Решение № 1209 от 23.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1209 гр. Пловдив, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов като разгледа докладваното от Иван Йорданов Въззивно гражданско дело № 20265300502262 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 463 от ГПК, във връзка с чл.278 от ГПК .

Образувано по жалба, с вх.№13609/29.04.2026г. по описа на ЧСИ Т.Л., рег.

№825 в КЧСИ, подадена от „ВАДАДЕР КОНСУЛТ“ ООД, с ЕИК 201332047 чрез пълномощника си адв. С. К., взискател по изпълнително дело №190/2023 г. по описа на ЧСИ Т. Л., с рег. № 825, район на действие ОС-Пловдив, против разпределение от 23.04.2026 г. по изпълнителното дело. В жалбата се развиват доводи за незаконосъобразност на разпределението, като постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и в противоречие с установената задължителна практика на ВКС.

Жалбоподателят излага подробни доводи, че разпределението не отговаряло на изискването за яснота и проверимост, както и че ЧСИ е приложил неправилно разпоредбата на чл. 136 ЗЗД. В жалбата се излагат твърдения, че вземането на жалбоподателя спрямо длъжника „СД ВИАНА“ ЕООД е обезпечено с ипотека върху друг недвижим имот, което обстоятелство не водело до погасяване на задължението, нито до ограничаване на отговорността на длъжника, който по силата на чл. 133 ЗЗД отговарял с цялото си имущество. Жалбоподателят счита, че е налице особено съществено нарушение, тъй като бил предпочетен публичният кредитор, което водело до фактическо изземване на почти цялата сума от НАП, без да бъде извършен необходимият правен анализ на конкуренцията между вземанията. Счита, че неправилно е приложена т.26 от ТТРЗЧСИ, защото липсвала яснота относно начина на формиране на тази такса, както и че включените адвокатски възнаграждения не били индивидуализирани по основание и размер. Отправя се искане от жалбоподателя до съда да отмени разпределението и да върне 1 делото на ЧСИ Л. със задължителни указания за изготвяне на ново разпределение.

Присъединеният взискател Община Карлово изразява становище за недопустимост на жалбата като просрочена, а в условията на евентуалност за неоснователна по подробни съображения, изложени в писмено възражение.

Присъединеният кредитор с вписана възбрана „Стройремонт Инженеринг“ ООД, ЕИК 131117611 оспорва жалбата като неоснователна, като излага подробни доводи в тази насока.

Присъединеният взискател И. Г. Т., с ЕГН ********** счита жалба за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение по подробни съображения, изложени в писмено възражение.

Останалите страни по изпълнителното дело не са представили становище по жалбата.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви, в които поддържа, че жалбата е допустима, но неоснователна. Развива доводи, че процесното разпределение отговаря на критериите за яснота и проверимост, както и че е налице спазване реда на привилегиите по ЗЗД. Поддържа, че наведеният от жалбоподателя довод за привилегия, основана на ипотека, е парадоксален, тъй като жалбоподателят твърдял, че ипотеката е върху „друг недвижим имот“. Счита, че всички изложени в жалбата оплаквания са бланкетни и недоказани.

След преценка на доказателствата по делото съдът намира, че подадената жалба е допустима, като подадена против подлежащ на обжалване акт, подадена е в срок и изхожда от легитимирана страна – взискател по делото. В тази връзка, следва да се посочи, че е неоснователно поддържаното от присъединения взискател Община Карлово становище, че жалбата е просрочена. Съгласно чл. 462, ал. 2 срокът за обжалване на разпределението е тридневен. В процесния случай страните са били редовно уведомени за предявяване на разпределението на 24.04.2026 г., от която дата тече тридневен срок за подаване на жалба. Жалбата е подадена от „ВАДАДЕР КОНСУЛТ“ ООД чрез пълномощника си адв. С. К., взискател по изпълнително дело №190/2023 г. по пощата на 27.04.2026 г., тоест в законоустановения срок, видно от пощенския плик приложен на л.1347, том IV от изпълнителното дело.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Обжалва се разпределение, изготвено на 23.04.2026 г. и предявено на 24.04.2026 г. с Протокол за предявяване на разпределение на суми, от публична продан по реда на чл. 492 от ГПК на недвижим имот.

Основна част от оплакванията в подадената жалба касаят факти и обстоятелства свързани с това дали съдебния изпълнител при извършването на разпределението правилно е приложил разпоредбата на чл. 136 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 460 от ГПК ако събраната сума по ИД е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели съдебният изпълнител извършва разпределение. Разпределението е акт на съдебния изпълнител по следните въпроси: Кои са взискателите и кои техни вземания се признават и подлежат на удовлетворяване; кои от признатите вземания са привилегировани и каква е привилегията, с която се ползват, респ. кои вземания са хирографарни; какъв е редът за удовлетворяване на вземанията и каква сума се полага за пълното или частично удовлетворяване на всяко от 2 тях.

В разпределението участват взискателите, предявили вземанията си в рамките на съответното изпълнително дело преди изготвяне на разпределението. Взискател по изпълнителното дело е кредитор, който се е снабдил с изпълнителен лист и който е образувал изпълнителното дело или се е присъединил в последствие по реда на чл. 456 ГПК. Взискател е и този кредитор, за когото е предвидено, че е присъединен по право чл. 458 и 459 ГПК. Разпределението се извършва между взискателите по реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД и особените закони. От сумата, подлежаща за разпределение, се удовлетворява притезанието, което е първо по реда на привилегиите и ако остане свободна сума, от нея се удовлетворява следващото по реда на привилегиите и така до изчерпване на сумата. При няколко вземания от един и същи ред, общият размер на които надхвърля оставащата за този ред сума за разпределение, те се удовлетворяват съразмерно, т. е. пропорционално на размера на вземанията.

Съгласно разясненията, дадени с ТР № 2/22.11.2022 г. по тълк. дело № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС, жалбата срещу разпределението може да се основава само на довод за неправилното приложение на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва от тях, за неправилно приложение на чл. 76 ЗЗД, за неправилно прилагане на правилото на чл. 136, ал. 3 ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяването, за грешка в пресмятането на сумите.

Съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателното решение при проверка по реда на чл. 463 ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата.

Съдът служебно проверява дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели.

Действия по събиране на публични вземания се извършват и от частния съдебен изпълнител по силата на закона- чл. 191, ал. 3, 4 и 5 от ДОПК във връзка с чл. 458 от ГПК. Съгласно чл. 163, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се събират по реда на този кодекс, освен ако в закон не е предвидено друго, а съгласно ал. 3 на същия член публичните вземания се събират от публичните изпълнители при НАП, освен ако в закон не е предвидено друго. В конкретния случай е налице изключението на чл. 163, ал. 3 от ДОПК, тъй като по силата на чл. 191, ал. 3 и сл. от ДОПК във връзка с чл. 458 от ГПК съдебният изпълнител, а не публичният изпълнител, е този, който събира публичното вземане по реда на ГПК. Съгласно чл. 191, ал. 3 от ДОПК, когато срещу имуществото на длъжника са започнали принудителни изпълнителни действия по реда на ГПК, държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. За тази цел съдебният изпълнител следва да изпрати съобщение на Националната агенция за приходите за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение.

В случая съдебният изпълнител е изпълнил горното си задължение. По делото е приложено издадено от НАП удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки /на л. 1256, том IV от изп. д./, според което към 18.03.2026 г. общото задължение на длъжника „СД ВИАНА“ ЕООД към 3 държавата е в размер 483 348,70 евро. Съгласно чл. 191, ал. 4 от ДОПК държавата се присъединява като взискател по изпълнителното дело въз основа на удостоверение от НАП, което съдържа информация за размера на публичните задължения на длъжника. В този случай ЧСИ е длъжен да присъедини държавата и пред него не може да се развие производство по оспорване на публичното вземане. Извън компетентността на ЧСИ е да преценява основанието и размера на публичното вземане. Той извършва само формална проверка на изпратеното удостоверение от НАП. В конкретния случай ЧСИ е извършил присъединяване на публични държавни вземания съгласно полученото удостоверение, което е предвидено от законодателя като законово основание за присъединяване на държавата към изпълнението.

Удостоверението по чл. 191, ал. 4 от ДОПК има придадена от закона изпълнителна сила в хипотезата на чл. 458 от ГПК и е пряко изпълнително основание, без да е необходимо допълнително удостоверяване на публичните вземания чрез други документи. При удостоверени по официален ред налични публични вземания не е необходимо за осъществяване на принудително изпълнение за събиране вземанията да е налице и изрично възлагане на съдебния изпълнител на последното от държавата. Възлагането на съдебния изпълнител да го стори е по силата на закона- чл. 458 от ГПК и чл. 191, ал. 3, 4 и 5 от ДОПК. В тази връзка изцяло неоснователно е възражението на жалбоподателя, че е налице особено съществено нарушение, тъй като бил предпочетен публичният кредитор. В случая съдебният изпълнител е приложил правилно закона.

Предвид гореизложеното и след преценка да наличните по изпълнителното дело доказателства се налага изводът, че кръгът на взискателите, които следва да бъдат включени в разпределението, е правилно определен от съдебния изпълнител и посочен в обжалваното разпределение.

В чл. 136 ЗЗД законодателят е регламентирал материята във връзка с привилегиите, като в ал. 1 на същата норма е предвидено, че с право на предпочтително удовлетворение в реда, по който са изброени, се ползват следните вземания: 1. вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. 134 и чл. 135 - от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които са ползват от тези разноски; 2. вземанията на държавата за данъци върху определен имот или за МПС - от стойността на този имот или на МПС, както и вземанията, произтичащи от концесионни възнаграждения, лихви и неустойки по концесионни договори, 3. вземания, обезпечени със залог или ипотека от стойността на заложените или ипотекирани имоти, 4. вземания, заради които се упражнява право на задържане - от стойността на задържаните имоти, като ако това вземане произтича от разноски за запазване или подобрение на задържания имот, то се удовлетворява преди вземанията по т. 3, 5. вземанията на работници и служители, произтичащи от трудови отношения и вземания за издръжка и 6. вземания на държавата, освен тия за глоби, като с оглед новелата на ал. 2 на чл. 136 ЗЗД вземанията по т. 5 и т. 6 се удовлетворяват предпочтително от цялото имущество на длъжника. Вземанията с еднакъв ред се удовлетворяват съразмерно с оглед правилото на чл. 136, ал. 3 ЗЗД, а съгласно чл. 136, ал. 4 ЗЗД - освен присъдените лихви, правото на предпочтително удовлетворение обхваща лихвите, изтекли след започване на принудителното изпълнение, както и лихвите за годината, която го предхожда.

4

Във връзка с доводите, изложени в разглежданата жалба, следва да се посочи, че обжалваното разпределение е подробно мотивирано, като включва описание на вземанията на взискателите по вид и размер, като са посочени размерите на законната лихва към всяко вземане и направените разноски.