Правилник за устройството и дейността на многопрофилните транспортни болници към Министерството на транспорта и съобщенията

Чл. 1

С правилника се уреждат устройството и дейността на многопрофилните транспортни болници към Министерството на транспорта.

Чл. 2

(1) Многопрофилните транспортни болници са лечебни заведения за активно лечение по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.

(2) Многопрофилните транспортни болници са юридически лица на бюджетна издръжка.

(3) Многопрофилните транспортни болници са второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към министъра на транспорта.

Чл. 3

(1) Многопрофилните транспортни болници извършват:

1. диагностика, лечение и рехабилитация на болни;

2. наблюдение на хронично болни и застрашени от заболяване лица;

3. профилактика на болести и ранно откриване на заболявания;

4. мерки за укрепване и опазване на здравето.

(2) Многопрофилните транспортни болници извършват следните специфични за сферата на Министерството на транспорта дейности:

1. профилактика, диагностика, лечение и рехабилитация на заболявания и състояния, пречещи на изпълнението на професионалните задължения в сферата на съобщенията, както и на заболявания и състояния, свързани с безопасността на движението в железопътния, въздушния, водния и автомобилния транспорт, в това число поддържане на денонощно дежурство за предоставяне на спешна медицинска помощ на моряците и даване на медицински съвети посредством радиовръзка;

2. извършване на медицинска и психологическа експертиза за професионална годност и подбор на кандидатите за работа, на кандидатите при прием в учебните заведения и на работещите в сферата на железопътния, въздушния и водния транспорт и съобщенията, както и извършване на медицинска експертиза и подбор в сферата на автомобилния транспорт;

3. извършване на превантивен медицински контрол и организиране на мероприятия за предпазване на работещите в сферата на транспорта и съобщенията от вредности;

4. освидетелстване, преосвидетелстване и издаване на решения по спорните случаи на преценка по медицински показатели на годността на кандидатите за работа и на работещите в железопътния, въздушния, водния и автомобилния транспорт, в сферата на съобщенията и на водачите на моторни превозни средства;

5. научноизследователска дейност относно медицинските нужди на Министерството на транспорта и в изпълнение на международни споразумения, както и във връзка с разработването на нормативни актове, отнасящи се до специфичните функции на болниците към министерството.

(3) Националната многопрофилна транспортна болница „Цар Борис III" осъществява и:

1. дейност по издаване на окончателни експертни решения за професионална годност на кандидатите за работа в системата на Министерството на транспорта и на водачите на моторни превозни средства;

2. подготовка на докторанти по специфични медицински проблеми в областта на транспорта и съобщенията след институционална и програмна акредитация по реда на Закона за висшето образование;

3. осъществяване на следдипломно обучение на медицински специалисти по специфични медицински проблеми в областта на транспорта и съобщенията;

4. издаване на свидетелства и удостоверения за професионална квалификация за осъществено обучение по предварително одобрени от Медицинския съвет на болницата планове за лекари на кораби и лекари в предпътни и спешни кабинети, обслужващи железопътния, автомобилния и въздушния транспорт и съобщенията;

5. специфични функции на методическо ръководство, координация и контрол върху дейността на многопрофилните транспортни болници към Министерството на транспорта;

6. издаване на указания за зареждане и съхраняване на лекарствени средства, медицински консумативи и инструментариум във всички видове транспортни средства и кабинети, обслужващи структурите на Министерството на транспорта.

(4) Многопрофилните транспортни болници извършват обучение на студенти и следдипломно обучение на медицински специалисти.

Чл. 4

(1) Дейностите по чл. 3, ал. 1 се извършват за служителите на:

1. Министерството на транспорта;

2. второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра на транспорта.

(2) Дейностите по чл. 3, ал. 1 се извършват и за други лица по ред, определен със заповед на директора на болницата.

Чл. 5

(1) Многопрофилните транспортни болници се състоят от 4 функционално обособени структурни блока:

1. консултативно-диагностичен, който включва:

2. стационарен, който включва клиники и/или отделения с легла;

3. болнична аптека;

4. административно-стопански.

(2) В многопрофилните транспортни болници функционират транспортни областни лекарски експертни комисии (ТОЛЕК), чийто състав се определя със заповед на директора на болницата.

(3) В Националната многопрофилна транспортна болница „Цар Борис III“ функционират и:

1. Транспортна централна лекарска експертна комисия (ТЦЛЕК), чийто състав се определя със заповед на министъра на транспорта;

2. Комисия за авиомедицинско освидетелстване (КАМО), чийто състав се определя със заповед на директора на болницата.

3. експертно-консултативни отделения на територията на страната, извършващи функциите по чл. 3, ал. 2, т. 2, 3 и 4 за съответния район на страната, който обслужват.

Чл. 6

Числеността на персонала във функционално обособените структурни блокове се определя в рамките на общата численост със заповед на директора на болницата.

Чл. 7

(1) Многопрофилните транспортни болници се ръководят от директори, назначени от министъра на транспорта въз основа на конкурс, проведен по реда на раздел IV от Кодекса на труда.

(2) Директор може да бъде лице, което:

1. притежава висше образование по медицина;

2. притежава призната медицинска специалност;

3. притежава квалификация по здравен мениджмънт.

Чл. 8

(1) Директорът:

1. управлява болницата и се разпорежда с бюджетните кредити;

2. представлява болницата пред трети лица;

3. е работодател на работещите в болницата и утвърждава длъжностното и поименното щатно разписание;

4. изготвя и представя на министъра на транспорта план за дейността на болницата и нейната икономическа ефективност през финансовата година;

5. извършва структурни и организационни промени в болницата в рамките на предвидената в правилника структура;

6. възлага на началниците на клиники, отделения и лаборатории изпълнението на финансовия и медицинския план на ръководените от тях структури;

7. свиква медицинския съвет на болницата;

8. изготвя и представя на министъра на транспорта доклад за медицинските дейности и разходваните ресурси, както и анализ на ефективността на болницата през финансовата година;

9. обсъжда с представители на синдикатите в болницата въпроси, свързани с работното време, условията и охраната на труда, трудовите възнаграждения и социалната защита в трудовоправните взаимоотношения.

(2) При изпълнение на своите функции директорът се подпомага от заместник-директор/заместник-директори, а при необходимост – и от административен секретар.

(3) При отсъствие на директора той се замества от определен от него заместник-директор.

Чл. 9

(1) Главната медицинска сестра:

1. организира, координира и отговаря за качеството на здравните грижи;

2. отговаря за хигиенното състояние на болницата, за дезинфекцията, дезинсекцията и дератизацията;

3. представя на директора анализ и информация за състоянието на здравните грижи в болницата;

4. планира и организира следдипломното обучение на медицинските специалисти в болницата с образователна степен по-ниска от „магистър“;

5. свиква съвета по здравни грижи.

(2) Главната медицинска сестра е с образователно-квалификационна степен „бакалавър“.

Чл. 10

Управлението на структурите, осъществяващи медицинските дейности в болницата, се извършва от началник на клиника, отделение, медико-диагностична и медико-техническа лаборатория, старша медицинска сестра.

Чл. 11

Началникът на клиника, отделение и лаборатория:

1. предлага и дава съгласие за назначаването и освобождаването на кадрите в повереното му звено;

2. планира, организира, контролира и отговаря за цялостната медицинска дейност в структурата, която ръководи;

3. отговаря за икономическата ефективност на звеното;

4. отговаря за информационната дейност на звеното;

5. планира, организира и ръководи дейностите по учебния процес на студенти и следдипломното обучение на медицинските специалисти в звеното, което ръководи;

6. създава условия за изпълнение на научни програми на болницата в звеното, което ръководи;

7. отчита своята дейност пред директора на болницата.

Чл. 12

Със заповед на директора на болницата се създават:

1. медицински съвет;

2. лечебно-контролна комисия;

3. комисия по вътреболнични инфекции;

4. съвет по здравни грижи.

Чл. 13

(1) Медицинският съвет е консултативен орган при осъществяване управлението на болницата. Той се състои от началниците на клиники, отделения и медико-диагностични лаборатории, управителя на болничната аптека, председателя на дружеството на съсловната организация на Българския лекарски съюз, Съюза на стоматолозите в България и главната медицинска сестра.

(2) Медицинският съвет се председателства от директора на болницата, който има право на съвещателен глас.

Чл. 14

Медицинският съвет консултира:

1. изпълнението на плана за дейността на болницата и неговата медицинска, социална и икономическа ефективност;

2. предложенията на началниците на клиники, отделения и лаборатории за подобряване дейността на техните структури;

3. информационната дейност на болницата и предлага мерки за подобряването ѝ;

4. въвеждането на нови медицински методи и технологии, повишаващи ефективността и качеството на медицинските услуги;

5. програми за научната дейност на болницата.

Чл. 15

Лечебно-контролната комисия е контролен орган по диагностично-лечебния процес.

Чл. 16

Лечебно-контролната комисия:

1. извършва проверки по ефикасността, ефективността и качеството на диагностично-лечебните дейности в болничните звена;

2. произнася се по трудни за диагностика и лечение случаи;

3. контролира спазването на правилата за добра медицинска практика;

4. анализира несъвпадането на клиничната с патологоанатомичната диагноза на починали болни в заведението.

Чл. 17

(1) Комисията за борба с вътреболничните инфекции:

1. разработва, обсъжда и приема планове за профилактика на вътреболничните инфекции въз основа на извършени проверки и проучвания;

2. упражнява системен контрол върху състоянието на болничната хигиена и противоепидемичния режим;

3. анализира заболеваемостта от вътреболничните инфекции и предлага решения на директора на болницата;

4. разработва антибиотичната политика на болницата и контролира изпълнението ѝ;

5. контролира регистрацията на вътреболничните инфекции и организира проверки за активното им издирване;

6. разработва програми за повишаване квалификацията на кадрите по вътреболничните инфекции.

(2) Организацията за недопускане и ранно откриване на вътреболнични инфекции, както и мерките за ликвидирането им се урежда с правилник, съгласуван с регионалната здравна инспекция и утвърден от директора на болницата.

Чл. 18

(1) Съветът по здравни грижи е консултативен орган на главната медицинска сестра по:

1. организацията, координацията, икономическата ефективност и качеството на сестринските грижи;

2. планирането и провеждането на следдипломното обучение на сестринските кадри в болницата.

(2) В съвета по здравни грижи участват старшите сестри на клиниките и отделенията в болницата.

(3) Председател на съвета по здравни грижи е главната медицинска сестра.

Чл. 19

(1) В Националната многопрофилна транспортна болница „Цар Борис III“ функционира научен съвет, чиято дейност е регламентирана от Закона за научните степени и научните звания и правилника за прилагането му.

(2) Научният съвет се състои най-малко от 7 щатни и не по-малко от 11 хабилитирани лица, които се избират от общо събрание на служителите с научни степени или научни звания.

Чл. 20

Вътрешният ред в многопрофилните транспортни болници се урежда с правилник, утвърден от директора на болницата.

Чл. 21

Многопрофилните транспортни болници осъществяват дейността си самостоятелно, както и в сътрудничество с български и чуждестранни лечебни заведения, ведомства и организации.

Чл. 22

Многопрофилните транспортни болници осъществяват своята научноизследователска и научноприложна дейност в тясно сътрудничество с висшите медицински училища.

Чл. 23

Многопрофилните транспортни болници участват в национални и международни научни конференции и конгреси и внедряват в практиката си водещия български и чуждестранен опит.

Чл. 24

Източници за финансиране на многопрофилните транспортни болници са:

1. републиканският бюджет – по отношение на специфичните дейности по чл. 3, ал. 2 и 3;

2. Националната здравноосигурителна каса;

3. доброволните здравноосигурителни фондове;

4. местни и чуждестранни юридически и физически лица.

Чл. 25

Приходите на многопрофилните транспортни болници се формират чрез постъпления от:

1. целеви субсидии от републиканския бюджет за:

2. договори за оказана медицинска помощ;

3. директни плащания от физически и юридически лица, както и по чл. 37, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване;

4. възстановяване на направени разходи от трета страна;

5. отдаване под наем на оборудване, помещения и площи съгласно действащото законодателство;

6. обучение на студенти и следдипломно обучение на медицински специалисти;

7. дарения, завещания, помощи и други източници.

§ 1

Правилникът се приема на основание чл. 35, ал. 3, т. 2 от Закона за лечебните заведения.