Наредба № 6 от 26 март 1999 г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници

Чл. 1

(1) С тази наредба се уреждат редът и начинът за извършване на измервания на емисиите (концентрациите на вредни вещества в отпадъчните газове), изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници, наричани по-нататък само „измервания“.

(2) В съответствие със съвременното равнище на развитие на средствата и методите за измерване тази наредба установява изисквания към:

1. процедурите за извършване на измервания, включително използваните методи и средства за измерване;

2. осигуряването и контрола на качеството на измерванията;

3. регистрирането, обработката, съхранението и предоставянето на резултатите и данните от измерванията на контролните органи;

4. други технически и експлоатационни условия, свързани с извършването на измервания.

(3) Измерванията се извършват за проверка на спазването на нормите за допустими емисии (НДЕ), установени:

1. с наредбите по чл. 9, ал. 1 и чл. 9а – 9в от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ);

2.

3. с Наредба № 4 от 5 април 2013 г. за условията и изискванията за изграждането и експлоатацията на инсталации за изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци (ДВ, бр. 36 от 2013 г.);

4. с издадените комплексни разрешителни по чл. 117 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС);

5. с решенията по оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС).

Чл. 2

На измервания на съдържащите се в тях емисии подлежат всички организирани производствени и/или вентилационни газови потоци, изпускани в атмосферния въздух от обектите с неподвижни източници на емисии, наричани по-нататък „обекти“.

Чл. 3

(1) По смисъла на тази наредба измерванията могат да бъдат:

1. контролни измервания – възлагани от компетентния орган по чл. 24, т. 1 ЗЧАВ на акредитирани лаборатории за изпитване в системата на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС);

2. собствени измервания:

(2) За извършване на собствени непрекъснати измервания (СНИ) и собствени периодични измервания (СПИ) се използват средства за измерване, за които има издадени:

1. първоначален сертификат (доклад) за проверка на функционалната годност на средствата за измерване, като за СНИ се спазват изискванията на EN 14181 (QAL1);

2. сертификат (доклад) за електромагнитна съвместимост, издаден от фирмата – производител на съответната апаратура, в съответствие с изискванията на Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието за електромагнитна съвместимост (ДВ, бр. 23 от 2016 г.);

3. сертификат за внедрена система за управление на качеството съгласно EN ISO 9001 на производителя на съответните средства за измерване;

4. сертификат на производителя за първоначално калибриране;

5. свидетелство за калибриране, издадено от акредитирана лаборатория, притежаваща сертификат от национален орган за акредитация, страна по Многостранното споразумение на Европейската организация за акредитация или пълноправен член на Международната организация за акредитация на лаборатории.

(3) Собственикът или ползвателят на обект с инсталирани системи за СНИ възлага извършването на годишни контролни тестове на системите съгласно изискванията на EN 14181 (AST) на акредитирана лаборатория за изпитване в съответствие с предписанията на компетентните органи по чл. 24, т. 1 ЗЧАВ, но не по-малко от един път в рамките на съответната календарна година и след всеки ремонт и/или промяна на някой от елементите на системата за непрекъснати измервания.

(4) Собственикът или ползвателят на обекта възлага провеждането на собствените периодични измервания на акредитирани лаборатории за изпитване при спазване на регламентираните срокове и условия.

(5) При условията на ал. 1, т. 1 или ал. 4 акредитирани лаборатории за изпитване при извършване на контролни, респективно собствени периодични измервания, са лабораториите, притежаващи сертификат за акредитация, издаден от национален орган за акредитация, страна по Многостранното споразумение на Европейската организация за акредитация или пълноправен член на Международната организация за акредитация на лаборатории.

Чл. 4

Всички разходи по осигуряване на собствените измервания, включително средствата за измерване, както и разходите, свързани с оборудването и поддържането в техническа изправност на точките за вземане на проби/извадки, необходими за извършване на измерванията, се заплащат от собственика или ползвателя на обекта.

Чл. 5

Собственикът или ползвателят на обекта е длъжен да осигури неограничен достъп на компетентните органи по чл. 24, т. 1 ЗЧАВ или на оправомощени от тях лица до обекта и до всички документи и данни, имащи отношение към емисиите, изпускани в атмосферния въздух от обекта, както и да оказва съдействие на компетентните органи или оправомощени от тях лица и/или представителите на лабораториите по чл. 3, ал. 5 при провеждане на измервания.

Чл. 6

(1) Всички измервания се извършват по регламентирани методи за определяне на емисии на вредни вещества в атмосферния въздух съгласно разпоредбите на чл. 25, ал. 1, т. 1 и ал. 2 3ЧАВ.

(2) Регламентирани методи за измерване на емисии са установените със стандартизационни документи или, при липса на такива, с методики, утвърдени от министъра на околната среда и водите.

(3) В случаите, когато липсват регламентирани методи за измерване на емисии, разработването им се осигурява от собственика или ползвателя на обекта.

Чл. 7

(1) Измерванията се извършват чрез средства и методи за измерване, които отговарят на съвременното равнище на развитие на последните.

(2) Собственикът или ползвателят на обекта представя в Регионалната инспекция по околна среда и води (РИОСВ), на чиято територия е разположен обектът, документацията за обхвата, методите и средствата за измерване при извършване на собствени непрекъснати измервания.

(3) Директорът на РИОСВ или оправомощено от него лице съгласува обхвата на измерване в срок до 14 дни от получаването на документацията по ал. 2 и я изпраща в ИАОС.

(4) Изпълнителният директор на ИАОС или оправомощено от него лице съгласува методите и средствата за измерване в срок до един месец от получаването на документацията по ал.3 и изпраща съгласуваните документи до собственика или ползвателя на обекта с копие до съответната РИОСВ.

Чл. 8

(отменен)

Разработването на съответните стандартизационни документи с оглед изпълнение разпоредбите на чл. 6 при извършване на собствени измервания се осигурява от собственика или ползвателя на обекта.

Чл. 9

Допълнителни изисквания към процедурите за извършване на измервания, включително тези за вземане на проби/извадки, регистриране, обработка, съхранение и представяне на резултатите, се определят с инструкции на министъра на околната среда и водите.

Чл. 10

Измерванията на емисиите на вредни вещества в производствени и вентилационни газове се извършват след последния технологичен агрегат или пречиствателно съоръжение.

Чл. 11

(1) Без да се засяга действието на специфичните разпоредби за извършване на измервания, установени при условията и по реда на ЗЧАВ и Закона за управление на отпадъците и отнасящи се до определени неподвижни източници на емисии (инсталации за изгаряне на отпадъци и съвместно изгаряне на отпадъци, горивни инсталации, съоръжения за съхранение и товарене на бензини и др.), собственикът или ползвателят на обекта оборудва последния с точки за вземане на проби/извадки и средства за измерване, осигуряващи извършване на регламентираните измервания, в съответствие с изискванията на действащите стандартизационни документи и инструкциите по чл. 9.

(2) Разположението и броят на точките за вземане на проби/извадки се определят от собственика или ползвателя на обекта, при спазване изискванията на съответните стандартизационни документи, и се утвърждават от директора на РИОСВ, на чиято територия е разположен обектът.

Чл. 12

(1) В рамките на избраните сечения на газоходите собственикът или ползвателят на обекта осигурява електрозахранване и оборудва съответния брой точки за вземане на проби/извадки, отговарящи на следните условия:

1. размерите и достъпността им осигуряват безпрепятствено провеждане на регламентираните контролни и собствени измервания;

2. броят и разположението им осигуряват правилното измерване, определяне и регистриране на емисиите на всички нормирани вредни вещества, изпускани от обекта (включително отделните неподвижни източници или подобекти), а също така – достоверността, представителността и съпоставимостта на получените резултати;

3. процедурите по обслужването и наблюдението им отговарят на правилата за техника на безопасност;

4. не е налице влияние на външни фактори, като високи температури и влажност, вибрации и удари, силни електрически и магнитни полета, агресивни газове и течности, и други природни, и технологични фактори;

5. разположението им ограничава в максимално възможна степен възможностите за посегателство и умишлена повреда.

(2) Точките за вземане на проби/извадки, използвани при собствени периодични и контролни измервания, се оборудват и оразмеряват, както следва:

1. за съществуващи неподвижни източници:

2. за нови неподвижни източници:

(3) Изключения от задължителните размери по ал. 2 при собствени периодични измервания се допускат след съгласуване с РИОСВ, на чиято територия са разположени съответните обекти, в случаите, когато параметрите на газоходите и/или стандартите за измерване на специфични замърсители и техническите характеристики на използваните средства за измерване налагат това.

Чл. 13

(1) Собствениците или ползвателите на обектите провеждат газодинамични и емисионни изследвания за определяне броя и разположението на съгласуваните съгласно чл. 7, ал. 2 автоматични средства за измерване (СИ), използвани за собствени непрекъснати измервания. Избраното местоположение и брой на средствата за измерване се съгласуват с директора на РИОСВ, на чиято територия е разположен обектът, който писмено уведомява ИАОС за това.

(2) Броят и разположението на автоматичните средства за измерване следва да осигуряват:

1. непрекъснатото правилно измерване, определяне и регистриране на емисиите на съответните нормирани вредни вещества от целия обект, както и достоверността и съпоставимостта на получените резултати;

2. независимостта на получените резултати и данни от външни фактори, като високи температури и влажност, вибрации и удари, силни електрически и магнитни полета, агресивни газове и течности, и други природни и технологични фактори;

3. представителността на измерените и регистрираните резултати по отношение на емисиите на индивидуалните вредни вещества, изпускани от обекта (включително отделните неподвижни източници или подобекти).

(3) Автоматичните средства за измерване, включително съответните сонди (сензори), се инсталират и оборудват в съответствие с изискванията, установени с действащите стандартизационни документи и тези на производителя.

Чл. 14

Компетентните органи по чл. 24, т. 1 ЗЧАВ задължават собственика или ползвателя на обекта да инсталира, поддържа и експлоатира специални технически съоръжения и/или средства за измерване в случаите, когато последното се налага с оглед изпълнението на изискванията по чл. 12, ал. 1 и чл. 13, ал. 2.

Чл. 15

Експлоатацията и поддържането в техническа изправност на точките за вземане на проби/извадки при провеждане на контролни и собствени измервания, както и на автоматичните средства за измерване, използвани при провеждане на собствени измервания, са отговорност и задължение на собственика или ползвателя на обекта с неподвижни източници на емисии.

Чл. 16

(1) В съответствие с разпоредбите на чл. 25, ал. 3 ЗЧАВ в рамките на една календарна година контролните измервания на емисии от неподвижни източници се извършват по предварително изготвени годишни графици, утвърдени от министъра на околната среда и водите.

(2) Годишните графици по ал. 1 се изготвят от НЦОСУР и РИОСВ, на чиято територия са разположени съответните обекти, и могат да съдържат списъци с контролираните емисии на нормирани вредни вещества за всеки отделен неподвижен източник.

(3) Годишните графици по ал. 1, включително и списъците с контролираните емисии на нормирани вредни вещества по ал. 2, могат да бъдат допълвани по предложение на съответните общински органи.

Чл. 17

(1) Контролни измервания извън годишните графици по чл. 16 се извършват:

1. по решение на компетентните органи по чл. 24, т. 1 ЗЧАВ;

2. по искане на засегнати или предполагащи се за засегнати граждани, както и на техните организации, основано на констатирано от тях замърсяване;

3. съгласно чл. 69, ал. 1 ЗООС.

(2) При установено превишаване на НДЕ на вредни вещества в атмосферния въздух разходите за измерване и анализ при извършване на контролните измервания по ал. 1 се заплащат от собственика или ползвателя на обекта.

Чл. 18

(1) Компетентните органи по чл. 24, т. 1 ЗЧАВ възлагат контролни измервания на нормираните вредни вещества при пускане в експлоатация на нови обекти, когато е налице поне едно от изброените обстоятелства:

1. имат решение по ОВОС по чл. 99 ЗООС;

2. имат издадено комплексно разрешително по чл. 117 ЗООС;

3. имат номинална входяща топлинна мощност, равна или по-голяма от 0,5 MW, и изгарят течни и/или твърди горива, включително биомаса.

(2) Без да се засяга действието на чл. 17, ал. 1, контролни измервания се извършват на съществуващи обекти, отговарящи поне на едно от обстоятелствата в ал. 1, т. 1 – 3, които са претърпели промяна, включително разширение на инсталацията, водеща до увеличаване най-малко с 10 % на общия масов поток на емисиите на вредни вещества, изпускани организирано в атмосферата.

(3) Контролните измервания по ал. 1 и 2 се извършват в срок не по-късно от 12 месеца от пускане в експлоатация на съответния обект.

Чл. 19

(1) Собственикът или ползвателят на обекта с неподвижни източници на емисии осигурява провеждането на контролните измервания при спазване на следните условия:

1. установен технологичен режим на експлоатация на съответните източници, но не по-малко от 4 часа след пускането им в експлоатация;

2. постоянни параметри на изпусканите производствени и вентилационни газови потоци (обемен дебит, скорост, температура, налягане, съдържание на кислород и водни пари в отпадъчните газове, и др.), с изключение на неподвижните източници по чл. 20;

3. мощност (капацитет/производителност) на съответния неподвижен източник (инсталация, горивна уредба, производствена единица или групи от такива) не по-малка от 70 % от номиналната такава, за периода на измерванията.

(2) За обекти с периодичен режим на експлоатация (асфалтови бази и др.) минималният срок по ал. 1, т. 1 е един час.

(3) Изключения от изискването за минималната мощност (капацитет/производителност) на неподвижния източник по т. 3 на ал. 1 се допускат в случаите, когато последното не може да бъде изпълнено поради определени икономически причини, но само при условие че собственикът или ползвателят на обекта представи необходимите документи, доказващи, че за определен предхождащ период обектът (инсталацията) е работил (а) с по-нисък капацитет.

(4) Документите, които доказват работата на обекта (инсталацията) при по-нисък капацитет, в случаите по ал. 3 или копия от тези документи са неразделна част от протокола за извършени контролни/собствени измервания на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници по чл. 20, ал. 3 и чл. 23, ал. 1 и се съхраняват заедно с последния.

Чл. 20

(1) Контролни измервания на емисии от неподвижни източници с различни режими на експлоатация (производствени програми) и променливи параметри на производствените и вентилационни газови потоци се извършват при такива режими и параметри, при които изпусканите емисии са с най-високи стойности след провеждане на серии от предварителни измервания за установяването им.

(2) Сериите от предварителни измервания по ал. 1 се провеждат при условие, че в издадените комплексни разрешителни по чл. 117, ал. 1 – 3 ЗООС или в решението по ОВОС не са указани режимите и параметрите на експлоатация, при които се изпускат емисии с най-високи стойности.

(3) Сериите от индивидуалните предварителни измервания се извършват в присъствието на собственика или ползвателя на обекта, или упълномощено от него лице и получените резултати се записват в протокол за извършени контролни/собствени измервания на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници, изготвен по образец съгласно приложение № 1.

(4) При извършване на контролните измервания по ал. 1 собственикът или ползвателят на обекта с неподвижни източници осигурява изпълнението на задължителните условия по чл. 12.

Чл. 21

(1) При собствени периодични и контролни измервания на прахови емисии периодът на вземане на проби/извадки в отделните точки от сечението на газохода се определя в зависимост от очакваното ниво на емисията в дадената точка и не може да бъде по-малък от 3 минути.

(2) При извършване на измерванията по ал. 1 се спазват изискванията на действащите стандартизационни документи.

Чл. 22

(1) При извършване на контролни измервания се измерват и следните параметри на изпусканите газови потоци (отпадъчни газове):

1. геометричните размери на газохода, където се провежда измерването или вземането на проби/извадки, в mm (милиметри);

2. средната скорост, в m/s (метър в секунда);

3. температура, в °C (градус Целзий);

4. манометричен режим (налягане или подналягане), в hPa (хектопаскал);

5. съдържание на кислород, в % об. (обемни проценти).

6. съдържание на влага, в % об. (обемни проценти).

(2) Отчитат се следните параметри на атмосферния въздух за времето на провеждане на измерванията:

1. температура на атмосферния въздух, в °C;

2. барометрично налягане, в mmHg.

Чл. 23

(1) Контролните измервания се извършват в присъствието на упълномощен представителя на обекта и получените резултати се записват в констативен протокол, изготвен по образец съгласно приложение № 1. Протоколът се подписва от двете страни и съдържа необходимата информация за обекта и първоначалните данни от контролните измервания.

(2) В случай, че представителят на обекта откаже да подпише протокола по ал. 1, контролните органи осигуряват двама свидетели, които да го подпишат.

(3) Представителя на обекта е лице, което е упълномощено за тази цел със заповед на собственика или ползвателя на обекта.

Чл. 24

(1) Всяко контролно измерване включва не по-малко от 3 индивидуални измервания.

(2) Резултатите от отделните индивидуални измервания по ал. 1 се регистрират и осредняват за период не по-голям от 30 минути. При измерване на прахови емисии се допускат и поголеми периоди на вземане на проби/извадки.

Чл. 25

(1) Въз основа на всеки протокол по чл. 23, ал. 1 се изготвя протокол от изпитване на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници, изготвен по образец съгласно приложение № 2.

(2) Протоколите за резултатите по ал. 1 съдържат крайните резултати от извършените контролни измервания, включително и резултатите от сериите от предварителни измервания по чл. 20, ал. 1.

(3) При контролни измервания със средства за измерване, които автоматично извършват корекция по кислородно съдържание, колона 14 в протокола за резултатите по ал. 1 не се попълва.

(4) Въз основа на резултатите от изпитванията по ал. 1 и резултатите от извършените контролни измервания по чл. 23, ал. 1 представител на съответната РИОСВ изготвя доклад по образец съгласно приложение № 2А за установяване спазването на НДЕ, който се утвърждава от директора на РИОСВ.

(5)

(6) При констатирано с доклада по ал. 4 превишаване на НДЕ на вредни вещества в атмосферния въздух на собствениците или ползвателите на обекти се налагат санкции по реда на наредбата по чл. 69, ал. 8 ЗООС.

Чл. 26

(1) Протоколите по чл. 25, които съдържат и съответните данни за обекта, се изготвят в два еднакви екземпляра – за РИОСВ, на чиято територия е разположен обектът, и за акредитираната лаборатория, извършила измерванията.

(2)

(3) Протоколите по образец съгласно приложение № 1 се подписват от извършилите измерванията и/или анализите и от собственика или ползвателя на обекта, или упълномощено от него лице. Протоколите по образец съгласно приложение № 2 се подписват от извършилите измерванията и/или анализите и от ръководителя на съответната акредитирана лаборатория.

Чл. 27

Протоколите по чл. 20, ал. 3 и чл. 23, ал. 1, включително документи по чл. 19, ал. 3, както и първичните данни от автоматичните средства за измерване се прилагат към съответния протокол от изпитване на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници по чл. 25, ал. 1, и се съхраняват в съответната лаборатория към ИАОС.

Чл. 28

На основата на протоколите по чл. 25 в НЦОСУР и РИОСВ се създават съответните бази данни, които съдържат:

1. протоколите и приложенията към тях, а така също и данните и диаграмите, изготвени по тях;

2. друга подходяща информация – наложени имуществени санкции и др.

Чл. 29

Протоколите от контролните измервания, включително и тези от предварителните серии по чл. 20, ал. 3, се съхраняват в НЦОСУР и РИОСВ в продължение на 8 години.

Чл. 30

Министърът на околната среда и водите издава инструкция за реда за попълване на протоколите за извършени контролни/собствени измервания и протоколите от изпитване на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници по чл. 20, ал. 3, чл. 23, ал. 1 и чл. 25, ал. 1.

Чл. 31

(1) Без да се засяга действието на чл. 16, ал. 1 3ЧАВ, собственикът или ползвателят на обекта извършва собствени периодични измервания на концентрациите на вредни вещества в отпадъчни газове:

1. при пускане в експлоатация на нов обект, както и след всяко разширение или преустройство на обект в експлоатация;

2. за обекти в експлоатация – не по-малко от един път в рамките на две последователни календарни години;

3. в съответствие с одобрения план за собствен мониторинг и където е приложимо, решението по ОВОС на инвестиционното предложение по чл. 99 ЗООС и условията в издаденото комплексно разрешително по чл. 117 ЗООС.

(2) Собствените периодични измервания по ал. 1, т. 1 и 2 обхващат нормираните вредни вещества. В случай че документите по ал. 1, т. 3 съдържат различни изисквания, то се прилагат по-строгите.

(3) Собствените периодични измервания по т. 1 на ал. 1 се извършват след достигане на устойчив режим на експлоатация на обектите, но не по-рано от 3 и не по-късно от 12 месеца след пускане в експлоатация на съответния обект.

(4) Собствените периодични измервания по т. 1 и 2 на ал. 1 не се извършват в случаите, когато съответните нормирани вредни вещества са обект на собствени непрекъснати (автоматични) измервания.

Чл. 32

Измерванията по чл. 31 се извършват по начин, който осигурява тяхната достоверност и представителност (включително по отношение на отделните неподвижни източници – подобекти, инсталации, съоръжения и т.н., в рамките на обекта), а така също и възможността за съпоставяне на получените резултати с други резултати от собствени или контролни измервания, отнасящи се до обекти със същата производствена дейност и със сходни режими на експлоатация и технологични параметри.

Чл. 33

(1) Собственикът или ползвателят на обекта осигурява извършването на собствените периодични измервания при изпълнение на технологичните и експлоатационни условия по чл. 19, отнасящи се до извършване на контролни измервания.

(2) За обекти с различни режими на експлоатация (производствени програми) и променливи параметри на производствените и вентилационни газови потоци собствените периодични измервания се извършват при експлоатационни режими и параметри, при които изпусканите емисии са с най-високи стойности, след провеждане на серии от предварителни измервания за установяването им.

(3) Сериите от предварителни измервания за определяне на прахови емисии по ал. 2 се извършват съгласно разпоредбите на чл. 21, отнасящи се до извършване на контролни измервания.

(4) Собственикът или ползвателят на обекта осигурява вземането на проби/извадки при собствените периодични измервания да се извършва в присъствието на представител на съответната РИОСВ за следните обекти с неподвижни източници на емисии, за които е налице най-малко едно от следните условия:

1. горивни източници с номинална топлинна мощност, равна или по-голяма от 5 MW;

2. производствени (технологични) източници с масов поток на най-малко един от контролираните замърсители в отпадъчните газове не по-малък от 50 % от стойностите, посочени в чл. 43, ал. 1 и чл. 44, независимо от вида на обектите;

3. установено превишение на съответните НДЕ при контролни или собствени периодични измервания, извършени през предходните две календарни години;

4. получени една или повече основателни жалби или сигнали за замърсяване на атмосферния въздух през предходната година.

(5) Собственикът или ползвателят на обекта уведомява писмено директора на съответната РИОСВ за датата на провеждането на собствените периодични измервания по ал. 4 в срок не по-малък от един месец преди провеждането им.

(6) В случай, че собственикът или ползвателят на обекта проведе собствени периодични измервания по ал. 4, за които не е уведомил директора на съответната РИОСВ съгласно ал. 5, директорът на РИОСВ не приема за валидни резултатите от извършените собствени периодични измервания, като в този случай измерванията трябва да бъдат извършени отново при спазване на установения ред.

(7) В случай, че директорът на съответната РИОСВ не осигури представител по време на вземането на проби/извадки при собствени периодични измервания на предварително определените дати, то резултатите от тези измервания се считат за валидни.

Чл. 34

(1) Всяко собствено периодично измерване включва не по-малко от три индивидуални измервания при устойчиви параметри на експлоатация. В допълнение се извършва поне едно индивидуално измерване при нормален режим на експлоатация и променливи параметри на изпусканите отпадъчни газове – операции за почистване или регенерация, дълги периоди на пускане и спиране на отделни инсталации или съоръжения, и др.

(2) За инсталации по чл. 33, ал. 2 се извършват не по-малко от шест индивидуални измервания при изпълнение на разпоредбите на чл. 20, отнасящи се до реда и начина за извършване на контролни измервания.

(3) Резултатите от индивидуалните измервания по ал. 1 и 2 се регистрират и осредняват за период не по-голям от 30 минути. Получените резултати се обработват (привеждат към нормални условия) и оценяват като половинчасови средни стойности при задължително отчитане на периода на вземане на проби/извадки.

(4) При измерване на прахови емисии периодът на вземане на проби/извадки може да превишава 30 минути при задължително изпълнение на изискванията по чл. 21, отнасящи се до извършване на контролни измервания.

(5) За вещества, които могат да се намират в различно агрегатно състояние (частици, пари и газ), извършваните измервания следва да определят общото им съдържание в изпусканите отпадъчни газове.

(6) При вземане на проби/извадки за последващо определяне на съдържанието на полихлорирани дибензодиоксини и други специфични органични замърсители всяко собствено периодично измерване включва поне едно индивидуално измерване.

Чл. 35

(1) При извършане на собствени периодични измервания задължително се измерват параметрите на газовите потоци и атмосферния въздух, посочени в чл. 22.

(2) Резултатите от извършените измервания по ал. 1 се регистрират, обработват (осредняват и привеждат към нормални условия) съгласно изискванията на чл. 8 и чл. 21 – 69 от Наредба № 1 от 2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии (ДВ, бр. 64 от 2005 г.), на наредбите по чл. 9а – 9в ЗЧАВ и на Наредба № 4 от 5 април 2013 г. за условията и изискванията за изграждането и експлоатацията на инсталации за изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци.

(3)

Чл. 36

(1) Първоначалните резултати от извършените собствени периодични измервания, включително и резултатите от предварителните серии от измервания по чл. 33, ал. 2, се записват от извършващата измерванията акредитирана лаборатория в протокол за извършени контролни/собствени измервания на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници, изготвен по образец съгласно приложение № 1. Констативният протокол се подписва от лицата, извършили измерванията, и представител на обекта.

(2)

Чл. 37

(1) Крайните резултати от собствените периодични измервания, включително и резултатите от сериите от предварителни измервания по чл. 33, ал. 2, се записват в протокол от изпитване на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници, изготвен по образец съгласно приложение № 2.

(2) При собствени периодични измервания със средства за измерване, които автоматично извършват корекция по кислородно съдържание, колона 14 в протокола за резултатите по ал. 1 не се попълва.

Чл. 38

(1) Протоколите по чл. 37 се изготвят в два екземпляра (по един за собственика на обекта и за акредитираната лаборатория, извършила измерванията), обозначават се с пореден номер и съдържат необходимите данни за обекта.

(2) Протоколите по образец съгласно приложение № 2 се подписват от извършилите измерванията и/или анализите и от ръководителя на съответната акредитирана лаборатория.

(3) Протоколите по чл. 36, ал. 1 са неделима част от протоколите по ал. 1 и се съхраняват от собственика или ползвателя на обекта.

Чл. 39

(1) Не по-късно от два месеца след датата на вземането на проби/извадки при извършване на съответните собствени периодични измервания собственикът или ползвателят на обекта представя доклад за получените резултати в РИОСВ, на чиято територия е разположен последният.

(2) Докладът за резултатите от извършените измервания по ал. 1 съдържа:

1. име, адрес и собственик (ползвател) на обекта с неподвижни източници на емисии; лице за контакти – телефон, факс и др.;

2. описание на отделните неподвижни източници на емисии (подобекти), подлежащи на измервания, и разположението им в рамките на обекта;

3. информация относно планирането на измерванията (за обекти по чл. 33, ал. 2 се прилагат и копия от протоколите с резултатите от предварителните серии от измервания);

4. оригинали на протоколите по чл. 37 или копия, заверени с „Вярно с оригинала“ от лабораторията, извършила изпитването;

5. използвани методи и средства за измерване – посочват се идентификационните номера на използваните стандартизационни документи;

6. експлоатационните и технологични условия през време на извършване на измерванията (натоварване на инсталацията и др.), необходими за оценка на резултатите от индивидуалните измервания; в случаите на прилагане на изключението по чл. 19, ал. 3 се посочват причините за това;

7. състояние и ефективност на работа на съответните пречиствателни устройства и съоръжения в случаите, когато последните са налице;

8. вид, количество и състав (характеристиките) на използваните горива, суровини и материали;

9. име и адрес на акредитираните лаборатории, извършили измерванията; лице за контакти — телефон, факс и др.;

10. копие или пореден номер на сертификата за акредитация и удостоверяващ акредитацията на лицата и лабораториите по т.9, за извършване на емисионен контрол;

11. дата и час на провеждане на измерванията.

12. номинален разход на гориво;

13. броя отработени часове, разделени по месеци, за 12 месеца назад;

14. географски координати на изпускащите устройства;

15. височина и светло сечение на изпускащите устройства.

(3) Директорът на РИОСВ, на чиято територия е разположен обектът, съгласувано с НЦОСУР, по своя инициатива или по предложение на общинските органи, може да определя допълнителни изисквания към съдържанието на докладите, извън посочените в ал. 2, които са специфични за даден обект или категория обекти.

(4) Докладът по ал.1 се представя едновременно на хартиен и на електронен носител.

Чл. 40

(1)

(2) Докладът за резултатите от собствените периодични измервания се оценява за съответствие с изискванията на наредбата от директора на съответната РИОСВ в срок до 15 работни дни след получаването му.

(3) Докладът за резултатите от измерванията се съхранява от собственика или ползвателя на обекта в продължение на 8 години и при поискване се предоставя на компетентните органи по чл. 24, т. 1 ЗЧАВ.

Чл. 41

Въз основа на оценените по чл. 40, ал. 2 доклади и при констатирано превишаване на НДЕ на вредни вещества в атмосферния въздух, на собствениците или ползвателите на обекти се налагат санкции съгласно Наредбата за реда за определяне и налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми (ДВ, бр.15 от 1993 г.).

Чл. 42

(1) Собственикът или ползвателят на обект извършва собствени непрекъснати (автоматични) измервания съгласно чл. 43 и 44, включително регистриране, обработка и съхранение на резултатите съгласно чл. 49, в рамките на съответната календарна година.

(2) Без да се засяга действието на ал. 1, в рамките на съответните обекти собственикът или ползвателят на последните извършва собствени непрекъснати измервания (СНИ) при съответните неподвижни източници на емисии на вредни вещества в съответствие с одобрения план за собствен мониторинг, условията в издаденото комплексно разрешително по чл. 117 ЗООС и решението по ОВОС по чл. 99 ЗООС.

(3) Собствените непрекъснати измервания се извършват при спазване на изискванията на Инструкция№ 1 от 2003 г. за изискванията към процедурите за регистриране, обработка, съхранение, представяне и оценка на резултатите от собствените непрекъснати измервания на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници (ДВ, бр. 69 от 2003 г.).

Чл. 43

(1) В рамките на обектите съгласно приложение № 3, при съответните неподвижни източници на емисии, на СНИ подлежат следните вредни вещества в случаите, когато масовите им потоци превишават съответните стойности:

1. серен диоксид 50 kg/h;

2. азотни оксиди 30 kg/h;

3. въглероден оксид 100 kg/h;

4. флуор и неговите газообразни съединения, определени като флуороводород 0,5 kg/h;

5. газообразни хлорни съединения, определени като хлороводород 3 kg/h;

6. хлор 1 kg/h;

7. сероводород 1 kg/h;

8. прах (и/или сажди) 10 kg/h;

(2) При непрекъснато измерване на масовата концентрация на серен диоксид масовата концентрация на серен триоксид следва да бъде определена по време на калибрирането и включена в окончателните резултати.

(3) В случаите, когато резултатите от извършените измервания показват, че частта на азотния диоксид е по-малка от 10 % от общите емисии на азотни оксиди, концентрацията на азотен диоксид в отпадъчните газове може да бъде определяна чрез изчисления.

Чл. 44

Нови обекти, както и обекти в експлоатация, подлежащи на разширение или преустройство, се оборудват при съответните неподвижни източници със СИ за непрекъснато определяне на концентрациите на органични вещества, определени като общ въглерод, в случаите, когато техните масови потоци превишават следните стойности съгласно Наредба № 1 от 2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии:

1. за вещества от І клас – 1 kg/h;

2. за вещества от ІІ клас – 10 kg/h;

3. за вещества с канцерогенно въздействие – 0,1 kg/h

Чл. 45

(1) За вещества, които могат да се намират в различно агрегатно състояние (частици, пари и газ), масовите потоци по чл. 43, ал. 1 и чл. 44 се отнасят до общото им съдържание в изпусканите отпадъчни газове.

(2) Масовите потоци по ал. 1 се отнасят за мястото на определяне (измерване) на емисиите на съответните вредни вещества.

(3) За неподвижни източници с повече от един газоход и/или изпускащи устройства масовите потоци по ал. 1 се отнасят до общия масов поток на съответните вредни вещества (сумата от масовите потоци в отделните газоходи и/или изпускащи устройства).

(4) Към обекти, в които определени пречиствателни съоръжения, независимо от тяхната висока ефективност, се налага да бъдат спирани често, за да се гарантира необходимата степен на безопасност по време на експлоатация, или пък се налага съществено ограничаване на ефективността на последните, се прилагат масовите потоци, които се получават при работа на останалите пречиствателни съоръжения.

Чл. 46

(1) Измерванията по чл. 43, ал. 1 и чл. 44 се извършват по начин, който осигурява достоверното и представително определяне на емисиите на вредни вещества, изпускани от отделните неподвижни източници – подобекти, инсталации, съоръжения и т.н.

(2) Измерванията по ал.1 осигуряват възможност за съпоставяне на получените резултати с други резултати от собствени или контролни измервания, отнасящи се до обекти със същата производствена дейност и със сходни технологични и експлоатационни режими.

Чл. 47

В случаите, когато е налице трайна взаимовръзка между емисиите на отделни вредни вещества, на собствени непрекъснати измервания (СНИ) подлежат единствено водещите вещества.

Чл. 48

Неподвижните източници, които подлежат на СНИ, трябва да бъдат оборудвани с автоматична система за измерване и непрекъснато определяне на технологичните параметри (температура, налягане, обемен дебит, съдържание на кислород и водни пари в отпадъчните газове, и др.), необходими за изпълнение на изискванията по чл. 49 за оценка и обработка на резултатите от измерванията.

Чл. 49

(1) Автоматичните системи за измерване, използвани при извършване на СНИ, следва да осигуряват непрекъснатото определяне и последователно регистриране на емисиите на съответните вредни вещества, а така също и необходимата оценка и обработка на резултатите съгласно следните изисквания:

1. измерените стойности се използват за определяне на съответните половинчасови средни или средночасови стойности за всеки последователен период от 30 минути или съответно 1 час; първичните резултати и средните стойности се регистрират в последователен ред;

2. последователните половинчасови средни или средночасови стойности по т. 1 се разпределят в не по-малко от 20 групи според честотата на регистриране, в рамките на съответната календарна година, и според величината им;

3. резултатите от измерванията след разпределянето им по групи съгласно т. 2 се съхраняват във файлове;

4. определянето на честотите на регистриране и разпределянето по групи започва отново с началото на новата календарна година;

5. честотите (групите) по т. 4 следва да бъдат достъпни за прочит във всеки един момент и да бъдат определяни ежедневно;

6. въз основа на отделните половинчасови средни или средночасови стойности по т. 1, за всяко отделно денонощие, в рамките на календарната година, се определят съответните средноденонощни стойности, отнесени към периода на работа на инсталацията (за съответното денонощие); средноденонощните стойности се регистрират и съхраняват в последователен ред;

7. средноденонощните стойности по т. 6 се съхраняват и във файлове, разпределени по групи според честотата на регистриране.

(2) Автоматичните системи за измерване, използвани от операторите на големи горивни инсталации при извършване на СНИ, следва да осигуряват непрекъснато подаване в реално време в ИАОС на измерените валидирани средночасови стойности (след корекция за съдържанието на водна пара в отпадъчните газове и при нормативно изискваното кислородно съдържание) на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух, съгласно условията в издадените комплексни разрешителни. Изпълнителната агенция по околна среда осигурява на РИОСВ достъп в реално време до подаваните данни.

(3) Записите от данните по ал. 2 могат да се ползват като доказателствено средство за установяване и доказване на нарушения на законодателството по опазване на околната среда.

Чл. 50

(1) Резултатите от СНИ се представят на РИОСВ, на чиято територия е разположен обектът, под формата на годишен доклад, не по-късно от два месеца след изтичане на съответната календарна година, освен ако не е указан друг срок в съответните специфични разпоредби, установени в наредбите по чл. 9, ал. 1, чл. 9а – 9в ЗЧАВ и Наредба № 4 от 5 април 2013 г. за условията и изискванията за изграждането и експлоатацията на инсталации за изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци.

(2) Собствениците или ползвателите на обекти, подлежащи на собствени непрекъснати измервания, предоставят първичните резултати и половинчасовите средни стойности съгласно чл. 49, т. 1 в РИОСВ, на чиято територия е разположен обектът, не по-късно от 5 работни дни след изтичане на съответния календарен месец.

(3) Годишният доклад за собствените непрекъснати измервания по ал. 1 се оценява за съответствие с изискванията на наредбата от директора на съответната РИОСВ в срок до 15 работни дни след получаването му.

(4) Собственикът или ползвателят на обекта трябва да осигури надеждната работа на АС за СНИ.

(5) В случай, че собственикът или ползвателят на обекта е експлоатирал инсталация, подлежаща на СНИ повече от общо 10 денонощия в рамките на една календарна година, без функционираща АС за СНИ или че от АС за СНИ са отчитани невалидни резултати, то той е длъжен незабавно след изтичане на този срок да представи на директора на съответната РИОСВ доклад, обосноваващ причините за неизправността на АС за СНИ, предприетите мерки за отстраняването им, както и мерки за подобряване на експлоатационната надеждност на АС за СНИ.

Чл. 51

Годишните доклади по чл. 50, ал. 1 и месечните доклади по чл. 50, ал. 2 съдържат следната задължителна информация:

1. собственик (ползвател), име и адрес на обекта, подлежащ на СНИ;

2. лице за контакти – телефон, факс и др.;

3. за всеки отделен замърсител (вредно вещество) и неподвижен източник, в рамките на съответните обекти (подобекти):

Чл. 52

Първоначалните резултати от проведените СНИ, а така също и средните стойности по чл. 49, т. 1 и 6, се съхраняват върху хартиен или електронен носител (разпределени по групи в съответните файлове) за период 8 години.

Чл. 53

(1) Калибрирането на автоматичните СИ се извършва спрямо период на осредняване от 30 минути или 1 час.

(2) В отделни случаи, например при циклично производство, производство на отделни партиди и др., се допускат периоди на калибриране и периоди на осредняване по чл. 49, т. 1, които са по-големи от 30 минути или 1 час.

(3) В случаите, когато разпоредбите на ал. 1 не могат да бъдат изпълнени поради определени технологични причини, с разрешение на директора на РИОСВ, на чиято територия е разположен обектът, се допуска калибриране спрямо периоди на осредняване, които са по-малки от 30 минути.

Чл. 54

(1) При извършване на СНИ при определяне на половинчасови и 48-часови средни стойности съответните НДЕ на вредни вещества се считат за спазени при условие, че в рамките на една календарна година са изпълнени следните условия:

1. нито една средномесечна стойност (изчислена като средна стойност от всички стойности съгласно чл. 49, т. 6, регистрирани през съответния месец) не превишава съответната НДЕ;

2. 97 % от всички 48-часови средни стойности за серен диоксид и прах не превишават 110 % от НДЕ за тези замърсители;

3. 95 % от всички 48-часови средни стойности за азотни оксиди не превишават 110 % от НДЕ;

4. нито една от осреднените стойности на измерените концентрации в отпадъчните газове на останалите вредни вещества за всеки един период от 7 денонощия не превишава съответните НДЕ.

(2) При извършване на СНИ при определяне на средночасови стойности съответните НДЕ на вредни вещества се считат за спазени при условие, че в рамките на една календарна година са изпълнени следните условия:

1. нито една валидирана средномесечна стойност не превишава съответната НДЕ;

2. нито една валидирана средноденонощна стойност не превишава 110 % от съответната НДЕ;

3. 95 % от всички валидирани средночасови стойности в рамките на една година не превишават 200 % от съответната НДЕ.

Чл. 55

(отменен)

Към реда и начина за извършване на измервания на емисиите от вредни вещества, изпускани от инсталации за изгаряне на отпадъци, с предимство се прилагат съответните специфични разпоредби, установени съгласно чл. 15 и 23 ЗОВВООС (респективно според вида на отпадъците) със:

1. Наредба № 8 от 2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци (обн., ДВ, бр. 83 от 2004 г.; изм., бр. 87 от 2007 г. и бр. 27 от 2011 г.).

2. Наредбата за изискванията за третиране и транспортиране на опасни и производствени отпадъци.

Чл. 56

Въз основа на оценените доклади за резултатите от извършените собствени непрекъснати измервания съгласно чл. 50, ал. 3 и представените резултати от измерванията съгласно ал. 2 на същия член при констатирано превишаване на НДЕ на вредни вещества в атмосферния въздух на собствениците или ползвателите на обекти се налагат санкции съгласно наредбата по чл. 69, ал. 8 ЗООС.

§ 1

По смисъла на тази наредба:

1. „Нов неподвижен източник“ е всеки източник, който е въведен в експлоатация след 1.01.2018 г.

2. „Голяма горивна инсталация“ е горивна инсталация, чиято обща номинална входяща топлинна мощност е равна или по-голяма от 50 MW, независимо от използвания/те вид/ове гориво/а.

§ 3

(отменен)

Тази наредба се издава на основание § 5 във връзка с чл. 18, т. 1 и чл. 25, ал. 4 ЗЧАВ.

Указания и инструкции по прилагането на наредбата дава министърът на околната среда и водите.

Към действащи обекти в експлоатация разпоредбите на наредбата за извършване на собствени непрекъснати измервания се прилагат от 31 декември 2002 г.

§ 3

§ 3

§ 4

(отменен)

Разпоредбите на чл. 31, отнасящи се до извършването на собствени периодични измервания, се прилагат от 31 декември 2000 г.

§ 5

Към реда и начина за извършване на измервания на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от инсталации, включително горивни инсталации, инсталации и дейности, при които се използват органични разтворители, и инсталации за изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци, с предимство пред разпоредбите на тази наредба се прилагат съответните специфични разпоредби, установени в наредбите по чл. 9, ал. 1, чл. 9а – 9в ЗЧАВ и Наредба № 4 от 5 април 2013 г. за условията и изискванията за изграждането и експлоатацията на инсталации за изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци.

§ 6

(отменен)

Контролни измервания по смисъла на чл. 16, ал. 1 от наредбата, извършвани от компетентните органи по чл. 24, т. 1 ЗЧАВ, на предприятия със собствени непрекъснати измервания и/или собствени периодични измервания се провеждат до 01.01.2012 г.

§ 7

Определянето на 48-часовите средни стойности се извършва при спазване на следните условия:

1. всяка половинчасова средна стойност дава начало на една 48-часова средна стойност;

2. всяка 48-часова средна стойност се образува от 96 последователни половинчасови средни стойности;

3. всяка половинчасова средна стойност участва във формирането на 47 на брой 48-часови средни стойности.

§ 8

Определянето на средночасови, средноденонощни и средномесечни стойности се извършва при спазване на следните условия:

1. всяка средночасова стойност се образува от най-малко 30 валидни стойности, измерени за интервал от 1 час от АС на СНИ;

2. всяка средноденонощна стойност се образува от 24 последователни средночасови стойности;

3. всяка средномесечна стойност се образува от осредняване на средночасовите стойности в рамките на един месец.

§ 9

Определянето на осреднената стойност за всеки един период от 7 денонощия се извършва по начина, по който се определят 48-часовите средни стойности, но от 335 последователни половинчасови средни стойности.

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 20, ал. 3; чл. 23, ал. 1 и чл. 36, ал. 1

РИОСВ/ЛАБОРАТОРИЯ: Град: Адрес: Телефон: Факс: ОБЕКТ: Подобект: Град: Адрес: Телефон: БУЛСТАТ: КОНСТАТИВЕН ПРОТОКОЛ № за извършени контролни/собствени измервания на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници: (описание на неподвижния източник) Измерванията са предварителни: да/не А. Измерени параметри, необходими за определяне на емисиите: Таблица 1 Измерени параметри Газоход Газоход изм. 1 изм. 2 изм. 3 изм. 1 изм. 2 изм. 3 1 2 3 4 5 6 7

1. Температура на газовете в газохода (°C)

2. Влага (об. %)

3. Налягане или вакуум в газохода (mmHg)

4. Геометрични размери на газохода (mm)

5. Средна скорост на газа (m/s)

6. Разреждане в пробовземната апаратура (mmHg)

7. Диаметър на дюзата (mm)

8. Кислородно съдържание (% об.) – не се попълва при определяне на прахови емисии

9. Реален обем газ, преминал през пробовземната апаратура (m3) – отчетен по газовия часовник

10. Продължителност на измерването/вземането на проби/извадки (в минути) При по-голям брой газоходи или измервания се допълва съответният брой колони или се попълва отделен протокол. Б. Методи за вземане на проби/извадки (за отделните вредни вещества) – попълва се само при измервания чрез вземане на проби/извадки и последващ лабораторен анализ: В. Измерени концентрации (в mg/m3 или mg/Nm3 – излишното се зачертава) – попълва се само при измервания с автоматични средства за измерване: Таблица 2 Вредни вещества Газоход Газоход Метод за измерване изм. 1 изм. 2 изм. 3 изм. 1 изм. 2 изм. 3 1 2 3 4 5 6 7 8

1-dup. Серен диоксид

2-dup. Азотни оксиди

3-dup. Прах

4-dup. Въглероден оксид

5-dup. Общи въглеводороди Други: В колони от 2 до 7 се попълват осреднените за период 30 минути измерени стойности за емисиите на съответните вредни вещества. Г. Предписания във връзка с извършване на контролни измервания: Настоящият протокол се състави в два еднообразни екземпляра. Извършил/и измерванията или пробовземанията:

1-dup2. ....

2-dup2. ....

3-dup2. .... (име, фамилия и подпис) Присъствали представители на обекта:

1-dup3. ....

2-dup3. .... (име, фамилия и подпис) Свидетели:

1-dup4. ....

2-dup4. .... (трите имена, адреси и подписи) Дата: .....

Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 25, ал. 1 и чл. 37, ал. 1

Приложение № 2 към чл. 25, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 ПРОТОКОЛ OT ИЗПИТВАНЕ № ……............... / .……................... НА ВРЕДНИ ВЕЩЕСТВА, ИЗПУСКАНИ В АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ ОТ НЕПОДВИЖНИ ИЗТОЧНИЦИ от ........................................................................................................................................................................ (наименование на неподвижния източник – устройство, инсталация, агрегат или горивна уредба)

1. Емисии в атмосферен въздух/Отпадъчни газове от неподвижни източници (наименование на продукт – идентификация)

2. Заявител на изпитването: (наименование и адрес на заявителя; документ за възлагане; номер на договора; номер и дата на протокола за взeмане на проби/извадки)

3. Метод за изпитване: (номер на стандартизирани или валидирани методи)

4. Дата и час на измерването/изпитването:

5. Количество на изпитваните проби/извадки: …….. броя, код (№) ....……… код (№) …………… (брой проби/извадки, код (№) на пробите/извадките и описание на мястото на вземане на пробата/извадката)

6. Дата на извършване на изпитването: Ръководител на лабораторията: .....................………………….. (фамилия, подпис, печат) Протокол № ....…….......... Лист 2 Всичко листове 2

7. Резултати от измерването/изпитването: Легенда: * – по-малко от границата на количествено определяне на метода; ** – mg/m3, mg/Nm3 или друга мерна единица в зависимост от използвания метод за измерване/изпитване; *** – ако е приложимо; # – съгласно …………………….. Забележки: 1. Резултатите от измерванията/изпитванията се отнасят само за изпитваните проби/извадки.

2-dup. Извлечения от изпитвателния протокол не могат да се размножават без писмено съгласие на лабораторията за изпитване.

3-dup. Неразделна част от протокола за изпитване е протокол № …………../………………г. за извършени контролни/собствени измервания на вредни вещества.

4-dup. Измерените емисии (концентрации) са коригирани за съдържание на кислород с К=…… (Дебит коригиран = …….. Nm3/h).

5-dup. Измереното количество газове е коригирано за съдържание на влага със ... % (Код (№) ….). Извършили измерването: Извършили изпитването:

1-dup. ........................................................... 1. ........................................................... (име, фамилия, подпис) (име, фамилия, подпис)

2-dup2. ........................................................... 2. ………………………................................. (име, фамилия, подпис) (име, фамилия, подпис) Ръководител на лабораторията: …………………................................ (фамилия, подпис, печат)

Приложение 3 Приложение № 3 към чл. 43, ал. 1

Обекти с неподвижни източници на емисии, които подлежат на собствени непрекъснати измервания

1. Горивни инсталации (парогенератори) с топлинна мощност \geq 50 МВт или група горивни инсталации в общ комин със сумарна топлинна мощност \geq 50 МВт.

2. Нефтопреработващи и нефтохимически инсталации, включително инсталации за органичен синтез и производство на полимери.

3. Металургични предприятия за производство на стомана и чугун с капацитет \geq 100\ 000 t/y.

4. Предприятия за лесене на стомана и чугун с капацитет \geq 2,5 t/h.

5. Металургични предприятия за производство на цветни метали с капацитет \geq 20 t/24h. и олово \geq 4 t/24h.

6. Инсталации за производство на цимент с капацитет \geq 50 t/24h.

7. Инсталации за производство на сярна киселина и производство на серни продукти с използване на Клаус процес.

8. Инсталации за производство на азотна киселина.

9. Предприятия за производство на целулоза и хартия с капацитет \geq 100\ 000 t/y.

10. Предприятия за боядисване на автомобили с капацитет \geq 50\ 000 МПС/г.

11. Инсталации за производство на стъкло с използване на олово с капацитет \geq 20 t/24h.

12. Инсталации за производство на торове. НЕОФИЦИАЛЕН РАЗДЕЛ ДЪРЖАВНИ ВЕДОМСТВА, УЧРЕЖДЕНИЯ И ОБЩИНИ МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО ЗАПОВЕД № РД-02-14-440 от 9 март 1999 г. На основание чл. 3, ал. 1, т. 1, чл. 21, ал. 1 и чл. 23 ЗППДОБП, чл. 3 от Наредбата за придобиване при облекчени условия на дялове и акции – собственост на държавата и общините, и за безвъзмездно получаване на акции – собственост на държавата нареждам:

1-dup. Да се открие процедура за приватизация на „Просима“ – ЕООД, София.

2-dup. Да не се извършват разпоредителни сделки с дълготрайните активи на предприятието, сключване на договори за дялово участие, наем, съвместна дейност, обезпечаване на вземания и сключване на договори за кредит.

3-dup. Обявявам за начална дата за продажба на общ дял при облекчени условия до 20 на сто от капитала на „Просима“ – ЕООД, София, датата на обнародване на заповедта в „Държавен вестник“. Заявления за участие в придобиването му се подават в тримесечен срок от началната дата в дружеството – София, бул. Универсиада 1.

Чл. 57

(1) Лабораториите, извършващи контролни и собствени измервания по чл. 3, ал. 1, както и лабораториите, извършващи процедури по осигуряване на качеството на средствата за измерване при извършване на СНИ, се акредитират от Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“ или от друг национален орган за акредитация, страна по Многостранното споразумение на Европейската организация за акредитация, или международна организация за акредитация на лаборатории.

(2) Акредитацията по ал. 1 се извършва съгласно изискванията на БДС EN ISO/ IEС 17025: 2006 „Общи изисквания относно компетентността на лабораториите за изпитване и калибриране“.

(3) С цел осигуряване качеството на автоматизираните измервателни системи собственикът или ползвателят на монтирани системи за СНИ е задължен да изпълнява изискванията на стандарт EN 14181 „Стационарни източници на емисии. Осигуряване на качеството на автоматизирани измервателни системи“.

Чл. 58

(1) Измерванията се извършват по методи, които са установени със съответните EN или ISO стандарти, въведени като БДС, като приоритет имат първите.

(2) В отсъствие на такива – по методики, утвърдени от министъра на околната среда и водите.

(3) При липса на такива за даден атмосферен замърсител изготвянето на методика се явява задължение на акредитираната лаборатория, извършваща собствените измервания.

Чл. 59

(отменен)

Методите за измерване по чл. 58, ал. 2 и 3 се валидират от лабораториите за изпитване и калибриране при отчитане на специфичните изисквания на средствата за измерване и контрол.

Чл. 60

(1) Средствата за измерване при извършване на СНИ подлежат на процедури за калибриране и осигуряване на качеството съгласно изискванията на EN 14181 (QAL2), както следва:

1. след инсталиране на СНИ с цел определяне на калибрационната функция и нейния обхват на валидност;

2. след ремонт и/или всяка значителна промяна в дейността на инсталацията, където са монтирани средствата за измерване за извършване на СНИ;

3. след всяка значителна промяна в някое от средствата за измерване за извършване на СНИ, която може да доведе до значителни промени на получаваните от тях резултати;

4. във всеки от случаите, когато резултатите от годишните контролни тестове съгласно чл. 60а, ал. 1 са отрицателни по отношение на проверката на валидността на калибрационната функция;

5. минимум веднъж на всеки 5 години в случаите, когато резултатите от годишните контролни тестове съгласно чл. 60а, ал. 1 са положителни по отношение на проверката на валидността на калибрационната функция;

6. минимум веднъж на всеки 3 години при извършване на СНИ в инсталациите за изгаряне или инсталациите за съвместно изгаряне на отпадъци в случаите, когато резултатите от годишните контролни тестове съгласно чл. 60а, ал. 1 са положителни по отношение на проверката на валидността на калибрационната функция.

(2) Процедурите за калибриране и осигуряване на качеството на средствата за измерване при извършване на СНИ съгласно ал. 1 се извършват посредством минимум 15 броя паралелни измервания по стандартни референтни методи от акредитирани лаборатории.

(3) Процедурите за калибриране и осигуряване на качеството съгласно ал. 1 следва да обхващат всички средства за измерване за извършване на СНИ, включително тези за определяне на параметрите на околната среда и параметрите и влагосъдържанието на газовите потоци.

(4) Докладите с резултатите от проведените процедури за калибриране и осигуряване на качеството на средствата за измерване за извършване на СНИ се предоставят на компетентните органи в срок 1 месец след приключването на процедурите.

(5) Резултатите, включително изведените нови калибрационни функции, получени в резултат на процедурите за калибриране и осигуряване на качеството, се въвеждат в средствата за измерване за извършване на СНИ и/или системата за събиране и обработка на данните:

1. в случаите по ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 в срок до шест месеца считано от датата на съответната промяна или датата на доклада от годишните контролни тестове съгласно чл. 60а, ал. 4;

2. в случаите по ал. 1, т. 5 и 6 в срок до три месеца считано от датата на докладите по ал. 4.

Чл. 60а

(1) Средствата за измерване при извършване на СНИ подлежат на годишни контролни тестове съгласно изискванията на EN 14181 (AST) за проверка на валидността на калибрационната функция.

(2) Контролни тестове съгласно ал. 1 се извършват веднъж годишно посредством минимум 5 броя паралелни измервания по стандартни референтни методи от акредитирани лаборатории за изпитване.

(3) Годишните контролни тестове следва да обхващат всички средства за измерване за извършване на СНИ, включително тези за определяне на параметрите на околната среда и параметрите и влагосъдържанието на газовите потоци.

(4) Докладите с резултатите от проведените годишни контролни тестове се предоставят на директора на съответната РИОСВ в срок 1 месец след приключването на тестовете.

(5) В случаите, когато резултатите от проведените годишни контролни тестове на някой от елементите на средствата за измерване за извършване на СНИ са отрицателни по отношение на проверката на валидността на калибрационната функция, се провежда процедура за калибриране и осигуряване на качеството съгласно чл. 60.

Чл. 60б

Средствата за измерване на газови емисии при собствени периодични и контролни измервания се калибрират най-малко един път в рамките на една календарна година, а средствата за измерване на параметрите на газови потоци се калибрират най-малко един път в рамките на 3 години.

Чл. 61

При провеждането на процедури за осигуряване на качеството и калибрирането на средствата за измерване по чл. 60, 60а и 60б се използват сертифицирани референтни/сравнителни материали, проследими до национални и/или международни еталони, произведени от компетентни производители, акредитирани по ISO/IEC 17025 (за калибриране) и/или ISO 17034 (ISO Guide 34) или от национални метрологични институти с признати възможности за измерване и калибриране, вписани в базата данни на Международното бюро по мерки и теглилки.

Чл. 62

(отменен)

(1) Автоматичните средства за измерване, използвани за провеждане на собствени непрекъснати и периодични измервания, подлежат на проверка от собственика или ползвателя на обекта чрез паралелни измервания по съответните референтни методи поне веднъж годишно.

(2) Собственикът или ползвателят на обекта информира компетентния орган за резултатите от проверката по ал. 1

Чл. 63

(отменен)

Лабораториите, извършващи измервания на емисиите на вредни вещества в отпадъчни газове, трябва да притежават следните документи по качеството:

1. свидетелство от калибриране на използваните СИ;

2. сертификати на сертифицираните стандартни материали (включително неопределеността им);

3. регистрационни картони на средствата за измерване, съдържащи записи за извършени дейности (калибриране, профилактика, ремонт и др.);

4. протоколи с резултати от изчислена неопределеност от измерване.

Приложение 2А

Приложение № 2А към чл. 25, ал. 4 РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ МИНИСТЕРСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ ДОКЛАД ЗА ПРОВЕДЕНИ КОНТРОЛНИ ИЗМЕРВАНИЯ Докладът е изготвен въз основа на протокол от изпитване № ………………/дата. Обект: ………………………......…………. Подобект: ……………………....………… Комин (газоход) ………………………. Дата на изготвяне на доклада: ………............…………………. Изготвил доклада: …………………………………......................….. (име и длъжност) Утвърдил: Директор на РИОСВ ............................................ (фамилия, подпис и печат)