Решение № 395 от 25.08.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 395 гр. Ловеч, 25.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАНЕТА Й. МИТОВА при участието на секретаря МАРИЯ КР. КАРАЛАШЕВА като разгледа докладваното от ИВАНЕТА Й. МИТОВА Гражданско дело № 20254310101357 по описа за 2025 година обективно съединени искове на осн. чл.177 ЗМВР вр. с чл.19,ал.2 вр. с ал.1,т.1 ЗИНЗС вр. с чл.125 ЗДС и обща цена 13 302,59 евро /26 017,6 лева/, включваща: обезщетението за 20 (двадесет) брутни месечни на основание чл. 234, ал. 1 от ЗМВР - 11567 47 евро /22 624 лева/, както и три работни заплати за месеците януари-март 2025г. в размер на 1735,12 евро /3393,6 лева/ , както и искове и за мораторна лихва върху главниците до подаване на иска по чл.86 ЗЗД в размер на 123,22 евро/ 241 лева/:

Подадена е искова молба от Б. К. Б. ЕГН: ********** с адрес: ****, чрез адвокат М. И.

ЛАК, Служебен адрес: ***, срещу: ГД „Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието ****, по която се излага от пълномощника, че със заповед № Л-11238/24.03.2025г. на главен комисар *** на ГДИН, считано от датата на връчване на Заповедта-04.04.2025г., служебното правоотношение на доверителя му с Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" е прекратено на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР по собствено желание. До датата на прекратяване съм заемал длъжността „Командир на отделение" в Затворническо общежитие „Полигона" град Ловеч. Във връзка с прекратяването на служебното правоотношение му били изплатени както следва: На основание чл. 234, ал. 1 от ЗМВР - 20 (двадесет) брутни месечни възнаграждения на обща стойност 50 452,00 лв. (петдесет хиляди четиристотин петдесет и два) за прослужени 25 (двадесет и пет) години. На основание чл. 234, ал. 5 от ЗМВР - полагащото се обезщетение за еднократно допълнително вещево имущество - 600,00 (шестстотин) лв. Твърди, че изчислението на тези суми е направено на база старото му месечно възнаграждение общо от 2795.60 лв. /основна щатна заплата от 1704 лв./.

1

Посочва, че със заповед № ЧР-05-117/15.05.2025 г. на Министъра на правосъдието е утвърдена нова таблица на основните месечни възнаграждения, в сила от 01.01.2025 г., с която основната щатна заплата за заеманата от Б. длъжност е повишена на 2 512 лв. Счита, че на основание чл. 239 от ЗМВР, дължимите му обезщетения следва да се преизчислят на база новото възнаграждение, доколкото към 01.01.2025 г. е бил в служебно правоотношение, а актът има обратно действие, поради което и подал молба до ГДИН от дата 10.07.2025г. с техен вх. №МЗ-02 457#2/ 16.07. 2025 за преизчисляване на месечното възнаграждение и на тази база да бъдат преизчислени и изплатени обезщетенията с оглед на новото възнаграждение и да му бъде изплатена разликата, както и увеличението за месеците януари - март 2025г. Претенциите към ответника са свързани с обстоятелството, че след увеличението от 01.01. 2025 г., на основната щатна заплата за заеманата длъжност, е повишена от 1704 лв. на 2512 лв., то ответника е следвало да му изплати допълнително разликата между тези две суми, съпоставени с общо начислените допълнителни компоненти към основното месечно възнаграждение, което изчислил на 1131,20 лева.

Тази разлика според ищеца следва един път да се съпостави с обезщетението за 20 (двадесет) брутни месечни, като разликата в обезщетението на новата база следва да бъде 22 624 лева, както и три работни заплати за месеците януари март 2025г., разликата тук се явява 3393,6лева или общо исковата претенция е за 26 017,6 лева.

Посочва, че ответника, с тяхно писмо с peг. №30-06-211#4/22.07.2025г. , отказва преизчисляване и изпращане на разликата, с мотива, че новата заплата се прилага само за служители, които са в системата към 15.05.2025 г. - дата на заповед № ЧР-05-117/15.05.2025 г. на Министъра на правосъдието, с която се одобрява нова таблица на основните месечни възнаграждения.

Моли да се постанови решение, с което да се осъди ответника да му заплати исковата сума от общо 26017,6 лева, включваща: обезщетението за 20 (двадесет) брутни месечни на основание чл. 234, ал. 1 от ЗМВР, като разликата в обезщетението на новата база следва да бъде 22 624 лева, както и три работни заплати за месеците януари-март 2025г., разликата се явява 3393,6лева - увеличението за месеците януари - март 2025г., или общо исковата претенция се явява 26017,6 лева, ведно със законната лихва от 22.07.2025г. и направените по делото разноски. Посочва и банкова сметка на осн. чл.127,ал.4 ГПК-IBAN: **** Алианц Банк АД с титуляр адвокат М. И..

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ГДИН чрез пълн. ст. юриск. Затвора Ловеч – Г. Г., която счита исковете допустими, но неоснователни и моли да се отхвърлят като се присъди и юриск. в-е. Излага подробни доводи: влязла в сила заповед, отговаряща на Параграф 2, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Вътрешни правила за работната заплата на служителите в ГДИН и териториалните й служби. Служебното правоотношение на Б. К.

Б. е прекратено на 04.04.2025 г., т.е. към 15.05.2025 г. служебното му правоотношение с Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" е прекратено, поради което претенцията му за изплащане на обезщетение, съобразно новите размери на трудовите възнаграждения е 2 неоснователна.

Излага, че след подаденото искане за преизчисление на месечното възнаграждение и на тази база да се преизчисли и обезщетението, които да му се изплатят, с писмо с peг. № 30-06211/25.03.2025 г. по описа на ГДИН Б. К. Б. е уведомен, че съгласно Заповед № ЧР-05117/15.05.2025 г. на министъра на правосъдието, с която са утвърдени Вътрешни правила за работната заплата на служителите в ГДИН и териториалните й служби, новите размери на основните месечни възнаграждения се определят за служители, които са в служебно/трудово правоотношение с Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" към и след датата на издаване на заповедта, т.е. към и след 15.05.2025 г.-Параграф 2, т. 1 от Допълнителните разпоредби Вътрешни правила за работната заплата на служителите в ГДИН и териториалните й служби. Служебното правоотношение на Б. К. Б. е прекратено на 04.04.2025 г., т.е. към 15.05.2025 г., поради което претенцията му за изплащане на обезщетение съобразно новите размери на трудовите възнаграждения е неоснователна.

Оспорва исканията за събиране на доказателства и назначаване на е-за. Моли да се отхвърлят исковете и акцесорния и им се присъди и юриск. в-е.

Съдът е постановил разпореждане не по чл.140 от ГПК.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован се явява лично и се представлява от адв. И., който поддържа исковете и моли да се уважат като им се присъдят и разноските по делото при съобразяване с представения списък. Моли съдът да съобрази приетата СЧЕ, определила размера на допълнителното възнаграждение като се вземе под внимание, че органът по назначаването, в случая Министъра на правосъдието не може с вътрешно служебен акт, каквито се явяват вътрешните правила за работната заплата, да ограничава действието на Нормативни разпоредби. В случая такава се явява Наредбата която е по ЗМВР за увеличение на основното възнаграждение считано то 01.01.2025 г. когато са измененията по Наредбата и когато са влезли в сила е имал право на увеличение на основното възнаграждение, тъй като е полагал труд за определен период, който са посочили. В противен случай ще излезе, че за едни и същи длъжности, за един и същи период са вземали различно месечно възнаграждение, което противоречи и на Европейското законодателство. Прилага подробна писмена защита, с която аргументира исковете си и сочи практика на други РС: Решение №7522/23.04.20262. no гp.д № 20251110143072 по за 2025г. на CPC; P №209 / 27.04.20262. по ГРД №20253530101127 на РС-Търговище за 2025 г.

Ответникът, редовно призован, участва в производството чрез процес. п-л ст. юриск. Затвора Ловеч-Г. Г., която моли да се отхвърлят исковете като неоснователни и недоказани и поддържа отговора като посочва практика на съдилищата по няколко дела по идентични казуси в полза на ГДИН: гр.д. № 5977/2025 на РС Бургас; ГРД № 4622/25 на РС Бургас.

Моли при евентуално отхвърляне на иска да се присъдите разноски в полза на ГДИН в размер на 200 евро, съобразно чл. 23, т. 4 от Наредба за заплащане на правната помощ и да се уважи възражението й за прекомерност на ищцовото адв. в-е по чл.78, ал.5 ГПК, което е прието за разглеждане.

От събраните по съответния ред писмени доказателства: и заключението на в.л. по СЧЕ-Д.

3

Ц. П.-Н., от становищата на страните и процесуалните им представители, ищцовата писмена защита, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, съдът е отделил за безспорно ищеца да е бил в служебно правоотношение с ответника на длъжност командир на отделение в затворническо общежитие „Полигона" II-ра категория към Затвора в гр. Ловеч-I категория. Подава заявление до Гл. Д-р ГД „ИН“ на 04.03.25г. за прекратяването на служебното му правоотношение по собствено желание, считано от 04.04.25г. Съставена е справка от Н-ка Затвора за прослужено време I-ва категория на мл.

Експерт Б.-командир на отделение в ЗО Полигона-II катег. към Затвора Ловеч-I катег.- 25г.,6 м.,14 дни; и дължими обезщетения съгласно чл.226, ал.1,т.4 ЗМВР при прекратяване на СПО по чл.234,ал.1 ЗМВР-50 452,00 лева и по чл.234,ал.5-600 лева., или общо 51 052,00 лева, които не е спорно да са получени от ищеца.

СПО е прекратено със Заповед № Л-11-238/24.03.2025 г. на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията", считано от връчване на заповедта като видно от отбелязването на екземпляра към адм. дело е на 04.04.2025 г. С оглед указанията и представените от ответника доказателства-л.41, следва, че на 19.04.2025г., е влязла в законна сила и с нея са определени дължимите размери на полагащите се обезщетения на основание чл.234, ал.1 и ал.5 от ЗМВР, които са изплатени на Б..

Със заповед № ЧР-05-117/15.05.2025 г. на Министъра на правосъдието, на основание ЗИНЗС и ЗМВР, М-ра на правосъдието утвърждава нови правила вътрешни правила за работната заплата на служителите в ГДИН и терит. й служби, която влиза в сила на 01.01.2025г. като отменя предходната № ЧР-05-282/17.08.2021г., многократно изменяна.

С искане вх.№МЗ-02-457#2/16.07.25г., Б. признавайки изплащането на обезщетенията, иска преизчисления на осн. чл.239 ЗМВР на МВ на изплатените му обезщетения и заплати, разликата в платеното както и увеличението на заплатата му за периода: 01-03.2025г.

С писмо 30-06-211#4/22.07.2025г., Гл. д-р ГДИН е отказал искането, тъй като новите размери са определени за служители, които са в С/ТПО към и след влизане в сила на Заповедта, а именно 15.05.2025г., към който момент Б. не е в служебно правоотношение с ГДИН.

Връчено е на ищеца на 24.07.25г.

В писмената защита се посочва, че ищеца претендира исковата сума и законната лихва, считано от 22.07.2025г.,т.е от отказа да се извърши преизчислението.

Спорно според ищеца е възможността М-ра на правосъдието да определя датата от която ще действа неговата заповед, при положение, че се издава Наредба, която посочва от коя дата да се считат увеличенията.

Съдът съобразява, че е посочено в параграф 2 на утвърдените със Заповедта правила, че „Когато със заповед на Министъра на правосъдието, която влиза в сила със задна дата са определени нови размери на основните месечни възнаграждения /заплати в Таблицаприложение 1 към чл.6 и Таблица-приложение 2 към чл.8, ал.6 към настоящите правила:

1.Новите размери на ОМВ/заплати се определят за служители, които са в С/ТПО с ГДИН към и след датата на издаване на заповедта.

4

Видовете възнаграждения и начинът на формиране на техния размер на служителите в МВР са разписани в част трета, Раздел шест, Глава седма от ЗМВР, приложими и към служебното правоотношение на ищеца. Съгласно чл. 177, ал. 1 от ЗМВР държавните служители получават основно месечно възнаграждение, което се образува от заплатата за длъжност.

Конкретният размер на основните месечни възнаграждения на държавните служители се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, според чл. 177, ал. 4 от ЗМВР. По делото не се спори, че за служителите от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието не е приета нарочна наредба. Техните възнаграждения са определени от Вътрешни правила за работната заплата, утвърждавани от Министъра на правосъдието със заповед. Към датата на прекратяване на служебното правоотношение с ищеца, дължимите му обезщетения са изчислени по реда на чл. 239, ал. 1 от ЗМВР на база основно трудово възнаграждение-1 704 лева х 40% /клас прослужено време=2385,60 леваосновна заплата /з-е на в.л.в констатации/, т.е до 01.01.2025г.