Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1299 от 09.04.2020, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 1649/2019
Вид
Определение № 1299
Подписан
09.04.2020
Състав
СВИЛЕН ИВАНОВ ЖЕКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 77 · Правилник за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер 09.04.2020 година град С.З.

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,

ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На девети април две хиляди и двадесета година

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

ВАНЯ Т. като разгледа докладваното от съдията Ваня Т. частно гражданско дело номер 1649 по описа за 2019 година

Производството е по чл.248 ГПК и образувано по молба на М.Г.Х., с която се иска да бъде допълнено постановеното по делото Решение № 132 от 27.01.2020 г. в частта му относно разноските чрез присъждане на сумата 300 лв., представляваща платено възнаграждение на дъщерята на молителя за оказана правна помощ по подаване на молба за поправка на ОФГ.

Молбата е своевременно подадена и допустима съгласно чл. 77 от Правилника за прилагане на закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, а разгледана по същество е неоснователна.

С Решение № 132 от 27.01.2020 г. съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решението по същество на спора. Не са присъдени разноски.

Основанието за присъждане на разноски в полза на молителя е деликтно т.е. ответната страна, която е загубила спора изцяло или частично дължи разноски съразмерно на уважената част от исковите претенции. В този смисъл Решение № 189 от 20.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5193/2013 г., IV г. о., ГК. Фактическия състав на отговорността за разноски включва следното – неоснователно предизвикан правен спор, разноски, причинени от водене на дело по повод тоя спор и съдебно решение, което потвърждава правното твърдение на претендиращия разноските. В настоящия случай решението за постановяване на поправка на очевидна фактическа грешка е предизвикано от действия на съда, поради което и ответникът не носи отговорност, ако молителя е сторил разноски.

Освен това разноските, които подлежат на заплащане са посочени в чл. 78 ал. 1 от ГПК – такси, разноски по производството (например разходи за копиране, за пътни и др.) и възнаграждение за адвокат. В настоящия случай в посочената от молителя разписка той е записал, че е платил на дъщеря си сумата от 300 лева – 150 лева за проучване на делото. Не е ясно дали дъщерята на молителя е адвокат, но щом това не се сочи и няма доказателства в тази насока, то съдът приема, че тя не е адвокат и възнаграждение като такъв не ѝ се следва. За изготвяне, копиране и изпращане на Молба за поправка на ОФГ е заплатил още 150 лева. Отново възнаграждение като за адвокат на лице, което не е адвокат (или юрисконсулт) не се следва. Тук биха могли да имат значение евентуално действително сторени разноски за пощенски разходи, копирна хартия и услуги или пътни, за което обаче няма представени доказателства реално да са сторени.

От горното следва, че не са налице предпоставките на чл.248, ал.1 ГПК относно допълване на Решение № 132 от 27.01.2020 г. в частта му относно разноските

Мотивиран така, съдът

О

П Р Е

Д Е Л И :

ОТХВЪРЛЯ искането за допълване на осн. чл.248, ал.1 ГПК, на Решение № 132 от 27.01.2020 г., постановено по гр.д. № 1649/2019 г. на СтРС в частта относно разноските.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от датата на съобщението, че е изготвено пред Старозагорския окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: