Акт от 13.03.2019, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е

Н И Е

№ 98 град Велико Търново, 13.03.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев при участието на секретаря С.Ф. и прокурора от ВТОП Донка Мачева като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело № 683/2018 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Същото е образувано по искова молба, подадена от *** В. Ф.в качеството му на пълномощник на К.Х. ***, ЕГН ********** против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Велико Търново, с която е предявен иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, причинени от отменена от съда като незаконосъобразна Заповед № 880/26.03.2014 г. на директора на ОД на МВР – Велико Търново. Фактите, които се твърдят от страна на ищеца са, че с посочената заповед му е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител на длъжност „старши полицай“, като същата е отменена с решение № 484/05.12.2014 г. по адм. дело № 303/2014 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, оставено в сила с решение № 10962/21.10.2015 г. по адм. дело № 80/2015 г. по описа на Върховен административен съд, а вследствие на това ищецът е бил възстановен на заеманата длъжност, считано от 29.10.2015 г. От ищеца се претендира, че са претърпени неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразната заповед за периода от издаването й до възстановяването му на работа, изразяващи се в преживените от него стрес, значителни емоционални неудобства, душевни болки и страдания, накърняване на доброто му име и професионален авторитет в обществото и сред колегите му. Наведени са доводи, че след незаконосъобразното уволнение Х. изпитвал силно чувство за несправедливост, защото вместо да получи подкрепа и разбиране от структурата, която представлява бил уволнен, което му нанесло голяма обида Малко след уволнението Х. започнал да има натрапчиви мисли относно случилото се, които не можел да спре или контролира, започнал да страда от безсъние и често се изнервял без конкретна причина. Според ищеца остава поставеното клеймо, че е бил уволнен заради нанесен побой, независимо от последвалата отмяна на заповедта. Твърди се, че уволнението оказало неблагоприятно влияние и върху семейния живот на ищеца, като започнали скандали със съпругата му. Липсата на работа довела и до финансови проблеми за Х. и семейството му, в резултат на което между него и съпругата му настъпили дълбоки и непоправими конфликти и спорове, довели впоследствие до прекратяването на брака. Претендира се и законната лихва върху сумата от 20 000 лв., считано от датата на влизане в сила на решението на ВАС до окончателното изплащане на обезщетението. Тези съображения се поддържат от процесуалния представител на жалбоподателя в представена по делото писмена защита. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата, Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Велико Търново, чрез ***Г., в представен по делото отговор на исковата молба и допълнително писмено становище, оспорва исковите претенции, като излага доводи за тяхната неоснователност. Поддържа, че на Х. е изплатено обезщетението по чл. 237 от ЗМВР, като това е единственият предвиден от законодателя способ на обезщетяване в случаи като процесния.

Сочи, че към исковата молба не са приложени доказателства, обосноваващи извод за наличие на причинно-следствена връзка между постановения незаконосъобразен акт и твърдения вредоносен резултат. Излага доводи, че ищецът нееднократно е бил наказван и по отношение на него били провеждани дисциплинарни проверки, вкл. и след отменителното решение, като преживените болки и страдания от конкретната отменена заповед следвало да се преценяват в контекста на този факт и размерът на обезщетението бил необосновано завишен.

Представителят на

Великотърновска окръжна прокуратура – прокурор Мачева, поддържа мотивирано становище, че исковата молба е доказана по основание, тъй като с незаконното уволнение на лицето е причинен дискомфорт и е накърнено доброто му име, но размерът, който се претендира е завишен.

Съдът като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Не се спори между страните, а се установява и от вложените по настоящото дело адм.д.

№ 303/2014 г. по описа на АСВТ и адм. д. № 80/2015 г. на ВАС, че със заповед № 880/26.03.2014г. на директора на ОДМВР – Велико Търново на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (отм.), във връзка с чл. 230, ал.

2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР - отм.) на К.Х.Х. – старши полицай в група „Охрана на обществения ред”, сектор „Охранителна полиция”, РУП Велико Търново при ОДМВР Велико Търново, считано от датата на връчване на заповедта, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение в системата на МВР. С решение № 484/05.12.2014 г. на АСВТ посочената заповед е отменена като незаконосъобразна, като това решение е оставено в сила с решение № 10962/21.10.2015 г. по адм. д. № 80/2015 г. по описа на ВАС. Не се спори също така от фактическа страна, че ищецът е бил възстановен на работа на 29.10.2015 г., което се доказва и от представеното удостоверение № 366000-18634/18.07.2018 г.

С решение № 49/16.01.2018 г. на Районен съд Велико Търново по гр. д. № 3883/2017 г. е прекратен брака между К.Х.Х. и М.Г.Х., с развод по взаимно съгласие.

В рамките на настоящото производство са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Д.З.С. и Р.В.Я., приятели на ищеца.

Д.С. свидетелства, че познава ищеца от 25-30 години. Сочи, че след уволнението ищецът не си е намерил работа по специалността, започнал да му се оплаква от проблеми в къщи и скандали със съпругата му. Бил съкрушен от това как може цял живот да върши работата си както трябва и накрая да го уволнят. След изчерпване на обезщетението за безработица изпаднал в безизходица и отчаяние.

Свидетелят Р.Я. заявява, че познава ищеца от 15-18 години. След уволнението бил притеснен и коренно се бил променил, станал е затворен и усамотен, започнал да ходи по болници, разделил се с жена си.

При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава, а според ал. 2 на чл.

203 от АПК за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Съгласно чл. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс. Предвид чл. 8, ал. 1 от ЗОДОВ обезщетение за вреди, причинени при условията на чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, може да се търси по този закон, а не по общия ред. Само когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага - чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ. Под специален начин трябва да се разбира специално основание и процесуален ред, с които се въвежда изключение от правилата на ЗОДОВ.

В случая ответникът възразява, че искът е недопустим, тъй като специалният закон – чл. 237 от ЗМВР предвиждал специален ред за обезщетяване на служителя при отмяна на заповедта му за уволнение, който изключва приложението на ЗОДОВ - т. е. липсва процесуален ред, по който Х. да търси обезвреда за претърпените от него вреди, резултат от незаконосъобразната заповед за уволнението му, извън предвидените в разпоредбата на чл.

237 от ЗМВР 6-месечни брутни трудови възнаграждения.

Настоящият състав не споделя това становище. Целта на разпоредбите на чл.

104 от ЗДСл., съответно на чл. 237, ал. 1 от ЗМВР е да обезщетят имуществената вреда, причинена на служителя от незаконосъобразното прекратяване на служебното му правоотношение по отношение правнозначимия факт " оставане без работа". Това обезщетение не включва евентуално претърпените от служителя в резултат на незаконното уволнение неимуществени вреди, които подлежат на общо основание на обезвреда по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – така напр. Решение № 10027 от

23.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6949/2017 г.,

Решение № 2610 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. №

523/2017 г. и др.

Предвид това искът за репариране на претърпени неимуществени вреди е допустим. Исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл. 205 от АПК във вр. с чл. 1, ал.

2 от ЗОДОВ, като същата е предявена пред родово и местно компетентния съд.

Разгледан по същество е частично основателен, предвид следното:

Нормата на чл. 1 от ЗОДОВ регламентира, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в АПК. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните материални предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда (щета или пропусната полза) от такъв административен акт или от незаконно действие или бездействие; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на този фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. Доказателствената тежест за доказване на предпоставките за ангажиране на отговорността е изцяло на ищеца.

В случая не е спорно, че

Заповед № 880/26.03.2014 г. на директора на ОД на МВР – Велико Търново, чийто адресат е ищецът, е отменена като незаконосъобразна по съдебен ред от АСВТ с влязло в сила съдебно решение след касационно оспорване пред ВАС. Ето защо, съдът намира за доказана първата от визираните по-горе предпоставки – отменен като незаконосъобразен административен акт.

Липсва легална дефиниция за това що е неимуществена вреда. Обезщетенията за такива се присъждат за конкретно претърпени страдания, болки и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните актове, действия или бездействие на административния орган. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт, и ако административният орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Във всички случаи неимуществените вреди трябва да са действително настъпили и да се докажат от ищеца, освен ако житейският опит сочи, че всеки нормален човек би изпитвал морално страдание при конкретните обстоятелства.

Видно от събраните по делото гласни доказателства на свидетелите С. и Я., които съдът кредитира като последователни, непротиворечиви и лишени от елементи на заинтересованост, К.Х. действително е претърпял в исковия период негативно засягане на психиката си, резултат от незаконосъобразния административен акт – чувство на обида от незаконното му уволнение, неудобство и срам от това, че е обявен за нарушител на заеманата от него служба, в резултат на което променил отношението си към живота. Настоящият съдебен състав намира, че уволнението на ищеца и настъпилия за Х. развой в досегашното му обществено, служебно и материално състояние може да доведе до негативни емоционални състояния - затваряне в себе си, обида и възмущение, състояние на стрес и неудобство. Същото е лишило Х. от средства и го е поставило в невъзможност да покрива насъщни свои и на семейството си нужди, и е предизвикало съществен дискомфорт за цялото семейство. В тази връзка, съдът намира за доказани твърденията за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в изпитани срам, унижение, стрес, притеснения за бъдещето и депресивно състояние. Няма основание да се приеме, че Х. би понесъл каквито и да е страдания – стрес, безпокойство, напрежение, обида и пр. без да е издадена въпросната заповед, а също така и че състоянието му се дължи на други фактори. Изцяло неоснователно е възражението на ответника, че на Х. били налагани и други дисциплинарни наказания – последното наказание на ищеца преди въпросната заповед е от 2005 г., а наложеното наказание „мъмрене“ през 2017 г. е след периода на исковата претенция. Не се установява вредите да са настъпили по вина на ищеца или пък по вина на трети лица и доколкото издадената заповед от 26.03.2014 г. на директора на ОД на МВР е отменена като незаконосъобразна, то същите следва да бъдат обезщетени съгласно чл. 4 от ЗОДОВ. По тези съображения съдът приема иска за тези неимуществени вреди за доказан по основание.

Разпечатката съдържа 39 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dabd5ae4-598a-4148-a872-3bce0fedbf12