Решение № 770 от 07.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 770 гр. София, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело № 20231000500707 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 261969/14.06.2022 г., постановено по гр. дело № 3718/2020 г. по описа на СГС, І ГО, 4 състав, допълнено с Решение № 262952/14.09.2022 г., частично е уважен предявеният деликтен иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, във вр. с чл. 6, § 1 КЗПЧОС за заплащане на сумата от 30000 лв. (искът е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 120000 лв.), представляваща заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди от нарушаването на правото на пострадалия (лично и в качеството на наследник на Ф. Я. Ф., починал преди предявяване на исковата молба – на 09.07.2014 г., на основание чл. 74, ал. 2 НПК) от разглеждане и приключване в разумен срок на сл. д. № 1/1991 г. (преобразувано впоследствие в сл. д. № 780- II/1998 г. по описа на ВОП-София, а към момента в ДП II-48/1999 г. по описа на ВОП-София), за периода от образуване на делото на 30.01.1991 г. до предявяване на исковата молба - 04.05.2020 г., ведно със законната лихва от 04.05.2020 г. до окончателното й заплащане (тази акцесорна претенция е отхвърлена за периода от 04.05.2017 г. до 03.05.2020 г.).

Ищцата е предявила въззивна жалба (тя се намира в кориците на ч. гр. д. № 3486/2022 г. по описа на САС) срещу първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявеният деликтен иск над сумата от 30000 лв. до пълния му предявен размер от 120000 лв. - заместващо обезщетение за причинените й неимуществени вреди (в лично качество след смъртта на нейния съпруг и встъпила в неговото качество като пострадал), както и в 1 частта, в която с допълнителното решение е отхвърлена акцесорната претенция за заплащане на законна лихва за периода от 04.05.2017 г. до 03.05.2020 г. Въззивникът счита, че при определяне размера на заместващото обезщетение за претърпените болки и страдания от продължилото в неразумен срок и все още висящо досъдебно наказателно производство първоинстанционният съд не е съобразил изцяло критериите за справедливост, уредени в правната норма на чл. 52 ЗЗД, както и практиката на ЕСПЧ за определяне по 1500 евро, респ. по 2000 евро на година в сходни случаи; неотчитане в достатъчна степен на обстоятелствата на престъпните деяния, предмет на процесното наказателно производство, представляващи „залогът от делото” за ищеца; факта на изтеклата абсолютната давност по отношение на последния останал жив обвиняем (преди наказателното производство да е било прекратено), макар и наследникът на ищцата да е предприемал множество действие за ускоряване на процеса; изключително забавеното досъдебно наказателно производство обуславя и неустановяването на виновните лица за прилагането на престъпните методи за насилствена асимилация над етническите турци в Република България през време на установения комунистически режим, поради което фактически никога няма да бъде потърсена наказателна отговорност от длъжностните лица, заемащи висши държавни постове, осъществили тези престъпни деяния; предубедеността на прокурора, водил разследването, целенасоченото бавене на делото с всички възможни правни средства и несъобразяването с актовете на другите институции. Счита, че при деликтите законна лихва се дължи от момента на увреждането, което продължава ежедневно, поради което това акцесорно задължение се дължи от 04.05.2017 г. до окончателното заплащане на претендираното заместващо обезщетение за причиняване на твърдените неимуществени вреди.

Въззиваемият-ответник не е подал в законоустановения срок писмен отговор на въззивните жалби, предявени от ищцата, но в проведеното пред САС на 23.05.2023 г. о. с. з. неговият процесуален представител изразява становище за тяхната неоснователност.

Срещу първоинстанционно решение е подадена и въззивна жалба от ответника в частта, в която предявеният деликтен иск за заплащане на заместващо обезщетение за причиняване на твърдените неимуществени вреди е уважен - до размера от 30000 лв.

Въззивникът поддържа, че предявеният иск е недопустим, тъй като ищцата претендира чисто лични имуществени права на нейния наследодател (за заплащане на заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди), починал преди подаване на исковата молба. Счита, че дори и искът да е допустим, не е изяснено точно кое процесуално действие след 2012 г. не е извършено в разумен срок от органите на Прокуратурата на Република България; в процеса на доказване не бил установен фактът, че забавянето се дължи единствено на действия/бездействия на тези органи, респ. че не са доказани по несъмнен начин твърдените болки и страдания, както и че вследствие на неточното прилагане на критериите за справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД решаващият съд е присъдил прекомерно висок размер на претендираното заместващо обезщетение. Ответникът обжалва и допълнителното решение в частта, в която е постановено присъдените в полза на ищцата 2 заместващо обезщетение и съдебни разноски да бъдат преведени по банкова сметка на АД „Есен Фикри“, тъй като това адвокатско дружество не е било изрично упълномощено от ищцата.

Въззиваемата-ищца е подала в законоустановения срок отговори на въззивните жалби, предявени от ответника, в които изразява подробно становище за тяхната неоснователност.

Въззивните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения в чл. 259, ал. 1 ГПК срок, поради което те се явяват допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СГС, I-4 състав, е бил сезиран с деликтен иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, във вр. с чл. 6, § 1 КЗПЧОС.

Макар и разпоредбата на чл. 2б ЗОДОВ да е част от обективното право на Република България от 15.12.2012 г., това обстоятелство не обуславя недопустимостта на предявения деликтен иск, тъй като обективната отговорност на Българската държава за причинен вредоносен резултат на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действие или бездействие на нейни органи или длъжностни лица е закрепена на конституционно равнище - още през 1991 г., с правната норма, уредена в чл. 7 КРБ (в сила от 1991 г.).

Разпоредбата на чл. 2б (нова) ЗОДОВ само пояснява, че тези деликтни искове ще се разглеждат по реда на ЗОДОВ - за ангажиране на обективната отговорност на държавата (чрез нейния процесуален субституент, какъвто в случая се явява ПРБ). От друга страна, за причинените на ищеца неимуществени вреди вследствие значителния период на бездействие от органи на ПРБ по процесното досъдебно производство, вкл. и преди 15.12.2012 г. ищецът може да се позове пряко на нормативното правило, уредено в чл. 6, § 1 КЗПЧОС.

От друга страна, обстоятелството че ищцата предявява деликтен иск за заплащане на заместващо обезщетение за причиняване на твърдените неимуществени вреди на своя съпруг, настъпили до неговата кончина (09.07.2014 г.), която предшества предявяването на исковата молба (04.05.2020 г.), не обосновава нито недопустимостта на иска, нито липсата на активна материална легитимация, както неоснователно поддържа ответникът и във въззивната жалба.

Съгласно правната норма, уредена в чл. 74, ал. 2 НПК (Глава 8 „Пострадал“), при смърт на пострадал - лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението, качеството на пострадал се придобива от неговите наследници. В този смисъл, те биха могли да предявят искове за заплащане на заместващо обезщетение както за 3 причинените им неимуществени вреди от разглеждане и решаване на делото в неразумен срок (след кончината на първоначалния пострадал), така и на тези, които са били причинени на първоначалния пострадал. Този правен извод е обоснован и в актове на ВКС – напр.

Решение № 140/29.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3356/2021 г., III г. о., ГК („Несъстоятелно е възражението на Прокуратурата на Република България, че ищцата не може да претендира обезщетение за неимуществени вреди, които се дължат на нейния починал баща и не се наследяват. Съгласно чл. 74, ал. 2 НПК при смърт на пострадалия от престъплението правата му преминават върху неговите наследници“); Определение № 916/2.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4593/2022 г., IV г. о., ГК, с което не е допуснато до касационен контрол въззивно решение („За да постанови решението, въззивният съд въз основа на посочените неизчерпателно критерии в чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ е приел за основателен иска по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, във вр. с чл. 6 § 1 ЕКЗПЧОС, тъй като ищцата е придобила качеството пострадал в досъдебното производство по чл. 74, ал. 2 НПК, което я легитимира като лице, което може да иска обезщетение за нарушено право за разглеждане и приключване на делото в разумен срок“).

За да възникне притезателното право на увредения за обезвреждане на неимуществените и имуществените вреди, причинени му от орган на Прокуратурата на Република България вследствие нарушение на правото за разглеждане и решаване на досъдебното наказателно производство в разумен срок (с внасяне на обвинителен акт срещу обвиняемите в съда, респ. с прекратяване на наказателното производство), трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) ищецът да е заинтересовано лице по досъдебното производство, което е образувано за разследване на извършено престъпление, т.е. да е пострадал - от разследваното престъпно деяние да е била накърнена неговата правна сфера (да са му причинени имуществени или неимуществени вреди); 2) чрез своето бездействие органите на досъдебното производство и прокуратурата да са забавили хода на делото, вследствие на което да са накърнени субективни права и законни интереси (вкл. и правни очаквания) на пострадалия от разследването на престъпното деяние; 3) пострадалият да е претърпял неимуществени и имуществени вреди и 4) причинените неимуществени и имуществени вреди да са необходима, естествена, закономерна последица от продължилото в неразумен срок досъдебно производство, т.е. да е налице причинно-следствена връзка между бездействието на прокурорските органи и причинения вредоносен резултат. Отговорността на прокуратурата за провеждане на досъдебното наказателно производство е обективна, като тя не е предпоставена от виновното поведение на съответно длъжностно лице при прокуратурата – арг. чл. 4, предл. последно ЗОДОВ.

Всички материални предпоставки, обуславящи възникването на обективната деликтна отговорност на държавата - чрез своя субституент (Прокуратурата на Република България), са установени от събраните по делото доказателства, които ще бъдат подробно обсъдени в следващото изложение.

В настоящия казус ищцата навежда фактически твърдения, че нейният починал 4 съпруг е пострадал от престъпления, изразяващи се в незаконно задържане, въдворяване в концлагер на остров Белене и принудително изселване, извършени по време на т.нар.

„Възродителен процес”, за разследването на които престъпни деяния е образувано сл. дело № 1/1991 г., преобразувано в ДП № II 048/1999 по описа на ВОП-София, което и към момента е висящо на досъдебна фаза, поради което няма възможност да се конституира като частен обвинител и граждански ищец. Поддържа, че вследствие на продължилото около 30 години наказателно производство той и тя като негов наследник са претърпели морални вреди, изразяващи се в разочарование от това, че дълги години няма изгледи за приключване на делото; страх, че обвиняемите ще останат ненаказани; били излъгани очакванията им за възмездие за погазените им права и достойнство; загуба на доверие в институциите и усещане за липса на справедливост; безпомощност, раздразнителност, затваряне в себе си, постоянно емоционално напрежение, стрес, депресия, безсъние.