Закон за лечебните заведения

Чл. 1

Този закон урежда устройството и дейността на лечебните заведения в Република България.

Чл. 2

(1) Лечебни заведения по смисъла на този закон са организационно обособени структури на функционален принцип, в които лекари или лекари по дентална медицина самостоятелно или с помощта на други медицински и немедицински специалисти осъществяват всички или някои от следните дейности:

1. диагностика, лечение и рехабилитация на болни;

2. наблюдение на бременни жени и оказване на родилна помощ;

3. наблюдение на хронично болни и застрашени от заболяване лица;

4. профилактика на болести и ранно откриване на заболявания;

5. мерки за укрепване и опазване на здравето.

6. трансплантация на органи, тъкани и клетки.

(2) В лечебните заведения може да се извършва обучение на студенти и следдипломно обучение на медицински специалисти по реда на този закон.

(3) В лечебните заведения може да се извършва научна дейност.

Чл. 2а

(1) В медицинските факултети и факултетите по дентална медицина на висшите медицински училища може да се извършва лечебна и диагностична дейност при провеждане на практическо обучение на студенти и докторанти по медицина, дентална медицина и фармация, следдипломно обучение на лекари и лекари по дентална медицина, както и при извършване на научна дейност.

(2) Дейността по ал. 1 се извършва в съответствие с учебните планове и програми.

Чл. 3

(1) Лечебните заведения, без тези по чл. 5, ал. 1, се създават по Търговския закон или по Закона за кооперациите както и като дружества по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, при спазване изискванията на този закон.

(2) Лечебните заведения по чл. 8, ал. 1, т. 1, буква „а“ и т. 2, буква „а“ се учредяват от:

1. физически лица – лекари и лекари по дентална медицина;

2. еднолични търговци или еднолични търговски дружества, регистрирани от лекари и лекари по дентална медицина; в случаите, когато лечебното заведение се учредява като еднолично търговско дружество, едноличният собственик управлява и представлява лечебното заведение.

(3) Лечебните заведения осъществяват дейността си само след получаване на разрешение или извършване на регистрация при условията и по реда на този закон.

(4) Лечебните заведения не могат да извършват търговски сделки освен за нуждите на осъществяваните от тях медицински дейности и за обслужване на пациентите.

(5) За лечебните заведения по ал. 1 се прилагат разпоредбите на Търговския закон и Закона за кооперациите, съответно за чуждестранните дружества - националното законодателство на държавата по регистрация, доколкото в този закон не е предвидено друго.

Чл. 4

(1) Лечебните заведения оказват извънболнична и болнична помощ. Те се създават от държавата, от общините и от други юридически и физически лица.

(2) Лечебните заведения са равнопоставени независимо от собствеността им.

(3) Медицинската дейност на всяко лечебно заведение подлежи на контрол.

Чл. 5

(1) Центровете за спешна медицинска помощ, центровете за трансфузионна хематология, лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ, домовете за медикосоциални грижи, в които се осъществяват медицинско наблюдение и специфични грижи за деца, както и лечебните заведения към Министерския съвет, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта се създават от държавата.

(2) Лечебни заведения за стационарна психиатрична помощ могат да се създават и от други лица.

(3) Домове за медико-социални грижи се създават от общините и други юридически лица.

(4) Лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ могат да предоставят социални услуги по реда на Закона за социалното подпомагане.

Чл. 6

(1) Лечебните заведения осъществяват дейността си при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването.

(2) Лечебните заведения прилагат технологии и системи за събиране на информация.

(3) Лечебните заведения предоставят информация за извършваната от тях медицинска дейност, както и медико-статистическа информация съгласно наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с Националния статистически институт.

(4) Лечебните заведения, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от републиканския бюджет, предоставят информация за извършените от тях разходи при осъществяване на дейността си по ред, определен с наредбата по ал. 3.

(5) За изпълнението на дейностите по ал. 2, 3 и 4 лечебните заведения за болнична помощ създават информационни звена.

(6) Контролът върху лечебните заведения за спазване на стандартите по ал. 1 и изискванията по чл. 19, ал. 2 и 3 се осъществява от контролните органи, посочени в този закон, Закона за здравето и Закона за здравното осигуряване.

Чл. 7

Никое лечебно заведение не може да отказва медицинска помощ на лица, явили се в него в състояние, което застрашава техния живот, независимо от местоживеенето им.

Чл. 8

(1) Лечебни заведения за извънболнична помощ са:

1. амбулатории за първична медицинска помощ, които могат да бъдат:

2. амбулатории за специализирана медицинска помощ, които могат да бъдат:

3. самостоятелни медико-диагностични и медико-технически лаборатории.

4. дентални центрове.

(2) Към лечебните заведения по ал. 1, т. 2, букви „в“ и „г“ и т. 4 могат да се откриват до 10 легла за наблюдение и лечение до 48 часа.

(3) При възникнала необходимост от по-дълъг престой в случаите по ал. 2 лечебното заведение е длъжно да организира хоспитализацията на пациента.

Чл. 9

(1) Лечебни заведения за болнична помощ са:

1. болница за активно лечение;

2. болница за долекуване и продължително лечение;

3. болница за рехабилитация.

4. болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация.

(2) Болниците могат да бъдат многопрофилни или специализирани.

(3) Университетски болници са многопрофилни или специализирани болници, определени от Министерския съвет, в които се осъществяват дейности по:

1. клинично обучение на студенти и докторанти по медицина, дентална медицина и фармация;

2. клинично обучение по здравни грижи, както и на студенти от всички видове медицински колежи;

3. следдипломно обучение на лекари, лекари по дентална медицина, фармацевти, специалисти по здравни грижи и лица, завършили медицински колеж.

(4)

1. районни, когато в лечебното заведение се лекуват граждани от една и съседни общини;

2. областни, когато в лечебното заведение се лекуват граждани на общини от една област;

3. междуобластни, когато в лечебното заведение се лекуват граждани от различни области;

4. национални, когато в техни структури се извършват уникални за страната диагностично-лечебни дейности и научноизследователска работа по прилагането на съвременни медицински технологии или се изпълняват задачи по разработването и провеждането на националната здравна политика.

(5)

Чл. 10

Лечебни заведения по този закон са и:

1. център за спешна медицинска помощ;

2. център за трансфузионна хематология;

3. център за психично здраве;

3а. център за кожно-венерически заболявания;

3б. комплексен онкологичен център;

4. дом за медико-социални грижи;

5. хоспис.

7. тъканна банка.

Чл. 11

(1) Амбулаториите за първична или специализирана извънболнична помощ са лечебни заведения, в които лекари или лекари по дентална медицина:

1. извършват:

2. предписват:

3. извършват експертиза на временна нетрудоспособност;

4. извършват наблюдение и оказват медицинска помощ при бременност и майчинство;

5. наблюдават, контролират и полагат грижи за физическото и психическото развитие на лица до 18 години;

6. извършват дейности по здравна промоция и профилактика, включително профилактични прегледи и имунизации;

7. издават документи, свързани с тяхната дейност;

8. насочват пациенти за консултативна и болнична помощ.

(2) В медицински център, медико-дентален център и дентален център могат да се провеждат и клинични изпитвания на лекарствени продукти.

(3) Лекар, съответно лекар по дентална медицина, практикуващ в амбулатория за първична или специализирана извънболнична помощ, извършва лечение на болен и в дома му, когато състоянието на болния налага това.

(4) Лекарите и лекарите по дентална медицина от лечебните заведения за извънболнична помощ са длъжни да хоспитализират пациентите в болница, когато лечебната цел не може да се постигне в амбулаторни условия или в дома на пациентите.

(5) Лекар по дентална медицина, който притежава издадено по реда на Закона за безопасно използване на ядрената енергия удостоверение за съответната правоспособност, може да извършва образна диагностика на зъбите и челюстите на пациентите.

Чл. 12

Характерът на дейността, броят и квалификацията на лекарите, съответно лекарите по дентална медицина, работещи в лечебното заведение, и начинът на организация определят вида на амбулаторията съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 и 2.

Чл. 13

(1) Индивидуална практика за първична медицинска помощ се организира и осъществява от лекар с призната специалност по обща медицина, съответно от лекар по дентална медицина , който се регистрира по реда на чл. 40.

(2) Индивидуална практика за специализирана медицинска помощ се организира и осъществява от лекар с призната специалност извън тази по ал. 1, съответно от лекар по дентална медицина с призната специалност, който се регистрира по реда на чл. 40.

(3) Лицата по ал. 1 и 2 могат да наемат и други лица съобразно нуждите и обема на лечебната дейност.

(4) Лицата по ал. 1 са длъжни да определят заместник в случаите на тяхното отсъствие, за което уведомяват писмено съответния регионален център по здравеопазване и районната здравноосигурителна каса. Лицето, определено като заместник, трябва да притежава съответната правоспособност и да е вписано в съответния регистър по Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина.

(5) В случаите на отсъствие над 10 дни условията и редът за заместването се уреждат в договора за оказване на медицинска помощ със съответната районна здравноосигурителна каса.

(6) В договора за оказване на медицинска помощ между лицата по ал. 1 и районната здравноосигурителна каса се уреждат условията и редът за заместване както в случаите на отсъствие на лицето – страна по договора, така и заместването на други лица, регистрирали индивидуална практика за извънболнична помощ в същия район.

Чл. 14

(1) Групова практика за първична медицинска помощ се осъществява от търговско дружество или кооперация, учредени от лекари с призната специалност по обща медицина, съответно от лекари по дентална медицина, които се регистрират по реда на чл. 40.

(2) Групова практика за специализирана медицинска помощ се осъществява от търговско дружество или кооперация, учредени от лекари с една и съща призната специалност извън тази по ал. 1, съответно от лекари по дентална медицина с една и съща призната специалност, които се регистрират по реда на чл. 40.

(3) Лицата по ал. 1 и 2 могат да наемат и други лица съобразно нуждите и обема на лечебната дейност.

Чл. 15

Лицата по чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 могат да сключват договори за изпълнение на медицинска дейност с фелдшери и медицински сестри (акушерки), които работят и в друго населено място.

Чл. 16

(1) Медицински център, или медико- е лечебно заведение, в което осъществяват специализирана извънболнична помощ не помалко от трима лекари и/или трима лекари по дентална медицина с различни признати специалности.

(2) Дентален център е лечебно заведение, в което не по-малко от трима лекари по дентална медицина с различни признати специалности осъществяват първична и специализирана извънболнична дентална помощ.

(3) Медицински център, дентален център или медико-дентален център се управлява от лекар, съответно лекар по дентална медицина, с призната специалност.

(4) Устройството, дейността и вътрешният ред на центъра се уреждат с правилник, утвърден от ръководителя по ал. 3.

Чл. 17

(1) Диагностично-консултативният център е лечебно заведение, в което осъществяват специализирана извънболнична помощ не по-малко от 10 лекари с различни признати специалности. Центърът трябва да бъде съоръжен с необходимата медицинска апаратура, да разполага поне с една медико-диагностична лаборатория и уредба за образна диагностика.

(2) Диагностично-консултативният център се управлява от лекар с призната специалност и квалификация по здравен мениджмънт или магистър по икономика и управление с призната специалност по медицинска информатика и здравен мениджмънт или по икономика на здравеопазването.

(3) Устройството, дейността и вътрешният ред на центъра се уреждат с правилник, утвърден от ръководителя по ал. 2.

(4) В диагностично-консултативния център могат да се провеждат клинични изпитвания на лекарствени продукти по реда на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.

Чл. 17а

(1) В медицинския, медико-денталния и диагностично-консултативния център могат да се разкриват звена, в които акушерки самостоятелно оказват акушерски грижи.

(2) Видовете дейности, които се извършват в звената по ал. 1, се определят в съответствие с наредбата по чл. 7, ал. 1 от Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти.

(3) Звената по ал. 1 се ръководят от лица с образователно-квалификационна степен “бакалавър” по специалността “акушерка” и с професионален стаж не по-малко от две години.

(4) Редът за извършване на дейностите в звената по ал. 1 се определя с правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на съответното лечебно заведение.

Чл. 18

(1) Самостоятелната медико-диагностична лаборатория е лечебно заведение, в което лекар с помощта на други специалисти извършва предписани от друг лекар или лекар по дентална медицина специализирани медицински изследвания. В нея работи поне един лекар с призната специалност по профила на лабораторията.

(2) Самостоятелната медико-техническа лаборатория е лечебно заведение, в което специалисти със съответното образование извършват предписани от лекар, съответно лекар по дентална медицина, специфични технически дейности и произвеждат специализирани медицински и помощни средства.

(3) Самостоятелната медико-диагностична лаборатория се управлява от лекар с призната специалност по профила на лабораторията.

(4) Самостоятелната медико-техническа лаборатория се управлява от лекар, съответно лекар по дентална медицина или специалист по профила на лабораторията.

(5) Профилът на лабораториите по ал. 1 и 2 и видовете дейности, които те извършват, се определят с наредба на министъра на здравеопазването.

(6) Дейността на лабораториите по ал. 1 и 2 се извършва съгласно правилник за устройството, дейността и вътрешния ред, утвърден от ръководителя на лабораторията. За осъществяването на дейността на лабораторията могат да се наемат и други лица.

Чл. 19

(1) Лечебно заведение за болнична помощ е заведение, в което лекари с помощта на други специалисти и помощен персонал извършват всички или някои от следните дейности:

1. диагностика и лечение на заболявания, когато лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболнична помощ;

2. родилна помощ;

3. рехабилитация;

4. диагностика и консултации, поискани от лекар или лекар по дентална медицина от други лечебни заведения;

4а. трансплантация на органи, тъкани и клетки;

4б. вземане, съхраняване, снабдяване с кръв и кръвни съставки, трансфузионен надзор;

4в. диспансеризация;

5. медико-козметични услуги;

6. клинични изпитвания на лекарства и медицинска апаратура съгласно действащото в страната законодателство;

7. учебна и научна дейност.

(2) Лечебното заведение за болнична помощ по ал. 1 извършва дейността си:

1. в съответствие с утвърдените по реда на чл. 6, ал. 1 медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика;

2. при осигуреност на лечебното заведение за болнична помощ с медицински специалисти на основен трудов договор;

3. при наличие на определените в медицинските стандарти по чл. 6, ал. 1 технически изправна медицинска апаратура и техника на територията на съответното лечебно заведение.

(3) Лечебното заведение за болнична помощ по ал. 1 осигурява непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност по медицински специалности съгласно разрешението по чл. 47, включително и на медицинска помощ при спешни състояния.

(4) Финансирането на медицинската помощ при спешни състояния по ал. 3 се извършва по ред и методика, определени от министъра на здравеопазването, в рамките на средствата, предвидени в бюджета на Министерството на здравеопазването за съответната календарна година.

Чл. 20

(1) В болницата за активно лечение се лекуват лица с остри заболявания, травми, изострени хронични болести, състояния, изискващи оперативно лечение в болнични условия, и се оказват родилна помощ и медико-козметични услуги.

(2) В болницата за активно лечение могат да се откриват структури за долекуване и продължително лечение или рехабилитация.

(3) Дейността по ал. 2 може да се извършва след издаване на разрешението по чл. 47.

Чл. 21

В болницата за долекуване и продължително лечение се приемат лица, нуждаещи се от продължително възстановяване на здравето, и лица с хронични заболявания, изискващи грижи и поддържане на задоволително телесно и психическо състояние.

Чл. 22

В болницата за рехабилитация се приемат лица, нуждаещи се от физикална терапия, моторна и психична рехабилитация, балнео-, климато- и таласолечение.

Чл. 22а

В болницата за долекуване, продължително лечение и рехабилитация се осъществяват дейностите по чл. 21 и 22.

Чл. 23

(1) Многопрофилна болница е лечебно заведение, което има отделения или клиники най-малко по две медицински специалности.

(2) Специализирана болница е лечебно заведение, което има отделения или клиники по една медицинска или дентална специалност.

(3) В специализирана болница могат да се откриват структури и по специалности с преобладаваща хирургична, терапевтична, клинико-диагностична или друга насоченост и по анестезиология и интензивно лечение, осигуряващи осъществяването на специалността, по която болницата е специализирана.

(4) Специалностите по ал. 1 – 3 и тяхната насоченост се определят по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето.

Чл. 24

Център за спешна медицинска помощ е лечебно заведение, в което медицински специалисти с помощта на друг персонал оказват спешна помощ на заболели и пострадали лица в дома, на местопроизшествието и по време на транспортирането до евентуалната им хоспитализация.

Чл. 25

(1) Център за трансфузионна хематология е лечебно заведение, в което лекари с помощта на друг персонал:

1. вземат кръв и кръвни съставки; 2.диагностицират, преработват, съхраняват, осигуряват кръв и кръвни съставки;

3. произвеждат, съхраняват и осигуряват кръвни биопрепарати; 4.осъществяват дейности по трансфузионен надзор.

(2) Центровете по ал. 1 осъществяват дейността си съгласно изискванията на този закон и Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането.

(3) Министърът на здравеопазването може да направи предложение за закриване на център за трансфузионна хематология, който осъществява дейност в нарушение на ал. 2.

Чл. 26

(1) Център за психично здраве е лечебно заведение, в което лекари с помощта на друг персонал извършват следните дейности:

1. спешна психиатрична помощ;

2. диагностика и лечение на лица с психични разстройства;

3. периодично наблюдение и консултации на лица с психични разстройства и домашен патронаж;

4. психотерапия и психо-социална рехабилитация;

5. психиатрична и психологична експертна дейност;

6. клинични изпитвания на лекарствени продукти;

7. създаване и поддържане на регионална информационна система на лица с психични разстройства за нуждите на регистъра по чл. 147а, ал. 1 от Закона за здравето;

8. промоция, превенция и подобряване психичното здраве на населението;

9. информиране на обществеността по проблемите на психичното здраве;

10. научноизследователска дейност в областта на психичното здраве.

(2) Лечебната дейност в центъра за психично здраве се ръководи от лекар с призната специалност по психиатрия и с квалификация по здравен мениджмънт.

(3) Центърът за психично здраве се състои от следните звена: приемно-диагностични; за спешна и мобилна психиатрична помощ; за активно лечение на лица с тежки психични разстройства, които могат да са специализирани по пол, възраст, профил на заболяването или друг признак; рехабилитационни и ресоциализационни, включително за трудова терапия.

(4) Към центъра за психично здраве могат да се откриват легла за диагностичен и лечебен престой.

(5) Центърът за психично здраве може да предоставя социални услуги по реда на Закона за социалното подпомагане.

(6) Устройството, дейността и вътрешният ред на центъра за психично здраве се уреждат с правилник, утвърден от ръководителя по ал. 2.

Чл. 26а

(1) Център за кожно-венерически заболявания е лечебно заведение, в което лекари с помощта на друг персонал извършват следните дейности:

1. диагностика, лечение и рехабилитация на лица с остри и хронични дерматологични заболявания;

2. периодично наблюдение на лица с кожни и венерически заболявания, включително животозастрашаващи булозни дерматологични заболявания (форми на пемфигус);

3. диагностика, лечение и профилактика на лица със сексуално предавани инфекции;

4. клинични изпитвания на лекарствени продукти;

5. периодично изготвяне на анализ на епидемиологичните показатели за сексуално предаваните инфекции и оценка на качеството и ефективността на провежданите диагностични, лечебни, профилактични и рехабилитационни дейности;

6. експертна дейност в областта на сексуалното здраве и на кожно-венерическите заболявания;

7. промоция, превенция и подобряване на сексуалното здраве на населението и на кожно-венерическите заболявания;

8. информиране на обществеността по проблемите на сексуалното здраве и на кожно-венерическите заболявания;

9. научно-изследователска дейност в областта на сексуалното здраве и на кожно-венерическите заболявания.

(2) Лечебната дейност в центъра за кожно-венерически заболявания се ръководи от лекар с призната специалност по кожни и венерически болести и с квалификация по здравен мениджмънт.

(3) Центърът за кожно-венерически заболявания се състои от специализирани диагностично-консултативни кабинети и подпомагащи дейността им звена.

(4) Към центъра за кожно-венерически заболявания могат да се откриват до 10 легла за диагностичен и лечебен престой.

(5) Устройството, дейността и вътрешният ред на центъра за кожно-венерически заболявания се уреждат с правилник, утвърден от ръководителя по ал. 2.

Чл. 26б

(1) Комплексен онкологичен център е лечебно заведение, в което лекари с помощта на друг персонал извършват следните дейности:

1. активно издирване, диагностика и лечение на лица с онкологични заболявания;

2. периодично наблюдение, консултации и проследяване на болните с онкологични заболявания и преканцерози;

3. регистрация и диспансеризация на болни с онкологични заболявания и преканцерози;

4. създаване и поддържане на раков регистър за съответната територия, на обслужвания район и за нуждите на Националния раков регистър;

5. промоция и превенция на онкологичните заболявания;

6. информиране на обществеността по проблемите на онкологичните заболявания;

7. експертна и консултативна дейност в областта на онкологията и медицинската онкология;

8. научноизследователска дейност в областта на онкологията;

9. провеждане на клинични и терапевтични изпитвания в областта на медицинската онкология;

10. клинични изпитвания на лекарствени продукти;

11. реализиране на комплексни програми за обучение и специализация по онкология, медицинска онкология и лъчелечение и здравни грижи;

12. осъществяване на консултации по проблемите на онкологичните заболявания в обслужвания район;

13. извършване на профилактика и скринингови програми за онкологичните заболявания.

(2) Лечебната дейност в комплексния онкологичен център се ръководи от лекар с призната специалност по онкология или медицинска онкология и с квалификация по здравен мениджмънт.

(3) Комплексният онкологичен център има следната структура:

1. диагностично-консултативен блок, който се състои от специализирани диагностично-консултативни кабинети, лаборатории и отделения без легла по образна диагностика, патоанатомия и нуклеарна медицина;

2. стационарен блок, който се състои от отделения, съответстващи на основните методи от комплексното лечение – медицинска онкология, лъчелечение, онкологична хирургия;

3. звено за регистрация и профилактика на онкологичните заболявания;

4. аптека за задоволяване на собствените си нужди.

(4) В комплексния онкологичен център могат да се откриват легла за долекуване, продължително лечение, рехабилитация и палиативни грижи.

(5) Комплексният онкологичен център може да предоставя социални услуги по реда на Закона за социалното подпомагане.

(6) Устройството, дейността и вътрешният ред на комплексния онкологичен център се уреждат с правилник, утвърден от ръководителя по ал. 2.

Чл. 27

(1) Дом за медико-социални грижи е лечебно заведение, в което медицински и други специалисти осъществяват продължително медицинско наблюдение и специфични грижи за лица от различни възрастови групи с хронични заболявания, специфични грижи по домовете на лица с хронични инвалидизиращи заболявания и медико-социални проблеми.

(2) Лечебната дейност в дома за медико-социални грижи се ръководи от медицински специалист.

(3) Устройството, дейността и вътрешният ред на дома за медико-социални грижи се уреждат с правилник, утвърден от ръководителя по ал. 2.

(4) Домовете за медико-социални грижи могат да предоставят социални услуги по реда на Закона за социалното подпомагане.

Чл. 28

(1) Хосписът е лечебно заведение, когато в него медицински и други специалисти осъществяват палиативни грижи за терминално болни пациенти.

(2) Лечебната дейност в хосписа, регистриран по този закон, се ръководи от медицински специалист.

(3) Устройството, дейността и вътрешният ред на хосписа – лечебно заведение, се уреждат с правилник, утвърден от ръководителя по ал. 2.

(4) Хосписите – лечебни заведения, могат да предоставят социални услуги по реда на Закона за социалното подпомагане.

Чл. 28а

(1) Диализен център е лечебно заведение, в което един или няколко лекари с помощта на други специалисти осъществяват лечение, рехабилитация и наблюдения на болни с хронична бъбречна недостатъчност.

(2) Диализният център се управлява от лекар с призната основна медицинска специалност и с най-малко две години трудов стаж в център по хемодиализа или отделение по хемодиализа.

(3) Устройството и дейността на диализния център се уреждат с правилник, утвърден от министъра на здравеопазването.

Чл. 28б

(1) Тъканната банка е лечебно заведение, в което лекар с помощта на други специалисти взема, изследва етикетира, обработва, транспортира, съхранява и преработва органи, тъкани и клетки с медицински цели.

(2) Тъканните банки могат да вземат само тъкани и клетки за присаждане или преработка, а органи — само за преработка.

(3) Дейността на тъканната банка се извършва съгласно правилник за устройството, дейността и вътрешния ред, утвърден от ръководителя на лечебното заведение.

Чл. 29

(1) Лечебните заведения за болнична помощ, центровете за спешна медицинска помощ, центровете за трансфузионна хематология, центровете за психично здраве, центровете за кожно-венерически заболявания, комплексните онкологични центрове и домовете за медико-социални грижи високотехнологичните методи на диагностика и лечение, както и лекарите и стоматологите, необходими за извънболничната помощ в Република България, се планират и разпределят на териториален принцип въз основа на потребностите на населението от достъпна и своевременна медицинска помощ.

(2) Планирането и разпределението на лечебните заведения по ал. 1 се извършват чрез Национална здравна карта и областни здравни карти, посредством които се осъществява националната здравна политика.

(3) За изработване на областната здравна карта министърът на здравеопазването назначава комисия, която включва областния управител, един представител на регионалния център по здравеопазване, един представител на регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве, двама представители на районната здравноосигурителна каса, по един представител на районната колегия на Българския лекарски съюз, районната колегия на Българския зъболекарски съюз и регионалната колегия на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, един представител на представителните организации за защита правата на пациентите и по един представител на общините в съответната област, на чиято територия има лечебно заведение за болнична помощ.

(4) Представителите на общините по ал. 3 се определят по реда на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Представителите на представителните организации за защита правата на пациентите се избират и освобождават от организациите, признати по реда на чл. 86в от Закона за здравето.

(5) За всяка област картата обхваща общините съгласно списъка по чл. 6, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване.

(6) При изработването на областните здравни карти комисията по ал. 3 е длъжна да съобрази достъпа до медицинско обслужване на населението, живеещо в труднодостъпните и отдалечените райони.

(7) Всяка областна комисия представя на министъра на здравеопазването изготвената областна здравна карта и цялата първична информация, използвана за създаването й, както и предложения за преструктуриране на лечебните заведения за болнична помощ.

Чл. 30

(1) Областните здравни карти се създават след оценка на потребностите от спешна, първична и специализирана извънболнична и болнична помощ и съответствието на лечебните заведения с изискванията по чл. 19, ал. 2 и 3.

(2) Лечебните заведения за болнична помощ се финансират със средства от републиканския бюджет или от бюджета на Националната здравноосигурителна каса само за дейността на клиники и отделения, за които е установено съответствие с изискванията по ал. 1 и по реда на чл. 34, ал. 4.

(3) Лечебните заведения за болнична помощ се финансират със средства от републиканския бюджет или от бюджета на Националната здравноосигурителна каса за дейността на клиники и отделения, за които не е налице съответствие с изискването по чл. 19, ал. 2, т. 2 при условията и по реда на чл. 59, ал. 12 от Закона за здравното осигуряване.

Чл. 31

(1) Областните здравни карти съдържат:

1. географските граници на здравните райони;

2. вида, броя, дейността и разпределението на лечебните заведения по отделните нива на медицинското обслужване в областта, без тези по чл. 32, ал. 2, т. 2;

3. необходимия минимален брой на лекарите и лекарите по дентална медицина в извънболничната помощ по специалности;

4. минималния и максималния брой легла за активно лечение (терапевтични, хирургични, педиатрични, акушеро-гинекологични и легла за интензивно лечение) и за долекуване и продължително лечение;

5. лечебните заведения за болнична помощ, с които Националната здравноосигурителна каса задължително сключва ежегодно договори по смисъла на Закона за здравното осигуряване.

(2) Разпределението на броя на леглата по ал. 1, т. 4 се определя съобразно броя на населението в областта по ред, определен в методика, утвърдена от министъра на здравеопазването.

(3) При изработването на методиката по ал. 2 министърът на здравеопазването е длъжен да съобрази достъпа до медицинско обслужване на населението.

Чл. 32

(1) Националната здравна карта се изработва от национална комисия, назначена от министъра на здравеопазването, който е председател на комисията.

(2) Националната здравна карта съдържа:

1. съдържанието на областните здравни карти по чл. 31, ал. 1 след съгласуването и утвърждаването им от министъра на здравеопазването;

2. необходимия брой центрове за спешна медицинска помощ, центрове за трансфузионна хематология, лечебни заведения за стационарна психиатрична помощ, лечебни заведения за лечение на онкологични заболявания, с изключение на комплексните онкологични центрове, лечебни заведения за лечение на инфекциозни болести, включително особено опасни инфекциозни болести и домове за медико-социални грижи, в които се осъществяват медицинско наблюдение и специфични грижи за деца;

3. националните здравни приоритети;

4. лечебните заведения за болнична помощ, с които Националната здравноосигурителна каса задължително сключва ежегодно договори по смисъла на Закона за здравното осигуряване за осигуряване на достъпна медицинска помощ;

5. минималния и максималния брой легла за активно лечение (терапевтични, хирургични, педиатрични, акушеро-гинекологични и за интензивно лечение) и за долекуване и продължително лечение на лечебните заведения по т. 1 и 2;

6. списък на лечебните заведения за болнична помощ, които не подлежат на приватизация.

Чл. 33

(отменен)

(1) Въз основа на данните от областните здравни карти се изготвя Национална здравна карта.

(2) Националната здравна карта се изработва от национална комисия, назначена от министъра на здравеопазването, който е председател на комисията.

(3) Националната здравна карта съдържа:

1. географските граници на здравните райони по области;

2. вида, броя, дейността и разпределението на лечебните заведения по чл. 29, ал. 1 в областта;

3. броя на лекарите и лекарите по дентална медицина в извънболничната помощ по специалности;

4. оценка на националните здравни приоритети;

5. минималния брой лечебни заведения за болнична и извънболнична помощ, с които Националната здравноосигурителна каса задължително сключва ежегодни договори по смисъла на Закона за здравното осигуряване.

Чл. 34

(1) Националната здравна карта на Република България се утвърждава с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването.

(2) Националната здравна карта подлежи на цялостна актуализация на всеки три години. Частична актуализация се прави при необходимост.

(3) При изработването и актуализацията на Националната здравна карта се отчита съответствието с изискванията по чл. 19, ал. 2 и 3 на съответните лечебни заведения.

(4) Националната здравна карта по ал. 1 е задължителна за разпределението на лечебните заведения по чл. 29, ал. 1 и за финансирането на заплащаните от Националната здравноосигурителна каса медицински дейности, с изключение на лечебните заведения по чл. 8, ал. 1, създадени от лекари по дентална медицина по реда на този закон.

Чл. 35

(1) Лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 се създават и преобразуват от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването. Предложението на министъра на здравеопазването се съгласува със съответния министър, когато лечебното заведение е към ведомствата, посочени в чл. 5, ал. 1. Предложението за домовете за медикосоциални грижи, в които се осъществяват медицинско наблюдение и специфични грижи за деца, се прави въз основа на искане на съответния общински съвет.

(2) Лечебните заведения по ал. 1 са юридически лица на бюджетна издръжка за специфичните си функции.

(3) Устройството и дейността на лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 се уреждат с правилник, издаден от:

1. министъра на здравеопазването – за центровете за спешна медицинска помощ, центровете за трансфузионна хематология, лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ и домовете за медикосоциални грижи, в които се осъществяват медицинско наблюдение и специфични грижи за деца;

2. Министерския съвет по предложение на съответния министър и министъра на здравеопазването – за лечебните заведения към Министерския съвет, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта.

(4) Издаването на правилника по ал. 3 се извършва след проверка от регионалния център по здравеопазване и регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве относно спазването на медицинските стандарти и на здравните изисквания, удостоверени с документите и по реда на чл. 47, ал. 4.

(5) В случаите, когато лечебното заведение ще извършва дейности по чл. 13, ал. 1 от Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, издаването на правилника по ал. 3 се извършва и след инспекция от Изпълнителната агенция по трансплантация и издадено удостоверение по чл. 13, ал. 3 от Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки.

(6) В правилника на лечебно заведение по ал. 3, т. 2 задължително се посочват медицинските специалности, по които лечебното заведение осъществява дейност, съответните структури на лечебното заведение, както и нивата на компетентност на клиниките, отделенията и клинико-диагностичните структури, в които заведението оказва болнична помощ.

Чл. 36

(1) Лечебните заведения по чл. 10, т. 5 и лечебните заведения за извънболнична помощ, извън тези по чл. 8, ал. 1, т. 1, буква „а“ и т. 2, буква „а“, се учредяват като търговски дружества или кооперации както и като дружества по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, след което се регистрират по реда на чл. 40. При необходимост държавата и общините самостоятелно или съвместно с други лица могат да създават такива заведения като дружества с ограничена отговорност или като акционерни дружества.

(2) Лечебните заведения по чл. 8, ал. 1, т. 1, буква „а“ и т. 2, буква „а“ се учредяват като еднолични търговски дружества или еднолични търговци, след което се регистрират по реда на чл. 40. В случаите, когато лечебните заведения по чл. 8, ал. 1, т. 1, буква „а“ и т. 2, буква „а“ се учредяват от физически лица – лекари и лекари по дентална медицина, те се регистрират само по реда на чл. 40.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 в предмета на дейност задължително се вписва осъществяването само на извънболнична помощ или на дейностите по чл. 27 и 28.

(4) Търговската регистрация на фирмата задължително трябва да съдържа пълното обозначение на съответния вид лечебно заведение по чл. 8 и чл. 10, т. 4 и 5.

Чл. 36а

(1) Тъканната банка се учредява като дружество с ограничена отговорност или акционерно дружество както и като дружество по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, когато то допуска такова дружество да бъде тъканна банка и осъществява дейност след получаване на разрешение по реда на чл. 51а.

(2) В предмета на дейност на тъканната банка задължително се вписва осъществяването само на дейностите по чл. 28б.

(3) Търговската регистрация на фирмата задължително трябва да съдържа пълното обозначение на лечебното заведение.

Чл. 37

(1) Лечебните заведения за болнична помощ, домовете за медикосоциални грижи центровете за психично здраве, центровете за кожно-венерически заболявания, комплексните онкологични центрове и диализните центрове се учредяват от държавата и общините, от юридически и физически лица като търговски дружества или кооперации както и като дружества по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство и осъществяват дейност след получаване на разрешение по реда на чл. 46.

(2) В предмета на дейност на дружествата или кооперациите задължително се вписва осъществяването само на болнична помощ и/или на дейностите по чл. 26, ал. 1 чл. 26а, ал. 1, чл. 26б, ал. 1, чл. 27, ал. 1 и чл. 28а, ал. 1.

(3) Държавата и общините създават лечебни заведения за болнична помощ центрове за психично здраве, центрове за кожно-венерически заболявания, комплексни онкологични центрове и диализни центрове като дружества с ограничена отговорност или като акционерни дружества.

(4) Държавата създава лечебни заведения по ал. 3 с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването.

(5) Общините създават с решение на общинските съвети лечебни заведения по ал. 3 след съгласието на министъра на здравеопазването.

(6) При търговската регистрация на фирмата задължително трябва да се вписва пълното или съкратеното означение на вида болнично лечебно заведение, посочен в чл. 9, ал. 1 и 2.

Чл. 38

(1) Членове 72 и 73 от Търговския закон не се прилагат за непаричните вноски на държавата и общините в държавни или общински лечебни заведения.

(2) В случаите по ал. 1 в капитала на дружеството се записва балансовата стойност на всички дълготрайни активи на имуществото, въз основа на което се образува.

Чл. 39

(1) Регистрират се лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписите.

(2) На регистрация подлежи и лечебната дейност по чл. 2а, за осъществяването на която могат да се откриват до 10 легла за наблюдение и лечение до 48 часа.

(3) При възникнала необходимост от по-дълъг престой в случаите по ал. 2 медицинският факултет или факултетът по дентална медицина на съответното висше медицинско училище е длъжен да организира хоспитализацията на пациента.

Чл. 40

(1) Регистрацията се извършва в съответния регионален център по здравеопазване, на чиято територия се намира лечебното заведение, въз основа на заявление, към което се прилагат:

1. данни за Единния идентификационен код на дружеството или кооперацията от Търговския регистър а за дружествата, регистрирани в държава - членка на Европейския съюз, или в държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство - документ за актуална регистрация по националното законодателство, издаден от компетентен орган на съответната държава;

2. учредителният акт на дружеството, съответно на кооперацията, и правилникът за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение;

3. имената на лицата – съдружници или акционери в дружеството или членове на кооперацията, учредяващи групова практика;

4. дипломата за съответното висше образование на лицата, които ще управляват, съответно ще работят в лечебното заведение;

5. документът за призната специалност на лицата, които ще ръководят, съответно ще работят в лечебното заведение;

6. удостоверението за вписване в регистъра на районната колегия на Българския лекарски съюз или Българския зъболекарски съюз за лекарите и лекарите по дентална медицина, които ще ръководят, съответно ще работят в заведението;

6а. удостоверението за вписване в регистъра на районната колегия на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи - за акушерките, които ще работят в звената по чл. 17а;

7. свидетелство за съдимост – за лицата, членове на управителните и контролните органи на лечебното заведение;

8.

9.

10. разрешението от компетентния държавен орган, когато в лечебното заведение ще се използва медицинско оборудване с източник на йонизиращо лъчение.

11.

12. документи за платена държавна такса по чл. 41, ал. 4 от този закон и по чл. 46 от Закона за здравето, а в случаите по ал. 5 – и документ за платена държавна такса по чл. 11, ал. 6 от Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки.

(2)

(3) В деня на постъпване на заявлението за регистрация по ал. 1 и 7 регионалният център по здравеопазване изпраща по служебен път искане до съответната регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве за извършване на проверка относно спазването на здравните изисквания от лечебното заведение.

(4) В 14-дневен срок от постъпване на искането по ал. 3 регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве издава хигиенно заключение за обекта. В заключението се посочва дали обектът съответства на здравните изисквания, а при несъответствия се дават предписания и се определя срок за отстраняването им.

(5) В случаите, когато лечебното заведение ще извършва дейности по чл. 13, ал. 2 от Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, регионалният център по здравеопазване в деня на постъпване на заявлението по ал. 1 изпраща по служебен ред искане до Изпълнителната агенция по трансплантация за извършване на проверка относно спазването на утвърдените медицински стандарти от лечебното заведение.

(6) В 14-дневен срок от постъпване на искането по ал. 5 Изпълнителната агенция по трансплантация издава удостоверение. В удостоверението се посочва дали лечебното заведение може да извършва дейности по чл. 13, ал. 2 от Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки в съответствие с утвърдените медицински стандарти, а при несъответствия се дават предписания и се определя срок за отстраняването им.

(7) Регистрацията на лечебната дейност по чл. 2а се извършва в съответния регионален център по здравеопазване, на чиято територия се намира висшето медицинско училище, въз основа на заявление от неговия ректор, към което се прилагат:

1. данните за наименованието, седалището и адреса на управление на висшето медицинско училище;

2. дипломите за завършено висше образование и документите за призната специалност, при наличие на такава, на ръководителите на съответните катедри и на лекарите преподаватели и лекарите – преподаватели по дентална медицина, които ще осъществяват практическото обучение или ще извършват научната дейност;

3.

4. разрешението от компетентния държавен орган, когато при извършване на дейността по чл. 2а се използва медицинско оборудване с източник на йонизиращо лъчение;

5. решението за институционална акредитация на висшето училище и документа за програмна акредитация, издадени по реда на Закона за висшето образование;

6. информация за броя на откритите легла по чл. 39, ал. 2.

7. документ за платена държавна такса.

(8) При непълноти на представените документи по ал. 1 и 7 в 14-дневен срок директорът на регионалния център по здравеопазване уведомява писмено лицето за това и определя срок за отстраняването им.

(9) В 14-дневен срок от получаване на документите по ал. 4 и 6 или от отстраняване на непълнотите по ал. 8 директорът на регионалния център по здравеопазване издава удостоверение за регистрация на лечебното заведение или удостоверение за извършване на лечебната дейност по чл. 2а.

Чл. 41

(1) В регионалния център по здравеопазване се води регистър на лечебните заведения. Регистърът е публичен и съдържа:

1. пореден номер;

2. дата на издаване на удостоверението за регистрацията на лечебното заведение;

3. данни за лечебното заведение –, име, седалище, капитал, единен идентификационен код, адрес, на който се осъществява дейността;

4. данни за лицето, представляващо лечебното заведение – име от документа за самоличност;

5. данни за лицата по чл. 40, ал. 1, т. 3 в лечебното заведение – име от документа за самоличност;

6. видове дейности, за които е регистрирано лечебното заведение;

7. данни за преобразуване, сливане, вливане, разделяне и прекратяване на лечебното заведение, промяна на собствеността;

8. дата на заличаване на регистрацията и основанието за това;

9. промени в обстоятелствата по т. 1 – 8;

10. забележки по вписаните обстоятелства.

(2) В регистъра по ал. 1 се вписват и следните данни за регистрираната лечебна дейност по чл. 2а:

1. пореден номер;

2. дата на издаване на удостоверението за извършване на лечебната дейност по чл. 2а;

3. данни за висшето медицинско училище - наименование, седалище, адрес на управление и срок на валидност на акредитацията;

4. данните по чл. 40, ал. 7, т. 2;

5. дата на заличаване на регистрацията и основанието за това;

6. промени в обстоятелствата по т. 1 - 5;

7. забележки по вписаните обстоятелства.

(3) В регистъра по ал. 1 се обособява отделен раздел, в който по реда на подаване се вписват лицата, подали заявление за регистрация, и се описват приложените към заявлението документи. В този раздел се отбелязва и движението на преписката, образувана по заявлението.

(4) Министерският съвет определя с наредба реда за водене на регистъра по ал. 1 и утвърждава тарифа за таксите за издаване на удостоверение за регистрация на лечебно заведение, удостоверение за извършване на лечебна дейност по чл. 2а и за използване на регистъра.

Чл. 42

В края на всяко шестмесечие районният център по здравеопазване изпраща на Министерството на здравеопазването и на кмета на съответната община обобщени данни за извършените регистрации на лечебни заведения и лечебната дейност по чл. 2а.

Чл. 43

Регистрираните лица са длъжни да уведомяват съответния регионален център по здравеопазване за всички промени по извършената регистрация на лечебното заведение и на лечебната дейност по чл. 2а в 7-дневен срок от настъпването им.

Чл. 44

(1) Директорът на регионалния център по здравеопазване прави мотивиран отказ за регистрация:

1. при непълноти на представените документи по чл. 40 и неотстраняването им в срока, определен по реда на чл. 40, ал. 8;

2. когато лице, представляващо лечебното заведение, е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, освен ако не е реабилитирано, или е лишено от правото да упражнява определена професия или дейност;

3. когато регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве констатира неспазване на здравните изисквания, които не са отстранени в определения от нея срок;

4. когато Изпълнителната агенция по трансплантация констатира неспазване на утвърдените медицински стандарти, които не са отстранени в определения от нея срок.

5. когато лекарите, лекарите по дентална медицина и акушерките, които ще ръководят и/или ще работят в лечебното заведение, съответно в звеното по чл. 17а, не са вписани в регистъра на съответната колегия на Българския лекарски съюз, съответно на Българския зъболекарски съюз и на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи.

(2) Отказът по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 45

(1) Регистрацията на лечебно заведение се заличава:

1. когато районната колегия на съсловната организация е заличила от регистъра лекаря или лекаря по дентална медицина, учредил лечебно заведение по чл. 8, ал. 1, т. 1, буква „а“ и т. 2, буква „а“;

2. при установено нарушение по чл. 3, ал. 4;

3. при осъществяване на дейности в нарушение на извършената регистрация;

4. при осъществяване на дейности в нарушение на утвърдените медицински стандарти и здравни изисквания;

5. при неосъществяване на дейност повече от 6 месеца;

6. при настъпване на обстоятелствата по чл. 44, ал. 1, т. 2;

7. по искане на лечебното заведение;

8. при прекратяване на юридическото лице, при смърт на регистрирания или поставянето му под запрещение.

(2) Регистрацията на лечебната дейност по чл. 2а се заличава:

1. по искане на ректора на висшето медицинско училище;

2. при закриване на медицинския факултет или факултета по дентална медицина на висшето медицинско училище;

3. при изтичане и непродължаване на срока на валидност на програмната акредитация;

4. при осъществяване на дейности в нарушение на извършената регистрация.

(3) Заличаването на регистрацията се извършва със заповед на директора на регионалния център по здравеопазване.

(4) Заповедите на директора на регионалния център по здравеопазване, издадени в случаите по ал. 1, т. 1 – 6 и ал. 2, т. 4, подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(5) Обжалването на заповедта не спира изпълнението ѝ.

Чл. 46

(1) На разрешение подлежи осъществяването на дейността на лечебните заведения за болнична помощ, центровете за психично здраве, центровете за кожно-венерически заболявания, комплексните онкологични центрове домовете за медико-социални грижи и диализните центрове.

(2) Разрешение за осъществяване на лечебна дейност на заведенията по ал. 1 се издава от министъра на здравеопазването.

(3) Основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, както и условията и реда за откриване на структури по чл. 20, ал. 2, се определят с наредба на министъра на здравеопазването.

Чл. 47

(1) Разрешение за осъществяване на дейност от лечебните заведения по чл. 46, ал. 1 се издава след представяне на заявление до министъра на здравеопазването, към което се прилагат:

1. данни за Единния идентификационен код на дружеството или кооперацията от Търговския регистър, а за дружествата, регистрирани в държава – членка на Европейския съюз, или в държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство – документ за актуална регистрация по националното законодателство, издаден от компетентен орган на съответната държава;

2. правилникът за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение;

3. диплома за съответното висше образование на лицата, управляващи лечебното заведение, а за лицата по чл. 63, ал. 1 съответно и диплома, свидетелство или удостоверение за квалификация по здравен мениджмънт или диплома, или свидетелство за призната специалност по медицинска информатика и здравен мениджмънт или по икономика на здравеопазването;

4. данните от документа за самоличност – за членовете на изпълнителните и контролните органи на лечебното заведение;

5. свидетелство за съдимост – за лицата, членове на управителните и контролните органи на лечебното заведение;

6. разрешението от компетентния държавен орган, когато в лечебното заведение ще се използва медицинско оборудване с източник на йонизиращо лъчение;

7. удостоверението за вписване в регистъра на Българския лекарски съюз, съответно на Българския зъболекарски съюз – за членовете на изпълнителните или контролните органи, които са лекари или лекари по дентална медицина;

8. документи за платена държавна такса по чл. 49, ал. 4 от този закон и по чл. 46 от Закона за здравето, а в случаите по ал. 6 – и документ за платена държавна такса по чл. 11, ал. 6 от Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки.

(2) Заявлението по ал. 1 се подава в регионалния център по здравеопазване.

(3) В деня на постъпване на заявлението регионалният център по здравеопазване изпраща по служебен път искане до регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве за извършване на съвместна проверка относно спазването на изискванията на наредбата по чл. 46, ал. 3, правилника по чл. 28а, ал. 3 и на утвърдените медицински стандарти.

(4) В 30-дневен срок от постъпване на искането по ал. 3 регионалният център по здравеопазване и регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве издават съответно удостоверение и хигиенно заключение за изпълнение на изискванията на наредбата по чл. 46, ал. 3, правилника по чл. 28а, ал. 3 и на утвърдените медицински стандарти, а при несъответствия дават предписания и определят срок за отстраняването им.

(5) В случаите, когато лечебното заведение ще извършва дейности по чл. 13, ал. 1 от Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, Министерството на здравеопазването в деня на постъпване на заявлението от регионалния център по здравеопазване изпраща по служебен път искане до Изпълнителната агенция по трансплантация за извършване на проверка относно спазването на утвърдените медицински стандарти в областта на трансплантацията от лечебното заведение.

(6) В 30-дневен срок от постъпване на искането по ал. 5 Изпълнителната агенция по трансплантация издава удостоверение. В удостоверението се посочва дали лечебното заведение може да извършва дейности по чл. 13, ал. 1 от Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки в съответствие с утвърдените медицински стандарти, а при несъответствия се дават предписания и се определя срок за отстраняването им.

(7) В едноседмичен срок от изтичането на срока по ал. 4 и 6 регионалният център по здравеопазване изпраща на министъра на здравеопазването документите по ал. 1, 2, 4 и 6.

(8) При непълноти на представените документи по ал. 1 министърът на здравеопазването в 30-дневен срок уведомява писмено лицето за това и определя срок за отстраняването им.

(9) До отстраняване на непълнотите срокът по чл. 48, ал. 1 спира да тече.

(10) При необходимост длъжностни лица, определени от министъра на здравеопазването, могат да извършат проверка относно спазването на изискванията по ал. 3.

Чл. 48

(1) В тримесечен срок от подаване на документите по чл. 47 министърът на здравеопазването издава разрешение за осъществяване на дейността на лечебното заведение или прави мотивиран отказ за издаването му. В разрешението за осъществяване на лечебна дейност се вписват:

1. пълното наименование на лечебното заведение по търговска регистрация – за търговските дружества и кооперации;

2. Единният идентификационен код на лечебното заведение (за търговските дружества и кооперации) и единен регистрационен номер;

3. дейностите съответно по чл. 19, чл. 20, ал. 2, чл. 24, 25, 26, 26а, 26б, 27 и 28а;

4. нивото на компетентност на съответните структури;

5. медицинските специалности, по които лечебното заведение осъществява дейност;

6. клиниките и отделенията, в които се осъществява дейността, както и клинико-диагностичните структури, с техните нива на компетентност;

7. адресът, на който се осъществява дейността.

(2) Министърът на здравеопазването издава мотивиран отказ:

1. при непълноти на представените документи по чл. 47 и неотстраняването им в определения по реда на чл. 47, ал. 8 срок;

2. когато лице, представляващо лечебното заведение, е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, освен ако не е реабилитирано, или е лишено от правото да упражнява определена професия или дейност;

3. когато се констатират несъответствия със здравните изисквания, утвърдените медицински стандарти по чл. 6, ал. 1, наредбата по чл. 46, ал. 3 и правилника по чл. 28а, ал. 3, които не са отстранени в срока по чл. 47, ал. 4;

4. когато Изпълнителната агенция по трансплантация констатира неспазване на утвърдените медицински стандарти, които не са отстранени в определения от нея срок.

5. когато лекарите и лекарите по дентална медицина, които ще ръководят и/или ще работят в лечебното заведение, не са вписани в регистъра на съответната колегия на Българския лекарски съюз, съответно на Българския зъболекарски съюз.

(3) Отказът по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 49

(1) В Министерството на здравеопазването се води регистър на лечебните заведения, получили разрешение за лечебна дейност. Регистърът е публичен и съдържа:

1. номер и дата на разрешението за лечебна дейност;

2. данни за лечебното заведение – име, седалище, капитал, Единен идентификационен код и единен регистрационен номер, адрес на осъществяване на дейността;

3. ниво на компетентност на съответните структури;

4. име от документа за самоличност – за лицата, членове на управителните и контролните органи на лечебното заведение;

5. видове лечебни дейности, за които е издадено разрешението;

6. дата на отнемане на разрешението и основанието за това;

7. промени в обстоятелствата по т. 1 – 6.

(2) За всяко лечебно заведение в регистъра се отделя партида с необходимия брой двойни страници, на които се написва наименованието му.

(3) В регистъра по ал. 1 се обособява отделен раздел, в който по реда на подаване се вписват лицата, подали заявление за издаване на разрешение, и се описват приложените към заявлението документи. В този раздел се отбелязва и движението на преписката, образувана по заявлението.

(4) Министерският съвет определя с наредба реда за водене на регистъра по ал. 1 и утвърждава тарифа за таксите за издаване на разрешение за лечебна дейност и за използване на регистъра.

(5) Средствата от таксите по ал. 4 се разходват за създаване, поддържане и водене на регистъра по ал. 1, както и за обучение на служителите от централната администрация на Министерството на здравеопазването.

Чл. 50

(1) Регистрираните лица са длъжни да уведомяват за всички промени в обстоятелствата по извършената регистрация в 7-дневен срок от настъпването им.

(2) Промени във вписаните в разрешението обстоятелства по чл. 48, ал. 1 се правят по реда на чл. 46, ал. 2 и 3 и чл. 47.

(3) Министърът на здравеопазването извършва промяна в определеното ниво на компетентност по чл. 48, ал. 1, т. 4 при констатирани несъответствия с утвърдените медицински стандарти по чл. 6, ал. 1.

Чл. 51

(1) Министърът на здравеопазването може да отнеме разрешението за осъществяване на лечебна дейност, когато:

1. разрешението е издадено въз основа на неверни данни, установени по съответния ред след неговото издаване;

2. се извършват лечебни дейности извън тези, за които е издадено разрешението;

3. се нарушава глава трета, раздели I, II и III и глава четвърта, раздели III и IV от Закона за здравето;

4. е установено повторно нарушение на утвърдените медицински стандарти по чл. 6, ал. 1;

5. не е започнало или е спряно извършването на лечебна дейност в продължение на 6 месеца.

6. е постъпило искане от лечебното заведение за преустановяване на лечебната дейност, към което е приложено решение на неговия собственик.

(2) Разрешението се отнема с писмена мотивирана заповед на министъра на здравеопазването, в която се посочва датата, от която се прекратява извършването на лечебна дейност.

(3) В случаите по ал. 1, т. 4 разрешението се отнема с писмена мотивирана заповед на министъра на здравеопазването в частта му за осъществяване на лечебна дейност по медицинската специалност, за която е установено нарушение на утвърдения медицински стандарт.

(4) Заповедта по ал. 2 и 3 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(5) Обжалването на заповедта не спира изпълнението ѝ.

Чл. 51а

(1) Тъканните банки осъществяват дейност след получаване на разрешение от директора на Изпълнителната агенция по транс-плантация.

(2) Разрешение по ал. 1 се издава въз основа на заявление, към което се прилагат:

1. актуално удостоверение за търговска регистрация а за дружествата, регистрирани в държава - членка на Европейския съюз, или в държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство - документ за актуална регистрация по националното законодателство, издаден от компетентен орган на съответната държава;

2. учредителният акт на дружеството и правилникът за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение;

3. дипломите за съответното висше образование на лицата, които ще работят в лечебното заведение;

4. свидетелството за съдимост на лицата, представляващи лечебното заведение;

5. хигиенното заключение за обекта от органите на Регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве.

6. стандартните оперативни процедури, които съдържат подробни писмени описания на последователността и начина на извършване на дейностите по трансплантация в съответното лечебно заведение за всеки специфичен процес, материалите и методите, които ще се използват, и очаквания резултат;

7. документ за платена държавна такса в размер, определен с тарифата по чл. 11, ал. 6 от Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки.

(3) При непълнота на представените документи по ал. 2 директорът на Изпълнителната агенция по трансплантация в 15-дневен срок уведомява писмено заявителя за това и определя срок за отстраняването й.

(4) В срок до един месец след получаване на заявлението по ал. 2 или след отстраняване на непълнотите по ал. 3 Изпълнителната агенция по трансплантация извършва предварителна инспекция на лечебното заведение при условията и по реда на наредбата по чл. 39а, ал. 3 от Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки за оценка на съответствието на лечебното заведение с изискванията на медицинския стандарт за трансплантация на органи, тъкани и клетки.

(5) В тримесечен срок от подаване на документите по ал. 2 директорът на Изпълнителната агенция по трансплантация издава разрешение за осъществяване на дейността на тъканна-та банка, в което се посочват видовете дейности, които тя ще извършва, или прави мотивиран отказ за издаването му.

(6) Отказът по ал. 5 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(7) Директорът на Изпълнителната агенция по трансплантация може със заповед да отнеме издаденото разрешение в следните случаи:

1. ако тъканната банка осъществява дейност в нарушение на този закон, Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки и нормативните актове по прилагането им или извършва дейности извън тези, за които е издадено разрешението;

2. по искане на тъканната банка;

3. при прекратяване на тъканната банка.

(8) Заповедта на директора на Изпълнителната агенция по трансплантация по ал.6, т. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(9) Обжалването на заповедта не спира изпълнението й.

Чл. 60

Медико-диагностични, медико-технически лаборатории и отделения без легла са звена, в които се извършват дейности, подпомагащи пряко диагностично-лечебния процес.

Чл. 60а

Консултативните кабинети извършват прегледи и прием на пациенти, нуждаещи се от хоспитализация или контролни прегледи след дехоспитализация.

Чл. 61

(1) Административни, стопански и обслужващи звена в лечебно заведение за болнична помощ са всички, които не участват пряко в диагностично-лечебната дейност.

(2) Стопанските и обслужващите дейности или част от тях, осъществявани в лечебните заведения, могат да се възлагат на външни лица чрез договор за поръчка или изработка.

Чл. 62

(1) Органите на управление и контрол на лечебните заведения, извън тези по чл. 5, ал. 1, се определят от юридическата форма, в която е образувано лечебното заведение.

(2) Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването предоставя на съответното висше медицинско училище правата на едноличния собственик на капитала по управлението на държавните лечебни заведения, които са университетски болници по реда на чл. 90, ал. 2, за срока на акредитационната им оценка. Преобразуването и прекратяването на тези лечебни заведения, както и продажбата на обособени части от тях, се извършва със съгласие на министъра на здравеопазването.

(3) Общото събрание на съдружниците, акционерите или член-кооператорите на лечебното заведение назначава и освобождава членовете на органите на управление и контрол и определя възнагражденията им.

(4) Правата и задълженията на лицата по ал. 3 се уреждат с договор. С договора за управление и контрол се определят и възнагражденията на управителните и контролните органи, отговорността при неизпълнение на задълженията на страните и основанията за прекратяването.

(5) Времето, през което лицата са работили по договора за управление и контрол в лечебните заведения и са били осигурени съгласно договорите им, се зачита за трудов стаж.

Чл. 63

(1) Управител, съответно изпълнителен директор, на лечебното заведение може да бъде само лице с образователно-квалификационна степен „магистър“ по медицина, съответно дентална медицина, и с квалификация по здравен мениджмънт или лице с образователно-квалификационна степен „магистър“ по икономика и управление и с призната специалност по медицинска информатика и здравен мениджмънт или по икономика на здравеопазването.

(2) Държавни и общински лечебни заведения – еднолични акционерни дружества, имат едностепенна система на управление.

(3) Управителите, съответно изпълнителните директори, на държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ и диагностично-консултативни центрове – еднолични търговски дружества, се определят от собственика след конкурс за срок три години. Условията и редът за провеждане на конкурса се определят с наредба на министъра на здравеопазването.

(4) След изтичане на тригодишния срок договорът за управление или контрол може да бъде подновен за нов тригодишен срок.

(5) Органите на управление и контрол на лечебните заведения по смисъла на ал. 1 не се отнасят за чл. 8, ал. 1, т. 1, букви „а“ и „б“ и т. 2, букви „а“, „б“ и „в“, т. 3 и 4 и чл. 10, т. 3, 3а, 3б, 4, 5, 6 и 7.

Чл. 64

(1) Договорите с членовете на управителните и контролните органи могат да се прекратяват преди изтичане на срока по договора:

1. по искане на лицето с предизвестие не повече от три месеца;

2. при преобразуване или прекратяване на лечебното заведение, както и при промяна на собственика му;

3. в случай на смърт или поставяне под запрещение на физическото лице, съответно в случай на обявяване на несъстоятелност или прекратяване на юридическото лице;

4. поради фактическа невъзможност на лицето да изпълнява задълженията си, продължила повече от 60 дни;

5. при възникване на обстоятелство, обуславящо забрана или ограничение за лицето за заемане на такава длъжност, съгласно закона или учредителния акт на заведението;

6. по взаимно съгласие;

7. поради други условия, уредени в договора.

(2) Общото събрание на съдружниците, акционерите или член-кооператорите на лечебните заведения може да прекрати договора за управление и контрол преди изтичане на срока по договора:

1. при нарушение на закона, извършено при или по повод изпълнението на договора;

2. при извършване на действия или бездействия на лицето, довели до вреди на лечебното заведение;

3. при системно неизпълнение на решенията и писмените указания на собствениците на лечебните заведения.

(3) Контролър в лечебното заведение може да бъде само лице с висше образование и най-малко пет години трудов стаж по специалността.

Чл. 65

(1) Управлението на лечебните заведения по чл. 5, ал. 1, без тези на Министерския съвет, на Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната, се осъществява от директор, който е с висше образование по медицина и призната медицинска специалност и квалификация по здравен мениджмънт, назначен от съответния министър след конкурс по Кодекса на труда.

(2) Директорът на лечебното заведение е работодател на всички работещи в него.

(3) Директорът на център за спешна медицинска помощ, на център за трансфузионна хематология, на лечебно заведение за стационарна психиатрична помощ и на дом за медико-социални грижи, в който се осъществяват медицинско наблюдение и специфични грижи за деца, се атестира на всеки три години от комисия, назначена от министъра на здравеопазването. Редът за провеждане на атестацията се определя в съответния правилник по чл. 35, ал. 3.

Чл. 66

Управител, изпълнителен директор или директор на държавно или общинско лечебно заведение не може да бъде и ръководител на звената по чл. 58, 59 и 60.

Чл. 67

Във всички лечебни заведения за болнична помощ има главна медицинска сестра (акушерка, рехабилитатор).

Чл. 68

(1) Управлението на структурите, осъществяващи медицинските дейности в лечебните заведения за болнична помощ, се извършва от началник на клиника, отделение, медико-диагностична и медико-техническа лаборатория, старша медицинска сестра (акушерка, лаборант, рехабилитатор).

(2) Началник на клиника може да бъде лекар, съответно лекар по дентална медицина – хабилитирано лице, с призната медицинска специалност по профила на клиниката.

(3) Началник на отделение може да бъде лекар, съответно лекар по дентална медицина, с призната медицинска специалност по профила на отделението.

(4) Началник на лаборатория може да бъде специалист по профила на лабораторията.

(5) Лицата по ал. 2, 3 и 4 могат да бъдат и ръководители на катедри във висшите медицински училища. Ръководителите на катедри във висшите медицински училища могат да заемат длъжностите по ал. 2, 3 и 4 по договор с управителя или с изпълнителния директор на болницата, сключен по реда на чл. 111 от Кодекса на труда.

(6) Старша медицинска сестра (акушерка, лаборант, рехабилитатор) може да бъде лице с образователно-квалификационна степен “бакалавър” или “магистър” по специалността “Управление на здравните грижи”.

(7) Трудовите договори с началника на клиника или отделение и с главната медицинска сестра (акушерка, рехабилитатор) се сключват от ръководителя на лечебното заведение за срок до три години след провеждане на конкурс по Кодекса на труда.

Чл. 69

(1) Управителните органи на лечебното заведение ръководят и отговарят за цялостната му дейност.

(2) Управителите, съответно изпълнителните директори на лечебното заведение:

1. управляват лечебното заведение;

2. представляват лечебното заведение пред трети лица;

3. са работодатели на всички работещи в лечебното заведение, като трудовите договори с лекарите-преподаватели и лекарите по дентална медицина-преподаватели се сключват и прекратяват след съгласуване с ректора на съответното висше медицинско училище;

4. изготвят и представят на собствениците на лечебното заведение план за дейността на лечебното заведение и неговата икономическа ефективност за една финансова година;

5. извършват структури и организационни промени в лечебното заведение;

6. възлагат на началниците на клиниките, отделенията и лабораториите изпълнението на финансовия и медицинския план на техните структури за определен период;

7. свикват медицинските съвети към лечебните заведения;

8. предоставят при поискване информация за медицинските дейности, разходваните ресурси за тяхното производство и анализ на ефективността на лечебното заведение на собственика, на финансиращия орган и на Министерството на здравеопазването;

9. обсъждат с представители на синдикатите в лечебното заведение въпроси, свързани с работното време, условията и охраната на труда, трудовите възнаграждения и социалната защита в трудово-правните взаимоотношения.

10. осигуряват условия за активно взаимодействие на лечебното заведение с Агенцията за социално подпомагане и нейните териториални звена по въпросите на превенцията на изоставянето на деца и на насилието над деца.

Чл. 70

(1) Главна медицинска сестра (акушерка, рехабилитатор) може да бъде лице с образователно-квалификационна степен “бакалавър” или “магистър” по специалността “Управление на здравните грижи”.

(2) Главната медицинска сестра (акушерка, рехабилитатор):

1. организира, координира и отговаря за качеството на здравните грижи;

2. отговаря за хигиенното състояние на лечебното заведение, за дезинфекцията, дезинсекцията и дератизацията;

3. представя на директора анализ и информация за състоянието на здравните грижи в лечебното заведение;

4. планира и организира следдипломното обучение на медицинските специалисти в лечебното заведение с образователна степен, пониска от „магистър“;

5. свиква съвета по здравни грижи.

Чл. 71

Началникът на клиника, отделение и лаборатория:

1. предлага и дава съгласие за назначаването и освобождаването на кадрите в повереното му звено;

2. планира, организира, контролира и отговаря за цялостната медицинска дейност в структурата, която ръководи;

3. отговаря за икономическата ефективност на звеното;

4. отговаря за информационната дейност на звеното;

5. планира и организира съгласувано с ръководителите на съответните катедри на висшите медицински училища дейностите по учебния процес на студенти и следдипломното обучение на медицинските специалисти в звеното, което ръководи;

6. създава условия за изпълнение на научни програми на лечебното заведение в звеното, което ръководи;

7. отчита своята дейност пред изпълнителния директор, а за учебния процес – пред ръководителя на катедрата.

Чл. 72

Длъжностните характеристики на началник на клиника, отделение, лаборатория, на главната медицинска сестра, на старшата медицинска сестра (акушерка, лаборант, рехабилитатор) се определят въз основа на изисквания на Министерството на здравеопазването и се утвърждават от управителния орган на лечебното заведение за болнична помощ.

Чл. 73

Работещите в лечебните заведения, придобили качеството на университетска болница по реда на чл. 90, ал. 2, могат да сключат допълнителен трудов договор за осъществяване на преподавателска дейност във висшето медицинско училище за определен срок. В тези случаи се прилагат изискванията на чл. 48, ал. 3 и чл. 49 от Закона за висшето образование.

Чл. 74

(1) Със заповед на ръководителя на лечебното заведение за болнична помощ се създават:

1. медицински съвет;

2. лечебно-контролна комисия;

3. комисия по вътреболнични инфекции;

4. съвет по здравни грижи.

(2) С правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение могат да се създадат комисии и съвети извън тези по ал. 1: комисии по медицинска етика, лекарствена политика, развитие на информационното осигуряване, както и други според потребностите на лечебното заведение.

Чл. 75

(1) Медицинският съвет е консултативен орган при осъществяване управлението на лечебното заведение и се състои от началниците на клиники, отделения и медико-диагностични лаборатории, управителя на болничната аптека, председателя на дружеството на съсловната организация на Българския лекарски съюз, Българския зъболекарски съюз Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи и главната медицинска сестра.

(2) Медицинският съвет се председателства от управителя, изпълнителния директор или директора на лечебното заведение, който има право на съвещателен глас.

Чл. 76

Медицинският съвет консултира:

1. изпълнението на плана за дейността на лечебното заведение и неговата медицинска, социална и икономическа ефективност;

2. предложенията на началниците на клиники, отделения и лаборатории за подобряване дейността на техните структури;

3. информационната дейност на лечебното заведение и предлага мерки за подобряването ѝ;

4. въвеждането на нови медицински методи и технологии, повишаващи ефективността и качеството на медицинските услуги;

5. програми за научната дейност на лечебното заведение.

Чл. 77

(1) Лечебно-контролната комисия е контролен орган по диагностично-лечебния процес.

(2) Лечебно-контролната комисия:

1. извършва проверки по ефикасността, ефективността и качеството на диагностично-лечебните дейности в болничните звена;

2. произнася се по трудни за диагностика и лечение случаи;

3. контролира спазването на правилата за добра медицинска практика;

4. анализира несъвпадението на клиничната с патологоанатомичната диагноза на починали болни в заведението.

Чл. 78

Комисията за борба с вътреболничните инфекции:

1. разработва, обсъжда и приема планове за профилактика на вътреболничните инфекции въз основа на извършени проверки и проучвания;

2. упражнява системен контрол върху състоянието на болничната хигиена и противоепидемичния режим;

3. анализира заболеваемостта от вътреболничните инфекции и предлага решения на ръководството на лечебното заведение;

4. разработва антибиотичната политика на болицата и контролира изпълнението ѝ;

5. контролира регистрацията на вътреболничните инфекции и организира проверки за активното им издирване;

6. разработва програми за повишаване квалификацията на кадрите по вътреболничните инфекции.

Чл. 79

(1) Съветът по здравни грижи е консултативен орган на главната медицинска сестра (акушерка, рехабилитатор) по:

1. организацията, координацията, икономическата ефективност и качеството на сестринските грижи;

2. планирането и провеждането на следдипломното обучение на медицинските специалисти в лечебното заведение с образователно-квалификационна степен „бакалавър“ и „професионален бакалавър“.

(2) В съвета по здравни грижи участват старшите сестри (акушерки, лаборанти, рехабилитатори) на клиниките и отделенията в лечебното заведение.

(3) Председател на съвета по здравни грижи е главната медицинска сестра (акушерка, рехабилитатор).

Чл. 80

(1) Персоналът в лечебните заведения се състои от:

1. лекари, лекари по дентална медицина, фармацевти и други специалисти с образователно-квалификационна степен „магистър“ или „доктор“, участващи в диагностично-лечебния процес, а в университетските болници – и от лекари-преподаватели и лекари по дентална медицина-преподаватели (асистенти, старши асистенти, главни асистенти, доценти, професори), които са специалисти в областта на медицината, биологията, химията и физиката и другите немедицински специалности;

2. медицински специалисти с образователно-квалификационна степен „специалист“ или „бакалавър по здравни грижи“;

3. други лица, извършващи административни и помощни дейности.

(2) Лекарите-преподаватели и лекарите по дентална медицина-преподаватели се назначават при условията и по реда, предвидени в Закона за висшето образование – за хабилитираните и нехабилитираните преподаватели във висшите училища. Конкурсът се обявява от съответното висше медицинско училище по предложение и съгласувано с управителя или с изпълнителния директор на университетската болница.

(3) Лечебното заведение за болнична помощ е длъжно да осигури лекари с призната специалност на основен трудов договор по съответната специалност.

Чл. 80а

(1) Членовете на научно-преподавателския състав на клиниките и отделенията на университетските болници са членове на катедрения съвет на съответните катедри на висшето медицинско училище.

(2) Учебната и научноизследователската дейност в клиниките и отделенията на университетските болници се осъществява по планове и програми, приети от катедрите на висшите медицински училища, съгласувано с управителя или с изпълнителния директор на лечебното заведение.

Чл. 81

(1) Лекари и лекари по дентална медицина с основна или профилна медицинска специалност, които работят в лечебно заведение за болнична помощ по чл. 9 или лечебни заведения по чл. 10, могат да:

1. регистрират индивидуална практика за извънболнична специализирана помощ, ако в същото населено място няма регистрирана такава или регистрираните лица от същата основна или профилна специалност са недостатъчни. Преценката за недостатъчност се прави от директора на регионалния център по здравеопазване. В тези случаи лицата могат да сключат договор с Националната здравноосигурителна каса;

2. регистрират индивидуална практика за извънболнична специализирана помощ извън случаите по т. 1. В тези случаи лицата не могат да сключват договор с Националната здравноосигурителна каса;

3. работят по договор с групова практика за специализирана извънболнична помощ с центровете по чл. 16 и 17, със самостоятелни медико-диагностични лаборатории по чл. 18, ал. 1 и с лечебни заведения за болнична помощ по чл. 9.

(2) Националната здравноосигурителна каса може да сключи договори с лечебните заведения за извънболнична помощ по ал. 1, т. 3 за специалностите, заети от специалисти по ал. 1, ако са изпълнени условията на чл. 62 от Закона за здравното осигуряване. Преценката за недостатъчност се прави от директора на регионалния център по здравеопазване.

Чл. 82

Към лечебните заведения за болнична помощ,, могат да се учредяват болнични настоятелства.

Чл. 83

Болничното настоятелство има за цел да подпомага болницата в нейната дейност за по-добро задоволяване на обществените потребности от медицински услуги.

Чл. 84

(1) Болничното настоятелство се учредява от собствениците на лечебното заведение, като за целта те отправят покана в средствата за масово осведомяване, а също така канят лично общественици, дарители на лечебното заведение, представители на неправителствени организации и други лица.

(2) Лицата по ал. 1 избират помежду си броя и членовете на болничното настоятелство.

Чл. 85

(1) Болничното настоятелство се събира най-малко веднъж годишно по инициатива на една трета от членовете си, по искане на управителния орган на лечебното заведение или по искане на собственика.

(2) Болничното настоятелство кани на заседанията си управителния орган на лечебното заведение и получава от него информация за състоянието на заведението.

(3) Болничното настоятелство:

1. подпомага изграждането и поддържането на съоръженията, оборудването и имотите на лечебното заведение;

2. предлага мерки за подобряване дейността на лечебното заведение на собственика;

3. при необходимост провежда акции и информационни кампании с цел мобилизиране на обществени сили и средства за подпомагане на лечебното заведение.

Чл. 86

(1) Лечебните заведения за болнична помощ, диализните центрове, центровете за трансфузионна хематология, центровете за спешна медицинска помощ, центровете за психично здраве, центровете за кожно-венерически заболявания, комплексните онкологични центрове, домовете за медико-социални грижи, медико-диагностичните и медико-техническите лаборатории, медицинските центрове, денталните центрове, медико-денталните центрове и диагностично-консултативните центрове и тъканните банки подлежат на доброволна акредитация за:

1. цялостната медицинска дейност на лечебното заведение;

2. отделните медицински дейности;

3. възможностите за обучение на студенти и специализанти.

(2) Лечебните заведения по ал. 1, които искат да провеждат обучение на студенти и специализанти, задължително се акредитират за дейностите по ал. 1.

(3) Лечебните заведения, извън посочените в ал. 1, подлежат на доброволна акредитация за оценка на базовите им възможности за обучение на студенти и специализанти и лекари за целите на продължаващото медицинско обучение.

(4) Акредитацията е процес, насочен към осигуряване на качеството на здравните услуги, оценка на базовите възможности за обучение на студенти и специализанти, за постигане на по-добри резултати и информиране на медицинските професионалисти и гражданите.

Чл. 87

(1) Критериите, показателите и методиката за акредитация се определят с наредба на министъра на здравеопазването.

(2) Критериите и показателите съдържат условията, на които трябва да отговарят структурата и организацията на дейността в лечебното заведение, необходимото оборудване, квалификацията на персонала, както и стандартите за качество на медицинските услуги.

(3) Методиката за акредитация съдържа правилата за формиране на акредитационната оценка, оценъчна скала и стандартен протокол за решение.

(4) Критериите и показателите за акредитация се актуализират на всеки пет години.

Чл. 88

(1) Акредитацията е първоначална или последваща и се осъществява при условията и по реда, определени с наредбата по чл. 87, ал. 1.

(2) Първоначална акредитация се извършва на лечебни заведения или структури, които са осъществявали дейност по-малко от една година, съответно по-малко от 6 месеца. Всяка следваща акредитация е последваща и се извършва след изтичане на срока на присъдената акредитационна оценка или при промяна на получената акредитационна оценка, по искане на лечебното заведение.

(3) Първоначална акредитация не се извършва на центровете и отделенията за трансфузионна хематология, центровете за спешна медицинска помощ, центровете за психично здраве, центровете за кожно-венерически заболявания, комплексните онкологични центрове, домовете за медико-социални грижи за деца и тъканните банки.

(4) Лечебното заведение осигурява необходимите условия и съдейства за осъществяване на акредитацията.

(5) Акредитиращото се лечебно заведение заплаща държавна такса за процедурата по акредитация, определена с тарифа, приета от Министерския съвет.

(6) Средствата по ал. 5 се разходват за дейностите по извършване на процедурата по акредитация.

Чл. 88а

(1) Акредитацията се осъществява от Акредитационен съвет, който е специализиран орган по акредитация към министъра на здравеопазването.

(2) Акредитационният съвет се състои от 13 членове, в т. ч. председател и заместник-председател.

(3) В състава на Акредитационния съвет се включват 5 представители на Министерството на здравеопазването, двама представители на Националната здравноосигурителна каса, трима представители на Българския лекарски съюз и по един представител на Българския зъболекарски съюз, Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи и на представителните организации за защита правата на пациентите.

(4) Представителите по ал. 3 на Министерството на здравеопазването се определят от министъра на здравеопазването.

(5) Представителите по ал. 3 на Националната здравноосигурителна каса се определят от надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса.

(6) Представителите по ал. 3 на Българския лекарски съюз, Българския зъболекарски съюз и на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи се определят от управителния съвет на съответната съсловна организация.

(7) Представителят по ал. 3 на представителните организации за защита правата на пациентите се определя от организациите, признати по реда на чл. 86в от Закона за здравето.

(8) Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса, Българският лекарски съюз, Българският зъболекарски съюз, Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи и представителните организации за защита правата на пациентите определят и по един резервен член, който може да замества титуляря в състава на Акредитационния съвет за участие в заседанията и при вземане на решения.

(9) Акредитационният съвет се създава със заповед на министъра на здравеопазването, в която се определят председателят и заместник-председателят, както и размерът на заседателните възнаграждения. В заповедта се посочват и резервните членове по ал. 8.

(10) За председател на Акредитационния съвет се определя представител на Министерството на здравеопазването, а за заместник-председател – представител на Българския лекарски съюз.

(11) Организацията на дейността и функциите на Акредитационния съвет се определят с наредбата по чл. 87, ал. 1.

Чл. 89

(1) Оценяването на лечебното заведение се извършва съгласно методиката по чл. 87, ал. 3 по петстепенна оценъчна скала, която включва положителни оценки – „отлична“, „много добра“, „добра“, „средна“, и отрицателна оценка – „лоша“.

(2) Положителните акредитационни оценки се определят за срок от една до пет години.

Чл. 89а

(1) Акредитационната оценка се определя със заповед на министъра на здравеопазването по предложение на специализирания орган по акредитация към министъра на здравеопазването.

(2) Заповедта за присъждане на акредитационна оценка съдържа една или няколко от следните оценки:

1. оценка на цялостната медицинска дейност на лечебното заведение и срок, за който тя се присъжда;

2. оценка на отделните медицински и други дейности на лечебното заведение и срок, за който тя се присъжда;

3. оценка на обучението на студенти и/или специализанти в лечебното заведение и срок, за който тя се присъжда.

(3) В заповедта за определяне на акредитационна оценка за обучение на студенти и/или специализанти се вписват видът на обучението и специалностите, по които то се провежда.

(4) Заповедта по ал. 1 подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 90

(1) В лечебните заведения, получили положителна акредитационна оценка, могат да се провеждат дейности и по:

1. клинично обучение на студенти и докторанти по медицина, дентална медицина и фармация;

2. клинично обучение по здравни грижи, както и на студенти от всички видове медицински колежи;

3. следдипломно обучение на лекари, лекари по дентална медицина, фармацевти, специалисти по здравни грижи и лица, завършили медицински колеж.

(2) Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването определя кои от лечебните заведения, получили положителна акредитационна оценка за дейностите по ал. 1, т. 1, придобиват правата на университетски болници за срока на акредитационната оценка. Предложението на министъра на здравеопазването предварително се съгласува със съответния ректор на висшето медицинско училище на територията на общината, на която се намира лечебното заведение.

(3) В университетските болници се приемат за лечение и лица със заболявания, които са включени в програмите за студентско обучение и за обучение на специализанти и докторанти.

(4) Условията и редът за провеждане на обучението, както и неговото финансиране, се уреждат с договор между лечебното заведение и висшето медицинско училище.

(5) Средствата за финансиране на обучението на студентите и докторантите се осигуряват от държавния бюджет в частта му за образованието и науката, а средствата за обучение за придобиване на специалност в системата на здравеопазването на места, финансирани от държавата – от държавния бюджет в частта му за здравеопазването.

Чл. 91

В лечебните заведения за извънболнична помощ може да се провежда практическо обучение на специализанти по специалности, определени с наредбата по чл. 181 от Закона за здравето, и обучение за целите на продължаващото медицинско обучение.

Чл. 92

В центровете за спешна медицинска помощ може да се провежда обучение на специализанти по спешна медицина, както и продължителна квалификация.

Чл. 93

Условията, редът и начините на финансиране на обучението и продължителната квалификация, както и критериите, на които трябва да отговарят лечебните заведения по чл. 91 и 92 се определят с наредба на министъра на здравеопазването.

Чл. 94

(1) Когато интересите на обществото изискват провеждане на съвместни действия при природни бедствия, епидемии и други извънредни обстоятелства, лечебните заведения, независимо от формата на собственост, са длъжни да си взаимодействат с ресурсите, с които разполагат.

(2) Разходите на лечебните заведения, направени в случаите по ал. 1, се възстановяват от държавата с решение на Министерския съвет.

Чл. 95

(1) Лечебните заведения могат:

1. да се договарят помежду си за предоставяне на медицински специалисти, медицински услуги и други дейности;

2. да сключват договори със застрахователи, лицензирани по раздел ІІ, буква „А“, т. 2 или т. 1 и 2 от приложение № 1 към Кодекса за застраховането.

(2) Държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ могат да лекуват пациенти срещу директно заплащане в рамките на не повече от 10 на сто от легловия фонд.

(3) За ползването на легловия фонд по ал. 2 отговарят съответните началници на отделения и клиники.

Чл. 96

Източници за финансиране на лечебните заведения могат да бъдат:

1. Националната здравноосигурителна каса;

2. републиканският и общинските бюджети;

3. застрахователи, лицензирани по раздел ІІ, буква „А“, т. 2 или т. 1 и 2 от приложение № 1 към Кодекса за застраховането

4. местни и чуждестранни юридически и физически лица.

Чл. 97

Приходите на лечебното заведение се формират чрез постъпления от:

1. договори за оказана медицинска помощ;

2. директни плащания от физически и юридически лица, както и по чл. 37, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване;

3. възстановяване на направени разходи от трета страна;

4. целеви субсидии от републиканския бюджет, когато това е предвидено със Закона за държавния бюджет;

5. целеви субсидии от общинските бюджети, когато това е предвидено в тях;

6. отдаване под наем на оборудване, помещения и площи съгласно действащото законодателство;

7. дарения, завещания, помощи и други източници.

Чл. 98

(1) В случаите, когато медицинските услуги не се оказват по договор с Националната здравноосигурителна каса, лечебните заведения формират цена.

(2) Лечебните заведения по чл. 16 и 17 разработват вътрешен правилник за разпределение на финансовите средства.

Чл. 99

(1) В стойността на оказаните медицински услуги не се включват разходи за обучение на студенти, специализанти и докторанти, за продължителна квалификация, както и за научни изследвания.

(2) Разходите по ал. 1 са обект на отделно договаряне между възложителя и лечебното заведение.

Чл. 99а

(отменен)

Разходите на лечебните заведения за болнична помощ за извършване на съдебномедицински експертизи и свързания с тях медицински транспорт се заплащат със средства от бюджета на съдебната власт по реда на чл. 403, ал. 1, т. 4 от Закона за съдебната власт.

Чл. 100

(1) Държавата и общините могат да финансират държавните или общинските лечебни заведения чрез целеви субсидии, одобрени със Закона за държавния бюджет и с общинските бюджети.

(2) Целеви субсидии по ал. 1 се отпускат за:

1. придобиване на дълготрайни материални активи;

2. основен ремонт, свързан с преустройство на лечебното заведение;

3. информационни технологии и системи;

4. финансово оздравяване на лечебни заведения за болнична помощ.

5.

6. лечебни заведения, които се намират в райони с повишен здравен риск.

(3) Финансирането на дейностите, свързани с инвестиционните разходи, може да се извършва съобразно държавното или общинското участие в капитала на лечебните заведения.

Чл. 100а

Диализните центрове могат да се финансират от Националната здравноосигурителна каса въз основа на договори в съответствие с бюджета на Националната здравноосигурителна каса.

Чл. 101

(1) Съществуващите публични здравни заведения за болнична помощ, диспансери и болничните диагностично-лечебни структури към висшите медицински училища се преобразуват в лечебни заведения – еднолични търговски дружества, със заповед на министъра на здравеопазването в срок до 1 септември 2000 г.

(2) Преобразуваните по ал. 1 заведения в едномесечен срок от регистрацията си в съда правят искане за получаване на разрешение за осъществяване на лечебна дейност по реда на чл. 46, като видовете лечебни заведения могат да бъдат само тези по чл. 9, ал. 1, т. 1, и 2 или съответно по чл. 10, т. 3. До получаване на разрешението преобразуваните заведения могат да осъществяват лечебна дейност.

(3) Преобразуването по ал. 1 се извършва след влизането в сила на наредбите по чл. 46, ал. 3 и по чл. 49, ал. 4.

(4) С преобразуването на болничните диагностично-лечебни структури към висшите медицински училища, националните центрове, осъществяващи лечебна дейност, държавните белодробни болници и Научния институт за специална медицина „Пирогов“ в лечебни заведения – еднолични търговски дружества, собствеността върху капитала им се придобива от държавата и правата се упражняват от министъра на здравеопазването.

(5) С преобразуването на публичните здравни заведения съгласно приложението в лечебни заведения – акционерни дружества, собствеността върху капитала им се придобива от:

1. държавата и се управлява от министъра на здравеопазването – за 51 на сто от капитала;

2. общините от областта, чието население лечебното заведение обслужва – за 49 на сто от капитала; акционерното участие на общините е пропорционално на населението, живеещо в съответните общини.

(6) С преобразуването на публичните здравни заведения, извън тези по ал. 4 и 5, в лечебни заведения за болнична помощ или в лечебни заведения по чл. 10, т. 3 собствеността върху капитала им се придобива от общината, на чиято територия се намира седалището на търговското дружество, и правата се упражняват от съответния общински съвет.

Чл. 102

(1) Съществуващите публични здравни заведения за извънболнична помощ се преобразуват със заповед на министъра на здравеопазването в лечебни заведения – еднолични търговски дружества, до 1 март 2000 г. и се регистрират в регионалните центрове по здравеопазване по реда на чл. 40, като видовете лечебни заведения могат да бъдат само тези по чл. 8, ал. 1, т. 2, букви „в“ и „г“ и т. 3.

(2) Трудовите правоотношения с медицинските специалисти, извършващи извънболнична помощ в здравните заведения по ал. 1, се уреждат по реда на чл. 123 от Кодекса на труда.

(3) Лекарите и лекарите по дентална медицина, работещи в лечебното заведение при преобразуването му и извършващи извънболнична помощ, или учредени от тях лечебни заведения сключват наемен договор за помещенията, обзавеждането и апаратурата с управителните органи на лечебните заведения.

(4) Управителните органи на лечебните заведения, до които е направено предложение, са длъжни в срок 15 дни след поискването да сключат наемни договори за помещенията по цени в размер 10 на сто от наемната цена, определена от съответния общински съвет по реда на Закона за общинската собственост, а за обзавеждането и апаратурата по цени, равни на месечните им амортизационни отчисления, съгласно чл. 15 от Закона за счетоводството. Управителните органи не могат да прекратят едностранно договорите по ал. 3 при наличие на договор с Националната здравноосигурителна каса, освен при неизпълнение на основните задължения на наемателя. В случай на отказ на управителния орган да сключи наемния договор, лицата по ал. 3 могат да предявят иск пред районния съд за обявяване на договора за окончателен.

(5) Наемни договори с лечебните заведения могат да се сключват и с други лечебни заведения при наличие на свободни помещения, обзавеждане и апаратура само след сключване на договорите с лицата по ал. 3.

(6) Имуществото на непреобразуваните публични здравни заведения за извънболнична помощ се управлява от кмета на общината, упълномощено от него лице или от създадено от общинския съвет търговско дружество за стопанисване и управление на собствеността. Медицинските специалисти, които извършват извънболнична помощ в помещенията на тези заведения имат права по ал. 3 и 4.

(7) Преобразуването по ал. 1 в лечебни заведения за извънболнична помощ може да се извършва след влизането в сила на наредбите по чл. 41, ал. 4 от този закон и чл. 26, ал. 3 от Закона за народното здраве.

(8)

(9)

Чл. 103

(1) Съществуващите публични санаторно-курортни и лечебно-оздравителни здравни заведения се преобразуват в еднолични търговски дружества с държавно имущество със заповед на министъра на здравеопазването до 1 септември 2000 г.

(2) Преобразуваните по ал. 1 заведения в срок до шест месеца правят искане за получаване на разрешение за осъществяване на лечебната дейност по реда на чл. 46 като болница за рехабилитация. До получаване на разрешението преобразуваните здравни заведения могат да осъществяват лечебна дейност.

Чл. 104

(1) С преобразуването на публичните здравни заведения по чл. 101, 102 и 103 предоставеното за стопанисване и управление движимо и недвижимо имущество – държавна или общинска собственост, включено в балансите на здравните заведения, въз основа на които се преобразуват, преминава в собственост на дружествата.

(2) Търговските дружества, създадени по реда на ал. 1, са правоприемници на здравните заведения, въз основа на които са преобразувани.

(3) Трудовите правоотношения с лицата, които работят в преобразуващите се здравни заведения по чл. 101 и 103, се уреждат по реда на чл. 123 от Кодекса на труда.

Чл. 105

(1) Отдаването под наем и разпореждането с движими и недвижими вещи на държавно или общинско лечебно заведение – еднолично търговско дружество, съставляващи дълготрайни материални активи, се извършва само след одобрение на едноличния собственик на капитала, ако общата стойност за текущата година надхвърля 5 на сто от балансовата стойност на дълготрайните активи на дружеството към 31 декември на предходната година. Тази разпоредба не се прилага за наемните договори, сключени по реда на чл. 102, ал. 4.

(2) В случаите по ал. 1 паричните постъпления от продажбата или отдаването под наем на вещи на лечебните заведения остават изцяло в заведението и могат да се ползват само за финансиране на лечебната дейност и за инвестиции, пряко свързани с предмета на дейност.

Чл. 106

(l) Държавата и общините могат да финансират лечебни заведения за изпълнение на национални, регионални и общински здравни програми и проекти, както и за извършване на определени видове лечебна дейност, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, въз основа на договор.

(2) Финансирането на лечебните заведения от държавата и общините се извършва чрез сключване на договор между съответния държавен или общински орган и лечебното заведение. Договорите се сключват по образец, утвърден от министъра на здравеопазването съгласувано с министъра на финансите.

(3) Държавата може да предоставя субсидии на учредени от общините лечебни заведения за болнична помощ, по предложение на Националното сдружение на общините в Република България, в труднодостъпни и/или отдалечени райони по критерии и ред, определени в методика на министъра на здравеопазването, съгласувана с министъра на финансите, в рамките на средствата, предвидени в бюджета на Министерството на здравеопазването за съответната календарна година.

Чл. 107

Непреобразуваните публични здравни заведения се закриват от Министерския съвет и се ликвидират по реда на чл. 52.

Чл. 108

(1) Приватизация по смисъла на този закон е прехвърлянето на физически или юридически лица с под 50 на сто държавно и/или общинско участие на:

1. акции или дялове от лечебното заведение – собственост на държавата или общините;

2. обособени части от лечебното заведение;

3. цели лечебни заведения.

(2) Прехвърлянето по ал. 1 се извършва по реда на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, доколкото в този закон не е предвидено друго.

Чл. 109

(1) Решенията за приватизация и всички действия, свързани с приватизационната процедура, се вземат от:

1. министъра на здравеопазването или Агенцията за приватизация съгласно разпоредбите на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия – за лечебните заведения с държавно участие;

2. общинските съвети – за лечебните заведения с общинско участие за извънболнична помощ;

3. общинските съвети след одобрение или по предложение на министъра на здравеопазването – за лечебните заведения с общинско участие, осъществяващи болнична помощ, и на тези по чл. 10, т. 4 и 5.

(2) Приватизация на обособена част от лечебно заведение с държавно или общинско участие, в което се осъществяват лечебни дейности, може да се извършва само ако обособената част ще бъде използвана за лечебно заведение по този закон или за дейност, свързана с осъществяването на медицинско обслужване.

(3) Разпоредителни сделки с недвижими вещи, собственост на лечебни заведения с държавно или общинско участие, могат да се извършват с лечебни или здравни заведения или с юридически лица за осъществяване на медицински дейности.

(4) Органите по ал. 1 подготвят и сключват сделките по чл. 108 или упълномощават други за това.

Чл. 110

Акциите и дяловете на държавата и общините в лечебните заведения не могат да се продават чрез публични търгове и централизирани публични търгове.

Чл. 111

(1) Държавните или общинските лечебни заведения – еднолични търговски дружества, и техни обособени части могат да се изкупуват без търг или конкурс според пазарната им оценка от:

1. персонала на приватизиращото се лечебно заведение или на обособена част при условие, че като купувач кандидатстват поне 51 на сто от лекарите и/или лекарите по дентална медицина, които притежават не по-малко от 50 на сто от капитала на дружеството купувач. За заведения, преобразувани и създадени съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3, не се изисква ограничителен дял за лекари и/или лекари по дентална медицина;

2. наемателите на обособени части, регистрирани като лечебно заведение и осъществяващи първична и специализирана помощ, когато договорът им е сключен с лечебно заведение за извънболнична помощ.

(2) Предложения за изкупуване по реда на ал. 1, т. 1 не могат да се подават за обособени части на лечебни заведения за болнична помощ.

(3) Лицата по ал. 1, т. 1 могат да кандидатстват и като учредители на юридическо лице, в което могат да участват и лицата по чл. 5, ал. 2 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.

(4) Предложенията за закупуване по реда на ал. 1 – 3 на лечебните заведения или на обособени техни части могат да се подават, ако балансовата стойност на дълготрайните активи на заведението или на обособената част към момента на подаване на предложението е не повече от 1 млн. лв.

Чл. 112

Оценката на заведението или на обособената част – предмет на приватизационната сделка, се извършва по реда на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия в срок до три месеца от вземането на решение за приватизация по реда на чл. 111.

Чл. 113

(1) Органът, компетентен да вземе решение за приватизация, може да откаже предложението по реда на чл. 111, когато лечебното заведение или обособената от него част са включени в списък, приет от Министерския съвет. Списъкът се обнародва в „Държавен вестник“ и може да се променя по необходимост.

(2) Отказът или непроизнасянето в срок шест месеца по предложенията по чл. 111 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(3) С влизането в сила на съдебното решение за отмяна на изричния или мълчалив отказ се счита, че е взето решение за откриване на процедура за приватизация и органът по чл. 109, ал. 1 или упълномощено от него лице е длъжен в срок три месеца да извърши необходимите действия по предприватизационната подготовка и да го предложи за изкупуване на правоимащите.

Чл. 114

(1) Лицата, подали предложение по чл. 111, имат право да закупят на разсрочено плащане лечебни заведения и обособени техни части, като заплатят начална вноска в размер 10 на сто от цената и разсрочването е до десет години с едногодишен гратисен период.

(2) За начина на разсроченото плащане и за други неуредени въпроси относно условията за изкупуването по реда на чл. 111 се прилагат съответно разпоредбите на чл. 35 – 42 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.

(3) Ограничението по чл. 41, ал. 2 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия не се прилага, когато заведението или обособената част, изкупена по реда на чл. 111, се прехвърля на друго лечебно заведение и цената е окончателно платена.

Чл. 115

(1) Който извършва дейност по извънболнична медицинска помощ в нарушение на разпоредбите на този закон или на нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Който извършва дейност по извънболнична медицинска помощ в нарушение на чл. 39, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - с лишаване от правото да упражнява професията си за срок от три месеца до една година.

(3) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция от 2000 до 5000 лв.

Чл. 115а

(1) Лечебно заведение, което извършва дейност по извънболнична медицинска помощ в нарушение на разпоредбите на утвърдените медицински стандарти, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от лечебно заведение – едноличен търговец или юридическо лице, се налага имуществена санкция от 300 до 1000 лв.

Чл. 116

(1) Който извършва дейност по болнична медицинска помощ в нарушение на разпоредбите на този закон или на нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция от 8000 до 20 000 лв.

Чл. 116а

Лечебно заведение, което извършва дейност по болнична медицинска помощ в нарушение на утвърдените медицински стандарти, се наказва с имуществена санкция от 500 до 2000 лв.

Чл. 117

(1) Нарушенията по чл. 115, 115а, 116 и 116а се установяват с актове, съставени от длъжностни лица, определени от директора на регионалния център по здравеопазване, или от длъжностни лица, определени от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“.

(2) Наказателните постановления за нарушенията по чл. 115 и 115а се издават от директора на регионалния център по здравеопазване или от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“.

(3) Наказателните постановления за нарушенията по чл. 116 и 116а се издават от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“.

Чл. 118

Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват съгласно разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.

§ 1

„Държавно или общинско лечебно заведение“ по смисъла на този закон е и лечебно заведение, чийто капитал над 50 на сто е на държавата или на общината. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

10. „Високотехнологични методи на диагностика и лечение“ са методи на инвазивната кардиология, кардиохирургията, ендоваскуларните интервенции в неврохирургията, лъчелечението, трансплантацията, роботизираната хирургия, образната диагностика, изпълнявана с РЕТ/СТ.

§ 2

Публичните здравни заведения, частните здравни заведения и медицинските специалисти, упражняващи частна медицинска практика по Закона за народното здраве и подзаконовите актове, продължават да осъществяват дейността си по сегашния ред до привеждането им в съответствие с изискванията на този закон.

§ 3

(1) Заварените при влизането в сила на този закон частни здравни заведения, осъществяващи болнична медицинска помощ, създадени по реда на Закона за народното здраве, привеждат статута си в съответствие с изискванията му и правят искане за разрешение за осъществяване на лечебна дейност по реда на чл. 46 до 1 септември 2000 г.

(2) Заварените при влизането в сила на този закон лица, които упражняват частна медицинска практика по реда на чл. 25а от Закона за народното здраве, и частните здравни заведения, осъществяващи извънболнична медицинска помощ, привеждат статута и дейността си в съответствие с изискванията му и се регистрират по реда на чл. 40 до 1 ноември 1999 г.

§ 4

В шестмесечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването, съгласувано със съответния министър, определя съществуващите центрове за спешна помощ, центрове по хемотрансфузиология, лечебни заведения за стационарна психиатрична помощ, домове „Майка и дете“, здравните заведения към Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция и Министерството на транспорта като лечебни заведения по чл. 5, ал. 1, както и техните специфични функции.

§ 5

Съществуващото към влизането в сила на този закон държавно здравно заведение Клинична болница „Лозенец“ е лечебно заведение към Министерския съвет по смисъла на чл. 5, ал. 1 от закона.

§ 6

(1) Право да откриват индивидуална практика за първична медицинска помощ имат лекари и лекари по дентална медицина без специалност, лекари и лекари по дентална медицина с основна медицинска специалност, лекари и лекари по дентална медицина с основна медицинска и профилна специалност и лекари и лекари по дентална медицина в процес на придобиване на специалност, които в срок десет години от влизането в сила на този закон трябва да завършат курс и да придобият специалност по обща медицина.

(2) Министърът на здравеопазването определя основните медицински специалности, които трябва да имат лицата по ал. 1, както и реда за провеждане на квалификацията по ал. 1.

§ 7

В срок десет години от влизането в сила на закона на длъжностите главна медицинска сестра (акушерка, лаборант, рехабилитатор) и старша медицинска сестра (акушерка, лаборант, рехабилитатор) могат да бъдат назначавани лица с образователно-квалификационна степен, по-ниска от „бакалавър“, ако не се яви кандидат по изискванията на този закон.

§ 8

В шестмесечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет и министърът на здравеопазването издават подзаконовите нормативни актове за прилагането му, с изключение на наредбите по чл. 41, ал. 2 от този закон и по чл. 26, ал. 3 от Закона за народното здраве, които се издават в срок до три месеца от влизането на закона в сила.

§ 9

В Закона за народното здраве (обн., ДВ, бр. 88 от 1973 г.; попр., бр. 92 от 1973 г.; изм. и доп., бр. 63 от 1976 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 66 от 1985 г., бр. 27 от 1986 г., бр. 89 от 1988 г., бр. 87 и 99 от 1989 г., бр. 15 от 1991 г.; попр., бр. 24 от 1991 г.; изм., бр. 64 от 1993 г., бр. 31 от 1994 г., бр. 36 от 1995 г., бр. 12, 87 и 124 от 1997 г., бр. 21, 70, 71 и 93 от 1998 г., бр. 30 от 1999 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 1а:

2. В чл. 2 ал. 2 се изменя така: „(2) Публично здравно заведение се открива, преобразува и закрива от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването.“

3. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:

4. В чл. 36, ал. 2 т. 6 се отменя.

5. В чл. 4а се правят следните изменения:

6. В чл. 25, ал. 1 след думата „здравни“ се добавя „и лечебни“, а думите „кабинети на лекари и лекари по дентална медицина на частна медицинска практика“ се заличават.

7. Членове 25а – 25и се отменят.

8. Член 25к се изменя така: „Чл. 25к. Медицинските специалисти, работещи в здравни лечебни заведения, водят документация и издават медицински документи, определени с наредба на министъра на здравеопазването.“

9. В чл. 26 ал. 1, 2, 3 и 4 се изменят така: „(1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на Закона за здравното осигуряване в лечебни заведения, сключили договор за оказване на медицинска помощ по задължителното здравно осигуряване, както и на безплатно ползване на медицинско обслужване, свързано с дейностите по чл. 3а, т. 1, 2, 3, 4, 5, 13 и 15. (2) Лицата по ал. 1, които са задължително осигурени по Закона за здравното осигуряване, имат право на свободен избор и лечение от лекар и лекар по дентална медицина в лечебни заведения за първична и извънболнична помощ. (3) Условията и редът за осъществяване на правото на избор по ал. 2, както и достъпът до специализираната извънболнична и болнична помощ се уреждат с наредба на Министерския съвет. (4) Медицинското обслужване, свързано с дейностите по чл. 3а, т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 13 и 15, не се заплаща.“

10. В чл. 28 се правят следните изменения:

11. В чл. 29 се правят следните изменения:

12. В чл. 30 се правят следните изменения:

13. В чл. 31, ал. 4 думата „здравни“ се заменя с „лечебни“.

14. В чл. 33 се правят следните изменения и допълнения:

15. В чл. 34 ал. 2 се изменя така: „(2) Органи и тъкани от трупове на лица, починали в лечебни заведения, могат да се вземат за присаждане без съгласието на техните наследници, както и от лица в състояние на мозъчна смърт без съгласието на техните близки, само ако лицата са били дееспособни български граждани и приживе не са направили отказ за даряване на органи и тъкани след смъртта си. Отказът се удостоверява с отбелязване в здравноосигурителната книжка на лицето от упълномощен служител в районната здравноосигурителна каса. В тези случаи ръководителят на лечебното заведение уведомява близките за взетите органи и тъкани.“

16. В чл. 35, ал. 1 думите „публичните здравни“ се заменят с „държавните лечебни“.

17. В чл. 36 се правят следните изменения:

18. В чл. 36а, ал. 1 думите „публично здравно“ се заменят с „държавно или общинско лечебно“, а в ал. 2 думите „публични здравни“ се заменят с „държавни или общински лечебни“.

19. В чл. 37 се правят следните изменения:

20. В чл. 38 думата „здравни“ се заменя с „лечебни“.

21. Член 39 се отменя.

22. В чл. 40 думата „Здравните“ се заменя с „Държавните и общинските лечебни“.

23. В чл. 42 се правят следните изменения:

24. В чл. 43 думата „Здравните“ се заменя с „Лечебните“.

25. Член 44 се отменя.

26. В чл. 48, ал. 1 думите „Публичните здравни“ се заменят с „Държавните и общинските лечебни“.

27. Член 50 се изменя така: „Чл. 50. Министерството на здравеопазването ръководи методически рехабилитационното лечение.“

28. В чл. 56, т. 2 след думата „здравни“ се добавя „и лечебни“.

29. В чл. 61 се правят следните изменения:

30. В чл. 62, ал. 2 думата „здравно“ се заменя с „лечебно“, а думата „здравното“ – с „лечебното“.

31. В чл. 87, ал. 2 думите „публичните здравни“ се заменят с „лечебните“.

32. В чл. 93 се правят следните изменения и допълнения:

33. В чл. 94 след думите „едно здравно“ се добавя „или лечебно“, а след думата „здравното“ се добавя „или лечебното“.

34. В чл. 95 след думите „здравно заведение“ се добавя „или държавно лечебно заведение“.

35. В чл. 97 се правят следните изменения:

36. Член 97а се отменя.

37. В чл. 976 се правят следните изменения:

38. В чл. 98 се правят следните изменения:

39. В чл. 98а думите „300 до 1500 лв.“ се заменят с „3000 до 15 000 лв.“ и думите „500 до 3000 лв.“ се заменят с „5000 до 30 000 лв.“.

40. В чл. 99, ал. 1 думите „2000 до 20 000 лв.“ се заменят с „20 000 до 200 000 лв.“ и думите „5000 до 40 000 лв.“ се заменят с „50 000 до 400 000 лв.“.

41. В чл. 100, ал. 1 думите „10 000 до 50 000 лв.“ се заменят със „100 000 до 500 000 лв.“.

42. В чл. 100а, ал. 1 думите „5000 до 50 000 лв.“ се заменят с „50 000 до 500 000 лв.“ и думите „10 000 до 100 000 лв.“ се заменят със „100 000 до 1 000 000 лв.“.

43. В чл. 101 думите „97а“ се заличават и думите „500 до 15 000 лв.“ се заменят с „5000 до 150 000 лв.“, а думите „14 000 до 30 000 лв.“ се заменят със „140 000 до 300 000 лв.“.

44. В чл. 102 се правят следните изменения:

45. В чл. 103 се правят следните изменения и допълнения:

46. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения:

§ 10

В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г.; изм., бр. 93 и 153 от 1998 г.) се правят следните изменения:

1. Член 58 се изменя така: „Чл. 58. Изпълнители на медицинска помощ по смисъла на този закон са лечебни заведения по Закона за лечебните заведения и здравни заведения по Закона за народното здраве.“

2. В § 3, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби думата „доболничната“ се заменя с думата „извънболничната“.

§ 11

В чл. 40 от Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; попр., бр. 1 от 1999 г.; изм., бр. 44 от 1999 г.) ал. 1 се изменя така: „(1) Здравни услуги са услугите, оказвани от здравни заведения по Закона за народното здраве и от лечебни заведения по Закона за лечебните заведения в домовете за стари хора и в други заведения от лекари, лекари по дентална медицина и медицински специалисти по Закона за народното здраве и Закона за лечебните заведения.“

§ 12

Изпълнението на закона се възлага на министъра на здравеопазването.

§ 13

Параграф 9, т. 9 от преходните и заключителните разпоредби се прилага от 1 януари 2000 г. за извънболничната помощ и от 1 януари 2001 г. за болничната помощ.

Приложение 1 Приложение към чл. 101, ал. 5 1. Районна болница

– Благоевград

2. Районна болница – Бургас

3. Обединена районна клинична болница – Варна

4. Районна болница – Велико Търново

5. Обединена районна болница – Видин

6. Обединена районна болница – Враца

7. Районна болница – Габрово

8. Районна болница – Добрич

9. Районна болница – Кюстендил

10. Районна болница – Кърджали

11. Обединена районна болница – Ловеч

12. Районна болница – Монтана

13. Районна болница – Пазарджик

14. Обединена районна болница – Перник

15. Районна болница – Пловдив

16. Районна болница – Разград

17. Обединена районна болница – Русе

18. Районна болница – Сливен

19. Районна болница – Силистра

20. Районна болница – Смолян

21. Обединена районна болница – София-окръг

22. Районна болница – Стара Загора

23. Обединена районна болница – Търговище

24. Обединена районна болница – Хасково

25. Обединена районна болница – Шумен

26. Районна болница – Ямбол