Определение № 678 от 23.10.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 678 гр. София, 23.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно частно търговско дело № 20261001000660 по описа за 2026 година

Производството се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частната жалба на ЗК „Лев инс“ АД, подадена чрез юрисконсулт А. А. срещу определение №3951/17.09.2026г., постановено в закрито съдебно заседание по т.д.20261100901596/2026г., СГС, ТО, VI-21 състав, с което се връща искова молба с вх.№105869/07.08.2026г. на ЗК „Лев Инс” АД, по която е образувано т.д. №1596/2026г. на СГС.

В жалбата си твърди, че незаконосъобразно и неправило. С Разпореждане № 6994/13.08.2026г. на СГС, ТО VI-21 по т.д. № 20261100901596/2026г. били дадени указания на ЗК „Лев Инс” АД, които са изпълнени в срок.

Твърди, че изложените съображения от СГС относно недопустимостта на предявения иск са неправилни и не съответстват на нормативната уредба.

Съгласно чл.519 от Кодекса за застраховането, Гаранционният фонд изпълнявал функции по събиране и управление на средствата в съответните фондове, по изплащане и гарантиране на обезщетенията на увредените лица в изрично предвидените от закона случаи, както и по осигуряване функционирането на системата на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Отделно от тези законови функции, стояло уреждането на претенции между застрахователи, при които насрещните страни са самите застрахователи, а не увреденото лице, поради което регресно 1 или друго вземане на един застраховател към друг застраховател не представлява претенция на „увредено лице” по смисъла на чл.519 КЗ и не попада във функциите на Гаранционния фонд. Този извод се потвърждавал и от разпоредбата на чл.570д КЗ, вкл. ал.7-10, които изрично уреждат процедурата по разглеждане и изплащане на обезщетение по претенция, предявена от увредено лице. Следователно, доколкото претенцията между застрахователи не представлява претенция на увредено лице, предвиденият в чл. 570, ал.7- 10 КЗ ред не намира приложение при уреждането на регресни или други вземания между застрахователи. Следователно предмет на предявения иск по чл.411 КЗ е регресното вземане на суброгиралия се застраховател, произтичащо от извършеното от него плащане по имуществена застраховка „Каско”, а не вземане на увредено лице за обезщетение, което подлежи на гарантиране от Гаранционния фонд. Горното е прието и в указанията на КФН, които същата е дала на основание чл. 13, ал.1, т.4 от ЗКФН.

Твърди, че указания в същия смисъл са дадени от КФН по повод поставен аналогичен въпрос, като прилага същите.

Моли да бъде отменено обжалваното определение, като бъде върнато делото за продължаване на производството.

Препис от частната жалба не следва да се изпраща.

Частната жалба е допустима, подадена в срок от лице легитимирано да обжалва и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по съществото си е основателна.

Производството по т.д. № 1596/26 по описа на СГС е образувано по подадена е искова молба от ЗК Лев Инс АД, с която се предявяват срещу ДаллБогг Живот и Здраве АД искове за заплащане на застрахователно обезщетение и законна лихва за вреди, причинени от застрахован от ответника водач на МПС по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Ответникът е застрахователно дружество със седалище в Република България с отнет лиценз с решение № 374-ОЗ/09.06.2026г.

При извършване на проверката за допустимост на предявения иск, СГС с обжалваното определение е приел, че отговорността на ответника се претендира по задължителна застраховка, по която вземанията, включително 2 на ищеца, който е встъпил в правата на увредено лице с такова вземане, попадат в гарантираните съгласно чл.519, ал.1, т.4 КЗ в размерите съгласно чл.565, ал.2 КЗ, по които е краен платец съгласно чл.567, ал.1, т.1 КЗ е Гаранционният фонд.

Приел е, че в чл.570 д КЗ е установена специална процедура за получаване на плащания на гарантирани вземания, след отнемане на лиценза на застраховател, като информация за предявени пред застрахователя до отнемане на лиценза вземания се предоставя от квесторите на Гаранционен фонд, а вземанията могат да бъдат предявени и направо пред Гаранционен фонд след отнемане на лиценза. Спазването на процедурата по чл.570д ал.7 10 КЗ, която предполага разглеждане на претенциите от Фонда, след становище на застрахователя, и произнасяне с мотивирано решение, е предпоставка за предявяване на гарантирани вземания по исков ред съгласно чл.570д, ал.11 КЗ, като искът следва да се насочи срещу Гаранционния фонд и може да има за предмет само гарантирано вземане или част от такова, което Фондът е разгледал и отказал да изплати. В случая ищецът е предявил вземането си пред застрахователя преди отнемане на лиценза, но към настоящия момент нито е изтекъл срока по чл.570д, ал.7 КЗ, нито се твърди ищецът да е получил отказ от Гаранционния фонд за изплащане на вземането си. По този причина е приел, че искът срещу настоящия ответник е недопустим и е безпредметно да му се дават указания да посочи надлежен ответник, тъй като не твърди да е предявил вземането си в процедурата пред Фонда и той де е отказал плащане. Съответно е върнал исковата молба на основание чл. 139 от ГПК.

САС в настоящия състав намира постановеното определение за незаконосъобразно.

С исковата молба ЗК „Лев Инс” АД не предявява срещу ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” свое вземане за изплащане на обезщетение като увредено лице по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

Предявеното вземане произтича от изплатено от ЗК „Лев Инс” АД застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” на увреденото лице, вследствие на което, по силата на чл.410 КЗ ЗК „Лев Инс” АД е встъпило в правата на увреденото лице срещу отговорното за вредите лице, респ. срещу неговия застраховател по задължителна застраховка 3

„Гражданска отговорност” на автомобилистите – ответното дружество ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве”. Следователно предмет на предявения иск по чл.411 КЗ е регресното вземане на суброгиралия се застраховател, произтичащо от извършеното от него плащане по имуществена застраховка „Каско”, а не вземане на увредено лице за обезщетение, което подлежи на гарантиране от Гаранционния фонд.

Суброгиралите се застрахователи по застраховка „Каско“ не попадат в обхвата на правоимащите лица по чл. 565 от Кодекса за застраховането за целите на плащане от Обезпечителния фонд при отнет лиценз на застраховател по „Гражданска отговорност“. Този извод се основава на систематичното тълкуване на относимите разпоредби от Кодекса за застраховането. В чл. 478 от Кодекса за застраховането са уредени понятията „пострадало лице“ и „увредено лице“ без в техния обхват да се включват последващите носители на регресни или суброгационни вземания.

Същевременно чл. 567, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането изрично предвижда изплащане от Гаранционния фонд на обезщетения на увредените лица, а не на техните застрахователи по имуществени застраховки. В съответствие с това чл. 570д от Кодекса за застраховането урежда правото на предявяване на претенция пред Гаранционния фонд в полза на увреденото лице. Застрахователят по застраховка „Каско“ не е лице, което пряко е претърпяло вреди от пътно-транспортно произшествие. Неговото вземане произтича от платено обезщетение по доброволна имуществена застраховка и последвалата законова суброгация. Макар застрахователят по застраховка „Каско“ да придобива вземането по силата на законова суброгация (арг. чл.

410 от Кодекса за застраховането), неговото право има производен характер и цели възстановяване на извършено плащане, а не защита на първичния интерес на пострадалото лице. След изплащане на обезщетението по имуществената застраховка застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу неговия застраховател по реда на чл. 410 от Кодекса за застраховането. Тази суброгация има производен характер, като застрахователят по застраховка „Каско“ не придобива самостоятелно право на обезщетение, а упражнява вече съществуващото вземане на своя застрахован. Суброгиралите се застрахователи по застраховка „Каско“ не са правоимащи лица по смисъла на чл. 565 от Кодекса за застраховането в хипотезата на гарантиране на вземания 4 по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Правоимащи са увредените лица, а не застрахователите по доброволни имуществени застраховки, упражняващи регресните си права след плащане на обезщетения по тези застраховки.

В този смисъл предявяване на права на суброгиралия се застраховател пред ГФ и съответно неговото произнасяне, не са предпоставка за предявяване на настоящия иск, като и надлежен ответник е застрахователя по застраховка ГО на причинителя на вредата, а не ГФ, доколкото последният все още не е обявен в несъстоятелност, искът е допустим.

С оглед изложеното, следва да бъде отменено обжалваното определение, като бъде върнато делото за продължаване на производството.

Ръководен от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №3951/17.09.2026г., постановено в закрито съдебно заседание по т.д.20261100901596/2026г., СГС, ТО, VI-21 състав, с което се връща искова молба с вх.№105869/07.08.2026г. на ЗК „Лев Инс” АД, по която е образувано т.д. №1596/2026г. на СГС.

Връща делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5