Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 967 от 27.05.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 3642/2020
Вид
Решение № 967
Подписан
27.05.2021
В сила
27.05.2021
Състав
Ирена Николова Петкова, ЛАЗАР КИРИЛОВ ВАСИЛЕВ, Наталия Неделчева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 207 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 207 и 208 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 38 · Закон за собствеността
  • чл. 48, ал. 7 · Закон за управление на етажната собственост

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 967 гр. Варна , 26.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева мл.с. Лазар К. Василев като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело № 20203100503642 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 276290/27.10.2020 г., депозирана от Б. Д. Б. с ЕГН ********** и Г. Х. Б. с ЕГН **********, двамата чрез адв. Г.Я. от АК-Варна, със съдебен адрес: гр.Варна, бул.

„Вл. Варненчик" №55, офис 414, срещу Решение № 260408/28.09.2020г., постановено по гр. д. № 1017 по описа на РС-Варна за 2019 г., ГО, 25 съдебен състав, в частта, в която съдът е:

ОСЪДИЛ въззивниците да заплатят на С. К. Д. с ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ж.к. “Ч.“ 8, вх. В, ет. 2, ап. 10, сумата от 4 187.98 лева /четири хиляди сто осемдесет и седем лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за вреди под формата на загуби, изразяващи в повреди на самостоятелен обект с идентификатор *** в гр. Варна, ул. “Ж.в.“ № 29, които вреди са причинени вследствие на некачествени и недовършени строително-ремонтни работи в таванското помещение, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 22.01.2019г. до окончателното изплащане, на основание чл. 45 ЗЗД.

ОСЪДИЛ въззивниците да заплатят на В. И. И. с ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. “С.И.“ № 14, вх. А, ет. 3,ап. 6, сумата от 4 187.98 лева /четири хиляди сто осемдесет и седем лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за вреди под формата на загуби, изразяващи в 1 повреди на самостоятелен обект с идентификатор *** в гр.Варна, ул. “Ж.в.“ № 29, които вреди са причинени вследствие на некачествени и недовършени строително-ремонтни работи в таванското помещение, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска -22.01.2019г. до окончателното изплащане, на основание чл.45 ЗЗД.

ОТХВЪРЛИЛ предявения от Б. Д. Б. с ЕГН ********** и Г. Х. Б. с ЕГН ********** срещу В. И. И. с ЕГН ********** и С. К. Д. с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 48, ал. 7 от ЗУЕС за солидарното осъждане на ищците да им заплатят сумата от 11 917.49 лева , представляваща припадащата им се част, възлизаща на 31.3545% от общите части на сградата, от направените разходи за ремонт на покрива, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на решението.

Въззивниците намират атакуваното съдебно решение за недопустимо, поради произнасяне по непредявен иск, както и неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати груби процесуални нарушения на процеса.

По отношение на твърдението си за недопустимост въззивниците сочат, че в исковата си молба ищците са претендирали за обезщетение за вреди, причинени върху апартамента и общите части на сградата, като конкретно са посочили причинените им вреди, а съдът осъдил ответниците да заплатят на В. И. И. и С. К. Д., обща сума в размер 8 375,96 лева, представляващи вреди, изразяващи се в повреди на апартамент с идентификатор *** и ОЧС, причинени вследствие на некачествени и недовършени ремонтни дейности в таванското помещение СМР, съгласно приетата по делото СТЕ на в.л. инж. С.К., които са в пъти над заявените от ищците. Предвид това, доколкото съдът се е произнесъл по вреди, които не са били претендирани от ищците или са били претендирани в по-малък размер, то същият е постановил свръхпетитум, респективно е постановил недопустим съдебен акт.

По повод неправилността на съдебния акт, въззивниците сочат, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като е допуснал изготвяне на СТЕ по реда на чл. 207 от ГПК, която е била изготвена и изслушана в съдебно заседание, като вещото лице е посочило, че не може да установи състоянието на имота преди СМР, извършени от ответниците. Предвид това съдът не е приел експертизата и е прекратил производството по чл. 207 ГПК.

Впоследствие по делото е било допусната нова СТЕ с назначено по нея вещо лице инж. С.К., която съдът е кредитирал и с която е обосновал окончателните си изводи. Въззивниците сочат, че вещото лице е изслушано в с.з. на 29.01.2020г., експертизата е оспорена от тях с искане за допускане провеждането на повторна, евентуално тричленна СТЕ по главния иск и повторна експертиза по насрещния иск, но съдът е отклонил доказателственото искане с мотива, че настоящата експертиза представлява 2 повторна такава (въпреки, че експертизата по чл. 207 ГПК не е била приета по делото, но дори да беше приета, то тя е в пълно противоречие с вече изслушаната) и без мотиви по искането за тричленна по главния иск.

Въззивниците сочат, че съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства при анализа на фактическия състав на исковете, като събраните от тяхна страна доказателства за установяване на твърдените от тях факти по делото изобщо не са били коментирани. В тази връзка излагат подробни доводи за установената фактическа обстановка от съда, по отношение на която изразяват несъгласието си. Твърдят, че ако съдът беше обсъдил и ценил събраните от тях доказателства, в това число писмени и гласни, то наймалкото би стигнал до извод за съпричиняване на вредите.

По повод на насрещен иск (предявен от тях в качеството им на ответници в първоинстанционния процес) въззивниците сочат, че същият е бил отхвърлен от съда без мотиви за това. Твърдят, че по делото не са били направени твърдения, нито са събирани доказателства за това, че ремонтът на покрива е некачествен, че е изграден от друго лице, че е платен/изграден от Д. и И., че не представлява обща част, че ищците са притежатели на ОЧС, респ. от покрива. Сочат, че са оспорили оценката на ремонтните дейности посочена в експертизата, като крайно занижена, правно и житейски нереално ниска и съотнесена със СМР в апартамента, явно несправедлива, но въпреки това същата е била приета към доказателствата по делото. Макар това, единственият мотив на съда, по повод неоснователността на иска е бил, че ищците по насрещния иск не са доказали, че ремонтът е неотложен.

Въззивниците не споделят тези изводи на съда в тази им част, като сочат, че дори да не е доказана неотложност на ремонта, то това не е основание за отхвърляне на иска, доколкото правната квалификация по същия е задължение на съда.

В заключение молят атакуваното съдебно решение да бъде отменено в обжалваната част, а с решението на настоящия състав да бъде отхвърлен главният иск и уважен насрещният такъв.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв от въззиваемите, в който последните чрез процесуалния си представил излагат, че не споделят тезата на въззивниците, като считат, че постановеното по делото решение е валидно, законосъобразно и правилно, поради което молят същото да бъде оставено в сила.

По повод твърдението за недопустимост на съдебния акт твърдят, че претенцията им е била за обезщетение за вреди, нанесени в техния апартамент, които са причинени вследствие на извършвани СМР в таванското помещение на ответниците, като именно по тази претенция се е произнесъл съдът в обжалваното решение. Сочат, че вредите, които те са претендирали с 3 исковата молба и уточнителни молби към нея съответстват на вредите, посочени от вещото лице в СТЕ. Що се касае до СМР, които ще са необходими за отстраняване на тези вреди, сочат че те са посочени и оценени от вещото лице в експертизата, а не от тях в исковата молба, като това е така тъй като нито страните, нито съдът притежават необходимите специални знания да посочат ремонтните дейности (по вид и обем), извършването на които ще е нужно за възстановяване на вредите.

В допълнение сочат, че по делото са допуснати две единични и една тройна експертизи, като изводите и по трите са сходни и между тях не е налице съществено разминаване.

По отношение на твърденията за неправилност на съдебното решение по главния иск, въззиваемите сочат, че не са съгласни с интерпретацията на въззиваемите по повод на събраните по делото гласни доказателства.

Твърдят, че показанията на свидетелите са били непротиворечиви и напълно кореспондират със събраните по делото. Не споделят и твърдението, че вредите в собствения им апартамент са причинени вследствие на тяхното неправомерно поведение, изразяващо се в сезиране на компетентните институции, доколкото жалбите им са били напълно основателни, а СМР не са били спрени поради самите жалби, а поради необходимостта от отстраняване на констатираните нарушения. Твърдят, че неправилният подбор на строители, които да извършват СМР е довел до причиняването на щетите, като отговорността за това следва да се носи от възложителя на работата.

Сочат, че по делото се е установило състоянието на процесното жилище преди започване на СМР на покрива, като безспорно е че демонтажът на стария покрив е бил извършен през есенно-зимния сезон, в който период е имало валежи, които пък са довели до наводняване на жилището и общите части на сградата.

Предвид горното, въззиваемите намират съдебното решение по повод на главния иск за правилно, обосновано и законосъобразно.

Въззиваемите не споделят твърденията на въззивниците и по повод на насрещния иск. Напротив, сочат че правилно съдът е приел същия за недоказан, доколкото по делото не се е установила неотложност на ремонтните дейности. Твърдят, че демонтажа на покрива е бил част от изграждането на новия етаж, като по тази причина от протокол от общо събрание на собствениците е видно, че на 28.07.2017г. се е взело решение да се разреши на Б.Б. да извърши ремонт, реконструкция и надстройка на таванския етаж, едва след което е уговорено извършване на смяна на покрива.

Сочат, че видно от протокола от общо събрание, Председател на Управителния съвет на етажната собственост към този момент е бил Б.Б., който е имал правомощията да отпусне средства за ремонт на покрива или 4 респективно ако средства не са налични незабавно да свика общо събрание за тяхното събиране. Въпреки това, такива действия не са били предприети, което е допълнителен аргумент в подкрепа на обстоятелството, че ремонт на покрива на сградата не е бил нито спешен, нито толкова неотложен.

Предвид изложеното въззиваемите молят постановеното съдебно решение да бъде потвърдено като валидно, законосъобразно и правилно, като претендират и сторените съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

В проведеното открито съдебно заседание въззивниците, чрез адв. Я. поддържат въззивната жалба и молят за уважаването , както и присъждане на сторените разноски в хода на производството.

Въззиваемите, чрез адвокат В. поддържат отговора на жалбата, като молят съда да потвърди обжалваното решение. Молят за присъждане на съдебно-деловодни разноски съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателства към него.

За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:

Производството е образувано по искове от В. И. И. и С. К. Д. срещу Б.

Д. Б. и Г. Х. Б. с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на всеки от тях сумата от 4 532.78 лева, представляваща обезщетение за вреди под формата на загуби, изразяващи в повреди на самостоятелен обект с идентификатор *** в гр. Варна, *** и на 25 % ид.ч. от общите части на сградата с идентификатор ***, които вреди са причинени вследствие на некачествени и недовършени строителноремонтни работи в таванското помещение, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане и сумата от 100 лева, представляваща частичен иск от общо 600 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, причинени от невъзможността да използва собственото си жилище, равняващи се на нереализирания приход от наем за периода 15.11.2018г. до 15.01.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

Ищците твърдят, че са съсобственици на самостоятелен обект с идентификатор *** в гр.Варна, ул.“Ж.в.“ №29, като всеки от тях притежава по ½ ид.ч. от него. Сочат, че ответниците са собственици на таванско помещение в същата сграда, разположено непосредствено над техния апартамент. Излагат, че през 2018г. ответниците предприели строителни дейности по ремонт и реконструкция на таванското помещение, от които ищците понесели значителни имуществени вреди. Твърдят, че ответниците нямали разрешение за ремонта.