Решение № 212 от 09.11.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Пловдив, 09.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско дело № 20265000500582 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 463 от ГПК.

Постъпила е жалба от И. И. П. чрез процесуалния й представител адвокат М. К. против решение № 1070/21.08.2026 г., постановено по в.гр.д. № 1807/2026 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив. Жалбоподателката твърди, че решението е неправилно поради нарушаване на материалния закон и е необосновано поради неправилност на извода, че разноските на част от съделителите по изпълнението, включително адвокатско възнаграждение, могат да бъдат разпределени между всички съделители съобразно дяловете им, тъй като това възнаграждение е последица от личен избор на всеки от тях за начина на упражняване на процесуалните му права и при липса на спор относно правата на съделителите, квотите им и способа за извършване на делбата няма правно основание личният разход за адвокатска защита на един съделител да бъде възлаган и върху другите, който принцип се прилага и в изпълнителното производство.

Предвид изложените съображения жалбоподателката моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи 1 жалбата й срещу разпределение от 25.06.2026 г. по изп.д. № 2026***0400428 по описа на ЧСИ К П с рег. № ***, като измени разпределението в частта, в която от дела на И. И. П. е приспадната сумата 1 150 евро, представляваща част от адвокатското възнаграждение, заплатено от Д. Б. П. и В. Г. П..

Ответниците Д. Б. П. и В. Г. П. чрез процесуалния им представител адвокат Л. Л. оспорват жалбата като неоснователна и молят съда да я остави без уважение и да потвърди обжалваното решение като правилно, законосъобразно, постановено при спазване на закона и при липса на нарушения на съдопроизводствените правила. Претендират разноски за настоящото производство.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок против подлежащ на обжалване съдебен акт от лице, имащо право на жалба, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.

От приложеното копие от изп.д. № 2026***0400428 по описа на ЧСИ К П с рег. № *** и с район на действие района на Окръжен съд – Пловдив е видно, че то е образувано по молба на Д. Б. П. и В. Г. П. чрез процесуалния им представител адвокат Л. Л. и въз основа на изпълнителен лист № 210/27.01.2026 г., издаден по гр.д. № 7760/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с който е изнесен на публична продан самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************ по КККР на гр. Пловдив, като съдебната делба е допусната при квоти: 2/4 ид.ч. в режим на СИО за Д. Б. П. и В. Г. П. и 2/4 ид.ч. за И. И. П..

С протокол от 16.06.2026 г. след проведена публична продан за периода 15.05.2026 г. – 15.06.2026 г. за продавач на имота е обявен Д. Б. П., предложил най-висока цена от 71 405 евро.

С разпределение от 25.06.2026 г. на ЧСИ К П, предявено на страните на същата дата, е разпределена сумата 71 405 евро, както следва:

За Д. Б. П. и В. Г. П., притежаващи в режим на СИО 2/4 ид.ч. от недвижимия имот, 35 702,50 евро;

За И. И. П., притежаваща 2/4 ид.ч. от недвижимия имот, 35 702,50 евро.

2

От постъпилата справка е установено, че Д. Б. П. и В. Г. П. нямат задължения за местни данъци и такси, а И. И. П. има задължение от 82,27 евро.

По изпълнителното дело съделителите Д. Б. П. и В. Г. П. са направили разноски в общ размер на 2 483,78 евро, от които авансово платени такси по ТТР към ЗЧСИ – 12,28 евро за образуване на делото, 12,28 евро да изпращане на съобщения на съделителите, 9,22 евро за справки в имотния регистър, 150 евро заплатен хонорар за вещо лице и 2 300 евро заплатено адвокатско възнаграждение, като съобразно квотите си в съсобствеността всеки дължи определена част от платените разноски, както следва:

За Д. Б. П. и В. Г. П., притежаващи в режим на СИО 2/4 ид.ч. от недвижимия имот, 1 241,89 евро;

За И. И. П., притежаваща 2/4 ид.ч. от недвижимия имот, 1 241,89 евро.

По делото има неплатени такси по ТТРЗЧСИ в общ размер на 3 370,36 евро, посочени по пера и размер, като съобразно квотите си в съсобствеността всеки дължи определена част от дължимите такси, както следва:

За Д. Б. П. и В. Г. П., притежаващи в режим на СИО 2/4 ид.ч. от недвижимия имот, 1 685,18 евро;

За И. И. П., притежаваща 2/4 ид.ч. от недвижимия имот, 1 685,18 евро.

След приспадане на дължимите такси към ЧСИ, погасяване на дължимите данъци и такси върху имота и възстановяване на съответната част от платените разноски на съделителите Д. П. и В. П. от сумите, които другият съделител има да получи, всеки съделител следва да получи:

Д. Б. П. и В. Г. П. – 35 259,21 евро /формирани както следва: 35 702,50 евро + 1 241,89 евро – 1 685,18 евро/;

И. И. П. – 32 688,16 евро /формирани, както следва: 35 702,50 евро 87,27 евро – 1 241,89 евро – 1 685,18 евро/.

С оглед обстоятелството, че съделителят Д. Б. П. е обявен за купувач на недвижимия имот за сумата 71 405 евро, той дължи след приспадане на полагащата му се част плащане на сумата 36 145,79 евро, която следва да се разпредели в изпълнителното производство, както следва:

3 370,36 евро на ЧСИ К. П за такси и разноски по ТТРЗЧСИ с включен 3

ДДС с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД;

87,27 евро на Община Пловдив за погасяване на дължимите местни данъци и такси за имота;

32 688,16 евро на съделителя И. И. П. за полагащата му се част от продажната цена.

Против това разпределение е постъпила жалба от И. И. П., като в нея се твърди, че то е неправилно в частта, в която в нейна тежест е възложена половината от сумата 2 300 евро, платена като адвокатско възнаграждение от другите двама съделители, и 1 150 евро са приспаднати от нейния дял, като според нея отговорността за разноски трябва да се определи по правилото на чл. 355 от ГПК и съделителите си разпределят разноските, направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост, а разноските, направени за процесуално представителство, трябва да остават в тежест на страната, която ги е направила. С оглед на изложеното жалбоподателката моли да бъде отменено изготвеното разпределение в тази част и да бъдат дадени задължителни указания на ЧСИ относно правилното му извършване.

С обжалваното решение е оставена без уважение жалбата на И. И. П. против предявено с протокол изх. № 69068/25.06.2026 г. разпределение на сумата 71 405 евро, представляваща цена от публична продан на делбен недвижим имот, изготвено по изп.д. № 2026***0400428 по описа на ЧСИ К П с рег. № *** и с район на действие района на Окръжен съд – Пловдив.

Против това решение е подадена жалба от И. И. П., която е предмет на производството пред апелативния съд.

Настоящият състав споделя направените в обжалваното решение правни изводи.

В съответствие с т. 1 от ТР № 2/22.11.2022 г. по тълк.д. № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че при извършване на проверка по чл. 463 от ГПК на законосъобразността на обжалваното разпределение е ограничен до оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението само в обжалваната част, освен ако не е необходима цялостна отмяна за уважаване на жалбата.

Жалбоподателката обжалва изготвеното разпределение само в частта, в 4 която са й възложени в тежест извършените от Д. П. и В. П. разноски за адвокатско възнаграждение, развивайки мотиви, че разноските в изпълнителния процес по повод ликвидиране на съсобствеността върху съсобствен имот следва да останат за всяка от страните така, както са направени.

Следователно основният спорен въпрос е дали намира приложение общата разпоредба на чл. 79 от ГПК или специалната такава по чл. 355 от ГПК.

В случая е безспорно, че публичната продан е проведена въз основа на решение за извършване на съдебна делба, като целта й е да бъде прекратена съсобствеността върху имота чрез продажбата му и да се разпредели получената цена между съсобствениците. Подобно на съдебното производство, в изпълнителното такова всички съделители имат сходно качеството – едновременно на взискатели и длъжници.

Все пак за да се стигне до продажбата на имота, е необходимо проявяване на процесуална активност от някой от съсобствениците чрез подаване на молба за образуване на изпълнителното дело и извършване на последващи действия по делото.

Всички разноски, направени в общ интерес, необходими за приключване на посочения изпълнителен способ, от който ще възникнат ползи за всички съсобственици, следва да бъдат възстановени на направилата ги страна от останалите, съразмерно на дела им в съсобствеността, защото посредством тях е бил постигнат желаният от всички резултат и по този начин ще бъде избегнато неоснователно обогатяване на останалите. Няма основание в тази хипотеза разноските, направени за адвокатско възнаграждение, да бъдат при различен статут, доколкото при липса на специални знания у страните единствено квалифициран адвокат би могъл да съдейства за образуване на изпълнително производство и успешно приключване на публичната продан на съсобствения имот.

Настоящият състав намира, че в случая са неприложими посочените в частната жалба определения на Върховния касационен съд, доколкото те касаят особеното исково делбено производство и разпределението на разноските, включително тези за адвокатско възнаграждение, в зависимост от това дали се оспорва съсобствеността или дяловете в първата фаза, респ.

5 способът за извършване на делбата във втората, като при липса на спор всяка страна понася адвокатското възнаграждение на собствения си процесуален представител, а при наличие на такъв се прилагат общите правила на чл. 78 от ГПК. В изпълнителното производство няма спор относно начина на изпълнение, доколкото той е определен от съдебното решение, но за да бъде приведен в изпълнение съдебният акт, е необходима активност, респ. извършване на разноски, от някой от съделителите.

Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че обжалваното разпределение е законосъобразно и е следвало да бъде потвърдено, а доколкото окръжният съд е стигнал до същите правни изводи, решението му е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде осъдена жалбоподателката да заплати на ответниците по жалбата направените от тях разноски в размер на 250 евро, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния им представител адвокат Л. Л..

Ето защо съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1070/21.08.2026 г., постановено по в.гр.д.

№ 1807/2026 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА И. И. П. от гр. П, ул. Б. № *, ет. *, ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. „М № **, партер /чрез адвокат М. К./ да заплати на Д. Б. П., ЕГН ********** и В. Г. П., ЕГН **********, двамата от гр. П, ул. Б, № *, със съдебен адрес: гр. П, ул. Й. Г. № ******** /чрез адвокат Л. Л./ общо сумата 250,00 /двеста и петдесет/ евро разноски в производството по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6