Определение № 220 от 15.01.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 220 гр. Варна , 15.01.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева мл.с. Лазар К. Василев като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело № 20203100503642 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 276290/27.10.2020 г., депозирана от Б. Д. Б. с ЕГН ********** и Г. Х. Б. с ЕГН **********, двамата чрез адв. Гинка Янкова от АК-Варна, със съдебен адрес: гр.Варна, ***, офис 414, срещу Решение №

260408/28.09.2020г., постановено по гр. д. № 1017 по описа на РС-Варна за 2019 г., ГО, 25 съдебен състав, в частта, в която съдът е:

ОСЪДИЛ въззивниците да заплатят на С. К. Д. с ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ж.к.

“Чайка“ 8, вх. В, ет. 2,ап. 10, сумата от 4 187.98 лева /четири хиляди сто осемдесет и седем лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за вреди под формата на загуби, изразяващи в повреди на самостоятелен обект с идентификатор *** в гр.Варна, ул. “Железни врата“ № 29, които вреди са причинени вследствие на некачествени и недовършени строително-ремонтни работи в таванското помещение, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 22.01.2019г. до окончателното изплащане, на основание чл. 45 ЗЗД.

ОСЪДИЛ въззивниците да заплатят на В. И. И. с ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул.

“Света Ирина“ № 14, вх. А, ет. 3,ап. 6, сумата от 4 187.98 лева /четири хиляди сто осемдесет и седем лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за вреди под формата на загуби, изразяващи в повреди на самостоятелен обект с идентификатор *** в гр.Варна, ул. “Железни врата“ № 29, които вреди са причинени вследствие на некачествени и недовършени строително-ремонтни работи в таванското помещение, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска -22.01.2019г. до окончателното изплащане, на основание чл.45 ЗЗД.

ОТХВЪРЛИЛ предявения от Б. Д. Б. с ЕГН ********** и Г. Х. Б. с ЕГН ********** срещу В. И. И. с ЕГН ********** и С. К. Д. с ЕГН **********, иск с правно основание чл.

48, ал. 7 от ЗУЕС за солидарното осъждане на ищците да им заплатят сумата от 11 917.49 лева, представляваща припадащата им се част, възлизаща на 31.3545% от общите части на сградата, от направените разходи за ремонт на покрива, ведно със законната лихва, считано 1 от датата на влизане в сила на решението.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на въззиваемите В. И. И. и С. К. Д., действащи чрез процесуалния си представител адвокат Ирена Величкова.

По допустимостта на въззивното производство:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.

Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

По доклада на въззивната жалба и отговора:

Въззивниците намират атакуваното съдебно решение за недопустимо, поради произнасяне по непредявен иск, както и неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати груби процесуални нарушения на процеса.

По отношение на твърдението си за недопустимост въззивниците сочат, че в исковата си молба ищците са претендирали за обезщетение за вреди, причинени върху апартамента и общите части на сградата, като конкретно са посочили причинените им вреди, а съдът осъдил ответниците да заплатят на В. И. И. и С. К. Д., обща сума в размер 8 375,96 лева, представляващи вреди, изразяващи се в повреди на апартамент с идентификатор *** и ОЧС, причинени вследствие на некачествени и недовършени ремонтни дейности в таванското помещение СМР, съгласно приетата по делото СТЕ на в.л. инж. Слав Каваев, които са в пъти над заявените от ищците. Предвид това, доколкото съдът се е произнесъл по вреди, които не са били претендирани от ищците или са били претендирани в по-малък размер, то същият е постановил свръхпетитум, респективно е постановил недопустим съдебен акт.

По повод неправилността на съдебния акт, въззивниците сочат, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като е допуснал изготвяне на СТЕ по реда на чл. 207 от ГПК, която е била изготвена и изслушана в съдебно заседание, като вещото лице е посочило, че не може да установи състоянието на имота преди СМР, извършени от ответниците.

Предвид това съдът не е приел експертизата и е прекратил производството по чл. 207 ГПК.

Впоследствие по делото е било допусната нова СТЕ с назначено по нея вещо лице инж. Слав Каваев, която съдът е кредитирал и с която е обосновал окончателните си изводи.

Въззивниците сочат, че вещото лице е изслушано в с.з. на 29.01.2020г., експертизата е оспорена от тях с искане за допускане провеждането на повторна, евентуално тричленна СТЕ по главния иск и повторна експертиза по насрещния иск, но съдът е отклонил доказателственото искане с мотива, че настоящата експертиза представлява повторна такава (въпреки, че експертизата по чл. 207 ГПК не е била приета по делото, но дори да беше приета, то тя е в пълно противоречие с вече изслушаната) и без мотиви по искането за тричленна по главния иск.

Въззивниците сочат, че съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства при анализа на фактическия състав на исковете, като събраните от тяхна страна доказателства за установяване на твърдените от тях факти по делото изобщо не са били коментирани. В тази 2 връзка излагат подробни доводи за установената фактическа обстановка от съда, по отношение на която изразяват несъгласието си. Твърдят, че ако съдът беше обсъдил и ценил събраните от тях доказателства, в това число писмени и гласни, то най-малкото би стигнал до извод за съпричиняване на вредите.

По повод на насрещен иск (предявен от тях в качеството им на ответници в първоинстанционния процес) въззивниците сочат, че същият е бил отхвърлен от съда без мотиви за това. Твърдят, че по делото не са били направени твърдения, нито са събирани доказателства за това, че ремонтът на покрива е некачествен, че е изграден от друго лице, че е платен/изграден от Димитров и Иванова, че не представлява обща част, че ищците са притежатели на ОЧС, респ. от покрива. Сочат, че са оспорили оценката на ремонтните дейности посочена в експертизата, като крайно занижена, правно и житейски нереално ниска и съотнесена със СМР в апартамента, явно несправедлива, но въпреки това същата е била приета към доказателствата по делото. Макар това, единственият мотив на съда, по повод неоснователността на иска е бил, че ищците по насрещния иск не са доказали, че ремонтът е неотложен.

Въззивниците не споделят тези изводи на съда в тази им част, като сочат, че дори да не е доказана неотложност на ремонта, то това не е основание за отхвърляне на иска, доколкото правната квалификация по същия е задължение на съда.

В заключение молят атакуваното съдебно решение да бъде отменено в обжалваната част, а с решението на настоящия състав да бъде отхвърлен главният иск и уважен насрещният такъв.

Въззивниците релевират и доказателствени искания както следва:

1.

Да бъде допусното провеждането на тричленна съдебно - техническа експертиза по главния иск, като молят в състава на същата да не бъдат включвани вещи лица, които са правили експертизи в настоящото производство, като вещите лица отговорят на въпросите от единичната СТЕ:

2.

По отношение на направеното в пъроинстанционното производството искането за допускане провеждането на тричленна СТЕ по насрещния иск, съдът е допуснал частична тройна СТЕ. Поради горното молят да бъде допуснато провеждането на тройна СТЕ по насрещния иск със следните задачи:

2.1.

Да направи пазарна оценка на стойността на подпокривното пространство, съобразно характерологичните параметри на същото към датата на извършване на експертизата, като използва поне два метода на оценяване, в това число и метода на пазарните аналози.

2.2.

Да направи пазарна оценка на процесното подпокривно пространство по съответните СМР, подробно описани в исковата молба по насрещния иск, като съобрази извършването на всяко от тях при огледа си на място.

2.3.

Вещото лице след оглед на процесната сграда да даде заключение за това, получените дефекти по жилището на ищците могат ли да бъдат следствие от аварирали дефекти във В и К инсталацията на апартамента, разположен над процесния апартамент, на втори жилищен етаж от сградата.

2.4. Налице ли е фуга между двете сгради, една от които е процесната, изградени на калкан и какъв е нейния размер. Ако е налице такава фуга и същата не е обезопасена /затворена/ от към покрива, то възможно ли е през нея да прониква вода в продължение на години, която да доведе до течове в самата сграда.

3

2.5.

Ако е бил налице теч от покрива, поради изгниване на носещи ребра и пропадане на керемидите от същия, колко е трябвало да бъде продължителността на теча, за да настъпят дефектите, описани в исковата молба.

2.6.

Възможно ли е напукването на външната мазилка на сградата по западната фасада да е в резултат от неправилно технологично изпълнение, поради липсата на застъпване на свързваща армираща мрежа при полагане на минералната мазилка.

2.7.

Възможно ли е механичните увреждания по мазилката на фасадата, да са резултат от предхождащи ремонтни дейности, в това число и от старите собственици, като се има предвид, че възрастта на мазилката е на повече от 20 години, а ремонтни дейности са извършвани почти през целия период от построяването да настоящия момент.

3.

Молят да бъде допуснато събирането на гласни доказателства - показанията на един свидетел за удостоверяване извършените на покрива СМР.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв от въззиваемите, в който последните чрез процесуалния си представил излагат, че не споделят тезата на въззивниците, като считат, че постановеното по делото решение е валидно, законосъобразно и правилно, поради което молят същото да бъде оставено в сила.

По повод твърдението за недопустимост на съдения акт твърдят, че претенцията им е била за обезщетение за вреди, нанесени в техния апартамент, които са причинени вследствие на извършвани СМР в таванското помещение на ответниците, като именно по тази претенция се е произнесъл съдът в обжалваното решение. Сочат, че вредите, които те са претендирали с исковата молба и уточнителни молби към нея съответстват на вредите, посочени от вещото лице в СТЕ. Що се касае до СМР, които ще са необходими за отстраняване на тези вреди, сочат че те са посочени и оценени от вещото лице в експертизата, а не от тях в исковата молба, като това е така тъй като нито страните, нито съдът притежават необходимите специални знания да посочат ремонтните дейности (по вид и обем), извършването на които ще е нужно за възстановяване на вредите.

В допълнение сочат, че по делото са допуснати две единични и една тройна експеризи, като изводите и по трите са сходни и между тях не е налице съществено разминаване.

По отношение на твърденията за неправилност на съдебното решение по главния иск, въззиваемите сочат, че не са съгласни с интерпретацията на въззиваемите по повод на събраните по делото гласни доказателства. Твърдят, че показанията на свидетелите са били непротиворечиви и напълно кореспондират със събраните по делото. Не споделят и твърдението, че вредите в собствения им апартамент са причинени вследствие на тяхното неправомерно поведение, изразяващо се в сезиране на компетентните институции, доколкото жалбите им са били напълно основателни, а СМР не са били спрени поради самите жалби, а поради необходимостта от отстраняване на констатираните нарушения.

Твърдят, че неправилният подбор на строители, които да извършват СМР е довел до причиняването на щетите, като отговорността за това следва да се носи от възложителя на работата.