Решение № 1156 от 14.12.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1156 гр. Бургас, 14.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря Р* Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20222120204123 по описа за 2022 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на Сдружение „*“ с ЕИК: *, представлявано от *, чрез пълномощник – адв. П. Й. – АК-Плевен, с посочен съдебен адрес: *, срещу Наказателно постановление № 000208/10.08.2022 г. , издадено от * – в.и.д. директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол – към Главна дирекция „Контрол на пазара” към Комисията за Защита на потребителите (КЗП), с което за нарушение на чл.

61, ал. 2 от Закона за туризма /ЗТ/, на основание чл. 182, ал. 1 ЗТ на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 10000 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Застъпва се, че НП е незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на процесуалните правила, които касаят съставомерните факти относно нарушението и процедурата по установяване и санкциониране на нарушителя.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище от пълномощника – адв. Й. – АК-Плевен, жалбата се поддържа изцяло. Допълва се, че е наложително да се направи разлика между туроператорска дейност и туристическа агентска дейност. Застъпва се, че жалбоподателят не осъществява нито една от двете дейности, в подкрепа на което се излагат просторни съображения, включително и чрез анализиране на понятието „посредничество“ и препращане към Закона за електронната търговия и Регламент (ЕС) 2019/1150 на ЕП и Съвета. Счита се, че при квалифициране на твърдяното нарушение също са допуснати нарушения, доколкото разпоредбите на чл. 61, ал. 2 и чл. 182 от ЗТ уреждат различни 1 хипотези, а в АУАН и НП не е конкретизирано, коя точно е била нарушена според АНО.

Акцентира се, че цитираната в АУАН и НП фактическа обстановка не отговаря на действителността, като се въвеждат твърдения, че служителите на КЗП по своеобразен начин са „склонили“ г-жа * да приеме дадената сума за капаро. В заключение се застъпва, че сдружението не е извършило вмененото нарушение, а под евентуалност, че е нарушено императивното правило на чл. 18 ЗАНН. Иска се отмяна на НП и присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган - * – в.и.д. директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол – към Главна дирекция „Контрол на пазара” към Комисията за Защита на потребителите (КЗП), се явява лично, като оспорва жалбата.

Посочва, че атакуваното НП е правилно и законосъобразно издадено, поради което пледира за потвърждаване му изцяло.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, доколкото видно от известието за доставяне (л. 12) - НП е връчено на представител на жалбоподателя на 07.10.2022 г., а жалбата е подадена чрез куриер на 20.10.2022 г. (л. 88). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

В Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол – към Главна дирекция „Контрол на пазара” към Комисията за Защита на потребителите постъпил сигнал с вх. № Б01-64/28.02.2022 г., препратен от Министерство на туризма. Сигналът касаел твърдение за извършване на нерегламентирана туристическа дейност от Сдружение „*“, организиращо групови пътувания, споделени на Фейсбук страница, без наличие на необходимата регистрация. Във връзка със сигнала била извършена проверка от служители на КЗП, като на 14.03.2022 г. в офиса на *-Бургас била извършена административна проверка на Фейсбук страницата на Сдружение „*“ - Start Life, като било изпратено запитване с искане за информация, за предстоящи събития и организирани пътувания. В резултат на направеното запитване бил получен отговор - оферта, както следва: „Празник на лалетата в Истанбул 15.04.2022 г.-17.04.2022 г.“. В съобщението било посочен и телефон за контакт - *. Бил проведен разговор, като в него била дадена следната информация: Екскурзията до Истанбул е с дата на тръгване 15.04.2022 г. и дата на връщане 17.04.2022 г., цена е 175 лв., като капарото е на стойност 50 лв. и може да се заплати на адрес: *, а доплащането се прави в деня на тръгване. Чрез Фейсбук била изпратена и програмата за екскурзията.

Във връзка с гореописаното на 28.03.2022 г. св. Х. Г. – ст. инспектор в *-Бургас извършила проверка на посочения адрес на Сдружение „*“ - гр. Бургас, *. Св. Г. се представила за клиент, който иска да заплати капарото от 50 лева за въпросната екскурзия.

Плащането било прието от г-жа * * - председател на Сдружение „*“, която предоставила бележка за заплатено капаро със следния написан собственоръчно от нея текст – „Капаро 15.04-17.04.22 г., Фестивал на лалето, Х. Г., 50 лв., дата 28.03.2022 г.“ Бележката била 2 подписана от г-жа * и на нея бил положен печат на сдружението. Били предоставени още визитна картичка на Сдружението (с изписан тел. № *, който бил предоставен реди това в съобщението по Фейсбук за допълнителна информация), както и програмата за гореописаното пътуване, за което било заплатено капарото от 50 лв.

След като проверяващите се легитимирали, г-жа * заявила, че екскурзията се организира от „*“ ЕООД, а Сдружение „*“ ползва тяхната програма за екскурзията. Към момента на проверката била направена справка във Фейсбук страницата на Сдружението, от която станало ясно, че преди един ден била публикувана информация за предстоящи предложения за събития до 15.05.2022 г., както следва: 15-17.04.2022 г. - Фестивал на лалето в Истанбул; 30.04-01-02.03.2022 г. - гр. Трън, Скална църква Св. Петка, манастир Св.

Архангел Михаил; 14- 15.05.2022 г. – Балчик.

Било установено, че в офиса на видно място е поставен информационен лист за предстоящите събития до 02.05.2022 г. До края на проверката не било предоставено удостоверение за регистрация на туристически агент на Сдружение „*“.

За проверката и констатациите бил съставен КП № К – 2717390/28.03.2022 г. (л. 28 31), в който били описани горните факти. Протоколът бил подписан от г-жа * без възражения.

На 04.04.2022 г. в офиса на *-Бургас се явил председателят на Сдружение „*“ - г-жа * и предоставила документи, сред които и становище по сигнала (л. 35 - 36). В становището изрично било посочено, че сдружението подготвя, организира и провежда културни и социални мероприятия, като включва всички свои членове в това. Посочено било и че, сдружението се възползва от оферта на „*“, както и че: „Всички изброени до момента факти доказват недвусмислено нашето желание, като представляващи сдружението да осъществим пряка връзка и директно разплащане между инспектора/потребител и фирмата туроператор“, както и че: „При контролната покупка от страна на инспекторите, желанието от моя страна бе да свърша услуга на заинтересованата от пътуването страна (инспектор-потребител) и същевременно да насоча към туристическата фирма нов клиент за пътуването“.

С оглед горното св. Г. преценила, че с поведението си сдружението е нарушило разпоредбите на чл. 61, ал. 2 от Закона за туризма, като ползва и предлага екскурзии на фирма „*“ ЕООД без да има необходимата регистрация за туристически агент, поради което и му съставил АУАН с № К-000208/04.04.22 г. Актът бил съставен в присъствието на г-жа *, която го подписала без възражения.

Въз основа на АУАН-а на 10.08.2022 г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган счел, че горните факти осъществяват състав на нарушение по чл. 61, ал. 2 ЗТ, поради което и на основание чл. 182, ал. 1 ЗТ наложил на жалбоподателя „Имуществена санкция“ в размер на 10000 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и от гласните и писмени доказателства събрани в хода на 3 съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.

Съдът не възприема изложеното в жалбата, че служителите на *-Бургас, едва ли не, са „изнудили“ г-жа * да приеме плащането на капаро от 50 лева. Доказателства в подкрепа на тези твърдения не са събрани, а тъкмо напротив – показанията на актосъставителя категорично ги оборват. Поради това съдът няма как да се довери на изложеното в жалбата, а го възприема като опит за изграждане на защитна позиция, която обаче се оборва от събрания доказателствен материал.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приложените Заповеди № 1100/28.12.2018 г. и № 443/30.06.2022 г. на Председателя на КЗП . Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като санкцията за нарушението е индивидуализирана правилно.

Съдът не споделя доводите, свързани с необоснованост на НП, доколкото то съдържа детайлно описание на фактите, както и на писмените доказателства, на база на които АНО е достигнал до извод за съставомерност на извършеното.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя и досежно липсата на ясното относно точната правна квалификация на вмененото нарушение. Действително разпоредбата на чл.

62, ал. 2 ЗТ включва няколко точки (общо 6), но те касаят отделните изисквания, на които следва да отговаря едно лице, за да може законосъобразно да предоставя туроператорска и/или туристическа агентска дейност на територията на Република България, като обаче изрично в ал. 2 е записано, че тези условия са приложими за „…регистрирано по този закон лице…“. Казано по друг начин – посочването на конкретна точка от ал. 2 на чл. 62 ЗТ би било наложително, ако лицето е регистрирано по ТЗ, но не е изпълнило едно или няколко от условията, уредени в т. 1-6. В случая жалбоподателят въобще не е регистриран по ТЗ, поради което и посочването на ал. 2 на чл. 62 ЗТ, въвеждащ изискването за регистрация, е напълно достатъчно.

По отношение на санкционната норма на чл. 182 ЗТ съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че не е уточнено, коя точно е приложимата алинея. Тъкмо напротив – в НП изрично е посочено, че се касае за чл. 182, ал. 1 ЗТ, която именно е приложима в настоящия случай.

Съдът не споделя и доводите на жалбоподателя, че се касае за няколко отделни 4 нарушения, поради което и е следвало да намери приложение правилото на чл. 18 ЗАНН. От описанието, дадено в АУАН и НП безпротиворечиво се установява, че отговорността на сдружението е ангажирана за едно конкретно деяние, свързано с извършване на туристическа агентска дейност на територията на Република България, без да има необходимата регистрация за туристически агент, касателно една конкретна екскурзия „Празник на лалетата в Истанбул - 15.04.2022 г.-17.04.2022 г.“. Това, че в НП са описани последователните действия на контролните органи по разкриване и документиране на тази дейност, включващи поредица от действия (проверки във Фейсбук; разговори по телефона; посещаване на офис; плащане на капаро и т.н.) не променят извода, че се касае само до едно нарушение, свързано с осъществяването на туристическа агентска дейност по отношение само на един клиент и касаещо само една конкретна екскурзия. Поради това съвсем правилно АНО е преценил, че се касае до едно нарушение и законосъобразно не е приложил чл. 18 ЗАНН.