Правилник за устройството и дейността на многопрофилните транспортни болници към Министерството на транспорта и съобщенията

Чл. 1

С правилника се уреждат устройството и дейността на многопрофилните транспортни болници към Министерството на транспорта и съобщенията.

Чл. 2

(1) Многопрофилните транспортни болници са лечебни заведения за активно лечение по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.

(2) Многопрофилните транспортни болници са юридически лица на бюджетна издръжка.

(3) Многопрофилните транспортни болници са второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към министъра на транспорта и съобщенията.

Чл. 3

(1) Многопрофилните транспортни болници извършват:

1. диагностика, лечение и рехабилитация на болни;

2. наблюдение на хронично болни и застрашени от заболяване лица;

3. профилактика на болести и ранно откриване на заболявания;

4. мерки за укрепване и опазване на здравето.

(2) Многопрофилните транспортни болници извършват следните специфични за сферата на Министерството на транспорта и съобщенията дейности:

1. профилактика, диагностика, лечение и рехабилитация на заболявания и състояния, пречещи на изпълнението на професионалните задължения в сферата на съобщенията, както и на заболявания и състояния, свързани с безопасността на движението в железопътния, въздушния, водния и автомобилния транспорт, в това число поддържане на денонощно дежурство за предоставяне на спешна медицинска помощ на моряците и даване на медицински съвети посредством радиовръзка;

2. извършване на медицинска и психологическа експертиза за професионална годност и подбор на кандидатите за работа, на кандидатите при прием в учебните заведения и на работещите в сферата на железопътния, въздушния и водния транспорт и съобщенията, както и извършване на медицинска експертиза и подбор в сферата на автомобилния транспорт;

3. извършване на превантивен медицински контрол и организиране на мероприятия за предпазване на работещите в сферата на транспорта и съобщенията от вредности;

4. освидетелстване, преосвидетелстване и издаване на решения по спорните случаи на преценка по медицински показатели на годността на кандидатите за работа и на работещите в железопътния, въздушния, водния и автомобилния транспорт, в сферата на съобщенията и на водачите на моторни превозни средства;

5. научноизследователска дейност относно медицинските нужди на Министерството на транспорта и съобщенията и в изпълнение на международни споразумения, както и във връзка с разработването на нормативни актове, отнасящи се до специфичните функции на болниците към министерството.

(3) Националната многопрофилна транспортна болница „Цар Борис III" осъществява и:

1. дейност по издаване на окончателни експертни решения за професионална годност на кандидатите за работа в системата на Министерството на транспорта и съобщенията и на водачите на моторни превозни средства;

2. подготовка на докторанти по специфични медицински проблеми в областта на транспорта и съобщенията след институционална и програмна акредитация по реда на Закона за висшето образование;

3. осъществяване на следдипломно обучение на медицински специалисти по специфични медицински проблеми в областта на транспорта и съобщенията;

4. издаване на свидетелства и удостоверения за професионална квалификация за осъществено обучение по предварително одобрени от Медицинския съвет на болницата планове за лекари на кораби и лекари в предпътни и спешни кабинети, обслужващи железопътния, автомобилния и въздушния транспорт и съобщенията;

5. специфични функции на методическо ръководство, координация и контрол върху дейността на многопрофилните транспортни болници към Министерството на транспорта и съобщенията;

6. издаване на указания за зареждане и съхраняване на лекарствени средства, медицински консумативи и инструментариум във всички видове транспортни средства и кабинети, обслужващи структурите на Министерството на транспорта и съобщенията.

(4) Многопрофилните транспортни болници извършват обучение на студенти и следдипломно обучение на медицински специалисти.

Чл. 4

(1) Дейностите по чл. 3, ал. 1 се извършват за служителите на:

1. Министерството на транспорта и съобщенията;

2. второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра на транспорта и съобщенията.

(2) Дейностите по чл. 3, ал. 1 се извършват и за други лица по ред, определен със заповед на директора на болницата.

Чл. 5

(1) Многопрофилните транспортни болници се състоят от 4 функционално обособени структурни блока:

1. консултативно-диагностичен, който включва:

2. стационарен, който включва клиники и/или отделения с легла;

3. болнична аптека;

4. административно-стопански.

(2) В многопрофилните транспортни болници функционират транспортни областни лекарски експертни комисии (ТОЛЕК), чийто състав се определя със заповед на директора на болницата.

(3) В Националната многопрофилна транспортна болница „Цар Борис III“ функционират и:

1. Транспортна централна лекарска експертна комисия (ТЦЛЕК), чийто състав се определя със заповед на министъра на транспорта и съобщенията;

2. Комисия за авиомедицинско освидетелстване (КАМО), чийто състав се определя със заповед на директора на болницата.

3. експертно-консултативни отделения на територията на страната, извършващи функциите по чл. 3, ал. 2, т. 2, 3 и 4 за съответния район на страната, който обслужват.

Чл. 6

Числеността на персонала във функционално обособените структурни блокове се определя в рамките на общата численост със заповед на директора на болницата.

Чл. 7

(1) Многопрофилните транспортни болници се ръководят от директори, назначени от министъра на транспорта и съобщенията въз основа на конкурс, проведен по реда на раздел IV от Кодекса на труда.

(2) Директор може да бъде лице, което:

1. притежава висше образование по медицина;

2. притежава призната медицинска специалност;

3. притежава квалификация по здравен мениджмънт.

Чл. 8

(1) Директорът:

1. управлява болницата и се разпорежда с бюджетните кредити;

2. представлява болницата пред трети лица;

3. е работодател на работещите в болницата и утвърждава длъжностното и поименното щатно разписание;

4. изготвя и представя на министъра на транспорта и съобщенията план за дейността на болницата и нейната икономическа ефективност през финансовата година;

5. извършва структурни и организационни промени в болницата в рамките на предвидената в правилника структура;

6. възлага на началниците на клиники, отделения и лаборатории изпълнението на финансовия и медицинския план на ръководените от тях структури;

7. свиква медицинския съвет на болницата;

8. изготвя и представя на министъра на транспорта и съобщенията доклад за медицинските дейности и разходваните ресурси, както и анализ на ефективността на болницата през финансовата година;

9. обсъжда с представители на синдикатите в болницата въпроси, свързани с работното време, условията и охраната на труда, трудовите възнаграждения и социалната защита в трудовоправните взаимоотношения.

(2) При изпълнение на своите функции директорът се подпомага от заместник-директор/заместник-директори, а при необходимост – и от административен секретар.

(3) При отсъствие на директора той се замества от определен от него заместник-директор.

Чл. 9

(1) Главната медицинска сестра:

1. организира, координира и отговаря за качеството на здравните грижи;

2. отговаря за хигиенното състояние на болницата, за дезинфекцията, дезинсекцията и дератизацията;

3. представя на директора анализ и информация за състоянието на здравните грижи в болницата;

4. планира и организира следдипломното обучение на медицинските специалисти в болницата с образователна степен по-ниска от „магистър“;

5. свиква съвета по здравни грижи.

(2) Главната медицинска сестра е с образователно-квалификационна степен „бакалавър“.

Чл. 10

Управлението на структурите, осъществяващи медицинските дейности в болницата, се извършва от началник на клиника, отделение, медико-диагностична и медико-техническа лаборатория, старша медицинска сестра.

Чл. 11

Началникът на клиника, отделение и лаборатория:

1. предлага и дава съгласие за назначаването и освобождаването на кадрите в повереното му звено;

2. планира, организира, контролира и отговаря за цялостната медицинска дейност в структурата, която ръководи;

3. отговаря за икономическата ефективност на звеното;

4. отговаря за информационната дейност на звеното;

5. планира, организира и ръководи дейностите по учебния процес на студенти и следдипломното обучение на медицинските специалисти в звеното, което ръководи;

6. създава условия за изпълнение на научни програми на болницата в звеното, което ръководи;

7. отчита своята дейност пред директора на болницата.

Чл. 12

Със заповед на директора на болницата се създават:

1. медицински съвет;

2. лечебно-контролна комисия;

3. комисия по вътреболнични инфекции;

4. съвет по здравни грижи.

Чл. 13

(1) Медицинският съвет е консултативен орган при осъществяване управлението на болницата. Той се състои от началниците на клиники, отделения и медико-диагностични лаборатории, управителя на болничната аптека, председателя на дружеството на съсловната организация на Българския лекарски съюз, Съюза на стоматолозите в България и главната медицинска сестра.

(2) Медицинският съвет се председателства от директора на болницата, който има право на съвещателен глас.

Чл. 14

Медицинският съвет консултира:

1. изпълнението на плана за дейността на болницата и неговата медицинска, социална и икономическа ефективност;

2. предложенията на началниците на клиники, отделения и лаборатории за подобряване дейността на техните структури;

3. информационната дейност на болницата и предлага мерки за подобряването ѝ;

4. въвеждането на нови медицински методи и технологии, повишаващи ефективността и качеството на медицинските услуги;

5. програми за научната дейност на болницата.

Чл. 15

Лечебно-контролната комисия е контролен орган по диагностично-лечебния процес.

Чл. 16

Лечебно-контролната комисия:

1. извършва проверки по ефикасността, ефективността и качеството на диагностично-лечебните дейности в болничните звена;

2. произнася се по трудни за диагностика и лечение случаи;

3. контролира спазването на правилата за добра медицинска практика;

4. анализира несъвпадането на клиничната с патологоанатомичната диагноза на починали болни в заведението.

Чл. 17

(1) Комисията за борба с вътреболничните инфекции:

1. разработва, обсъжда и приема планове за профилактика на вътреболничните инфекции въз основа на извършени проверки и проучвания;

2. упражнява системен контрол върху състоянието на болничната хигиена и противоепидемичния режим;

3. анализира заболеваемостта от вътреболничните инфекции и предлага решения на директора на болницата;

4. разработва антибиотичната политика на болницата и контролира изпълнението ѝ;

5. контролира регистрацията на вътреболничните инфекции и организира проверки за активното им издирване;

6. разработва програми за повишаване квалификацията на кадрите по вътреболничните инфекции.

(2) Организацията за недопускане и ранно откриване на вътреболнични инфекции, както и мерките за ликвидирането им се урежда с правилник, съгласуван с регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ) и утвърден от директора на болницата.

Чл. 18

(1) Съветът по здравни грижи е консултативен орган на главната медицинска сестра по:

1. организацията, координацията, икономическата ефективност и качеството на сестринските грижи;

2. планирането и провеждането на следдипломното обучение на сестринските кадри в болницата.

(2) В съвета по здравни грижи участват старшите сестри на клиниките и отделенията в болницата.

(3) Председател на съвета по здравни грижи е главната медицинска сестра.

Чл. 19

(1) В Националната многопрофилна транспортна болница „Цар Борис III“ функционира научен съвет, чиято дейност е регламентирана от Закона за научните степени и научните звания и правилника за прилагането му.

(2) Научният съвет се състои най-малко от 7 щатни и не по-малко от 11 хабилитирани лица, които се избират от общо събрание на служителите с научни степени или научни звания.

Чл. 20

Вътрешният ред в многопрофилните транспортни болници се урежда с правилник, утвърден от директора на болницата.

Чл. 21

Многопрофилните транспортни болници осъществяват дейността си самостоятелно, както и в сътрудничество с български и чуждестранни лечебни заведения, ведомства и организации.

Чл. 22

Многопрофилните транспортни болници осъществяват своята научноизследователска и научноприложна дейност в тясно сътрудничество с висшите медицински училища.

Чл. 23

Многопрофилните транспортни болници участват в национални и международни научни конференции и конгреси и внедряват в практиката си водещия български и чуждестранен опит.

Чл. 24

Източници за финансиране на многопрофилните транспортни болници са:

1. републиканският бюджет – по отношение на специфичните дейности по чл. 3, ал. 2 и 3;

2. Националната здравноосигурителна каса;

3. доброволните здравноосигурителни фондове;

4. местни и чуждестранни юридически и физически лица.

Чл. 25

Приходите на многопрофилните транспортни болници се формират чрез постъпления от:

1. целеви субсидии от републиканския бюджет за:

2. договори за оказана медицинска помощ;

3. директни плащания от физически и юридически лица, както и по чл. 37, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване;

4. възстановяване на направени разходи от трета страна;

5. отдаване под наем на оборудване, помещения и площи съгласно действащото законодателство;

6. обучение на студенти и следдипломно обучение на медицински специалисти;

7. дарения, завещания, помощи и други източници.

§ 1

Правилникът се приема на основание чл. 35, ал. 3, т. 2 от Закона за лечебните заведения.