Правилник за прилагане на Указ № 56 за стопанската дейност

Чл. 1

(1) Наименованието на фирмата трябва да се различава от наименованието на вече регистрирани фирми в страната. В наименованието може да се включва и указание за предмета на дейност на фирмата.

(2) Седалище на фирмата е населеното място, където се намира централното и управление.

Чл. 2

(1) Уставният фонд на фирмата изразява стойността на имуществото и към датата на учредяването.

(2) Когато при учредяването на фирмата не е внесен целият уставен фонд, съдът регистрира предвидения в учредителния акт размер, както и реално внесената част от уставния фонд.

(3) На първото заседание управителният съвет проверява наличността на имуществото по уставния фонд и незабавно взема необходимите мерки, ако се окаже, че имуществото не е изцяло на разположение на фирмата.

Чл. 3

(1) Държавните и общинските фирми и фирмите на обществените организации регистрират промените в уставния фонд, когато той се увеличи или намали с повече от 30 на сто в сравнение с регистрирания.

(2) Дружествената фирма е длъжна да намали уставния си фонд, ако стойността на имуществото ѝ според годишния баланс е по-малка от регистрирания уставен фонд и покриването на загубата не е обезпечено чрез допълнителни вноски или по друг начин.

(3) Фирмата, която е образувала дъщерната фирма, е длъжна да намали регистрирания ѝ уставен фонд съобразно правилата по предходната алинея.

(4) Дружествената фирма не може да разпределя дивиденти, съответно дъщерната да отчислява част от печалбата за фирмата, която я е образувала, преди покриване на загубата спрямо баланса за предходната година.

Чл. 4

(отменен)

(1) Общото събрание на трудовия колектив се състои от всички работници и служители във фирмата. Когато трудовият колектив е многоброен, състои се от териториално отдалечени поделения или работи на смени, което затруднява свикването на общото събрание, той може да се представлява от събрание на пълномощниците.

(2) Събранието на пълномощниците се състои от представители на трудовия колектив, избрани за срок от 2 години. Трудовият колектив може да отзовава пълномощниците предсрочно. Нормата на представителство се определя от ръководителя на фирмата съвместно с профсъюзния орган при фирмата.

(3) Общото събрание (събранието на пълномощниците) се свиква най-малко веднъж годишно. Общото събрание (събранието на пълномощниците) се свиква от председателя на управителния съвет, от ръководителя на фирмата, по искане на 1/5 от трудовия колектив (пълномощниците) или от профсъюзния орган при фирмата.

Чл. 5

(отменен)

(1) Броят на членовете на управителния и на контролния съвет на фирмата се определя от органа по чл. 11, ал. 3, т. 1 от указа. При определяне броя на членовете на управителния съвет по чл. 24 от указа не се взема предвид ръководителя на фирмата.

(2) При отпадане на членове на управителния съвет нови членове се определят съответно избират, до края на текущия му мандат. Членовете на управителния и на контролния съвет се освобождават по реда, по който се определят, съответно избират.

(3) Членовете на управителния съвет могат да прекратят участието си в него с едномесечно измено предизвестие до органа, който ги е определил, съответно избрал.

Чл. 6

(отменен)

(1) Председателят на управителния съвет, ръководителят на фирмата и неговите заместници се избират и се освобождават от управителния съвет с тайно гласуване и с обикновено мнозинство. Предложеният за избор ръководител, съответно председател, не участвува в гласуването.

(2) Размерът на годишното възнаграждение на членовете на управителния съвет на фирмата се определя по ред, установен с вътрешните правила за работната заплата. Този размер се поставя в зависимост от годишните резултати на фирмата и не може да бъде по-голям от 50 на сто от годишната средна работна заплата за фирмата.

(3) Възнаграждението на председателя на управителния съвет, когато е чуждестранен гражданин, се урежда с договор и може да се изплаща изцяло или отчасти в левове или във валута.

(4) Когато ръководителят на фирмата е чуждестранен гражданин, трудовото му възнаграждение в левове и във валута, както и другите му права и задължения се уреждат с договор.

Чл. 7

(отменен)

(1) Управителният съвет на фирмата се свиква и ръководи от неговия председател. Ръководителят не може да бъде председател на управителния съвет.

(2) Извънредно заседание може да се свика по искане на всеки един от членовете на управителния съвет или на председателя на контролния съвет.

(3) Заседанието на управителния съвет е редовно, ако на него присъствуват най-малко 2/3 от членовете му. Решенията се вземат с явно гласуване и с обикновено мнозинство на присъствуващите. Председателят на управителния съвет има право на решаващ глас, когато гласовете се разделят поравно.

Чл. 8

(1) Контролният съвет избира председател измежду членовете си. Председателят участвува в заседанията на управителния съвет със съвещателен глас.

(2) Членовете на контролния съвет имат право на възнаграждение по ред, определен с вътрешните правила за работната заплата. Те могат да не бъдат в трудови правоотношения с фирмата.

Чл. 9

(отменен)

(1) На заседанията на управителния и на контролния съвет и на общото събрание на трудовия колектив (събранието на пълномощниците), съответно на акционерите или съдружниците, се води протокол.

(2) Членовете на съответния орган по предходната алинея могат да се запознават със съдържанието на протоколната му книга.

Чл. 10

(1) С акта по чл. 11, ал. 3, т. 1 от указа се определя временно управляващ държавната фирма, общинската фирма или фирмата на обществена организация до избиране органите на фирмата, но за срок, не по-дълъг от 3 месеца.

(2) Ако с акта по чл. 11, ал. 3, т. 1 от указа не е определено друго, временно управляващият има правата на ръководител на фирмата. Той се отчита за дейността си на първото заседание на управителния съвет на фирмата, който го освобождава от отговорност.

(3) С акта по чл. 11, ал. 3, т. 1 от указа се посочват отрасълът и дейността, към които спада основният предмет на фирмата, съгласно Класификатора на отраслите на народното стопанство в Народна република България.

Чл. 11

(1) Управителният съвет на фирмата може да образува, реорганизира и прекратява поделения. Поделението не е юридическо лицо. Наименованието на поделението съдържа и умазание за принадлежността към съответната фирма.

(2) Правата, задълженията и отговорностите на поделенията и начинът на взаимодействие между тях, както и вътрешнофирменото управление се уреждат с устройствения правилник, приет от управителния съвет.

(3) Взаимоотношенията между поделенията на фирмата и между структурни звена на поделенията при извършване на стопанската им дейност се уреждат с вътрешни договори за покупко-продажба, изработка, услуги и др. Преддоговорните и имуществените спорове между поделенията се решават от ръководителя на фирмата.

(4) Поделението може да има отделна банкова сметка и баланс.

(5) Ръководителят на фирмата може да упълномощава ръководителя на поделението да сключва договори с други фирми и лица и да представлява фирмата пред арбитража и пред съда. При неплатежносносност на поделението фирмата отговаря за поетите от ръководителя на поделението задължения.

(6) В своята дейност ръководителят на фирмата и ръководителите на поделенията създават условия за разгръщане на самоуправлението, като се опират на инициативата и предложенията на трудовите колективи, отделните работници и специалисти с оглед съчетаване интересите на поделението, фирмата и обществото.

Чл. 12

(1) Органи за управление на поделението са общото събрание на трудовия колектив (събранието на пълномощниците), колективният орган за управление (стопански, цехов, бригаден и други съвети) и ръководителят. Те изпълняват функции, определени с устройствения правилник на фирмата и с вътрешния правилник на поделението.

(2) Общото събрание (събранието на пълномощниците) избира членовете на колективния орган за управление, който предлага за назначаване ръководителя на поделението.

(3) Когато трудовият колектив е малоброен или съществуват други специфични условия, по решение на управителния съвет на фирмата не се избира колективен орган по предходната алинея. В този случай общото събрание на трудовия колектив (събранието на пълномощниците) предлага за назначаване ръководителя на поделението.

(4) Ръководителят на поделението се назначава и освобождава от ръководителя на фирмата. Останалият персонал на поделението се назначава от ръководителя на поделението.

(5) Когато ръководителят на фирмата не е съгласен с предложението, колективният орган предлага нов кандидат. Ако и в този случай не се постигне съгласие, ръководителят на фирмата назначава по своя преценка ръководителя на поделението.

Чл. 13

(отменен)

(1) Дъщерни фирми се създават за организиране на:

1. производства и дейности, с които се осъществяват технологични и пазарни пробиви;

2. производството на нови стоки и услуги и внедряването на нови технологии;

3. рискови дейности и производства;

4. производство, което не е пряко свързано с основната дейност на фирмата.

(2) С решението за образуване на дъщерна фирма се определят:

1. наименованието и седалището;

2. предметът на дейност;

4. броят на членовете на управителния и на контролния съвет;

5. частта от печалбата, която се отчислява за фирмата, която я е образувала;

6. начинът на съгласуване на плана и производствените програми на дъщерната фирма с фирмата, която я е образувала.

(3) Фирмата, която я е образувала, отговаря за задълженията на дъщерната фирма с имуществото, внесено в уставния фонд, съгласно учредителния акт.

(4) За неуредените въпроси за дъщерните фирми се прилагат съответно разпоредбите за държавните фирми.

(5) Дъщерните фирми не могат да образуват свои дъщерни фирми. Те могат да имат поделения.

(6) Взаимоотношенията между дъщерната фирма и фирмата, която я е образувала, се уреждат с учредителния акт и с договори.

Чл. 14

(1) Фирмите — юридически лица, извършват външноикономическата си дейност свободно, без да е необходимо разрешение на държавен орган, освен в случаите по чл. 18 и 19 от указа. Всяка външноикономическа сделка се регистрира от фирмата, която я сключва, в Министерството на външноикономическите връзки в 7-дневен срок. Регистрацията съдържа следната информация:

1. страни по договора и крайно местоназначение на стоките или услугите;

2. предмет и вид на сделката и произход на стоката;

3. цена, обща сума във валутни левове, валута и начин на плащане и условия на доставка (франкиране);

4. срок на договора и изпълнението му;

5. митнически тарифен номер.

(2) Не подлежат на регистрация сделките, която обслужват регистрираната сделка по вноса и износа, като международни специционни, превозни и застрахователни договори, договори за банкови услуги (преводи, инкасо, акредитиви, гаранции и др.).

(3) Външноикономическите сделки по чл. 19 от указа се извършват с разрешение на Министерството на външноикономическите връзки, а по чл. 18 от указа — след съгласуване с Министерството на икономиката и планирането.

(4) Фирмите регистрират в Министерството на външноикономическите връзки участието си в задгранични дружества и други инвестиции в чужбина. Фирмите отразяват резултатите от инвестициите в чужбина в годишния си отчет.

(5) Длъжностните лица, допуснали нарушения на предходните алинеи, отговарят съгласно чл. 32, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания. Актовете се съставят от контролните органи на Министерството на външноикономическите връзки и Министерството на икономиката и планирането, а наказателните постановления — от съответния министър.

(6) Регистрацията по чл. 1 се извършва чрез подаване на декларация по образец, определен от министъра на външноикономическите връзки. Извършването на регистрацията се удостоверява при подаването и чрез поставяне на регистрационен номер и печат върху екземпляра от декларацията, който остава във фирмата.

Чл. 15

(отменен)

(1) Научноизследователските и технологичните продукти, които не са обект на особена правна закрила, принадлежат на:

1. фирмата, в която са създадени;

2. възложителя, когато са създадени в напълнение на договор;

3. гражданите, които са ги създали самостоятелно извън изпълнението на служебни или договорни задължения.

(2) Фирмите и гражданите с договор могат да отстъпват или да предоставят за използуване от други фирми продуктите по ал. 1, които им принадлежат.

Чл. 16

(1) С учредителния договор по чл. 33, ал. 1 от указа учредителите се съгласяват да учредят акционерна фирма, определят предмета на дейността ѝ, размера на уставния фонд, броя и номиналната стойност на акциите, броя на акциите, които записва всеки учредител, вноските, които той се задължава да направи, последните от неизпълнение на поетите задължения и срока и условията за свикване на учредителното събрание.

(2) С учредителния договор се определят едно или повече лица, които да се грижат за подготовката на учредяването и провеждането на учредителното събрание.

(3) В наименованието на акционерната фирма се включва указанието „Акционерна фирма“ или съкращението „АФ“, което се поставя в края.

Чл. 17

(1) Срещу направените парични вноски, съответно обезпечението по чл. 22, ал. 2, банката издава временни удостоверения съгласно учредителния договор.

(2) Временните удостоверения доказват записаните акции и направените вноски. Акциите се получават срещу представяне на временното удостоверение.

(3) Правилата за акциите се прилагат съответно и за временните удостоверения, ако не е предвидено друго.

Чл. 18

(1) Акционерите са длъжни да внесат невнесената част от номиналната стойност на записаните акции в срок, определен от управителния съвет. При обявяване на несъстоятелност и в случаите, предвидени с устава, те са длъжни да внесат номиналната стойност и когато срокът не е изтекъл.

(2) Акциите на приносител се издават само след заплащане на номиналната стойност.

Чл. 19

Акциите са неделими. Акции с номинална стойност, по-голяма от минималната, се издават в цели хиляди левове. В една акционерна фирма не могат да се издават акции с различна номинална стойност.

Чл. 20

(1) В акционерната фирма се води книга на акционерите, в която се записват собствениците на поименни акции и се отбелязват броят и номерата на притежаваните акции.

(2) Прехвърлянето на поименни акции има действие по отношение на акционерната фирма, ако е отразено в книгата на акционерите, включително при наследяване, съответно реорганизация или прекратяване на юридически лица.

Чл. 21

(1) Паричните вноски на учредителите се правят по следнална набирателна сметка в банката. Сметката се открива на нмето на учредителите, по искане на лицата по чл. 16, ал. 2, с представяне на учредителния договор.

(2) До учредяване на фирмата разпореждането със средствата по набирателната сметка се извършва по начина, определен с учредителния договор, а ако не е определен с единодушно решение на учредителите.

Чл. 22

(1) С учредителния договор може да се предвиди за сметка на записаните акции внасяне в уставния фонд на недвижими и движими вещи, права върху обекти на интелектуална собственост, ноу-хау, дялово участие или акции в български или в чуждестранни фирми, облигации, вземания или други права.

(2) Когато се поема задължение за вноска по ал. 1, която още не е на разположение, внасящият трябва да представи банкова гаранция или друго обезпечение за стойността, по която е обявена. Учредителят, който е задължен за вноска по ал. 1, дължи обезщетение, ако уговорената имуществена вноска не бъде направена или направената вноска не съответствува на уговорената.

(3) Прехвърлянето на обектите по ал. 1 на фирмата се извършва по установения ред в зависимост от вида на вноската. За прехвърлянето не се заплащат таксн.

Чл. 23

(1) Вноските по чл. 22 се пресмятат в уставния фонд в зависимост от вида им, както следва:

1. недвижимите вещи и вещин права — по установените продажни цени;

2. машините и съоръженията — по възстановителната им стойност;

3. суровините и материалите — по действуващите цени;

4. останалите — по съгласие на учредителите, въз основа на експертно заключение.

(2) Вноските във валута се пресмятат в уставния фонд по курса, по който Българската народна банка изкуцува валута от фирми и от граждани, по споразумение с учредителите, съответно акционерите.

(3) Когато в акционерната фирма участвуват чуждестранни лица, вноските по чл. 22 се оценяват по съгласие на страните.

Чл. 24

(1) Учредяването на акционерната фирма се извършва на учредително събрание, което:

1. установява обезпечаването на уставния фонд, вноските, редовността на учредителното събрание и спазването на учредителния договор и на другите изисквания и приема оценката на имуществените вноски;

2. взема решение за учредяване на акционерната фирма;

3. приема устава;

4. избира управителния и контролния съвет.

(2) Учредителното събрание изслушва становището на юрист, отговарящ на изискванията по чл. 146, ал. 1, който приподнисва приетите документи.

(3) Учредителното събрание може да се проведе едновременно с подписване на учредителния договор, ако са изпълнени всички изисквания, предвидени с указа.

Чл. 25

(1) Когато уставният фонд не е обезпечен изцяло, учредителното събрание може да реши с единодушне акционерната фирма да се учреди с обезпечения фонд, ако той е по-голям от минимално допустимия.

(2) Когато в срок от два месеца от датата на учредителното събрание не бъде поискано регистриране на фирмата, направените вноски и обезпечения се връщат на учредителите от банката, освен ако те единодушно решат друго. Разпосите по учредяването се поемат съразмерно, освен ако е уговорено друго.

Чл. 26

(1) Държавна или общинска фирма може да бъде преобразувана в акционерна фирма по решение на органа по чл. 11, ал. 3, т. 1 от указа.

(2) С решението по предходната алинея органът:

1. определя уставния фонд и утвърждава устава на акционерната фирма;

2. назначава временен управителен съвет, контролен съвет и ръководител;

3. определя частта от акциите, които се предлагат за продажба, и кръга от български и чуждестранни юридически и физически лица, които могат да ги купуват.

(3) Продажбата на акциите се провежда от банка, избрана от органа по ал. 1, като получената сума се отнася в държавен инвестиционен фонд, съответно общински инвестиционен фонд;

(4) Акционерната фирма поема всички активи и пасиви и други права и задължения на преобразуваната държавна или общинска фирма.

(5) В срок от един месец след продажбата на 10 на сто от акциите се свиква общо събрание на акционерите, което избира управителен и контролен съвет.

Чл. 27

(1) Общото събрание на акционерите се състои от всички собственици на акции. Акционерите участвуват в общото събрание лично или чрез представител.

(2) Притежателите на повече от 20 на сто от акциите имат право да изберат пропорционална част от членовете на управителния съвет, ако това е предвидено в устава.

(3) Членовете на управителния и на контролния съвет могат да не бъдат акционери, съответно служители на акционери — юридически лица.

Чл. 28

(1) Общото събрание на акционерите се свиква от председателя на управителния съвет на редовно заседание най-малко веднъж тодншно.

(2) Собствениците на поименни акции се свикват чрез писмено съобщение, изпратено с препоръчано писмо най-малко три седмици преди определената дата на събранието. По същия начин се свикват и собствениците на акции на приносител, които са се записали в книгата на акционерите. Когато акционерите са с адрес в чужбина, съобщението трябва да се изпрати най-малко един месец предварително или три седмици по-рано, ако е посочен адрес в страната.

(3) Свикването на общото събрание се обявява в съответния срок по предходната алинея в един централен ежедневник, както и на видно място в управлението на фирмата.

(4) В съобщенията по ал. 2 и 3 се посочва дневният ред.

Чл. 29

(1) Общото събрание се свиква на извъредно заседание по реда на предходния член по решение на управителния или на контролния съвет, по искане на акционери, притежаващи общо 1/5 от акциите, или на ръководителя.

(2) Когато председателят на управителния съвет не свика общото събрание, то може да се свика от някои от посочените в ал. 1 органи или лица.

Чл. 30

(1) Общото събрание е редовно, ако на него са представени собствениците на акции най-малко за половината от номиналната стойност на уставния фонд, а непредставените акционери са редовно поканени.

(2) Въпросите за отговорността на ръководителя, членовете на управителния и на контролния съвет се решават, ако явилите се акционери представляват най-малко 3/4 от акциите на фирмата,

Чл. 31

(1) Когато общото събрание е редовно свикано, но липсва кворум, се свиква ново заседание в срок не по-рано от един и не по-късно от два месеца.

(2) При повторното свикване заседанието е редовно независимо от представените акции. Във всички случаи решенията се вземат с обикновено мнозинство на броя на представените акции освен в случая по чл. 38, ал. 2 от указа.

(3) Притежателите на всички акции или техните представители могат, ако не бъде направено възражение, да проведат общо събрание, без да са спазени изискванията, предвидени за свикването му.

Чл. 32

Извънредно заседание на управителния съвет се свиква по искане на всеки от членовете му.

Чл. 33

Акционерната фирма може да разпределя днивденти и във валута.

Чл. 34

(1) В наименованието на фирмата с ограничена отговорност се включва указанието „Фирма с ограничена отговорност“ или съкращението „ООФ“, което се поставя в края.

(2) Дяловите вноски на съдружниците могат да бъдат в пари, вещи, вещни и други права. За висане и оценяване на непаричните вноски се прилагат чл. 22 и 23.

(3) Към датата на регистрацията трябва да бъде внесен най-малко 70 на сто от уставния фонд, но не по-малко от 50 000 лева. Когато са предвидени непарични дялови вноски, които към датата на регистрацията не са на разположение, за тяхната стойност трябва да се представи банкова гаранция или друго обезпечение в полза на фирмата.

(4) Срокът за висане на уговорените дялови вноски се определя в устава.

(5) За закъснение на вноските се дължи законната лихва, ако не е предвидена друга в устава или в учредителния договор.

Чл. 35

(1) Уставният фонд и стойността на дяловете в него се определят в левове.

(2) Уставният фонд може да бъде разпределен на равни по стойност дялове. Броят на дяловете, които поема всеки съдружник, се определя в устава. Един дял дава право на един глас, на дивидент и на ликвидационен дял.

(3) Дяловете на съдружниците могат да бъдат изразени и в процент от уставния фонд. В този случай всеки съдружник има толкова гласа, колкото са процентите от уставния фонд в дела му. Дивидентът и ликвидационият дял са съразмерни на участието в уставния фонд.

Чл. 36

(1) Общото събрание на съдружниците се свиква на редовно заседание най-малко два пъти годишно, а на извънредно заседание — по искане на който и да е от съдружниците, на ръководителя, на представителя на трудовия колектив, на член на контролния съвет.

(2) Общото събрание се свиква от ръководителя на фирмата по реда на чл. 28, ал. 2. Когато на заседание на общото събрание се определя датата на следващото заседание, присъствувалите се смятат редовно поканени.

(3) При бездействие на ръководителя всеки от посочените в ал. 1 може да свика общото събрание по реда на ал. 2.

Чл. 37

(1) Заседанието на общото събрание е редовно, ако всичките му членове са редовно поканени и на него присъствуват толкова от тях, колкото са необходими за образуване на мнозинство по въпросите от дневния ред. Заседанието се ръководи от един от неговите членове, избран с обикновено мнозинство.

(2) Когато общото събрание е редовно свикано, но липсва кворум, в срок не по-рано от един и не по-късно от два месеца се свиква ново заседание.

(3) По въпроси, нетърпящи отлагане, общото събрание може да взема решение неприсъствено чрез протокол, подписан от всичките му членове.

Чл. 38

При прекратяване на фирмата с ликвидация след погасяване на задълженията остатъкът от актива се разпределя между съдружниците съразмерно с дяловете им.

Чл. 39

Фирмата с ограничена отговорност може да разпределя дивиденти и във валута.

Чл. 40

(1) В наименованието на фирмата с неограничена отговорност се включва наименованието на един от неограничено отговорните членове и указанието „Фирма с неограничена отговорност“ или съкращението „НОФ“, което се поставя в края.

(2) Неограничено отговорните съдружници най-късно до края на януари са длъжни да представят на ограничено отговорните съдружници баланс, заверен по реда на чл. 9 от указа. Когато фирмата е с акции, балансът се публикува съгласно чл. 41 от указа.

Чл. 41

Чуждестранни лица и фирми на граждани не могат да участвуват във фирма с неограничена отговорност.

Чл. 42

За фирми с неограничена отговорност се прилагат чл. 19, 20, 21, 22, 23, 33 и 35.

Чл. 43

Наименованието на едноличната и на колективната фирма може да включва указание за предмета на дейност. Правоприемниците на фирмата могат да запазят наименованието й.

Чл. 44

(1) Едноличната фирма на граждани се регистрира въз основа на заявление, което съдържа:

1. наименованието и предмета на дейност;

2. името, местожителството, адреса, занятието и правоспособността на гражданина за упражняване на съответната дейност, ако това се изисква с нормативен акт.

(2) Към заявлението се прилага документ за правоспособност (ако е необходим), свидетелство за съдимост и декларация, че не са налице пречките по чл. 59, ал. 2, т. 2, 3 и 4 от указа.

Чл. 45

(1) Колективната фирма на граждани се регистрира въз основа на учредителен договор и документите по чл. 44, ал. 2.

(2) В учредителния договор се посочват:

1. сведенията по чл. 44, ал. 1;

2. дяловете на съдружниците;

3. начинът на представляване на фирмата;

4. редът за вземане на решения;

5. правата и задълженията на съдружниците;

6. начинът за разпределяне на дохода;

7. редът и условията за приемане на нови съдружници, за напускане или за изключване от фирмата.

(3) Доколкото не е предвидено друго в указа и в този правилник, за колективната фирма се прилагат разпоредбите относно дружествената фирма на граждани.

(4) Взаимоотношенията между съдружниците в колективната фирма се уреждат според чл. 357—364 от Закона за задълженията и договорите, доколкото не е предвидено друго в учредителния договор.

Чл. 46

(1) Отношенията между фирмите на граждани и юридически лица се уреждат според Закона за задълженията и договорите и другите нормативни актове на общото гражданско законодателство, а споровете между тях се решават от съда, освен ако е уговорен доброволен арбитраж.

(2) Съдружниците в дружествена фирма на граждани получават възнаграждение за положения личен труд, което се определя според правилата, установени с учредителния договор. Възнаграждението се изплаща от печалбата преди облагането й с данък и след изплащане на трудовите възнаграждения на работещите по трудов договор.

Чл. 47

Облагаемият индивидуален доход по чл. 13, ал. 2 от Закона за данъка върху общия доход на собственик на еднолична фирма и на участник в колективна фирма се образува, като от прихода на фирмата се приспаднат присъщите разходи, включително за работна заплата на лицата в трудово правоотношение с фирмата.

Чл. 48

(1) Дружествените фирми на граждани не могат да извършват:

1. износ на стоки и услуги, произведени от други фирми;

2. внос на стоки и услуги, които не са предназначени за стопанската им дейност;

3. търговско представителство, посредничество и агентство на чуждестранни лица в страната и в чужбина;

4. инвестиции в чужбина и да се сдружават с чуждестранни лица в страната и в чужбина.

(2) Едноличните и колективните фирми на граждани могат да извършват внос и износ чрез други фирми — юридически лица, по комисионен договор при спазване на изискванията по ал. 1.

(3) Валутните постъпления на фирмите на граждани се отнасят по тяхна сметка в банката. Остатъкът от валутните приходи след приспадане на валутата, продадена на държавата по установен от Министерския съвет норматив, и след нокриване на валутните разходи може да се разпределя между участниците във фирмата във валутни левове, които се внасят по техните валутни сметки в банката.

(4) Левовата равностойност на валутните приходи на участниците във фирмите на граждани се включва в облагаемия доход и се облага по общия ред.

Чл. 49

Освен при несъстоятелност фирмата може да бъде прекратена в случаите, предвидени с учредителния акт или с устава, както и по решение на органа или лицата по чл. 11, ал. 3, т. 1 от указа.

Чл. 50

(1) Фирмата може да бъде прекратена и с решение на окръжния съд, където е регистрирана, когато извършва спекулативна дейност или други тежки нарушения на законите.

(2) В случая по ал. 1 съдът прекратява фирмата по всяката и номпетентния държавен орган или же държурора след събиране на доказателства и изслучаване на заинтересуваните. С отдржаване на производството съдът навичава временно управляващ фирмата и определя правомощната му. Решението на съда се обявява по общия ред.

(3) Вместо прекратяване на фирмата съдът може да освободи от длъжност ръководителя и членовете на управителните и контролните органи на фирмата ако това е достатъчно, с оглед представление на която нарушения.

(4) Предлагане на ал. 1 за издаване на се съдава и предлагане на фирмата, със значителна и подделение на фирмата да се придобие недоволна планиране предродава вакулени от търговския и реализирани стоки, предназначени за следване на населението, или когато натрупва запаси от дефицитни стоки.

(5) В случаяте по предходната алинея материалите се изпращат на прокуратурата за търсене на национална отговорност по чл. 233 от Наизазателния кодекс.

Чл. 51

Прекратената фирма се обявява в ликвидация от органите и лицата по чл. 49, съответно от съда по чл. 50. За ликвидацията на фирмата се прилагат съответно чл. 69, чл. 70, т. 1 и 2, чл. 72, 73, 75, 76 и 77 от указа.

Чл. 52

Когато при съставянето на ликвидационния баланс на прекратената фирма се установи, че пасивът надвищава актива в имуществото на фирмата, ликвидаторът е длъжен да поиска обявяването ѝ в несъстоятелност по реда на глава трета от указа. В производството по несъстоятелността не се прилагат чл. 65, 66, 67 и чл. 74, ал. 1 от указа.

Чл. 58

Министерството на икономиката и планирането съвместно с другите министерства и недомства и народните съвети разработва държавния план и държавния бюджет. В диалог със заинтересуваните фирми те уточняват тяхното участие в изпълнението на плана.

(1) Цените на стоки и услуги с особено важно значение за жизненото равнище на населението, както и цените на пякои суровини, материали и транспортни услуги се определят или регистрират от държавните органи по списъци, утвърдени от Министерския съвет. За стоки със сложен асортимент се определя максимална или базисна цена, като фирмите диференцират конкретните цени по изделия.

(2) Редът и документацията за определяне и регистриране на цените по предходната алинея се определят от министъра на икономиката и планирането.

Чл. 54

(1) Държавните поръчки се уточняват в процеса на разработването на държавния план и могат да се възлагат на фирми при спазване изискванията на чл. 84 от указа. При необходимост, по инициатива на фирма или на държавен орган, може да се договори държавна поръчка и в процеса на изпълнението на плана с изключение на поръчки за селскостопанска продукция.

(2) За държавна поръчка се сключва държавно-стопански договор между фирмата и определен от Министерския съвет държавен орган. В него се предвиждат взаимните права и задължения на страните.

Чл. 55

При разработване на държавния план на фирмите се обявяват икономическите условия, нормативните и регулаторите.

Чл. 56

(1) Фирмите представят в съответните държавни органи статистическа информация, определена от Министерския съвет.

(2) Фирмите водят счетоводна отметност до ред, определен от министъра на икономиката в планирането.

Чл. 57

(1) Фирмите образуват цените на стоките и услугите в страната във основа на:

1. цените при износа на представителни за фирмата международни пазари;

2. цените на аналогични стоки и услуги, продавани на международните пазари от долина фирми, включително от внос, когато продукцията не е обект на износ;

3. определените или регистрираните от държавните органи цени на аналогични стоки и услуги от местно производство;

4. търсенето и предлагането на съответните стоки.

(2) При използуването на цените на аналогични стоки и услуги се отчитат разликата в техническото равнище, качеството и условията за реализацията им. продукция

(3) Продажните цени на стоките и услугите се образуват, като към цените по ал. 1 се прибавят търговската надценка (ако е установена такава), данъкът върху добавената стойност (данъкът върху оборота) и акцизите.

(4) Търговската отстъпка се съдържа в ценита по ал. 1.

Чл. 58

Чл. 59

Цените на стоките от внос се образуват на базата на левовата равностойност на разходите за покушката и доставката им франко границата на страната, митата, данъка върху добавената стойност, акцизите, търговските отстъпки, комисиони и други нормативи и в зависимост от търсенето и предлагането. Този ред не се отнася за стоките от внос, чиито цени се определят или регистрират по предходния член.

Чл. 60

Фирмите обявяват на купувачите цените за цялата произвеждана от тях продукция с ценници-каталози, които изпращат за информация в съответните държавни органи по цените.

Чл. 61

Договарянето на цените на научноизследователските и технологичните продукти се извършва на базата на показателите, установени с технико-икономическото задание.

Чл. 62

(1) Цените на кулинарната и кухненската продукция се образуват на базата на цените на вложените продукти и нормативно установената надценка за произведена натурална единица и за реализация според категорията на обекта.

(2) Категоризирането на заведенията за обществено хранене се извършва по критерии и ред, определени от министъра на икономиката и планирането.

Чл. 63

(1) Продажната цена на квадратен метър застроена жилищна площ се договаря и не може да надвишава определената от Министерския съвет базисна цена за обявен еталон по строителни системи и видове сгради освен когато инвеститорът (купувачът) предявява специфични изисквания.

(2) В рамните на определените цени за единица натурален показател на готовите строителни продукти се образуват и договарят цените на свързаните с тях междинни готови проучвателни, проектни и строителни продукти, включително съответните видове работи и услуги.

(3) При договарянето на конкретните цени на строителните продукти се отчитат различията в качеството, сроковете за изпълнение и условията за строителство спрямо тези, при които са определени или регистрирани цените за единица натурален показател.

(4) Цените на проектните, строителните, монтажните и другите работи и услуги при строителните ремонти и реконструкция могат да се договарят до 50 на сто по-високи от цените по ал. 2, без да се включва стойността на материалите.

Чл. 64

(1) Държавните органи по цените осъществяват методическо ръководство и контрол за правилното образуване и прилагане на цените.

(2) Съветите на потребителите и другите обществени организации в съответствие със свойте права осъществяват обществен контрол върху цените.

Чл. 65

Финансовите взаимоотношения с бюджета се осъществяват от едноличните търговци, търговските дружества, държавните и общинските предприятия, кооперациите и техните организации, от клоновете на юридически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, и от клоновете на чуждестранни лица, които съставят баланс.

Чл. 66

Фирмите плащат данък върху добавената стойност в размери и по ред, определени със закона.

Чл. 67

(1) Фирмите плащат акцизи за определени от Министерския съвет стоки.

(2) Акцизите се внасят в републиканския бюджет от фирмите или от поделенията им в сроковете, определени за данъка върху оборота.

Чл. 68

(1) Митата се внасят в републиканския бюджет от фирмата-вносител в срок от 30 дни след преминаването на стоките през границата.

(2) Митата се включват в цените на вносните стоки. За вносни машини и съоръжения митата са за сметка на средствата за капитални вложения.

Чл. 69

(1) Вносът по чл. 118 от указа се обезпечава с гаранция в размер на дължимото мито.

(2) Когато внесените суровини, материали и съоръжения или част от тях не бъдат вложени в продукция, която да бъде изнесена в тригодишен срок от датата на вноса, гаранцията или съответната част се внася в приход на републиканския бюджет.

Чл. 70

(1) Рентният данък се плаща от всички лица, които стопанисват земя.

(2) Освобождават се от рентен данък: новоусвоените и рекултивирани за обработване земя; земите, които са непригодни за ползуване вследствие на природни бедствия; земите, заети с трайни насаждения, до влизането им в плододаване; земите, използувани за опитни и учебни цели; обществените паркове и градини, земите в планинските и полупланинските райони и земите, предоставени за лично ползуване.

(3) Рентният данък се внася в бюджета на съответните общински народни съвети в следните срокове:

1. за шестмесечнието — до 15 юли в размер 30 на сто;

2. за деветмесечнието — до 15 октомври в размер 60 на сто;

3. за годината — до 27 декември в размер 100 на сто.

Чл. 71

Облагаемата печалба се определя, като балансовата печалба на фирмата се коригира, както следва:

1. намалява се със:

2. увеличава се със:

(5) Данъкът върху печалбата се изчислява на основата на годишния резултат, преобразуван по реда на ал. 3 на чл. 71.

(6) Дължимият данък върху печалбата, съответстващ на увеличението на облагаемата печалба в резултат от прилагането на ал. 3 на чл. 90 от Указ № 56 за стопанската дейност не може да превишава положителния годишен резултат, определен по ал. 1, намален с вноските за общинските съвети и за фонд „Мелиорации“.

(7) Намаленията на облагаемата печалба по букви „б“ и „ж“ на г. 1 от ал. 3 на чл. 71 се прилагат до размера на положителния годишен резултат, определен по ал. 1 на този член.

(8) При прилагането на чл. 19 и 20 от Закона за данък върху общия доход за стопанската дейност на обществените организации за „балансова печалба“ се счита годишният резултат, установен съгласно изискванията на този член.

(13) При определянето на амортизациите за данъчни цели по групи активи съгласно ал. 4, т. 1 и на данъчните облекчения за придобиване или създаване на материалните дълготрайни активи в страната по реда на чл. 87, ал. 4, т. 2 от Указ № 56 за стопанската дейност се прилага класификацията на материалните дълготрайни активи съгласно Единния класификатор на основните средства – издание на Комитета за социална информация при Министерския съвет от 1984 г.

Чл. 71в

(1) При прекратяване на местните юридически лица и клоновете на чуждестранните лица те установяват дължимия данък върху печалбата, съответно върху доходите по чл. 109 от Указ № 56 за стопанската дейност, към датата, на която е прието решението за прекратяването им.

(2) Алинея 1 се прилага и при прекратяване на местни юридически лица с изтичането на срока, за който са учредени.

(3) При преобразуване на местните юридически лица те установяват дължимия данък върху печалбата, съответно върху доходите по чл. 109 от Указ № 56 за стопанската дейност, към датата на вземане на решението за преобразуване.

(4) Дължимият данък върху печалбата към датата на вземане на решението за прекратяване или преобразуване на местните юридически лица и на клоновете на чуждестранните лица се установява независимо от това, дали са уредени взаимоотношенията им с трети лица или със съдружниците.

(5) В случаите по ал. 1, 2 и 3 дължимият данък върху печалбата се определя на основата на облагаемата печалба, установена по реда на чл. 71, 71а и 71б от този правилник, за периода от началото на годината до датата на вземане на решението за прекратяване или преобразуване.

(6) При определянето на облагаемата печалба финансовият резултат се увеличава с необложената печалба вследствие на ползваните данъчни облекчения за придобиване на материални и нематериални дълготрайни активи по реда на чл. 87, ал. 4, т. 2 от Указ № 56 за стопанската дейност, както и с неизползваните и нереинтегрираните в печалбата резерви, създадени по реда на чл. 26 от Закона за банките и кредитното дело за периода от учредяването до датата на приемане на решението за прекратяване или преобразуване.

(7) При определяне размера на ползваните данъчни облекчения, посочени в ал. 6, с които се увеличава финансовият резултат, се приспадат извършените увеличения по реда на чл. 71, ал. 4, т. 5, букви „а“ и „б“.

(8) След установяване на дължимия данък върху печалбата се определят:

1. доходът от дивиденти и от дялово участие на лицата, които се облагат съгласно чл. 109 и 110 от Указ № 56 за стопанската дейност, съответно по чл. 13 от Закона за данък върху общия доход;

2. дивидентът за държавата по реда на чл. 80.

(9) Установяването на данъка върху печалбата и на доходите при прекратяване или преобразуване се извършва независимо от задължението за съставяне на годишния счетоводен отчет.

(10) Размерът на данъка върху печалбата към датата на вземане на решението за прекратяване или преобразуване се посочва в декларацията по чл. 72, ал. 15 и подлежи на внасяне в бюджета като извънредна авансова вноска.

(11) Разликата между декларирания и авансово внесения за периода данък се внася в 15-дневен срок от датата на вземане на решението.

(12) Дължимият данък върху печалбата, реализирана след датата на вземане на решението за прекратяване или преобразуване, се определя по общия ред. След тази дата се преустановява ползването на данъчните облекчения по реда на чл. 87, ал. 4 от Указ № 56 за стопанската дейност и чл. 26 от Закона за банките и кредитното дело от лицата по ал. 1.

(13) Дължимият данък върху доходите по чл. 109 от Указ № 56 за стопанската дейност се начислява, удържа и внася по реда на чл. 163 от този правилник.

Чл. 71г

(1) Данъчните облекчения по реда на § 28, ал. 5 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи се прилагат през трите последователни години от датата на влизането в сила на закона. Облекченията се прилагат за вземания, които не са отразени като разходи при определяне на финансовия резултат.

(2) Вземането се установява с копия от влезли в сила съдебни решения или с други счетоводно отразени достоверни документи, удостоверяващи безспорността на вземането или на несъбираемите кредити, за които не са ползвани данъчни облекчения по реда на чл. 26 от Закона за банките и кредитното дело.

(3) Лицата, които имат вземания по реда на § 28, ал. 5 от Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, до 10 февруари 1996 г. подават декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, до началника на данъчната служба по местоседалището им за размера на вземанията, към която прилагат и доказателствата по ал. 2.

Чл. 71д

Освобождават се от данък върху печалбата лицата по § 5, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за защита на земеделските производители (обн., ДВ, бр. 57 от 1995 г.; попр., бр. 67 от 1995 г.) за срок 5 години от влизане на закона в сила, когато:

1. са производители на растителна и животинска продукция, включително и от пчеларство, бубарство и сладководно рибовъдство;

2. водят диференцирано (аналитично) счетоводно отчитане на разходите, приходите и финансовия резултат по производства и дейности, включително преференцираните – според нормативите за данъчно облагане.

Чл. 72

(1) Данъкът върху печалбата се внася в бюджета от фирмата или от поделенията ѝ месечно до 20-о число на следващия месец, а за декември — до 27-о число в размер на данъка за ноември, като уравняването се извършва до 5 дни след годишното счетоводно приключване.

(2) Общинските и кооперативните фирми и дружествените фирми на граждани внасят данъка върху печалбата в бюджета на съответния общински народен съвет по седалището си.

(18) Лицата, при които след приватизацията държавното или общинското участие се намалява под 50 на сто, подават данъчна декларация в 30-дневен срок от вписването на промяната в търговския регистър. Данъчните декларации се подават по установения образец за годишна данъчна декларация, като едновременно с подаването им се внасят в бюджета разликата между декларирания данък от началото на годината и авансово внесения, дивидентът за държавата, неизплатените данъци върху доходи от дивиденти по реда на чл. 163, данък върху нарастването на средствата за работна заплата и вноските за общините. За резултатите от стопанската дейност за периода от датата на вписване на промяната в търговския регистър до края на годината се подават декларации за авансовите вноски и годишна данъчна декларация по общия ред.

(19) Застрахователните дружества правят месечни авансови вноски по следния ред:

1. определят се месечни авансови вноски на основата на 1/12 част от годишната облагаема печалба за предходната година, увеличена с 50 на сто от прогнозния размер на средногодишния темп на инфлацията за текущата година. За установяването на авансовите вноски застрахователните дружества подават декларация по образец, утвърден от министъра на финансите;

2. вноските се извършват в сроковете по ал. 8;

3. за първото тримесечие на годината, от която започва да се прилага тази разпоредба, се извършват провизорни вноски, определени от застрахователните дружества.

Чл. 73

(1) Отрицателният годишен резултат от стопанска дейност, установен като разлика между общите суми на приходите и на разходите по раздели I, II и III на Отчета за приходите и разходите, увеличен със сумите по чл. 71, ал. 3, т. 2, букви „а“, „б“, „д“ и „е“, може с разрешение на министъра на финансите да се приспада последователно на равни части през следващите 5 години.

(2) Разрешение по предходната алинея не е необходимо, когато юридическите лица, извършващи стопанска дейност, са без държавно или общинско участие.

Чл. 74

(1) Юридическите лица с държавно и общинско участие повече от 50 на сто, които извършват търговска дейност по смисъла на чл. 1 от Търговския закон, правят вноски в бюджетите на общинските съвети по реда и в сроковете, предвидени в чл. 72 за данъка върху печалбата.

(2) Когато лицата по предходната алинея имат поделения, необособени на самостоятелен баланс и намиращи се на територията на други общински съвети, вноските за общинските съвети се определят пропорционално на заетия в поделенията персонал и се внасят в бюджетите на съответните общински съвети.

Чл. 74а

(1) По реда на чл. 87, ал. 12 от Указ № 56 за стопанската дейност се облагат сдруженията с идеална (нестопанска) цел за увеличението на имуществото им в резултат на дейност, която би била стопанска, ако се извършваще по занятие съгласно чл. 1 от Търговския закон, включително отдаването под наем на движимо и недвижимо имущество.

(2) Лицата по ал. 1 заплащат данък върху увеличението на имуществото им, определено на основата на положителния финансов резултат, установен като разлика между общите суми на приходите и на разходите по раздели I, II и III на отчета за приходите и разходите (приложение към чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за счетоводството) и преобразуван по реда на ал. 3.

(3) Размерът на увеличението на имуществото от дейност, която би била стопанска, се получава, като положителният финансов резултат:

1. се намалява с финансовите приходи от лихви и ценни книги;

2. се увеличава с разходите (извън разходите за положен личен труд) в полза на участниците в управлението, на трети лица или при сделки, които заобикалят закона.

(4) Дължимият данък по реда на чл. 87, ал. 12 от Указ № 56 за стопанската дейност, включително и за тримесечните авансови вноски, се внася в бюджета по реда и в сроковете, установени за данъка върху печалбата с чл. 72, и се посочва в декларация по образец, утвърден от министъра на финансите.

(5) Лицата по ал. 1 за увеличението на имуществото в резултат на дейност, която би била стопанска, ако се извършваще по занятие, водят диференцирано (аналитично) счетоводно отчитане на разходите, приходите и финансовия резултат.

Чл. 75

Размерът на данъка върху нарастването на средствата за работна заплата се определя на основата на годишната сума на средствата за работна заплата и се внася в приход на бюджета в срок до 10 дни след срока на годишното счетоводно приключване.

Чл. 76

От държавния бюджет не се предоставят премини и субсидии за производство на морално остаряла и нетърсена продукция, както и в случаите, когато загубата и ниската рентабилност се дължат на субективни причини.

Чл. 77

Към Министерството на икономиката и планирането се създават:

1. „Държавен инвестиционен фонд“ — с предоставени от държавния бюджет средства, с постъпленията по чл. 26 и от други източници, определени от Министерския съвет;

2. фонд „Структурна и технологична политика“ — със средства от държавния бюджет и от други източници, за финансиране на национални научно-технически проекти за целево стимулиране на фирмите за осъществяване на структурно и технологично обновяване, ускорено внедряване на научно-техническия прогрес и повишаване ефективността на производствената и търговската дейност.

Чл. 78

(1) Фирмата образува и разпределя печалбата на основата на паричните постъпления от реализацията на продукция и услуги.

(2) Паричните постъпления се формират от:

1. продажби на стоки и услуги;

2. завършени и предадени строителни обекти и подобекти, включително извършените по стопански начин готови строителни продукти и аванси до 70 на сто от размера на извършените и приети строително-монтажни работи, освен ако изпълнението на обекта е възложено чрез търг;

3. приходи от превоз на товари, пътници и от други транспортни дейности;

4. левовата равностойност на валутните постъпления от износа, намалена с преките разходи по износа и платените комисиони;

5. търговски отстъпки, надбавки, надценки и комисионни възнаграждения;

6. приходи от научноизследователска, технологична и проектно-проучвателна дейност и от програмни продукти, включително от завършени и приети етапи;

7. суми, получени за обекти, предоставени под аренда или под наем;

8. преминате към цените и субсидии до цени на дребно;

9. стойността на извършените от фирмата основни ремонти по стопански начин.

(3) Припадащата се част от получената сума за предоставен обект под аренда или под наем, съответствуваща на амортизационните отчисления за обекта, се отнася във фонд „Развитие и технологично обновяване“, а останалата част — в паричните постъпления на фирмата.

Чл. 79

(1) Разходите, които се включват в търговската себестойност на реализираната продукция и услугите, се определят по ред, установен от министъра на икономиката и планирането.

(2) Материалните разходи за издръжка на централното управление на фирмата се включват в търговската себестойност.

Чл. 80

(1) Едноличните търговски дружества с ограничена отговорност с държавно имущество и държавните фирми разпределят печалбата от текущата година, установена в годишния счетоводен отчет, по следния ред:

1. отделяне на резерв в размер, равняващ се на извършените през отчетната година погашения за дългосрочни заеми за придобиване на материални и нематериални дълготрайни активи;

2. отделяне на дивидент за държавата в размер 50 на сто върху печалбата за разпределение след приспадане на сумите по т. 1;

3. останалата печалба след приспадане на сумите по т. 1 и 2 се отнася в резерв или за увеличаване на капитала по установения с нормативните актове ред или като неразпределена печалба и за допълнителните възнаграждения от печалбата на управителите, назначени с договори за управление, и на контрольорите.

(2) Търговските дружества с ограничена отговорност, в които държавата чрез своите органи – юридически лица, е съдружник, разпределят печалбата от текущата година, установена в годишния счетоводен отчет, в съответствие с решението на общото събрание на дружеството съгласно Търговския закон и устава на дружеството за:

1. дивидент за съдружниците, включително и за държавата, съразмерно на дяловете им в капитала;

2. други цели при спазване на действащите нормативни актове.

(3) Търговско дружество с ограничена отговорност, в което държавното участие е представено чрез отделни съдружници, в чийто капитал има държавно участие, разпределят печалбата от текущата година, установена в годишния счетоводен отчет, в съответствие с решението на общото събрание на дружеството съгласно Търговския закон и устава на дружеството за:

1. дивидент за съдружниците съразмерно на дяловете им в капитала;

2. други цели при спазване на действащите нормативни актове.

(4) Едноличните акционерни дружества с държавно имущество разпределят печалбата от текущата година, установена в годишния счетоводен отчет, по следния ред:

1. отделяне на резерв, определен съгласно чл. 246 ТЗ или други законови разпоредби, но не по-малко от извършените през отчетната година погашения по дългосрочни заеми за придобиване на материални и нематериални дълготрайни активи;

2. отделяне на дивидент за държавата в размер 50 на сто върху печалбата за разпределение след приспадане на сумите по т. 1;

3. останалата печалба след приспадане на сумите по т. 1 и 2 се отнася в резерв или за увеличаване на капитала по установения с нормативните актове ред, или като неразпределена печалба и за допълнителните възнаграждения от печалбата на членовете на съвета на директорите, на надзорния и на управителния съвет, назначени с договори за управление.

(5) Акционерните дружества, в които държавата чрез своите органи – юридически лица, е акционер, разпределят печалбата от текущата година, установена в годишния счетоводен отчет, за:

1. резерв, определен съгласно чл. 246 ТЗ или други законови разпоредби;

2. дивиденти за акционерите, включително и за държавата, в съответствие с решението на общото събрание на дружеството за разпределение на печалбата съгласно Търговския закон и устава на дружеството;

3. други цели при спазване на действащите нормативни актове.

(6) Акционерно дружество, в което държавното участие е представено чрез отделни акционери, в чийто капитал има държавно участие, разпределя печалбата от текущата година, установена в годишния счетоводен отчет, за:

1. резерв, определен съгласно чл. 246 ТЗ или други законови разпоредби;

2. дивиденти за акционерите в съответствие с решението на общото събрание на дружеството за разпределение на печалбата съгласно Търговския закон и устава на дружеството;

3. други цели при спазване на действащите нормативни актове включително и за допълнителните възнаграждения от печалбата на членовете на съвета на директорите, на надзорния и на управителния съвет, назначени с договори за управление или съгласно устава.

(7) Дивидентът и печалбата от съучастие, получени от търговско дружество с държавно имущество, не се изключват при определянето на дивидента за държавата на това дружество.

(8) Дължимият на държавата дивидент по ал. 1 и 4 се превежда по целевата извънбюджетна сметка на Министерството на финансите, създадена с чл. 1, ал. 2 от Постановление № 27 на Министерския съвет от 1992 г. за разпределяне на печалбата и покриване на загубата по счетоводния баланс на едноличните търговски дружества с държавно имущество през 1991 г. (обн., ДВ, бр. 14 от 1992 г.; доп., бр. 47 от 1992 г.).

(9) В случаите, когато в търговското дружество държавата чрез своите органи – юридически лица, с съдружник или акционер, дивидентът, разпределен за държавното участие на тази организация, се внася: 50 на сто в републиканския бюджет и 50 на сто по целевата извънбюджетна сметка на Министерството на финансите.

(10) Редът и сроковете за внасяне на дължимия дивидент в целевата извънбюджетна сметка на Министерството на финансите се определят от министъра на финансите. Невнесеният в срок дивидент се събира от данъчната администрация по реда на Закона за данъчното производство. За забава се дължи лихва съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.

(11) Средствата по извънбюджетната сметка се използват по решение на Министерския съвет за:

1. оказване на временна финансова помощ;

2. разходи по организиране ликвидацията на еднолични търговски дружества с държавно имущество и на държавни фирми, намиращи се в особено тежко финансово състояние;

3. разходи при обявяване в несъстоятелност и заличаване на еднолични търговски дружества с държавно имущество и държавни фирми.

(12) Допълнителните възнаграждения от печалбата по този член не се изплащат при наличие на непокрити загуби от минали години.

Чл. 81

(1) Загубата на търговските дружества с държавно участие над 50 на сто и на държавните фирми по годишния счетоводен баланс се покрива, както следва:

1. с неразпределената печалба от минали години;

2. от резерва на дружеството или държавната фирма;

3. по реда на чл. 73 от Правилника за прилагане на Указ № 56 за стопанската дейност;

4. с допълнителния капитал;

5. чрез намаляване на основния капитал на дружеството или държавната фирма.

(2) Покриването на загубата по реда на т. 1, 2 и 4 от ал. 1 се извършва по решение на управителя, съответно на съвета на директорите, респективно на управителния съвет.

(3) Покриването на загубата за сметка на намаляване на основния капитал може да се извърши с решение на Министерския съвет въз основа на предложение на съответното отраслово министерство или ведомство.

Чл. 82

(отменен)

(1) Производствата и дейностите, за които погашенията и лихвите по инвестиционни кредити могат да се плащат от печалбата преди нейното облагане с данъци, се определят от Министерския съвет при съставянето на държавния план.

(2) Когато печалбата е недостатъчна за покриване на нормативно определените отчисления и плащания, погашението на инвестиционните кредити и лихвите по тях може да се извършва изцяло или частично със средства от фонд „Развитие и технологично обновяване“.

(3) Когато не се постигнат определените в проекта технико-икономически показатели на обекта, министърът на икономиката и планирането може да отнеме правото на фирмата да изплаща лихвата и погашенията по инвестиционни кредити от печалбата преди облагането ѝ с данъци.

Чл. 83

(1) Фирмата може да предостави ва участниците в програмни и творчески колективи и на отделни изпълнители определен процент от обема на продажбите или от печалбата, реализирани в резултат на усвояването на разработени от тях научноизследователски и технологични продукти.

(2) Сумите по предходната алинея се изплащат за срок и в размери, определени с договора между страните, при спазване на утвърдена от министъра на икономиката и планирането скала (ДВ, бр. 29 от 1988 г.).

Чл. 84

(1) Фирмата образува фонд „Развитие и технологично обновяване“, в който задължително отчислява средства от печалбата по диференцирани минимални нормативи, определени от Министерския съвет.

(2) Във фонд „Развитие и технологично обновяване“ се отнасят и:

1. амортизационните отчисления на основните средства;

2. постъпленията от продажба и линиядация на основни средства;

3. застрахователни обезщетения;

4. други постъпления, свързани с характера на фонда.

(3) Средствата от фонд „Развитие и технологично обновяване“:

1. не могат да се използуват за изплащане на работна заплата;

2. по договор със съответния общински народен съвет могат да се използуват за финансиране на производствена, техническа и социална инфраструктура, свързана с дейността на фирмата.

Чл. 85

Когато ко отчет печалбата на фирмата на с достатъчна за формиране на средства за развитие по утвърдения минимален норматив и за изплащане на данъка върху нарастването на средствата за работна заплата, с разликата се намаляват средствата за работна заплата. В този случай не се отчисляват средства за други парични фондове и за дивиденти.

Чл. 86

(1) Управителният съвет на фирмата определя другите парични фондове и начина за тяхното образуване и използуване. Средствата по тези фондове не могат да се използуват за работна заплата и за други трудови възнаграждения.

(2) Фирмите могат да отчисляват от печалбата средства за социално-битови и културни мероприятия по ред и нормативи, определени от Министерския съвет.

Чл. 87

(1) Управителният съвет на фирмата определя степента на производствено-стопанската и финансовата самостоятелност на своите поделения, включително съставяне на баланс, образуване на парични фондове, сметки в банките, централизация на паричните средства и оказване на финансова помощ, покриване на загуби и стимулиране на отделни дейности и производства. Поделенията могат да внасят данъци от името и за сметка на фирмата.

(2) С устройствения правилник и с вътрешните правила за работната заплата на фирмата средствата за работна заплата и другите стимули се поставят в пряка зависимост от резултатите от стопанската дейност на поделението. Не се допуска преразпределяне на заработени средства за работна заплата от едно поделение на друго.

Чл. 88

(1) От собствените валутни средства фирмите заплащат покупки на суровини, материали, комплектовки и други стоки; внос на нови технологии, ноу-хау и инвестиционни съоръжения; внос по бартерни, обвързани, обменни и други специфични външнотърговски операции; ногашения по валутни кредити и лизингови вноски; транспортни разходи; нестокови валутни разходи; командировки в чужбина, издръжка на задграничния персонал, пропаганда и реклама, сервиз и др.

(2) Не се разрешават валутни разходи, които не са свързани със стопанската дейност на фирмата.

Чл. 89

(1) Фирмите могат да отстъпват по договор част от собствените валутни средства на други фирми пряко или чрез образуване на общи валутни фондове за компенсиране на валутни разходи по мероприятия за замяна на внос с местни доставки, за внедряване на съвременни технологии и за други цели на стопанската им дейност.

(2) Фирмите могат да продават на други юридически лица при договорени условия на заплащане свободно конвертируема валута, преводни рубли, клирингови авоари и авоари по бартери.

Чл. 90

(1) Фирмите могат да организират продажба в страната срещу конвертируема валута на произвеждани от тях стоки на български и чужди граждани при спазване на установения ред, като продават на държавата 50 на сто от реализираната валута от такива продажби.

(2) Вносни стоки се продават във валута на български и чуждестранни граждани само от български фирми, на които Министерският съвет е предоставил такова право.

Чл. 91

(1) Но смисъла на чл. 92 от указа в средствата на фирмата за работна заплата се включват: начислените в себестойността на продукцията индивидуални работни заплати на целия персонал на поделенията; средствата за работна заплата на ръководителя и на другия персонал в централното управление на фирмата; годишното възнаграждение на членовете на управителния и на контролния съвет на фирмата; средствата за постигнати крайни годишни резултати и за целеви награди и изплатените средства от резерва за работна заплата.

(2) За сметка на средствата по предходната алинея се изплащат и възнагражденията на персонала, зает в сдружения, които не са юридически лица, когато в тях участвува фирмата, както и на граждани за извършени от тях услуги.

Чл. 92

(1) Средствата за работна заплата, начислени в себестойността, се определят в съответствие с акордните и нормираните планови задания, с нормите и нормативите за разход на труд, разработени на основата на показателите, заложени в технологичните и техническите проекти, и с доплацанията по нормативните актове.

(2) Средствата за работна заплата на ръководителя и на персонала в централното управление на фирмата се установяват като сума от индивидуалните им заплати, определени съгласно вътрешните правила за работната заплата.

(3) На всеки член на трудовия колектив може да се изплащат възнаграждения за годишни резултати на фирмата и целеви награди по ред, определен с вътрешните правила за работната заплата.

Чл. 93

Отчисленията от печалбата по чл. 81, ал. 3, т. 4 се използуват за:

1. възнаграждения за годишни резултати на фирмата;

2. целеви награди;

3. резерва за работна заплата в размер, определен от управителния съвет на фирмата.

Чл. 94

(1) Нарастването на средствата за работна заплата, установени по реда на чл. 91, спрямо предходната година се облага с данък по скала, приета от Министерския съвет. За фирмите в селското стопанство средствата за предходната година се установяват като средногодишна стойност за предходните три години.

(2) Данъкът по предходната алинея се изплаща от печалбата по реда на чл. 75.

(3) Средствата за работна заплата на акордните групи и на индивидуалните акорданти в селското стопанство не се вземат предвид при установяване на средствата за работна заплата за предходната и за текущата година при облагането им с данък.

Чл. 95

Когато средствата за работна заплата на фирмата за предходната година не могат да се установят, тези средства се определят, като фактическата численост на персонала се умножи по средната работна заплата за съответната дейност по статистическата отчетност за страната за предходната година.

Чл. 96

Средствата за работна заплата за предходната година могат да се преизчисляват по решение на ръководителя само в случаите, когато:

1. настъпват изменения в сменността на работа;

2. се създават, разширяват или закриват поделения;

3. поделения преминават от или в състава на фирмата;

4. настъпват съществени изменения в икономическите условия в резултат на прилагането на аренда и акорд.

Чл. 97

При определянето на средствата за работна заплата фирмите спазват изнскването процентното нарастване на обществената производителност на труда да изпреварва най-малко с три пункта процента на нарастването на средствата за работна заплата спрямо предходната година. За фирмите в селското стопанство нарастването се прилага спрямо средногодишния темп на нарастване на обществената производителност на труда за предходните три години.

Чл. 98

При неправомерно определяне на средствата за работна заплата в приход на държавния бюджет се плаща икономическа санкция в петорен размер на неправомерно увеличените средства съгласно чл. 83 от Закона за административните нарушения и наказания. Санкцията е за сметка на средствата за работна заплата на централното управление на фирмата. Нарушенията се установяват от данъчните органи, а наказателните постановления се издават от министъра на икономиката и планирането или от улълномощени от него лица.

Чл. 99

(1) Отбивите от цените и обезщетенията за вреди поради лошо качество, допуснат брак над технологичните норми и други санкции, свързани с качеството на продукцията, са за сметка на средствата за работна заплата.

(2) Санкциите по предходната алинея се удържат от индивидуалната работна заплата, когато лично виновно са причинени на фирмата, при условията и по реда, предвидени в трудовото законодателство.

Чл. 100

(1) Основната месечна заплата по трудов договор се определя в съответотвие с Единната квалификационна скала на началните основни месечни заплати на ваетите във всички производства и дейности. Нейният размер се определя по установения ред.

(2) Фирмите самостоятелно определят формите и системите на заплащането на труда. Индивидуалната работна заплата на всеки един от работниците, специалистите и ръководителите се определя в зависимост от ностигнатите крайни резултати на основата на изпълнението на точно установени показатели и критерии, съответствуващи на изискванията на технологичните проекти, производствените процеси или технологията на управление.

(3) Индивидуалната работна заплата на ръководителя и на неговите заместищи се установява от управителния съвет на фирмата като съотношение между определената годишна основна заплата и равнището на един или повече от следните показатели за годината и по месеци:

1. маса на балансовата печалба;

2. рентабилност — печалба на 100 лв. производствени фондове;

3. прираст на балансовата печалба (намаляване на загубата);

4. продукция в натурално изражение;

5. валутни постъпления.

(4) Показателите и редът по предходните алинеи се включват във вътрешните правила за работната заплата.

Чл. 101

(1) Основната заплата, определена с трудовия договор, и индивидуалната работна заплата не се гарантират. В рамките на средствата за работна заплата на фирмата максималният размер на трудовото възнаграждение на работниците, специалистите и ръководители кадри не се ограничава.

(2) При недостиг на парични средства за работна заплата и при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения индивидуалните работни заплати могат да се намаляват до размера на нормативно установената минимална работна заплата за страната. Към минималната заплата се прибавя и началният размер на добавката за съответната категория труд. Останалите средства са дължими и се изплащат през следващите периоди.

(3) За изплащане на минималната заплата и добавките по предходната алинея може да се полазват заемообразно средства от паричните фондове на фирмата или банков кредит, ако има условия за това.

Чл. 102

(1) Нормативно установените допълнителни възнаграждения и добавките за условия на труд се изплащат за сметка на средствата за работна заплата.

(2) Фирмите не могат да въвеждат допълнителни възнаграждения и добавки за условия на труд извън установените с нормативен акт.

Чл. 103

(1) Министърът на икономиката и планирането може да награждава със средства от фонд „Структурна и технологична политика“ колективи и отделни специалисти за изпълнение на предварително възложени от него научноизследователски и технологични задачи. Размерът на наградите се определя при възлагането на задачите и не може да надвишава 100 000 лева за колектив и 5000 лева за отделен специалист.

(2) По решение на управителния съвет на фирмата може да се изплащат награди за изпълнение на възложени задачи за структурно и технологично обновяване в размери до 25 000 лева за колектив и до 2000 лева за отделен специалист. Наградите се осигуряват от средствата за работна заплата.

Чл. 104

(1) Всяка фирма приема свои вътрешни правила за работната заплата в съответствие с указа, нормативните актове по работната заплата и този правилник. В правилата може да се предвиди валутно стимулиране по ред, определен от Министерския съвет.

(2) В правилата на селскостопанските фирми може да се предвижда и заплащане в натура след изпълнение на задълженията им по договорите.

Чл. 105

Разпоредбите на тази глава, освен чл. 91, 102 и 103, не се прилагат за фирмите на граждани.

Чл. 106

(1) Облигацията е ценна книга, издадена от фирма или народен съвет, с която се поема задължение да се заплати на правоимащия в определените срокове съответната лихва и номиналната стойност.

(2) Облигации се издават с разрешение на министъра на икономиката и планирането.

Чл. 107

(1) Облигации могат да се издават само за инвестиционни цели.

(2) Решението за издаване на облигации се взема от предвидения в указа колективен орган на фирмата, съответно от общинския или областния народен съвет.

(3) За всеки обект, финансиран със средства, събрани през облигации, се приема програма от органа по чл. 2, могат трябва да съдържа;

1. технико-икономическа обосновка, срок за изпълнение на обекта, източници и план за погасяване на задълженията по издадените облигации;

2. общия размер на емисията, нейния купюрен строеж и броя на облигациите по купюри, размера на лихвата за облигациите и сроковете за изплащането им.

Чл. 108

(1) Облигациите могат да бъдат на приносител или поименни.

(2) Облигациите могат да се купуват от български физически и юридически лица и да се прехвърлят между тях. Прехвърлянето на поименните облигации е действително след отбелязване в специална книга в банката и в облигацията.

(3) Облигациите не могат да се изнасят от страната.

Чл. 109

(1) Облигацията съдържа:

1. наименованието „Облигация“;

2. номиналната стойност;

3. наименованието на издателя;

4. общия размер на заема и целите, за които ще се използуват средствата;

5. основанието за издаване;

6. в зависимост от вида на облигацията означението „на приносител“ или трите имена на приобретателя, съответно наименованието на фирмата, ако облигацията е поименна;

7. срока на заема;

8. лихвения процент;

9. серия и номер;

10. погасителния план и сроковете за изплащане на лихвите;

11. платец;

12. гаранти, ако има такива;

13. място и ден на издаването;

14. подписи на издателя и на гаранта.

(2) Съставна част на облигацията са купюрите за изплащане на съответните лихви. Купюрите съдържат:

1. означение на заема;

2. серия и номер на облигацията;

3. сума на лихвата;

4. падеж;

5. пореден номер.

Чл. 110

(1) Облигациите се издават със срок за погасяване, не по-дълъг от 10 години от датата на приключване на продажбата. Срокът за продажба на облигациите се определя с решението за издаването им, но не повече от 6 месеца след откриване на продажбата.

(2) Когато в срока за продажбата по предходната алинея не се покрие обявеният заем, той се намалява до размера на покритата сума, освен ако издателят се откаже от решението за издаване на облигации. Отказът следва да бъде извършен в седмичен срок от датата на приключване на продажбата.

(3) Отказът от заема по ал. 2 се обявява най-малко в един местен и в един централен ежедневник, като се съобщава и писмено на титулярните на поименни облигации. В този случай се връща номиналната стойност на издадените облигации заедно с обявената лихва за една година.

(4) Фирмите и народните съвети могат да издават облигации за сума, не по-голяма от 50 на сго от стойността на уставния фонд, съответно от приходите по годишния бюджет. Облигационен заем с по-голям размер се допуска, ако има гаранция от банка или от друга фирма.

Чл. 111

(1) След получаване на разрешението по чл. 106, ал. 2 издателят на облигациите ключва договор с избрана от него банка за организиране на продажбата, изплащането на лихвите и погасяването на облигациите. За банковата услуга се договаря комисиона.

(2) Банката открива специална сметка за постъпленията от продажваните облигации. След приключване на продажбата със средствата по сметката се разпорежда издателят на облигациите, а банката контролира целевото им изразходване.

Чл. 112

Максималният лихвен процент по облигациите не може да превишава с повече от пет пункта лихвата, която се изплаща от Държавната спестовна каса за влоговете на граждани.

Чл. 113

(1) Изплащането на облигациите и на лихвите по тях се извършва при първо поискване след настъпване на обявените падежи.

(2) Изплащането на облигациите може да се извършва предрочно чрез годишни или шестмесечни тиражи заедно с лихвите за целия срок на заема.

(3) В случая по ал. 2, ако е обявено в облигацията, се изплащат номиналната стойност и лихвите с настъпил падеж.

(4) Вземането по купюри и облигации с настъпил падеж се погасява в 3-годишен давностен срок, когато са издадени от държавна и общинска фирма и от народен съвет, а в останалите случаи — в 5-годишен срок.

Чл. 114

Изплащането на облигациите и на лихвите по тях може да се гарантира: за издадените от народен съвет — от фирми, банки или от държавата, а за издадените от фирми — от други фирми или банки.

Чл. 115

(1) Когато не се изплатят лихви с настъпил падеж, номиналната стойност на облигацията заедно с лихвите за целия срок на заема стават изискуеми.

(2) Вземането за изискуеми лихви и номинална стойност на облигациите подлежи на принудително събиране от издателя или гаранта съгласно чл. 237, буква „д“ от Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 116

Гражданите се освобождават от данъци и такси за изплатената номинална стойност на облигации, включително при наследяване.

Чл. 117

При реорганизация на фирма или народен съвет, съответно на гаранта, облигациите се изплащат за сметка на правоприемниците им. При разделяне или отделяне правоприемниците отговарят солидарно. При ликвидация на фирмата облигациите се изплащат веднага след изплащане на обезпечените вземания на други кредитори, а при несъстоятелност — по реда на глава трета от указа.

Чл. 118

Номиналната стойност и лихвите по облигациите, както и разходите по издаването им се изплащат от фондовете за развитие, а при недостиг — от всички други източници.

Чл. 119

(1) Трудовата акция е поименна ценна книга, издадена от фирма, със стойността на която членовете на трудовия колектив участвуват със собствени средства във финансирането на икономическото и социалното развитие на фирмата.

(2) Трудовите акции и имената на притежателите им се вписват в книгата за трудовите акционери.

Чл. 120

Трудовата акция съдържа:

1. наименованието на издателя;

2. наименованието „трудова акция“ и нейната номинална стойност:

3. серията и номера на акцията;

4. трите имена на притежателя на акцията;

5. мястото и датата на издаването;

6. подписа на ръководителя на фирмата-издател и на председателя на контролния съвет.

Чл. 121

(1) Номиналната стойност на всички трудови акции заедно с продадените облигации не може да надхвърля 50 на сто от размера на уставния фонд на издателя.

(2) С решението за издаване на трудовите акции се определят:

1. общият брой на трудовите акции, които се предоставят за изкупуване от трудовия колектив;

2. броят на акциите, които може да притежава отделен член на трудовия колектив;

3. начинът на изчисляване на дивидента в зависимост от размера на печалбата и максималният размер на дивидента;

4. минималният дивидент, който се гарантира при наличието на печалба.

(3) Решението по ал. 2 се вписва в регистрацията на фирмата и може да бъде изменено по споразумение между фирмата и притежателите на най-малко 3/4 от трудовите акции.

(4) Предложението за издаване на трудови акции се обсъжда на общо събрание на трудовия колектив.

Чл. 122

(1) Дивидентите се изплащат от печалбата на фирмата в срок до един месец след приемането на баланса.

(2) При липса на печалба дивиденти не се изплащат.

Чл. 123

Гражданите се освобождават от данъци и такси за изплатената номинална стойност на трудовите акции, включително при наследиване.

Чл. 124

(1) Средствата, получени от продажбата на трудови акции, се водят в отделна сметка.

(2) Номиналната стойност на трудовата акция се изплаща от фонд „Развитие и технологично обновяване“ в срок, не по-дълъг от 3 месеца от предявяване на искането. След изтичането на този срок вземането може да бъде събрано съгласно чл. 237, буква „д“ от Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 125

Собствениците на трудови акции могат да ги прехвърлят само на други членове от същия трудов колектив на фирмата. Прехвърлянето е действително след вписването му в нигата за трудовите акционери и отбелязването на името на новия собственик в трудовата акция.

Чл. 126

Собствениците на трудови акции образуват събрание на трудовите акционери. Ръководителят на фирмата най-малко веднъж годишно информира събранието за използуването на средствата от акциите, за размера на дивидентите и за финансово-икономическото състояние на фирмата.

Чл. 127

При прекратяване на фирмата чрез реорганизация задълженията по трудовите акции се поемат от правоприемниците по трудовите правоотношения, а при ликвидация и месъстоятелност на фирмата трудовите акции се изплащат по реда на глава трета от указа.

Чл. 128

(1) С договора за аренда фирмите предоставят на арендатора за определен срок обекти за стопанисване срещу определена вноска.

(2) Договорът може да бъде сключен с отделен гражданин, с пълнолетните членове на едно семейство, с колектив от граждани, с кооперация или с фирма.

Чл. 129

Под аренда могат да се предоставят: земя, трайви насаждения, животни, самостоятелни селскостопански обекти (животновъдни ферми, мандри и др.); хотели, заведения за търговия, обществено хранене и услуги; строителни и транспортни средства, машини и съоръжения, обекти за производство на стоки и др.

Чл. 130

Договорът се сключва в писмена форма и се регистрира в общинския народен съвет по местонахождението на обекта. Когато договорът има за предмет стопанисване на недвижими имоти, той се вписва в нотариата по местонахождението на имота.

Чл. 131

(1) Договорът за аренда, съобразно характера на дейността, съдържа:

1. описание на обекта и на състоянието, в което се предава;

2. срок, който не може да бъде по-малък от 3 години и по-дълъг от 50 години;

3. начина на използуване на обекта, включително задължителния брой и вид на стоките или услугите, които ще се произвеждат или предлагат;

4. арендната вноска — размери, вид и срокове за изплащане;

5. задълженията на арендодателя по доставяне на машини, съоръжения, суровини, материали, горива и др.; по изкупуване на продукцията; по извършване на транспортни, ремонтни, търговски, правни, агротехнически, информационни и други услуги;

6. задължения на страните във връзка с основния и текущия ремонт;

7. задължения на страните по извършване на подобрения, преустройства, технологично обновяване и др.;

8. задължения на страните във връзка със застраховането.

(2) Забранява се отстъпването на обекта от арендатора на други лица.

Чл. 132

(1) Обектите за предоставяне под аренда се определят от управителния съвет на фирмата.

(2) Предоставянето на обектите се извършва чрез публичен търг, организиран от арендодателя по местонахождението на обекта.

(3) Първоначалният размер на арендната вноска, от която започва търгът, не може да бъде по-малък от амортизационните отчисления за обекта и средногодишната печалба през последните две години.

Чл. 133

(1) Когато договорът за аренда е сключен с колектив, отношенията между членовете му се уреждат с писмен договор, в който се определя и начинът за разпределяне на дохода между тях. Членовете на колектива отговарят солидарно пред арендодателя. Колективът избира един от членовете си за отговорник и определя представителните му права.

(1-dup) Отношенията между членовете на колектива се уреждат съгласно чл. 357—364 от Закона за задълженията и договорите, доколкото с договора не е предвидено друго.

Чл. 134

(1) Арендаторът може да ползува кредит от Държавната спестовна каса, от друга банка или от арендодателя за оборотни средства в левове и във валута по установения за фирмите ред. При същите условия може да се ползува банков кредит за капитални вложения, както и търговски кредит.

(2) След изплащането на арендната вноска, погашенията на кредитите и лихвите по тях, застраховката и другите задължителни плащания арендаторът свободно разполага с останалия доход от обекта. Този доход се облага по реда на чл. 13, ал. 2 от Закона за данъка върху общня доход, когато арендаторът е фивическо лице, еднолична или колективна фирма на граждани.

Чл. 135

Договорът за аренда се прекратява:

1. с изтичането на срока, освен ако договорът не бъде продължен;

2. при смърт, поставяне под запрещение или трайна нетрудоспособност на арендатора, която е пречка за изпълнение на договора, освен ако наследниците, съответно членовете на семейството му или останалите членове на колектива заявят в срок от два месеца, че желаят да встъпят в договора;

3. по искане на арендатора, ако обектът или негови части, без които използуването му е сериозно затруднено, бъдат унищожени или сериозно увредени;

4. при прекратяване с ликвидация или поради несъстоятелност на фирмата-арендатор;

5. при настъпване на други причини, които водят до невъзможност за използуване на обекта по предназначение.

Чл. 136

Условията и начинът за изменяне размера на вноската се определят с договора, а споровете се решават от съда.

Чл. 137

Арендодателят може да развали договора, ако арендаторът:

1. не използува обекта според уговореното предназначение и специализация и не преустанови нарушението след даване на подходящ срок;

2. не изплати в срок две последователни арендни вноски;

3. не стопанисва грижливо предоставеното имущество.

Чл. 138

(1) Арендаторът може да развали договора, в случай че арендодателят не изпълнява задълженията си.

(2) Арендаторът може да прекрати договора и с писмено предизвестие до арендодателя, отправено най-малко 6 месеца преди началото на следващата година, ако не е уговорен по-дълъг срок.

Чл. 139

(1) Фирмите осъществяват взаимоотношенията си с банките съгласно правилник, приет от Министерския съвет, и сключените договори.

(2) Банките подпомагат чрез кредитирането, разплащанията, лихвения процент, дяловото участие и други специфични икономически средства изпълнението на държавния план и плановете на фирмите.

Чл. 140

Лихвите по кредитите и депозитите се договарят между фирмите и банките в съответствие с чл. 93, ал. 3 от указа.

Чл. 141

Банката дължи обезщетения за причинените на фирмите вреди от неоснователен отказ за извършване или забавяне на банкови операции или за извършване на такива операции без тяхно съгласие, както и за погрешни записвания по сметките на фирмите.

Чл. 142

(1) Фирмите могат да образуват взаимноосигурителни и спестовно-кредитни фирми.

(2) Гражданите могат да образуват взаимноосигурителни и спестовно-кредитни кооперативни фирми за обслужване и подпомагане на членовете си.

Чл. 143

(1) Фирмите-износители осигуряват валутно-финансови и кредитни условия за свойте възплощнокомически сделки, съответствуващи на условията на международните пазари, със съдействието на обслужващите ги банки.

(2) Банките кредитират в левове фирмите-стокопроизводители за реализирания износ, като заемът се погасява за сметка на левовата равностойност на получената чужда валута.

Чл. 144

Иъм Индустриално-търговския съюз се създава доброволен стопански арбитраж. Колективният изпълнителен орган на съюза приема правилник за работата на арбитража и определя броя на арбитрите.

Чл. 145

(1) Доброволният стопански арбитраж се състои от колегия от арбитри, членовете на която се определят от органа по предходния член за срок от 5 години.

(2) Арбитражната колегия избира свой председател и секретар. Тя може да прави предложение до ръководството на съюза за промени в нейния състав.

(3) На щатна длъжност може да бъде назначаван само секретарят, като трудовото му възнаграждение е за сметка на събраните такси.

Чл. 146

(1) Член на арбитражната колегия може да бъде български гражданин с висше юридическо образование, който има най-малко 10 години трудов стаж като съдия, съдия-изпълнител, нотариус, арбитър в държавния арбитраж, юрисконсулт, юрист в правен отдел, адвокат, прокурор, научен работник по правни науки, който не е осъждан като пълнолетен за умишлено престъпление от общ характер.

(2) Не могат да бъдат членове на арбитражната колегия прокурорите, следователите, нотариусите, съдия-изпълнителите и длъжностните лица от Министерството на вътрешните работи и Министерството на народната отбрана.

Чл. 147

(1) Фирмите могат да възлагат решаването на имуществените спорове между тях на доброволния стопански арбитраж въз основа на писмено споразумение. По този ред не могат да бъдат решавани спорове относно вещин права върху недвижими имоти.

(2) Всяка от страните определя арбитър измежду членовете на арбитражната колегия по чл. 146, ал. 1. Когато е уговорен едноличен арбитър, той се определя по споразумение между страните.

(3) Арбитражно споразумение може да се сключи за решаване както на съществуващи, така и на бъдещи спорове.

(4) Недействителността на договора — предмет на спора, не засяга действителността на арбитражното споразумение.

(5) Доброволният арбитраж се произнася и по насрещен иск, и по възражение, които произтичат от същото правоотношение.

Чл. 148

Когато спор, за който има споразумение за доброволен арбитраж, бъде отнесен пред съответния компетентен правораздавателен орган, делото се прекратява, ако ответникът направи искане за това най-късно на първото заседание по делото.

Чл. 149

Отмяната на решението на доброволния стопански арбитраж се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 150

Таксите и разноските за арбитражното производство и възнаграждението на арбитрите се определят с правилника по чл. 144.

Чл. 151

След приключване на спора делото се предава за съхраняване в деловодството на доброволния стопански арбитраж.

Чл. 152

(1) По смисъла на указа:

1. чуждестранни лица са:

2. стопанска дейност на чуждестранни лица е всяка дейност, извършвана по указа за реализиране на печалба в страната;

3. чуждестранна инвестиция е всяко вложение на чуждестранно лице във филиал, участие в дружествена фирма или вещни права във връзка със стопанска дейност в страната.

(2) Разпоредбите на указа и на този правилник относно чуждестранните лица се прилагат и за българските граждани, които са се установили на постоянно местожителство в чужбина.

Чл. 153

(1) Фирми, които извършват търговско представителство, посредничество и агентство на чуждестранни лица, не могат да представляват конкуриращи се фирми без тяхно съгласие.

(2) Фирмите по предходната алинея са длъжни да пазят поверените им търговски тайни.

(3) Фирми, които представляват или посредничат на чуждестранни лица, не могат да сключват договори за продажба и услуги с тях за същите обекти, за които са упълномощени или посредничат.

Чл. 154

Не е отчуждаване, конфискация или изземване по административен ред предсрочното отнемане на правото на строеж, съответно на ползуване, когато чуждестранното лице не е изпълнило предвидените в разрешението по чл. 123 от указа условия.

Чл. 155

Исковата молба за размера на обезщетението по чл. 106, ал. 3 от указа се подава от чуждестранното лице в рамките на общите давностни срокове. Погасителната давност започва да тече от деня на получаване на уведомлението за отчуждаване на инвестицията.

Чл. 156

(1) С данък върху печалбата по реда на чл. 108 от указа се облага самостоятелната стопанска дейност по мястото на нейното извършване.

(2)

(3) Печалбата от самостоятелната стопанска дейност по чл. 102 от указа се облага с данък в размер 40 на сто. За определяне на облагаемата сума се вземат предвид печалбите, които представителството би реализирало, ако беше комисионер при обичайни условия, след приспадане на присъщите разходи.

Чл. 157

Данъчната регистрация на чуждестранните лица се извършва пред съответния общински данъчен орган по следния ред:

1. при самостоятелна стопанска дейност, за която не е необходимо разрешение — с подаването на декларация по чл. 100, ал. 2 от указа;

2. при самостоятелна стопанска дейност, за която е необходимо разрешение, компетентният държавен орган изпраща служебно в 14-дневен срок от издаването на разрешението препис от подадената декларация и издаденото разрешение;

3. при създаването на филиал — въз основа на декларация, която се подава от ръководителя на филиала в 14-дневен срок от обнародването на решението за регистрацията;

4. при придобиване на дялове във фирми с ограничена отговорност и в акционерни фирми — в 14-дневен срок от обнародването на решението за регистрацията, съответно от придобиването на акциите.

Чл. 158

В декларацията по предходния член се посочват основанието за извършване на стопанската дейност, видът на дейността, седалището на управлението, имената на отговорните за дейността длъжностни лица, номерът на банковата сметка и адресът на чуждестранното лице в чужбина.

Чл. 159

Когато чуждестранно лице по договор с българско юридическо лице извършва самостоятелна стопанска дейност в страната, българското юридическо лице изпраща в 14-дневен срок от сключването на договора, съответно от издаването на разрешението по чл. 100, ал. 1 от указа, заверен препис на съответния данъчен орган.

Чл. 160

(1) Облагаемата печалба по чл. 107 от указа се определя, като от балансовата печалба се приспадне частта за инвестиция в страната.

(2) Данъкът върху печалбата се внася ежемесечно до 20-о число на следващия месец, а за декември — до 27-о число на същия месец в размер на данъка за ноември.

Чл. 161

(1) Разликата между окончателно определения данък и внесения текущо през годината се определя от съответния данъчен орган в срока по чл. 116, ал. 2 от указа.

(2) Ако надвнесеният данък не надвишава по размер последните три месечни вноски за изтеклата година, той се прихваща срещу вноските за следващите месеци.

(3) Ако надвнесеният данък надвишава по размер вноските за последните три месеца на изтеклата година, той се връща по молба на данъчно задълженото лице.

(4) Надвнесеният данък се връща и когато стопанската дейност на чуждестранното лице е преустановена.

(5) Ако размерът на определения с облагателния акт данък надвишава размера на текущо внесения през годината, разликата се внася от данъчно задълженото лице в 10-дневен срок от влизане в сила на облагателния акт.

Чл. 162

Данъчният облагателен акт влиза в сила:

1. с изтичането на срока по чл. 116, ал. 3 от указа, когато не е обжалван;

2. от деня на постановяването на решението на окръжния съд, когато данъчно задълженото лице е обжалвало акта.

Чл. 163

Данъкът по чл. 109 и 110 от указа се внася от фирмата, която изплаща печалбата, съответно дивидентите, едновременно с изплащането им.

Чл. 164

(1) Данъкът върху лихвите, авторските и лицензионните възнаграждения, възнагражденията за технически услуги и наемите се внася от данъчно задълженото лице в 10-дневен срок от реализирането на дохода. При преводи на суми в чужбина банката служебно проверява внасянето на данъка.

(2) Ако банката не разполага с данни за платения от чуждестранното лице данък, то е длъжно да удостовери плащането с официален документ, издаден от данъчния орган при общинския народен съвет.

Чл. 165

Данъчният облагателен акт може да се обжалва пред окръжния съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за него чрез органа, извършил облагането. Решението на съда е окончателно.

Чл. 166

В случай на прекратяване на дружество с чуждестранно участие ликвидаторът е длъжен да покани българския участник да упражни правото по чл. 124 от указа, а при отказ — да уведоми компетентния държавен орган. В случай на прекратяване на дружество, в което няма български участник, или на филиал ликвидаторът уведомява компетентния държавен орган.

Чл. 167

Комисионните и други възнаграждения по договор за представителство, посредничество и агентство между българска фирма и чуждестранно лице се уговарят във валутата на сделките.

§ 1

Невъзможността виновното лице да заплати пълния размер на глобата по § 2, ал. 2 от указа се констатира от съдия-изпълнителя въз основа на съставения опис и оценката на имуществото на виновното лице в страната по реда на Гражданския процесуален кодекс. В тези случаи незабавно след влизането на описа в сила съдия-изпълнителят служебно насочва принудителното изпълнение за разликата до пълния размер към имуществото на фирмата, дължаща данъка.

§ 2

(1) До въвеждането на данъка върху добавената стойност:

1. фирмите плащат в държавния бюджет данък върху оборота в процент към цената на дребно за реализираните на вътрешния пазар стоки и услуги;

2. цената на едро на стоките и услугите за населението се образува, като от цената на дребно се приспаднат данъкът върху оборота и търговската отстъпка.

(2) Данъкът върху оборота се внася от фирмата или от поделенията ѝ в следните срокове:

1. на три дни — от платците с годишен размер на данъка над 5 млн. лева;

2. на десет дни — от платците с годишен размер на данъка от 1 до 5 млн. лева;

3. месечно — от платците с годишен размер на данъка до 1 млн. лева.

§ 3

(отменен)

Този правилник се издава на основание § 14 от преходните и заключителните разпоредби на Указ № 56 за стопанската дейност.

§ 6

Правата и задълженията по облигациите и трудовите акции, издадени въз основа на отменената глава пета от този правилник, се запазват и се уреждат по досегашния ред.

Приложение 1 Приложение към чл. 81, ал. 1 Схема за разпределяне на печалбата

1. Балансова печалба. 2. Погашения и лихви по инвестиционни кредити по чл. 82. 3. Данък върху печалбата. 4. Вноски за общинските народни съвети. 5. Субсидии за стимулиране на производството. 6. Лихви по кредити за оборотни средства и фирмени кредити. 7. Застраховки. 8. Други отчисления по нормативни актове. 9. Фонд „Развитие и технологично обновяване“. 10. Други парични фондове. 11. Данък върху нарастването на средствата за работна заплата. 12. Средства за работна заплата на ръководителя и персонала от централното управление на фирмата и за възнаграждение на членовете на управителния съвет. 13. Средства за стимулиране на трудовия колектив за постигнати годишни резултати. 14. Средства за стимулиране по чл. 83. 15. Дивиденти. 467 ОБЯВЛЕНИЯ И СЪОБЩЕНИЯ АКАДЕМИИ, УЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ И ИНСТИТУТИ 632. — ВИИ „К. Маркс“ — София, обявява към ИПКИТО „Д-р Я. Кабанвански“ в Бургас конкурси за: преподавател по английски език; асистенти по: приложения на ЕИМ в народното стопанство — един; технология на продуктите за общественото хранене — един; всички със срок 1 месец от обнародването в Държавен в-к. Справки — на тел. 68-71-30. 310 328. — ВМИ „И. П. Павлов“ — Пловдив, обявява конкурси за: асистенти по: вътрешни болести към катедрата по пропедевтика на вътрешните болести — трима (двама по чл. 68 КТ); анатомия към едноименната катедра — двама; химия към едноименната катедра — един; урология към едноименната клиника — един (по чл. 68 КТ); клинична лаборатория към ЦИКЛ — един; научни сътрудници по: натологоанатомия към: едноименната катедра — един; едноименния катедрен филиал в Пазарджик — един; всички със срок 1 месец от обнародването в Държавен в-к. Документи — в и-та, бул. В. Априлов 15а, тел. 44-38-01. 308 410. — ВИХВП — Пловдив, обявява конкурс за научен сътрудник по НИС по технология на етеричните масла и парфюмерийно-козметичните препарати (биотехнологично оползотворяване на етеричномаслените суровини) със срок 3 месеца от обнародването в Държавен в-к. Документи — в и-та, бул. Ленин 26, тел. 44-90-32, 317 78. — ВПИ — Шумен, обявява конкурси за асистенти по: информатика — четири, със срок 3 месеца; обща педагогика — двама; музикален инструмент (акордеон) — един; преподавател по английски език (по чл. 68 КТ), всички със срок 2 месеца от обнародването в Държавен в-к. Документи — в и-та, тел. 6-31-51 (293). 299 332. — ВНВТУ „Тодор Каблешков“ — София, обявява конкурси за асистенти по: локомотивостроене и локомотивно стопанство (електрични локомотиви — двама; електрични машини и апарати — един); подвижен жп състав и теглителни сила на влаковете (влакови спирачки — един; подвижен жп състав — един); системи и средства за предаване на информация по съобщителните канали (съобщителна техника в жп транспорт) — един, със срок 2 месеца; приложна механика — един, със срок 3 месеца; научен сътрудник по ВУЗ по механизация и автоматизация на товарно-разтоварните работи със срок 2 месеца от обнародването в Държавен в-к. Документи — в у-щето, кв. Слатина, тел. 72-00-55 (239). 322 4. — Центърът за биогенни стимулатори — София, обявява конкурси за научен сътрудник (по чл. 68 КТ) по биоорганична химия; химия за ириродните и физиологично активните вещества със срок 1 месец от обнародването в Държавен в-к. Документи — в центъра, бул. Сливница 211, тел. 31-61-03. 278 320. — Институтът по хидрология и метеорология към БАН обявява конкурси за научни сътрудници по: хидрология на сушата и водните ресурси (процеси на оттока и воден баланс) — един; хидрогеология (хидрогеология на карстови подземни води) — един, със срок 1 месец от обнародването в Държавен в-к. Документи — в и-та, София, бул. Ленин 66, тел. 72-22-71 до 75 (253). 321 6. — Институтът по водни проблеми при БАН обявява конкурси за научни сътрудници по язовирно строителство (приложение на числени методи при изследване на напрегнатото и деформирано състояние на хидротехническите съоръжения — един — по чл. 68 КТ; противоземетръсни изследвания на хидротехнически съоръжения — един) със срок 1 месец от обнародването в Държавен в-к. Документи — в и-та, София, ул. Акад. Г. Бончев, бл. 1 на БАН, тел. 72-25-72 323 525. — Институтът по металознание и технология на металите при БАН обявява конкурси за научни сътрудници по: материалознание и технология на машиностроителните материали (поведение на материали след въздействие на удар и проникване — един; релаксационни явления в метали и сплави, получавани по МОМГП — един; термично активирани процеси при иластична деформация на материали, получавани по МОМГП — един); към филиала във Варна по двигатели с вътрешно горене (изпитване на ДВГ) — един, със срок 1 месец от обнародването в Държавен в-к. Документи — в и-та, София, ул. Чапаев 53, тел. 72-23-78. 324 68. — Институтът по клетъчна биология и морфология при БАН обявява конкурси за: старши научен сътрудник I ст. по молекулярна биология (структура на хромозомите) със срок 2 месеца; научен сътрудник по цитология (моноклонални антитела) със срок 1 месец от обнародването в Държавен в-к. Документи — в и-та, София, ул. Акад. Г. Бончев, бл. 25. 325 33. — Централната лаборатория по микроскопия и анализ при БАН обявява конкурси за научни сътрудници по: технология на силикатите и труднотопимите неметални материали (структура на кристални и аморфни материали) — един; органична химия (химия и технология на багрилата) — един; химия на високомолекулярните съединения (технология на каучука и гумата) — един, със срок 1 месец от обнародването в Държавен в-к. Документи — на адрес: София, ул. Акад. Г. Бончев, бл. 11, тел. 71-31 (25-05). 339 73. — ЦЛЕХИТ при БАН обявява конкурс за двама научни сътрудници по химични източници на ток (конструктивни технологични проблеми) със срок 1 месец от обнародването в Държавен в-к. Документи — на адрес: София, ул. Акад. Г. Бончев, бл. 10, стая 203, тел. 75-41-09. 337 112. — Институтът по електроника при БАН обявява конкурс за научен сътрудник по физическа електроника, вкл. квантова електроника (числено моделиране на процесите в йоннолъчеви системи) със срок 1 месец от обнародването в Държавен в-к. Документи — в и-та, София, бул. Ленин 72, тел. 73-41 (552). 291 150. — Научният и-т по педиатрия — София, обявява конкурси за: доценти по педиатрия към клиниките по: гастро-ентерология и нефрология (сектора по нефрология) — един; неврологични заболявания в ранната детска възраст (отделението за недоносени) — един; старши научни сътрудници II ст. по: биохимия към секцията по клинична генетика (сектора по биохимия) — един; клинична лаборатория към едноименната лаборатория — един, всички със срок 2 месеца от обнародването в Държавен в-к. Документи — в и-та, ул. Д. Несторов 11. 300 89. — Научният и-т по фармакология и фармация — София, обявява конкурси за: професори по: физикохимия към катедрата по химия — един; фармацевтична химия към едноименната катедра — един; старши научни сътрудници II ст. по: фармакология (фармакология на лекарствените растения) към катедрата по експериментална фармакология и токсикология — един; технология на лекарствените форми и галенови препарати към катедрата по технология на лекарствените средства и биофармация — един, всички със срок 2 месеца от обнародването в Държавен в-к. Документи — в и-та, ул. Дунав 2, тел. 88-31-42 (236). 309 67. — НЦ по сърдечно-съдови заболявания — София, обявява конкурси за доценти по: детска кардиология към детската кардиологична клиника — един; кардиология към катедрата по сърдечно-съдови заболявания — един, със срок 2 месеца от обнародването в Държавен в-к. Документи — в центъра, ул. Мико Папо 65, ет. 4. 209 23. — Научният и-т по социална медицина — София, обявява конкурс за доцент по медикосанитарна защита към едноименната катедра със срок 2 месеца от обнародването в Държавен в-к. Документи — в и-та, ул. Бяло море 8, ет. 4, стая 31. 277 42. — Научният и-т по неврология, психиатрия и неврохирургия — София, обявява конкурси за: старши научен сътрудник I ст. по психиатрия (трудова експертиза на психичните заболявания) към катедрата по психиатрия; старши научни сътрудници II ст. по: психиатрия (психосоматични и соматопсихични проблеми на психиатрията с вътрешна медицина към катедрата по психиатрия — един; детско-юношеска психиатрия към III психиатрична клиника — един); неврология (патофизиология на мозъчното кръвообращение) към интегрирани лаборатории за диагностика и експериментална дейност — един, всички със срок 2 месеца от обнародването в Държавен в-к. Документи — в и-та, бул. Ленин, IV км. тел. 70-93-09. 971 85. — МНО обявява конкурс за научен сътрудник по хигиена (хигиена на облеклото) със срок 3 месеца от обнародването в Държавен в-к. Справки — на тел. 38-10-92. 302 3. — Институтът по икономика и управление към МИП обявява конкурси за научни сътрудници по: световно стопанство и международни икономически отношения (смесени предприятия с чуждестранно участие и свободни икономически зони) — един; икономика и управление на отраслите от сферата на материалното производство (развитие на националните производствени комплекси — един; управление на технологичното развитие — един) със срок 1 месец; наукознание (научна и технологична политика) — един; световно социалистическо стопанство и разпределение на производителните сили в социалистическите страни (управление на МНТС) — един; икономика и организация на труда (потребление на населението и жизнен стандарт) — един; планиране на народното стопанство (икономически растеж — един; планиране на жизненото равнище и социалните изменения — един; методология на планирането — един) със срок 2 месеца от обнародването в Държавен в-к. Документи — в и-та, София, бул. А. Стамболийски 62—64, ет. 5, стая 2, тел. 84181 (274). 274 2. — Институтът по почвознание и програмиране на добивите „Н. Пушкаров“ — София, обявява конкурси за старши научни сътрудници II ст. по: почвознание (органично вещество в почвата — един; химия на засолените почви — един; химичен състав и свойства на неорганичната част на почвата — един); мелиорации и поливно земеделие (поливен режим и ерозия при дъждообразното напояване) — един, със срок 3 месеца от обнародването в Държавен в-к. Документи — в и-та, ул. Шосе Банкя 7. 973 31. — НИИ за младежта при ЦК на ДКМС — София, обявява конкурси за научни сътрудници по: социология — един; теория на социалното управление (на идеологическия процес) — един, със срок 1 месец; теория на социалното управление — един, със срок 2 месеца от обнародването в Държавен в-к. Документи — в и-та, кв. Княжево, ул. Червена искра 17, тел. 57-03-76 311 50. — Научноизследователският и-т по професионални проблеми „Г. Димитров“ при ЦС на БПС обявява конкурси за старши научни сътрудници I ст. по: икономика и организация на труда (ефективност от използването на трудовите ресурси) — един, със срок 3 месеца; теория на социалното управление (организация и социология на управлението) — един, със срок 2 месеца от обнародването в Държавен в-к. Документи — в и-та, София, бул. П. Напетов 34, ет. 1, стая 7, тел. 55-61-21 (272). 264 355. — Научният и-т по хигиена и професионални заболявания — София, обявява конкурси за: старши научен сътрудник I ст. по токсикология към секция „Производствена токсикология“; доцент по хигиена към обединената катедра по хигиена и проф. заболявания; старши научни сътрудници II ст. по: хигиена към секция „Хигиена на водите“ — един; хигиена (хигиена на труда) към филиала във Барна — един; биометрия (компютърен анализ и оценка на нервно-психичните процеси) към секция „Физиология на труда“ — един; токсикология към секция „Производствена токсикология“ — един; аналитична химия (аналитичен контрол на токсичните елементи) към секция „Химични фактори и прах в работната среда“ — един, всички със срок 2 месеца от обнародването в Държавен в-к. Документи — в и-та, бул. Д. Несторов 15, ет. 3, стая 70 или 28, тел. 58-121 (660) и 59-61-54. 423 40. — Технологичният и-т по градски транспорт — София, обявява конкурси за научни сътрудници по: градски транспорт (въжени линии — един; управление на електричен подвижен състав — един; организация на градски пътнически превози — един; патентно дело — един; съвременни технологии в експлоатационните предприятия — един); териториално и селищно устройство (транспортна инфраструктура и организация на транспортното обслужване) — един; математически методи и приложение на изчислителната техника в икономиката (автоматизиране на управленските дейности в градския транспорт) — един; икономика и управление на отраслите от сферата на материалното производство (икономика на научноизследователската и развойната дейност в градския транспорт) — един, със срок 1 месец от обнародването в Държавен в-к. Документи — в и-та, бул. Комунистически манифест 149. тел. 23-11-79. 201 130. — ТК „Металорежещи машини“ — София, обявява конкурси за научни сътрудници по: електрообзавеждане на металорежещи машини с ЦПУ — шест; електронна техника — трима; изчислителна техника — трима; автоматизация на инженерния труд; автоматизация на проектирането — четири; приложни програми и алгоритми за проектиране — четири; автоматизирани системи за преработка на информацията и управление на металорежещи машини в автоматизирани комплекси — двама; технология на машиностроенето (технология на производството на ММ с ЦПУ) — четири; металорежещи машини (металорежещи машини с ЦПУ) — четири, със срок 1 месец от обнародването в Държавен в-к. Документи — в комбината, ул. Илиянско шосе 8, ет. 5, тел. 38-48-08. 182 91. — НИИ по целулоза и хартия — София, обявява конкурси за научен сътрудник по технология и механизация на целулозната и хартиената промишленост (повърхностно облагородяване на хартии за писане и печат) със срок 1 месец от обнародването в Държавен в-к. Документи — в и-та, гара Искър, тел. 76-85-23. 222 19. — Центърът за електронизация на автомобилния транспорт — София, обявява конкурси за двама научни сътрудници по математическо осигуряване на изчислителни машини и системи (в автомобилния транспорт) със срок 1 месец от обнародването в Държавен в-к. Документи — в центъра, ул. Ген. Гурко 5, тел. 87-45-63 и 87-77-20. 276 118. — Технологичният и-т „Мебели и обзавеждане“ — София, обявява конкурси за двама научни сътрудници по технология и механизация на дървообработващата и мебелната промишленост (технология на мебелното производство) със срок 1 месец от обнародването в Държавен в-к. Документи — в и-та, ул. Ц. Антов 3, тел. 38-49-21 (350). 223 49. — СК „Полимерстрой“ — София, обявява към БИВ конкурси за двама научни сътрудници по топлоснабдяване, газоснабдяване, вентилация и климатизация със срок 1 месец от обнародването в Държавен в-к. Документи — в комбината, ул. Буземска 2, тел. 56-68-28. 301 1. — ЦМИ — София, обявява конкурси за старши научен сътрудник II ст. по безразрушителни методи за контролиране на материалите, детайлите, възлите, изделията и заварките (радиографичен контрол на заварени съединения) със срок 4 месеца от обнародването в Държавен в-к. Документи — в и-та, бул. Хо IIIи Мин 12. 286 64. — Институтът „Електрон“ — Варна, обявява конкурси за научни сътрудници по: модулни механични, конструкции в тренакорната техника — двама; автоматизирани радиолокационни прибори — двама; автоматизирани контролно-измервателни системи за функционална настройка и проверка на електронни възли — двама; програмно осигуряване на микропроцесорни системи — десет, със срок 1 месец от обнародването в Държавен в-к. Документи — в и-та, тел. 45-72-21. 270 121. — Технологичният и-т — Варна, обявява конкурси за научен сътрудник по системи за автоматизация на конструктивното проектиране и инженерния труд със срок 1 месец от обнародването в Държавен в-к. Документи — в и-та, бул. Н. Марке 277, тел. 45-75-17. 234 46. — Технологичният и-т по пневматични гуми и полиамидни влакна — Видин, обявява конкурси за научни сътрудници по: технология и преработка на пластмаси (технология и преработка на полиамид) — един; физика и механика на полимерите (физика и механика на поликапроамидните влакна) — един; технология на каучук и гума (изпитания на пневматични гуми — един; технология на пневматични гуми — трима; конструкция на пневматични гуми — един); машини и апарати в химичното производство (машини, апарати и технологични процеси при производството на поликапроамидни влакна) — един; икономика и управление на отраслите извън материалното производство (организация и управление на научно-техническия прогрес в каучуковата промишленост — един; организация и управление на научно-техническия прогрес при производството на полиамидни влакна — един) със срок 1 месец от обнародването в Държавен в-к. Документи — в и-та, тел. 21-51 (29-35). 237 227. — Заводът за измерителни инструменти и уреди „Стандарт“ — Благоевград, обявява към БРВ конкурси за научни сътрудници по: електромеханични уреди — един; автоматизация на производствените процеси — двама; уреди и методи за измерване на механични величини — двама; технология на уредостроенето — двама; електронна техника и уреди — един, със срок 1 месец от обнародването в Държавен в-к. Документи — в завода, ул. В. Коларов 38, тел. 2-55-71 (255). 196 1. — Институтът по хидравлика и пневматика — Казаилък, обявява конкурси за научен сътрудник по системно програмиране (системно програмиране и използуване на МЕИМ 1) със срок 1 месец от обнародването в Държавен в-к. Документи — в и-та, тел. 32-31 (463). 290 89. — НППКИ за технология, оборудване и качествени стомани — Перник, обявява конкурси за научни сътрудници по: металознание и термична обработка на металите (изследване на фазови превръщания в стомани и сплави) — един; машини и агрегати за металургичното производство (газови системи и съдове под налягане за машини по МОМГП) — един, със срок 1 месец от обнародването в Държавен в-к. Документи — в и-та, кв. Мошино, тел. 2-93-92. 220 53. — Заводът за мембранни технологии — Пловдив, обявява конкурси за научни сътрудници по: технология на полимерите — един; филмообразуващи материали и изкуствени кожи — един; физика и механика на полимерите — един; машини и апарати в хранителната промишленост — един; технология на машиностроенето — един; технология на витамините, ензимните препарати и антибиотиците — двама; икономика и организация на труда — един, със срок 1 месец от обнародването в Държавен в-к. Документи — в завода, ул. В. Левски 144, тел. 55-33-07 (59). 293 48. — НПП „Транспортна кибернетика и технология“ — Пловдив, обявява конкурси за научни сътрудници по: системно програмиране на микрокомпютри — един; автоматизирани системи за преработка на информацията и управлението в транспорта (с ЦЕИМ — трима; с МЕИМ — един) със срок 1 месец от обнародването в Държавен в-к. Документи — в предприятието, ул. Л. Кандев 2, тел. 77-15-43. 263 40. — ТК по роботика „Берое“ — Стара Загора, обявява към Научноизследователския и-т по роботика конкурси за научни сътрудници по: роботи и манипулатори (конструиране и изследване на сачмено-винтови двойки — един; изследване и изпитване на вълнови редуктори и сачмено-винтови двойки — един; технология за производство на сачмено-винтови двойки — един) със срок 1 месец от обнародването в Държавен в-к. Документи — в комбината, тел. 3-86-61. 235 17. — Историческият музей — Ямбол, обявява към научноизследователската група конкурси за научен сътрудник по история на капитализма и работническото революционно движение със срок 1 месец от обнародването в Държавен в-к. Документи — в музея, тел. 2-33-76. 319 27. — НПК за южни култури — Мичурия, обявява конкурси за научни сътрудници по: растителна защита — един; технология на плодовите и зеленчуковите консерви — един, със срок 2 месеца от обнародването в Държавен в-к. Документи — в комплекса, тел. 20-48. 360 17. — НИПКИ по свиневъдство — Шумен, обявява конкурси за научни сътрудници по свиневъдство (технология на отглеждане на свинете — един; икономика и организация на труда в свиневъдство — един) със срок 3 месеца от обнародването в Държавен в-к. Документи — в и-та. 361 290. — Заводът за технологично оборудване — Ботевград, обявява конкурси за двама старши научни сътрудници II ст. по електронна техника и уреди (контрол по измервателно и изпитателно оборудване за микроелектрониката) със срок 4 месеца от обнародването в Държавен в-к. Справки — на тел. 61-03. 362 607. — Националният и-т за паметниците на културата — София, обявява конкурси за научни сътрудници по: опазване, реставрация и адаптация на архитектурните паметници на културата (изучаване на архитектурни паметници на културата — двама; консервация и реставрация на средновековни архитектурни паметници на културата — един); строителни конструкции (конструктивна реставрация на паметниците на културата) — един; консервация и реставрация (консервация и реставрация на произведения на изобразителните изкуства — един; консервация на дървесината в паметниците на културата — един) със срок 2 месеца от обнародването в Държавен в-к. Документи — в и-та, бул. Дондуков 44, тел. 88-57-82 (253 и 220). 389 80. — Институтът за системи за телеобработка — Велико Търново, обявява конкурс за научен сътрудник по системно програмиране (операционни системи) със срок 1 месец от обнародването в Държавен в-к. Документи — в и-та, кв. Чолаковци, тел. 4-36-87. 348 271. — ЦНИИ за металорежени машини — София, обявява конкурс за старши научен сътрудник II ст. по автоматизация на производствените процеси (електрозадвижване и управление на автоматизирани комплекси за обработка ча призматично-корпусни детайли) със срок 2 месеца от обнародването в Държавен в-к. Документи — в и-та. ул. Илиянско шосе 10, тел. 38-48-95. 336 1110. — ЦИИТТ — София, обявява към филиала в Шумен конкурси за научни сътрудници по: динамика, якост и надеждност на машините и апаратите (динамика и якост на машините) — двама; подготовка на машиностроителното производство (проектиране на инструментална екипировка) — един; процеси и апарати за електрофизични и електрохимични методи за обработка (обемна електроерозийна обработка) — един; изчислителна техника (микропроцесорна техника) — един; автоматизация на пиженерния труд — един, със срок 1 месец от обнародването в Държавен в-к. Документи — във филиала, кв. Тракня-юг, тел. 6-29-55. 379 125. — Институтът за развитие на промишлеността — София, обявява конкурси за: старши научен сътрудник I ст. по организация и управление на дискретните производства (организационно-технологични проблеми при проектирането и виедряването на гъвкави производствени системи в машиностроенето); старши научни сътрудници II ст. по: икономика и управление на отраслите от сферата на материалното производство (развитие и ефективност на формите на обществена организация на машиностроителното производство — един; организация и управление на научно-техническия прогрес в промишлеността — един); организация и управление на дискретните производства (организация на производството и труда в машиностроенето) — един, всички със срок 2 месеца от обнародването в Държавен в-к. Документи — в и-та, бул. Хо Ши Мин 12а, тел. 79-12-84. 392 —— НАРОДНИ СЪВЕТИ 2. — Общинският народен съвет — гр. Айгос, на основание чл. 69, ал. 1 ППЗТСУ съобщава, че е изработен проект за застроителен и регулационен план на с. Поляново, Бургаска област, който е изложен в кметството на селото. На основание чл. 70 ППЗТСУ в 14-дневен срок от обнародването в Държавен в-к заинтересуваните могат да направят писмени възражения и искания по проекта до съвета. 260 2. — Общинският народен съвет — гр. Батак, на основание чл. 82, ал. 2 ППЗТСУ съобщава, че със заповед № 18 от 18. 1. 1989 г. на председателя на ИК на ОБНС — Батак, е одобрен застроителният и регулационен план на града, който е изложен в съвета. На основание чл. 83, ал. 1 ППЗТСУ в 14-дневен срок от обнародването в Държавен в-к недоволните могат да обжалват дворницорегулационния план пред окръжния съд — Назарджик, съгласно чл. 138, ал. 1, т. 2 и чл. 145 и сл. ЗТСУ. Застроителният и регулационен план за обществени мероприятия не подлежи на обжалване. 305 3. — Общинският народен съвет — гр. Берковица, на основание чл. 69, ал. 1 ППЗТСУ съобщава, че е изработен проект за застроителен и регулационен план на с. Слатина. Михайловградска област, който е изложен в кметството на селото. На основание чл. 70 ППЗТСУ в 14-дневен срок от обнародването в Държавен в-к заинтересуваните могат да направят писмени възражения и искания по проекта до съвета. 268 36. — Общинският народен съвет — гр. Брусарки, на основание чл. 69, ал. 1 ППЗТСУ съобщава, че е изработен проект за застроителен и регулационен план на града, който е изложен в съвета. На основание чл. 70 ППЗТСУ в 14-дневен срок от обнародването в Държавен в-к заинтересуваните могат да направят писмени възражения и искания по проекта до съвета. 297 12. — Общинският народен съвет — гр. Бургас, на основание чл. 39, ал. 1, т. 1 ППЗЕК съобщава, че е изработен кадастрален план на централната градска част, съставляващ значителна част по плана на града в граници: булевардите Сая Стефано, К. Маркс, Л. Димитрова, И. Вазов, и ул. Е. Телман. Планът е изложен в съвета. На основание чл. 40 ППЗЕК в 14-дневен срок от обнародването в Държавен в-к заинтересуваните могат да направят писмени искания и възражения по плана до съвета. 358 3. — Общинският народен съвет — гр. Вала Слатина, на основание чл. 39, ал. 1, т. 1 ППЗЕК съобщава, че е изработен кадастрален план на с. Габаре, Михайловградска област, който е изложен в кметството на селото. На основание чл. 40 ППЗЕК в 14-дневен срок от обнародването в Държавен в-к заинтересуваните могат да направят писмени искания и възражения по плана до съвета. 259 352. — Общинският народен съвет — гр. Вършец, на основание чл. 69, ал. 1 ППЗТСУ съобщава, че е изработен проект за застроителен и регулационен план на кв. 20, 31, 32, 33, който съставлява значителна част по плана на града в граници: от югоизток — р. Ботуня; от североизток — ТПК „Тодорини кукли“; от северозапад — ул. Г. Димитров; от югозапад — автогара. Проектът е изложен в съвета. На основание чл. 70 ППЗТСУ в 14-дневен срок от обнародването в Държавен в-к заинтересуваните могат да направят писмени възражения и искания по проекта до съвета. 320 5. — Общинският народен съвет „Добрич“ — гр. Толбухин, на основание чл. 69, ал. 1 ППЗТСУ съобщава, че е изработен проект за застроителен и регулационен план на с. Врачанци, Варненска област, който е изложен в кметството на селото. На основание чл. 70 ППЗТСУ в 14-дневен срок от обнародването в Държавен в-к заинтересуваните могат да направят писмени възражения и искания по проекта до съвета. 285 1. — Общинският народен съвет — гр. Дулово, на основание чл. 82, ал. 2 ППЗТСУ съобщава, че със заповед № 13 от 10. I. 1989 г. на председателя на ИК на ОбНС — Дулово, е одобрен застроителният и регулационен план на града, който е изложен в съвета. На основание чл. 83, ал. 1 ППЗТСУ в 14-дневен срок от обнародването в Държавен в-к недоволните могат да обжалват дворищнорегулационния план пред Силистренския окръжен съд съгласно чл. 138, ал. 1, т. 2 и чл. 145 и сл. ЗТСУ. Застроителният и регулационен план за обществени мероприятия не подлежи на обжалване. 190 1. — Общинският народен съвет — гр. Казанлък, на основание чл. 69, ал. 1 ППЗТСУ съобщава, че е изработен проект за застроителен и регулационен план на гр. Шипка, Хасковска област, който е изложен в кметството на града. На основание чл. 70 ППЗТСУ в 14-дневен срок от обнародването в Държавен в-к заинтересуваните могат да направят писмени възражения и искания по проекта до съвета. 199 2. — Общинският народен съвет — гр. Карнобат, на основание чл. 69, ал. 1 ППЗТСУ съобщава, че е изработен проект за застроителен и регулационен план на града, който е изложен в съвета. На основание чл. 70 ППЗТСУ в 14-дневен срок от обнародването в Държавен в-к заинтересуваните могат да направят писмени възражения и искания по проекта до съвета. 359 14. — Общинският народен съвет — гр. Костинброд, на основание чл. 39, ал. 1, т. 1 ППЗЕК съобщава, че е изработен кадастрален план на извънселищната територия на община Костинброд, който е изложен в съвета. На основание чл. 40 ППЗЕК в 14-дневен срок от обнародването в Държавен в-к заинтересуваните могат да направят писмени възражения и искания по проекта до съвета. нето в Държавен в-к заинтересуваните могат да направят писмени искания и възражения по плана до съвета. 346 77. — Общинският народен съвет — гр. Кърджали, на основание чл. 69, ал. 1 ППЗТСУ съобщава, че е изработен проект за застроителен и регулационен план на ансамбъл „Климент Охридски“ (кв. 9, 9а, 6, 6а, 66, 22, 22а и 226), който съставлява значителна част по плана на града и е изложен в съвета. На основание чл. 70 ППЗТСУ в 14-дневен срок от обнародването в Държавен в-к заинтересуваните могат да направят писмени възражения и искания по проекта до съвета. 191 2. — Общинският народен съвет — гр. Лозинца, на основание чл. 39, ал. 1, т. 1 ППЗЕК съобщава, че е изработен кадастрален план на с. Кръшно, Разградска област, който е изложен в кметството на селото. На основание чл. 40 ППЗЕК в 14-дневен срок от обнародването в Държавен в-к заинтересуваните могат да направят писмени искания и възражения по плана до съвета. 200 1. — Общинският народен съвет — гр. Нова Загора, на основание чл. 69, ал. 1 ППЗТСУ съобщава, че е изработен проект за застроителен и регулационен план на с. Караново, Бургаска област, който е изложен в кметството на селото. На основание чл. 70 ППЗТСУ в 14-дневен срок от обнародването в Държавен в-к заинтересуваните могат да направят писмени възражения и искания по проекта до съвета. 347 20. — Общинският народен съвет — гр. Нови Искър при СНС, на основание чл. 69, ал. 1 ППЗТСУ съобщава, че е изработен проект за застроителен и регулационен план на с. Войняговци, който е изложен в кметството на селото. На основание чл. 70 ППЗТСУ в 14-дневен срок от обнародването в Държавен в-к заинтересуваните могат да направят писмени възражения и искания по проекта до ОбНС — Нови Искър. 303 44. — Общинският народен съвет — гр. Павел баня, на основание чл. 82, ал. 2 ППЗТСУ съобщава, че със заповед № 248 от 20. XII. 1988 г. на председателя на ИК на ОбНС — Павел баня, е одобрен застроителният и регулационен план на с. Търничане, Хасковска област, който е изложен в съвета. На основание чл. 83, ал. 1 ППЗТСУ в 14-дневен срок от обнародването в Държавен в-к недоволните могат да обжалват дворищнорегулационния план пред окръжния съд — Стара Загора, съгласно чл. 138, ал. 1, т. 2 и чл. 145 и сл. ЗТСУ. Застроителният и регулационен план за обществени мероприятия не подлежи на обжалване. 218 338. — Общинският народен съвет — гр. Панягюрище, на основание чл. 69, ал. 1 ППЗТСУ съобщава, че е изработен проект план по вертикалното планиране на с. Въта, Пловдивска област, който е изложен в кметството на селото. На основание чл. 70 ППЗТСУ в 14-дневен срок от обнародването в Държавен в-к заинтересуваните могат да направят писмени възражения и искания по проекта до съвета. 246 64. — Общинският народен съвет — гр. Пордим, на основание чл. 82, ал. 2 ППЗТСУ съобщава, че със заповед № 2 от 4. I. 1989 г. на председателя на ИК на ОбНС — Пордим, е одобрен застроителният и регулационен план на с. Одърне. Ловешка област, който е изложен в кметството на селото. На основание чл. 83, ал. 1 ППЗТСУ в 14-дневен срок от обнародването в Държавен в-к недоволните могат да обжалват дворищнорегулационния план пред окръжния съд — Плевен, съгласно чл. 138, ал. 1, т. 2 и чл. 145 и сл. ЗТСУ. Застроителният и регулационен план за обществени мероприятия не подлежи на обжалване, 333 8. — Общинският народен съвет — гр. Преслав, на основание чл. 82, ал. 2 ППЗТСУ съобщава, че със заповед № 2 от 4. 1. 1989 г. на председателя на ИК на ОбНС — Преслав, е одобрен застроителният и регулационен план на с. Миланово. Варненска област, който е изложен в кметството на селото. На основание чл. 83, ал. 1 ППЗТСУ в 14-дневен срок от обнародването в Държавен в-к недоволните могат да обжалват дворищнорегулационния план пред окръжния съд — Шумен, съгласно чл. 138, ал. 1, т. 2 и чл. 145 и сл. ЗТСУ. Застроителният и регулационен план за обществени мероприятия не подлежи на обжалване. 217 168. — Общинският народен съвет — гр. Роман, на основание чл. 82, ал. 2 ППЗТСУ съобщава, че със заповед № 90 от 8. IV. 1988 г. на председателя на ИК на ОбНС — Роман, е одобрен застроителният и регулационен план на централната градска част, съставляваща значителна част от населеното място. Одобреният план е изложен в съвета. На основание чл. 83, ал. 1 ППЗТСУ в 14-дневен срок от обнародването в Държавен в-к недоволните могат да обжалват дворищнорегулационния план пред окръжния съд — Враца, съгласно чл. 138, ал. 1, т. 2 и чл. 145 и сл. ЗТСУ. Застроителният и регулационен план за обществени мероприятия не подлежи на обжалване. 304 1. — Общинският народен съвет — Симеоновград, на основание чл. 69, ал. 1 ППЗТСУ съобщава, че е изработен проект за застроителен и регулационен план на града, който е изложен в съвета. На основание чл. 70 ППЗТСУ в 14-дневен срок от обнародването в Държавен в-к заинтересуваните могат да направят писмени възражения и искания по проекта до съвета. 189 4. — Общинският народен съвет — гр. Смолян, на основание чл. 69, ал. 1 ППЗТСУ съобщава, че са изработени проекти за застроителни и регулационни планове на селата Лъка и Подвис, община Смолян, Пловдивска област, които са изложени в кметствата на селата. На основание чл. 70 ППЗТСУ в 14-дневен срок от обнародването в Държавен в-к заинтересуваните могат да направят писмени възражения и искания по проектите до съвета. 219 260. — Общинският народен съвет — гр. Стара Загора, на основание чл. 69, ал. 1 ППЗТСУ съобщава, че е изработен проект за изменение на застроителния и регулационен план на кв. 607 „Трите чучура — север“, който съставлява значителна част по плана на града и е изложен в съвета. На основание чл. 70 ППЗТСУ в 14-дневен срок от обнародването в Държавен в-к заинтересуваните могат да направят писмени възражения и искания по проекта до съвета. 372 260а. — Общинският народен съвет — гр. Стара Загора, на основание чл. 69, ал. 1 ППЗТСУ съобщава, че е изработен проект за изменение на застроителния и регулационен план на кв. 76, съставляващ значителна част по плана на града в граници: улиците Отец Паисий, Н. Николов, Майор Навалджиев и Маршал Толбухин. Проектът е изложен в съвета. На основание чл. 70 ППЗТСУ в 14-дневен срок от обнародването в Държавен в-к заинтересуваните могат да направят писмени възражения и искания по проекта до съвета. 373 460. — Общинският народен съвет — гр. Стралджа, на основание чл. 82, ал. 2 ППЗТСУ съобщава, че със заповед № 787 от 21. VII. 1988 г. на председателя на ИК на ОбНС — Стралджа, е одобрен застроителният и регулационен план на с. Тамарино, Бургаска област, който е изложен в кметството на селото. На основание чл. 83, ал. 1 ППЗТСУ в 14-дневен срок от обнародването в Държавен в-к недоволните могат да обжалват дворищнорегулационния план пред окръжния съд — Ямбол, съгласно чл. 138, ал. 1, т. 2 и чл. 145 и сл. ЗТСУ. Застроителният и регулационен план за обществени мероприятия не подлежи на обжалване. 298 553. — Общинският народен съвет — гр. Стралджа, на основание чл. 69, ал. 1 ППЗТСУ съобщава, че е изработен проект за застроителен и регулационен план на кв. № 2 — 18 вкл., 21, 33 — 35 вкл., 41—49 вкл., 55 и 56, съставляващ значителна част по плана на с. Недялско, Бургаска област. Проектът е изложен в кметството на селото. На основание чл. 70 ППЗТСУ в 14-дневен срок от обнародването в Държавен в-к заинтересуваните могат да направят писмени възражения и искания по проекта до съвета. 374 3. — Общинският народен съвет — гр. Хасково, на основание чл. 69, ал. 1 ППЗТСУ съобщава, че са изработени проекти за застроителни и регулационни планове на селата Подкрела и Текето, Хасковска област, които са изложени в кметствата на селата. На основание чл. 70 ППЗТСУ в 14-дневен срок от обнародването в Държавен в-к заинтересуваните могат да направят писмени възражения и искания по проекта до съвета. 233 264. — Общинският народен съвет — с. Калояново, Пловдивска област, на основание чл. 69, ал. 1 ППЗТСУ съобщава, че е изработен проект за застроителен и регулационен план на селото, който е изложен в съвета. На основание чл. 70 ППЗТСУ в 14-дневен срок от обнародването в Държавен в-к заинтересуваните могат да направят писмени възражения и искания по проекта до съвета.

Чл. 168

(1) За нарушаване на чл. 72, ал. 13, 14 и 16, чл. 163 и 164 от този правилник на съответното длъжностно лице се налага глоба по чл. 32 от Закона за административните нарушения и наказания в размер 5 хил. лв., а при повторност – 10 хил. лв., с изключение на случаите, когато лицата подлежат на санкциониране по реда на § 2 от допълнителните разпоредби на Указ № 56 за стопанската дейност.

(2) За нарушаване на чл. 72, ал. 13, 14 и 16 и на чл. 163 независимо от отговорността по ал. 1 на съответното юридическо лице се налага имуществена санкция по чл. 83 от Закона за административните нарушения и наказания в размер, както следва:

1. при закъснение до един месец – от 50 000 до 200 000 лв.;

2. при закъснение повече от един месец – от 250 000 до 500 000 лв.

(3) За нарушаване на чл. 164 независимо от отговорността по ал. 1 на съответното юридическо лице се налага имуществена санкция по чл. 83 от Закона за административните нарушения и наказания в размер от 50 000 до 250 000 лв.

(4) Нарушенията по ал. 1, 2 и 3 се констатират от данъчните органи, а наказателните постановления се издават от началника на съответната данъчна служба.

(5) Актовете и постановленията се съставят, издават и обжалват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 169

(1) Данъчнозадължените лица са длъжни в едномесечен срок от влизане в сила на това постановление да подадат пред съответната данъчна служба декларация за наличие на обстоятелствата по § 4а, ал. 1, т. 3, 4, 5, 8 и 9 от допълнителните разпоредби на Указ № 56 за стопанската дейност във връзка с чл. 87а от указа съгласно образец (приложение № 1). Същите лица са длъжни да декларират и наличието на останалите обстоятелства по § 4а, ал. 1 от указа при поискване от страна на данъчните органи.

(2) В едноседмичен срок от промяната на някое от обстоятелствата по ал. 1 данъчнозадълженото лице е длъжно да подаде декларация за коригиране на данни съгласно образец (приложение № 2).

(3) При неизпълнение на задълженията по ал. 1 и 2 се налагат санкции по чл. 168.

Чл. 170

(1) При ползване на данъчните облекчения по § 28, ал. 5 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи за вземане или за част от него, което не е установено по реда на чл. 71г, на съответните юридически лица се налага имуществена санкция в размер на предмета на нарушението.

(2) За неподаване на декларация в срока по чл. 71г, ал. 3 на съответните юридически лица се налага имуществена санкция в размер от 50 000 до 150 000 лв.

(3) Нарушенията по ал. 1 и 2 се констатират от данъчните органи, а наказателните постановления се издават от началника на съответната данъчна служба.

(4) За подаване на декларация с невярно съдържание виновните лица носят отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс.