Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 263 от 28.04.2026, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Търговско дело 5/2026
Вид
Определение № 263
Подписан
28.04.2026
В сила
28.04.2026
Състав
София Икономова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.10 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл.3, б."ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл.26, ал.1, предл.1 и предл.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.382 · Кодекс за застраховането
  • чл.372 · Търговски закон

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 263 гр. Благоевград, 28.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ОСЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: София Икономова като разгледа докладваното от София Икономова Търговско дело № 20261200900005 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове от Е. А. Х., ЕГН: **********, с адрес гр. **, чрез адв.Л. Б., със съдебен адрес гр.****** 3, **1, насочени срещу “Ти Би Ай Кредит” ЕАД, ЕИК 121554961, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Димитър Хаджикоцев” № 52-54, за прогласяване на сключения между страните договор за кредит № 7200312169902/26.07.2024 г. за нищожен, а в условията на евентуалност – ако този иск бъде отхвърлен, да се прогласят за нищожни клаузите на чл.7.2.2 и чл.19 от договора, които предвиждат заплащане на застрахователна премия, която е включена в главницата по договора в размер на 4 979.40 лв.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

С исковата молба са представени писмени доказателства - договор за потребителски кредит № 7200312169902/26.07.2024 г.; стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити от „Ти Би Ай Банк“; сертификат № 172003121699022024 за застрахователните програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски. кредити от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставена от Mediguide International; Общи условия за застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ на кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД.

Иска се да бъде задължен ответника да представи кредитното досие по процесния договор за кредит, както и да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза.

В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат доводи по допустимостта и основателността на предявения иск.

1

Представени са писмени доказателства - договор за потребителски кредит № 7200312169902/26.07.2024 г. и застрахователен сертификат и приложения към него.

Иска се да бъде назначена съдебно-техническа експертиза.

От страните са постъпили допълнителна искова молба и допълнителен отговор към нея, в които ищецът и ответникът развиват допълнителни доводи по първоначално заявените такива.

Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на редовността на исковата молба и на предявените искове, както и другите искания и възражения на страните, намира, че следва да се произнесе с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.

По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното:

Следва да бъдат приети като писмени доказателства представените с исковата молба и отговора към нея документи като относими към предмета на спора.

В случай, че освен представените по делото документи, са съставени и други такива във връзка с процесния договор за кредит, то ответникът следва да бъде задължен да ги представи не по-късно от първото съдебно заседание по делото.

За изясняване на спора от фактическа страна следва да се назнач а т и поискани т е о т с т р а н и т е съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи, вещите лица по които да отговорят на поставените в исковата молба и в отговорите на исковите молби въпроси.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО: Предявени са искове от Е. А. Х., ЕГН: **********, с адрес гр. **, чрез адв.Л. Б., със съдебен адрес гр.София, ул.„Триадица” № 5Б, ет. 3, **1, насочени срещу “Ти Би Ай Кредит” ЕАД, ЕИК 121554961, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Димитър Хаджикоцев” № 52-54, за прогласяване на сключения между страните договор за кредит № 7200312169902/26.07.2024 г. за нищожен, а в условията на евентуалност – ако този иск бъде отхвърлен, да се прогласят за нищожни клаузите на чл.7.2.2 и чл.19 от договора, които предвиждат заплащане на застрахователна премия, която е включена в главницата по договора в размер на 4 979.40 лв.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за кредит, част от условията по 2 което имат неравноправен характер и противоречат на добрите нрави.

Отбелязва се клаузата, в която е определен годишният процент на разходите, който според ищеца не отразява реалното оскъпяване на кредита доколкото не включва дължимата застрахователна премия. Според ищеца, при калкулиране на всички разходи по кредита, ГПР би нараснал до размер, който надвишава максимално допустимия по чл.19, ал.4 от ЗПК.

Освен това се заявява, че липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР, при което потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.

Отбелязва се, че дължимата застрахователна премия е добавена към главницата по кредита и тя също се олихвява.

Според ищеца кумулирането на застрахователната премия по сключената застраховка, води до скрито оскъпяване на кредита. Навеждат се доводи, че плащането на застрахователна премия е разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, независимо, че задължението е към трето лице, различно от кредитора. Това се обосновава с факта, че тежестта за този разход е за потребителя.

Сочи се, че обстоятелството дали сключването на застрахователен договор е въведено от кредитора като необходима предпоставка за отпускане на кредита следва да бъде преценено от съда с оглед всички данни по делото, а не само съобразно отразеното в чл.7.2.2 и чл.19 от договора. Заявява се, че цитираните разпоредби са предварително изготвени от търговеца и върху тяхното съдържание потребителя не може да влияе.

Обобщава се, че макар формално процесният договор да покрива изискуемите реквизити по чл.11, ал.1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т.10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. С оглед на това се иска съда да прогласи за нищожен договора за кредит изцяло, а при отхвърляне на това искане – да прогласи за нищожни клаузите на чл.7.2.2 и чл.19 от него, които уреждат дължимостта и заплащането на застрахователните премии.

В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат доводи по допустимостта и основателността на предявените искове.

Ответникът оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли.

Ответникът признава, че с ищеца са обвързани с процесния договор за кредит, който обаче според него е сключен от разстояние – чрез използване н амобилното приложение на банката. В тази връзка се заявява, че ищецът сам е инициирал сключване на договора, като е избрал параметрите му.

Според ответника, съдържанието и структурата на процесния договор отговарят на изискванията на чл.11, ал.1 от ЗПК.

Ответникът не оспорва и че застрахователната премия не е включена в общите разходи по кредита, които формират ГПР, но твърди, че тя не представлява такъв разход съобразно легалната дефиниция в № 1, т.1 от ДР на 3

ЗПК, респ. чл.3, б.“ж“ от Директива 2008/48/ЕО. Този извод се аргументира с факта, че сключването на застрахователен договор не е задължително условие за отпускане на кредита. В отговора е онагледен със снимки процеса по кандидатстване и сключване на договор за кредит от разстояние, като в тази насока подчертава, че потребителя има възможност за избор дали да сключи застрахователен договор. Освен това се подчертава, че застраховката е сключена по реда на чл.382 от КЗ между кредитополучателя и „Кардиф животозастраховане клон България“ КЧТ и „Кардиф Общо застраховане клон България“ КЧТ, с покрити рискове „защита на кредита“ и „защита на сметките“, т.е. касае се за реални услуги, от които застрахованото лице може да се възползва при настъпване на застрахователно събитие. С оглед на това още веднъж се заявява, че застраховката не представлява задължително условие за отпускане на заема. В тази насока ответникът се позовава и на съдебна практика на различни съдилища в страната.

Във връзка с възраженията на ищеца относно липсата на методика за формиране на ГПР, в отговора е дадена математическата формула, по която е изчислен ГПР в случая с уточнения по всеки неин компонент.

В същото време, ответникът твърди, че е изпълнил задължението си да посочи общо подлежащата на връщане сума по кредита, с което той е информирал потребителя за реалното оскъпяване на кредита.

По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове.

В допълнителна искова молба, предявена по реда на чл.372 от ТЗ, ищецът поддържа исковете си и застъпеното становище в основната искова молба.

С допълнителен отговор на допълнителната искова молба, ответникът взема становище по иска, развивайки съображения в светлината на защитата, която дава правото на ЕС. Позовава се на принципа на пропорционалност на санкцията като задължителна рамка при преценката по чл.22 от ЗПК, на стандарта на средния информиран и наблюдателен потребител, който въвежда забрана за абсолютизиране на пасивната роля на потребителя в търговския оборот. Обръща се внимание и на позицията на ВКС относно наличието на реална заблуда като предпоставка за недействителност на договорно правоотношение.

За процесния договор за кредит се твърди, че е изготвен в електронния си вид с шрифт Arial Narrow 12, както и останалите придружаващи го документи /искане за кредит, общи условия, погасителен план/, сред които обаче не е застрахователния договор, тъй като той представлява отделно правоотношение. Уточнява се, че изискването за минимален размер на шрифта е предвидено единствено в българското законодателство, като целта му е тази, която е въведена в чл.10, § 2 от Директива 2008/48, а именно предоставяне на потребителя по ясен и кратък начин на данните, които да му дадат възможност да се запознае със своите права и задължения по договора.

4

Именно с оглед постигането на тези цели, според ответника следва да се обсъжда спазването чл.10, ал.1 от ЗПК, като прилагането на санкцията по чл.22 и чл.23 от ЗПК също следва да е съразмерно с евентуално допуснато нарушение на посочената норма.

По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.

- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения - ищецът претендира права от нищожен договор, сключен с ответника;

- правна квалификация – предявените искове са с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 и предл.3 от ЗЗД;

- права и обстоятелства, които се признават – сключен договор за кредит между страните;

- обстоятелства, които не се нуждаят от доказване - сключен договор за кредит между страните;

- разпределение на доказателствената тежест – ответникът следва да установи, че клаузите в оспорения договор за кредит са индивидуално уговорени, че е изпълнил задължението си да представи необходимата преддоговорна информация на ищеца, че клаузите на договора осигуряват равнопоставеност на страните по него;

- факти, за които страните не сочат доказателства – няма такива.

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора към нея писмени доказателства, а именно: договор за потребителски кредит № 7200312169902/26.07.2024 г.; стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити от „Ти Би Ай Банк“; сертификат № 172003121699022024 за застрахователните програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски. кредити от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставена от Mediguide International;

Общи условия за застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ на кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД.

ЗАДЪЛЖАВА ответника „Ти Би Ай банк“ ЕАД най-късно в първото по делото съдебно заседание да представи кредитното досие по договор за потребителски кредит № 7200312169902/26.07.2024 г.– в частност документи, които до момента страните не са представили по делото /анекси, общи условия и др. ако има такива/.