Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 400 от 21.10.2026, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно наказателно дело 157/2026
Вид
Решение № 400
Подписан
21.10.2026
В сила
21.10.2026
Състав
Петя Шишкова, Петя Колева, Надежда Трифонова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 400 гр. София, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Шишкова

Членове:

Надежда Трифонова

Петя Колева при участието на секретаря Галина В. Иванова в присъствието на прокурора Николай Люб. Димитров като разгледа докладваното от Петя Колева Касационно наказателно дело от общ характер № 20268002200157 по описа за 2026 година Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по жалба на адв. Б. – упълномощен защитник на подс. С. Р.

С. срещу решение № 3/12.01.2026 г. на Апелативен съд - Варна по ВНОХД № 406/2024 г., с което е потвърдена присъда № 13 от 29.10.2024 г., постановена по НОХД № 466/2023 г. на Окръжен съд - Разград.

В жалбата защитникът е въвел касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Оспорва съставомерността на деянието, доколкото според него подс. С. С. е изпълнил задълженията си по допускане на бригадата до работа, съобразно Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи по електрически мрежи (Правилника) чрез отвеждането на бригадата до ВЕЛ Райнино, където е трябвало да работи и където не е настъпил обследваният инцидент. Изложил е съображения, че подзащитният му не е осъществил състава на престъплението, т. к. бригадата самоволно се е отклонила от ВЕЛ Райнино, отивайки да работи на електропровод Антола, който е извън наряда.

Акцентира на факта, че в отклонение на издадения наряд В. И. се е насочил към стълб от друг електропровод, който е бил под напрежение, защото е различен от ВЕЛ Райнино. Претендира липса на мотиви на въззивното решение, поради противоречие в същите и липса на доказателствен анализ.

Счита, че неправилно подсъдимият е признат за виновен, защото е изпълнил 1 задълженията, вменени му с разпоредбата на чл. 58, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи по електрически мрежи. Затова иска отмяна на атакуваното решение и оправдаване на подс. С. С. или отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В депозирано чрез повереника – адв. М. до Върховния касационен съд становище на частните обвинители З. Ш. С., Б. З. Ш. и Т. С. К. се отправя молба за оставяне без уважение жалбата на защитника на подс. С.. Наблягат на обстоятелството, че по време на работа и нейното изпълнение на ВЕЛ Райнино се е случил инцидентът, който е резултат от объркване и незнание къде продължава линията, а то е последица от немарливото изпълнение от страна на подс. С. С. на негови преки задължения – да заведе бригадата до работното място, да покаже на членовете на бригадата границите му, да се увери, че тези граници са обозначени – с табели, знаци, маркировка, ограждения по начин, който да не оставя съмнения за начало, продължение и край. Смятат, че ако е имало обозначение на всеки от стълбовете, по които ще се работи, а не да се открива нов наряд при всеки от стълбовете, е нямало да настъпи объркване у бригадата накъде да продължи.

Отричат да са допуснати процесуални нарушения от Апелативен съд – Варна, като той е направил обстоен и цялостен анализ на доказателствата, довело до постановяване на законосъобразен съдебен акт.

Претендират отхвърляне на касационната жалба и присъждане на деловодни разноски – адвокатски хонорар за всеки от тях.

В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище, че решението на апелативния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Той посочва, че подсъдимият е осъществявал правно-регламентирана дейност, която е източник на повишена опасност, тъй като има за предмет работа по електрически уредби и мрежи. В качеството си на допускащ до работа е следвало да заведе бригадата до работното място, да посочи границите му и частите от уредбата, намиращи се под напрежение, поставените заземители, ограждения, табели и други знаци. Държавното обвинение счита, че е установено, че подс. С. е завел бригадата до началото на работното място, но не е посочил границите на същото, което се простирало над километър в пресечен терен и при наличие на друго трасе, по които имало напрежение. Не са били маркирани всички електрически стълбове, по които е трябвало да се работи. Оспорва довода, че подсъдимият не следва да носи отговорност, тъй като бригадата е трябвало да се ориентира по жиците на стълбовете. Намира, че обстоятелството, че пострадалият се е качил на стълб на друга линия, по който е имало напрежение, не изключва отговорността на подсъдимия. Той не би носил отговорност според прокурора, ако бе изпълнил служебните си задължения и бе взел мерки за надлежно обезопасяване на работата. Само в тези случаи неправомерното поведение на пострадалия би изключило неговата отговорност. Неправомерното поведение на подс. С. е в причинна връзка с настъпилия общественоопасен резултат, поради което няма основание за 2 оправдаването му. Не намира основание и за намаляването му предвид това, че е определено под минимума при условията на чл. 55 НК.

Частните обвинители чрез процесуалния си представител също молят за потвърждаване на атакуваното решение. Те посочват, че напускането на работното място не е станало самоволно, а защото границата на работното място и самото работно място не са били обозначени по никакъв начин.

Стълбовете, по които е трябвало да се работи е било необходимо да бъдат обозначени с маркировка, номерация, че да няма съмнение у работниците.

Защитникът на подс. С. С. намира атакуваното решение за незаконосъобразно и неправилно. Акцентира на липсата на извършено нарушение на Правилника от подзащитния му, като твърди, че той е завел бригадата на място и е изпълнил всички задължения на допускащ до работа.

Смята, че се разширявали задълженията на допускащия с изискването да се води бригадата от стълб на стълб и всеки нов да се предава наново. Набляга на вътрешно противоречие в мотивите по причина, че съдът счел, че задълженията по т. 5 и т. 6 от чл. 58, ал. 2 от Правилника били изпълнени, а не били изпълнени т. 1 и т. 4 от същата норма. Според него, ако работното място било вече предадено, няма как бригадата да не е заведена до там. Затова защитникът пледира за оправдаването на клиента му.

Подс. С. С. моли да бъде оправдан или след отмяна на решението на апелативния съд, делото да се върне за ново разглеждане.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

Присъда № 10, постановена на 20.06.2023 г. от Окръжен съд – Разград по НОХД № 335/2022 г., с която подсъдимите В. И. И. и С. Р. С. били признати за виновни и осъдени по обвинение по чл. 123, ал. 1 НК, извършено в условията на независимо съпричиняване, била отменена изцяло от Апелативен съд – Варна с решение № 176/15.12.2023 г., постановено по ВНОХД № 314/2023 г. и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Разград от стадия на съдебното заседание. Производството пред Апелативния съд било образувано по въззивни жалби на подсъдимите чрез защитниците им и от частните обвинители К., С. и Ш. чрез повереника им.

С присъда № 13 от 29.10.2024 г., постановена по НОХД № 466/2023 г. на Разградски окръжен съд подс. В. И. И. е признат за виновен, в това, че като изпълнител на работа по чл. 52, ал. 1, т. 6 от Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи по електрически мрежи при условията на независимо съпричиняване с подс. С. Р. С. нарушил чл. 59, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Правилника, като по този начин е осъществил престъпление по чл. 123, ал. 1 НК. Със същата присъда подс. И. е оправдан да е нарушил разпоредбите на чл. 51, 59, ал. 1, т. 3, т. 4 и т.

5 и чл. 59, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от Правилника.

С цитираната присъда подс. С. Р. С. е признат за виновен и осъден за извършено като допускащ до работа в условията на независимо съизвършителство с подс. В. И. И. престъпление по чл. 123, ал. 1 НК за 3 нарушение на чл. 58, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Правилника, като му е наложено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК на десет месеца лишаване от свобода, което е отложено за срок от три години. Подсъдимият С. е оправдан да е нарушил нормите на чл. 58, ал. 2, т. 2, т. 3, т. 5 и т. 6 от Правилника.

На подсъдимите са възложени и направените по делото деловодни разноски. Налице е ппроизнасяне и по веществените доказателства.

Присъдата на Разградския окръжен съд била атакувана от държавното обвинение и защитниците на двамата подсъдими пред Апелативен съд – Варна, който с решение № 3 от 12.01.2026 г. я потвърдил изцяло. Двамата подсъдими били осъдени да заплатят направените в хода на въззивното производство разноски.

Срещу решението на въззивния съд не са подадени касационен протест, жалби от частните обвинители и от подс. И. и неговия защитник. По тази причина на разглеждане от настоящия съдебен състав подлежи единствено жалбата на адв. Б., касаеща подзащитния му С. С..

Жалбата е допустима, но неоснователна.

Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения следва да бъдат разгледани приоритетно, с оглед процесуалния ефект, който биха имали при констатиране на допускането им.

При внимателния прочит на съдържанието на атакувания съдебен акт се установява, че не е налице твърдяното от защитата противоречие в мотивите към решението на проверявания съд. Запознавайки се със съображенията, изложени в контролирания акт не се открива несъвместимост на изводите в тях, която да доведе до търсения от страната ефект – отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от второинстанционния съд. Изложението на апелативния съд макар на места да отправя известна критика към съдържанието на мотивите на окръжния съд практически напълно се солидаризира с него и това е видно не само от крайния резултат, с който е приключило делото пред апелативната инстанция, а от приетите от нея факти, доказателствен и правен анализ. Начинът на изписване на решението е индивидуален за всеки съдия-докладчик, като в случая методът на изготвяне на съдебното решение е могъл да бъде по-прецизен, но от обективния прочит на акта не може да се стигне до извод за неясна или противоречива съдебна воля.

Макар да трябва да се признае, че не е съвсем лишен от основание доводът на адв. Б. за липса на доказателствен анализ от въззивния съд, следва да се настои, че не е допуснато такова нарушение на процесуалните правила, което да обоснове отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд - Варна. Видно е от съдържанието на атакуваното решение, че на стр. 7 и 9 от мотивите към него съдът е споделил установената от първия такъв фактическа обстановка, като след това е изброил доказателствените източници, които я подкрепят.

Направил е и изричната уговорка, че назначените в хода на въззивното производство експертизи не са довели до промяна на установените по делото факти. Вярно е, че не са обсъдени самостоятелно писмените и гласни 4 доказателствени източници по причина, че те не разкриват противоречия.

Фактическата обстановка е била изяснена непротиворечиво от първостепенния съд. Без съмнение освен към нея, но и към извършения доказателствен анализ се е присъединил и апелативният съд, което принципно не е недопустим подход. Той именно е позволил на решаващата инстанция да се концентрира върху спорните моменти и доводите на страните от правна страна. В тази връзка е удачно да се припомни, че въззивният съд е длъжен да изложи свои аргументи, когато не споделя становището на първостепенния такъв. Такъв не е обсъжданият казус. В случая няма никакъв спор нито по фактите, нито по това, че те са били изяснени в хода на двукратно проведените първоинстанционни и въззивни съдебни производства. Затова и липсата на изрично обсъждане на доказателствения материал от въззивния съд не означава липса на съществена част от мотивите към решението. Спорът между страните е в правните изводи на инстанциите по същество, с които защитата не е съгласна, поради което се възползва от правото си да ги атакува пред настоящата инстанция, предлагайки своя трактовка. При това положение не може да бъде споделено оплакването на защитата за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от страна на апелативния съд, което да доведе до уважаване на искането на адв. Б. за връщане на делото в предходен процесуален стадий.