Закон за виното и спиртните напитки

Чл. 1

(1) Този закон урежда условията и реда за производството, получаването, преработката, търговията и контрола на гроздето, предназначено за производство на вино вината, продуктите, получени от грозде и вино, и на спиртните напитки както и управлението и контрола на лозаро-винарския потенциал..

(2) Разпоредбите на този закон се прилагат за продуктите, посочени в приложение № 1.

(3) Законът има за цел да създаде условия за възстановяване и развитие на лозаро-винарския сектор, за повишаване качеството на вината, напитките и продуктите, произведени от грозде или вино, чрез въвеждане на система от мерки, регулиращи процесите на тяхното получаване, производство и търговия.

(4) Министърът на земеделието и горите съвместно с Националната лозаро-винарска камара изготвя и внася за одобрение от Министерския съвет национална стратегия за развитие на лозарството и винарството в страната.

(5) Министърът на земеделието и горите съвместно с министъра на икономиката и енергетиката осъществяват държавната политика в лозаро-винарския сектор.

Чл. 2

(1) Виното е продукт, получен изключително в резултат на пълна или частична алкохолна ферментация на смачкано или несмачкано прясно грозде или гроздова мъст от прясно грозде.

(2) Вината са бели, розови (розе) и червени и се определят в категории, видове и типове.

Чл. 3

Вината са две категории: трапезни и качествени, произведени в определен район.

Чл. 4 Трапезни вина

Трапезно е виното, което е произведено от грозде от препоръчани, разрешени и временно разрешени сортове лози, има естествено алкохолно съдържание най-малко 7,5 обемни процента, действително алкохолно съдържание най-малко 9 обемни процента и общо алкохолно съдържание не повече от 20 обемни процента за вината, получени без повишаване на естественото алкохолно съдържание, и съдържа титруеми киселини, изразени като винена киселина, най-малко 3,5 грама на литър.

Чл. 5

(1) Регионално е трапезното вино, което е означено с географско указание, при условие че е произведено от грозде, получено в лозарския район, чието име носи виното, от определени по реда на наредбата по чл. 24, ал. 1 разрешени или препоръчани сортове лози.

(2) Допуска се използването на географско указание за означаването на регионално вино, представляващо купаж от вина, произведени от грозде, произхождащо от различни лозарски райони, при условие че 85 на сто от гроздето произхожда от лозарския район, чието име носи съответното регионално вино.

(3) Регионалните вина се утвърждават със заповед на министъра на земеделието и горите при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 7.

(4) За утвърждаване на регионални вина по ал. 3 Изпълнителната агенция по лозата и виното събира такси.

Чл. 6

Географското указание, използвано при означаването на регионално вино, трябва да бъде свързано с лозарския район, от който произхожда гроздето. Традиционно наименование може да бъде използвано като географско указание на определен лозарски район.

Чл. 7

Министерският съвет приема наредба за правилата и изискванията за производството на регионални вина.

Чл. 8 Качествени вина произведени в определен район

(1) Качествено вино, произведено в определен район, е виното, което произхожда от определен лозарски район, микрорайон или масив, чието име служи за означаване на виното, и което е получено, обработено в определения район, микрорайон или масив. Неговите качества или съществени характеристики се дължат основно или изключително на географската среда, която включва природни условия и производствени традиции. Производителите на качествени вина, произведени в определен район, не могат да преотстъпват правата си на ползватели на наименованието за произход на трети лица, които не са вписани като ползватели на наименованието за произход.

(2)

(3) Географските наименования, използвани при означаването на качествените вина произведени в определен район, се свързват с определения лозарския район, от които произхождат. Традиционно наименование може да бъде признато като географско наименование на определен район, микрорайон или масив по начин и по ред, определени в наредбата по ал. 11.

(4) Имената на определените райони, микрорайони или масиви се използват при условията, определени в наредбата по ал. 11.

(5) Районът, микрорайонът или масивът, чието име се използва за означаване на качествени вина произведени в определен район, подлежи на задължително определяне от министъра на земеделието и горите или упълномощено от него лице, като се вземат предвид елементите, които оказват влияние върху качеството на вината, и особено климатът, изложението, съставът и свойствата на почвата и подпочвата. Районът, чието име се използва за означаване на качествени вина, произведени в определен район, се определя по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното, съгласувано с Националната лозаро-винарска камара.

(6) Специфичните условия, на които трябва да отговарят качествените вина, произведени в определен район, като се вземат предвид традиционните условия за производство, се определят от следните елементи:

1. нанесен на картата на лозята район, микрорайон или масив;

2. препоръчани сортове лози определени за съответния район в наредбата по чл. 24, ал. 1;

3. агротехнически мероприятия;

4. методи за технология на производство на вино;

5. минимално естествено алкохолно съдържание;

6. добив от хектар;

7. резултати от физико-химични и микробиологични анализи и органолептична оценка;

8. съотношение между произведено количество грозде и произведено количество вино;

(7) Всяко качествено вино, произведено в определен район, се означава с контролен номер при условия и по ред, определени в наредбата по ал. 11.

(11) Министерският съвет приема наредба за условията, на които трябва да отговарят качествените вина, произведени в определен район, реда и начина за тяхното утвърждаване.

(12) Въз основа на данните за местоположението, границите, размерите и другите характеристики на районите, микрорайоните или масивите се създават специализирани карта, регистър и информационна система за лозята. Съдържанието на специализираните карта и регистър, както и условията и редът за създаването и поддържането им се определят с наредба на министъра на земеделието и горите и министъра на регионалното развитие и благоустройството съгласно чл. 32, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър.

(13) За утвърждаване на качествени вина по ал. 5 и за издаване на контролен номер по ал. 7 Изпълнителната агенция по лозата и виното събира такса.

Чл. 9

(1) Качествените вина, произведени в определен район са:

1. качествени вина с гарантирано наименование за произход;

2. качествени вина с гарантирано и контролирано наименование за произход.

(2) Качествените вина с гарантирано наименование за произход са вината, определени в чл. 8. Условията, на които те трябва да отговарят, се уреждат в наредбата по чл. 8, ал. 11.

(3) Качествените вина с гарантирано и контролирано наименование за произход са вината, определени в чл. 8 и които притежават установена известност. Условията, на които трябва да отговаря всяко вино с гарантирано и контролирано наименование за произход, се определят в наредбата по чл. 8, ал. 11.

(4)

Чл. 9а

Наименованията за произход на качествените вина, произведени в определен район, и географските указания за регионалните вина могат да се използват единствено за означаване на вина, които отговарят на изискванията на този закон и нормативните актове по прилагането му.

Чл. 10

Вината са три вида: тихи, шумящи и специални.

Чл. 11

Тихи са вината, при които съдържанието на въглеродния диоксид не превишава 2 грама на литър.

Чл. 12

(1) Шумящи са вината, които в резултат на първична или вторична алкохолна ферментация или чрез добавяне на въглероден диоксид се характеризират с отделяне на въглероден диоксид при отваряне на съда, в който се съхраняват. Шумящите вина са пенливи и искрящи.

(2) Министерският съвет приема наредба, с която урежда правилата за производството на пенливи и искрящи вина и реда за използване на разрешените подслаждащи средства, ароматни и вкусови добавки.

Чл. 13

(1) Специални вина са: ликьорните вина, ароматизираните вина и благородно сладките вина.

(2) Министерският съвет приема наредба за разновидностите специални вина и правилата за тяхното производство.

Чл. 14 Пенливи вина

(1) Пенливите вина са естествено пенливи и пенливи-газирани.

(2) Естествено пенливите вина са вина, получени в резултат на първична или вторична алкохолна ферментация на прясно грозде, на гроздова мъст, на вино, годно за производство на трапезно вино, на трапезно вино, на качествено вино от определен район и на вносно вино. Те се характеризират с отделянето на въглероден диоксид – резултат изключително от алкохолна ферментация, като налягането на въглеродния диоксид в затворени съдове при температура 20 °C не може да бъде по-малко от 3 бара.

(3) Пенливите-газирани вина са вината получени от трапезни вина. Те се характеризират при отварянето на бутилката с отделянето на въглероден диоксид – резултат изцяло или частично от добавянето на въглероден диоксид, като налягането му в затворени съдове при температура 20 °C не може да бъде по-малко от 3 бара.

(4) При производството на пенливи вина е допустима употребата на захароза, винен дестилат, естествени ароматни и вкусови добавки и/или извлеци от тях при условията и по реда, определени с наредбата по чл. 12, ал. 2.

(5) Пенливите вина могат да бъдат категоризирани като качествени вина, произведени в определен район при условията на наредбата по чл. 8, ал. 11.

(6) Пенливи качествени вина, произведени в определен район не могат да се произвеждат от и с участието на вносни вина.

Чл. 15 Искрящи вина

(1) Искрящите вина са естествено искрящи и искрящи-газирани.

(2) Естествено искрящи вина са вината, получени от трапезни вина, от качествени вина, произведени в определен район или от продукти, годни да дадат трапезни или качествени вина, произведени в определен район, имащи естествено алкохолно съдържание не по-малко от 7 обемни процента и действително алкохолно съдържание не по-малко от 9 обемни процента, като налягането на въглеродния диоксид в затворени съдове при температура 20°C не е по-малко от 1 бар и не е повече от 2,5 бара.

(3) Искрящи-газирани вина са вината, получени от трапезни вина, от качествени вина, произведени в определен район или от продукти, годни да дадат трапезни или качествени вина, произведени в определен район, имащи естествено алкохолно съдържание не по-малко от 7 обемни процента и действително алкохолно съдържание не по-малко от 9 обемни процента, като налягането на въглеродния диоксид – резултат от неговото пълно или частично прибавяне, в затворени съдове и при температура 20°C не е по-малко от 1 бар и не е повече от 2,5 бара.

(4) При производството на искрящи вина е допустима употребата на захароза, винен дестилат, естествени ароматни и вкусови добавки и/или извлеци от тях при условията и по реда, определени с наредбата по чл. 12, ал. 2.

Чл. 16 Ликьорни вина

(1) Ликьорни са вината, получени от прясна или частично ферментирала гроздова каша или гроздова мъст, или вина, или комбинации от тях с добавка на етилов алкохол от земеделски произход или винен дестилат.

(2) Ликьорните вина имат действително алкохолно съдържание, равно или повече от 15 обемни процента, но непревишаващо 22 обемни процента, и общо алкохолно съдържание не по-малко от 17,5 обемни процента, с изключение на някои качествени ликьорни вина, произведени в определени райони, посочени в наредбата по чл. 8, ал. 11.

(3) Ликьорните вина могат да бъдат категоризирани като качествени вина, произведени в определен район при условията и по реда на наредбата по чл. 8, ал. 11.

Чл. 17 Ароматизирани вина

(1) Ароматизирани вина са вината, чийто органолептичен характер е оформен чрез ароматизиране с естествени ароматизиращи вещества и/или с естествени ароматизиращи композиции, и/или с билки и подправки, включително извлеци от тях, и/или с вкусови продукти, и/или с комбинации от тях.

(2) Ароматизираните вина имат действително алкохолно съдържание, равно или повече от 14,5 обемни процента, непревишаващо 22 обемни процента, и общо алкохолно съдържание, равно или повече от 17,5 обемни процента.

(3)

(4) Към ароматизираните вина се допуска добавянето на въглероден диоксид.

(5) Ароматизираните вина се приготвят от вино и/или прясно спиртована гроздова мъст или вина с добавка на етилов алкохол от земеделски произход и подслаждащи средства.

(6) Като подслаждащи средства по ал. 5 могат да се използват полубяла и бяла захар, рафинирана бяла захар, декстроза, фруктоза, сироп от глюкоза, течна захар, сироп от инвертирана захар, ректифицирана концентрирана гроздова мъст, карамелизирана захар, мед, захар от рожкови, както и всички други естествени захаросъдържащи субстанции, които имат аналогичен ефект на горните продукти.

(7) Ароматизирана напитка на основата на вино е напитка, получена от вино, към което са добавени ароматизиращи субстанции със или без добавка на гроздова мъст, и с действително алкохолно съдържание не по-малко от 7 обемни процента и не повече от 14,5 обемни процента.

(8) Ароматизирана напитка на основата на вино може да бъде означена с наименованието “пелин”, ако е произведена в България по специална технология. В билковата смес, използвана при производството на “пелин”, делът на билките от рода “пелин” е не по-малък от 20 процента тегловно.

Чл. 18 Благородно сладки вина

(1) Благородно сладки вина са вината, чиято изходна суровина е най-малко 85 на сто добре узряло завехнало грозде или нападнато от благородна плесен Botrytis Cinerea, получени от гроздова мъст с начално минимално естествено захарно съдържание 212 грама на литър, като ферментацията е спряна чрез добавянето на етилов алкохол, винен дестилат или други разрешени енологични практики.

(2) Със специфичното традиционно означение „благородно сладко вино“ се означават качествени вина, произведени в определен район, произведени при условията и по реда на наредбата по чл. 8, ал. 11.

Чл. 19

Типът на вината се определя от съдържанието на остатъчна захар.

Чл. 20 Захарно съдържание на тихите вина

Тихите вина са:

1. сухи – със захарно съдържание до 4 грама на литър; допуска се захарното съдържание да бъде до 9 грама на литър, при условие че то не надвишава съдържанието на титруеми киселини във виното с 2 грама на литър;

2. полусухи – със захарно съдържание от 4 до 12 грама на литър; допуска се захарното съдържание да бъде до 18 грама на литър, при условие че съдържанието на титруеми киселини, изразено в грамове на литър, събрано с числото 10, не надвишава захарното съдържание на виното;

3. полусладки – със захарно съдържание от 12 до 45 грама на литър;

4. сладки – със захарно съдържание над 45 грама на литър.

Чл. 21 Захарно съдържание на пенливите и искрящите вина

(1) Пенливите и искрящите вина са:

1. брют натюр - със съдържание на захар до 3 грама на литър;

2. екстра брют – със съдържание на захар до 6 грама на литър;

3. брют – със съдържание на захар под 15 грама на литър;

4. екстра сухи – със съдържание на захар от 12 до 20 грама на литър;

5. сухи – със съдържание на захар от 17 до 35 грама на литър;

6. полусухи – със съдържание на захар от 33 до 50 грама на литър;

7. сладки – със съдържание на остатъчната захар над 50 грама на литър.

(2) При положение че съдържанието на остатъчна захар във виното позволява използването на две от определенията за типове вина по ал. 1, производителят или вносителят може да използва само едно по свой избор.

Чл. 21а

Изпълнителната агенция по лозата и виното създава и поддържа лозарски регистър и информационна система за управление и контрол на лозаро-винарския потенциал.

Чл. 22 Декларации за реколта, производство и стокова наличност

(1) Всяка година производителите на грозде, което е предназначено за производство на вино и гроздова мъст, декларират пред териториалните звена на Изпълнителната агенция по лозята и виното произведените количества грозде от последната реколта включително количеството грозде, предназначено за семейна консумация.

(2) Всяка година производителите на вино декларират пред териториалните звена на Изпълнителната агенция по лозята и виното произведените количества вино и гроздова мъст през последната реколта, включително количествата, произведени на ишлеме и за семейна консумация.

(3) Всяка година производителите на вино и гроздова мъст и лицата, извършващи търговия на едро с вино и гроздова мъст, декларират пред териториалните звена на Изпълнителната агенция по лозята и виното съхраняваните от тях количества вино и гроздова мъст от последната и предходните години. Внесените количества вино и гроздова мъст в Република България подлежат на деклариране пред съответното териториално звено на Изпълнителната агенция по лозята и виното от техните вносители.

(4) Декларациите по ал. 1 и 2 се подават ежегодно най-късно до 10 декември. Декларацията по ал. 3 за съхраняваните към 31 юли количества гроздова мъст и вино се подава ежегодно най-късно до 20 август. Формата, съдържанието и редът за подаване на декларациите по ал. 1, 2 и 3 се определят с наредбата по чл. 43, ал. 3.

(5)

Чл. 22а

Винарската година за продуктите по чл. 1 с изключение на спиртните напитки започва на 1 август всяка година и завършва на 31 юли следващата година.

Чл. 22б

Началото на гроздобера за всеки отделен сорт грозде и за всеки отделен лозарски микрорайон се обявява със заповед на кмета на общината по предложение на териториалните звена на Изпълнителната агенция по лозата и виното съобразно състоянието на реколтата и зрелостта на гроздето, като се вземат предвид исканията на регионалната лозаро-винарска камара и на производителите на грозде и вино.

Чл. 23 Очертаване на лозарските стопанства и вписването им в регистър

(1) Очертаване на лозарските стопанства се извършва чрез създаване на специализирани карта, регистри и информационна система за лозята.

(2) Съдържанието на специализираните карта и регистър, както и условията и редът за създаването и поддържането им се определят с наредба на министъра на земеделието и горите и министъра на регионалното развитие и благоустройството съгласно чл. 32, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър.

(3)

Чл. 23а Правна уредба на засаждането, презасаждането, присаждането и изкореняването на лозята

(1) В Изпълнителната агенция по лозата и виното се създава Национален резерв от права на засаждане на винени сортове лози (Национален резерв). Условията и редът за попълване и управление на Националния резерв се определят с наредба на Министерския съвет.

(2) Засаждане на винени сортове лози се извършва след придобиване на право на засаждане на нови лозя, след изкореняване и възникване на право на презасаждане или след придобиване на право на засаждане от Националния резерв.

(3) Правото на засаждане на нови лозя не може да се прехвърля или преотстъпва на трети лица.

4. копие от документ за собственост или за право на ползване на имотите, включени в лозарското стопанство.

(4) Лозя, засадени в нарушение на разпоредбите на този закон и нормативните актове по неговото прилагане, подлежат на изкореняване при условията и по реда на наредбата по ал. 1. Изкореняването на лозята се извършва с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното.

(5) Забранява се предлагане на пазара на грозде, вино и продукти от грозде и вино, които са произведени от лозя, засадени в нарушение на този закон и нормативните актове по неговото прилагане.

(6) Условията и редът за засаждане на нови лозя, презасаждане, присаждане и изкореняване на съществуващите лозя се определят с наредбата по ал. 1.

(10) За извършване на служебна регистрация на лозарските стопанства Изпълнителната агенция по лозата и виното изисква следните документи:

1. регистри на лозарските имоти към картата на възстановената собственост, заверени от общинските служби “Земеделие и гори”;

2. кадастрални регистри на лозарските имоти по кадастралната карта за населените места с прекратена поддръжка на картата на възстановената собственост от общинските служби “Земеделие и гори” след одобряване на кадастрална карта за съответната територия по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър, заверени от Агенцията по геодезия, картография и кадастър;

3. регистри към одобрените планове на новообразуваните имоти за лозовите насаждения, попадащи в земите по § 4 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, заверени от съответната общинска администрация.

(11) Когато след извършена проверка на място Изпълнителната агенция по лозата и виното констатира, че физическо или юридическо лице - производител на винено грозде, не е регистрирало управляваното от него лозарско стопанство, Изпълнителната агенция по лозата и виното го регистрира служебно и го вписва в регистъра по ал. 1. В този случай за дата на регистрация на лозарското стопанство се смята датата на връчване на уведомлението.

Чл. 24 Класифициране на винените сортове лози

(1) Разрешени за отглеждане са винените сортове лози, които са класифицирани като: препоръчани, разрешени и временно разрешени. Министерският съвет урежда с наредба правилата за класифициране на винените сортове лози.

(2) Класифицирането на винените сортове лози се извършва на базата на лозарски район.

(3) На територията на страната се разрешава засаждането, презасаждането и присаждането само на препоръчани, разрешени и временно разрешени сортове лози. За експериментални цели, за научни изследвания, при извършване на селекционна работа и при производство на вегетативен размножителен материал, предназначен за износ, с разрешение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното се допуска засаждане, презасаждане и присаждане и на други сортове лози.

(4) Прясното грозде, гроздовата мъст, частично ферментиралата гроздова мъст, младите вина в процес на ферментация и вината, получени от грозде на некласифицирани по реда на ал. 1 сортове лози, могат да бъдат използвани единствено за производство на дестилат, за получаване на оцет и за семейна консумация на производителя.

Чл. 25 Производство на екологично грозде и контрол

Условията за производство на екологично грозде и на вино, получено от екологично грозде, използването на термина „екологично“ при етикетирането, в търговските книжа и документи, при опаковането и рекламата на продуктите, както и техният контрол се уреждат с наредба на Министерския съвет за условията за производството, означаването, търговското представяне и контрола на непреработени и преработени екологични земеделски продукти.

Чл. 26 Разрешени енологични практики

(1) За получаването на гроздова мъст, частично ферментирала гроздова мъст, частично ферментирала гроздова каша, прясно спиртована гроздова мъст, концентрирана гроздова мъст, ректифицирана гроздова мъст, вина, млади вина в процес на ферментация, вино, годно за производството на трапезно вино, шумящи вина и специални вина могат да се използват само разрешени енологични практики и обработки. Министерският съвет приема наредба за разрешените енологични практики, обработки и за контрола на тяхното извършване.

(2) При условия и по ред, определени в наредбата по ал. 1, може да се забрани прилагането на някои енологични практики и обработки, както и в резултат на технологичен прогрес и световния опит да се включат нови или да се променят установените стойностни граници на приетите енологични практики и обработки.

(3) Не се разрешава разреждането и добавката на вода в посочените по ал. 1 продукти.

(4) Не се разрешава купажирането на трапезни вина помежду им, на качествени вина, произведени в определен район помежду им, на вносни вина помежду им, на трапезно вино с вино, годно за производство на трапезно вино, ако един от продуктите не отговаря на изискванията на този закон или на наредбата по ал. 1.

(5) Не се разрешава купажирането на гроздова мъст или трапезно вино, при производството на които са използвани разрешени енологични практики, с гроздова мъст или трапезно вино, при получаването на които са използвани неразрешени енологични практики и обработки.

(6) Не се разрешава купажиране на бели и червени вина.

(7) Не се разрешава понижаване на съдържанието на серния диоксид и на сулфатите с химически средства.

(8) Не се разрешава производството на гроздова мъст и вино от стафиди и от концентрирана гроздова мъст.

Чл. 27

Министърът на земеделието и горите или упълномощено от него лице съвместно с министъра на здравеопазването може да разреши за експериментални цели използването и на други енологични практики и обработки, различни от установените с наредбата по чл. 26, ал. 1, при условие че срокът на използването им не е по-дълъг от 3 години, количествата за експериментални цели за всеки отделен експеримент не надвишават 200 хил. литра годишно и тези количества не са предназначени за износ.

Чл. 28 Повишаване и намаляване на естественото алкохолно съдържание

(1) Повишаването на естественото алкохолно съдържание може да се извърши максимално до 2 обемни процента::

1. на прясното грозде, частично ферментиралата гроздова мъст и на младото вино в процес на ферментация може да се извърши само чрез добавянето на захароза, концентрирана гроздова мъст или концентрирана ректифицирана гроздова мъст;

2. на гроздовата мъст може да се извърши чрез добавянето на захароза, концентрирана гроздова мъст, ректифицирана гроздова мъст или чрез частична концентрация;

3. на виното, годно за производство на трапезно вино, и на трапезното вино може да се извърши чрез частична концентрация със студ.

(2) Условията и редът за употреба на захароза, концентрирана гроздова мъст и ректифицирана гроздова мъст за повишаване на естественото алкохолно съдържание на гроздето, на гроздовата мъст, на частично ферментиралата гроздова мъст и на младото вино в процес на ферментация, подслаждането на трапезните вина и на вносните вина, както и контролът по извършването на тези манипулации се уреждат с наредбата по чл. 26, ал. 1.

Чл. 29 Повишаване и намаляване на киселинното съдържание

(1) Може да се повишава и намалява киселинното съдържание на прясното грозде, гроздовата мъст, частично ферментиралата гроздова мъст, младото вино в процес на ферментация и на виното.

(2) Повишаването на киселинното съдържание на прясното грозде, гроздовата мъст, частично ферментиралата гроздова мъст и на младото вино в процес на ферментация може да се извърши максимално до 1,5 грама на литър, изразено като винена киселина, а на виното – максимално до 2,5 грама на литър, изразено като винена киселина.

(3) Намаляването на киселинното съдържание на вината може да се извърши максимално до 1 грам на литър, изразено като винена киселина.

Чл. 30 Повишаване и намаляване на естественото захарно съдържание и на киселинното съдържание

Не се разрешава повишаване на киселинното съдържание и повишаване на захарното съдържание, както и повишаването на намаляването на киселинното съдържание на един и същи продукт, освен при неблагоприятни природно-климатични условия и с разрешение на министъра на земеделието и горите или упълномощено от него лице при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 26, ал. 1.

Чл. 31 Условия за подслаждане и концентрация на вината

(1) Не се разрешава подслаждането на трапезните вина, когато прясното грозде, гроздовата мъст, частично ферментиралата гроздова мъст, младото вино в процес на ферментация, виното, годно за производство на трапезно вино, или самото трапезно вино са били обект на една от манипулациите, посочени в чл. 28.

(2) Разрешава се подслаждането на трапезните вина, при условие че продуктите по ал. 1 не са били обект на някоя от манипулациите, посочени в чл. 28, и подслаждането се извършва с помощта на концентрирана гроздова мъст, на концентрирана ректифицирана гроздова мъст или на гроздова мъст и при условие че общото алкохолно съдържание на виното не е било увеличено с повече от 2 обемни процента.

Чл. 32 Режим на манипулациите

(1) Разрешава се всяка от манипулациите, посочени в чл. 28 – 31, с изключение на повишаването и намаляването на киселинното съдържание на вината, да се извършва само веднъж по време на преработката на гроздето, гроздовата мъст, частично ферментиралата гроздова мъст, младото вино в процес на ферментация във вино, годно за производство на трапезно вино, в трапезно вино или в друга напитка от грозде и вино, която е различна от пенливо и пенливо-газирано вино и е предназначена за пряка консумация.

(2) Условията по ал. 1 се отнасят и за манипулациите по повишаването и намаляването на киселинното съдържание и концентрацията на вината, годни за производството на трапезни вина.

(3) Повишаването и намаляването на киселинното съдържание на вината се извършват само в мястото на получаване на виното.

(4) Разрешава се концентрирането чрез студ, както и повишаването и намаляването на киселинното съдържание на вината да се извършват през цялата година.

(5) Манипулациите, предвидени в чл. 28 – 31, подлежат на деклариране най-малко 48 часа преди осъществяването им пред териториалните звена на Изпълнителната агенция по лозата и виното. Лицата – производители, преработватели, бутилировчици и търговци, регистрирани или лицензирани по смисъла на този закон, вписват редовно в дневници за входните и изходните суровини и продукти наличните количества захар, концентрирана гроздова мъст и ректифицирана гроздова мъст.

Чл. 33 Условия за добавяне на етилов алкохол със земеделски произход, винен спирт и винен дестилат

(1) Не се разрешава добавянето на етилов алкохол от земеделски произход, винен спирт и винен дестилат във виното и продуктите от вино освен в случаите на производство на спиртована гроздова мъст (мистел), ликьорни вина, ароматизирани вина, благородно сладки вина и вермути.

(2) Министерският съвет по предложение на министъра на промишлеността може по изключение да разреши добавянето на етилов алкохол, винен спирт и винен дестилат във виното и продуктите от грозде и вино при условията и по реда на наредбата по чл. 26, ал. 1.

Чл. 34

(1) Физико-химичен и микробиологичен анализ на вината, спиртните напитки и напитките и продуктите от грозде и вино се извършват от акредитирани лаборатории.

(2) Физико-химичен и микробиологичен анализ на вина за утвърждаването им като качествени вина, произведени в определен район, и за осъществяването на контрол върху тяхното производство, както и на вина, предназначени за износ, се извършват от лаборатории на Изпълнителната агенция по лозата и виното.

(3) Органолептична оценка на вината, ракиите и виненото бренди се извършва от регионални дегустационни комисии към регионалните лозаро-винарски камари и централна арбитражна дегустационна комисия към Министерството на земеделието и горите. Устройството и дейността на дегустационните комисии се определят с правилник, издаден от министъра на земеделието и горите.

(4)

(4) Министърът на промишлеността издава наредба за вземането на проби и методите за анализ за установяване на състава на продуктите – предмет на този закон.

(5) Органолептичната оценка на качествени вина, произведени в определен район, и на вина, предназначени за износ, се извършва само на проби, които са придружени от анализно свидетелство, издадено от лабораториите по ал. 2.

(6) За извършването на физико-химичен и микробиологичен анализ в лабораториите по ал. 2 и обслужване дейността на централната арбитражна дегустационна комисия по ал. 3 Изпълнителната агенция по лозата и виното събира такси.

Чл. 35

(1) Видовете спиртни напитки са: ром, уиски, спиртни напитки от зърнени култури, винена ракия, гроздова ракия, бренди, ракия от гроздови джибри, плодова ракия, ракия от плодови джибри, спиртна напитка от сухо грозде, спиртна напитка от ябълков сидер или крушова ракия, спиртна напитка от синя тинтява, хвойнова спиртна напитка, джин, спиртна напитка с кимион, анасонова спиртна напитка, пастис, мастика, битер, водка, ликьор, вакева глоги, текила, арак и саке.

(2)

(3)

Чл. 36

Министерският съвет приема наредба за определенията на видовете спиртни напитки и правилата за тяхното производство, разрешените добавки и условията за използването им.

Чл. 37

За консумация се предлагат само безопасни спиртни напитки, които отговарят на изискванията на наредбата по чл. 36.

Чл. 38

(1) При производството на спиртни напитки е разрешено добавянето на питейна вода, евентуално дестилирана или деминерализирана, при условие че добавянето ѝ не променя характера на продукта.

(2) Етиловият алкохол, използван за разтварянето на оцветителите, ароматните вещества или другите разрешени добавки при производството на спиртни напитки, трябва да бъде със земеделски произход и предназначен за хранителни цели.

(3) При производството на спиртни напитки не се разрешава влагането на синтетичен спирт.

Чл. 39

(1) Наименованията на спиртните напитки по чл. 35 могат да се използват за тяхното означаване само ако напитките отговарят на изискванията на наредбата по чл. 36. Напитките, които не отговарят на определените изисквания, могат да бъдат предлагани на пазара и да носят означението „спиртна напитка“, при условие че техният състав е предварително одобрен от министъра на здравеопазването или упълномощен негов заместник, а технологията за производството им е одобрена от министъра на икономиката или упълномощен негов заместник.

(2) За напитки с означението “спиртни напитки”, предлагани в търговската мрежа за консумация, не се разрешава означаване с допълнителни думи или изрази, като “род”, “вид”, “тип”, “метод”, “имитация”, “стил”, “марка”, “с вкус на”, “с аромат на” или други сходни наименования.

(3) Наименованията на спиртните напитки по чл. 35 могат да бъдат допълнени с географско указание, при условие че фазата на производството, при която спиртните напитки получават своите специфични или окончателни характеристики и свойства, се извършва в съответния географски район.

(4) Означаването и търговското представяне на спиртните напитки се уреждат с наредбата по чл. 45.

(5) Производителите представят в Министерството на промишлеността декларация за произведените, наличните и реализираните количества и асортимент спиртни напитки при условията и по реда на наредбата по чл. 40, ал. 11.

Чл. 39а

Производителите и търговците на винено грозде, вино, спиртни напитки и други продукти от грозде или вино са длъжни да:

1. осигуряват безопасността на продуктите за здравето на хората;

2. прилагат добри практики на всички етапи от производството на продуктите, тяхната дистрибуция и предлагане на пазара.

Чл. 39б

Лицата по чл. 39а могат да внедрят и поддържат система за анализ на опасността и критични контролни точки (НАССР) или процедури в съответствие с принципите й, когато цялостното внедряване на системата е неприложимо.

Чл. 40

(1) Производството на винено грозде, вино и други продукти от грозде или вино се осъществява от юридически и физически лица, които са вписани в регистъра при Националната лозаро-винарска камара. Лицата, които произвеждат винено грозде, вино и продукти от грозде и вино за семейна консумация, не заплащат такса при вписването си в регистъра. В удостоверението за регистрация те се вписват като производители на винено грозде, вино и продукти от грозде и вино за семейна консумация без право да предлагат винено грозде, вино и продукти от грозде и вино на пазара.

(2) Производството на винено грозде, предназначено за получаване на качествено вино, произведено в определен район, производството на качествено вино, произведено в определен район, както и производството на гроздова ракия и бренди се осъществяват от лица -членове на регионалните лозаро-винарски камари.

(3) Производство на спирт, дестилати и спиртни напитки може да се извършва от лица, регистрирани по Търговския закон, Закона за кооперациите или по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, които са вписани в регистъра на производителите на спирт, дестилати и спиртни напитки. Регистърът на производителите на спирт, дестилати и спиртни напитки съдържа специален раздел “Пунктове за дестилация на ферментирали плодови материали, предназначени за производство на ракия”. Той е публичен, поддържа се в електронен вид и се публикува в Интернет.

(4) Производителите на спирт, дестилати и спиртни напитки се регистрират в Министерството на икономиката въз основа на адресирано до министъра на икономиката заявление за регистрация, към което се прилагат следните документи:

1. актуално удостоверение за вписване в търговския регистър;

2. техническа справка за откритите и закритите производствени обекти или складове с посочена квадратура и местонахождението им, пълно описание на технологичното оборудване, включително съдовете и техния обем;

3. оригинал или нотариално заверено копие на документ, удостоверяващ въвеждането на обекта в експлоатация, издаден по реда на Закона за устройство на територията;

4. оригинал или нотариално заверено копие на заверена техническа спецификация за производство на спирт, дестилати или спиртни напитки и декларация от производителя за извършване на производство по реда на наредбата по чл. 36;

5.

6. списък с трите имена и ЕГН на технолозите, които водят производствения процес и извършват вписвания в дневниците по чл. 40б;

7. заверено от търговеца копие на удостоверението за регистрация по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;

8. декларация от производителя, че не е извършвал производство без регистрация, освен ако за извършеното производство без регистрация (лицензия) му е наложена административно-наказателна санкция за това по реда на чл. 76 и чл. 77, и че не е заличаван от регистъра, освен ако са изтекли 12 месеца от влизането в сила на заповедта за заличаването;

9. документ за платена такса за вписване в регистъра на производителите на спирт, дестилати и спиртни напитки в размер, определен по Тарифата за таксите, които се събират в системата на Министерството на икономиката по Закона за държавните такси.

(5) Въз основа на заявлението с документите по ал. 4 министърът на икономиката или упълномощен от него заместник-министър в 14-дневен срок от подаването на документите или от отстраняването на непълнотите по тях издава или отказва със заповед издаването на удостоверение за вписване в регистъра на производителите на спирт, дестилати и спиртни напитки при условия и по ред, определени с наредбата по ал. 11.

(6) Министърът на икономиката или упълномощен от него заместник-министър отказва издаването на удостоверение за вписване в регистъра на производителите на спирт, дестилати и спиртни напитки:

1. при непълноти и/или неточности в представените документи, които не са отстранени в срока, определен с наредбата по ал. 11;

2. когато след извършена проверка на място е установено, че заявителят не разполага с необходимите технологични възможности за производство на заявените напитки и/или продукти.

(7) Министърът на икономиката или упълномощен от него заместник-министър със заповед заличава от регистъра по ал. 3 производител на спирт, дестилати и спиртни напитки:

1. по молба на производителя;

2. при прекратяване или ликвидация на търговеца;

3. при смърт на физическото лице -търговец;

4. при установяване с влязъл в сила акт на контролен орган, когато:

(8) Производител, който е заличен от регистъра при условията на ал. 7, т. 4, букви “б” -“г”, може да кандидатства за вписване в регистъра на производителите по реда на ал. 5 не по-рано от 12 месеца от влизането в сила на заповедта за заличаване от регистъра, а в случаите по ал. 7, т. 4, буква “а” -след осигуряване на необходимите условия.

(9) Заповедите по ал. 5 и 7 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(10) При промяна в обстоятелствата по ал. 4 в 14-дневен срок регистрираният производител на спирт, дестилати и спиртни напитки подава заявление до министъра на икономиката и документи, удостоверяващи промяната, както и документ за платена такса съгласно Тарифата за таксите, които се събират в системата на Министерството на икономиката по Закона за държавните такси. Вписването или отказът да се впишат промените в обстоятелствата в регистъра на производителите на спирт, дестилати и спиртни напитки се извършва при условията и по реда на ал. 5 и 6.

(11) Министерският съвет приема наредба за условията и реда за регистриране и, заличаване от регистъра, данните, подлежащи на вписване, начина на водене на дневниците, съдържанието и формата на декларациите на реколтата и стоковата наличност и контрола върху регистрираните лица и дейността им.

Чл. 40а

(1) Спазването на технологичните изисквания при производството на спирт, дестилати и спиртни напитки се установява със заверяване на техническа спецификация за производство на спирт, дестилати и спиртни напитки.

(2) Заверяването на техническата спецификация се извършва посредством проверка и съгласуване на съдържанието й чрез полагане на подпис, дата и номер от длъжностни лица -, упълномощени за това от министъра на икономиката.

(3) За получаване на заверката по ал. 1 производителите представят изготвена съобразно утвърден от министъра на икономиката образец на техническа спецификация за производството на спирт, дестилат и спиртна напитка.

(4) При непълноти и/или неточности по представената техническа спецификация длъжностните лица по ал. 2 в 14-дневен срок уведомяват заявителя по реда на Гражданския процесуален кодекс с указания за отстраняването им в срок не по-дълъг от един месец.

(5) При неотстраняването на непълнотите и/или неточностите в срока по ал. 4 техническата спецификация се оставя без разглеждане.

(6) Длъжностните лица заверяват техническата спецификация по ал. 1 в срок от 14 дни от постъпването и/или от отстраняването на непълнотите и/или неточностите по ал. 4.

(7) Изменения и допълнения на техническите спецификации се правят по реда на наредбата по чл. 40, ал. 11.

Чл. 40б

Производителите на вино, продукти от грозде и вино, спирт, дестилати и спиртни напитки са длъжни да водят дневници, в които да вписват данни, позволяващи да се определят и контролират автентичността, произходът, категорията на стоките и извършените производствени манипулации. Изискванията за воденето на дневниците, както и подлежащите на вписване данни се определят с наредбата по чл. 40, ал. 11.

Чл. 40в

(отменен)

(1) Собственици или наематели на пунктове за дестилация на ферментирали плодови материали, предназначени за производство на ракия (пунктове за изваряване на ракия), могат да бъдат лица, регистрирани по Търговския закон Закона за кооперациите или по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство..

(2) Лицата по ал. 1 подават заявление за регистрация в съответната териториална данъчна дирекция, към което се прилагат документите по чл. 40, ал. 4, т. 1, 2, 3, 5 и 7, както и списък с трите имена и ЕГН на лицата, които водят производствения процес (отговорници на пунктовете) и които трябва да отговарят на изискванията на наредбата по чл. 40, ал. 11.

(3) Въз основа на заявлението и приложените документи по ал. 2 съответният директор на териториалната данъчна дирекция в срок от 14 дни от подаването на документите или от отстраняването на непълнотите по тях издава или отказва със заповед издаването на удостоверение за регистрация. Директорът на териториалната данъчна дирекция отказва издаването на удостоверение за регистрация при наличие на обстоятелствата по чл. 40, ал. 6.

(4) Директорът на териториалната данъчна дирекция в 7-дневен срок от издаването на заповедта по ал. 3 изпраща на министъра на икономиката копие от удостоверението по ал. 3. Удостоверението съдържа данните по ал. 2 за регистрирания обект.

(5) Министърът на икономиката въз основа на удостоверението по ал. 3 вписва пунктовете за дестилация на ферментирали плодови материали в специален раздел на регистъра по чл. 40, ал. 3. За вписването в регистъра не се заплаща такса.

(6) Директорът на териториалната данъчна дирекция със заповед обезсилва удостоверението:

1. по молба на собственика;

2. при смърт на физическото лице;

3. при прекратяване или ликвидация на търговеца;

4. при влязъл в сила акт на контролен орган, когато:

(7) Директорът на териториалната данъчна дирекция в 7-дневен срок от заличаването на удостоверението уведомява за това министъра на икономиката.

(8) Пункт, който е заличен от регистъра при условията на ал. 6, т. 4, букви “б” -“г”, може да бъде вписан в регистъра не по-рано от 12 месеца от влизането в сила на заповедта за заличаване, а в случаите по ал. 6, т. 4, буква “а” -след осигуряване на необходимите условия.

(9) Заповедите по ал. 3 и 6 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(10) При промяна на обстоятелствата по ал. 2 в 14-дневен срок съответното лице по ал. 1 подава заявление до директора на териториалната данъчна дирекция. Към заявлението се прилагат документите, удостоверяващи промяната. Вписването или отказът за вписване на промените в обстоятелствата в регистъра по чл. 40, ал. 3 се извършва при условията и по реда на ал. 2 и 3.

(11) Условията и редът за издаване и вписване на удостоверенията за регистрация и заличаването им от регистъра, данните, подлежащи на вписване, начинът на водене на документите, необходими за дейността им, и контролът върху нея се уреждат с наредбата по чл. 40, ал. 11.

(12) Отговорниците на пунктовете по ал. 1 ежедневно вписват в дневник, заверен от директора на териториалната данъчна дирекция, постъпилите за дестилация ферментирали плодови материали. Дневникът съдържа данни за лицата, собственици на ферментирал плодов материал, количеството и вида на материала, количеството и алкохолното съдържание на произведените продукти.

Чл. 41 Деклариране на продукцията

(1) Физическите лица, които произвеждат вино и ракия за семейна консумация, ги декларират по реда и начина, установени в Закона за акцизите.

(2) Министърът на финансите при поискване предоставя на лозаро-винарските камари и на Изпълнителната агенция по лозата и виното обобщени данни по ал. 1.

(3) Ракии за семейна консумация се изваряват само от собствени грозде и плодове в пунктове, регистрирани по чл. 57, ал. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове.

Чл. 41а

(1) Физически лица, които са регистрирани производители по чл. 40, ал. 1, могат да преработват до 1000 кг грозде, предназначено за вино и/или ракия за семейна консумация.

(2) Преработването на грозде в количества над 1000 кг, включително предназначено за вино и ракия за семейна консумация, може да се извършва от лица, регистрирани по Търговския закон, Закона за кооперациите или по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

Чл. 41б

Производителите на грозде, предназначено за производство на вино и ракия, са длъжни да го продават на лицата по чл. 40, ал. 1, изречение първо и чл. 40, ал. 3 или на упълномощени от тях лица.

Чл. 42 Придружителни документи

(1) Грозде Вино, продукти от грозде и вино, спирт, дестилати и спиртни напитки могат да се превозват на територията на Република България само с придружителен документ по образец, утвърден от министъра на финансите.

(2) Документът по ал. 1 се изисква и при превозване на територията на страната на продуктите по ал. 1 от внос и при износ.

(3) Придружителният документ се издава от изпращача, който носи отговорност за верността на съдържанието му.

(4) При превоз на продукти по ал. 1 в съдове с обем над 60 литра копие от придружителния документ се изпраща в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по месторегистрация на изпращача.

(5) Всяка териториална дирекция води регистър и заверява придружителните документи.

(6) Придружителен документ за продуктите по ал. 1 не се изисква:

1. при превоз на продукти за семейна консумация и при условие че общото количество не надвишава 30 литра;

2. при превоз на продукти, предназначени за научни изследвания, при условие че общото количество не надвишава 100 литра;

3. при превоз на мостри, при условие че общото количество не надвишава 30 литра;

4. при превоз на грозде или гроздова мъст от лозе на производителя до мястото на тяхната преработка, когато това разстояние е не повече от 40 км;

5. в други случаи, изрично уредени в наредбата по чл. 43.

(7) При превозване на грозде, предназначено за производство на вино и ракия, освен придружителния документ по ал. 1 се изискват:

1. съответните удостоверения за регистрация по чл. 40;

2. пълномощни от лицата по чл. 40, ал. 1 и 3 за изкупуване на грозде, предназначено за производство на вино и ракия;

3. договори в писмена форма, когато трети лица действат от името и за сметка на лицата по чл. 40, ал. 1 и 3.

Чл. 43

(1) Придружителният документ трябва да съдържа и удостоверява следните данни: име, адрес и идентификационен код на изпращача; име, адрес и идентификационен код на получателя; номер на документа; дата на издаване на документа и дата на експедиция, в случай че последната е различна от датата на издаване на документа; описание на превозвания продукт съгласно изискванията на нормативните актове; количество на превозвания продукт; действително алкохолно съдържание за вино, спирт, дестилат, спиртни напитки; общо алкохолно съдържание – за млади вина в процес на ферментация и частично ферментирала гроздова мъст, и захарно съдържание – за неферментирали продукти.

(2) Оригиналните придружителни документи или техни копия се съхраняват от издателите на документите и от получателите на стоката и са на разположение на контролните органи за срок 2 години.

(3) Министерският съвет приема наредба за придружителните документи при превоз на грозде, вино, продукти от грозде и вино, спирт, дестилати и спиртни напитки.

Чл. 44

(1) На пазара се предлагат безопасни вина, спиртни напитки и продукти от грозде и вино, които отговарят на изискванията на нормативните актове, а по отношение на спиртните напитки и на техническите спецификации на производителите.

(2) Забранява се предлагането на пазара на качествени вина произведени в определен район, които не притежават сертификат за произход и контролен номер, и на гроздови раки и бренди, които не притежават сертификат за автентичност.

(3) При производството, съхранението, превоза и търговията с вина, спиртни напитки, напитки и продукти от грозде или вино се разрешава използването на съдове и съоръжения, изработени или вътрешно покрити само с материали, разрешени за контакт с хранителни продукти.

Чл. 44а

(1) Забранява се продажбата на наливни (небутилирани) спиртни напитки.

(2) Разпоредбата на ал. 1 не се отнася за продажби между регистрирани производители на спиртни напитки.

(3) Забранява се опаковането (бутилирането) и продажбата на ракии и други спиртни напитки в пластмасови опаковки.

(4) Разпоредбата на ал. 3 не се прилага за продажба на спиртни напитки в опаковки (бутилки) до 0,2 литра.

Чл. 45

Министерският съвет приема наредба за означаването и търговското представяне на вината, спиртните напитки и продуктите от грозде и вино.

Чл. 46 Допустими стойности на общото съдържание на серен диоксид

(1) При предлагането на вина за пряка консумация общото съдържание на серен диоксид в тях не трябва да надвишава:

1. сто и шестдесет милиграма на литър за червените вина;

2. двеста и десет милиграма на литър за белите вина и за вино розе.

(2) Максималното общо съдържание на серен диоксид за вината с остатъчна захар, изразена като инвертна захар, равна или по-висока от 5 грама на литър, не трябва да надвишава:

1. двеста и десет милиграма на литър за червените вина;

2. двеста и шестдесет милиграма на литър за белите вина и за вино розе.

(3) За отделни качествени вина произведени в определен район максималното общо съдържание на серен диоксид се определя с наредбата по чл. 8, ал. 11.

(4) При неблагоприятни природно-климатични условия по предложение на Изпълнителната агенция по лозата и виното, съгласувано с Националната лозаро-винарска камара, за вината, произведени на територията на Република България, може да бъде разрешено увеличаване на максималното общо съдържание на серен диоксид най-много с 40 милиграма на литър при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 26, ал. 1.

Чл. 47 Допустими стойности на съдържание на летливи киселини

(1) Съдържанието на летливи киселини, изразени като оцетна киселина, не може да надвишава:

1. осемнадесет милиеквивалента на литър (1,08 грама/литър) за частично ферментиралата гроздова мъст;

2. осемнадесет милиеквивалента на литър (1,08 грама/литър) за белите вина и за вино розе;

3. двадесет милиеквивалента на литър (1,2 грама/литър) за червените вина.

(2) За качествени вина, произведени в определен район и за регионални вина, които са отлежали най-малко две години или са получени по специални методи, както и за вина с общо алкохолно съдържание, равно или повече от 13 обемни процента, могат да се предвидят други стойности на максимално съдържание на летливи киселини при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 26, ал. 1.

Чл. 48 Предлагане на вина и спиртни напитки за пряка консумация

(1) За пряка консумация могат да се предлагат само трапезни вина, качествени вина, произведени в определен район, пенливи, искрящи, пенливи-газирани, искрящи-газирани, специални вина, гроздов сок и разрешените по чл. 37 спиртни напитки.

(2) Не се разрешава производството на вино или на друга напитка, предназначена за пряка консумация, от винени утайки и от джибри – местни и от внос. Разрешава се използването на винена утайка и джибри – местни и от внос, за производството на спирт, ракия или пикет.

(3) Пикетът може да се използва единствено за дестилация.

(4) Подсилените вина – местни и от внос, могат да се използват единствено за дестилация.

Чл. 49

Не се разрешава производството на концентрирана гроздова мъст, ректифицирана гроздова мъст, частично ферментирала гроздова мъст, спиртована гроздова мъст, на вино, годно за производство на трапезно вино, на трапезно вино, качествено вино, произведено в определен район, ликьорно вино, пенливо и специално вино, от грозде на сортове лози, различни от класифицираните, освен в случаи, определени в наредбата по чл. 24, ал. 1.

Чл. 50

Забранява се продажбата за пряка консумация и предлагането на пазара на вина и продукти от вино и грозде, за чието производство са били използвани неразрешени от закона и наредбата по чл. 26, ал. 1 енологични практики и обработки.

Чл. 51 Условия за внос и предлагане на вина, спиртни напитки и други продукти от грозде и вино, произведени в други страни

(1) Внасяните в страната вина, спиртни напитки и продукти от грозде и вино трябва да отговарят на следните условия:

1. да са в съответствие с изискванията за производство и търговско предлагане в страната на произхода, което се установява с атестация, издадена от официален орган в страната на произхода; продуктите, предназначени за пряка консумация, трябва да са придружени и от анализно свидетелство, издадено от специално оторизиран орган в страната на произхода;

2. вината, предназначени за пряка консумация, с изключение на ликьорните и пенливите, трябва да имат действително алкохолно съдържание не по-малко от 9 обемни процента и не повече от 15 обемни процента и обща киселинност, изразена като съдържание на винена киселина, не по-малко от 3,5 грама на литър;

3. ликьорните вина, предназначени за пряка консумация, трябва да имат действително алкохолно съдържание, равно или повече от 15 обемни процента, но не повече или равно на 22 обемни процента.

(2) Забранява се вносът на вина, спирт, дестилати и спиртни напитки без оригинала от атестацията от органа по ал. 1, т. 1.

(3) Внасяните в страната вино и продукти от грозде и вино от страни извън Европейския съюз трябва да се придружават с документ VI-1, заверен от компетентен орган в страната на произхода.

(4) По отношение на вината изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното със заповед определя списък на официалните органи по ал. 1, т. 1 и по ал. 3, който се обнародва в “Държавен вестник” и се публикува на официалната интернет страница на агенцията.

(5) По отношение на спирта, дестилатите и спиртните напитки министърът на икономиката и енергетиката или оправомощен от него заместник-министър със заповед определя списък на официалните органи по ал. 1, т. 1, който се обнародва в “Държавен вестник” и се публикува на официалната интернет страница на министерството.

Чл. 51а Износ на вина и продукти от грозде и вино

(отменен)

При износ на вина и продукти от грозде и вино за държавите от Европейския съюз и държавите с приравнените режими Изпълнителната агенция по лозата и виното заверява документ VI-1 при условия и по ред, определени с наредба на министъра на земеделието и горите.

Чл. 54а

Членове на Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки могат да бъдат:

1. физически и юридически лица, които са производители, вносители и/или търговци на спиртни напитки;

2. научни организации, училища, специализирани лаборатории, институти и други организации;

3. производители на лозов посадъчен материал, както и други лица, които съдействат или допринасят за развитието на производството и търговията на спиртни напитки в Република България.

Чл. 60 Национална и регионални представителни междупрофесионални организации

(1) Регионалната лозаро-винарска камара контролира спазването на професионални правила. При констатиране на нарушаването им регионалната лозаро-винарска камара може да задължи нарушителя да извърши или да не извършва определени действия.

(2) При нарушаването на професионалните правила от страна на лица, които не са членове на регионалната лозаро-винарска камара, тя може да отправи предупреждение за прекратяване на неправомерното поведение, както и да предпише извършването на действия, съобразени с професионалните правила.

Чл. 61

Регионалната лозаро-винарска камара изпълнява и други функции, възложени със закон.

Чл. 62

(1) За стимулиране на развитието на лозарството по предложение на регионалната лозаро-винарска камара министърът на земеделието, горите и аграрната реформа – за земите от държавния поземлен фонд, и общинският съвет – за земите от общинския поземлен фонд, предоставят земи за дългосрочно ползване за лозарство.

(2) Срокът за предоставяне на земи по ал. 1 не може да бъде по-кратък от 35 години.

Чл. 63

(1) Държавните контролни органи и НЛВК си сътрудничат и взаимно се информират за резултатите от контролната си дейност.

(2) Органите на местното самоуправление, централните и териториалните органи на изпълнителната власт взаимодействат с органите на НЛВК и с регионалната лозаро-винарска камара за постигане на целите на закона. В рамките на това сътрудничество те си предоставят необходимата информация.

(3) При разработването на проекти на нормативни актове, свързани с лозаро-винарския сектор, компетентните държавни органи изискват становището на НЛВК.

Чл. 64

За дейностите по чл. 53, т. 10 и чл. 58, т. 5 и 6 регионалните лозаро-винарски камари събират такси, чийто размер се определя в тарифа, одобрена от Министерския съвет.

Чл. 65

Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа, министърът на промишлеността, както и всяко заинтересувано лице могат да обжалват незаконосъобразните решения на НЛВК и на регионалната лозаро-винарска камара по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 66

(1) За осъществяване на контрол по спазването на изискванията на закона по отношение на лозовите насаждения, гроздето, предназначено за производство на вино, гроздова мъст, продуктите от грозде и вино и вината се създава Изпълнителна агенция по лозата и виното към министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.

(2) Изпълнителната агенция по лозата и виното е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.

(3) Министерският съвет приема правилник за устройството, структурата, организацията и дейността на Изпълнителната агенция по лозата и виното.

(4)

(5)

Чл. 66а

(1) За осъществяване на контрол на лозарския потенциал Изпълнителната агенция по лозата и виното:

1. извършва проверки на място за съответствието на данните от декларациите за местонахождение на лозарските имоти, за реколта, за производство, за съхранявани количества;

2. извършва проверки на място за съответствието на данните от декларациите за изкореняване, засаждане и презасаждане на винени сортове лози;

3. извършва документални проверки и проверки на място за спазването на реда на засаждане, презасаждане, присаждане и изкореняване на лозовите насаждения;

4. следи динамиката на зреене на гроздето.

(2) За осъществяване на контрола на производството и търговията на вина и продукти от грозде и вино Изпълнителната агенция по лозата и виното:

1. извършва документални проверки и проверки на място за спазване на разрешените енологични практики и обработки както и на приетите от НЛВК и задължителни за винопроизводителите добри практики за производство и предлагане на пазара на вино и на продукти от грозде и вино;;

2. извършва проверки на място за съответствие на условията за производство в акта за утвърждаване на качествено вино, произведено в определен район;

3. извършва проверки на място за съответствие на условията за производство в акта за утвърждаване на регионално вино;

4. извършва документални проверки и проверки на място за верността на вписванията в дневниците за водене на технологичния процес и съответствието им с придружителните документи и стоковата наличност;

5. взема проби за физико-химичен и микробиологичен анализ и за органолептична оценка;

6. извършва физико-химичен и микробиологичен анализ на качествени вина, произведени в определен район, и на вина, предназначени за износ;

7. определя и дава контролен номер на качествените вина, произведени в определен район, и следи за правилното му използване;

8. извършва проверки за спазването на изискванията за означаването и търговското представяне на вината и продуктите от грозде и вино.

9. извършва проверки за спазване изискванията за издаване на придружителни документи за превоз на грозде, вино и продукти от грозде и вино.

(3) За осъществяване целите на контрола по ал. 1 и 2 длъжностните лица на Изпълнителната агенция по лозата и виното имат право на свободен достъп до:

1. лозовите насаждения;

2. обектите за производство, съхранение и търговия на вино и продукти от грозде и вино включително и търговски обекти за търговия на едро и дребно;

3. транспортните средства, превозващи грозде, вино и продукти от грозде и вино;

4. дневниците за водене на технологичния процес, счетоводните и други документи, необходими за целите на контрола, като могат да изискват заверени копия от тях.

(4) Длъжностните лица на Изпълнителната агенция по лозата и виното могат да привличат експерти в съответната област, когато проверката е особено сложна и изисква специални знания.

Чл. 66б

Длъжностните лица на Изпълнителната агенция по лозата и виното са длъжни:

1. да установяват точно фактите при извършвания от тях контрол;

2. да дават задължителни предписания за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона;

3. да дават заключения по възраженията във връзка с констатираните нарушения;

4. да опазват служебната, производствената и търговската тайна и да не разгласяват данни от проверките преди тяхното приключване, както и да не използват информацията от проверката извън предназначението й;

5. да уведомяват съответния специализиран орган за контрол, когато е налице нарушение на друг нормативен акт.

Чл. 66в

(1) Изпълнителната агенция по лозата и виното и другите контролни органи си сътрудничат и взаимно се информират за резултатите от контролната си дейност.

(2) Органите на местното самоуправление, централните и териториалните органи на изпълнителната власт си взаимодействат с Изпълнителната агенция по лозата и виното. В рамките на това сътрудничество те си предоставят необходимата информация.

(3) Министерският съвет приема наредба за контрола и координация на контрола върху вината, спирта, дестилатите и спиртните напитки.

(4) Министърът на земеделието и горите внася ежегодно до 31 март за одобрение в Министерския съвет доклад за извършения контрол съгласно изискванията на наредбата по ал. 3 и за състоянието на лозаро-винарския сектор.

Чл. 66г

Контролът за изпълнение на изискванията по чл. 39а и 39б се извършва от длъжностни лица, оправомощени от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното.

Чл. 67

(1) Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа по предложение на НЛВК в годишната програма предвижда финансиране от Държавен фонд „Земеделие“ на следните дейности:

1. осигуряването на лозов посадъчен материал и създаването на пепиниерски стопанства;

2. създаването на нови лозови насаждения;

3. закупуването на техника и материали за провеждане на агротехнически мероприятия в съществуващите и новосъздадените лозови насаждения, маточници и пепиниерски стопанства;

4. микрорайонирането на лозарството;

5. създаването на лозаро-винарски кооперации и сдружения;

6. целеви и комплексни проекти за развитие на лозарски райони и райони с лозарски потенциал;

7. стабилизирането на пазара на грозде с цел защита на доходите на лозарите.

(2) За финансиране на дейностите по ал. 1 се набират средства от:

1.

2. петдесет на сто от глобите, санкциите и отнеманията в полза на държавата по този закон след приспадане на направените разходи;

3. дарения, помощи и други привлечени средства;

4. средства от международни финансови институции, организации и програми;

5.

6. вноските по чл. 14, ал. 1, т. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители, дължими от лицата, регистрирани по чл. 40, ал. 1.

(3) Управителният съвет на Държавен фонд „Земеделие“ ежегодно представя информация на НЛВК за начина на разходване на средствата по ал. 2.

Чл. 67а

(1) Към Националната лозаро-винарска камара се създава фонд “Българско вино” при условия и по ред, определени с устава на камарата.

(2) Средствата от фонда се използват за провеждане на рекламни кампании, финансиране на участия в панаири и изложения, организиране на промоции и всякакви други дейности, имащи за цел популяризиране на българското вино в страната и в чужбина.

(3) Средствата на фонда се набират от:

1. доброволни годишни вноски на производителите на вино в размер, определен от общото събрание на Националната лозаро-винарска камара, внесени в срок до 31 март на съответната година;

2. средства от Националната лозаро-винарска камара;

3. ежегодна целева субсидия, отпусната от Държавен фонд “Земеделие” в размер, който е равен на сумата, набрана от доброволните вноски по т. 1;

4. дарения, помощи и други привлечени средства.

(4) Управлението и контролът по разходването на средствата по ал. 3 се извършва съвместно от представители на Държавен фонд “Земеделие” и управителния съвет на Националната лозаро-винарска камара.

Чл. 68

Който произвежда, рекламира, предлага за продажба или продава фалшиви, развалени или токсични вина, продукти от грозде и вино, спирт, дестилати и спиртни напитки при производството на които не са спазени изискванията на наредбата по чл. 26, ал. 1, се наказва с глоба от 10 000 до 30 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, или с имуществена санкция от 30 000 до 100 000 лв.

Чл. 69

Който държи с цел производство или продажба в помещения за производство, преработка, складиране, опаковане или в транспортни средства вина, продукти от вино и грозде, спирт, дестилати и спиртни напитки, за които се установи, че са фалшиви, развалени или токсични, се наказва с глоба от 10 000 до 30 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, или с имуществена санкция от 30 000 до 100 000 лв.

Чл. 70

Който държи с цел производство или продажба в помещения за производство, преработка, складиране, опаковане или в транспортни средства продукти и/или средства, които служат за фалшифициране на вината, продуктите от вино и грозде, спирта, дестилатите и спиртните напитки, се наказва с глоба от 10 000 до 30 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, или с имуществена санкция от 30 000 до 100 000 лв.

Чл. 71

Който превозва, продава или предлага за консумация вина, спиртни напитки и други лозаро-винарски продукти, за които не са спазени установените изисквания за превозване, означаване и търговско представяне на вината, спирта, дестилатите, спиртните напитки и други продукти от грозде и вино или при вноса им не са спазени изискванията на чл. 51, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, или с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 72

Който при означаването на вината, продуктите от грозде и вино и спиртните напитки използва чуждо име на производител или бутилировчик, както и чуждо седалище, адрес на управление на фабрика, завод, изба или друга стопанска единица, се наказва с глоба от 30 000 до 100 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, или с имуществена санкция от 50 000 до 150 000 лв.

Чл. 73

Който подправя имена, подписи, букви, цифри, серийни номера, емблеми, партидни номера върху етикетите, търговските книжа, транспортните и придружителните документи и амбалажа, се наказва с глоба от 5000 до 15 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, или с имуществена санкция от 15 000 до 50 000 лв.

Чл. 74

Който използва търговска марка, знаци или други означения върху етикетите, опаковката, амбалажа на вината, продуктите от грозде и вино и спиртните напитки, от които се създава представа за местен продукт или за продукт от внос, а са означени с неистински произход, се наказва с глоба от 30 000 до 100 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, или с имуществена санкция от 50 000 до 150 000 лв.

Чл. 75

Който предлага за продажба или за консумация вино, напитки и продукти от грозде или вино, спирт, дестилати и спиртни напитки, които са закупени от нерегистрирани производители, се наказва с глоба от 5000 до 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, или с имуществена санкция от 10 000 до 30 000 лв.

Чл. 75а

Който произвежда спирт, дестилати и/или спиртни напитки, без да е вписан в регистрите по чл. 40, ал. 3 и чл. 43п, се наказва с глоба от 30 000 до 100 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, или с имуществена санкция в размер от 50 000 до 150 000 лв.

Чл. 75б

Който произвежда ракия, без да е вписан в специалния раздел на регистъра по чл. 40, ал. 3, се наказва с имуществена санкция в размер от 1500 до 5000 лв.

Чл. 76

Който наруши разпоредбите по чл. 22 22б 23, 23а 23б, 24, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 39, 40 40б 41, ал. 3, 41а, 41б, 42 43, 43а, 43б, 43в, 43е, 43ж, 43з, 43м, 43р, 43с, 44, 45, 48, 49 и 50 или императивните разпоредби на нормативните актове по прилагането им, се наказва с глоба от 500 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, или с имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв.

Чл. 76а

Който опакова (бутилира) и/или продава ракии и други спиртни напитки в нарушение на чл. 44а, се наказва с глоба от 3000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, или с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 77

(1) При повторно извършване на нарушенията по чл. 68 – 76 глобите или имуществените санкции се налагат в двоен размер.

(2) Повторно е нарушението, когато е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение по един и същи член по тази глава.

Чл. 78

Стоките – предмет на нарушенията, материалите и съоръженията, послужили за извършването на нарушенията по чл. 68 – 70, се отнемат в полза на държавата.

Чл. 79

(1) Нарушенията се установяват от длъжностни лица на министъра на земеделието и горите, министъра на икономиката, изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното председателя на Комисията за защита на потребителите, както и от министрите на регионалното развитие и благоустройството, на здравеопазването, на финансите, на транспорта, на вътрешните работи и на околната среда и водите, съобразно компетентността, предоставена им със закон.

(2) Наказателните постановления се издават от органите по ал. 1, или от упълномощените от тях длъжностни лица.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

§ 1

По смисъла на този закон:

1. „Лозарски терен“ е земеделска земя, подходяща за отглеждане на лозя.

2. „Лозарски масив“ е един или няколко кадастрални района с еднородни и специфични природни условия, с насаждения с характерен за масива сортов състав и технология на отглеждане и с установени лозаро-винарски традиции.

3. „Лозарски микрорайон“ е съвкупност от два и повече лозарски масива.

4. „Лозарски район“ е съвкупност от два и повече лозарски микрорайона.

4а. „Лозарско стопанство“ е стопанска и технологична единица с единно управление, намираща се на територията на един лозарски район, която се състои от лозарски имоти и в която производителят на винено грозде е собственик на лозарските имоти или ги ползва на друго правно основание.

4в. „Лозарски имот“ е поземлен имот с определени граници, засаден с лозя, намиращи се или не в плододаване.

5. „Маточник“ е лозово насаждение, предназначено за производство на подложкови резници или калеми.

6. „Прясно грозде“ е плодът на лозата, намиращ се в технологична зрялост, годен да бъде преработен и да претърпи алкохолна ферментация.

7. „Гроздова мъст“ е течен продукт от прясно грозде, получен по естествен начин или с физични средства, притежаващ действително алкохолно съдържание, непревишаващо 1 обемен процент.

8. „Частично ферментирала гроздова мъст“ е течен продукт, произхождащ от ферментацията на гроздова мъст, притежаващ действително алкохолно съдържание, повече от 1 обемен процент и по-малко от три пети от общото му алкохолно съдържание.

9. „Частично ферментирала гроздова мъст, получена от презряло грозде“ е течен продукт, получен от презряло грозде с общо съдържание на захар минимум 272 грама на литър, претърпял частична алкохолна ферментация, вследствие на която има естествено и действително алкохолно съдържание не по-малко от 8 обемни процента.

10. „Спиртована гроздова мъст (мистел)“ е течен продукт, притежаващ действително алкохолно съдържание, равно или повече от 12 обемни процента и по-малко от 15 обемни процента, и получен чрез добавяне към неферментирала гроздова мъст, притежаваща естествено алкохолно съдържание не по-малко от 8,5 обемни процента и произхождаща от грозде на разрешени или препоръчани сортове лози на:

11. „Концентрирана гроздова мъст“ е продукт, получен чрез частично дехидратиране на гроздова мъст, извършено по всички разрешени методи, различни от директно нагряване, така че рефрактометрично определената плътност при температура 20°C да не бъде по-ниска от 50,9 процента. Продуктът да произхожда изключително от грозде на класифицирани сортове лози и да притежава действително алкохолно съдържание, ненадвишаващо 1 обемен процент.

12. „Концентрирана ректифицирана гроздова мъст“ е продукт, получен чрез частично дехидратиране на гроздова мъст, извършено по всички разрешени методи, различни от директно нагряване, така че рефрактометрично определената плътност при температура 20°C да не бъде по-ниска от 61,7 процента. Суровината за получаване на продукта да е претърпяла разрешените обработки по намаляване на киселинното съдържание и отстраняване на другите компоненти освен захарта. Суровината да произхожда изключително от класифицирани сортове лози и да притежава действително алкохолно съдържание, ненадвишаващо 1 обемен процент.

13. „Гроздов сок“ е течен неферментирал продукт с действително алкохолно съдържание, ненадвишаващо 1 обемен процент, получен чрез подходяща обработка, предназначен за консумация. Гроздовият сок е получен:

14. „Концентриран гроздов сок“ е гроздов сок, получен чрез частично дехидратиране на гроздов сок, извършено по всички разрешени методи, различни от директно нагряване, така че рефрактометрично определената плътност при температура 20°C да не бъде по-ниска от 50,9 процента, и има действително алкохолно съдържание, ненадвишаващо 1 обемен процент.

15. „Младо вино в процес на ферментация“ е вино, чиято алкохолна ферментация не е приключила и което не е отделено от винените утайки.

16. „Вино, годно за производство на трапезно вино“ е вино, произхождащо изключително от грозде на класифицирани сортове лози, притежаващо естествено алкохолно съдържание най-малко 7,5 обемни процента.

17. „Винен оцет“ е оцетът, получен изключително чрез оцетно-киселата ферментация на вино и/или пикет и притежаващ общо киселинно съдържание не по-малко от 60 грама на литър, изразено като оцетна киселина.

18. „Винени утайки“ са утайките, които се отделят в съдовете, съдържащи гроздова мъст или вино след ферментацията, при съхранение или след извършване на разрешена обработка, така както и утайките, получени след филтриране или центрофугиране на продукта.

19. „Гроздови джибри“ са твърдият остатък от пресоването на прясно, ферментирало или неферментирало грозде.

20. “Здрави и с приемливо качество винени утайки” са тези утайки, които не са с отклонение в цвета и/или аромата и са безопасни.

21. „Пикет“ е продукт, получен чрез алкохолна ферментация на неферментирали гроздови джибри, накиснати във вода, или получен чрез извличане с вода от ферментирали гроздови джибри.

22. „Подсилени вина“ са продукти:

23. „Дефектни и болни“ са гроздова мъст или вина с отклонение в цвета и/или аромата, и/или вкуса, които могат да бъдат поправени или излекувани с помощта на разрешени от този закон енологични практики и обработки.

24. „Развалени“ са гроздова мъст или вина, които не могат да бъдат поправени или излекувани с помощта на разрешени от този закон енологични практики и обработки.

25. „Фалшиви продукти“ са онези:

26. „Токсични“ са продуктите, в състава на които се съдържат вещества в концентрация, опасна за здравето или живота на потребителя.

27. „Безопасни“ са вината, продуктите от грозде и вино и спиртните напитки, които не съдържат или съдържат в рамките на регламентираните норми физични и/или химични, и/или биологични, и/или радиологични замърсители или добавки, в резултат на което при нормална и правилна консумация не могат да причинят токсични, канцерогенни, мутагенни, алергични или други увреждания на човешкото здраве.

28. „Спиртни напитки“ са течности, съдържащи етилов алкохол, които:

29. „Алкохолно съдържание“ е съдържанието на чист етилов алкохол в съответните продукти, изразено в обемни проценти.

30. „Естествено алкохолно съдържане“ е общото алкохолно съдържание на продукта, считано преди всякакво обогатяване.

31. „Действително алкохолно съдържание“ е наличното съдържание на чист алкохол при температура 20 °С.

32. „Потенциално алкохолно съдържание“ е алкохолното съдържание, което би се получило при пълна алкохолна ферментация на съдържащите се в съответния продукт захари.

33. „Общо алкохолно съдържание“ е сумата от потенциалното и действителното алкохолно съдържане.

34. „Купажиране“ е смесването на вина или на мъст:

35. „Не е купажиране“:

36. „Винопроизводство“ е преработката на прясно грозде, смачкано или не, на гроздова мъст, на частично ферментирала гроздова мъст, на гроздов сок или на млади вина в процес на ферментация във вино чрез пълна или частична алкохолна ферментация.

37. „Винарска изба“ е производствена структура, в която се извършва винопроизводство.

38. „Бутилиращо предприятие“ е физическо или юридическо лице или група от тези лица, които извършват поставяне на съответния продукт в съдове с търговска цел за своя сметка лично или чрез други лица.

39. „Сертификат за произход“ е документ, удостоверяващ произхода на определено количество грозде или качествено вино от определен район.

40. „Сертификат за автентичност“ е документ, удостоверяващ съответствието на определено количество гроздова ракия или бренди с изискванията за производство и типичност на органолептичните характеристики.

41. „Изпращач“ е лицето, което държи на правно основание грозде, вино, продукти от грозде и вино, спирт, дестилати и спиртни напитки и което извършва или възлага да се извърши техният превоз.

42. „Енологични практики“ са специфични технологични практики при производството на гроздова мъст, частично ферментирала гроздова мъст, частично ферментирала гроздова каша, прясно спиртована гроздова мъст, концентрирана гроздова мъст, ректифицирана гроздова мъст, вина, млади вина в процес на ферментация, вино, годно за производство на трапезно вино, шумящи вина и специални вина.

43. “Семейна консумация” е произведено количество вино и ракия, което няма търговско предназначение, получено е от собствени грозде и/или плодове, ограничено е по количество и е предназначено за консумация от едно домакинство.

46. „Национален резерв от права на засаждане на винени сортове лози“ е съвкупност от права на засаждане, попълвана и управлявана с цел регулиране на лозарския потенциал.

§ 1а

Министерският съвет приема тарифа за таксите, които се събират от Изпълнителната агенция по лозата и виното.

§ 2

Министерският съвет в срок до 3 месеца от обнародването на закона осигурява изготвянето на наредбите по чл. 8, ал. 7, чл. 23, чл. 24, ал. 1, чл. 26, ал. 1, чл. 40, ал. 8 и чл. 45 и ги приема в 7-дневен срок след влизането на закона в сила.

§ 3

Министерският съвет в срок до 6 месеца от влизането в сила на закона приема наредбите по чл. 7, чл. 12, ал. 2, чл. 13, ал. 2, чл. 25, 36, чл. 43, ал. 3 и чл. 66, ал. 4.

§ 4

Министерският съвет в срок до 6 месеца от влизането на закона в сила приема правилник по чл. 66, ал. 3.

§ 5

Министърът на промишлеността и министърът на земеделието, горите и аграрната реформа в срок един месец от влизането на закона в сила издават правилник по чл. 34, ал. 2.

§ 6

Министърът на промишлеността в срок до 3 месеца от обнародването на закона осигурява изготвянето на наредбата по чл. 34, ал. 4 и я издава в 7-дневен срок след влизането на закона в сила.

§ 7

До определянето, нанасянето на картата за лозята и вписването в регистъра за лозята класифицирането на винените сортове лози се извършва на база област или част от област.

§ 8

(отменен)

Първото общо събрание на НЛВК по чл. 55 се свиква по инициатива на посочените в чл. 54 лица след създаването на първите пет районни лозаро-винарски камари, но не по-късно от една година от влизането на закона в сила.

§ 9

(отменен)

Министерският съвет, областните управители и общинските съвети предоставят на районните лозаро-винарски камари и на НЛВК помещения – държавна или общинска собственост, необходими за осъществяване на дейността им, по реда на Закона за държавната собственост и на Закона за общинската собственост.

§ 10

(отменен)

За покриване на разходите по създаване на НЛВК и на районните лозаро-винарски камари в проекта за държавния бюджет за 2000 г. Министерството на финансите предвижда средства в размер 100 000 лв.

§ 11

Лицата, които са получили разрешения (лицензии) по реда на Наредбата за условията и реда за производство на вино, спирт и спиртни напитки и за търговията с тях, приета с Постановление № 89 на Министерския съвет от 1996 г., запазват правата си до изтичането на срока на лицензията.

§ 12

Вината от деклариран географски район и с контролирано наименование за произход, произведени от грозде – реколта 1999 г. и предходни реколти, запазват правото на означаване – „вина от деклариран географски регион“ и „вина с контролирано наименование за произход“, до изчерпване на наличните партиди.

§ 13

В Закона за подпомагане на земеделските производители (обн., ДВ, бр. 58 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 79 и 153 от 1998 г., бр. 12 и 26 от 1999 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 3:

2. В чл. 14, ал. 2 се създава т. 5: „5. дейностите по чл. 67 от Закона за виното и спиртните напитки.“

3. В чл. 16 думите „и 2“ се заменят с „2 и 5“.

4. В чл. 17:

§ 14

Изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет.

§ 15

Законът влиза в сила 3 месеца след обнародването му в „Държавен вестник“ и отменя Закона за виното (ДВ, бр. 54 от 1978 г.) и Закона за монопола на спирта и подсладените спиртни напитки и търговия с плодови ракии и вино (обн., ДВ, бр. 178 от 1947 г.; изм. и доп., бр. 93 и 234 от 1948 г. и бр. 36 от 1949 г.).