Определение № 4669 от 17.09.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4669 гр. Варна, 17.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20263100501140 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 247 от ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 26071/11.08.2026 г. от С. С. О., чрез адв. К. С., в която е обективирано искане за изменение в частта за разноските на Решение № 790/17.07.2026 г., постановено по настоящото производство, чрез неприсъждане на определените в полза на въззиваемия И. А., съдебно – деловодни разноски в размер на 150 евро, съобразно уважената част от иска пред ВОС.

В молбата се излага, че с постановеното от въззивната инстанция решение, депозираната въззивна жалба касаеща присъждането на сумата над 3000 лв. до присъдените от първоинстанционния съд 4000 лв. е била изцяло уважена, както и е била уважена депозираната частна жалба срещу определението на първоинстанционния съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК. По изложените съображения, намира, че разноски в полза на въззиваемия за производството пред въззивната инстанция не следва да бъдат присъждани.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, насрещната страна И. Ш. А., чрез адв. Б. Б. е депозирала отговор на молбата, с който изразява становище за неоснователност на същата и моли да бъде оставена без уважение. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗА, адвокатът има право на възнаграждение, чиито размер е справедлив и обоснован. В случая твърди, че разноски за производството се дължат, доколкото въззивният съд се е произнесъл за потвърждаване на постановеното от първоинстанционния съд решение до сумата от 1533.88 евро.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е въззивно и е образувано по две въззивни жалби, както следва:

1.На С. С. О., чрез адв. С. против Решение № 220 от 27.11.2025 година, постановено 1 по гр.дело № 510/2024 година на ДРС, в частта, за сумата от 1000 лева, представляваща разликата над сумата от 3000 лева до присъдените 4 000 лева в полза на ищеца И. Ш. А., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в претърпени болки ,страдания и стрес за това, че на 03.04.2021г. в гр.

Суворово на ул. “ Цар Борис I“ №9 е отправил към ищеца псувни, обиди и закани с убийство, ведно със законна лихва от датата на деликта – 03.04.2021 година до окончателното изплащане на сумата.

2. По делото е постъпила и втора жалба – Частна жалба против Определение № 124 от 05.02.2026 година, постановено по гр.дело № 510/2024 година на ДРС. В тази жалба се атакува Определението, в частта, за разликата над 1 080 лева до размера на присъдените 2 760 лева. Според жалбата акта е неправилен, т.к. не отчита разноските, съобразно отхвърлената част от иска. Искането е той да бъде редуциран, съобразно данните по делото.

С постановеното в настоящото производство Решение № 790/17.07.2026 г., съдът е отменил Решение № 220 от 27.11.2025 година, постановено по гр.дело № 510/2024 година на ДРС, в частта, с която С. С. О., ЕГН ********** е бил осъден да заплати в полза на И. Ш.

А., ЕГН: ********** сумата от 511.29 евро или 1 000 лева, представляваща разликата над 1533.88 евро или 3000 /три хиляди/ лева до присъдените 2045.17 евро или 4 000 /четири хиляди/ представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в претърпени болки ,страдания и стрес за това, че на 03.04.2021 година, в гр.

Суворово на ул. “ Цар Борис I“ № 9 е отправил към ищеца псувни, обиди и закани с убийство, ведно със законна лихва от датата на деликта – 03.04.2021 година до окончателното изплащане на сумата, като вместо това е постановил:

ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Ш. А., ЕГН********** против С. С. О., ЕГН ********** иск, с правно основание чл.45 ЗЗД за разликата над 1533.88 евро или 3000 /три хиляди/ лева до присъдените 2045.17 евро или 4 000 /четири хиляди/ представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в претърпени болки ,страдания и стрес за това, че на 03.04.2021г. в гр. Суворово на ул. “ Цар Борис I“ №9 е отправил към ищеца псувни, обиди и закани с убийство, ведно със законна лихва от датата на деликта – 03.04.2021 година до окончателното изплащане на сумата.

Потвърдил е Решение № 220 от 27.11.2025 година, постановено по гр.дело № 510/2024 година на ДРС, в частта, с която е бил осъден С. С. О., ЕГН ********** да заплати в полза на И. Ш. А., ЕГН********** сумата от 1533.88 евро или 3000 /три хиляди/ лева представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в претърпени болки, страдания и стрес за това, че на 03.04.2021г. в гр.

Суворово на ул. „Цар Борис I“ № 9 е отправил към ищеца псувни, обиди и закани с убийство, ведно със законна лихва от датата на деликта 03.04.2021 година до окончателното изплащане на сумата.

Отменил е Определение № 124 от 05.02.2026 година, постановено по гр.дело № 510/2024 година, по описа на ДРС, като вместо това е постановил:

ОСЪЖДА С. С. О., ЕГН ********** да заплати в полза на И. Ш. А., ЕГН********** сумата 552.20 евро или 1 080 лева – съдебно – деловодни разноски – адвокатски хонорар, съобразно уважената част от иска пред ДРС.

ОСЪЖДА И. Ш. А., ЕГН********** да заплати в полза на С. С. О., ЕГН ********** сумата 398.81 евро или 780 лева – съдебно – деловодни разноски – адвокатски хонорар, съобразно отхвърлената част от иска пред ДРС.

Със същото решение е присъдил на въззиваемия съдебно – деловодни разноски – адвокатски хонорар съобразно уважената част от иска пред въззивната инстанция в размер на 150 евро.

Доколкото съдът не е обвързан от квалификацията на депозираното искане с което е 2 сезиран, намира, че процесната молба с оглед наведените в нея твърдения следва да бъде разгледана като такава по чл. 247 ГПК – за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по делото определение по разноските, инкорпорирано в решението.

Съгласно чл.247, ал.1 ГПК съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатата в решението очевидна фактическа грешка. За да е налице очевидна фактическа грешка в съдебния акт следва да е налице противоречие между действителната воля на съда и нейното отразяване в диспозитива на крайния съдебен акт, каквото в настоящия случай е на лице.

Видно от мотивите на постановеното решение, съдът е формирал воля за уважаването изцяло на депозираната въззивна жалба, в частта, за сумата от 1000 лева, представляваща разликата над сумата от 3000 лева до присъдените 4 000 лева в полза на ищеца И. Ш. А., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в претърпени болки ,страдания и стрес за това, че на 03.04.2021 г. в гр.

Суворово на ул. “ Цар Борис I“ № 9 е отправил към ищеца псувни, обиди и закани с убийство, ведно със законна лихва от датата на деликта – 03.04.2021 година до окончателното изплащане на сумата. Формирал е воля и за уважаване на депозираната частна жалба срещу определението на първоинстанционния съд в частта за разноските.

Погрешно обаче е присъдил в полза на въззиваемия А. съдебно – деловодни разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска пред ВОС.

Това е така доколкото както беше посочено формираната от въззивната инстанция воля е за уважаването изцяло на сезиращите съда жалби, респ. не е налице „частично“ уважаване на същите. Диспозитивът в частта с която решението на първоинстанционния съд е потвърдено, в случая е като последица от уважаването на въззивната жалба и касае сума, която не е обжалвана от страните, въз основа на което разноски в полза на въззиваемия не следва да бъдат присъждани.

Така констатираното несъответствие следва да бъде отстранено по реда на чл. 247, ал.

1 ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка допусната в определението за разноските, инкорпорирано в Решение № 790/17.07.2026 г., постановено по в. гр. дело № 1140/2026 г. по описа на ВОС, на основание чл. 247 от ГПК, като последният абзац на диспозитива, а именно:

„ ОСЪЖДА С. С. О., ЕГН ********** да заплати в полза на И. Ш. А., ЕГН********** сумата 150 евро или 293.37 лева – съдебно – деловодни разноски – адвокатски хонорар, съобразно уважената част от иска пред ВОС“, ДА НЕ СЕ ЧЕТЕ.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4