Определение № 28605 от 06.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28605 гр. София, 06.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА

ПАНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА Гражданско дело № 20261110104992 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба от М. Н. В. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за осъждане на ответника да заплати на ищцата следните суми: 9609,01 евро, представляваща разликата между дължимото и изплатено еднократно обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение; 1794,86 евро, представляваща разликата между дължимото и изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на служебното правоотношение; 1801,69 евро, представляваща разликата между изплатените и дължимите месечни възнаграждения за януари, февруари и март 2025 г., както и за дните 1-02.04.2025 г. в размер на 160,62 евро.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.

По възражението за неподсъдност на делото, направено с отговора на исковата молба:

Съгласно чл. 124, ал. 1 ЗДСл, споровете относно възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения, както и относно налагането на дисциплинарна отговорност се разглеждат от съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 125 ЗДСл, имуществените спорове по ЗДСл се предявяват в 3-годишен срок по общия исков ред. В случая предявените искове касаят имуществени спорове във връзка със служебното правоотношение на ищцата, поради което същите следва да бъдат разгледани по общия исков ред от граждански съд. Ето защо възражението за неподсъдност на делото е неоснователно.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. Съдът следва да съобщи на страните проекта на доклад по делото.

Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 140а, ал. 1 ГПК за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, с оглед извършената от съда преценка по реда на чл. 140а, ал. 2 1

ГПК.

По доказателствата:

Представените с исковата молба писмени доказателства са допустими, относими и необходими, поради което следва да бъдат приети.

Основателно е и искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по поставените с исковата молба задачи.

Така мотивиран, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ

БЕЗ

УВАЖЕНИЕ възражението на ответника за неподсъдност на делото.

В тази част определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред Софийски градски съд.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.10.2026 г. от 13,30 ч., за която дата и час да се призоват страните.

СЪОБЩАВА на страните проекта на доклад по делото:

Ищцата твърди, че служебното й правоотношение с ответника било прекратено, поради достигната възраст и стаж за пенсиониране, считано от 2.04.2025 г. Същата твърди, че заемала длъжността „технически сътрудник 1 степен“, като към момента на пенсионирането имала общо 42 години трудов стаж, от които 16 като държавен служител. На основание чл. 234, ал. 1 ЗМВР ответникът й изплатил еднократно обезщетение в размер от 33395,20 лв., като основа за изчислението била заплатата за март 2025 г. в размер от 2087,20 лв.

На основание чл. 234, ал. 8 ЗМВР на ищцата било изплатено и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 62 дни в размер от 6236,46 лв. Твърди се, че със заповед от 15.05.2025 г. на министъра на правосъдието били утвърдени вътрешни правила за работната заплата за служителите в ГДИН, като видно от съдържанието й, същата влизала в сила от задна дата – 1.01.2025 г. Ищцата твърди, че по утвърдените считано от 1.01.2025 г. правила, заплатата й била в размер от 3261,18 лв., поради което й се дължали разликата между изплатените от ответника суми за еднократно обезщетение, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и трудово възнаграждение, и дължимите такива, съгласно увеличението.

Ответникът оспорва исковете. Прави възражение за неподсъдност на делото, респективно за недопустимост на производството. На следващо място сочи, че исковете са неоснователни. Изтъква, че съгласно Заповед №Л-11229/19.03.2025 г. на главен директор на ГДИН, с която е прекратено служебното правоотношение на ищцата поради навършване на пределна възраст за служба, на М. В. били изплатени следните обезщетения: на основание чл. 234, ал. 1 от ЗМВР – 16 брутни месечни възнаграждения на обща стойност 33 395,20 лева за прослужени 16 години; на основание чл. 234, ал. 5 от ЗМВР – полагащото се обезщетение за еднократно допълнително вещево имущество в размер на 600 лева; на основание чл. 234, ал. 8 от ЗМВР – 62 дни за неизползван платен годишен отпуск в размер на 6 236,45 лева.

2

Твърди, че в цитираната заповед, която безспорно представлява индивидуален административен акт, е посочен реда за нейното оспорване, като словесната формулировка е „Заповедта подлежи на обжалване, съгласно чл. 231 от ЗМВР, по реда на АПК пред компетентния административен съд в 14- дневен срок от съобщаването й“. Твърди, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е връчена на лицето на 03.04.2025 г., което е отбелязано собственоръчно от нея върху заповедта, като срокът за оспорването й е изтекъл на 17.04.2025 г. и заповедта била влязла в сила. Твърди, че обезщетението по чл. 234, ал. 1 от ЗМВР е определено на база на посоченото в чл. 239, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР. Твърди, че дължимите суми са преведени на ищцата, както е видно и от приложения по делото фиш за заплата за месец април 2025 г. Сочи, че по отношение на претенциите за заплащане на посочените в исковата молба суми актуалните вътрешни правила за работната заплата на служителите в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ са санкционирани със заповед № ЧР-05-117/15.05.2025 г. на министъра на правосъдието. В параграф втори от Допълнителните разпоредби на горецитираните правила е посочено: „Когато със заповед на министъра на правосъдието, която влиза в сила със задна дата, са определени нови размери на основните месечни възнаграждения/заплати – в Таблица – приложение 1 към чл. 6 и Таблица приложение № 2 към чл. 8, ал. 6 към настоящите правила: т.1 Новите размери на основните месечни възнаграждения/ заплати, се определят за служители, които са в служебно/трудово правоотношение с Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към и след датата на издаване на заповедта. Твърди, че в процесния случай към момента на издаване на заповедта за утвърждаване на вътрешните правила за работната заплата на служителите в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и териториалните й служби – Заповед № ЧР 05-117/15.05.2025 г. на министъра на правосъдието ищцата е била с прекратено правоотношение – от 02.04.2025 г. и няма как да й се определи нов размер на основното месечно възнаграждение с отделна заповед. Сочи, че обезщетенията по чл.234, ал.1 и ал.8 ЗМВР в заповед №Л-11-229/19.03.2025 г. на главния директор на ГДИН са изчислени на база възнаграждението към датата на прекратяване на правоотношението и няма основание за преизчисляване на сумите, във връзка с приемане на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. сочи, че с § 14 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. е изменен текстът на чл.19, ал.2 и е отменен чл.22 ЗИНЗС. В разпоредбата на чл.19, ал.2 ЗИНЗС е предвидено субсидиарно прилагане на ЗМВР, но „доколкото в този закон не е предвидено друго“, относно служителите по чл.19, ал.1, т.1 ЗМВР. Текстът на отменения чл.22 ЗИНЗС е относно базата за определяне на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност, която е определена да се утвърждава ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България. Твърди, че дори и в случаите на прекратени правоотношения след 27.03.2025 г. /датата на публикуване на брой 26 на Държавен вестник с обнародваните изменения в закона/ и преди издаването на заповед № ЧР-05117/15.05.2025 г., с която са утвърдени Вътрешните правила за работната заплата на служителите в ГДИН и териториалните й служби, съдържащи Таблица за определяне на заплатите за длъжност на държавните служители по 3 чл.19, ал.1, т.1 ЗИНЗС, основните възнаграждения на служителите се променят със заповед на органа по назначаване, което е индивидуален нормативен акт, по смисъла на чл.21 АПК, който има властнически характер и нанася промяна в правната сфера на субекта. При прекратено служебно правоотношение органа по назначаване няма властнически правомощия към бивши служители и компетентност да преизчислява основното им възнаграждение в минал период. Ето защо счита, че Заповед № ЧР-05-117/15.05.2025 г. на министъра на правосъдието е законосъобразна, валидна, и издадена от компетентен орган, като моли съдът да я вземете предвид при решаване на правния спор. Счита, че няма нормативни основания за преизчисляване на сумите на обезщетенията по чл.234, ал.1 и ал.8 от ЗМВР, във връзка с приемане на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. и заповед №ЧР-05-117/15.05.2025 г. на министъра на правосъдието.

Правна квалификация: предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 177, ал. 1, във вр. с чл. 178 ЗМВР, чл. 234, ал. 1 ЗМВР, чл. 234, ал. 8 ЗМВР.

УКАЗВА на ищцата, че по тези искове в нейна доказателствена тежест е да докаже в условията на пълно и главно доказване следните факти: че е била в служебно правоотношение на посочената от нея длъжност; отработено време в процесния период; размер на месечното възнаграждение към момента на прекратяване на служебното правоотношение; прекратяване на правоотношението на посоченото основание, прослужени години към датата на прекратяването на същото и размера на месечното възнаграждение, определено към датата на прекратяване; размер на неизползван платен годишен отпуск за процесния период;

УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните факти: че дължимото възнаграждение и обезщетения са изплатени на ищцата.

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза по задачите, поставени в исковата молба.

НАЗНАЧАВА за вещо лице В. С. С., специалност: счетоводна отчетност.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице в размер от 200 евро, платимо от бюджета на съда.

ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице за поставените задачи и да се призове за насроченото открито съдебно заседание.

УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ.

Препис от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

Определението в тази част не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4