. 268

(1) Прекратяването на служебното правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 1, т. 2, предложение второ, т. 5, 6, 7, 9, 10, 11, 12, т. 13, предложение второ, т. 14 и 15 ЗМВР се извършва по инициатива на органа по назначаването, като органите по чл. 268а могат да правят предложение.

(2) При прекратяване на служебното правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 7, буква “в” предложението се изготвя от ректора на АМВР.

(3)

Чл. 268а

(1) Предложението за прекратяване на служебното правоотношение с директорите на главните и областните дирекции, дирекция „Миграция“, дирекция „Български документи за самоличност, дирекция „Международно оперативно сътрудничество“, дирекция „Специална куриерска служба““ и дирекция „Национална система 112 и с командира на СОБТ“ се изготвя от главния секретар на МВР.

(2) Предложението за прекратяване на служебното правоотношение с държавните служители от категории А, Б, В и Г извън тези по ал. 1 се изготвя от органа по чл. 186, ал. 1 ЗМВР.

(3) Предложението за прекратяване на служебното правоотношение с държавните служители от категории Г и Е се изготвя от прекия ръководител.

(4) За директорите на дирекция “Вътрешна сигурност”, дирекция „Международни проекти дирекция „Управление на собствеността и социални дейности дирекция АФКОС,“,“, специализираните административни дирекции, медицинския институт, научноизследователските и научно-приложните институти на МВР, ректора на АМВР, началника на звеното за вътрешен одит и началника на звеното за материални проверки не се изготвя предложение.

Чл. 269

Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение съдържа:

1. наименованието на органа, който я издава;

2. правните и фактическите основания за прекратяване на служебното правоотношение;

3. разпоредителната част, с която се определят правата и задълженията на държавния служител, начинът и срокът за тяхното изпълнение.

Чл. 270

(1) Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение се връчва срещу подпис на държавния служител, като се отбелязва датата на връчване.

(2) Отказът на държавния служител да получи срещу подпис заповедта по ал. 1 се удостоверява писмено, като се съставя протокол с подписите, трите имена и длъжностите на двама свидетели.

(3) При невъзможност заповедта да бъде връчена по реда на ал. 1 и 2 тя се изпраща на постоянния адрес на държавния служител с препоръчано писмо с обратна разписка.

(4) Когато в мотивите на заповедта се съдържа класифицирана информация, на държавния служител се връчва препис-извлечение, което не съдържа такава информация. В този случай на служителя се дава възможност да се запознае лично с мотивите на заповедта.

Чл. 271

(1) След връчването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение държавните служители подписват акт за сдаване на длъжностните задължения и връщат служебната карта, личния знак и зачисленото им оръжие.

(2) До връщането на зачисленото им имущество и документи на освободените от служба лица се издава временен пропуск със срок не по-дълъг от един месец.

Чл. 272

Заповедите за прекратяване на служебното правоотношение се връчват и се изпълняват от дирекция “Човешки ресурси” или от съответните звена “Човешки ресурси”.

Чл. 273

(1) На държавните служители с прекратено служебно правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 2 и 13 ЗМВР и на служителите с прекратено трудово правоотношение поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, работили през последните 10 години в МВР, се издават карти за медицинско обслужване.

(2) На държавните служители с прекратено служебно правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 2 и 13 ЗМВР и на служителите с прекратено трудово правоотношение поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, работили през последните 10 години в МВР, се издават карти за медицинско обслужване.

(3) Видът на картите, условията и редът за издаването им се определят с акт на министъра на вътрешните работи.

Чл. 274

При прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители се изплаща обезщетение, определено по реда на чл. 252, 253 и 256 ЗМВР.

Чл. 275

(1) Възстановените на работа по силата на влязло в сила съдебно решение държавни служители в едномесечен срок от заемане на длъжностните задължения може да възстановят обезщетението, получено при прекратяването на служебното правоотношение, признато за незаконно.

(2) При повторно и при всяко следващо прекратяване на служебното правоотношение държавните служители по ал. 1 имат право на обезщетение на общо основание.

(3) Когато държавните служители по ал. 1 не възстановят полученото обезщетение, при повторно и при всяко следващо прекратяване на служебното правоотношение от полагащото се обезщетение се приспадат толкова броя месечни възнаграждения, колкото са получени при предишни прекратявания на служебните правоотношения.

Чл. 276

При наложено дисциплинарно наказание “уволнение” прослуженото време на длъжности по чл. 253, ал. 1 ЗМВР до дисциплинарното уволнение не се взема предвид при определяне размера на еднократното парично обезщетение при последващо прекратяване на служебното правоотношение.

Чл. 277

(1) При прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители се изплаща обезщетение за неизползвания отпуск по чл. 212, ал. 1, т. 1 - 3 ЗМВР.

(2) За годината на освобождаване от служба обезщетението по ал. 1 се изплаща пропорционално на прослужените месеци.

Чл. 278

За нарушения на разпоредбите на правилника виновните лица носят отговорност по чл. 32 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Чл. 279

(1) Нарушенията се установяват с актове на съответните длъжностни лица от МВР.

(2) Наказателните постановления се издават от определените от министъра на вътрешните работи органи.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на ЗАНН.

Чл. 280

(отменен)

Актовете за нарушенията на правилата за защита на стратегическите обекти се издават от органи на НСС, упълномощени от директора на НСС. Наказателните постановления се издават от директора на НСС или от упълномощени от него длъжностни лица.

§ 1

По смисъла на правилника:

1. “Държавна граница” е линията, която огражда територията на Република България. Вертикалната повърхност, минаваща по тази линия, определя границите на въздушното пространство и земните недра на страната.

2. “Преминаване на границата” е пресичането на линията на границата на Република България.

3.

4. По смисъла на ЗМВР и правилника пряк ръководител е първият или следващите по степен служители от ръководния персонал на МВР.

7. „Стратегически обекти“ са административни, промишлени, транспортни или комуникационни обекти, от чието нормално функциониране зависи дейността на органите на държавното управление и работата на основните отрасли от икономиката на страната.

8. „Особено важни обекти“ са административни, промишлени, транспортни, комуникационни и други обекти, чието нарушено функциониране води до поставяне в опасност управлението на отделен район от страната или работата на звена от икономиката.

§ 2

Отменя се Правилникът за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 113 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 37 от 1999 г., бр. 62 и 92 от 2000 г., бр. 4 от 2001 г., бр. 8 и 28 от 2002 г., бр. 39 от 2003 г., бр. 37 и 65 от 2004 г. и бр. 96 от 2005 г.).

§ 3

Правилникът се приема на основание § 25 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за Министерството на вътрешните работи.

§ 4

Изпълнението на правилника се възлага на министъра на вътрешните работи.

§ 5

Ръководителите на стратегически обекти и възлагащите стратегически дейности са длъжни да предоставят списъците по чл. 50, ал. 2 в 3-месечен срок от влизането в сила на правилника.

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 218, ал. 1 Таблица

за компенсационните суми, изплащани на държавни служители по реда на чл. 210 ЗМВР (лева) № За териториалните единици За едно- За дву- За три- За четири- За пет- по членно членно членно членно членно ред семейство семейство семейство семейство семейство 1. София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе 47 63 127 151 177 2. Останалите областни центрове и вилните зони към градовете по т. 1 39 55 114 139 161 3. Останалите градове и присъединените населени места и вилни зони към градовете по т. 2 32 47 76 95 113 4. Всички останали села и вилни зони 24 39 66 86 105

Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 218, ал. 3, т. 1 ДО

ДИРЕКТОРА (НАЧАЛНИКА) НА МОЛБА-ДЕКЛАРАЦИЯ от............................................................................................. (име, фамилия) служещ в.................................................................................. Моля за Вашето нареждане съгласно чл. 217 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи да ми се изплаща компенсационна сума за ползване на жилище на свободен наем. ДЕКЛАРИРАМ, че: 1. Живея на свободен наем в жилище (част от жилище), намиращо се в гр. (с.) област (кв.)............................................................................... ж. к........................................................................................... ул................................................................................. №. ...... бл. № ................... вх. ................. ет. ......... ап. .......... 2. Жилището е собственост на.................................................. , (трите имена на хазяина) с когото съм (не съм) в родствени връзки, и същият ми е............ (вид на родството) 3. Жилището се състои общо от.................................................. (брой на стаите и сервизните помещения) 4. Заплащам свободен месечен наем в размер на ................................................................................................ (цифром) ................................................................................................ (словом) 5. В наетото жилище живеем ............ членно семейство, което представлява: а) аз........................................................................................ ; (трите имена) б) съпруг/а................................................................................ (трите имена) ............................................................................................... ; (месторабота) в) невстъпили в брак деца под 18 години: ........................ ................................... ..........години (син, дъщеря) (трите имена) (възраст) ........................ ................................... ..........години (син, дъщеря) (трите имена) (възраст) ........................ ................................... ..........години (син, дъщеря) (трите имена) (възраст) 6. Притежавам собствено жилище в гр. (с.)................................. област (кв.)............................................................................... ж. к........................................................................................... ул................................................................................. №. ...... бл. № ................ вх. ............ ет. .........., ап. ..............., състоящо се от.......................................................................... (брой на стаите и сервизните помещения) Същото изцяло (частично) съм освободил и е предоставено за ползване чрез отдаване под наем съгласно приложеното писмо № ..................../........... г. на............................................................ гр. ............................ 7. Ползвам под наем ведомствено жилище на............................. ................................................................................................ в гр. (с.).................................................................................... област (кв.)............................................................................... ж. к........................................................................................... ул................................................................................. №. ...... бл. № ................ вх. ............ ет. .........., ап. ..............., състоящо се от.......................................................................... (брой на стаите и сервизните помещения) Същото изцяло (частично) съм освободил и е предоставено за ползване чрез отдаване под наем съгласно приложеното писмо № ........................../.......... г. на гр. ............................ 8. За неверни данни нося отговорност съгласно чл. 313 от Наказателния кодекс. 9. Прилагам: удостоверение №........................................................ /.......... г. на............................................................................................. гр............................................................................................. че съм картотекиран в ................. група жилищна нужда. ..........................г. ПОДПИС:.................................................. гр. (с.) .............................