Чл. 1
(1) Българската комунистическа партия (тогава именуваща се Българска работническа партия/комунисти/) идва на власт на 9 септември 1944 г. с помощта на чужда сила, обявила война на България, и в нарушение на действащата Търновска конституция.
(2) Българската комунистическа партия е отговорна за управлението на държавата във времето от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г., довело страната до национална катастрофа.
Чл. 2
(1) Ръководствата и ръководните дейци на Българската комунистическа партия са отговорни за: целенасоченото и преднамереното унищожаване на традиционните ценности на европейската цивилизация; съзнателното нарушаване на основните човешки права и свободи; безпрецедентната разправа с народните представители от XXV Народно събрание и всички невинно осъдени от така наречения „Народен съд“; моралния и икономическия упадък на държавата; установяването на централизирано директивно управление на икономиката, довело я до разруха; погазването и отмяната на традиционни принципи на правото на собственост;
7. рушенето на моралните ценности на народа и посегателството срещу религиозните му свободи;
8. провеждането на непрекъснат терор срещу несъгласните със системата на управление и срещу цели групи от населението;
9. злоупотребата с възпитанието, образованието, науката и културата за политически и идеологически цели, включително мотивиране и оправдаване на изброените по-горе действия;
10. безогледното унищожаване на природата.
(2) Комунистическият режим е отговорен за това, че:
1. отнемаще на гражданите всяка възможност за свободна изява на политическата воля, като ги принуждаваще да крият своята преценка за положението в страната и ги принуждаваще да изразяват публично съгласие за факти и обстоятелства с пълното съзнание за тяхната невярност и дори това, че те представляват престъпления; това то постигаще чрез преследване и заплахи от преследване към отделната личност, нейното семейство и близки;
2. системно нарушаваще основните човешки права, като потискаще и цели групи от населението, обособени по политически, социален, религиозен или етнически признак, въпреки че Народна република България още през 1970 г. се присъедини към международни актове по правата на човека;
3. нарушаваще основните принципи на демократичната и правова държава, международните договори и действащите закони, като с това поставяще интересите на комунистическата партия и нейните представители над закона;
4. при преследванията срещу гражданите използваще всички възможности на властта, като:
5. безнаказано се извършваха престъпления и се предоставяха незаконни предимства на лица, които вземаха участие в престъпления и преследвания на други лица;
6. подчиняваще интересите на страната на чужда държава до степен на обезличаване на националното достойнство и практическа загуба на държавен суверенитет.
Чл. 3
(1) Посочените в чл. 1 и 2 обстоятелства дават основание да се обяви комунистическият режим в България от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. за престъпен.
(2) Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система.
Чл. 4
Всички действия на лица, които през посочения период са били насочени към съпротива и отхвърляне на комунистическия режим и неговата идеология, са справедливи, морално оправдани и достойни за почит.