Закон за подпомагане на земеделските производители

Чл. 1

Законът урежда:

1. държавното подпомагане на земеделските производители за производството на непреработена и/или преработена земеделска продукция с цел продажба и изпълнението на мерките, включени в Националния план за развитие на земеделието и селските райони;

2. прилагането на мерки за стимулиране на износа и за регулиране на вноса и износа на земеделски продукти.

3. акредитацията, структурата, дейността и контрола върху Разплащателната агенция;

4. регулирането на производството на захар от захарно цвекло и изоглюкоза;

5. създаването и функционирането на Интегрирана система за администриране и контрол;

6. прилагането на схемата за единно плащане на площ в съответствие с Общата селскостопанска политика на Европейския съюз.

Чл. 2

Държавното подпомагане има за цел:

1. развитие на ефективни земеделски и горски стопанства и на конкурентоспособна хранително-вкусова промишленост;

2. развитие на производството на земеделска продукция в райони с влошени социално-икономически характеристики;

3. опазване и подобряване на почвеното плодородие и генетичния фонд;

4. развитие на екологичното земеделие;

5. развитие на стабилен вътрешен пазар и разширяване на външните пазари за българските земеделски стоки;

6. усъвършенстване производствената инфраструктура на земеделските райони;

7. създаване на условия за повишаване доходите на земеделските производители от продажба на земеделска продукция.

8. създаване на условия и стимулиране дейността на млади специалисти в земеделието;

9. развитие на селските и планинските райони;

10. стимулиране местното производство на висококачествена непреработена и преработена земеделска продукция и спазването на ветеринарни, фитосанитарни и хигиенни изисквания.

11. насърчаване ползването на земеделската земя и развитие на производството на земеделска продукция в необлагодетелствани райони и в места по Натура 2000, както и намаляване нивото на обезлюдяване в тези райони.

Чл. 2а

(1) Министърът на земеделието и горите е компетентен орган за акредитация на Разплащателната агенция по смисъла на законодателството на Европейския съюз.

(2) В качеството си на компетентен орган министърът на земеделието и горите:

1. акредитира Разплащателната агенция с акт за акредитация, който се обнародва в “Държавен вестник”;

2. определя сертифициращ орган;

3. наблюдава и контролира съответствието на дейността на Разплащателната агенция с критериите за акредитиране.

(3) Изискванията и редът за акредитация, за наблюдението и контрола за спазване на изискванията, както и за отнемането на акредитацията на Разплащателната агенция по ал. 2, т. 1, се определят с наредба на министъра на земеделието и горите.

(4) Министърът на земеделието и горите уведомява Европейската комисия за извършената акредитация.

Чл. 2б

(1) За страната се акредитира една Разплащателна агенция.

(2) Разплащателната агенция извършва всички плащания на територията на страната от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и от Европейския фонд за рибарство.

Чл. 2в

(1) Министърът на земеделието и горите контролира дейността на Разплащателната агенция чрез:

1. сертифициращия орган по чл. 2а, ал. 2, т. 2;

2. специализирано звено в Министерството на земеделието и горите.

(2) Специализираното звено по ал. 1, т. 2 е на пряко подчинение на министъра на земеделието и горите.

(3) Функциите на специализираното звено се определят в устройствения правилник на Министерството на земеделието и горите.

(4) Специализираното звено извършва одити в съответствие с международните одиторски стандарти.

Чл. 2г

(1) Министерството на земеделието и горите изготвя:

1. Национален стратегически план за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.;

2. Програма за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.

(2) Националният стратегически план за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. се изготвя в съответствие със Стратегическите насоки за развитие на селските райони на Европейския съюз и се одобрява от Министерския съвет.

(3) Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. се одобрява от Министерския съвет и се изпълнява от Министерството на земеделието и горите.

(4) Документите по ал. 1 се изготвят в сътрудничество със социално-икономическите партньори, органите на местната власт, браншовите организации и други неправителствени организации и се подлагат на обществено обсъждане. Мястото и началният час на обсъждането се обявяват в два национални ежедневника и на електронната страница на Министерството на земеделието и горите. Протоколите от обсъждането и писмените становища на организациите се прилагат към документите по ал. 1 при внасянето им за одобрение от Министерския съвет.

Чл. 3

(1) Министърът на земеделието и горите внася до 31 октомври за одобряване в Министерския съвет годишен доклад за състоянието и развитието на земеделието.

(2) Годишният доклад съдържа:

1. отчет и анализ на състоянието на земеделието за предходната година и очаквани данни за текущата година;

2. програма, включваща целите, мерките финансовите инструменти и средства за осъществяването ѝ през следващата година.

(3)

(4) Годишният доклад се приема от Министерския съвет преди внасянето на законопроекта за държавния бюджет в Народното събрание.

Чл. 3а

(1) Изпълнителният директор на Разплащателната агенция ежегодно до 31 март изготвя и представя на министъра на земеделието и горите годишен отчет за дейността на агенцията. Министърът на земеделието и горите внася годишния отчет за дейността на агенцията за одобрение от Министерския съвет.

(2) Годишният отчет по ал. 1 включва:

1. информация за извършеното подпомагане през годината;

2. информация за администрирането на средствата от Европейските фондове и държавния бюджет през годината;

3. резултатите от проведените одити на агенцията.

Чл. 4

Държавата подпомага земеделските производители чрез икономически, структурни и организационни мерки, научно и информационно обслужване консултации, както и чрез повишаване на тяхната квалификация.

Чл. 5

Държавното подпомагане се осъществява от държавни органи и организации чрез целеви структури на национално и регионално равнище.

Чл. 6

Министерството на земеделието и горите създава регионални земеделски служби.

Чл. 7

(1) Към Министерството на земеделието и горите се създава и поддържа регистър на земеделските производители.

(2)

Чл. 7а

(отменен)

(1) Министерството на земеделието и горите създава и поддържа бази данни за:

1. производителите на краве мляко;

2. млекосъбирателните пунктове и млекопреработвателните предприятия, които изкупуват краве мляко.

(2) Министерството на земеделието и горите събира и съхранява информация за:

1. предадените от производителите на крайни потребители количества краве мляко и млечни продукти от краве мляко;

2. количествата изкупено краве мляко и неговата масленост.

(3) Министърът на земеделието и горите определя с наредба условията и реда за създаването и поддържането на базите данни по ал. 1 и за условията и реда за събиране, съхраняване и проверка на информацията по ал. 2.

Чл. 7б

(отменен)

(1) Министерството на земеделието и горите създава база данни за млекосъбирателните пунктове и млекопреработвателните предприятия въз основа на данни от регистъра по чл. 12 от Закона за храните.

(2) Производителите на краве мляко се регистрират по чл. 7.

Чл. 7в

(отменен)

(1) Регистрираните производители на краве мляко водят дневници по образец, одобрен от министъра на земеделието и горите.

(2) Регистрираните млекосъбирателни пунктове и млекопреработвателни предприятия водят дневници по образец, одобрен от министъра на земеделието и горите, в които вписват количеството и маслеността на кравето мляко, изкупено от всеки производител.

(3) Образците на дневниците, данните, които се вписват в тях, както и редът за извършването на проверки за редовността и точността на записаното в тях, се уреждат с наредбата по чл. 7а, ал. 3.

Чл. 7г

(отменен)

(1) Всяка година до 15 януари регистрираните производители на краве мляко, млекосъбирателни пунктове и млекопреработвателни предприятия подават декларация с информация чрез общинските служби по земеделие и гори до областните дирекции “Земеделие и гори” информация за количествата произведено и предадено, съответно изкупено, краве мляко и за маслеността на млякото за предходната календарна година.

(2) Областните дирекции “Земеделие и гори” проверяват достоверността на подадената информация по ал. 1. Проверяваните лица са длъжни да осигурят на проверителите достъп до информацията.

Чл. 7д

(отменен)

(1) Национална млечна квота е гарантирано общо количество краве мляко, предоставено на страната за един квотен период, състоящо се от национална квота за директни продажби от производителите и национална квота за доставки. Националната млечна квота се управлява от Министерството на земеделието и горите.

(2) Част от националната млечна квота се заделя като национален резерв, който се управлява от Министерството на земеделието и горите и първоначалният му размер включва най-малко 5 на сто от квотата за доставки и най-малко 3 на сто от квотата за директни продажби. Националният резерв се използва при преразпределение на индивидуални млечни квоти и преструктуриране на производството на краве мляко.

(3) Всеки производител на краве мляко има право на индивидуална млечна квота за директни продажби и/или на индивидуална млечна квота за доставки.

(4) Министърът на земеделието и горите с участието на Националния млечен борд извършва разпределение на националната млечна квота на индивидуални млечни квоти, пропорционално на количеството краве мляко, произведено от производителите, въз основа на техните заявления, на информация от базите данни по чл. 7а, ал. 1 и на декларациите по чл. 7г, ал. 1. При необходимост се прилага коефициент на редукция.

(5) Управлението на националния резерв, разпределението и преразпределението на националната млечна квота на индивидуални млечни квоти, както и прехвърлянето на индивидуални млечни квоти, се уреждат с наредба на министъра на земеделието и горите, изготвена с участието на Националния млечен борд.

Чл. 7е

(отменен)

(1) Производителите са длъжни да доставят кравето мляко, за което са получили индивидуална квота, само на одобрени изкупвачи.

(2) Всеки производител сключва договор за доставка на краве мляко само с един одобрен изкупвач за определен период от време.

Чл. 7ж

(отменен)

(1) Кравето мляко се изкупува само от физически или юридически лица, търговци по смисъла на Търговския закон, и в обекти, регистрирани по реда на чл. 12 от Закона за храните, които са одобрени от министъра на земеделието и горите.

(2) Изкупвачите подават в Министерството на земеделието и горите заявление за одобрение по образец, утвърден от министъра на земеделието и горите. Заявлението се подава в 30-дневен срок от регистрацията по чл. 12 от Закона за храните.

(3) Към заявлението се прилагат:

1. актуално удостоверение за вписването на заявителя в търговския регистър, издадено до един месец преди подаване на заявлението;

2. копие от удостоверение за данъчна регистрация - за лица, регистрирани преди 1 януари 2006 г., удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и декларация от заявителя за липса на други публични задължения;

3.

4. банкова гаранция, учредена от търговска банка в полза на Държавен фонд “Земеделие”, определена в наредбата по чл. 7д, ал. 5; гаранцията се подновява в началото на всеки квотен период;

5. заверено от регионалната ветеринарномедицинска служба копие от разрешително за дейност на всички стационарни и мобилни обекти за изкупуване и транспортиране на краве мляко;

6. декларация от заявителя, че не е санкциониран за събиране и преработване на краве мляко без регистрация по чл. 12 от Закона за храните през последната година с влязло в сила наказателно постановление;

7. декларация от заявителя, че притежава персонален компютър, принтер, електронна поща и софтуер за регистрация на ежедневно изкупуваните количества краве мляко по производители;

8. списък с трите имена и единния граждански номер на лицата, които участват в процеса по изкупуване и транспортиране на краве мляко и извършват вписвания в дневниците по чл. 7в, ал. 2.

(4) В 30-дневен срок от получаването на документите по ал. 3 длъжностни лица, определени със заповед на министъра на земеделието и горите, извършват проверка на обекта, посочен в заявлението.

(5) Редът за одобряване на изкупвачите и за изкупуване на краве мляко се определя с наредбата по чл. 7д, ал. 5.

Чл. 7з

(отменен)

(1) В 14-дневен срок от извършване на проверката на място по чл. 7ж, ал. 4 министърът на земеделието и горите със заповед издава или мотивирано отказва издаването на одобрение.

(2) Министърът на земеделието и горите отказва издаването на одобрение, когато:

1. не са представени документите по чл. 7ж, ал. 3;

2. има несъответствия между представените документи и констатираните при проверката по чл. 7ж, ал. 4 условия за изкупуване и транспортиране на краве мляко.

(3) Отказът подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(4) При отказ изкупвачът може да подаде ново заявление за одобрение не по-рано от един месец от издаване на заповедта.

(5) Правата по издаденото одобрение не могат да се прехвърлят или преотстъпват.

(6) При промяна в обстоятелствата по чл. 7ж, ал. 3 одобреният изкупвач е длъжен в 7-дневен срок да подаде в Министерството на земеделието и горите заявление, придружено с документи, удостоверяващи промяната.

Чл. 7и

(отменен)

Одобрените изкупвачи са длъжни да:

1. изкупуват доставеното от производителя, с когото имат сключен договор за доставка, количество краве мляко;

2. издават документ за всяка доставка на всеки производител, съдържащ количеството краве мляко, неговата масленост и цената; маслеността се определя по начин, определен с наредбата по чл. 7д, ал. 5;

3. водят дневници по чл. 7в, ал. 2;

4. подават декларации по чл. 7г, ал. 1;

5. разполагат с подходящо помещение, персонален компютър, принтер, електронна поща и софтуер за регистрация на ежедневно изкупуваните количества краве мляко и неговата масленост по производители;

6. поддържат в актуално състояние търговската документация по изкупуване и транспортиране на кравето мляко;

7. осигуряват достъп на оправомощените длъжностни лица до помещенията, софтуера и документацията при извършване на проверки;

8. информират всеки производител на краве мляко, с когото имат сключен договор за доставка, в края на всяко тримесечие за остатъка от индивидуалната му млечна квота;

9. издават документ за общото количество краве мляко, изкупено от производителя до прекратяване на договора, в случаите, когато договорът се прекратява преди изтичане на текущия квотен период.

Чл. 7к

(отменен)

(1) Одобрението на изкупвачите се прекратява:

1. по молба на одобрения изкупвач;

2. при вливане, сливане, прекратяване, ликвидация или обявяване в несъстоятелност на изкупвача - юридическо лице или едноличен търговец;

3. при смърт на изкупвача - физическо лице;

4. при заличаване на изкупвача от регистъра по чл. 12 от Закона за храните.

(2) Одобрението на изкупвачите се отнема, когато:

1. не е изпълнено задължение по чл. 7и;

2. са вписани неверни данни в дневниците по чл. 7в, ал. 2 и в декларациите по чл. 7г, ал. 1;

3. е констатирано, че одобрението е издадено въз основа на неверни данни;

4. не са изпълнени условията на наредбите по чл. 7а, ал. 3 и чл. 7д, ал. 5.

(3) Министърът на земеделието и горите издава заповед за прекратяване или отнемане на одобрението в 14-дневен срок от получаване на молба за прекратяване или документи, удостоверяващи обстоятелствата по ал. 1, т. 2 и 3, или от констатиране на обстоятелство по ал. 2. Заповедта за отнемане на одобрението подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(4) При отнемане на одобрението изкупвачът може да подаде ново заявление за одобрение не по-рано от 6 месеца от издаване на заповедта.

Чл. 7л

(отменен)

Министерството на земеделието и горите изгражда и поддържа публичен електронен регистър на одобрените изкупвачи в Интернет страницата си.

Чл. 8

(1) Ежемесечно до 10-о число на съответния месец списъците на регистрираните земеделски производители – физически лица, се предоставят на териториалните поделения на Агенцията по заетостта към министъра на труда и социалната политика.

(2)

Чл. 9

(1) Държавата подпомага обединяването и дейността на земеделските производители в организации по продуктов, функционален и регионален признак.

(2) Министърът на земеделието и горите определя с наредба условията и реда за признаване на организации на земеделски производители и междубраншови организации.

Чл. 9а

(1) Държавата подпомага земеделските производители за производство на продукция съгласно изисквания за качество, определени по реда на ал. 2.

(2) Министърът на земеделието и горите издава наредби, с които определя изисквания за качество на подпомаганите земеделски продукти и реда за упражняване на контрол върху качеството.

Чл. 10

(1) Към Министерството на земеделието и горите се създава и поддържа Интегрирана информационна система и Национална служба за съвети в земеделието.

(2) Информацията от Интегрираната информационна система и Националната служба за съвети в земеделието, предназначена за земеделските производители, се предоставя безплатно.

(3) Земеделските производители, регистрирани по реда на чл. 7 представят периодично в областните дирекции “Земеделие” информация за дейността си.

Чл. 10а

Общинските съвети предоставят при условия и по ред, определени от тях, не по-малко от 50 на сто от търговската площ на общинските пазари, предназначени за продажба на плодове и зеленчуци, за ползване от регистрирани земеделски производители при продажба на произведена от тях земеделска продукция.

Чл. 10б

(1) Предварително лицензиране при внос може да се прилага в рамките на тарифните квоти на следните земеделски продукти: зърнени продукти, ориз, захар, мляко и млечни продукти, говеждо месо, телешко месо, свинско месо и продукти от него и пилешко месо. Министърът на земеделието и горите или упълномощено от него длъжностно лице издава лицензиите за внос.

(2) Лицензията за внос дава право да се извърши внос при намалена ставка на митото в рамките на тарифна квота на посочените в лицензията вид и количество продукт с определен произход в срока на нейната валидност.

(3) Лицензията за внос е непрехвърляема. Вносът на количества продукти по издадена лицензия не може да се прехвърля на друго лице.

Чл. 10в

(1) Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието и горите одобрява с решение тарифните квоти, за които се прилага лицензиране, разделянето на годишните тарифни квоти за внос на земеделски продукти по периоди на изпълнение - тримесечни и шестмесечни, и обявява размера на квотата за съответния период. Решението на Министерския съвет се обнародва в “Държавен вестник”. Разпределението и предоставянето на дялове от квотата се извършват преди началото на съответния период на изпълнение.

(2) Вносител на земеделски продукти подава заявление за издаване на лицензия за внос в 7-дневен срок от обнародването на решението по ал. 1. Заявлението се подава до министъра на земеделието и горите и към него се прилагат:

1. актуално удостоверение за вписване в търговския регистър;

2. нотариално заверен образец от подписа на заявителя или на лице, което има право да го представлява;

3. документ за внесена парична гаранция за изпълнение на лицензията;

4. декларация, че заявителят или свързаните с него лица по смисъла на Търговския закон не са подали повече от едно заявление за внос на един и същ продукт в рамките на обявеното за разпределение за съответния период на изпълнение количество от една тарифна квота;

5. други документи, специфични за отделните продукти, определени в наредбата по чл. 10д, ал. 3.

(3) В рамките на обявеното за разпределение за съответния период на изпълнение количество от една тарифна квота всеки заявител, както и свързаните с него лица подават само едно заявление за внос на един продукт. Когато се установи, че заявителят или свързаните с него лица са подали повече от едно заявление, те се отхвърлят.

(4) Размерът на паричната гаранция за изпълнение на лицензията за единица количество се определя с наредбата по чл. 10д, ал. 3.

(5) При непълноти или неточности в подадените документи се определя 7-дневен срок за отстраняването им.

(6) Лицензия за внос се издава на лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон.

(7) Лицензия за внос на захар се издава само на производител на захар. Заявителят прилага към заявлението по ал. 2 декларация, че се задължава да рафинира количеството сурова захар, за което кандидатства, в едногодишен срок от датата на вноса.

Чл. 10г

(1) Разпределянето на количествата за внос по тарифните квоти се извършва в 14-дневен срок от изтичането на срока по чл. 10в, ал. 5. Резултатите от разпределението се обявяват в тридневен срок. Министърът на земеделието и горите връща на всеки заявител в 7-дневен срок от обявяване на резултатите внесената гаранция за количествата, за които не е получил тарифната квота за внос.

(2) Разпределянето на количествата за внос по тарифните квоти се извършва въз основа на заявените количества. Когато заявените количества надвишават разпределяното количество, се прилага принципът на пропорционалността, като на всеки вносител се издава лицензия за част от квотата, която е пропорционална на неговото искане.

(3) На един заявител не се възлага повече от една трета от обявеното за разпределяне количество от една тарифна квота за съответния период на изпълнение.

(4) Неразпределените и неусвоените количества по тарифната квота се прехвърлят за разпределяне през следващия период на изпълнение през годината, за която се прилага тарифната квота.

(5) В лицензията за внос се посочват видът, количеството и страната на произход на земеделския продукт, за който е издадена, и срокът на нейната валидност. Съдържанието и формата на лицензията се определят в наредбата по чл. 10д, ал.3.

Чл. 10д

(1) Митническите органи контролират вноса и отчитат внасяните по тарифните квоти количества по издадените лицензии за внос на земеделски продукти и заверяват представените лицензии и други документи, определени с наредбата по ал. 3.

(2) Министърът на земеделието и горите връща на вносителите внесената гаранция за реализираното по съответната лицензия количество в 7-дневен срок от датата на представяне на заверена от митническите органи лицензия за внос и митническата декларация по вноса. Гаранцията се възстановява напълно при представяне на заверена лицензия и митническа декларация за реализиран внос на 95 на сто от определеното в лицензията количество.

(3) Редът за издаване на лицензии за внос в рамките на тарифни квоти се урежда с наредба на Министерския съвет.

Чл. 10е

(1) Производството на захар от захарно цвекло и производството на изоглюкоза се извършват в рамките на квоти за производство на захар и квоти за производство на изоглюкоза.

(2) Производството на захар от захарно цвекло и изоглюкоза може да се извършва и извън определените квоти за производство, когато захарта/изоглюкозата са предназначени за износ.

(3) Квотите за производство на захар и квотите за производство на изоглюкоза се определят в рамките на основно количество за производство на захар и основно количество за производство на изоглюкоза.

(4) Министърът на земеделието и горите с участието на браншовите организации определя с наредба:

1. размера на основното количество за производство на захар и размера на основното количество за производство на изоглюкоза;

2. условията и реда за определяне, прехвърляне, намаление и увеличение на квотите за производство на захар и квотите за производство на изоглюкоза;

3. реда за износ на захар и изоглюкоза, произведени извън квотите за производство;

4. реда за водене на регистъра на производителите на захар и изоглюкоза;

5. реда за определяне на произведените количества захар и изоглюкоза, за предоставяне на информация за производството на захар и изоглюкоза и за извършване на проверки на предоставената информация;

6. реда за осъществяване на контрол върху производството.

(5)

(6) Производители, които са произвели захар или изоглюкоза извън квотите за производство, са длъжни да ги изнесат до 31 декември след края на съответната стопанска година.

Чл. 10ж

(1) Управителният съвет на Държавен фонд “Земеделие” определя квота за производство на захар и квота за производство на изоглюкоза на производител на захар/изоглюкоза, който отговаря на следните условия:

1. търговец е по смисъла на Търговския закон;

2. управлява самостоятелно и за своя сметка едно или повече предприятия за производство на захар/изоглюкоза на територията на Република България;

3. разполага с необходимия капацитет за производство на захар/изоглюкоза през съответната стопанска година;

4. не се намира в производство на ликвидация или производство по несъстоятелност.

(2) Квотите за производство на захар и квотите за производство на изоглюкоза за първата стопанска година се определят на производители на захар/изоглюкоза, в предприятията на които е била произведена:

1. захар от захарно цвекло през периода 1998 - 2002 г.;

2. изоглюкоза през периода 2002 - 2003 г.

(3) Квотите за производство на захар и квотите за производство на изоглюкоза за първата стопанска година се определят въз основа на подадено от производител на захар/изоглюкоза заявление, както следва:

1. пропорционално на дела на производителя на захар в средногодишното производство на захар през периода по ал. 2, т. 1;

2. пропорционално на дела на производителя на изоглюкоза в средногодишното производство на изоглюкоза през периода по ал. 2, т. 2.

(4) Квотите за производство на захар и квотите за производство на изоглюкоза за следващите стопански години се определят въз основа на окончателния размер на определените квоти за производство за текущата стопанска година.

Чл. 10з

(1) Държавен фонд “Земеделие” поддържа публичен регистър на производителите на захар и на изоглюкоза, на които е била определена квота за производство на захар или на изоглюкоза, както и на производителите, които произвеждат захар/изоглюкоза извън определените квоти за производство.

(2) В регистъра по ал. 1 се събира информация за наличния производствен капацитет на производителите на захар и изоглюкоза, както и информация относно определените им квоти за производство.

Чл. 10и

(1) Производителите на захар и производителите на изоглюкоза, на които е била определена квота за производство, както и производителите, които са произвели захар или изоглюкоза извън определените квоти, предоставят периодична информация на Държавен фонд “Земеделие” за:

1. произведените и изнесените количества захар и изоглюкоза;

2. наличните запаси от захар и изоглюкоза;

3. сключените договори за доставка на захарно цвекло и преработените количества захарно цвекло.

(2) Държавен фонд “Земеделие” извършва проверки на предоставената от производителите на захар и изоглюкоза информация по ал. 1.

(3) Производителите на захар и на изоглюкоза са длъжни да осигурят достъп до счетоводната, търговската и техническата документация и до оборудването за производство, съхранение и отчитане на производството на захар и изоглюкоза, както и да оказват съдействие на служителите на Държавен фонд “Земеделие” за извършване на проверките по ал. 2.

Чл. 30

(1) За изпълнение на функциите на Разплащателната агенция се създава Интегрирана система за администриране и контрол.

(2) Интегрираната система за администриране и контрол се състои от:

1. система за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане;

2. система за идентификация на земеделските парцели;

3. система за идентификация и регистрация на животните;

4. интегрирана система за контрол.

(3) Системите по ал. 2, т. 1, 2 и 3 се изграждат и поддържат въз основа на регистри и графична информация като компютризирани бази данни.

(4) Системите по ал. 2 се създават и поддържат:

1. по т. 1 и 4 - от Разплащателната агенция;

2. по т. 2 - от Министерството на земеделието и горите;

3. по т. 3 - от Българската агенция по безопасност на храните.

(5) Разплащателната агенция обединява данните от системите по ал. 2, т. 1, 2 и 3 в цифров вид в интегрирана информационна система и създава и поддържа системни връзки с външни регистри.

(6) Министърът на земеделието и горите определя с наредба условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на системите по ал. 2 и информационната система по ал. 5.

Чл. 31

(1) Системата за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане включва регистър на кандидатите за подпомагане и регистър на заявленията за подпомагане.

(2) Регистърът на кандидатите за подпомагане се създава въз основа на заявленията за подпомагане и съдържа данни за кандидата, неговото стопанство и дейност.

(3) При първоначално въвеждане в регистъра кандидатите за подпомагане получават уникален регистрационен номер, с който участват във всички схеми и мерки за подпомагане по Общата селскостопанска политика. Регистрационният номер не може да се прехвърля.

(4) Регистърът на заявленията за подпомагане съдържа данни за подадените от кандидата заявления за участие в схемите и мерките за подпомагане по Общата селскостопанска политика и за отпуснатата помощ.

Чл. 32

(1) Кандидатите за подпомагане подават до териториалните структури на Разплащателната агенция заявление за подпомагане по образец.

(2) Кандидатите за подпомагане получават от общинските служби по земеделие по местонахождението на земите формуляри на заявления за подпомагане, попълнени с наличните данни за тях. Когато подпомагането е свързано със земеделска площ, кандидатите получават като част от заявлението и графичен материал за местонахождението на ползваните от тях площи.

(3) Общинските служби по земеделие оказват помощ на кандидатите за подпомагане при попълване на заявленията и за идентифициране на ползваните от тях площи.

(4) Общинските служби по земеделие са длъжни да въведат информацията от представените им заявления съгласно изискванията на системата по чл. 31, ал. 1, да разпечатат попълненото заявление и след неговото подписване от кандидата да го подадат в съответната териториална структура на Разплащателната агенция.

(5) Министърът на земеделието и горите определя с наредби:

1. условията и реда за подаване на заявления;

2. образците на заявленията и изискванията към тях за отделните схеми и мерки за подпомагане по Общата селскостопанска политика.

Чл. 33

(1) Системата за идентификация на земеделските парцели е географска информационна система и се създава въз основа на ортоизображения чрез дигитализиране на физическите блокове и блоковете на земеделските стопанства. В системата се включват данни от картата на възстановената собственост и регистрите към нея.

(2) Министърът на земеделието и горите организира създаването и актуализирането на цифрови ортоизображения с дигитализирани физически блокове.

(3) В системата за идентификация на земеделските парцели се включват:

1. географските данни и идентификационните кодове на физическите блокове и блоковете на земеделските стопанства;

2. ползвателите и начинът на трайно ползване на блоковете на земеделските стопанства.

Чл. 34

(1) Системата за идентификация и регистрация на животните се създава въз основа на идентификацията на животните по видове чрез съответната маркировка.

(2) В системата за идентификация и регистрация на животните се включват данни за:

1. идентификация на земеделския стопанин, който отглежда животните;

2. броя на животните от всеки вид, тяхната порода и възраст;

3. идентификационните номера на животните по видове;

4. местонахождението и придвижването на животните;

5. здравния статус на животните и приложените ветеринарномедицински мероприятия.

Чл. 35

(1) Държавните и общинските органи, включително митническата администрация, са длъжни да предоставят безвъзмездно и своевременно на Разплащателната агенция информацията и документите, свързани със създаването и поддържането на интегрираната информационна система, включително информация, представляваща служебна тайна по Закона за митниците.

(2) Държавните и общинските органи предоставят при поискване на Разплащателната агенция информация за вида и размера на задълженията на кандидатите за подпомагане по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика. Разплащателната агенция ползва информация, съдържаща се в централния кредитен регистър по реда на Закона за банките.

Чл. 36

(1) Разплащателната агенция осигурява защита на данните, включени в интегрираната информационна система.

(2) Индивидуалните данни, включени в интегрираната информационна система, се предоставят на органите на статистиката и могат да се използват само за статистически цели съгласно Закона за статистиката.

(3) Държавните органи, които поддържат информационни системи, получават консолидирани данни от интегрираната информационна система, когато това е предвидено в закон.

(4) Изпълнителният директор на Разплащателната агенция издава Вътрешни правила за защита на данните в интегрираната информационна система.

Чл. 37

(1) Интегрираната система за контрол включва административни проверки на подадените заявления за подпомагане и проверки на място.

(2) Разплащателната агенция извършва административни проверки на подадените заявления чрез интегрираната информационна система, като съпоставя данните от заявленията с данните в регистрите.

(3) Разплащателната агенция всяка година проверява на място най-малко 5 на сто от подадените заявления за подпомагане въз основа на анализ на риска.

(4) Проверките на място се извършват чрез:

1. инспекция на земеделското стопанство;

2. методи за дистанционно наблюдение.

Чл. 38

(1) Разплащателната агенция информира Министерството на земеделието и горите и Европейската комисия за функционирането на Интегрираната система за администриране и контрол по правилата, предвидени в законодателството на Европейския съюз.

(2) Разплащателната агенция съдейства на представителите на Европейската комисия, които извършват контролни проверки по функционирането на Интегрираната система за администриране и контрол, и участва в тях по правилата, предвидени в законодателството на Европейския съюз.

Чл. 39

(1) Земеделските стопани могат да получат директни плащания за земеделските площи, които ползват на територията на страната, по Схемата за единно плащане на площ.

(2) Министерският съвет, по предложение на министъра на земеделието и горите, одобрява с решение минималния размер на земеделската площ за стопанство и на земеделските парцели, за които може да се получи плащане по Схемата за единно плащане на площ.

(3) Министърът на земеделието и горите прави предложение по ал. 2 след съгласуване с Европейската комисия.

Чл. 40

(1) Размерът на единното плащане на площ се определя за хектар, като се раздели финансовият пакет на страната на използваната земеделска площ в страната, която се поддържа в добро земеделско състояние, коригирана по обективни критерии.

(2) Министърът на земеделието и горите със заповед одобрява и обявява критериите по ал. 1 след одобрение от Европейската комисия.

(3) Използваната земеделска площ по ал. 1 включва обработваемата земя, постоянните пасища, трайните насаждения и семейните градини независимо дали се използват за производство на земеделска продукция. Министърът на земеделието и храните определя с наредба общи и регионални критерии за постоянни пасища, които са допустими за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ.

(4) Когато сумата на поисканите и допустими плащания на площ би надвишила финансовия пакет на страната за съответната година, размерът на единното плащане на площ се коригира с коефициент на намаление. Прилага се еднакъв коефициент на намаление на плащането за всички хектари земеделска площ, заявени и одобрени за подпомагане.

Чл. 41

(1) Земеделските стопани, които стопанисват земеделска площ, включена в системата за идентификация на земеделските парцели, могат да кандидатстват за плащане по Схемата за единно плащане на площ.

(2) Кандидатите за подпомагане подават заявление по чл. 32, ал. 1 за съответната календарна година.

Чл. 42

Министърът на земеделието и горите, след съгласуване с Европейската комисия, одобрява със заповед Условия за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние и ги обнародва в “Държавен вестник”.

Чл. 43

(1) Разплащателната агенция извършва директни плащания по подадените заявления, когато установи, че:

1. кандидатът ползва заявените земеделски площи;

2. площите се поддържат в добро земеделско и екологично състояние;

3. размерът на използваната от земеделското стопанство площ и размерът на земеделските парцели са не по-малки от определените по реда на чл. 39, ал. 2.

(2) Разплащателната агенция проверява заявленията за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ съгласно чл. 37.

(3) Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ, когато:

1. кандидатът стопанисва площи и/или земеделски парцели с размери, по-малки от определените по реда на чл. 39, ал. 2;

2. установи, че за съответните площи не са спазени Условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние;

3. кандидатът възпрепятства извършването на проверка на място;

4. кандидатът е заявил площи, които не стопанисва;

5. за една и съща площ са подадени две или повече заявления.

(4) Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по ал. 3 съгласно критериите, установени в законодателството на Европейкия съюз.

(5) Изпълнителният директор на Разплащателната агенция издава методика за определяне на размера за единното плащане на площ върху общинските мери и пасища на база животинска единица в съответствие с изискванията на схемата за единно плащане на площ. Правилата се съгласуват от министъра на земеделието и горите, изпращат се на кметовете на общини за информация и се публикуват на интернет страницата на Разплащателната агенция.

Чл. 44

(1) Министърът на земеделието и горите след съгласуване с Европейската комисия предлага на Министерския съвет схеми за национални доплащания. Схемите за национални доплащания и размерът на средствата по всяка от тях се одобряват с решение на Министерския съвет.

(2) Министърът на земеделието и горите определя с наредби специалните изисквания за участие във всяка одобрена схема за национални доплащания.

(3)

Чл. 45

(1) Националните доплащания се финансират от държавния бюджет, като размерът на средставата се определя ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година. Националните доплащания могат да се допълват от Европейския фонд за развитие на селските райони при условията за съфинансиране от държавния бюджет съгласно законодателството на Европейския съюз.

(2) Когато общият размер на поисканите и допустими национални доплащания по определена схема би надвишил одобрените средства за тази схема, министърът на земеделието и горите коригира размера на плащането с коефициент, еднакъв за всички кандидати.

Чл. 46

(1) Кандидатите за подпомагане по схеми за национални доплащания на площ подават заявление за съответната календарна година заедно със заявлението по чл. 41, ал. 2.

(2) Кандидатите за подпомагане по схеми за национални доплащания, които не са на площ, подават отделно заявление за съответната календарна година.

Чл. 47

(1) Разплащателната агенция проверява спазването на изискванията на схемите за национални доплащания, финансирани от:

1. Европейския фонд за развитие на селските райони - по реда на чл. 37;

2. държавния бюджет - по ред, определен с наредба на министъра на земеделието и горите и министъра на финансите.

(2) Разплащателната агенция намалява размера или отказва плащане по схеми за национални доплащания, когато:

1.

2. кандидатът не отговаря на специалните изисквания, определени с наредбите по чл. 44, ал. 2;

3. кандидатът възпрепятства проверката на място;

4. кандидатът е заявил повече площи от установените при проверката по ал. 1;

5. установи, че за съответните площи не са спазени Условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние;

6. за една и съща площ са подадени две или повече заявления.

Чл. 11

(1) Създава се Държавен фонд „Земеделие“, наричан по-нататък „фондът“, който подпомага финансово земеделските производители съгласно одобрения годишен доклад.

(2) Фондът:

1. подпомага финансово регистрираните земеделски производители;

2. изпълнява функциите на Агенция САПАРД.

3. предоставя средства на други лица и изпълнява и други функции, когато това е предвидено в закон.

4. изпълнява функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акта за акредитация.

(3) Условията и редът за финансово подпомагане по Програма САПАРД, както и изискванията към лицата, които се подпомагат, се определят с наредби на министъра на земеделието и горите съгласно Националния план за развитие на земеделието и селските райони и Многогодишното финансово споразумение по Специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България.

(4) Министърът на земеделието и горите определя с наредба условията и реда за подпомагане на земеделските производители, които развиват дейност и са регистрирани в необлагодетелствани райони или в места по Натура 2000.

Чл. 11а

(1) Разплащателната агенция:

1. приема, проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика и Общата политика по рибарство;

2. извършва разплащания по схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика;

3. осчетоводява операциите по схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика;

4. контролира използването на помощите по схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика, които изискват последващ контрол;

5. извършва интервенция на пазарите на земеделски продукти и прилага другите мерки за регулиране на пазара, уредени в законодателството на Европейския съюз;

6. предоставя на Министерството на земеделието и горите и на Европейската комисия информация за извършеното подпомагане;

7. разпространява информация за схемите и мерките на Общата селскостопанска политика и за условията за участие в тях;

8. изпълнява други дейности, които са й възложени със закон, с акт на Министерския съвет или на министъра на земеделието и горите или произтичат от законодателството на Европейския съюз.

(2) Решенията на Разплащателната агенция по ал. 1, т. 1 се публикуват на нейната Интернет страница в 7-дневен срок от тяхното постановяване и се оповестяват чрез поставяне на видно място в съответната общинска служба по земеделие и в съответното териториално звено на Разплащателната агенция.

Чл. 12

(1) Фондът подпомага лицата по чл. 11, ал. 2, т. 1 и ал. 3 и предоставя парични средства на лицата по чл. 11, ал. 2, т. 3 за:

1. инвестиции в земеделието;

2. производство и преработка на местна земеделска продукция с цел продажба на вътрешния и външните пазари;

3. създаване и развитие на частни земеделски стопанства и организациите по чл. 9;

4. развитие на земеделието в райони с влошени социално-икономически характеристики;

5. опазване и подобряване на почвеното плодородие, развитие на екологичното земеделие и отглеждането и други дейности по запазване на генетичния фонд, на застрашени от изчезване породи, както и на породи с намаляваща популация;

6. развитие на производствената инфраструктура в земеделието;

7. проектиране, строителство, реконструкция и основен ремонт на хидромелиоративната инфраструктура, която е предадена в собственост на земеделски производители, организирани в сдружения за напояване или е собственост на физически лица, еднолични търговци или други юридически лица;

8. закупуване на земя за създаване или разширяване на земеделско производство;

9. създаване на животновъдни ферми и закупуване на племенни животни, създаване на ферми за рибовъдство и други аквакултури и закупуване на генетичен фонд от риби и други водни организми;

10. дейности за обучението и информационното им обслужване.

11. инвестиции в селски и планински райони за развитие на тяхната инфраструктура и обслужващи земеделското производство дейности;

12. държавна интервенция на пазарите на земеделска продукция;

13. изграждане на пазари на едро и тържища.

14. развитие на земеделието в необлагодетелствани райони и в места по Натура 2000;

15. изпълнение на други задачи, когато това е предвидено в закон.

(2) За изпълнението на задачите по ал. 1 фондът:

1. предоставя на регистрираните по чл. 7 земеделски производители на непреработена и преработена земеделска продукция и на лицата по чл. 11, ал. 2, т. 3 и ал. 3:

2. интервенира на пазарите на земеделска продукция;

3.

4.

5.

6. предоставя експортни субсидии.

(3) Населените места, включени в селските и планинските райони по ал. 1, т. 11, се определят с наредба на министъра на земеделието и горите и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(4)

(5)

(6) Министерският съвет, по предложение на министъра на земеделието и горите с участието на Националното сдружение на общините в Република България, определя с наредба критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват.

(7) Отношенията между фонда и получателите на кредити, субсидии и гаранции, както и между фонда и лицата, ползващи се от други негови услуги, се уреждат с договори.

Чл. 12а

(отменен)

(1) Фондът може да се намесва на пазарите на земеделска продукция, като изкупува произведени в България непреработени земеделски продукти по интервенционни цени.

(2) Министерският съвет ежегодно, в рамките на одобрените по реда на чл. 3 средства за годината, до 1 март определя с решение:

1. продуктите, за които се интервенира;

2. периода на интервенцията;

3. интервенционните цени по продукти и месеци;

4. минималните количества, които се изкупуват.

(3) Фондът изкупува продукти, които са с качество не по-ниско от минималните качествени изисквания, определени с наредбите по чл. 9а, ал. 2.

(4) Изкупените продукти се съхраняват в одобрени от фонда складове. Фондът сключва с одобрените складове договори за съхраняване.

(5) Изкупената продукция се продава от фонда чрез търгове.

(6) Условията и редът за изкупуване и окачествяване на продукцията по ал. 1 и 3, за одобряване на складовете за съхраняване по ал. 4 и за провеждане на търгове за продажба по ал. 5 се определят с наредба на министъра на земеделието и горите.

(7) В случаите по ал. 6 не се прилага Законът за обществените поръчки.

Чл. 12б

(отменен)

(1) Фондът отпуска експортни субсидии на износители на непреработени и преработени земеделски продукти чрез провеждане на публични търгове с цел стимулиране на земеделските производители за произведена в България качествена продукция за износ.

(2) Въз основа на търговете по ал. 1 на износителите се издават експортни лицензии, в които се определят:

1. срокът за осъществяване на износа;

2. видът, количеството и качеството на продуктите;

3. митническите пунктове на износа;

4. направлението на износа.

(3) Условията и редът за издаване на експортни лицензии се определят с наредба, приета от Министерския съвет.

(4) Митническите органи извършват физически проверки на съответствието и количеството на изнасяните продукти и удостоверяват датата на напускане на митническата територия на страната. Министерството на земеделието и горите контролира качеството на изнасяните продукти.

(5) Министерският съвет ежегодно, в рамките на одобрените за годината средства, до 1 март одобрява с решение:

1. вида на продуктите, за които се отпускат експортни субсидии;

2. общия размер на субсидиите по продукти.

(6) Фондът изплаща определените експортни субсидии, когато износителят докаже, че износът е реално осъществен и продуктите са достигнали до посоченото в лицензията направление.

(7) Условията и редът за провеждане на търгове, за упражняване на контрола по ал. 4 и за изплащане на субсидиите се определят с наредба на министъра на земеделието и горите и на министъра на финансите.

Чл. 12в

(отменен)

(1) Фондът предоставя на производителите на захарно цвекло субсидия за произведени и продадени количества захарно цвекло, което:

1. е предназначено за производство на захар в рамките на определените квоти за производство;

2. съответства на минималните изисквания за качество, определени в наредбата по ал. 3;

3. е изкупено от производителите на захар въз основа на предварителни споразумения за доставка и/или договори за доставка, сключени по реда на наредбата по ал. 3.

(2) Размерът на субсидията за произведени и продадени количества захарно цвекло се определя от фонда за всяка стопанска година въз основа на съдържанието на захароза в изкупеното захарно цвекло.

(3) Условията и редът за договаряне, изкупуване и окачествяване на захарно цвекло, както и за определяне и изплащане на субсидията за произведени и продадени количества захарно цвекло, се определят с наредба на министъра на земеделието и горите, изготвена с участието на браншовите организации.

Чл. 13

(1) Фондът подпомага лицата по чл. 11, ал. 2, т. 1 и ал. 3 за изпълнение на дейностите по чл. 12 въз основа на приети от него програми в съответствие с одобрения от Министерския съвет годишен доклад по чл. 3.

(2) Фондът разработва програма за стимулиране на млади специалисти с висше аграрно образование, земеделските производители – физически лица на възраст до 40 години. Възрастта се установява към момента на подаване на молбата за предоставяне на средства.

Чл. 14

(1) Приходите във фонда се набират от:

1. ежегодна субсидия от държавния бюджет,;;

2.

3. премийния приход в размер 4 на сто по застраховки на земеделските култури, животни, машини, сгради, съоръжения и друго имущество, както и други дълготрайни активи на земеделските производители;

4. управлението на средствата на фонда, включително и от лихви;

5. експортните такси за непреработени и преработени земеделски стоки;

6.

7.

8. дарения и помощи от финансови институции и организации и средства по международни споразумения;

9. средства, получени в рамките на кредити и безвъзмездни помощи по решение на Министерския съвет или със заповед на министъра на земеделието и горите;;

10. глоби и имуществени санкции по глава седма на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника;

11. петдесет на сто от глобите, санкциите и отнеманията в полза на държавата по Закона за виното и спиртните напитки след приспадане на направените разходи;

12.

13.

14. други средства, определени със закон или с акт на Министерския съвет.

(2) Средствата от фонда се разходват за:

1. дейността му по чл. 12;

2. други дейности, предвидени в годишния доклад, или закон;

3. административно-стопански и други разходи, свързани с дейността му, комисиони и други.

4. финансиране на проекти и дейности, определени в плановете за регионално развитие или закон.

5.

(3) Превишението на приходите над разходите е преходен остатък и се ползва по предназначение през следващата година.

(4) Приходната и разходната част на фонда и преходният остатък се утвърждават ежегодно от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и горите по реда на чл. 47, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет.

Чл. 15

Вноските по чл. 14, ал. 1, т. 1, 3 и 5 се събират всяко тримесечие.

Чл. 16

В случаите по чл. 14, ал. 2, т. 1 и 2 фондът може да предоставя средства на търговските банки за предоставени от тях кредити, отпуснати при определени от фонда условия, включително за кредитиране изпълнението на проекти по Програмата САПАРД и по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция.

Чл. 17

(1) Средствата на фонда се съхраняват по отделни банкови сметки в Българската народна банка.

(2)

(3)

Чл. 17а

(1) Средствата, отпуснати от европейските фондове, са публични финансови средства.

(2) Разплащателната агенция води отделно счетоводство за всички разплащания, които се финансират от европейските фондове съгласно законодателството на Европейския съюз.

Чл. 18

(1) Органи на фонда са:

1. управителният съвет;

2. изпълнителният директор.

(2) Управителният съвет се състои от 11 членове. Министърът на земеделието и горите е член и председател на управителния съвет по право. Четирима от членовете на управителния съвет се определят от министъра на земеделието и горите. Министърът на финансите, министърът на икономиката, енергетиката и туризма, министърът на околната среда и водите, министърът на труда и социалната политика и министърът на регионалното развитие и благоустройството определят по един заместник-министър за член на управителния съвет.

(3) Министърът на земеделието и горите след съгласуване с министър-председателя предлага на управителния съвет да избере изпълнителен директор на фонда, който е член на управителния съвет по право.

Чл. 19

(1) Управителният съвет:

1. определя условията и реда за управление на средствата на фонда съобразно целите на този закон;

2. определя броя и избира заместник изпълнителните директори на фонда;

3. утвърждава щата на фонда;

4. осъществява контрола за целевото разходване на средствата на фонда.

5. взема решения по чл. 12, ал. 2;

6. определя максималните количества по отделни продукти за експортно субсидиране;

7. взема решения и по всички други въпроси, свързани с дейността на фонда, когато прецени, че това е необходимо.

(2) Председателят на управителния съвет свиква заседания при необходимост, но не порядко от веднъж на три месеца.

(3) Управителният съвет заседава, когато присъстват най-малко 2/3 от неговите членове. Решенията се вземат с квалифицирано мнозинство 2/3 от всички членове.

(4) Председателят на управителния съвет представя в Министерския съвет до 30 април отчет за дейността на фонда за предходната година.

Чл. 20

Изпълнителният директор:

1. изпълнява решенията на управителния съвет;

2. организира и ръководи дейността на фонда;

3. представлява фонда;

4. назначава и освобождава служителите на фонда и членовете на кредитните съвети;

5. решава всички въпроси, които не са от изключителната компетентност на управителния съвет.

Чл. 20а

(1) Изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция.

(2) Изпълнителният директор на Разплащателната агенция:

1. организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция;

2. представлява Разплащателната агенция.

Чл. 21

(1) Министерският съвет приема устройствен правилник, с който се определят структурата и организацията на работа на фонда.

(2) Управителният съвет приема правилник за дейността на фонда.

Чл. 22

(1)

(2) На национално и регионално равнище могат да се формират кредитни съвети, които дават становища по проектите, постъпили за получаване на средства от фонда.

(3)

Чл. 22а

(1) Разплащателната агенция се състои от:

1. Централно управление в гр. София;

2. териториални структурни звена.

(2) В Разплащателната агенция се създават вътрешни структури:

1. според схемите и мерките на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз;

2. на функционален принцип.

(3) Управленската структура на Централното управление, териториалната компетентност и седалищата на териториалните структурни звена се уреждат с устройствения правилник на фонда.

(4) Изпълнителният директор на Разплащателната агенция утвърждава вътрешни правилници за дейността на структурите по ал. 2.

Чл. 22б

(1) Разплащателната агенция създава структура по вътрешен одит, която подпомага създаването и поддържането на ефективна система за вътрешен контрол.

(2) Структурата по вътрешен одит е независима от останалите звена в Разплащателната агенция и е пряко подчинена на изпълнителния директор на Разплащателната агенция.

(3) Структурата по вътрешен одит:

1. извършва дейността си в съответствие с международните одиторски стандарти;

2. извършва дейността си в съответствие с изискванията на законодателството на Европейския съюз и указанията на Европейската комисия;

3. докладва резултатите от извършените одиторски проверки на изпълнителния директор на Разплащателната агенция.

(4) Вътрешните одитори, работещи в структурата по вътрешен одит, са длъжни да спазват изискванията на Етичния кодекс на вътрешните одитори.

Чл. 23

Министерството на земеделието и горите, Националният статистически институт Националната агенция за приходите и другите държавни и общински органи предоставят безплатно на фонда информацията, която е необходима за неговата дейност.

Чл. 24

(отменен)

Фондът поддържа структура на активите и пасивите си в съотношение, определено от Министерския съвет.

Чл. 25

Фондът може да придобива:

1. дълготрайни материални активи само във връзка с осъществяване на дейността на неговата администрация;

2. акции във финансово-кредитни институции, осъществяващи дейности в областта на земеделието, със съгласието на Министерския съвет.

3. акции и дялове в еднолични търговски дружества с държавно имущество с предмет на дейност съхраняване на уникален национален генофонд, породи и сортове по реда на т. 2.

Чл. 26

(1) Правилата за отпускане на кредити, поемане на гаранции и субсидиране се определят от управителния съвет.

(2) При предоставяне на кредити и гаранции, както и при поемане на поръчителство, фондът приема предвидените в действащото законодателство обезпечения.

(3)

(4) Фондът има право на законна ипотека върху недвижимите имоти и вещни права върху тях, включително върху земеделските земи, придобити с отпускане от него кредит или с банков кредит, гарантиран от фонда.

(5) Фондът е длъжен в срок от три години да продаде придобитите по реда на принудителното изпълнение дълготрайни материални активи, движимо и недвижимо имущество.

(6) Фондът не приема за обезпечение дълготрайни финансови активи, с изключение на държавни ценни книжа.

(7) Фондът може да изисква от подпомаганите лица да предоставят документи и информация за целевото използване на предоставените средства, както и да извършва проверки за това.

Чл. 26а

(1) Разплащателната агенция извършва проверки на лицата, които ползват схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика.

(2) Проверките на място се извършват от:

1. структурите на Разплащателната агенция;

2. Министерството на земеделието и горите или други административни звена към министъра на земеделието и горите;

3. други организации, които имат необходимия организационен, технически и кадрови капацитет.

(3) Министърът на земеделието и горите по предложение на изпълнителния директор на Разплащателната агенция възлага със заповед на звената по ал. 2, т. 2 извършването на проверки на място.

(4) Изпълнителният директор на Разплащателната агенция сключва договори за извършване на проверки на място с организациите по ал. 2, т. 3. Договорът за възлагане на проверки съдържа:

1. пълно изброяване и описание на функциите, свързани с проверките на място;

2. разходите за изпълнение на делегираните функции, които Разплащателната агенция заплаща на организацията;

3. срокове и форма за предоставяне информация на Разплащателната агенция за извършените проверки и правила за съхранение на документацията.

Чл. 26б

(1) Лицата, които ползват схемите и мерките за подпомагане по Общата селскостопанска политика, са длъжни да осигуряват на проверяващите:

1. достъп до обектите на проверка - офиси, производствени помещения, складове, земи и други;

2. пълна информация относно обекта на проверката;

3. достъп до всички документи, свързани с обекта на проверката, както и копия и извлечения от тях;

4. вземане на проби от земеделски и хранителни продукти, почви и води за контролен анализ.

(2) Държавните и общинските органи и организации са длъжни да оказват на проверяващите съдействие и да им предоставят информацията и документите, свързани с обекта на проверката.

(3) Организациите по чл. 26а, ал. 2 са длъжни да издават заповед за всяка проверка на място, с която определят проверяващите, мястото, обекта и обхвата на проверката.

(4) Проверяващите изготвят доклад за извършената проверка на място, който се подписва от тях и от проверяваното лице или негов представител. Когато проверяваният откаже да подпише доклада, проверяващите отбелязват в него това обстоятелство.

Чл. 27

(1) По всички приети в негова полза залози фондът има правата по чл. 311, ал. 1 от Търговския закон.

(2) За вземанията си от физическите и юридическите лица, както и за недължимо платени и надплатени суми по схеми и мерки, изцяло финансирани от държавния бюджет фондът може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги. Вземанията се събират от Националната агенция за приходите.

(3) Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз.

(4) Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на договор, са частни държавни вземания и се събират от Националната агенция за приходите.

Чл. 28

(отменен)

(1) Не се облагат с данък доходите на земеделските производители – физически лица, от реализацията на произведената от тях растителна и животинска продукция, в т. ч. от пчеларство, бубарство, сладководно рибовъдство от изкуствени водоеми и оранжерийно производство без декоративното.

(2) Не се облагат с данък върху печалбата земеделските производители – юридически лица, за непреработената растителна и животинска продукция, в т. ч. от пчеларство, бубарство, сладководно рибовъдство от изкуствени водоеми и оранжерийно производство без декоративното.

Чл. 28а

(1) Подпомагането, което Разплащателната агенция извършва, подлежи на предварителен, текущ и последващ контрол.

(2) Контролът на дейността на Разплащателната агенция се упражнява от:

1. Сметната палата на Република България;

2. специализираното звено за контрол по чл. 2в, ал. 1, т. 2;

3. сертифициращия орган;

4. представители на Европейската комисия и Европейската сметна палата.

(3) Министърът на финансите упражнява финансов контрол върху дейността на Разплащателната агенция.

Чл. 28б

(1) Сертифициращият орган по чл. 2а, ал. 2, т. 2 извършва одит за:

1. верността на финансовите отчети;

2. изградената система за контрол в Разплащателната агенция.

(2) За сертифициращ орган се определя независима от компетентния орган и от Разплащателната агенция организация, която:

1. работи съгласно международните одиторски стандарти и инструкциите, издадени от Европейската комисия;

2. има поне 5 години опит в извършването на дейност по сертифициране.

(3) Специфичните изисквания и редът за извършване на одит за верността на финансовите отчети и на изградената система за контрол в Разплащателната агенция се определят с наредбата по чл. 2а, ал. 3.

Чл. 29

Разпоредбите на Закона за администрацията не се прилагат за Държавен фонд “Земеделие”.

Чл. 51

(1) На преработвател или изкупвач, одобрен по схема за подпомагане на земеделски продукти съгласно регламент на Европейския съюз или наредба, издадена на основание на този закон, който не изпълни задължението си да преработи земеделските продукти, получени съгласно условията на схемата, в продуктите или в сроковете, определени в регламента или наредбата, се налага имуществена санкция. Размерът на имуществената санкция е от 100 до 500 лв. за всеки хектар земеделска земя, от който е добита непреработената продукция.

(2) Нарушенията по ал. 1 се установяват с актове на определени от министъра на земеделието и храните служители, а наказателните постановления се издават от министъра на земеделието и храните или от оправомощено от него длъжностно лице.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

§ 1

По смисъла на този закон:

1. „Земеделски производители“ са физически и юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена растителна и/или животинска продукция и продукция от риба и аквакултури, предназначена за продажба.

2. „Екологично земеделие“ е система за поддържане естественото плодородие на почвата, биологичното разнообразие на видовете и екологичния баланс в околната среда.

3. „Райони с влошени социално-икономически характеристики“ са райони, застрашени от обезлюдяване или с ниска гъстота на населението, ограничени възможности за трудова заетост, чието ускорено западане може да застраши икономическата жизнеспособност на даден район и населеността му в дългосрочен план.

4. „Райони с неблагоприятни природни условия“ за развитие на земеделието са райони, където има постоянни естествени природни пречки за развитието на земеделието, дължащи се главно на лошото качество на почвата, големия процент на наклона на обработваемата земя и краткия растителен период, които могат да бъдат преодолени с цената на големи разходи, водещи от своя страна до високи производствени разходи и непозволяващи на земеделските производители да получат доход, съизмерим с доходите на земеделски производители, занимаващи се със същия вид земеделие в други райони.

5. „Предприятия от хранително-вкусовата промишленост“ са всички предприятия от мелничната, фуражната, месопреработвателната, млечната, маслодобивната, захародобивната, захаропреработвателната рибодобивната, рибопреработвателната, консервната, винарската и пивоварната промишленост.

7. „Преработена продукция“ е земеделска продукция, която след технологично въздействие върху нея продължава да бъде земеделска продукция.

13. “Разплащателна агенция” е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз.

14. “Компетентен орган” е държавен орган, оторизиран да даде акредитация - цялостна или частична, да отнеме акредитацията на Разплащателната агенция и да определи сертифициращ орган.

15. “Акредитация” е процедура по признаване на статут на Разплащателна агенция от национален компетентен орган въз основа на оценка на възможностите за администриране и осчетоводяване на средствата от Европейските земеделски фондове съгласно законодателството на Европейския съюз.

16. “Акт за акредитация” е писмено потвърждение, че структурата, която се акредитира, съответства на критериите за акредитация.

17. “Европейски земеделски фондове” са Европейският земеделски фонд за гарантиране и Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони.

18. “Кандидати за подпомагане” са земеделски стопани и други физически или юридически лица, които могат да участват в схеми за подпомагане по Общата селскостопанска политика.

19. “Географска информационна система” е компютризирана геобаза данни за събиране, съхраняване, обработка и изобразяване на данни.

20. “Ортоизображения” са изображения на части от земната повърхност, създадени чрез въздушно и/или сателитно цифрово заснемане.

21. “Финансов пакет” са средствата, които ще бъдат предоставени на страната от Европейския земеделски фонд за гарантиране за единно плащане на площ съгласно Договора между държавите - членки на Европейския съюз, и Република България и Румъния относно присъединяването на Република България и Румъния към Европейския съюз.

22. „Постоянно пасище“ е земя, използвана за отглеждане на трева или други тревни фуражни култури по естествен начин (самозасяване) или чрез култивиране (засяване), която не е била включена в сеитбооборота на стопанството в продължение на 5 или повече години, с изключение на земите, оставени под угар в съответствие с чл. 22, 23 и 24 на Регламент (EО) № 1257/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА) и за изменение и отмяна на някои регламенти, и земи, оставени под угар в съответствие с чл. 39 от Регламент (EО) № 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Трева и други тревисти фуражни култури са всички тревисти растения, които се срещат традиционно на естествените пасища или обикновено са включени в смесите от семена за пасища или ливади, независимо дали се използват или не се използват за паша на животните.

23. “Земеделски стопанин” е физическо или юридическо лице, което извършва земеделска дейност и чието земеделско стопанство е разположено на територията на страната.

24. “Земеделско стопанство” са всички производствени единици, управлявани от земеделския стопанин и разположени на територията на страната.

25. “Земеделска дейност” е производството на земеделски продукти, включително прибиране на реколтата, добив на мляко, отглеждане и развъждане на селскостопански животни за земеделски цели и/или поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние.

26. “Физически блок” е непрекъсната площ земя, ограничена от трайни топографски елементи.

27. “Блок на земеделското стопанство” е физически блок или част от него, регистриран в Системата за идентификация на земеделските парцели, притежаващ уникална идентификация и стопанисван от един земеделски стопанин.

28. “Международни одиторски стандарти” са международни стандарти за професионалната практика по вътрешен одит на Института на вътрешните одитори (IIA, Inc.).

29. “Етичен кодекс на вътрешните одитори” е кодекс на Института на вътрешните одитори (IIA, Inc.), който включва принципи, приложими в професията и практиката по вътрешен одит, и правила за поведение, задължителни за спазване от вътрешните одитори.

30. “Семейните градини” са земеделски площи, заети с различни култури, и произведената от тях продукция се използва предимно за собствена консумация в домакинството на земеделския стопанин.

31. “Земеделски парцел” е блок на земеделското стопанство или част от него, върху който се отглежда само една земеделска култура или е оставен като угар през текущата стопанска година.

32. “Основно количество за производство на захар” е общото количество захар, изразено в тонове бяла захар, което може да бъде произведено от захарно цвекло през една стопанска година.

33. “Основно количество за производство на изоглюкоза” е общото количество изоглюкоза, изразено в тонове сухо вещество, което може да бъде произведено през една стопанска година.

34. “Захар” е продукт, произведен от захарно цвекло или захарна тръстика, под формата на бяла, сурова захар или сироп, получен преди завършване на производството на бяла захар или който представлява краен продукт.

35. “Бяла захар” е захар, несъдържаща ароматизиращи или оцветяващи добавки или други вещества, съдържаща 99,5 на сто или повече захароза от масата на сухото вещество, определено чрез поляриметричния метод.

36. “Изоглюкоза” е продукт, произведен от глюкоза или от нейните полимери, съдържащ най-малко 10 на сто фруктоза от масата на сухото вещество.

37. “Производител на захар от захарно цвекло” е лице, разполагащо с технически възможности за производство на захар от захарно цвекло в рамките на едно или повече предприятия, включително необходимото за осъществяването на следните основни технологични процеси оборудване:

38. “Производител на изоглюкоза” е лице, разполагащо с оборудване за изомеризация на глюкоза или на нейните полимери.

39. “Стопанска година” е периодът от 1 октомври на една календарна година до 30 септември на следващата календарна година.

40.

41.

42.

43.

44.

45.

§ 2

Този закон отменя Закона за защита на земеделските производители (обн., ДВ, бр. 57 от 1995 г.; попр., бр. 67 от 1995 г.; изм., бр. 110 от 1996 г., бр. 115 и 123 от 1997 г.).

§ 3

(1) Прекратява Държавен фонд „Земеделие“, създаден с чл. 9, ал. 1 от Закона за защита на земеделските производители.

(2) Държавен фонд „Земеделие“, създаден с чл. 11, ал. 1 от този закон, поема активите и пасивите на прекратения фонд.

§ 4

Министърът на земеделието и горите издава наредби по прилагането на чл. 6, чл. 7, ал. 1, чл. 9 и чл. 10, ал. 3.

§ 5

Министърът на земеделието и горите определя с наредба районите по § 1, т. 3 и 4.

§ 6

Изпълнението на закона се възлага на министъра на земеделието и горите.