Закон за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти

Чл. 1

(1) С този закон се уреждат мерките за изпълнение на Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16април 2014 г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (OB, L 173/1 от 12 юни 2014 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 596/2014“, и актовете по прилагането му.

(2) Пазарни злоупотреби са злоупотребата с вътрешна информация, незаконното разкриване на вътрешна информация и манипулирането на пазара на финансови инструменти.

Чл. 2

Целта на този закон е предотвратяване и разкриване на пазарни злоупотреби с финансови инструменти.

Чл. 3

(1) По отношение на пазарните злоупотреби с финансови инструменти освен този закон се прилагат и Регламент (ЕС) № 596/2014 и актовете по прилагането му.

(2) Комисията приема наредба за факторите, които лицата, получаващи пазарни проучвания, трябва да вземат предвид, когато им се разкрива информация в рамките на пазарно проучване, за да преценят дали информацията представлява вътрешна информация, за мерките, които тези лица трябва да вземат предвид, ако им е разкрита вътрешна информация, за да спазят чл. 8 и 10 от Регламент (ЕС) № 596/2014, и за регистрите, които тези лица трябва да съхраняват във връзка с изпълнението на чл. 8 и 10 от Регламент (ЕС) № 596/2014.

Чл. 4

(1) Комисията заместник-председателят на Комисията ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, наричан по-нататък „заместник-председателят“, осъществяват надзор по спазването на този закон, на Регламент (ЕС) № 596/2014 и на актовете по прилагането им и са компетентни органи по смисъла на чл. 22 от Регламент (ЕС) № 596/2014.

(2) Уведомяването и съобщаването в производството по ал. 1 се извършват по реда на чл. 18а, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс и при прилагане на чл. 61 от същия кодекс. Уведомяването, съответно съобщаването се смята за извършено в деня на изтеглянето на уведомлението, съответно съобщението от адресата. В случай че уведомлението или съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок от неговото изпращане, уведомяването, съответно съобщаването се смята за извършено в първия ден след изтичането на този срок.

(3) Когато не е налична информацията по чл. 18а, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс, уведомленията и съобщенията се извършват по реда на чл. 18а, ал. 8 от същия кодекс. Когато уведомяването и съобщаването не може да бъде извършено по реда на изречение първо, уведомяването, съответно съобщаването се смята за извършено с публикуването на уведомлението, съответно съобщението на интернет страницата на Комисията. Публикуването се удостоверява с протокол, съставен от длъжностни лица, определени със заповед на председателя на Комисията.

(4) Всички уведомления и предоставяне на информация до компетентния орган, предвидени в Регламент (ЕС) № 596/2014, се извършват до заместник-председателя.

(8) Комисията предприема действия по ал. 3, т. 4 спрямо банка – инвестиционен посредник, след получаване на становище от Българската народна банка. Българската народна банка предоставя становището по изречение първо своевременно, но не по-късно от деня, следващ деня на получаване на искането за становище.

(9) При получаване на предложение по ал. 7 Българската народна банка уведомява Комисията, съответно заместник-председателя, за решението си в срок един месец от получаването на предложението.

Чл. 4а

Комисията е орган за събиране на данни по смисъла на чл. 2, т. 2 от Регламент (ЕС) 2023/2859 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2023 г. за създаване на европейска единна точка за достъп, осигуряваща централизиран достъп до публично достъпна информация от значение за финансовите услуги, капиталовите пазари и устойчивото развитие (ОВ, L 2023/2859 от 20 декември 2023 г.), за целите на осигуряването на достъп чрез европейската единна точка за достъп на информацията по чл. 21а, параграфи 1, 4 и 5 от Регламент (ЕС) № 596/2014.

Чл. 5

Сключването на сделки в противоречие със забраните по чл. 14 и 15 от Регламент (ЕС) № 596/2014 не води до тяхната недействителност.

Чл. 6

Председателят на Комисията определя със заповед длъжностни лица от управление „Надзор на инвестиционната дейност“, които отговарят за:

1. предоставянето на всяко заинтересовано лице на информация относно процедурите за съобщаване за нарушения на този закон, на Регламент (ЕС) № 596/2014 и актовете по прилагането му и предприемането на мерки по тях;

2. приемането на съобщения за нарушения и предприемането на последващи мерки;

3. поддържането на контакт с лицето, подало съобщение, когато то е разкрило самоличността си.

Чл. 7

(1) Комисията публикува на интернет страницата си в самостоятелен и лесно разпознаваем и достъпен раздел информация за реда за приемане на съобщения за нарушения.

(2) Информацията по ал. 1 включва:

1. комуникационни канали за приемане на съобщенията за нарушения и за осъществяване на връзка с длъжностните лица по чл. 6, включително данни за:

2. процедурите по чл. 15 и режимът на поверителност, приложим за съобщения за нарушения в съответствие с чл. 10;

3. процедурите за защита на лицата, подали съобщения за нарушения, които работят по трудово правоотношение;

4. разяснение за защитата на лицата по смисъла на чл. 9, ал. 1.

Чл. 8

Всяко лице има право да подава съобщение за нарушение на този закон, на Регламент (ЕС) № 596/2014 и на актовете по прилагането му както при наличие на извършено нарушение, така и при наличие на основателни съмнения за извършено или предстоящо извършване на нарушение.

Чл. 9

(1) Лице, подало съобщение или друга информация за нарушение на този закон, на Регламент (ЕС) № 596/2014 и на актовете по прилагането му, в нарушение на ограниченията за разкриване на информация, произтичащи от законови, подзаконови или административни разпоредби или от договор, не носи отговорност от какъвто и да е характер във връзка с информацията, предоставена по реда на тази глава.

(2) Лицата, които осъществяват дейност в областта на финансовите услуги, трябва да уредят с правила, приети от управителните им органи, подходящи процедури за докладване на нарушения на този закон, на Регламент (ЕС) № 596/2014 и на актовете по прилагането му от техните служители.

Чл. 10

(1) Приемането на съобщения за нарушения и предприемането на последващи мерки по тях се извършва чрез специални комуникационни канали, които отговарят на следните изисквания:

1. отделени са от общите канали за комуникация на Комисията, включително тези, които Комисията обичайно ползва за вътрешна комуникация и за комуникация с трети лица;

2. проектирани са, създадени са и се управляват по начин, който гарантира пълнотата, целостта и поверителността на информацията и възпрепятства достъпа на неоправомощени длъжностни лица и служители от администрацията на Комисията до тази информация;

3. дават възможност за съхранение на записана на траен носител информация с цел провеждане на по-нататъшни разследвания;

4. осигуряват възможности за:

(2) Комисията осигурява предоставянето на информацията по чл. 7, ал. 2 на лицето, преди да е прието съобщението, което то възнамерява да подаде, или най-късно в момента на приемането му. Когато съобщението за нарушение е подадено по електронна поща или по пощата, се приема, че задължението по изречение първо е изпълнено с публикуването на информацията съгласно чл. 7 на интернет страницата на Комисията.

Чл. 11

(1) Всяко постъпило съобщение за нарушение се вписва в регистър, който се води от длъжностните лица по чл. 6.

(2) Заместник-председателят изпраща незабавно потвърждение, че е получил писмено съобщение за нарушение, до пощенския или електронния адрес, посочен от лицето, подало съобщението, освен ако лицето изрично е поискало друго или ако заместник-председателят има основания да смята, че това потвърждение би могло да доведе до опасност от разкриване на самоличността на лицето, подало съобщение.

Чл. 12

(1) Когато за съобщаване на нарушение се използва телефонна линия, разговорите по която се записват, устно подаденото съобщение се документира по един от следните начини:

1. аудиозапис на разговора на траен и позволяващ извличане носител;

2. пълен и точен протокол на разговора, изготвен от длъжностно лице по чл. 6.

(2) В случаите по ал. 1, т. 2, когато лицето, подало съобщение, е разкрило самоличността си, длъжностното лице по чл. 6 осигурява възможност на лицето да провери, да коригира и да се съгласи с протокола от разговора, като го подпише.

Чл. 13

Когато за съобщаване на нарушение се използва телефонна линия, разговорите по която не се записват, устно подаденото съобщение се документира с пълен и точен протокол на разговора, изготвен от длъжностно лице по чл. 6. В случаите, когато лице, подало съобщение, е разкрило самоличността си, длъжностното лице по чл. 6 осигурява възможност на лицето да провери, да коригира и да се съгласи с протокола от разговора, като го подпише.

Чл. 14

(1) Когато лице поиска среща лично с длъжностно лице по чл. 6, за да съобщи за нарушение, се съставя пълен и точен протокол на срещата, който се съхранява на траен и позволяващ извличане носител. Проведената среща може да се документира и чрез аудиозапис на разговора на траен и позволяващ извличане носител.

(2) В случаите по ал. 1, когато лицето, подало съобщение, е разкрило самоличността си, длъжностното лице по чл. 6 осигурява възможност на лицето да провери, да коригира и да се съгласи с протокола от срещата, като го подпише.

Чл. 15

С правилника на Комисията по чл. 13, ал. 1, т. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор се определят процедури за работа със съобщения за нарушения, които включват:

1. възможността за анонимно подаване на съобщения за нарушения;

2. реда за разглеждане на съобщенията за нарушения;

3. вида, съдържанието и сроковете за осъществяване на обратна връзка за резултатите от съобщението за нарушение, които лице, подало съобщение, може да очаква след съобщаването;

4. режима на поверителност, приложим за съобщения за нарушения, включително подробно описание на обстоятелствата, при които поверителните данни на лице, подало съобщение, могат да бъдат разкрити в съответствие с чл. 27 и 29 от Регламент (ЕС) № 596/2014.

Чл. 16

(1) Комисията предприема необходимите мерки, за да гарантира, че всяко съобщение за нарушение, прието чрез средства, различни от каналите за комуникация по чл. 10, се препраща без изменение на длъжностните лица по чл. 6 посредством каналите за комуникация по чл. 10.

(2) Комисията предприема съответни мерки за защита на информацията, свързана с подадените съобщения за нарушения, и за защита на самоличността на лицата, подали съобщения за нарушения, като осигурява достъп до информацията само на служителите, за които достъпът до тези данни е необходим, за да изпълняват служебните си задължения.

(3) Информацията, вписана в регистъра по чл. 11, се съхранява по начин, който гарантира нейната поверителност и сигурност.

Чл. 17

(1) Лицата, работещи по трудово правоотношение, подали съобщение за нарушение или срещу които е подадено съобщение за нарушение., имат право на защита срещу дисциплинарно наказание по чл. 187, ал. 2 от Кодекса на труда.

(2) Процедурите за обмен на информация и сътрудничество между държавните органи, участващи в защитата на лицата по ал. 1, се определят с наредба, приета от Министерския съвет.

Чл. 18

(1) Предаването на данни, свързани със съобщение за нарушение, във или извън рамките на Комисията не може да разкрива пряко или косвено самоличността на лице, подало съобщение, и/или на лице, за което е подадено съобщение, или други позовавания на обстоятелства, които биха позволили да се предположи самоличността на лицето, подало съобщение, и/или на лицето, за което е подадено съобщение, освен ако такова предаване е в съответствие с режима на поверителност, посочен в чл. 15, т. 4.

(2) Когато самоличността на лицето, за което е подадено съобщение, не е известна на обществеността, Комисията предприема мерки за осигуряване защита на самоличността му най-малко по същия начин като този, предвиден за лица, които се проверяват по реда на този закон.

(3) Член 16, ал. 2 и 3 се прилагат и за защита на самоличността на лицата, срещу които е подадено съобщение за нарушение.

Чл. 19

Комисията редовно и най-малко веднъж на всеки две години извършва преглед и актуализира процедурите по чл. 15 и мерките по чл. 16, като отчита практиката по прилагането на този закон, Регламент (ЕС) № 596/2014 и актовете по прилагането му, практиката на другите компетентни органи в тази област, както и развитието на пазара и технологиите.

Чл. 20

(1) За предотвратяване и преустановяване на административните нарушения на този закон, на Регламент (ЕС) № 596/2014 и на актовете по прилагането му, за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, както и при възпрепятстване упражняването на надзорната дейност от Комисията или от заместник-председателя или при застрашаване интересите на инвеститорите се прилагат мерките по ал. 2 и 3.

(2) В случаите по ал. 1 заместник-председателят може да:

1. издаде задължителни предписания за предприемане в определен от него срок на конкретни мерки, необходими за отстраняване на нарушенията, на вредните последици от тях или на опасността за интересите на инвеститорите;

2.

3.

4. задължи емитента да разкрие информация в съответствие с Регламент (ЕС) № 596/2014 в определен от заместник-председателя срок.

(3) В случаите по ал. 1 Комисията може да издаде:

1. временна забрана за всяко лице, което изпълнява ръководни функции в инвестиционен посредник, или за всяко друго физическо лице, което носи отговорност за нарушението, да изпълнява ръководни функции в инвестиционни посредници и/или да търгува за собствена сметка;

2. в случай на повторни или системни нарушения на чл. 14 или 15 от Регламент (ЕС) № 596/2014 постоянна забрана за всяко лице, което изпълнява ръководни функции в инвестиционен посредник, или всяко друго физическо лице, което носи отговорност за нарушението, да изпълнява ръководни функции в инвестиционни посредници.

3. спре търговията с определени финансови инструменти;

4. иска налагане на запор на движими вещи и вземания и/или възбрана върху недвижими имоти.

(4) Комисията може да отнеме лиценза на инвестиционен посредник за извършване на дейност, ако инвестиционният посредник и/или лица, които са членове на управителния или контролния му орган или управляват дейността му, са извършили и/или са допуснали извършване на нарушение на чл. 14 и 15 от Регламент (ЕС) № 596/2014 или друго грубо или системно нарушение на този закон или на Регламент (ЕС) № 596/2014.

(5) При определяне вида на принудителната мярка заместник-председателят, съответно Комисията взема предвид обстоятелствата по чл. 31 от Регламент (ЕС) № 596/2014.

(6) Комисията може да публикува на интернет страницата си публични предупреждения за преустановяване на нарушения, в които се посочват лицата, отговорни за нарушението, и видът на нарушението при спазване на изискванията за защита на личните данни.

(7) Комисията може да предложи на Българската народна банка да отнеме лиценза за извършване на дейност като инвестиционен посредник на банка, ако съответното лице системно нарушава разпоредбите на този закон, на Регламент (ЕС) № 596/2014 или на актовете по прилагането му.

Чл. 21

(1) Производството по прилагане на принудителните административни мерки по чл. 20, ал. 2 започва по инициатива на заместник-председателя, а в случаите по чл. 20, ал. 3 и 4 – по инициатива на Комисията.

(2) Уведомяванията и съобщаванията в производството по ал. 1 се извършват по реда на чл. 61 от Административнопроцесуалния кодекс.

(3) Ако уведомяванията и съобщаванията в производството по ал. 1 не бъдат приети по реда на ал. 2, те се смятат за извършени с поставянето им на специално определено за целта място в сградата на Комисията или чрез публикуването им на интернет страницата на Комисията. Последните две обстоятелства се удостоверяват с протокол, съставен от длъжностни лица, определени със заповед на заместник-председателя.

(4) Принудителните административни мерки по чл. 20, ал. 2 се прилагат с писмено мотивирано решение на заместник-председателя, а по чл. 20, ал. 3 и 4 – на Комисията. Решението се съобщава на заинтересованото лице в 7-дневен срок от постановяването му и подлежи на обжалване пред Административния съд – София област.

(5) Решението за прилагане на принудителна административна мярка подлежи на незабавно изпълнение, независимо дали е обжалвано.

Чл. 22

Доколкото в тази глава не са предвидени особени правила, прилагат се съответните разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 23

(1) Който извърши или допусне извършването на нарушение на:

1. член 4, параграф 1 или чл. 11 от Регламент (ЕС) № 596/2014, или на актовете по прилагането на чл. 4 или чл. 11 от същия регламент, се наказва с глоба в размер от 250 до 250 000 евро, а при повторно нарушение – от 500 до 500 000 евро, ако деянието не съставлява престъпление;

2. член 14 или 15 от Регламент (ЕС) № 596/2014, се наказва с глоба в размер от 10 000 до 2 500 000 евро, а при повторно нарушение – от 20 000 до 5 000 000 евро, ако деянието не съставлява престъпление;

3. член 16 от Регламент (ЕС) № 596/2014 или на актовете по прилагането на чл. 16 от същия регламент, се наказва с глоба в размер от 1000 до 500 000 евро, а при повторно нарушение – от 2000 до 1 000 000 евро, ако деянието не съставлява престъпление;

4. член 17 от Регламент (ЕС) № 596/2014 или на актовете по прилагането на чл. 17 от същия регламент, се наказва с глоба в размер от 1000 до 500 000 евро, а при повторно нарушение – от 2000 до 1 000 000 евро, ако деянието не съставлява престъпление;

5. член 18 или 19 от Регламент (ЕС) № 596/2014 или на актовете по прилагането на чл. 18 или 19 от същия регламент, се наказва с глоба в размер от 250 до 250 000 евро, а при повторно нарушение – от 500 до 500 000 евро, ако деянието не съставлява престъпление;

6. член 20 от Регламент (ЕС) № 596/2014 или на актовете по прилагане на чл. 20 от същия регламент, се наказва с глоба в размер от 250 до 250 000 евро, а при повторно нарушение – от 500 до 500 000 евро, ако деянието не съставлява престъпление;

7. наредбата по чл. 3, ал. 2, се наказва с глоба в размер от 250 до 125 000 евро, а при повторно нарушение – от 500 до 250 000 евро, ако деянието не съставлява престъпление.

(2) За нарушения по ал. 1 на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в размери, както следва:

1. за нарушения по ал. 1, т. 1 – от 250 до 500 000 евро, а при повторно нарушение – от 1000 до 500 000 евро;

2. за нарушения по ал. 1, т. 2 – от 25 000 евро до по-голямата сума между 7 500 000 евро или до 7,5 на сто от годишния оборот на лицето съгласно последния му отчет, одобрен от ръководния орган, а при повторно нарушение – от 50 000 до 15 000 000 евро или до 15 на сто от годишния оборот на лицето съгласно последния му отчет, одобрен от ръководния орган;

3. за нарушения по ал. 1, т. 3 – от 2500 евро до по-голямата сума между 1 250 000 евро или до 1 на сто от годишния оборот на лицето съгласно последния му отчет, одобрен от ръководния орган, а при повторно нарушение – от 5000 до 2 500 000 евро или до 2 на сто от годишния оборот на лицето съгласно последния му отчет, одобрен от ръководния орган;

4. за нарушения по ал. 1, т. 4 – от 2500 евро до по-голямата сума между 1 250 000 евро, съответно 500 000 евро, когато юридическото лице е малко или средно предприятие, или 1 на сто от годишния оборот на лицето съгласно последния му отчет, одобрен от ръководния орган, а при повторно нарушение – от 5000 евро до по-голямата сума между 2 500 000 евро, съответно 1 000 000 евро, когато юридическото лице е малко или средно предприятие, или 2 на сто от годишния оборот на лицето съгласно последния му отчет, одобрен от ръководния орган;

5. за нарушения по ал. 1, т. 5 – от 1000 евро до по-голямата сума между 500 000 евро, съответно 200 000 евро, когато юридическото лице е малко или средно предприятие, или 0,4 на сто от годишния оборот на лицето съгласно последния му отчет, одобрен от ръководния орган, а при повторно нарушение – от 2000 евро до по-голямата сума между 1 000 000 евро, съответно 400 000 евро, когато юридическото лице е малко или средно предприятие, или 0,8 на сто от годишния оборот на лицето съгласно последния му отчет, одобрен от ръководния орган;

6. за нарушения по ал. 1, т. 6 – от 1000 евро до по-голямата сума между 500 000 евро или до 0,4 на сто от годишния оборот на лицето съгласно последния му отчет, одобрен от ръководния орган, а при повторно нарушение – от 2000 до 1 000 000 евро или до 0,8 на сто от годишния оборот на лицето съгласно последния му отчет, одобрен от ръководния орган;

7. за нарушения по ал. 1, т. 7 – от 500 до 250 000 евро, а при повторно нарушение – от 1000 до 500 000 евро.

(3) Когато лицето е дружество майка или дъщерно дружество, съответният годишен оборот по ал. 2, т. 2 – 6 е общият годишен оборот съгласно консолидирания отчет на крайното предприятие майка за предходната година.

(4) При несъобразяване с приложена принудителна административна мярка по чл. 20 извършителите и допустителите се наказват с глоба в размер от 2500 до 25 000 евро.

(5) За нарушения по ал. 4 на юридически лица и еднолични търговци се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 50 000 евро.

(6) В случаите по ал. 1, т. 2 подбудителите, помагачите и укривателите се наказват с глоба в размер от 10 000 до 2 500 000 евро, а при повторно нарушение – от 20 000 до 5 000 000 евро, ако деянието не съставлява престъпление, като се вземат предвид характерът и степента на тяхното участие.

(7) Доходите, придобити в резултат на нарушението, се отнемат в полза на държавата в степента, в която не могат да бъдат възстановени в пълен размер на увредените лица.

(8) Когато стойността на реализираната печалба или избегнатата загуба в резултат на нарушение по ал. 1, т. 1 – 6 може да бъде определена, на физическото или юридическото лице се налага глоба или имуществена санкция в троен размер на получената печалба или избегнатата загуба вследствие на нарушението, но не по-малко от съответния минимален размер по ал. 1, т. 1 – 6 или ал. 2, т. 1 – 6.

(9) При определяне на наказанието по ал. 1 – 5 и 8 заместник-председателят взема предвид обстоятелствата по чл. 31 от Регламент (ЕС) № 596/2014.

(10) Лице, което в едномесечен срок от влизането в сила на наказателно постановление не плати наложената му имуществена санкция, дължи лихва в размер на законната лихва за периода от датата, следваща датата на изтичане на едномесечния срок, до датата на плащането.

Чл. 24

(1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от упълномощени от заместник-председателя длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от заместник-председателя.

(2) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

§ 1

По смисъла на този закон:

1. „Емитент“ е понятие по смисъла на чл. 3, параграф 1, т. 21 от Регламент (ЕС) № 596/2014.

2. „Лице, за което е подадено съобщение“ е лицето, за което е получена информация от подалото съобщение лице, че е извършило или възнамерява да извърши нарушение на този закон, на Регламент (ЕС) № 596/2014 или на актовете по прилагането му.

3. „Лице, подало съобщение“ е лицето, което съобщава на компетентния орган за действително или възможно нарушение на този закон, на Регламент (ЕС) № 596/2014 или на актовете по прилагането му.

4. „Повторно нарушение“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение.

5. „Системни нарушения“ са три или повече административни нарушения на този закон, на Регламент (ЕС) № 596/2014 или на актовете по прилагането му, извършени в продължение на една година.

6. „Съобщение за нарушение“ е съобщението от страна на лицето, подало съобщение, до компетентния орган относно действително или възможно нарушение на този закон, на Регламент (ЕС) № 596/2014 или на актовете по прилагането му.

7. „Финансов инструмент“ е понятие по смисъла на чл. 3, параграф 1, т. 1 от Регламент (ЕС) № 596/2014.

8. „Малко или средно предприятие“ е понятие по смисъла на чл. 30, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 596/2014.

§ 2

Законът въвежда изискванията на Директива за изпълнение (ЕС) 2015/2392 на Комисията от 17 декември 2015 г. относно Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на съобщаването на компетентните органи за действителни или възможни нарушения на посочения регламент (OB, L 332/126 от 18 декември 2015 г.) и предвижда мерки по прилагането на Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията.

§ 3

Този закон отменя Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти (обн., ДВ, бр. 84 от 2006 г.; изм., бр. 52 от 2007 г. и бр. 21 от 2012 г.).

§ 4

Административните и административнонаказателните производства, образувани по Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти до влизането в сила на този закон, се довършват по досегашния ред.

§ 5

Лицата, които осъществяват дейност в областта на финансовите услуги, приемат правилата по чл. 9, ал. 2 в срок до три месеца от влизането в сила на този закон.

§ 6

В Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и други предприятия за колективно инвестиране (обн., ДВ, бр. 77 от 2011 г.; изм., бр. 21 от 2012 г., бр. 109 от 2013 г., бр. 27 от 2014 г., бр. 22 и 34 от 2015 г. и бр. 42 от 2016 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 4, ал. 1, т. 1 след думите „предлагане“ се добавя „а в случаите по чл. 21, ал. 8 – и на финансови инструменти“.

2. В чл. 7:

3. В чл. 9:

4. В чл. 19:

5. В чл. 21:

6. В чл. 23, ал. 3 думите „реализираните приходи“ се заменят с „реализирания доход“.

7. В чл. 24а се създава ал. 4: „(4) Пасивно управляваният борсово търгуван фонд включва в устава си, съответно в правилата си, в проспекта, в документа с ключова информация за инвеститорите, както и в маркетинговите си съобщения информация за това, дали издава и изкупува обратно дялове и срещу финансови инструменти.“

8. Член 25 се изменя така: „Чл. 25. (1) Депозитарят, както и членовете на управителните и контролните му органи не могат да бъдат едно и също или свързано лице с управляващото дружество, с членовете на управителните или контролните му органи, с инвестиционното дружество, с лицата по чл. 10 или с друго лице, което изпълнява управителни функции в инвестиционното дружество, както и с лица, които контролират инвестиционното дружество. (2) Депозитарят полага грижата на добър търговец, осъществява задълженията си честно, справедливо, професионално, независимо и единствено в интерес на колективната инвестиционна схема и на притежателите на дялове в колективната инвестиционна схема. (3) Депозитарят не може да извършва дейност за колективната инвестиционна схема или за управляващото дружество, действащо от името на колективна инвестиционна схема, която може да породи конфликт на интереси между колективната инвестиционна схема, инвеститорите в нея, управляващото дружество и самия депозитар, освен ако не е налице функционално и йерархично разделение между изпълняваните от депозитаря функции за колективната инвестиционна схема и другите му функции, както и ако конфликтите на интереси, които може да възникнат, са съответно установени, управлявани, наблюдавани и разкривани пред инвеститорите в колективната инвестиционна схема.“

9. В чл. 26, ал. 4 думите „инвестиционното дружество, съответно от управляващото дружество, за сметка на договорния фонд“ се заменят с „управляващото дружество за сметка на колективната инвестиционна схема“.

10. В чл. 27, ал. 1 думите „Инвестиционното дружество, както и“ се заличават.

11. В чл. 32, ал. 1 думите „Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти“ се заменят със „Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти“.

12. Член 34 се изменя така: „Чл. 34. Безналичните финансови инструменти, притежавани от колективната инвестиционна схема, се вписват в депозитарна институция по смисъла на § 1, т. 26, буква „б“ от допълнителните разпоредби на Закона за пазарите на финансови инструменти, а останалите й активи се съхраняват в депозитар. В случай че депозитарят е инвестиционен посредник, паричните средства се съхраняват при условията на чл. 34, ал. 2 – 4 от Закона за пазарите на финансови инструменти. Депозитарят извършва всички плащания за сметка на колективната инвестиционна схема.“

13. В чл. 35:

14. Създава се чл. 35а: „Чл. 35а. (1) Управляващото дружество съхранява активите на всяка колективна инвестиционна схема, която управлява, в един депозитар. (2) Отношенията между управляващото дружество и депозитаря се уреждат с писмен договор за депозитарни услуги. С договора се определят условията и редът за предоставяне на информация между управляващото дружество и депозитаря, необходима за изпълнение на функциите на депозитаря по отношение на всяка колективна инвестиционна схема в съответствие с този закон и актовете по прилагането му. (3) Депозитарят е длъжен да: 1. осигури, че издаването, продажбата, обратното изкупуване и обезсилването на дяловете на колективната инвестиционна схема се извършват в съответствие със закона и с устава, съответно с правилата на колективната инвестиционна схема; 2. осигури, че стойността на дяловете на колективната инвестиционна схема се изчислява при спазването на закона и устава, съответно правилата на колективната инвестиционна схема; 3. осъществява редовна проверка за съответствие между сметките, които водят управляващото дружество и депозитарят за активите на колективната инвестиционна схема, а в случаите по чл. 37а – и със сметките, които води третото лице; 4. осигури превеждане в обичайните срокове на всички парични средства в полза на колективната инвестиционна схема, произтичащи от сделки с нейни активи; 5. осигури, че доходът на колективната инвестиционна схема се разпределя в съответствие със закона и с устава, съответно с правилата на колективната инвестиционна схема; 6. се отчита най-малко веднъж месечно пред управляващото дружество за поверените активи и извършените с тях операции, включително като предоставя пълен опис на активите на колективната инвестиционна схема, до 5-о число на следващия месец. (4) Депозитарят осъществява наблюдение на паричните потоци на колективната инвестиционна схема, включително следи дали всички плащания, извършени от инвеститорите или от тяхно име и за тяхна сметка при записването на дялове на колективната инвестиционна схема, са получени и осчетоводени по сметки, които: 1. са открити на името на колективната инвестиционна схема или на името на управляващото дружество, действащо от името и за сметка на колективната инвестиционна схема, или на името на депозитаря, действащ от името и за сметка на колективната инвестиционна схема; 2. са открити в централна банка, банка, лицензирана по реда на Закона за кредитните институции, банка, лицензирана в държава членка, или банка, получила разрешение в трета държава, и 3. се управляват при спазване на ал. 5. (5) Депозитарят управлява паричните средства на колективната инвестиционна схема, като: 1. поддържа отчетност и води сметките по начин, който позволява във всеки един момент незабавно да се разграничат държаните активи на колективната инвестиционна схема от активите, държани за друг клиент, както и от собствените активи на депозитаря; 2. поддържа отчетност и води сметките по начин, който осигурява тяхната точност; 3. осъществява редовна проверка за съответствие между сметките, които водят управляващото дружество и депозитарят за активите на колективната инвестиционна схема, а в случаите по чл. 37а – и със сметките, които води третото лице; 4. предприема необходимите мерки, за да осигури, че всички парични средства на колективната инвестиционна схема, депозирани при трето лице, могат да бъдат ясно разграничени от паричните средства на депозитаря и на това трето лице чрез индивидуални сметки на титулярите, водени от третото лице, или чрез еквивалентни мерки, които постигат същото равнище на защита; 5. предприема необходимите мерки, за да осигури, че паричните средства на колективната инвестиционна схема по сметките при лице по ал. 4, т. 2 се държат по индивидуална сметка или по сметки отделно от всички сметки за държане на парични средства на лицето, на чието име се съхраняват активите на колективната инвестиционна схема; 6. въвежда подходяща организация и предприема необходимите действия за свеждане до минимум на риска от загуба или от намаляването им в резултат на злоупотреба, измама, лошо управление, неправилно водене и съхранение на отчетност, включително при небрежно поведение. (6) Когато парични сметки са открити на името на депозитар, действащ от името и за сметка на колективна инвестиционна схема, по тези сметки не се осчетоводяват паричните средства на лице по ал. 4, т. 2 и собствените парични средства на депозитаря. (7) Финансовите инструменти на колективната инвестиционна схема се поверяват на депозитар за съхранение, като депозитарят: 1. съхранява всички безналични финансови инструменти, които се вписват по сметка за финансови инструменти, открита и водена от депозитаря, и всички други финансови инструменти, които могат да бъдат физически предадени на депозитаря (финансови инструменти под попечителство); 2. гарантира, че всички безналични финансови инструменти се вписват по сметка за финансови инструменти, открита и водена от депозитаря при спазване на изискванията на ал. 5, по отделни сметки, открити на името на управляващото дружество, действащо от името и за сметка на колективната инвестиционна схема, по начин, който позволява във всеки един момент да бъдат идентифицирани като финансови инструменти на конкретната колективна инвестиционна схема. (8) По отношение на другите активи, различни от тези по ал. 7, депозитарят: 1. проверява собствеността на колективната инвестиционна схема върху тези активи, като установява дали колективната инвестиционна схема е собственик въз основа на информация или документи, предоставени от управляващото дружество, и въз основа на други доказателства, ако има такива предоставени от трети лица; 2. поддържа и актуализира регистър на тези активи, за които се е уверил, че са собственост на колективната инвестиционна схема. (9) Активите, върху които депозитарят осъществява попечителска дейност, не могат да се използват от депозитаря или от трето лице, на което е делегирана попечителска функция, за тяхна сметка. Използване по смисъла на предходното изречение включва всякакви сделки с активи под попечителство, включително прехвърляне, учредяване на залог, продажба и даване на заем. (10) Използване по ал. 9 на активите, върху които депозитарят осъществява попечителска дейност, е разрешено само при следните условия: 1. извършва се за сметка на колективната инвестиционна схема; 2. депозитарят действа по нареждане на управляващото дружество, действащо от името и за сметка на колективната инвестиционна схема; 3. използването е в интерес на колективната инвестиционна схема и на притежателите на дялове или акции, и 4. сделката е обезпечена с висококачествен и ликвиден актив, получен от колективната инвестиционна схема по договор с прехвърляне на правата. (11) Пазарната стойност на обезпечението по ал. 10, т. 4 не може да бъде по-малка от пазарната стойност на използваните активи плюс премията.“

15. В чл. 36:

16. Член 37 се изменя така: „Чл. 37. (1) Депозитарят отговаря пред колективната инвестиционна схема и пред притежателите на дялове на колективната инвестиционна схема за всички вреди, причинени от депозитаря или от третото лице по чл. 37а при загуба на финансови инструменти под попечителство. (2) В случай на загуба на някой от финансовите инструменти под негово попечителство депозитарят възстановява на колективната инвестиционна схема финансов инструмент от същия вид или паричната му равностойност без прекомерно забавяне. (3) Депозитарят не носи отговорност за загубите, ако докаже, че те са вследствие на външно събитие, което е извън неговия контрол и чиито последици са неизбежни независимо от предприетите мерки за предотвратяването им. (4) Депозитарят отговаря пред колективната инвестиционна схема и пред притежателите на дялове за всички други претърпени от тях вреди, причинени в резултат на проявена небрежност или умишлено неизпълнение на задълженията на депозитаря по този закон от служители на депозитаря или членове на управителните или контролните му органи. (5) Делегирането на правомощия по реда на чл. 37а не освобождава депозитаря от отговорността по ал. 1 – 4. Отговорността на депозитаря не може да се изключва или ограничава със споразумение. (6) Всяко споразумение, сключено в противоречие с ал. 5, е нищожно. (7) Притежателите на дялове могат да търсят отговорност от депозитаря пряко или косвено чрез управляващото дружество, при условие че това не води до изплащане на обезщетения, които вече са изплатени, или до неравностойно третиране на притежателите на дялове в колективната инвестиционна схема.“

17. Създава се чл. 37а: „Чл. 37а. (1) Депозитарят не може да делегира на трети лица функциите, посочени в чл. 35а, ал. 3 – 6. (2) Депозитарят може да сключи договор, с който да делегира на трето лице функциите, посочени в чл. 35а, ал. 7 и 8, при изпълнение на следните условия: 1. функциите не се делегират с цел заобикаляне на нормативните изисквания; 2. депозитарят може да докаже, че съществува обективна причина за делегирането; 3. депозитарят е проявил необходимите компетентност, грижа и старание при подбора и определянето на всяко трето лице, на което иска да делегира част от функциите си, и ще проявява необходимите компетентност и дължимата грижа при периодичния преглед и постоянния мониторинг на всяко трето лице, на което е делегирал част от функциите си, и на договореностите с третото лице по отношение на делегираните му функции. (3) Функциите, посочени в чл. 35а, ал. 7 и 8, могат да се делегират от депозитаря на трето лице само когато това трето лице постоянно в хода на изпълнението на делегираните му задачи: 1. разполага с правно-организационна структура и експертен опит, които са подходящи и съответни на естеството и сложността на поверените му активи на колективната инвестиционна схема; 2. по отношение на попечителските дейности, посочени в чл. 35а, ал. 7, т. 1, третото лице подлежи на: а) пруденциално регулиране, включително по отношение на минималните капиталови изисквания и надзор в държавата членка по произход на третото лице; б) периодичен външен одит, чрез който се осигурява, че третото лице съхранява поверените му финансови инструменти; 3. отделя активите на клиентите си от собствените си активи и от активите на депозитаря по начин, който позволява във всеки един момент активите да бъдат точно идентифицирани като активи на клиентите на депозитаря; 4. предприема всички необходими действия да осигури, че в случай на несъстоятелност на третото лице активите на колективната инвестиционна схема под негово попечителство не могат да бъдат разпределени между или осребрени в полза на кредиторите на третото лице, и 5. спазва задължения и изпълнява забраните по чл. 25 и чл. 35а, ал. 2, 9, 10 и 11. (4) Независимо от ал. 3, т. 2, буква „а“, когато съгласно правото на трета държава се изисква определени финансови инструменти да се държат под попечителство от местно юридическо лице и никой от местните юридически лица не отговаря на изискванията за делегиране, предвидени в ал. 3, т. 2, буква „а“, депозитарят може да делегира своите функции на такова местно юридическо лице само до степента, до която това се изисква от правото на трета държава, и само докато няма местни лица, които отговарят на изискванията за делегиране, и единствено когато: 1. инвеститорите в съответната колективна инвестиционна схема са били надлежно уведомени, преди да направят инвестицията, че това делегиране се изисква поради законови ограничения в правото на третата държава, за обстоятелствата, обосноваващи делегирането, както и за произтичащите от подобно делегиране рискове, и 2. управляващото дружество, действащо от името на колективната инвестиционна схема, е дало указания на депозитаря да делегира попечителството върху такива финансови инструменти на местно трето лице. (5) Третото лице може също да делегира функциите по чл. 35а, ал. 7 и 8 при спазване на изискванията на ал. 2 – 4 и 7. Член 37, ал. 1 – 3 се прилага и по отношение на третото лице по изречение първо. (6) За целите на настоящия член предоставянето на услуги от системи с окончателност на сетълмента на ценни книжа по глава пета „а“ от Закона за платежните услуги и платежните системи не се смята за делегиране на попечителски функции. (7) Депозитарят уведомява Комисията в 7-дневен срок от сключването на договор с трето лице за сключването и съществените условия на договора.“

18. В чл. 51 думите „два месеца“ се заменят с „6 месеца“.

19. В чл. 54:

20. В чл. 57:

21. В чл. 86:

22. В чл. 93, ал. 1:

§ 7

В Закона за Комисията за финансов надзор (обн., ДВ, бр. 8 от 2003 г.; изм., бр. 31, 67 и 112 от 2003 г., бр. 85 от 2004 г., бр. 39, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 56, 59 и 84 от 2006 г., бр. 52, 97 и 109 от 2007 г., бр. 67 от 2008 г., бр. 24 и 42 от 2009 г., бр. 43 и 97 от 2010 г., бр. 77 от 2011 г., бр. 21, 38, 60, 102 и 103 от 2012 г., бр. 15 и 109 от 2013 г., бр. 34, 62 и 102 от 2015 г. и бр. 42 от 2016 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 1, ал. 2 думите „Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти“ се заменят със „Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти“.

2. В чл. 12, ал. 1:

3. В чл. 13, ал. 1:

4. В чл. 15, ал. 1:

5. В чл. 18:

6. В чл. 19, ал. 2, т. 1 думите „Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти“ се заменят със „Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти“, а след думите „Регламент (ЕС) № 346/2013“ се добавя „Регламент (ЕС) № 596/2014“.

§ 8

В Закона за пазарите на финансови инструменти (обн., ДВ, бр. 52 от 2007 г.; изм., бр. 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 24, 93 и 95 от 2009 г., бр. 43 от 2010 г., бр. 77 от 2011 г., бр. 21, 38 и 103 от 2012 г., бр. 70 и 109 от 2013 г., бр. 22 и 53 от 2014 г., бр. 14, 34, 62 и 94 от 2015 г. и бр. 42 и 48 от 2016 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 11, ал. 2:

§ 9

В Закона за публичното предлагане на ценни книжа (обн., ДВ, бр. 114 от 1999 г.; изм., бр. 63 и 92 от 2000 г., бр. 28, 61, 93 и 101 от 2002 г., бр. 8, 31, 67 и 71 от 2003 г., бр. 37 от 2004 г., бр. 19, 31, 39, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 80, 84, 86 и 105 от 2006 г., бр. 25, 52, 53 и 109 от 2007 г., бр. 67 и 69 от 2008 г., бр. 23, 24, 42, 93 от 2009 г., бр. 43 и 101 от 2010 г., бр. 57 и 77 от 2011 г., бр. 21 и 94 от 2012 г., бр. 103 и 109 от 2013 г., бр. 34, 61, 62, 95 и 102 от 2015 г. и бр. 33, 42 и 62 от 2016 г.) в допълнителните разпоредби в § 1, т. 41 думите „чл. 12 от Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти“ се заменят с „глава трета от Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (OB, L 173/1 от 12 юни 2014 г.)“.

§ 10

В Закона за административните нарушения и наказания (обн., ДВ, бр. 92 от 1969 г.; изм., бр. 54 от 1978 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 28 и 101 от 1983 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 24 от 1987 г., бр. 94 от 1990 г., бр. 105 от 1991 г., бр. 59 от 1992 г., бр. 102 от 1995 г., бр. 12 и 110 от 1996 г., бр. 11, 15, 59, 85 и 89 от 1998 г., бр. 51, 67 и 114 от 1999 г., бр. 92 от 2000 г., бр. 25, 61 и 101 от 2002 г., бр. 96 от 2004 г., бр. 39 и 79 от 2005 г., бр. 30, 33, 69 и 108 от 2006 г., бр. 51, 59 и 97 от 2007 г., бр. 12, 27, 32 от 2009 г., бр. 10, 33, 39, 60 и 77 от 2011 г., бр. 19, 54 и 77 от 2012 г., бр. 17 от 2013 г., бр. 98 и 107 от 2014 г. и бр. 81 от 2015 г.) в чл. 34, ал. 1 думите „Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти“ се заменят със „Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (OB, L 173/1 от 12 юни 2014 г.)“.

§ 11

В Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ДВ, бр. 62 от 2016 г.) в § 229 от преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова т. 2: „2. параграфи 156, 158 и 195, които влизат в сила от 1 януари 2018 г.;“.

2. Досегашните т. 2 и 3 стават съответно т. 3 и 4.

§ 12

(1) Управляващите дружества и колективните инвестиционни схеми превеждат дейността си в съответствие с изискванията на § 6 в тримесечен срок от влизането в сила на закона.

(2) Управляващо дружество, което до влизането в сила на закона е определило депозитар на колективна инвестиционна схема, който не отговаря на предвидените в § 6, т. 13 изисквания, определя нов депозитар в съответствие с изискванията на закона в срок до 18 март 2018 г.

§ 13

Заместник-председателят може да утвърждава образци на уведомления и други документи във връзка с прилагането на закона, Регламент (EС) № 596/2014 и актовете по прилагането му.

§ 14

Комисията дава указания по прилагането на закона.

§ 15

Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 11, който влиза в сила от 9 август 2016 г.