Решение № 16828 от 28.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16828 гр. София, 28.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20261110108541 по описа за 2026 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция" по реда на чл. 415 от ГПК.

Предявен е от Д. А. Х., ЕГН ********** срещу Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ (ДУССД) при Министерство на вътрешните работи осъдителен иск с правно основание § 71, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 380,67 евро, представляваща остатък от частично платено обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение в размер на 9 месечни възнаграждения,ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда 31.03.2026 г. до окончателното плащане.

Ищецът извежда съдебно предявените си материални права, при твърденията, че същата е служител на МВР от 05.09.1996 г., като от 01.02.2017 г. до прекратяване на трудовото й правоотношение с ДУССД е заемала длъжността за лице, работещо по трудово правоотношение „младши специалист“ при ДУССД-МВР. Със Заповед № 5785з-543/08.03.2024 г., считано от 18.03.2024 г. правоотношението й от длъжност със статут по § 70 от ПЗР на ЗИДЗМВР (обн. ДВ, бр. 14 от м.10.2016 г.) е прекратено. В посочената Заповед се сочи, че по силата на § 71 от ПЗР към ЗИДЗМВР следва да се изплатят дължимите обезщетения, в това число и това по чл. 224 от КТ, пропорционално на отработеното време. На ищеца е платено обезщетение по чл. 234, ал. 1 от ЗМВР в размер на 14 899,86 лв., което е изчислено на база брутното месечно възнаграждение в размер на 1655,54 лв. за 9 прослужени години. Със Заповед № 8121з-552/30.04.2025 г. министърът на вътрешните работи е уредил въпроса за реда и размера на определяне на заплатите на ЛРТП на длъжност „младши специалист“ и „старши специалист“ за периодите от 01.07.2022 г. до 31.07.2023 г. и от 01.08.2023 г. до 21.11.2024 г. В исковата 1 молба се навежда, че последната Заповед е издадена в резултат от постановено Решение № 11840/04.11.2024 г. по адм.д. № 5861/2024 г. на ВАС, където съдът е разпоредил да се определи размер на индивидуалната работна заплата за длъжност, както следва: за периода от 01.07.2022 г. до 31.01.2023 г. увеличена с 20 %, а за периода от 01.08.2023 г. до 21.11.2024 г., увеличената с 20 % заплата, да се увеличи с още 10 %. На следващо място, навежда, че съгласно т.

2 от Заповедта на министъра относно лицата, работещи по трудово правоотношение

„младши специалист“ с прекратено трудово правоотношение, индивидуалната заплата за длъжност, се определя точно по горепосочения ред. Единственото условие за прилагане на този ред към посочената група е да се подаде заявление до ръководителя на структурата по чл. 37 от ЗМВР. Ищцата попадала именно в тази категория и затова срочно подала заявлението си – с рег. № 8121р-13449/17.07.2025 г. Със Заповед № 5785з-1863/18.06.2025 г. директорът на ДУССД е увеличил размера на заплатата за длъжността на ищеца, както следва: считано от 01.07.2022 г. до 31.07.2023 г. – 1326 лв., а считано от 01.08.2023 г. до 21.11.2024 г. – 1459 лв.

Уточнява, че към датата на прекратяване на трудовото й правоотношение /18.03.2024 г./ ищцата е имала основна заплата в размер на 1459 лв. На следващо място, сочи, че през м. юли 2025 г. били преизчислени и изплатени разликите в допълнителните възнаграждения за работа в МВР – за придобит трудов стаж, за придобит професионален такъв, за извънреден труд и за неползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ. Не било преизчислено обаче дължимото обезщетение по чл. 234, ал. 1 от КТ, то си останало в размера, който е определен по старото брутно месечно възнаграждение. Сочи, че брутното трудово възнаграждение към датата на прекратяване на трудовото правоотношение е в размер на 1955,58 лв. Същото се формира от заплатата за длъжност, индивидуален коефициент, клас прослужено време и допълнително възнаграждение за специфични условия на труд. Заключава, че общото възнаграждение, което е трябвало да получи е в размер на 17 600,22 лв.

(брутното трудово възнаграждение в размер на 1955,58 лв. умножено по 9 прослужени години). Сочи, че й е изплатена само част от тази сума, а именно 14899,86 лв. Затова претендира разликата от 2 700,36 лв., която и до настоящия момент, макар да се й се дължи, не е платена. Претендира лихва за забава върху обезщетението от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Моли съда да уважи така предявения иск и да й присъди разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ (ДУССД) при Министерство на вътрешните работи, с който исковата претенция се оспорва като неоснователна. На първо място се възразява, че от Заповед № 8121з-552/30.04.2025 г. и Заповед № 5785з-1863/18.06.2025 г. не следва правно задължение за преизчисляване на еднократното обезщетение на служителя при прекратяване по смисъла на § 71 от ПЗР на ЗМВР. Навежда, че последно цитираната разпоредба има специален характер и установява строго фиксиран времеви маркер на формиране на базата за обезщетение, а именно: към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Към датата на издаване на Заповедта, с която е прекратено правоотношението между страните 08.03.2024 г., базата е била надлежно определена и обезщетението е изплатено върху тогавашния размер на брутното трудово възнаграждение.

2

Навежда, че заповедите, издадени от министъра на вътрешните работи и директора на ДУССД-МВР са ирелевантни касателно определяне на базата за обезщетението по § 71 от ПЗР на ЗМВР. Афишира, че в нормативната ни база липсва изрична норма, която да допуска преизчисляване на вече изплатени обезщетения по ЗМВР. Обръща внимание, че Заповед № 8121з-552/30.04.2025 г. на министъра на вътрешните работи единствено урежда актуализация на „индивидуалната заплата за длъжност“, като има за цял да компенсира служителите за положения от тях труд в минал период. Но тази заповед не съставлява нормативен акт, който да може да измени условията за изчисляване на обезщетенията, установени в § 71 от ПЗР на ЗМВР. Накрая, подчертава, че увеличението на заплатата, извършено след прекратяване на договора, дори и да действа със задна дата, не променя базата за обезщетението. Като неоснователна е преценена и акцесорната претенция за законната лихва върху главницата. При тези аргументи, моли съда да отхвърли иска и да му присъди разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, в светлината на правилата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представената по делото справка на Д. А. Х. /системен оператор в сектор „Деловодство“ към отдел „Административно обслужване“ при дирекция „Координация и информационно-аналитична дейност“ – МВР/ същата последователно е заемала следните длъжности в МВР: продавач в сектор „Обществено хранене“ (за периода от 01.01.2002 г. – 02.05.2007 г.); технически сътрудник в сектор „Обществено хранене“ (за периода от 02.05.2007 г. до 01.04.2009 г.); технически сътрудник на сектор „Обществено хранене, при дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ (за периода от 01.04.2009 г. до 15.06.2009 г.); старши технически сътрудник на сектор „Обществено хранене“, при дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ (за периода от 15.06.2009 г. до 20.11.2015 г.); старши технически сътрудник на сектор „Обществено хранене“ към отдел „Почивно дело и обществено хранене“ (за периода от 20.11.2015 г. до 01.02.2017 г.); младши специалист в сектор „Снабдяване“ към отдел „Обществено хранене“ (за периода от 01.02.2017 г. до 24.07.2017 г.; младши специалист в сектор „Доставки и обслужване“ към отдел „Обществено хранене“ (за периода от 24.07.2017 г. до 13.03.2022 г.); младши специалист в сектор „Доставки и обслужване“ към отдел „Социални дейности“ при дирекция „Управление на собствеността и социални дейности – МВР“ (за периода от 13.03.2022 г. до 01.11.2023 г.); младши специалист в сектор „Планиране, снабдяване и логистика“ към отдел „Обществено хранене“ при дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ - МВР; (за периода от 01.11.2023 г. до 18.03.2024 г.); системен оператор в сектор „Деловодство“ към отдел „Административно обслужване“ при дирекция

„Координация и информационно-аналитична дейност“ – МВР.

Съгласно представена по делото Заповед № УРИ 5785з-543/08.03.2024 г. трудов договор № 5785з-522/04.02.2017 г. на ищцата е прекратен, считано от 18.03.2024 г., по силата на който същата е заемала длъжността „младши експерт (завеждащ складова база)“ в сектор „Планиране,снабдяване и 3 логистика“ на отдел „Обществено хранене“ към Дирекция „УССД-МВР“.

Съгласно същата заповед на основание § 71 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗИДЗМВР /ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г.) на служителя да се изплатят дължимите обезщетения, както и по чл. 224 от КТ, пропорционално на неизползвания платен годишен отпуск.

От представена по делото Заповед № 8121з-552/30.04.2025 г. на министъра на вътрешните работи, издадено във връзка с постановено Решение № 118940/04.11.2024 г. по адм. д. № 5861/2024 г. на ВАС – обн., ДВ, бр. 99 от 22.11.2024 г., касае реда за определяне на размера на заплатите на лица, работещи по трудово правоотношение на длъжност „младши специалист“ става видно, че за периода от 01.07.2022 г. до 31.07.2023 г. включително индивидуалната работна заплата за длъжност, получавана към 30.06.2022 г., увеличена с 20 %, а за периода от 01.08.2023 г. до 21.11.2024 г. включително – увеличената индивидуална заплата за длъжността „младши експерт“ /т.е. след прибавените вече 20 %/, увеличената с още 10 %. На следващо място, в заповедта е уредено, че на лицата, работещи по трудово правоотношение на длъжности „младши специалист“ и „старши специлиаст“, с прекратено трудово правоотношение, индивидуалната заплата за длъжност се определя по описания по-горе ред /т.1 от заповедта/, след подадено заявление до ръководителя на структурата по чл. 37 от ЗМВР, с когото е прекратено трудовото правоотношение.

След служебна справка първоинстанционният съд установи, че съгласно Решение № 118940/04.11.2024 г. по адм. д. № 5861/2024 г. на ВАС се преценява, че точното прилагане на чл. 1, ал. 5, т. 6.2.1. ЗИДЗДБРБ за 2022 г. изисква разпоредбата на § 6 от ПЗР, според която размерът на заплатата за длъжност на лицата, работещи по трудови правоотношения, се определят с увеличение 20 на сто в размерите, предвидени в § 2, считано от 1.07.2022 г., да се прилага и за лицата, чийто правоотношения са преобразувани в трудови правоотношения на основание § 70, ал. 1 ПЗР ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 2016 г.), като определените в Приложение 3 максимални размери на заплатите за длъжност следва да позволяват това увеличение, за да бъде спазено изискването на чл. 6, ал. 2 от Наредба № 8121з-919 от 2017 г.

По делото е представена и Заповед № 5785з-1863/18.06.2025 г. на директора на Дирекция „Управление на собствеността и социалните дейности“ – МВР, с която заплатата на ищцата, считано от 01.07.2022 г. до 31.07.2023 г. е 1325 лв., а считано от 01.08.2023 г. до 17.03.2024 г. включително 0 1459 лв.

На 17.07.2025 г. при ответника е входирано подаденото от ищцата заявление, с което тя претендира от него разликите между платеното й обезщетение и дължимите суми, съгласно Решение № 118940/04.11.2024 г. по адм. д. № 5861/2024 г. на ВАС и Заповед № 8121з-552/30.04.2025 г. на министъра на вътрешните работи. С отговор от 28.08.2025 г. ищцата получава отказ на така изразеното от нея искане.

По делото е приложено и заявление от ищцата с вх. № 81210019800/23.10.2025 г. до министъра на вътрешните работи, с което Д. Х. отправя искане към министъра да вземе отношение относно постановения отказ от структурата на МВР, в която тя работи да й бъде преизчислено платеното й обезщетение във връзка. В ответ със становище от 31.10.2025 г. Дирекция 4