(1) Обезщетенията по този закон се изплащат на базата на месечното възнаграждение, определено към датата на прекратяване на служебното правоотношение, на отстраняване от длъжност или на установяване на събитието по чл. 238, което включва:
1. основното месечно възнаграждение;
2. допълнителни възнаграждения за прослужено време, за работа при специфични условия, за изпълнение на специфични служебни дейности, за научна степен.
(2) Обезщетенията по чл. 234 ал. 1 – 6, 236 и 238 не подлежат на облагане с данък.