Чл. 1
Висшият съдебен съвет е колективен орган на съдебната власт.
Чл. 2
(1) Висшият съдебен съвет се състои от 25 членове – юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко 15 години юридически стаж.
(2) Членове на Висшия съдебен съвет по право са Председателят на Върховния касационен съд, Председателят на Върховния административен съд и Главният прокурор.
(3) Народното събрание избира 11 от членовете на Висшия съдебен съвет. По време на мандата им те не могат да бъдат народни представители и да членуват в политически партии.
(4)
Чл. 3
(1) Единадесет от членовете на Висшия съдебен съвет се избират от органите на съдебната власт.
(2) Съдиите избират петима, а прокурорите и следователите – по трима от своя състав за членове на Висшия съдебен съвет. Изборът се произвежда на отделни делегатски събрания с представителство един делегат на 10 души. Решенията се вземат с обикновено мнозинство от всички делегати при тайно гласуване. При остатък, по-малък от 5 души, делегат не се избира.
(3)
(3) Избирането на делегати става по съдебни окръзи на отделни събрания от всички съдии, прокурори и следователи, включително и военните. Върховният касационен съд, Върховният административен съд, Главната прокуратура, Националната следствена служба, апелативните съдилища и апелативните прокуратури избират делегатите си на отделни свои събрания.
(4) Изборът на делегатите и членовете на Висшия съдебен съвет е законен, ако в него са участвали най-малко 2/3 от имащите право да участват в делегатските събрания съответно от избраните делегати.
Чл. 4
Мандатът на изборните членове на Висшия съдебен съвет е 5 години. Те не могат да бъдат избирани в два последователни мандата.
Чл. 5
(1) Освобождаването на изборен член преди изтичане на мандата му става с решение на Висшия съдебен съвет:
1. по негово искане;
2. при наличие на влязла в сила присъда за умишлено престъпление;
3. при състояние на трайна нетрудоспособност, което продължи повече от 1 година.
(2) Членовете на Висшия съдебен съвет по право не могат да бъдат освобождавани, докато заемат длъжностите си по чл. 2, ал. 2.
Чл. 6
Директорът на Националната следствена служба се назначава и освобождава от длъжност от президента на републиката
Чл. 7
Членовете на Висшия съдебен съвет получават възнаграждение за участие в заседанията, чийто размер се определя от съвета.
Чл. 8
Административното обслужване на Висшия съдебен съвет се осъществява от Министерството на правосъдието.
Чл. 9
(1) Заседанията на Висшия съдебен съвет се председателствуват от министъра на правосъдието, който не участвува в гласуването. Когато той отсъствува, заседанията се председателствуват последователно от членовете на Висшия съдебен съвет по чл. 2, ал. 2.
(2) Висшият съдебен съвет се свиква най-малко веднъж на 3 месеца от министъра на правосъдието или по искане на 1/5 от неговите членове.
(3) Решенията се вземат, ако присъстват най-малко 4/5 от членовете на Висшия съдебен съвет, с обикновено мнозинство от присъстващите с явно гласуване, освен когато Конституцията или законът изисква друго.
Чл. 10
Висшият съдебен съвет:
1. предлага на президента на републиката за назначаване и освобождаване председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение за същото лице;
2.
3. определя броя, районите и седалищата на териториалните следствени служби;
4а. определя възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите;
точка 2. определя броя, съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, военните и апелативните съдилища по предложение на министъра на правосъдието;
4. определя броя на съдиите, прокурорите и следователите във всички съдилища, прокуратури и следствени служби;
5. назначава, повишава, понижава, премества и освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите;
6. взема решение за снемане имунитета на съдия, прокурор и следовател в определените от закона случаи;
7. произнася се по жалби срещу решения по дисциплинарни дела, когато е наложено наказание понижаване в длъжност, преместване или намаляване на трудовото възнаграждение;
8. предлага на Министерския съвет проектобюджета на съдебната власт и контролира изпълнението му.
9. изисква информация от съдилищата, прокуратурите и следствените служби.
Чл. 11
(1) Членовете на Висшия съдебен съвет издигат кандидатурите за Председател на Върховния касационен съд, Председател на Върховния административен съд и Главен прокурор,, след което се провежда тайно гласуване.
(2) Решението по ал. 1 се взема с мнозинство повече от половината от общия брой на всички членове на Висшия съдебен съвет.
(3) Когато при първото гласуване не са събрани повече от половината гласове от броя на всички членове на Висшия съдебен съвет, изборът се повтаря между двамата кандидати за всяка от длъжностите по ал. 1, получили най-много гласове.
(4) За изготвяне на ново предложение, когато Президентът на Републиката откаже да назначи предложен от Висшия съдебен съвет кандидат, изборът се извършва по реда на предходните алинеи.
Чл. 12
5. от директора на Националната следствена служба – за всички следователи.
(3) В изпълнение на решение на Висшия съдебен съвет по ал. 2 министърът на правосъдието, съответно председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор или директорът на Националната следствена служба, издават заповед.
Чл. 13
За вземане на решение за снемане имунитета на съдия, прокурор или следовател Висшият съдебен съвет се произнася в срок до 3 дни от сезирането.
(2) Преди да се произнесе, Висшият съдебен съвет взема устни или писмени обяснения от съдията, прокурора или следователя, за когото е направено предложение за снемане на имунитета.
Чл. 14
Висшият съдебен съвет определя чрез жребий 5-членен състав от свои членове за всяко заседание, който се произнася по жалбите срещу решенията по дисциплинарните дела срещу съдия, прокурори и следователи.
Чл. 15
Висшият съдебен съвет приема правила за своята дейност.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 1
До създаването на Върховен касационен съд и Върховен административен съд член по право на Висшия съдебен съвет е председателят на Върховния съд.
§ 2
(1) Членовете на Висшия съдебен съвет се избират в едномесечен срок от влизането на този закон в сила.
(2) Един от съдиите, избрани на делегатското събрание, трябва да бъде член на Върховния съд.
(3) След приключване на избора на членовете на Висшия съдебен съвет той се конституира и започва изпълнението на задълженията си.
§ 3
Изпълнението на закона се възлага на министъра на правосъдието.