Закон за общинската собственост (ЗОбС)

Чл. 1

С този закон се уреждат придобиването, стопанисването, управлението и разпореждането с имоти и вещи – общинска собственост, освен ако в специален закон е предвидено друго.

Чл. 2

(1) Общинска собственост са:

1. имотите и вещите, определени със закон;

2. имотите и вещите, предоставени в собственост на общината със закон;

3. имотите, чиято собственост е възстановена на общината при условия и по ред, определени със закон;

4. имотите и вещите, дарени или завещани на общината;

5. имотите и вещите, придобити от общината с доброволен труд и/или с парични средства на населението;

6. имотите и вещите, придобити от общината при ликвидацията на търговски дружества с общинско участие;

7. имотите и вещите, придобити от общината чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон.

(2) Не са общинска собственост имотите и вещите на търговските дружества и юридическите лица с нестопанска цел, дори ако общината е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество.

Чл. 2а

Когато в резултат на административно-териториални промени населени места се включват в друга община, имотите и вещите по чл. 2, ал. 1, които са на територията им, преминават в собственост на общината, в чиито граници се включва съответното населено място.

Чл. 3

(1) Общинската собственост е публична и частна.

(2) Публична общинска собственост са:

1. имотите и вещите, определени със закон;

2. имотите, предназначени за изпълнение на функциите на органите на местното самоуправление и местната администрация;

3. други имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, определени от общинския съвет.

(3) Частна общинска собственост са всички други общински имоти и вещи. Плодовете и приходите от имотите и вещите – публична общинска собственост, са частна собственост на общината.

Чл. 4

Общината отговаря за задълженията на лица, изискуеми до деня на безвъзмездно придобитите от нея техни имоти и вещи, до размера на тяхната стойност.

Чл. 5

(1) Общината удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за общинска собственост.

(2) Актът за общинска собственост е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона.

(3) Актът за общинска собственост няма правопораждащо действие.

Чл. 6

(1) Имотите и вещите – публична общинска собственост, които са престанали да имат предназначението по чл. 3, ал. 2, се обявяват от общинския съвет за частна общинска собственост.

(2) За публична общинска собственост се обявяват имотите и вещите – частна общинска собственост, които са придобили предназначението по чл. 3, ал. 2.

(3) Решенията на общинския съвет по ал. 1 и 2 се вземат с мнозинство повече от половината от общия брой на общинските съветници.

Чл. 7

Имотите и вещите публична – общинска собственост, не могат да се придобиват по давност.

(2) Имотите и вещите - публична общинска собственост, не могат да се отчуждават и да се прехвърлят в собственост на трети лица. Имоти - публична общинска собственост, могат да се обременяват с ограничени вещни права само в случаите, определени със закон.

(3) Имотите и вещите - частна общинска собственост, могат да бъдат обект на разпореждане. За тях се прилагат общите разпоредби за собствеността, доколкото в този закон не е предвидено друго.

Чл. 8

(1) Общинският съвет приема решения по придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост и упражнява общо ръководство и контрол.

(2) Общинският съвет определя с наредба реда за придобиване,, управление и разпореждане с общинското имущество и конкретните правомощия на кметовете.

Чл. 9

(1) Застроените имоти – публична общинска собственост, задължително се застраховат.

(2) Застрахователните вноски се предвиждат по бюджетите на общината или на съответните организации и юридически лица на общинска бюджетна издръжка.

(3) Застрахователните вноски за обектите по чл. 69 са за сметка на концесионера.

(4) Общинският съвет определя имотите – частна общинска собственост, които подлежат на задължително застраховане.

(5) Кметът на общината определя вещите - общинска собственост, които подлежат на задължително застраховане.

Чл. 10

В структурата на общинската администрация и администрацията на района се създават звена за изпълнение на функциите и задачите по този закон.

Чл. 11

(1) Общинската собственост се стопанисва и управлява в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин.

(2) Имоти и вещи - общинска собственост, се използват съобразно предназначението ѝ и за нуждите, за които е предоставена. Предоставените имоти и вещи не могат да се преотстъпват за ползване, да се ползват съвместно по договор с трети лица, да се отдават под наем или да се пренаемат, освен в случаите, предвидени в закон.

Чл. 12

(1) Имотите и вещите - общинска собственост, се предоставят безвъзмездно за управление на юридически лица и звена на общинска бюджетна издръжка.

(2) Имотите по чл. 3, ал. 2, т. 2 се управляват от кмета на общината, съответно от кмета на района, от кмета на кметството или от кметския наместник по местонахождението им.

(3) Имотите и вещите - общинска собственост, които не са необходими за нуждите на органите на общината или на юридически лица и звена на общинска бюджетна издръжка, могат да се предоставят безвъзмездно за управление на други юридически лица на бюджетна издръжка или на техни териториални структури.

(4) Редът за предоставяне за безвъзмездно управление на имоти и вещи - общинска собственост, се определя от общинския съвет в наредбата по чл. 8, ал. 2.

(5) Имотите и вещите - общинска собственост, които не са предоставени за управление, се управляват от кмета на общината.

(6) Когато нуждата от предоставения имот отпадне или той се използва в нарушение на разпоредбите на чл. 11, имотът се отнема със заповед на кмета на общината.

Чл. 13

(1)

(2) Общината владее и управлява безстопанствените имоти на своята територия по ред, установен с наредбата по чл. 8, ал. 2.

Чл. 14

(1) Свободни нежилищни имоти - частна общинска собственост, които не са необходими за нуждите на органите на общината или на юридически лица на издръжка на общинския бюджет, могат да се отдават под наем на трети лица.

(2) Отдаването под наем на имоти по ал. 1 се извършва от кмета на общината след провеждане на търг или конкурс. Редът за провеждането на търговете и конкурсите се определя от общинския съвет в наредбата по чл. 8, ал. 2. Въз основа на резултатите от търга или конкурса се сключва договор за наем от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице.

(3) Срокът за отдаване под наем на имотите по ал. 1 се определя от общинския съвет в наредбата по чл. 8, ал. 2 и не може да бъде по-дълъг от 10 години.

(4) Отдаването под наем на имоти по ал. 1 за нуждите на общинските ръководства на политическите партии, отговарящи на условията, предвидени в Закона за политическите партии, се извършва от кмета на общината без търг или конкурс по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2. Размерът на наема се определя при условията на Закона за политическите партии.

(5) Отдаването под наем на имоти по ал. 1 за нуждите на общинските ръководства на синдикалните организации се извършва без търг или конкурс от кмета на общината по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2.

(6) С решение на общинския съвет имоти по ал. 1 могат да се отдават под наем без търг или конкурс на юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в обществена полза, по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2. По този ред на търговски дружества могат да се отдават под наем поземлени имоти, необходими като терени за временно използване, за спомагателни и допълнителни площадки, комуникации и други, свързани с изграждането, ремонта и поддържането на обекти на техническата инфраструктура, за срока на ремонтно-строителните дейности. Въз основа на решението на общинския съвет се сключва договор за наем от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице.

(7) Части от имоти - публична общинска собственост, с изключение на обектите, подлежащи на концесиониране, могат да се отдават под наем по реда на ал. 2 за срок до 5 години, след решение на общинския съвет, при условие че наемането им не пречи на дейността на лицата, които ги управляват.

(8) Наемните цени се определят от общинския съвет.

Чл. 15

(1) Наемните правоотношения се прекратяват:

1. поради неплащане на наемната цена за повече от един месец или поради системното ѝ неплащане в срок;

2. поради извършване на ново строителство, надстрояване или пристрояване, разрешени по установения ред, когато се засягат ползваните помещения;

3. поради лошо стопанисване;

4. с изтичането на срока за настаняване;

5. когато наемател по чл. 14, ал. 4, 5 и 6 придобие в собственост помещения от същия вид, годни за постоянно ползване;

6. когато наемателят престане да отговаря на условията, установени с наредбата по чл. 8, ал. 2;

7. когато помещенията се ползват в нарушение на забраните по чл. 11;

8. други основания, определени с договора.

(2) При прекратяване на наемните правоотношения по ал. 1, т. 2 на наемателя се предоставя друго помещение от същия вид.

(3) Наемните правоотношения по чл. 14, ал. 3 и 7 се прекратяват по реда на Закона за задълженията и договорите.

(4) Наемните правоотношения по чл. 14, ал. 4, 5 и 6 се прекратяват със заповед на съответния кмет, в която се посочва основанието за прекратяването на наемното правоотношение, събраните доказателства и срокът за опразване, който не може да бъде по-дълъг от един месец.

(5) Заповедта по ал. 4 може да се обжалва пред окръжния съд по реда на Закона за административното производство. Жалбата не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго.

Чл. 16

Поддържането и ремонтите на имотите и вещите - общинска собственост, се извършват от лицата, на които са предоставени за управление, като необходимите средства се предвиждат ежегодно по бюджетите им.

Чл. 17

(1) Поддържането и текущите ремонти на имотите и вещите - общинска собственост, отдадени под наем или предоставени за ползване, се извършват от наемателите или ползвателите им в съответствие с разпоредбите на Закона за задълженията и договорите.

(2) С договор може да се уговори основните ремонти да се извършват за сметка на наемателите и ползвателите.

Чл. 18

(1) При възникване на належаща общинска нужда наемателите на помещения по чл. 14, ал. 4, 5 и 6 са длъжни да ги освободят в срок от три месеца от връчването на съобщението за освобождаване.

(2) Ако имотът по ал. 1 не бъде освободен доброволно, той се освобождава по административен ред въз основа на заповед на кмета на общината, която се привежда в изпълнение със съдействието на органите на полицията.

(3) Заповедта по ал. 2 може да се обжалва пред окръжния съд по реда на Закона за административното производство. Жалбата не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго.

Чл. 19

Вещите – частна общинска собственост, се стопанисват и управляват при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 8, ал. 2.

Чл. 20

Паметници на културата, които са общинска собственост, се стопанисват и управляват при условията и по реда, определени в специалните закони.

Чл. 21

(1) Имоти - собственост на физически или на юридически лица, могат да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост, или за добив на подземни богатства - публична общинска собственост, след предварително и равностойно парично обезщетение.

(2) За изграждането и експлоатацията на обектите по ал. 1 могат да се отчуждават имоти или части от тях, които се засягат непосредствено от предвиденото строителство или които стават негодни за застрояване или ползване съобразно устройствените, санитарно-хигиенните и противопожарните правила и нормативи и изискванията за сигурност и безопасност.

(3) Части от имоти могат да се отчуждават само когато остатъкът от имота отговаря на изискванията, определени в закон, съобразно неговия вид, местонахождение и предназначение.

(4) Имотите по ал. 1 не се отчуждават, ако общината ги придобие в собственост по реда на чл. 199, ал. 1 от Закона за устройство на територията, чрез замяна с общински имот или собствениците им учредят на общината ограничени вещни права.

(5) Имоти - собственост на държавата, не могат да бъдат отчуждавани принудително за общински нужди. Когато за нуждите на обектите по ал. 1 се засягат имоти - частна държавна собственост, те се прехвърлят безвъзмездно в собственост на общината по реда на Закона за държавната собственост.

Чл. 22

(1) Отчуждаването на имоти - частна собственост, може да се извърши изцяло, или на етапи - преди започване на строителството от съответния етап.

(2) Собствениците и ползвателите на имотите, подлежащи на отчуждаване, са длъжни да осигуряват свободен достъп до тях за извършване на измервания и други технически дейности, когато това е необходимо за изготвяне на искането за отчуждаване. При отказ достъпът до имотите се осигурява със съдействието на органите на полицията. Държавните органи са длъжни да предоставят безвъзмездно цялата информация, с която разполагат, отнасяща се до имотите - предмет на отчуждаването.

(3) Кметът на общината възлага изготвянето на оценките на имотите, предвидени за отчуждаване, на независими лицензирани оценители. В случая не се прилагат разпоредбите на Закона за обществените поръчки.

(4) Оценките се извършват по пазарни цени. Когато пазарната оценка на имота е по-ниска от данъчната, обезщетението е в размер на данъчната оценка.

(5) След влизане в сила на подробния устройствен план законните строежи и другите подобрения, извършени от собственика на имота при условията и по реда на чл. 49 от Закона за устройство на територията, се заплащат с по-малката стойност от стойността на направените разходи и увеличената стойност на имота.

Чл. 23

(1) Производството по отчуждаване се открива с решение на общинския съвет по предложение на кмета на общината, прието с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците. Когато се предвижда изграждането на обекта да се извърши на етапи, общинският съвет може да приеме решение за откриване на производство за отчуждаване само за имотите, необходими за реализирането на съответния етап.

(2) Предложението за отчуждаване по ал. 1 съдържа:

1. копие от влязъл в сила подробен устройствен план, предназначение на имотите, предвидени за отчуждаване, и основанието за отчуждаване;

2. вид, местонахождение и размер на имотите, данни за собствениците и документи за собственост;

3. оценка на имотите, изготвена от лицензиран оценител не по-рано от три месеца преди датата на внасяне на предложението за отчуждаване;

4. общ размер на средствата, необходими за обезщетяване на собствениците, и финансова обосновка на предложението за отчуждаване.

Чл. 24

(отменен)

Основание за вземане на решение от общинския съвет за принудително отчуждаване е влязъл в сила подробен градоустройствен план, по силата на който имотът е предназначен за задоволяване на нуждите на общината по чл. 22.

Чл. 25

(1) Решението на общинския съвет по чл. 23, ал. 1 съдържа:

1. предназначение на имотите съобразно влезлия в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обект - публична общинска собственост;

2. основание за отчуждаването;

3. вид, местонахождение, размер и собственици на всеки от имотите, които следва да бъдат отчуждени;

4. размерът на дължимото обезщетение.

(2) В 14-дневен срок от приемане на решението по ал. 1 кметът на общината издава заповед за отчуждаване, в която се посочват основанието за отчуждаване, предназначението, видът, местонахождението, размерът и собственикът на имота, размерът на обезщетението, търговската банка, в която се внася обезщетението, и датата, след която започва изплащане на обезщетението по сметката на правоимащите.

(3) Заповедта по ал. 2 се връчва на собственика по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 26

(отменен)

Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице провежда преговори със собственика за покупко-продажба на имота, а при отказ – за начина на обезщетяване. За резултата от преговорите кметът уведомява общинския съвет в седемдневен срок.

Чл. 27

(1) Заповедта на кмета на общината по чл. 25, ал. 2 може да се обжалва пред окръжния съд по местонахождението на имота в 14-дневен срок от връчването й.

(2) В 7-дневен срок от получаването й кметът на общината изпраща жалбата до съда заедно със становище по нея и всички необходими доказателства.

(3) В 5-дневен срок от получаването на жалбата съдът се произнася в закрито заседание по допускането на посочените и представените от страните доказателства, насрочва и разглежда делото в 15-дневен срок. При призоваването не се прилагат правилата на чл. 41, ал. 5 и срокът по чл. 157, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.

(4) Съдът призовава задължително и инвеститора на обекта, за изграждането на който се отчуждава имотът, когато той е различен от общината.

(5) Сроковете по ал. 3 се прилагат и при отлагане на делото.

(6) Съдът обявява решението в 7-дневен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. Решението на съда е окончателно.

Чл. 28

(отменен)

(1) При парично обезщетяване оценката на отчуждения имот се извършва по пазарни цени към датата на решението на общинския съвет по чл. 27, ал. 2 или влизането в сила на съдебното решение.

(2) При обезщетяване с недвижим имот отчужденият и отстъпеният в обезщетение имот се оценяват по пазарни цени към съответната дата по ал. 1. Разликата в стойността се доплаща от общината или от собственика.

(3) Законните строежи и другите подобрения, извършени от собственика след връчване на съобщението по чл. 25, ал. 2, се заплащат с по-малката стойност между направените разходи и увеличената стойност на имота.

(4) Собственикът, който бъде обезщетен с жилище или с друг имот, може да прехвърли правото си на обезщетение на определени от него лица. Прехвърлянето се извършва в писмена форма с нотариално заверени подписи на страните и се освобождава от държавни и местни такси, когато е между роднини по права линия.

Чл. 29

(1) Имотът се смята за отчужден от датата, на която се изплати обезщетението, определено в заповедта по чл. 25, ал. 2 или в съдебното решение.

(2) Когато отчужденият имот е единствено жилище на собственика, имотът се завзема след изтичане на три месеца от изплащането на обезщетението.

(3) Ако в 6-месечен срок от влизането в сила на заповедта по чл. 25, ал. 2 или на съдебното решение собственикът не бъде обезщетен, по негово искане кметът на общината отменя заповедта за отчуждаването.

(4) Обезщетението, определено в заповедта на кмета на общината по чл. 25, ал. 2 или в съдебното решение, се внася в търговска банка по сметка на правоимащите.

(5) В случаите когато съществува спор между няколко лица за правото върху дължимата сума или за права върху отчуждавания имот, обезщетението се внася в търговска банка по сметка на общината. В този случай банката изплаща сумата на лицето, което установи правата си по съдебен ред.

Чл. 30

(отменен)

(1) Имотът се счита за отчужден, когато се изплати определеното обезщетение или когато се издаде нотариален акт за собственост на отстъпения в обезщетение имот.

(2) Кметът на общината осигурява служебното издаване на нотариалния акт по ал. 1.

Чл. 31

(1) Ако в тригодишен срок от отчуждаването на имота мероприятието по подробния устройствен план не е започнало или имотът не се ползва по предназначението, за което е отчужден, по искане на бившия собственик на имота кметът на общината отменя заповедта за отчуждаване след възстановяване на полученото обезщетение.

(2) В случая по ал. 1 общината дължи на собственика обезщетение за причинените вреди.

(3) Общината има право да получи по-малката стойност между направените разходи и увеличената стойност на имота за извършените от нея подобрения в имота.

Чл. 32

(1) Когато отчужденият имот е обременен с вещни тежести, се спазват следните правила:

1. дължимото парично обезщетение в частта му до размера на обезпеченото с ипотека вземане се плаща на ипотекарния кредитор, доколкото вземането му не се предшества от друго такова с предимство за удовлетворение;

2. при наложена върху имота друга вещна тежест дължимото парично обезщетение се внася в търговска банка и служи за обезпечаване на съответното вземане.

(2)

(3) Общината придобива имоти, отчуждени по този закон, без тежести.

Чл. 33

По отчуждителните производства по тази глава не се събират данъци и такси.

Чл. 34

(1) Общината придобива право на собственост и ограничени вещни права чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон.

(2) Възмездно придобиване на право на собственост или на ограничени вещни права върху имоти се извършва след решение на общинския съвет, по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2. Въз основа на решението на общинския съвет се сключва договор от кмета на общината.

(3) Даренията и завещанията се приемат от кмета на общината при условията на чл. 61, ал. 2 от Закона за наследството.

(4) Общината се разпорежда с имоти и вещи - частна общинска собственост, чрез продажба, замяна, дарение, делба, възмездно или безвъзмездно учредяване на ограничени вещни права, чрез апортиране в капитала на търговски дружества или по друг начин, определен в закон. Разпоредителните действия се извършват само с имоти, актовете за които са вписани по съответния ред в службата по вписванията.

(5) Апортирането на имоти и вещи - частна общинска собственост, в капитала на търговски дружества се извършва с решение на общинския съвет. Редът за учредяване на търговски дружества и за упражняване на правата на собственост на общината в търговски дружества се определя с наредба на общинския съвет.

(6) Учредяването на ограничени вещни права върху обекти - публична общинска собственост, се извършва при условия и по ред, определени в закон.

(7) Договорите за придобиване на собственост и ограничени вещни права върху имоти, както и за разпореждане с имоти - общинска собственост, се сключват в писмена форма от кмета на общината и се вписват по разпореждане на съдията по вписванията по местонахождението на имота. Договорите за замени на имоти - общинска собственост, с имоти - собственост на физически или юридически лица, се вписват по местонахождението на общинския имот, а при замени с имоти - държавна собственост - по местонахождението на държавния имот.

Чл. 35

(1) Продажба на имоти и вещи - частна общинска собственост, се извършва след решение на общинския съвет от кмета на общината чрез търг или конкурс.

(2) Продажба на земя - частна общинска собственост, на собственика на законно построена върху нея сграда се извършва от кмета на общината без търг или конкурс по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2.

(3) Когато лицата, на които може да се извърши продажба, са определени в закон, продажбата се извършва без търг или конкурс по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2.

(4) Дарение на имот - частна общинска собственост, се извършва след решение на общинския съвет, прието с мнозинство три четвърти от общия брой на съветниците.

(5) Въз основа на резултатите от търга или конкурса, съответно - на решението на общинския съвет, кметът на общината издава заповед и сключва договор.

Чл. 36

(1) Прекратяването на съсобственост върху имоти между общината, държавата, физически лица или юридически лица се извършва след решение на общинския съвет по ред, определен с наредбата по чл. 8, ал. 2, чрез:

1. делба;

2. продажба на частта на общината;

3. откупуване частта на физическите лица или на юридическите лица;

4. замяна.

(2) При прекратяване на съсобствеността по ал. 1 се прилагат разпоредбите на Закона за собствеността и на Гражданския процесуален кодекс.

(3) Въз основа на решението на общинския съвет кметът на общината издава заповед и сключва договор.

Чл. 37

(1) Право на строеж върху имот - частна общинска собственост, се учредява след решение на общинския съвет от кмета на общината чрез търг или конкурс и съобразно предвижданията на влязъл в сила подробен устройствен план.

(2) В условията на търга или конкурса може да се предвиди заплащането на цената на правото на строеж или на част от нея да се извърши с равностоен имот в новопостроената сграда.

(3) Когато правото на строеж е учредено за определен срок, след изтичането на срока, за който то е учредено, общината придобива безвъзмездно собствеността на построения обект.

(4) Правото на строеж се учредява без търг или конкурс след решение на общинския съвет, прието с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците, по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2, на:

1. граждани с жилищни нужди, установени по реда на наредбата по чл. 45а, ал. 1 - за строеж на жилищна сграда;

2. юридически лица на бюджетна издръжка;

3. религиозни институции, регистрирани съгласно Закона за вероизповеданията, или на техни местни поделения за обредни, молитвени или богослужебни домове за публични религиозни обреди и служби, за храмове и манастири;

4. други лица, когато това е предвидено в закон.

(5) Безвъзмездно право на строеж може да се учредява след решение на общинския съвет, прието с мнозинство две трети от общия брой на съветниците.

(6) Безвъзмездно право на строеж може да се учредява след решение на общинския съвет, прието с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците, по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2, на:

1. юридически лица на бюджетна издръжка;

2. религиозни институции, регистрирани съгласно Закона за вероизповеданията, или на техни местни поделения за обредни, молитвени или богослужебни домове за публични религиозни обреди и служби, за храмове и манастири;

3. други лица, когато това е предвидено в закон.

(7) Въз основа на резултатите от търга или конкурса, съответно - на решението на общинския съвет, кметът на общината издава заповед и сключва договор.

Чл. 38

(1) Право на надстрояване и/или на пристрояване на сграда - частна общинска собственост, или на сграда, построена върху имот - частна общинска собственост, се учредява при условията и по реда на чл. 37, ал. 1.

(2) Право на надстрояване и/или на пристрояване на сграда, построена върху имот - частна общинска собственост, се учредява от кмета на общината без търг или конкурс на собственика на сградата, както и на собственици на жилища в сгради - етажна собственост, или на техни сдружения, по ред, определен от общинския съвет в наредбата по чл. 8, ал. 2.

(3) Безвъзмездно право на надстрояване и/или на пристрояване може да се учреди при условията на чл. 37, ал. 5 и 6.

(4) Въз основа на резултатите от търга или конкурса, съответно - на решението на общинския съвет, кметът на общината издава заповед и сключва договор.

Чл. 39

(1) Право на ползване върху имоти и вещи - частна общинска собственост, се учредява след решение на общинския съвет от кмета на общината чрез търг или конкурс.

(2) Срокът на правото на ползване се определя от общинския съвет и не може да бъде по-дълъг от 10 години, освен когато в закон е предвидено друго.

(3) В случаите, когато лицата, на които може да се учреди право на ползване, са определени със закон, то се учредява без търг или конкурс след решение на общинския съвет, по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2.

(4) Безвъзмездно право на ползване може да се учреди след решение на общинския съвет, прието с мнозинство две трети от общия брой на съветниците.

(5) Когато лицата, на които може да се учреди безвъзмездно право на ползване, са определени в закон, то се учредява без търг или конкурс след решение на общинския съвет, прието с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците, по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2.

(6) Въз основа на резултатите от търга или конкурса, съответно - на решението на общинския съвет, кметът на общината издава заповед и сключва договор.

Чл. 40

(1) Замяната на имот - частна общинска собственост, на правото на строеж върху имот - частна общинска собственост, и на правото на строеж в полза на общината с имот или с право на строеж - собственост на държавата, на физически лица или на юридически лица, се извършва с решение на общинския съвет.

(2) Прекратяването на съсобственост в случаите по чл. 36, ал. 1, т. 4 се извършва при условията на ал. 1.

(3) Въз основа на решението на общинския съвет кметът на общината издава заповед и сключва договор.

Чл. 41

(1) Редът за придобиването на право на собственост и ограничени вещни права, както и за провеждането на търговете и конкурсите за разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, се определя от общинския съвет в наредбата по чл. 8, ал. 2.

(2) Разпореждането с имоти и вещи - общинска собственост, се извършва на базата на пазарна оценка, определена по реда на чл. 22, ал. 3. Разпореждането не може да се извършва по цена, по-ниска от пазарната оценка.

(3) В случаите по ал. 2 не се допуска заплащане на цената изцяло или частично с компенсаторни инструменти.

Чл. 42

(1) По своето предназначение общинските жилища са:

1. за настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди;

2. за продажба, замяна и обезщетяване на бивши собственици, чиито имоти са отчуждени за общински нужди;

3. ведомствени;

4. резервни.

(2) Жилищата по ал. 1 се определят от общинския съвет по предложение на кмета на общината и могат да се променят съобразно потребностите в общината.

(3) Предоставянето и използването на общински жилища за нежилищни нужди се забранява.

(4) Забраната по ал. 3 не се прилага в случаите, когато общината разполага със свободни жилища за настаняване, за които няма нуждаещи се граждани, отговарящи на условията по чл. 43 и 45. В тези случаи използването на общински жилища за нежилищни нужди е допустимо след промяна на предназначението им по реда на Закона за устройство на територията.

Чл. 43

В жилища за отдаване под наем се настаняват:

1. лица с жилищни нужди, установени по реда на наредбата по чл. 45а, ал. 1;

2. наематели на общински жилища, които се засягат от ново строителство, надстрояване или пристрояване, основен ремонт или реконструкция;

3. лица, жилищата на които са възстановени на бившите им собственици по реда на чл. 7 от Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти.

Чл. 44

(отменен)

(1) В оборотните жилища се настаняват временно при условия и по ред, определени от общинския съвет:

1. наематели на недвижими имоти, отчуждени по реда на глава трета,;

2. наематели на общински жилища, които се засягат от ново строителство, надстрояване и пристрояване;

3. наематели на общински жилища, в които се извършва ремонт или реконструкция.

(2) Настаняването се извършва по реда на чл. 43, ал. 3 и 4.

Чл. 45

(1) В резервните жилища се настаняват под наем за срок не по-дълъг от две години лица:

1. жилищата на които са станали негодни за обитаване в резултат на природни и стихийни бедствия и аварии или са застрашени от самосрутване;

2. в семействата на които са налице остри социални или здравословни проблеми.

(2) С решение на общинския съвет в резервни жилища могат да се настаняват и кметове, заместник-кметове и кметски наместници, които нямат жилище в съответното населено място - за времето, през което заемат съответната длъжност.

Чл. 45а

(1) Условията и редът за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в жилищата по чл. 43 и 45 се определят с наредба на общинския съвет.

(2) В наредбата по ал. 1 се определят и условията и редът за настаняване във ведомствените жилища на общината.

(3) Свободни общински жилища, за настаняването в които няма нуждаещи се граждани, отговарящи на условията по чл. 43 и 45, могат да се отдават под наем по пазарни цени при условия и по ред, определени в наредбата по ал. 1.

Чл. 46

(1) Наемните правоотношения се прекратяват поради:

1. неплащане на наемната цена или на консумативните разноски за повече от 6 месеца;

2. извършване на ново строителство, надстрояване или пристрояване, основен ремонт или реконструкция, когато се засягат обитавани помещения;

3. нарушаване на добрите нрави;

4. неполагане грижата на добър стопанин при ползване на жилището;

5. прекратяване на трудовите или служебните правоотношения на настанените във ведомствено жилище лица, освен ако в наредбата по чл. 45а, ал. 1 е предвидено друго;

6. изтичане на срока за настаняване;

7. отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище;

8. използване на жилището не по предназначение.

(2) Наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед. В заповедта се посочват основанието за прекратяване на наемното правоотношение и срокът за опразване на жилището, който не може да бъде по-дълъг от един месец.

(3) При прекратяване на наемното правоотношение на основание ал. 1, т. 2 към заповедта по ал. 2 се прилага настанителна заповед за друго общинско жилище, ако наемателят отговаря на условията за настаняване.

(4) При изтичане на срока на настаняване наемното правоотношение може да бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище.

(5) Заповедта по ал. 2 може да се обжалва пред окръжния съд по реда на Закона за административното производство. Жалбата не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго.

Чл. 47

(1) Общинските жилища, предназначени за продажба, могат да се продават след решение на общинския съвет на:

1. правоимащи по Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове;

2. лица, чиито жилища се предвижда да бъдат отчуждени по реда на глава трета;

3. други лица, отговарящи на условията за закупуване на общински жилища, определени в наредбата по чл. 45а, ал. 1.

(2) Цените на жилищата, предназначени за продажба, се определят от общинския съвет по критерии, установени в наредбата по чл. 45а, ал. 1. Продажбата не може да се извърши на цена, по-ниска от данъчната оценка на имота.

(3) Условията и редът за продажба на общински жилища се определят от общинския съвет в наредбата по чл. 45а, ал. 1.

Чл. 48

(1) Резервните общински жилища не могат да се продават.

(2) Ведомствените жилища на общината могат да се продават на служители, които имат не по-малко от пет години стаж без прекъсване в общинската администрация.

Чл. 49

(1) Замяна на общински жилища с жилищни или нежилищни имоти – собственост на държавата на физически или юридически лица, се извършва по реда на чл. 40.

(2) Замяната на общински жилища с нежилищни имоти се допуска само ако има свободни общински жилища, за настаняването в които няма нуждаещи се граждани, отговарящи на условията по чл. 43 и 45.

Чл. 50

Настаняването под наем, продажбата и замяната на общински ателиета и гаражи се извършват при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 8, ал. 2.

Чл. 51

(1) Стопанската дейност на общината се осъществява чрез еднолични търговски дружества с общинско имущество или чрез търговски дружества с общинско участие.

(2) Общината не може да участва в търговски дружества като неограниченоотговорен съдружник.

(3) Общината може да осъществява някои дейности и самостоятелно – чрез общински предприятия.

Чл. 52

(1) Общинското предприятие е специализирано звено на общината за управление на общинско имущество за задоволяване на потребностите на населението и за осигуряване изпълнението на общински дейности.

(2) Общинското предприятие осъществява дейността си въз основа на правилник, приет от общинския съвет.

(3)

(4) На общинското предприятие не могат да бъдат възлагани функции, представляващи част от административно-техническото обслужване на населението от общината.

Чл. 53

Общински предприятия се създават за изпълнение на общински дейности в следните направления:

1. благоустройство и други обществени дейности по чл. 52, ал. 1, изграждане, поддържане или управление на обекти - общинска собственост;

2. управление и поддържане на общински пазари и тържища;

3. социално обслужване;

4. обредна дейност;

5. ученическо почивно дело.

Чл. 54

(1) Общинските предприятия се създават, преобразуват и закриват с решение на общинския съвет.

(2) С правилника по чл. 52, ал. 2 се определят дейността, структурата, численият състав и предоставеното за управление общинско имущество.

Чл. 54а

(1) В общината се създават и поддържат регистри на търговските дружества с общинско участие и на общинските предприятия.

(2) В регистъра за общинските предприятия се вписват данни за предмета на дейност, структурата, числения състав и предоставеното общинско имущество.

(3) В регистъра за търговските дружества с общинско участие се вписват данни за дружеството, размера на общинското участие и лицата, които представляват общината в управителните и контролните органи на дружествата, както и тяхното възнаграждение.

(4) Към регистрите по ал. 1 се прилагат годишните финансови отчети на общинските предприятия и на търговските дружества, в които общината е собственик на не по-малко от 25 на сто от капитала.

Чл. 55

Директорите на общинските предприятия се назначават от кмета на общината по ред, определен от общинския съвет.

Чл. 56

(1) За общинските имоти се съставят актове за общинска собственост по образци, утвърдени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(2) За временните постройки, улиците, площадите, общинските пътища и други линейни обекти на техническата инфраструктура не се съставят актове за общинска собственост, освен ако в специален закон е предвидено друго.

Чл. 57

(отменен)

Подлежат на актуване и следните общински имоти:

1. сградите, които се намират извън границите на населените места и селищните образувания, включително и сградите в общинския горски фонд, заедно с прилежащите им терени;

2. земеделските земи, собственост на общината, както и сградите и постройките в тях;

3. недвижимите имоти, отчуждени за общински нужди, както и сградите в отчуждените терени, за които е предвидено да бъдат премахнати за осъществяване на ново строителство или по други причини;

4. водните обекти – общинска собственост и прилежащите към тях плажове, кариерите и парковете с общинско значение, както и общинските сгради и постройки в тях.

5. минералните води – публична общинска собственост.

Чл. 58

(1) Актът за общинска собственост се съставя в два екземпляра от длъжностно лице, определено от кмета на общината. Актът се подписва от съставителя, утвърждава се от кмета на общината и се предоставя за вписване по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър в 7-дневен срок от утвърждаването му.

(2) Първият екземпляр на акта се съхранява в службата по вписванията, а вторият - в общината. Препис от акта се изпраща в 7-дневен срок от вписването му на службата по кадастъра и на лицата, на които е предоставен имотът.

(3) За всеки общински имот се съставя досие, към което се прилага копие от акта за собственост и документите, удостоверяващи възникването, изменението и прекратяването на правото на собственост на общината, както и предоставените права на трети лица.

(4) Актовете за общинска собственост на държавни имоти, преминали в собственост на общината след 1 юни 1996 г., се съставят след отписването им от актовите книги за държавна собственост от областния управител по ред, определен от Министерския съвет.

Чл. 59

Когато при изменение в подробните устройствени планове се образуват нови урегулирани поземлени имоти - общинска собственост, за всеки новообразуван урегулиран поземлен имот се съставя нов акт за общинска собственост, в който се посочват номерът и датата на стария акт. Промяната се отбелязва и в стария акт и в съответния регистър.

Чл. 60

(1) При промяна на характера на собствеността от публична в частна или обратно се съставя нов акт, като това обстоятелство се отбелязва в новия и в стария акт и в регистрите.

(2) При установяване на явна фактическа грешка не се съставя нов акт. В този случай се извършва поправка и това обстоятелство се отбелязва в акта и в съответния регистър.

Чл. 61

В акта за общинска собственост се отбелязват действията по управление или разпореждане с имота, а за имотите - публична общинска собственост - и предоставянето им на концесия.

Чл. 62

(1) Актовете за общинска собственост се вписват с последователни номера в регистъра, подшиват се в актови книги и се съхраняват в съответните служби „Общинска собственост“.

(2) Актовите книги за общинските имоти са общодостъпни и всеки може да иска справка по тях при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 8, ал. 2.

(3) Върху акта за общинска собственост, който е престанал да бъде собственост на общината, или, за който е съставен нов акт, се отбелязва това обстоятелство и той се съхранява по начина, предвиден в ал. 1.

Чл. 63

(1) Въз основа на съставените актове за общинска собственост се създават главен регистър за публичната общинска собственост и главен регистър за частната общинска собственост, по образци, утвърдени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(2) Актовете за общинска собственост, главните регистри и досиетата на имотите се съхраняват безсрочно.

(3) В регистрите се вписват данни за основните характеристики на имотите - публична и частна общинска собственост, включително и за имотите по чл. 64, ал. 1, както и актовете за общинска собственост.

Чл. 64

(1) Имотите, неправилно актувани като общинска собственост, както и имотите, основанието за актуването на които е отпаднало, се отписват от актовите книги със заповед на кмета на общината и се предават на собственика.

(2) Споровете за материално право се решават по съдебен ред.

Чл. 65

(1) Общински имот, който се владее или държи без основание, не се използува по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината.

(2) В Столичната община и градовете с районно деление заповедите по ал. 1 могат да се издават и от кметовете на районите в случаите и по ред, установени от общинския съвет.

(3) Заповедта за изземване на имота се изпълнява по административен ред със съдействието на полицията.

(4) Заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство. Обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго.

Чл. 66

(1) Държавните органи са длъжни да оказват необходимото съдействие на общините във връзка със стопанисването, управлението и разпореждането с имоти - общинска собственост.

(2)

Чл. 67

(1) Концесия по смисъла на този закон е предоставянето на особено право на ползване върху обекти публична общинска собственост, включително такива, които ще бъдат изградени от концесионера с негови средства, както и даването на разрешение за извършване на дейности за задоволяване на обществени потребности, които се извършват от общините.

(2) Не може да се предоставя концесия при опасност за националната сигурност и отбраната на страната, за обществения ред, за околната среда и за защитените със закон територии и обекти.

Чл. 68

(1) Срокът за предоставяне на концесия не може да бъде по-дълъг от тридесет и пет години от сключването на договора.

(2) Срокът по ал. 1 може да бъде продължен със съгласието на страните по концесионния договор въз основа на решение на общинския съвет. Общият срок на концесията не може да бъде по-дълъг от петдесет години.

(3) Концесионерът по договор, чийто срок е изтекъл, при равни други условия се предпочита при предоставяне на нова концесия за същия обект или дейност.

Чл. 69

(1) Концесия може да се предоставя за следните обекти - публична общинска собственост:

1. води, водни обекти и водностопански системи и съоръжения;

2. подземни богатства;

3. пътища;

4. гори;

5. енергийни мрежи и съоръжения;

6. спортни обекти и съоръжения;

7. други имоти - публична общинска собственост, или части от тях - за осъществяване на търговска дейност, предназначена за обществено обслужване на населението на общината;

8. други обекти, за които това е предвидено в закон.

(2) Концесията за обекти по ал. 1 може да включва и прилежаща инфраструктура и принадлежности - общинска собственост.

(3) При предоставяне на концесия по ал. 1 се спазват изискванията за съответния обект, определени в закон.

Чл. 70

(отменен)

Разрешенията по чл. 67, ал. 1 могат да се дават за следните дейности:

1. водоснабдяване и канализация;

2.

3. използване на мрежи и съоръжения на транспортната инфраструктура и транспортното обслужване на населението;

4. поддръжка на улици, площади, паркове и градини, както и за озеленяване;

5. поддържане чистотата на населените места и третиране на битови отпадъци;

6. търговска дейност, осъществявана върху имоти, публична общинска собственост;

7. поддържане на гробищни паркове.

Чл. 71

(1) Редът за предоставяне на концесия обхваща:

1. решение на общинския съвет за предоставяне на концесията, взето с мнозинство от повече от половината от общия брой на съветниците;

2. провеждане на конкурс или търг за определяне на концесионера при условия и по ред, определени с наредба на общинския съвет, освен когато с решението по т. 1 концесионерът е определен без търг или конкурс в установените със закон случаи;

3. сключване на договор за концесия от кмета на общината.

(2) Кметът на общината прави мотивирано предложение за предоставяне на концесия с правен, финансово-икономически, социален и екологически анализ на концесията.

(3) При приватизиране на търговско дружество с общинско имущество, което ползва обекти и/или извършва дейности, подлежащи на концесиониране, предложението по ал. 2 се прави в срок до три месеца от обнародването на решението за приватизация. Общинският съвет взема решението за предоставяне на концесия на това дружество в срок три месеца от предложението.

(4) Решението на общинския съвет по ал. 1, т. 1 се обнародва в „Държавен вестник“ и в поне един местен всекидневник.

Чл. 72

С решението за предоставяне на концесия се определят:

1. предметът на концесията;

2. срокът на концесията;

3. начинът на определяне на концесионера – конкурс или търг или определеният без конкурс или търг концесионер;

4. видът, размерът и начинът на плащане на депозита за участие в конкурса или търга;

5. основни права и задължения по концесията;

6. видът и размерът на гаранциите за изпълнение на задълженията по договора за концесия;

7. видът, размерът и начинът на изпълнението на задължението за концесионно възнаграждение по договора за концесия;

8. изискванията, свързани с опазване на околната среда, на защитени със закон територии и обекти.

9. други изисквания, свързани с характера на концесията или посочените в други закони.

Чл. 73

(1) В едномесечен срок от обявяването на резултатите кметът сключва договор с кандидата, спечелил конкурса или търга. В случаите на определяне на концесионер без търг или конкурс, концесионният договор се сключва в едномесечен срок от обнародването на решението по чл. 71, ал. 1, т. 1.

(2) Договорът за предоставяне на концесия съдържа:

1. изискванията по чл. 72;

2. конкретизиране на други имуществени права и задължения на страните, включително правата на концесионера върху плодовете от обектите по чл. 69 и правото на обезщетение във връзка с приращенията и подобренията им;

3. забраните за разпореждане и обременяване на концесията и свързаните с нея други права;

4. вида и размера на отговорността за неизпълнение на задълженията по договора;

5. контрола по изпълнението на задълженията на страните;

6. начините за уреждане на споровете между страните;

7. основанията за предсрочно прекратяване на договора и правата на изправната страна;

8. други елементи, по които е постигнато съгласие между страните.

(3) Договорът за концесия се прекратява при следните условия:

1. с изтичане на срока;

2. с погиване на обекта или при обективна невъзможност за неговото използване;

3. при смърт на физическото лице - концесионер, или при прекратяване на юридическото лице - концесионер, освен ако общинският съвет реши договорът да бъде продължен с правоприемник;

4. при влязло в сила съдебно решение за обявяване на концесионера в несъстоятелност;

5. по взаимно съгласие;

6. по силата на съдебно или арбитражно решение;

7. при други предвидени в закона или договорени от страните основания.

(4) При прекратяване на договора поради смърт на физическо лице концесионер, поради прекратяване на юридическото лице концесионер и поради влязло в сила решение за обявяване на концесионера в несъстоятелност общината има правата на привилегирован кредитор.

Чл. 74

(1) Общината запазва всички свои права върху обекта на концесия, освен изрично учредените или отстъпените с договора за концесия.

(2) Приращенията върху имоти и вещи, общинска собственост, свързани с осъществяването на концесията, са общинска собственост.

Чл. 75

(1) Концесията се прекратява с прекратяване на договора за концесия.

(2) Когато в резултат на изпълнението на договора за концесия възникне опасност за националната сигурност или за отбраната на страната, за околната среда, за защитените със закон територии и обекти и за обществения ред, страните могат да променят договора, както и да го прекратят предсрочно по взаимно съгласие или едностранно.

(3) При предсрочно прекратяване на договора за концесия концесионерът има право на обезщетение за направените подобрения, освен при виновно неизпълнение на задълженията.

Чл. 76

Наемател на общински имот, който наруши забраните по чл. 12, ал. 3 и чл. 14, ал. 6 за неговото пренаемане, съвместно ползване по договор с трети лица или за използването му за стопанска и производствена дейност се наказва с глоба от 500 000 до 2000 000 лв.

Чл. 77

Който без законно основание завземе общински имот, се наказва с глоба от 100 000 до 500 000 лв., ако не подлежи на потежко наказание.

Чл. 78

Който не изпълни заповед или решение в едномесечен срок от влизането им в сила за освобождаването на общински имот, се наказва с глоба от 500 000 до 1500 000 лв., ако не подлежи на потежко наказание.

Чл. 79

Който не изпълни в срок задължението по § 4 от преходните и заключителните разпоредби, се наказва с глоба от 10 000 до 50 000 лв.

Чл. 80

(1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностни лица, определени от кмета на общината и от длъжностните лица от служба „Общинска собственост“.

(2) Наказателните постановления се издават от кмета на общината или от оправомощени от него лица.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

§ 1

(отменен)

„Равностойни имоти“ по смисъла на глава трета от закона са имоти, приблизително еднакви по местонахождение, вид, големина и цена.

§ 2

„Семейство“ по смисъла на този закон са съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца, ако не са встъпили в брак.

§ 3

Мероприятието е започнало по смисъла на чл. 31, ал. 1, ако са утвърдени архитектурните проекти и е издадено разрешение за строеж.

§ 4

Физическите и юридическите лица, които ползват общински имот, са длъжни в срок шест месеца от влизането в сила на закона да уведомят писмено съответната служба „Общинска собственост“ по местонахождението на имота.

§ 5

(1) Актуването на имотите, които са общинска собственост към датата на влизането на закона в сила, се извършва в шестмесечен срок от същата дата.

(2) В срока по ал. 1 общинските съвети обявяват с решение имотите и вещите – публична общинска собственост.

§ 6

(отменен)

За учреденото по установения ред до влизането в сила на закона безсрочно или за повече от десет години право на ползване се прилага срокът по чл. 39, ал. 1 от датата на учредяването му. Когато срокът е изтекъл към датата на влизането на закона в сила, имотът се предава в шестмесечен срок от същата дата.

§ 7

(1) Договорите за наем, сключени по установения ред до 1 юни 1996 г., чийто срок не е изтекъл, запазват действието си до края на договорения срок, но за не повече от три години от влизането на този закон в сила.

(2) Общинските съвети определят базисни наемни цени на общинските имоти в тримесечен срок от влизането на закона в сила.

(3) Договорите, сключени до приемането на решенията по ал. 2 при наемни цени, по-ниски от базисните, се актуализират съобразно определените базисни наемни цени.

§ 8

Започнатите производства за продажба, замяна, учредяване на вещни права върху имоти, които са частна общинска собственост, и за делба на такива имоти и вещи, притежавани от общината в съсобственост, се довършват по досегашния ред.

§ 9

(1) Не се предоставят концесии за права върху обектите по чл. 69 и дейностите по чл. 70, придобити и осъществявани от еднолични търговски дружества с общинско имущество и от общински предприятия.

(2) Лицата, правомерно придобили или осъществяващи права върху обектите по чл. 69 и дейностите по чл. 70 до влизането в сила на закона, са длъжни да ги заявят пред общинския съвет в тримесечен срок от влизането на закона в сила.

(3) С изтичането на срока по ал. 2 незаявените права се смятат за погасени.

(4) За заявените по ал. 2 права общинският съвет взема решение за привеждането им в съответствие със закона в едногодишен срок.

§ 10

(1) С влизането на закона в сила преминават в собственост на общините обектите, изградени с държавни средства, предоставени на бившите народни съвети, или с доброволен труд и средства на населението,.

(2) При започване на производство по чл. 9 или чл. 28 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България се спират разпоредителните действия с общинското имущество на територията на съответните населени места.

(3) Когато резултатите от производството по чл. 9 или чл. 28 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България са отрицателни, наложеното спиране по ал. 2 отпада.

§ 11

(отменен)

По реда на чл. 45, ал. 1 в резервните жилища се настаняват и лицата, осъдени да освободят заеманите от тях жилища по Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти.

§ 12

В Закона за концесиите (обн., ДВ, бр. 92 от 1995 г., бр. 16 от 1996 г. – Решение № 2 на Конституционния съд от 1996 г.) в § 1 ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби се изменя така: „(1) Предоставянето на концесии върху обекти, които са общинска собственост, както и даването на разрешения за дейности, които се осъществяват от общините, се определят с отделен закон.“

§ 13

В Закона за опазване на селскостопанското имущество (обн., ДВ, бр. 54 от 1974 г.; изм., бр. 22 от 1976 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 45 от 1984 г. и бр. 65 от 1995 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 10, ал. 1 думите „ръководители на селскостопанската организация“ се заменят с „кмета на района или кметството“.

2. В чл. 16, ал. 2 думите „селскостопанската организация“ се заменят с думата „общината“.

3. В чл. 23, ал. 2 думите „от селскостопанската организация“ и „или от собствени средства“ се заличават.

§ 14

Законът за наемните отношения (обн., ДВ, бр. 53 от 1969 г.; изм., бр. 26 от 1973 г.; попр., бр. 32 от 1973 г.; изм., бр. 43 от 1973 г., бр. 33 от 1977 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 45 и 63 от 1984 г., бр. 88 от 1986 г., бр. 21 и 101 от 1990 г.) се отменя.

§ 15

В Гражданския процесуален кодекс (обн., Изв., бр. 12 от 1952 г.; изм. и доп., бр. 92 от 1952 г., бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г., бр. 90 от 1956 г., бр. 90 от 1958 г., бр. 50 и 90 от 1961 г.; попр., бр. 99 от 1961 г.; изм. и доп., бр. 1 от 1963 г., бр. 23 от 1968 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 89 от 1976 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 27 от 1986 г., бр. 55 от 1987 г., бр. 60 от 1988 г., бр. 31 и 38 от 1989 г., бр. 31 от 1990 г., бр. 62 от 1991 г., бр. 55 от 1992 г., бр. 61 и 93 от 1993 г., бр. 87 от 1995 г., бр. 12, 26 и 37 от 1996 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 288, ал. 8, изречение първо думите „Закона за наемните отношения“ се заменят със „Закона за държавната собственост“, а в изречение трето думите „по чл. 10 от Закона за наемните отношения“ се заменят с „определена по установения ред за държавните жилища“.

2. В чл. 415 се правят следните изменения:

§ 16

В § 3 от Закона за възстановяване собствеността върху недвижими имоти на български граждани от турски произход, направили постъпки за заминаване в Република Турция и други страни през периода май – септември 1989 г. (обн., ДВ, бр. 66 от 1992 г., бр. 102 от 1992 г. – Решение № 18 на Конституционния съд от 1992 г.) думите „чл. 10 от Закона за наемните отношения“ се заменят със „Закона за държавната собственост за държавните жилища“.

§ 17

В чл. 25 от Закона за паметниците на културата и музеите (обн., ДВ, бр. 29 от 1969 г.; изм. и доп., бр. 29 от 1973 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 87 от 1980 г., бр. 102 от 1981 г., бр. 45 от 1984 г., бр. 45 от 1989 г., бр. 10 и 14 от 1990 г., бр. 112 от 1995 г., бр. 31 от 1996 г. – Решение на Конституционния съд от 1996 г.) думите „се освобождават от действието на Закона за наемните отношения и“ се заличават.

§ 18

В чл. 37, ал. 4, изречение първо от Закона за собствеността на гражданите (обн., ДВ, бр. 26 от 1973 г.; попр., бр. 32 от 1973 г.; изм. и доп., бр. 43 и 78 от 1973 г., бр. 21 от 1975 г., бр. 102 от 1977 г., бр. 3 и 52 от 1980 г.; попр., бр. 65 от 1980 г.; изм. и доп., бр. 45 от 1984 г., бр. 88 от 1986 г., бр. 26 от 1988 г., бр. 31 от 1989 г., бр. 21 от 1990 г.) думите „настанени при условията на Закона за наемните отношения“ се заличават и на края на изречението се добавя „ако отговарят на условията за настаняване в държавни или общински жилища“.

§ 19

Висящите съдебни производства по § 14, 15, 16 и 18 се решават по досегашния ред.

§ 20

(отменен)

Министерският съвет приема правилник за прилагането на закона.

§ 21

Законът влиза в сила от 1 юни 1996 г.