Устройствен правилник на Министерския съвет и на неговата администрация (УПМСНА)

Чл. 1

С правилника се уреждат основните въпроси, свързани с дейността и организацията на работа на Министерския съвет и със структурата и функциите на неговата администрация.

Чл. 2

(1) Министерският съвет е централен колегиален орган на изпълнителната власт с обща компетентност.

(2) Министерският съвет координира дейността на другите органи на изпълнителната власт за осъществяването на единна държавна политика.

(3) Министерският съвет осъществява дейността си въз основа на принципите на законност, публичност, колегиалност, централизация и координация при формирането и провеждането на политиките, на децентрализация на оперативните функции по осъществяване на изпълнителната власт и на взаимодействие и сътрудничество.

Чл. 3

(1) При осъществяване на своята дейност Министерският съвет взаимодейства с Народното събрание, президента, омбудсмана, Конституционния съд, органите на съдебната власт и другите държавни институции, невключени в системата на изпълнителната власт, както и с органите на местното самоуправление.

(2) Министерският съвет осъществява сътрудничество с ръководните органи на синдикатите, на организациите на работодателите и организациите за социална защита, както и на други неправителствени организации.

(3) Министерският съвет провежда единна информационна политика за дейността на правителството и на неговата администрация.

Чл. 4

(1) Текущата дейност на Министерския съвет и подготовката на неговите заседания се осигурява от администрацията на Министерския съвет.

(2) Администрацията на Министерския съвет се ръководи от министър-председателя.

(3) Главният секретар на Министерския съвет осигурява административното ръководство на администрацията на Министерския съвет.

(4) Администрацията на Министерския съвет като юридическо лице се представлява от министър-председателя или от овластени от него длъжностни лица.

Чл. 5

(1) Министерският съвет се състои от:

1. министър-председател;

2. заместник министър-председател и министър на финансите;

3. заместник министър-председател и министър на икономиката, инвестициите и индустрията;

4. заместник министър-председател;

5. заместник министър-председател;

6. министър на вътрешните работи;

7. министър на отбраната;

8. министър на външните работи;

9. министър на правосъдието;

10. министър на труда и социалната политика;

11. министър на образованието и науката;

12. министър на здравеопазването;

13. министър на иновациите и дигиталната трансформация;

14. министър на регионалното развитие и благоустройството;

15. министър на енергетиката;

16. министър на транспорта и съобщенията;

17. министър на земеделието и храните;

18. министър на околната среда и водите;

19. министър на културата;

20. министър на туризма;

21. министър на младежта и спорта.

(2) Заместник министър-председателите по ал. 1, т. 2 и 3 и министрите ръководят министерства.

(3) Заместник министър-председателят по ал. 1, т. 4 отговаря за стратегическото развитие и координацията на политики.

(4) Заместник министър-председателят по ал. 1, т. 5 отговаря за управлението на европейските средства.

(5) Разпределянето на ресорите и на функциите на координация на заместник министър-председателите се определя със заповед на министър-председателя.

Чл. 6

(1) Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на Република България на основата на приета от него програма за управление на страната.

(2) Министерският съвет ръководи изпълнението на държавния бюджет и организира стопанисването на държавното имущество, осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация, отбраната и въоръжените сили.

(3) Министерският съвет определя държавната политика в различните области на държавното управление с приети от него стратегически документи.

(4) Министерският съвет ръководи и осъществя политиката на Република България към Европейския съюз (ЕС) и Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО).

Чл. 7

(1) В изпълнение на своите конституционни функции Министерският съвет разглежда въпроси, които са му изрично възложени със закон или следват от ръководното му място в системата на изпълнителната власт.

(2) Министерският съвет решава въпросите от своята компетентност на заседания.

(3) По изключение и по предложение на министър-председателя въз основа на доклад на вносителя с приложени към него материали по чл. 35, ал. 1 Министерският съвет може да приеме акт и неприсъствено. Ако някой от членовете на Министерския съвет поиска мотивирано проектът на акт да бъде обсъден от Министерския съвет, той се включва в дневния ред за следващото заседание.

(4) В случаите по ал. 3 приемането на акта може да се извърши и по електронен път.

(5) По изключение и по предложение на министър-председателя Министерският съвет може да провежда заседания и дистанционно.

Чл. 8

(1) Министерският съвет решава въпросите от своята компетентност, като приема постановления, разпореждания и решения.

(2) Министерският съвет с постановления приема правилници или наредби или урежда обществени отношения, които не подлежат на законова уредба, съобразно компетентността му, установена от Конституцията и законите.

(3) Министерският съвет приема решения или разпореждания по въпроси, които нямат нормативен характер.

(4) Министерският съвет с решение одобрява:

1. законопроекти;

2. предложения до Народното събрание за приемане на решение или до президента за издаване на указ в предвидените в Конституцията и законите случаи;

3. становища по дела пред Конституционния съд.

(5) В решенията по ал. 4, т. 1 се определя кой от членовете на Министерския съвет е отговорен за представянето на законопроекта в Народното събрание.

Чл. 9

(1) Приетите от Министерския съвет актове се подписват от министър-председателя. Министър-председателят подписва и мотивите към актовете по чл. 8, ал. 4, т. 1 и 2, както и становищата по конституционните дела.

(2) При неприсъственото приемане на акт той се представя за подпис на всички членове на Министерския съвет с изключение на командированите и ползващите законоустановен отпуск и се счита за приет, ако бъде подкрепен с „да“ от повече от половината от тях.

(3) Приетите от Министерския съвет актове се подпечатват с официалния печат на Министерския съвет.

(4) Приети от Министерския съвет решения по оперативни и текущи въпроси могат да се оформят и в протокола от съответното заседание на правителството. Доклади на вносители по въпроси, по които не е в компетентността на правителството да приема актове, се оформят в протокола от съответното заседание като приети за сведение.

Чл. 10

(1) Министър-председателят ръководи общата политика на правителството и координира дейността на членовете на Министерския съвет по нейното осъществяване.

(2) Министър-председателят ръководи текущата дейност на Министерския съвет, като утвърждава дневния ред, свиква и председателства заседанията на правителството.

(3) Министър-председателят като централен едноличен орган на изпълнителната власт:

1. назначава и освобождава заместник-министрите и заместник областните управители, както и ръководните органи на държавни институции, когато това му е възложено със закон;

2. осъществява други възложени му с Конституцията и законите на страната правомощия.

(4) При осъществяване на правомощията си по ал. 3 министър-председателят издава заповеди или подписва други официални документи, които се подпечатват с официалния печат на Министерския съвет. В останалите случаи заповедите на министър-председателя и неговата служебна кореспонденция се подпечатват със служебния печат на Министерския съвет.

Чл. 11

(1) Заместник министър-председателите са централни еднолични органи на изпълнителната власт, които подпомагат министър-председателя при осъществяване координацията на политиката на правителството в определените им ресори.

(2) Правомощията на министър-председателя по чл. 10, ал. 2 в негово отсъствие от страната или когато ползва законоустановен отпуск, се изпълняват от заместник министър-председател, определен от министър-председателя, а в случаите по чл. 24, ал. 1, изречение второ от Закона за администрацията – от определен министър, въз основа на издадена от министър-председателя за всеки конкретен случай писмена заповед.

(3) При упражняване на функциите по ал. 1 заместник министър-председателите може да издават заповеди. Заповедите и служебната кореспонденция на заместник министър-председателите се подпечатват със служебния печат на Министерския съвет.

Чл. 12

(1) Министрите са централни еднолични органи на изпълнителната власт със специална компетентност, които осъществяват държавната политика в ръководената от тях сфера на обществения живот в съответствие със законите и приетата от правителството програма за управление на страната.

(2) Министрите осъществяват общо ръководство и координация на дейността на създадените към тях държавни комисии, изпълнителни агенции и други административни структури.

(3) Министрите осъществяват координация на дейността на държавни агенции, държавни комисии и други административни структури към Министерския съвет, когато това им е възложено с акт на правителството или със заповед на министър-председателя.

(4) Функциите на министрите, които ръководят министерства, се определят с устройствените правилници на съответните министерства.

Чл. 13

(отменен)

(1) Министърът за развитие на електронно правителство отговаря за планирането и цялостната координация на държавната политика в областта на развитието на електронно правителство.

(2) При осъществяване на своите функции министърът по ал. 1 издава заповеди. Заповедите и служебната кореспонденция на министъра се подпечатват със служебния печат на Министерския съвет.

Чл. 13а

(отменен)

(1) Заместник министър-председателят и министър по управление на средствата от Европейския съюз отговаря за цялостната организация и ръководство на системата за координация при управлението на средствата от Европейския съюз.

(2) При осъществяване на своите функции министърът по ал. 1 се подпомага от дирекциите по чл. 75 – 77а.

(3) При осъществяване на своите функции министърът по ал. 1 издава заповеди. Заповедите и служебната кореспонденция на министъра се подпечатват със служебния печат на Министерския съвет.

Чл. 14

(1) Министър-председателят, и и министрите представляват Република България в отношенията с други държави и международни организации, провеждат международни преговори и участват в други международни мероприятия в съответствие с Конституцията, законите на Република България и актовете на Министерския съвет.

(2) В случаите, когато министър предложи на Министерския съвет международен договор за утвърждаване или за ратифициране със закон от Народното събрание, той осигурява неговото обнародване в „Държавен вестник“.

Чл. 15

(1) Политическият кабинет на министър-председателя е организационна структура, която включва и, началника на кабинета, парламентарния секретар и ръководителя на звеното за връзки с обществеността.

(2) Политическият кабинет на министър-председателя подпомага министър-председателя при формулирането и разработването на конкретни решения за провеждане на правителствената политика в сферата на неговите правомощия, както и при представянето на правителствената политика пред обществото.

(3) В изпълнение на задачите си по ал. 2 политическият кабинет на министър-председателя има съвещателни, аналитични и информационни функции, в изпълнение на които:

1. периодично събира, обобщава и анализира информация, необходима за разработване на политически решения;

2. координира разработването и контролира изпълнението на управленската програма на правителството;

3. координира и контролира съответствието между целите и приоритетите в управленската програма на правителството и националните стратегически документи;

4. анализира изпълнението на поставените стратегически цели и приоритети от програмата на Министерския съвет въз основа на годишните доклади за дейността на министерствата, държавните комисии, държавните и изпълнителните агенции и областните администрации;

5. следи за провеждането на обществени консултации на публикуваните на интернет страниците на вносителите и на Портала за обществени консултации проекти на актове от компетентността на Министерския съвет и изразява становища за резултатите от тях.

6. обменя информация с политическите кабинети на останалите членове на Министерския съвет и на областните управители за изпълнението на приетата от правителството политика в конкретната област;

7. осигурява координация при осъществяването на единната информационна политика на правителството;

8. осъществява връзките на министър-председателя с обществеността.

Чл. 16

(1) Началникът на политическия кабинет на министър-председателя:

1. съставя програмата на министър-председателя;

2. организира връзките на министър-председателя с членовете на Министерския съвет, с другите държавни органи и с органите на местното самоуправление, както и с ръководствата на политическите и обществените организации и с гражданите;

3. организира провеждането на заседанията на политическия кабинет;

4. осигурява координацията на работата на политическия кабинет на министър-председателя с политическите кабинети на министрите, като периодично свиква заседания с техните началници и информира министър-председателя за резултатите от проведените обсъждания;

5. ръководи работата на съветниците, експертите и техническите сътрудници към политическия кабинет.

(2) Съветниците и експертите към политическия кабинет на министър-председателя:

1. събират, обобщават и анализират информация, необходима за стратегическото планиране и разработването на политиките за управление на страната;

2.

3. подготвят справки, анализи, експертни становища и други материали по въпроси, които се разглеждат от политическия кабинет на министър-председателя.

(3) Съветник в политическия кабинет на министър-председателя е и секретар на Съвета по сигурността.

(4) Техническите сътрудници към политическия кабинет на министър-председателя осигуряват подготовката и провеждането на заседанията на политическия кабинет.

Чл. 17

Парламентарният секретар на Министерския съвет:

1. организира взаимодействието на Министерския съвет и на министър-председателя с Народното събрание и с ръководствата на парламентарните групи;

2. координира дейността на парламентарните секретари на министрите при представянето на правителствената политика и на внесените от Министерския съвет законопроекти, решения, доклади и отчети пред Народното събрание.

3.

Чл. 18

(1) Ръководителят на звеното за връзки с обществеността:

1. организира представянето на правителствената политика пред обществото;

2. координира дейността на ръководителите на звената за връзки с обществеността в министерствата и другите администрации на изпълнителната власт с оглед провеждането на единна информационна политика;

3. организира публичните изяви на министър-председателя.

(2)

1. осигурява провеждането на информационната политика на правителството;

2. организира публичните изяви на членовете на Министерския съвет във връзка с представянето на решенията на правителството;

3. организира достъпа до обществена информация в съответствие с конституционните права на гражданите и действащото законодателство;

4. анализира публикации в средствата за масово осведомяване и общественото мнение за дейността на правителството;

5. поддържа страницата на правителството в интернет.

(3) Ръководителят на звеното за връзки с обществеността е съветник към политическия кабинет на министър-председателя. При осъществяване на своите функции по ал. 1 той се подпомага от дирекция „Правителствена информационна служба“.

Чл. 19

(1) Заместник министър-председателите формират политически кабинети, включващи съветници, експерти и технически сътрудници.

(2) Началникът на политическия кабинет по ал. 1:

1. съставя програмата на заместник министър-председателя;

2. организира връзките на заместник министър-председателя с министрите, с другите държавни органи и с органите на местното самоуправление, както и с ръководствата на политическите и обществените организации и с гражданите;

3. осигурява координацията на работата на политическия кабинет на заместник министър-председателя с политическите кабинети на другите членове на правителството;

4. ръководи работата на съветниците, експертите и техническите сътрудници към кабинета.

(3) Съветниците и експертите към политическия кабинет по ал. 1:

1. събират, обобщават и анализират информация и разработват проекти на политически решения в координирания от заместник министър-председателя ресор;

2. подготвят справки, анализи, експертни становища и други материали по въпроси в координирания от заместник министър-председателя ресор.

Чл. 20

(1) Политическите кабинети си взаимодействат с администрацията на Министерския съвет при подпомагане дейността на министър-председателя, и, министъра за развитие на електронно правителство.

(2) Взаимодействието по ал. 1 се осъществява чрез главния секретар. Конкретните задачи се формулират от началника на политическия кабинет и се възлагат на администрацията от главния секретар в обем и срокове, съгласувани между началника на кабинета и главния секретар.

Чл. 21

(1) Министър-председателят свиква и ръководи оперативни съвещания по текущи въпроси от дейността на правителството, както и за определяне на подходи за подготовка на въпросите за разглеждане от Министерския съвет. На оперативни съвещания може да се обсъжда необходимостта от разработването на национални планове, програми и стратегии, които следва да се приемат или одобрят от Министерския съвет, наричани по-нататък „стратегически документи“.

(2) В оперативните съвещания участват членовете на Министерския съвет, началникът на политическия кабинет на министър-председателя, главният секретар на Министерския съвет, както и други определени от министър-председателя лица.

(3) Дневният ред на оперативните съвещания се определя от началника на политическия кабинет на министър-председателя.

Чл. 22

(отменен)

(1) Министерският съвет може да създава съвети във връзка с осъществяването на свои правомощия, произтичащи от нормативни актове или решения на Народното събрание.

(2) Съветите са постояннодействащи консултативни органи на правителството по определянето и провеждането на държавната политика в дадена област.

(3) Съветите се ръководят от министър-председателя или от друг член на правителството и включват в състава си само лица, които са избрани или назначени в органите на изпълнителната власт или са техни заместници.

(4) В акта за създаване на съвета се определя и администрацията, осигуряваща административното, експертното и техническото им подпомагане.

Чл. 23

(отменен)

(1) Министерският съвет може да създава държавно-обществени консултативни комисии по важни въпроси от обществена значимост.

(2) В състава на комисиите се включват наред с представителите на органите на изпълнителната власт и представители на други държавни органи, органи на местното самоуправление и на неправителствени организации, имащи отношение към дейността на комисията. Комисиите се ръководят от министър-председателя или от друг член на правителството.

(3) В акта за създаване на комисията се определя и администрацията, осигуряваща административното, експертното и техническото им подпомагане.

Чл. 24

(1) Работни групи за изготвяне на проекти на актове или на други експертни предложения по конкретни въпроси от компетентността на правителството с участието на представители на различни администрации се създават с решение на Министерския съвет или със заповед на министър-председателя.

(2) В акта по ал. 1 се определя заместник министър-председател или министър, който да наблюдава дейността на работната група и да отговаря за резултатите от нейната работа пред правителството.

Чл. 25

(1) Официалният печат на Министерския съвет е с кръгла форма. В средата е изобразен гербът на Република България, около който е написано „Министерски съвет на Република България“. Отпечатъкът от официалния печат е с червен цвят.

(2) Официалният печат е изработен в един екземпляр и се полага от главния секретар на Министерския съвет или от упълномощено от него длъжностно лице от администрацията на Министерския съвет върху актовете на правителството.

(3) За служебни цели се използва служебен печат, който е с кръгла форма с надпис в средата „Република България“, около който е написано „Министерски съвет“. Отпечатъкът от служебния печат е със син цвят.

(4) Служебният печат се полага от директора на дирекция „Правителствена канцелария“ или от упълномощен от него служител върху преписите от актовете на Министерския съвет, върху актовете и служебната кореспонденция на министър-председателя и на и, както и върху служебната кореспонденция, подписана от главния секретар на Министерския съвет и от директорите в администрацията на Министерския съвет.

(5) Главният секретар на Министерския съвет утвърждава образците на официалния и служебния печат и определя реда за тяхното съхраняване.

Чл. 26

(1) При осъществяване на своите правомощия министър-председателят пътува в страната и в чужбина, без да се издава заповед за командироване. В тези случаи началникът на политическия кабинет на министър-председателя съставя паметна записка, която включва всички реквизити на заповед и отчет за командировка.

(2) По искане на президента във връзка с негови официални посещения в чужбина министър-председателят определя членовете на Министерския съвет, които да го придружават, и ги командирова.

(3) И и министрите, органите към Министерския съвет по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията, заместник–министрите и областните управители в изпълнение на своите правомощия пътуват в страната, без да се издава заповед за командироване. Тримесечните отчети за командировките се утвърждават от Министерския съвет.

(4) И и министрите се командироват в чужбина със заповед на министър-председателя. Органите към Министерския съвет по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията, областните управители и лицата, които се назначават със заповед на министър-председателя, се командироват в чужбина от министър-председателя или от упълномощено от него длъжностно лице.

(5) Разходите за командировки на членовете на Министерския съвет са за сметка на бюджета на съответните ведомства.

Чл. 27

(1) Разходите за заплати на членовете на Министерския съвет са включени в бюджета на Министерския съвет.

(2) Министър-председателят, и,,, началниците на политическите им кабинети и главният секретар на Министерския съвет имат право на разходи за представителни цели, които са предвидени по бюджета на Министерския съвет.

(3) Разходите за представителни цели на министрите се предвиждат по бюджета на съответното министерство.

Чл. 28

(1) Членовете на Министерския съвет ползват отпуските, предвидени в трудовото законодателство.

(2) Ползването на отпуск от и и министрите се разрешава от министър-председателя.

(3) За ползването на отпуск от министър-председателя се съставя паметна записка от началника на неговия политически кабинет, която включва всички реквизити на заповедта за разрешаване на съответния вид отпуск.

Чл. 29

Процесуалното представителство по спорове, по които страна е Министерският съвет или неговата администрация, министър-председателят, или заместник министър-председател в това му качество, се осъществява от лица, определени от министър-председателя.

Чл. 30

(1) Министерският съвет упражнява правото си на законодателна инициатива съобразно приетата от него шестмесечна законодателна програма.

(2) Със законодателната програма се определят законопроектите, които Министерският съвет предлага на Народното събрание за разглеждане и приемане през съответната негова сесия. В законодателната програма задължително се включват законопроектите, предвидени за съответния шестмесечен период в Плана за действие с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз.

(3) Предложенията за включване на законопроект в законодателната програма се правят от членовете на Министерския съвет. Органите по чл. 19, ал. 3 и 4 от Закона за администрацията отправят своите предложения за включване на законопроект в законодателната програма чрез съответния заместник министър-председател или министър, определен по реда на чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 2 и 3. Когато направените предложения за включване на законопроекти предвиждат промени в един и същи закон, в законодателната програма се включва, след съгласуване със съответните членове на Министерския съвет, изработването и внасянето на общ законопроект.

(4) Предложението за включване на законопроект в законодателната програма трябва да съдържа:

1. целите и основните положения на предлаганата уредба и очакваните резултати от прилагането й;

2. справка относно необходимите промени в действащите закони, свързани с приемането на закона;

3. сроковете за подготовката, съгласуването и одобряването на законопроекта.

4. извършената предварителна оценка на въздействието;

5. становище от Дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ по частичната оценка на въздействието.

(5) Предложенията се представят на парламентарния секретар на Министерския съвет чрез началника на политическия кабинет на министър-председателя за съставяне на проекта на законодателната програма.

(6) Законодателната програма се изготвя съгласно приложение № 1 въз основа на предложенията по ал. 4 и на становището на дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз“ относно актовете, които въвеждат мерки на национално ниво, необходими за изпълнение и прилагане на актове на Европейския съюз. Програмата се публикува на Портала за обществени консултации заедно с оценките по чл. 30б.

Чл. 30а

(1) Министерският съвет приема подзаконови нормативни актове съгласно приета от него шестмесечна оперативна програма. В оперативната програма задължително се включват предвидените за приемане през съответния шестмесечен период: 1. нормативни актове по прилагане на закони; 2. подзаконови нормативни актове от Плана за действие с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз.

(2) Предложенията за включване на проект на подзаконов нормативен акт в оперативната програма се правят от членовете на Министерския съвет. Органите по чл. 19, ал. 3 и 4 от Закона за администрацията отправят своите предложения за включване на проект на подзаконов нормативен акт в оперативната програма чрез съответния заместник министър-председател или министър, определен по реда на чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 2 и 3.

(3) Предложението за включване на проект на нормативен акт в оперативната програма трябва да съдържа:

1. основните положения на предлаганата уредба и очакваните резултати от прилагането й;

2. законовото основание за приемане на акта;

3. сроковете за подготовката, съгласуването и приемането на нормативния акт;

4. извършената предварителна оценка на въздействието;

5. становище от Дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ по частичната предварителна оценка на въздействието.

(4) Предложенията се представят на главния секретар на Министерския съвет за съставяне на проекта на оперативна програма.

(5) Оперативната програма се изготвя съгласно приложение № 1а и се публикува на Портала за обществени консултации заедно с оценките по чл. 30б.

Чл. 30б

(1) Вносителят изпраща по електронен път извършената частична предварителна оценка на въздействието за съгласуване от Дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ в срок до 30 дни преди началото на шестмесечния период на действие на законодателната, съответно на оперативната програма на Министерския съвет.

(2) Дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ в срок 14 дни от получаването съгласува по електронен път оценката по ал. 1, като следи за нейното качество и за пълнота съгласно Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието (НОМИОВ) и се произнася по преценката относно необходимостта от извършване на цялостна оценка на въздействието. Когато с проекта на нормативен акт единствено се въвеждат мерки на национално ниво, необходими за изпълнение и прилагане на актове на Европейския съюз, срокът за съгласуване е 7 дни.

(3) При съгласуването по ал. 2 Дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ изготвя становище, в което:

1. съгласува без препоръки частичната оценка на въздействието;

2. съгласува частичната оценка на въздействието, като:

(4) След съгласуването вносителят съобразява частичната оценка със становището по ал. 3, т. 2 и предлага включването на проекта на нормативен акт в законодателната, съответно в оперативната програма на Министерския съвет.

(5) Когато в срока по ал. 2 не е получено становище на Дирекция „Координация и модернизация на администрацията“, се счита, че частичната оценка на въздействието е съгласувана без препоръки.

Чл. 30в

(1) Вносителят изпраща по електронен път извършената цялостна предварителна оценка на въздействието за съгласуване от Дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ преди започването на междуведомствената съгласувателна процедура по чл. 32 – 34.

(2) Дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ в срок 7 дни от получаването съгласува по електронен път оценката по ал. 1, като следи за нейното качество и пълнота съгласно НОМИОВ. Когато с проекта на нормативен акт единствено се въвеждат мерки на национално ниво, необходими за изпълнение и прилагане на актове на Европейския съюз, вносителят може да посочи по-кратък срок за съгласуване, но не по-малко от 3 дни.

(3) При съгласуването по ал. 2 Дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ изготвя становище, в което:

1. съгласува без препоръки цялостната оценка на въздействието;

2. не съгласува цялостната оценка на въздействието, като отправя препоръки за допълване, подобряване на нейното качество и/или за съобразяване с изискванията на НОМИОВ.

(4) Дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ може да не съгласува цялостната оценка на въздействието два пъти, като повторното съгласуване се извършва в сроковете по ал. 2.

(5) След съгласуване без препоръки или след повторното съгласуване от Дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ вносителят започва съгласувателната процедура по чл. 32 – 34.

Чл. 30г

(1) За проектите на нормативни актове, които не са включени в законодателната и в оперативната програма на Министерския съвет, се прилагат чл. 30б и 30в.

(2) В случаите по ал. 1 Дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ извършва съгласуването на оценките в срок 7 дни от получаването им. Когато с проекта на нормативен акт единствено се въвеждат мерки на национално ниво, необходими за изпълнение и прилагане на актове на Европейския съюз, вносителят може да посочи по-кратък срок за съгласуване, но не по-малко от 3 дни.

Чл. 31

(1) Министрите и органите по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията отговарят за подготовката на проектите на актове от компетентността на правителството в ръководените от тях ресори, освен ако в закон е предвидено друго.

(2) Въпросите за разглеждане на заседание се внасят от членовете на Министерския съвет самостоятелно или съвместно, когато са от функционалната компетентност на повече министри.

(3) Органите по чл. 19, ал. 3 и 4 от Закона за администрацията внасят подготвените от тях проекти на актове чрез съответния заместник министър-председател или министър, определен по реда на чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 2 и 3. За случаите, когато проектите на актове се внасят чрез министър-председателя или определения по реда на чл. 11, ал. 1 заместник министър-председател, органите по чл. 19, ал. 3 и 4 от Закона за администрацията отговарят за тяхната подготовка и съгласуване съгласно изискванията на чл. 32 – 35.

(4) Когато е необходимо да бъде приет акт от компетентността на правителството, предложен от държавни органи, невключени в системата на изпълнителната власт, както от органи на местното самоуправление, за подготовката на проекта и внасянето на въпроса за разглеждане на заседание на Министерския съвет отговаря, освен ако в закон е предвидено друго, определен от министър-председателя заместник министър-председател или министър.

(5) Разпоредбите на ал. 1 – 4 се прилагат и в случаите по чл. 195, ал. 2 от АПК, когато съдът е отменил или обявил за нищожен подзаконов нормативен акт на Министерския съвет. Съответният орган по ал. 1 – 4 внася в Министерския съвет проекта на акта, с който се уреждат правните последици, възникнали от отменения като унищожаем или обявения за нищожен акт, в срок не по-късно от три месеца след влизането в сила на съдебното решение.

Чл. 32

(1) Членовете на Министерския съвет съгласуват въпросите, на които те са вносители, с останалите министри, като прилагат и финансова обосновка за одобряване от министъра на финансите.

(2) Вносителите съгласуват с президента проектите на актове, съдържащи предложения за издаване на укази.

(3) Вносителите съгласуват с органите по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията, с областните управители или с други държавни органи въпросите, които са свързани или засягат тяхната дейност.

(4) В случаите, предвидени в нормативен акт, проектите на стратегически документи и на нормативни актове се съгласуват със съответните консултативни органи.

(5) Вносителите съгласуват проектите на актове с дирекция „Правна“ и с другите дирекции от специализираната администрация на Министерския съвет съобразно функционалната им компетентност.

(6) Вносителите изпращат всеки законопроект за съгласуване от Комисията за противодействие на корупцията относно наличието на корупционен риск. Когато това е изискване на специален закон, вносителите съгласуват проектите на актове и по предвидения в този закон ред.

(7)

Чл. 33

(1) По представените за съгласуване проекти на актове министрите изразяват становище относно съответствието им с програмата на правителството за управление на страната и с определената по реда на чл. 6, ал. 3 държавна политика в ръководената или координираната от тях сфера на обществения живот.

(2) Становищата на министрите по проектите на стратегии и програми, както и становищата по ал. 1 се подготвят от техните политически кабинети.

(3) Министрите възлагат на ръководената от тях администрация изготвяне на експертно становище по представените за предварително съгласуване проекти на актове, които са свързани или засягат дейността на тяхното министерство. Експертните становища се подписват от главния секретар на министерството, за Министерството на отбраната – от постоянния секретар на отбраната, а за Министерството на вътрешните работи – от административния секретар..

(4) По представените за съгласуване законопроекти министърът на правосъдието изготвя и справка за съответствието на законопроекта с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека.

Чл. 34

(1) Съгласуването по чл. 32, ал. 1, 3 и 5 и чл. 33 се извършва в 14-дневен срок от получаването на материалите в съответната администрация – за проектите на нормативни актове, а за останалите актове – в 10-дневен срок. Съгласуването по чл. 32, ал. 6 се извършва в 20-дневен срок от получаването на материалите в Комисията за противодействие на корупцията. Когато срокът за обществени консултации е намален по реда на чл. 26, ал. 4, изречение второ от Закона за нормативните актове, срокът за съгласуване от Комисията за противодействие на корупцията е 14 дни.

(2) Материалите се считат за съгласувани без бележки, когато в срока по ал. 1 не е получено становище.

(3) Когато Комисията за противодействие на корупцията установи наличие на корупционен риск, със свое решение тя прави предложение за въвеждане на мерки с антикорупционна насоченост. Ако предложението не бъде прието, в справката за отразяване на предложенията по чл. 35, ал. 1, т. 3 вносителят посочва мотиви за това и уведомява комисията при условията и по реда на чл. 48, ал. 2 от Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности.

(4) В случаите, когато въз основа на получените становища вносителят направи многобройни и/или съществени промени в представения за съгласуване проект на акт или подготви нов проект, той е длъжен да го изпрати за повторно съгласуване заедно със справка по тези становища преди внасянето му за разглеждане на заседание на Министерския съвет. Повторното съгласуване се извършва в 7-дневен срок от постъпването на проекта в съответната администрация.

(5) Предварителното съгласуване може да се извърши и по електронен път.

(6) Съгласуването на материалите се извършва по реда на чл. 32 и 33, доколкото не е предвиден друго в нормативен акт.

Чл. 35

(1) Въпросите за разглеждане от Министерския съвет се внасят по електронен път с придружително писмо, подписано от съответния главен секретар, за Министерството на отбраната – от постоянния секретар на отбраната, за Министерството на вътрешните работи – от административния секретар, а за Министерството на външните работи – от постоянния секретар, и:

1. писмен доклад, подписан от вносителя;

2. проект на акт, парафиран от главния секретар, за Министерството на отбраната – от постоянния секретар на отбраната, за Министерството на вътрешните работи – от административния секретар, а за Министерството на външните работи – от постоянния секретар, и от юрист от съответната администрация;

3. мотиви към законопроектите, в които задължително се посочва и информацията по ал. 2, т. 11;

4. финансова обосновка, одобрена от министъра на финансите:

5. съобщение за средствата за масово осведомяване;

6. всички получени становища от съгласуването по реда на чл. 33 и справка за отразяването им с мотиви за неприемането на предложенията;

7. справка за съответствие с европейското право на законопроектите и подзаконовите актове – ако е приложимо, както и справка за съответствието на законопроекта с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека;

8. справка за постъпилите предложения от обществените консултации по законопроектите и проектите на нормативни и общи административни актове заедно с обосновка за неприетите предложения и доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 26 и 27 от Закона за нормативните актове, съответно чл. 66 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс;

9. оценка на въздействието на проекта на нормативен акт с приложено към нея становище от съгласуването с администрацията на Министерския съвет;

10. други документи, когато това се изисква или е необходимо във връзка с разглеждането и приемането на акта.

(2) В доклада по ал. 1, т. 1 задължително се посочват:

1. целите, които се поставят с предложения акт, и тяхното съответствие с приоритетите и целите в приетите от правителството програма за управление на страната и/или стратегически документи;

2. причините, които налагат приемането на акта, в т. ч. мярката по правителствената програма и/или стратегическия документ, в изпълнение на която той се предлага;

3. правното основание, на което въпросът се внася за разглеждане от Министерския съвет;

4. очакваните резултати от прилагането на акта, ако бъде приет базирани на извършената частична, съответно цялостна предварителна оценка на въздействието,, и тяхното съответствие с резултатите, предвидени за съответната мярка в правителствената програма и/или стратегическия документ;

5. причините, поради които не се налага по акта да бъде изготвена справка за съответствие с европейското право;

6. мотивирани финансови разчети за необходимите разходи, трансфери и други плащания;

7. дали са проведени обществени консултации по предложения акт, както и резултатите от тях;

8. причините, поради които се налага срокът за обществени консултации да бъде по-кратък от 30 дни, когато е приложимо;

9.

10. обосновка на необходимостта от въвеждане на режим по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, когато докладът се отнася до законопроект, с който се предвижда въвеждане на такъв режим; в този случай обосновката се включва и в мотивите към законопроекта.

11. информация за мерките за противодействие на корупцията, когато такива се съдържат в предложения акт, съдържанието на мерките и корупционния риск, срещу който са насочени.

(3) В справката за съответствие с европейското право се посочват актовете на Европейския съюз, с които е направена хармонизация на регламентираната материя.

(4) Материалите по ал. 1, т. 1, 2, 3 и 5 се представят и на електронен носител.

(5) Финансовите обосновки за проектите на решения за одобряване на законопроектите за държавния бюджет, на бюджета на държавното обществено осигуряване и на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, за проекти на подзаконови нормативни актове, които са свързани с изпълнението на държавния бюджет за текущата година, за проекта на решение за бюджетната процедура и за проекта на решение за одобряване на средносрочната бюджетна прогноза и стратегически документи и планове, които включват разчети с индикативен характер, се разработват съгласно приложение № 2.2.

Чл. 36

(1) Материалите за разглеждане от Министерския съвет се внасят в администрацията на Министерския съвет не по-късно от 3 работни дни преди редовното заседание на Министерския съвет.

(2) В случаите, когато не са спазени изискванията на чл. 35, главният секретар на Министерския съвет връща материалите на вносителя с указания за отстраняване на нередовността.

(3) В случаите, когато не е спазен срокът по ал. 1, но материалите отговарят на изискванията на чл. 35, те се включват в дневния ред за следващото заседание.

(4) По изключение материали, които не отговарят на някои от изискванията на чл. 35 и на ал. 1, се включват в дневния ред по решение на министър-председателя след доклад на главния секретар.

(5) По изключение и по решение на министър-председателя материали, макар и да отговарят на изискванията на чл. 35, може да не бъдат включени в дневния ред и да бъдат върнати на вносителя.

Чл. 37

Съгласуването и внасянето на материали за заседание на Министерския съвет, в които се съдържа класифицирана информация с ниво на класификация за сигурност „строго секретно“, „секретно“ или „поверително“, се извършват по реда на този раздел при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация и на актовете по неговото прилагане.

Чл. 38

(1) Министерският съвет провежда редовни заседания въз основа на предварително утвърден от министър-председателя дневен ред.

(2) В дневния ред за всяко предстоящо заседание се включват внесените в сроковете по чл. 36 материали, като те се обособяват в две части:

1. част А – проекти на актове, придружени от положителни становища, които не изискват дискусия;

2. част Б – законопроекти, както и проекти на актове, изискващи дискусия.

(3) Проектът на дневния ред се изготвя от главния секретар и се утвърждава от министър-председателя най-късно 2 дни преди заседанието, за което се отнася.

(4) Министър-председателят може да утвърди включването на допълнителен материал в дневния ред въз основа на мотивирано искане на вносителя относно необходимостта от неговото разглеждане на предстоящото заседание.

(5) Вносителите не могат да предлагат промени в представените проекти на актовете след включването на материала в дневния ред.

(6) Дневният ред за извънредните заседания се определя от министър-председателя.

Чл. 39

(1) Дневният ред с материалите по него се изпраща на членовете на правителството в еднодневен срок след утвърждаването му, съответно след включването на допълнителния материал в него. Членовете на Министерския съвет могат да представят становище по материалите най-късно до деня преди заседанието.

(2) Главният секретар разпределя материалите, включени в дневния ред, между дирекциите в администрацията на Министерския съвет, които най-късно до деня преди заседанието могат да представят експертни становища по тях.

Чл. 40

Материалите, в които се съдържа класифицирана информация с ниво на класификация за сигурност „строго секретно“, „секретно“ или „поверително“, се обособяват в отделна част на дневния ред и се изпращат само на членовете на Министерския съвет при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация и на актовете по прилагането му.

Чл. 41

(1) Министерският съвет провежда заседания всяка седмица в определените със заповед на министър-председателя дни и часове.

(2) Министър-председателят може да разпореди промяна в графика на редовните заседания, както и да свиква извънредни заседания, за което членовете на правителството се уведомяват своевременно от главния секретар на Министерския съвет.

Чл. 42

(1) Заседанията на Министерския съвет се провеждат, ако на тях присъстват повече от половината от членовете на правителството. В случаите, когато заседанието се провежда дистанционно, се осигурява пряко и виртуално участие на членовете на Министерския съвет при спазване на изискванията за кворум.

(2) По изключение и след съгласуване с министър-председателя министрите могат да бъдат представени на заседанията на Министерския съвет от свои заместници. Заместник-министрите не участват при определянето на кворума и в гласуването на актовете.

(3) Заседанията на Министерския съвет се председателстват от министър-председателя, а в него отсъствие – от определен от него по реда на чл. 11, ал. 2 заместник министър-председател.

Чл. 43

(1) На заседанията на Министерския съвет присъстват началникът на политическия кабинет на министър-председателя, главният секретар на Министерския съвет, парламентарният секретар, ръководителят на звеното за връзки с обществеността и определени от министър-председателя директори на дирекции от администрацията на Министерския съвет, както и стенограф.

(2) На заседание на Министерския съвет или при разглеждането на отделна точка от неговия дневен ред могат да присъстват и поканени от министър-председателя лица в качеството им на представители на държавни институции или други организации.

(3) По искане на вносителя министър-председателят може да разреши присъствие на заместник-министри или на отделни служители от съответната администрация при разглеждане на определена точка от дневния ред.

(4) При обсъждането на въпроси от дневния ред, в материалите по които се съдържа класифицирана информация с ниво на класификация за сигурност „строго секретно“, „секретно“ или „поверително“, присъстват само лица, които имат съответно разрешен достъп за работа с класифицирана информация.

(5) По решение на Министерския съвет отделни въпроси от дневния ред могат да се разглеждат само от неговите членове.

Чл. 44

(1) В началото на заседанието на Министерския съвет министър-председателят обявява дневния ред.

(2) Всеки вносител може да оттегли или да поиска отлагане на внесения от него за разглеждане въпрос, като изложи мотивите за това.

(3) Разглеждането на включените в дневния ред проекти на стратегии, програми и законопроекти се отлагат за следващо заседание на Министерския съвет при отсъствие на техния вносител.

(4) По изключение членовете на правителството могат да предлагат включването на допълнителни въпроси в дневния ред, ако писмено обосноват неотложността от тяхното разглеждане и представят проект на акт.

Чл. 45

(1) Обсъждането на всяка точка от част Б на дневния ред започва с изложение на вносителя, в което той накратко представя проекта и отговаря на получените принципни бележки по него, след което думата се дава на членовете на Министерския съвет, които желаят да се изкажат по разглеждания въпрос. Ако прецени за необходимо, министър-председателят може да включи в дискусията и други присъстващи на заседанието лица.

(2) Актовете на Министерския съвет се приемат с общо съгласие. По решение на министър-председателя може да бъде проведено гласуване по определен въпрос, като в този случай актът се приема с обикновено мнозинство от присъстващите членове на Министерския съвет.

Чл. 46

(1) За всяко проведено от Министерския съвет заседание се изготвя протокол, в който се вписват разгледаните на него въпроси и приетите по тях актове и протоколни решения. В протокола се вписват и участвалите в заседанието членове на Министерския съвет, както и другите присъствали на него външни лица. Протокол се изготвя и в случаите на заседание, проведено дистанционно.

(2) Приетите неприсъствено от Министерския съвет актове се вписват в протокола от първото след тяхното приемане заседание.

(3) Протоколът от заседанието се оформя от главния секретар, подпомогнат от определени от него служители от администрацията на Министерския съвет, и се подписва от министър-председателя най-късно на другия ден след провеждането на заседанието, за което се отнася.

(4) Стенографският протокол се подписва от присъствалия на заседанието стенограф и се прилага към протокола от заседанието.

(5) Препис на протокола от заседанието на Министерския съвет се изпраща на членовете на Министерския съвет.

Чл. 47

(1) Главният секретар на Министерския съвет организира дейността на администрацията на Министерския съвет и координира работата на вносителите за окончателното оформяне на приетите актове съобразно направените в заседанието изменения, допълнения и уточнения и за точното им правно и езиково редактиране.

(2) Окончателното оформяне на актовете се извършва от определената от главния секретар дирекция от администрацията на Министерския съвет в 5-дневен срок от приемането им, съответно от получаването на окончателния акт по реда на чл. 48, ал. 2.

Чл. 48

(1) Когато актът е приет със съществени или многобройни изменения, допълнения и уточнения по представения проект, окончателното му оформяне се извършва от неговия вносител.

(2) Окончателният акт се изпраща до главния секретар на Министерския съвет в 10-дневен срок от приемането му на заседание. Към окончателния законопроект се прилагат и преработени мотиви съобразно направените в него изменения и допълнения. Окончателният акт и мотивите се предоставят и на електронен носител.

(3) Въз основа на справка, подписана от съответния директор по чл. 47, ал. 2, министър-председателят може да разпореди окончателен акт, който не е съобразен с приети от вносителя на заседанието бележки, да бъде върнат на вносителя за тяхното отразяване или въпросът да бъде включен за повторно обсъждане на заседание на Министерския съвет.

(4) Когато вносителят не е представил в срок окончателния акт, главният секретар уведомява за това министър-председателя, който може да внесе в Министерския съвет предложение за отменяне на неговото приемане.

Чл. 49

(1) Преди да бъдат представени за подпис от министър-председателя, актовете се парафират в следната поредност: редактор-стилист, служителят, изготвил окончателното оформяне на акта, директорът на дирекцията по чл. 47, ал. 2, директорът на дирекция „Правна“ и главният секретар на Министерския съвет.

(2) След подписването на акта от министър-председателя в него могат да се правят само технически поправки, които се парафират от главния секретар на Министерския съвет.

Чл. 50

(1) Актовете по чл. 8, ал. 4 се изпращат съответно до Народното събрание, президента и Конституционния съд с придружително писмо, подписано от министър-председателя.

(2) Подлежащите на обнародване актове се изпращат в „Държавен вестник“ по установения в Закона за „Държавен вестник“ ред, като придружителното писмо се подписва от министър-председателя или от определен от него директор на дирекция от администрацията на Министерския съвет.

Чл. 51

При поискване в законоустановените случаи се предоставят преписи от актове на Министерския съвет, изготвени от служители от неговата администрация и подпечатани със служебния печат на Министерския съвет.

Чл. 52

(1) При изпълнение на своите правомощия Министерският съвет се подпомага от администрацията на Министерския съвет.

(2) Администрацията на Министерския съвет осъществява и координация на дейността на централната и териториалната администрация на изпълнителната власт.

(3) Общото ръководство на администрацията на Министерския съвет се осъществява от министър-председателя. Организацията на работа, вътрешните правила, пропускателният режим и други специфични разпоредби, засягащи дейността на администрацията на Министерския съвет, се уреждат с акт на министър-председателя, освен ако с нормативен акт или с този правилник е определено друго.

Чл. 53

(1) Администрацията на Министерския съвет е организирана в дирекции на общата администрация и в дирекции на специализираната администрация, както и в други административни звена и отделни длъжности съгласно приложение № 3.

(2) Министър-председателят по предложение на главния секретар може да създава отдели и сектори в дирекциите.

Чл. 54

(1) Общата численост на служителите в администрацията на Министерския съвет и нейното разпределение по административни звена са посочени в приложение № 3.

(2) Длъжностното разписание на администрацията на Министерския съвет се утвърждава от министър-председателя по предложение на главния секретар.

Чл. 55

Служебната кореспонденция на администрацията на Министерския съвет се подписва от главния секретар или от директор на дирекция и се подпечатва със служебния печат на Министерския съвет.

Чл. 56

Административното ръководство на администрацията на Министерския съвет се осъществява от главния секретар.

Чл. 57

(1) Главният секретар на Министерския съвет:

1. организира, координира и контролира подготовката на заседанията на Министерския съвет и оформянето на приетите актове;

2. разпределя между дирекциите задачите, свързани с подготовката и приемането на актове на Министерския съвет, както и със създаването на условия за работата му;

3. по искане на началниците на политическите кабинети на министър-председателя, на и, и на министъра по управление на средствата от Европейския съюз възлага на дирекциите задачи в рамките на функционалната им компетентност;

4. координира взаимодействието на администрацията на Министерския съвет с другите администрации на изпълнителната власт и на местното самоуправление, включително изисква чрез тях материали и информация, необходими за анализа и подготовката на въпроси от компетентността на Министерския съвет;

5. изпълнява и други задачи, възложени му от Министерския съвет и от министър-председателя.

(2) Главният секретар утвърждава вътрешните правила за организацията на работа на самостоятелните отдели по чл. 59, ал. 1.

Чл. 58

(1) Главният секретар в случаите на упълномощаване се разпорежда и контролира движението на средствата по бюджетите и техните партиди в евро и във валута.

(2) Главният секретар в случаите на упълномощаване сключва договори от името на администрацията на Министерския съвет.

Чл. 59

(1) Самостоятелни отдели към главния секретар са:

1. отдел „Регионална координация“;

2. отдел „Човешки ресурси“;

3.

4.

5. Отдел „Сигурност на информацията“

Дирекцията съгласува със заместник министър-председателя по чл. 5, ал. 1, т. 3 приоритетни мерки и интервенции по ОПДУ в областта на електронното управление и административната реформа.

6. Отдел „Стратегическо планиране.“

16. координира разработването, актуализирането, наблюдението на изпълнението и отчитането на Националната програма за развитие „България 2030“ и оперативните документи към нея, включително осигуряване на съответствие между стратегическите приоритети в програмата с параметрите на средносрочната бюджетна прогноза и ежегодните закони за държавния бюджет;

17. извършва оценка на въздействието върху икономическото развитие на страната от изпълнението на Националната програма за развитие „България 2030“ и други национални и свързани с членството на страната в ЕС стратегически документи;

18. предлага инициативи и мерки за консолидиране на националната стратегическа рамка, както и стандарти за документите, които я изграждат;

19. съгласува необходимостта от изготвянето на стратегически документи съгласно чл. 6, ал. 3;

20. координира процеса по изработване на нормативната уредба, осигурява методическа подкрепа и дава общи насоки в областта на стратегическото планиране;

21. изразява становища по законосъобразността и целесъобразността на предложенията за приемане на нови или изменение на съществуващи стратегически документи и осигурява съгласуваност на националната стратегическа рамка;

22. създава и актуализира методически документи за разработване и актуализиране, наблюдение на изпълнението и отчитане на стратегически документи;

23. предлага инициативи и мерки за устойчиво използване на данни при разработването, актуализирането, наблюдението на изпълнението и отчитането на документи от националната стратегическа рамка;

24. осигурява независимо наблюдение за постигането на целите в документите от националната стратегическа рамка и предлага мерки за преодоляване на констатирани слабости;

25. подпомага работата по изпълнението на Invest EU.

(2) Отдел „Регионална координация“:

1. координира и подпомага организационно-техническата подготовка на изборите за народни представители, президент и вицепрезидент на републиката, членове на Европейския парламент от Република България, общински съветници, кметове на общини и кметства, както и на националните референдуми;

2. осъществява координация на дейността на областните администрации и подпомага взаимодействието им с централните органи на изпълнителната власт;

3. участва в разработването и координирането на инициативи, свързани с развитието на административния капацитет и държавната служба на областно ниво;

4. осигурява развитието и контрола на съдържанието на:

5. координира и контролира процеса по въвеждане и актуализиране на информацията в системите по т. 4;

6.

7. координира изготвянето на доклада за състоянието на администрацията.

(3) Дирекцията съгласува със заместник министър-председателя по чл. 5, ал. 1, т. 2 приоритетни мерки и интервенции по ОПДУ в областта на управлението на средствата от ЕСИФ, приоритетни мерки и интервенции по ПТП 2021 – 2027, както и приоритетни мерки и интервенции за финансиране от Резерва за приспособяване във връзка с последиците от Брекзит.

(4)

1. при упражняването на контрол върху изпълнението на задачите, възложени от главния секретар на административните звена;

2. при упражняването на предварителен контрол върху договорите, сключвани от името на администрацията на Министерския съвет, и на последващ контрол върху изпълнението им.

(5)

(6)

(7)

(8) Отдел „Превенция и защита от домашно насилие, сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси и взаимодействие с гражданското общество“

(9) Отдел „Стратегическо планиране“

Чл. 60

При отсъствие на главния секретар на Министерския съвет от страната или когато той ползва законоустановен отпуск, за всеки конкретен случай неговите функции се изпълняват от определен от министър-председателя директор на дирекция от администрацията на Министерския съвет.

Чл. 61

(1) Звеното за вътрешен одит е на пряко подчинение на министър-председателя и осъществява вътрешен одит по Закона за вътрешния одит в публичния сектор.

(2) Звеното по ал. 1 осъществява дейността по вътрешен одит на всички структури, програми, дейности и процеси в администрацията на Министерския съвет и на разпоредителите с бюджет от по-ниска степен в съответствие с чл. 13 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор.

(3) Звеното по ал. 1 докладва директно на министър-председателя.

(4) Звеното по ал. 1:

1. планира, извършва и докладва дейността по вътрешен одит в съответствие с изискванията на Закона за вътрешния одит в публичния сектор, Стандартите за вътрешен одит, Етичния кодекс на вътрешните одитори, статута на вътрешния одит и утвърдената от министъра на финансите методология за вътрешен одит в публичния сектор;

2. изготвя на базата на оценка на риска тригодишен стратегически план и годишен план за дейността си, които се утвърждават от министър-председателя;

3. изготвя одитен план за всеки одитен ангажимент, който съдържа обхват, цели, времетраене и разпределение на ресурсите за изпълнение на ангажимента, одитния подход и техники, вида и обема на проверките;

4. представя на министър-председателя независима и обективна оценка за състоянието на одитираните системи за финансово управление и контрол;

5. оценява процесите за идентифициране, оценяване и управление на риска, въведени от министър-председателя;

6. проверява и оценява: съответствието на дейностите със законодателството, вътрешните актове и договори; надеждността и всеобхватността на финансовата и оперативната информация; създадената организация по опазване на активите и информацията; ефективността, ефикасността и икономичността на дейностите; изпълнението на задачите, договорите, поетите ангажименти и постигането на целите;

7. консултира министър-председателя по негово искане, като дава съвети, мнение, обучение и други с цел да се подобрят процесите на управление на риска и контролът, без да поема управленска отговорност за това;

8. докладва и обсъжда с министър-председателя и с ръководителите на структурите, чиято дейност е одитирана, резултатите от всеки извършен одитен ангажимент и представя одитен доклад;

9. дава препоръки в одитните доклади за подобряване на адекватността и ефективността на системите за финансово управление и контрол и извършва проверки за проследяване изпълнението на препоръките;

10. изготвя и представя на министър-председателя годишен доклад за дейността по вътрешен одит в съответствие с чл. 40 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор.

Чл. 62

(1) Дирекция „Главен инспекторат“ е на пряко подчинение на министър-председателя и осъществява административен контрол в администрацията на Министерския съвет и в административните структури, чиито ръководители са второстепенни разпоредители с бюджет по бюджета на Министерския съвет.

(2) Главният инспекторат:

1. осъществява функциите по чл. 46а, ал. 2 от Закона за администрацията;

2. разглежда постъпили сигнали за корупция срещу служители от администрацията на Министерския съвет, извършва проверки и информира министър-председателя за резултатите;

3. извършва проверки на сигнали срещу министри, областни управители, председатели на държавни агенции, председатели на държавни комисии към Министерския съвет, ръководители на административни структури по чл. 19, ал. 4, т. 4 от Закона за администрацията, създадени към Министерския съвет, за нарушения по чл. 302, 303 и 305 от Административнопроцесуалния кодекс;

4. координира и подпомага организирането на дейността по провеждане на държавната антикорупционна политика;

5. изпълнява функциите на секретариат на Националния съвет по антикорупционни политики, като осъществява неговото административно и организационно-техническо обслужване и подпомага експертно дейността му;

6. извършва проверки на сигнали и предложения срещу незаконни или неправилни действия или бездействия на служители от администрацията на Министерския съвет;

7. изпраща сигнали до органите на прокуратурата, когато при проверки установи данни за извършено престъпление;

8. осъществява контрола за спазване на сроковете по Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление от длъжностни лица от администрацията на Министерския съвет чрез извършване на проверки по сигнали или по разпореждане на министър-председателя, като в случай на установени нарушения инспекторите съставят актове;

9. за предотвратяване и преустановяване на нарушенията по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България може да прилага принудителни административни мерки по реда на глава четиринадесета на този закон;

10. осъществява и други дейности, свързани с административния контрол, произтичащи от нормативни актове или възложени със заповед на министър-председателя.

(3) Дейността на Главния инспекторат е насочена към всеобхватно, обективно, безпристрастно и точно изясняване на проверяваните случаи и предлагане на мерки с цел:

1. предотвратяване и отстраняване на нарушения при функционирането на администрацията на Министерския съвет и на административните структури, чиито ръководители са второстепенни разпоредители с бюджет по бюджета на Министерския съвет;

2. превенция и ограничаване на корупцията;

3. подобряване работата на администрацията на Министерския съвет и на административните структури, чиито ръководители са второстепенни разпоредители с бюджет по бюджета на Министерския съвет.

(4) Дирекция „Главен инспекторат“ осъществява дейността си в съответствие със стратегически и годишни планове, утвърдени от министър-председателя, а при необходимост извършва извънпланови проверки, възложени от министър-председателя.

(5) За всяка конкретна проверка дирекция „Главен инспекторат“ изготвя доклад до министър-председателя за резултатите, анализира причините и обстоятелствата, свързани с констатираните нарушения, и предлага мерки за отстраняването им.

(6) Дирекция „Главен инспекторат“ се отчита ежегодно за дейността си на министър-председателя.

(7) Главният инспекторат представя на министър-председателя ежегодно до 30 април обобщен доклад за извършените проверки от инспекторатите, изготвен въз основа на докладите по чл. 46, ал. 9 от Закона за администрацията.

Чл. 62б

Финансовият контрольор осъществява предварителен контрол за законосъобразност съгласно Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор.

Чл. 63

Според разпределението на функциите администрацията на Министерския съвет е обща и специализирана.

Чл. 64

(1) Общата администрация осигурява технически дейността на Министерския съвет и на неговата специализирана администрация и осъществява дейността по административно обслужване на гражданите и юридическите лица.

(2) Общата администрация включва:

1. дирекция „Правителствена канцелария“;

2. дирекция „Бюджет и финанси“;

3. дирекция „Административно и правно обслужване и управление на собствеността“;

4.

5.

6. дирекция „Правителствен протокол“.

Чл. 65

Дирекция „Правителствена канцелария“ осъществява дейностите по:

1. деловодното обслужване и контрола на движението на документите в администрацията на Министерския съвет, както и деловодното обслужване на министър-председателя, и,., и на техните политически кабинети;

2. подготовката на заседанията на Министерския съвет и на оперативните съвещания;

3. техническата подготовка на материалите за заседанията на Министерския съвет;

4. техническото оформяне на приетите актове на Министерския съвет;

5. изготвянето и съхраняването на протоколите, стенограмите от заседанията и оригиналите на актовете на Министерския съвет и документите към тях;

6. опазването и съхраняването на преписките и архивните дела;

7. контрола за спазването на сроковете за изпълнението на задачи, произтичащи от актове на Министерския съвет;

8. изготвянето на проекта на дневен ред за заседанията на Министерския съвет;

9. поддържането на правната информация в администрацията на Министерския съвет.

10. приема предложенията и сигналите, подадени по реда на глава осма от Административнопроцесуалния кодекс, и организира работата с тях, доколкото това не е функция на друго административно звено;

11. организира приема на граждани или на представители на организации в администрацията на Министерския съвет.

12. воденето на официален документен регистър на документите по т. 1 и официален документен регистър на документите по т. 10 и 11.

Чл. 66

Дирекция „Бюджет и финанси“ осъществява дейностите по:

1. организиране на единна счетоводна отчетност в системата на Министерския съвет и на текуща счетоводна отчетност в администрацията на Министерския съвет;

2. утвърждаване на правила, уреждащи финансово-счетоводната дейност и организацията на бюджетния процес;

3. изготвяне на указания до второстепенните разпоредители с бюджет по бюджета на Министерския съвет относно съставянето и отчитането на бюджета, финансово-счетоводната дейност, изготвянето и представянето на междинни финансови отчети, годишно счетоводно приключване и други въпроси, свързани с отчетността;

4. организиране на дейностите, свързани с процесите по планиране, съставяне, изпълнение и отчитане на бюджета на Министерския съвет;

5. съставяне на средносрочната бюджетна прогноза и на проекта на бюджет на Министерския съвет като първостепенен разпоредител с бюджет и по области на политики и бюджетни програми за съответната година;

6. утвърждаване на бюджетите на второстепенните разпоредители с бюджет по бюджета на Министерския съвет;

7. изготвяне и представяне в Министерството на финансите на месечно разпределение на годишния бюджет на Министерския съвет;

8. изготвяне и представяне на годишния и междинните финансови отчети на Министерския съвет като първостепенен разпоредител с бюджет съгласно утвърдени от министъра на финансите стандарти, указания и сметкоплан;

9. изготвяне и представяне в Министерството на финансите ежемесечно и на тримесечие на отчетите за изпълнението на бюджета на Министерския съвет, включително за сметките за средства от Европейския съюз, както и тримесечна информация за разходите по бюджетни програми;

10. изготвяне и представяне в Министерството на финансите, Народното събрание и Сметната палата на подробен отчет за изпълнението на програмния бюджет на Министерския съвет към полугодието и за годината;

11. публикуване на: месечните и тримесечните касови отчети за изпълнение на бюджета, на сметките за средства от ЕС и на сметките за чужди средства на Министерския съвет; на отчета за изпълнението на програмния бюджет на Министерския съвет за полугодието и за годината; на годишния финансов отчет на Министерския съвет;

12. извършване на съответните промени по бюджета на Министерския съвет, включително по бюджетите на второстепенните разпоредители с бюджет;

13. организиране на съхранението на счетоводната информация в администрацията на Министерския съвет съгласно изискванията на Закона за счетоводството.

Чл. 67

Дирекция „Административно и правно обслужване и управление на собствеността“ осъществява дейностите по:

1. подготовката и осъществяването на процедурите във връзка с прилагането на Закона за обществените поръчки;

2. организиране на придобиването, ползването и разпореждането с имотите, предоставени за управление на администрацията на Министерския съвет, и подпомагане на контрола върху управлението на обектите – публична държавна собственост, и върху обектите – частна държавна собственост, предоставени за управление на администрацията на Министерския съвет;

3. подготовката на проекти на договори, сключвани от името на администрацията на Министерския съвет, административно-правното обслужване на дейностите на общата администрация, както и организирането на процесуалното представителство и правната защита на Министерския съвет и на неговата администрация по искови производства и по производства, за които процесуалното представителство не е предвидено като функция на друго звено в администрацията;

4. предоставяне на достъп до обществена информация и процесуалното представителство по дела, свързани с предоставянето на достъп до обществена информация;

5. организиране поддържането на сградния и на ведомствения жилищен фонд и техническата поддръжка на машини, инсталации и съоръжения;

6. транспортното обслужване, включително поддръжката на транспортните средства, организиране и осъществяване на материално-техническото снабдяване и осигуряването на хигиената в сградите на администрацията на Министерския съвет.

Чл. 68

(отменен)

Дирекция „Правителствен протокол“ осъществява дейностите по:

1. протоколната и церемониалната дейност на членовете на Министерския съвет и администрацията на Министерския съвет;

2. организирането на командировките на членовете на Министерския съвет и на служителите в администрацията на Министерския съвет;

3. превода на актове, официална кореспонденция и документи, необходими за дейността на Министерския съвет и на неговата администрация.

1. планира изграждането, поддръжката, развитието и интеграцията на информационните и комуникационните системи в администрацията на Министерския съвет и осигурява оперативната им съвместимост с мрежите и системите на държавната администрация;

2. съгласува изграждането, развитието и интеграцията на информационните и комуникационните системи на второстепенните разпоредители с бюджет към Министерския съвет;

3. осигурява съответствието на информационните системи със Закона за електронното управление, Закона за киберсигурност и подзаконовите нормативни актове по прилагането им;

4. осигурява изпълнението на задълженията на администрацията на Министерския съвет за предоставяне на информация от обществения сектор за повторно използване съгласно Закона за достъп до обществена информация;

5. организира и подпомага дейности, свързани с предоставянето на електронни административни услуги, както и извършва вписване на данни в регистри в областта на електронното управление;

6. участва в разработването на бизнес процесите на информационните системи, изработва нефункционалните изисквания в техническите спецификации за възлагане на обществени поръчки, свързани с информационни и комуникационни системи, участва в приемането на продуктите и осъществява контрол по изпълнението на договорите;

7. участва в изработването на типови договори и бюджетни прогнози, свързани с информационните системи на администрацията на Министерския съвет;

8. поддържа и управлява домейните на интернет страниците на администрацията на Министерския съвет и второстепенните разпоредители с бюджет към Министерския съвет;

9. участва в процесите по осъществяване на системна интеграция на комплексни комуникационни и информационни системи, свързани с работата на Министерския съвет и на неговата администрация;

10. осъществява системен анализ, постоянен мониторинг и защита на информационните и телекомуникационните системи в администрацията на Министерския съвет;

11. осигурява изпълнението на задълженията на администрацията на Министерския съвет, свързани с мрежовата и информационна сигурност;

12. осъществява администриране и техническо поддържане на информационната и комуникационната инфраструктура на Министерския съвет;

13. осигурява поддръжка, програмиране, конфигуриране и наблюдение на устройствата за достъп до интернет и интранет и свързаните с тях софтуерни продукти;

14. изпълнява функциите на национален координатор на мрежата за взаимна свързаност на администрациите на държавите – членки на ЕС – sTESTA;

15. планира и координира осигуряването на софтуер, включително лицензи, и хардуер в администрацията на Министерския съвет и в административните структури, чиито ръководители са второстепенни разпоредители с бюджет по бюджета на Министерския съвет;

16. осигурява и поддържа единна точка за обслужване (helpdesk) на информационните и комуникационните системи в администрацията на Министерския съвет; организира управлението на удостоверенията за електронни подписи.

Дирекция „Информационни и комуникационни технологии“:

Чл. 62а

(1) Звеното по сигурността на информацията се ръководи от служителя по сигурността на информацията.

(2) Служителят по сигурността на информацията е на пряко подчинение на министър-председателя и изпълнява възложените му със Закона за защита на класифицираната информация функции.

Чл. 68

Чл. 68а

(отменен)

Дирекция „Управление на собствеността“ осъществява дейностите по:

1. поддържането на сградния и ведомствения жилищен фонд, монтажа, поддържането и ползването на машини и съоръжения;

2. транспортното обслужване, включително поддръжката на транспортните средства, снабдяването и поддържането на складовото стопанство, осигуряването на хигиената в сградата и техническата поддръжка на инсталациите и съоръженията в сградния и ведомствения жилищен фонд;

3. планирането и реализирането на капиталовите инвестиции за строителство, строителни услуги, поддръжка, снабдяване и транспорт за нуждите на Министерския съвет и неговата администрация;

4. осъществяването на инженерно-технически контрол относно състоянието на сградния фонд, предоставен за ползване и управление на администрацията на Министерския съвет, с цел реализиране на строително-ремонтни и монтажни работи.

Чл. 68б

Дирекция „Правителствен протокол“:

1. осигурява протоколната и церемониалната дейност на министър-председателя, на заместник министър-председателите в това им качество и на администрацията на Министерския съвет, в това число при:

2. при изпълнение на функциите по т. 1, както и във връзка с чествания на събития подготвя съпроводителната информация, поздравителните адреси, приветствията и други материали;

3. отговаря за подготовката на необходимите документи и за организиране на командировките в чужбина на органите по чл. 26, ал. 4 и на служителите от администрацията на Министерския съвет;

4. осигурява превода на актове, официална кореспонденция и документи, необходими за дейността на Министерския съвет и на неговата администрация.

Чл. 69

(1) Специализираната администрация включва звената, които пряко подпомагат и осигуряват осъществяването на правомощията на Министерския съвет.

(2) Специализираната администрация включва:

1. дирекция „Правна“;

2. дирекция „Стратегическо развитие, координация и концесии“;

3. дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз“;

4. дирекция „Вероизповедания“;

5. дирекция „Централно координационно звено“;

6.

7.

8. дирекция „Добро управление“;

9. дирекция „Координация и модернизация на администрацията“.

10. дирекция „Правителствена информационна служба“.

11.

Чл. 70

Дирекция „Правна“:

1. подготвя становища за законосъобразността на проектите на актове на Министерския съвет;

2. подпомага дейността на Министерския съвет и на съответните министри при подготовката на законопроекти, както и на актове на Министерския съвет;

3. разработва проекти на актове на Министерския съвет;

4. осигурява съответствието със законите и изразената воля и оформя правно-технически приетите актове на Министерския съвет;

5. подготвя становища по конституционни дела, по които страна е Министерският съвет;

6. осъществява методическа помощ и координация по отношение на правното обслужване на дейностите в другите дирекции на администрацията на Министерския съвет;

7. организира процесуалното представителство и правната защита на Министерския съвет и на неговите актове и на актовете на министър-председателя пред всички съдебни инстанции по дела.

Чл. 71

(отменен)

(1) Дирекция „Държавна администрация“ осъществява следните дейности:

1. в областта на организационното развитие на административните структури:

2. в областта на управлението на човешките ресурси в държавната администрация:

3. в областта на стратегическото планиране:

4. в областта на административното обслужване:

(2) Дирекция „Държавна администрация“ изпълнява функциите на секретариат на Съвета за административната реформа и на Съвета по децентрализация на държавното управление.

(3) Дирекция „Държавна администрация“ поддържа Административния регистър по чл. 61, ал. 1 от Закона за администрацията.

Чл. 72

Дирекция „Стратегическо развитие, координация и концесии“:

1. подпомага Министерския съвет при:

2. координира изпълнението на дейностите по актуализирането, мониторинга и отчитането на Национална програма за развитие „България 2030“ и на оперативните документи към нея и следи за напредъка в националното изпълнение на целите за устойчиво развитие на Организацията на обединените нации;

3. изпълнява функциите на специализираната дирекция от администрацията на Министерския съвет по чл. 41 от Закона за концесиите;

4. осигурява методическа помощ на органите на изпълнителната власт и на администрациите, които ги подпомагат, за преодоляване на констатирани слабости при изготвянето, мониторинга и отчитането на стратегическите документи;

5. координира процеса по изработване на нормативна уредба в областта на стратегическото планиране и концесиите;

6. координира и подпомага министерствата и администрациите на органите на изпълнителната власт по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията за постигането на съгласуваност на приеманите от Министерския съвет актове с програмата за управление на страната и стратегическите документи, като подготвя становища, организира и провежда експертни работни срещи, осигурява мониторинг на изпълнението и отчитането на стратегическите документи, приемани или одобрявани от Министерския съвет, и др.;

7. подпомага взаимодействието на агенциите и комисиите към Министерския съвет относно провежданите от тях политики с министерствата и с други органи на изпълнителната власт;

8. изпълнява функциите на секретариат на Консултативния съвет за Европейската зелена сделка, на Съвета за икономически анализи и на други съвети, когато това е възложено с акт на Министерския съвет;

9. администрира Портала за консултативните съвети и модул „Стратегически документи“ на Портала за обществени консултации;

10. подпомага министър-председателя при изготвянето на отговори по въпроси, предложения и сигнали, свързани с изпълнението на функциите по т. 1 и 2 и с възлагането, изпълнението и прекратяването на концесии;

11. организира процесуалното представителство и правната защита на Министерския съвет и на неговите актове и на актовете на министър-председателя по дела, свързани с предоставянето на концесии по Закона за подземните богатства, по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие и по Закона за водите – за добив на минерална вода.

12. подпомага дейността на заместник министър-председателя по чл. 5, ал. 3.

Чл. 73

Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз“ подпомага експертно дейността на Министерския съвет за провеждане на съгласувана политика на Република България към Европейския съюз, като:

1. подготвя Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз и Шестмесечна програма с приоритетни за Република България теми и досиета по чл. 1, ал. 1, т. 2 и чл. 6, ал. 1, т. 4 от Постановление № 85 на Министерския съвет от 2007 г. за координация по въпросите на Европейския съюз;

2. координира процеса на подготовка и одобряване на проектите на рамкови позиции по въпросите, които се разглеждат от Европейския съвет, Съвета на ЕС и спомагателните му органи, както и в процеса на комитология и по проектите на Белите и Зелените книги на Европейската комисия, и на позиции за заседанията на Европейския съвет и Съвета на ЕС, включително за неформалните заседания, с изключение на въпроси, отнасящи се до Общата външна политика и политика за сигурност и до Общата политика за сигурност и отбрана;

3. анализира политиките и правото на Европейския съюз и извършва наблюдение на изпълнението на ангажиментите към Европейския съюз, включително координира процеса на подготовка на годишен План за действие с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз;

4. изготвя становища по проектите на актове на Министерския съвет и на министрите за съответствието им с политиките и правото на Европейския съюз;

5. осъществява мониторинг по приемането и координира нотифицирането на актове, с които се въвеждат мерки на национално ниво, необходими за изпълнение и прилагане на актове на Европейския съюз;

6. осъществява координацията на досъдебната фаза от процедурите по чл. 258 – 260 от Договора за функционирането на Европейския съюз и на информационната фаза по чл. 18а от Постановление № 85 на Министерския съвет от 2007 г. за координация по въпросите на Европейския съюз;

7.

8.

9.

10.

11.

12. администрира информационните системи по чл. 16 и 16а от Постановление № 85 на Министерския съвет от 2007 г. за координация по въпросите на Европейския съюз;

13.

14. представлява национална точка за контакт с Бюрото за техническо подпомагане при обмена на информация (TAIEX Office) на Европейската комисия по отношение на изпълнителната власт в Република България и национален център СОЛВИТ (SOLVIT) в рамките на европейската мрежа за разрешаване на спорове с презграничен елемент, възникнали от неправилното прилагане на законодателството на Европейския съюз в областта на вътрешния пазар;

15.

16. изпълнява функциите на секретариат на Съвета по европейските въпроси.

Чл. 74

Дирекция „Вероизповедания“:

1. координира отношенията на изпълнителната власт с вероизповеданията;

2. подпомага Министерския съвет при осъществяване на държавната политика на поддържане на търпимост и уважение между различните вероизповедания;

3. организира и ръководи работата на експертна консултативна комисия по проблемите на вероизповеданията;

4. дава експертни заключения и становища в случаите, предвидени в Закона за вероизповеданията;

5. дава становища по искания за разрешение за пребиваване в страната на чуждестранни религиозни служители, поканени от централните ръководства на регистрираните вероизповедания;

6. проверява сигнали и жалби от граждани за нарушаване на техни права и свободи или на права и свободи на техни близки чрез злоупотреба с правото на вероизповедание от страна на трети лица;

7. проверява сигнали и жалби за извършване на незаконосъобразна религиозна дейност и при нужда уведомява органите на прокуратурата;

8. прави предложения пред Министерския съвет по проекта на държавния бюджет за разпределението на държавната субсидия, предназначена за регистрираните вероизповедания, и осигурява необходимата отчетност.

Чл. 75

(1) Дирекция „Централно координационно звено“:

1. подпомага дейността на заместник министър-председателя по чл. 5, ал. 4;

2. координира и осъществява комуникацията с Европейската комисия на експертно равнище във връзка с изпълнението на програми и инструменти, съфинансирани със средства от ЕС;

3. осигурява координация между органите в рамките на системата за координация, управление, контрол и одит на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) и Европейските фондове при споделено управление (ЕФСУ);

4. наблюдава функционирането на системата за управление на ЕСИФ и ЕФСУ и при необходимост прави предложения за подобряването й;

5. осъществява координация при планирането и програмирането на Споразумението за партньорство, Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и програмите, съфинансирани от ЕФСУ и други донори, както и на измененията им;

6. осъществява координация при изпълнението на програмите, съфинансирани от ЕСИФ, ЕФСУ и други донори, и следи за осигуряване на допълняемостта им с други програми, инструменти и механизми;

7. разработва и развива нормативната уредба за управление на средствата от ЕСИФ и ЕФСУ и изготвя методически указания и общи насоки във връзка с изпълнението на програмите, съфинансирани от тези фондове и от други донори;

8. наблюдава изпълнението на Споразумението за партньорство и програмите, съфинансирани от ЕСИФ, ЕФСУ и други донори, координира дейностите по оценка на ефективността на вложените ресурси и изпълнението на заложените цели, извършва оценки по хоризонтални теми, свързани с изпълнението на Споразумението за партньорство, и предлага мерки за повишаване на ефективността и ефикасността;

9. осъществява текущо наблюдение върху изпълнението на ключовите етапи и цели в НПВУ, като следи за навременното им изпълнение, потвърждава изпълнението на реформите и подпомага отчитането на дигиталния и зеления принос на инвестициите, на общите индикатори и на равнището на социалните разходи;

10. анализира рисковете за изпълнение на целите и политиките на инструментите от Следващо поколение ЕС и предлага мерки за преодоляването им;

11. оказва методическа подкрепа на органите за управление и контрол на програмите, съфинансирани от ЕСИФ, ЕФСУ и други донори, във връзка с прилагането на единен подход по отношение на хоризонталните принципи и правила за изпълнението на програмите;

12. оказва методическа подкрепа на участниците в изпълнението на НПВУ във връзка с прилагането на единен подход по отношение на хоризонталните аспекти, като принципа за „ненанасяне на значителни вреди“, осигуряване на равни възможности и други;

13. планира и координира мерките, подпомагани от международни финансови институции, инструменти, европейски инициативи и други, във връзка с ефективното изпълнение на ЕФСУ и НПВУ;

14. координира планирането и осъществяването на мерките за изграждане и поддържане на административния капацитет за изпълнението на Споразумението за партньорство;

15. изпълнява функциите на Национално координационно звено по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП), Норвежкия финансов механизъм (НФМ) и Швейцарско-българската програма за сътрудничество (ШБПС);

16. управлява Фонда за двустранни отношения и Фонд „Техническа помощ“ по ФМ на ЕИП и НФМ, както и Фонда за техническа помощ и Фонда за подготовка на мерки за подкрепа по ШБПС;

17. анализира, разработва и внедрява информационни системи за управление и наблюдение на публичните инвестиции от фондове на ЕС и други донорски програми с цел осигуряване на ефективното им разходване;

18. осигурява планирането, развитието, управлението и поддържането на Информационната система за управление и наблюдение (ИСУН) и на Системата за управление на националните инвестиции (СУНИ), както и изпълнява функциите на Звено за техническа подкрепа на системите;

19. изпълнява функциите на централен координатор на национално равнище на системите на ЕК за управление на фондовете: SFC 2007, SFC 2014, SFC 2021 и ARACHNE;

20. разработва и координира изпълнението на национални комуникационни стратегии за ЕСИФ и ЕФСУ, както и на стратегическа рамка за осъществяване на информационни и комуникационни дейности по отношение на НПВУ;

21. координира информационните и комуникационните дейности по отношение на ЕСИФ, ЕФСУ, НПВУ, ШБПС, ФМ на ЕИП и НФМ;

22. организира и провежда кампании за повишаване на информираността относно възможностите за финансиране със средствата от ЕС и други донорски програми, както и относно резултатите, постигнати от финансираните инвестиции;

23. развива, координира и ръководи мрежата на служителите по информация и комуникация на програмите, съфинансирани от ЕСИФ и ЕФСУ;

24. развива и координира работата на мрежата от 27 областни информационни центъра за популяризиране на подкрепата от фондовете на ЕС;

25. осъществява и координира комуникацията между мрежата на служителите по информация и комуникация на програмите, съфинансирани от ЕСИФ и ЕФСУ, и мрежата от 27 областни информационни центъра за популяризиране на подкрепата от фондовете на ЕС;

26. изгражда, развива, управлява и поддържа Единния информационен портал за обща информация за изпълнението и управлението на средствата от ЕС;

27. координира дейността на Работна група 19 „Регионална политика и координация на структурните инструменти“ към Съвета по европейски въпроси;

28. осигурява дейността и изпълнява функциите на секретариат на Съвета за координация при управлението на средствата от Европейския съюз.

(2) Осъществяването на функциите по ал. 1 може да се подпомага от служители, заемащи по трудово правоотношение длъжността „сътрудник по управление на европейски проекти и програми“, назначени за срок до приключване на съответната програма, финансирана с европейски средства, когато това е предвидено в длъжностното разписание.

Чл. 76

(отменен)

(1) Дирекция „Мониторинг на средствата от Европейския съюз“:

1. осъществява наблюдение върху планирането, изпълнението и усвояването на оперативните програми 2007 – 2013 г. „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“, „Развитие на човешките ресурси“, „Административен капацитет“ и „Техническа помощ“, съфинансирани от Структурните фондове на Европейския съюз, програмите, съфинансирани от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за гарантиране на земеделието и Европейския фонд по рибарство, както и на двустранни програми за сътрудничество;

2. осъществява мониторинг върху изпълнението на оперативните програми по Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз и програмите, съфинансирани от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, за периода 2014 – 2020 г.;

3. участва в изготвянето на методически указания за изпълнението на оперативните програми, съфинансирани от фондовете на Европейския съюз; изготвя указания за двустранните програми за сътрудничество;

4. участва в комитетите за наблюдение на оперативните програми и програмите по т. 1 и 2;

5. участва в мрежата за оценка към Главна дирекция „Регионална политика“ на Европейската комисия и в Партньорството за оценка към Главна дирекция „Заетост, социални въпроси и равни възможности“ на Европейската комисия;

6. ръководи хоризонталната мрежа от експерти за оценка на оперативните програми, финансирани от фондовете на Европейския съюз;

7. осъществява наблюдение по прилагането на Общата селскостопанска политика в областта на директните плащания и пазарната подкрепа;

8. осъществява общата координация на програма ФАР и Преходния финансов инструмент (ПФИ) и изпълнява функциите на Национална точка за контакт по туининг-проектите, инструмента за подобряване на бюджетните парични потоци и за подпомагане изпълнението на Шенгенското споразумение;

9. изпълнява функциите на Национално координационно звено по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП) и Норвежката програма за сътрудничество и икономически растеж и устойчиво развитие в България (2004 – 2009 г.);

10. изпълнява функциите на Национално координационно звено по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП) и Норвежкия финансов механизъм (2009 – 2014 г.) и по Програмата за сътрудничество „България – Швейцария“.

11. координира изпълнението на Комуникационната стратегия за програмен период 2014 – 2020 г.

12. участва в координацията между управляващите органи на програмите, по които се финансира подходът „Водено от общностите местно развитие“ за периода 2014 – 2020 г.

(2) Осъществяването на функциите по ал. 1, т. 9 и 10 се подпомага от служители, заемащи по трудово правоотношение длъжността „сътрудник по управление на европейски проекти и програми“, назначени за срок до приключване на съответната програма, финансирани с европейски средства, когато това е предвидено в длъжностното разписание.

(3) Възнагражденията на служителите по ал. 2 се финансират изцяло от техническата помощ на съответната програма, финансов инструмент или механизъм, финансирани с европейски средства.

Чл. 77

(отменен)

(1) Дирекция „Системи за управление на средствата от Европейския съюз“:

1. осигурява развитието, управлението и поддръжката на:

2. координира процеса по въвеждане и актуализиране на информацията в системите по т. 1, като изготвя методически указания и прави проверки за достоверността и навременното въвеждане на информацията в тях;

3. осигурява оперативната съвместимост между системите по т. 1 и други информационни системи, използвани от административните структури в системата на изпълнителната власт;

4. изготвя анализи, прогнози и справки за изпълнението на оперативните програми, съфинансирани от европейските фондове;

5. изпълнява функциите на централен координатор на системите на Европейската комисия за управление на фондовете SFC 2007 и SFC 2014 на национално ниво;

6. изпълнява функциите на централен координатор на системата на Европейската комисия за управление на риска ARACHNE;

7. изпълнява функциите на секретариат на Методическия съвет по финансови корекции;

8. координира процеса на подготовка и одобряване на мерки за защита на националните финансови интереси, свързани с налагането на финансови корекции от страна на органи и институции на Европейския съюз;

9. координира процеса на подготовка и одобряване на указания към управляващите органи относно прилагането на подхода на националните одитни органи при определяне на финансови корекции.

(2) Осъществяването на функциите по ал. 1 се подпомага от служители, заемащи по трудово правоотношение длъжността „сътрудник по управление на европейски проекти и програми“, назначени за срок до приключване на съответната програма, финансирани с европейски средства, когато това е предвидено в длъжностното разписание.

(3) Възнагражденията на служителите по ал. 2 се финансират изцяло от техническата помощ на съответната програма, финансов инструмент или механизъм, финансирани с европейски средства.

Чл. 77а

(1) Дирекция „Добро управление“ изпълнява функциите на:

1. управляващ орган на Оперативна програма „Добро управление“ 2014 – 2020 г. (ОПДУ);

2. управляващ орган на Оперативна програма „Административен капацитет“ 2007 – 2013 г. (ОПАК);

3. управляващ орган на Оперативна програма „Техническа помощ“ 2007 – 2013 г. (ОПТП);

4. управляващ орган на Програмата за техническа помощ 2021 – 2027 (ПТП) и всички произтичащи от това задължения и отговорности съгласно националното законодателство и правото на Европейския съюз;

5. програмен оператор по Програма BG 11 „Изграждане на капацитет и институционално сътрудничество“, финансирана от Норвежкия финансов механизъм 2009 – 2014 г.;

6. подкрепящо звено по Програма BG 07 „Инициативи за обществено здраве“, финансирана от Норвежкия финансов механизъм и от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 – 2014 г.

(2) В изпълнение на функциите по ал. 1, т. 1 – 3 дирекция „Добро управление“:

1. осъществява цялостното управление на оперативните програми, насочено към постигане на техните цели и изпълнение на финансовите им планове;

2. разработва необходимите правила и процедури за управлението и изпълнението на оперативните програми;

3. разработва и прилага недискриминационни и прозрачни процедури и критерии за подбор в съответствие с конкретните цели и планираните резултати по оперативните програми;

4. подпомага и координира работата на комитетите за наблюдение на оперативните програми и изпълнява функциите на техен секретариат;

5. изготвя и след одобрение от съответния комитет за наблюдение изпраща до Европейската комисия годишни доклади и окончателен доклад за изпълнението на оперативните програми;

6. предоставя на бенефициентите цялата необходима информация, която е от значение за изпълнението на операциите;

7. поддържа данни в компютризирана форма за всяка операция, необходими за мониторинга, оценката, финансовото управление, проверката и одита;

8. проверява дали съфинансираните продукти и услуги са доставени/извършени и дали разходите, декларирани от бенефициентите, са били платени и съответстват ли на приложимото законодателство, на правилата на съответната оперативна програма и на условията за подпомагане на операциите;

9. извършва плащанията към бенефициентите по оперативните програми;

10. изготвя и прилага процедури, съдържащи ефективни и пропорционални мерки за борба с измамите, включително мерки за предотвратяване, установяване и коригиране на нередности, в това число възстановяване на недължимо платените и надплатените суми, както и на неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани по оперативните програми, включително лихвите върху тях;

11. изготвя и предоставя на сертифициращия орган цялата необходима информация за целите на сертифицирането на разходите;

12. изготвя и прилага процедури, чрез които гарантира, че всички документи, свързани с изпълнението на оперативните програми, се съхраняват съгласно изискванията на правото на Европейския съюз и приложимото национално законодателство;

13. изготвя предложения за промяна на оперативните програми, включително предложения за прехвърляне на средства между приоритетните оси, и ги представя пред съответния комитет за наблюдение;

14. осигурява спазването на изискванията за информираност и публичност;

15. докладва за напредъка по оперативните програми и предоставя цялата необходима информация на компетентните органи и структури, отговорни за наблюдението и контрола на средствата от фондовете на Европейския съюз;

16. участва в програми на Европейския съюз и на други донори в областта на доброто управление;

17. изпълнява и всички други функции на управляващ орган на оперативните програми, произтичащи от правото на Европейския съюз и приложимото национално законодателство.

(3)

(4) Осъществяването на функциите по ал. 1 се подпомага от служители, заемащи по трудово правоотношение длъжността „сътрудник по управление на европейски проекти и програми“.

(5) Възнагражденията на служителите по ал. 4 се финансират от програмите по ал. 1 в зависимост от задълженията, включени в длъжностната характеристика на служителя, и пропорционално на отработеното време по отделните програми.

(6) Дирекцията осигурява процесуалното представителство пред всички съдебни инстанции по дела, свързани с изпълнението на програмите по ал. 1.

(7) Дирекция „Добро управление“ осъществява функции по програмиране и координиране на дейностите, свързани с разработването на Програмата за техническа помощ за програмен период 2021 – 2027 г.

Чл. 77б

Дирекция „Координация и модернизация на администрацията“:

1. подпомага Министерския съвет при:

2. при управление на държавната администрация координира и подпомага администрациите на органите на изпълнителната власт в областта на:

3. подпомага органите на изпълнителната власт и на техните администрации при извършването на предварителна и на последваща оценка на въздействието;

4. осигурява подобряване на системата за оценка на въздействието и обществени консултации;

5. съгласува предварителните оценки на въздействието;

6. подпомага процеса по изработване на нормативна уредба, включваща административно регулиране на стопанската дейност, с цел подобряването на регулирането и намаляване на административната тежест и административния контрол върху стопанската дейност;

7. подпомага процеса по изработване на законодателната и оперативната програма на Министерския съвет;

8. подпомага главния секретар при планирането и отчитането на годишните цели на администрацията на Министерския съвет;

9. администрира Портала за обществени консултации, Платформата за достъп до обществена информация и Портала за работа в държавната администрация;

10. изпълнява функциите на секретариат на Съвета за административната реформа;

11. подпомага министър-председателя при изготвянето на отговори по въпроси, предложения и сигнали, свързани с изпълнението на функциите по т. 1.

Чл. 77в

Дирекция „Правителствена информационна служба“:

1. разработва програма за представяне дейността на Министерския съвет и на неговата администрация;

2. организира публичните изяви на членовете на Министерския съвет във връзка с представянето на решенията на правителството;

3. осигурява провеждането на информационната политика на правителството, осигурява функционална връзка, ежедневно планиране, координация и осъществяване на тази политика;

4. информира обществото за правителствената политика, програмите и дейността на Министерския съвет;

5. осигурява прозрачност и публичност на дейността на Министерския съвет и на неговата администрация и организира достъпа до правителствена информация в съответствие с конституционните права на гражданите;

6.

7. извършва мониторинг и анализира публикации в средствата за масово осведомяване и на общественото мнение за дейността на правителството;

8. планира и провежда информационни кампании за представяне на конкретни правителствени политики, мерки и действия;

9. осъществява методическо ръководство и координация на звената за връзки с обществеността на министрите, на ръководителите на държавните агенции и държавните комисии и на областните управители;

10. анализира осъществяването на правителствената информационна политика и оценява нейната ефективност;

11. поддържа страницата на правителството в интернет.

Чл. 77г

(отменен)

Дирекция „Централизирано възлагане на обществени поръчки“:

1. подпомага министър-председателя при изпълнение на правомощията му като централен орган за покупки за нуждите на централни и други органи на изпълнителната власт, като планира, организира и провежда централизирани обществени поръчки;

2. контролира изпълнението на сключените от Централния орган за покупки рамкови споразумения, договори или създадени от него динамични системи за покупки;

3. поддържа регистри на сключени, прекратени и изпълнени договори по рамковите споразумения, възложени от Централния орган за покупки или по създадени от него динамични системи за покупки;

4. предоставя информация и дава разяснения и указания на възложителите по чл. 4, ал. 1 от Постановление № 385 на Министерския съвет от 2015 г. за дейността на Централния орган за покупки за нуждите на органите на изпълнителната власт (обн., ДВ, бр. 2 от 2016 г.; изм. и доп., бр. 34 и 74 от 2016 г., бр. 26, 36 и 54 от 2019 г., бр. 101 и 110 от 2020 г. и бр. 33 и 36 от 2022 г.);

5. изготвя указания и образци на документи във връзка с централизираните обществени поръчки;

6. участва в изготвянето и дава становища по проекти на нормативни актове в рамките на своята компетентност;

7. съхранява всички документи, свързани с дейността си, съгласно законодателството в областта на обществените поръчки.

Чл. 78

(1) В изпълнение на функциите и поставените конкретни задачи административните звена в администрацията на Министерския съвет изготвят становища, отчети, доклади, анализи, програми, концепции, позиции, информации, паметни бележки, проекти на решения по конкретни въпроси, вътрешни актове, проекти на нормативни актове и други документи.

(2) Ръководителят на административното звено, изготвило и съгласувало съответния документ по ал. 1, задължително го подписва или парафира преди внасянето му за подпис от министър-председателя, или,.,, главния секретар или директора на дирекция.

(3) Общият контрол по изпълнението на поставените задачи се осъществява от главния секретар.

(4) Ръководителите на административните звена осъществяват цялостен контрол върху дейността на звеното, както и по изпълнението на задачите, произтичащи от функционалната им компетентност.

Чл. 79

(1) Работното време на служителите в администрацията на Министерския съвет е 8 часа дневно с променливи граници и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.

(2) Служителите сами определят началото на работното си време, което може да бъде в периода от 7,30 до 10,00 ч. Краят на работното време се определя в зависимост от началото на работния ден след задължително отработване на 8 часа дневно.

(3) Служителите ползват обедна почивка 30 минути между 12,00 и 14,00 ч.

(4) Работното време по ал. 1 се отчита чрез електронна система за контрол на достъпа в сградите на Министерския съвет или по друг подходящ начин. Конкретната организация на работа и контролът по спазване на установеното работно време се уреждат с акт на министър-председателя.

(5) За определени административни звена и/или длъжности министър-председателят може да определи различно от посоченото в ал. 1 работно време.

(6) Редът за отчитане на работното време се определя със заповед на министър-председателя.

Чл. 80

(1) Приемът на граждани и представители на организации и изслушването на техните предложения и сигнали се извършва всеки работен ден от 9,30 до 12,30 ч. в отдел „Приемна“ без предварително записване. Информация за това се оповестява на интернет страницата, както и на указателното табло в сградата на Министерския съвет.

(2) Предложенията и сигналите, писмени или устни, могат да се подават лично или чрез упълномощен представител. Подадените предложения и сигнали се регистрират по ред, определен с акт на министър-председателя.

(3) Не се образува производство по анонимни предложения и сигнали, както и по сигнали, отнасящи се до нарушения, извършени преди повече от две години.

(4) За анонимни предложения и сигнали се считат тези, в които не са посочени:

1. имената по документ за самоличност и адресът – за българските граждани;

2. имената по документ за самоличност, личният номер и адресът – за чужденец;

3. фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице, изписани и на български език, седалището и последният посочен в съответния регистър адрес на управление и електронният му адрес;

4. предложения и сигнали, които, въпреки че съдържат реквизитите по т. 1 – 3, не са подписани от автора или от негов представител по закон или пълномощие.

(5) За сигнали, отнасящи се до нарушения, извършени преди повече от две години, се считат тези, които засягат факти и събития, случили се преди повече от две календарни години преди подаването или заявяването на сигнала, установено чрез датата на подаването или заявяването им в отдел „Приемна“ или в деловодството на Министерския съвет.

(6) Предложения за усъвършенстване на организацията и дейността на административни структури към Министерския съвет могат да се правят до техните ръководители. Преписи от тези предложения могат да се изпращат и до министър-председателя.

(7) Сигнали за злоупотреби с власт и корупция, за лошо управление на държавно имущество или за други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица, могат да се подават до:

1. министър-председателя, когато сигналът се отнася до министри, ръководители на административни структури към Министерския съвет или служители на администрацията на Министерския съвет;

2. съответните ръководители на административни структури към Министерския съвет, когато сигналът се отнася до служители на тези структури.

(8) За разглеждането на сигнали по раздел I на глава втора от Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения отговарят служители от Главния инспекторат или други служители, определени от министър-председателя съгласно чл. 14 от същия закон.

§ 1

По смисъла на правилника „Въздействие върху държавния бюджет“ е влияние само през следващите бюджетни години или кумулативно през текущата и следващите бюджетни години, което изпълнението на акта ще окаже върху показателите по таблица № 2 от приложение № 2.1 към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „а“ спрямо утвърдените показатели за текущата бюджетна година.

§ 2

Правилникът се приема на основание чл. 41 от Закона за администрацията.

Приложение 3 Приложение № 3 към чл. 35, ал. 1, т. 4 ОДОБРИЛ:

МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ Ф И Н А Н С О В А О Б О С Н О В К А ОТНОСНО.................................................................................................................................................................................... (точно наименование на проекта на акт)

1. Първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, чийто бюджет засяга проектът на акт ............................................................... .................................................................................................................................................................................................... (При условие че предложеният проект на акт засяга стойностни и натурални изменения в бюджети на повече от един първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, изписват се наименованията на всеки от тях) ...................................................................................................................................................................................................

2. Второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, чийто бюджет засяга проектът на акт ................................................................. .................................................................................................................................................................................................... (При условие че предложеният проект на акт засяга стойностни и натурални изменения в бюджети или бюджетни сметки на повече от един второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, изписват се наименованията на всеки от тях)

3. Целта, която би се постигнала с приемането на проекта на акт, включително какви проблеми или негативни тенденции се разрешават или се изпълняват поети ангажименти: .................................................................................................................................................................................. .................................................................................................................................................................................................... (I. Описва се целта, която трябва да се постигне с приемането на проекта на акт.

II. Описват се основните проблеми или негативни тенденции (ако такива съществуват или се очаква да възникнат, ако не бъде приет проектът на акт), както и защо разрешаването им следва да бъде чрез акт на Министерския съвет, и пр.)

4. Целева група, към която са насочени очакваните резултати (Описват се броят и териториалното разположение на засегнатите и/или заинтересуваните страни)

5. Кратко описание на мотивите за избрания вариант за реализиране на крайната цел от гледна точка на въздействието върху държавния бюджет (Описват се мотивите и доказателствата за избрания вариант от всички разгледани алтернативи. Накратко се изброяват предимствата и недостатъците на разгледаните варианти и общата им стойност. Мотивирано се посочва кой вариант е избран.) Сценарий 0: ................................................................................................................................................................................ (Сценарий 0 е описание на подхода, при който не се предприемат никакви мерки за промяна на досега съществуващата ситуация, като накратко се описват и последиците от подобен подход) Вариант 1: .................................................................................................................................................................................. (Кратко описание на подхода за промяна на ситуацията, като се посочват предимствата и/или недостатъците) Вариант n: .................................................................................................................................................................................. (Кратко описание на подхода за промяна на ситуацията, като се посочват предимствата и/или недостатъците)

6. Описание на дейностите на избрания вариант, които произтичат от проекта на акт, и мотивите за всяка предлагана дейност: ...........

7. Финансово въздействие върху държавния бюджет .................................................................................................................... (Изброяват се и се остойностяват основните финансови въздействия върху държавния бюджет от изпълнението на проекта на акта)

8. Правни въпроси и необходимост от промяна на други нормативни актове:.................................................................................... (Посочва се дали предлаганият проект на акт изисква изменения и допълнения в други нормативни актове, като те се изброяват)

9. Резюме на анализа за оценка на риска ....................................................................................................................................... (Изброяват се видовете рискове поотделно за всеки от вариантите-сценарии, вероятността от възникване на тези рискове и начините за смекчаване и намаляване на всеки от тези рискове, включително рискове за възникване на съдебни спорове) Сценарий 0: ................................................................................................................................................................................ Вариант 1: .................................................................................................................................................................................. Вариант n: ..................................................................................................................................................................................

10. Очаквани резултати: ............................................................................................................................................................... (Идентифицират се крайните резултати за обществото от приемането и изпълнението на проекта на акт и неговото прилагане)

11. Индикатори за измерване на постигнатите крайни резултати (стойностни и натурални) (Посочват се само индикаторите за крайни резултати, като не бива да се посочват междинни показатели за изпълнение) Таблица 1. „Анализ на въздействието на проекта на акт върху целевите групи или сектори на икономиката, изброени в т. 4“ (По скала) Забележка. Таблица 1 се попълва в цели числа, като група № 1, група № 2 и т.н. са изброените в т. 4 целеви групи. Таблица 2. „Разчет на средствата, необходими за финансиране на дейностите от избрания вариант, изброени и мотивирани в т. 6“ Таблица 3. „Изменения в стойностни и натурални показатели по бюджета или бюджетите, произтичащи от предлагания проект на акт, във връзка с т. 7“ (Лв.) *Бюджетните параметри за следващите години отразяват единствено промяната във връзка с прилагането на предложения проект на акт на базата на текущата бюджетна година по постоянни цени. Таблица 4. „Индикатори за изпълнение, изброени в т. 7“ ПРЕДЛОЖИЛ/ПРЕДЛОЖИЛИ МИНИСТЪР/МИНИСТРИ: _________________________________________________________________________ ============================================ _________________________________________________________________________

Приложение 3 Приложение № 3 към чл. 53, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 Обща численост на служителите в администрацията на Министерския съвет – 403 щатни бройки

Приложение № 3 към чл. 53, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 Обща численост на служителите в администрацията на Министерския съвет – 428 щатни бройки

Чл. 81

(1) Министерският съвет и неговите членове осъществяват своите отношения с Народното събрание, неговото ръководство и комисии в случаите, при условията и по реда, определени в Конституцията и в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

(2) Представителите на Министерския съвет в работата на комисиите на Народното събрание са длъжни да защитават приетата от Министерския съвет позиция.

(3) При невъзможност да присъства на заседание на комисия определеният по реда на чл. 8, ал. 5 министър посочва заместник-министър.

(4) Заместник министър-председателите и министрите са длъжни да информират министър-председателя за отправените към тях въпроси или питания от народни представители. Заместник министър-председателите и министрите подготвят отговорите на въпросите или питанията чрез политическия си кабинет и/или чрез съответната администрация.

(5) Членовете на Министерския съвет са длъжни при отправено от комисия писмено искане във връзка с анкети, проучвания и изслушвания да предоставят сведения и документи, включително такива, представляващи държавна или служебна тайна, при условия и по ред, определени със закон.

Чл. 82

Исканията на председатели на водещи комисии за становище по внесени от народни представители законопроекти се разглеждат на оперативно съвещание. Министерският съвет изразява становище или определя заместник министър-председател или министър, който да представи становище в Народното събрание. Становището на Министерския съвет се представя от определен от министър-председателя министър или заместник-министър.

Чл. 83

В случаите, когато Конституционният съд обяви закон или негови отделни разпоредби за противоконституционни, Министерският съвет в границите на своите правомощия приема мерки за осигуряване на съответното правно регулиране на обществените отношения, засегнати от решението на Конституционния съд.

Чл. 84

Министерският съвет работи в условията на публичност при вземането и изпълнението на решенията си, освен когато националната сигурност, опазването на класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна, или други важни причини налагат ограничаване на този принцип.

Чл. 85

(1) Преди внасянето им за разглеждане на заседание на Министерския съвет законопроектите и проектите на нормативни и общи административни актове на Министерския съвет заедно с мотивите, съответно доклада, се публикуват на интернет страницата на вносителя и на Портала за обществени консултации съгласно изискванията на Закона за нормативните актове и Административнопроцесуалния кодекс. Публикуването на проектите на нормативни актове се извършва заедно с извършената предварителна оценка на въздействието и становището по чл. 30б, ал. 3, съответно по чл. 30в, ал. 3.

(2) Министрите организират обществените консултации на проектите по ал. 1 в съответствие с изискванията на Закона за нормативните актове и Административнопроцесуалния кодекс.

Приложение 2.2

Приложение № 2.2 към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б“ ОДОБРИЛ, МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ: ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА ОТНОСНО: ................................................................................................................................................................. (точно наименование на проекта на акт)

1. Мотиви и цел за внасяне за разглеждане от Министерския съвет на проекта на акт

2. Очаквани резултати от предлагането на проекта на акт

3. Мотивирана оценка за размера на необходимите допълнителни разходи/трансфери/други плащания, които се предлага да бъдат одобрени по бюджета на първостепенния разпоредител с бюджет или по сметка за средства от Европейския съюз, за сметка на бюджети по държавния бюджет. Предложеният проект на акт не води до въздействие върху държавния бюджет. ПРЕДЛОЖИЛ (ПРЕДЛОЖИЛИ) МИНИСТЪР (МИНИСТРИ): ………………………………

Приложение 1а

Приложение № 1а към чл. 30а, ал. 5