Решение № 790 от 17.07.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1140/2026
- Вид
- Решение № 790
- Подписан
- 17.07.2026
- Състав
- Светла Величкова Пенева, Красимир Тодоров Василев, Деница Славова
Други актове по делото
- Определение № 2804 от 04.06.2026 · Светла Величкова Пенева, Красимир Тодоров Василев, Деница Славова
- Протокол № 973 от 25.06.2026 · Светла Величкова Пенева, Красимир Тодоров Василев, Деница Славова
- Разпореждане № 5886 от 13.08.2026 · Деница Славова
- Определение № 4669 от 17.09.2026 · Светла Величкова Пенева, Красимир Тодоров Василев, Деница Славова
- Разпореждане № 7637 от 20.10.2026 · Красимир Тодоров Василев
Цитирани разпоредби
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.144 ал.3 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 790 гр. Варна, 17.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Светла В. Пенева
Членове:
Красимир Т. Василев
Деница Славова при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20263100501140 по описа за 2026 година взе предвид следното:
Производството е въззивно е и е образувано две въззивни жалби, както следва:
1.На С. С. О., чрез адв. С. против Решение № 220 от 27.11.2025 година, постановено по гр.дело № 510/2024 година на ДРС, в частта, за сумата от 1000 лева, представляваща разликата над сумата от 3000 лева до присъдените 4 000 лева в полза на ищеца И. Ш. А., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в претърпени болки ,страдания и стрес за това, че на 03.04.2021г. в гр. С. на ул. “ Ц. Б. *“ №* е отправил към ищеца псувни, обиди и закани с убийство, ведно със законна лихва от датата на деликта – 03.04.2021 година до окончателното изплащане на сумата.
Съобразно изложеното във въззивната жалба въззивника изразява несъгласието си с атакувания съдебен акт. Сочи се, че обезщетението следва 1 да бъде съобразено с характера, обема и интензивността на увреждането.
Според жалбата по делото отсъстват доказателства на база на които да се приеме, че здравословното състояние на ищеца е увредено именно от действията на въззивника. В заключение се настоява ВОС да намали размера на обезщетението от 4000 лева на 3 000 лева.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от страна на И. Ш. А., чрез адв. Б., с които се настоява, че размера на обезщетението е правилно определен и решението следва да бъде потвърдено.
2. По делото е постъпила и втора жалба – Частна жалба против Определение № 124 от 05.02.2026 година, постановено по гр.дело № 510/2024 година на ДРС. В тази жаба се атакува Определението, в частта, за разликата над 1 080 лева до размера на присъдените 2 760 лева. Според жалбата акта е неправилен, т.к. не отчита разноските, съобразно отхвърлената част от иска.
Искането е той да бъде редуциран, съобразно данните по делото.
Против частната жалба е постъпил отговор от страна на И. А., чрез адв.
Б., с които се настоява съдът да потвърди атакуваното определение.
Пред въззивния съд страните не са направили доказателствени искания.
В съдебно заседание, въззивника С. С. О., е редовно призован, не се явява, представлява се от адв. С., която моли съдът да уважи предявените жалби.
Въззиваемия И. Ш. А., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. И., преупълномощена от адв. Б., която оспорва жалбите и и моли съдът да ги отхвърли.
След проверка на обжалваното решение, предвид аргументите на страните и писмените доказателства по делото, ВОС установи следното:
От твърденията в исковата молба се установява, че на 03.04.2021 година, в гр. С. на ул. Ц. Б. *“ №* между страните по делото – А. и О., е възникнал конфликт поради неуредени лични взаимоотношения. Също тогава въззивника е започнал да псува ищеца и го е заплашил с убийство – него и семейството му.
Също в ИМ се сочи, че по описа на ДРС е било образувано НОХД № 268/2023 година и то е приключило с осъдителна присъда, като на С. А. О. е било наложено наказание „Пробация“ на основание чл. 144 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ вр. чл. 42 а ал.3 т.1 и т.2 НК.
2
Видно е, че по делото пред ДРС е била изслушана и неоспорена комплексна Съдебно медицинска и психиатрична експертиза, от чието заключение става ясно, че у пострадалия са налице заболявания – артериална хипертония, коронаро склероза, исхемична болест на сърцето, нестабилна ангина пекторис, доброкачествена простатна хиперлазия, увреждане на дисковете между прешлените и разширени вени, но и че тяхната етиология не е свързана с инцидента от - 03.04.2021 година. Експертите са отчели, че при пострадалия е налице общо тревожно психично разстройство, което е довело до разстройство на качеството му на живот.
Били са разпитани свидетели:
Свидетелката С. И. сочи, че е станала свидетел на заканата за убийство и че заедно с пострадалия е отишла в ПУ- Девня. Също тя сочи, че отношенията между двете семейства не са добри и че ответника има навика на псува цялата махала. По отношение на ищеца сочи, че е добър човек, факта, които не потвърждава на ответника.
Свидетелката М. А.а – съпруга на ищеца сочи, че на въпросната дата съпругът й се е върнал треперещ , че е вдигнал кръвно налягане и често е бълнувал по време на сън; че в резултат на този инцидент е започнал да повишава артериалното налягане и че по този повод е посещавал невролог , и кардиолог. Обръща внимание, че и до момента той употребява хапчета.
Свидетелката Н. О. – съпруга на въззивника свидетелства, че конфликта между двете семейства е дългогодишен и е резултат от нападение извършено от ищеца през 2019 година. По отношение на инцидента сочи, че съпругът й не е заплашвал пострадалия с убийство. Излага, че конфликтно е семейството на пострадалия.
ДРС е присъдил обезщетение в размер на 2045.17 евро или 4 000 лева, като е отхвърлил претенцията до размера на 10 000 лева.
При тези данни виждането на съда е следното:
За да е основателен иска по смисъла на чл.45 от ЗЗД и за да възникнат предпоставките за отговорност по него следва да са налице четири кумулативно изискуеми условия: противоправно Д.ие, вреди и причинно – следствена връзка между Д.ието и вредите, както и вина. На база на наличните по делото материали събрани и обсъдени от решаващия съд, настоящата инстанция прави извод, че фактическите положения по делото са правилно установени и от тях са направени обосновани изводи относно причината за Д.ието, респективно деликта. Характерно за отговорността, възникваща с основание чл.45 от ЗЗД е обстоятелството, че въззивника е нарушил пряко свое задължение „да не вреди другиму”. На база представените по делото писмени доказателства – конкретно НОХД № 268/2023 година на ПРС, съдът приема, че нарушението е доказано и то носи 3 безспорен адресат. Също на тази база настоящата инстанция приема, че причинната връзка между поведението на причинителя на вредата и настъпването на вредоносния резултат е доказана от ищеца .За да обоснове становището си съдът приема и се позовава на соченото по – горе НОХД № 268/2023 година на ПРС, от което е видно, че въззивника С. С. О. е бил признат за виновен, за извършено престъпно посегателство по чл.144 ал.3 от НК. Установеното от материалите по делото дава основание да се приеме, че против въззивника О. е било повдигнато обвинение за извършено престъпно посегателство по смисъла на чл.144 ал.3 от НК или за това, че на 03.04.2021 година в град С., област В. се е заканил с убийство спрямо ищеца А. и това е възбудило основателен страх у последния за осъществяването му. Също при преценка на доказателствата настоящата инстанция приема, че е налице и следващия признак – а именно вина за причинените страдания. В този смисъл съдът се позовава на събраните от предходните инстанции (ДРС) доказателства, от които е видно, че въззивника О. е причинил увреждането умишлено, т.е. той е съзнавал обществено опасния му характер, искал е настъпването на вредоносните последици и точно тези последици са били негова цел. Няма спор, че именно цитираните по – горе вредоносни последици са в пряка и причинно – следствена връзка с поведението на въззивника.
Анализирайки доказателствата по делото, конкретно показанията на свидетелите и неоспорената от страните Комплексна Медицинска и Психиатрична експертиза, съдът приема, че присъденото обезщетение се явява завишено и не отговора на степента на претърпените вреди.
Като отговор на въззивната жалба на въззивника О., съдът намира за необходимо да посочи следните обстоятелства: На първо място, за да съобрази размера на обезщетението настоящата инстанция се позовава на наличната в процеса Съдебно медицинска и психиатрична експертиза. Съобразно нея А. страда от множество заболявания - артериална хипертония, коронаро склероза, исхемична болест на сърцето, нестабилна ангина пекторис, доброкачествена простатна хиперлазия, увреждане на дисковете между прешлените и разширени вени, но и че тяхната етиология не е свързана с инцидента от - 03.04.2021 година. И двете вещи лица са категорични и от заявеното от тях в съдебно заседание става ясно, че освен повишаване на кръвното налягане за конкретния ден, заболяванията на ищеца нямат причинно – следствена връзка с Д.ието. Отсъстват според тях медицински и/ 4 или други данни, които да обосноват преценката им за стреса. Ето защо, като съобрази всичко изложено до тук, настоящия съд приема, че адекватно на претърпените болки и страдания ще бъде обезщетение в размер на 1533.88 евро или 3 000 (три хиляди) лева.
Съобразявайки доводите във въззивната жалба на О., съдът намира, че е редно да посочи следното:
Практиката на съдилищата ясно и недвусмислено указва, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. От своя страна справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на закона не е абстрактно понятие, съгласно Постановление № 4 от 1968 година на ВКС – напротив тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение. От друга страна пък самия принцип за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното действие. Самата вреда, като понятие е обективирана с настъпване на непозволеното увреждане, с факта на осъществяване на деликта - личното засягане на защитените ценности, поради което дължимото обезщетение следва да се определи към този момент. Следователно, за да определи размера на обезщетението, съдът следва да съобрази всички обстоятелства, свързани с причиняването на непозволеното увреждане, които обуславят настъпилите вреди. Предвид изложеното ВОС намира, че жалбата се явява основателна и че с присъденото от ВОС обезщетение следва да се постигнат предвидените в закона, цели.
По отношение на Определение № 124 от 05.02.2026 година:
Оплакването на въззивника по този повод е касателно към задължението на съда да определи размера на адвокатското възнаграждение, съобразно нормата на чл.78 ал.3 от ГПК. В случая е бил предявен иска за 5 сумата от 5112.92 евро или 10 000 лева, но е бил пред ДРС уважен иска до размера на 2045.17 евро или 4 000 лева. Изчислен размера на разноските за ищеца пред ДРС би бил 552.20 евро или 1 080 лева. По отношение на ответника О. тази сума възлиза на 398.81 евро или 780 лева, която е било редно да му се присъди. Отказвайки да присъди размера на адвокатско възнаграждение, ДРС е нарушил нормата на чл.78 ал.3 от ГПК. По тази причина определението следва да бъде отменено, като в полза на О. се присъди сумата от 398.81 евро или 780 лева – съобразно отхвърлената част от иска, а в полза на ищеца А. сумата от 552.20 евро или 1 080 лева, съобразно уважената част от иска – пред ДРС.
Пред ВОС разноски в полза на О. не се присъждат, т.к. не са били поискани. По отношение на въззиваемия А. сумата възлиза на 150 евро.
Водим от горното, ВОС,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 220 от 27.11.2025 година, постановено по гр.дело № 510/2024 година на ДРС, в частта, с която С. С. О., ЕГН ********** е бил осъдена да заплати в полза на
И. Ш. А.,
ЕГН********** сумата от 511.29 евро или 1 000 лева, представляваща разликата над 1533.88 евро или 3000 /три хиляди/ лева до присъдените 2045.17 евро или 4 000 /четири хиляди/ - представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в претърпени болки ,страдания и стрес за това, че на 03.04.2021 година, в гр. С. на ул. “ Ц. Б. *“ № * е отправил към ищеца псувни, обиди и закани с убийство, ведно със законна лихва от датата на деликта – 03.04.2021 година до окончателното изплащане на сумата, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
Разпечатката съдържа 44 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f0038137-50f4-4665-a862-2e04b479cd92