Решение № 47 от 19.02.2024, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 540/2022
- Вид
- Решение № 47
- Подписан
- 19.02.2024
- Състав
- Ванухи Бедрос Аракелян, Анета Николова Братанова, Дарина Стоянова Маркова
Други актове по делото
- Определение № 635 от 29.09.2022 · Ванухи Бедрос Аракелян, Анета Николова Братанова, Магдалена Кръстева Недева
- Определение № 689 от 19.10.2022 · Ванухи Бедрос Аракелян, Анета Николова Братанова, Магдалена Кръстева Недева
- Разпореждане № 1372 от 11.11.2022 · Анета Николова Братанова
- Разпореждане № 1487 от 07.12.2022 · Анета Николова Братанова
- Протокол № 8 от 12.01.2023 · Ванухи Бедрос Аракелян, Анета Николова Братанова, Дарина Стоянова Маркова
- Определение № 48 от 18.01.2023 · Ванухи Бедрос Аракелян, Анета Николова Братанова, Дарина Стоянова Маркова
- Разпореждане № 151 от 26.01.2023 · Дарина Стоянова Маркова
- Протокол № 157 от 03.05.2023 · Ванухи Бедрос Аракелян, Анета Николова Братанова, Дарина Стоянова Маркова
- Разпореждане № 741 от 09.05.2023 · Анета Николова Братанова
- Разпореждане № 988 от 23.06.2023 · Анета Николова Братанова
- Протокол № 242 от 29.06.2023 · Ванухи Бедрос Аракелян, Анета Николова Братанова, Дарина Стоянова Маркова
- Разпореждане № 1378 от 27.09.2023 · Анета Николова Братанова
- Протокол № 327 от 30.10.2023 · Ванухи Бедрос Аракелян, Анета Николова Братанова, Дарина Стоянова Маркова
- Разпореждане № 1524 от 01.11.2023 · Анета Николова Братанова
- Разпореждане № 1531 от 03.11.2023 · Анета Николова Братанова
- Разпореждане № 1602 от 22.11.2023 · Анета Николова Братанова
- Определение № 835 от 01.12.2023 · Ванухи Бедрос Аракелян, Анета Николова Братанова, Дарина Стоянова Маркова
- Разпореждане № 1661 от 04.12.2023 · Анета Николова Братанова
- Протокол № 26 от 26.01.2024 · Ванухи Бедрос Аракелян, Анета Николова Братанова, Дарина Стоянова Маркова
- Разпореждане № 153 от 31.01.2024 · Анета Николова Братанова
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 181 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 181, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193, ал.3, изр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 366 · Граждански процесуален кодекс
- чл.589, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.591, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 108 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 29 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 30 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 365 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 89 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
- чл. 145 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 47 гр. Варна, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ванухи Б. Аракелян
Членове:
Анета Н. Братанова
Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело № 20223001000540 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от ”Хотелско Мениджърска Компания” ЕООД срещу решение № 242/20 .06.2022 год., постановено по т.д.
№ 1110/2020 год. по описа на ВОС, с което страната е ОСЪДЕНА да заплати на ”Ира-2020” ЕООД, ЕИК 202021874, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.”Гладстон” №1, вх.Б, ап.40, представлявано от И Щ Ц, сумата от 230619.79 лв., представляваща прехвърлено с Договор за цесия от 18.06.2020г. в полза на ищцовото дружество от ”Аква Терм” ЕООД, вземане от ответното дружество, съставляващо незаплатено възнаграждение за изпълнени СМР по Договор от 02.01.2019 г. /2018 г./ сключен между последните две дружества, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 01.10.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 17928.22 лв., представляваща съдебно деловодни разноски по компенсация.
Решението в отхвърлителната част е влязло в законна сила и не е предмет на обжалване.
В предявената въззивна жалба се излагат подробни доводи за 1 неправилност на постановения съдебен акт. Поддържа се, че първостепенният съд не е зачел правопогасяващия характер на сключената спогодба от 01.06.2020 год., която урежда окончателно имуществените отношения между страните. Ищецът не е провел успешно оспорване на достоверната дата на споразумението. Поддържа се и неправилност на извода на съда, че съставените между страните рекламационни документи са в колизия със заключенията на СТЕ. Излага се още, че в счетоводнте записвания при ищеца липсват каквито и да е данни за процесното вземане. Липсват и данни за задължения към цедента. Размерът на исковата претенция е недоказан.
Ответникът не дължи ДДС върху претендираното вземане. Ищецът не е и активно материалноправно легимиран, тъй като договорът за цесия не съдържа индивидуализация на дълг, който може да се отъждестви с процесния. Приложеното по делото уведомление не може да произведе предвидените в закона последици, тъй като не съдържа индивидуализация на договора за цесия.
Основателността на предявената въззивна жалба се оспорва в писмен отговор на насрещната страна - ”Ира-2020” ЕООД.
Съдът по реда на чл. 267 ГПК е констатирал, че въззивната жалба е редовна и надлежно администрирана.
Съдът след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на постановения съдебен акт
В изпълнение на задълженията си служебно да следи и за редовността на предявената искова молба, въззивният съд е констатирал следното:
В предявената искова молба се излага, че ищецът е титуляр на вземане по договор за цесия, произтичащо от договор за изработка. Насрещната страна е заплатила аванс в размер на 150 000 лева, вкл. и задълженията си за изпълнени СМР по фактури, издадени в периода 01.02.2019 год. – 31.05.2019 год. Непогасени са задълженията по фактури №№ ..75/07.06.2019 год.;
76/07.06.2019 год. и 77/07.06.2019 год. Излага се, че впоследствие ответникът е преустановил действия по приемане на изработката, като „по този начин е формирано задължение“ в размер на 349 733, 95 лева с ДДС. Претендираната процесна сума е формирана като са приспаднати преведените аванси от 150 2
000 лева и са „прибавени приспаднатите аванси по три фактури в общ размер на 45 000 лева“. По този е формирана цената на иска – 244 733, 95 лева.
Предявената искова молба не отговоря на изискванията на чл. 127, ал.1, т.4 ГПК. Ищецът не е изложил за изпълнението на какви СМР /извън трите фактури/ се претендира възнаграждение. В тази част няма твърдения за изпълнените и неприети видове СМР, вкл. и чрез препращане към едностранно съставени актове или други писмени доказателства, представени с исковата молба. Не се съдържат уточнения и по кои три фактури са приспаднати аванси, които ищецът съобразява при определяне размера на дълга. Представената счетоводна справка по чл. 366 ГПК не отговаря на законовите изисквания, тъй като не съдържа „необходимите изчисления“ за определяне на размера на дълга. Справката възпроизвежда единствено размера на претенцията с ДДС.
С оглед на изложеното предявената искова молба е оставена без движение с Определение № 635/29.09.2922 год.
С последващи уточнителни молби от 11.10.2022 год. и 16.01.2023 год. ищецът е уточнил подробно, че вземането е формирано от задължения по фактури №№ ..75/07.06.2019 год.; 76/07.06.2019 год. и 77/07.06.2019 год. ; подробни ведомости от 22.06.2019 год., 28.06.2019 год., 07.07.2019 год. и количествено – стойностна сметка /без дата/ относно ново тяло хотел „Вистамар“. Същото е в размер на 244 733, 95 лева с ДДС съобразно окончателно изготвената справка от страната по чл. 366 ГПК.
Във въззивното производство ищецът поддържа претенцията до размер на 181 123, 46 лева, която отговаря на аритметичния сбор от вземания по подробни ведомости от 22.06.2019 год. , 28.06.2019 год., 07.07.2019 год. и количествено – стойностна сметка /без дата/ относно ново тяло хотел „Вистамар“. Страната не е предприела отказ или оттегляне на иска за разликата до въведения спорен предмет от 244 733, 95 лева.
Обжалваният съдебен акт е постановен по идентична претенция, поради което е допустим.
По основателността на предявения иск
Не се спори между страните, че между „Аква терм“ ЕООД /праводател на ищеца/ и „Хотелско мениджърска компания“ ЕООД е сключен договор, по силата на който последният е възложил изпълнението на СМР, изразяващи се 3 в монтаж на системи за сухо строителство, топлоизолационни системи, шпакловане, боядисване, полагане на фаянс и теракот за обект – хотел „Вистамар“. Договорът съдържа съществените елементи на договор за изработка по смисъла на чл. 258 и следв. ЗЗД.
Страните представят преписи от договора с различно обозначена дата на сключване, но с еднакво съдържание. Не спорят и по отношение на факта, че дължимата престация от изпълнителя по процесния договор е осъществена през 2019 год.
Според процесуалната позиция на ищеца договорът бил сключен на 02.01. 2019 год. Страната поддържа, че страните са били обвързани и с договор за изработка, сключен през 2018 год. с предмет старо тяло на хотел „Вистамар“, който бил изпълнен, респ. разплатен. Твърди се, че екземплярите от договора с дата 02.01.2018 год. касаят предходното договорно правоотношение между страните, което е различно от процесното.
Според процесуалната позиция на ответника между страните е налице едно договорно правоотношение, възникнало на 02.01.2018 год. Касае се за един договор, съдържанието на който е реализиран през 2019 год.
Съобразно заключението на ССЕ, изготвено въз основа на информация от ТД на НАП, в периода м.01.2018 год. – м.04.2020 год. изпълнителят „Аква терм“ ЕООД е издавал фактури с контрагент „Хотелско мениджърска компания“ ЕООД само с дати от 2019 год., съвпадащи с тези, описани хронологично в исковата молба. Констатациите на вещото лице съвпадат с показанията на св. П.Воденичаров, според които „Аква Терм“ ЕООД започнали работа в началото на 2019 год., защото преди това нямало фронт за довършителни работи. В тази насока са и показанията на св.П.М – „Аква Терм“ ЕООД осъществявал ремонтни действия през 2019 год. с предмет – тела А и В на хотел „Вистамар“. Показанията на св.Д.Л и Ст.Ж за наличието на предходен договор между страните за СМР по старото крило на хотела не се кредитират, тъй като се опровергават от заключението на ССЕ.
Следователно – между страните не е установено предходно правоотношение от 2018 год., различно от процесното. Между страните е налице един договор за изработка, а за целите на настоящото произнасяне точната дата на сключване /02.01.2018 год. или 02.01.2019 год./ е правно ирелевантна. По изложените причини съдът приема, че независимо от начина 4 на обозначение, представената по делото документация /последваща кореспонденция, споразумение и договор за цесия/ касае процесния договор за СМР.
По делото е представено споразумение от 01.06.2020 г., сключено между ответника и ”Аква Терм” ЕООД с предмет договор за СМР на обект хл “Вистамар“- к.к.“Златни пясъци“ . Страните са приели, че взаимните задължения на страните към датата на сключване на споразумението са както следва:
Възложителят „Хотелско мениджърска компания“ ЕООД дължи на изпълнителя възнаграждение за изпълнени СМР по фактури с №№ 1000000075/07.06.2019 г.;
1000000076/07.06.2019 год. и
1000000075/07.06.2019 г., чийто непогасен остатък възлиза на общо 61 519, 84 лева. Възложителят дължи и връщане на задържани гаранционни суми в размер на 55 356, 98 лева. Общото задължение на възложителя възлиза на 116 876, 83 лева.
Изпълнителят „Аква Терм“ ЕООД дължи обезщетение за констатирани дефекти съгласно Акт № 1/30.04.2020 год. на обща стойност 228 073, 42 лева, както и връщане на неусвоени авансови суми в размер на 109 000 лева. Общото задължение на изпълнителя възлиза на 337 073, 42 лева.
Страните са приели, че изпълнителят дължи възстановяване на неусвоен аванс в размер на 109 000 лева в срок до 31.12.2020 год. . Приели са още, че останалите насрещни задължения са погасени чрез прихващане.
Споразумението обективира изрично, че с подписването му страните декларират, че всички отношения, възникнали по силата на договора, са „напълно и окончателно уредени“, с изключение на задължението за връщане на неусвоен аванс. Страните „няма да имат за в бъдеще каквито и да е финансови, имуществени и/или неимуществени претенции една към друга“ /чл.6/, а „Аква Терм“ ЕООД „ се отказва от всякакви… други претенции“ /чл.1/.
Сключеното споразумение произвежда правното действие на спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД.
На първо място спогодбата има установително значение за взаимните задължения на страните към 01.06.2020 год. Двете страни взаимно се съгласяват да считат, че правното положение между тях е такова, каквото го 5 прогласява споразумението като се въздържат занапред от всякакво оспорване. Спогодбата има и регулиращо облигационно действие, което задължава страните да спазват занапред такова поведение, което отговаря на установеното правно положение. Тъй като договорно установените права и задължения могат да се различават от действителните, спогодбата има и преобразуващо правно действие съобразно предвиденото в нейното съдържание.
В настоящия случай страните са уредили всички отношения помежду си чрез взаимни отстъпки. Изпълнителят се е отказал от бъдещи претенции срещу възложителя, като е постигнал уговорка за прихващане на вземанията си по неразплатени фактури и задържани гаранции /116 876, 83 лева/ с насрещно вземане на възложителя за недостатъци в значително по-висок размер /228 073, 42 лева/. Същевременно е поел задължение да възстанови неусвоен аванс в допълнителен срок до 30.12.2020 год. Поемането на задължение за връщане на неусвоени авансови средства имплицитно включва отричане, че изпълнителят е осъществил други СМР. Доколкото предпоставка за връщане на получената без основание престация е липсата на основание тя да се задържи, спогодбата преклудира последващото оспорване на въпроса, че изпълнителят е осъществил С М Р извън посочените в споразумението.
Изпълнителят няма право да претендира възнаграждение за СМР и с оглед обективирания в спогодбата изричен отказ от права, който следва да се квалифицира като опрощаване по смисъла на чл. 108 ЗЗД. Уговорката за окончателно уреждане на всички отношения, свързани с договора, погасява възможността на изпълнителя да предявява последващи парични претенции.
Наличието на договорно споразумение задължава съда да приеме, че материалноправното положение между страните е такова, каквото е прогласено без да изследва въпроса налице ли са допълнителни СМР, осъществени от изпълнителя преди 01.06.2020 год. и допуснал ли е същият некачествено изпълнение в приетия от страните размер. Противното би означавало да се отрече обвързващото установително, регулиращо и преобразуващо действие на спогодбата като законен способ за уреждане или избягване на спор.
Разпечатката съдържа 46 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f69ad9d3-8dc0-4743-898f-6277185f4e3e