Решение № 1753 от 30.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1753 гр. София, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И. в присъствието на прокурора И. Ст. С. като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110129007 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII (Общ исков процес) Производството е образувано по искова молба с вх. № 176269/20.05.2025 г . от Е. Д. М. ЕГН ********** от гр. София, жк Д* срещу ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, с която е предявен осъдитЕ. иск с правна квалификация чл.23 ЗОДОВ за осъждане на ответника за сумата от 20 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на адм. д. № 1969/2019 г. по описа на ВАС в разумен срок по чл.6 ЕКПЧ, като периодът на увреждането е от 01.10.2019 г. до 12.05.2025 г.

В исковата молба се твърди, че ищецът има заведено дело адм. д. № 1969/2019 г. по описа на ВАС. Ищецът твърди, че делото е висящо все още и няма постановен краен съдебен акт. Счита, че му е нарушено правото по чл.6 ЕКПЧ за разглеждане на делото в разумен срок. Ето защо предявява този иск.

Твърди, че е пострадал от бавно правосъдие.

Моли СРС да го освободи от държавна такса и да му назначи служебен 1 адвокат. Безработен е от 2013 е в затвора. Няма доходи.

Моли да бъдат допуснати двама свидетели при режим на призоваване: а именно С* Д., в затвора гр. София; М* – гр. София, бул. „Г. Д.“ *, ГДИН, ОСИН.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът не подава отговор. В писмената молба Твърди, че цитираното дело е образувано по повод 50 души жалбоподатели, с които се оспорва чл.164, ал.2 ППЗИНЗС. Твърди, че има постановено Решение 7749 от 10.07.2025 г., което все още не е влязло в закона сила. Моли съда да отхвърли иска, а при евентуалност да намали претендираното обезщетение. Претендира разноски. Представя списък по чл.80 ГПК.

В открито съдебно заседание (о. с. з.), ищецът се явява лично. поддържа иска. Моли съда да го уважи. Твърди, че делото е забавено, извън разумния срок. Делото било елементарно. Представлявало злоупотреба с право. Твърди, че забавянето било толкова много, че лишило от смисъл правосъдието.

Ответникът редовно, призован не се явява и не изпраща представител.

В допълнително становище ответникът твърди, че искът е недопустим, като твърди, че има по-рано заведено дело гр. д. № 13010/2024 г. за съдия предмет. При условията на евентуалност моли да се отхвърли иска. Излага подробно становище, че забавянето се дължи на обективни факти и обстоятелства.

Контролиращата страна СРП, редовно уведомена се явява прокурор С..

Моли съда да отхвърли иска, а при условията на евентуалност да се присъди нисък размер.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността на производството

Съдът приема, че е компетентен да се произнесе, налице е законен състав, поради което производството е валидно. Следва да се пристъпи към изследване на допустимостта на производство.

2

По допустимостта на производството

Настоящото производство е образувано по исковата молба за вреди от бавно правосъдие по адм. 1969/2019 г. по описа на ВАС.

Административните дела са били образувани по повод жалба на група затворници за оспорване законосъобразността на чл.164, ал.2 ППЗИНС, при което в течения на процеса е конституиран и ищецът.

Крайният съдебен акт по това дела е Решение № 7749/10.07.2025 г., което не е влязло в сила, поради обжалването му и администриране на ВЖ.

От друга страна исковата молба по делото, което се твърди, че е забавено е подадена във ВАС през 2019 година. Делото, за което се твърди, че е забавено, е с решение с акт по същество на 10.07.2025 г., преди произнасяне на съда по иска по ЗОДОВ, но след завеждане на настоящото дело 15.05.2025 г. По делото не се установиха доказателства за проведена процедура по Глава IIIа ЗСВ.

Следователно процесуално - правният въпрос по който съдът следва да се произнесе е дали производство по иска с правна квалификация чл.2б ЗОДОВ (за забавено правосъдие) е допустимо в хипотезата, когато вредите се претендират от забавено дело, което към момента на предявяване на иска е висящо, а към момента на приключване на съдебното дирене е с обявен краен акт по същество, който е влязъл в сила.

Настоящият съдебен състав практиката по зададения въпрос. установи противоречива съдебна

В ОпредЕ.ие № 494 от 3.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5234/2016 г., IV г. о., ГК е възприета тезата, че липсата на административна процедура по глава IIIа ЗСВ към момента на предявяване на иска не е положителна абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск. Касационният състав се позовава на чл.8, ал.2 ЗОДОВ, който въвежда термина приключени дела. В опредЕ.ието е прието, че ако към момента на приключване на съдебното дирене в исковото производство по чл.2б ЗОДОВ, производството, за което се претендира, че е забавено, е приключило с краен съдебен акт, то искът е недопустим. Както ВКС, така и САС са възприели тезата, че чл.8, ал.2 ЗОДОВ се отнася само за висящи производства. Двата съдебни състава се позовават на разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, според 3 която при разглеждането и решаването на делата трябва да се взимат предвид и фактите, които са настъпили след предявяване на иска и които са от значение за спорното право. Двата състава са се съобразили с обстоятелството, че съдебният процес, за който са релевирани оплаквания от ищеца, че е продължил неразумно дълго, от което е претърпял неимуществени вреди, е приключил с влязъл в сила съдебен акт, по време на висящността на исковото дело по ЗОДОВ. Това обстоятелство е взето в предвид и съдът е приел, че не съществува абсолютната положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иска, а именно извършена процедура по гл. IIIа ЗСВ. Затова производството е прекратено, независимо, че към момента на предявяване на иска процедурата по глава IIIа ЗСВ не е било изискване за допустимостта на иска.

В Решение № 153 от 13.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4658/2017 г. и ОпредЕ.ие № 287 от 27.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4658/2017 г., е възприета обратната теза. Приключването на производството, по което се твърди че е допуснато нарушение на чл. 6, § 1 от Конвенцията, след като е предявен иск за обезщетение по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, не е процесуална пречка за упражняване правото на иск и основание за прекратяване на гражданското дело, тъй като тълкуването в обратния смисъл ще противоречи на установеното в закона правило, че никое друго учреждение няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда.

Настоящият съдебен състав приема следното:

Съгласно чл.8, ал.2 ЗОДОВ допустимостта на иска по чл.2б ЗОДОВ спрямо приключено дело се определя от изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от ЗСВ и да няма постигнато споразумение. Същото представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск.

Ако делото, за което се твърди, че е в нарушение на чл.6, §1 от Конвенцията, е висящо, то допустимостта на производството не се определя от приключилата административна процедура на Глава IIIа ЗСВ. В този смисъл Решение № 210 от 15.06.2015 г. по гр. д. № 3053/2014 г. на ВКС.

Въпросът е ако в хода на исковото дело по ЗОДОВ, делото, за което се твърди, че е забавено, приключи с влязъл в сила акт, то как следва да се отрази това обстоятелство от сезирания съд по ЗОДОВ.

4

Съгласно чл.2а, ал.3 ЗОДОВ предявяването на иск за обезщетение за вреди по висящо производство не е пречка за предявяване на иск и след приключване на производството. Следователно разпоредбата разграничава вредите, които страната е изпитала от забавено производство: до момента на краен съдебен акт по забавеното производство и след като забавеното производство е приключило.

По аргумент от противното, когато в хода на иска по чл.2б ЗОДОВ забавеното производство бъде решено, то искът е допустим, дори и при липса на процедура по глава IIIа ЗСВ, но само за вредите, които се претендират до приключване на забавеното производство.

За вреди, които са настъпили, след приключване на забавеното производство, иск по чл.2б ЗОДОВ е допустим само след приключена процедура по глава IIIа ЗСВ.

В обобщение, иск за вреди от забавено висящо производство е допустимо при липса на процедура по глава IIIа ЗСВ, само за вреди, възникнали през периода на забавеното производство. Обезщетението за вреди възникнали след това е предмет на отдЕ. иск, по арг. от чл.2, ал.3 ЗОДОВ и за допустимостта му е необходимо провеждане на процедура по глава IIIа ЗСВ.

С оглед приетото по-горе, както и исковата молба и уточнението й, настоящият съдебен състав приема, че е сезиран с иска по чл.2б ЗОДОВ само за вреди, което са настъпили по време на забавеното производство. Съдът не е сезиран с вреди, настъпили след приключване на делото, за което се твърди, че е забавена. Ако такъв иск беше предявен, то производството щеше да бъде недопустимо, с оглед липсата на процедура по глава IIIа ЗСВ.

Приключването на производството, по което се твърди, че е допуснато нарушение на чл. 6, § 1 от Конвенцията, след като е предявен иск за обезщетение по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, не е процесуална пречка за упражняване правото на иск и основание за прекратяване на гражданското дело, тъй като тълкуването в обратния смисъл ще противоречи на установеното в закона правило, че никое друго учреждение няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда (арг. чл. 14, ал. 3 ГПК). В този смисъл – постановеното по реда на чл. 290 ГПК (преди отмяната на чл. 291 ГПК) Решение № 153/13.06.2018 г. по гр.д. № 4658/2017 г. на ВКС, ГК, ІV г.о. В 5 подкрепа на този извод е и анализът на разпоредбата на чл. 2б, ал. 3 ЗОДОВ, съгласно която предявяването на иск за вреди от забавяне на все още висящо производство не е пречка да се предяви и иск след приключването му.

Възможността за завеждане на второ дело за забавянето на едно и също производство – веднъж, докато то е висящо, и веднъж след приключването му, означава, че преценката на съда относно продължителността на делото, когато то е все още висящо, се извършва към момента на сезирането (предявяване на иска за обезщетение), а настъпилите след това факти, свързани с водене и приключване на делото, са съобразими в нов процес, вече след изчерпване на възможността за постигане на споразумение по ЗСВ.

Не е основателно възражението на ответника, че производство е недопустимо, поради заведено по-рано дело. След служебна справка в деловодните книги на СРС се установи, че гражданско дело № 13010/2024 г. е образувано по повод иск от Е. М. срещу ПРБ и ВАС за неправилно осъждане и лишаване от свобода. Освен това производството е прекратено и е влязло в сила. Ето защо производството е допустимо.

С оглед на изложеното, настоящият въззивен състав намира, че приключването на адм. д. № 1969/2019 г. по описа на ВАС, за чието забавяне се претендира обезщетение в настоящото производство, не води до недопустимост на иска и до необходимост от започване на процедура по Глава ІІІа ЗСВ съгласно чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ.

По основателността на иска

На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ е да докаже, че е налице необосновано забавяне в разглеждането и решаването на адм. д. № 1969/2019 г. по описа на ВАС извън разумния срок, че е претърпял неимуществени вреди, както и че тези вреди са в причинна връзка с неоправдано забавяне на производството по административното дело.

Съгласно чл.2б, ал.2 ЗОДОВ съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.