Правилник за организация на дейността на Висшия съдебен съвет и на неговата администрация

Чл. 1

С този правилник се уреждат основните въпроси, свързани с дейността и организацията на работа на Висшия съдебен съвет и със структурата, функциите и организацията на работа на неговата администрация.

Чл. 2

(1) Висшият съдебен съвет е постоянно действащ орган, който представлява съдебната власт, осигурява и отстоява нейната независимост, определя състава и организацията на работа на съдилищата, прокуратурите и следствените органи и обезпечава финансово и технически тяхната дейност, без да се намесва в нейното осъществяване.

(2) Дейността на Висшия съдебен съвет се осъществява при спазване на принципите на законност, независимост, съразмерност, истинност, равенство, самостоятелност, безпристрастност, бързина, достъпност, публичност, прозрачност, последователност и предвидимост.

(3) Висшият съдебен съвет е юридическо лице със седалище в София. Той осъществява правомощията си чрез пленум, съдийска и прокурорска колегия и се представлява от един от изборните му членове, определен с решение на пленума на Висшия съдебен съвет.

Чл. 3

(1) Висшият съдебен съвет има официален кръгъл печат, съдържащ елементите, посочени в чл. 16, ал. 5 от Закона за съдебната власт. В средата е изобразен държавният герб на Република България, около който е написано „Република България. Висш съдебен съвет“.

(2) Официалният печат се полага само върху оригиналите на актовете на пленума и на колегиите, както и върху официални документи с дългосрочна валидност, подписани от председателстващите пленума и колегиите и от представляващия Висшия съдебен съвет.

(3) За служебни цели се използва служебен печат, който е с кръгла форма, с надпис в средата „Република България“, около който е написано „Висш съдебен съвет“.

(4) Главният секретар на Висшия съдебен съвет утвърждава образците на официалния и служебния печат и определя служителите, които ги съхраняват и полагат.

Чл. 4

(1) При осъществяване на своите правомощия Висшият съдебен съвет непосредствено взаимодейства със съдии, прокурори и следователи от всички нива на органите на съдебната власт.

(2) При осъществяване на своите правомощия Висшият съдебен съвет взаимодейства с президента на Република България, Народното събрание, Конституционния съд, с централни и териториални органи на изпълнителната власт и техните администрации, както и с други ведомства.

(3) Висшият съдебен съвет осъществява сътрудничество със съсловните организации на съдиите, прокурорите и следователите, на съдебните служители, с други юридически лица с нестопанска цел с дейност в областта на правосъдието, както и с консултативни органи, създадени с решение на Висшия съдебен съвет.

Чл. 5

(1) При осъществяване на своите правомощия Висшият съдебен съвет се подпомага от администрация.

(2) Дейността на администрацията на Висшия съдебен съвет се осъществява при спазване на принципите на законност, безпристрастност, компетентност, отговорност, ефективност, публичност, прозрачност и спазване на професионалната етика на съдебните служители.

(3) Администрацията на Висшия съдебен съвет се ръководи от главен секретар.

(4) При осъществяване на своите функции администрацията на Висшия съдебен съвет взаимодейства с органите на съдебната власт и с други държавни и общински институции, невключени в съдебната система, както и с юридически и физически лица.

Чл. 6

Пленумът на Висшия съдебен съвет се състои от всички членове на съвета.

Чл. 7

Пленумът на Висшия съдебен съвет:

1. приема проекта на бюджета на съдебната власт;

2. приема решение за прекратяване на мандата на изборен член на Висшия съдебен съвет при условията на чл. 130, ал. 8 от Конституцията;

3. организира квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите;

4. изслушва и приема годишните доклади на органите на съдебната власт по чл. 84, т. 16 от Конституцията;

5. управлява недвижимите имоти на съдебната власт;

6. прави предложение до президента на Република България за назначаване и освобождаване на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и на главния прокурор;

7. по предложение на една от колегиите след съгласуване с министъра на правосъдието или по предложение на министъра на правосъдието, а по отношение на военните съдилища – след съгласуване с министъра на отбраната, определя броя, съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, военните, административните и апелативните съдилища и прокуратури, създава и закрива съдилища и прокуратури, променя тяхното седалище и определя населените места, в които се разкриват териториални отделения към съответния районен съд и към съответната районна прокуратура;

8. по предложение на една от колегиите след съгласуване с административните ръководители на органите на съдебната власт определя броя на съдиите, прокурорите и следователите във всички съдилища, прокуратури и следствени отдели съобразно степента на натовареност;

9. определя броя на служителите и структурата на администрацията на Висшия съдебен съвет и на Националния институт на правосъдието по предложение на съответния ръководител;

10. определя възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите;

11. изготвя и внася в Народното събрание до 31 май годишен доклад за своята дейност заедно с годишния доклад за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет и с годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор;

12. изготвя и оповестява годишен доклад за независимостта и прозрачността на дейността на органите на съдебната власт и на собствената си дейност, който предоставя за обществено обсъждане;

13. дава становища на Министерския съвет и на Народното събрание по законопроекти, които се отнасят до съдебната власт;

14. създава постоянни и временни комисии за подпомагане на дейността си;

15. приема правилник за организацията на дейността си и за дейността на администрацията на Висшия съдебен съвет, който се обнародва в „Държавен вестник“;

16. създава и поддържа електронен публичен регистър на всички свои решения и мотивите към тях;

17. в предвидените от закона случаи издава подзаконови нормативни актове;

18. одобрява автоматизираните информационни системи за органите на съдебната власт след съгласуване с министъра на правосъдието и осигурява системната им интеграция и оперативната им съвместимост;

19. издава класификатор на длъжностите в администрацията на Висшия съдебен съвет и Националния институт на правосъдието, а след съгласуване с главния инспектор – и на Инспектората към Висшия съдебен съвет;

20. създава и поддържа електронен публичен регистър на всички проекти, които имат предмет функционирането на органите на съдебната власт, изпълнявани от организациите по чл. 217 от Закона за съдебната власт;

21. избира националния член от Република България в Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст), неговия заместник и помощника на националния член въз основа на подбор, проведен съгласно приети от пленума правила, и чрез министъра на правосъдието уведомява Евроюст и Европейската комисия за избора;

22. по предложение на съответната колегия одобрява Кодекс за етично поведение на българските съдии, съответно Кодекс за етично поведение на българските прокурори и следователи;

23. определя с решение изборен член, който да представлява Висшия съдебен съвет, както и изборен член, който да подписва документите, свързани с изпълнението на длъжността за представляващия Висшия съдебен съвет;

24. организира изграждането и функционирането на система за финансово управление и контрол в органите на съдебната власт и вътрешния одит при усвояването и администрирането на бюджетните ресурси;

25. анализира причините за нарушенията, основания за действия по глава трета „а“ от Закона за съдебната власт, и приема мерки за тяхното отстраняване;

26. съгласува образец на регистри за използване на специални разузнавателни средства на основание чл. 34е, ал. 3 от Закона за специалните разузнавателни средства;

27. приема за сведение отчетния доклад за дейността на Националното бюро за правна помощ на основание чл. 17, т. 6 от Закона за правната помощ;

28. изработва и публикува годишна програма за дейността си;

29. решава и други общи за съдебната власт организационни въпроси.

30. осъществява и други правомощия, определени със закон.

Чл. 8

Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет се състои от 14 членове и включва председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, шестима членове, избрани пряко от съдиите, и шестима членове, избрани от Народното събрание.

Чл. 9

Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет се състои от 11 членове и включва главния прокурор, четирима членове, избрани пряко от прокурорите, един член, избран пряко от следователите, и петима членове, избрани от Народното събрание.

Чл. 10

(1) Съдийската колегия и прокурорската колегия осъществяват поотделно и в съответствие с професионалната си насоченост следните правомощия по отношение на съдиите, прокурорите и следователите:

1. назначават, повишават, преместват и освобождават от длъжност съдиите, прокурорите и следователите;

2. правят периодични и други атестации на съдиите, прокурорите, следователите, административните ръководители и техните заместници в органите на съдебната власт и решават въпроси за придобиване и възстановяване на несменяемост;

3. налагат дисциплинарните наказания по чл. 308, ал. 1, т. 2 – 6 от Закона за съдебната власт, на съдиите, прокурорите, следователите, административните ръководители и техните заместници в органите на съдебната власт;

4. определят броя, назначават и освобождават административните ръководители и техните заместници в органите на съдебната власт с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор;

5. решават въпроси за организацията на дейността на съответната система от органи на съдебната власт;

6. правят предложения до пленума на Висшия съдебен съвет за определяне на броя на съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, административните и апелативните съдилища и съответните прокуратури;

7. правят предложения до пленума на Висшия съдебен съвет за определяне броя на съдиите, прокурорите и следователите във всички съдилища, прокуратури и следствени отдели;

8. определят броя на съдебните служители съобразно степента на натовареност – по предложение на или след съгласуване с административните ръководители на органите на съдебната власт, а за органите, включени в структурата на прокуратурата на Република България – и с главния прокурор, като могат да разкриват нови и да съкращават длъжности;

9. организират и провеждат конкурсите за съдийските, прокурорските и следователските длъжности в предвидените от Закона за съдебната власт случаи;

10. възлагат на Инспектората към Висшия съдебен съвет извършването на проверки, които са извън годишната програма за дейността му;

11. предлагат на пленума на Висшия съдебен съвет становища по законопроекти в обхвата на своята компетентност;

12. ежегодно анализират и отчитат степента на натовареност на органите на съдебната власт;

13. изискват и обобщават на всеки 6 месеца информация от съдилищата, прокуратурата и от Националната следствена служба за тяхната дейност;

14. издават след съгласуване с комисия „Бюджет и финанси“ класификатор на длъжностите на съответните органи на съдебната власт;

15. вземат решения за временно отстраняване от длъжност на съдии, прокурори и следователи по чл. 230 и 232 от Закона за съдебната власт и за възстановяването им в предвидените от закона случаи;

16. създават постоянни и временни комисии за подпомагане на дейността си;

17. организират и координират участието на съдии, прокурори и следователи в международното правно сътрудничество;

18. приемат правила за работата си, които се публикуват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет;

19. преценяват необходимостта от съдебни помощници и от прокурорски помощници в съдилищата и в прокуратурите въз основа на степента на натовареност на съответния орган на съдебната власт;

20. съставят, водят и съхраняват кадрово дело за всеки съдия, прокурор и следовател;

21. прокурорската колегия избира и освобождава директора на Националната следствена служба;

22. съдийската колегия прекратява командироването на съдия в друг орган на съдебната власт от този, в който заема по щат съответната съдийска длъжност, когато при командироването има нарушения на условията и реда, предвидени в Закона за съдебната власт, или при възникнала необходимост за кадровото обезпечаване работата на органа на съдебната власт, от който съдията е командирован.

23. прокурорската колегия извършва подбор на кандидатите за европейски делегирани прокурори и чрез министъра на правосъдието уведомява европейския главен прокурор за излъчените кандидатури;

24. съдийската колегия приема правила за разпределение на делата между съдиите, които разглеждат дела, разпределени по реда на чл. 9, ал. 3 от Закона за съдебната власт, с цел изравняване на общата им натовареност;

25. прокурорската колегия назначава съдия, определен по реда на чл. 112, ал. 6 от Закона за съдебната власт, на длъжност прокурор във Върховната прокуратура, който да изпълнява функциите на прокурор за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от заместник на главния прокурор;

26. прокурорската колегия назначава съдия от наказателната колегия на Върховния касационен съд, определен по реда на чл. 173а, ал. 4 от Закона за съдебната власт, за заместник главен прокурор, който осъществява контрол върху действията на прокурора за разследването на престъпления, извършени от главния прокурор или от заместник на главния прокурор, при условията и по реда, определени в закон;

27. с решение на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет може да се създават самостоятелни съдебни центрове по медиация и към отделни районни съдилища при условията, предвидени в наредбата по чл. 84а, ал. 4 от Закона за съдебната власт;

28. приемат Кодекс за етично поведение на българските съдии, съответно Кодекс за етично поведение на българските прокурори и следователи;

29. определят един от своите членове за говорител, осъществяващ връзките с медиите;

30. осъществяват и други правомощия, определени със закон.

(2) В случаите, когато прокурорът за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, или прокурорът, осъществяващ контрол върху действията на прокурора за разследването на престъпления, извършени от главния прокурор, си направят самоотвод, бъдат отведени или са в трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си, прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет назначава заместващ прокурор по реда на ал. 1, т. 25 и 26.

(3) При постъпване на мотивирано искане от главния прокурор, респ. от прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор за временно отстраняване от длъжност на съдия, прокурор или следовател по чл. 230 от Закона за съдебната власт, искането се включва за разглеждане в следващото заседание на съответната колегия на Висшия съдебен съвет.

Чл. 11

(1) Висшият съдебен съвет се представлява от един от изборните му членове, определен с решение на пленума.

(2) Функциите на представляващия Висшия съдебен съвет са:

1. представлява Висшия съдебен съвет пред институциите в страната, в международни форуми и институции;

2. свиква заседания на пленума на Висшия съдебен съвет, когато министърът на правосъдието отсъства;

3. председателства заседанията на пленума, когато министърът на правосъдието отсъства;

4. подписва документите, свързани с изпълнението на длъжността „член на Висшия съдебен съвет“, с изборните членове на съвета;

5. подписва документите, свързани с изпълнението на длъжността „главен секретар“;

6. подписва документите, свързани с изпълнението на длъжностите „ръководител вътрешен одит“ и „вътрешен одитор“;

7. сключва договори, по които страна е Висшият съдебен съвет, след решение на пленума на Висшия съдебен съвет;

8. упражнява правомощията на възложител по Закона за обществените поръчки и упълномощава лица по чл. 7, ал. 1 от Закона за обществените поръчки при възлагане от пленума на Висшия съдебен съвет;

9. упълномощава процесуални представители след решение на пленума на Висшия съдебен съвет;

10. обявява със заповед списъка на категориите информация, подлежащи на класификация като служебна тайна, създавана и съхранявана във Висшия съдебен съвет, след решение на пленума на Висшия съдебен съвет;

11. организира и координира съвместно с говорителите на съдийската и прокурорската колегия изпълнението на Комуникационната стратегия на съдебната власт;

12. отговаря съвместно с говорителите на съдийската и прокурорската колегия за комуникационната и медийната политика и взаимодействие на Висшия съдебен съвет с органите на държавната власт, с други централни и териториални органи на изпълнителната власт, с юридическите лица с нестопанска цел, съсловни организации и медии;

13. организира протоколната и международната дейност на Висшия съдебен съвет.

(3) При отсъствие представляващият се замества от член на Висшия съдебен съвет по старшинство, което се определя от продължителността на общия юридически стаж.

14. информира обществото за дейността на Висшия съдебен съвет.

Чл. 12

Пленумът на Висшия съдебен съвет избира от своя състав постоянни и временни комисии, които подпомагат дейността му.

Чл. 13

(1) В постоянните комисии участват изборни членове на Висшия съдебен съвет по равен брой от всяка колегия.

(2) Всяка комисия избира измежду членовете си председател и заместник-председател от различните колегии. Изборен член на Висшия съдебен съвет може да бъде избран за председател само на една постоянна комисия.

(3) Членовете на Висшия съдебен съвет, които не са членове на съответна комисия, могат да участват във всички нейни заседания, без право да гласуват.

(4) Постоянните комисии могат да създават работни групи.

(5) Всяка комисия може да възложи на един или повече от своите членове осъществяването на представителни, проучвателни или други дейности, свързани с осъществяване на нейните функции, при осигуряване на равностойно разпределение на възлаганите дейности между членовете на комисиите.

(6) Дейността на всяка комисия се подпомага от технически сътрудник и най-малко от един експертен сътрудник от администрацията на Висшия съдебен съвет, определени със заповед на главния секретар.

Чл. 14

(1) Постоянните комисии заседават и вземат решения, ако присъстват повече от половината от общия брой на членовете им. Комисиите вземат решение с мнозинство повече от половината от присъстващите членове при явно гласуване.

(2) Постоянната комисия се свиква на заседание от нейния председател или по искане най-малко на една трета от членовете й.

(3) Комисиите могат да провеждат съвместни заседания, когато се разглеждат общи въпроси. Тези заседания се ръководят по споразумение от един от председателите.

(4) При съвместни заседания се взема общо решение по обсъждания въпрос. При различни становища всяка комисия прави свой отделен доклад, като предлага и проект на решение.

(5) Постоянните комисии приемат свои вътрешни правила в съответствие с този правилник и действащите вътрешни правила във Висшия съдебен съвет.

(6) Всяка комисия осъществява координация и взаимодействие с другите комисии на пленума на Висшия съдебен съвет.

Чл. 15

(1) Дневният ред и периодичността на заседанията на комисиите се определят от тях.

(2) Членовете на комисиите се уведомяват за дневния ред и за материалите за заседанието най-малко два дни преди заседанието.

(3) За приетите от комисиите решения се изготвя протокол, който се подписва от председателя на комисията след изготвянето му от техническия сътрудник,.

(4) Дневният ред и протоколите за приетите решения се публикуват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет.

Чл. 16

Постоянни комисии на пленума на Висшия съдебен съвет са:

1. комисия „Бюджет и финанси“;

2. комисия „Управление на собствеността“;

3. Комисия по правни въпроси;

4. комисия „Професионална квалификация и информационни технологии“.

Чл. 17

Комисия „Бюджет и финанси“ се състои от шестима членове на Висшия съдебен съвет – трима от прокурорската колегия и трима от съдийската колегия. Комисията:

1. изготвя краткосрочни и дългосрочни бюджетни прогнози;

2. предлага правила и процедури за финансово управление и контрол в съдебната власт;

3. предлага на Висшия съдебен съвет правила и указания, свързани с дейността на органите на съдебната власт и администрацията на Висшия съдебен съвет;

4. изготвя проект на годишен бюджет на съдебната власт;

5. изготвя проект на разпределението на бюджетните средства на органите на съдебната власт по бюджети;

6. предлага разпределение на бюджетните средства на органите на съдебната власт по бюджети;

7. предлага правила и механизми за определяне размера на трудовите възнаграждения на членовете на Висшия съдебен съвет, съдиите, прокурорите и следователите и на съдебните служители;

8. изготвя анализи за текущото финансово състояние на съдебната система и поддържа финансова статистика;

9. оказва методологическа помощ на органите на съдебната власт по въпросите на бюджета, финансовия мениджмънт и финансовото обслужване;

10. одобрява тригодишен стратегически план и годишния план за дейността по вътрешен одит, изготвени от дирекция „Вътрешен одит“, и ги представя за утвърждаване от Висшия съдебен съвет;

11. утвърждава проектни предложения и контролира усвояването на средства по програми по международни и вътрешни проекти, свързани с Висшия съдебен съвет и съдебната власт;

12. изпълнява правомощията на първостепенен разпоредител с бюджета на съдебната власт по чл. 11, ал. 4 от Закона за публичните финанси по въпроси, определени с решение на пленума на Висшия съдебен съвет.

Чл. 18

Комисия „Управление на собствеността“ се състои от шестима членове на Висшия съдебен съвет – трима от прокурорската колегия и трима от съдийската колегия. Комисията:

1. организира изработването на концепции, прогнози и програми за инвестиционната политика на съдебната власт, управлението и стопанисването на сградния фонд, след което ги внася за утвърждаване от пленума на Висшия съдебен съвет;

2. проучва и анализира необходимостта от ново строителство, реконструкция и основни ремонти за нуждите на съдебната власт, включително и предложенията на органите на съдебната власт;

3. предлага на пленума на Висшия съдебен съвет за приемане ежегодните програми на инвестиционната дейност в рамките на утвърдения бюджет;

4. ежегодно предлага на пленума на Висшия съдебен съвет да приеме анализ на изпълнението на годишните и дългосрочните разчети за изразходваните средства с инвестиционно значение;

5. внася съвместно с комисия „Бюджет и финанси“ в пленума на Висшия съдебен съвет предложения за финансиране от бюджета или от други средства на ново строителство, реконструкция, възстановяване и основни ремонти за нуждите на съдебната власт;

6. разглежда предложения и искания за извършване на аварийни ремонти в сградния фонд на съдебната власт и ги внася в комисия „Бюджет и финанси“ за извършване на бюджетния разход съобразно изискванията за изпълнение на бюджета;

7. организира осъществяването на предварителен, текущ и последващ контрол по реализирането на инвестиционната политика, включително извършването на ново строителство, реконструкция и основни ремонти на сградния фонд на съдебната власт;

8. предлага на пленума на Висшия съдебен съвет проекти за решения, свързани с придобиване на недвижими имоти и вещни права върху тях за нуждите на съдебната власт;

9. координира с други органи на изпълнителната власт осъществяването на съвместни проекти или международни програми, свързани със сградния фонд на съдебната власт;

10. предлага на пленума на Висшия съдебен съвет проекти за решения по разпределяне ползването на недвижимите имоти, предоставени на съдебната власт, организацията по управлението и стопанисването на съдебните сгради и ведомствения жилищен фонд;

11. предлага на пленума на Висшия съдебен съвет проекти за решения, свързани с организацията и ползването на ведомствения жилищен фонд.

Чл. 19

Комисията по правни въпроси се състои от осем членове – четирима от прокурорската колегия и четирима от съдийската колегия. Комисията:

1. изготвя проекти на подзаконови нормативни актове в предвидените от закона случаи и вътрешноведомствени правила, които внася в пленума на Висшия съдебен съвет или в съответните колегии за приемане;

2. изготвя становища по проекти на закони и на нормативни актове на Министерския съвет и на други централни органи на изпълнителната власт, които се отнасят до съдебната система;

3. изготвя предложения за законодателни изменения, които счита за необходими, и ги подготвя за внасяне в орган със законодателна инициатива след съгласуването им с органите на съдебната власт и след решение на пленума на Висшия съдебен съвет, съдийската или прокурорската колегия;

4. организира обсъждането на проекти за изменение на нормативни актове с органите на съдебната власт, включително обобщава постъпилите становища на съдиите, прокурорите, следователите и съдебните служители и ги внася за обсъждане в пленума на Висшия съдебен съвет, съдийската или прокурорската колегия;

5. изготвя проект на доклад за дейността на Висшия съдебен съвет, както и становища по внесените от Върховния касационен съд, от Върховния административен съд и от главния прокурор доклади;

6. изготвя проект на становища по дела пред Конституционния съд, по които Висшият съдебен съвет е конституиран като заинтересована страна;

7. изготвя становища по съдебни производства със значим обществен интерес, по които Висшият съдебен съвет е конституиран като страна;

8. подготвя проекти на споразумения с други органи и организации, които подлежат на последващо утвърждаване от пленума;

9. координира работата на Висшия съдебен съвет по изпълнение на мерките по Механизма за сътрудничество и оценка;

10. изготвя проект на годишен доклад за независимостта и прозрачността на дейността на органите на съдебната власт и на дейността на Висшия съдебен съвет.

Чл. 20

Комисия „Професионална квалификация и информационни технологии“ се състои от шестима членове – трима от прокурорската колегия и трима от съдийската колегия. Комисията:

1. разработва проекти за решения на пленума, които законът изисква с оглед реализирането на електронно правосъдие, когато Висшият съдебен съвет участва по проекти с външно финансиране или финансиране от държавния бюджет, свързани с електронното правосъдие или електронни услуги в правосъдието, координира и контролира реализирането им;

2. определя задължителни квалификационни курсове в случаите на повишаване в длъжност на съдии, прокурори и следователи и назначаване на административни ръководители;

3. организира квалификацията на съдии, прокурори и следователи, както и на съдебните служители;

4. обсъжда актуални проблемни въпроси от дейността на Националния институт на правосъдието, свързани с усъвършенстване на учебния процес и прилагане на съвременните модерни технологии в обучението;

5. съдейства за координирането на научните и приложните изследвания на юридическите факултети в страната по проблемите на организацията и функционирането на съдебната власт;

6. способства за запознаване с чуждестранните научни постижения в областта на информационните технологии с оглед използването им от органите на съдебната власт;

7. подпомага Висшия съдебен съвет за изпълнението на Информационната стратегия на правораздавателните органи, включително за реализирането на информационните системи и др. и електронната връзка с органите на съдебната власт, както и неправителствените организации и други субекти на гражданското общество;

8. обменя опит в областта на информационните технологии и обучения със сродни звена към висшите съдебни съвети в други държави;

9. организира изпълнението на дейностите по глава втора, раздел І „а“ от Закона за съдебната власт.

Чл. 21

(1) За подпомагане дейността на Висшия съдебен съвет по подготовката, мониторинга и изпълнението на проекти в сектор „Правосъдие“ към пленума на Висшия съдебен съвет се създава Съвет за координиране действията на органите на съдебната власт по участие в международни проекти и програми.

(2) Постоянният състав на съвета за координиране се определя от пленума на Висшия съдебен съвет и в него се включват членове на съдийската и прокурорската колегия, както и служители на администрацията на Висшия съдебен съвет.

(3) При необходимост, съобразно разглеждания въпрос, на заседанията на координационния съвет може да присъстват и представители на други органи и институции.

(4) Съветът за координиране действията на органите на съдебната власт по участие в международни проекти и програми има следните функции:

1. идентифицира и извършва оценка на възможностите от външно финансиране на изпълняваните от Висшия съдебен съвет политики и програми и идентифицира подходящи програми, включително при изпълнение на мерки от Механизма за сътрудничество и оценка и Пътната карта по Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, по които Висшият съдебен съвет е отговорна институция;

2. координира участието в проекти по програми, финансирани от Европейския съюз и други донори, по които Висшият съдебен съвет е бенефициент или партньор;

3. осигурява координация и взаимодействие по отношение на проектните предложения на органите на съдебната власт с оглед избягване на двойно финансиране и дублиране на дейности;

4. осигурява координация и взаимодействие с органите и структурите за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, както и с други органи, финансиращи съответната проектна дейност.

(5) Съветът за координиране действията на органите на съдебната власт по участие в международни проекти и програми приема правила за дейността си, както и правила, свързани с организацията по изпълнение и управление на проекти.

(6) При изпълнение на своите функции Съветът за координиране действията на органите на съдебната власт по участие в международни проекти и програми се подпомага от служители в администрацията на Висшия съдебен съвет, определени със заповед на главния секретар.

Чл. 22

(1) Пленумът на Висшия съдебен съвет може да създава и временни комисии за изпълнение на конкретни задачи във връзка с неговите правомощия или други помощни органи, които да подпомагат определени негови дейности. В тези случаи могат да бъдат привличани външни специалисти.

(2) Временните комисии и другите структури по ал. 1 преустановяват съществуването си с изтичането на срока, за който са създадени, или с прекратяване на дейността си, както и предсрочно – с решение на пленума.

Чл. 23

Дейността на съдийската и на прокурорската колегия се подпомага от следните постоянни комисии:

1. Комисия по атестирането и конкурсите;

2. Комисия по професионална етика;

3. комисия „Дисциплинарна дейност и взаимодействие с Инспектората към Висшия съдебен съвет“;

4. комисия „Съдебна карта, натовареност и съдебна статистика“;

5. комисия „Съдебна администрация“.

Чл. 24

(1) Колегиите на Висшия съдебен съвет могат да създават и други постоянни или временни комисии за подпомагане на дейността си.

(2) Правомощията на комисиите, броят на членовете на постоянните комисии, както и правилата за дейността им се определят от съответната колегия на Висшия съдебен съвет и се публикуват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет.

Чл. 25

(1) Пленумът и колегиите на Висшия съдебен съвет приемат своите актове на заседания.

(2) Заседанията са публични и се излъчват пряко в интернет освен в случаите, когато се обсъждат предложения за налагане на дисциплинарно наказание, документи, съдържащи информация, която е защитена съгласно съответните изисквания за защита на личните данни или класифицирана по Закона за защита на класифицираната информация.

(3) Закрито заседание на пленума на Висшия съдебен съвет и колегиите за обсъждане на материали, съдържащи класифицирана информация, се провежда по предложение на председателстващия заседанието. Той съобщава грифа за сигурност, с който документът е маркиран по Закона за защита на класифицираната информация, определя лицата, които имат право да присъстват при обсъждане на материала, и разпорежда да бъде преустановено прякото излъчване в пресцентъра на Висшия съдебен съвет и излъчването по интернет. Заседанието продължава като закрито, без това да се обсъжда или гласува.

(4) Обсъжданията и протоколът от закритото заседание по ал. 3 са класифицирана информация и обвързват със съответните задължения всички членове на Висшия съдебен съвет и други лица, които имат достъп до тях.

(5) Решенията, приети на закрито заседание, се обявяват публично.

(6) По решение на пленума или на колегиите заседанията могат да се провеждат и в друго населено място, извън седалището на Висшия съдебен съвет в София или в друга сграда – при предварително съгласуване.

Чл. 26

(1) Заседанията на пленума се свикват от председателстващия, а когато той отсъства – от представляващия Висшия съдебен съвет.

(2) Заседанията на пленума могат да се свикват и по искане на всяка от колегиите на Висшия съдебен съвет.

(3) Министърът на правосъдието председателства заседанията на пленума. При негово отсъствие пленумът се председателства от представляващия Висшия съдебен съвет, председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд или от главния прокурор.

(4) При отсъствие на министъра на правосъдието на заседанието на пленума може да присъства определен от него заместник-министър.

(5) Заседанията на пленума се провеждат по предварително обявен дневен ред.

(6) Проектът на дневен ред се изготвя от главния секретар въз основа на постъпилите предложения от:

1. колегиите на Висшия съдебен съвет;

2. постоянни и временни комисии към пленума;

3. членове на Висшия съдебен съвет;

4. министъра на правосъдието съобразно правомощията му.

(7) Главният секретар внася за разглеждане въпроси, които са от неговата компетентност.

(8) Материалите за разглеждане от пленума се предоставят на главния секретар не по-късно от 4 работни дни преди заседанието. По редовни точки допълнителни материали могат да се внасят само след решение на пленума.

(9) В случаите, когато не е спазен срокът по ал. 8, те се включват в дневния ред за следващото заседание.

(10) В срока по ал. 8 проектът на дневен ред се предоставя на министъра на правосъдието за съгласуване.

(11) Допълнения в предварително обявения дневен ред могат да се правят в деня на заседанието по решение на пленума.

(12) Членовете на пленума и главният инспектор се уведомяват за датата, часа и мястото на провеждане на заседанието и за дневния ред три дни предварително, като им се предоставят и писмените материали за заседанието. Дневният ред се публикува на интернет страницата на Висшия съдебен съвет в същия срок.

(13) Материалите, в които се съдържа класифицирана информация, се обособяват в отделна част на дневния ред и се предоставят само на членовете на Висшия съдебен съвет при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация и на актовете по прилагането му.

(14) Координацията на подготовката на заседанията се осъществява от главния секретар.

Чл. 27

Заседание на пленума и колегиите се провежда, ако присъстват повече от половината от членовете им.

Чл. 28

(1) На заседанията на пленума и колегиите присъстват министърът на правосъдието и главният инспектор, без право да участват в гласуването, както и главният секретар или определен от него служител от администрацията, служител от отдел „Връзки с обществеността“, оператор на компютризираната система за отразяване на вота на членовете на Висшия съдебен съвет и стенограф, а в случаите по чл. 32, ал. 3 от Закона за съдебната власт – и определен от министъра на правосъдието заместник-министър.

(2) При разглеждането на отделна точка от дневния ред могат да присъстват и други заинтересовани лица, поканени по съответния ред.

(3) По искане на член на Висшия съдебен съвет пленумът или съответната колегия може да разреши присъствие на отделни служители от администрацията на Висшия съдебен съвет при разглеждане на определена точка от дневния ред.

(4) При обсъждането на въпроси от дневния ред в материалите, по които се съдържа класифицирана информация, присъстват само лица, които имат достъп до класифицирана информация от съответното ниво.

Чл. 29

(1) Решенията на пленума по чл. 30, ал. 2, т. 2 и 6 от Закона за съдебната власт по отношение на изборен член на Висшия съдебен съвет, председателя на Върховния административен съд и председателя на Върховния касационен съд се приемат с мнозинство не по-малко от седемнадесет гласа..

(2) Решенията на пленума на Висшия съдебен съвет по чл. 30, ал. 2, т. 6 от Закона за съдебната власт по отношение на главния прокурор се приемат с мнозинство не по-малко от тринадесет гласа.

(3) Останалите решения се приемат от пленума с мнозинство повече от половината от присъстващите членове.

Чл. 30

(1) Гласуването в пленума и колегиите винаги е явно и лично. Не се допуска гласуване „въздържал се“.

(2) Явното гласуване се извършва чрез компютризирана система за гласуване.

(3) Когато не е възможно да се гласува чрез компютризираната система за гласуване, гласуването се извършва с вдигане на ръка.

(4) Гласуването чрез компютризираната система за гласуване става чрез персоналните компютри на членовете на Висшия съдебен съвет.

(5) Разпечатката от компютризираната система за гласуване става неразделна част от протоколите на пленума по чл. 36 и се публикува на интернет страницата на Висшия съдебен съвет.

(6) Отчитането на гласуването става автоматично. Резултатите от гласуването се отразяват на персоналните компютри на членовете на Висшия съдебен съвет и на контролно табло, поставено в залата, осигуряваща обществен достъп до заседанията на Висшия съдебен съвет.

(7) Гласуването с вдигане на ръка се извършва след покана от председателстващия заседанието последователно със „за“ и „против“. Преброяването на гласовете и отчитането им се извършват под контрола на председателстващия заседанието и се отразяват поименно в протокола.

(8) Пленумът и колегиите могат да вземат решение по определени въпроси от дневния ред да се проведе общо гласуване.

(9) От обявяване на гласуването до завършването му не се допускат изказвания.

(10) Предложенията за прегласуване поради грешка се предлагат и приемат преди обявяване на резултата от гласуването.

Чл. 31

(1) Член на Висшия съдебен съвет няма право да участва в гласуването на решение, което се отнася лично до него или до негов съпруг или роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до трета степен или ако са налице други обстоятелства, които пораждат съмнение в неговата безпристрастност.

(2) В случаите по чл. 35, ал. 1 от Закона за съдебната власт член на Висшия съдебен съвет се отстранява сам, като обявява обстоятелствата, които са наложили отстраняването.

Чл. 32

(1) Съдийската колегия се председателства от председателя на Върховния касационен съд, а при негово отсъствие – от председателя на Върховния административен съд или от най-старшия присъстващ член.

(2) Прокурорската колегия се председателства от главния прокурор, а при негово отсъствие – от най-старшия присъстващ член.

Чл. 33

(1) Заседанията на колегиите се свикват от председателстващия.

(2) Заседанията на колегиите могат да се свикват и по искане на трима членове на съответната колегия.

(3) Членовете на колегиите, главният инспектор и министърът на правосъдието се уведомяват за датата, часа и мястото на провеждане на заседанието и за дневния ред три дни предварително, като им се предоставят и писмените материали за заседанието. Дневният ред се публикува на интернет страницата на Висшия съдебен съвет в същия срок.

Чл. 34

(1) Решенията на съдийската колегия по чл. 30, ал. 5, т. 1 – 4 от Закона за съдебната власт се приемат с мнозинство не по-малко от осем гласа, а останалите решения – с мнозинство повече от половината от присъстващите членове. Когато за приемане на решение липсва необходимото мнозинство, се смята, че е налице решение за отхвърляне, което подлежи на обжалване по реда на чл. 36 от Закона за съдебната власт. Гласуването винаги е явно.

(2) Решенията на прокурорската колегия по чл. 30, ал. 5, т. 1 – 4 от Закона за съдебната власт се приемат с мнозинство не по-малко от шест гласа, а останалите решения – с мнозинство повече от половината от присъстващите членове, с изключение на решението по чл. 30, ал. 5, т. 17 от Закона за съдебната власт.

Чл. 35

Председателстващият съдийската или прокурорската колегия упълномощава процесуални представители след решение на съответната колегия.

Чл. 36

(1) При провеждане на заседанията на пленума и на колегиите на Висшия съдебен съвет се използва аудиозаписваща техника и се изготвят пълен стенографски протокол и кратък протокол за приетите решения, които се публикуват на страницата на Висшия съдебен съвет при спазване на Закона за защита на класифицираната информация и съответните изисквания за защита на личните данни.

(2) Пълният стенографски протокол се изготвя в срок до седем работни дни след приключване на заседанието. Протоколът се подписва от председателстващия заседанието на пленума, съответно на колегиите.

(3) След приключване на заседанието в срок най-късно до края на следващия работен ден се изготвя кратък протокол за приетите решения, в който се отразяват всички приети решения. Краткият протокол за приетите решения се съгласува с главния секретар след подпис от стенографите.

(4) В срок от 3 работни дни след подписването и публикуването на краткия протокол за приетите решения се изготвят извлечения от тях, които се съобщават на заинтересованите органи и лица.

(5) Протоколите от заседанията могат да бъдат поправяни по решение на пленума или на колегиите при допусната очевидна фактическа грешка. Технически грешки в кратките протоколи за приетите решения се поправят с разпореждане на главния секретар въз основа на предложение на вносителя, което е неразделна част от протокола.

(6) Звуковите файлове от заседанията на пленума и на колегиите се съхраняват в срок от 1 месец от приключване на заседанието.

(7) Стенограмите и звуковите файлове се ползват само в сградата на Висшия съдебен съвет.

(8) Извлечения от пълния стенографски протокол и от краткия протокол за приетите решения се предоставят по искане на трети заинтересовани лица след разрешение на главния секретар.

Чл. 37

(1) Актовете на пленума и на колегиите се подписват от председателстващия и се подпечатват с официалния печат на Висшия съдебен съвет, като актовете по чл. 34, т. 3 от Закона за нормативните актове, вътрешните правила, методики и указания, свързани с дейността на Висшия съдебен съвет – от представляващия.

(2) Пленумът и колегиите на Висшия съдебен съвет използват еднакъв печат съгласно чл. 3 от правилника.

Чл. 38

След влизане в сила на решението за назначаване, повишаване, понижаване и преместване на съдия, прокурор и следовател Висшият съдебен съвет уведомява лицето, което в едномесечен срок встъпва в длъжност.

Чл. 39

(1) Предложенията и сигналите, подадени до Висшия съдебен съвет или колегиите, се разглеждат по реда на глава осма „Предложения и сигнали“ от Административнопроцесуалния кодекс.

(2) Администрирането и организацията на работа с предложения и сигнали, които постъпват във Висшия съдебен съвет, се уреждат с вътрешни правила, приети от пленума и/или колегиите, които се публикуват на сайта на Висшия съдебен съвет.

Чл. 40

(1) Писмени или устни предложения и сигнали, подадени лично или чрез упълномощен представител по телефон, телеграф, телекс, факс или по електронна поща, се регистрират, като се отразяват подателят, датата на постъпване и въпросът, изложен в предложението или в сигнала, както и служителите, на които е възложена подготовката на решението по тях.

(2) Не се разглеждат анонимни предложения или сигнали.

Чл. 41

(1) Членовете на Висшия съдебен съвет с изключение на тези, които упражняват научна и преподавателска дейност, преустановяват изпълнението на заеманата до избора им длъжност за времето на мандата им във Висшия съдебен съвет.

(2) Времето, през което членовете на Висшия съдебен съвет изпълняват своите функции, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1 – 7 от Закона за съдебната власт.

(3) Членовете на Висшия съдебен съвет се командироват по реда на чл. 8, ал. 4 от Наредбата за командировките в страната.

(4) Членовете на Висшия съдебен съвет ползват материалната база на органите на съдебната власт.

Чл. 42

Изборен член на Висшия съдебен съвет спазва критериите за несъвместимост, установени в чл. 18 от Закона за съдебната власт.

Чл. 43

(1) Член на Висшия съдебен съвет е длъжен да участва в състава на най-малко 3 (три) комисии и съвети, подпомагащи дейността на пленума и колегиите.

(2) Член на Висшия съдебен съвет е длъжен да присъства на заседанията на Висшия съдебен съвет и на комисиите, в които е избран.

(3) Член на Висшия съдебен съвет може да участва в заседанията на постоянна комисия на пленума, на която не е член, без право да гласува.

(4) Пленумът и колегиите могат периодично да преразглеждат състава на комисиите и съветите, подпомагащи дейността им, и да вземат решения за извършване на промени при необходимост при спазване на правилото по ал. 1.

Чл. 44

Членовете на Висшия съдебен съвет получават, от момента на встъпването им в длъжност, по право достъп до всички нива на класифицирана информация за срока на заемане на длъжността им при спазване на принципа „необходимост да се знае“ и при взето решение на съответната колегия или на пленума на Висшия съдебен съвет, когато колегията или пленумът заседават в закрито заседание.

Чл. 45

Бюджетът на съдебната власт е самостоятелен и е част от държавния бюджет.

Чл. 46

Висшият съдебен съвет е първостепенен разпоредител по бюджета на съдебната власт.

Чл. 47

Пленумът на Висшия съдебен съвет организира и ръководи съставянето и изпълнението на бюджета на съдебната власт.

Чл. 48

Разпоредителите с бюджет от по-ниска степен по бюджета на съдебната власт се определят от пленума на Висшия съдебен съвет.

Чл. 49

Проектите на бюджет и бюджетните прогнози за бюджета на съдебната власт се разработват по органи на съдебната власт и се класифицират по области на политики/функционални области и бюджетни програми.

Чл. 50

Пленумът на Висшия съдебен съвет внася в Министерския съвет бюджетните прогнози и проектите на бюджети на съдебната власт в определените с бюджетната процедура срокове.

Чл. 51

При приемането на държавния бюджет Народното събрание изслушва доклад на пленума на Висшия съдебен съвет, представен от негов представител.

Чл. 52

По бюджета на съдебната власт се предвиждат резерви на непредвидени и/или неотложни разходи. Размерът на резервите се определя със закона за държавния бюджет за съответната година и се разходва по решение на пленума на Висшия съдебен съвет.

Чл. 53

Пленумът на Висшия съдебен съвет извършва промени по бюджета на съдебната власт, включително по бюджетите на второстепенните разпоредители с бюджет.

Чл. 54

Пленумът на Висшия съдебен съвет представя в Министерството на финансите ежемесечно и на тримесечие отчети за изпълнението на бюджета на съдебната власт, включително за сметките за средства от Европейския съюз и сметките за чужди средства, както и допълнителна информация.

Чл. 55

С решение на пленума на Висшия съдебен съвет се определят членове на комисия „Бюджет и финанси“ за разпоредители с бюджета на съдебната власт с право на първи подпис и служители от администрацията на Висшия съдебен съвет с право на втори подпис.

Чл. 56

(1) Към пленума на Висшия съдебен съвет е създадена дирекция „Вътрешен одит“, която подпомага съдебната власт за постигане на целите й, като идентифицира и оценява рисковете и оценява адекватността и ефективността на системите за финансово управление и контрол (вътрешния контрол).

(2) Дирекция „Вътрешен одит“ е на пряко подчинение на пленума на Висшия съдебен съвет и осъществява дейността по вътрешен одит в съответствие със Закона за вътрешния одит в публичния сектор.

(3) Дирекцията осъществява вътрешния одит на всички структури, програми, дейности и процеси във Висшия съдебен съвет, Инспектората към Висшия съдебен съвет, органите на съдебна власт и Националния институт по правосъдие – разпоредители с бюджетни кредити от по-ниска степен, в съответствие с чл. 13 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор.

(4) Вътрешният одит се осъществява чрез изпълнение на конкретни одитни ангажименти за даване на увереност или консултиране.

(5) Директорът на дирекцията за вътрешен одит докладва за резултатите от извършените одитни ангажименти и за цялостната дейност на дирекцията на Висшия съдебен съвет чрез съответната компетентна комисия в зависимост от съдържанието на резултатите.

Чл. 57

Дейността на дирекцията се осъществява от ръководител на вътрешния одит – директор, и вътрешни одитори – държавен, главен, старши и младши.

Чл. 58

При осъществяване на дейността по вътрешен одит ръководителят на вътрешния одит и вътрешните одитори:

1. планират, извършват и докладват дейността по вътрешен одит в съответствие с изискванията на Закона за вътрешния одит в публичния сектор, стандартите за вътрешен одит в публичния сектор, Етичния кодекс на вътрешните одитори, статута на дирекция „Вътрешен одит“ и процедури и специфична методология за осъществяване на дейността на дирекция „Вътрешен одит“ съгласно чл. 27, ал. 1, т. 6 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор;

2. изготвят на базата на оценка на риска тригодишен стратегически план и годишен план за дейността си, които се утвърждават от пленума на Висшия съдебен съвет;

3. изготвят одитен план за всеки одитен ангажимент, който съдържа обхват, цели, времетраене и разпределение на ресурсите за изпълнение на ангажимента, одитния подход и техники, вида и обема на проверките;

4. предоставят на Висшия съдебен съвет и административните ръководители на органите на съдебната власт независима и обективна оценка за състоянието на процес, система или друг обект на одита;

5. проверяват и оценяват съответствието на дейността със законите, подзаконовите нормативни актове, вътрешните актове и договорите; надеждността и всеобхватността на финансовата и оперативната информация; създадената организация по опазване на активите и информацията, ефективността, ефикасността и икономичността на дейностите; изпълнението на задачите, договорите, поетите ангажименти и постигането на целите;

6. консултират Висшия съдебен съвет и административните ръководители на органите на съдебната власт по тяхно искане, като дават съвети, мнение, обучение и други с цел да се подобрят процесите на управление на риска и контрола, без да поемат управленска отговорност за това;

7. ръководителят на одитния екип и вътрешните одитори обсъждат с административните ръководители на органите на съдебната власт, чиято дейност е одитирана, резултатите от всеки извършен одитен ангажимент и изготвят одитен доклад;

8. ръководителят на вътрешния одит и вътрешните одитори дават препоръки в одитните доклади за подобряване на дейността на одитираните обекти, адекватността и ефективността на системите за финансово управление и контрол и извършват проверки за проследяване изпълнението на препоръките;

9. изготвят и предоставят на пленума на Висшия съдебен съвет годишен доклад за дейността по вътрешен одит в съответствие с чл. 40, ал. 6 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор, който се включва в доклада по чл. 20, ал. 3 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор;

10. повишават професионалната си квалификация и осъществяват контакти с другите звена за вътрешен одит от организациите от публичния сектор с цел обмяна на добри практики.

Чл. 59

(1) Ръководителят на вътрешния одит и вътрешните одитори са съдебни служители и се назначават и освобождават от длъжност от пленума на Висшия съдебен съвет. Те трябва да отговарят на изискванията на Закона за вътрешния одит в публичния сектор.

(2) При осъществяване на дейността по вътрешен одит в системата на съдебната власт ръководителят на вътрешния одит и вътрешните одитори имат правата и спазват задълженията, предвидени в глава трета, раздел II от Закона за вътрешния одит в публичния сектор.

(3) Ръководителят на вътрешния одит осъществява административното ръководство на вътрешните одитори за изпълнение на одитните ангажименти и цялостната дейност на дирекцията.

Чл. 60

Назначаването, атестирането и повишаването в ранг на ръководителя на вътрешния одит и вътрешните одитори се извършват съгласно утвърдените от пленума на Висшия съдебен съвет вътрешни правила за провеждане на конкурси за назначаване, атестиране и повишаване в ранг на вътрешните одитори в дирекция „Вътрешен одит“ във Висшия съдебен съвет.

Чл. 61

Командироването на ръководителя на вътрешния одит и вътрешните одитори и ползването от тях на платен или неплатен отпуск се разрешава от представляващия Висшия съдебен съвет.

Чл. 62

(1) Ръководителят на вътрешния одит и вътрешните одитори осъществяват своята дейност и в съответствие със Закона за съдебната власт, Кодекса на труда и нормативните актове, свързани с тях. Те са длъжни да изпълняват служебните си задължения и индивидуални отговорности безпристрастно, точно и компетентно съобразно длъжностната им характеристика.

(2) При служебна необходимост вътрешните одитори са длъжни да изпълняват служебните си задължения извън работно време.

Чл. 63

(1) Администрацията на Висшия съдебен съвет подпомага дейността на пленума и на колегиите на Висшия съдебен съвет и е структурирана в дирекции и други самостоятелни административни звена.

(2) Дирекциите осъществяват функциите си чрез отдели, сектори и звена към тях.

(3) Структурата на дирекциите и длъжностните разписания на администрацията се определят със заповед на главния секретар.

(4) Броят на служителите и структурата на администрацията на Висшия съдебен съвет се определят от пленума на Висшия съдебен съвет по предложение на членовете на Висшия съдебен съвет и/или на главния секретар.

Чл. 64

(1) За главен секретар на Висшия съдебен съвет може да се назначи лице, което отговаря на изискването по чл. 164, ал. 2 от Закона за съдебната власт.

(2) Главният секретар се назначава с решение на пленума на Висшия съдебен съвет след провеждане на конкурс съгласно Правилата за провеждане на конкурс за назначаване на главен секретар на Висшия съдебен съвет.

(3) Главният секретар осъществява административното ръководство на администрацията за подготовка на заседанията на пленума на Висшия съдебен съвет и колегиите и изпълнение на техните актове, като:

1. организира подготовката на заседанията на пленума на Висшия съдебен съвет и колегиите;

2. предлага на председателстващия проекта на дневен ред за заседанията на пленума на Висшия съдебен съвет и колегиите след подаване на материали от съответните комисии, членове на Висшия съдебен съвет, работни групи;

3. осъществява непосредствен контрол върху дейността на звено „Стенографи“ по изготвянето на пълния и краткия стенографски протокол от заседанията на пленума и колегиите;

4. организира изпълнението на решенията на пленума и колегиите;

5. участва в заседанията на пленума на Висшия съдебен съвет и на колегиите, като може да представя становища по въпроси от дневния ред от неговата компетентност;

6. може да участва в заседанията на постоянните комисии при Висшия съдебен съвет без право да гласува;

7. организира поддържането на интернет страницата на Висшия съдебен съвет.

(4) Главният секретар като работодател на служителите от администрацията ръководи, координира и контролира функционирането на администрацията на Висшия съдебен съвет, при което:

1. назначава, освобождава и командирова в страната и в чужбина служителите в администрацията на Висшия съдебен съвет;

2. организира и провежда конкурсите, атестирането и повишаването в ранг на съдебните служители от администрацията на Висшия съдебен съвет съгласно вътрешни правила, утвърдени от него;

3. утвърждава със заповед щатното разписание на администрацията на Висшия съдебен съвет;

4. утвърждава вътрешни правила за дейностите, осъществявани от администрацията;

5. контролира разходите на администрацията на Висшия съдебен съвет;

6. контролира и отговаря за работата с документите, за тяхното съхраняване и архивиране и за опазването на служебната информация;

7. определя реда за документооборота, деловодната и архивната дейност в администрацията;

8. поощрява служители от администрацията на Висшия съдебен съвет с отличие или награда за проявени висок професионализъм, образцово изпълнение на служебните задължения и високи нравствени качества;

9. реализира дисциплинарната отговорност на служителите за извършени от тях дисциплинарни нарушения;

10. организира обучението на съдебните служители и повишаването на тяхната квалификация;

11. отговаря за създаването на условия за нормална и ефективна работа на членовете на Висшия съдебен съвет и на администрацията;

12. разпределя съобразно функционалната компетентност на административните звена задачите за изпълнение;

13. осъществява непосредствен контрол върху дейността на звено „Финансови контрольори“.

(5) Конкретните задачи за администрацията, формулирани от пленума, колегиите, комисиите и отделни членове на Висшия съдебен съвет, се възлагат на администрацията чрез главния секретар в обем и срокове, съгласувани с него.

(6) Главният секретар осъществява методическо ръководство и контрол по отношение на съдебните администратори.

(7) При осъществяването на своите функции главният секретар може да:

1. изисква от органите на съдебната власт, от централните и териториалните органи на изпълнителната власт, органите на местното самоуправление, както и от други органи и организации, информация и материали, необходими за осъществяване правомощията на Висшия съдебен съвет;

2. участва в срещи и комисии с представители на други органи или организации по тяхна покана или по възлагане от Висшия съдебен съвет;

3. осъществява контакти с представители на органите на съдебната власт, законодателната власт, централните и териториалните органи на изпълнителната власт и органите на местното самоуправление, на международни органи и организации, както и с граждани.

(8) С решение на пленума на Висшия съдебен съвет на главния секретар могат да бъдат възложени за изпълнение и други функции.

(9) Главният секретар в изпълнение на правомощията си издава правила, разпореждания и заповеди, които са задължителни за съдебните служители от администрацията на Висшия съдебен съвет.

(10) Главният секретар при отсъствие може да делегира свои правомощия на съдебен служител от администрацията и да определя неговите функции със заповед.

Чл. 65

(1) Администрацията на Висшия съдебен съвет включва:

1. дирекция „Бюджет и финанси“;

2. дирекция „Управление на собствеността на съдебната власт“;

3. дирекция „Правна“;

4. дирекция „Информационни технологии “;

5. дирекция „Атестиране, конкурси и кадрова дейност на съдии“;

6. дирекция „Атестиране, конкурси и кадрова дейност на прокурори и следователи“;

7. дирекция „Международна дейност и протокол“;

8. дирекция „Човешки ресурси, административно и техническо обслужване и класифицирана информация“.

9. дирекция „Дисциплинарна дейност“;

10. дирекция „Съдебна карта, натовареност и съдебна статистика“.

(2) Като самостоятелни звена в администрацията на Висшия съдебен съвет се структурират звено „Финансови контрольори“ и звено „Стенографи“.

Чл. 66

(1) Дирекциите се ръководят от директор, който организира, координира и контролира изпълнението на възложените им функции и своевременно докладва за осъществяването им.

(2) Директорът на дирекция разпределя и възлага задачите по отдели, сектори и звена по естество и специфика, като предлага на главния секретар мерки за подобряване организацията на работа в дирекцията.

Чл. 67

(1) Отделите се ръководят от началник на отдел, който организира, координира и контролира изпълнението на работата на съдебните служители в съответния отдел и своевременното изпълнение на възложените им задачи.

(2) Началникът на отдел разпределя и възлага задачите в ресорните сектори и звена по естество и специфика, като предлага на главния секретар и на директора на дирекция мерки за подобряване организацията на работа в отдела.

Чл. 68

Самостоятелните звена са на пряко подчинение на главния секретар, с изключение на сектор „Връзки с обществеността“, който е на пряко подчинение на Висшия съдебен съвет.

Чл. 69

Дирекция „Бюджет и финанси“ осъществява функции по изготвяне на проекта на бюджета на съдебната власт и организира изпълнението на бюджета, като:

1. във връзка с бюджетното финансиране:

2. във връзка с финансовите разчети и анализи:

3. във връзка със счетоводството и методологията:

4. във връзка с методологията и подпомагането на бюджетната дейност:

Чл. 70

Дирекция „Управление на собствеността на съдебната власт“ осъществява следните функции:

1. във връзка с инвестиционната политика, свързана с изпълнението на бюджета за капиталови разходи и текущата поддръжка на съществуващия сграден фонд, подпомага и координира цялостната дейност, като:

2. във връзка с управлението на собствеността на съдебната власт подпомага дейностите по придобиване, управление, стопанисване, ползване, поддържане и разпореждане с имотите на съдебната власт, като:

3. изготвя и съгласува проекти на договори във връзка с управлението на собствеността, по които страна е Висшият съдебен съвет;

4. във връзка с организацията по възлагане на обществените поръчки, свързани с управление на собствеността на съдебната власт:

Чл. 71

Дирекция „Правна“ осъществява следните функции:

1. във връзка с правното обслужване:

2. във връзка с нормативната дейност:

3. във връзка с процесуалното представителство на Висшия съдебен съвет:

4. във връзка с управлението на цикъла на обществените поръчки:

5. във връзка с дисциплинарната дейност:

Чл. 72

Дирекция „Информационни технологии “ осъществява следните функции:

1. във връзка с внедряването на съвременните информационни и комуникационни технологии:

2. във връзка със софтуерната и хардуерната поддръжка и актуализацията на използваните информационни и комуникационни системи:

3. във връзка с разработване, внедряване и използване на Единната информационна система на съдилищата (ЕИСС):

4.

5.

6.

Чл. 73

Дирекция „Конкурси на магистрати“ подпомага дейността на комисиите по атестирането и конкурсите към съответните колегии на Висшия съдебен съвет, като осъществява функциите си чрез два отдела: „Конкурси на съдии“ и „Конкурси на прокурори и следователи“, както следва:

1. във връзка с щатната численост на магистратите в органите на съдебната власт:

2. във връзка с планиране на конкурсите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи:

3. във връзка с обявяването на конкурсите за младши съдии, младши прокурори, младши следователи и за първоначално назначаване организира, координира и осъществява дейности по подготовката и провеждането им, като за целта:

4. във връзка с обявяването на конкурсите за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт организира, координира и осъществява дейности по подготовката и провеждането им, като за целта:

5. във връзка с обявяването на процедури за избор на административен ръководител, определяне на изпълняващ функциите на административен ръководител и назначаване на заместник на административния ръководител:

6. във връзка с освобождаване от длъжност, възстановяване на длъжност и поощряване на магистратите по повод на постъпили молби и предложения за това подпомага организационно, технически и експертно дейността на комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия;

7. във връзка с процедури за преназначаване на магистрати по реда на чл. 194 от Закона за съдебната власт подпомага Комисията по атестирането и конкурсите към Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, като за целта:

8. във връзка с оптимизиране на щатната численост на органите на съдебната власт подпомага дейността на комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия, като поддържа база данни и актуализира информацията за броя и вида на съкратените и разкритите магистратски длъжности;

9. във връзка с воденето и съхраняването на кадровите дела на съдиите, прокурорите и следователите:

Чл. 74

Дирекция „Атестиране на магистрати“ осъществява следните функции:

1. подпомага комисиите по атестирането и конкурсите към съдийската и към прокурорската колегия при осъществяване на правомощията им във връзка с провежданите процедури по атестиране на магистратите, като:

2. във връзка с административното обслужване на комисиите по атестирането и конкурсите към съдийската и към прокурорската колегия:

3. събира, поддържа, актуализира и анализира статистическа информация във връзка с процедурите по атестиране, като:

4. комплектува и подготвя за доклад на членовете на комисиите по атестирането и конкурсите преписките по предложения за повишаване на място в по-горен ранг на магистратите;

5. подготвя проекти на отговори и дава становища по постъпили молби, жалби и предложения от компетентността на дирекцията;

6. осъществява процесуално представителство по дела, образувани по жалби срещу решения на съответната колегия, относно приемане на комплексна оценка от атестиране или повишаване на място в по-горен ранг и възнаграждение.

Чл. 75

Дирекция „Международна дейност и протокол“ осъществява следните функции:

1. по отношение на международната дейност на Висшия съдебен съвет:

2. по отношение на протоколната дейност на Висшия съдебен съвет:

Чл. 76

Дирекция „Човешки ресурси, административно и техническо обслужване и класифицирана информация“ осъществява следните функции:

1. във връзка с управлението на човешките ресурси във Висшия съдебен съвет и в администрацията на органите на съдебната власт:

2. във връзка с административното обслужване на пленума и на колегиите на Висшия съдебен съвет:

3. във връзка с деловодното обслужване и архивната дейност:

4. във връзка с транспортното обслужване, материално-техническото снабдяване и поддръжката на административните сгради на Висшия съдебен съвет:

5. по отношение на класифицираната информация:

Чл. 77

Сектор „Връзки с обществеността“ осъществява дейността си, както следва:

1. осигурява взаимодействието на Висшия съдебен съвет със средствата за масово осведомяване;

2. подготвя и осъществява информационната политика на Висшия съдебен съвет и координира нейното реализиране;

3. подпомага представляващия Висшия съдебен съвет при осъществяването на функциите му пред медиите и обществените организации;

4. информационно осигурява официалната интернет страница на Висшия съдебен съвет;

5. осигурява прозрачност и публичност на дейността на Висшия съдебен съвет и на неговата администрация и организира нормативно установения достъп до информация;

6. организира и провежда информационни кампании за дейността на Висшия съдебен съвет и координира изпълнението на стажантската програма на Висшия съдебен съвет;

7. осъществява мониторинг и анализира публикациите в пресата, свързани с работата на Висшия съдебен съвет и на съдебната власт;

8. анализира ефективността на медийното представяне на Висшия съдебен съвет, изготвя периодични отчети за членовете на Висшия съдебен съвет;

9. организира при необходимост след завършване на заседание пресконференция (брифинг) на членовете на Висшия съдебен съвет и информира по разглежданите в заседанието въпроси;

10. организира, обобщава, подбира и предоставя периодична информация на медиите по въпросите от дневния ред и работата на Висшия съдебен съвет;

11. осигурява достъп до информация на медиите до работата на комисиите и администрацията на Висшия съдебен съвет по ред, определен с решение на Висшия съдебен съвет;

12. организира, координира и подпомага изявите на членовете на Висшия съдебен съвет в средствата за масово осведомяване;

13. подпомага организирането, изпълнението и координирането на Комуникационната стратегия на съдебната власт 2014 – 2020;

14. осигурява координацията и взаимодействието с пресслужбите на другите органи на съдебната власт, ведомства, организации и институции;

15. поддържа архив на медийното отразяване на работата на Висшия съдебен съвет.

Чл. 77а

Дирекция „Съдебна карта, натовареност и съдебна статистика“ осъществява следните функции:

1. По отношение на съдебната карта и натовареността:

2. По отношение на съдебната статистика:

Чл. 78

(1) Звено „Финансови контрольори“ е на пряко подчинение на главния секретар на Висшия съдебен съвет и осъществява дейността си, както следва:

1. извършва предварителен контрол за законосъобразност на всички документи и действия, свързани с финансовата дейност на Висшия съдебен съвет, в съответствие със Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор и утвърдената от министъра на финансите методология;

2. извършва необходимите проверки и изразява становище за законосъобразност преди вземането на решения за поемане на задължение и извършване на разход, свързан с финансовата дейност на Висшия съдебен съвет;

3. осъществява предварителен контрол на дейностите по усвояване на средствата от Европейските структурни фондове, както и от други донори.

(2) Условията и редът за извършване на предварителен контрол се определят с Вътрешни правила за предварителен контрол във Висшия съдебен съвет.

Чл. 79

Звено „Стенографи“ организира и осъществява изготвянето на кратките протоколи за приетите решения и пълна стенограма от заседанията на пленума и колегиите на Висшия съдебен съвет, както и стенограми от други мероприятия на Висшия съдебен съвет.

Чл. 80

(1) Дейността на администрацията на Висшия съдебен съвет се осъществява от съдебни служители по трудово правоотношение.

(2) Изменение на мястото и характера на работа на съдебния служител се извършва от работодателя при условията на чл. 120 от Кодекса на труда.

(3) Съдебните служители в администрацията на Висшия съдебен съвет осъществяват своята дейност в съответствие със Закона за съдебната власт, Кодекса на труда и нормативните актове, свързани с тях, въз основа на длъжностни характеристики, утвърдени от главния секретар.

Чл. 81

(1) Командироването и специализацията в чужбина на съдебните служители се извършва от главния секретар.

(2) Командироването на служители в страната и ползването от тях на платен или неплатен отпуск се разрешава от главния секретар.

Чл. 82

(1) Съдебните служители в администрацията на Висшия съдебен съвет са длъжни да изпълняват служебните си задължения безпристрастно и точно съобразно функционалната и длъжностната им характеристика.

(2) За образцово и точно изпълнение на служебните задължения съдебните служители в администрацията на Висшия съдебен съвет имат право на отличия и награди в съответствие с правила, утвърдени от главния секретар.

(3) Съдебните служители в администрацията на Висшия съдебен съвет могат да образуват и да членуват в организации, които защитават професионалните им интереси.

(4) Съдебните служители в администрацията на Висшия съдебен съвет са политически неутрални при изпълнение на служебните си задължения.

Чл. 83

(1) Допълнителни задължения могат да се възлагат на съдебните служители в администрацията на Висшия съдебен съвет временно – до четиридесет и пет работни дни в годината при служебна необходимост.

(2) При служебна необходимост съдебните служители са длъжни да изпълняват служебните си задължения извън работно време.

(3) При изпълнение на служебните си задължения съдебните служители се легитимират със служебна карта с обозначени трите им имена и длъжност.

Чл. 84

Съдебните служители са длъжни да пазят като служебна тайна сведенията, които са им станали известни в кръга на службата и засягат интересите на гражданите, юридическите лица и държавата.

Чл. 85

При изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот съдебните служители трябва да имат поведение, което да не уронва престижа на съдебната власт и да съответства на Етичния кодекс на съдебните служители, приет от Висшия съдебен съвет.

Чл. 86

(1) Служителят е длъжен да изпълнява законосъобразните актове и заповеди на ръководителите си, както и разпорежданията им, свързани с осъществяване на правомощията им.

(2) Служителят не е длъжен да изпълни нареждане, насочено срещу него, неговата съпруга или съпруг, роднини по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително. В такъв случай той е длъжен незабавно да уведоми работодателя си, който от своя страна трябва да възложи изпълнението на друг служител.

Чл. 87

(1) Съдебните служители в администрацията на Висшия съдебен съвет получават възнаграждение, определено за заеманата длъжност съобразно Класификатора на длъжностите в администрацията на Висшия съдебен съвет и Националния институт на правосъдието и Инспектората на Висшия съдебен съвет, издаден от пленума на Висшия съдебен съвет.

(2) При изпълнение на служебните си задължения в почивни и празнични дни съдебният служител получава допълнително възнаграждение в размер, определен от пленума на Висшия съдебен съвет.

Чл. 88

(1) Служителите в администрацията на Висшия съдебен съвет задължително се застраховат срещу злополука за сметка на бюджета на съдебната власт.

(2) За сметка на бюджета на съдебната власт се извършва и задължителното им обществено и здравно осигуряване.

Чл. 89

Съдебните служители в администрацията на Висшия съдебен съвет имат право на платен годишен отпуск и на допълнителен платен годишен отпуск в размери, определени от пленума на Висшия съдебен съвет.

Чл. 90

На съдебните служители в администрацията на Висшия съдебен съвет се изплаща всяка година сума за облекло в размер до две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера.

Чл. 91

Съдебен служител в администрацията на Висшия съдебен съвет, придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при освобождаване от длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има в органите на съдебната власт, но не повече от десет брутни месечни възнаграждения.

§ 1

Този правилник се приема на основание чл. 30, ал. 2, т. 15 от Закона за съдебната власт с решение на пленума на Висшия съдебен съвет по протокол № 3 от 7.02.2019 г.

§ 2

Правилникът влиза в сила от датата на обнародването му в „Държавен вестник“.

§ 3

Правилникът за организация на дейността на Висшия съдебен съвет и неговата администрация, приет с решение на Висшия съдебен съвет по протокол № 25 от 16.06.2016 г., се отменя. Представляващ Висшия съдебен съвет: Боян Магдалинчев