Закон за подпомагане на земеделските производители

Чл. 1

Законът урежда:

1. държавното подпомагане на земеделските производители за производството на непреработена и/или преработена земеделска продукция с цел продажба и изпълнението на мерките, включени в Националния план за развитие на земеделието и селските райони;

2. прилагането на мерки за стимулиране на износа и за регулиране на вноса и износа на земеделски продукти.

Чл. 2

Държавното подпомагане има за цел:

1. развитие на ефективни земеделски и горски стопанства и на конкурентоспособна хранително-вкусова промишленост;

2. развитие на производството на земеделска продукция в райони с влошени социално-икономически характеристики;

3. опазване и подобряване на почвеното плодородие и генетичния фонд;

4. развитие на екологичното земеделие;

5. развитие на стабилен вътрешен пазар и разширяване на външните пазари за българските земеделски стоки;

6. усъвършенстване производствената инфраструктура на земеделските райони;

7. създаване на условия за повишаване доходите на земеделските производители от продажба на земеделска продукция.

8. създаване на условия и стимулиране дейността на млади специалисти в земеделието;

9. развитие на селските и планинските райони;

10. стимулиране местното производство на висококачествена непреработена и преработена земеделска продукция и спазването на ветеринарни, фитосанитарни и хигиенни изисквания.

11. насърчаване ползването на земеделската земя и развитие на производството на земеделска продукция в необлагодетелствани райони и в райони с екологични ограничения, както и намаляване нивото на обезлюдяване в тези райони.

Чл. 3

(1) Министърът на земеделието и горите внася до 31 октомври за одобряване в Министерския съвет годишен доклад за състоянието и развитието на земеделието.

(2) Годишният доклад съдържа:

1. отчет и анализ на състоянието на земеделието за предходната година и очаквани данни за текущата година;

2. програма, включваща целите, мерките финансовите инструменти и средства за осъществяването ѝ през следващата година.

(3)

(4) Годишният доклад се приема от Министерския съвет преди внасянето на законопроекта за държавния бюджет в Народното събрание.

Чл. 4

Държавата подпомага земеделските производители чрез икономически, структурни и организационни мерки, научно и информационно обслужване консултации, както и чрез повишаване на тяхната квалификация.

Чл. 5

Държавното подпомагане се осъществява от държавни органи и организации чрез целеви структури на национално и регионално равнище.

Чл. 6

Министерството на земеделието и горите създава регионални земеделски служби.

Чл. 7

(1) Към Министерството на земеделието и горите се създава и поддържа регистър на земеделските производители.

(2)

Чл. 7а

(1) Министерството на земеделието и горите създава и поддържа бази данни за:

1. производителите на краве мляко;

2. млекосъбирателните пунктове и млекопреработвателните предприятия, които изкупуват краве мляко.

(2) Министерството на земеделието и горите събира и съхранява информация за:

1. предадените от производителите на крайни потребители количества краве мляко и млечни продукти от краве мляко;

2. количествата изкупено краве мляко и неговата масленост.

(3) Министърът на земеделието и горите определя с наредба условията и реда за създаването и поддържането на базите данни по ал. 1 и за условията и реда за събиране, съхраняване и проверка на информацията по ал. 2.

Чл. 7б

(1) Министерството на земеделието и горите създава база данни за млекосъбирателните пунктове и млекопреработвателните предприятия въз основа на данни от регистъра по чл. 12 от Закона за храните.

(2) Производителите на краве мляко се регистрират по чл. 7.

Чл. 7в

(1) Регистрираните производители на краве мляко водят дневници по образец, одобрен от министъра на земеделието и горите.

(2) Регистрираните млекосъбирателни пунктове и млекопреработвателни предприятия водят дневници по образец, одобрен от министъра на земеделието и горите, в които вписват количеството и маслеността на кравето мляко, изкупено от всеки производител.

(3) Образците на дневниците, данните, които се вписват в тях, както и редът за извършването на проверки за редовността и точността на записаното в тях, се уреждат с наредбата по чл. 7а, ал. 3.

Чл. 7г

(1) Всяка година до 15 януари регистрираните производители на краве мляко, млекосъбирателни пунктове и млекопреработвателни предприятия подават чрез общинските служби по земеделие и гори до областните дирекции “Земеделие и гори” информация за количествата произведено и предадено, съответно изкупено, краве мляко и за маслеността на млякото за предходната календарна година. Млекопреработвателните предприятия не подават информация за количествата краве мляко, които са получили от млекосъбирателни пунктове.

(2) Областните дирекции “Земеделие и гори” проверяват достоверността на подадената информация по ал. 1. Проверяваните лица са длъжни да осигурят на проверителите достъп до информацията.

Чл. 8

(1) Ежемесечно до 10-о число на съответния месец списъците на регистрираните земеделски производители – физически лица, се предоставят на териториалните поделения на Агенцията по заетостта към министъра на труда и социалната политика.

(2)

Чл. 9

Държавата подпомага обединяването и дейността на земеделските производители в организации по продуктов, функционален и регионален признак.

Чл. 9а

(1) Държавата подпомага земеделските производители за производство на продукция съгласно изисквания за качество, определени по реда на ал. 2.

(2) Министърът на земеделието и горите издава наредби, с които определя изисквания за качество на подпомаганите земеделски продукти и реда за упражняване на контрол върху качеството.

Чл. 10

(1) Към Министерството на земеделието и горите се създава и поддържа Интегрирана информационна система и Национална служба за съвети в земеделието.

(2) Информацията от Интегрираната информационна система и Националната служба за съвети в земеделието, предназначена за земеделските производители, се предоставя безплатно.

(3) Земеделските производители, регистрирани по реда на чл. 7 представят периодично в областните дирекции “Земеделие и гори” информация за дейността си.

Чл. 10а

Общинските съвети предоставят при условия и по ред, определени от тях, не по-малко от 50 на сто от търговската площ на общинските пазари, предназначени за продажба на плодове и зеленчуци, за ползване от регистрирани земеделски производители при продажба на произведена от тях земеделска продукция.

Чл. 10б

(1) Предварително лицензиране при внос може да се прилага в рамките на тарифните квоти на следните земеделски продукти: зърнени продукти, ориз, захар, мляко и млечни продукти, говеждо месо, телешко месо, свинско месо и продукти от него и пилешко месо. Министърът на земеделието и горите или упълномощено от него длъжностно лице издава лицензиите за внос.

(2) Лицензията за внос дава право да се извърши внос при намалена ставка на митото в рамките на тарифна квота на посочените в лицензията вид и количество продукт с определен произход в срока на нейната валидност.

(3) Лицензията за внос е непрехвърляема. Вносът на количества продукти по издадена лицензия не може да се прехвърля на друго лице.

Чл. 10в

(1) Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието и горите одобрява с решение тарифните квоти, за които се прилага лицензиране, разделянето на годишните тарифни квоти за внос на земеделски продукти по периоди на изпълнение - тримесечни и шестмесечни, и обявява размера на квотата за съответния период. Решението на Министерския съвет се обнародва в “Държавен вестник”. Разпределението и предоставянето на дялове от квотата се извършват преди началото на съответния период на изпълнение.

(2) Вносител на земеделски продукти подава заявление за издаване на лицензия за внос в 7-дневен срок от обнародването на решението по ал. 1. Заявлението се подава до министъра на земеделието и горите и към него се прилагат:

1. удостоверение за актуално състояние на търговската регистрация и за регистрация в регистър БУЛСТАТ;

2. нотариално заверен образец от подписа на заявителя или на лице, което има право да го представлява;

3. документ за внесена парична гаранция за изпълнение на лицензията;

4. декларация, че заявителят или свързаните с него лица по смисъла на Търговския закон не са подали повече от едно заявление за внос на един и същ продукт в рамките на обявеното за разпределение за съответния период на изпълнение количество от една тарифна квота;

5. други документи, специфични за отделните продукти, определени в наредбата по чл. 10д, ал. 3.

(3) В рамките на обявеното за разпределение за съответния период на изпълнение количество от една тарифна квота всеки заявител, както и свързаните с него лица подават само едно заявление за внос на един продукт. Когато се установи, че заявителят или свързаните с него лица са подали повече от едно заявление, те се отхвърлят.

(4) Размерът на паричната гаранция за изпълнение на лицензията за единица количество се определя с наредбата по чл. 10д, ал. 3.

(5) При непълноти или неточности в подадените документи се определя 7-дневен срок за отстраняването им.

(6) Лицензия за внос се издава на лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон.

(7) Лицензия за внос на захар се издава само на производител на захар. Заявителят прилага към заявлението по ал. 2 декларация, че се задължава да рафинира количеството сурова захар, за което кандидатства, в едногодишен срок от датата на вноса.

Чл. 10г

(1) Разпределянето на количествата за внос по тарифните квоти се извършва в 14-дневен срок от изтичането на срока по чл. 10в, ал. 5. Резултатите от разпределението се обявяват в тридневен срок. Министърът на земеделието и горите връща на всеки заявител в 7-дневен срок от обявяване на резултатите внесената гаранция за количествата, за които не е получил тарифната квота за внос.

(2) Разпределянето на количествата за внос по тарифните квоти се извършва въз основа на заявените количества. Когато заявените количества надвишават разпределяното количество, се прилага принципът на пропорционалността, като на всеки вносител се издава лицензия за част от квотата, която е пропорционална на неговото искане.

(3) На един заявител не се възлага повече от една трета от обявеното за разпределяне количество от една тарифна квота за съответния период на изпълнение.

(4) Неразпределените и неусвоените количества по тарифната квота се прехвърлят за разпределяне през следващия период на изпълнение през годината, за която се прилага тарифната квота.

(5) В лицензията за внос се посочват видът, количеството и страната на произход на земеделския продукт, за който е издадена, и срокът на нейната валидност. Съдържанието и формата на лицензията се определят в наредбата по чл. 10д, ал.3.

Чл. 10д

(1) Митническите органи контролират вноса и отчитат внасяните по тарифните квоти количества по издадените лицензии за внос на земеделски продукти и заверяват представените лицензии и други документи, определени с наредбата по ал. 3.

(2) Министърът на земеделието и горите връща на вносителите внесената гаранция за реализираното по съответната лицензия количество в 7-дневен срок от датата на представяне на заверена от митническите органи лицензия за внос и митническата декларация по вноса. Гаранцията се възстановява напълно при представяне на заверена лицензия и митническа декларация за реализиран внос на 95 на сто от определеното в лицензията количество.

(3) Редът за издаване на лицензии за внос в рамките на тарифни квоти се урежда с наредба на Министерския съвет.

Чл. 11

(1) Създава се Държавен фонд „Земеделие“, наричан по-нататък „фондът“, който подпомага финансово земеделските производители съгласно одобрения годишен доклад.

(2) Фондът:

1. подпомага финансово регистрираните земеделски производители съгласно одобрената програма по приетия от Министерския съвет годишен доклад;

2. изпълнява функциите на Агенция САПАРД.

3. предоставя средства на други лица и изпълнява и други функции, когато това е предвидено в закон.

(3) Условията и редът за финансово подпомагане по Програма САПАРД, както и изискванията към лицата, които се подпомагат, се определят с наредби на министъра на земеделието и горите съгласно Националния план за развитие на земеделието и селските райони и Многогодишното финансово споразумение по Специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България.

(4) Министърът на земеделието и горите определя с наредба условията и реда за подпомагане на земеделските производители, които развиват дейност и са регистрирани в необлагодетелствани райони или в райони с екологични ограничения.

Чл. 12

(1) Фондът подпомага лицата по чл. 11, ал. 2, т. 1 и ал. 3 и предоставя парични средства на лицата по чл. 11, ал. 2, т. 3 за:

1. инвестиции в земеделието;

2. производство и преработка на местна земеделска продукция с цел продажба на вътрешния и външните пазари;

3. създаване и развитие на частни земеделски стопанства и организациите по чл. 9;

4. развитие на земеделието в райони с влошени социално-икономически характеристики;

5. опазване и подобряване на почвеното плодородие, развитие на екологичното земеделие и отглеждането и други дейности по запазване на генетичния фонд, на застрашени от изчезване породи, както и на породи с намаляваща популация;

6. развитие на производствената инфраструктура в земеделието;

7. проектиране, строителство, реконструкция и основен ремонт на хидромелиоративната инфраструктура, която е предадена в собственост на земеделски производители, организирани в сдружения за напояване или е собственост на физически лица, еднолични търговци или други юридически лица;

8. закупуване на земя за създаване или разширяване на земеделско производство;

9. създаване на животновъдни ферми и закупуване на племенни животни, създаване на ферми за рибовъдство и други аквакултури и закупуване на генетичен фонд от риби и други водни организми;

10. дейности за обучението и информационното им обслужване.

11. инвестиции в селски и планински райони за развитие на тяхната инфраструктура и обслужващи земеделското производство дейности;

12. държавна интервенция на пазарите на земеделска продукция;

13. изграждане на пазари на едро и тържища.

14. развитие на земеделието в необлагодетелствани райони и в райони с екологични ограничения;

15. изпълнение на други задачи, когато това е предвидено в закон.

(2) За изпълнението на задачите по ал. 1 фондът:

1. предоставя на регистрираните по чл. 7 земеделски производители на непреработена и преработена земеделска продукция и на лицата по чл. 11, ал. 2, т. 3 и ал. 3:

2. интервенира на пазарите на земеделска продукция;

3.

4.

5.

6. предоставя експортни субсидии.

(3) Населените места, включени в селските и планинските райони по ал. 1, т. 11, се определят с наредба на министъра на земеделието и горите и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(4)

(5) Общият размер на субсидиите по ал. 2, т. 1, буква „а“ и т. 6 е не по-малко от 50 на сто от годишния бюджетен трансфер към фонда.

(6) Министерският съвет определя с наредба критериите за определяне на териториалния обхват на необлагодетелстваните райони и районите с екологични ограничения по предложение на министъра на земеделието и горите.

(7) Отношенията между фонда и получателите на кредити, субсидии и гаранции, както и между фонда и лицата, ползващи се от други негови услуги, се уреждат с договори.

Чл. 12а

(1) Фондът може да се намесва на пазарите на земеделска продукция, като изкупува произведени в България непреработени земеделски продукти по интервенционни цени.

(2) Министерският съвет ежегодно, в рамките на одобрените по реда на чл. 3 средства за годината, до 1 март определя с решение:

1. продуктите, за които се интервенира;

2. периода на интервенцията;

3. интервенционните цени по продукти и месеци;

4. минималните количества, които се изкупуват.

(3) Фондът изкупува продукти, които са с качество не по-ниско от минималните качествени изисквания, определени с наредбите по чл. 9а, ал. 2.

(4) Изкупените продукти се съхраняват в одобрени от фонда складове. Фондът сключва с одобрените складове договори за съхраняване.

(5) Изкупената продукция се продава от фонда чрез търгове.

(6) Условията и редът за изкупуване и окачествяване на продукцията по ал. 1 и 3, за одобряване на складовете за съхраняване по ал. 4 и за провеждане на търгове за продажба по ал. 5 се определят с наредба на министъра на земеделието и горите.

Чл. 12б

(1) Фондът отпуска експортни субсидии на износители на непреработени и преработени земеделски продукти чрез провеждане на публични търгове с цел стимулиране на земеделските производители за произведена в България качествена продукция за износ.

(2) Въз основа на търговете по ал. 1 на износителите се издават експортни лицензии, в които се определят:

1. срокът за осъществяване на износа;

2. видът, количеството и качеството на продуктите;

3. митническите пунктове на износа;

4. направлението на износа.

(3) Условията и редът за издаване на експортни лицензии се определят с наредба, приета от Министерския съвет.

(4) Митническите органи извършват физически проверки на съответствието и количеството на изнасяните продукти и удостоверяват датата на напускане на митническата територия на страната. Министерството на земеделието и горите контролира качеството на изнасяните продукти.

(5) Министерският съвет ежегодно, в рамките на одобрените за годината средства, до 1 март одобрява с решение:

1. вида на продуктите, за които се отпускат експортни субсидии;

2. общия размер на субсидиите по продукти.

(6) Фондът изплаща определените експортни субсидии, когато износителят докаже, че износът е реално осъществен и продуктите са достигнали до посоченото в лицензията направление.

(7) Условията и редът за провеждане на търгове, за упражняване на контрола по ал. 4 и за изплащане на субсидиите се определят с наредба на министъра на земеделието и горите и на министъра на финансите.

Чл. 13

(1) Фондът подпомага лицата по чл. 11, ал. 2, т. 1 и ал. 3 за изпълнение на дейностите по чл. 12 въз основа на приети от него програми в съответствие с одобрения от Министерския съвет годишен доклад по чл. 3.

(2) Фондът разработва програма за стимулиране на млади специалисти с висше аграрно образование, земеделските производители – физически лица на възраст до 40 години. Възрастта се установява към момента на подаване на молбата за предоставяне на средства.

Чл. 14

(1) Приходите във фонда се набират от:

1. ежегодна субсидия от държавния бюджет, определена в процент спрямо размера на брутния вътрешен продукт за съответната бюджетна година, но не по-малко от 0,5 на сто; размерът на държавната субсидия се определя със закона за държавния бюджет за съответната година в съответствие с приетия по реда на чл. 3 годишен доклад;;

2.

3. премийния приход в размер 4 на сто по застраховки на земеделските култури, животни, машини, сгради, съоръжения и друго имущество, както и други дълготрайни активи на земеделските производители;

4. управлението на средствата на фонда, включително и от лихви;

5. експортните такси за непреработени и преработени земеделски стоки;

6.

7. средства в размер 50 на сто от приходите от наем и аренда на държавни земеделски земи, както и от тяхната продажба;

8. дарения и помощи от финансови институции и организации и средства по международни споразумения;

9. средства, получени в рамките на кредити и безвъзмездни помощи по решение на Министерския съвет или със заповед на министъра на земеделието и горите;;

10. глоби и имуществени санкции по глава седма на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника;

11. петдесет на сто от глобите, санкциите и отнеманията в полза на държавата по Закона за виното и спиртните напитки след приспадане на направените разходи;

12. средства в размер 50 на сто от размера на таксата при промяна на предназначението на терени, засадени с лозя;

13. вноски в размер 10 на сто от приходите от наем и аренда на държавна земеделска земя, използвана за лозови насаждения, маточници и пепиниерски стопанства;

14. други средства, определени със закон или с акт на Министерския съвет.

(2) Средствата от фонда се разходват за:

1. дейността му по чл. 12;

2. други дейности, предвидени в годишния доклад, или закон;

3. административно-стопански и други разходи, свързани с дейността му, комисиони и други.

4. финансиране на проекти и дейности, определени в плановете за регионално развитие или закон.

5.

(3) Превишението на приходите над разходите е преходен остатък и се ползва по предназначение през следващата година.

(4) Приходната и разходната част на фонда и преходният остатък се утвърждават ежегодно от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и горите по реда на чл. 47, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет.

Чл. 15

Вноските по чл. 14, ал. 1, т. 1, 3, 5 и 7 се събират всяко тримесечие.

Чл. 16

В случаите по чл. 14, ал. 2, т. 1 и 2 фондът може да предоставя средства на търговските банки за предоставени от тях кредити, отпуснати при определени от фонда условия, включително за кредитиране изпълнението на проекти по Програмата САПАРД.

Чл. 17

(1) Средствата на фонда се съхраняват по отделни банкови сметки в Българската народна банка.

(2)

(3)

Чл. 18

(1) Органи на фонда са:

1. управителният съвет;

2. изпълнителният директор.

(2) Управителният съвет се състои от 9 членове. Министърът на земеделието и горите по право е член и председател на управителния съвет. Четирима от членовете на управителния съвет се определят от министъра на земеделието и горите. Министърът на финансите, министърът на икономиката, министърът на околната среда и водите и министърът на труда и социалната политика предлагат по един заместник-министър за членове на управителния съвет, които се утвърждават от министъра на земеделието и горите.

(3) Управителният съвет по предложение на министъра на земеделието и горите избира от своя състав изпълнителния директор на фонда.

Чл. 19

(1) Управителният съвет:

1. определя условията и реда за управление на средствата на фонда съобразно целите на този закон;

2. утвърждава структурата и щата на фонда;

3. осъществява контрола за целевото разходване на средствата на фонда.

4. взема решения по чл. 12, ал. 2;

5. определя максималните количества по отделни продукти за експортно субсидиране;

6. взема решения и по всички други въпроси, свързани с дейността на фонда, когато прецени, че това е необходимо.

(2) Председателят на управителния съвет свиква заседания при необходимост, но не порядко от веднъж на три месеца.

(3) Управителният съвет заседава, когато присъстват най-малко 2/3 от неговите членове. Решенията се вземат с квалифицирано мнозинство 2/3 от всички членове.

(4) Председателят на управителния съвет представя в Министерския съвет до 30 април отчет за дейността на фонда за предходната година.

Чл. 20

Изпълнителният директор:

1. изпълнява решенията на управителния съвет;

2. организира и ръководи дейността на фонда;

3. представлява фонда;

4. назначава и освобождава служителите на фонда и членовете на кредитните съвети;

5. решава всички въпроси, които не са от изключителната компетентност на управителния съвет.

Чл. 21

Устройството и дейността на фонда се уреждат с правилник, приет от управителния съвет.

Чл. 22

(1) Управителният съвет създава регионални структури на фонда, чиито правомощия се определят съгласно правилника за устройството и дейността му.

(2) На национално и регионално равнище могат да се формират кредитни съвети, които дават становища по проектите, постъпили за получаване на средства от фонда.

(3) Дейността на кредитните съвети се урежда с правилника за устройството и дейността на фонда.

Чл. 23

Министерството на земеделието и горите, Националният статистически институт и другите държавни и общински органи предоставят безплатно на фонда информацията, която е необходима за неговата дейност.

Чл. 24

(отменен)

Фондът поддържа структура на активите и пасивите си в съотношение, определено от Министерския съвет.

Чл. 25

Фондът може да придобива:

1. дълготрайни материални активи само във връзка с осъществяване на дейността на неговата администрация;

2. акции във финансово-кредитни институции, осъществяващи дейности в областта на земеделието, със съгласието на Министерския съвет.

3. акции и дялове в еднолични търговски дружества с държавно имущество с предмет на дейност съхраняване на уникален национален генофонд, породи и сортове по реда на т. 2.

Чл. 26

(1) Правилата за отпускане на кредити, поемане на гаранции и субсидиране се определят от управителния съвет.

(2) При предоставяне на кредити и гаранции, както и при поемане на поръчителство, фондът приема предвидените в действащото законодателство обезпечения.

(3)

(4) Фондът има право на законна ипотека върху недвижимите имоти и вещни права върху тях, включително върху земеделските земи, придобити с отпускане от него кредит или с банков кредит, гарантиран от фонда.

(5) Фондът е длъжен в срок от три години да продаде придобитите по реда на принудителното изпълнение дълготрайни материални активи, движимо и недвижимо имущество.

(6) Фондът не приема за обезпечение дълготрайни финансови активи, с изключение на държавни ценни книжа.

(7) Фондът може да изисква от подпомаганите лица да предоставят документи и информация за целевото използване на предоставените средства, както и да извършва проверки за това.

Чл. 27

(1) По всички приети в негова полза залози фондът има правата по чл. 311, ал. 1 от Търговския закон.

(2) За вземанията си от физическите и юридическите лица фондът се снабдява с изпълнителен лист въз основа на извлечение от сметка. Вземанията се събират от Агенцията за държавни вземания.

Чл. 28

(отменен)

(1) Не се облагат с данък доходите на земеделските производители – физически лица, от реализацията на произведената от тях растителна и животинска продукция, в т. ч. от пчеларство, бубарство, сладководно рибовъдство от изкуствени водоеми и оранжерийно производство без декоративното.

(2) Не се облагат с данък върху печалбата земеделските производители – юридически лица, за непреработената растителна и животинска продукция, в т. ч. от пчеларство, бубарство, сладководно рибовъдство от изкуствени водоеми и оранжерийно производство без декоративното.

Чл. 29

Разпоредбите на Закона за администрацията не се прилагат за Държавен фонд “Земеделие”.

§ 1

По смисъла на този закон:

1. „Земеделски производители“ са физически и юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена растителна и/или животинска продукция и продукция от риба и аквакултури, предназначена за продажба.

2. „Екологично земеделие“ е система за поддържане естественото плодородие на почвата, биологичното разнообразие на видовете и екологичния баланс в околната среда.

3. „Райони с влошени социално-икономически характеристики“ са райони, застрашени от обезлюдяване или с ниска гъстота на населението, ограничени възможности за трудова заетост, чието ускорено западане може да застраши икономическата жизнеспособност на даден район и населеността му в дългосрочен план.

4. „Райони с неблагоприятни природни условия“ за развитие на земеделието са райони, където има постоянни естествени природни пречки за развитието на земеделието, дължащи се главно на лошото качество на почвата, големия процент на наклона на обработваемата земя и краткия растителен период, които могат да бъдат преодолени с цената на големи разходи, водещи от своя страна до високи производствени разходи и непозволяващи на земеделските производители да получат доход, съизмерим с доходите на земеделски производители, занимаващи се със същия вид земеделие в други райони.

5. „Предприятия от хранително-вкусовата промишленост“ са всички предприятия от мелничната, фуражната, месопреработвателната, млечната, маслодобивната, захародобивната, захаропреработвателната рибодобивната, рибопреработвателната, консервната, винарската и пивоварната промишленост.

7. „Преработена продукция“ е земеделска продукция, която след технологично въздействие върху нея продължава да бъде земеделска продукция.

§ 2

Този закон отменя Закона за защита на земеделските производители (обн., ДВ, бр. 57 от 1995 г.; попр., бр. 67 от 1995 г.; изм., бр. 110 от 1996 г., бр. 115 и 123 от 1997 г.).

§ 3

(1) Прекратява Държавен фонд „Земеделие“, създаден с чл. 9, ал. 1 от Закона за защита на земеделските производители.

(2) Държавен фонд „Земеделие“, създаден с чл. 11, ал. 1 от този закон, поема активите и пасивите на прекратения фонд.

§ 4

Министърът на земеделието и горите издава наредби по прилагането на чл. 6, чл. 7, ал. 1, чл. 9 и чл. 10, ал. 3.

§ 5

Министърът на земеделието и горите определя с наредба районите по § 1, т. 3 и 4.

§ 6

Изпълнението на закона се възлага на министъра на земеделието и горите.