Правилник за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията

Чл. 1

Наказанията лишаване от свобода се изпълняват по реда на влизането на присъдите в сила.

Чл. 2

(1) Отделно по реда на чл. 157 от Закона за изпълнение на наказанията (ЗИН) се изпълняват наказанията, по отношение на които не се прилагат чл. 23—25 и 27 от Наказателния кодекс, а именно:

1. наказанието, чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66 от Наказателния кодекс — от наказанието за извършеното в изпитателния срок престъпление;

2. остатъкът от наказанието при условно предсрочно освобождаване — от наказанието за извършеното в изпитателния срок престъпление.

(2) Ако условната присъда или определението за изтърпяване на остатъка при условно предсрочно освобождаване се получи в затвора или поправителния дом, след като е започнало изпълнението на наказанието за извършеното в изпитателния срок престъпление, администрацията внася в личното досие на лишения от свобода съответните изменения.

(3) В случаите по ал. 2 за начало на изпълнението на условно наложеното наказание или на остатъка от наказанието при условно предсрочно освобождаване се счита началото на изпълнението на наказанието за извършеното в изпитателния срок престъпление.

(4) Ако в затвора или поправителния дом се получи за изпълнение влязла в сила присъда по друго дело с наложено наказание лишаване от свобода по отношение на лице, задържано с мярка за неотклонение, присъдата се привежда в изпълнение от датата на получаването й.

(5) За внесените промени се уведомява допълнително съответният прокурор.

Чл. 3

(1) Когато в затвора или поправителния дом се получат две или повече присъди, по отношение на които могат да се приложат чл. 25 или 27 от Наказателния кодекс, администрацията незабавно уведомява лишения от свобода да подаде молба до съда, а също така прокурора, упражняващ надзор за законност.

(2) В молбата на лишения от свобода трябва да се посочат: датите на присъдите и съдът, който ги е постановил, номерата на делата, видът и размерът на наказанията, каква част от тях е изтърпяна, има ли помилване или предсрочно освобождаване, по кои присъди и в какъв размер, определено ли е общо наказание до този момент, по кои присъди и какво. Администрацията на затвора съдействува на молителия за събиране на необходимите данни.

(3) Администрацията на затвора или поправителния дом в срок от 24 часа препраща молбата на съда, който е компетентен да определи общото наказание или да извърши присъдиняването.

(4) В съпроводително писмо се съобщават данните за задържането под стража, изтърпяното наказание и евентуалното помилване или предсрочно освобождаване.

Чл. 4

(1) Надзорът за законност се упражнява от окръжния прокурор по местонахождението на затвора или на поправителния дом или определен от него прокурор, а дейността по чл. 4, ал. 2 и чл. 5, ал. 1 ЗИН — от всички прокурори и съдни.

(2) Прокурорите и съдните могат да посещават местата за лишаване от свобода и в извършеното време. Те могат да разговарят с лишените от свобода и в отсъствие на други лица.

(3) Когато посещенията в местата за лишаване от свобода се предприемат по искане на политически партии, комитети, дружества и други обществени организации, прокурорите и съдните могат да привличат за участие и представители на тези организации.

Чл. 5

(1) Администрацията е длъжна да разгледа предложенията по чл. 4, ал. 2 и чл. 5, ал. 1 ЗИН в двуседмичен срок. За направеното тя уведомява съответния прокурор или съдни.

(2) Когато администрацията не уважи предложението по предходната алинея, тя го изпраща на началница на главното управление на местата за лишаване от свобода и уведомява за това съответния прокурор или съдни.

Чл. 6

Министерството на правосъдието осъществява ръководството на местата за лишаване от свобода чрез главно управление на местата за лишаване от свобода.

Чл. 7

(1) Трудово-поправителни общежитни са само онези поделения на затворите и поправителните домове, които са изрично обявени за такива със заповед на министъра на правосъдието.

(2) Не могат да бъдат обособявани като трудово-поправителни общежитни външните работни обекти, които нямат необходимите жищилни, комунално-битови и други помещения. Работещите в тях лишени от свобода се настаняват в затворите, поправителните домове или в трудово-поправителните общежития.

(3) Откриването на работните обекти по ал. 2 става със заповед на началника на главното управление на местата за лишаване от свобода.

Чл. 7а

Лишените от свобода се разпределят по затвори, поправителни домове и затворнически общежития в съответствие с приложение № 1.

Чл. 8

(1) При постъпването им в затвора лишените от свобода се настаняват в отделни помещения, където престояват от 3 до 5 денонощия. През това време се подлагат на медицински преглед, психологическо изследване и санитарна обработка, запознават се с правилата за вътрешния ред и с правата и задълженията им.

(2) За иззетите при постъпването вещи и ценности се съставя протокол в три екземпляра: един се прилага към вещите, един — към досието и един се предава на лишения от свобода.

(3) По желание на осъдените и за тяхна сметка вещите им се изпращат на посочени от тях лица.

(4) Иззетите при постъпването пари, както и всички получени след това суми се внасят на личен влог в Държавна спестовна каса или се изпращат на близките по желание на лишения от свобода. Суми до 50 лв. могат да се задържат в касата на затвора или поправителния дом за ползуване съобразно правилата на режима. За тях се води специална отчетност.

Чл. 9

(1) В срок от два дни за всеки новопостъпил се завежда лично досие.

(2) В срок от пет дни се уведомяват военното окръжие, военноотчетното бюро по местожителството на лишения от свобода и съответната пенсионна служба за спиране на пенсията.

(3) На лишения от свобода незабавно се дава възможност да уведоми близките си за постъпването в затвора или поправителния дом и за правата му на свиждане, кореспонденция, колетни пратки и пари за лични нужди.

Чл. 10

В срок до пет дни новопостъпилите се приемат от ръководството на затвора, което, след като ги изслуша и се запознае с всички документи и със заключенията на психолога и лекаря, ги разпределя по отряди и определя вида и мястото на работата, която ще изпълняват.

Чл. 11

Администрацията на затворите, които имат обособени поделения за рецидивисти, в тридневен срок от получаването на присъдата е длъжна да премества в тях всички осъдени, които трябва да изтърпяват наказанието си там. Ако в затвора няма поделения за рецидивисти, администрацията е длъжна в същия срок да предложи на главно управление на местата за лишаване от свобода преместването им и да ги изслира от останалите.

Чл. 11а

(1) Със заповед на главния директор на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” (ГД “ИН”) в заведенията от закрит тип за рецидивисти могат да бъдат настанявани за нуждите на обслужващата дейност до 15 % осъдени от закрит тип за нерецидивисти, устойчиви на отрицателно влияние и годни да подпомагат възпитателния процес. В тези случаи е необходимо писмено съгласие на осъдените.

(2) Със заповед на главния директор на ГД “ИН” може да се превеждат лишени от свобода нерецидивисти - мъже, за нуждите на обслужващата дейност в затворите за жени и поправителните домове. Те се настаняват изолирано от лишените от свобода - непълнолетни и жени.

(3) В затворническите общежития от закрит тип не се настаняват лишени от свобода с висока степен на риск от извършване на нарушения и престъпления.

Чл. 12

(1) Затворите за млади пълнолетни се обособяват със заповед на министъра на правосъдието.

(2) В затворите по ал. 1 могат да се изпращат и определен брой, но не повече от 20 на сто подбрани възрастни затворници, за да подпомагат възпитателния процес. Тази разпоредба се прилага и за младежките помещения и производствените бригади в останалите затвори.

Чл. 13

Отделенията за страдащи от психически разстройва се обособяват със заповед на началника на главно управление на местата за лишаване от свобода.

Чл. 14

Опасността от влошаване на здравоеловното състояние по смисъла на чл. 15, ал. 3 ЗИН се удостоверява с медицинско свидетелство.

Чл. 15

(1) В състава на комисиите по чл. 17 ЗИН се включва един заместник-началник на вора или поправителния дом, определен от гветния началник.

(2) Комисиите по чл. 17 ЗИН разглеждат въпросите за изменяне на режима, за условно предсрочно и предсрочно освобождаване на лишените от свобода най-малко един път на два месеца. Заседанията са редовни, ако всички членове на комисията са уведомени писмено и присъствуват най-малко 2/3 от тях. Решенията се вземат с обикновено мнозинство от присъствуващите.

(3) За заседанията се съставят протоколи, които се подписват от всички присъствуващи членове.

(4) Решенията на комисиите по въпросите за условното предсрочно и предсрочното освобождаване и тези, с които режимът се изменя в потежък или се отказва изменянето му в по-лек, се мотивират.

Чл. 16

(1) Лишените от свобода се разпределят по отряди в зависимост от правната и личностната им характеристика и обектите, на които работят.

(2) Преместването от един отряд в друг става по нареждане на началника на затвора, поправителния дом или трудово-поправителното общежитие.

(3) Числеността на отрядите се определя в зависимост от типа на затвора или трудово-поправителното общежитие и не може да надвишава: 150 души в трудово-поправително общежитие от открит тип; 100 души в трудово-поправително общежитие от преходен тип; 80 души в затвор или трудово-поправително общежитие от закрит тип; 60 души в затвор или трудово-поправително общежитие за рецидивисти.

Чл. 17

Въпросите на организацията и задачите на Научно-методическия съвет по затворно дело се уреждат от министъра на правосъдието.

Чл. 18

(1) Лишените от свобода се преместват за лечение в болничните заведения в местата за лишаване от свобода по нареждане на главния директор на ГД “ИН”.

(2) Лишените от свобода се изпращат за лечение в граждански здравни заведения от началника на затвора или поправителния дом по предложение на лекаря на затвора или поправителния дом.

(3) След приключване на лечението лишените от свобода се връщат в затвора, от който са били преведни или изпратени.

Чл. 19

(1) Частта от полагащото се на лишените от свобода възнаграждение за положен труд, която остава, след като се направят съответните удръжки и се заделят следващите се по режима суми, се внася на личен влог в посочена от тях банка, която има клон по местонахождението на затвора или поправителния дом, или с тяхно писмено съгласие и за тяхна сметка се изпраща на близките им.

(2) За съхраняваните в касата на затвора или поправителния дом суми за задоволяване личните нужди на лишените от свобода се води специална отчетност.

Чл. 20

(1) Удръжките по чл. 25, ал. 3 ЗИН се изчисляват по реда на чл. 341 от Гражданско-процесуалния кодекс върху цялото възнаграждение за положения труд, но не могат да надвишават 2/3 от онази негова част, която съгласно заповедта по чл. 25, ал. 2 ЗИН се полага на лишения от свобода, след като от нея се приспаднат данъците.

(2) Удръжки без наложен по съответния ред запор могат да се правят само за надвзети суми вследствие счетоводно-технически грешки и възоснова на заповед по чл. 89 ЗИН. При преместване от един затвор или поправителен дом в друг тези удръжки продължават да се правят и на ковото място въз основа на документ, издаден от затвора или поправителния дом, на който се дължат сумите, или въз основа на препис от заповедта по чл. 89 ЗИН.

Чл. 21

(1) Лишените от свобода работят на шестдневна работна седмица.

(2) Когато в отделни производства и дейности же е възможно да се осигури работа в шестия ден, със заповед на министъра на правосъдието те преминават на петдневна работна седмица.

Чл. 22

(1) Разрешението за полагане на извънреден труд се дава в писмена форма от началника на главното управление за всеки случай отделно или за определен период, но не поголям от един месец. По изключение за лишени от свобода, които изпълняват определен вид работа, разрешението може да бъде дадено и за по-продължителен период от време, като се спазват нормите за извънреден труд, установени в трудовото законодателство.

(2) За извънредния труд на всеки лишен от свобода се води отчетност. При преместване от един затвор в друг или от един обект в друг се съобщава служебно за положения вече извънреден труд през изтеклата част от годината.

Чл. 23

(1) Лишените от свобода ползуват седмична почивка в съботни и неделни дни. По изключение, когато това се налага от характера на работата, седмичната почивка може да се даде и в други дни.

(2) Заетите в селскостопанска и друга специфична дейност от обслужващата сфера на местата за лишаване от свобода ползуват междудневна и седмична почивка по график, утвърден от началника на затвора или поправителния дом, съобразен с нормите на трудовото законодателство.

(3) В един от двата почивни дни с лишените от свобода се организират хигиенно-битови, спортни и културно-масови мероприятия.

Чл. 24

Извънредният труд в почивни и празнични дни се зачита за намаляване срока на наказанието по реда на чл. 41, ал. 3 от Наказателния кодекс независимо дали за него е получено разрешение от началника на главното управление и дали е в нормите по Кодекса на труда.

Чл. 25

Не се разрешава полагането на извънреден труд от бременни и ненавършили 18 години, а също от ученици в дните, когато имат занятия.

Чл. 26

(1) Началникът на затвора или поправителния дом не може да откаже освобождаването от работа по чл. 27, ал. 2 ЗИН.

(2) Броят на дните на освобождаването от работа се определя съобразно нуждите на лишените от свобода за подготовка за изпити или за изготвяне на дипломна работа и не може да бъде по-малък от петнадесет.

(3) През времето, когато са освободени от работа, лишените от свобода ученици получават храна по нормите, по които са получавали преди това, и им се зачитат работни дни, равни по брой на присъствените дни.

Чл. 27

(1) Лишените от свобода придобиват право на годишна почивка, след като са работили осем месеца (170 дни) през последните десет месеца.

(2) За всяка следваща почивка те трябва да са работили 170 дни в продължение на десет месеца, след като са придобили правото на предшествуващата почивка, независимо кога тя им е била дадена.

(3) Почивката се разрешава от началника на затвора или поправителния дом в рамките на календарната година, но не по-късно от четири месеца, след като е придобито правото.

(4) По изключение, когато правото на почивка е придобито в края на годината или важни съображения налагат това, ползуването ѝ може да бъде разрешено и през следващата календарна година, но в рамките на четиримесечния срок. В тези случаи затворниците могат да ползуват две почивки в една календарна година.

(5) Времето, през което лишеният от свобода е бил в домашен отпуск, не се приспада от годишната почивка.

(6) През време на годишната почивка на лишените от свобода се зачитат работни дни, равни по брой на присъствените дни, дава им се храна по нормите, по които са получавали преди това, по едно допълнително свиждане и хранителна пратка и по възможност им се осигурява по-продължителен престой на открито. През това време те могат да бъдат включвани в работа само по реда на дежурството.

(7) Началникът на затвора въз основа на мотивирани молби, които се съхраняват в личните досиета, може да разреши на отделни затворници да не ползуват годишната си почивка. В тези случаи те ползуват правата на свиждане, хранителната пратка и престой на открито по предходната алинея.

(8) Разрешение да не се ползува годишна почивка не се дава два пъти поред.

Чл. 28

(1) На лишените от свобода, които не работят поради трудова злополука, професионално заболяване или са в почивка поради бременност и раждане, се зачитат работни дни, равни по брой на присъствените дни.

(2) Неработещите поради трудова злополука или болест, когато няма предписание на лекаря за диетична храна, получават храна за работещи.

(3) Умишленото разстройство на здравето по чл. 29, ал. 2 ЗИН се констатира от началника на затвора или поправителния дом в писмена форма въз основа на писмено заключение на лекаря.

Чл. 29

За всеки констатиран случай на професионално заболяване или трудова злополука се съставя акт от началника на затвора или поправителния дом, един екземпляр от който се изпраща на главното управление. Тази разпоредба се прилага и когато лишеният от свобода работи в предприятие на друго министерство и ведомство, но трудовата злополука се отчита като злополука, настъпила в съответното предприятие.

Чл. 30

(1) Безплатните лекарства в амбулаторна обстановка се отпускат само по предписание на съответното медицинско лице.

(2) Бременните жени след установяване на бременността от медицинско лице незабавно се трудоустрояват на подходяща работа и се настаняват в подходящо обзаведени и отговарящи на необходимите хигиенни изисквания помещения.

Чл. 31

Диетична храна на болните по предписание на лекаря се осигурява и в извънболнична обстановка. Тези лица получават храна по нормите за лишените от свобода, заети с тежка физическа работа, освен ако имат право на повисока дажба.

Чл. 32

Лишените от свобода, които не работят по независещи от тях причини, получават храна по нормите за заетите в обща работа.

Чл. 33

(1) Облеклото, обувките и спалните принадлежности на лишените от свобода се отпускат по таблици с норми и срокове, утвърдени от министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на финансите, и се изработват по образец, утвърден от началника на главното управление.

(2) Лишените от свобода могат да носят късо подстригани коси, собствени обувки, а с разрешение на началника на затвора и собствено горно облекло.

(3) Лишените от свобода нямат право да носят бради.

Чл. 34

Администрацията съдействува за настаняване на децата на лишените от свобода, които нямат близки да се грижат за тях, в детски ясли, домове и интернати.

Чл. 35

(1) Лишените от свобода, които в процеса на работата или при провеждане на физкултурни и други занятия не са били извън помещенията повече от определеното по режима време, имат право на престой на открито. Престоят на открито се провежда на специално определени места в двора на затвора, поправителния дом или трудово-поправителното общежитие.

(2) Лишените от свобода, чиято работа е свързана с достатъчно движения или които поради здравословни причини не трябва да се движат, могат да прекарват времето за престой на открито в седнало положение на определено от администрацията място.

(3) Редът за провеждане престоя на открито се определя с правилника за вътрешния ред.

(4) Престоят може да бъде прекратен, ако лишеният от свобода нарушава реда за провеждането му.

Чл. 36

(1) Свижданията се провеждат в предварително определени дни и в специално обзаведени помещения в присъствието на служител от администрацията.

(2) По време на свиждането се забранява предаването и приемането на канвито и да е предмети между лишените от свобода и посетителите им.

(3) На свижданията се допускат не повече от четирима посетители. Това ограничение не важи за низходящите и възходящите родини, за съпрузите, братята и сестрите.

(4) Свижданията между лишени от свобода, които са съпрузи, родини по права линия, братя и сестри, се разрешават от началника на главното управление. Разноските по транспорта са за сметка на лишените от свобода.

(5) Свиждания със защитници и повереници във връзка с дела се допускат след представяне на бележка от адвокатския колектив, а свиждания с представители на обществеността — от съответната обществена организация или трудов колектив.

(6) Свиждането може да бъде прекратено, ако не се спазва редът за провеждането му.

Чл. 37

(1) Лишените от свобода имат право на кореспонденция без ограничения в броя на писмата, които изпращат или получават.

(2) Когато съдържанието на писмото е такова, че по охранителни, режимни и възпитателни съображения не следва да бъде предадено или изпратено, отрядният началник уведомява лишения от свобода и прилага писмото към досието му.

Чл. 38

(1) За забраните по чл. 33, ал. 3 ЗИН началникът на затвора или трудово-поправителното общежитие издава мотивирана писмена заповед.

(2) Забраната по чл. 33, ал. 3 ЗИН по отношение на кореспонденцията не се отнася до възходящите, низходящите, съпруга, братята и сестрите.

Чл. 39

(1) Лишените от свобода имат право на хранителни пратки, месечният брой на които е в зависимост от режима на изтърпяване на наказанието. Получените извън нормите по режима или надвишаващи определеното тегло хранителни пратки по искане на лишения от свобода му се предават за следващия период или се връщат за негова сметка на подателя.

(2) Лишените от свобода могат да получават до 15 кутии цигари на месец и тютюн в насипно състояние.

(3) Получените хранителни пратки извън нормите по режима по желание на затворника му се предават за следващия период или се връщат за негова сметка на подателя. Тази разпоредба се прилага и по отношение на хранителните продукти, които надвишават нормите по режима.

(4) Затворникът може да откаже получаването на определена хранителна пратка.

(5) В случаите по ал. 3 и 4 отказът се прави в писмена форма.

Чл. 40

(1) За задоволяване на лични нужди лишените от свобода ползуват само суми, иолучени като трудово възнаграждение за предшествуващия месец или като награда по чл. 74, буква „д“ ЗИН.

(2) Когато, след като се направят всички удръжки, остатъкът е по-малък от полагащата се по режима сума, разликата може да бъде покрита от влога (личната сметка) на лишения от свобода или от изпратени му пари само в случаите, предвидени по чл. 33, буква „г“ ЗИН, както и през време на годишната почивка.

(3) Добросъвестно отношение към трудовите задължения по смисъла на чл. 33, буква „г“ ЗИН е налице, когато лишеният от свобода е изпълнил трудовите си норми или не ги е изпълнил по независещи от него причини, а ако работи без трудови норми — когато е уплътнявал работното си време.

Чл. 41

(1) Лишените от свобода имат право да получават вестници, списания и книги на български и чужд език.

(2) Забранява се получаването и притежаването на печатни и други материали с порнографско съдържание, проповядващи фашистка или друга антидемократична идеология, национална, етническа, расова или религиозна омраза.

(3) Лишените от свобода могат да изучават чужди езици и индивидуално.

Чл. 42

(1) При сключване на брак между лишени от свобода мястото на сключване на брака се определя от началника на главното управление. Пътните разноски са за сметка на сключващите брак.

(2) След като са набавени необходимите документи, началникът на затвора или поправителния дом не може да отложи сключването на брак от затворник за повече от един месец. По време на сключване на брака лишените от свобода имат право да носят собствено облекло.

(3) Служители от затвора или поправителния дом не могат да бъдат свидетели при сключване на брак на лишени от свобода.

Чл. 43

(1) Молбите и жалбите на лишените от свобода се завеждат в специална книга, в която се отбелязват датата на получаването и изпращането, името на затворника, органът, до който са адресирани, предметът и полученият отговор. За молбите и жалбите в запечатани пликове вместо сведения за предмета се отбелязва „запечатан“.

(2) Всички молби и жалби, адресирани до съда и прокуратурата, се изпращат в срок до 24 часа. В същия срок се изпращат и молбите и жалбите, адресирани до други органи, освен когато е необходимо да бъдат придружени със справки. В тези случаи срокът е тридневен.

(3) Към молбите за прекъсване изпълнението на наказанието се прилага мнението на началника на затвора или поправителния дом.

(4) Началникът на затвора, поправителния дом или трудово-поправителното общежитие е длъжен да приеме лишения от свобода най-късно три дни след поискването.

Чл. 44

(1) Лишените от свобода имат право да кореспондират с представителните органи на всички политически партии в страната, комитети, дружества и обществени организации.

(2) Лишените от свобода могат да пишат до средствата за масово осведомяване и да поставят за обсъждане свои лични и обществени проблеми.

(3) Представители на средствата за масово осведомяване могат да посещават местата за лишаване от свобода с разрешение на началника на главното управление.

Чл. 45

Отговорите на молбите и жалбите, адресирани лично до лишените от свобода или до тях чрез администрацията, им се предават, а съдържащите се в писма до затвора или поправителния дом. им се съобщават срещу подпис.

Чл. 46

За клеветнически или обидни изрази в молбите и жалбите лишените от свобода носят дисциплинарна и наказателна отговорност.

Чл. 47

(1) На задължително обучение по чл. 39, ал. 1 ЗИН подлежат лишените от свобода, размерът на наказанието на които позволява да завършат поне една учебна година, ако са постъпили не по-късно от един месец преди завършване на първия учебен срок.

(2) По реда на чл. 39, ал. 4 ЗИН се включват в общообразователното обучение само лишени от свобода, които поради навършване на 40-годишна възраст не са длъжни да учат.

Чл. 48

Лишените от свобода, завършили основно образование, могат да се явяват на изпити за средно образование като частни ученици. Тези изпити се провеждат в затвора, поправителния дом или трудово-поправителното общежитие.

Чл. 49

(1) Новопостъпилите затворници се поставят на определения от съда режим при приемането им от ръководството на затвора или поправителния дом, а тези, които са постъпили като обвиняеми или подсъдими — веднага след получаване на влязлата в сила присъда.

(2) В случаите по чл. 52, ал. 1 ЗИН лишените от свобода се поставят на най-тежкия от определените от отделните присъди видове режим независимо от това наказанието по коя от тях се изпълнява.

(3) Ако се получи присъда или определение, с които е определен по-тежък режим от този, на който лишеният от свобода се намира в момента, той се поставя веднага на по-тежкия режим. Когато лишеният от свобода вече е бил на такъв или на по-тежък режим, тази разпоредба се прилага само ако престъплението, за което е определен по-тежкият режим, е извършено по време на изтърпяване на наказанието.

Чл. 50

Когато не е определен първоначален режим, администрацията уведомява незабавно съответния съд и поставя затворника на общ режим, а ако е заменено смъртно наказание — на усилено строг режим.

Чл. 51

Заповедите по чл. 57 ЗИН, с които лишеният от свобода се поставя на общ режим или се връща на строг, усилено строг или специален режим, се издават въз основа на ленарско заключение.

Чл. 52

Лишените от свобода на лек режим:

1. се настаняват в помещения, които през нощта се заключват;

2. могат да разполагат на месец с парични суми за задоволяване на лични нужди в размер до 70 % от размера на минималната работна заплата, установена за страната;

3. имат право на четири хранителни пратки на месец;

4. могат да работят в обслужващата дейност.

Чл. 53

Лишените от свобода на общ режим:

1. се настаняват в помещения, които през нощта се заключват;

2. могат да разполагат на месец с парични суми за задоволяване на лични нужди в размер до 60 % от размера на минималната работна заплата, установена за страната;

3. имат право на три хранителни пратки на месец;

4. могат да работят в обслужващата дейност.

Чл. 54

Лишените от свобода на строг режим:

1. се настаняват в помещения, които през нощта се заключват;

2. могат да разполагат на месец с парични суми за задоволяване на лични нужди в размер до 50 % от размера на минималната работна заплата, установена за страната;

3. имат право на две хранителни пратки на месец;

4. могат да работят в обслужващата дейност.

Чл. 55

Лишените от свобода на усилено строг режим:

1. се настаняват в помещения, които през нощта се заключват;

2. могат да разполагат на месец с парични суми за задоволяване на лични нужди в размер до 40 % от размера на минималната работна заплата, установена за страната;

3. имат право на една хранителна пратка на месец;

4. не могат да работят в обслужващата дейност и на външни работни обекти.

Чл. 56

Лишените от свобода на специален режим:

1. се настаняват в заключени помещения при засилен надзор и охрана;

2. могат да разполагат на месец с парични суми за задоволяване на лични нужди в размер до 30 % от размера на минималната работна заплата, установена за страната;

3. имат право на една хранителна пратка на месец;

4. могат да работят в отделни помещения при наличие на подходяща работа при засилен надзор и охрана.

Чл. 57

(1) Настаняването на лишените от свобода в спални помещения за един или повече души се извършва от началника на отряда въз основа на определения режим, личностната характеристика на лишения от свобода, възможността да оказва или се поддава на отрицателно влияние и особеностите на възложената му работа.

(2) При разпределението на лишените от свобода по спални помещения се отчитат и желанията им за съвместно настаняване, ако те не противоречат на изискванията на предходната алинея.

Чл. 58

(1) Лишените от свобода имат право на свиждане не по-малко от веднъж на месец. Свижданията са по 40 мин. и се провеждат по график за различните групи, утвърден от началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие.

(2) Свижданията се провеждат в съботни и неделни дни. По преценка на началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие свижданията може да бъдат провеждани и в други дни от седмицата. В тези случаи лишените от свобода предварително се уведомяват, като им се осигурява време да известят близките си.

(3) Хранителните пратки могат да съдържат до 5 кг хранителни продукти и до 5 кг сурови плодове и зеленчуци.

(4) Ползвалите полагащите им се за периода хранителни пратки не получават такива при свиждане освен в случаите по чл. 74, ал. 3 ЗИН.

Чл. 59

(1) Престоят на открито е не по-малко от 1 час на ден.

(2) За бременните жени, кърмачките и за заетите в подземен и вреден труд престоят на открито е не по-малко от 2 часа на ден, а през зимния сезон — не по-малко от 1 час.

(3) Когато липсват условия за осигуряване на необходимата изолация и охрана, по писмена заповед на началника на затвора в отделни дни може да не се провежда престой на открито. Това време се компенсира чрез удължаване престоя на открито през другите дни.

Чл. 60

(1) Лишените от свобода разполагат с допълнителното възнаграждение за работа при вредни за здравето условия и за извършване на дейности, свързани с вредни за здравето последици, извън нормите по режима.

(2) Заетите с тежък физически труд разполагат със суми за лични нужди в размер 10 % от минималната работна заплата, установена за страната, а заетите с подземен труд, бременните жени и кърмачките - в размер 10 % на месец в повече от предвиденото за съответния режим. Кой труд се счита за тежък физически, се определя от главния директор на ГД “ИН”, съобразено с действащите в страната разпоредби.

(3) Началникът на затвора или затворническото общежитие всеки месец може да разрешава и на други лишени от свобода, които системно изпълняват трудовите си задължения, да разполагат с допълнителни суми в размер 10 % от минималната работна заплата, установена за страната.

Чл. 61

За новогодишните, коледните и великденските празници, както и за празниците на регистрираните в Република България религиозни общности, обявени с решение на Министерския съвет за календарната година, лишените от свобода имат право да получат по една допълнителна хранителна пратка.

Чл. 61а

(1) Ползването на правата по режима, реда в спалните и общите помещения, дневния режим и други въпроси от дейността в затворите, поправителните домове и затворническите общежития се регламентират в правилника за вътрешния ред по чл. 35 ал. 3, който се утвърждава от главния директор на ГД “ИН”.

(2) Разрешените лични вещи и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода, изтърпяващи наказание в затворите, поправителните домове и затворническите общежития, се определят в съответствие с приложение № 2.

Чл. 62

(1) Срокът за ползуване правата на свиждане, колетни пратки и пари за лични нужди тече от първо число на месеца, в който осъденият е започнал да изтърпява наказанието.

(2) При изменяне на режима срокът по предходната алинея започва да тече от първо число на следващия месец.

(3) При изменяне на режима в по-лек от първоначално определения от съда лишените от свобода имат право на една хранителна пратка и 15 лв. месечно за лични нужди допълнително към нормите, предвидени за съответния режим.

(4) Правата на свиждане, кореспонденция и колетни пратки могат да се ползуват не по-късно от 15 дни след изтичане на съответния срок.

Чл. 63

(1) Срокът за заменяне на режима с по-лек по реда на чл. 54, ал. 1 и 2 ЗИН по отношение на лишени от свобода, които са били предварително задържани като обвиняеми или подсъдими, се изчислява от деня на поставянето им на определения режим с оглед остатъка от общото наказание към този ден.

(2) При изчисляване на срока за заменяне на режима по реда на чл. 54, ал. 1 и 2 ЗИН предварително се приспада онази част от наказанието, която е опростена чрез частично помилване.

(3) Пестмесечният срок по чл. 54, ал. 3 ЗИН се изчислява в календарни месеци независимо от зачитането на работни дни.

(4) При изчисляване сроковете по чл. 54 ЗИН се взема предвид и времето, през което лишеният от свобода е бил поставен на общ режим на едно от основанията по чл. 57 ЗИН.

(5) Режимът може да бъде заменен с по-лек, след като е бил заменен с по-тежък, след изтичане на 6 календарни месеца от поставянето на затворника на по-тежък режим. В този случай режимът не може да бъде заменен с по-лек от първоначално определения, преди да е изтекъл срокът по чл. 54, ал. 1 ЗИН.

Чл. 64

(1) Преди всяко заседание на комисията по чл. 17 ЗИН инспекторите по социална дейност и възпитателна работа съставят списъци на лишените от свобода, които:

1. са изтърпели необходимия минимум от наказанието съгласно чл. 54 ЗИН и съответно се предлагат или не се предлагат за промяна на режима в по-лек;

2. се предлагат за замяна на режима в по-тежък при условията на чл. 55 ЗИН;

3. са изтърпели необходимата част от наказанието за настаняване в затворническо общежитие от преходен тип заедно със становище за или против искането;

4. се предлагат за преместване от затворническо общежитие от открит или преходен тип в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при условията на чл. 55 ЗИН;

5. са изтърпели необходимата част от наказанието и се предлагат или не се предлагат за условно предсрочно освобождаване, в зависимост от показаното поведение;

6. са осъдени на доживотен затвор и се предлагат или не се предлагат за настаняване в общи помещения при условията на чл. 127б, ал. 4 ЗИН.

(2) Предложенията на инспектора по социална дейност и възпитателна работа за или против промяната в правното положение на лишените от свобода по ал. 1 се мотивират с данни за цялостното поведение и оценката на риска за всеки един поотделно.

Чл. 64а

(1) Предложенията за решения на комисията по чл. 17 ЗИН се правят от началника на затвора или поправителния дом, мотивирано за всеки лишен от свобода поотделно.

(2) Комисията се произнася с решения, които се вписват в протокола и се подписват от участващите в заседанието членове.

Чл. 65

(1) Лишените от свобода могат да оспорят решенията на комисията по чл. 17 ЗИН за промяна на режима в по-тежък или отказа за промяна на режима в по-лек.

(2) В тези случаи началникът на затвора или поправителния дом изпраща преписката в главното управление за разглеждане по реда на чл. 58 ЗИН.

Чл. 68

(1) Всички трудоспособни лишени от свобода са длъжни да изпълняват възложената им от администрацията работа.

(2) Болните и по-възрастните от 60 години за мъжете и 55 години за жените се преглеждат от лекар за определяне на трудоспособността им.

(3) Бременните, кърмачките и непълнолетните не могат да бъдат ангажирани в тежък физически и в нощен труд.

Всички правила за хигиената и безопасността на труда на работниците и служителите се прилагат и по отношение на лишените от свобода.

Чл. 67

(1) Подборът на работните обекти и производства, в които ще се ползува трудът на лишените от свобода, се извършва с оглед най-пълно осъществяване на целите по чл. 2, 59 и 112 ЗИН.

(2) При организиране труда на лишените от свобода се спазват установените за предприятията от съответния отрасъл правила, като се съчетават с нуждите на охраната, изолацията, режима и възпитателната работа.

Чл. 68

Чл. 69

(1) Лишените от свобода, които отказват да изпълняват възложената им по реда на чл. 64 ЗИН работа, се обособяват в самостоятелен отряд и се настаняват в отделни помещения, които се държат постоянно заключени. Те не участвуват в колективни мероприятия с работещите лишени от свобода.

(2) Лишените от свобода, които отказват да работят, нямат право да държат при себе си и ползуват лични портативни радио- и телевизионни приемници. Те гледат предавания на Българската телевизия по график, утвърден от заместник-началника по възпитателната работа.

(3) За отказа от работа се съставя документ, който се подписва от лишения от свобода. При нежелание от негова страна документът се подписва най-малко от двама свидетели лишени от свобода.

Чл. 70

(1) Лишените от свобода, които са отказали да работят, се включват в общественополезен труд по тяхна писмена молба и при условията на чл. 64 ЗИН.

(2) Молбите на отказалите да работят два или повече пъти се удовлетворяват по преценка на администрацията.

Чл. 71

(1) Социалната дейност и възпитателната работа включват консултиране, ориентиране, усъвършенстване на социалните умения, личностно развитие, рехабилитация, психотерапия, образование, квалификация, спорт, културно-информационни дейности и религиозна подкрепа.

(2) Лишените от свобода се включват в програми за индивидуална и специализирана групова работа, общообразователно и професионално обучение и дейности за осмисляне на свободното време.

Чл. 72

(1) Възпитателната работа се осъществява от инспектори по социална дейност и възпитателна работа и инспектори-психолози и се подпомага от всички служители в местата за лишаване от свобода.

(2) Социалната дейност с лишените от свобода е насочена към индивидуално и групово консултиране по проблеми, свързани с реда и дисциплината, взаимоотношенията между лишени от свобода, между тях, служителите и др.

Чл. 73

(1) Възпитателната работа с лишените от свобода се провежда по индивидуални програми, утвърдени от началника на сектор по социална дейност и възпитателна работа на съответния затвор или поправителен дом.

(2) Програмите се изготвят въз основа на оценката на риска и регистрираните нужди. За лишените от свобода с висока степен на риск програмите се изготвят съвместно с инспектор-психолог и психиатър.

(3) Индивидуалната програма за въздействие се изготвя въз основа на първоначалния писмен доклад от специализирания екип в приемно отделение и утвърдените от министъра на правосъдието правила за прилагане системата за оценка на риска.

(4) Индивидуалните програми се обявяват на лишените от свобода срещу подпис и могат да бъдат променяни или допълвани в съответствие с изявени от тях желание или интерес.

Чл. 74

(1) В местата за лишаване от свобода освен груповите програми по чл. 66б, ал. 1 ЗИН се прилагат и други програми за групова работа, които се утвърждават от главния директор на ГД “ИН”.

(2) Програмите за групова работа отчитат личностните и социалните нужди на правонарушителите.

Чл. 75

(1) Лишените от свобода имат право да участват в образователни дейности за получаване или повишаване на съответна образователна степен.

(2) Учебната дейност не изключва провеждането на индивидуална и групова възпитателна работа.

Чл. 76

(1) Участието на лишените от свобода в образователни дейности и курсове за ограмотяване се зачита за намаляване срока на наказанието, като осем учебни часа се зачитат за един работен ден.

(2) Времето за самоподготовка и явяването на срочни, годишни, зрелостни и квалификационни изпити се зачита по 5 работни дни за всеки успешно положен изпит.

(3) Ако лишените от свобода учат и работят едновременно, работни дни се зачитат на по-благоприятното за тях основание.

(4) Работните дни се отчитат ежемесечно по предложение на педагогическия съвет, а за курсовете за професионална квалификация - от преподавателите.

Чл. 77

Лишените от свобода ученици могат да полагат труд в училищните работилници до четири часа дневно в съответствие с нормативната уредба на Министерството на образованието и науката (МОН).

Чл. 78

(1) Директорите на училищата към местата за лишаване от свобода се назначават от министъра на образованието и науката съгласувано с главния директор на ГД “ИН”.

(2) Преподавателите в училищата към местата за лишаване от свобода се назначават от директора на училището след съгласуване с началника на затвора.

Чл. 79

Включените в общообразователната и професионалната подготовка се настаняват на работа, свързана по възможност с изучаваната специалност, която да не възпрепятства посещението на занятията и участието в организираната самоподготовка. През време на обучението те могат да бъдат премествани в други затвори или затворнически общежития само в изключителни случаи и при условие, че там ще продължат обучението си.

Чл. 80

С лишените от свобода ученици се провежда самоподготовка съобразно учебния план.

Чл. 81

(1) Освен в училища лишените от свобода могат да придобиват професионална квалификация и в курсове, провеждани от лицензирани фирми и училища по програми, утвърдени от министъра на образованието и науката.

(2) Курсовете за професионална квалификация в затворите, поправителните домове и затворническите общежития се организират под ръководството на началника на сектор по социална дейност и възпитателна работа в съответствие с материалната база и възможностите за пълноценно усвояване на професията.

(3) Когато е необходимо да се подготвят работници специалисти, главният директор на ГД “ИН” може да разреши провеждането на курсове за професионална квалификация с участието на лишени от свобода от всички затвори и поправителни домове, в поделение с подходяща за обучението материална база.

Чл. 82

Своевременното издирване и мотивиране на желаещите за обучение и професионална квалификация, набавянето на документи за завършено образование, медицинското им освидетелстване и включването им в учебни занятия се организират и ръководят от началниците на сектори по социална дейност и възпитателна работа с помощта на директорите на училищата.

Чл. 83

(1) Лишени от свобода, които притежават необходимата квалификация, могат да водят групови занятия за ограмотяване, чуждоезиково обучение, професионална квалификация и хоби-дейности.

(2) На водещите занятията по ал. 1 се зачитат осем учебни часа за един работен ден.

Чл. 84

Изпитите за завършено образование, както и за придобита квалификация се провеждат от учебното заведение в местата за лишаване от свобода или лицензирана обучаваща фирма, които издават съответните документи.

Чл. 85

(1) На лишените от свобода се осигурява гледане на телевизионни и видеопрограми до 22,30 ч., а с разрешение на началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие за всеки конкретен случай - и до по-късно.

(2) Лишените от свобода могат да държат при себе си и ползват лични телевизионни и радиоприемници.

(3) Личните телевизионни и радиоприемници се ползват във времето, определено от дневния режим, по общо съгласие на настанените в помещението и по начин, осигуряващ непрекъсната осемчасова междудневна почивка.

Чл. 86

(1) За подготовка на художествени програми и провеждане на спортни състезания могат да бъдат привличани и специалисти отвън.

(2) С разрешение на началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие лишените от свобода могат да изнасят художествени програми пред обществеността.

Чл. 87

В затворите, поправителните домове и затворническите общежития могат да се организират местни радио- и телевизионни предавания по тематика, утвърдена от началника на сектор по социална дейност и възпитателна работа.

Чл. 88

(1) В затворите, поправителните домове и затворническите общежития се поддържат библиотеки, които се попълват с нова литература съгласно установения ред и практика на гражданските библиотеки.

(2) Администрацията на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие осигурява за своя сметка най-малко по един ежедневен вестник на всяка група лишени от свобода.

(3) По желание на лишените от свобода и за тяхна сметка всеки може да извърши личен абонамент.

Чл. 89

Достъпът на религиозните общности до местата за лишаване от свобода се осъществява след представяне на документ за регистрация.

Чл. 90

За изпълнение на задачите по чл. 71 и 72 ЗИН в местата за лишаване от свобода се създават следните самодейни органи на лишените от свобода:

1. съвет на колектива в състав от 7 до 9 души;

2. отрядни съвети в състав от 5 до 7 души;

3. общоучилищен съвет в състав от 5 до 7 души;

4. бригадни съвети в състав от 3 до 5 души.

Чл. 91

(1) Съвети на колектива се създават в затворите, поправителните домове и трудово-поправителните общежития, в които има два или повече отряди.

(2) Бригадни съвети се създават само в постоянните бригади.

Чл. 92

(1) Съставът на самодейните органи на лишените от свобода се избира чрез тайно гласуване при алтернативни кандидатури.

(2) Кандидатурите за състава на отрядните, общоучилищните и бригадните съвети се издигат на общо събрание на съответния колектив, а за съвета на колектива — на събрание на делегати, избрани от отрядите.

(3) Председателят на съвета на колектива и председателите на отрядните съвети се избират по реда на предходните алиние.

Чл. 93

(1) Към съвета на колектива в затвора или трудово-поправителното общежитие се създават следните секции: производствена; културно-масова; за вътрешен ред и дисциплина; санитарно-битова; за общообразователно и професионално-техническо обучение; по прехраната; за физкултура и спорт и редколегия.

(2) Към отрядните съвети се създават следните секции: производствена; културно-масова; за вътрешен ред и дисциплина; санитарно-битова; за физкултура и спорт.

(3) Освен изброените в предходната алиния при необходимост могат да се създават и други секции.

Чл. 94

Членовете на самодейните органи на лишените от свобода носят отличителни знаци по образец, утвърден от главното управление.

Чл. 95

(1) Съветите на колектива се ръководят от заместник-началника по възпитателната работа, а в трудово-поправителните общежития — от началника на общежитието.

(2) Отрядните и бригадните съвети се ръководят от отрядните началници.

(3) Общоучилищните съвети се ръководят от директорите на училищата.

(4) Плановете и решенията на самодейните органи на лишените от свобода се утвърждават от лицата, които ги ръководят.

Чл. 96

(1) За всяка награда и за всяко дисциплинарно наказание се издава мотивирана писмена заповед.

(2) Преди издаване на заповедта наказващият лично се запознава с докладната записка на констатиралия нарушението служител, писмените обяснения на затворника, другите материали от дисциплинарната преписка и изслушва лишения от свобода. Когато е необходимо, се събират сведения и от други служители и лишени от свобода.

(3) Със заповедта за наказание лишеният от свобода се запознава срещу подпис върху нея, като се отбелязва и датата. Тя може да бъде обявена и пред съответния затворнически колектив.

(4) По един екземпляр от всяка заповед се прилага към досието на лишения от свобода, към класьорите за награди и наказания и към досието в главната дирекция.

(5) В случаите по чл. 74, ал. 1, буква “б” ЗИН заповедта се вписва в картона за свижданията, а в случаите по чл. 74, ал. 1, букви “г” и “д” и чл. 76, буква “д” ЗИН се изпраща на счетоводството.

Чл. 96а

При подаване на жалба по чл. 78, ал. 5 ЗИН органът, наложил дисциплинарното наказание, може сам да отмени или измени заповедта. Когато не намери основание за пререшаване на въпроса, той незабавно изпраща преписката в ГД “ИН”.

Чл. 97

(1) Началниците на трудово-поправителните общежития могат да налагат наказания по чл. 76 ЗИН — по букви „а“ до „з“, по букви „е“ до „з“ за срок до 1 месец, а по букви „н“ и „к“ за срок до 7 деновищия.

(2) Началникът на затвора или на поправителния дом може да продължи до максималния му размер срока на наложеното от началника на трудово-поправителното общежитие наказание по чл. 76, букви „е“ до „к“ ЗИН, преди да е завършило неговото изпълнение.

Чл. 98

(1) Началникът на главното управление на местата за лишаване от свобода може да дава всички награди и да налага всички наказания, както и да отменя заповеди за награди и наказания по свой почин или по жалба на лишения от свобода.

(2) По реда на предходната алиния началникът на затвора или поправителния дом може да отменя заповеди на началниците на трудово-поправителните общежития.

(3) Жалбата се подава чрез началника на затвора, поправителния дом или трудово-поправителното общежитие, който изпраща преписката в главното управление незабавно. Началникът на главното управление се произнася по жалбата в тридневен срок от постъпването ѝ.

(4) Жалбата не спира изпълнението на заповедта за наказание или награда, освен ако началникът на главното управление не разпореди друго.

Чл. 99

(1) Извънредното свиждане по чл. 74, ал. 1, буква “б” ЗИН може да бъде със срок от 3 до 24 часа.

(2) За свиждания над 8 часа се предоставят подходящи отделни помещения от администрацията на съответното място за лишаване от свобода.

Чл. 100

(1) Времето за престой на открито може да бъде увеличено съгласно чл. 74, буква „в“ ЗИН най-малко с 1 час на ден за срок до 1 месец.

(2) Увеличението на парите за лични нужди по чл. 74, ал. 3 ЗИН не може да бъде по-малко от сумата за пътни разноски, преспиване и храна. В тези случаи лишеният от свобода може да използува пари от личния си влог или изпратени ду отвън.

Чл. 101

(1) Отпускът по чл. 74, ал. 1, букви „е“ до „з“ и ал. 2 ЗИН може да бъде чрекъснат от началника на затвора съгласувано с прокурора, когато се получат данни, че има опасност затворникът да се отклони или да извърши друго престъпление.

Чл. 102

(1) Администрацията е длъжна да осигури на затворника възможност да използува наградите по чл. 74, букви „б“ и „в“ ЗИН не по-късно от 2 месеца след издаване на заповедта, а наградата по буква „г“ — през текущия или по-късно през следващия месец.

(2) Наградата “заличаване на наложено дисциплинарно наказание” може да бъде дадена в едногодишния срок по чл. 83 ЗИН, но не по-рано от три месеца след неговото изтърпяване.

(3) Наградата “отмяна на наложено дисциплинарно наказание” може да бъде дадена, когато изпълнението на наказанието не е започнало.

Чл. 103

(1) Наказателните килии се разполагат в зоните за повишена сигурност, като се осигурява подходяща изолация от останалите помещения.

(2) Помещенията, устроени като наказателни килии, трябва да нямат влага, да имат пряк достъп на дневна светлина, да се заключват добре, да се отопляват, да имат условия за проветряване и обезопасено твърдо легло.

(3) Лишените от свобода се настаняват в наказателна килия от дежурния главен надзирател въз основа на писмена заповед за наложено наказание по чл. 76, букви “и” и “к” ЗИН.

(4) Преди настаняването на лишения от свобода в наказателна килия задължително му се извършва медицински преглед.

(5) Наказаните по чл. 76, букви “и” и “к” ЗИН лишени от свобода могат да държат при себе си следните вещи:

1. от 1 май до 15 октомври - постелъчни принадлежности, от които едно одеяло само за през нощта, долно бельо, тенис фланелки, панталон, пуловер или жилетка, шапка, чорапи, обувки, чехли или джапанки, носна кърпа, кърпа за лице, сапун, четка и паста за зъби, самобръсначка, сапун и четка за бръснене, тоалетна хартия, очила за корекция на зрението, брачна халка, пощенски пликове, марки, листове и химикал;

2. от 16 октомври до 30 април - освен вещите по т. 1 още: едно одеяло и зимна горна дреха; за този период едното одеяло им се оставя и през деня.

(6) На наказаните по чл. 76, букви “и” и “к” ЗИН лишени от свобода задължително се осигурява сутрин, на обяд и вечерта достатъчно време за личен тоалет, ако в килията няма самостоятелен санитарен възел.

(7) Храненето се извършва в наказателната килия, за което се осигуряват необходимите условия.

(8) Когато е наложено наказание по чл. 76, буква “к” ЗИН за повече от седем денонощия, на лишените от свобода се осигурява един път ползването на баня.

(9) Наказаните по чл. 76, букви “и” и “к” ЗИН лишени от свобода ползват правото си на престой на открито по график, отделно от останалите лишени от свобода.

(10) Наказаните по чл. 76, букви “и” и “к” нямат право да ползват телефон.

(11) Освен ограниченията по ал. 1 и по чл. 76а, ал. 1 и 2 ЗИН на наказаните с изолиране в наказателна килия не могат да се налагат допълнителни ограничения.

(12) Наказаните по чл. 76, буква “и” ЗИН се настаняват по възможност отделно от тези по чл. 76, буква “к” ЗИН.

Чл. 104

При лишаване от право на свиждане, кореспонденция и колетна пратка периодът, за който се предоставят тези права, се удължава с толкова време, колкото е продължителността на наказанието. С толкова време по-късно започва да тече срокът на следващото свиждане, кореспонденцията и колетната пратка.

Чл. 105

По реда на чл. 79, ал. 3 ЗИН за едно нарушение не могат да бъдат наложени едновременно изолиране в наказателна килия със и без излизане на работа.

Чл. 106

Не могат да бъдат изпълнявани последователно без прекъсване най-малко от 3 дни две или повече наказания изолиране в наказателна килия със и без излизане на работа, освен ако общият им размер е до 20 денонощия.

Чл. 107

Изпълнението на наказанието се отлага по реда на чл. 77, ал. 2 ЗИН след освидетелствуване от лекар.

Чл. 107а

Органът, издал заповедта за дисциплинарно наказание, може да упълномощи друго длъжностно лице от администрацията за участие в съдебното заседание по чл. 78б, ал. 3 ЗИН.

Чл. 108

Най-малко веднъж на месец досиетата на лишените от свобода се преглеждат и заповедите, по които дисциплинарните наказания са заличени на основание чл. 81, ал. 2, изречение второ и чл. 83 ЗИН, се изваждат от досието и се унищожават.

Чл. 109

Когато извършеното нарушение държа признаци на престъпление, независимо от дисциплинарната отговорност материалите се изпращат на прокурора.

Чл. 110

(отменен)

По реда на чл. 84 ЗИН могат да бъдат прилагани белезници, гумени палки, усмирителен пояс и разрешени от Министерството на народното здраве безопасни химически вещества.

Чл. 111

(1) За иззетите пари и вещи, държането на които не е разрешено, в присъствието на поемни лица се съставя протокол в четири екземпляра, от които един се прилага към иззетите пари и вещи, един към кочана, един се предава на лишения от свобода, а оригиналът се прилага в затворническото досие.

(2) Заповедта за отнемане по чл. 87а ЗИН се издава само при наличие на протокол по ал. 1.

(3) Иззетите пари и вещи се предават на Агенцията за държавни вземания.

Чл. 112

(1) Лишените от свобода носят имуществена отговорност за вредите, които са причинили виновно, умишелно или по непредпазливост.

(2) Отговорността на лишения от свобода е намалена, когато щетата:

1. е причинена при или по повод изпълнение на възложена работа;

2. не е резултат на престъпление.

Чл. 113

(1) Възложена по смисъла на чл. 88 ЗИН е всяка работа, определена от администрацията, включително и тази по самообслужването.

(2) Когато има достатъчно данни, че деянието, с което е причинена щетата, е престъпление, началникът не издава заповед по чл. 89 ЗИН, а изпраща материалите на прокурора. Заповед в такива случаи се издава, ако прокурорът прекрати преписката или съдът оправдае затворника поради това, че деянието не е престъпление.

Чл. 114

Максималният размер на обезщетението по чл. 88 ЗИН не може да надминава полагащата се на затворника част от месечната тарифна заплата или от месечното възнаграждение, предвидено в щатните таблици за работата, която той е извършил при причиняване на щетата. При изчисляване на тази сума не се вземат предвид действително заработеното през месеца възнаграждение и полагащите се допълнителни възнаграждения.

Чл. 115

Щетата се определя в зависимост от стойността на вещта по цени на дребно към момента на унищожаването ѝ, като се приспадне съответното овехтяване, а при повреждане — в зависимост от разходите за поправянето ѝ. В размера на щетата не се включват пропуснатите ползи.

Чл. 116

(1) Заповедта по чл. 89 ЗИН се издава от началника на затвора или на поправителния дом, включително и когато лишеният от свобода работи в предприятие на друго министерство или ведомство.

(2) Заповедта по ал. 1 трябва да съдържа:

1. трите имена на затворника;

2. описание и оценка на увреденото имущество и начина на увреждането;

3. посочване на доказателства;

4. размер на основното месечно възнаграждение на затворника и полагащата му се от него част;

5. разпореждане за сумата, която трябва да се удържи;

6. уведомление за правото на затворника да оспори заповедта;

7. дата на издаване на заповедта и подпис на началника;

8. дата на връчване на заповедта и подпис на лишения от свобода.

(3) При удържане на сумата се спазва разпоредбата на чл. 25, ал. 3 ЗИН.

Чл. 117

(1) Преди издаване на заповедта за удържки се изслушват задължително лишеният от свобода и лицата, които той посочи. Ако е необходимо, извършват се и други действия за събиране и проверка на доказателства.

(2) Сроковете по чл. 89, ал. 1 ЗИН спират, докато траят действията на прокурора, наказателното или гражданското производство във връзка с увреждането.

Чл. 118

Когато лишеният от свобода в срока по чл. 89, ал. 2 ЗИН оспори заповедта за удържки, началникът може да я отмени или измени, ако сметне, че възражението е основателно. В противен случай се предавава иск пред съответния съд.

Чл. 119

(1) По реда на чл. 90 ЗИН лишените от свобода отговарят за повреда на всяко имущество, предоставено им за лично ползуване — недивидуално или колективно.

(2) Дъзнимото обезщетение по чл. 90 ЗИН е разно на размера на причинената щета независимо от полагащата се на лишения от свобода част от основното месечно възнаграждение за съответния вид работа. При определяне размера на щетата и в тези случаи се прилага чл. 113.

(3) Ако вещите по ал. 1 са увредени при условията на чл. 88 ЗИН, прилага се той.

Чл. 120

(1) Началниците на затвори и техните заместници полагат грижи за активизиране участието на обществеността във възщитателната работа с лишените от свобода и за трудовото и битовото устройване на освободените.

(2) Освен в случаите на чл. 4, ал. 3 представителите на обществеността се допускат в затворите и поправителните домове и с разрешение на началника. Те не могат да остават там след вечерна проверка.

Чл. 121

За изнесените лекции, беседи, информации по политически, правни, хуманитарни, медицински и екологични проблеми затворите и поправителните домове могат да заплащат възнаграждения в рамките на разрешените им за тази цел средства.

Чл. 122

(1) Наблюдателните комисии осъществяват задачите по чл. 95, буква „а“ и „д“ ЗИН само в затворите и поправителните домове, които се намират на тяхна територия. В случаите на чл. 95, буква „в“ ЗИН, които застворът или поправителният дом се направят да друга територия, представител на наблюдателната комисия, която прави предложение, кое да присъствува на заседанието и да даде заобходимите сведения и обяснения.

Чл. 123

Ръководството на затвора и на поправителния дом в двуседмичен срок разглежда предложението на наблюдателната комисия за подобряване на работата и я уведомява за направеното.

Чл. 124

Администрацията е длъжна незабавно да дава на обществените организации и трудовите колективи по чл. 99 ЗИН исканите от тях сведения за поведението на лишените от свобода.

Чл. 125

Нареждания за освобождаване се изпълняват само ако са дадени в писмена форма.

Чл. 126

(1) Когато съществува съмнение, че лишеният от свобода е изпаднал в състояние на невмениемост, началникът на затвора или на поправителния дом уведомява прокурора с оглед прилагането на чл. 89 от Наказателния кодекс.

(2) Ако при освидетелствуване на лишения от свобода се установи състояние на невменяемост, началникът прави предложение за преизвестение на изпълнението на наказанието.

Чл. 127

(1) Три месеца преди освобождаването на лишените от свобода поради изтърпяване на наказанието с тях най-малко два пъти седмично се провеждат ресоциализационни мероприятия с активното участие на психолога и инспектора по трудово и битово устройване на освободените.

(2) Три дни преди освобождаването лишеният от свобода се спира от работа. През това време му се предават собствените дрехи, а той връща зачислените му вещи, като му се изплащат заработените суми. Тези дни му се зачитат за работни и получава храна за работещ.

(3) Когато не е възможно да се изчислят работните дни и трудовото възнаграждение за времето, непосредствено предшествуващо освобождаването, зачитат се работни дни и се заплаща като за изпълнение на трудови норми 100 на сто. Изплатените в повече или неизплатените в тези случаи суми остават за сметка на бригадата, на затвора или поправителния дом.

Чл. 128

(1) Изчисляването на изпълнението на трудовите норми и преценката за уплътняване на работното време с оглед зачитане на работни дни се извършва ежедневно.

(2) Когато ежедневното изчисляване на работните дни е фактически невъзможно, то се извършва в края на седмицата или на месеца, а за заетие в селскостопанска дейност и други специфични производства — и за по-дълги нериоди.

(3) При престой се зачитат работни дни съобразно фактически извършената работа.

(4) Незабавно след изчисляването на подлежащите на зачитане работни дни администрацията уведомява лишените от свобода.

Чл. 129

(1) На освободените се издават удостоверения за изтърпяване на наказанието, а по тяхна молба — и характеристика.

(2) Удостоверението за изтърпяне наказание съдържа данни за зачетеното предварително задържане, изтърпяното фактически наказание, срокът на постановеното помилване, зачетените работни дни или остатъка от наказанието, от изтърпяването на който лишеният от свобода е освободен условно предсрочно.

Чл. 130

(1) За изтърпяното наказание по всяка присъда или определение в деня на освобождаването се изготвя сведение по установен образец, препис от което се изпраща в главното управление.

(2) В случай на неоснователно задържане на осъдения в затвора или поправителния дом след изтичане срока на наказанието заедно със сведението по ал. 1 се изпраща и личното му досие и обяснение за причините на задържането.

(3) За всеки случай на неоснователно задържане се уведомява съответният прокурор, упражняващ надзор за законност.

Чл. 131

(1) Един месец преди освобождаването на лишения от свобода администрацията уведомява общинския народен съвет по местожителството му и съответната наблюдателна комисия за деня на освобождаването.

(2) Когато наред с лишаването от свобода е наложено наказание задължително заселване или лишаване от право за местоживеене в определено населено място, в срока по ал. 1 се уведомява и прокурорът, който е привел присъдата в изпълнение.

(3) В срока по предходните алинеи се уведомява съответното поделение на Министерството на вътрешните работи по местоживеене на осъдения и в случай на освобождаване на осъдения за престъпление поотив Републиката, на рецидивисти и др., за които съществува опасение, че могат да извършат престъпление.

(4) В случаите на предходните алинеи се прилага чл. 108, ал. 2 ЗИН.

(5) За освобождаването на лишените от свобода се уведомява военното окръжие и военноотчетното бюро по местожителството на осъдения.

Чл. 132

При условно предсрочно освобождаване на лишени от свобода за взетото отношение от съда по наложените допълнителни наказания по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 НК и за постановените пробационни мерки в изпитателния срок се уведомява прокурорът, привел присъдата в изпълнение.

Чл. 133

Разпоредбите на предходните глави на този правилник се прилагат и по отношение на непълнолетните, доколкото в тази глава не се предвижда друго.

Чл. 134

(1) Новопостъпилите непълнолетни се приемат от началника на поправителния дом, психолога и лекаря. Те се настаняват в приемна, където престояват от 10 до 14 денонощни. През това време се запознават с обстановката и реда, проучват се техните личностни качества, криминална заразеност, педагогическа занемареност, семейно положение, причини за извършеното престъпление и образование.

(2) Постъпващите за втори и последващ път непълнолетни се настаняват в отделни приемни помещения.

(3) Въз основа на заключение на лекаря и психолога и предложение на отрядния началник след изтичане срока на престоя в приемната непълнолетните се разпределят по отряди, работни места и учебни звена.

Чл. 135

В срок от три дни след постъпването на непълнолетните за това се уведомяват родителите им или лицата, които упражняват родителските права, прокуратурата, военното окръжие, общинският народен съвет, наблюдателната комисия и детската педагогическа стая по местоживеенето им и съответната местна комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

Чл. 136

Непълнолетните се разпределят по отряди от петнадесет до двадесет души, като поставените на строг режим и тези, които вече са изтърпявали наказание лишаване от свобода, се обособяват в самостоятелен отряд.

Чл. 137

В общообразователното обучение се включват всички непълнолетни, които са постъпили в поправителния дом един месец преди завършването на първия учебен срок. Постъпилите по-късно се включват само ако имат оформен успех за първия срок и не са прекъсвали обучението си през текущия срок за повече от два месеца.

Чл. 138

Учебно-възпитателната работа в училищата при поправителните домове и професионално-техническото обучение се провеждат по планове, програми и методически указания, утвърдени от Министерството на народната просвета.

Чл. 139

Броят на учениците в един клас се определя в съответствие с нормите, определени за трудово-възпитателните училища.

Чл. 140

(1) Самоподготовката на непълнолетните ученици е не по-малко от три учебни часа дневно и се провежда под ръководството на отрядните началници.

(2) Отрядните началници и учителите подпомагат непълнолетните и при подготовката им за явяване на изпити като частни ученици.

Чл. 141

Професионално-техническата подготовка и участието на непълнолетните в общественополезен труд са задължителни.

Чл. 142

Учебно-производствената практика и работата в помощното стопанство се организират така, че да не пречат на учебно-възпитателната и културно-масовата дейност в поправителния дом.

Чл. 143

(1) По време на подготовката и явяването на изпити ученикът се освобождава от работа.

(2) Срокът на освобождаването се определя от началника на поправителния дом и не може да бъде по-малък от 15 дни.

Чл. 144

Колективите за художествена самодейност в поправителните домове с разрешение на началника на поправителния дом могат да участвуват в местните прегледи и състезания и да изнасят програми пред жителите на близките селища.

Чл. 145

Администрацията на поправителния дом поддържа връзка с родителите и близките на непълнолетните и с инспекторите от детските педагогически стаи и периодично устройва срещи с тях.

Чл. 146

Непълнолетните се подлагат на медицински преглед с участието и на психиатър най-малко веднъж на 3 месеца. Резултатите се вписват в здравната карта.

Чл. 147

Със сумите от фонда по чл. 116 ЗИН се разпорежда началникът на поправителния дом. При разходи, надвишаващи 200 лв., за всеки отделен случай се иска разрешение от главното управление.

Чл. 148

(1) Служителите, които са пряко заети в ръководството и организирането на дейността на работилниците в поправителните домове, получават процентно поощрение от печалбата от реализацията на произведената в тези работилници продукция.

(2) Лицата по предходната алинея и начинът за изчисляване на поощренията се определят със заповед на министъра на правосъдието съгласувано с министъра на финансите.

Чл. 149

Непълнолетните, поставени на общ режим:

1. се настаняват в помещения, които през нощта се заключват;

2. имат неограничено право на свиждане и две хранителни пратки на месец, престой на открито най-малко два часа дневно;

3. могат да разполагат с парични суми за лични нужди до 30 лв. на месец.

Чл. 150

Непълнолетните, поставени на строг режим:

1. се настаняват в помещения, на които коридорите са постоянно заключени, а през нощта и спалните помещения;

2. движат се в района на поправителния дом, придружавани от служител;

3. имат неограничено право на свиждане и по една хранителна пратка на месец и най-малко по два часа за престой на открито дневно.

4. могат да разполагат с парични суми за задоволяване на лични нужди до 20 лв. на месец.

Чл. 151

Свижданията траят един час, а с разрешение на началника за всеки отделен случай и повече. По време на свиждане непълнолетните могат да получат до 1 кг хранителни продукти, плодове или зеленчуци извън предвидените по режима норми.

Чл. 152

За забраните и разрешенията по чл. 118, ал. 2 ЗИН началникът на поправителния дом издава мотивирана писмена заповед.

Чл. 153

Строгият режим може да бъде заменен с общ по реда на чл. 120, ал. 2 ЗИН след изтичане на не по-малко от два календарни месеца.

Чл. 154

(1) В поправителните домове се създават следните самодейни органи на лишените от свобода:

1. съвет на колектива в състав от 5 до 9 души;

2. отрядни съвети в състав от 3 до 5 души.

(2) Съветът на колектива се ръководи от началника.

(3) Към съвета на колектива се създават следните секции: училищна, за професионално-техническо обучение, културно-масова, за вътрешен ред и дисциплина, спортна, библиотечна, санитарна, за шефство и др. Те се ръководят от служители.

Чл. 155

В случаите на чл. 123, ал. 2 ЗИН началникът на поправителния дом може да изключи от посещението отделни непълнолетни, които не са взели активно участие в дейността, за която се награждава отрядът, или за които съществува опасност да извършат бягство или други нарушения. При посещението отрядът се иридружава от отряден началник и най-малко от един надзирател.

Чл. 156

(1) Администрацията на поправителния дом съобщава незабавно на главното управление нмената на навършилите пълнолетие, за които няма разрешение по реда на чл. 127, ал. 2 ЗИН за оставането им в поправителния дом.

(2) Навършилите пълнолетие могат да бъдат оставени в поправителния дом по реда на чл. 127, ал. 2 ЗИН за довършване на текущата учебна година или на започната форма на професионално-техническо обучение.

Чл. 157

(1) При превеждане на навършилите пълнолетие лишени от свобода по реда на чл. 127, ал. 1 ЗИН те се настаняват в заведение от съответния тип съгласно чл. 12а ЗИН.

(2) Навършилите пълнолетие лишени от свобода, които са рецидивисти по смисъла на чл. 158 ЗИН, при превеждането им от поправителния дом се настаняват в заведения от закрит тип за нерецидивисти.

Чл. 158

Разпоредбите на глава първа до единадесета включително на този правилник се прилагат и по отношение на лишените от свобода, които изтърпяват наказание в трудово-поправителните общежития от открит и преходен тип, доколкото в тази глава не се предвижда друго.

Чл. 159

(1) Лишените от свобода се приемат в съответните затвори и се настаняват в отделни приемни помещения, където престояват до 2 денонощия.

(2) Лишените от свобода от категорията на чл. 12а, ал. 1 ЗИН се изпращат от затвора в трудово-поправително общежитие от открит тип без охрана.

(3) Задържаните с мярка за неотклонение се изпращат в трудово-поправително общежитие от открит или преходен тип незабавно след получаването на влязлата в сила присъда.

(4) Ако към съответния затвор няма общежитие от открит тип, лишените от свобода се настаняват в затворническо общежитие от преходен тип до получаване на преводното нареждане от главната дирекция, след което се конвоират с общия конвой.

Чл. 160

С постъпването в трудово-поправителното общежитие лишените от свобода се приемат от началника на общежитието и се разпределят по отряди и месторабота.

Чл. 161

(1) Общежитията от открит и преходен тип през нощта се заключват.

(2) Лишените от свобода могат да се движат в района на общежитието самостоятелно или на групи без придружител.

Чл. 162

Лишените от свобода могат да ползуват собственото си облекло и обувни по ред, установен от администрацията.

Чл. 163

Свижданията се провеждат в специално обзаведени помещения, а през летния сезон — и на друго определено място в района на общежитието под контрола на служители или определени от началника на общежитието лишени от свобода.

Чл. 164

(1) Отпускът по чл. 74, ал. 1, буква „ж“ и ал. 2 ЗИН се ползува в почивни и празнични дни.

(2) Началникът на общежитието може да разреши на осъден да ползува месечния отпуск и в други дни, когато е в годишна почивка или важни причини от семеен или друг характер налагат това.

Чл. 165

Лишените от свобода могат да посещават кинопрожекции във външни кинотеатри, организирани специално за тях.

Чл. 166

(1) Лишените от свобода могат да се явяват като частни ученици за завършване на основно и средно образование в училища по местоизтърпляване на наказанието.

(2) Осъдените, които учат във висше учебно заведение, могат да се явяват на изпити. В тези случаи началникът на общежитието прави предложение за прекъсване изпълнението на наказанието.

Чл. 167

Лишените от свобода, които изтърпяват наказанието в трудово-поправителни общежития от открит и преходен тип:

1. ползуват за своя сметка монетен телефонем пост за селищно и междуселищно избиране;

2. разполагат с 10 лв. на месец за задоволяване на лични нужди извън нормите по режима;

3. с разрешение на началника на трудово-поправителното общежитие могат да ползуват по едно свиждане и по една колетна пратка на месец извън нормите по режима.

Чл. 168

Разпоредбите относно изпълнението на наказанието лишаване от свобода се прилагат и при изпълнението на мярката за неотклонение задържане под стража, доколкото в тази глава не се предвижда друго.

Чл. 169

Надзорът за законност в следствените арести се упражнява от прокурора, който упражнява ръководство и надзор върху досъдебното производство.

Чл. 170

По смисъла на чл. 129а, ал. 1 ЗИН писмените разпореждания за приемане на задържани лица в следствения арест са:

1. постановление за задържане за срок до 72 часа от съответния прокурор;

2. определение за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража от съответния съд;

3. телеграма за обявяване за национално издирване, придружена с документ от разследващия орган за основанията за задържане;

4. съпроводителни писма за етапно конвоираните;

5. присъда - до приемане в затвора на осъдения за изтърпяване на наказанието;

6. писмено разпореждане на съда или прокурора за явяване на обвиняеми и подсъдими по съдебни дела или за участие в процесуално-следствени действия.

Чл. 171

(1) Незабавно след настаняването в следствения арест на лицето с мярка за неотклонение задържане под стража се завежда лично арестантско досие. Това досие се изпраща, когато лицето бъде осъдено на лишаване от свобода или на пробация по искане на съответния началник на място за лишаване от свобода или пробационен служител.

(2) Когато се установи, че постъпилото в следствения арест лице е лишен от свобода, ползващ отпуск или прекъсване на изпълнението на наказанието, началникът на сектор областно звено “Следствени арести” (ОЗСА) незабавно уведомява главния директор на ГД “ИН” и началника на съответния затвор, поправителен дом или затворническо общежитие.

Чл. 172

Протоколът за иззетите документи, пари и вещи по чл. 129а, ал. 3 ЗИН се съставя в присъствието на поемни лица.

Чл. 173

На настанените в следствените арести се осигуряват:

1. самостоятелно легло и спални принадлежности;

2. безплатна храна;

3. ползване на лекарства и диетична храна по предписание на лекар;

4. по възможност - пряк достъп до дневна светлина, температура 18 - 24 градуса, осветление, вентилация или климатизация, самостоятелна стая, жилищна площ от 4 до 6 кв. м, санитарен възел и други условия за поддържане на лична хигиена и спазване на санитарните изисквания.

Чл. 174

При преместване на задържано лице в случаите по чл. 131 и 131а ЗИН администрацията на следствения арест осигурява суха храна в достатъчно количество съобразно разстоянието и времето на конвоиране.

Чл. 175

В случаите по чл. 132в, ал. 2, предл. 2 ЗИН служителите от надзорно-охранителния състав в следствения арест незабавно конвоират задържания до специализирано лечебно заведение, след което се уведомява разследващият орган, съответният прокурор или съдия.

Чл. 176

(1) Престоят на открито се провежда на специално определени места в района на следствения арест.

(2) Продължителността на престоя е не по-малко от един час на ден, а за бременни жени и непълнолетни - не по-малко от два часа дневно.

(3) Когато липсват условия за осигуряване на необходимата изолация и охрана, въз основа на писмена заповед на началника на сектор ОЗСА в отделни дни може да не се провежда престой на открито. Това време се компенсира чрез удължаване престоя на открито през другите дни.

(4) Престоят на открито може да бъде прекратен, ако задържаното в следствения арест лице нарушава реда за провеждането му.

Чл. 177

(1) Задържаните с мярка за неотклонение задържане под стража имат право на свиждане не по-малко от два пъти месечно.

(2) Свижданията са с продължителност 45 минути. Те се провеждат в специално обзаведени помещения в следствения арест и в дни по преценка на началника на ОЗСА, в присъствието на служител от надзорно-охранителния състав.

(3) По време на свиждането се забранява предаването и приемането на каквито и да е предмети между задържаните лица и посетителите им.

(4) На свижданията се допускат не повече от четирима посетители. Това ограничение не важи за низходящите и възходящите роднини, за съпрузите, братята и сестрите.

(5) Свиждането може да бъде прекратено, ако не се спазва редът за провеждането му.

(6) Адвокатите ползват правата си по чл. 34 от Закона за адвокатурата.

Чл. 178

(1) Задържаните с мярка за неотклонение задържане под стража имат право на кореспонденция без ограничения, която не подлежи на проверка.

(2) Обвиняемите и подсъдимите изпращат или получават писмата в присъствие на служител от охранителния състав. Пликът се запечатва или разпечатва по начин, който да убеди служителя, че не съдържа пари или други неразрешени вещи.

(3) При констатирани случаи на опити за внасяне на неразрешени вещи се уведомява наблюдаващият прокурор.

Чл. 179

(1) Задържаните с мярка за неотклонение задържане под стража имат право на четири хранителни пратки на месец.

(2) Задържаният може да откаже получаването на определена хранителна пратка, като отказът се прави в писмена форма.

(3) Хранителните пратки могат да съдържат до 5 кг хранителни продукти и до 5 кг сурови плодове и зеленчуци.

(4) Ползвалите полагащите им се за периода хранителни пратки не получават такива при свиждане освен в случаите по чл. 74, ал. 3 и чл. 132г, ал. 2 ЗИН.

(5) За новогодишните, коледните и великденските празници, както и за празниците на регистрираните в Република България религиозни общности, обявени с решение на Министерския съвет за календарната година, задържаните под стража имат право да получат по една допълнителна хранителна пратка.

Чл. 180

Задържаните с мярка за неотклонение задържане под стража могат да разполагат на месец с парични суми за задоволяване на лични нужди в размер до една минимална работна заплата, установена за страната.

Чл. 181

Срокът за ползване правата на свиждане, колетни пратки и пари за лични нужди тече от първо число на месеца, в който задържаният е настанен в следствения арест.

Чл. 182

Задържаните с мярка за неотклонение задържане под стража могат да получават дрехи, обувки, тоалетни принадлежности, до 50 кутии цигари на месец и други разрешени предмети независимо от ограниченията за броя и теглото на хранителните пратки.

Чл. 183

Задържаните с мярка за неотклонение задържане под стража имат право да закупуват и да получават вестници, списания и книги на български и чужд език.

Чл. 184

Задържаните с мярка за неотклонение задържане под стража и преведените в следствения арест на друго основание са длъжни:

1. да се грижат за опазване на имуществото;

2. да спазват установените за тях правила;

3. да изпълняват точно разпорежданията и заповедите на съответните длъжностни лица;

4. да изпълняват възложената им от администрацията работа, свързана с поддържането на чистотата и хигиената в килиите, санитарните и домакинските помещения в района на следствения арест.

Чл. 185

На задържаните с мярка за неотклонение задържане под стража е забранено:

1. да внасят и държат при себе си предмети, които не са разрешени;

2. да продават, купуват, даряват и заменят помежду си вещите, с които разполагат, както и да си правят възмездни услуги;

3. да употребяват спиртни напитки и наркотични средства, а на непълнолетните - и да пушат;

4. да играят хазартни и други забранени от администрацията игри;

5. да получават и притежават печатни и други материали с порнографско съдържание, проповядващи фашистка или друга антидемократична идеология, национална, етническа, расова или религиозна омраза;

6. да провеждат групови протести.

Чл. 186

За предотвратяване на престъпления и на други нарушения задържаните под стража могат да бъдат подлагани на обиск.

Чл. 187

(1) Молбите и жалбите на задържаните с мярка за неотклонение задържане под стража се завеждат в отделни книги, като се отбелязват датата на получаването и изпращането, името на задържания, органът, до който са адресирани, предметът и датата на получения отговор.

(2) Всички молби и жалби, адресирани до съда и прокуратурата, се изпращат в срок до 24 часа.

Чл. 188

Задържаните с мярка за неотклонение задържане под стража имат право на кореспонденция.

Чл. 189

Отговорите на молбите и жалбите, адресирани лично до задържаните под стража или до тях чрез администрацията, им се предават, а съдържащите се в писма до администрацията на следствения арест им се съобщават срещу подпис.

Чл. 190

(1) Разрешените лични вещи и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места задържаните под стража лица, се определят в съответствие с приложение № 3.

(2) Задържаните с мярка за неотклонение задържане под стража могат да държат при себе си и да ползват лични телевизионни и радиоприемници със собствено захранване.

(3) Личните телевизионни и радиоприемници се ползват във времето, определено от дневния режим в следствения арест, със съгласие на настанените в килията и по начин, осигуряващ непрекъсната осемчасова междудневна почивка.

§ 1

Този правилник се издава на основание чл. 160 от Закона за изпълнение на наказанията и отменя Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията от 1982 г. (ДВ, бр. 66 от 1982 г.).

Член 11, ал. 1, т. 6 се изменя така: „6. по информатика — при над 25 ученици.“

§ 2

Правилникът влиза в сила от 8 юни 1990 г. За министър на правосъдието: А. Джамбазов 14966 МИНИСТЕРСТВО НА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 2 за определяне броя на учениците и на децата в паралелните и в групите на учебните и учебно-възпитателните заведения (ДВ, бр. 50 от 1990 г.)

Към чл. 13 се създава нова т. 9: „9. по информатика — при над 25 ученици.“

§ 1

§ 2

§ 3

В чл. 15 думите: „За нови...“ се заменят със „За други...“ Министър: М. Матеев 15094 БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА Бюлетен за курсовете на чуждестранните валути 27 ноември 1990 г. Парична единица За Курсове в левове официален курс основен курс* обменен курс купува** продава*** Австралийски долар 100 57,77 215,29 752,60 767,65 Австрийски шилинг 100 7,10 26,46 92,50 94,35 Английска лира 100 146,31 545,25 1906,05 1944,17 Белгийски франк 100 2,43 9,06 31,66 32,29 Германска марка 100 50,31 187,49 655,41 668,52 Гръцка драхма 1000 4,53 16,88 16,88 — Датска крона 100 13,12 48,89 170,92 174,34 Иракски динар 100 11,56 43,08 43,08 — Ирландска лира 100 134,68 501,91 1754,54 1789,63 Испанска песета 1000 7,90 29,44 102,92 104,98 Италианска лира 10 000 6,68 24,89 87,02 88,76 Итанадски долар 100 63,76 237,61 830,63 847,24 Кувейтски динар 100 — — — — Норвежка крона 100 12,88 48,00 167,79 171,15 Португалско ескудо 1000 5,60 20,87 72,95 74,41 Сирийска лира 100 1,70 6,34 6,34 — Турска лира 1000 0,24 0,89 0,89 — Финландска марка 100 20,81 77,55 271,10 276,52 Френски франк 100 14,99 55,86 195,28 199,19 Холандски гулден 100 44,58 166,14 580,77 592,39 Шведска крона 100 13,43 50,05 174,96 178,46 Швейцарски франк 100 59,57 222,00 776,05 791,57 Щатски долар 100 74,46 277,49 970,03 989,43 Югославски динар (нов) 100 6,55 24,41 24,41 — Японска йена 1000 5,77 21,50 75,17 76,67 Взаимно съгласувани курсове за нетърговски плащания за търговски плащания по преките връзки Албански лек 100 14,28 — Виетнамски донг 10 000 9,26 — КНДР-вон 100 54,17 — Кубинско песо 100 79,20 — Монголски тутрин 100 22,73 — Полска злота 10 000 7,33 — Румънска лея 100 9,40 — Съветска рубла 100 100,00 105,00 Унгарски форинт 100 5,98 — Чехословацка крона 100 12,50 11,05 * За търговски и нетърговски плащания на юридически лица и между юридически и физически лица. ** За покупка на валута от чуждестранни и местни физически лица. *** За продажба на валута на местни физически лица. Бюлетик за курсовете на чуждестранните валути 1 декември 1990 г. Парична единица За Курсове в левове официален курс основен курс* обменен курс купува** продава*** Австралийски долар 100 57,33 213,65 746,87 761,81 Австрийски шилинг 100 7,17 26,72 93,41 95,28 Английска лира 100 147,40 549,32 1920,25 1958,66 Белгийски франк 100 2,43 9,06 31,66 32,29 Германска марка 100 50,31 187,49 655,41 668,52 Гръцка драхма 1000 4,53 16,88 16,88 — Датска крона 100 13,10 48,82 170,66 174,07 Иракски динар 100 9,00 33,54 33,54 — Ирландска лира 100 133,38 497,07 1737,61 1772,36 Испанска песета 1000 7,90 29,44 102,92 104,98 Италианска лира 10 000 6,70 24,97 87,28 89,03 Канадски долар 100 63,90 238,14 832,46 849,11 Кувейтски динар 100 — — — — Норвежка крона 100 12,88 48,00 167,79 171,15 Португалско ескудо 1000 5,72 21,32 74,52 76,01 Сирийска лира 100 1,70 6,34 6,34 — Турска лира 1000 0,24 0,89 0,89 — Финландска марка 100 21,00 78,26 273,58 279,05 Френски франк 100 14,90 55,53 194,11 197,99 Холандски гулден 100 44,58 166,14 580,77 592,39 Шведска крона 100 13,43 50,05 174,96 178,46 Швейцарски франк 100 59,57 222,00 776,05 791,57 Щатски долар 100 74,46 277,49 970,03 989,43 Югославски динар (нов) 100 6,55 24,41 24,41 — Японска йена 1000 5,77 21,50 75,17 76,67 Взаимно съгласувани курсове за нетърговски плащания за търговски плащания по преките връзки Албански лек 100 14,28 Виетнамски донг 10 000 9,26 КИДР-вон 100 54,17 Кубинско песо 100 79,20 Монголски тугрик 100 22,73 Полска злота 10 000 7,33 Румънска лея 100 9,40 Съветска рубла 100 100,00 Унгарски форинт 100 5,96 Чехословашка крона 100 12,50 11,05 * За търговски и нетърговски плащания на юридически лица и между юридически и физически лица. ** За покупка на валута от чуждестранни и местни физически лица. *** За продажба на валута на местни физически лица. БЪЛГАРСКА ВЪНШНОТЪРГОВСКА БАНКА Пазарни курсове ва конвертируемите валути към лева в скла от 1 декември 1990 г. Парична единица За Купува Продава (в левове) Австралийски долар 100 538,58 549,35 Австрийски шилинг 100 67,35 68,70 Английска лира 100 1384,73 1412,42 Белгийски франк 100 22,82 23,28 Германска марка 100 472,63 482,08 Датска крона 100 123,07 125,53 Ирландска лира 100 1253,01 1278,07 Испанска песета 1000 74,22 75,70 Италианска лира 10 000 62,94 64,20 Канадски долар 100 600,29 612,30 Норвежка крона 100 121,00 123,42 Португалско ескудо 1000 53,74 54,81 Финландска марка 100 197,28 201,23 Френски франк 100 139,97 142,77 Холандски гулден 100 418,79 427,17 Шведска крона 100 126,17 128,69 Швейцарски франк 100 559,62 570,81 Щатски долар 100 699,50 713,49 Японска йена 1000 54,21 55,29 За бележка. Пазарните курсове се прилагат за покупка и продажба на валута съгласно разпоредбите на ПМС № 32 от 10. IV. 1990 г. (ДВ, бр. 35 от 1990 г.). 15166 ОБЯВЛЕНИЯ И СЪОБЩЕНИЯ Михайловградският окръжен съд обявява, че на основание чл. 11, ал. 2 от Указ № 56 за стопанската дейност регистрира под № 30 от 23. XI. 1990 г. държавна фирма „Птиком“ със седалище Михайловград, с предмет на дейност: призводство, изкупуване и преработка на птици, птиче месо, яйца и търговия с тях в страната и в чужбина, и с уставен фонд 8 404 хил. лв. Фирмата се представлява от временно управляващия Георги Николов Рангелов. От обнародването в „Държавен вестник“ на решението за регистриране на фирмата се прекратява като юридическо лице предприятие „Яйца и птици“ — Михайловград, от състава на Стопанско обединение „Птицевъдство“ — Костинброд, като държавната фирма поема активите и пасивите на прекратената организация по баланса ѝ към 30 юни 1990 г., както и другите права и задължения. 15168 Софийският градски съд обявява, че на основание чл. 11, ал. 2 от Указ № 56 за стопанската дейност вписа в регистъра за държавни фирми под № 239 от 23. X. 1990 г. държавна фирма „Горивни и строителни материали“ със седалище София, община „Средец“, ул. Васил Коларов 2, и с предмет на дейност: търговия с горивни и строителни материали и други стоки за широко потребление, бутилиране и търговия с втечен газ, сервиз и услуги. Фирмата е с уставен фонд 66 354 000 лв. и се представлява от временно управляващия Илия Ангелов Колев. 15068 Софийският градски съд обявява, че на основание чл. 11, ал. 2 от Указ № 56 за стопанската дейност вписа в регистъра за дружествени фирми с ограничена отговорност под № 96 от 5. X. 1990 г. общинска фирма „Спиксинженеринг“ със седалище София, община „Триадица“, ул. Алабин 28, с уставен фонд 165 хил. лв. и с предмет на дейност: организиране на проучвателна, проектантска, инвеститорска, строителна, инженерингова, търговска и туристическа дейност за обслужване на граждани, фирми, държавни и обществени организации. Фирмата се представлява от временно управляващия Георги Златев Георгиев и поема активите и пасивите по баланса към 30 юни 1990 г. на стопанско предприятие „Инвеститорска дирекция“. 15064 Софийският градски съд обявява, че на основание чл. 11, ал. 2 от Указ № 56 за стопанската дейност вписа в регистъра за чуждестранни фирми под № 64 от 1. XI. 1990 г. чуждестранен филиал „Недлойд Роад Карго Интернешънъл“ със седалище София, община „Триадица“, ж. к. Стрелбище, бл. 98, вх. Б, ап. 40, и с предмет на дейност: транспортна и спедиторска дейност, превозване на товари. Фирмата е с уставен фонд 50 000 щатски долара и се представлява от Йорданка Асенова Анастасова. 15044 Софийският градски съд обявява, че на основание чл. 11, ал. 2 от Указ № 56 за стопанската дейност вписа в регистъра за дружествени фирми на граждани под № 464 от 17. X. 1990 г. дружествена фирма „Бадимекс“ със седалище София, община „Средец“, ул. Шести септември 37, с предмет на дейност: инженеринг, строителство, в промишлеността и търговията; услуги по импорт-експорт и вътрешна и външна търговска дейност; посредничество, представителство и административно-правни услуги (без процесуално представителство). Фирмата е с уставен фонд 18 000 лв. и се представлява от Благой Димитров Ичков и Петър Владимиров Димов заедно и поотделно. 15068 Софийският градски съд обявява, че на основание чл. 11, ал. 2 от Указ № 56 за стопанската дейност вписа в регистъра за фирми с ограничена отговорност под № 183 от 15. XI. 1990 г. фирма с ограничена отговорност „Маркетинг бизнес интернационал“ — „МБИ“, със седалище София, община „Средец“, ул. Аксаков 11, с предмет на дейност: производство, внос, измос на стоки за потребление, туристическа дейност и услуги; посредничество, представителство и агентска дейност на наши и чуждестранни фирми; консулт и обучение; изложби; ноу-хау; патентно-лицензионна дейност, управление и инвестиции в страната и в чужбина; мениджмънт и маркетинг; търговия и комисионни услуги, вкл. продажба в страната с валута по цени на дребно; вътрешно и външнотърговска дейност с всички стоки и услуги, незабранени от закона; бартер, реекспорт и обменни операции; спедиторски и транспортни услуги от всякакъв вид в страната и в чужбина; хотелиерство, ресторантьорство, сделки с недвижими имоти; административно-правни услуги (без процесуално представителство). Фирмата е с уставен фонд 50 000 лв. и се представлява от Борин Мирчев Спасов.