Решение № 205 от 21.10.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Велико Търново, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20264000500377 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.463, ал.2 ГПК.

С Решение № 191/ 04.05.2026 г. по в.гр.д. № 341/ 2026 г. по описа на ОС – Плевен са оставени без уважение жалбите на Г. Н. Н. и М. Д. А. срещу извършеното от ЧСИ П. П. разпределение от 26.02.2026 г., обективирано в Постановление за разпределение на постъпили суми № 3094/ 26.02.2026 г. по изп.дело № 20259050400843 по описа на ЧСИ.

Производството пред ВТАС е образувано по подадени от Н. и А. въззивни жалби срещу решението. Жалбоподателите считат същото за неправилно. Изразяват несъгласие с изводите на съда и поддържат изложените пред първоинстанционния съд доводи за незаконосъобразност на извършеното от ЧСИ разпределение. Сочат, че липсва каквато и да било конкретизация на включените в чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД разноски в полза на ЧСИ и взискателя „ПИБ“АД, които били посочени „на едро“, без да са обвързани с конкретни изпълнителни действия, дати на извършването им или документи, удостоверяващи плащането им, и съответно било невъзможно да се провери съответният разход. Жалбоподателката Н. счита, че ЧСИ неправилно е определена и завишена таксата по т.26 от ТТЗЧСИ. Жалбоподателят А. посочва като порок на разпределението и допусната математическа грешка при определяне разноските на взискателя „ПИБ“АД, изразяваща се в разпределяне на разноски в 1 размер на 1 637.89 ерво, а посочване компоненти на тази сума, чийто сбор е по-голям.

Неправилно според жалбоподателите вземането на Община Плевен за такса „битови отпадъци“ било прието за непривилегировано, с което се нарушавал принципът за приоритетно удовлетворяване на публичните задължения. Молят решението на ОС – Плевен да бъде отменено и съдът да върне делото на ЧСИ за изготвяне на ново разпределение с указания за пълна и ясна конкретизация на всички включени в разпределението вземания.

„Топлофикация-Плевен“АД е подала отговори на жалбите със становище за тяхната неоснователност. Счита решението на ОС – Плевен за законосъобразно и мотивирано, правилно потвърждаващо извършеното от ЧСИ разпределение. Съдът изложил съображения по оплакванията на жалбоподателите, като се позовал на задължителните разяснения на ВКС в ТР № 2/ 26.06.2015 г. и ТР № 2/ 22.11.2022 г. съответно относно разноските, подлежащи на удовлетворяване по чл.136, ал.1, т.1, и реда за удовлетворяване на общината за вземането й за таксата „битови отпадъци“.

Разноските, представляващи неплатени такси към ЧСИ, които били свързани със служебно движение на изпълнителния процес и не се дължали авансово от взискателите, били подробно индивидуализирани и не се оспорвало, че ЧСИ е извършил съответните изпълнителни действия. Счита за неоснователно оплакването за определяне на таксата на ЧСИ по т.26 в завишен размер – тя била съобразена с размера на събраната сума, от която била приспадната таксата за извършен опис на продадения имот. Моли решението на ОС да бъде потвърдено.

Становище по жалбата на Г. Н. Н. е подадено и от взискателя „ПИБ“АД. Излага съображения за неоснователност на оплакванията срещу постановеното от ОС – Плевен решение, съответно срещу постановлението на ЧСИ за разпределение на получената от публичната продан сума. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение.

Присъединените взискатели ТД на НАП, “Банка ДСК“АД и В. З. С. не са депозирали писмени отговори на жалбите.

Съдът констатира следната фактическа обстановка:

Пред ЧСИ П. П., рег.№ 905 и район на действие ОС – Плевен е висящо изп. дело № 843/ 2025 г. с взискател „Първа инвестиционна банка“ АД, присъединени взискатели Община Плевен, „Банка ДСК“ АД, „Топлофикация-Плевен“АД и В. З. С. и длъжници Г. Н. Н. и М. Д. А.. „ПИБ“АД е кредитор, чието вземане е обезпечено с договорна ипотека върху недвижим имот. Имотът е реализиран на публична продан, като с влязло в сила постановление за възлагането му е придобит от 3-то лице за сумата 104 900.80 лв. с равностойност 53 634.93 евро. Тази сума е предмет на разпределение от ЧСИ с Постановление от 26.02.2026 г. Видно от приложеното изп. дело, дългът на Н. и А. към взискателите възлиза на 333 057.21 евро, като извън тази 2 сума Община Плевен има вземане за данъци върху имота в размер на 1 673.48 евро, т.е. получената от проданта сума не е достатъчна за удовлетворяване на всички взискатели. Сумата е разпределена от ЧСИ както следва: по т.1 на чл.136 ЗЗД на ЧСИ е разпределена сумата 1 703.65 евро – такса по т.26 ТТРЗЧСИ /без т.20 от ТТР/ и сумата 71.07 евро – неплатени такси по т.4 от Тарифата /7 броя – 42.91 евро/ и по т.5 от Тарифата /2 броя – 24.55 евро/ и пощенски разходи по т.31,б.“к“ – 3.60 евро; по т.1 на чл.136 ЗЗД на взискателя „ПИБ“АД е разпределена сумата 1637.89 евро – разноски по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят, като е посочено, че включва 51.13 евро за юрисконсултско възнаграждение по изп.дело и разноски по изп. дело общо в размер на 3 151.91 евро, подробно описани по точки от ТТРЗЧСИ; по т.2 на чл.136 ЗЗД на Община Плевен е разпределена сумата 1 673.48 евро – вземане за данъци върху имота по представена справка от 13.02.2026 г.; по т.3 на чл.136 ЗЗД на взискателя „ПИБ“АД е разпределена сумата 48 548.84 евро.

Разпределението е обжалвано от длъжниците и с обжалваното решение ОС – Плевен е приел, че не са допуснати нарушения от ЧСИ и сумата е разпределена законосъобразно.

Жалбите срещу акта на ОС – Плевен са подадени от правоимащи лица, срещу действия на ЧСИ, чието обжалване е изрично предвидено в разпоредбата на чл.463 ал.2 ГПК, в предвидения в закона срок по чл.462, ал.2 ГПК, при което се явяват процесуално допустими.

Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.

Разпределението на сумите по т.1 на чл.136 ЗЗД е извършено правилно.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателката Н. за неправилно определяне и завишаване на таксата по т.26 от Тарифата. Правилно ЧСИ е начислил и разпределил в своя полза таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, която представлява дължимото му възнаграждение за положения от него труд и се следва и при частично събрана сума, в който случай тя се начислява върху нея. Така е процедирано и в обжалваното разпределение. Таксата по т.26 е изчислена на база постъпилата сума от 53 634.93 евро, като законосъобразно от нея е приспадната авансово внесената от взискателя такса за извършен опис на недвижимия имот по т.20 от Тарифата. Относно разноските в полза на ЧСИ: Съгласно разясненията в т.6 на ТР № 2/ 26.06.2015 г. по тълк.д.

№2/2013 г. с привилегията по т.1 се ползват само тези разноски, които са направени за осъществяване на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят, а съгласно разясненията в т.3 на ТР № 2/ 22.11.2022 г. по т. д. № 2/2021 г. привилегията обхваща всички „разноски по изпълнението“ по смисъла на чл.79 и чл.435, ал.2 ГПК, начислени и необходими за осъществяването на конкретния изпълнителен способ, постъпленията от който се разпределят, като е ирелевантно дали те са били авансово внесени от взискател и той е кредитор на вземането за тях или се касае до частно 3 вземане на ЧСИ към длъжника за невнесените от взискателя, но дължими такси. Т.е. принципно на ЧСИ се дължат разноски, които подлежат на удовлетворяване по т.1 на чл.136, ако са относими към реализираната публична продан. Действително, както сочат жалбоподателите, в обжалваното разпределение липсва достатъчна конкретизация кои направени от ЧСИ разноски в общ размер на 71.07 евро са възмездени, като е посочено само, че те са за такси по т.4 и по т.5 от Тарифата. Това е порок на извършеното разпределение, защото не позволява да се извърши преценка дали съответните разноски са направени за осъществяване на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят. В случая обаче това може да бъде установено без особени усилия от приложеното изп. дело. По искане на взискателя „ПИБ“АД изп. дело е предадено на ЧСИ Петков за продължаване на изпълнението, започнато пред ЧСИ Татяна Кирилова, на 06.11.2025 г. и единствените действия, извършени от ЧСИ Петков до датата на разпределението са изготвяне и връчване на 2 броя уведомления до двамата длъжници за прехвърляне на делото при нов ЧСИ– т.5 от Тарифата – 24.55 евро и 7 бр. съобщения за предявяване на разпределението до всички взискатели, длъжниците и двама ЧСИ за предявяване на разпределението – по т.4 от Тарифата – 42.91 евро. Видно е, че са направени и пощенски разходи по т.31, б.“к“, тъй като две от съобщенията са изпратени по пощата с известия за доставяне. ЧСИ е изискал и справка от Община Плевен за дължимите местни данъци и такси, но не е включил таксата по т.3 в разноските си. Установява се, че за посочените такси не е издадена сметка по чл.79 ЗЧСИ, същите не са били платени от първоначалния взискател „ПИБ“АД и доколкото са пряко свързани с публичната продан, те се дължат на ЧСИ.

Относно разноските, разпределени в полза на „ПИБ“АД съдът намира за основателни оплакванията на длъжниците, че разноските, извън юрисконсултското възнаграждение в размер на 51.13 евро, не са конкретизирани в достатъчна степен, защото са посочени само брой заплатени такси по съответните точки по Тарифата, но липсва препратка към конкретни сметки по чл.79 ЗЧСИ, от които да се установи дали действително са направени сочените разходи и дали същите са относими към осъществения изпълнителен способ – публичната продан на ипотекирания имот.

Отделно от това, основателно е и оплакването на жалбоподателя А. за допусната математическа грешка, която създава неяснота относно признатите разноски в полза на взискателя. При събиране на посочените от ЧСИ разноски по пера /по точки от Тарифата/ се получава сумата 1 613.34 евро /с вкл. ДДС/, а не 3 151.91 евро, колкото е посочено от ЧСИ и при прибавяне към сбора на разноските от 1 613.34 евро на юрисконсултско възнаграждение в размер на 51.13 евро се получава сумата 1 664.47 евро, а не 1637.89 евро, колкото са разпределени на взискателя. Вероятно допуснатата грешка е в посочената валута, защото заплатените от взискателя суми са в лева и при превалутиране на сумата 3 151.91 лв. в еврова равностойност се получава приблизително сумата 1 612 евро. Въпреки това, при проверка се установява, че по 4 изп. дело са налични сметки по чл.79 ЗЧСИ за всички начислени и авансово внесени от взискателя суми, в които е посочено основанието и размера на съответната такса. От сметките се установява, че ЧСИ правилно е признал и заделил за Банката разноски както следва: за образуване на изп. производство по т.1 от Тарифата – 12.28 евро и за цялостно проучване имущественото състояние на длъжника, набавяне на данни, документи, книжа относно имота по т.2 от Тарифата – 61.34 евро /начислени по сметка от 15.04.2019 г. – л.40/; за извършване на всяка справка за двамата длъжници и тяхното имущество по т.3 от Тарифата за 15 бр. – 46.05 евро /по сметки от 10.03.2021 г., л.300 – 2 бр., от 21.04.2021 г., л.481 – 4 бр., от 21.01.2022 г., л.678 – 3 бр., от 04.11.2025 г. л.1022 – 10 бр./; за изпращане по пощата на призовки, уведомления и книжа по т.4 от Тарифата за 14 бр. – 85.85 евро /по сметки от 21.06.2019 г., л.191 – 3 бр., от 21.01.2022 г., л.678 – 5 бр. и от 04.11.2025 г., л.1022 – 5 бр./; за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа по т.5 от Тарифата за 89 бр. – 1 092.03 евро /по сметки от 21.06.2019 г., л.191 – 8 бр., от 10.03.2021 г., л.300 – 11 бр., от 21.04.2021 г., л.481 – 8 бр., от 21.01.2022 г., л.678 – 8 бр., от 07.02.2022 г., л.698 – 1 бр., от 06.04.2022 г., л.756 – 1 бр., от 23.09.2025 г., л.902 – 9 бр., от 04.11.2025 г., л.1022 – 42 бр./; за вписване на възбрана върху имота по т.10 от Тарифата – 1 бр. – 9.20 евро /начислени по сметка от 15.04.2019 г. – л.40/; за изготвяне на справка за размера на дълга по т.12 – 2 бр. – 36.82 евро и за изготвяне и предявяване на разпределение по т.13 от Тарифата – 1 бр. – 18.41 евро /начислени по сметка от 21.04.2021 г. – л.481/; по т.31 от Тарифата 69.75 евро за държавна такса за възбрана, за скица, за тежести, за преписи от актове, пощенски разходи. Т.е. дължимите на взискателя „ПИБ“ АД разноски, направени във връзка с конкретния изпълнителен способ, възлизат на сумата 1431.73 евро, към която сума следва да се прибави и юрисконсултско възнаграждение в размер на 51.13 евро, т.е. по т.1 на чл.136 ЗЗД на Банката следва да бъде разпределена сумата 1 664.47 евро.