Закон за туризма

Чл. 1

(1) Този закон урежда обществените отношения, свързани с осъществяването на управлението и контрола в туризма, взаимодействието на държавата и общините при осъществяването на дейностите, свързани с туризма, както и участието на юридически лица с нестопанска цел и физически лица в тези дейности.

(2) Държавната политика в туризма се определя от Министерския съвет.

(3) Държавните органи в рамките на своята компетентност провеждат държавната политика в туризма и създават подходящи условия за неговото развитие.

Чл. 2

Целта на закона е да:

1. осигури условия за развитие на туризма като отрасъл с приоритетно значение;

2. въведе единни критерии за извършване на туристически дейности;

3. осигури защита на потребителите на туристическия продукт;

4. определи правата и задълженията на лицата, имащи отношение към туризма;

5. регламентира контрола върху туристическите дейности и качеството на туристическия продукт.

Чл. 3

(1) Законът регулира туризма като съвкупност от специфични стопански дейности, пътувания, участия в културни прояви, форуми и други, осъществявани в туристически обекти и насочени към създаване, предлагане, реализация и потребление на стоки и услуги, които формират туристическия продукт.

(2) Туристически дейности са:

1. туроператорската дейност и туристическата агентска дейност;

2. хотелиерството и ресторантьорството;

3. предоставянето на допълнителни туристически услуги.

(3) Туристически обекти са:

1. средствата за подслон – хотели, мотели, вилни и туристически селища;

2. местата за настаняване – пансиони, почивни станции, семейни хотели, самостоятелни стаи, вили, къщи, бунгала, и къмпинги;

3. заведенията за хранене и развлечения – ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе-сладкарници и барове;

4. местата за упражняване на туроператорска и туристическа агентска и информационна дейност;

5. плажовете – плажове към естествени водни обекти (морски, речни и езерни) и плажове към изкуствени водни обекти (язовирни и към плувни басейни);

6. ски-пистите – ски-писти за алпийски ски и сноуборд и ски-писти за ски-бягане;

7. центровете и местата за предлагане и потребление на допълнителни туристически услуги: балнеоложки, спортни, развлекателни и др.;

8. музеите, резерватите, културните ценности по Закона за културното наследство, както и културните институти по Закона за закрила и развитие на културата;

9. националните паркове, природните паркове, резерватите поддържаните резервати, защитените местности и природните забележителности по Закона за защитените територии.

10. туристическите хижи - туристически хижи, туристически учебни центрове и туристически спални и заведения за хранене, прилежащи към туристическите хижи - туристически столови, туристически бюфети и туристически столови със сервитьорско обслужване.

(4) Туризмът е:

1. ваканционен;

2. културно-исторически

3. екологичен;

4. здравен и балнеоложки;

5. спортен;

6. селски;

7. конгресен;

8. друг.

Чл. 3а

(1) Не се допуска отказ от предоставяне на туристически услуги в туристически обекти по чл. 3, ал. 3, както и предоставянето им с по-ниско качество или при по-неблагоприятни условия, основани на признаците по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита срещу дискриминацията.

(2) Лицата, предоставящи туристически услуги в туристически обекти по чл. 3, ал. 3, са длъжни да обявяват техните цени в еднакъв размер спрямо всички туристи, като не се допуска различно третиране на туристите или поставянето на част от тях в по-неблагоприятно положение спрямо друга част от тях, основани на признаците по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита срещу дискриминацията.

(3) Изискванията на ал. 2 се прилагат и в случаите, когато обявените цени на туристическите услуги се посочват в Интернет, в рекламни и търговски брошури и издания, както и в радио- и телевизионни предавания.

Чл. 4

Държавата осъществява политиката си в туризма, като:

1. съдейства за развитието му като отрасъл с приоритетно значение за националната икономика;

2. създава нормативна база за неговото развитие в съответствие с международните норми, правила и обичайната практика;

3. осигурява финансово и реализира национална реклама на туристическия продукт;

4. създава условия за развитие на ваканционния, културно-историческия, екологичния, здравния и на балнеоложкия, спортния, селския, конгресния и друг туризъм;

5. осъществява управление и контрол върху качеството на туристическия продукт;

6. осъществява междудържавното сътрудничество в туризма.

Чл. 5

Министърът на икономиката, енергетиката и туризма провежда държавната политика в туризма, като:

1. разработва краткосрочни концепции и програми за развитие на туризма и предлага на Министерския съвет за приемане стратегия за развитие на туризма;

2. организира и координира контрола върху качеството на туристическия продукт; извършва регистрация за туроператорска или туристическа агентска дейност и категоризация на туристически обекти в предвидените от закона случаи;

3. разработва и контролира изпълнението на годишната програма за разходване на средствата за държавното финансово подпомагане на развитието на туризма, в т. ч. на годишната програма за национална туристическа реклама;

4. провежда съвместно с компетентните ведомства държавната политика по отношение на обучението и повишаване квалификацията на кадрите в туризма;

5. подпомага дейността по привличане на инвестиции и за реализиране на проекти за развитие на туризма на национално, регионално и местно равнище; съдейства за изграждането и поддържането на инфраструктурата, свързана с туризма;

6. взаимодейства с органите на местното самоуправление и местната администрация и с областните управители при осъществяване на правомощията им в сферата на туризма;

7. представлява Република България пред международните органи и организации в областта на туризма и изпълнява и координира изпълнението на задълженията на Република България, произтичащи от членството й в международните органи и организации;

8. участва в разработването, оценяването и контрола върху изпълнението на програми и проекти, финансирани от Европейския съюз и от международни организации;

9. осъществява методическото ръководство на дейността на регионалните и местните туристически информационни центрове;

10. взаимодейства със съответните ведомства и организира съвместната дейност по развитието и утвърждаването на отделните видове туризъм;

11. организира създаването и поддържането на единната система за туристическа информация, включително на Националния туристически регистър;

12. ръководи Националния съвет по туризъм;

13. издава правилниците за дейността на Експертната комисия по регистрация на туроператори и туристически агенти и на Експертната комисия по категоризация на туристически обекти и организира и ръководи дейността им в качеството си на техен председател;

14. чрез службите по търговско-икономическите въпроси към дипломатическите и консулските представителства на Република България популяризира българския туризъм в чужбина и координира дейността на българските културни институти и дружества в чужбина по популяризирането на българската история и културно наследство;

15. осигурява информационното обслужване и подпомага участието на български фирми в панаири и прояви, свързани с туризма;

16. разработва и участва в обсъждането на проекти на нормативни актове в областта на туризма.

Чл. 5а

(отменен)

(1) Председателят на Държавната агенция по туризъм осъществява държавното управление в туризма, като:

1. разработва краткосрочни концепции и програми за развитие на туризма и предлага на Министерския съвет за приемане стратегия за развитие на туризма;

2. организира и координира контрола върху качеството на туристическия продукт; извършва регистрация за туроператорска или туристическа агентска дейност и категоризация на туристически обекти в предвидените от закона случаи;

3. разработва и контролира изпълнението на годишната програма за разходване на средствата за държавното финансово подпомагане на развитието на туризма, в т. ч. на годишната програма за национална туристическа реклама;

4. провежда съвместно с компетентните ведомства държавната политика по отношение на обучението и повишаване квалификацията на кадрите в туризма;

5. подпомага дейността по привличане на инвестиции и за реализиране на проекти за развитие на туризма на национално, регионално и местно равнище; съдейства за изграждането и поддържането на инфраструктурата, свързана с туризма;

6. взаимодейства с органите на местното самоуправление и местната администрация и с областните управители при осъществяване на правомощията им в сферата на туризма;

7. представлява Република България пред международните органи и организации в областта на туризма и изпълнява и координира изпълнението на задълженията на Република България, произтичащи от членството й в международните органи и организации;

8. участва в разработването, оценяването и контрола върху изпълнението на програми и проекти, финансирани от Европейския съюз и от международни организации;

9. осъществява методическото ръководство на дейността на регионалните и местните туристически информационни центрове;

10. взаимодейства със съответните ведомства и организира съвместната дейност по развитието и утвърждаването на отделните видове туризъм;

11. организира създаването и поддържането на единната система за туристическа информация, включително на Националния туристически регистър;

12. ръководи Националния съвет по туризъм;

13. издава правилниците за дейността на Експертната комисия по регистрация на туроператори и туристически агенти (ЕКРТТА) и на Експертната комисия по категоризация на туристически обекти (ЕККТО) и организира и ръководи дейността им в качеството си на техен председател;

14. взаимодейства със службите по търговско-икономическите въпроси към дипломатическите и консулските представителства на Република България за популяризирането на българския туризъм в чужбина и координира дейността на българските културни институти и дружества в чужбина по популяризирането на българското културно-историческо наследство;

15. осигурява информационното обслужване и подпомага участието на български фирми в панаири и прояви, свързани с туризма;

16. разработва и участва в обсъждането на проекти на нормативни актове в областта на туризма;

17. съвместно с председателя на Комисията по търговия и защита на потребителите представя ежегодно в Министерския съвет доклад за резултатите от контролната дейност по закона;

18. представя ежегодно в Министерския съвет доклад за дейността на агенцията.

(2) Председателят на Държавната агенция по туризъм е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити.

Чл. 6

(1) Областният управител провежда държавната политика в туризма на територията на областта, като:

1. организира съвместно с туристическите сдружения разработването на стратегия и програми за развитието на туризма и координира тяхното изпълнение; стратегията и програмите са част от областния план за регионално развитие и се съставят на основата на националните приоритети за развитие на туризма, както и на местните и регионалните туристически ресурси и нужди;

2. координира с кметовете от областта и с други областни управители в региона реализацията на Националната програма за развитие на туризма.

(2) Областният съвет за регионално развитие по Закона за регионалното развитие подпомага областния управител в изпълнението на функциите му по този закон.

Чл. 7

(1) Създава се Национален съвет по туризъм като държавно-обществен консултативен и координационен орган към министъра на икономиката.

(2) Председател на Националния съвет по туризъм е министърът на икономиката или оправомощено от него длъжностно лице.

(3) Министърът на икономиката определя представителите на държавата в Националния съвет по туризъм съгласувано с ръководителите на съответните държавни ведомства.

(4) В състава на Националния съвет по туризъм участват представители на:

1. държавата, определени по реда на ал. 3;

2. туристически сдружения, определени при условия и по ред в правилника по ал. 6;

3. сдружения на въздушни, сухопътни и водни превозвачи, определени при условия и по ред в правилника по ал. 6;

4. национално представените сдружения на потребителите в Република България, определени при условия и по ред в правилника по ал. 6;

5. Националното сдружение на общините в Република България.

(5) Националният съвет по туризъм:

1. утвърждава годишната програма за разходване на средствата за държавното финансово подпомагане на развитието на туризма, в т. ч. на годишната програма за национална туристическа реклама;

2.

3. координира осъществяването на националната реклама в областта на туризма;

4.

5. обсъжда и предлага на министъра на икономиката разработени концепции и програми за развитие на туризма в страната;

6. дава становища по проекти на нормативни актове и прави предложения за тяхното изменение, допълнение или отмяна;

7. обсъжда въпроси, свързани с изграждането и поддържането на туристическата инфраструктура и привличането на чуждестранни инвестиции в туризма;

8. обсъжда готовността на българските авиопревозвачи за изпълнение на чартърните им програми;

9. обсъжда и анализира подготовката за туристическите сезони и резултатите от тях;

10. обсъжда резултатите от дейността на органите, на които е възложено упражняването на контрол в туризма и свързаните с него дейности, и дава препоръки за подобряване работата на контролните органи;

11. обсъжда въпроси и дава препоръки за подобряване защитата на потребителите на туристически услуги.

(6) Председателят на Държавната агенция по туризъм определя броя на членовете на Националния съвет по туризъм, осигурява организационно-техническото му обслужване и издава правилник за неговата организация и дейност.

Чл. 8

(отменен)

(1) Министърът на икономиката определя броя на членовете на Националния съвет по туризъм и издава правилник за неговата организация и дейност.

(2) Представителите по чл. 7, ал. 4, т. 2 – 5 съставляват общо половината от състава на Националния съвет по туризъм.

(3) Националният съвет по туризъм взема решенията си с мнозинство повече от половината от общия брой на членовете.

Чл. 9

(отменен)

(1) Създава се Агенция по туризъм към министъра на икономиката.

(2) Агенцията по туризъм:

1. осигурява административното обслужване на лицата, кандидатстващи за издаване на регистрация за извършване на туроператорска или туристическа агентска дейност и за определяне категорията на туристически обекти по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2, 3, 5 и 6;

2. участва в разработването на нормативната уредба в областта на туризма и анализира практиката по прилагането на нормативните актове;

3. взаимодейства с туристическите сдружения при осъществяването на политиката в областта на туризма и в управлението и контрола върху качеството на туристическия продукт;

4. разработва и предлага за одобряване от Националния съвет по туризъм годишната програма за национална реклама;

5. изпълнява програмата за национална реклама;

6. информационно подпомага въвеждането на системи за управление на качеството във фирмите, извършващи туристическа дейност;

7. съдейства за обучението и повишаване квалификацията на кадрите в туризма съвместно с компетентните ведомства и национално представените туристически сдружения;

8. осъществява методическо ръководство и координация на дейността на регионалните и местните туристически информационни центрове;

9. организира създаването и поддържането на единната система за туристическа информация, включително Националния туристически регистър;

10. координира дейността на българските културни институти и дружества в чужбина по популяризиране на българското културно-историческо наследство;

11. съдейства за информационното обслужване на лицата, извършващи туристически дейности, включително по програми и проекти, финансирани от Европейския съюз и от други международни организации;

12. осигурява информационното обслужване и подпомага участието на български фирми в панаири и прояви, свързани с туризма;

13. осъществява контролни функции в предвидените в този закон случаи.

(3) Агенцията по туризъм е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в град София, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на икономиката.

(4) Агенцията по туризъм се ръководи и представлява от изпълнителен директор, който се подпомага от заместник изпълнителен директор.

(5) Дейността, структурата, организацията на работа и съставът на агенцията се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката.

Чл. 9а

(1) Към изпълнителния директор на Агенцията по туризъм се създават Експертна комисия по регистрация на туроператори и туристически агенти (ЕКРТТА) и Експертна комисия по категоризация на туристически обекти (ЕККТО).

(2) Председател на комисиите по ал. 1 е изпълнителният директор на Агенцията по туризъм или оправомощено от него длъжностно лице.

(3) В състава на ЕКРТТА се включват с равен брой гласове представители на Министерството на икономиката и на Агенцията по туризъм, от една страна, и представители на национално представените туристически сдружения на туроператорите и туристическите агенти, от друга страна.

(4) В състава на ЕККТО при категоризиране на туристически обекти по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2, 3 и 10 се включват с равен брой гласове представители на Министерството на икономиката и на Агенцията по туризъм, от една страна, и представители на национално представените туристически сдружения на хотелиерите и ресторантьорите, от друга страна.

(5) В състава на ЕККТО при категоризиране на туристически обекти по чл. 3, ал. 3, т. 5 и 6 се включват с равен брой гласове представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и представител на Министерството на физическото възпитание и спорта, от една страна, и представители на национално представените туристически сдружения и други юридически лица с нестопанска цел, имащи отношение към развитието на съответните туристически обекти, от друга страна.

(6) Членовете на комисиите по ал. 1 се определят със заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма по предложение на съответното сдружение.

(7) Организацията на работа, съставите и дейността на комисиите по ал. 1 се уреждат със съответни правилници, утвърдени от министъра на икономиката.

Чл. 10

(1) Общинският съвет приема програма за развитие на туризма на територията на съответната община в съответствие с приоритетите на националната стратегия и съобразно местните туристически ресурси и потребности.

(2) Програмата за развитие на туризма предвижда мероприятия за:

1. изграждане и поддържане на инфраструктурата, обслужваща туризма на територията на общината, включително местните пътища, свързващи курортите с аерогари, жп гари и автогари, както и с културните ценности;

2. опазване, поддържане и развитие на зелените площи;

3. изграждане на информационни туристически центрове и организация на информационното обслужване на туристите;

4. реклама в страната и в чужбина на туристическите обекти, намиращи се на територията на общината.

(3) Кметът на общината:

1.

2. създава и ръководи консултативен съвет по въпросите на туризма;

3. създава общинска експертна комисия по категоризиране на туристическите обекти, в чийто състав половината от членовете са представители на туристически сдружения, работещи на територията на общината, ако има такива;

4. определя категорията на туристическите обекти по чл. 52, ал. 1 по предложение на общинската експертна комисия по категоризиране;

5. създава и поддържа регистър на категоризираните туристически обекти по чл. 52, ал. 1 на територията на общината;

6. заверява регистрите за настанените туристи на лицата, извършващи туристическа дейност хотелиерство на територията на общината;

7. съдейства за рекламата на туристическия продукт на общината;

8. организира информационното обслужване на туристите, включително чрез създаване на туристически информационни центрове или бюра;

9. съдейства за поддържането и опазването на природните и културно-историческите обекти на територията на общината;

10. осъществява контролни функции в предвидените в този закон случаи;

11. съдейства на държавните органи при провеждането на политиката в туризма и извършването на контрол върху качеството на туристическия продукт на територията на общината.

Чл. 10а

(1) На територията на всяка развиваща туризъм община се създава консултативен съвет по въпросите на туризма по предложение на кмета или на туристическо сдружение.

(2) Председател на консултативния съвет по въпросите на туризма е кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице.

(3) В състава на консултативния съвет по въпросите на туризма участват равен брой представители на местната администрация, от една страна, и представители на туристически сдружения и други юридически лица с нестопанска цел, имащи отношение към развитието на туризма, сдружения на местния бизнес и на потребителите, от друга страна.

(4) Кметът на общината определя броя на членовете на консултативния съвет по въпросите на туризма съгласно ал. 3.

(5) Консултативният съвет по въпросите на туризма:

1. изработва и предлага на общинския съвет програмата по чл. 10, ал. 1;

2. прави предложения и дава становища по въпроси, които са от съществено значение за развитието на туризма на територията на общината, включително за размера на туристическия данък.

(6) Консултативният съвет по въпросите на туризма взема решенията си с мнозинство повече от половината от общия брой на членовете.

(7) Организацията на работа, числеността и съставът на консултативния съвет се уреждат с правилник, приет от общинския съвет.

Чл. 11

(1) В Република България могат да се създават туристически сдружения, регистрирани като юридически лица с нестопанска цел.

(2) Сдруженията по ал. 1 се създават на териториален и професионален принцип и могат да бъдат:

1. национални, регионални и местни сдружения;

2. браншови и продуктови сдружения.

Чл. 12

(1) Туристическите сдружения в съответствие със своя устав:

1. представляват и защитават интересите на членовете си пред съответните органи на централната и местната администрация и на местното самоуправление;

2. участват в разработването на стратегии и програми за развитието на туризма в национален мащаб, на територията на региона и на общината и съдействат за тяхното изпълнение;

3. съдействат за рекламата на туристическия продукт;

4. съдействат за изграждането и функционирането на туристически информационни центрове или бюра;

5. участват с представители в ЕККТО;

6. участват с представители в ЕКРТТА

7. съдействат за повишаването на професионалната квалификация на кадрите в туризма;

8. участват в контрола по спазването на нормативните актове в областта на туризма;

9. регламентират професионалната етика в туризма и недопускането на нелоялна конкуренция между и по отношение на своите членове и сезират компетентните органи за извършени нарушения на законодателството.

(2) Туристическо сдружение, което е регистрирано като сдружение с нестопанска цел за извършване на общественополезна дейност, разходва имуществото си за развитието и утвърждаването на туризма.

(3) Туристическите сдружения подпомагат работата на държавните и на местните органи за осъществяване на политиката в областта на туризма и в управлението и контрола върху качеството на туристическия продукт.

Чл. 13

Държавните органи и органите на местното самоуправление и местната администрация оказват съдействие на туристическите сдружения за реализиране на техните цели.

Чл. 14

Туристическите сдружения предоставят в Министерството на културата и туризма документи за регистрация, легитимиращи ги като такива съгласно изискванията за вписване в Националния туристически регистър.

Чл. 15

(1) Държавата поощрява финансово развитието на туризма чрез осигуряване на средства за:

1. национална реклама в областта на туризма;

2. контрол върху качеството на туристическия продукт;

3. единна система за туристическа информация;

4. обучение и квалификация на кадрите в туризма;

5. анализи и прогнози за състоянието и развитието на туризма;

6. социологически проучвания в туризма на национално равнище;

7. участия в проекти по международни програми.

(2) Средствата по ал. 1 се предоставят ежегодно чрез бюджета на Министерството на икономиката, както следва:

1. субсидия от централния бюджет;

2. приходи от:

(3) Средства за развитието на туризма се осигуряват и чрез дарения и помощи, както и по международни програми и споразумения.

(4) Средствата по ал. 2 и 3 се разходват въз основа на годишната програма, приета от Националния съвет по туризъм и утвърдена от министъра на икономиката.

(5) Годишната програма се приема от Националния съвет по туризъм до края на месец май на предходната година.

Чл. 16

(1)

(2) Средствата за развитието на туризма в общината се набират с решение на общинския съвет от:

1. туристическия данък, определен по реда на Закона за местните данъци и такси;

2. наложените от кмета на общината глоби и имуществени санкции по този закон;

3. таксите за категоризиране на туристически обекти по чл. 55, ал. 4;

4. средства, предоставени за изпълнение на целеви програми и проекти;

5. дарения и помощи, средства по международни програми и споразумения, когато не е предвидено те да постъпят в държавния бюджет;

6. лихви;

7. други източници.

(3) Средствата по ал. 2 се разходват само за дейностите по чл. 10, ал. 2.

Чл. 17

(1) Туроператорска или туристическа агентска дейност на територията на Република България се извършва само от регистрирани по този закон лица.

(2) Регистрацията се извършва от министъра на икономиката в Регистъра на туроператорите и туристическите агенти. Регистърът е публичен.

(3) За извършване на туроператорска или туристическа агентска дейност в регистъра се вписва лице, което отговаря на следните изисквания:

1. е търговец по смисъла на Търговския закон или е юридическо лице, което има право по силата на друг закон да извършва стопанска дейност;

2. има персонал с подходящо образование, езикова квалификация и стаж;

3. лицето, осъществяващо функциите по управление на туроператорска или туристическа агентска дейност, има подходящо образование, езикова квалификация и стаж;

4. е осигурило подходящо помещение за извършване на туроператорска или туристическа агентска дейност;

5. е сключило предварителен договор за застраховка по чл. 42, ал. 1;

6. не е в производство по ликвидация или несъстоятелност;

7. не е извършвало туроператорска или туристическа агентска дейност без лиценз/регистрация през последните 12 месеца;

8. не е с отнет лиценз/заличена регистрация за извършване на съответната дейност през последните 12 месеца.

(4) Изискванията по ал. 3, т. 2, 3 и 4 се конкретизират в наредба, приета от Министерския съвет.

(5) Туроператорска или туристическа агентска дейност може да се извършва и от лице, установено в държава - членка на Европейския съюз, или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, ако при установяване на територията на Република България представи копие от документ, удостоверяващ правото му да извършва такава дейност, и удостоверение или друг документ от кредитна или застрахователна институция, съдържащ данни за наличието на застраховка, покриваща отговорността му за причинени вреди, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на професионалните задължения.

Чл. 18

(1) За вписване в регистъра лицата по чл. 17, ал. 3 подават заявление по образец, в което се посочват: видът на туристическата дейност, за която се иска регистрация, име и адрес на лицето, съответно седалище, адрес на управление, и единен идентификационен код, когато има такива, както и адрес на туристическия обект. Към заявлението се прилагат:

1. копия от документи, удостоверяващи, че юридическото лице има право по силата на друг закон да извършва стопанска дейност;

2. декларация, че лицето не е в производство по несъстоятелност или в ликвидация;

3. справка за образованието, езиковата квалификация и стажа за персонала, който ще бъде зает в осъществяването на туристическата дейност;

4. копие от документите, удостоверяващи завършено образование, стаж и езикова квалификация на лицето, осъществяващо функции по управление на туроператорска или туристическа агентска дейност;

5. справка за местоположението, пригодността и оборудването на помещенията за упражняване на туроператорска или туристическа агентска дейност;

6. копие от акта за собственост или от договора за наем, както и друг документ, от който произтича правото за ползване на помещенията по т. 5, с валидност най-малко една година от датата на подаване на заявлението;

7. копие от предварителния договор за застраховка по чл. 42, ал. 1;

8. декларация, че през последните 12 месеца преди подаване на заявлението заявителят не е извършвал туроператорска или туристическа агентска дейност без лиценз/регистрация и не е с отнет лиценз/заличена регистрация за туроператорска или туристическа агентска дейност;

9. документ за платена такса за разглеждане на документите съгласно тарифата по ал. 10.

(2) Заявлението по ал. 1 с приложените към него документи и документите по чл. 17, ал. 5 се подават в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.

(3) Експертната комисия по регистрация на туроператори и туристически агенти разглежда заявленията и документите по ал. 1 в двумесечен срок от датата на постъпването им и се произнася по тях с мотивирано предложение до министъра на икономиката за извършване на регистрацията или за отказ за извършване на регистрацията.

(4) В случай на констатирана непълнота или нередовност на представените документи по ал. 1 ЕКРТТА дава на лицето 30-дневен срок за отстраняването им. Срокът по ал. 5 започва да тече от датата на отстраняване на непълнотата, съответно нередовността.

(5) Министърът на икономиката въз основа на предложението на ЕКРТТА в срок до два месеца от постъпването на заявлението в министерството извършва регистрацията и издава удостоверение за регистрация или мотивирано отказва извършването на регистрация.

(6) Отказът за регистрация подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(7) Действието на регистрацията и удостоверението за регистрация е безсрочно.

(8) Правата по регистрацията не могат да се прехвърлят или преотстъпват.

(9) На регистрираните лица се издава удостоверение за регистрация, което се поставя на видно място в туристическия обект.

(10) За разглеждането на документи и вписването в регистъра на туроператорите и туристическите агенти се събират такси по тарифа, одобрена от Министерския съвет.

(11) Лицата по чл. 17, ал. 5 се вписват служебно в регистъра на туроператорите и туристическите агенти, като действието на регистрацията им е съобразно срока на представените от тях документи.

Чл. 19

(1) Регистриран туроператор може да подаде заявление за регистрация като туристически агент, ако отговаря на изискванията, отнасящи се за туристическа агентска дейност по чл. 17, ал. 3, т. 2, 3 и 4. В тези случаи туроператорът подава заявление за регистрация като туристически агент, към което прилага документите по чл. 18, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 6.

(2) В случаите по ал. 1 регистрацията се извършва по реда на чл. 18. За разглеждане на документите и вписване на допълнителната регистрация като туристически агент не се заплащат такси.

Чл. 20

(1) Регистрацията се заличава със заповед на министъра на икономиката:

1. по искане на регистрираното лице;

2. при смърт на физическото лице - едноличен търговец, съответно при прекратяване на юридическото лице;

3. с изтичане действието на регистрацията - за случаите по чл. 17, ал. 5;

4. по мотивирано предложение на ЕКРТТА:

(2) Със заличаването на регистрацията удостоверението се обезсилва.

(3) Заповедта на министъра на икономиката за заличаване на регистрацията подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(4) При заличаване на регистрацията министърът на икономиката предприема съответни действия за публично оповестяване на заличаването чрез средствата за масово осведомяване.

Чл. 21

(1) В регистъра по чл. 17, ал. 2 се вписват:

1. регистрационен номер;

2. вид на туристическата дейност/дейности;

3. фирма, седалище и адрес на управление на регистрираното лице;

4. адрес на мястото/местата на упражняване на дейността, телефон, факс, електронна поща;

5. единен идентификационен код, данъчен или регистрационен код или друга идентификация, използвана в съответната държава членка;

6. имената на лицата с право да управляват и /или представляват регистрираното лице;

7. номер на заповедта на министъра на икономиката за регистрация и за заличаване на регистрацията;

8. номер и дата на сключения застрахователен договор по чл. 17, ал. 5 и чл. 42, ал. 1, име на застрахователя и срок на валидност на застраховката;

9. наложени принудителни административни мерки и санкции по този закон.

(2) При промяна на вписаните обстоятелства по ал. 1 регистрираното лице уведомява председателя на Държавната агенция по туризъм за промяната в 30-дневен срок от настъпването й. Към уведомлението се прилагат документи, удостоверяващи промяната, и документ за платена такса за вписване на настъпили промени в обстоятелствата в Националния туристически регистър съгласно тарифата по чл. 18, ал. 10. При необходимост се издава ново удостоверение за регистрация.

Чл. 22

(отменен)

Лицензът за туроператорска дейност или туристическа агентска дейност се прекратява:

1. по молба на лицензираното лице;

2. с прекратяване на юридическото лице;

3. с прекратяване на стопанската дейност на лицето;

4. при смърт на физическото лице – едноличен търговец;

5. при обявяване на лицето в несъстоятелност;

6. ако лицето в 6-месечен срок от подаване на заявлението не се яви за получаване на лиценз и стикер.

Чл. 23

(отменен)

(1) Лицензът за туроператорска дейност или туристическа агентска дейност се отнема при:

1. установено несъответствие с условията по чл. 19, ал. 1;

2. неспазване на изискванията по чл. 42;

3. сключване на договор с нелицензиран туроператор, туристически агент или превозвач;

4. сключване на договор с лице, извършващо хотелиерство или ресторантьорство в некатегоризиран туристически обект;

5. сключване на договор за извършване на туристическа дейност с чуждестранни хотелиери, ресторантьори, туроператори или туристически агенти, които не са удостоверили правото си да извършват съответния вид туристическа дейност съгласно националното си законодателство;

6. издаване на документ с невярно съдържание при упражняването на туристически дейности, когато това е установено по съдебен ред;

7. повторно нарушение на изискванията за извършване на туроператорска или туристическа агентска дейност;

8. нарушаване на българското законодателство, уреждащо влизането, престоя и излизането на чуждестранни туристи от територията на Република България.

(2) Заповедта на министъра на икономиката за отнемане на лиценз може да се обжалва по реда на Закона за Върховния административен съд.

Чл. 24

(1) При извършване на туроператорска или туристическа агентска дейност на територията на страната туроператорът или туристическият агент сключва договори с регистрирани туроператори или туристически агенти, с лицензирани застрахователи и превозвачи, с екскурзоводи, аниматори, планински водачи, ски-учители, лица, предлагащи водни, летателни и други туристически услуги с повишен риск за потребителя, с професионална квалификация и опит, както и с лица, извършващи туристическа дейност в категоризирани туристически обекти.

(2) Изискванията към лицата по ал. 1 за професионална квалификация и опит се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на председателя на Държавната агенция по туризъм.

(3) С наредбата по ал. 2 се урежда и възможността юридически лица с нестопанска цел - членове на международни организации, да извършват обучение на лицата по ал. 1 и да издават документи, които удостоверяват тяхната професионална квалификация и опит.

(4) Туроператорът или туристическият агент сключва с туриста от името и за сметка на лицензиран застраховател задължителна застраховка “медицински разходи при болест и злополука на туриста” при пътувания извън страната.

(5) За сключването на застраховката по ал. 3 застрахователен агент по смисъла на Закона за застраховането може да бъде и юридическо лице.

Чл. 25

(1) Туристическият ваучер се издава за вътрешен и изходящ туризъм само от регистриран туроператор.

(2) Туристическият ваучер може да се предоставя на туриста и от туристически агент само от името и за сметка на регистриран туроператор.

(3) Туристическият агент няма право да издава собствен туристически ваучер.

(4) Туристическият ваучер се издава на туриста след сключване на договора по чл. 30, ал. 1.

(5) Туристическият ваучер се издава в не помалко от три екземпляра и съдържа следните задължителни реквизити:

1. номер и дата на издаването на ваучера;

2. фирма на туроператора – издател на ваучера;

3. регистрационен номер на туроператора;

4. регистрационен номер за туристическа агентска дейност на лицето, представляващо туроператора;

5. име/имена на туриста/туристите;

6. списък на предплатените услуги, включени в туристическото пътуване;

7. дати за изпълнение на първата и последната услуга;

8. контрагенти по изпълнение на услугите;

9. срок и начин на плащане;

10. подпис на служителя и печат на издателя.

Чл. 26

В туристическите обекти за упражняване на туроператорска и туристическа агентска дейност се извършват само дейности, пряко или косвено свързани с предлагането на основни и допълнителни туристически услуги.

Чл. 27

(1) Разпоредбите на този раздел уреждат условията и реда за осъществяване на организирани групови и индивидуални туристически пътувания с обща цена (организирани пътувания).

(2) Организирани туристически пътувания с обща цена се формират от регистриран туроператор и се предлагат за продажба от него и/или чрез туристически агенти.

(3) Организираните детски и ученически туристически пътувания с обща цена се формират от регистриран туроператор и се предлагат за продажба от него или чрез туристически агенти.

(4) Организираните в системата на народната просвета детски и ученически туристически пътувания с обща цена се провеждат въз основа на сключен договор с директор на детска градина, училище или обслужващо звено по смисъла на Закона за народната просвета. Договорът се сключва след одобрение от началника на съответния регионален инспекторат по образованието.

Чл. 28

(1) Предоставената от туроператора пряко или чрез туристически агент информация за организирани пътувания, тяхната цена и за всички други условия на договора трябва да бъде точна и пълна и не трябва да въвежда в заблуждение потребителя.

(2) Туроператорът пряко или чрез туристически агент предоставя на потребителя информация в писмена форма, която трябва да съдържа:

1. цената, обявена в левове, и начина на плащане;

2.

3. начална и крайна дата на пътуването;

4. начален, краен пункт и маршрут на пътуването;

5. местоположение, категория и вид на туристическия обект;

6. брой на нощувките, включени в туристическото пътуване;

7. брой и вид на храненията, включени в туристическото пътуване;

8. минимален брой участници, когато такъв е необходим за осъществяване на пътуването, и краен срок за уведомяване на потребителя, когато този брой не е набран;

9. общи данни за паспортния и визовия режим, както и информация за медицинските и здравните изисквания, свързани с пътуването;

10. наименование на застрахователната компания, с която е сключен договорът за застраховка по чл. 42.

(3) Информацията по ал. 1 трябва да бъде ясна, точна и четливо изписана.

(4) Туроператорът е обвързан с изложеното в информацията в писмена форма и не може да я променя освен в случаите, когато:

1. изрично е предвидена възможност за извършване на промени в нея и потребителят е уведомен за тях преди сключването на договора;

2. промените са направени впоследствие по споразумение между страните.

(5) Туроператорът пряко или чрез туристически агент е длъжен да предостави преди сключването на договора на потребителя писмено или по друг подходящ начин информация за паспортния и визовия режим и сроковете за получаване на необходимите документи, както и информация за медицинските и здравните изисквания, свързани с пътуването и престоя.

Чл. 29

(1) Туроператорът пряко или чрез туристическия агент трябва да предостави в писмена форма на потребителя всички условия на договора преди неговото сключване.

(2) Задължението за предоставяне на информация по ал. 1 и по чл. 28, ал. 5 не се прилага при извършване на резервации и сключване на договор за организирано пътуване в последния момент.

Чл. 30

(1) С договора за организирано пътуване туроператорът се задължава да предостави туристическо пътуване с обща цена на потребителя срещу заплащане на определена цена.

(2) Договорът за организирано пътуване се сключва в писмена форма и екземпляр от него се предоставя на потребителя.

(3) Договорът трябва да съдържа:

1. дата и място на сключването;

2. фирма, седалище, адрес на управление, регистрационен номер на туроператора и/или туристическия агент, както и име, адрес, ЕГН, данни от личния документ на потребителя;

3. фирма, седалище, адрес на управление, номер на лиценза на превозвача, използвани транспортни средства, година на производство, номер и срок на валидност на знака за първоначален технически преглед или на контролния талон към знака за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на превозното средство,, дата и час на тръгване и връщане от началния и крайния пункт и маршрут на пътуването, времето на пристигане и продължителността на престоя;

4. местоположение, вид на туристическите обекти, тяхната категория и брой нощувки, когато пътуването включва нощувка;

5. вид и категория на заведенията за хранене и развлечения, брой и вид на храненията, включени в туристическото пътуване;

6. посещения, пътувания, трансфери и други услуги, включени в общата цена;

7. специални изисквания на потребителя, предявени от него преди сключването на договора, за които е постигнато съгласие от страните по договора;

8. обща цена, обявена в левове, на всички услуги, включени в договора, други плащания, невключени в цената, срок и начин на плащане;

9. възможност за промяна на цената, реда и начина, по който тя да се преизчислява в случаите по чл. 34, ал. 1;

10. краен срок, в който потребителят има право да се откаже от договора, без да дължи неустойка и обезщетение, както и срок, в който потребителят трябва да уведоми туроператора или туристическия агент, че преотстъпва своето пътуване на трето лице;

11. размер на неустойката, която потребителят дължи на туроператора при отказ от договора след срока по т. 10;

12. минимален брой участници, ако такъв е необходим за осъществяване на пътуването, и краен срок за уведомяване на потребителя, когато този брой не е набран и пътуването може да бъде отменено;

13. задължение за уведомяване на потребителя за правата му по чл. 35, ал. 1;

14. изисквания за формата, начините и сроковете, при които потребителят има право да предяви рекламация в случаите на неизпълнение или неточно изпълнение на договора;

15. фирма и адрес на застрахователя, с който туроператорът е сключил застрахователния договор по чл. 42.

(4) Когато предмет на договора е организирано детско и ученическо туристическо пътуване с обща цена, броят на нощувките се определя в съответствие с чл. 30б.

(5) Туроператорът не може да се позовава на липсата на реквизит на договора.

(6) Договорът съдържа информация за съществените елементи на сключената задължителна застраховка „медицински разходи при болест и злополука на туриста“ за пътувания извън страната.

(7) Туроператорът пряко или чрез туристическия агент предоставя на потребителя оригинал на застрахователната полица по застраховка „медицински разходи при болест и злополука на туриста“ преди началото на пътуването.

Чл. 30а

С договора за организирано детско и ученическо туристическо пътуване с обща цена туроператорът и превозвачът се задължават да предприемат пътувания само през светлата част на денонощието.

Чл. 30б

В случай че организираното детско и ученическо туристическо пътуване с обща цена се извършва с автобусен превоз, на децата и учениците се осигурява не по-малко от 8 часа нощувка на денонощие в категоризиран туристически обект.

Чл. 31

Договорът за организирано пътуване не може да съдържа неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите.

Чл. 32

(1) Туроператорът пряко или чрез туристическия агент е длъжен да предостави на потребителя в писмена форма след сключването на договора, но не по-късно от 7 работни дни преди началото на пътуването информация за:

1. името или фирмата, адреса и телефонния номер на свой представител в посещаваното място, а при липса на представител – данни за установяване на контакт с организациите в посещаваното място, които могат да окажат съдействие на потребителя при възникване на затруднение; когато няма такава организация, на потребителя се предоставя телефонен или факс-номер за връзка с туроператора или туристическия агент;

2. времето и местата на междинните спирания и връзки;

3. вида и категорията на използваните транспортни средства и вида на мястото, което потребителят ще заеме в транспортното средство;

4. застраховките, свързани с изпълнението на договора;

5. възможността за сключване на застрахователен договор за покриване на разходите в случай на отказ от пътуване от страна на потребителя и на разходите за съдействие, включително при репатриране, както и за случаите на злополука, болест или смърт.

(2) Когато периодът между сключването на договора и началната дата на пътуването е пократък от 7 работни дни, информацията по ал. 1 се предоставя при сключването на договора.

(3) При пътуване в чужбина на малолетни или непълнолетни лица туроператорът пряко или чрез туристическия агент в срока по ал. 1 предоставя на родителя, настойника или попечителя информация, даваща възможност за пряк контакт с малолетния/непълнолетния или отговарящото за него лице на мястото на пребиваването му.

Чл. 33

Информацията по чл. 28, ал. 1 и чл. 32, ал. 1 трябва да се предоставя и на български език.

Чл. 34

(1) Цената на организираното пътуване не може да се променя освен в случаите, когато това е предвидено изрично в договора и при условие, че договорът определя начина на изчисляване на промяната в цената и изменението се дължи единствено на промяна във:

1. стойността на транспортните разходи, в това число на горивото;

2. размера на такси, свързани с ползвани услуги по договора, като летищни, пристанищни и други такси;

3. обменния валутен курс, относим към договора, в периода между сключването му и датата на отпътуването.

(2) Цената не може да се увеличава 20 дни преди началната дата на пътуването.

(3) Увеличението на цената трябва да бъде икономически обосновано и да съответства на изменените разходи.

Чл. 35

(1) Когато туроператорът направи значителна промяна в някоя от съществените клаузи на договора, туроператорът пряко или чрез туристическия агент е длъжен да уведоми незабавно потребителя, който може:

1. да приеме промените, което се удостоверява с допълнително писмено споразумение към договора, което уточнява тяхното отражение върху цената, или

2. да се откаже от договора, без да дължи неустойка или обезщетение.

(2) Промяна в цената с повече от 5 на сто се счита за значителна промяна на договора.

(3) Потребителят уведомява за решението си туроператора или туристическия агент в 3-дневен срок от получаване на уведомлението, но не по-късно от началната дата на пътуването.

(4) Когато потребителят се откаже от договора съгласно ал. 1, т. 2, той има право да избира една от следните възможности:

1. да му бъде предложено друго пътуване от същото или по-високо качество, когато туроператорът или туристическият агент е в състояние да му предложи такова, или

2. да му бъде предложено туристическо пътуване с обща цена от по-ниско качество, като в този случай туроператорът или туристическият агент е длъжен да възстанови на потребителя разликата в цената между отмененото и предложеното пътуване, или

3. да му бъдат възстановени платените от него суми по договора в 7-дневен срок от датата на получаване на уведомлението за отказ по ал. 3.

(5) Независимо от случаите по ал. 1, 3 и 4 потребителят има право да предяви иск за обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, причинени от неизпълнението или неточното изпълнение на договора.

Чл. 36

(1) Когато туроператорът отмени организираното пътуване преди неговото започване по причина, която не се дължи на потребителя, последният има правата по чл. 35, ал. 4; в тези случаи потребителят има и правата по чл. 35, ал. 5, освен:

1. когато не е набран необходимият минимален брой участници за осъществяване на организирано пътуване и за което потребителят е уведомен писмено в сроковете, определени в договора, или

2. ако отмяната на пътуването се дължи на непреодолима сила.

(2) Дублирането на резервации не се счита за непреодолима сила.

Чл. 37

(1) Потребителят може да прехвърли правата и задълженията си по договора на трето лице, което отговаря на всички изисквания за осъществяване на пътуването, като предварително уведоми за това туроператора или туристическия агент в срок, определен в договора.

(2) Потребителят, който прехвърля своите права и задължения, и лицето, на което се прехвърля пътуването, са солидарно отговорни пред туроператора или туристическия агент за заплащане на общата цена по договора и на разходите, свързани с прехвърлянето.

Чл. 38

(1) Потребителят уведомява незабавно доставчика на услугите и туроператора или туристическия агент за всяко неточно изпълнение на договора, установено от него по време на пътуването и престоя. Уведомяването трябва да се направи в писмена или друга подходяща форма, включително и чрез телефакс, електронна поща или друго техническо средство, което дава възможност то да бъде възпроизведено.

(2) Доставчикът на услугите и туроператорът, туристическият агент или техният местен представител са длъжни в най-кратък срок от подаване на рекламацията да предприемат необходимите мерки за удовлетворяване на потребителя.

Чл. 39

(1) Туроператорът носи отговорност за всяко неизпълнение на своите задължения по договора независимо от това, дали тези задължения следва да бъдат изпълнени от него или от негови контрагенти.

(2) Туроператорът може да предяви иск срещу своите контрагенти при неизпълнение на задълженията по сключения между тях договор.

(3) Туроператорът не носи отговорност за вреди, причинени от неизпълнение или неточно изпълнение на договора, които се дължат на:

1. потребителя;

2. действия на трето лице, несвързано с изпълнението на договора, които не могат да се предвидят или избегнат;

3. непреодолима сила или събитие, което не може да се предвиди или избегне от страна на туроператора или неговите контрагенти при добросъвестно изпълнение на техните задължения.

(4) В случаите по ал. 3, т. 2 и 3 туроператорът е длъжен да окаже незабавно съдействие на потребителя.

Чл. 40

(1) В договора за организирано пътуване може да се уговори горна граница на отговорността на туроператора за вреди, причинени на потребителя вследствие на неизпълнение или неточно изпълнение на договора. Горната граница на отговорността на туроператора, уговорена между страните, не може да надхвърля трикратния размер на цената на пътуването.

(2) Когато отговорността на контрагентите на туроператора за вреди, причинени от неизпълнението или неточното изпълнение на услугите по договора, е ограничена от международни договори, ратифицирани, обнародвани в „Държавен вестник“ и влезли в сила за Република България, договорът за организирано пътуване може да предвиди ограничаване на отговорността на туроператора в съответствие с разпоредбите на тези договори.

(3) Разпоредбите по ал. 1 и 2 не се прилагат в случаите на телесна повреда.

(4) Извън случаите по ал. 1 и 2 в договора за организирано пътуване не могат да се включват клаузи, които освобождават туроператора от отговорността му по чл. 39, ал. 1.

Чл. 41

(1) Когато по време на пътуването не се изпълни значителна част от услугите по договора или туроператорът установи, че няма да е в състояние да изпълни значителна част от тези услуги, той е длъжен да предприеме всички подходящи мерки за продължаване на пътуването, без това да е свързано с допълнителни разходи за потребителя и да го обезщети при наличието на разлика между уговорените и действително предоставените услуги.

(2) В случай че туроператорът не предприеме подходящи мерки за продължаване на пътуването, потребителят може да предяви иск за обезщетение на направените от него допълнителни разходи.

(3) Когато не е възможно да се вземат подходящи мерки по ал. 1 или те не се приемат от потребителя поради основателна причина, туроператорът е длъжен:

1. да осигури транспорт до началния пункт на пътуването или до друго договорено място, без това да е свързано с допълнителни разходи за потребителя, и

2. да обезщети потребителя за нанесените вреди.

Чл. 42

(1) Туроператорът ежегодно сключва договор за застраховка, покриваща отговорността му за причинени вреди вследствие неразплащане със своите контрагенти, включително и при неплатежоспособност и несъстоятелност, като застраховката трябва да покрива:

1. възстановяване на платените от потребителя суми по договора преди започване на пътуването;

2. заплащане на разликата в случаите, когато по време на пътуването са предоставени само част от услугите, уговорени в договора;

3. разходите, свързани с връщането на потребителя до началния пункт на пътуването.

(2) Когато туроператорът пряко или чрез туристическия агент не представи на потребителя договора за застраховката по ал. 1, потребителят има право да се откаже от договора, без да дължи неустойка или обезщетение.

(3) Отказът на потребителя по ал. 2 трябва да е направен писмено пред туроператора или туристическия агент преди началото на пътуването.

(4) Договорът за застраховка се сключва за срок една година и се подновява или се сключва нов договор не по-късно от 30 дни преди датата на изтичането му. Туроператорът представя на министъра на икономиката копие от договора за застраховка в 14-дневен срок от сключването или подновяването му за вписване в регистъра по чл. 17, ал. 2.

(5) При първоначална регистрация регистрираните туроператори са длъжни да представят копие от сключения договор за застраховка в 7-дневен срок от уведомяване за издаденото удостоверение за регистрация.

(6) Условията и редът за сключване на застрахователния договор по ал. 1 се определят с акт на Министерския съвет, който регламентира и застрахователното покритие, лимитите на отговорност, начина на определяне на застрахователната премия и други.

Чл. 43

Разпоредбите на този раздел се прилагат и в случаите, когато за отделни туристически услуги, включени в организираното пътуване на потребителя, се издава отделен документ за плащане.

Чл. 43а

(1) Туроператорите и туристическите агенти предприемат или осигуряват предприемането на необходимите мерки в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно правата на хората с увреждания и на хората с ограничена подвижност при пътувания с въздушен транспорт, наричан по-нататък “Регламент (ЕО) № 1107/2006”, по отношение на лица с увреждания или с ограничена подвижност с цел пътуване с въздушен транспорт.

(2) Туроператорите и туристическите агенти предприемат или осигуряват предприемането на необходимите мерки в съответствие с Регламент (ЕС) № 181/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно правата на пътниците в автобусния транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ, L 55/1 от 28 февруари 2011 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 181/2011“, по отношение на лица с увреждания или с ограничена подвижност с цел пътуване с автобус.

(3) Когато предприетите мерки по ал. 1 не са съобразени с Регламент (ЕО) № 1107/2006, лицата с увреждания или с ограничена подвижност могат да претендират обезщетение за причинените им вреди. Искът за обезщетение се предявява срещу туроператора или туристическия агент пред съответния съд.

Чл. 44

(отменен)

(1) Хотелиерство или ресторантьорство се извършва само в туристически обекти, категоризирани или с открита процедура за категоризиране съгласно изискванията на този закон.

(2) Лицата, извършващи хотелиерство или ресторантьорство, се вписват от категоризиращия орган служебно в Националния туристически регистър по чл. 58.

Чл. 45

(1) Хотелиерство или ресторантьорство се извършва от лице, което:

1. е търговец по смисъла на Търговския закон или е юридическо лице, което има право по силата на друг закон да извършва стопанска дейност, включително по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;

2.

3. не е в производство по ликвидация или несъстоятелност.

(2) Лицата, извършващи хотелиерство или ресторантьорство, и категоризираните туристически обекти по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2, 3 и 10 се вписват в Националния туристически регистър по чл. 58.

Чл. 46

Лицето, предоставящо туристически услуги в туристически обекти по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2, 3 и 10, е длъжно:

1. да предоставя туристически услуги, отговарящи на изискванията за определената категория на обекта;

2. да предоставя туристически услуги в категоризиран туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране.

3. да спазва българското законодателство, уреждащо престоя на туристи на територията на Република България;

4. да постави в близост до входа на туристическия обект табелата по чл. 55, ал. 1 и следната информация:

Чл. 46а

Лицето, предоставящо туристически услуги в туристически обекти по чл. 3, ал. 3, т. 5 и 6, е длъжно да:

1. предоставя туристически услуги, отговарящи на изискванията за определената категория на обекта;

2. предоставя туристически услуги в категоризиран туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране.

Чл. 47

(1) Лицата, осъществяващи хотелиерство, са длъжни:

1. да обявяват цените на нощувките и на другите предлагани от тях услуги чрез ценоразпис, поставен на видно за потребителите място в близост до рецепцията и във всяка стая;

2. да обявяват цените така, че те да бъдат лесно разбираеми, да са четливо изписани и да не въвеждат потребителите в заблуждение;

3. да обявяват цените задължително и в левове при спазване изискванията на чл. 3а, ал. 2 и 3

(2) Лицата, осъществяващи ресторантьорство в заведения за хранене и развлечения, са длъжни да съставят ценоразписи: лист-меню за кухненската и сладкарската продукция и карт-меню за алкохолни и безалкохолни напитки със съответните продажни цени и грамажи.

(3) Лист-менюто и карт-менюто трябва да бъдат предоставени на всеки потребител преди поръчката и при представяне на сметката.

(4) Лист-менюто и карт-менюто задължително се изписват и на български език.

(5) Обявените цени в лист-менюто и в карт-менюто са с еднакъв размер за всички туристи, определен при спазване изискванията на чл. 3а, ал. 2 и 3.

(6) За всяка продажба на туристическа услуга задължително се издава документ за продажба, който съдържа най-малко данни за датата на продажбата, вида на услугата и цената.

Чл. 48

Лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство, сключват договори само с туроператори, туристически агенти, хотелиери или ресторантьори, удостоверили правото си да извършват съответния вид туристическа дейност.

Чл. 49

(1) Лицата, извършващи хотелиерство, са длъжни да водят регистър на настанените туристи и за реализираните от тях нощувки, включително по гражданство на туриста.

(2) Регистърът се заверява ежемесечно от кмета на съответната община или от оправомощено от него длъжностно лице.

(3) Лицата, извършващи хотелиерство, са длъжни ежемесечно да подават информация за реализираните нощувки в съответната община.

(4)

Чл. 50

(1) На категоризиране по този закон подлежат туристическите обекти по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 10 независимо от формата на собственост и начина на стопанисване.

(2) Не подлежат на категоризиране по този закон заведения за хранене и развлечения, разположени в учебни и лечебни заведения, ведомства и предприятия, предназначени за ползване само от лица, числящи се към тях, както и бюфети, павилиони, каравани, баничарници и мекичарници с капацитет до 12 места за сядане.

(3) Лицето, което извършва или ще извършва хотелиерство или ресторантьорство, или упълномощено от него лице подава заявление за категоризиране или за промяна на категорията на туристически обект по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2 и 3, към което прилага

1. копия от документи, удостоверяващи, че лицето има право по силата на друг закон да извършва стопанска дейност, включително по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;

2. декларация, че лицето не е в производство по несъстоятелност или в ликвидация;

3. справка за професионалната и езиковата квалификация на персонала в обекта по образец, посочен в наредбата по чл. 55, ал. 3;

4. копия от документите, удостоверяващи професионалната и езиковата квалификация на управителя на туристическия обект;

5. формуляр за определяне на категорията по образец, посочен в наредбата по чл. 55, ал. 3;

6. копия от документите за собственост на обекта;

7. документ, удостоверяващ въвеждането на обекта в експлоатация;

8. копие от договора за наем или от друг договор, от който е видно, че са налице условия лицето да извършва съответната туристическа дейност в обекта;

9. нотариално заверено пълномощно - оригинал, когато заявлението се подава от пълномощник.

10. документ за платена такса за категоризиране съгласно тарифата по чл. 55, ал. 4.

(4) На лицето по ал. 3, което ще извършва хотелиерство или ресторантьорство, се издава временно удостоверение за открита процедура по категоризиране, валидно за сроковете, посочени в чл. 52, ал. 3, което се поставя на видно място в обекта.

(5) Категорията на туристическия обект по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2 и 3 се определя на база съответствие с минималните задължителни изисквания за изграждане, обзавеждане и оборудване, обслужване, предлагани услуги и професионална и езикова квалификация на персонала, посочени в наредбата по чл. 55, ал. 3.

(6) Категорията на туристическите обекти по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2 и 3 е безсрочна.

(7)

Чл. 50а

За определяне категория на туристически обект по чл. 3, ал. 3, т. 5, 6 и 10 може да кандидатства лице, което:

1. е търговец по смисъла на Търговския закон или е юридическо лице, което има право по силата на друг закон да извършва стопанска дейност, включително по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;

2. не е в производство по ликвидация или несъстоятелност.

Чл. 50б

(1) Лицето, което ще предоставя туристически услуги на територията на плажа и е негов собственик или са му предоставени права за ползване върху плажа, или упълномощено от него лице подава заявление за категоризиране или за промяна на категорията на туристическия обект, към което прилага:

1. копия от документи, удостоверяващи, че лицето има право по силата на друг закон да извършва стопанска дейност, включително по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;

2. декларация, че лицето не е в производство по несъстоятелност или в ликвидация;

3. формуляр за определяне на категорията по образец, посочен в наредбата по чл. 51, ал. 5;

4. свидетелство за съдимост на лицето, което ще осъществява функции по управление на дейностите в обекта;

5. копие от документа за собственост на плажа, съответно от договора за концесия, за наем или от друг договор, от който е видно, че на лицето са му предоставени права за ползване върху плажа;

6. заключение от органите на държавния здравен контрол, че качеството на водата за къпане и зоната за къпане, прилежаща към плажа, отговарят на нормативната уредба, издадено не по-рано от 30 дни от датата на подаване на заявлението;

7. схема на границите на плажа, скица на плажа или друг документ, от който е видно точното местонахождение на плажа, издадени от съответния компетентен орган;

8. нотариално заверено пълномощно - оригинал, когато заявлението се подава от пълномощник;

9. документ за платена такса за категоризиране съгласно тарифата по чл. 55, ал. 4.

(2) На лицето по ал. 1 се издава временно удостоверение за открита процедура по категоризиране, валидно за срока, посочен в чл. 52, ал. 3, т. 2, което се поставя на видно място в обекта.

(3) Категория на плаж се определя на база съответствие с минималните задължителни изисквания за обезопасеност, информационна обезпеченост, спазване на здравните изисквания и предлагани туристически услуги, посочени в наредбата по чл. 51, ал. 5.

(4) Категорията на плажа е безсрочна.

Чл. 50в

(1) Лицето, което ще предоставя туристически услуги на територията на ски-писта и което е собственик на прилежащото към туристическия обект съоръжение или са му предоставени права за ползване върху прилежащото съоръжение, или упълномощено от него лице подава заявление за категоризиране на туристическия обект, към което прилага:

1. копия от документи, удостоверяващи, че лицето има право по силата на друг закон да извършва стопанска дейност, включително по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;

2. декларация, че лицето не е в производство по несъстоятелност или в ликвидация;

3. формуляр за определяне на категорията по образец, посочен в наредбата по чл. 51, ал. 7;

4. копия от документите за собственост на съоръженията, прилежащи към туристическия обект, или съответно от договор за наем или от друг договор, от който е видно, че на лицето са му предоставени права за ползване върху съоръженията;

5. документ, удостоверяващ въвеждането на прилежащите към туристическия обект съоръжения в експлоатация;

6. скица на ски-пистата с посочено наименование на пистата в мащаб 1:5000;

7. обзорна карта с местонахождение на пистата;

8. решение по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) за одобряване на инвестиционното предложение или решение да не се извършва ОВОС, издадени в случаите и по реда на Закона за опазване на околната среда, или писмено съгласие по реда на Закона за защитените територии;

9. нотариално заверено пълномощно - оригинал, когато заявлението се подава от пълномощник;

10. документ за платена такса за категоризиране съгласно тарифата по чл. 55, ал. 4.

(2) На лицето по ал. 1 се издава временно удостоверение за открита процедура по категоризиране, валидно за срока, посочен в чл. 52, ал. 3, т. 2, което се поставя на видно място в обекта.

(3) Категория на ски-писта се определя на база съответствие с минималните задължителни изисквания за обезопасеност, информационна обезпеченост, сложност на ски-пистата и достъп до планинския участък и предоставяни туристически услуги, посочени в наредбата по чл. 51, ал. 7.

(4) Категорията на ски-писта е безсрочна.

Чл. 50г

(1) Лицето, което извършва или ще извършва хотелиерство или ресторантьорство в туристически обект по чл. 3, ал. 3, т. 10, или упълномощено от него лице подава заявление за категоризиране или за промяна на категорията на туристическия обект, към което прилага:

1. копия от документи, удостоверяващи, че лицето има право по силата на друг закон да извършва стопанска дейност, включително по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;

2. декларация, че лицето не е в производство по несъстоятелност или в ликвидация;

3. формуляр за определяне на категорията по образец, посочен в наредбата по чл. 51, ал. 9;

4. копия от документите за собственост на обекта или удостоверение от публичния регистър на спортните обекти и обектите за социален туризъм по чл. 48а от Закона за физическото възпитание и спорта;

5. копие от договор за наем или от друг договор, от който е видно, че са налице условия лицето да извършва съответната туристическа дейност в обекта;

6. нотариално заверено пълномощно - оригинал, когато заявлението се подава от пълномощник;

7. документ за платена такса за категоризиране съгласно тарифата по чл. 55, ал. 4.

(2) На лицето по ал. 1 се издава временно удостоверение за открита процедура по категоризиране, валидно за срока, посочен в чл. 52, ал. 3, т. 2, което се поставя на видно място в обекта.

(3) Категорията на туристическите хижи и на заведенията за хранене, прилежащи към туристическите хижи, се определя на базата на съответствие с минималните задължителни изисквания за изграждане, обзавеждане и оборудване, обслужване и предлагани туристически услуги, посочени в наредбата по чл. 51, ал. 9.

(4) Категорията на туристическите хижи и на заведенията за хранене, прилежащи към туристическите хижи, е безсрочна.

Чл. 51

(1) Средствата за подслон и местата за настаняване, както и заведенията за хранене и развлечения се категоризират в следните категории: „една звезда“, „две звезди“, „три звезди“, „четири звезди“ или „пет звезди“.

(2) Видовете средства за подслон, местата за настаняване, заведения за хранене и развлечения, и техните характеристики се определят в наредбата по чл. 55, ал. 3.

(3) Заведенията за хранене и развлечения, прилежащи към средствата за подслон и местата за настаняване, могат да получат категория, различна от тази на средството за подслон или мястото за настаняване, като разликата между тях е не повече от една звезда.

(4) Плажовете се категоризират в следните категории: “А”, “В” и “С”.

(5) Категоризирането на плажовете се урежда с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката, енергетиката и туризма съвместно с министъра на физическото възпитание и спорта.

(6) Ски-пистите се категоризират в следните категории: “Зелена”, “Синя” и “Червена и “Черна””.

(7) Категоризирането на ски пистите се урежда с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката, енергетиката и туризма съвместно с министъра на физическото възпитание и спорта.

(8) Туристическите хижи и заведенията за хранене, прилежащи към туристическите хижи, се категоризират в следните категории: “един еделвайс”, “два еделвайса” и “три еделвайса”.

(9) Категоризирането на туристическите хижи и заведенията за хранене, прилежащи към туристическите хижи, се урежда с наредба, приета от управителния съвет на Българския туристически съюз и утвърдена от министъра на икономиката, енергетиката и туризма.

Чл. 52

(1) Кметът на общината по предложение на общинската експертна комисия по категоризиране определя категория на:

1. средствата за подслон – категория „една звезда“, и прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения;

2. семейните хотели, пансионите, къщите и самостоятелните стаи, както и прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения – категория „една звезда“, „две звезди“ и „три звезди“;

3. другите места за настаняване – категория „една звезда“, „две звезди“, и прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения;

4. самостоятелните заведения за хранене и развлечения – категория „една звезда“ и „две звезди“.

(2) Министърът на икономиката по предложение на ЕККТО определя категория на:

1. средствата за подслон – категория „две звезди“, „три звезди“, „четири звезди“ и „пет звезди“, и прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения;

2. местата за настаняване, с изключение на семейни хотели, пансиони, къщи и самостоятелни стаи – категория „три звезди“, „четири звезди“ и „пет звезди“, и прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения;

3. самостоятелните заведения за хранене и развлечения – категория „три звезди“, „четири звезди“ и „пет звезди“.

4. плажовете - категория “А”, “В” и “С”;

5. ски-пистите - категория “Зелена”, “Синя” и “Червена и “Черна””.

6. туристическите хижи и заведенията за хранене, прилежащи към туристически хижи - “един еделвайс”, “два еделвайса” и “три еделвайса”.

(3) Определянето на категорията на туристически обект по ал. 1 и 2 се извършва

1. за обектите по ал. 1 – в срок до два месеца от датата на откриване на процедура за категоризиране със заповед на кмета на съответната община;

2. за обектите по ал. 2 – в срок до три месеца от датата на откриване на процедура за категоризиране със заповед на министъра на икономиката.

Чл. 53

(1) Категория на туристически обект по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2, 3 и 10 се прекратява:

1.

2. по искане на собственика на туристическия обект;

3. при промяна на вида на туристическия обект;

4. при реконструкция или разширение на туристическия обект;

5. при повторно нарушение на изискванията на чл. 46, т. 1;

6.

7. при неизпълнение на задълженията по чл. 49, ал. 1 и 3.

(2) След прекратяване категорията на туристически обект по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2, 3 и 10 нова категория на обекта се определя по реда на наредбата по чл. 55, ал. 3, съответно по чл. 51, ал. 9.

(3) Категория на плаж и на ски-писта се прекратява:

1. по искане на лицето, което е собственик на туристическия обект или на което са предоставени права за ползване върху плажа, съответно по искане на лицето, което е собственик на прилежащото към туристическия обект съоръжение или на което са предоставени права за ползване върху прилежащото към ски-пистата съоръжение;

2. при обявяване в ликвидация или несъстоятелност на лицето по чл. 50б, ал. 1 или по чл. 50в, ал. 1;

3. при системни нарушения на изискванията, посочени в наредбите по чл. 51, ал. 5 и 7.

(4) При прекратяване категорията на туристически обект министърът на икономиката предприема съответни действия за публично оповестяване на прекратяването чрез средствата за масово осведомяване.

(5) Когато лицето, предоставящо туристически услуги в туристически обект по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 10, иска категорията на обекта да бъде променена, то предприема съответно действията по чл. 50, ал. 3, чл. 50б, ал. 1, чл. 50в, ал. 1 или чл. 50г, ал. 1.

Чл. 54

(1) Категоризиращият орган отказва определянето на категория при неизпълнение на изискванията за съответния вид туристически обект, определени съответно в наредбите по чл. 51, ал. 5, 7 и 9 и в наредбата по чл. 55, ал. 3.

(2) Категоризиращият орган определя категория, различна от заявената, при неизпълнение на изискванията за съответната категория на туристическия обект, определени в наредбата по чл. 55, ал. 3, съответно по чл. 51, ал. 9.

(3) Заповедта на категоризиращия орган, с която се отказва определянето на категория или се определя категория, различна от заявената, може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 55

(1) На категоризираните туристически обекти се издава категорийна символика в зависимост от техния вид, включваща удостоверение и табела, които се поставят на видно място в обекта.

(2) Надписите за вида, наименованието и категорията на туристическите обекти не трябва да въвеждат в заблуждение туриста.

(3) Условията и редът за определяне на категорията на туристическия обект по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2 и 3, отказът за определяне, прекратяване и промяна на категорията се уреждат в наредба, приета от Министерския съвет.

(4) За категоризирането на туристически обекти се заплащат такси в размери и по начин, определени с тарифа, приета от Министерския съвет.

Чл. 56

(1) При промяна на собствеността върху категоризиран обект, лицето, придобило собствеността, подава заявление до категоризиращия орган за отразяване на променените обстоятелства в Националния туристически регистър.

(2) При промяна на наемателя на категоризиран обект, наемателят подава заявление до категоризиращия орган за отразяване на променените обстоятелства в Националния туристически регистър.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 определената категория на туристическия обект се запазва.

Чл. 60

(1) Кметовете на общините се задължават да водят регистър по реда на наредбата по чл. 63 на всички категоризирани от тях на територията на общината туристически обекти и да предоставят информация относно вписванията по този регистър в Министерството на икономиката в 30-дневен срок от датата на заповедта за определената категория на туристическия обект.

(2) Регистрите по ал. 1 са неразделна част от Националния туристически регистър.

Чл. 61

(1) В регистъра се вписват следните данни и обстоятелства:

1. за регистрираните лица:

2. за категоризираните туристически обекти по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2, 3 и 10:

3. за категоризираните плажове и ски-писти:

4. за туристическите сдружения:

(2) Информацията в регистъра е публична в частта ѝ относно:

1. наименование на лицето, седалище, адрес на упражняване на дейността и телефон, вид и номер на издаденото удостоверение за регистрация;

2. определената категория, срока на валидност, наименование, адрес и телефон, вид и капацитет на туристическия обект по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2, 3 и 10 и лицето, извършващо туристическа дейност в категоризирания обект;

3. определената категория, наименование, вид на туристическия обект по чл. 3, ал. 3, т. 5 и 6 и лицето, което е собственик на плажа или са му предоставени права за ползване върху него, съответно е собственик на прилежащото към ски-пистата съоръжение или са му предоставени права за ползване върху прилежащото към ски-пистата съоръжение;

4. наименование, вид, адрес и телефон на сдружението и неговия представител, адрес и телефон на туристическите информационни центрове или бюра.

(3) Всеки може да иска справки за вписани в регистъра обстоятелства от публичната информация по ал. 2.

Чл. 62

(1) Изпълнителният директор на Агенцията по туризъм или оправомощено от него длъжностно лице изисква оперативна статистическа информация за аналитични и прогнозни цели в туризма от лицата, регистрирани за извършване на туристически дейности, от лицата, упражняващи дейност в категоризирани туристически обекти, от държавните и общинските органи и туристическите сдружения, която те са длъжни да предоставят.

(2) При поискване от страна на лицата по ал. 1 изпълнителният директор на Агенцията по туризъм или оправомощено от него длъжностно лице е длъжно да им предостави аналитична туристическа информация.

(3) Министерството на вътрешните работи предоставя ежемесечно на Министерството на икономиката гранична статистика за влизанията на чуждестранни граждани в Република България и за пътуванията на български граждани с цел туризъм в чужбина.

(4) Събирането на статистическата информация от страна на Главна дирекция “Гранична полиция” се извършва по служебен път, без да се изисква от преминаващите българската граница лица да попълват други документи или формуляри освен тези, свързани с митническия контрол.

Чл. 63

Министерският съвет приема наредба за организацията на Единната система за туристическа информация по предложение на председателя на Държавната агенция по туризъм.

Чл. 64

(1) Контролът по спазването на закона и по издадените въз основа на него нормативни актове се осъществява от:

1. председателя на Държавната агенция по туризъм;

2. председателя на Комисията по търговия и защита на потребителите;

3. изпълнителния директор на Агенцията по туризъм;

4. кметовете на общините.

(2) Длъжностните лица, оправомощени от органите по ал. 1, имат право:

1. да извършват проверки на място и по документи;

2. на свободен достъп в подлежащите на контрол туристически обекти;

3. да изискват документи, данни, сведения, справки и други носители на информация от контролираните лица, като не разгласяват информацията, представляваща служебна или търговска тайна, станала им известна при или по повод изпълнение на служебните им задължения;

4. на достъп до всички документи, свързани пряко или косвено с нарушение на този закон или на законодателството на държавите - членки на Европейския съюз, въвеждащи изискванията на Директива 90/314/ЕИО на Съвета за туристическите пътувания с обща цена, независимо от формата на документа;

5. да разпоредят на всяко лице да предостави сведения за нарушения по т. 4, които са му известни;

6. да дават задължителни предписания за отстраняване на несъответствията и нарушенията по закона;

7. да привличат експерти в съответната област, когато за проверката се изискват специални знания или умения.

8. да налагат глоби и имуществени санкции.

(3) По време на извършването на контрола длъжностните лица съставят констативни протоколи. В протоколите се отразяват констатираните факти и обстоятелства и се дават задължителни предписания с посочване на срок за изпълнение.

(4) Ръководителят на съответния контролен орган по ал. 1 има право да:

1. разпореди писмено на нарушителя да преустанови нарушението по ал. 2, т. 4;

2. изиска от нарушителя да декларира, че ще преустанови нарушението по ал. 2, т. 4 и, ако е необходимо, да го задължи да направи декларацията обществено достояние;

3. разпореди прекратяване или забрана на всяко нарушение по ал. 2, т. 4 и, ако е необходимо, да направи разпореждането за прекратяване или забрана на нарушението обществено достояние.

(5) Органите по ал. 1 могат да координират дейността си по този закон с контролните органи по други закони.

Чл. 64а

(отменен)

(1) Изпълнителният директор на Агенцията по туризъм извършва контрол за спазване изискванията към туроператорите и туристическите агенти, изискванията за категоризацията на туристическите обекти по чл. 52, ал. 2, както и към лицата, извършващи дейност в тях, с изключение на случаите по чл. 64б.

(2) Изпълнителният директор на Агенцията по туризъм в резултат на контрола по ал. 1:

1. налага глоби и имуществени санкции;

2. предлага на министъра на културата и туризма да:

Чл. 64б

(1) Председателят на Комисията за защита на потребителите извършва последващ контрол за спазване на изискванията:

1. към туроператорите и туристическите агенти;

2. за категоризация на туристическите обекти по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 10;

3. на чл. 3а.

(2) Председателят на Комисията за защита на потребителите в резултат на контрола по ал. 1:

1. налага глоби и имуществени санкции;

2. уведомява кметовете на общините при неизпълнение на задълженията по чл. 49, ал. 1;

3. налага принудителна административна мярка временно затваряне на туристически обект по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2, 3, 4 и 10 в случаите на:

4. уведомява председателя на Държавната агенция по туризъм в случаите на системни нарушения на изискванията на чл. 17, ал. 3, т. 2, 3 и 4 и чл. 24, ал. 1 и 4;

5. уведомява председателя на Държавната агенция по туризъм в случаите на нарушения на изискванията на чл. 53, ал. 1, т. 3, 4 и 5 за категоризираните от него туристически обекти по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2, 3 и 10;

6. уведомява председателя на Държавната агенция по туризъм в случаите на системни нарушения на изискванията, посочени в наредбите по чл. 51, ал. 5 и 7;

7. уведомява председателя на Държавната агенция по туризъм в случаите на нарушения на изискванията на чл. 46, т. 1 за категоризираните от него туристически обекти по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 10.

(3) Принудителната административна мярка по ал. 2, т. 3 се налага до отстраняване на констатираното нарушение.

(4) Председателят на Комисията за защита на потребителите в 7-дневен срок уведомява председателя на Държавната агенция по туризъм за наложените от него глоби и имуществени санкции и за наложената принудителна административна мярка по ал. 2, т. 3 за вписването им в Националния туристически регистър.

(5) Комисията за защита на потребителите контролира изпълнението на задълженията на туроператорите и туристическите агенти по Регламент (ЕО) № 1107/2006 в качеството й на национален орган, отговарящ за изпълнението на този регламент, както и изпълнението на задълженията на туроператорите и туристическите агенти по Регламент (ЕС) № 181/2011.

Чл. 64в

(1) Кметовете на общините извършват контрол за спазване на изискванията за категоризация на категоризираните от тях туристически обекти по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2 и 3, посочени в чл. 45, ал. 1, т. 1 и 3, чл. 46, т. 1, чл. 49, ал. 3, чл. 50, ал. 5, чл. 53, ал. 1, т. 3 - 5, чл. 56, ал. 1 и 2 и чл. 59, ал. 2.

(2) Кметовете на общините в резултат на контрола по ал. 1:

1. налагат глоби и имуществени санкции;

2. прекратяват категорията на категоризираните от тях туристически обекти по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2 и 3 в случаите по чл. 53, ал. 1, както и в случаите по чл. 64б, ал. 2, т. 2;

3. понижават категорията на категоризираните от тях туристически обекти по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2 и 3 в случаите на неизпълнение на изискванията на чл. 46, т. 1;

4. уведомяват изпълнителния директор на Агенцията по туризъм в случаите на неизпълнение на задълженията по чл. 49, ал. 3 за туристическите обекти по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2 и 3, категоризирани по чл. 52, ал. 2.

Чл. 65

(1) Министърът на икономиката:

1. заличава регистрацията на лицето, което извършва туроператорска или туристическа агентска дейност в случаите по чл. 20, ал. 1;

2. прекратява категорията на категоризираните от него туристически обекти по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2 и 3 в случаите по чл. 53, ал. 1,;

3. прекратява категорията на категоризираните обекти по чл. 3, ал. 3, т. 5 и 6 в случаите по чл. 53, ал. 3;

4. прекратява категорията на категоризираните туристически обекти по чл. 3, ал. 3, т. 10 в случаите по чл. 53, ал. 1;

5. понижава категорията на категоризираните от него туристически обекти по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2 и 3 в случаите на неизпълнение на изискванията на чл. 46, т. 1.

6. понижава категорията на туристическите обекти по чл. 3, ал. 3, т. 10 в случаите на неизпълнение на изискванията на чл. 46, т. 1;

7. уведомява председателя на Комисията по търговия и защита на потребителите за регистрираните туроператори и туристически агенти и за категоризираните туристически обекти по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 10.

(2)

1. прекратява категорията на категоризираните от него туристически обекти по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2 и 3 в случаите по чл. 53, ал. 1,;

2. понижава категорията на категоризираните от него туристически обекти по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2 и 3 по предложение на длъжностните лица, оправомощени от органите по чл. 64, ал. 1, т. 2 и 4 в случаите на неизпълнение на изискванията на чл. 46, т. 1.

(3)

1. извършване на туроператорска или туристическа агентска дейност без удостоверение за регистрация;

2. извършване на дейностите хотелиерство или ресторантьорство в некатегоризиран туристически обект;

3. повторен отказ на достъп до проверявания туристически обект от лицето, извършващо дейността в обекта, или повторен отказ за предоставяне на изисканите за проверката документи.

(4)

(5)

(6)

Чл. 66

Актовете по прилагане на принудителните административни мерки се издават, обжалват и изпълняват по реда, установен от Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 67

Който извършва туроператорска или туристическа агентска дейност, без да притежава удостоверение за регистрация, се наказва с глоба в размер от 5000 до 15 000 лв., а едноличните търговци и юридическите лица – с имуществена санкция от 10 000 до 30 000 лв.

Чл. 68

Туроператор или туристически агент, който при осъществяване на своята дейност сключи договор с нерегистриран туроператор или туристически агент, с лице, извършващо туристическа дейност в некатегоризиран туристически обект, с нелицензиран превозвач, с екскурзовод, планински водач, ски-учител, аниматор, с лице, предлагащо водни, летателни и други туристически услуги с повишен риск за потребителя, което не притежава съответната професионална квалификация и опит съгласно чл. 24, ал. 2, се наказва с имуществена санкция от 2000 до 5000 лв.

Чл. 69

Хотелиер или ресторантьор, който сключи договор с нерегистриран туроператор, туристически агент, хотелиер или ресторантьор, който няма право да извършва съответната туристическа дейност, се наказва с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 70

Туроператор или туристически агент, който не издаде или не предостави туристически ваучер на туриста, се наказва с имуществена санкция от 500 до 5000 лв.

Чл. 70а

Туристически агент, който издаде собствен туристически ваучер, се наказва с имуществена санкция от 500 до 3000 лв.

Чл. 70б

(1) Туроператор или туристически агент, който извършва туроператорска или туристическа агентска дейност в нарушение на изискванията на чл. 17, ал. 3, т. 2, 3 и 4, се наказва с имуществена санкция от 200 до 500 лв.

(2) За повторно и за всяко следващо нарушение имуществената санкция е от 500 до 1000 лв.

Чл. 71

Туроператор или туристически агент, който издаде или предостави туристически ваучер, несъдържащ всички задължителни реквизити, се наказва с имуществена санкция от 100 до 1000 лв.

Чл. 72

Който предоставя туристически услуги в некатегоризиран туристически обект, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв., а едноличните търговци и юридическите лица – с имуществена санкция от 1000 до 10 000 лв.

Чл. 72а

(1) Който при предоставяне на туристически услуги в туристически обект по чл. 3, ал. 3 не изпълни задълженията си по чл. 3а, се наказва с глоба в размер от 200 до 1000 лв. или с имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв. - за юридически лица и еднолични търговци.

(2) При повторно извършване на нарушението по ал. 1 наказанието е в размер от 700 до 3000 лв.

Чл. 73

Който предоставя туристически услуги в категоризиран туристически обект с по-ниско качество от изискваното за притежаваната категория, се наказва с имуществена санкция от 1000 до 10 000 лв.

Чл. 74

Хотелиер, който при извършване на хотелиерство в средство за подслон не води заверен от съответната община регистър за настанените туристи, за реализираните нощувки и за гражданството на туристите, се наказва с имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв.

Чл. 75

Който при извършване на хотелиерство в място за настаняване или туристическа хижа не води заверен от съответната община регистър за настанените туристи, за реализираните нощувки и за гражданството на туристите, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв., а едноличните търговци и юридическите лица – с имуществена санкция от 200 до 2000 лв.

Чл. 76

Туроператор или туристически агент, който не поставя удостоверение за регистрация на видно място в туристическия обект, се наказва с имуществена санкция от 500 до 5000 лв.

Чл. 77

Лице, което предоставя туристически услуги в туристически обект по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 10, в който на видно място не е поставено удостоверение за утвърдена категория или временно удостоверение за открита процедура за категоризиране, се наказва с имуществена санкция от 500 до 5000 лв.

Чл. 78

Който постави надпис в нарушение на чл. 55, ал. 2 или предостави невярна информация за вида, наименованието и категорията на туристическия обект, се наказва с глоба в размер от 100 до 1000 лв., а едноличните търговци и юридическите лица – с имуществена санкция от 500 до 5000 лв.

Чл. 78а

(1) Туроператор, който наруши разпоредбата на чл. 27, ал. 4, се наказва с имуществена санкция в размер на 10 000 лв.

(2) При повторно извършване на нарушението по ал. 1 наказанието е в размер на 20 000 лв.

Чл. 79

Туроператор или туристически агент, който наруши разпоредбите на чл. 28, 29 и 33, се наказва с имуществена санкция от 100 до 1000 лв.

Чл. 80

Туроператор, който наруши разпоредбата на чл. 30, ал. 2, се наказва с имуществена санкция от 500 до 5000 лв.

Чл. 81

Туроператор, който наруши разпоредбата на чл. 30, ал. 3, се наказва с имуществена санкция от 250 до 2500 лв.

Чл. 81а

(1) Туроператор, който наруши разпоредбата на чл. 30а, се наказва с имуществена санкция в размер на 10 000 лв.

(2) Туроператор, който наруши разпоредбата на чл. 30б, се наказва с имуществена санкция в размер на 10 000 лв.

(3) При повторно извършване на нарушението по ал. 1 или 2 наказанието е в размер на 20 000 лв.

Чл. 82

Туроператор, който не сключи договор по чл. 42, се наказва с имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв.

Чл. 83

Който не допусне длъжностно лице от контролните органи в подлежащите на контрол обекти или не предостави на контролните органи документи или информация, се наказва с глоба от 1000 до 10 000 лв.

Чл. 84

За неизпълнение на задълженията за предоставяне на информация в Министерството на културата и туризма по Единната система за туристическа информация се налага глоба от 100 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – с имуществена санкция от 200 до 2000 лв.

Чл. 85

Който не изпълни задължението си по чл. 56, ал. 1 или 2, се наказва с глоба в размер от 100 до 1000 лв., а едноличните търговци и юридическите лица – с имуществена санкция от 200 до 2000 лв.

Чл. 86

Хотелиер или ресторантьор, който не изпълни задължението си по чл. 46, т. 4 или по чл. 47, се наказва с глоба в размер от 200 до 2000 лв., а едноличните търговци и юридическите лица – с имуществена санкция от 500 до 3000 лв.

Чл. 86а

На физическите лица, едноличните търговци и юридическите лица за нарушения на наредбите по прилагането на закона, за които не са предвидени санкции по тази глава, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 200 до 1000 лв.

Чл. 86б

Длъжностно лице, което не изпълни задължение по този закон, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.

Чл. 86в

(1) За неизпълнение на разпореждане по чл. 64, ал. 2, т. 5 и ал. 4 на виновните лица се налага глоба в размер от 250 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в двоен размер.

Чл. 86г

Налага се имуществена санкция от 2000 до 10 000 лв. на:

1. туроператор или туристически агент, който не изпълни задълженията си по чл. 3 от Регламент (ЕО) № 1107/2006;

2. туроператор или туристически агент, който не изготви правила за безопасност и ограничения и с това наруши разпоредбата на чл. 4, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1107/2006;

3. туроператор или туристически агент, който не изпълни задължението си по чл. 4, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1107/2006;

4. туроператор или туристически агент, който не представи информация за нужда от оказване на помощ на лице с увреждане или с намалена подвижност на летищен оператор съгласно чл. 6 от Регламент (ЕО) № 1107/2006.

5. туроператор или туристически агент, който не изпълни задълженията си по чл. 5, чл. 9, чл. 10, параграфи 2 и 5, чл. 11, параграфи 3 и 5, чл. 14, параграфи 3 и 4 и чл. 15 от Регламент (ЕС) № 181/2011.

Чл. 87

(1) Актовете за установяване на административните нарушения се съставят от длъжностни лица, определени от председателя на Комисията за защита на потребителите, или от длъжностни лица на общинската администрация, определени от кмета на съответната община.

(2) Наказателните постановления се издават, от председателя на Комисията за защита на потребителите или от оправомощени от тях длъжностни лица, съответно от кмета на общината или от оправомощени от него длъжностни лица.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

§ 1

По смисъла на този закон:

1. „Турист“ е всяко физическо лице, потребяващо основна и/или допълнителна туристическа услуга. За статистически цели се ползват понятията за посетител и международен посетител, определени от Световната организация по туризъм и приети от Статистическата комисия на ООН.

2. “Хотелиерство” е предоставянето на туристически услуги във всички видове категоризирани по закона или с издадено временно удостоверение за открита процедура за категоризиране средства за подслон, места за настаняване и туристически хижи.

3. „Хотелиер“ е лице, което извършва хотелиерство.

4. „Ресторантьорство“ е предоставянето на туристически услуги във всички видове категоризирани по закона заведения за хранене и развлечения и заведения за хранене, прилежащи към туристически хижи.

5. „Ресторантьор“ е лице, което извършва ресторантьорство.

6. „Туристически продукт“ е съвкупността от туристически услуги, предлагани и/или предоставяни в един или няколко туристически обекта.

7. “Туроператорска дейност” е организирането на групови или индивидуални туристически пътувания с обща цена и продажба на пътувания пряко и/или чрез туристически агент по договор и ваучер на краен потребител.

8. „Туроператор“ е лице, регистрирано по реда на този закон за извършване на туроператорска дейност.

9. „Туристическа агентска дейност“ е извършването на посредничество при: продажби на организирани пътувания, пасажерски авиационен, воден и автобусен превоз; резервационни, визови, екскурзоводски и други допълнителни туристически услуги, както и застраховки, свързани с туристическото пътуване.

10. „Туристически агент“ е лице, регистрирано по реда на този закон за извършване на туристическа агентска дейност.

11. „Туристически ваучер“ е документ под отчет, издаден от регистриран туроператор, който удостоверява съществуването на договор между туроператора и туриста като потребител на туристическата услуга.

12. „Основни туристически услуги“ са нощувка и хранене, както и транспортни услуги, осъществявани при спазване изискванията на действащото законодателство в областта на транспорта.

13. „Допълнителни туристически услуги“ са услуги, свързани с пътувания, развлечения, прояви и други събития с културен и опознавателен характер, спортно-анимационни, балнеолечебни и други медицински услуги,, конгресни и делови прояви, ползване на въжени линии, отдаване под наем на плажни съоръжения, екипировка и превозни средства, школи и клубове по езда, яхтинг, сърф, ски-училища училища за водни спортове и други услуги, способстващи развитието на туризма.

14. „Организирани групови и индивидуални туристически пътувания с обща цена (организирани пътувания)“ са пътувания по предварително изготвена програма, включваща комбинация от най-малко две от следните услуги:

14а. “Организирано детско и ученическо туристическо пътуване” е организирано пътуване, при което потребителите на пътуването са лица до 19 години, придружавани от възрастни лица.

14б. “Светлата част на денонощието” включва периода от изгрева до залеза на слънцето по данни на националната метеорологична служба.

15. „Потребител на организирани индивидуални или групови туристически пътувания с обща цена“ е лице:

16. „Туристическо сдружение“ е юридическо лице с нестопанска цел, независимо от неговото наименование, създадено с цел развитие на туризма.

17. “Национално представено туристическо сдружение” е юридическо лице с нестопанска цел, което обединява:

18. „Местно туристическо сдружение“ е юридическо лице с нестопанска цел, което се създава на територията на една или повече съседни общини и обединява лица, извършващи туристически дейности, и други лица, имащи отношение към развитието на туризма на съответната територия.

19. „Регионално туристическо сдружение“ е юридическо лице с нестопанска цел, което се създава на територията на една или повече съседни области и обединява местни туристически сдружения и други лица, имащи отношение към развитието на туризма.

20. „Браншово туристическо сдружение“ е юридическо лице с нестопанска цел, което представлява интересите на отрасъла като цяло.

21. „Продуктово туристическо сдружение“ е юридическо лице с нестопанска цел, което представлява интересите на отделен сегмент от туристическия продукт.

22. „Повторно“ е нарушението, което е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение.

23. “Плаж” е общодостъпна и обезопасена зона в непосредствена близост до естествен или изкуствен воден обект, предназначена за рекреационни дейности, в която се предлагат и потребяват туристически услуги.

24. “Воден обект” е постоянно или временно съсредоточие на води в естествено или изкуствено създадени форми на релефа.

25. “Ски-писта” е общодостъпен, обособен и обезопасен планински участък, на който се предлагат и потребяват туристически услуги, свързани с практикуване на ски-спортове (ски - алпийски дисциплини, сноуборд и ски-бягане).

§ 2

Този закон отменя Закона за туризма (обн., ДВ, бр. 71 от 1998 г.; изм., бр. 111 от 2001 г.).

§ 3

Изискванията на чл. 22, т. 5 и чл. 53, ал. 1, т. 6 се прилагат и за лицата, неполучили издадените им лицензионни или категорийни символики до влизането в сила на закона.

§ 4

Лицата, лицензирани за извършване на туроператорска или туристическа агентска дейност до влизане в сила на този закон, са длъжни да приведат дейността си в съответствие с изискванията на този закон и нормативните актове по неговото прилагане в срок до 1 януари 2003 г.

§ 5

(1) С влизане в сила на този закон издадените лицензи за хотелиерство, ресторантьорство и семейно хотелиерство преустановяват действието си.

(2) Разпоредбите на чл. 18, ал. 1 и 3 от отменения Закон за туризма не се прилагат за търговците, извършващи хотелиерство, ресторантьорство или семейно хотелиерство, от деня на обнародването на този закон до 1 октомври 2002 г.

§ 6

В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм., бр. 71, 83, 105, 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28 и 45 от 2002 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 1:

2. В глава трета раздел IV се изменя така: „Раздел IV Туристическа такса Чл. 93. (1) Таксата се заплаща за ползване на средство за подслон и място за настаняване по смисъла на Закона за туризма. (2) Приходите от туристическата такса се внасят в общинския фонд за развитие на туризма. Чл. 93а. (1) Размерът на таксата се определя с решение на общинския съвет не по-късно от 30 юни на предходната година. (2) Ако общинският съвет не определи таксата в срока по ал. 1, за следващата година остава в сила размерът на таксата, действаща през предходната година. Чл. 94. Таксата се заплаща от всяко лице, ползващо средство за подслон или място за настаняване, едновременно със заплащането на услугата. Чл. 95. (1) Лицата до 18-годишна възраст, жените над 55 и мъжете над 60 години заплащат туристическа такса в размер 50 на сто от определената от общинския съвет такса за съответната община. (2) За лицата по ал. 1 се записват данните, удостоверяващи съответното им качество. Чл. 96. Туристическата такса се определя в размер не по-висок от един лев на лице за ден. Чл. 97. Таксата се събира от физическите и юридическите лица, които предлагат услугата нощувка в средства за подслон и места за настаняване, и се внася в общинския фонд за развитие на туризма до 15-о число на месеца, следващ месеца, през който е събрана.“

§ 7

В Закона за общинските бюджети (обн., ДВ, бр. 33 от 1998 г.; изм., бр. 69 от 1999 г., бр. 9 от 2001 г. – Решение № 2 на Конституционния съд от 2001 г.) в чл. 6, ал. 2, т. 2 буква „г“ се изменя така: „г) ползване на средство за подслон или място за настаняване;“.

§ 8

Държавните и общинските органи, приели или издали нормативни актове, в които има класификация на видове места за настаняване, средства за подслон и заведения за хранене и развлечения, са длъжни в срок до една година от влизане в сила на закона да направят произтичащите от него изменения.

§ 9

(1) Наредбите по чл. 18, ал. 1, чл. 42, ал. 5, чл. 55, ал. 3, тарифите по чл. 18, ал. 2 и чл. 55, ал. 4 и устройственият правилник на Изпълнителната агенция за национална туристическа реклама и информация се приемат от Министерския съвет с влизането в сила на закона.

(2) Наредбата по чл. 63 и правилникът за състава, организацията и дейността на Националния съвет по туризъм по чл. 8 се издават от министъра на икономиката с влизането в сила на закона.

(3) Наредбата по чл. 50, ал. 6 се приема от управителния съвет на Българския туристически съюз и се утвърждава от министъра на икономиката с влизането в сила на закона.

(4) Устройственият правилник на Комисията по търговия и защита на потребителите и Наредба № 3 за защита на потребителите при обозначаване на цените на стоките и услугите се привеждат в съответствие с този закон с влизането му в сила.

§ 10

Изпълнението на закона се възлага на министъра на икономиката.

§ 11

Параграф 6 относно измененията и допълненията в Закона за местните данъци и такси влиза в сила от 1 януари 2003 г.

§ 12

Законът влиза в сила от 1 октомври 2002 г. с изключение на разпоредбите по чл. 19, ал. 3, чл. 23, ал. 1, т. 2, чл. 28, т. 10, чл. 30, ал. 3, т. 15, чл. 42, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 61, ал. 1, т. 1, буква „и“, чл. 65, ал. 3, т. 2 и чл. 82, които влизат в сила от 1 януари 2003 г.