Закон за подпомагане на земеделските производители

Чл. 1

Този закон урежда държавното подпомагане на земеделските производители за производството на земеделска продукция с цел продажба.

Чл. 2

Държавното подпомагане има за цел:

1. развитие на ефективни земеделски стопанства;

2. развитие на производството на земеделска продукция в райони с влошени социално-икономически характеристики или неблагоприятни природни условия;

3. опазване и подобряване на почвеното плодородие и генетичния фонд;

4. развитие на екологичното земеделие;

5. развитие на стабилен вътрешен пазар и разширяване на външните пазари за българските земеделски стоки;

6. усъвършенстване производствената инфраструктура на земеделските райони;

7. създаване на условия за повишаване доходите на земеделските производители от продажба на земеделска продукция.

Чл. 3

(1) Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа внася до 31 октомври за одобряване в Министерския съвет годишен доклад за състоянието и развитието на земеделието.

(2) Годишният доклад съдържа:

1. отчет и анализ на състоянието на земеделието за предходната година и очаквани данни за текущата година;

2. програма, включваща целите, мерките и средствата за осъществяването ѝ през следващата година.

(3) Годишният доклад включва раздел за лозарството с оглед изпълнението на Националната стратегия за лозарството и винарството в страната по чл. 1, ал. 3 от Закона за виното и спиртните напитки.

(4) Годишният доклад се приема от Министерския съвет преди внасянето на законопроекта за държавния бюджет в Народното събрание.

Чл. 4

Държавата подпомага земеделските производители чрез икономически, структурни и организационни мерки, научно и информационно обслужване, както и чрез повишаване на тяхната квалификация.

Чл. 5

Държавното подпомагане се осъществява от държавни органи и организации чрез целеви структури на национално и регионално равнище.

Чл. 6

Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа създава регионални земеделски служби.

Чл. 7

(1) Към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа се създава и поддържа регистър на земеделските производители.

(2) По реда на този закон държавата подпомага само регистрираните земеделски производители.

Чл. 8

(1) Ежегодно до 31 януари списъкът на регистрираните земеделски производители – физически лица, се предоставя на регионалните служби по заетостта.

(2) Лицата по ал. 1 се считат за самостоятелно заети по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта.

Чл. 9

Държавата подпомага обединяването на земеделските производители в организации по продуктов, функционален и регионален признак.

Чл. 10

(1) Към Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа се създава и поддържа Интегрирана информационна система и Национална система за съвети в земеделието.

(2) Информацията от Интегрираната информационна система и Националната система за съвети в земеделието, предназначена за земеделските производители, се предоставя безплатно.

(3) Земеделските производители представят периодично в регионалните земеделски служби информация за дейността си.

Чл. 11

(1) Създава се Държавен фонд „Земеделие“, наричан по-нататък „фондът“, който подпомага финансово земеделските производители съгласно одобрения годишен доклад.

(2) Фондът е юридическо лице.

Чл. 12

(1) Фондът подпомага земеделските производители за:

1. инвестиции в земеделието;

2. производство на земеделска продукция за пазара;

3. създаване и развитие на частни земеделски стопанства и организациите по чл. 9;

4. развитие на земеделието в райони с влошени социално-икономически характеристики или неблагоприятни природни условия;

5. опазване и подобряване на почвеното плодородие, генетичния фонд и развитие на екологичното земеделие;

6. развитие на производствената инфраструктура в земеделието;

7. закупуване на земя за създаване или разширяване на земеделско производство;

8. създаване на животновъдни ферми и закупуване на племенни животни;

9. дейности за обучението, информационното и консултантското им обслужване.

(2) За изпълнението на задачите по ал. 1 фондът:

1. отпуска субсидии;

2. отпуска целеви кредити;

3. покрива изцяло или отчасти разходите за лихви по банкови кредити;

4. дава гаранции и поема поръчителство пред финансови институции;

5. заделя средства за съвместно финансиране на целеви проекти по програми на Европейския съюз, свързани с развитието на земеделието и селските райони, при условия и по ред, определени от управителния съвет на фонда.

Чл. 13

(1) Фондът подпомага земеделските производители в съответствие с приетите от Министерския съвет годишен доклад и програма съгласно чл. 3, ал. 2. Фондът приема на основата на тях програми за изпълнение на дейностите по чл. 12, ал. 1.

(2) Фондът разработва програма за стимулиране на земеделските производители – физически лица на възраст до 35 години. Възрастта се установява към момента на подаване на молбата за предоставяне на средства.

Чл. 14

(1) Приходите във фонда се набират от:

1. ежегодна субсидия от държавния бюджет;

2.

3. премийния приход в размер 4 на сто по застраховки на земеделските култури, животни, машини, сгради, съоръжения и друго имущество, както и други дълготрайни активи на земеделските производители;

4. управлението на средствата на фонда, включително и от лихви;

5. експортните такси за непреработени и преработени земеделски стоки;

6.

7. средства в размер 50 на сто от приходите от наем и аренда на държавни земеделски земи, както и от тяхната продажба;

8. дарения, помощи и средства по международни споразумения, програми и структурните фондове на Европейския съюз;

9. средства, получени в рамките на кредити и безвъзмездни помощи по решение на Министерския съвет;

10. глоби и имуществени санкции по глава седма на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника;

11. други средства, определени със закон или с акт на Министерския съвет.

(2) Средствата от фонда се разходват за:

1. дейността му по чл. 12;

2. други дейности, предвидени в годишния доклад;

3. управлението, администрирането и други разходи, свързани с дейността му.

4. финансиране на проекти и дейности, определени в плановете за регионално развитие.

5. дейностите по чл. 67 от Закона за виното и спиртните напитки.

(3) Превишението на приходите над разходите е преходен остатък и се ползва по предназначение през следващата година.

(4) Приходната и разходната част на фонда се утвърждават ежегодно от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.

Чл. 15

Вноските по чл. 14, ал. 1, т. 2, 3, 5, и 7 се събират всяко тримесечие.

Чл. 16

В случаите по чл. 14, ал. 2, т. 1 2 и 5 фондът може да извършва дейността си чрез лицата по § 17 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за банките.

Чл. 17

(1) Средствата на фонда се съхраняват по отделни банкови сметки в Българската народна банка.

(2) За набирането на средствата и за отчитането на финансирането по чл. 67 от Закона за виното и спиртните напитки се води аналитично счетоводство.

(3) Българската народна банка олихвява средствата по сметките на фонда в съответствие със Закона за Българската народна банка и по взаимно договаряне, но не по-ниско от основния лихвен процент.

Чл. 18

(1) Органи на фонда са:

1. управителният съвет;

2. изпълнителният директор.

(2) Управителният съвет се състои от 9 членове. Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа по право е член и председател на управителния съвет. Четирима от членовете на управителния съвет се определят от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа. Министърът на финансите, министърът на търговията и туризма, министърът на околната среда и водите и министърът на труда и социалната политика предлагат по един заместник-министър за членове на управителния съвет, които се утвърждават от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.

(3) Управителният съвет по предложение на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа избира от своя състав изпълнителния директор на фонда.

Чл. 19

(1) Управителният съвет:

1. определя условията и реда за управление на средствата на фонда съобразно целите на този закон;

2. утвърждава структурата и щата на фонда;

3. осъществява контрола за целевото разходване на средствата на фонда.

(2) Председателят на управителния съвет свиква заседания при необходимост, но не порядко от веднъж на три месеца.

(3) Управителният съвет заседава, когато присъстват най-малко 2/3 от неговите членове. Решенията се вземат с квалифицирано мнозинство 2/3 от всички членове.

(4) Председателят на управителния съвет представя в Министерския съвет до 30 април отчет за дейността на фонда за предходната година.

Чл. 20

Изпълнителният директор:

1. изпълнява решенията на управителния съвет;

2. организира и ръководи дейността на фонда;

3. представлява фонда;

4. назначава и освобождава служителите на фонда и членовете на кредитните съвети;

5. решава всички въпроси, които не са от изключителната компетентност на управителния съвет.

Чл. 21

Устройството и дейността на фонда се уреждат с правилник, приет от управителния съвет.

Чл. 22

(1) Управителният съвет създава регионални структури на фонда, които го представляват съгласно правилника за устройството и дейността му.

(2) На национално и регионално равнище могат да се формират кредитни съвети, които да дават становища по оценката на проектите на земеделските производители за получаване на средствата по чл. 14, ал. 2, т. 1 и 2.

(3) Дейността на кредитните съвети се урежда с правилника за устройството и дейността на фонда.

Чл. 23

Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, Националният статистически институт и другите държавни и общински органи предоставят безплатно на фонда информацията, която е необходима за неговата дейност.

Чл. 24

Фондът поддържа структура на активите и пасивите си в съотношение, определено от Министерския съвет.

Чл. 25

Фондът може да придобива:

1. дълготрайни материални активи само във връзка с осъществяване на дейността на неговата администрация;

2. акции във финансово-кредитни институции, осъществяващи дейности в областта на земеделието, със съгласието на Министерския съвет.

Чл. 26

(1) Правилата за отпускане на кредити, поемане на гаранции и субсидиране се определят от управителния съвет.

(2) Фондът изисква обезпечаване на отпусканите от него кредити и поети гаранции, като ликвидната стойност на обезпечението не може да бъде по-малка от размера на кредита и дължимите лихви.

(3) За обезпечаване на отпускани кредити и издадени гаранции в полза на фонда може да бъде учредявана и ипотека върху земя.

(4) Фондът има право на законна ипотека върху земите, придобити с отпускане от него кредит или с банков кредит, гарантиран от фонда.

(5) Фондът е длъжен в срок от две години да продаде придобитите по реда на обезпечителното производство дълготрайни материални активи, движимо и недвижимо имущество.

(6) Фондът не приема за обезпечение дълготрайни финансови активи, с изключение на държавни ценни книжа.

Чл. 27

(1) По всички приети в негова полза залози фондът има правата по чл. 311, ал. 1 от Търговския закон.

(2) За вземанията си по реда на този закон от физическите и юридическите лица фондът се снабдява с изпълнителен лист въз основа на извлечение от сметка. Вземанията се събират по реда на Закона за събиране на държавните вземания.

Чл. 28

(отменен)

(1) Не се облагат с данък доходите на земеделските производители – физически лица, от реализацията на произведената от тях растителна и животинска продукция, в т. ч. от пчеларство, бубарство, сладководно рибовъдство от изкуствени водоеми и оранжерийно производство без декоративното.

(2) Не се облагат с данък върху печалбата земеделските производители – юридически лица, за непреработената растителна и животинска продукция, в т. ч. от пчеларство, бубарство, сладководно рибовъдство от изкуствени водоеми и оранжерийно производство без декоративното.

§ 1

По смисъла на този закон:

1. „Земеделски производители“ са физически и юридически лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба.

2. „Екологично земеделие“ е система за поддържане естественото плодородие на почвата, биологичното разнообразие на видовете и екологичния баланс в околната среда.

3. „Райони с влошени социално-икономически характеристики“ са райони, застрашени от обезлюдяване или с ниска гъстота на населението, ограничени възможности за трудова заетост, чието ускорено западане може да застраши икономическата жизнеспособност на даден район и населеността му в дългосрочен план.

4. „Райони с неблагоприятни природни условия“ за развитие на земеделието са райони, където има постоянни естествени природни пречки за развитието на земеделието, дължащи се главно на лошото качество на почвата, големия процент на наклона на обработваемата земя и краткия растителен период, които могат да бъдат преодолени с цената на големи разходи, водещи от своя страна до високи производствени разходи и непозволяващи на земеделските производители да получат доход, съизмерим с доходите на земеделски производители, занимаващи се със същия вид земеделие в други райони.

5. „Предприятия от хранително-вкусовата промишленост“ са всички предприятия от мелничната, фуражната, месопреработвателната, млечната, маслодобивната, захародобивната, захаропреработвателната, консервната, винарската и пивоварната промишленост.

§ 2

Този закон отменя Закона за защита на земеделските производители (обн., ДВ, бр. 57 от 1995 г.; попр., бр. 67 от 1995 г.; изм., бр. 110 от 1996 г., бр. 115 и 123 от 1997 г.).

§ 3

(1) Прекратява Държавен фонд „Земеделие“, създаден с чл. 9, ал. 1 от Закона за защита на земеделските производители.

(2) Държавен фонд „Земеделие“, създаден с чл. 11, ал. 1 от този закон, поема активите и пасивите на прекратения фонд.

§ 4

Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа издава наредби по прилагането на чл. 6, чл. 7, ал. 1, чл. 9 и чл. 10, ал. 3.

§ 5

Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа определя с наредба районите по § 1, т. 3 и 4.

§ 6

Изпълнението на закона се възлага на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.