(1) Ползуват се с право на предпочтително удовлетворение в реда, по който са изброени, следните вземания:
1. вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. 134 и 135 - от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползуват от тези разноски;
2. вземанията на държавата за данъци върху определен имот или за моторно превозно средство - от стойността на този имот или на моторното превозно средство, както и вземания, произтичащи от концесионни възнаграждения, лихви и неустойки по концесионни договори;
3. вземанията, обезпечени със залог или ипотека - от стойността на заложените или ипотекирани имоти;
4. вземанията, заради които се упражнява право на задържане - от стойността на задържаните имоти; ако това вземане произтича от разноски за запазване или подобрение на задържания имот, то се удовлетворява преди вземанията по т. 3;
5. вземанията на работници и служащи, произтичащи от трудови отношения и вземанията за издръжка;
6. вземанията на държавата, освен тия за глоби.
7. (зал. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)
8. (зал. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)
(2) Вземанията по т. 5 и 6 се удовлетворяват предпочтително от цялото имущество на длъжника.
(3) Вземания с еднакъв ред се удовлетворяват съразмерно.
(4) Освен присъдените лихви, правото на предпочтително удовлетворение обхваща лихвите, изтекли след започване на принудителното изпълнение, както и лихвите за годината, която го предхожда.