(1) При условията на този кодекс Гаранционният фонд чрез Обезпечителния фонд гарантира вземанията на правоимащите лица за обезщетения във връзка със застраховките по ал. 2 при отнемане на лиценз на местен застраховател или на застраховател от трета държава за извършваната от него дейност чрез клон в Република България, освен ако застрахователят се прекратява доброволно, и в случаите по чл. 612, ал. 2.
(2) Вземанията по ал. 1 се гарантират, както следва:
1. на всички увредени лица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – в пълен размер съгласно приложимото право по мястото на застрахователното събитие, до размера на застрахователната сума по чл. 492 или до размера, определен съгласно законодателството на другата държава членка, когато това покритие е по-високо;
2. по задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците – до размера по чл. 476;
3. на едно лице по застраховките по раздел I от приложение № 1 в един застраховател независимо от броя на вземанията му и размера им – общо до левовата равностойност на 100 000 евро; за вземания на лицето се смятат вземанията по застрахователния договор, в т.ч. вземанията за откупна стойност и за връщане на застрахователна премия по застрахователен договор, който не е бил сключен или не е влязъл в сила, или при предсрочно прекратяване на застрахователен договор.
(3)