Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 19 от 30.03.2026, Окръжен съд - Силистра

Съд
Окръжен съд - Силистра
Дело
Търговско дело 32/2024
Вид
Протокол № 19
Подписан
30.03.2026
В сила
30.03.2026
Състав
Десислава Георгиева Петрова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 149, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.149, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.199 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.56, ал.2 · Граждански процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 19 гр. Силистра, 30.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Петрова при участието на секретаря Мирена В. Стефанова

Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Г. Петрова Търговско дело № 20243400900032 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

ИЩЕЦ: „ВИКТОРИО“ ЕООД – редовно уведомен, на основание чл.56, ал.2 ГПК, изпраща процесуален представител в лицето на адв.Е. П., надлежно упълномощен и приет от съда отпреди.

ОТВЕТНИК: „ХИДРОСТРОЙ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД - редовно уведомен, на основание чл.56, ал.2 ГПК, изпраща представител в лицето на адв.С. Р., надлежно упълномощен и приет от съда отпреди.

ОТВЕТНИК: К. Д. В. - редовно уведомен, на основание чл.56, ал.2 ГПК, не се явява, изпраща представител в лицето на адв.С. Р., надлежно упълномощен и приет от съда отпреди.

ВЕЩО ЛИЦЕ: С. Г. П. – редовно уведомен, явява се лично.

От вещото лице е постъпило заключение в срока по чл.199 от ГПК, с вх.

№ 1131 от 18.03.2026г.

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:

АДВ.П.: Няма пречки да се даде ход на делото.

АДВ.Р.: Моля да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, предвид което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че делото е отложено в предходно съдебно заседание като е допусната ССЕ.

1

ПРИСТЪПВА се към изслушване на вещото лице С. Г. П., със снета по делото самоличност по предходното заключение, с висше образование, неосъждан, без родство и дела със страните по делото.

Вещото лице се предупреждава за наказателната отговорност по чл.291 НК, като същото обеща по знание и съвест да даде заключението си.

В.Л.П.: Бих искал да уточня, че имам образование по Финанси и счетоводство. Поддържам депозираното заключение. Запознат с отговорността.

АДВ.Р.: Поискахте ли от счетоводството на „Хидрострой България“ ЕООД да Ви се предоставят извън процесните фактури някакви ведомости за заплати, за осигуровки, вътрешноконтролни карти за извършени ремонтни дейности на процесния булдозер?

В.Л.П.: Ведомости за заплати не съм искал, по ведомостите за заплати няма как да установим направата на основен ремонт.

АДВ.Р.: А по отношение твърдяното от наша страна за разценка на труд, собствен труд, който е вложен?

В.Л.П.: Всички ремонтни дейности в „Хидрострой България“ЕООД са отчетени като текущи ремонти, т.е. те са отчетени като разход за дейността в момента, в който са направени, но вещта, заведена в „Хидрострой България“ЕООД, си остава с една и съща основна отчетна стойност. По Счетоводния стандарт 16 вещта не е претърпяла промяна на отчетната стойност вследствие извършения ремонт. Всички ремонти, които са извършени в „Хидрострой България“ ЕООД, са отчетени като текущи, вкл. и разходите за възнаграждения.

АДВ.Р.: Съгласно цитирания от Вас Счетоводен стандарт 16, когато имаме един неработещ актив, как той се възстановява по стопански начин?

В.Л.П.: По принцип, Счетоводният стандарт 16 дава отговор на въпроса по-скоро на каква стойност трябва да бъде заведен даден актив и в какъв смисъл трябва да бъде променена неговата стойност. Специално за неработещ актив той не дава конкретен отговор. Аз пак твърдя, че ремонтът, извършен от „Хидрострой България“ ЕООД е текущ и не е заведен като основен, т.е. не увеличава неговата стойност. Със стойността на ремонта не се увеличава неговата отчетна стойност. Просто разходите за ремонт са отчетени като текущи, като разходи за дейността, което не е грешно. Това са двата подхода.

АДВ.Р.: Възможно ли е, в тази насока, да имаме погрешно отчитане по Сметка 601 и неприлагане на Счетоводен стандарт 16?

В.Л.П.: Ако аз съм одитор, бих направил следната преценка: ако предприятието цели, че с дадения актив ще се повиши икономическата изгода 2 от неговата работа, то ремонтът трябва да бъде отчетен задължително като основен, т.е. да се увеличи неговата стойност. Според мен са грешни счетоводните записвания. Трябва да бъдат отчетени като увеличение на отчетната стойност.

Моето мнение е, че текущият ремонт на даден актив е ремонт, който не води до увеличаване на неговата експлоатационна годност, до подобряване на неговите характеристики. Например смяна на крушка или боядисване на детайл. Но ако говорим за основен ремонт на възлови агрегати, моето мнение е, че увеличава икономическата изгода от даден актив и счетоводния стандарт показва, че само в този вариант е необходимо да бъде преоценен, т.е. да се даде нова отчетна стойност, по-висока от актива.

СЪДЪТ: В тази връзка смятате ли, че цялата стойност, осчетоводена при ответното дружество за ремонтни дейности, след датата на покупкопродажбата следва да бъде отчетена като такава за основен ремонт, съответно с тази стойност би трябвало да се повиши стойността на вещта?

В.Л.П.: И не само с тази. Трябва да се повиши и с разходите за труд, ако са вложени, но начинът на отчитане вече е съвсем друг. Прави се план за основния ремонт. Там се описват всички разходи, всички часови ставки, които са вложили и сумарно се описва кои са фактурите, които са участвали в основния ремонт и най-накрая с един протокол за приемане на вещта след основен ремонт следва някаква заключителна стойност и се увеличава неговата стойност. Ако говорим за труд, даден разход примерно за човек, работил в дружеството, за външна фирма ще пусне фактура, но не може да кажем колко часа от труда на човек, който работи в дружеството, са отишли за ремонта. Няма как да се осчетоводи труда на работник в дружеството.

АДВ.Р.: Да уточним в продължение на това, което изложихте, това е чист вариант при възлагане на ремонт на дейност на трето лице, което извършва такъв основен ремонт с протоколи, окончателно. От Вашата практика, когато се извършва вътрешноведомствен ремонт, правят ли се такива документи и в случая представени ли са Ви такива документи?

В.Л.П.: Не са ми представени такива документи, но е нужно да се направят. В организацията и в счетоводната политика на дадено предприятие трябва да се съдържат такива, тъй като Законът за счетоводството е общ, не определя как точно трябва да изглежда даден счетоводен документ или даден първичен документ, той определя неговите реквизити. Моето мнение е, че в счетоводната политика на дружеството трябва да се съдържат механизмите и документите, които трябва да се съставят, за да се извърши даден разход.

АДВ.Р.: Вие, когато правихте справка в счетоводството на довереното ми дружество, изисквали ли сте от тях да Ви представят някакви документи за изписване на материали към конкретен инвентарен номер, някакви работни карти? Изисквали ли сте такива документи?

В.Л.П.: Изисках документи, които бяха приложени в кориците на делото 3 и как точно те са осчетоводени.

Не съм попитал изрично дали имат други, не съм искал конкретно да ми представят справка за процесния булдозер.

АДВ.Р.: Поне на мен това ми беше представено като информация за ремонтни дейности. Ако са пропуснали, не мога да зная. Посоченото в таблиците, инвентарната книга на „Викторио“ЕООД, която Ви е предоставена, това предполагам е цялата им инвентарна книга или сте изисквали записването за точно определен актив?

В.Л.П.: Това е извлечение точно за булдозера. По принцип са пуснали справка само за този инвентарен номер 136, за процесния актив. Предполагам, че имат и други, не съм проверил. Аз изисках цялата инвентарна книга по принцип.

АДВ.Р.: Потвърждавате ли, че часовата ставка за ремонт на този тип техника е в рамките на 50-75 лева без ДДС на час?

В.Л.П.: Към тази дата, когато съм правил експертизата - да. Има достатъчно информация в интернет пространството за часова ставка за ремонт на тежка строителна техника. Малко са фирмите, които ги правят, но те са си го обявили.

СЪДЪТ: Може ли да кажете колко часа са необходими за ремонт на конкретните дейности, обективирани във фактурите и конкретно за двете пера, които са за основен ремонт - под № 5 – хидромотор и № 15 - гарнитури и дюзи.

В.Л.П.: Разбирам въпроса, но не мога дори и сега да отговоря. Нямам такава професионална компетентност за ремонт. Това действително е част от оценителската методика, определяне на стойността на даден актив на база неговата себестойност, но там се изискват действително познания, свързано е с инженерни и технически познания. Другият метод е Метод на аналозите има прочие, но това също е основен метод, но аз не мога да дам категоричен отговор за стойността на ремонтната дейност. Не мога да отговоря колко часа са необходими за ремонт.

АДВ.Р.: Нямам други въпроси.

АДВ.П.: Казахте, че със сумата от 55 000лв. се увеличава стойността на вещта, но тази стойност е за данъчни цели.

В.Л.П.: Не говоря за данъчни цели. Това е увеличаване на стойността, спазвайки Закона за счетоводството. Законът за счетоводството казва, че това трябва да се направи.

СЪДЪТ: В експертизата посочвате, че тази стойност не увеличава стойността на вещта, така ли е?

4

В.Л.П.: Така, както е записано при ответното дружество, води до неувеличаване стойността на вещта, а според мен трябва да се увеличи стойността на вещта.

СЪДЪТ: Като се върнем на предходното заключение, тъй като имаше въпроси във връзка с увеличаване стойността на вещта, сама по себе си пазарната стойност на тази вещ увеличава ли се с размера на вложените разходи за ремонт с този размер, както е претендиран от 55 000лв. или не?

В.Л.П.: По принцип, ако това е част от методологията - да, увеличава се стойността. В смисъл, по единния стандарт на стойността, свързан с методологията на оценяване, тази стойност включва увеличената стойност вследствие ремонтни дейности. По метода на пазарните аналози не се интересуваме, тъй като пазарните аналози са от интернет източници или реално извършени продажби и тези две стойности, едната като стойност, свързана с придобиване на вещта и ремонта и стойността по пазарен аналог, оценителят прави една преценка като някаква претеглена стойност. Мога да кажа, че нямаме абсолютни данни да направим извода при оценката, че този метод, свързан с увеличаване на стойността на вещта с ремонтните дейности, е пълен. Ние предполагаме, че са тези ремонтни дейности. Тук не включваме дори и разходите за труд и затова при оценката би трябвало да се даде поголяма тежест на пазарните аналози примерно.

СЪДЪТ: При принципа на пазарните аналози как оценявате стойността на вещта преди и след извършването на ремонта и съобразявате ли, че част от същите са за текущо ползване?

В.Л.П.: Разходите за текущи ремонти, моето мнение е, че не увеличават стойността на процесната вещ.

СЪДЪТ: По т.5 и т.15, които казвате, че са за основен ремонт. Те увеличават ли и с колко?

В.Л.П.: Да кажем, ако трябва да направя оценка, увеличават се със стойността на закупената част. Колкото е по фактурата, с толкова се увеличава.

АДВ.Р.: Ще разширя питането на съда. Когато се извършва основен ремонт на дадена част, в случая хидроохладителна, това предпоставка ли е за източване на масла, за замяна на износени компоненти?

В.Л.П.: Предпоставка е. Но фактурите за масла се разминават като периоди от подмяната на хидромотора. Иначе сте прав, това води до източване на течности, но би трябвало разходите за ремонт да са в един период или по време на ремонта, т.е. да са в един кратък период от време.

АДВ.Р.: Т.е. не може глобално да се каже, че маслата са само за потреблението и се изключват от основен ремонт.