(1) Притежателят на правото върху марка не може да забрани използването й за стоки, които са пуснати на пазара на територията на държавите – членки на Европейския съюз, с тази марка от него или с негово съгласие.
(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага, когато съществуват основателни причини притежателят да се противопостави на следващи продажби, особено когато състоянието на стоките е променено или влошено, след като са пуснати на пазара.